3.5.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/9

1.

Могат ли да се разглеждат като депозит по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити средства, предоставени от банка А на банка Б, които трябва да бъдат възстановени от банка Б на банка А на предварително определена дата заедно със специално договорена лихва, независимо от факта, че след като са получени от Б, средствата не са поставени в специална сметка на името на А, Б не е издала никакви специални документи на А, с които се потвърждава получаването на средствата, не е направила вноски за тези средства в гаранционния фонд на вложителите и инвеститорите и средствата не са вписани като депозит в счетоводните сметки на Б? За целите на този въпрос се разбира, че банките А и Б разполагат с оперативни лицензи на търговски банки в различни държави от Европейското икономическо пространство.

2.

За отговора на първия въпрос, има ли значение дали държавата, в която се намира седалището на банка Б, се е възползвала от разпоредбата в член 7, параграф 2 от Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити (вж. приложение I, точка 1), която позволява изключването на депозити на финансови институции от задължението за гаранция за депозити?

3.

За отговора на първия въпрос, има ли значение дали банка А, която разполага с оперативен лиценз на търговска банка в съответствие със законодателството на договорната страна, на чиято територия извършва дейност, не се възползва от разрешението, своето разполага по силата на своя оперативен лиценз, за приемане на депозити от широката общественост, а финансира операциите си посредством вноски на своя собственик и чрез емитирането на финансови инструменти, като впоследствие използва тези финансови средства за предоставянето на нови заеми на т.нар. междубанков пазар?