–

за Tesco Stores ČR a.s., от L. Šrubař, advokát,

–

за Ministerstvo zemědělství, от R. Pokorný,

–

за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и J. Očková, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от B. Hofstötter, P. Ondrůšek и B. Rous Demiri, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на част Д, точка 2, буква а) от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 2011 г., стр. 18) във връзка с част А, точка 2, буква в) от приложение I към Директива 2000/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2000 година относно какаовите и шоколадовите продукти, предназначени за консумация от човека (ОВ L 197, 2000 г., стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 19).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Tesco Stores ČR a.s. (наричано по-нататък „Tesco“) и Ministerstvo zemědělství (Министерство на земеделието, Чешка република) относно етикетирането на продукти, продавани от Tesco в Чешката република.

3

Съображения 1, 3, 4, 13, 17, 20, 22 и 26 от Регламент № 1169/2011 гласят:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

4

Глава I на Регламент № 1169/2011, озаглавена „Общи разпоредби“, обхваща членове 1 и 2 от него.

5

Член 1 („Предмет и обхват“), параграф 1 от този регламент предвижда:

„Настоящият регламент предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар“.

6

В член 2 („Определения“), параграф 2 от посочения регламент се уточнява:

„Прилагат се и следните определения:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]“.

7

Съгласно член 3 („Общи цели“), параграф 1 от Регламент № 1169/2011, който се намира в глава II от него, озаглавена „Общи принципи, свързани с информацията за храните“:

„Предоставянето на информация за храните цели постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите, като предоставя на крайните потребители основа за информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен характер“.

8

Глава III от този регламент, озаглавена „Общи изисквания за информация за храните и отговорност на стопанските субекти в хранителната промишленост“, обхваща по-специално членове 6 и 7 от него.

9

Съгласно член 6 („Основно изискване“) от посочения регламент:

„Всяка храна, предназначена за доставяне на крайния потребител или на заведения за обществено хранене, се съпровожда от информация за храните в съответствие с настоящия регламент“.

10

Член 7 („Практики за обективно информиране“), параграф 1 от същия регламент гласи:

„Информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, особено:

[…]“.

11

Глава IV („Задължителна информация за храните“), раздел 1 („Съдържание и представяне“) от Регламент № 1169/2011 обхваща по-специално членове 9 и 15 от него.

12

Член 9 („Списък на задължителните данни“), параграф 1 от този регламент предвижда:

„В съответствие с членове 10—35 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат следните данни:

[…]“.

13

Съгласно член 15 („Езикови изисквания“), параграфи 1 и 2 от посочения регламент:

„1.   Без да се засяга член 9, параграф 3, задължителната информация за храните се предоставя на език, който е лесноразбираем за потребителите от държавите членки, в които се предлага на пазара храната.

2.   В рамките на своята територия държавите членки, в които се предлагат на пазара храните, могат да поставят като условие данните да се предоставят на един или повече от официалните езици на Съюза“.

14

В глава IV, раздел 2 („Подробни разпоредби относно задължителните данни“) от същия регламент член 17 („Наименование на храната“), параграф 1 гласи:

„Наименованието на храната е нейното официално наименование. При липса на такова наименование, наименованието на храната е нейното обичайно наименование или, ако не съществува обичайно наименование или обичайното наименование не се използва, се предоставя описателно наименование на храната“.

15

В същия раздел 2 на глава IV от Регламент № 1169/2011 член 18 („Списък на съставките“), параграфи 1, 2 и 4 предвижда:

„1.   Списъкът на съставките се оглавява или предхожда от подходящо заглавие, което се състои от или включва думата „съставки“. Той включва всички съставки на храната, в низходящ ред на теглото, както е отчетено по време на тяхната употреба при производството на храната.

2.   Съставките се обозначават с конкретното им наименование, когато е приложимо, в съответствие с правилата, предвидени в член 17 и в приложение VI.

[…]

4.   Техническите правила за прилагане на параграфи 1 и 2 от настоящия член са предвидени в приложение VII“.

16

Приложение VII („Посочване и обозначаване на съставките“) към Регламент № 1169/2011 включва по-специално част Д („Обозначаване на сложните съставки“), съгласно която:

17

Съображения 7 и 8 от Директива 2000/36 гласят:

18

Съгласно член 3, точка 1 от Директива 2000/36:

„Директива 79/112/ЕИО се прилага за определените в приложение I продукти, при следните условия:

Въпреки това, тези търговски наименования могат да се използват допълнително и в съответствие с приложимите разпоредби или обичаи в държавата членка, в която продуктът се продава на крайния потребител, и за означаване на други продукти, които не могат да се объркат с определените в приложение Ι“.

19

Член 4 от Директива 2000/36 предвижда:

„По отношение на определените в приложение I продукти държавите членки не приемат национални разпоредби, които не са предвидени в настоящата директива“.

20

Приложение I („Търговски наименования, определения и характеристики на продуктите“) към тази директива съдържа част А, озаглавена „Търговски наименования и определения“. Част А, точка 2, буква в) гласи:

„Шоколад на прах

означава продуктът, състоящ се от смес от какао на прах и захари, чието съдържание на какао на прах е не по-малко от 32 %“.

21

Групата Tesco, установен в Обединеното кралство мултинационален търговец на дребно, стопанисва супермаркети, по-специално в Чешката република. Чешкото му дъщерно дружество предлага на пазара определени хранителни продукти с марката „Monte“ в намиращите се в Чешката република магазини. Етикетите на разглежданите продукти — а именно млечен шоколадов десерт с лешници Monte (220 g), млечен шоколадов десерт Monte (100 g) и млечна шоколадова напитка с лешници Monte drink (200 ml) — включват списък на съставките, сред които присъства čokoládový prášek (шоколадов прах) без допълнителни уточнения относно състава на последния.

22

На 27 май 2016 г. Státní zemědělská a potravinářská inspekce, inspektorát v Brně (Държавен инспекторат по земеделието и храните, инспекция Бърно, Чешка република) (по-нататък „SZPI“) нарежда на Tesco да изтегли въпросните продукти от обектите си, намиращи се в Чешката република, и му забранява по-нататъшното им пускане на пазара. SZPI се основава на обстоятелството, че върху етикета на посочените продукти е отбелязано „čokoládový prášek“ („шоколадов прах“), без да се уточняват съставките му, в нарушение на член 9, параграф 1, буква б) във връзка с член 18, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1169/2011. Освен това от част А, точка 2, буква в) от приложение I към Директива 2000/36 следвало, че на чешки език трябва да се използва изразът „čokoláda v prášku“ („шоколад на прах“), а не изразът „čokoládový prášek“ („шоколадов прах“).

23

След подадена от Tesco жалба по административен ред с две отделни решения от 6 юни 2016 г. SZPI отменя разпорежданията от 27 май 2016 г. Така с първото решение този орган отменя забраната за пускане на пазара на разглежданите продукти, а с второто решение — изтеглянето на тези продукти от всички обекти, намиращи се в Чешката република.

24

В рамките обаче на бързо производство по преразглеждане ústřední inspektorát Státní zemědělské a potravinářské inspekce (централна инспекция на Държавния инспекторат по земеделието и храните, Чешка република) — с две решения от 2 февруари 2017 г. — изменя решенията на SZPI от 6 юни 2016 г., като отхвърля жалбата на Tesco.

25

С две решения от 21 април 2017 г. Министерството на земеделието отхвърля подадената от Tesco жалба срещу решенията, приети в рамките на бързото производство по преразглеждане.

26

Tesco обжалва решенията на Министерството на земеделието пред Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно, Чешка република), като твърди, че изключението съгласно част Д, точка 2, буква а) от приложение VII към Регламент № 1169/2011 се прилага и по отношение на čokoládový prášek („шоколадов прах“), тъй като съдържанието на този израз е идентично с това на čokoláda v prášku („шоколад на прах“). Според Tesco изводът, че само текстът на чешки език на Директива 2000/36 е определящ, противоречи на принципите на функциониране на правото на Съюза, тъй като текстовете на всички езици на дадена разпоредба от правото на Съюза са еднакво автентични.

27

С решение от 26 февруари 2019 г. Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно) отхвърля въпросната жалба, приемайки, че наименованието, съдържащо се във всеки от текстовете на различните езици на приложение I към Директива 2000/36, е задължително.

28

Tesco подава касационна жалба срещу това съдебно решение пред Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд, Чешка република). С решение от 11 юли 2019 г. тази юрисдикция отменя обжалваното съдебно решение и връща делото на окръжния съд за ново разглеждане.

29

Отново сезиран със случая, Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно) отбелязва, че както Директива 2000/36, така и Регламент № 1169/2011 имат за цел защита на потребителите. Затова според него е от значение икономическите оператори във всяка държава членка да използват наименованието, предвидено от законодателя на Съюза на език, който е лесноразбираем в тази държава членка.

30

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че практиката на Съда относно преодоляването на несъответствия между текстовете на различните езици на дадена правна уредба на Съюза не се прилага в случая. Всъщност според нея не съществува никакво несъответствие между текстовете на различните езици на Директива 2000/36, независимо от наличието на едно или на няколко наименования за една и съща съставка съгласно текстовете на различните езици. Тя счита, че става въпрос за самостоятелни списъци със задължителни наименования на различните официални езици, като тези наименования са предписани за продуктите, предназначени за потребителите в държавата членка, в която се използва съответният официален език. Според нея решение от 14 юни 2017 г., TofuTown.com (C‑422/16, EU:C:2017:458), на което се позовава Nejvyšší správní soud (Върховен административен съд), би могло да се тълкува и в смисъл, че е невъзможно да се използват синоними или превод на задължителните наименования.

31

При тези обстоятелства Krajský soud v Brně (Окръжен съд Бърно) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли правилото, установено в част Д, точка 2, буква а) на приложение VII към [Регламент № 1169/2011], да се тълкува в смисъл, че в случая с храна, предназначена за крайния потребител в Чешката република, е възможно сред съставките на продукта да се посочи сложна съставка, упомената в част А, точка 2, буква в) от приложение I към [Директива 2000/36], без да се описва нейният състав, само ако наименованието на тази сложна съставка съответства точно на текста на чешки език на приложение I към [Директива 2000/36]?“.

32

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали част Д, точка 2, буква а) от приложение VII към Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че при етикетирането на продукти, предлагани на пазара на дадена държава членка, икономическият оператор е освободен от задължението да изброи всички съставки, съдържащи се в сложна съставка по смисъла на член 2, параграф 2, буква з) от този регламент, само ако тази сложна съставка — която има търговско наименование по част А от приложение I към Директива 2000/36 — е посочена в списъка на съставките на продукта с това търговско наименование така, както то присъства в текста на Директивата на езика на въпросната държава членка.

33

Както е видно от акта за преюдициално запитване, този въпрос е поставен в рамките на спор, възникнал при предлагането от Tesco на някои хранителни продукти на пазара в Чешката република, доколкото шоколадът на прах, използван при производството на тези хранителни продукти, не е посочен в списъка на техните съставки с наименованието, с което тази сложна съставка е обозначена в текста на чешки език на приложение I към Директива 2000/36, а именно „čokoláda v prášku“. Tesco е заменило това наименование със свой собствен превод на чешки език на текстовете на други езици на това приложение, като например текста на немски език, съдържащ формулировката „Schokoladenpulver“, и на полски език (в който се съдържат изразите „proszek czekoladowy“ и „czekolada w proszku“). Тези преводи водят до използването на израза „čokoládový prášek“ („шоколадов прах“) за обозначаване на тази сложна съставка.

34

На първо място, следва да се припомни, от една страна, че с Директива 2000/36 се извършва пълна хармонизация на търговските наименования относно какаовите и шоколадовите продукти, предназначени за консумация от човека, чиято цел е да се гарантира единният характер на вътрешния пазар. Така предвидените в приложение I към Директива 2000/36 търговски наименования в съответствие с член 3, точка 1 от същата са едновременно задължителни и предназначени за съдържащите се в посоченото приложение продукти. Освен това, тъй като член 4 от Директива 2000/36 забранява на държавите членки да приемат национални разпоредби, които не са предвидени в тази директива, по отношение на определените в приложение I към нея продукти, следва да се счита, че посочената директива е създала задължителна и изчерпателна система на търговските наименования (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2010 г., Комисия/Италия, C‑47/09, EU:C:2010:714, т. 29 и 36).

35

От друга страна, от част А, точка 2, буква в) от приложение I към Директива 2000/36 във връзка с член 3, точка 1 и съображение 7 от тази директива следва, че продукт, състоящ се от смес от какао на прах и захари, чието съдържание на какао на прах е не по-малко от 32 %, трябва да бъде обозначен като „шоколад на прах“ за целите на прилагането на посочената директива.

36

Ето защо, дори да се предположи, че разглежданата в главното производство сложна съставка отговаря на критериите за обозначаването ѝ като „шоколад на прах“ по смисъла на част A, точка 2, буква в) от приложение I към Директива 2000/36, което запитващата юрисдикция следва да провери, тази сложна съставка трябва да бъде обозначена в търговията като „шоколад на прах“.

37

Този извод се потвърждава от факта, че наименованието „шоколад на прах“, съдържащо се в част A, точка 2, буква в) от приложение I към Директива 2000/36, представлява „официално наименование“, предвидено в приложимите към тази храна разпоредби на Съюза, по смисъла на член 2, параграф 2, буква н) от Регламент № 1169/2011. Такова наименование трябва да бъде използвано на цялата територия на Съюза в съответствие с членове 17 и 18 от този регламент. В допълнение, съгласно член 15, параграф 1 от посочения регламент това наименование трябва да присъства върху хранителния продукт на език, който е лесноразбираем за потребителите от държавата членка, където този хранителен продукт се предлага на пазара.

38

На второ място, следва да се отбележи, че съгласно член 9, параграф 1, буква б) и член 18, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 списъкът на съставките, който трябва да присъства върху храните, трябва да включва всички съставки на храната, в низходящ ред на теглото, както е отчетено по време на тяхната употреба при производството на храната.

39

Съгласно част Д, точка 2, буква а) от приложение VII към Регламент № 1169/2011 обаче съставките на дадена сложна съставка могат да не бъдат посочени, когато съставът на сложната съставка е определен в действащите разпоредби на Съюза, доколкото сложната съставка представлява по-малко от 2 % от крайния продукт.

40

В това отношение от точки 36 и 37 от настоящото решение следва, че такова непосочване на съставките, които влизат в състава на сложна съставка като разглежданата в главното производство, е позволено само доколкото тази сложна съставка е идентифицирана с наименованието си съгласно правната уредба на Съюза на език, който е лесноразбираем за потребителите от държавата членка, където хранителният продукт се предлага на пазара. Ето защо в настоящия случай, за да се ползва от освобождаването, предвидено в част Д, точка 2, буква а) от приложение VII към Регламент № 1169/2011, сложната съставка, присъстваща върху етикета на предлаганите на пазара в Чешката република хранителни продукти, трябва да бъде посочена с наименованието ѝ на чешки език.

41

На трето място, следва да се провери дали изключението, предвидено в част Д, точка 2, буква а) от приложение VII към Регламент № 1169/2011, може да се приложи дори в положение като разглежданото в главното производство, при което икономическият оператор не е използвал наименованието на сложната съставка, присъстващо в текста на приложение I към Директива 2000/36 на чешки език, а е заменил това наименование със собствен превод на чешки език на наименованието на тази съставка, присъстващо в текста на други езици на въпросното приложение I.

42

В това отношение следва да се отбележи, първо, че доколкото въвежда дерогация от правилото, че всички съставки на хранителния продукт трябва да бъдат посочени в списъка на съставките му, част Д, точка 2, буква а) от приложение VII към Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкува ограничително.

43

Второ, следва да се подчертае, че както следва от член 1, параграф 1 и от член 3, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, разглеждани в светлината на съображения 1, 3 и 4 от него, този регламент цели осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, при зачитане на различните им възприятия (решение от 1 октомври 2020 г., Groupe Lactalis, C‑485/18, EU:C:2020:763, т. 43 и цитираната съдебна практика).

44

За тази цел съгласно член 3, параграф 1 във връзка със съображения 3 и 4 от Регламент № 1169/2011 последният следва да гарантира, че информацията за потребителите би им позволила да направят информиран избор (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2019 г., Organisation juive européenne и Vignoble Psagot, C‑363/18, EU:C:2019:954, т. 53).

45

По-специално, видно от съображение 17 от Регламент № 1169/2011, задължителният характер на информацията относно състава на храните произтича от необходимостта да се „позволи на потребителите да идентифицират и използват правилно храните, и да направят избор, който е съобразен с индивидуалните потребности на хранителния им режим“.

46

Подобна цел налага информацията относно храните да е правилна, безпристрастна и обективна (вж. в този смисъл решения от 22 септември 2016 г., Breitsamer und Ulrich, C‑113/15, EU:C:2016:718, т. 69 и от 1 октомври 2020 г., Groupe Lactalis, C‑485/18, EU:C:2020:763, т. 44). Също така тази информация не трябва да е такава, че да въвежда в заблуда потребителя по-специално относно естеството, идентичността, свойствата, състава, количеството, трайността, източника или произхода, начина на получаване или производство на храната (решение от 4 юни 2015 г., Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, C‑195/14, EU:C:2015:361, т. 31).

47

Постигането на тази цел обаче би било сериозно застрашено, ако, когато са длъжни да се съобразят с търговското наименование на дадена сложна съставка, наложено с правна уредба на Съюза, икономическите оператори можеха да не възприемат наименованието на тази съставка, съдържащо се в текста на тази правна уредба на съответния език, и да преведат свободно изразите, с които тази сложна съставка е обозначена в текстовете на посочената правна уредба на други езици.

48

Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точки 63 и 71 от заключението си, такива свободни преводи не позволяват на потребителите да разберат със сигурност състава на такава сложна съставка, само прочитайки наименованието ѝ в списъка на съставките на хранителния продукт, в който е включена.

49

В настоящия случай следва да се подчертае по-специално, че единствено изразът „čokoláda v prášku“ („шоколад на прах“) е точно дефиниран в част A, точка 2, буква в) от приложение I към Директива 2000/36. За сметка на това такава дефиниция не съществува за израза „čokoládový prášek“ („шоколадов прах“) в контекста на правната уредба на Съюза.

50

Обстоятелството, че както подчертава Tesco в писмения си отговор на поставените от Съда въпроси, разглежданата в главното производство сложна съставка съдържа какао и захар и съдържанието на какао в нея е най-малко на 32 %, поради което тя напълно отговаря на изискванията съгласно приложение I към Директива 2000/36 за квалифициране като „шоколад на прах“, по никакъв начин не променя факта, че в случая единствено наименованието на тази сложна съставка, посочено в текста на чешки език на приложение I към Директива 2000/36, може да изпълни изискванията за подходящо информиране на потребителите.

51

Освен това, ако се разреши на икономическите оператори да посочат сложна съставка, която има търговско наименование по Директива 2000/36, като преведат свободно такова наименование от текстовете на тази директива на други езици, това би засегнало извършената с посочената директива пълна хармонизация на търговските наименования, описана в точка 34 от настоящото решение. Всъщност от това би следвало, че списъкът на съставките на даден хранителен продукт би могъл да съдържа сложна съставка, посочена в приложение I към Директива 2000/36, под наименование, което не присъства в нито един от текстовете на различните езици на това приложение и което следователно се отклонява от предвиденото в тази директива официално наименование.

52

В това отношение следва да се добави, че отчитането на принципа на равностойност на текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза не може да доведе до възможност за икономическия оператор да не се съобрази с нито един от тези текстове. Също така изводът в точка 47 от настоящото решение не поставя под въпрос принципа, че при несъответствие между текстовете на различните езици на разпоредба от правото на Съюза не следва да се отдава предпочитание на един от тях. Всъщност, както подчертава генералният адвокат в точка 44 от заключението си, обстоятелството, че текстовете на различните езици съдържат различни обозначения за съответната сложна съставка, като в някои от тях се използва само едно наименование, докато в други се използват няколко, само по себе си не означава, че е налице несъответствие между текстовете на различните езици.

53

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че част Д, точка 2, буква а) от приложение VII към Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че при етикетирането на продукти, предлагани на пазара на дадена държава членка, икономическият оператор е освободен от задължението да изброи всички съставки, съдържащи се в сложна съставка по смисъла на член 2, параграф 2, буква з) от този регламент, само ако тази сложна съставка — която има търговско наименование по част А от приложение I към Директива 2000/36 — е посочена в списъка на съставките на продукта с това търговско наименование така, както то присъства в текста на Директивата на езика на въпросната държава членка.

54

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Част Д, точка 2, буква а) от приложение VII към Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията трябва да се тълкува в смисъл, че при етикетирането на продукти, предлагани на пазара на дадена държава членка, икономическият оператор е освободен от задължението да изброи всички съставки, съдържащи се в сложна съставка по смисъла на член 2, параграф 2, буква з) от този регламент, само ако тази сложна съставка — която има търговско наименование по част А от приложение I към Директива 2000/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юни 2000 година относно какаовите и шоколадовите продукти, предназначени за консумация от човека — е посочена в списъка на съставките на продукта с това търговско наименование така, както то присъства в текста на Директивата на езика на въпросната държава членка.