EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62007CA0523

Дело C-523/07: Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — производството, образувано по инициатива на A (Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Материален обхват — Понятие за граждански дела — Решение относно поемането на грижи и настаняването на деца извън семейството — Обичайно пребиваване на детето — Охранителни мерки — Компетентност)

OB C 141, 20.6.2009, p. 14–15 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/14


Решение на Съда (трети състав) от 2 април 2009 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — производството, образувано по инициатива на A

(Дело C-523/07) (1)

(Съдебно сътрудничество по граждански дела - Компетентност, признаване и изпълнение на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Материален обхват - Понятие за „граждански дела“ - Решение относно поемането на грижи и настаняването на деца извън семейството - Обичайно пребиваване на детето - Охранителни мерки - Компетентност)

2009/C 141/22

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Ищец: A

Предмет

Преюдициално запитване — Korkein hallinto-oikeus — Тълкуване на член 1, параграф 2, буква г), на член 8, параграф 1, на член 13, параграф 1 и на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1, Специално издание на български език глава 19, том 06, стр. 183) — Изпълнение на едно-единствено решение за незабавно поемане на грижа и настаняване на дете извън семейството му, прието в рамките на свързаните със закрилата на детето публичноправни мерки — Положение на дете с постоянно местопребиваване в държава-членка, но пребиваващо в друга държава-членка без постоянен адрес

Диспозитив

1)

Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че решение, с което се разпорежда незабавното поемане на грижа и настаняване на дете извън семейството му, попада в обхвата на понятието „граждански дела“ по смисъла на тази разпоредба, когато това решение е прието в рамките на публичноправни норми, свързани със закрилата на детето.

2)

Понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.

3)

Решение за постановяване на охранителна мярка като поемането на грижата за деца, може да се вземе от национален съд по силата на член 20 от Регламент № 2201/2003, след като са изпълнени следните условия:

разглежданата мярка да бъде спешна,

тя трябва да бъде постановена по отношение на лица, които се намират в съответната държава-членка, и

тя трябва да има временен характер.

Постановяването на посочената мярка, както и задължителният характер на последната се определят в съответствие с националното право. След постановяването на охранителната мярка националният съд не е длъжен да препраща делото на компетентния съд на друга държава-членка. Все пак, доколкото го изисква защитата на най-добрия интерес на детето, националният съд, който е постановил временни или охранителни мерки, трябва да съобщи за тях пряко или посредством посочената в член 53 от регламента централна власт на компетентния съд на друга държава-членка.

4)

В случая, в който съдът на дадена държава-членка няма никаква компетентност, той трябва служебно да се прогласи за некомпетентен, без да е длъжен да препраща делото на друг съд. Въпреки това, доколкото го изисква защитата на най-добрия интерес на детето, националният съд, който се е прогласил служебно за некомпетентен, трябва да съобщи за това пряко или посредством посочената в член 53 от Регламент № 2201/2003 централна власт на компетентния съд на друга държава-членка.


(1)  ОВ C 22, 26.01.2008 г.


Top