–

за TT, от Z. Gáliková, M. Hrabovská, advokátky, P. Hajek и P. Rosenich, Rechtsanwälte,

–

за AK, от S. Lenzhofer и L. Stelzer Páleníková, Rechtsanwälte,

–

за словашкото правителство, от S. Ondrášiková и B. Ricziová, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от H. Leupold и W. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между TT, словашки гражданин, който живее в Австрия, и AK, словашка гражданка, във връзка с упражняването на родителските права върху двете им общи деца, които понастоящем живеят с AK в Словакия.

3

Съгласно член 6 от Конвенцията за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г. (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1980 г.“):

„Всяка договаряща държава посочва централен орган, който изпълнява предвидените в тази конвенция задължения“.

4

Член 8, първа алинея и трета алинея, буква f) от тази конвенция гласи:

„Всяко лице, институция или организация, която твърди, че едно дете е [отведено] или задържано в нарушение на правото за упражняване на родителски права, може да подаде молба до централния орган на държавата по обичайното местопребиваване на детето или до централния орган на всяка друга договаряща държава за съдействие за осигуряване връщането на детето.

[…]

Молбата може да бъде придружена или допълнена със:

[…]

5

Член 16 от посочената конвенция предвижда:

„След получаване на съобщението за [неправомерно отвеждане] или задържане на детето по смисъла на чл. 3, съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето е било [отведено] или в която е било задържано, не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права, освен ако се установи, че детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция или че не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението“.

6

Съображения 12, 13, 17 и 33 от Регламент № 2201/2003 гласят:

[…]

[…]

7

Член 2 („Определения“) от този регламент гласи:

„За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]

[…]

8

Глава II („Компетентност“), раздел 2 („Родителска отговорност“) от Регламент № 2201/2003 обхваща членове 8—15 от него.

9

Член 8 („Обща компетентност“) от посочения регламент предвижда:

„(1)   Съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран.

(2)   Параграф 1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12“.

10

Член 10 („Компетентност в случай на отвличане на дете“) от същия регламент гласи:

„В случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност, докато детето придобие обичайно пребиваване в друга държава членка и:

11

Съгласно член 11 („Връщане на дете“), параграфи 1—3 от Регламент № 2201/2003:

„(1)   Когато лице, институция или друг орган, които имат право на упражняване на родителски права, сезира компетентните органи в държавите членки за издаването на решение въз основа на [Хагската конвенция от 1980 г.] за връщането на дете, което е било неправомерно отведено или задържано в държава членка, различна от държавата членка, където детето обичайно е имало местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, се прилагат параграфи 2—8.

(2)   Когато се прилагат членове 12 и 13 от Хагската конвенция от 1980 г., се гарантира, че на детето е дадена възможността да бъде изслушано по време на процеса, освен ако това се приема за неподходящо, като се отчита неговата или нейната възраст или степен на зрялост.

(3)   Съдът, пред [който] е подаден[а молбата] за връщане[…] в съответствие с параграф 1, действа експедитивно при разглеждането на [молбата], като използва най-бързите възможни процедури, които се предвиждат в националното законодателство.

Без да се засяга първата [алинея], съдът, освен когато изключителни обстоятелства правят това невъзможно, се произнася с решение, не по-късно от шест седмици, след като молбата е внесена“.

12

Член 12 („Пророгация на компетентност“) от този регламент предоставя при определени условия на съда на държава членка, който е компетентен да се произнесе по молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, компетентност за произнасяне по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност.

13

Член 15 („Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото“) от посочения регламент гласи:

„1.   По силата на изключение, съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото, могат, ако смятат, че съдът на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ за разглеждането на делото, или на отделна част от него, и когато това е в[ъв висшия] интерес [н]а детето:

2.   Параграф 1 се прилага:

Прехвърлянето, направено служебно от съда или по искане на съда на друга държава членка, трябва да се приеме поне от едната от страните.

3.   Счита се, че детето има особена връзка с държава членка, по смисъла на параграф 1, ако тази държава членка:

4.   Съдът на държавата членка, който е компетентен да разгледа делото по същество, постановява срок, в който съдилищата на тази друга държава членка трябва да бъдат сезирани в съответствие с параграф 1.

Ако съдилищата не са сезирани [в] този [срок], съдът, който е сезиран, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8—14.

5.   Съдилищата на тази друга държава членка могат, когато поради особените обстоятелства по делото [висшият] интерес на детето [налага това], да приемат компетентността в рамките на шест седмици от своето сезиране в съответствие с параграф 1, буква а) или б). В този случай съдът, който е сезиран пръв, се отказва от компетентност. Иначе съдът, който е сезиран пръв, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8—14.

6.   Съдилищата си сътрудничат за целите на настоящия член или пряко, или посредством централните органи, определени в съответствие с член 53“.

14

Съгласно член 20 („Временни, включително охранителни мерки“) от посочения регламент:

„1.   В неотложни случаи разпоредбите на настоящия регламент не са пречка за съдилищата в държава членка да постановяват такива временни, включително охранителни мерки по отношение на лица или имущество в тази държава членка, каквито са предвидени в нейното законодателство, дори ако, по силата на настоящия регламент, съдът в друга държава членка е компетентен да разглежда делото по същество.

2.   Мерките по смисъла на параграф 1 спират да се прилагат, когато съдът на държавата членка, който е компетентен по съществото на делото съгласно настоящия регламент, е взел мерките, които смята за подходящи“.

15

Член 60 от същия регламент предвижда:

„В отношенията между държавите членки разпоредбите на настоящия регламент имат предимство пред следните конвенции, доколкото разпоредбите на тези конвенции засягат въпроси, уредени от настоящия регламент:

[…]

д) [Хагската конвенция от 1980 г.]“.

16

TT, жалбоподателят в главното производство, и AK, ответницата в главното производство, и двамата словашки граждани, са родителите на V и M, родени извън брак в Словакия през 2012 г. По силата на словашкото право родителските права върху децата се упражняват съвместно от двамата родители.

17

През 2014 г. семейството се установява в Австрия, където децата посещават детски ясли, а след това и детска градина. През 2017 г., като продължават да живеят в Австрия, децата започват да посещават училище в Словакия и следователно ежедневно пътуват от местопребиваването им в Австрия до училището в Словакия. Децата общуват с родителите си, както и с бабата и дядото на словашки език и знаят само няколко думи на немски език.

18

В началото на 2020 г. TT и AK се разделят. През юли 2020 г. — без съгласието на TT — AK отвежда децата, за да живеят с нея в Словакия.

19

В съответствие с Хагската конвенция от 1980 г. и на основание член 8, първа алинея и трета алинея, буква f) от нея ТТ подава молба за връщане на децата до Okresny Sud Bratislava I (Районен съд Братислава I, Словакия).

20

Едновременно с това ТТ сезира Bezirksgericht Bruck an der Leitha (Районен съд Брук ан дер Лайта, Австрия) с главно искане единствено на него да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца. Той твърди по същество, че като е отвела неправомерно децата от Австрия в Словакия, АК е застрашила благоденствието им и им е попречила да се срещат с баща си.

21

АК се противопоставя на последното искане, изтъквайки липсата на компетентност на сезирания съд, тъй като според нея децата непрекъснато са имали обичайното си местопребиваване в Словакия и не са били социално интегрирани в мястото, където се е намирало семейното жилище в Австрия.

22

С определение от 4 януари 2021 г. посочената юрисдикция отхвърля искането на TT, като уважава повдигнатото от AK възражение за липса на международна компетентност.

23

ТТ подава въззивна жалба пред Landesgericht Korneuburg (Областен съд Корнойбург, Австрия), който с определение от 23 февруари 2021 г. изменя първоинстанционното определение и отхвърля повдигнатото от майката възражение за липса на компетентност. След подадена извънредна ревизионна жалба последният акт е потвърден с определение на Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) от 23 юни 2021 г.

24

На 23 септември 2021 г. АК подава искане до Bezirksgericht Bruck an der Leitha (Районен съд Брук ан дер Лайта) с цел този съд да изиска от съд на Словашката република да приеме компетентността във връзка с правото на упражняване на родителски права върху децата в съответствие с член 15, параграф 1, буква б), параграф 2, буква а) и параграф 5 от Регламент № 2201/2003. В това отношение АК изтъква, от една страна, че наред с инициираното от ТТ производство пред Okresny súd Bratislava I (Районен съд Братислава I) за връщане на децата на основание на Хагската конвенция от 1980 г., пред Okresny súd Bratislava V (Районен съд Братислава V, Словакия) има няколко висящи производства, образувани по искания на някой от двамата родители, и от друга страна, че с оглед на множеството вече събрани доказателства словашките съдилища са по-подходящи да разгледат въпроса за родителската отговорност за двете деца.

25

ТТ се противопоставя на това искане на АК, като изтъква, най-общо казано, че компетентността по член 15 от Регламент № 2201/2003 не може да бъде прехвърлена, когато пред съдилищата на другата държавата членка, от които се изисква да приемат компетентността, има висящо производство по молба за връщане на основание на Хагската конвенция от 1980 г., до която се отнася член 11 от този регламент.

26

Bezirksgericht Bruck an der Leitha (Районен съд Брук ан дер Лайта) уважава искането на АК. Този съд приема, че Okresny súd Bratislava V (Районен съд Братислава V), който вече е постановил няколко съдебни акта относно правото на лични отношения на ТТ с децата, е по-подходящ да разгледа въпросите за родителската отговорност и за правото на лични отношения, що се отнася до двете деца, които от юли 2020 г. живеят с майка си в Словакия и които не са социално интегрирани в Австрия. Освен това провеждането на производството пред австрийски съд щяло да бъде затруднено поради необходимостта да се предвиди заклет преводач за всички интервюта и проучвания при проверките на австрийските структури за подпомагане на децата и младежта, както и за назначените вещи лица по детска психология.

27

ТТ подава въззивна жалба срещу това определение пред Landesgericht Korneuburg (Областен съд Корнойбург).

28

На първо място, запитващата юрисдикция отбелязва, че Съдът все още не се е произнесъл по въпроса за съотношението между разпоредбите на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 и на член 10 от него. В това отношение тя иска да се установи дали съдът на държава членка, който е компетентен да се произнесе по същество относно правото на упражняване на родителски права върху дете, може по силата на член 15, параграф 1, буква б) от този регламент да прехвърли тази компетентност на съд на държавата членка, в която детето междувременно е установило обичайното си местопребиваване след неправомерно отвеждане. На второ място, в случай че Съдът отговори утвърдително на този въпрос, запитващата юрисдикция иска да се установи дали посочените в член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 условия са уредени изчерпателно, или с оглед на спецификата на неправомерното отвеждане могат да се вземат предвид и други обстоятелства.

29

При това положение Landesgericht Korneuburg (Областен съд Корнойбург) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

30

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 15 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, компетентен да се произнесе по съществото на свързано с родителската отговорност дело на основание член 10 от този регламент, може да изиска прехвърляне на това дело в съответствие с член 15, параграф 1, буква б) от посочения регламент към съд на държавата членка, в която единият от родителите е отвел неправомерно детето.

31

Най-напред следва да се отбележи, че този въпрос почива на схващането, от една страна, че тъй като е било извършено без съгласието на TT, отвеждането на децата от Австрия към Словакия представлява „неправомерно отвеждане“ по смисъла на член 2, точка 11, буква а) от Регламент № 2201/2003, и от друга страна, че запитващата юрисдикция — в качеството си на съд на държавата членка, на чиято територия децата са имали обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното им отвеждане — е компетентна да се произнесе по същество относно родителската отговорност за тези деца по силата на член 10 от този регламент.

32

След това уточнение следва да се припомни, че в глава II, раздел 2 от Регламент № 2201/2003 са установени правила за компетентност във връзка с родителската отговорност, и по-специално във връзка с правото на упражняване на родителски права.

33

Както става ясно от съображение 12 от посочения регламент, тези правила за компетентност са били създадени, за да се съобрази висшият интерес на детето, и за тази цел в тях е предпочетен критерият за близост. Член 8, параграф 1 от същия регламент отразява тази цел, като установява правило за обща компетентност в полза на съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране на съда. Действително предвид географската си близост тези съдилища обикновено са в най-подходяща позиция да преценят мерките, които да се постановят в интерес на детето (вж. в този смисъл решение от 27 април 2023 г., CM (Право на лични отношения с дете, което се е преместило), C‑372/22, EU:C:2023:364, т. 21 и 22 и цитираната съдебна практика).

34

При все това съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 2201/2003 правилото за компетентност, установено в параграф 1 от този член 8, се прилага при спазване по-специално на член 10 от този регламент.

35

Съгласно въпросния член 10 компетентността във връзка с родителската отговорност по принцип се предоставя на съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане.

36

Тази разпоредба обслужва една от целите на Регламент № 2201/2003 — да възпира неправомерното отвеждане или задържане на деца между държавите членки (вж. в този смисъл решение от 23 декември 2009 г., Detiček, C‑403/09 PPU, EU:C:2009:810, т. 49). Така тя има за цел да неутрализира ефекта, който прилагането на установеното в член 8, параграф 1 от този регламент правило за обща компетентност би имало в случай на неправомерно отвеждане на съответното дете, а именно прехвърляне на компетентността към държавата членка, в която детето е придобило ново обичайно местопребиваване в резултат на неправомерното отвеждане или задържане. Тъй като има опасност това прехвърляне на компетентност да предостави процесуално предимство на извършителя на незаконосъобразното действие, член 10 от посочения регламент предвижда, че съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, по принцип запазват компетентността да се произнесат по съществото на съответното дело (вж. в този смисъл решения от 1 юли 2010 г., Povse, C‑211/10 PPU, EU:C:2010:400, т. 41 и 44, и от 24 март 2021 г., MCP, C‑603/20 PPU, EU:C:2021:231, т. 45).

37

От своя страна член 15, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 предвижда възможността по изключение съд на държава членка, който е компетентен по съществото на свързано с родителската отговорност дело, да изиска прехвърлянето на това дело или на отделна част от него на съд на друга държава членка, с която детето има особена връзка, ако последният е по-подходящ за разглеждането на делото и когато това е във висшия интерес на детето.

38

Следователно, за да се отговори на първия преюдициален въпрос, следва да се определи дали възможността да се поиска прехвърляне, призната по изключение в член 15, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003, може да бъде използвана, когато съдът на дадена държава членка е компетентен по съществото на свързано с родителската отговорност дело по силата на член 10 от този регламент, а съдът, на който това дело би било прехвърлено, се намира в държавата членка, в която засегнатото дете е било неправомерно отведено от единия от родителите си.

39

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2014 г., Е., C‑436/13, EU:C:2014:2246, т. 37 и цитираната съдебна практика).

40

На първо място, що се отнася до текста и контекста на член 15 от Регламент № 2201/2003, следва да се припомни, първо, че този член допълва правилата относно компетентността, закрепени в членове 8—14 от този регламент, с механизъм за сътрудничество, който позволява на съда на държава членка, компетентен да разгледа делото по силата на някое от тези правила, по изключение да изпрати делото на съд на друга държава членка (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2015 г., Р, C‑455/15 PPU, EU:C:2015:763, т. 44).

41

Второ, в член 15, параграфи 2—6 от Регламент № 2201/2003 се уточняват условията за такова прехвърляне. Така съгласно параграф 5 съдът на държавата членка, компетентен по съществото на делото, продължава да упражнява компетентността си съгласно членове 8—14 от този регламент, в случай че съдилищата на другата държава членка не са приели компетентността в срок от шест седмици от датата, на която са били сезирани.

42

По този начин, както генералният адвокат отбелязва по същество в точка 59 от заключението си, самият законодател на Европейския съюз е предвидил, че възможността да се изиска прехвърляне по член 15, параграф 1, буква б) от Регламент 2201/2023 може да бъде използвана от съд на държава членка, чиято компетентност се основава на член 10 от този регламент (вж. по аналогия решение от 27 април 2023 г., CM (Право на лични отношения с дете, което се е преместило), C‑372/22, EU:C:2023:364, т. 38).

43

Трето, от текста или от контекста на член 15 от Регламент № 2201/2003 не следва, че съдът на държава членка, компетентен да се произнесе по съществото на свързано с родителската отговорност дело на основание член 10 от този регламент, би трябвало да се откаже от възможността да изиска прехвърлянето по член 15, параграф 1, буква б) от посочения регламент, когато съдът, който евентуално ще трябва да упражни компетентността си, се намира в държавата членка, в която засегнатото дете е било неправомерно отведено от единия от родителите си.

44

Напротив, важно е да се подчертае, че когато съдът, компетентен да се произнесе по съществото на спор относно родителската отговорност, има тази компетентност на основание член 10 от Регламент № 2201/2003, съдът на друга държава членка, който би могъл да се счита за по-подходящ да се произнесе по този спор по смисъла на член 15 от посочения регламент, по принцип ще бъде съд на държавата членка, в която детето е било неправомерно отведено. Ето защо, изключването на възможността член 15 да се приложи към положение като посоченото в предходната точка от настоящото решение, би лишило до голяма степен от ефективност възможността, с която разполага по силата на член 15, параграф 1, буква б) от посочения регламент съдът, компетентен на основание член 10 от същия регламент, да изиска прехвърляне на делото на съд на друга държава членка, който е по-подходящ да го разгледа.

45

На второ място, що се отнася до преследваните с Регламент № 2201/2003 цели, важно е да се припомни, че установените в него правила за компетентност са създадени с оглед на висшия интерес на детето, който е от първостепенно значение (вж. в този смисъл решения от 12 ноември 2014 г., L, C‑656/13, EU:C:2014:2364, т. 48, и от 1 август 2022 г., MPA (Обичайно местопребиваване—Трета държава), C‑501/20, EU:C:2022:619, т. 71 и цитираната съдебна практика). Освен това, както се подчертава в съображение 33 от посочения регламент, той зачита основните права и спазва принципите на Хартата на основните права, като в частност желае да гарантира зачитането на основните права на детето, както са предвидени в член 24 от нея.

46

В допълнение, от практиката на Съда следва, че изискването по член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, съгласно което прехвърлянето на дело на съд на друга държава членка трябва да бъде в полза на висшия интерес на детето, е израз на водещия принцип, от който се е ръководил законодателят на Съюза при съставянето на този регламент и който трябва да ръководи неговото прилагане в делата за родителска отговорност, които попадат в неговото приложно поле (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 43 и 63).

47

Това изискване по необходимост означава, че трябва да се вземе предвид основното право на детето, предвидено в член 24, параграф 3 от Хартата, да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители (вж. в този смисъл решение от 23 декември 2009 г., Detiček, C‑403/09 PPU, EU:C:2009:810, т. 56).

48

Вярно е, че неправомерното отвеждане на детето в резултат на решение, взето едностранно от единия родител, най-често лишава детето от възможност редовно да поддържа лични отношения и преки контакти с другия родител (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2010 г., Povse, C‑211/10 PPU, EU:C:2010:400, т. 64 и цитираната съдебна практика).

49

Това обстоятелство обаче не означава, че компетентният по силата на член 10 от Регламент № 2201/2003 съд не може да обори — с оглед на висшия интерес на детето — силната презумпция в полза на запазването на собствената си компетентност, произтичаща от този регламент (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 49), и трябва систематично да се отказва от възможността да изиска прехвърлянето по член 15, параграф 1, буква б) от този регламент, когато съдът, към който евентуално ще се извърши такова прехвърляне, се намира в държавата членка, в която засегнатото дете е било неправомерно отведено от единия от родителите си.

50

За сметка на това то означава, че съдът, компетентен по съществото на делото на основание член 10 от Регламент № 2201/2003, трябва да се увери с оглед на конкретните обстоятелства по случая, че предвиденото прехвърляне няма да има негативно отражение върху привързаността, семейните и социални отношения на засегнатото дете или върху неговото имуществено положение (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 58 и 59), и да направи — с оглед на висшия интерес на детето — балансирана и разумна преценка на всички налични интереси, която да се основава на обективни съображения, свързани с личността на самото дете и със социалното му обкръжение (вж. в този смисъл решение от 23 декември 2009 г., Detiček, C‑403/09 PPU, EU:C:2009:810, т. 60). Така, ако този съд стигне до извода, че прехвърлянето на делото на съд на друга държава членка е в противоречие с висшия интерес на детето, подобно прехвърляне трябва да се изключи.

51

Следователно не е в противоречие с преследваните с Регламент № 2201/2003 цели съд, който е компетентен във връзка с родителската отговорност на основание член 10 от този регламент, да може — по изключение и след надлежно, балансирано и разумно отчитане на висшия интерес на детето — да поиска делото, с което е сезиран, да бъде прехвърлено на съд на друга държава членка, в която засегнатото дете е било неправомерно отведено от единия от родителите си.

52

На трето и последно място, в това отношение е без значение, че на основание член 20 от Регламент № 2201/2003 съдът, към който се предвижда подобно прехвърляне, е приел неотложни временни мерки, свързани с правото на бащата на лични отношения с детето, както страните в главното производство посочват в съдебното заседание пред Съда, що се отнася до актовете на Okresný súd Bratislava V (Районен съд Братислава V).

53

Всъщност следва да се припомни, че въпросният член 20 не може да се счита за разпоредба, с която се предоставя компетентност по съществото на дело, свързано с родителската отговорност (вж. в този смисъл решения от 15 юли 2010 г., Purrucker, C‑256/09, EU:C:2010:437, т. 61 и 62, и от 9 ноември 2010 г., Purrucker, C‑296/10, EU:C:2010:665, т. 69 и 70).

54

Следователно, дори да се предположи, че актовете на Okresný súd Bratislava V (Районен съд Братислава V) са били приети на основание член 20 от Регламент № 2201/2003, все пак разглежданото понастоящем положение се различава от положението, по което е постановено решение от 4 октомври 2018 г., IQ (C‑478/17, EU:C:2018:812). Всъщност по делото, по което е постановено това решение, и двете сезирани съдилища на двете разглеждани държави членки са били компетентни по съществото на свързано с родителската отговорност дело на основание съответно член 8, параграф 1 и член 12 от Регламент № 2201/2003, което е довело до изключване от Съда на възможността между тези съдилища да се извърши предвиденото в член 15 от този регламент прехвърляне.

55

По изложените съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 15 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че съдът на държава членка, компетентен да се произнесе по съществото на свързано с родителската отговорност дело на основание член 10 от този регламент, може по изключение да изиска прехвърляне на това дело в съответствие с член 15, параграф 1, буква б) от посочения регламент към съд на държавата членка, в която единият от родителите е отвел неправомерно детето.

56

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че единствените условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може съдът на държава членка, компетентен да се произнесе по съществото на свързано с родителската отговорност дело, да изиска прехвърляне на делото на съд на друга държава членка, са изрично посочените в тази разпоредба условия, или този съд трябва да вземе предвид и други обстоятелства, като например наличието на производство за връщане на детето, което е образувано на основание член 8, първа алинея и трета алинея, буква f) от Хагската конвенция от 1980 г. и по което все още няма влязло в сила решение.

57

Както следва от текста на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, съдът на държава членка може да изиска от съда на друга държава членка да приеме компетентността само ако са изпълнени трите кумулативни условия, изброени изчерпателно в тази разпоредба, тоест ако съществува „особена връзка“ между детето и друга държава членка, ако съдът, компетентен да разгледа делото по същество, счита, че съд на тази друга държава членка е „по-подходящ“ да разгледа делото, и ако прехвърлянето служи на висшия интерес на засегнатото дете в смисъл, че няма да има негативно отражение върху неговото положение (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 50, 56 и 58, и определение от 10 юли 2019 г., EP (Родителска отговорност и съд, който е по-подходящ), C‑530/18, EU:C:2019:583, т. 31).

58

Що се отнася до евентуалното отчитане в този контекст на молба за връщане, основана на Хагската конвенция от 1980 г., важно е да се припомни, че макар съгласно член 60 от Регламент № 2201/2003 в отношенията между държавите членки тя да няма предимство пред разпоредбите на този регламент по уредените от него въпроси, тя има тясна връзка с тези разпоредби, така че може да окаже въздействие върху смисъла, обхвата и ефективността им (вж. в този смисъл становище 1/13 (Присъединяване на трети държави към Хагската конвенция) от 14 октомври 2014 г., EU:C:2014:2303, т. 85 и 87, и решение от 16 февруари 2023 г., Rzecznik Praw Dziecka и др. (Спиране на изпълнението на решението за връщане), C‑638/22 PPU, EU:C:2023:103, т. 63).

59

От горното следва, че наличието на молба за връщане по Хагската конвенция от 1980 г., по която няма влязло в сила решение в държавата членка, където засегнатото дете е било неправомерно отведено от единия от родителите си, само по себе си не може да бъде пречка пред използването на възможността да се изиска прехвърлянето, предвидено в член 15, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003. Това обстоятелство обаче трябва да бъде взето предвид от компетентния съд при преценката му дали са изпълнени трите условия, предвидени в тази разпоредба, за да може да се извърши прехвърляне на делото на съд на другата държава членка.

60

Що се отнася до конкретното отчитане на това обстоятелство при преценката на тези три условия от съда, компетентен да разгледа делото по същество, следва да се направят следните уточнения.

61

На първо място, що се отнася до условието детето да има „особена връзка“ с държавата членка, в която се намира съдът, към който се предвижда прехвърлянето, важно е да се припомни, че член 15, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 урежда изчерпателно в букви а)—д) пет алтернативни критерия, позволяващи да се приеме, че това условие е изпълнено (вж. в този смисъл определение от 10 юли 2019 г., EP (Родителска отговорност и съд, който е по-подходящ), C‑530/18, EU:C:2019:583, т. 27 и 28 и цитираната съдебна практика). Сред тези критерии е и предвиденият в буква в) от посочената разпоредба критерий детето да е гражданин на тази държава членка.

62

В случая, видно от материалите по преписката, с която разполага Съдът, децата в главното производство са словашки граждани, поради което в съответствие с член 15, параграф 3, буква в) от Регламент № 2201/2003 трябва да се счита, че те имат особена връзка със Словакия за целите на член 15, параграф 1 от този регламент, независимо от наличието на производство за връщане, инициирано от баща им въз основа на Хагската конвенция от 1980 г.

63

На второ място, що се отнася до условието, че съдът, към който се предвижда прехвърлянето, трябва да бъде „по-подходящ“ да разгледа делото, следва да се припомни, първо, че съдът, който възнамерява да пристъпи към такова прехвърляне, трябва да се увери, че то е от естество да придаде реална и конкретна добавена стойност за приемането на решение относно детето, в сравнение с оставянето на делото при него. В това отношение той може да вземе предвид, наред с останалите данни, процесуалните правила на другата държава членка, например правилата, приложими към събирането на необходимите за разглеждането на делото доказателства. За сметка на това при подобна преценка компетентният съд не би трябвало да отчита материалното право на тази друга държава членка, което следва да се приложи от съда на последната, в случай че делото му бъде прехвърлено. Всъщност подобно отчитане би било в разрез със стоящите в основата на Регламент № 2201/2003 принципи на взаимно доверие между държавите членки и на взаимно признаване на съдебните решения (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 57 и 61).

64

Второ, когато има явна опасност предвиденото в член 15, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 прехвърляне да лиши родителя, който иска връщането на детето, от възможността да изложи ефективно доводите си пред съда, към който се предвижда прехвърлянето, тази опасност би попречила да се приеме, че този съд е „по-подходящ“ да разгледа делото по смисъла на тази разпоредба.

65

В настоящия случай сякаш нищо в преписката пред Съда не навежда на мисълта, че при прехвърляне към Okresný súd Bratislava V (Районен съд Братислава V) TT ще бъде лишен от възможността да изложи ефективно доводите си, като запитващата юрисдикция следва да провери това.

66

Трето, както отбелязва генералният адвокат в точка 80 от заключението си, прехвърлянето би могло да придаде реална и конкретна добавена стойност за приемането на решение относно детето, когато съдът, към който се предвижда прехвърлянето, е приел — по искане на страните в главното производство и съгласно приложимите процесуални правила — редица неотложни временни мерки, основани по-специално на член 20 от Регламент № 2201/2003. Действително, както бе припомнено в точка 53 от настоящото решение, последната разпоредба не предоставя компетентност за разглеждане по същество на дело, свързано с родителската отговорност. Не може обаче да се изключи, че в светлината на предоставените му от заинтересованите лица доказателства посоченият съд ще може да разбере по-добре всички фактически обстоятелства около живота и нуждите на съответното дете и — с оглед на критерия за близост — да вземе подходящите решения по отношение на него.

67

Четвърто, когато пред компетентните органи на държавата членка, където детето е било неправомерно отведено, е подадена молба за връщане на основание на Хагската конвенция от 1980 г., никой съд на тази държава членка не може да се счита за „по-подходящ“ за разглеждането на делото по смисъла на член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, преди да е изтекъл шестседмичният срок, предвиден в член 11 от тази конвенция и в член 11 от този регламент. Освен това същественото забавяне на съдилищата на посочената държава членка при произнасянето по молбата за връщане би могло да представлява обстоятелство, пречещо да се направи извод, че тези съдилища са по-подходящи да се произнесат по същество относно правото на упражняване на родителските права.

68

Всъщност, видно от член 16 от посочената конвенция, след получаване на съобщението за неправомерно отвеждане на детето съдилищата на договарящата държава, на чиято територия детето е било отведено, не могат да разгледат по същество правото на упражняване на родителските права, освен ако се установи, че по-специално детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция. Ето защо запитващата юрисдикция трябва да обърне особено внимание на това обстоятелство при преценката на второто условие по член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003.

69

На трето място, същото важи и за преценката на условието относно висшия интерес на детето, при която с оглед на член 16 от Хагската конвенция от 1980 г. не може да не се отчете временната невъзможност на съдилищата на държавата членка, в която детето е било неправомерно отведено от единия от родителите си, да постановят съответстващо на този интерес решение по същество относно правото на упражняване на родителските права, преди съдът на тази държава членка, сезиран с молбата за връщане на детето, да се е произнесъл по нея.

70

По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че единствените условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да може съдът на държава членка, компетентен да се произнесе по съществото на свързано с родителската отговорност дело, да изиска прехвърляне на делото на съд на друга държава членка, са изрично посочените в тази разпоредба условия. При разглеждането на условията, свързани, от една страна, с наличието в последната държава членка на съд, който е по-подходящ да разгледа делото, и от друга страна, с висшия интерес на детето, съдът на първата държава членка трябва да вземе предвид наличието на производство за връщане на детето, което е образувано на основание член 8, първа алинея и трета алинея, буква f) от Хагската конвенция от 1980 г. и по което все още няма влязло в сила решение в държавата членка, в която детето е било неправомерно отведено от единия от родителите си.

71

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: