EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52010PC0484

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции

/* COM/2010/0484 окончателен */

52010PC0484




[pic] | ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ |

Брюксел, 15.9.2010

COM(2010) 484 окончателен

2010/0250 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции

{SEC(2010) 1058}{SEC(2010) 1059}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Вследствие на финансовата криза извънборсовите (over-the-counter) деривати попаднаха в центъра на вниманието на регулаторите. Избегнатият колапс на „Беър Стърнс“ (Bear Sterns) през март 2008 г., фалитът на „Лемън Брадърс“ (Lehman Brothers) на 15 септември 2008 г., както и държавното финансиране за спасяване на „Ей Ай Джи“ (AIG) на следващия ден разкриха недостатъците във функционирането на пазара на извънборсови деривати. В рамките на този пазар регулаторите обърнаха особено внимание на ролята, която суаповете за кредитно неизпълнение (credit default swaps) изиграха по време на кризата.

Реакцията на Комисията не закъсня. В своето широкообхватно съобщение от 4 март 2009 г. — „Движеща сила за възстановяването на Европа“[1], Комисията пое ангажимент да подготви подходящи инициативи за увеличаване на прозрачността и премахване на заплахите за финансовата стабилност, основаващи се на доклад относно дериватите и други сложни структурирани продукти. На 3 юли 2009 г. Комисията прие първо съобщение[2], в което конкретно бе проучена ролята на дериватите по време на финансовата криза и бяха разгледани ползите и рисковете, свързани с пазара на дериватите. Комисията оцени начините, по които могат да бъдат намалени установените рискове[3].

През септември 2009 г. лидерите на Г-20 достигнаха в Питсбърг до следното споразумение:

„Най-късно до края на 2012 година всички стандартизирани договори за извънборсови деривати следва да се търгуват на борси или електронни платформи за търговия, а техният клиринг — да се извършва чрез централни контрагенти. Договорите за извънборсови деривати следва да се отчитат пред регистри на транзакции. Договорите, при които е извършен нецентрализиран клиринг, следва да се подлагат на по-високи изисквания за капитал.

През юни 2010 г. лидерите на Г-20 потвърдиха в Торонто своите намерения и поеха допълнителен ангажимент да ускорят приемането на строги мерки „ за подобряване на прозрачността и регулаторния контрол над извънборсовите деривати по международно съгласуван и недискриминационен начин “.

На 20 октомври 2009 г. Комисията прие второ съобщение[4], в което се определят бъдещите политически действия, които Комисията възнамерява да предложи с цел увеличаване на прозрачността на пазара на деривати, намаляване на контрагентния и операционния риск при търгуване и подобряване на сигурността и надзора на пазара. В съобщението се известява още за намерението на Комисията да подготви през 2010 г. законодателни предложения, осигуряващи изпълнение на поетите от Г-20 ангажименти относно клиринга на стандартизирани деривати[5], спазване на високи пруденциални стандарти от страна на централните контрагенти (ЦК), както и адекватно регулиране на регистрите на транзакции. Предложението за регламент е доказателство за поетите от Комисията ангажименти за бързи и решителни действия. То отчита широката подкрепа, засвидетелствана в Резолюцията на Европейския парламент от 15 юни 2010 г. относно пазарите на деривати: бъдещи действия (доклад Ланген), а също и предложените в нея многобройни мерки.

Както бе посочено по-горе, настоящата инициатива е част от международните усилия за увеличаване на стабилността на финансовата система като цяло, и по-специално на пазара на извънборсови деривати. Глобалният характер на пазара на извънборсови деривати изисква международното координиране на подхода. Ето защо е важно в настоящото предложение да бъдат отчетени плановете и постиженията на останалите юрисдикции в областта на регулирането на извънборсовите деривати, за да бъде избегнат рискът от регулаторен арбитраж.

В този контекст предложението е съгласувано с наскоро приетия в САЩ закон относно извънборсовите деривати, т.н. „Frank-Dodd Act“. Приложното поле на този закон е до голяма степен идентично. Той съдържа сходни разпоредби, изискващи отчитане на договорите за извънборсови деривати и клиринг на допустимите договори. Освен това той въвежда строги изисквания за капитала и обезпеченията по отношение на извънборсовите деривати, които остават обект на двустранен клиринг. И накрая, с него се установява регулаторна рамка за регистрите на транзакции и разширява съществуващата регулаторна рамка за ЦК. Подобно на предложението на Комисията в този закон се предвижда бъдещото разработване на редица технически правила.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

От октомври 2008 г. службите на Комисията са ангажирани с почти постоянни, широки консултации със заинтересованите лица, за да бъде подготвена подходящата политическа реакция. Това взаимодействие обхващаше редица двустранни и многостранни заседания, две публични консултации и една конференция.

Първоначално вниманието на службите на Комисията бе насочено единствено към пазара на суапове за кредитно неизпълнение, попаднал във фокуса на обществения интерес по време на събитията около „Беър Стърнс“ и „Лемън Брадърс“. За подобряването на контрола върху ангажиментите, поети в тази област от основните участници на пазара, Комисията учреди работната група по дериватите (РГД), в чийто състав участват представители на финансовите институции, поели ангажимент за клиринг на европейски суапове за кредитно неизпълнение от юли 2009 г.[6], представители на централни контрагенти, регистри на транзакции и други важни участници на пазара, а също и на европейските (ЕЦБ, ЕКРЦК, КЕБН и КЕЗППН)[7] и националните (AMF, BaFin и FSA)[8] власти. Освен заседанията на РГД Комисията проведе отделни двустранни и многостранни ad-hoc заседания с голям брой заинтересовани лица, участващи в пазара на суапове за кредитно неизпълнение.

След приемането на горепосочения ангажимент от страна на сектора и с цел подготовката на законодателни мерки Комисията формира експертна работна група на държавите-членки по дериватите и пазарната инфраструктура. В рамките на нея бяха обсъждани регулаторни подходи с държавите-членки, ЕЦБ, ЕКРЦК и КЕБН. Между януари и юли 2010 г. бяха проведени редица заседания.

Комисията се сдоби с ценна информация и посредством участието си в различни международни форуми, конкретно в групата на регулаторите на извънборсови деривати и в групата за управление и моделиране на риска към Базелския комитет. Освен това Комисията получи наскоро статут на наблюдател в ръководния комитет на съвместната работна група между CPSS—IOSCO[9], която понастоящем преглежда препоръките за ЦК и подготвя препоръки за регистрите на транзакции. Комисията участва още в редовен диалог с неевропейски органи, по-специално с органи на САЩ (CFTC, SEC[10], Federal Reserve Bank of New York и Federal Reserve Board и конгреса на САЩ), и съпредседателства работния процес на Съвета за финансова стабилност във връзка с преодоляването на предизвикателствата при въвеждане на одобрените на равнище Г-20 отчетни, клирингови и търговски задължения.

Едновременно с публикуването на първото съобщение ГД „Вътрешен пазар и услуги“ започна обществено допитване[11], проведено между 3 юли и 31 август 2009 г. Службите на Комисията получиха 111 отговора, като 100 от тях бяха публикувани на уебсайта на допитването след получаване на съответното разрешение[12]. Резюме на отговорите, включващо анализ на публичното допитване до заинтересованите лица, може да бъде намерено на уебсайта на ГД „Вътрешен пазар и услуги“[13]. Впоследствие бе проведена мащабна конференция на 25 септември 2009 г. в Брюксел[14].Три колегиума, включващи съответно представители на академичната среда, сектора и регулатори от ЕС и САЩ, представиха своите становища доколко са необходими реформи на пазара на извънборсови деривати пред аудитория от над 400 участника и отговориха на техните въпроси. Становищата и информацията, получени чрез общественото допитване, бяха широко подкрепени в рамките на конференцията.

Между 14 юни и 10 юли 2010 г. бе организирано второ открито допитване, целящо получаване на обратна информация от заинтересованите лица относно структурата на законодателните мерки. Службите на Комисията получиха 210 отговора, които в по-голямата си част бяха в подкрепа на предложените реформи[15].

3. ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Регламентът е придружен от оценка на въздействието[16], в която се анализират вариантите за намаляване на системния риск чрез увеличаване на сигурността и ефикасността на пазара на извънборсови деривати. След проведения анализ в оценката на въздействието бе достигнато до заключението, че най-голямата нетна полза може да бъде постигната чрез приемането на мерки, които биха:

- наложили използването на клиринг чрез ЦК за извънборсовите деривати, отговарящи на критериите за допустимост;

- определили специфични цели за стандартизацията на правните режими и процедурите;

- определили специфични цели за двустранния клиринг на извънборсовите транзакции с деривати;

- изисквали от участниците на пазара да отчитат цялата необходима информация за портфейлите от извънборсови деривати пред регистър на транзакциите или пряко пред регулаторите, ако това е възможно; както и

- изисквали публикуването на информация за обобщените позиции.

4. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

4.1. Правно основание

Предложението се основава на член 114 от ДФЕС, като най-подходящо правно основание за регламент в тази област. Счита се, че регламентът е най-подходящият правен инструмент, чрез който всички участници ще бъдат задължени да осъществяват клиринг на стандартните извънборсови деривати чрез ЦК и ще бъде гарантирано, че ЦК, които следователно ще поемат и съсредоточат в себе си значителни рискове, ще бъдат обект на еднообразни пруденциални стандарти в ЕС. Регламентът е подходящ правен инструмент за предоставяне на правомощия на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) в качеството му на единствен орган, отговарящ за регистрирането и надзора на регистрите на транзакции в ЕС.

4.2. Субсидиарност и пропорционалност

За да бъде определено кои извънборсови деривати отговарят на критериите за задължителен клиринг чрез ЦК, е необходим еднообразен процес на европейско равнище. Това не може да бъде оставено на преценката на държавите-членки, тъй като тогава ще се стигне до разнородно и непоследователно прилагане на задължението за клиринг в рамките на ЕС. Ето защо на Комисията и ЕОЦКП следва да бъдат поверени ключовите функции за определянето на допустимите класове деривати, по отношение на които трябва да се извършва централизиран клиринг. Освен това, тъй като използването на ЦК ще стане задължително съгласно новото законодателство на ЕС, те трябва да бъдат подложени на строги изисквания относно организацията, осъществяването на дейност и надзора.

По отношение на предоставянето на разрешения и надзора на ЦК регламентът цели постигането на равновесие между необходимостта от силна централна роля на ЕОЦКП, компетентността на националните органи и интересите на другите компетентни органи. В него се отчита евентуалната фискална отговорност на държавите-членки и трансграничният характер на дейността на ЦК.

В колегиума на компетентните органи ЕОЦКП ще поеме основната роля във връзка с предоставянето, отмяната и промяната на разрешението на ЦК. За да бъде установен единен процес и избегнати несъответствията между държавите-членки, ЕОЦКП ще бъде отговорен за признаването на ЦК от трети страни, които желаят да предоставят клирингови услуги на установени в ЕС дружества, когато са изпълнени определени условия.

По отношение на изискванията за отчетност, тъй като информацията, която се отчита пред даден регистър на транзакции, ще представлява интерес за всички компетентни органи в Европейския съюз, както и предвид нуждата от гарантиране на свободен достъп до информация при еднакви условия за всички компетентни органи, е необходимо регулиране на равнище на ЕС. За тази цел ЕОЦКП ще получи правомощия по отношение както на регистрацията, така и на надзора на регистрите на транзакции.

Следователно разпоредбите са в съответствие с принципите за субсидиарност и пропорционалност, които са формулирани в член 5 от Договора, тъй като целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре от Европейския съюз.

4.3. Подробно обяснение на предложението

4.3.1. Дял I (Предмет, приложно поле и определения)

Регламентът има широко приложно поле и установява еднообразни изисквания за финансовите контрагенти, нефинансовите контрагенти (при нахвърляне на определен праг) и всички категории договори за извънборсови деривати. Пруденциалните му разпоредби се прилагат спрямо централните контрагенти вследствие на задължението за клиринг, а по отношение на изискванията за отчетност — спрямо регистрите на транзакции. Трябва да се отбележи обаче, че по отношение на ЦК изискванията за предоставяне на разрешения и за надзор се прилагат независимо от това дали финансовите инструменти, обект на клиринг от страна на ЦК, се търгуват или не на регулиран пазар. Това е посочено в член 1, параграф 3. Изключения се предвиждат единствено за членовете на Европейската система на централните банки, публичните институции, отговорни за или участващи в управлението на държавен дълг, както и многостранните банки за развитие, за да не бъдат ограничавани техните общи правомощия за намеса, целящи стабилизирането на пазара при необходимост.

4.3.2. Дял II (Клиринг, отчетност и намаляване на риска на извънборсовите деривати)

Тази част от регламента играе главна роля за въвеждане на договореното от Г-20 задължение за клиринг на всички „стандартизирани извънборсови деривати“. С цел поетият ангажимент да стане част от законовите задължения „стандартизирани“ ще означава всички договори, които отговарят на критериите за клиринг чрез ЦК. За целта в регламента се определя процес, който ще отчита аспектите на свързания с задължителния клиринг риск. Процесът е създаден по начин, който гарантира, че задължението за клиринг по отношение на договорите за извънборсови деривати ще постигне на практика своята крайна цел — намаляване, а не увеличаване на риска във финансовата система: ако даден ЦК бъде принуден да осъществява клиринг на договори за извънборсови инструменти, чийто риск той не е в състояние да управлява, това би могло да доведе до неблагоприятни последици за стабилността на системата.

Все пак, за да бъде установен процес, гарантиращ клиринга на възможно най-голям брой договори за извънборсови инструменти, с регламента се въвеждат два подхода, определящи кои договори подлежат на задължителен клиринг:

1. „ възходящ подход “, при който ЦК взема решение за осъществяването на клиринг на определени договори след получаване на съответното разрешение от компетентния му орган, който от своя страна е задължен да информира ЕОЦКП, след като е дал разрешение на ЦК да осъществява клиринг на тези договори. След това ЕОЦКП ще има правомощията да реши дали за всички такива договори следва да бъде наложено задължение за клиринг в ЕС. ЕОЦКП ще трябва да основе своето решение на определени обективни критерии;

2. „ низходящ подход “, при който ЕОЦКП и Европейският съвет за системен риск ще определят кои договори следва да бъдат потенциален обект на задължение за клиринг. Целта на този процес е да установи и обхване тези договори на пазара, които все още не са обект на клиринг от ЦК.

И двата подхода са необходими, тъй като, от една страна, ангажиментът на Г-20 по отношение на клиринга не може да бъде заложник на добрата воля на сектора. От друга, преди задължението за клиринг да влезе в сила, е необходима регулаторна проверка на европейско равнище на целесъобразността на някои споразумения.

Трябва да се отбележи, че контрагентите, които са задължени да използват клиринг чрез ЦК, няма да могат просто да избегнат задължението за клиринг, ако решат да не участват в ЦК. Ако тези контрагенти не отговарят на изискванията за участие или не желаят да станат клирингови членове, те трябва да сключат съответните споразумения с клирингови членове, за да получат достъп до ЦК като клиенти.

Освен това, за да се избегне появата на ограничения и опази глобалният характер на извънборсовите деривати, на ЦК не трябва да е позволено да приемат само тези транзакции, които са сключени с местата на изпълнение, с които ЦК имат привилегировани отношения или които са част от същата група. С оглед на това ЦК, който е получил разрешение за клиринг на допустимите договори за деривати, е задължен да приема клиринга на такива договори на недискриминационна основа, независимо от мястото на изпълнение.

Нефинансовите (корпоративни) контрагенти принципно няма да попаднат в приложното поле на настоящия регламент, освен ако техните позиции в извънборсови деривати не достигнат до определен праг и бъдат счетени за системно значими. Тъй като се смята, че техните операции в тази област служат за покриване на тези деривати, които са пряко свързани с търговската им дейност, и не са със спекулативна цел, тези позиции в деривати няма да бъдат обхванати от настоящия регламент.

Конкретно това означава, че задължението за клиринг ще се прилага единствено по отношение на договори за извънборсови инструменти на нефинансови контрагенти, които са изключително активни на пазара на извънборсови деривати и това не е пряко следствие на тяхната търговска дейност. От друга страна, такъв може да бъде например случаят с енергийните доставчици, които продават бъдеща продукция, земеделските стопанства, които фиксират изкупната цена на своята реколта, авиокомпаниите, които фиксират цената на своите бъдещи покупки на гориво, както и всички търговски дружества, които оправдано трябва да хеджират риска, възникващ вследствие на характера на тяхната дейност.

Съществува обаче причини нефинансовите контрагенти да не бъдат изцяло изключени от приложното поле на настоящия регламент.

Първо, нефинансовите контрагенти са активни участници на пазара на извънборсови деривати и често търгуват с финансови дружества. Тяхното пълно изключване би намалило ефективността на задължението за клиринг. Второ, някои нефинансови контрагенти могат да имат системно важни позиции в извънборсови деривати. Оставянето на системно значими нефинансови контрагенти, чийто фалит може да има значителни отрицателни последици за пазара, изцяло извън фокуса на вниманието на регулаторите не би било целесъобразно. Трето, пълното изключване на нефинансовите контрагенти би могло да доведе до регулаторен арбитраж. Финансов контрагент би могъл лесно да заобиколи установените в настоящия регламент задължения, като създаде ново нефинансово дружество, към което да пренасочи тази част от дейността си, която е свързана с извънборсови деривати. И накрая, включването в приложното поле е също необходимо за осигуряването на глобална конвергенция с трети страни. Законодателството на САЩ не предвижда освобождаване на всички нефинансови контрагенти от задълженията за отчетност и клиринг.

С оглед на горепосоченото в регламента се установява процес, който помага за установяване на нефинансовите институции със системно важни позиции в извънборсови деривати и ги подлага на установените съгласно регламента задължения за клиринг. Този процес се основа на определянето на два прага:

а) информационен праг;

б) клирингов праг.

Тези прагове ще бъдат определяни от Европейската комисия въз основа на предложени от ЕОЦКП проекти на регулаторни стандарти, разработени след консултации с Европейския съвет за системен риск („ЕССР“) и други заинтересовани органи. По отношение на енергийните пазари например ЕОЦКП ще трябва да се допита до Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, създадена с Регламент (ЕО) № 713/2009 , за да се гарантира, че особеностите на енергийния сектор са изцяло отчетени.

Информационният праг ще позволи на финансовите органи да определят нефинансовите контрагенти, които са натрупали значителни позиции в извънборсови деривати. Това се налага, тъй като обикновено тези контрагенти не са обект на надзор от страна на тези органи. Фактически в регламента се постановява, че нефинансовите контрагенти ще бъдат задължени да уведомяват определения в регламента компетентен орган, когато техните позиции превишат информационния праг. В допълнение тези контрагенти автоматично ще подлежат на задължение за отчетност и ще трябва да обосноват заемането на тези позиции.

От друга страна, клиринговият праг ще се прилага, за да се установи дали нефинансов контрагент подлежи на задължението за клиринг. На практика, ако позициите на контрагента превишат този праг, тогава той подлежи на задължението за клиринг за всичките си договори. Ако част от тези договори не покриват критериите за клиринг чрез ЦК, нефинансовият контрагент ще трябва да спази изискванията за капитала или обезпеченията, определени в регламента (вж. по-долу).

И двата прага ще бъдат определени при отчитане на системното значение на сумата от нетните позиции и експозиции по контрагенти за всеки клас деривати. Важно е обаче при изчисляването на позициите за клиринговия праг, както бе уточнено и потвърдено по-горе, да не бъдат вземани под внимание договорите за деривати, ако те са сключени за покриване на рискове, възникнали вследствие на обективно съизмерима търговска дейност.

Тъй като не всички извънборсови деривати ще бъдат признати, че отговарят на критериите за централен клиринг, се запазва необходимостта от подобряване на клаузите и сигурността на тези договори, които и в бъдеще ще бъдат сключвани на т.н. „двустранна“ основа. Ето защо с регламента се изисква използването на електронни средства и наличието на процедури за управление на риска със своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения и поддържане на целесъобразен и пропорционален капитал.

И накрая, финансовите контрагенти и нефинансовите контрагенти, надхвърлили клиринговия праг, трябва да отчитат характеристиките на всеки договор за дериват, който те са сключили, и всяко негово изменение (вкл. новация и прекратяване) в регистриран регистър на транзакции. Постигането на по-голяма прозрачност на извънборсовия пазар е от основно значение за регулатори, законодатели и участници на пазара. В случай че по изключение регистърът на транзакции не е в състояние да регистрира характеристиките на конкретен договор за извънборсови деривати, в регламента се изисква тази информация да бъде предоставена пряко на съответния компетентен орган. Комисията ще трябва да бъде оправомощена да определя подробностите, типа, формата и честота на отчетите за различните класове деривати въз основа на проекти на технически стандарти, разработени от ЕОЦКП.

4.3.3. Дял III (Предоставяне на разрешение и надзор на ЦК)

За да се гарантира сигурността на ЦК в Европейския съюз, предоставянето на разрешения на ЦК ще зависи от достъпа на ЦК до подходящите ликвидни средства. Тези ликвидни средства могат да бъдат формирани чрез достъпа до ликвидни средства на централна банка или на кредитоспособна и надеждна търговска банка, както и чрез комбинация от двете.

Националните компетентни органи следва да запазят отговорността за предоставяне на разрешение (включително отмяна) и надзора на ЦК, тъй като тяхната позиция е най-подходяща за осъществяване на текущо наблюдение на начина на функциониране на ЦК, редовни прегледи и при необходимост за предприемане на целесъобразни действия. Предвид системното значение на ЦК и трансграничния характер на техните дейности е важно ЕОЦКП да получи централна роля в процеса на предоставяне на разрешение. Това ще бъде осъществено по следните начини:

- приемането на настоящия законодател акт конкретно под формата на регламент ще предостави на ЕОЦКП централната роля и отговорности за осигуряване на неговото съвместно и обективно приложение, както изрично е упоменато в Регламента за ЕОЦКП;

- ЕОЦКП ще трябва да подготви редица проекти на технически стандарти в областите, които са от особено значение за правилното прилагане на регламента;

- ЕОЦКП ще подпомага приемането на становищата на колегиума.

Тъй като ЦК са считани за системно значими институции, съответните компетентни органи, участващи в колегиума на компетентните органи, трябва да определят планове за действие в извънредни ситуации. Освен това, в рамките на бъдещата си инициатива за управление и преодоляване на кризи Комисията ще трябва да определи специфична политика и мерки за действие при възникване на криза в системно значима институция.

ЕОЦКП ще носи също пряката отговорност за признаването на ЦК от трети страни, когато са изпълнени определени условия. По-специално, признаването изисква Комисията да е установила еквивалентността между правната и надзорната уредба на третата страна и тази на ЕС, ЦК да е получил разрешение и да е обект на ефективен надзор в тази трета страна и ЕОЦКП да е сключила споразумения за сътрудничество с компетентните органи на третата страна. ЦК от трета страна няма да има право да осъществява дейности и предоставя услуги в Съюза, ако тези изисквания не са спазени.

4.3.4. Дял IV (Изисквания към ЦК)

Организационни изисквания

Тъй като с регламента ще бъде въведено обвързващо задължение за клиринг на извънборсови деривати, трябва да се обърне особено внимание на устойчивостта и регулирането на ЦК. На първо място, ЦК трябва да разполага с надеждни правила за управление. Те уреждат всички потенциални конфликти на интереси между собственици, управителни органи, клирингови членове и непреки участници. Ролята на независимите членове на ръководния съвет е изключително важна. Задачите и отговорностите на комитета за управление на риска са също ясно дефинирани в регламента: звеното за управление на риска следва да се отчита пряко пред ръководния съвет и да бъде независимо от другите видове дейности. Регламентът изисква и публичното оповестяване на правилата за управление. Освен това ЦК следва да разполага с подходящи вътрешни системи, операционни и административни процедури и следва да бъде обект на независими одити.

Счита се, че всички тези мерки са по-ефективни за преодоляване на потенциалните конфликти на интереси, които могат да ограничат клиринговите функции на ЦК, от всяка друга нормативна уредба, която може да доведе до нежелани последствия за пазарната структура (например ограничаване на собствеността, което ще трябва да бъде разширено до т.н. вертикални структури, при които ЦК е собственост на фондови борси).

Пруденциални изисквания

Тъй като ЦК ще бъде контрагент по всяка позиция, той носи риска от неизпълнение на задълженията от страна на неговите контрагенти. Аналогично всеки контрагент на ЦК носи риска от неизпълнение на задълженията от страна на самия ЦК. Ето защо в регламента се постановява, че ЦК трябва да намаляват експозицията си към кредитен риск от контрагента посредством редица предпазни механизми. Тук спадат строги, но недискриминационни изисквания за участие, финансови ресурси и други гаранции.

Поради централната си роля ЦК са основен елемент на обслужваните от тях пазари. Следователно почти винаги фалитът на ЦК би представлявал събитие, засягащо цялата финансова система. С оглед на системното значение на ЦК и предложените законодателни изисквания за клиринг на всички „стандартизирани“ извънборсови деривати чрез ЦК не трябва да бъде пренебрегната необходимостта от подчиняването на ЦК на строго пруденциално регулиране на ниво на ЕС. Вследствие на различните действащи национални закони относно ЦК в държавите-членки съществуват нехармонизирани конкурентни условия, което потенциално води до по-ниско ниво на сигурност и по-високи разходи от желаните при предоставяне на трансгранични услуги от ЦК и представлява заплаха за сигурността на европейския финансов пазар.

ЦК ще може да възлага дейности на външни изпълнители, ако това не влияе на правилното функциониране на ЦК и на неговата способност за управление на рискове, включително на възникналите вследствие възлагането на дейности на външни изпълнители. Следователно ЦК трябва винаги да следят и упражняват пълен контрол над възложените на външни изпълнители дейности и непрекъснато да управляват свързаните с това рискове. На практика няма да бъде позволено да се възлагат на външни изпълнители дейности, свързани с управлението на риска.

За да получи разрешение за осъществяване на дейност, ЦК трябва да разполага с минимален капитал. В случай на неизпълнение от страна на един или повече членове притежаваният от ЦК капитал представлява последният защитен механизъм след изчерпване на допълнителните обезпечения, събрани от члена(членовете) в неизпълнение, на средствата от гаранционния фонд, както и на всички други финансови ресурси. Ако ЦК реши да използва част от капитала си като допълнителен финансов ресурс за целите на управлението на риска, тази част трябва да бъде добавена към капитала, необходим за непрекъснатото осъществяване на дейности и предоставяне на услуги като ЦК.

В регламента ще се изисква ЦК да имат взаимен гаранционен фонд, който ще се финансира с вноски на членовете. Гаранционният фонд ще позволи взаимното покриване на загуби и следователно представлява още една защитна опция, която ЦК може да използва в случай на несъстоятелност на един или повече от своите членове.

С регламента се въвеждат също важни правила относно отделянето и преносимостта на позициите и съответните обезпечения. Те са особено важни за ефективното намаляване на кредитния риск от контрагента чрез използването на ЦК, за постигането на хармонизирани конкурентни условия сред европейските ЦК и за защитата на легитимните интереси на клиентите на клиринговите членове. Това съответства на призива на клиринговите членове и техните клиенти за по-добра хармонизация и защита в тази област. Това също обхваща и проблемите, откроили се при фалита на „Лемън Брадърс“.

4.3.5. Дял V (Оперативна съвместимост)

Оперативната съвместимост е важен инструмент за постигане на ефективна интеграция на следпазарния сектор в Европа. Оперативната съвместимост може обаче да изложи ЦК на допълнителни рискове. Ето защо сключването на споразумение за оперативна съвместимост става след получаване на регулаторно одобрение. ЦК следва внимателно да отчитат и управляват допълнителните рискове, свързани с оперативната съвместимост, и да убедят компетентните органи в надеждността на прилаганите системи и процедури. С оглед на сложността на пазарите на деривати и началния етап на развитието на клиринга чрез ЦК на извънборсови деривати няма да е целесъобразно разпоредбите относно оперативната съвместимост да обхващат други инструменти, различни от понастоящем търгуваните на спот пазара. Изключението обаче следва да не ограничава възможността ЦК да сключват такива споразумения по сигурен начин съгласно предвидените в регламента условия.

4.3.6. Дял VI (регистрация и надзор на регистри на транзакции)

Както бе споменато по-горе (раздел 4.3.2), в регламента се постановява изискване за отчитане на транзакциите на извънборсови деривати, целящо повишаване на прозрачността на този пазар. Информацията трябва да се отчита в регистрите на транзакции. Последните ще разполагат с регулаторна информация, която ще представлява интерес за редица регулатори. Предвид централната роля на регистрите на транзакции при събирането на регулаторна информация ЕОЦКП ще получи по силата на регламента правомощия да предоставя и отменя регистрацията на регистрите на транзакции, както и да осъществява надзор над тях. Предоставянето на надзорни правомощия на органите в държавата-членка, в която регистърът на транзакции е установен, би довело до дисбаланс в отношенията между компетентните органи на различните държави-членки. Освен това няма да е необходим национален надзорен подход, тъй като няма последици в областта на фискалната отговорност, свързани с надзора на регистрите на транзакции. Участието на ЕОЦКП ще гарантира равнопоставен достъп на всички европейски заинтересовани органи. Той ще бъде и единственият контрагент, който ще представлява Европа в работата с регистри на транзакции от трети страни.

4.3.7. Дял VII (Изисквания към регистрите на транзакции)

В регламента се съдържат и разпоредби, с които да се гарантира, че регистрите на транзакции спазват набор от стандарти. Те са разработени с цел да се гарантира, че информацията, съхранявани от регистрите на транзакции за регулаторни цели, е надеждна, сигурна и защитена. По-специално, регистрите на транзакции ще трябва да спазват организационни и операционни изисквания и осигуряват целесъобразната защита и прозрачност на данните.

За да бъдат регистрирани, регистрите на транзакции трябва да са установени в ЕС. Регистър на транзакции, установен в трета страна, може обаче да бъде признат от ЕОЦКП, ако отговаря на редица изисквания, целящи да бъде установено дали този регистър на транзакции подлежи на еквивалентни правила и целесъобразен надзор в тази трета страна. За да се гарантира, че не съществуват правни пречки, които биха възпрепятствали ефективния обмен на информация и равнопоставения достъп до данните, съхранявани от намиращия се в трета страна регистър на транзакции, в регламента се предвижда изискване за сключване на съответното международно споразумение. В регламента се постановява, че при отсъствие на такова споразумение регистърът на транзакции, установен в трета страна, няма да бъде признат от ЕОЦКП.

5. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно подробностите, които се посочват в уведомлението до ЕОЦКП и в регистъра, и критериите за решението на ЕОЦКП за допустимостта на задължението за клиринг, относно информационния и клиринговия праг, относно максималния срок за потвърждаване на договорите (time lag), относно ликвидността, относно минималното съдържание на правилата за управление, относно подробностите при съхранението на данните, относно минималното съдържание на плана за непрекъснатост на дейността и на гарантираните услуги, относно процента и времевия хоризонт на изискванията за допълнително обезпечение, относно изключителните обстоятелства на пазара, относно високоликвидните обезпечения и процентите, с които се намалява стойността на обезпечението (haircuts), относно високоликвидните финансови инструменти и границите на концентрация, относно подробностите при провеждането на тестове, относно подробностите при подаване на заявление за регистрация на регистър на транзакции пред ЕОЦКП, относно глобите и относно подробностите във връзка с информацията, която регистърът на транзакции следва да предоставя съгласно посоченото в настоящия регламент. ЕОЦКП следва да изготви проекти на регулаторни технически стандарти за тези делегирани актове и да изготви съответните оценки на въздействието.

Комисията следва да бъде упълномощена да определя формата на отчетите, съхранението на данните и формата на заявлението за регистрация на регистър на транзакции. Съгласно член 291 от ДФЕС правилата и общите принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията се уреждат предварително чрез регламент, приет в съответствие с обикновената законодателна процедура. До приемането на този нов регламент продължава да се прилага Решение № 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяването на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, с изключение на процедурата по регулиране с контрол, която не се прилага.

6. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на Съюза.

2010/0250 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции

Текст от значение за ЕИП

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПEЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след като предадоха проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет[17],

като взеха предвид становището на Европейската централна банка,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) В публикувания по искане на Комисията на 25 февруари 2009 г. доклад на експертната групата на високо равнище, председателствана от г-н Жак дьо Ларозиер, се заключава, че е необходимо укрепване на надзорната рамка на финансовия сектор в Европа, за да се намали рискът и остротата на бъдещи финансови кризи, и се препоръчват амбициозни реформи на структурата на надзора, включително създаването на Европейска система за финансов надзор, която обхваща три европейски надзорни органа: един за сектора на ценните книжа, един за сектора на застраховането и професионалното пенсионно осигуряване и един за банковия сектор, както и създаването на Европейски съвет за системен риск.

(2) Със Съобщението на Комисията от 4 март 2009 г. — „Движеща сила за възстановяването на Европа“[18], бе предложено да се заздрави регулаторната рамка на финансовите услуги в Съюза. В Съобщението си от 3 юли 2009 г.[19] Комисията проучи ролята на дериватите по време на финансовата криза, а в Съобщението си от 20 октомври 2009 г.[20] Комисията посочи действията, които тя възнамерява да предприеме за намаляване на свързаните с дериватите рискове.

(3) На 23 септември 2009 г. Комисията прие предложения за три регламента относно установяването на Европейска система за финансов надзор, в т.ч. за създаване на три Европейски надзорни органа, с което се цели подобряване на последователното прилагане на законодателството на Съюза и за въвеждане на висококачествени общи регулаторни и надзорни стандарти и практики. Това са Европейският банков орган (ЕБО), създаден с Регламент …/…ЕС, Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), създаден с Регламент …/…ЕС и Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), създаден с Регламент …/…ЕС.

(4) Прозрачността на извънборсовите деривати е ограничена, тъй като те представляват частно сключвани договори и информацията за тях обикновено е достъпна само за договарящите се страни. Извънборсовите деривати изграждат сложна мрежа на взаимозависимост, която затруднява определянето на естеството и нивото на свързаните с тях рискове. Финансовата криза показа, че тези характеристики увеличават несигурността по време на сътресения на пазара и в резултат на това пораждат рискове за финансовата стабилност. В настоящия регламент се определят условията за намаляване на тези рискове и подобряване на прозрачността на договорите за деривати.

(5) На Срещата на върха, проведена на 26 септември 2009 г. в Питсбърг, лидерите на Г-20 достигнаха до споразумението, че от края на 2010 г. клирингът на всички стандартизирани договори за извънборсови деривати следва да се извършва чрез централни контрагенти (ЦК) и че договорите за извънборсови деривати следва да се отчитат пред регистри на транзакции. През юни 2010 г. лидерите на Г-20 потвърдиха в Торонто своите намерения и поеха допълнителен ангажимент да ускорят приемането на строги мерки за подобряване на прозрачността и регулаторния контрол над извънборсовите деривати по международно съгласуван и недискриминационен начин. Комисията ще се стреми да осигури аналогичното изпълнение на тези ангажименти от страна на нашите международни партньори.

(6) В Заключенията си от 2 декември 2009 г. Европейският съвет подкрепи необходимостта от устойчиви усилия за намаляване на кредитния риск от контрагента, както и важността на подобряването на прозрачността, ефикасността и надеждността на транзакциите на деривати. В Резолюцията на Европейския парламент от 15 юни 2010 г. — „Пазарите на деривати: бъдещи действия“, се призовава за задължителен клиринг и отчитане на извънборсовите деривати.

(7) В рамките на обхвата на настоящия регламент участието на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) се изразява в опазване на стабилността на финансовите пазари при извънредни ситуации и осигуряване на последователното прилагане на законодателството на Съюза от страна на националните надзорни органи, както и уреждане на разногласията между тях. На него е поверено и разработването на правно обвързващи регулаторни технически стандарти, както и основните функции при предоставянето на разрешение и наблюдението на централните контрагенти и регистрите на транзакции.

(8) Необходими са еднообразни правила по отношение на посочените в приложение I, раздел В, точки 4—10 от Директива 2004/39/EO на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета[21] договори за деривати, които не се търгуват на регулиран пазар.

(9) Стимулите, насърчаващи използването на ЦК, се оказаха недостатъчни, за да осигурят фактическото осъществяване на клиринг на стандартните извънборсови деривати. Ето защо са необходими обвързващи изисквания за клиринг чрез ЦК на тези извънборсови деривати, които отговарят на съответните условия.

(10) Възможно е държавите-членки да приемат различни национални мерки, което може да създаде пречки за нормалното функциониране на вътрешния пазар и да бъде във вреда на пазарните участници и финансовата стабилност. Еднообразното прилагане на задължението за клиринг в Съюза е нужно и за осигуряване на висока степен на защита на инвеститорите и за създаване на хармонизирани конкурентни условия за пазарните участници.

(11) За да се гарантира, че задължението за клиринг води до намаляване на системния риск, е необходим процес на определяне на допустими класове деривати, които да са обект на това задължение. В този процес следва да бъде отчетено, че не всички извънборсови деривати, преминали клиринг чрез ЦК, могат да бъдат считани за подходящи за задължителен клиринг чрез ЦК.

(12) В настоящия регламент се установяват критериите за определяне на допустимостта до задължението за клиринг. С оглед на централната си роля ЕОЦКП следва да решава дали даден клас деривати отговаря на критериите за допустимост и да определя момента, от който задължението за клиринг поражда действие.

(13) Клирингът на извънборсови деривати изисква съгласието и на двете страни по договора. Ето защо следва освобождаванията от задължението за клиринг да бъдат ясно формулирани, тъй като те биха намалили ефективността на задължението и ползите от клиринга чрез ЦК и биха довели до регулаторен арбитраж между групите от пазарни участници.

(14) Извънборсовите деривати, които се считат за неподходящи за клиринг чрез ЦК, все пак носят кредитен риск от контрагента и следователно следва да се въведат правила за управление на този риск. Тези правила следва да са приложими единствено спрямо пазарните участници, които подлежат на задължение за клиринг.

(15) Правилата относно задълженията за отчетност и клиринг и правилата относно техниките за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, непреминали клиринг чрез ЦК, следва да се прилагат за финансовите контрагенти, а именно инвестиционните посредници по смисъла на Директива 2004/39/ЕО, кредитните институции по смисъла на Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена)[22], застрахователните предприятия по смисъла на Директива 73/239/ЕИО [Бележка: ще бъде отменена през 2012 г. от Директива „Платежоспособност II“], животозастрахователните предприятия по смисъла на Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането[23], презастрахователните предприятия по смисъла на Директива 2005/68/ЕО, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по смисъла на Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК)[24], институциите за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на Директива 2003/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 г. относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване[25] и лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, по смисъла на Директива 2010/…/ЕС.

(16) Правилата, приложими спрямо финансовите контрагенти, следва да се прилагат и спрямо нефинансовите контрагенти, когато това е целесъобразно. Известно е, че нефинансовите контрагенти използват договорите за извънборсови инструменти, за да се предпазят от търговски рискове, свързани пряко с тяхната търговска дейност. Следователно, преди да се определи дали нефинансовият контрагент трябва да изпълнява задължението за клиринг, следва да се разгледа целта, поради която нефинансовият контрагент използва извънборсови деривати, и размерът на неговата експозиция в тези инструменти. Когато определя прага за задължението за клиринг, ЕОЦКП следва да се допита до всички заинтересовани органи, например регулаторите, които са отговорни за стоковите пазари, за да се гарантира цялостното отчитане на особеностите на тези сектори. Освен това до 31 декември 2013 г. Комисията ще оцени системното значение на транзакциите на нефинансови дружества в извънборсови деривати в различните сектори, в т.ч. и в енергийния сектор.

(17) Счита се, че договорите, сключени от фонд — независимо дали е управляван от управител или не, попадат в обхвата на настоящия регламент.

(18) Централните банки и други национални институции, изпълняващи подобни функции, както и други публични институции, отговорни за или участващи в управлението на държавен дълг, както и многостранните банки за развитие, изброени в приложение VI, част 1, раздел 4.2 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции[26], следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент, за да не бъдат ограничавани техните общи правомощия за намеса, целящи стабилизирането на пазара при необходимост.

(19) Тъй като не всички пазарни участници, които подлежат на задължение за клиринг, могат да станат клирингови членове на ЦК, те следва да могат да получат достъп до ЦК като клиенти.

(20) Въвеждането на задължението за клиринг и процесът за определяне на ЦК, които могат да бъдат използвани във връзка с това задължение, могат да доведат до нарушаване на конкуренцията на пазара на извънборсови деривати. Например ЦК може да откаже да осъществи клиринг на транзакции, извършени на определено място на търговия, тъй като ЦК е собственост на конкурентно място на търговия. За да се избегнат дискриминационните практики, ЦК следва да приемат да осъществяват клиринг на транзакции, извършени на различни места на търговия, в случай че тези места на търговия отговарят на операционните и техническите изисквания, определени от ЦК. Като цяло Комисията следва да продължи да наблюдава отблизо развитието на пазара на извънборсови деривати и при необходимост да се намесва, за да предотврати появата на такова нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

(21) Необходима е надеждна информация, за да се определят съответните класове извънборсови деривати, които подлежат на задължение за клиринг, праговете и системно значимите нефинансови контрагенти. Ето защо за регулаторни цели е важно да бъдат установени еднообразни изисквания за отчитане на данните за извънборсовите деривати на ниво на ЕС.

(22) Важно е участниците на пазара да отчитат всички характеристики на договорите за извънборсови деривати, които те са сключили, пред регистрите на транзакции. Вследствие на това информацията за рисковете, характерни за пазарите на извънборсови деривати, ще се съхранява централно и бъде лесно достъпна за ЕОЦКП, съответните компетентни органи и съответните централни банки от ЕСЦБ.

(23) За се даде възможност за изчерпателен преглед на пазара, пред регистрите на транзакции следва да бъдат отчитани както преминалите, така и непреминалите клиринг договори.

(24) Задължението за отчитане на всяко изменение или прекратяване на договор, следва да се прилага спрямо първоначалните контрагенти по този договор и спрямо всяко друго дружество, предаващо отчети от името на първоначалните контрагенти. Контрагентът или неговите служители, които в съответствие с настоящия регламент отчитат от името на друг контрагент всички характеристики на договора пред регистъра на транзакции, не нарушават ограниченията за оповестяване.

(25) Санкциите във връзка със задълженията за отчетност и клиринг следва да са ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект. Държавите-членки следва да прилагат тези санкции по начин, който не намалява ефективността на тези правила.

(26) Предоставянето на разрешение на ЦК следва да зависи от минималния размер на първоначалния капитал. Капиталът, неразпределената печалба и резервите на ЦК следва винаги да бъдат пропорционални на размера и дейността на ЦК, за да се осигури неговата адекватна капитализация срещу операционни или остатъчни рискове и при необходимост постепенното спиране на дейността или преструктурирането на неговите операции.

(27) Тъй като с настоящия регламент се въвежда правното задължение за извършване на клиринг чрез определени ЦК за регулаторни цели, особено важно е да бъде гарантирано, че тези ЦК са сигурни и стабилни и че непрекъснато спазват установените с настоящия регламент строги изисквания относно организацията, осъществяването на дейност и надзора. За да се гарантира еднообразното прилагане, изискванията следва да се прилагат спрямо клиринга на всички финансови инструменти, с които ЦК търгуват.

(28) За целите на регулирането и хармонизацията е необходимо следователно да се гарантира, че финансовите контрагенти използват само ЦК, които спазват установените в настоящия регламент изисквания.

(29) Преките правила относно предоставянето на разрешение и надзора на ЦК представляват важно последствие на задължението за клиринг на извънборсови деривати. Целесъобразно е националните компетентни органи да запазят отговорност във връзка с всички аспекти на предоставянето на разрешение и надзора на ЦК, включително при проверка дали подалият заявление ЦК спазва изискванията на настоящия регламент и на Директива 98/26/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа[27], тъй като тяхната позиция е най-подходяща за текущо наблюдение на начина на функциониране на ЦК, редовни прегледи и при необходимост за предприемане на целесъобразни действия.

(30) При риск от неплатежоспособност на ЦК фискална отговорност може да бъде поверена главно на държавата-членка, в която той е установен. Следователно предоставянето на разрешение и надзорът на този ЦК се извършват от съответния компетентен орган на тази държава-членка. Все пак, тъй като клиринговите членове на ЦК, които може да са установени в различни държави-членки, ще са първите засегнати от неизпълнението на ЦК, е абсолютно задължително всички съответни компетентни органи да участват в процеса на предоставяне на разрешение и надзор, както и да бъдат установени подходящи механизми на сътрудничество, в т.ч. и колегиуми. Така ще бъдат избегнати противоречиви национални мерки или практики, а също и пречките за вътрешния пазар. ЕОЦКП следва да участва във всички колегиуми, за да осигури съгласуваното и правилно прилагане на настоящия регламент.

(31) Необходимо е да се укрепят разпоредбите за обмен на информация между компетентните органи и задълженията за помощ и сътрудничество между тях. Поради нарастващата трансгранична дейност компетентните органи следва да обменят помежду си необходимата информация за упражняването на своите функции, така че да се гарантира ефективното изпълнение на настоящия регламент, включително в ситуации, в които нарушенията или съмненията за нарушения могат да са от значение за органите на две или повече държави-членки. Обменът на информация изисква строга професионална поверителност на данните. Вследствие широкото въздействие на договорите за извънборсови деривати е важно другите заинтересовани органи, в т.ч. данъчни органи и енергийни регулатори, да имат достъп до информацията, необходима за упражняването на техните функции.

(32) С оглед на глобалния характер на финансовите пазари ЕОЦКП следва да бъде пряко отговорен за признаването на установените в трети страни ЦК, позволявайки им по този начин да предоставят клирингови услуги в рамките на Съюза, при условие че Комисията е потвърдила еквивалентността между правната и надзорната рамка на третата страна и тази на ЕС и че са изпълнени определени други условия. На фона на това, за да осигурят хармонизирани конкурентни условия на глобално ниво и финансова стабилност, особено важни ще бъдат споразуменията с основните международни партньори на Съюза.

(33) Независимо от структурата си на собственост ЦК следва да разполагат с надеждни правила за управление, висш ръководен състав с добра репутация и независими членове на ръководния съвет. Различните правила за управление и структури на собственост на ЦК може обаче да повлияят на неговата готовност или способност да осъществява клиринг на определени продукти. Ето защо е целесъобразно независимите членове на ръководния съвет и на създадения от ЦК комитет за управление на риска да решават всички потенциални конфликти на интереси в рамките на ЦК. Клиринговите членове и клиентите трябва да бъдат представени по подходящ начин, тъй като взетите от ЦК решения ги засягат.

(34) ЦК ще може да възлага на външни изпълнители дейности, различни от управлението на риска, но само ако възложените дейности не влияят на правилното функциониране на ЦК и на неговата способност за управление на рискове.

(35) Поради това изискванията за участие за ЦК следва да бъдат прозрачни, пропорционални и недискриминационни и да позволяват отдалечен достъп, когато това не излага ЦК на допълнителни рискове.

(36) Клиентите на клиринговите членове, които извършват клиринг на извънборсовите си деривати чрез ЦК, следва да бъдат добре защитени. Същинското ниво на защита зависи от нивото на отделяне, избрано от тези клиенти. Посредниците следва да отделят своите активи от активите на клиентите си. Ето защо ЦК следва да поддържат актуални и ясно разграничими данни.

(37) ЦК следва да разполага със стабилна рамка за управление на риска с цел контролиране на кредитните, ликвидните, операционните и други рискове, в т.ч. рисковете, които ЦК носи или поражда за други дружества вследствие на взаимозависимостта. ЦК следва да разполага с подходящи процедури и механизми в случай на неизпълнение от страна на клиринговите членове. За да се намали рискът от верижно разпространение на това неизпълнение, ЦК следва да разполага със строги изисквания за участие, да събира подходящи първоначални допълнителни обезпечения, да подържа гаранционен фонд и други финансови резерви за покриването на потенциалните загуби.

(38) Исканията за допълнителни обезпечения и процентите, с които се намалява стойността на обезпечението, могат да имат проциклично въздействие. Поради това ЦК и компетентните органи следва да приемат мерки за предотвратяване и контролиране на евентуалното проциклично въздействие на възприетите от ЦК процедури за управление на риска, ако това не вреди на устойчивостта и финансовата стабилност на ЦК.

(39) Управлението на експозициите е ключов елемент от клиринговия процес. За предоставянето на клирингови услуги следва използваните ценови източници да са достъпни и приложими като цяло. Наред с другото тези ценови източници следва да включват индексите, които са референтни за дериватите или други финансови инструменти.

(40) Допълнителните обезпечения са първата защитна линия на ЦК. ЦК следва да инвестират получените допълнителни обезпечения по сигурен и благоразумен начин, като полагат специални усилия за осигуряване на подходящата защита на допълнителните обезпечения, за да бъде гарантирано тяхното своевременно връщане на изправните клирингови членове или на оперативно съвместим ЦК, когато събиращият тези допълнителни обезпечения ЦК се намира в неизпълнение.

(41) С „Европейския кодекс на поведение при клиринг и сетълмент“ от 7 ноември 2006 г.[28] бе създадена доброволна рамка за установяване на връзката между ЦК и регистрите на транзакции. Следпазарният сектор обаче остана фрагментиран на национално равнище, което оскъпява трансграничните сделки и затруднява хармонизацията. Поради това е нужно да се определят условията за сключване на споразумения за оперативна съвместимост между ЦК, когато тези споразумения не излагат ЦК на рискове, които не са управлявани по подходящ начин.

(42) Споразуменията за оперативна съвместимост представляват важен механизъм за подобряване на сигурността на следпазарния сектор. Оперативната съвместимост обаче може да изложи ЦК на допълнителни рискове. С оглед на допълнителните усложнения, свързани със споразуменията за оперативна съвместимост между ЦК, осъществяващи клиринг на договори за извънборсови деривати, на настоящия етап е целесъобразно обхватът на споразуменията за оперативна съвместимост да бъде ограничен върху ценните книжа, търгувани понастоящем на спот пазара. При все това до 30 септември 2014 г. ЕОЦКП следва да предостави на Комисията отчет относно целесъобразността на разширяването на обхвата върху други финансови инструменти.

(43) Регистрите на транзакции събират данни за регулаторни цели, които са от значение за органите във всички държави-членки. С оглед на факта, че надзорът на регистрите на транзакции няма фискални последствия и много от органите в държавите-членки ще се нуждаят от достъп до съхраняваните от регистрите на транзакции данни, ЕОЦКП следва да поеме отговорността за регистрацията, отмяната на регистрация и надзора на регистрите на транзакции.

(44) Тъй като регулаторите, ЦК и другите участници на пазара разчитат на поддържаните от регистрите на транзакции данни, трябва да бъде гарантирано, че тези регистри на транзакции спазват строги изисквания за съхранението и управлението на данните.

(45) Необходима е прозрачност на цените и таксите, свързани с предоставяните от ЦК и регистрите на транзакции услуги, за да могат участниците на пазара да направят информиран избор.

(46) ЕОЦКП следва да има право да предложи на Комисията да налага периодични финансови санкции. Целта на тези периодични финансови санкции е прекратяване на установените от ЕОЦКП нарушения, предоставяне на пълната и вярна информация, изискана от ЕОЦКП, и подчиняване на регистрите на транзакции и други лица на разследването. Комисията следва също да може да налага глоби по искане от страна на ЕОЦКП, ако умишлено или неволно са нарушени конкретни разпоредби на регламента. Това ще има възпиращ ефект и ще накара регистрите на транзакции да спазват регламента. Глобите са възпиращи и отговарят на естеството и тежестта на нарушението, неговата продължителност и икономическите възможности на съответния регистър на транзакции.

(47) С цел осъществяване на ефективен надзор над регистрите на транзакции ЕОЦКП следва да има право да извършва разследвания и проверки на място.

(48) От съществено значение е държавите-членки и ЕОЦКП да защитават правото на физическите лица на поверителност при обработката на лични данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни[29].

(49) Важно е да се осигури международната конвергенция на изискванията за централните контрагенти и регистрите на транзакции. В настоящия регламент се спазват препоръките, разработени от КПСС—МОКЦК[30] и ЕСЦБ—ЕКРЦ[31], и се създава европейска правна рамка, в която ЦК да могат да функционират сигурно. ЕОЦКП следва да отчита това, когато подготвя регулаторните технически стандарти и предвидените в регламента насоки и препоръки.

(50) Комисията следва да бъде оправомощена да приема делегирани актове в съответствие с член 290 от Договора относно подробностите, които се посочват в уведомлението до ЕОЦКП и в регистъра, и критериите за решението на ЕОЦКП за допустимостта на задължението за клиринг, относно информационния и клиринговия праг, относно максималния срок за потвърждаване на договорите (time lag), относно ликвидността, относно минималното съдържание на правилата за управление, относно подробностите при съхранението на данните, относно минималното съдържание на плана за непрекъснатост на дейността и на гарантираните услуги, относно процента и времевия хоризонт на изискванията за допълнително обезпечение, относно изключителните обстоятелства на пазара, относно високоликвидните обезпечения и процентите, с които се намалява стойността на обезпечението (haircuts), относно високоликвидните финансови инструменти и границите на концентрация, относно подробностите при провеждането на тестове, относно подробностите при подаване на заявление за регистрация на регистър на транзакции пред ЕОЦКП, относно глобите и относно подробностите във връзка с информацията, която регистърът на транзакции следва да предоставя съгласно посоченото в настоящия регламент. При определяне на делегираните актове Комисията следва да се ползва от експертните познания на съответните европейски надзорни органи (ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО). Предвид експертните познания на ЕОЦКП в областта на ценните книжа и пазарите за ценни книжа той следва да поеме основните функции по консултирането на Комисията при подготовката на делегираните актове. Все пак, когато е целесъобразно, ЕОЦКП следва да провежда тесни консултации и с другите два европейски надзорни органа.

(51) Съгласно член 291 от ДФЕС правилата и общите принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията се уреждат предварително чрез регламент, приет в съответствие с обикновената законодателна процедура. До приемането на този нов регламент продължава да се прилага Решение № 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяването на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията, с изключение на процедурата по регулиране с контрол, която не се прилага.

(52) Тъй като целта на настоящия регламент, по-точно установяване на еднообразни изисквания по отношение на договорите за извънборсови деривати и установяване на еднообразни изисквания за изпълнението на дейностите на централните контрагенти и регистрите на транзакции, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради обхвата на действието може да бъде по-добре постигната на равнище на ЕС, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалността, предвиден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на набелязаните цели.

(53) С оглед на правилата във връзка със системите за оперативна съвместимост бе счетено за целесъобразно да бъде изменена Директива 98/26/ЕО, за да се защитят правата на системния оператор, предоставящ обезпечение на приемащ системен оператор, при процедура по несъстоятелност, открита срещу този приемащ системен оператор.

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Дял I Предмет, приложно поле и определения

Член 1 Предмет и приложно поле

1. С настоящия регламент се установяват еднообразни изисквания за посочените в приложение I, раздел В, точки 4—10 от Директива 2004/39/EО договори за деривати, които не се търгуват на регулиран пазар, и за изпълнението на дейностите на централните контрагенти и регистрите на транзакции.

2. Настоящият регламент се прилага за централните контрагенти, финансовите контрагенти и регистрите на транзакции. Той се прилага и за нефинансовите контрагенти, когато това е предвидено.

3. Дял V се прилага единствено за прехвърлимите ценни книжа и инструментите на паричния пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 18, букви а) и б) и точка 19 от Директива 2004/39/ЕО.

4. Настоящият регламент не се прилага за:

а) членовете на Европейската система на централните банки и други национални институции, изпълняващи аналогични функции, както и други публични институции, отговорни за или участващи в управлението на държавен дълг;

б) многостранните банки за развитие, изброени в приложение VI, част 1, раздел 4.2 от Директива 2006/48/ЕО.

Член 2 Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

(1) „централен контрагент (ЦК)“ е лице, което законно посредничи между контрагенти по договори, търгувани на един или повече финансови пазари, превръщайки се в купувач по отношение на всеки продавач и в продавач по отношение на всеки купувач, и което е отговорно за функционирането на система за клиринг;

(2) „регистър на транзакции“ е лице, което централизирано събира и поддържа данни за извънборсови деривати;

(3) „клиринг“ е процесът на установяване на сетълмент позиции, включително изчисляването на нетните позиции, и процесът на проверка на наличността на финансови инструменти, парични средства или и на двете с цел обезпечаване на експозициите, възникнали в резултат на транзакцията;

(4) „клас деривати“ е съвкупност от договори за извънборсови деривати, които имат еднакви основни характеристики;

(5) „извънборсови деривати“ са договори за деривати, чието изпълнение не се извършва на регулиран пазар по смисъла на член 4,параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО;

(6) „финансови контрагенти“ са инвестиционните посредници по смисъла на Директива 2004/39/ЕО, кредитните институции по смисъла на Директива 2006/48/ЕО, застрахователните предприятия по смисъла на Директива 73/239/ЕИО, животозастрахователните предприятия по смисъла на Директива 2002/83/ЕО, презастрахователните предприятия по смисъла на Директива 2005/68/ЕО, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по смисъла на Директива 2009/65/ЕО, институциите за професионално пенсионно осигуряване по смисъла на Директива 2003/41/ЕО и лицата, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, по смисъла на Директива 2010/…/ЕС.

(7) „нефинансови контрагенти“ са установени в Съюза предприятия, различни от посочените в точка 6;

(8) „кредитен риск от контрагента“ е рискът от неизпълнение от страна на контрагента преди окончателния сетълмент на паричните потоци по транзакцията;

(9) „споразумение за оперативна съвместимост“ е споразумение между два или повече ЦК за междусистемно извършване на транзакции;

(10) „компетентен орган“ е органът, който се определя от всяка държава-членка съгласно член 18;

(11) „клирингов член“ е предприятие, което участва в ЦК и което е отговорно за изпълнението на финансовите задължения, произтичащи от това участие;

(12) „клиент“ е предприятие, намиращо се в договорни отношения с клирингов член, вследствие на което това предприятие може да осъществява клиринг на своите транзакции чрез ЦК;

(13) „квалифицирано дялово участие“ е всяко пряко или непряко дялово участие в ЦК или регистър на транзакции, което представлява 10 % или повече от капитала или от правата на глас по смисъла на членове 9 и 10 от Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар[32], като се отчитат условията за тяхното сумиране, предвидени в член 12, параграфи 4 и 5 от тази директива, или което прави възможно упражняването на значително влияние над ръководството на ЦК, в който е това дялово участие;

(14) „предприятие-майка“ е предприятие-майка по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО на Съвета[33];

(15) „дъщерно предприятие“ е дъщерно предприятие по смисъла на членове 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО, включително всички дъщерни предприятия на дъщерно предприятие на основното предприятие-майка;

(16) „контрол“ е контролът по смисъла на член 1 от Директива 83/349/EИО;

(17) „тесни връзки“ е ситуация, при която две или повече физически или юридически лица са свързани чрез:

а) участие, което означава притежаването, пряко или чрез контрол, на 20 % или повече от правата на глас или капитала на дадено предприятие;

б) контрол, което означава връзка между предприятие-майка и дъщерно предприятие във всички случаи, посочени в член 1, параграфи 1 и 2 от Директива 83/349/ЕИО, или подобна връзка между всяко физическо или юридическо лице и предприятие. Всяко дъщерно предприятие на дъщерно предприятие се счита също за дъщерно предприятие на предприятието майка, което е начело на тези предприятия.Ако две или повече физически или юридически лица са постоянно свързани с едно и също лице чрез контрол, се счита също, че между тях съществува тясна връзка.

(18) „капитал“ е капиталът по смисъла на член 22 от Директива 86/635/ЕИО от 8 декември 1986 година относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции[34], доколкото същият е бил внесен, включително сметките за премийни резерви. Той напълно покрива загубите, възникнали при обичайната дейност, и при несъстоятелност или ликвидация има ред след всички останали вземания;

(19) „резерви“ са резерви по смисъла на член 9 от Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове[35], както и печалбите и загубите, пренесени в резултат на прилагането на окончателните печалби или загуби;

(20) „ръководен съвет“ е управителният или надзорният съвет, или и двата в съответствие с националното дружествено право;

(21) „независим член на ръководния съвет“ е член на ръководния съвет, който не е в делови, семейни или други отношения, водещи до конфликт на интереси с ЦК, акционерите с контролиращо участие или ръководството или с клиринговите членове или тяхното ръководство.

(22) „висш ръководен състав“ е лицето или лицата, които ефективно ръководят дейността на ЦК, и изпълнителният член или членовете на ръководния съвет.

Дял IIКлиринг, отчетност и намаляване на риска на извънборсовите деривати

Член 3 Задължение за клиринг

1. Финансовите контрагенти извършват клиринг на всичките си договори за извънборсови деривати, които съгласно член 4 се считат за допустими и са сключени с други финансови контрагенти в съответните ЦК, изброени в посочения в член 4, параграф 4 регистър.

Задължение за клиринг се прилага и спрямо финансовите контрагенти и посочените в член 7, параграф 2 нефинансови контрагенти, които сключват договори за допустими извънборсови деривати с лица от трети страни.

2. За да спазят посоченото в параграф 1 задължение за клиринг, финансовите контрагенти и посочените в член 7 параграф 2 нефинансови контрагенти трябва да са или клирингов член, или клиент.

Член 4 Критерии за допустимост на задължението за клиринг

1. Когато компетентен орган предоставя разрешение на ЦК за осъществяване на клиринг на даден клас деривати съгласно член 10 или 11, той незабавно уведомява ЕОЦКП относно това разрешение и подава молба за решение относно допустимостта на посоченото в член 3 задължение за клиринг.

2. В рамките на шест месеца от получаване на уведомлението и молбата, посочени в параграф 1, ЕОЦКП предоставя на подалия молбата компетентен орган решение, в което се посочва:

а) дали този клас деривати отговаря на критериите за допустимост на задължението за клиринг съгласно член 3;

б) датата, от която задължението за клиринг поражда действие.

3. ЕОЦКП основава своето решение на следните критерии:

а) намаляване на системния риск във финансовата система;

б) ликвидност на договорите;

в) наличност на ценова информация;

г) способност на ЦК да обработва обема от договори;

д) предоставеното от ЦК ниво на защита за клиентите.

Преди вземане на решение ЕОЦКП провежда обществено допитване и по целесъобразност се консултира с компетентните органи на трети страни.

4. ЕОЦКП своевременно публикува в регистър всички решения по параграф 2. Този регистър съдържа допустимите класове деривати и ЦК, получили разрешение за клиринг на съответните класове. ЕОЦКП редовно актуализира въпросния регистър.

ЕОЦКП редовно преразглежда своите решения и при необходимост ги изменя.

5. По своя собствена инициатива и след консултации с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) ЕОЦКП определя и съобщава на Комисията класовете деривати, които следва да бъдат включени в неговия публичен регистър, но за които ЦК все още не е получил разрешение.

6. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, уточняващи следното:

а) подробностите, които се включват в посоченото в параграф 1 уведомление;

б) посочените в параграф 3 критерии;

в) подробностите, които се включват в посочения в параграф 4 регистър;

Подробностите в параграф 4 служат най-малко за правилното и недвусмислено определяне на класа деривати, който подлежи на задължението за клиринг.

Посочените в първата алинея проекти на регулаторни стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП предоставя на Комисията проекти на тези регулаторни стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 5 Достъп до ЦК

ЦК, който е получил разрешение за клиринг на допустимите договори за извънборсови деривати, осъществява клиринга на такива договори на недискриминационна основа, независимо от мястото на изпълнение.

Член 6 Задължение за отчетност

1. Финансовите контрагенти отчитат пред регистър на транзакции, регистриран в съответствие с член 51, характеристиките на всеки договор за извънборсови деривати, който те са сключили, както и всяко негово изменение или прекратяване. Характеристиките се отчитат най-късно на първия работен ден след изпълнението, клиринга или изменението на договора.

Посоченото в параграф 1 изменение или прекратяване може да бъде отчетено от друго лице, действащо от името на първоначалните контрагенти, при условие че всички характеристики на договора се отчитат без дублиране.

2. В случай че регистърът на транзакции не е в състояние да регистрира характеристиките на договор за извънборсови деривати, финансовите контрагенти отчитат характеристиките на позициите си в тези договори пред компетентния орган, определен в съответствие с член 48 от Директива 2004/39/ЕО.

Пред компетентния орган се отчитат най-малко тези характеристики, които биха били отчетени пред регистъра на транзакции.

3. Контрагент, който подлежи на задължението за отчетност, може да делегира на друг контрагент отчитането на характеристиките на договора за извънборсови деривати.

Счита се, че контрагентът, който от името на друг контрагент отчита всички характеристики на договор пред регистъра на транзакции, не нарушава ограниченията за оповестяване на информация, наложени по силата на договора или на законодателни, регулаторни или административни разпоредби.

Отчитащото дружество или неговите ръководители или служители не са отговорни за последствията от това оповестяване.

4. На Комисията се делегират правомощия за определяне на характеристиките и вида на отчетите, посочени в параграфи 1 и 2, за различните класове деривати.

Тези отчети съдържат най-малко сведения за:

а) страните по договора и бенефициера — ако той е различен, както и правата и задълженията по договора;

б) основните характеристики на договора, включително вид, базов инструмент, падеж, номинал.

Посочените в първата алинея проекти на регулаторни технически стандарти се приемат съгласно [членове 7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП разработва проекти на регулаторни технически стандарти, които се предоставят на Комисията до 30 юни 2012 г.

5. За да се осигурят еднообразни условия на изпълнение на параграфи 1 и 2, на Комисията се предоставят правомощия за определяне на формата и честотата на отчетите, посочени в параграфи 1 и 2, за различните класове деривати. Посочените в първата алинея проекти на стандарти за изпълнение се приемат съгласно [член 7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП разработва проекти на технически стандарти за изпълнение, които се предоставят на Комисията до 30 юни 2012 г.

Член 7 Нефинансови контрагенти

1. Ако позициите в договори за извънборсови деривати на нефинансов контрагент превишат информационния праг, който се определя съгласно параграф 3, буква а), той уведомява за това компетентния орган, определен в съответствие с член 48 от Директива 2004/39/ЕО, като предоставя обосновка за заемането на тези позиции.

Този нефинансов контрагент подлежи на задължението за отчетност, предвидено в член 6, параграф 1.

2. Ако позициите в договори за извънборсови деривати на нефинансов контрагент превишат клиринговия праг, който се определя съгласно параграф 3, буква б), той подлежи на задължението за клиринг, определено в съответствие с член 3, по отношение на всички негови допустими договори за извънборсови деривати.

Компетентният орган, определен в съответствие с член 48 от Директива 2004/39/ЕО, гарантира спазването на посоченото в първата алинея задължение.

3. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, определящи:

а) информационния праг;

б) клиринговия праг.

И двата прага трябва да бъдат определени при отчитане на системното значение на сумата от нетните позиции и експозиции по контрагенти за всеки клас деривати.

Посочените в първата алинея регулаторни стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

Най-късно до 30 юни 2012 г. ЕОЦКП предоставя на Комисията проекти на тези регулаторни стандарти, разработени след консултации с Европейския съвет за системен риск („ЕССР“) и други заинтересовани органи.

4. При изчисляването на посочените в параграф 2 позиции не се вземат предвид сключените от нефинансови контрагенти договори за извънборсови деривати, които са пряко свързани с обективно съизмерима търговска дейност на този контрагент.

5. След като се консултира с ЕОЦКП, ЕССР и с други заинтересовани органи, Комисията редовно преразглежда установените в параграф 3 прагове и при необходимост ги изменя.

Член 8 Техники за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, непреминали клиринг чрез ЦК

1. Финансовите контрагенти и посочените в член 7, параграф 2 нефинансови контрагенти, които сключват договори за извънборсови деривати, непреминали клиринг чрез ЦК, осигуряват подходящи процедури и мерки за оценка, наблюдение и намаляване на операционния и кредитния риск, обхващащи най-малко:

а) електронни средства, гарантиращи своевременното потвърждаване на условията на договора за извънборсови деривати, когато това е възможно;

б) стабилни, устойчиви и подлежащи на одитиране процедури за съгласуване на портфейлите, управление на съответния риск, своевременно разкриване и решаване на спорове между страните, както и процедури за проследяване на стойността на действащите договори.

За целите на буква б) действащите договори се преоценяват ежедневно по пазарна стойност и процедурите за управление на риска изискват своевременна, точна и подходящо отделена размяна на обезпечения или поддържане на целесъобразен и пропорционален капитал.

2. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, уточняващи максималния срок между сключването на договор за извънборсови деривати и потвърждението, посочено в параграф 1, буква а).

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП предоставя на Комисията проект на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

3. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, уточняващи процедурите и нивата на обезпечение и капитал, необходими съгласно изискванията в параграф 1,буква б) и параграф 1, втората алинея.

В зависимост от правния статут на контрагента посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕБО], членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП] или членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЗППО].

ЕБО, ЕОЦКП и ЕОЗППО съвместно предоставят на Комисията проект на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 9 Санкции

1. Държавите-членки установяват правила за санкциониране на нарушенията на правилата от настоящия дял и вземат всички необходими мерки, за да осигурят тяхното прилагане. Тези санкции включват най-малко административни глоби. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект.

2. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи, отговорни за надзора на финансовите и по целесъобразност на нефинансовите контрагенти, обявяват публично всяка санкция, наложена за нарушаване на членове 3—8, освен ако това оповестяване сериозно би застрашило финансовите пазари или би причинило непропорционална вреда на засегнатите страни.

Държавите-членки съобщават на Комисията правилата, посочени в параграф 1, най-късно до 30 юни 2012 г. Те незабавно уведомяват Комисията за всички техни последващи изменения.

3. Със съдействието на ЕОЦКП Комисията проверява дали административните санкции, посочени в параграф 1, и праговете, посочени в член 7, параграфи 1 и 2, се прилагат ефективно и последователно.

Дял III Предоставяне на разрешение и надзор на ЦК

Глава 1Условия и процедури за предоставяне на разрешение на ЦК

Член 10 Предоставяне на разрешение на ЦК

1. За да извършва дейността си и да предоставя услуги, ЦК, който е установено в Съюза юридическо лице и има достъп до подходящите ликвидни средства, кандидатства за разрешение пред компетентния орган на държавата-членка, в която е установен.

Тези ликвидни средства могат да бъдат формирани чрез достъп до ликвидни средства на централна банка или на кредитоспособна и надеждна търговска банка, както и чрез комбинация от двете. Достъпът до ликвидни средства може да бъде вследствие на разрешение, предоставено в съответствие с член 6 от Директива 2006/48/ЕО или с други подходящи споразумения.

2. Разрешението е в сила за цялата територия на Съюза.

3. В разрешението се уточняват услугите и дейностите, които ЦК е получил разрешение да предоставя или извършва, включително обхванатите от разрешението класове финансови инструменти.

4. ЦК спазва във всеки един момент условията, изисквани за първоначалното разрешение.

ЦК уведомява своевременно компетентния орган за всякакви съществени изменения, влияещи на условията на първоначалното разрешение.

5. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, уточняващи критериите за посочените в параграф 1 подходящи ликвидни средства.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

След като се консултира с ЕОЦКП, ЕБО предоставя на Комисията проект на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 11 Разширяване на дейностите и услугите

1. Всеки ЦК, който възнамерява да разшири дейността си с допълнителни услуги или дейности, непопадащи в обхвата на първоначалното разрешение, подава искане за разширяване. Предлагането на клирингови услуги в друга валута или във финансови инструменти, чиито характеристики на риска значително се отличават от тези, за които ЦК вече е получил разрешение, се счита за разширяване на обхвата на това разрешение.

Разширяване на обхвата на разрешението протича съгласно посочената в член 13 процедура.

2. Ако ЦК възнамерява да разшири дейността си в друга държава-членка, различна от тази, в която той е установен, компетентният орган на държавата-членка на установяване уведомява незабавно компетентния орган на другата държава-членка.

Член 12 Капиталови изисквания

1. За да получи разрешение съгласно член 10, всеки ЦК трябва да разполага с постоянен, наличен и самостоятелен първоначален капитал от най-малко 5 млн. EUR.

2. Капиталът, неразпределената печалба и резервите на ЦК трябва да са във всеки един момент достатъчни, за да осигурят постепенното спиране на дейността или преструктурирането на неговите операции в рамките на разумен срок, както и подходящата защита на ЦК срещу операционни и остатъчни рискове.

3. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, определящи посочените в параграф 2 капитал, неразпределена печалба и резерви.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

След като се консултира с ЕБО, ЕОЦКП предоставя на Комисията проект на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 13 Процедура за предоставяне или за отказ на разрешение

1. Компетентният орган предоставя разрешение, след като се увери, че подалият заявление ЦК отговаря на всички изисквания, установени в настоящия регламент, и на изискванията, приети по силата на Директива 98/26/ЕО, както и след получаване на положително съвместно становище на посочения в член 15 колегиум и на становището на ЕОЦКП.

2. Подалият заявление ЦК предоставя цялата необходима информация, за да може компетентният орган да се убеди, че към момента на предоставяне на първоначалното разрешение ЦК е взел всички мерки, нужни за спазването на посочените в настоящия регламент задължения.

3. В рамките на шест месеца от предоставяне на пълното заявление компетентният орган писмено информира подалия заявление ЦК дали разрешението е предоставено.

Член 14 Колегиум

1. За да бъде улеснено изпълнението на посочените в членове 10, 11, 46 и 48 задачи, компетентният орган на държавата-членка на установяване на ЦК създава и председателства колегиум.

Колегиумът се състои от:

а) ЕОЦКП;

б) компетентния орган на държавата-членка на установяване на ЦК;

в) компетентните органи, които са отговорни за надзора на клиринговите членове на ЦК, установени в тези три държави-членки, чиито съвкупни вноски в посочения в член 40 гаранционен фонд на ЦК са най-големи;

г) компетентните органи, отговорни за надзора на обслужваните от ЦК регулирани пазари или/и многостранни търговски системи;

д) компетентните органи, осъществяващи надзор на ЦК, с които са сключени споразумения за оперативна съвместимост;

е) отговорния за контрола на ЦК орган и централните банки, които емитират паричните единици на тези финансови инструменти, които най-често са обект на клиринг.

2. Без да се засягат отговорностите на компетентните органи съгласно настоящия регламент, колегиумът осигурява:

а) подготовката на съвместното становище, посочено в член 15;

б) обмена на информация, в т.ч. исканията за информация съгласно член 21;

в) споразумението за доброволно възлагане на задачи между своите членове;

г) определянето на програми за надзорен контрол, основани на оценка на риска на ЦК;

д) подобряването на ефикасността на надзора чрез премахване на излишното дублиране на надзорни изисквания;

е) последователност при прилагането на надзорни практики;

ж) определянето на процедури и планове за действие в извънредни ситуации съгласно член 22.

3. Създаването и функционирането на колегиума се основава на писмено споразумение между неговите членове.

В споразумението се определят практическите договорености за функционирането на колегиума и може да се определят задачите, поверени на компетентния орган на държавата-членка на установяване на ЦК или на друг член на колегиума.

Член 15 Съвместно становище

1. Компетентният орган на държавата-членка, в която ЦК е установен, провежда оценка на риска на ЦК и предоставя доклад на колегиума.

Колегиумът достига до съвместно становище относно този доклад в рамките на два месеца от неговото получаване.

2. ЕОЦКП подпомага приемането на съвместното становище в съответствие със своите правомощия за уреждане на разногласия съгласно член 11 от Регламент …/… [EОЦКП] и своята обща координационна функция съгласно член 16 от същия регламент. Той няма право на глас при съвместните решения на колегиума.

Член 16 Отмяна на разрешение

1. Компетентният орган отменя разрешението при настъпване на всяко от следните обстоятелства:

а) ЦК не използва разрешението в рамките на 12 месеца, изрично се отказва от разрешението или през предходните шест месеца не е предоставял услуги или извършвал дейност;

б) ЦК е получил разрешението посредством неверни твърдения или по всякакъв друг неправомерен начин;

в) ЦК вече не отговаря на условията, при които е било предоставено разрешението;

г) ЦК е нарушавал сериозно и системно изискванията, установени в настоящия регламент.

2. ЕОЦКП и всеки друг член на колегиума могат по всяко време да поискат от компетентния орган на държавата-членка, в която ЦК е установен, да провери дали ЦК още отговаря на условията, при които е било предоставено разрешението.

3. Компетентният орган може да ограничи отмяната до определена услуга, дейност или финансов инструмент.

Член 17 Преглед и оценка

Най-малко веднъж годишно компетентните органи правят преглед на мерките, стратегиите, процедурите и механизмите, прилагани от ЦК в съответствие с настоящия регламент, и оценяват пазарните, операционните и ликвидните рискове, на които ЦК е или може да бъде изложен.

При прегледа и оценката се отчитат големината, системното значение, естеството, мащаба и сложността на дейностите на ЦК.

Глава 2Надзор и контрол на ЦК

Член 18 Компетентни органи

1. Всяка държава-членка посочва компетентния орган, отговорен за изпълнението на произтичащите от настоящия регламент задължения за предоставяне на разрешение, надзор и контрол на ЦК, установени на нейната територия, и информира Комисията и ЕОЦКП за това.

Ако държавата-членка посочи няколко компетентни органа, тя ясно определя съответните им функции и посочва един орган, който е отговорен за координиране на сътрудничеството и обмена на информация с Комисията, ЕОЦКП и компетентните органи на другите държави-членки в съответствие с членове 19—22.

2. Всяка държава-членка гарантира, че компетентните органи разполагат с необходимите за осъществяване на своите функции правомощия за упражняване на надзор и провеждане на разследвания.

3. Всяка държава-членка гарантира, че при неспазване на разпоредбите на настоящия регламент спрямо отговорните физически или юридически лица могат да бъдат взети или наложени целесъобразни административни мерки в съответствие с националното законодателство.

Тези мерки са ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект.

4. ЕОЦКП публикува на своя уебсайт списъка на компетентните органи, посочени в съответствие с параграф 1.

Глава 3Сътрудничество

Член 19 Сътрудничество между органите

1. Компетентните органи поддържат тясно сътрудничество помежду си и с ЕОЦКП.

2. При изпълнение на общите си задължения компетентните органи отчитат надлежно възможното въздействие на своите решения върху стабилността на финансовата система във всички останали заинтересовани държави-членки, и по-специално при посочените в член 22 извънредни ситуации, въз основа на актуалната налична информация.

Член 20 Професионална тайна

1. Задължението за спазване на професионалната тайна се прилага спрямо всички лица, които работят или които са работили за компетентните органи, посочени в съответствие с член 18, и ЕОЦКП, или одиторите и експертите, действащи по указание на компетентните органи или ЕОЦКП.

Поверителната информация, която те могат да получават при изпълнението на задълженията си, не може да бъде разгласявана пред което и да е лице или орган, освен в резюмиран или обобщен вид, който да не позволява идентифициране на отделните ЦК, регистри на транзакции или всякакви други лица, без да се засягат случаите, обхванати от наказателното право или другите разпоредби на настоящия регламент.

2. Когато ЦК е обявен в несъстоятелност или се намира в процес на принудителна ликвидация, поверителната информация, която не засяга трети лица, може да бъде разгласявана в граждански или търговски съдебни производства, ако е необходима за провеждането на производствата.

3. Без да се засягат случаите, обхванати от наказателното право, компетентните органи, ЕОЦКП, институции или физически или юридически лица, различни от компетентните органи, които получават поверителна информация съгласно настоящия регламент, могат да я използват единствено при изпълнението на задълженията си и за упражняването на функциите си, а по отношение на компетентните органи — съгласно обхвата на настоящия регламент, или по отношение на други органи, институции или физически или юридически лица — за целите, за които такава информация им е предоставена и/или в контекста на административни или съдебни производства, които са специфично свързани с упражняването на тези функции. Когато ЕОЦКП, компетентният орган или друг орган, институция или лице, което предава информацията, изрази съгласие, органът, който получава информацията, може да я използва за други цели.

4. Всяка поверителна информация, която се получава, обменя или предава съгласно настоящия регламент, е предмет на разпоредбите за професионална тайна, установени в параграфи 1, 2 и3.

Тези изисквания обаче не възпрепятстват ЕОЦКП, компетентните органи и съответните централни банки да обменят или предават поверителна информация в съответствие с настоящия регламент и други законодателни разпоредби, приложими спрямо инвестиционни посредници, кредитни институции, пенсионни фондове, предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа („ПКИПЦК“), лица, управляващи фондове за алтернативни инвестиции, застрахователни и презастрахователни посредници, застрахователни предприятия, регулирани пазари или пазарни оператори, или със съгласието на компетентния орган или друг орган, институция или физическо или юридическо лице, което е съобщило информацията.

5. Параграфи 1, 2 и 3 не възпрепятстват компетентните органи да обменят или предават в съответствие с националното право поверителна информация, която не е получена от компетентния орган на друга държава-членка.

Член 21 Обмен на информация

1. Компетентните органи предоставят на ЕОЦКП и един на друг информацията, необходима за изпълнението на задълженията им съгласно настоящия регламент.

2. Компетентните органи и други институции или физически или юридически лица, получаващи поверителна информация при изпълнение на задълженията си съгласно настоящия регламент, могат да я използват само при изпълнение на задълженията си.

3. ЕОЦКП предава на компетентните органи, отговорни за надзора на ЦК, поверителната информация, необходима за изпълнението на техните задачи. Компетентните органи и другите заинтересовани органи съобщават на ЕОЦКП и на другите компетентни органи информацията, необходима за осъществяването на техните задачи, установени в настоящия регламент.

4. Компетентните органи съобщават на централните банки от ЕСЦБ информацията, която може да е полезна за изпълнението на техните задачи.

Член 22 Извънредни ситуации

Компетентният орган или всеки друг орган информира своевременно ЕОЦКП, колегиума и другите заинтересовани органи за възникването на свързани с ЦК извънредни ситуации, включително събития на финансовите пазари, които биха могли да повлияят отрицателно на ликвидността и стабилността на финансовата система в някоя държава-членка, в която е установен ЦК или някой от неговите клирингови членове.

Глава 4Взаимоотношения с трети страни

Член 23 Трети страни

1. ЦК, който е установен в трета страна, може да предоставя клирингови услуги на дружества, установени в Съюза, само когато този ЦК е признат от ЕОЦКП.

2. ЕОЦКП признава ЦК от трета страна, когато са изпълнени следните условия:

а) Комисията е приела решение в съответствие с параграф 3;

б) ЦК е получил разрешение и е обект на ефективен надзор в тази трета страна;

в) сключени са споразумения за сътрудничество съгласно параграф 4.

3. В съответствие с посочената в член 69, параграф 2 процедура Комисията може да приеме решение, в което се определя, че правната и надзорна уредба на трета държава гарантира, че ЦК, получили разрешение в тази трета страна, спазват правно обвързващи изисквания, еквивалентни на изискванията съгласно настоящия регламент, и че тези ЦК подлежат на текущ ефективен надзор и правоприлагане в тази трета страна.

4. ЕОЦКП сключва споразумения за сътрудничество със съответните компетентни органи на трети страни, чиято правна и надзорна уредба е била призната за еквивалентна на настоящия регламент в съответствие с параграф 3. С тези споразумения се определят най-малко:

а) механизмът за обмен на информация между ЕОЦКП и съответните компетентни органи на въпросните трети страни;

б) процедурите за координация на надзорните дейности.

Дял IV Изисквания към ЦК

Глава 1Организационни изисквания

Член 24 Общи разпоредби

1. Всеки ЦК трябва да разполага с надеждни правила за управление, включващи ясна организационна структура с добре определена, прозрачна и последователна йерархия на отговорностите, ефективни процеси за определяне, управление, наблюдение и отчитане на рисковете, на които ЦК е изложен или може да бъде изложен, и адекватни механизми за вътрешен контрол, в т.ч. надеждни административни и счетоводни процедури.

2. ЦК приема политики и процедури, които са достатъчно ефективни, за да осигурят спазването на изискванията на настоящия регламент, включително и от страна на неговите управители и служители.

3. ЦК поддържа и прилага организационна структура, която осигурява непрекъснатост и нормално функциониране при изпълнението на неговите услуги и дейности. Той използва целесъобразни и пропорционални системи, средства и процедури.

4. По отношение на отчетността ЦК спазва ясно разграничение между управлението на риска и другите дейности на ЦК.

5. ЦК приема, прилага и поддържа политика за възнагражденията, която насърчава надеждното и ефективното управление на риска и не създава предпоставки за по-свободни стандарти за управление на риска.

6. За да осигури високи стандарти за сигурност, както и надеждност и поверителност на съхраняваната информация, ЦК поддържа системи за информационни технологии, съответстващи на сложността, разнообразието и вида на осъществяваните услуги и дейности.

7. ЦК прави публично достояние правилата си за управление и разпоредбите, регулиращи дейността на ЦК.

8. ЦК са обект на редовни и независими одити. Резултатите от тези одити се съобщават на ръководния съвет и се предоставят на компетентния орган.

9. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, определящи минималното съдържание на посочените в параграфи 1—8 правила за управление.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП предоставя на Комисията проекти на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 25 Висш ръководен състав и ръководен съвет

1. Висшият ръководен състав трябва да има достатъчно добра репутация и опит, за да осигури стабилното и благоразумно управление на ЦК.

2. ЦК трябва да има ръководен съвет, като поне една трета, но не по-малко от двама от неговите членове са независими. Възнаграждението на независимите членове и на другите неизпълнителни членове на ръководния съвет не е обвързано с резултатите от дейността на ЦК.

Членовете на ръководния съвет, включително и независимите членове, трябва да имат достатъчно добра репутация и експертни познания в областта на финансовите услуги, управлението на риска и клиринговите услуги.

3. ЦК ясно определя ролите и отговорностите на ръководния съвет и предоставя на компетентния орган протоколите от неговите заседания.

Член 26 Комитет за управление на риска

1. ЦК създава комитет за управление на риска, в чийто състав влизат представители на клиринговите членове и независимите членове на ръководния съвет. Комитетът за управление на риска може да покани служители на ЦК да участват в заседанията, но без право на глас. Препоръките на комитета за управление на риска са независими и не се влияят пряко от ръководството на ЦК.

2. ЦК определя ясно мандата, правилата за управление, гарантиращи неговата независимост, работните процедури, критериите за прием и механизма за избор на членовете на комитета за управление на риска. Правилата за управление се оповестяват публично и най-малко постановяват, че комитетът за управление на риска се председателства от независим член на ръководния съвет, отчита пряко пред ръководния съвет и провежда редовни заседания.

3. Комитетът за управление на риска консултира управителния съвет във връзка с всички въпроси, които могат да окажат влияние върху управлението на риска на ЦК, в т.ч. значителна промяна в неговия модел на риска, основни процедури, критерии за прием на клирингови членове или клиринг на нови класове инструменти. Становището на комитета за управление на риска не се изисква при текущите операции на ЦК или при извънредни ситуации.

4. Без да се засяга правото на компетентните органи да бъдат надлежно информирани, членовете на комитета за управление на риска съблюдават изискванията за поверителност. Когато председателят на комитета за управление на риска счита, че даден член е или може да бъде в конфликт на интереси по определен въпрос, този член не може да гласува по този въпрос.

5. ЦК своевременно уведомява компетентния орган за всяко решение, при което ръководният съвет не е спазил препоръката на комитета за управление на риска.

6. ЦК позволява клиентите на клиринговите членове да бъдат членове на комитета за управление на риска или в противен случай въвежда подходящи консултационни механизми, с които да се гарантира, че интересите на клиентите на клиринговите членове са представени по подходящ начин.

Член 27 Съхраняване на данни

1. ЦК съхранява за срок от най-малко десет години всички данни за извършваните услуги и дейности, за да може компетентният орган да контролира спазването на изискванията по настоящия регламент.

2. ЦК съхранява цялата информация за всички обработени от него договори за срок от най-малко десет години от прекратяването на всеки договор. Тази информация дава възможност да се установят най-малко първоначалните условията по транзакцията преди клиринга от страна на този ЦК.

3. При поискване ЦК предоставя на компетентния орган и на ЕОЦКП данните и информацията, посочени в параграфи 1 и 2, както и цялата информация относно позициите по преминалите клиринг договори, независимо от мястото на търговия, на което транзакцията е била осъществена.

4. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, определящи подробностите относно данните и информацията, които се съхраняват в съответствие с параграфи 1 и 2.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП предоставя на Комисията проекти на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

5. За да се осигурят еднообразни условия на изпълнение на параграфи 1 и 2, на Комисията се предоставят правомощия за определяне на формата на съхраняваните данни и информация.

Посочените в първата алинея технически стандарти за изпълнение се приемат съгласно [член 7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП предоставя на Комисията проекти на тези технически стандарти за изпълнение до 30 юни 2012 г.

Член 28 Акционери и съдружници с квалифицирано дялово участие

1. Компетентният орган не предоставя разрешение на ЦК, преди да е получил информация за самоличността на акционерите или съдружниците, преки или непреки, физически или юридически лица, които имат квалифицирано дялово участие, и за размера на това участие.

2. Компетентният орган отказва да предостави разрешение на ЦК, ако не е убеден, че акционерите или съдружниците, които имат квалифицирано дялово участие в ЦК, отговарят на изискванията, необходими за осигуряване на стабилно и благоразумно управление на ЦК.

3. Когато между ЦК и други физически или юридически лица съществуват тесни връзки, компетентният орган предоставя разрешение, само ако тези връзки не възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните функции на компетентния орган.

4. Когато посочените в параграф 1 лица упражняват влияние, което може да бъде във вреда на стабилното и благоразумно управление на ЦК, компетентният орган взема съответните мерки за прекратяване на тази ситуация.

5. Компетентният орган отказва разрешение, ако законовите, подзаконовите и административните разпоредби на трета страна, на които са подчинени едно или повече физически лица или юридически лица, с които ЦК има тесни връзки, или затрудненията при тяхното прилагане възпрепятстват ефективното упражняване на надзорните функции на компетентния орган.

Член 29 Предоставяне на информация на компетентните органи

1. ЦК уведомява компетентния орган за всякакви промени в своето ръководство и предоставя на компетентния орган цялата необходима информация, за да се прецени дали членовете на ръководния съвет имат достатъчно добра репутация и опит.

Когато поведението на член на ръководния съвет може да бъде във вреда на стабилното и благоразумно управление на ЦК, компетентният орган взема съответните мерки, включително отстраняване на този член от ръководния съвет.

2. Всяко физическо или юридическо лице, или такива лица, действащи съгласувано (по-долу „предложил приобретател“), които са взели решение или да придобият пряко или непряко квалифицирано дялово участие в ЦК, или пряко или непряко да увеличат такова квалифицирано дялово участие, в резултат на което делът на правата на глас или на притежавания капитал би достигнал или надвишил 10 %, 20 %, 30 % или 50%, или ЦК би станал тяхно дъщерно предприятие (по-долу „предложено придобиване“), трябва предварително да уведомяват писмено компетентните органи на ЦК, в който те възнамеряват да придобият или да увеличат квалифицирано дялово участие, като посочват размера на предвиденото дялово участие и съответната информация съгласно член 30, параграф 4.

Всяко физическо или юридическо лице, което е взело решение да се освободи, пряко или непряко, от квалифицирано дялово участие в ЦК, трябва предварително да уведоми компетентния орган писмено за това, като посочи размера на предвиденото дялово участие. Това лице трябва също да уведоми компетентния орган, ако е взело решение да намали квалифицираното си дялово участие, така че делът на правата на глас или на притежавания капитала би спаднал под 10 %, 20 %, 30 % или 50% или ЦК би престанал да бъде негово дъщерно предприятие.

Компетентният орган изпраща, своевременно и във всички случаи в рамките на два работни дни след получаване на посоченото в параграф 2 уведомление, както и след евентуално последващо получаване на информацията, посочена в параграф 3, писмено потвърждение за получаването до предложилия приобретател или прехвърлител.

Компетентният орган разполага със срок от шестдесет работни дни от датата на писменото потвърждение за получаване на уведомлението и на всички документи, които трябва да бъдат приложени към уведомлението въз основа на списъка, посочен в член 30, параграф 4, (по-долу „срок за извършване на оценка“), за да извърши посочената в член 30, параграф 1 оценка (по-долу „оценка“).

При потвърждаване на получаването на уведомлението компетентният орган информира предложилия приобретател или прехвърлител за датата, на която изтича срокът за извършване на оценка,.

3. В рамките на, но не по-късно от петдесетия работен ден от срока за извършване на оценка компетентният орган може при необходимост да отправи искане за допълнителна информация, необходима за приключване на оценката. Това искане се отправя в писмена форма и уточнява необходимата допълнителна информация.

Срокът за извършване на оценка се прекъсва за периода между датата на искане на информация от страна на компетентния орган и датата на получаване на отговор от предложилия приобретател. Това прекъсване не може да надвишава 20 работни дни. Компетентният орган преценява дали да отправи допълнително искане за допълване или изясняване на информацията, но то не може да води до прекъсване на срока за извършване на оценка.

4. Компетентният орган може да удължат прекъсването, посочено във втората алинея на параграф 3, най-много до тридесет работни дни, ако предложилият приобретател или прехвърлител:

а) се намира или е регулиран извън Съюза;

б) е физическо или юридическо лице, което не подлежи на надзор съгласно настоящия регламент или Директиви 73/239/ЕИО, 85/611/ ЕИО, 92/49/ ЕИО, 2002/83/ЕО, 2003/41/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО, 2006/48/ЕО, 2009/65/ЕО или 2010/.../ЕС (ФАИ).

5. Ако след извършване на оценката компетентният орган реши да се противопостави на предложеното придобиване, в рамките на два работни дни и преди изтичане на срока за извършване на оценка той писмено уведомява предложилия приобретател, като представя мотивите за това решение. По искане на предложилия приобретател мотивите за решението могат да бъдат публично оповестени по подходящо начин при спазване на разпоредбите на националното право. Държавите-членки могат обаче да разрешат на компетентния орган да извърши подобно оповестяване, без това да е поискано от предложилия приобретател.

6. Ако в рамките на срока за извършване на оценка компетентният орган не се противопостави на предложеното придобиване, предложеното придобиване се счита за одобрено.

7. Компетентният орган може да определи максимален срок за завършване на предложеното придобиване и по целесъобразност да го удължи.

8. Държавите-членки не налагат изисквания за уведомяване и одобрение от компетентния орган на преки или непреки придобивания на права на глас или на капитал, които са по-строги от определените в настоящия регламент.

Член 30 Оценка

1. За да гарантира стабилното и благоразумно управление на ЦК, в който се предлага придобиване, и като отчита възможното влияние на предложилия приобретател върху ЦК, при оценяването на уведомлението, предвидено в член 29, параграф 2, и на информацията, посочена в член 29, параграф 3, компетентният орган преценява доколко предложилият приобретател е подходящ, както и финансовата стабилност на предложеното придобиване съгласно всеки един от следните критерии:

а) репутацията и финансовата стабилност на предложилия приобретател;

б) репутацията и опита на всяко лице, което ще ръководи дейността на ЦК при осъществяване на предложеното придобиване;

в) дали ЦК ще може и в бъдеще да спазва разпоредбите на настоящия регламент;

г) дали съществуват разумни основания за подозрение, че във връзка с предложеното придобиване се извършва, било е извършено или е имало опит за извършване на изпиране на пари или финансиране на тероризма по смисъла на член 1 от Директива 2005/60/ЕО[36], или че осъществяването на предложеното придобиване би увеличило риска от това.

При оценяването на финансовата стабилност на предложилия приобретател компетентният орган обръща специално внимание на вида дейност, която се провежда или планира в ЦК, в което се предлага придобиване.

При оценяването на способността за спазване на изискванията на настоящия регламент компетентният орган обръща специално внимание на това дали групата, от която ЦК ще стане част, има структура, която позволява упражняване на ефективен надзор, ефективен обмен на информация между компетентните органи и разпределяне на отговорностите между компетентните органи.

2. Компетентният орган може да се противопостави на предложеното придобиване само ако са налице сериозни основания за това съгласно критериите, посочени в параграф 1, или ако предоставената от предложилия приобретател информация е непълна.

3. Държавите-членки не могат да налагат предварителни условия във връзка с размера на дяловото участие, което следва да бъде придобито, нито да разрешават на компетентните си органи да разглеждат предложеното придобиване от позицията на икономическите нужди на пазара.

4. Държавите-членки оповестяват списък с информацията, която е необходима за извършване на оценката и която следва да бъде предоставена на компетентните органи при изпращане на уведомлението по член 29, параграф 2. Необходимата информация следва да съответства и да бъде приспособена към естеството на предложилия приобретател и предложеното придобиване. Държавите-членки не могат да изискват информация, която не е от значение за извършване на пруденциална оценка.

5. Независимо от разпоредбите на член 29, параграфи 2, 3 и 4, когато на компетентния орган са изпратени уведомления за две или повече предложения за придобиване или увеличаване на квалифицираното дялово участие в един и същ ЦК, компетентният орган третира предложилите приобретатели по недискриминационен начин.

6. Съответните компетентни органи работят в тясно сътрудничество помежду си при оценяване на придобиването, ако предложилият приобретател спада към една от следните категории:

а) кредитна институция, животозастрахователно предприятие, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник, пазарен оператор, оператор на система за сетълмент на ценни книжа, управляващо дружество на ПКИПЦК или ФАИ, получил/получила/получило разрешение в друга държава-членка;

б) предприятие-майка на кредитна институция, животозастрахователно предприятие, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционно дружество, пазарен оператор, оператор на система за сетълмент на ценни книжа, управляващо дружество на ПКИПЦК или ФАИ, получил/получила/получило разрешение в друга държава-членка;

в) физическо или юридическо лице, осъществяващо контрол върху кредитна институция, животозастрахователно предприятие, застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, инвестиционен посредник, пазарен оператор, оператор на система за сетълмент на ценни книжа, управляващо дружество на ПКИПЦК или ФАИ, получил/получила/получило разрешение в друга държава-членка.

7. Компетентните органи си предоставят, без необосновано забавяне, всякаква информация, която е съществена или от значение за оценката. Компетентните органи обменят помежду си при поискване всякаква информация, която е от значение, и по своя собствена инициатива съобщават цялата съществена информация. В решението на компетентния орган, предоставил разрешение на ЦК, за което е направено предложението за придобиване, се посочват всички становища или резерви, изразени от страна на компетентния орган, който отговаря за предложилия приобретател.

Член 31 Конфликт на интереси

1. ЦК поддържа и прилага ефективни, писмено регламентирани организационни и административни мерки за разкриване и преодоляване на потенциалните конфликти на интереси между него, включително неговите управители, служители или всяко лице, пряко или непряко свързано с тях чрез контрол или тесни връзки, и неговите клирингови членове или техните клиенти или между самите тях. Той поддържа и прилага подходящи процедури за разрешаване на евентуално възникващите конфликти на интереси.

2. Когато организационните или административните мерки на ЦК не са достатъчни да гарантират с необходимата сигурност, че ще бъдат предотвратени рисковете от накърняване на интересите на клиринговите членове или на клиентите, ЦК разкрива по ясен начин пред клиринговите членове естеството или източниците на конфликтите на интереси преди приемане на нови транзакции от клирингов член. Ако клиентът не е известен на ЦК, ЦК информира клиринговия член, чийто клиент е засегнат.

3. Ако ЦК е предприятие-майка или дъщерно предприятие, писмено регламентираните мерки трябва да отчитат всички обстоятелства, с които ЦК е или следва да бъде запознат, които могат да доведат до конфликт на интереси вследствие на структурата и дейностите на други предприятия, с които ЦК има взаимоотношения в качеството си на предприятие-майка или дъщерно предприятие.

4. Писмено регламентираните мерки, установени в съответствие с параграф 1, включват следното:

а) обстоятелствата, които представляват или могат да породят конфликт на интереси, водещ до значителен риск от увреждане на интересите на един или повече клирингови членове или клиенти;

б) процедурите, които трябва да бъдат прилагани, и мерките, които трябва да бъдат приети, с цел преодоляване на такива конфликти на интереси.

5. ЦК предприема всички целесъобразни мерки за предотвратяване на злоупотребата с информацията, съхранявана в неговите системи, и не позволява използването на тази налична информация за други стопански дейности. Поверителната информация, регистрирана в даден ЦК, не трябва да се използва с търговска цел от други физически или юридически лица, с които ЦК има взаимоотношения в качеството си на предприятие-майка или дъщерно предприятие.

Член 32 Непрекъснатост на стопанската дейност

1. ЦК установя, прилага и поддържа адекватна политика за непрекъснатост на стопанската дейност и план за възстановяване след катастрофично събитие, за да осигури поддържане на функциите, своевременно възстановяване на дейността и изпълнение на задълженията на ЦК. Този план ще позволи най-малко да бъдат възстановени всички транзакции към момента на смущението, за да може ЦК да продължи по надежден начин дейността си и да приключи сетълмента към определената дата.

2. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, определящи минималното съдържание на плана за непрекъснатост на стопанската дейност и минималното равнище на услуги, гарантирано от плана за възстановяване при катастрофични събития.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП предоставя на Комисията проекти на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 33 Възлагане на дейности на външни подизпълнители

1. Когато ЦК възлага на външни подизпълнители функции, услуги или дейности, ЦК остава изцяло отговорен за изпълнението на всички свои задължения съгласно настоящия регламент и спазва във всеки един момент следните условия:

а) възлагането на дейности на външни подизпълнители не води до делегиране на неговите отговорности;

б) взаимоотношенията и задълженията на ЦК към неговите клирингови членове или по целесъобразност техните клиенти остават непроменени;

в) условията за предоставяне на разрешение на ЦК на практика не се променят;

г) възлагането на дейности на външни подизпълнители не възпрепятства упражняването на надзорни и контролни функции;

д) възлагането на дейности на външни подизпълнители не води до лишаването на ЦК от системите и контролните механизми, необходими за управление на рисковете, пред които той е изправен;

е) ЦК запазва необходимите експертни познания за оценка на качеството на предоставяните услуги, на организационната структура и на капиталовата адекватност на доставчика на услуги, както и за ефективен контрол на възложените на външни подизпълнители функции и за управление на рисковете, свързани с възлагането на дейности на външни подизпълнители, като ЦК трябва да осъществява постоянен контрол на тези функции и да управлява тези рискове;

ж) ЦК има пряк достъп до съответната информация за възложените на външни подизпълнители функции;

з) доставчикът на услуги оказва съдействие на компетентния орган във връзка с възложените дейности;

и) доставчикът на услуги защитава всяка поверителна информация, свързана с ЦК и неговите клирингови членове и клиенти.

2. Компетентният орган изисква от ЦК ясно да разграничи и определи чрез писмено споразумение своите права и задължения и тези на доставчика на услуги.

3. При поискване ЦК предоставя достъп на компетентния орган до цялата необходима информация, за да се прецени дали при осъществяване на възложените дейности са спазени изискванията на настоящия регламент.

Глава 2Правила за осъществяване на дейността

Член 34 Общи разпоредби

1. При предоставяне на услуги на своите клирингови членове и при необходимост на техните клиенти ЦК действа коректно и професионално във възможно най-добрия интерес на клиринговите членове и клиентите и на доброто управление на риска.

2. ЦК разполага с прозрачни правила за разглеждане на жалби.

Член 35 Изисквания за участие

1. ЦК определя кои категории клирингови членове ще бъдат приемани и критериите за прием. Тези критерии трябва да бъдат недискриминационни, прозрачни и обективни за осигуряване на справедлив и открит достъп до ЦК, и да гарантират, че клиринговите членове разполагат с достатъчно финансови ресурси и оперативен капацитет, за да изпълняват възникналите вследствие на участието в ЦК задължения. Критерии, с които се ограничава достъпът, се позволяват само ако тяхната цел е осъществяване на контрол на риска за ЦК.

2. ЦК гарантира, че посочените в параграф 1 критерии се прилагат непрекъснато, и разполага със своевременен достъп до необходимата за оценката информация. Най-малко веднъж годишно ЦК осъществява цялостен преглед на спазването на посочените в този член разпоредби от страна на своите клирингови членове.

3. Клиринговите членове, които извършват клиринг на транзакции от името на своите клиенти, разполагат с необходимите допълнителни финансови ресурси и оперативен капацитет за осъществяване на тази дейност. При поискване клиринговите членове информират ЦК за приетите от тях критерии и процедури за предоставяне на достъп на клиентите до услугите на ЦК.

4. ЦК разполага с обективни и прозрачни процедури за прекратяване на достъпа и организирано напускане на тези клирингови членове, които вече не покриват посочените в параграф 1 критерии.

5. ЦК може да откаже достъп на клирингови членове, които покриват посочените в параграф 1 критерии, ако това е надлежно обосновано в писмена форма и се основава на цялостен анализ на риска.

6. ЦК може да наложи специфични допълнителни задължения на клиринговите членове, в т.ч. участие в аукциони на позицията на намиращ се в неизпълнение клирингов член. Тези допълнителни задължения са пропорционални на предизвикания от клиринговия член риск и не ограничават участието на дадени категории клирингови членове.

Член 36 Прозрачност

1. ЦК оповестява публично цените и таксите, свързани с предоставяните услуги. Той оповестява цените и таксите на отделните услуги и на осъществяваните самостоятелно дейности, включително отстъпки и рабати и условия за ползване на тези намаления. Той позволява на своите клирингови членове и при необходимост на техните клиенти отделен достъп до специфичните услуги.

2. ЦК оповестява пред клиринговите членове и клиентите рисковете, свързани с предоставяните услуги.

3. ЦК оповестява публично ценовата информация, използвана в края на деня за изчисляване на неговите експозиции към неговите клирингови членове и обемите на преминалите клиринг транзакции за всеки клас инструмент.

Член 37 Отделяне и преносимост

1. ЦК води отчетност и счетоводство, които във всеки един момент му позволяват незабавно да установи и отдели активите и позициите на даден клирингов член от активите и позициите на всеки друг клирингов член и от своите активи.

2. ЦК изисква от всеки клирингов член да разграничава и отделя своите активи и позиции по сметка при ЦК от тези на своите клиенти. ЦК позволява на клиентите по-подробно отделяне на техните активи и позиции. ЦК оповестява публично рисковете и разходите, свързани с различните нива на отделяне.

3. В зависимост от нивото на отделяне, избрано от клиента, ЦК гарантира, че при поискване е в състояние да прехвърли активите и позициите на клиента към друг клирингов член при настъпването на предварително определено събитие, без съгласието на клиринговия член и в рамките на предварително определен срок. Задълженията на другия клирингов член могат да възникнат единствено вследствие на предварителното му встъпване в съответните договорни отношения.

4. Ако клиентът не е изложен на риск от неизпълнение от страна на клиринговия член, чрез който той има достъп до ЦК, или от страна на всеки друг клиент, то се прилага приложение III, част 2, точка 6 от Директива 2006/48/ЕО.

5. Посочените в параграфи 1—4 изисквания имат предимство пред всички противоречащи законови, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки, които възпрепятстват страните при изпълнението на тези изисквания.

Глава 3Пруденциални изисквания

Член 38 Управление на експозиции

ЦК измерва и оценява в почти реално време своята ликвидност и кредитна експозиция към всеки клирингов член и по целесъобразност към друг ЦК, с който той е сключил споразумение за оперативна съвместимост. Достъпът на ЦК до съответните ценови източници, необходими за ефективната оценка на неговите експозиции, е своевременен и на недискриминационна основа.

Член 39 Изисквания за допълнително обезпечение

1. ЦК налага, изисква и събира допълнителни обезпечения за ограничаване на кредитните си експозиции към клиринговите членове и по целесъобразност към други ЦК, с които той е сключил споразумения за оперативна съвместимост. Тези допълнителни обезпечения трябва да са достатъчни, за да покрият потенциалните експозиции, които по оценка на ЦК ще възникнат до ликвидацията на съответните позиции. Те трябва да са достатъчни, за да покрият загубите вследствие на най-малко 99 процента от промяната на експозициите в рамките на подходящ времеви хоризонт, и да гарантират, че най-малко на дневна база ЦК обезпечава напълно своите експозиции към всички свои клирингови членове и по целесъобразност към други ЦК, с които той е сключил споразумения за оперативна съвместимост.

2. При определянето на изискванията си за допълнително обезпечение ЦК прилага модели и параметри, които отразяват характеристиките на риска на продуктите, които подлежат на клиринг, и отчитат времевия интервал между събирането на допълнителните обезпечения, пазарната ликвидност и възможните промени по време на транзакцията. Моделът и параметрите се одобряват от компетентния орган и са обект на посоченото в член 15 съвместно становище на колегиума.

3. ЦК изисква и събира допълнителни обезпечения в рамките на деня, но винаги когато предварително определените прагове бъдат надхвърлени.

4. ЦК отделя допълнителните обезпечения, предоставени от всеки клирингов член и по целесъобразност от ЦК, сключили споразумения за оперативна съвместимост, и осигурява защитата на предоставените допълнителни обезпечения срещу неизпълнение от страна на други клирингови членове, на институциите, в които те са депозирани, на самия ЦК или срещу всякакви други загуби, които ЦК може да претърпи.

5. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, определящи подходящия процент и времеви хоризонт, посочени в параграф 1, по отношение на различните класове финансови инструменти.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

След като се консултира с ЕБО, ЕОЦКП предоставя на Комисията проект на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 40 Гаранционен фонд

1. ЦК поддържа гаранционен фонд, служещ за покриване на загубите вследствие на неизпълнение, включително откриване на производство по несъстоятелност по отношение на един или повече клирингови членове.

2. ЦК определя минималния размер на вноските в гаранционния фонд и критериите за изчисляване на индивидуалните вноски на клиринговите членове. Вноските са пропорционални на експозициите на всеки клирингов член, за да се гарантира, че вноските в гаранционния фонд ще позволят на ЦК да преодолее неизпълнение най-малко от страна на клиринговия член, към който ЦК има най-големите експозиции, или от страна на клиринговите членове, към които ЦК има вторите и третите по големина експозиции, ако тяхната сума е по-голяма.

3. ЦК може да създаде повече от един гаранционен фонд за различните класове инструменти, по отношение на които той осъществява клиринг.

Член 41 Други видове контрол на риска

1. В допълнение към капитала, изискван съгласно член 12, ЦК поддържа достатъчно налични финансови ресурси за покриване на потенциалните загуби, надхвърлящи загубите, покрити от изискванията за допълнително обезпечение и гаранционния фонд. Тези ресурси могат да включват всякакви други клирингови средства, предоставени от клиринговите членове или други страни, споразумения за подялба на загубата, застрахователни споразумения, собствени средства на ЦК, гаранции от предприятие-майка или сходни споразумения. ЦК има свободен достъп до тези ресурси и те не се използват за покриване на оперативни загуби.

2. ЦК разработва сценарии за екстремни, но реалистични пазарни условия, в които се отчитат най-волатилните периоди, наблюдавани на пазарите, на които ЦК предоставя своите услуги. Посоченият в член 40 гаранционен фонд и посочените в параграф 1 финансови ресурси трябва във всеки един момент да позволяват на ЦК да преодолее неизпълнение от страна на двамата клирингови членове, към които ЦК има най-големите експозиции, и да помогнат на ЦК да издържи на внезапни продажби на финансови ресурси и бързо намаляване на пазарната ликвидност.

3. ЦК разполага с необходимите кредитни линии или сходни споразумения за покриване на своите ликвидни нужди, в случай че финансовите ресурси, с които той разполага, не са непосредствено налични. Всеки клирингов член, предприятие-майка или дъщерно предприятие на клиринговия член може да предоставя не повече от 25 процента от кредитните линии, необходими на ЦК.

4. ЦК може да изисква от клиринговите членове, които не са в неизпълнение, да предоставят допълнителни средства при неизпълнение на друг клирингов член. Клиринговите членове на ЦК имат ограничени експозиции към ЦК.

5. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, уточняващи посочените в параграф 2 екстремни условия, на които ЦК трябва да издържи.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове 7—7г от Регламент …/… [ЕОЦКП].

След като се консултира с ЕБО, ЕОЦКП предоставя на Комисията проект на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 42 Каскаден принцип при неизпълнение

1. За покриване на загубите ЦК използва допълнителните обезпечения, предоставени от клиринговия член в неизпълнение, преди да прибегне към други финансови ресурси.

2. Ако предоставените от клиринговия член в неизпълнение допълнителни обезпечения не са достатъчни за покриване на загубите, претърпени от ЦК, ЦК използва за покриването на загубите вноските на клиринговия член в неизпълнение към гаранционния фонд.

3. ЦК използва вноските в гаранционния фонд и другите вноски на клиринговите членове, които не са в неизпълнение, единствено след изчерпването на вноските на клиринговия член в неизпълнение и по целесъобразност на посочените в член 41, параграф 1 собствени средства на ЦК.

4. На ЦК не се позволява да използва допълнителните обезпечения, предоставени от клиринговите членове, които не са в неизпълнение, за покриването на загуби, породени от неизпълнението на друг клирингов член.

Член 43 Изисквания за обезпеченията

1. За покриване на експозициите си към клиринговите членове ЦК приема единствено високоликвидни обезпечения с минимален кредитен и пазарен риск. Прилаганите от ЦК проценти, с които се намалява стойността на служещите като обезпечение активи, са целесъобразни и отразяват вероятността за намаление на стойността на активите за интервала между тяхната последна преоценка и момента, към който се счита за логично те да бъдат ликвидирани. ЦК отчита ликвидния риск вследствие на неизпълнението на пазарен участник и риска от концентрация при определени активи, като това може да послужи за установяване на подходящото обезпечение и съответните проценти, с които се намалява неговата стойност.

2. Ако е целесъобразно и достатъчно благоразумно, ЦК може да приеме базовия инструмент на договор за дериват или финансовия инструмент, който предизвиква експозицията на ЦК, като обезпечение, служещо за покриване на неговите изисквания за допълнително обезпечение.

3. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, определящи посочените в параграф 1 видове обезпечения, които се считат за високоликвидни, и проценти, с които се намалява стойността на обезпечението.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

След като се консултира с ЕСЦБ и ЕБО, ЕОЦКП предоставя на Комисията проект на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 44 Инвестиционна политика

1. ЦК инвестира своите финансови ресурси във високоликвидни финансови инструменти с минимален пазарен и кредитен риск. Инвестициите трябва да подлежат на бързо ликвидиране с минимален отрицателен ценови ефект.

2. Предоставените като допълнително обезпечение финансови инструменти се депозират при оператори на системи за сетълмент на ценни книжа, които осигуряват недискриминационен достъп за ЦК и цялостна защита на тези инструменти. При нужда ЦК трябва да има бърз достъп до финансовите инструменти.

3. ЦК не инвестира своя капитал или средствата, получени вследствие на посочените в членове 39, 40 и 41 изисквания, в собствените си ценни книжа или в ценни книжа на своето предприятие-майка или дъщерно предприятие.

4. При вземане на своите инвестиционни решения ЦК отчита цялостния кредитен риск на експозициите си към всеки отделен длъжник и гарантира, че съвкупната му рискова експозиция към всеки отделен длъжник остава в приемливи граници на концентрация.

5. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, определящи посочените в параграф 1 високоликвидните финансови инструменти и посочените в параграф 4 граници на концентрация.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

След като се консултира с ЕБО, ЕОЦКП предоставя на Комисията проект на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 45 Процедури при неизпълнение

1. ЦК разполага с процедури, които трябва да се спазват, когато клирингов член не изпълнява посочените в член 35 изисквания в рамките на срока и в съответствие с процедурите, установени от ЦК. ЦК определя процедурите, които се спазват, в случай че несъстоятелността на клирингов член не бъде установена от ЦК.

2. ЦК взема своевременни мерки за ограничаване на причинените от неизпълнението загуби и напрежение върху ликвидността и гарантира, че ликвидирането на позициите на който и да е клирингов член няма да наруши неговите операции или да изложи клиринговите членове, които не са в неизпълнение, на непредвидени или неконтролирани загуби.

3. ЦК информира своевременно компетентния орган. Когато ЦК счита, че клиринговият член няма да може да изпълни бъдещите си задължения, и възнамерява да обяви неговото неизпълнение, компетентният орган трябва незабавно да информира органа, отговорен за надзора на клиринговия член, който е в неизпълнение.

4. ЦК осигурява приложимостта на своите процедури при неизпълнение. ЦК предприема всички целесъобразни мерки, осигуряващи му законовите правомощия да ликвидира собствените позиции на клиринговия член, който е в неизпълнение, и да прехвърли или ликвидира позициите на клиентите на клиринговия член, който е в неизпълнение.

Член 46 Преглед на модели, стрес-тестове и бек-тестове

1. ЦК преразглежда редовно моделите и параметрите, възприети за изчисляване на неговите изисквания за допълнителни обезпечения, вноски в гаранционния фонд, изисквания за обезпечения и механизми, както и другите механизми за контрол на риска. Той подлага тези модели на строги и чести стрес-тестове, за да оцени тяхната устойчивост при екстремни, но реалистични пазарни условия, и осъществява бек-тестове, за да оцени надеждността на прилаганата методология. ЦК информира компетентния орган за резултатите от извършените тестове и трябва да получи неговото одобрение, преди да извърши промени в моделите и параметрите.

2. ЦК редовно подлага на тестове ключовите елементи на своите процедури при неизпълнение и предприема всички целесъобразни мерки, с които да гарантира, че всички клирингови членове ги разбират и разполагат с подходящи процедури в случай на неизпълнение.

3. ЦК оповестява публично ключовата информация относно своя модел за управление на риска и допусканията, използвани при извършване на посочените в параграф 1 стрес-тестове.

4. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, уточняващи следното:

а) видовете тестове, които се извършват за различните класове финансови инструменти и портфейли;

б) участието на клиринговите членове или други страни в тестовете;

в) честотата на тестовете;

г) времевия хоризонт на тестовете;

д) ключовата информация, посочена в параграф 3.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

След като се консултира с ЕБО, ЕОЦКП предоставя на Комисията проект на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 47 Сетълмент

1. За осъществяване на сетълмент на транзакциите си ЦК използва наличните средства в централната банка. При липсата на достъп до средства в централната банка се вземат мерки за стриктното ограничаване на кредитните и ликвидните рискове.

2. ЦК посочва ясно своите задължения във връзка с доставката на финансови инструменти, включително дали той има задължение да извърши или получи доставки на финансови инструменти или дали обезщетява участниците за загуби, възникнали в рамките на процеса на доставка.

3. Когато ЦК има задължение да извърши или получи доставки на финансови инструменти, ЦК премахва основния риск чрез използването на механизми за доставка срещу плащане, ако това е възможно.

Дял VСпоразумения за оперативна съвместимост

Член 48 Споразумения за оперативна съвместимост

1. ЦК може да сключи споразумения за оперативна съвместимост с друг ЦК, когато са изпълнени изискванията съгласно членове 49 и 50.

2. Когато ЦК сключва споразумение за оперативна съвместимост с друг ЦК с цел предоставяне на услуги на определено място за търговия, ЦК трябва да разполага с недискриминационен достъп до данните, които са необходими за изпълнение на неговите функции във връзка с това място на търговия и съответната система за сетълмент.

3. Възможността за сключване на споразумение за оперативна съвместимост или за достъп до данни в реално време или сетълмент система, посочени в параграфи 1 и 2, може да бъде пряко или непряко ограничена единствено с цел контролиране на риска, произтичащ от това споразумение или достъп.

.

Член 49 Управление на риска

1. ЦК, които сключват споразумение за оперативна съвместимост, трябва:

а) да разполагат с подходящи политики, процедури и системи за ефективно установяване, наблюдение и управление на допълнителните рискове, произтичащи от това споразумение, за да могат да изпълняват своите задължения своевременно;

б) да се споразумяват относно съответните си права и задължения, включително приложимото по отношение на техните взаимоотношения законодателство;

в) да установяват, наблюдават и ефективно управляват кредитните и ликвидните рискове, така че неизпълнението на клирингов член на даден ЦК да не засяга оперативно съвместимия ЦК;

г) да установяват, наблюдават и отчитат евентуалните взаимозависимости и корелации, възникващи вследствие на обединяването на финансови ресурси и споразумението за оперативна съвместимост, което може да повлияе на свързаните с концентрацията на клирингови членове кредитни и ликвидни рискове.

За целите на буква б) ЦК прилагат при необходимост правилата, постановени в Директива 98/26/ЕО, по отношение на момента на въвеждане на нареждането за превод в своите системи и на момента на неотменимост.

За целите на буква в) в условията на споразумението се определя процедурата за преодоляване на последствията от неизпълнението на някой ЦК, с когото има сключено споразумение за оперативна съвместимост.

За целите на буква г) ЦК осъществяват строг контрол върху повторното ипотекиране на обезпечението на клирингов член в рамките на споразумението, ако това е позволено от техните компетентни органи. В споразумението се посочват какви мерки са взети по отношение на тези рискове, като се отчита необходимостта от достатъчно покритие и ограничаване на риска от верижно разпространение.

2. Ако моделите за управление на риска, използвани от ЦК по отношение на експозициите им към техните клирингови членове, а също и по отношение на взаимните им експозиции, са различни, ЦК трябва да установят различията, да оценят рисковете, които могат да възникнат вследствие на тях, и да вземат съответните мерки, включително да набавят допълнителни финансови ресурси, които ще ограничат тяхното въздействие върху споразумението за оперативна съвместимост, а също и потенциалните последствия по отношение на рисковете от верижно разпространение, и да гарантират, че тези различия не намаляват способността на всеки ЦК да се справи с последствията от неизпълнението на клирингов член.

Член 50 Одобрение на споразумение за оперативна съвместимост

1. Споразумението за оперативна съвместимост се одобрява предварително от компетентните органи на съответните ЦК. Прилага се процедурата по член 13.

2. Компетентните органи одобряват споразумение за оперативна съвместимост само тогава, когато посочените в член 49 изисквания са изпълнени, техническите параметри за клиринговите транзакции съгласно условията на споразумението позволяват безпрепятственото и нормално функциониране на финансовите пазари и въпросното споразумение не възпрепятства ефективността на надзора..

3. Когато компетентен орган счита, че не са спазени посочените в параграф 2 изисквания, той писмено излага пред другите заинтересовани компетентни органи и ЦК своите забележки относно риска. Той уведомява и ЕОЦКП, който изготвя становище относно обосноваността на забележките относно риска като основание за отказ на одобрение на споразумението за оперативна съвместимост. Всички заинтересовани ЦК получават достъп до становището на ЕОЦКП. Когато оценката на ЕОЦКП се отклонява от оценката на съответния компетентен орган, компетентният орган преразглежда своята позиция, като отчита становището на ЕОЦКП.

4. До 30 юни 2010 г. ЕОЦКП издава насоки и препоръки за изготвяне на съгласувани, ефикасни и ефективни оценки на споразуменията за оперативна съвместимост в съответствие с процедурата, установена в член 8 от Регламент …/… [ЕОЦКП].

Дял VIРегистрация и надзор на регистри на транзакции

Глава 1Условия и процедури за регистрацията на регистър на транзакции

Член 51 Регистрация на регистър на транзакции

1. За целите на член 6 всеки регистър на транзакции се регистрира от ЕОЦКП.

2. За да бъде регистриран, регистърът на транзакции трябва да бъде установено в Съюза юридическо лице и да отговаря на посочените в дял VII изисквания.

3. Регистрацията на всеки регистър на транзакции поражда действие на цялата територия на Съюза.

4. Регистрираният регистър на транзакции спазва постоянно условията за първоначалната регистрация. Всеки регистър на транзакции уведомява своевременно ЕОЦКП за всякакви съществени изменения, влияещи на условията за първоначалната регистрация.

Член 52 Заявление за регистрация

1. Регистърът на транзакции подава заявление за регистрация до ЕОЦКП.

2. В рамките на десет работни дни от получаване на заявлението ЕОЦКП преценява дали заявлението е пълно.

Когато заявлението е непълно, ЕОЦКП определя срок, в рамките на който регистърът на транзакции трябва да предостави допълнителна информация.

След като прецени, че заявлението е пълно, ЕОЦКП уведомява за това регистъра на транзакции.

3. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, определящи подробностите относно посоченото в параграф 1 заявление за регистрация до ЕОЦКП.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП предоставя на Комисията проекти на тези регулаторни технически стандарти до 30 юни 2012 г.

4. За да се осигури еднообразното прилагане на параграф 1, на Комисията се предоставят правомощия за приемане на стандарти за изпълнение, с които се определя формата на заявлението за регистрация до ЕОЦКП.

Посочените в първата алинея стандарти за изпълнение се приемат съгласно член 7г от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП предоставя на Комисията проекти на тези стандарти до 30 юни 2012 г.

Член 53 Разглеждане на заявлението

1. В рамките на четиридесет работни дни след уведомлението, посочено в член 52, параграф 2, трета алинея, ЕОЦКП разглежда заявлението за регистрация, като преценява дали регистърът на транзакции отговаря на посочените в членове 64—67 условия, и приема напълно обосновано решение за регистрация или отказ.

2. Решението на ЕОЦКП съгласно параграф 1 влиза в сила на петия работен ден след приемането му.

Член 54 Уведомяване за решението

1. Когато ЕОЦКП приема решение за регистрация, отказ или отмяна на регистрация, той уведомява регистъра на транзакции в рамките на 5 работни дни посредством напълно обосновано обяснение на своето решение.

2. ЕОЦКП съобщава на Комисията всички решения, посочени в параграф 1.

3. ЕОЦКП публикува на своя уебсайт списък с регистрите на транзакции, регистрирани в съответствие с настоящия регламент. Този списък се актуализира в срок от 5 работни дни след приемане на решението, посочено в параграф 1.

Член 55 Глоби

1. По искане на ЕОЦКП Комисията може посредством решение да наложи глоба на регистър на транзакции, ако той неволно или умишлено е нарушил разпоредбите на член 63, параграф 1, член 64, член 65, член 66 и член 67, параграфи 1 и 2 от настоящия регламент.

2. Посочените в параграф 1 глоби имат възпиращ ефект и са пропорционални на естеството и сериозността на нарушението, неговата продължителност и икономическите възможности на съответния регистър на транзакции. Размерът на глобата не може да превишава 20 процента от годишните приходи или оборот на регистъра на транзакции за предходната стопанска година.

3. Независимо от предвиденото в параграф 2, ако регистър на транзакции пряко или непряко е получила количествено измерима финансова полза от нарушението, размерът на глобата трябва да е равен поне на размера на ползата.

4. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти относно:

а) подробните критерии за определяне размера на глобата;

б) процедурите за разследване, съпътстващи мерки и отчетност, както и процедурни правила за вземане на решение, включително разпоредби относно правото на защита, достъпа до документи, процесуалното представителство, разпоредби относно поверителността и сроковете и определянето на размера и събирането на глоби.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП предоставя на Комисията проекти на тези регулаторни технически стандарти най-късно до 30 юни 2012 г.

Член 56 Периодични финансови санкции

1. По искане на ЕОЦКП Комисията може посредством решение да налага периодични финансови санкции на всяко лице, което е наето от, работи за или е свързано с регистър на транзакции, с цел то да бъде принудено:

а) да прекрати нарушението;

б) да предостави пълната и точна информация, която е била изискана от ЕОЦКП съгласно член 61, параграф 2;

в) да се подчини на разследване, и по-специално да предостави пълна документация, записи, данни, процедури или други изискани материали и да допълни и коригира друга информация, предоставена в хода на разследването, започнато от ЕОЦКП съгласно член 61, параграф 2;

г) да се подчини на проверка на място, наредена от ЕОЦКП съгласно член 61, параграф 2.

2. Предвидените периодични финансови санкции са ефективни и пропорционални. Размерът на периодичните финансови санкции се начислява за всеки ден от забавянето. Той не превишава 5 % от средния дневен оборот през предходната стопанска година и се изчислява от постановената в решението дата.

Член 57 Изслушване на заинтересованите лица

1. Преди да вземе решение за налагане на глоба или периодична финансова санкция, както е предвидено в членове 55 и 56, Комисията дава възможност на заинтересованите лица да бъдат изслушани във връзка с въпросите, по които Комисията има възражения.

Комисията основава своите решения само на онези предявени възражения, по които заинтересованите лица са имали възможност да изразят становище.

2. Правото на защита на заинтересованите лица се съблюдава строго в хода на производството.

Тези лица имат право на достъп до документите на Комисията при зачитане на законния интерес на други лица във връзка с опазване на търговските им тайни. Правото на достъп до документацията не включва поверителна информация и вътрешни документи на Комисията.

Член 58 Разпоредби, свързани с глобите и периодичните финансови санкции

1. Комисията обявява публично всяка глоба или периодична финансова санкция, наложена съгласно членове 55 и 56.

2. Глобите или периодичните финансови санкции, наложени съгласно членове 55 и 56, са от административно естество.

Член 59 Обжалване пред Съда на Европейския съюз

Съдът разполага с неограничена компетентност да осъществява контрол върху решения, с които Комисията е наложила глоба или периодична финансова санкция. Съдът може да отмени, намали или увеличи размера на наложената глоба или на периодичната финансова санкция.

Член 60 Отмяна на регистрация

1. ЕОЦКП отменя регистрацията на регистър на транзакции при настъпване на всяко от следните обстоятелства:

а) регистърът на транзакции се отказва изрично от регистрацията или през предходните шест месеца не е предоставял услуги;

б) регистърът на транзакции е получил регистрацията посредством неверни твърдения или по всякакъв друг неправомерен начин;

в) регистърът на транзакции вече не отговаря на условията, при които е бил регистриран;

г) регистърът на транзакции е нарушавал сериозно или нееднократно разпоредбите на настоящия регламент.

2. Когато компетентният орган на държава-членка, в която регистърът на транзакции осъществява своите услуги и дейности, счита, че е изпълнено някое от условията, посочени в параграф 1, той може да поиска от ЕОЦКП да разгледа дали са налице условията за отмяна на регистрацията. Ако ЕОЦКП реши да не отмени регистрацията на съответния регистър на транзакции, той обосновава надлежно решението си.

Член 61 Надзор на регистрите на транзакции

1. ЕОЦКП следи за прилагането на членове 64—67.

2. С цел изпълнение на задълженията, установени в членове 51—60, член 62 и член 63, ЕОЦКП разполага със следните правомощия:

а) да получава достъп до документи от всякакъв вид и да получава или прави препис от тях;

б) да изисква информация от всяко лице и при необходимост да призовава и разпитва лица с цел получаване на информация;

в) да осъществява проверки на място със или без предупреждение;

г) да изисква записи на телефонни разговори и пренос на данни.

Глава 2Взаимоотношения с трети страни

Член 62 Международни споразумения

Ако е целесъобразно, Комисията представя на Съвета предложения относно воденето на преговори за сключване на международни споразумения с една или повече трети страни във връзка с взаимния достъп и обмен на информация относно договори за извънборсови деривати, която се намира в установени в трети страни регистри на транзакции, когато тази информация е нужна на компетентните органи да осъществяват задълженията си съгласно настоящия регламент.

Член 63 Еквивалентност и признаване

1. Регистър на транзакции, който е установен в трета страна, може за целите на член 6 да предоставя услуги и дейности на дружества, установени в Съюза, само когато този регистър на транзакции е признат от ЕОЦКП.

2. ЕОЦКП признава регистър на транзакции от трета страна, когато са изпълнени следните условия:

а) регистърът на транзакции е получил разрешение и е обект на ефективен надзор в тази трета страна;

б) Комисията е приела решение в съответствие с параграф 3;

в) Съюзът е сключил международно споразумение с тази трета страна съгласно член 62;

г) сключени са споразумения за сътрудничество съгласно параграф 4, с които се гарантира, че органите на Съюза имат незабавен и постоянен достъп до цялата необходима информация.

3. Комисията може да приеме решение в съответствие с посочената в член 69, параграф 2 процедура, в което се определя, че правната и надзорна уредба на третата страна гарантира, че регистрите на транзакции, получили разрешение в тази трета страна, спазват правно обвързващи изисквания, еквивалентни на изискванията съгласно настоящия регламент, и че тези регистри на транзакции подлежат на текущ ефективен надзор и правоприлагане в тази трета държава.

4. ЕОЦКП сключва споразумения за сътрудничество със съответните компетентни органи на трети страни, чиято правна и надзорна уредба е била призната за еквивалентна на настоящия регламент в съответствие с параграф 3. С тези споразумения се гарантира, че органите на Съюза имат незабавен и постоянен достъп до цялата информация, необходима за осъществяване на техните задължения. С тези споразумения се определят най-малко:

а) механизмът за обмен на информация между ЕОЦКП, другите органи на Съюза, изпълняващи задачи в съответствие с настоящия регламент, и съответните компетентни органи на въпросните трети страни;

б) процедурите за координация на надзорните дейности.

Дял VIIИзисквания към регистрите на транзакции

Член 64 Общи изисквания

1. Всеки регистър на транзакции трябва да разполага с надеждни правила за управление, включващи ясна организационна структура с добре определена, прозрачна и последователна йерархия на отговорностите и адекватни механизми за вътрешен контрол, в т.ч. надеждни административни и счетоводни процедури, които предотвратяват оповестяването на поверителна информация.

2. Регистърът на транзакции въвежда подходящи политики и процедури, които са достатъчни да осигурят спазването от негова страна, включително неговите управители и служители, на разпоредбите на настоящия регламент.

3. Регистърът на транзакции поддържа и прилага подходяща организационна структура, която осигурява непрекъснатостта и нормалното функциониране на регистъра на транзакции при изпълнение на неговите услуги и дейности. Той използва целесъобразни и пропорционални системи, средства и процедури.

4. Висшият ръководен състав и членовете на съвета на регистъра на транзакции трябва да имат достатъчно добра репутация и опит, за да се осигури доброто и благоразумно управление на регистъра на транзакции.

5. Регистърът на транзакции разполага с обективни, недискриминационни и публично оповестени изисквания за достъп и участие. Критерии, с които да се ограничава достъпът, се позволяват само ако тяхната цел е осъществяване на контрол на риска за данните, поддържани от регистъра на транзакции.

6. Регистърът на транзакции оповестява публично цените и таксите, свързани с предоставяните услуги. Той оповестява цените и таксите на отделните услуги и на осъществяваните самостоятелно дейности, включително отстъпки и рабати и условия за ползване на тези намаления. Той позволява на отчитащите дружества да получават отделен достъп до специфичните услуги. Цените и таксите, начислявани от регистър на транзакции, са съобразени със съответните разходи.

Член 65 Операционна надеждност

1. Регистърът на транзакции разкрива източниците на операционен риск и ги минимизира посредством разработване на подходящи системи, контролни механизми и процедури. Тези системи трябва да са надеждни и сигурни и да разполагат с необходимия капацитет за обработване на получената информация.

2. Регистърът на транзакции установя, прилага и поддържа адекватна политика за непрекъснатост на стопанската дейност, която има за цел да осигури поддържане на неговите функции, своевременно възстановяване на дейността и изпълнение на задълженията на регистъра на транзакции. В тези планове се предвижда най-малко създаването на системи за архивиране на данни.

Член 66 Защита и съхранение на данни

1. Регистърът на транзакции осигурява поверителността, надеждността и защитата на получената съгласно член 6 информация.

2. Регистърът на транзакции записва незабавно получената съгласно член 6 информация и я съхранява за срок от най-малко десет години от прекратяването на съответните договори. Той прилага своевременни и ефикасни процедури за съхранение на данни във връзка с документирането на промените в съхраняваната информация.

3. Във основа на характеристиките на договорите за деривати, отчитани съгласно член 6, регистърът на транзакции изчислява позициите за всеки клас деривати и за всяко отчитащо дружество.

4. Регистърът на транзакции предоставя на страните по даден договор възможност за достъп и промяна на информацията относно този договор във всеки един момент.

5. Регистърът на транзакции предприема всички целесъобразни мерки за предотвратяване на злоупотребата с информацията, съхранявана в неговите системи, и не позволява използването на тази налична информация за други дейности.

Поверителната информация, регистрирана в даден регистър на транзакции, не се използва с търговска цел от други физически или юридически лица, с които регистърът на транзакции има взаимоотношения в качеството си на предприятие-майка или дъщерно предприятие.

Член 67 Прозрачност и наличност на данните

1. Въз основа на отчетените договори регистърът на транзакции публикува съвкупните позиции за всеки клас деривати.

2. Регистърът на транзакции предоставя достъп до необходимата информация на следните лица:

а) ЕОЦКП;

б) компетентните органи, осъществяващи надзор на дружествата, които подлежат на задължението за отчитане съгласно член 6;

в) компетентния орган, осъществяващ надзор на ЦК, имащи достъп до регистъра на транзакции;

г) съответната централна банка от ЕСЦБ.

3. ЕОЦКП предоставя на другите заинтересовани органи информацията, необходима за осъществяване на техните задължения.

4. На Комисията се предоставят правомощия да приема регулаторни технически стандарти, уточняващи характеристиките на посочената в параграфи 1 и 2 информация.

Посочените в първата алинея регулаторни технически стандарти се приемат съгласно членове [7—7г] от Регламент …/… [ЕОЦКП].

ЕОЦКП предоставя на Комисията проекти на тези регулаторни технически стандарти най-късно до 30 юни 2012 г.

Дял VIIIПреходни и заключителни разпоредби

Член 68 Доклади и прегледи

1. Най-късно до 31 декември 2013 г. Комисията преразглежда и изготвя доклад относно институционалните и надзорните разпоредби съгласно дял III, и по-специално относно ролята и отговорностите на ЕОЦКП. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения.

До същата дата Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП и съответните секторни органи, оценява системното значение на транзакциите в извънборсови деривати на нефинансовите дружества.

2. ЕОЦКП предоставя на Комисията доклад относно прилагането на задължението за клиринг съгласно дял II и разширяването на обхвата на споразуменията за оперативна съвместимост съгласно дял V върху други транзакции в класове финансови инструменти, различни от прехвърлими ценни книжа или инструменти на паричния пазар.

Тези доклади се представят на Комисията най-късно до 30 септември 2014 г.

3. Комисията, в сътрудничество с държавите-членки и ЕОЦКП и след възлагане на оценката на ЕСЦБ, изготвя годишен доклад за оценка на евентуалния системен риск и разходните параметри на споразуменията за оперативна съвместимост.

В доклада се акцентира най-малко върху броя и сложността на тези споразумения и върху адекватността на системите и моделите за управление на риска. Комисията представя този доклад на Европейския парламент и на Съвета заедно с всички подходящи предложения.

ЕСЦБ предоставя на Комисията своята оценка на евентуалния системен риск и разходните параметри на споразуменията за оперативна съвместимост.

Член 69 Процедура на комитета

1. Комисията се подпомага от Европейския комитет по ценни книжа, създаден с Решение 2001/528/ЕО на Комисията[37].

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

3. Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 70 Изменение на Директива 98/26/ЕО

В член 9, параграф 1 се добавя следната алинея:

„Когато в рамките на система за оперативна съвместимост системен оператор е предоставил обезпечение на друг системен оператор, правата на предоставящия системен оператор върху това обезпечение няма да бъдат засегнати от процедури по несъстоятелност , открита срещу приемащия системен оператор.

Член 71 Преходни разпоредби.

1. ЦК, който е получил разрешение в своята държава-членка по установяване за предоставяне на услуги преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, трябва най-късно до [ 2 години от влизането в сила ] да получи разрешение за целите на настоящия регламент.

2. Договорите за деривати, сключени преди датата на прилагане на настоящия регламент, се отчитат пред регистъра на транзакции в рамките на 120 дни от датата, на която регистърът на транзакции е бил регистриран от ЕОЦКП за съответния вид договори.

Член 72 Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз .

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в […] на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

[1] COM(2009)114.http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2009:0114:FIN:EN:PDF.

[2] „За осигуряване на ефективни, сигурни и стабилни пазари на деривати“, COM(2009)332. Този документ може да бъде намерен на http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2009:0332:FIN:EN:PDF.

[3] Съобщение бе придружено от работен документ на службите на Комисията, в който се съдържа преглед на i) пазарите на деривати, ii) сегментите на пазара на извънборсови деривати, а също и оценка на ефективността на настоящите мерки за намаляване на риска, най-вече по отношение на суаповете за кредитно неизпълнение. Този документ може да бъде намерен на http://ec.europa.eu/internal_market/docs/derivatives/report_en.pdf.

[4] „За осигуряване на ефективни, сигурни и стабилни пазари на деривати: бъдещи действия“ — COM(2009)563. Документът може да бъде намерен на: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2009:0563:FIN:EN:PDF.

[5] http://www.g20.org/Documents/pittsburgh_summit_leaders_statement_250909.pdf

[6] Писмото, с което се поема ангажиментът, и списъкът на подписалите го лица могат да бъдат намерени на уебсайта на ГД „Вътрешен пазар и услуги“: http://ec.europa.eu/internal_market/financial-markets/derivatives/index_en.htm#cds.

[7] Това са съответно Европейската централна банка, Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа, Комитетът на европейските банкови надзорници и Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор.

[8] Съответно Autorité des marchés financiers, Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht и Financial Services Authority.

[9] Съответно Комитетът по платежните и сетълмент системи (Committee on Payment and Settlement Systems) и Международната организация на комисиите за ценни книжа (International Organisation of Securities Commissions).

[10] Съответно Комисията по търговията със стокови фючърси (Commodity Futures Trading Commission) и Комисията по ценните книжа и фондовите борси (Securities and Exchange Commission).

[11] http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/2009/derivatives_en.htm.

[12] http://circa.europa.eu/Public/irc/markt/markt_consultations/library?l=/financial_services/derivatives_ derivatives&vm=detailed&sb=Title.

[13] http://ec.europa.eu/internal_market/consultations/docs/2009/derivatives/summaryderivcons_en.pdf.

[14] Протоколите и документацията на конференцията може да бъдат намерени на уебсайта на ГД „Вътрешен пазар и услуги“: http://ec.europa.eu/internal_market/financial-markets/derivatives/index_en.htm#conference.

[15] Отговорите, които не съдържат поверителна информация, могат да бъдат намерени на:http://circa.europa.eu/Public/irc/markt/markt_consultations/library?l=/financial_services/infrastructures&vm=detailed&sb=Title.

[16] Докладът за оценката на въздействието може да бъде намерена на: http://ec.europa.eu/internal_market/financial-markets/index_en.htm.

[17] ОВ L , г., стр. .

[18] „Движеща сила за възстановяването на Европа“, COM(2009)114.

[19] „За осигуряване на ефективни, сигурни и стабилни пазари на деривати“, COM(2009) 332.

[20] „За осигуряване на ефективни, сигурни и стабилни пазари на деривати: бъдещи действия“, COM(2009) 563.

[21] OВ L 145, 30.4.2004 г., стp. 1.

[22] OВ L 177, 30.6.2006 г., стp. 1.

[23] OВ L 345, 19.12.2002 г., стp. 1.

[24] OВ L 302, 17.11.2009 г., стp. 32.

[25] OВ L 235, 23.9.2003 г., стp. 10.

[26] OВ L 177, 30.6.2006 г., стp. 1.

[27] OВ L 166, 11.6.1998 г., стp. 45.

[28] http://ec.europa.eu/internal_market/financial-markets/docs/code/code_en.pdf

[29] OВ L 281, 23.1.1995 г., стp. 31.

[30] Комитет по платежни и сетълмент системи (КПСС) на централните банки от Г-10 и Технически комитет на Международната организация на комисиите по ценни книжа.

[31] Европейската система на централните банки и Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа.

[32] OВ L 390, 31.12.2004 г., стp. 38.

[33] OВ L 193, 18.7.1983 г., стp. 1.

[34] OВ L 372, 31.12.1986 г., стp. 1.

[35] OВ L 222, 14.8.1978 г., стp. 11.

[36] OВ L 309, 25.11.2005 г., стр.15.

[37] OВ L 191, 13.7.2001 г., стр.45.

Top