Решение на Съда (втори състав) от 9 ноември 2010 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Stuttgart, Германия) — Bianca Purrucker/Guillermo Vallés Pérez

(Дело C-296/10) (1)

(Съдебно сътрудничество по граждански дела - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителска отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Висящи дела - Иск за предоставяне на правото на упражняване на родителските права и искане за постановяване на временни мерки във връзка с упражняването на родителските права по отношение на едно и също дете)

2011/C 13/25

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Stuttgart

Страни в главното производство

Ищец: Bianca Purrucker

Ответник: Guillermo Vallés Pérez

Предмет

Преюдициално запитване — Amtsgericht Stuttgart — Тълкуване на член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183) — Компетентност на съд на държава членка да се произнесе по иск относно упражняването на родителските права по отношение на дете, което има обичайно пребиваване в тази държава, при положение че преди това съд на друга държава членка е бил сезиран с искане за постановяване на временни мерки в рамките на спор между същите страни и във връзка с упражняването на родителските права за същото дете — Понятието „съд, който първи е сезиран“

Диспозитив

Разпоредбите на член 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, не се прилагат, когато съдът на държава членка, който първи е сезиран със спор във връзка с родителската отговорност, се произнася само по искане за постановяване на временни мерки по смисъла на член 20 от този регламент, докато съдът на друга държава членка, който е компетентен по иска по смисъла на същия регламент, е сезиран по-късно със същия спор, независимо дали искането е за временни мерки или за окончателно решаване на спора.

Когато пред съд на държава членка е образувано производство за постановяване на временни мерки или в това производство е постановено решение, но предявеното искане, съответно постановеното решение изобщо не сочи, че съдът, пред който е образувано производството за постановяване на временни мерки, е компетентен по смисъла на Регламент № 2201/2003, това обстоятелство не е непременно причина да се изключи възможността, евентуално допусната в правото на тази държава членка, да е предявен и искът, във връзка с който е направено искането за временни мерки, и този иск да позволява да се установи, че сезираният съд е компетентен по смисъла на този регламент.

Когато въпреки усилията, които е положил, за да получи информация от страната, която се позовава на наличието на висящ процес, от първия сезиран съд и от централния орган, сезираният по-късно съд не разполага с никакви данни, въз основа на които да може да определи предмета и основанието на предявеното пред другия съд искане и които в частност да доказват компетентността на другия съд съгласно Регламент № 2201/2003, и когато поради наличието на особени обстоятелства интересът на детето изисква да се постанови решение, което подлежи на признаване в други държави членки освен в държавата на по-късно сезирания съд, след разумен срок на изчакване за отговор на поставените въпроси този съд трябва да пристъпи към по-нататъшно разглеждане на предявеното пред него искане. Продължителността на този разумен срок трябва да е съобразена с висшия интерес на детето предвид конкретните обстоятелства по разглеждания спор.

(1)  ОВ C 221, 14.8.2010 г.