1.

Да се разработи политика за ИС в рамките на дългосрочната стратегия и мисия на публичната научноизследователска организация, като същата бъде оповестена на вътрешно и външно равнище, и да се създаде единно звено за връзка, отговарящо за прилагането ѝ.

2.

Въпросната политика следва да предлага ясни правила за персонала и студентите, най-вече по отношение на разгласяването на нови идеи с потенциално търговско значение, собствеността върху резултатите от изследванията, воденето на дневници, управлението на конфликти на интереси, както и поетите ангажименти спрямо трети страни.

3.

Да се насърчават откриването, използването и, ако е уместно, защитата на интелектуалната собственост в съответствие със стратегията и мисията на публичната научноизследователска организация с цел оптимизирането на социално-икономическите ползи от нея. За постигането на тази цел могат да бъдат приложени различни подходи, евентуално приспособени към съответните научни/технически области, например подход „публична сфера“ или подход „открит достъп до иновациите“.

4.

Да се предвидят необходимите насърчителни мерки, за да се гарантира, че съответният персонал ще взема дейно участие в прилагането на политиката на ИС. Въпросните насърчителни мерки не трябва да бъдат само от финансово естество, а следва да спомагат и за развитието на кариерата, като наред с университетските критерии в процедурата на оценяване се включат и аспекти, свързани с интелектуалната собственост и трансфера на знания.

5.

Да се предвиди създаването от публичната научноизследователска организация на цялостни портфейли, например в конкретни технически области, и, ако е уместно, създаването на пулове от патенти/ИС, включващи интелектуална собственост на други публични научноизследователски организации. Това би улеснило използването чрез достигане на критичната маса и намаляване на разходите по сделки за трети страни.

6.

Да се повишат информираността и основните умения по отношение на интелектуалната собственост и трансфера на знания чрез обучение както на студенти, така и на изследователски персонал и да се предприемат мерки, за да се гарантира, че персоналът, отговорен за управлението на ИС/ТЗ, притежава необходимите умения и е получил подходящо обучение.

7.

Да се разработи и оповести публично политика за издаване/разпространение, насърчаваща широкото разпространение на резултатите от научноизследователската и развойната дейност (например чрез публикуването със свободен достъп), дори с евентуално закъснение, когато се предвижда защита на интелектуална собственост, като тези случаи следва да се сведат до минимум.

8.

С цел да се насърчи използването на резултатите от публично финансираната изследователска дейност и да се оптимизира тяхното социално-икономическо въздействие, да се разгледат всички възможни видове механизми за използване (като лицензиране или създаване на дружества със свързани дейности), както и всички възможни партньори в използването (като съществуващи дружества или новосъздадени дружества със свързани дейности, други публични научноизследователски организации, инвеститори, както и служби или агенции в подкрепа на иновациите), и да се подберат най-подходящите от тях.

9.

Независимо от факта, че активна политика за ИС/ТЗ може да създаде допълнителни приходи за публичната научноизследователска организация, това не бива да се смята за основна цел.

10.

Да се направи необходимото публичната научноизследователска организация да има достъп или да разполага освен с квалифициран технически персонал, и с професионални отдели за трансфер на знания, включващи консултанти и експерти по правни, финансови и търговски проблеми, както и по въпросите на защитата и прилагането на правата върху интелектуалната собственост.

11.

Да се разработи и оповести публично лицензионна политика с цел да се хармонизират практиките в публичната научноизследователска организация и да се осигури справедливост при всички сделки. По-специално следва да се преценява внимателно прехвърлянето на права върху интелектуална собственост, притежавани от публична научноизследователска организация, и предоставянето на изключителни лицензии (1), особено по отношение на трети неевропейски страни. Лицензиите за право на ползване следва да предвиждат подходяща компенсация, финансова или друга.

12.

Да се разработи и оповести публично политика за създаване на дружества със свързани дейности, позволяваща и насърчаваща персонала на публична научноизследователска организация да създава, когато е уместно, дружества със свързани дейности, като се изяснят дългосрочните отношения между така създадените предприятия и публичната научноизследователска организация.

13.

Да се установят ясни принципи по отношението на разпределянето на финансовите приходи, получени от трансфера на знания между публичната научноизследователска организация, отдела и изобретателите.

14.

Да се осъществява постоянен контрол върху защитата на интелектуалната собственост и дейностите по трансфера на знания, както и върху съпътстващите ги постижения, и резултатите да се публикуват системно. На резултатите от изследванията на публичната научноизследователска организация, както и на свързаните с тях компетенции и права върху интелектуална собственост следва да се дава широка гласност в частния сектор с цел насърчаване на тяхното използване.

15.

Правилата за съвместни изследвания и изследователска дейност на договорна основа следва да са съвместими с мисията на всяка страна. Те следва да вземат предвид степента на частното финансиране и да съответстват на целите на изследователската дейност, а именно да оптимизират търговското и социално-икономическото въздействие на изследванията, да подкрепят целта на публичната научноизследователска организация за привличане на частно финансиране на изследванията, да поддържат такава позиция по отношение на интелектуалната собственост, която позволява развитие на университетските и съвместните изследвания, и да не възпрепятстват разпространението на резултатите от изследователската и развойната дейност.

16.

Въпросите, свързани с ИС, следва да се изяснят на управленско равнище на възможно най-ранен етап от изследователския проект, по възможност преди започването му. Въпросите, свързани с ИС, включват предоставянето на права върху интелектуалната собственост, създадена в рамките на проекта (наричана по-долу „нови знания“), идентифициране на интелектуална собственост, притежавана от страните преди началото на проекта (наричана по-долу „съществуващи знания“), която е необходима за изпълнението на проекта или за използването на резултатите от него, права на достъп (3) до нови и съществуващи знания за тези цели и разпределянето на приходите.

17.

В проект за съвместни изследвания собствеността върху новите знания следва да принадлежи на страната, която ги е създала, но може да бъде предоставена на различните страни въз основа на договорно споразумение, сключено предварително, отразяващо адекватно съответните интереси, задачи, финансово и друго участие на страните в проекта. В случаите на изследователска дейност на договорна основа новите знания, създадени от публична научноизследователска организация, се притежават от представителя на частния сектор. Проектът не оказва влияние на собствеността върху съществуващите знания.

18.

Въпросите, свързани с правата на достъп (3), следва да се изяснят от страните на възможно най-ранен етап от изследователския проект, по възможност преди започването му. Когато това е необходимо за осъществяването на изследователския проект или за използването на новите знания на една от страните, следва да се предоставят права на достъп до новите и съществуващите знания на другите страни при условия, които адекватно отразяват съответните интереси, задачи, финансово и друго участие на страните в проекта.

1.

Трансферът на знания между университетите и индустриалния сектор става постоянен политически и оперативен приоритет за всички органи на дадена държава-членка, финансиращи публична изследователска дейност, както на национално, така и на регионално равнище.

2.

Въпросът определено е от компетенциите на едно министерство, което координира инициативите за насърчаване на развитието на трансфера на знания с другите министерства.

3.

Всяко министерство и всеки регионален административен орган, осъществяващ дейности по трансфер на знания, определя служител, отговорен за постоянния контрол на въздействието. Въпросните служители се събират редовно с цел да обменят информация и да обсъждат начини за подобряване на трансфера на знания.

4.

Насърчава се правилното управление на интелектуалната собственост, създадена в резултат на публично финансирани дейности. То трябва да следва установените принципи, отчитайки законните интереси на предприятията (например задължения за временно съхраняване на поверителния характер на информацията).

5.

Изследователската политика насърчава прибягването до услугите на частния сектор за оказване на помощ при определяне на технологичните нужди и за стимулиране на частните инвестиции за изследванията, освен това благоприятства използването на резултатите от публично финансирани изследвания.

6.

Публичните научноизследователски организации и техният персонал разполагат с достатъчни ресурси и стимули, за да се ангажират с дейности по трансфер на знания.

7.

Вземат се мерки, за да се осигури на публичните научноизследователски организации обучен персонал (като служители, занимаващи се с трансфер на технологии) и да се улесни назначаването му.

8.

Изготвени са серия типови договори, както и помагало за вземане на решения, позволяващо да се избере най-подходящият образец на договор в зависимост от определен брой параметри.

9.

Преди установяването на нови механизми за насърчаване на трансфера на знания (например схеми за мобилност или финансиране) се провеждат консултации със съответните групи заинтересовани страни, а именно с малките и средните предприятия, с големите предприятия и с публичните научноизследователски организации.

10.

Насърчава се съвместното използване на ресурсите на публичните научноизследователски организации на локално и регионално равнище, когато последните не са достигнали критичната маса на разходите за изследвания, която би оправдала съществуването на собствена служба за трансфер на знания или на отговорник за управлението на интелектуалната собственост.

11.

Въвеждат се програми в подкрепа на развитието на дружества със свързани дейности, предвиждащи обучение в предприемачество, както и тясно взаимодействие между публичните научноизследователски организации и местните бизнес инкубатори, инвеститори, агенции в помощ на предприятията и др.

12.

Предоставя се публично финансиране в подкрепа на трансфера на знания и на ангажимента на предприятията към публичните научноизследователски организации, в това число чрез назначаване на експерти.

13.

С цел да се насърчи транснационалният трансфер на знания и да се улесни сътрудничеството с представителите на другите държави собственикът на интелектуална собственост, създадена в резултат на публично финансирани изследвания, се определя по ясни правила, като тази информация, заедно с условията за финансиране, които могат да засегнат трансфера на знания, е лесно достъпна. Институционалната собственост, за разлика от режима на „привилегията на професора“, се смята за основен правен режим, ако не е посочено друго, за интелектуалната собственост за публичните научноизследователски организации в повечето държави-членки.

14.

При подписването на споразуменията за международно сътрудничество в изследователската дейност редът и условията, отнасящи се до проекти, финансирани едновременно от две държави, предоставят равни права на всички участници, особено по отношение на достъпа до права върху интелектуална собственост и свързаните с тях ограничения за използване.

15.

Откритият достъп до рецензирани научни публикации, резултат от публично финансираната изследователска дейност, се прилага от органи, финансиращи публична изследователска дейност.

16.

Насърчава се откритият достъп до научни данни в съответствие с Принципите и насоките на ОИСР относно достъпа до научни данни, получени вследствие на публично финансиране, като се отчитат ограниченията, свързани с използването им за търговски цели.

17.

Системи за архивиране на резултатите от изследователска дейност (като бази данни, достъпни чрез Интернет) се разработват с помощта на публично финансиране във връзка с инициативите за свободен достъп.

18.

Въведени са необходимите механизми за осъществяване на постоянен контрол и анализ на напредъка на дейностите по трансфер на знания, извършвани от националните публични научноизследователски организации, например чрез годишните доклади на отделните публични научноизследователски организации. Посочената информация, заедно с най-добрите практики, също се предоставя на другите държави-членки.