–

за Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main eV, от C. Rohnke, Rechtsanwalt,

–

за Prime Champ Deutschland Pilzkulturen GmbH, от C. Filippitsch, Rechtsanwalt,

–

за германското правителство, от T. Henze, D. Klebs и R. Kanitz, а впоследствие от D. Klebs и R. Kanitz, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от A.‑L. Desjonquères, D. Colas и S. Horrenberger, в качеството на представители,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от A. Collabolletta, avvocato dello Stato,

–

за Европейската комисия, от B. Hofstötter, C. Hödlmayr и K. Herbout-Borczak, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване е за тълкуване на разпоредбите в областта на селскостопанската политика, на разпоредби от Митническия кодекс относно произхода на стоките и на разпоредби относно информирането на потребителите във връзка с храните.

2

Запитването е отправено по дело, образувано по иск на Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main eV (регистрирано сдружение „Център за борба с нелоялните търговски практики, Франкфурт на Майн“, наричано по-нататък „Zentrale“) срещу Prime Champ Deutschland Pilzkulturen GmbH (наричано по-нататък „Prime Champ“) за преустановяване от последното на предлагането на пазара на култивирани гъби с уточнението „Произход: Германия“, без други допълнителни уточнения.

3

Съображение 49 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (ОВ L 299, 2007 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕО) № 361/2008 на Съвета от 14 април 2008 г. (ОВ L 121, 2008 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламент № 1234/2007“) е формулирано по следния начин:

„Прилагането на стандартите за търговия със земеделски продукти може да допринесе за подобряване на икономическите условия за производство и търговия, както и на качеството на тези продукти. Затова прилагането на тези стандарти е в интерес на производителите, търговците и потребителите. […]“.

4

Член 113а от Регламент № 1234/2007, озаглавен „Допълнителни изисквания за предлагане на пазара на продукти от сектор „Плодове и зеленчуци“, предвижда в параграф 1:

„Продуктите от сектор „Плодове и зеленчуци“, които са предназначени за продажба на потребителите в прясно състояние, могат да бъдат предлагани на пазара единствено при положение че са здрави, в добро състояние, с подходящо пазарно качество и е отбелязана страната на произход“.

5

Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ L 157, 2011 г., стр. 1), който се прилага от 22 юни 2011 г., изискванията на член 113a, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/2007 се наричат общ пазарен стандарт, като подробности относно този стандарт са изложени в част A от приложение I към Регламент за изпълнение № 543/2011.

6

Част A от приложение I към този регламент за изпълнение предвижда в точка 4, посветена на маркировката на произхода на продукта:

„Пълно наименование на страната на произход. За продуктите с произход от държава членка наименованието е на езика на страната на произход или на друг език, който е разбираем за потребителите в страната на местоназначението. За другите продукти наименованието е на език, който е разбираем за потребителите в страната на местоназначението“.

7

Регламент № 1234/2007 е заменен от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 2013 г., стр. 671).

8

Съображение 74 от Регламент № 1308/2013 гласи:

„Продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците, които са предназначени за продажба на потребителите в прясно състояние, следва да бъдат предлагани на пазара единствено при положение че са здрави, в добро състояние, с подходящо пазарно качество и е отбелязана държавата на произход. С цел да се гарантира правилното прилагане на това изискване и да се отчетат определени специфични ситуации, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема някои актове във връзка със специфичните дерогации от това изискване“.

9

Член 75 от Регламент № 1308/2013 гласи:

„1.   Пазарните стандарти могат да се прилагат за един или повече от следните сектори и продукти:

[…]

[…]

6.   За да се вземат предвид очакванията на потребителите и необходимостта от подобряване на качеството и икономическите условия за производство и предлагане на пазара на селскостопанските продукти, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 за промени на секторите, изброени в параграф 1. Тези делегирани актове са стриктно ограничени до доказани нужди, произтичащи от променящите се изисквания на потребителите, техническия прогрес или необходимостта от продуктови иновации, и са предмет на доклад на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, в който се оценяват по-специално нуждите на потребителите, разходите и административната тежест по отношение на операторите, включително въздействието върху вътрешния пазар и международната търговия и ползите за производителите и за крайния потребител“.

10

Член 76, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1308/2013 е формулиран по следния начин:

„1.   В допълнение, когато е уместно за посочените в член 75 приложими пазарни стандарти, продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците, които са предназначени за продажба в прясно състояние на потребителите, могат да бъдат предлагани на пазара само ако са здрави, в добро състояние и с подходящо пазарно качество и ако е посочена държавата на произход.

[…]

4.   С цел да се гарантира правилното прилагане на изискванията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, и за да се отчетат някои специфични ситуации, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 227 относно специалните дерогации от настоящия член, които са необходими с оглед на правилното му прилагане“.

11

Член 23 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс на Общността“) предвижда:

„1.   Стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките, изцяло получени или произведени в тази страна.

2.   Изразът „стоки, изцяло получени в дадена страна“, означава:

[…]“.

12

Член 24 от Митническия кодекс на Общността гласи:

„Стоките, чието производство включва участието на повече от една страна, се счита, че произхождат от страната, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий за производството“.

13

Митническият кодекс на Общността е заменен от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митнически кодекс на Съюза“).

14

Член 59 от Митническия кодекс на Съюза, който определя неговия обхват, предвижда:

„В членове 60 и 61 се установяват правилата за определяне на непреференциалния произход на стоките за целите на прилагането на:

15

Член 60 от Митническия кодекс на Съюза, озаглавен „Придобиване на произход“, гласи:

„1.   За стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия.

2.   За стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството“.

16

Член 31 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент № 952/2013 (ОВ L 343, 2015 г., стр. 1) гласи:

„Следните стоки се считат за изцяло получени в една-единствена държава или територия:

[…]“.

17

Член 32 от този регламент гласи:

„Счита се, че стоките, изброени в приложение 22‑011, са претърпели последната си съществена преработка или обработка, довела до производството на нов продукт или представляваща важен стадий от производството, в държавата или територията, в която са изпълнени правилата, определени в посоченото приложение, или която се определя от тези правила“.

18

Приложение 22‑01 към Делегиран регламент 2015/2446 е озаглавено „Уводни бележки и списък на операциите по съществена преработка или обработка, които придават непреференциален произход“. Тя не съдържа специални разпоредби относно определянето на произхода на култивираните гъби.

19

Член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (ОВ L 109, 2000 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 9) гласи:

„Етикетирането и използваните методи не трябва:

20

Член 3, параграф 1, точка 8 от Директива 2000/13 предвижда:

„Етикетирането на храните съдържа, при условията и с уговорката за дерогиранията, предвидени в членове 4—17, само следните задължителни указания:

[…]

21

Директива 2000/13 е заменена от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ L 304, 2011 г., стр. 18).

22

Съображения 29 и 33 от Регламент № 1169/2011 гласят:

[…]

23

Съгласно член 1, параграфи 1 и 4 от Регламент № 1169/2011:

„1.   Настоящият регламент предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар.

[…]

4.   Настоящият регламент се прилага, без да се засягат изискванията за етикетиране, предвидени в специални разпоредби на Съюза, приложими за определени храни“.

24

Член 2, параграф 3 от този регламент предвижда:

„За целите на настоящия регламент страната на произход на дадена храна се отнася до произхода на храна, както е определен в съответствие с членове 23—26 от Регламент (ЕИО) № 2913/92“.

25

Член 7, параграф 1, буква а) от този регламент гласи следното:

„Информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, особено:

26

Член 8, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 гласи:

„Стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е стопанският субект, под чието име или търговско наименование храната се предлага на пазара, или ако този стопански субект не е установен в Съюза — вносителят на пазара на Съюза“.

27

Озаглавен „Страна на произход или място на произход“, член 26 от този регламент гласи:

„[…]

2.   Посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително:

3.   Когато страната на произход или мястото на произход на дадена храна е посочено и когато то не е същото като това на основната съставка:

Настоящият параграф се прилага след приемането на актовете за изпълнение, посочени в параграф 8.

[…]

5.   До 13 декември 2014 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за следните храни:

6.   До 13 декември 2013 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка.

7.   В докладите, посочени в параграфи 5 и 6, се отчита необходимостта от информиране на потребителя, приложимостта на предвиденото задължително посочване на страната на произход или мястото на произход, както и анализ на разходите и ползите от въвеждането такива мерки, включително правното въздействие върху вътрешния пазар и въздействието върху международната търговия.

Комисията може да придружи тези доклади с предложения за изменение на съответните разпоредби на Съюза.

8.   До 13 декември 2013 г., след оценки на въздействието, Комисията приема актове за изпълнение по отношение на прилагането на параграф 2, буква б) от настоящия член и прилагането на параграф 3 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 48, параграф 2.

[…]“.

28

Член 39 от Регламент № 1169/2011 предвижда възможност държавите членки да приемат мерки, изискващи допълнителни задължителни данни, както и условията за приемането на тези мерки.

29

Комисията приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1337/2013 от 13 декември 2013 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1169/2011 относно посочването на страната на произход или мястото на произход за прясно, охладено или замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици (ОВ L 335, 2013 г., стр. 19). С този регламент се определят правилата относно посочването на страната на произход или мястото на произход върху етикета на прясно, охладено или замразено свинско месо, месо от овце или кози и месо от домашни птици.

30

Последното изречение от съображение 3 от този регламент за изпълнение гласи:

„Терминът „произход“ следва да се използва за месо, получено от животни, родени, отгледани и заклани, и следователно изцяло получени в една-единствена държава членка или трета страна“.

31

Комисията приема и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/775 от 28 май 2018 година за определяне на правила за прилагането на член 26, параграф 3 от Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите по отношение на правилата за посочване на страната на произход или мястото на произход на основната съставка на дадена храна (ОВ L 131, 2018 г., стр. 8).

32

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) посочва, че през 2013 г. член 11, параграф 1, първо изречение и второ изречение, точка 1 от Lebensmittel-, Bedarfsgegenstände- und Futtermittelgesetzbuch (Кодекс за храните, стоките за ежедневно потребление и фуражите, наричан по-нататък „LFGB“, BGBl. 2005 I, стр. 2618) в редакцията, предхождаща момента на настъпване на фактите, предмет на главното производство, забранява предлагането на пазара на храни и рекламата им под въвеждащи в заблуда наименование, указания или представяне, и по-специално употребата на твърдения, които могат да въведат потребителя в заблуда относно техния източник или произход. Правно основание от правото на Съюза за тази разпоредба е член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13.

33

Член 11, параграф 1, точка 1 от LFGB в редакцията, в сила от 13 декември 2014 г., публикувана на 3 юни 2013 г. (BGBl. I, стр. 1426), налага забрана на стопанските субекти в хранителната промишленост или на вносителите, които носят отговорност съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, да предлагат на пазара или да рекламират храни с информация за тези храни, която не отговаря на изискванията по член 7, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 във връзка с параграф 4 от този член. Съгласно член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща за потребителите, особено по отношение на характеристиките на храните като страна или място на произход.

34

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) заключава, че в съответствие с посочените разпоредби констатирането на въвеждане в заблуда може да се прави както на основание член 11, параграф 1, първо изречение и второ изречение, точка 1 от LFGB в редакцията, предхождаща момента на настъпване на фактите, предмет на главното производство, така и на основание член 11, параграф 1, точка 1 от LFGB във връзка с член 7, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

35

Zentrale, ищец в главното производство, упреква Prime Champ, че произвежда и продава култивирани гъби с уточнението „Произход: Германия“, при положение че без допълнителни указания това уточнение на страната на произход било заблуждаващо.

36

Запитващата юрисдикция описва по следния начин разглеждания в главното производство процес на производство на култивирани гъби. През първия етап суровините за компоста се разбъркват и смесват в рамките на период от седем до единадесет дни в Белгия и в Нидерландия. Вторият етап от производството включва пастьоризация в рамките на период от пет до шест дни и кондициониране на компоста в Нидерландия. През третия етап от производството се извършва въвеждането на мицел (гъбни спори) в компоста в продължение на петнадесет дни. През четвъртия етап в Нидерландия се инициира процесът на плодообразуване върху торфена и варовикова покривка в сандъци за култивиране, като след период от десет до единадесет дни гъбите порастват до 3 mm. След около петнадесет дни сандъците за култивиране се транспортират в Германия, където в предприятието на Prime Champ след период от около един до пет дни се прибира първата реколта от гъбите, а след период от около десет до петнадесет дни — втората реколта.

37

През декември 2013 г., преди да заведе делото, Zentrale отправя покана до Prime Champ да преустанови съответните действия. Впоследствие то предявява иск пред Landgericht (областен съд, Германия), като моли да бъде разпоредено на Prime Champ да преустанови да предлага и/или да използва на пазара култивирани гъби с уточнението „Произход: Германия“, а в случай на неизпълнение да му бъдат наложени имуществени санкции, тъй като съществени етапи от процеса на производството и култивирането не се осъществяват в Германия.

38

Landgericht (областен съд) отхвърля иска, а впоследствие е отхвърлена и въззивната жалба. Zentrale подава ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд).

39

Запитващата юрисдикция уточнява, че видно от констатациите на въззивния съд, уточнението, използвано от Prime Champ при пускането на пазара на гъбите, а именно „Произход: Германия“, може да въведе потребителя в заблуда, тъй като от него съответните потребители заключвали, че не само прибирането на реколтата, но и целият процес на производство се осъществявал в Германия. В качеството си на ревизионна юрисдикция Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) е обвързан от тези фактически констатации.

40

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) уточнява също, че след като в подкрепа на иска за преустановяване на нарушение Zentrale се позовава на опасност от повторно нарушение (член 8, параграф 1, първо изречение от Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb (Закон срещу нелоялната конкуренция), искът ще бъде основателен само ако оспорваните действия на Prime Champ са неправомерни както към момента на извършването им през 2013 г., така и към момента на постановяване на решението в производството по ревизионно обжалване. Освен това за правото на възстановяване на разноските във връзка с искането за преустановяване на нарушението, предвидено в член 12, параграф 1, второ изречение от този закон, релевантно е правното положение към момента на отправянето му през декември 2013 г..

41

Според запитващата юрисдикция от изследването на митническите регламенти следва, че страната на произход на гъбите би трябвало да бъде Германия. Въпреки това посочената юрисдикция изпитва съмнения относно съотношението между различните актове на правото на Съюза, уреждащи страната на произход на плодовете и зеленчуците, предназначени за продажба на потребителите в прясно състояние, приети в областта на митниците, селското стопанство и защитата на потребителите, и по-специално дали специалните разпоредби относно етикетирането, каквито са предвидени в селското стопанство с Регламент за изпълнение № 543/2011, следва да имат предимство пред нормите на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.

42

Запитващата юрисдикция пита също дали, за да избегне постановяването на акт, с който разпорежда преустановяване на нарушение поради заблуждаващия характер на указанията относно страната на произход, производителят може да допълни указанието относно страната на произход с уточнение относно етапите от производството, осъществени в други държави членки.

43

При тези условия Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

44

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че при дефиниране на понятието „страна/държава на произход“, съдържащо се в тези разпоредби в областта на селското стопанство, следва да се вземат предвид определенията, въведени в член 23 и сл. от Митническия кодекс на Общността и в член 60 от Митническия кодекс на Съюза.

45

Според Zentrale разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно селското стопанство не създават тесни връзки между вторичното право, което черпи основание от тях, и митническото законодателство. То все пак твърди, че понятието за страна на произход по член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и по член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкува с оглед на смисъла и целта на тези разпоредби. Действително, следва на потребителите да се осигури защита и да им се даде възможност да вземат информирано решение при покупка. То сочи като пример животинските продукти, за които Регламент за изпълнение № 1337/2013 предвижда посочването на различни уточнения при етикетирането, за да информира в достатъчна степен потребителите относно произхода на тези меса.

46

Следва да се констатира, че Регламенти № 1234/2007 и № 1308/2013 не предвиждат дефиниция за „страна на произход“ по смисъла на техните разпоредби. Митническото законодателство обаче изрично прави връзка с посочените от запитващата юрисдикция разпоредби в областта на селското стопанство. В действителност в съответствие с член 59, буква в) от Митническия кодекс на Съюза предвидените в членове 60 и 61 от него правила за определяне на непреференциалния произход на стоките се прилагат за други мерки на Съюза, отнасящи се до произхода на стоките, като например член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013.

47

Варно е, че в Митническия кодекс на Общността е липсвала разпоредба, съответстваща на член 59, буква в) от Митническия кодекс на Съюза. Същевременно Митническият кодекс на Общността не е съдържал и разпоредба, която да не допуска прилагането на правилата за определяне на непреференциалния произход на зеленчуците във връзка с член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013.

48

Освен това както Регламент № 1234/2007, така и Регламент № 1308/2013, и по-специално съответното приложение I към всеки от тях, отнасящо се до съответните стоки, попадащи в обхвата на тези регламенти, се позовават на Комбинираната номенклатура. Освен това разпоредбите на член 113a, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и на член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013, които с идентични текстове предвиждат необходимостта от посочване на страната на произход, при липса на указание за обратното трябва да се тълкуват по един и същ начин.

49

Подобно тълкуване се потвърждава от Регламент № 1169/2011, който има за цел да осигури високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните и член 2, параграф 3 от който препраща, във връзка с определянето на страната на произход на храните, към правилата за определяне на непреференциалния произход, а именно към членове 23—26 от Митническия кодекс на Общността. В съображение 33 от Регламент № 1169/2011 това решение на законодателя на Съюза е обосновано с обстоятелството, че тези правила са „добре познати на стопанските субекти в хранителната промишленост и администрациите, [което] следва да облекчи прилагането им“.

50

Мотивът, изложен в съображение 33, е валиден и за член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и за член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013. Всъщност задължителното уточняване на страната на произход, за да разгърне напълно полезното действие на съответните разпоредби и поради съображения за последователност, трябва да се основава на едни и същи определения, независимо дали в областта на митниците, селското стопанство или защитата на потребителите.

51

Поради това на първия въпрос следва да се отговори, че член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 трябва да се тълкуват в смисъл, че при дефиниране на понятието „страна/държава на произход“, съдържащо се в тези разпоредби в областта на селското стопанство, следва да се вземат предвид митническите регламенти, уреждащи определянето на непреференциалния произход на стоките, а именно член 23 и сл. от Митническия кодекс на Общността и член 60 от Митническия кодекс на Съюза.

52

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали култивирани гъби, чиято реколта е прибрана на територията на страната, произхождат от „страната/държавата“ по смисъла на член 23 от Митническия кодекс на Общността и на член 60, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза в случаите, когато съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Съюза, и култивираните гъби са пренесени на територията на страната едва три или по-малко дни преди първата реколта.

53

Zentrale сочи, че прилагането на член 23 от Митническия кодекс на Общността зависи от условието съответната стока да е изцяло получена в страната. То отбелязва също, че член 24 от този кодекс урежда случая, в който производството на тази стока включва участието на повече от една страна. То счита, че законодателят изхожда от принципа, че растението може да бъде „отгледано“ само в страната, в която е било и засадено и към чиято земя е прикрепено. Този постулат обаче не важи за гъбите при обстоятелствата в главното производство, тъй като те са били прикрепени към земята в една страна, в запълнен с пръст сандък, който може да се транспортира, и са били извадени от нея в друга страна.

54

Противно на твърденията на Zentrale, правилата по член 24 от Митническия кодекс на Общността и член 60, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза, разгледани във връзка с член 32 от Делегиран регламент 2015/2446, отнасящ се до произхода на стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, не биха могли да намерят приложение.

55

Действително, в съответствие с член 23, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността и член 60, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, за стоките, изцяло получени в една-единствена страна, се счита, че произхождат от тази страна. Член 23, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс на Общността посочва, че изразът „стоки, изцяло получени в дадена страна“ означава „растителни продукти, отгледани в тази страна“. Също така член 31, буква б) от Делегиран регламент 2015/2446 предвижда, че „растителни продукти, чиито реколти са прибрани там“, са стоки, считани за изцяло получени в една-единствена държава или територия.

56

Както отбелязва Комисията, в митническата област липсва всякаква дефиниция на понятието „отглеждане/прибиране“ във връзка с растителните продукти. За дефинирането на това понятие следва да се отчита фактът, че към момента на отделяне от субстрата култивираните гъби стават „пресни“ зеленчуци по смисъла на тарифна позиция 0709 от Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1001/2013 на Комисията от 4 октомври 2013 г. (ОВ L 290, 2013 г., стр. 1). Тарифна позиция 0709 се отнася за „други зеленчуци, пресни или охладени“, упоменати в част IX от приложение I към Регламент № 1234/2007 и в част IX от приложение I към Регламент № 1308/2013, и включва подпозиция 070951, озаглавена „Гъби“.

57

Макар Регламент за изпълнение № 1337/2013, основан на член 26, параграф 2, буква б) от Регламент № 1169/2011, да предвижда посочването на различни обозначения при етикетиране, за да осигури достатъчно информация на потребителите за произхода на прясно, охладено или замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици, следва да се констатира, че в нито един регламент за изпълнение няма предвидени сходни правила, които биха могли да се основават на член 26, параграф 2, буква а) от този регламент, що се отнася до страната на произход на гъбите.

58

Следователно на втория въпрос следва да се отговори, че член 23, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Митническия кодекс на Общността, както и член 60, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, разгледани във връзка с член 31, буква б) от Делегиран регламент 2015/2446, трябва да се тълкуват в смисъл, че страната на произход на култивираните гъби е страната на отглеждане/прибиране на реколтата по смисъла на тези разпоредби, независимо от факта, че съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Съюза, и култивираните гъби са пренесени на територията на отглеждане/прибиране едва три или по-малко дни преди първата реколта.

59

С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи по какъв начин прилагането на член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от Директива 2000/13 и член 7, параграф 1, буква a) от Регламент № 1169/2011, които предвиждат забрана за въвеждане на потребителя в заблуда, се съотнася с прилагането на член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 относно отбелязването на страната на произход.

60

Както посочва запитващата юрисдикция, отговорът на този въпрос изисква тълкуване на член 1, параграф 4 от Регламент № 1169/2011, съгласно който Регламентът се прилага, без да се засягат изискванията за етикетиране, предвидени в специални разпоредби на Съюза, приложими за определени храни. Тази юрисдикция пита дали изразът „без да се засягат“ означава предимство на специалните разпоредби за етикетирането с последицата, че общата забрана за въвеждане в заблуда, установена по-специално в член 7 от Регламент № 1169/2011, няма да намира приложение или пък разглежданите разпоредби могат да се прилагат съвместно.

61

Видно от отговора на първия въпрос, определянето на произхода на пресните зеленчуци по смисъла на правилата в областта на селското стопанство, а именно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013, се основава на разпоредбите на митническите регламенти, а имено на член 23 и сл. от Митническия кодекс на Общността и на член 60 от Митническия кодекс на Съюза.

62

Освен това член 2, параграф 3 от Регламент № 1169/2011 предвижда, че за целите на същия страната на произход на дадена храна се отнася до произхода на храна, както е определен в съответствие с членове 23—26 от Митническия кодекс на Общността.

63

Редица разпоредби оправомощават Комисията да приема специални правила. Що се отнася до стандартите в селското стопанство, по-специално от член 76, параграф 4 от Регламент № 1308/2013 следва, че на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове във връзка с допълнителните изисквания за предлагане на пазара на продукти в сектора на плодовете и зеленчуците. В заседанието обаче Комисията призна, че няма приет делегиран акт относно информацията за култивираните гъби.

64

Член 26 от Регламент № 1169/2011 предвижда също възможност за приемане на специални правила за посочване на страната на произход или на мястото на произход на определена храна. Поради това Комисията приема Регламент за изпълнение № 1337/2013 за месата, както и Регламент за изпълнение 2018/775 за основната съставка на дадена храна. Комисията обаче призна също, че не е приела никакви специални правила за произхода на гъбите.

65

Комисията изтъкна, че изхожда от принципа на съвместното и допълващо прилагане на член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 в смисъл, че тази разпоредба има предимство пред стандартите в областта на селското стопанство и митническите регламенти. Всъщност, макар правната уредба в областта на селското стопанство също да отчита значението на защитата на потребителите, преди всичко Регламент № 1169/2011 си поставял за цел да подобри информирането и защитата на потребителите. Тя поддържа, че допълващото прилагане на забраната за въвеждане на потребителя в заблуда, предвидена в Регламент № 1169/2011, следователно е необходимо, за да се изпълни задачата за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите, закрепена в първичното право на Съюза, в член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Според Комисията при въвеждане в заблуждение на потребителя само националната юрисдикция би могла да определи какви допълнителни или коригиращи уточнения от производителя са необходими и подходящи за премахване на заблуждението.

66

Следва, на първо място, да се отбележи, че Регламент № 1169/2011, подобно на Директива 2000/13, която отменя, видно от текста на член 1, параграф 1 от него, въвежда „основа“ във връзка с информирането на потребителите относно храните. Поради това той предвижда по-специално в глава III „общи изисквания“ в това отношение, както личи от формулировката на названието на тази глава, сред които е изискването „информацията за храните [да не] бъде заблуждаваща, особено […] по отношение на страна[та] на произход“ на храната.

67

В глава IV Регламент № 1169/2011 въвежда също по-точни правила, налагащи задължения за посочване на определена информация. Част от тази информация е страната на произход, „когато [е] предвиден[а] так[ава] в член 26 [от този регламент]“, видно от член 9, параграф 1, буква и) от същия регламент. Съгласно споменатия член 26, посочването на страната на произход е задължително, по-специално „когато липсата на посочване може да заблуди потребителя по отношение на [страната] на произход“.

68

На второ място, законодателят на Съюза е предвидил изрично в член 1, параграф 4 от Регламент № 1169/2011 резервата, че този основен текст се прилага, без да се засягат други специални правила на Съюза във връзка с етикетирането на храните. Също така в член 26 от този регламент той е преповторил, във връзка със специалните задължения в областта на етикетирането, които предвижда, резервата, направена общо в член 1, параграф 4 от него, да не се засягат други изисквания за етикетиране на храните, предвидени в специални правила на Съюза.

69

Член 1, параграф 4 от Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че текстът „без да се засягат изискванията за етикетиране, предвидени в специални разпоредби на Съюза, приложими за определени храни“, има предвид еднаквите разпоредби, приети от законодателя на Съюза или от Комисията, например актовете в областта на митниците или на селското стопанство. Такива актове не попадат под действието на член 7, параграф 1, буква а) от този регламент.

70

Както отбелязва генералният адвокат в точка 75 от своето заключение, Директива 2000/13 трябва да се тълкува в същия смисъл като Регламент № 1169/2011.

71

Действително, макар действително тази директива да не упоменава изобщо митническата правна уредба за целите на определяне на произхода на храните, това не променя факта, че съгласно приложимата поначало правна уредба за плодовете и зеленчуците, и по-специално член 113а от Регламент № 1234/2007, тези продукти могат да се предлагат на пазара единствено при положение че е отбелязана страната на произход, а тя, видно от точка 51 от настоящото решение, се определя чрез препращане към митническата правна уредба.

72

При това положение, ако благодарение на отбелязването на страната на произхода чрез препращане към митническата правна уредба е допустимо съответният продукт да бъде предлаган на пазара, не би могло едновременно с това да се приеме, че това отбелязване само по себе си е в състояние да въведе купувача в заблуда по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2000/13.

73

Поради това на третия въпрос следва да се отговори, че общата забрана за въвеждане на потребителя в заблуда относно страната на произход на храните, закрепена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от Директива 2000/13 и в член 7, параграф 1, буква a) от Регламент № 1169/2011, не е приложима, що се отнася до пресните плодове и зеленчуци, за отбелязването на произхода, изисквано съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013.

74

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали могат да се добавят допълнителни уточнения към задължителното отбелязване на произхода съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13, както и от член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 въвеждане на потребителя в заблуда.

75

Видно от акта за преюдициално запитване и становищата на страните в главното производство, на германското правителство, както и на Комисията, четвъртият въпрос е относно възможността на производителите да се наложи съгласно правилата относно нелоялните търговски практики специално задължение за информиране, когато отбелязването на страната на произход, определена в съответствие с член 23 от Митническия кодекс на Общността и член 60 от Митническия кодекс на Съюза, би било считано за заблуждаващо от потребителя.

76

В тази връзка, както отбелязва и генералният адвокат в точка 82 от своето заключение, следва да се констатира, че в член 2, параграф 3 от Регламент № 1169/2011 законодателят на Съюза е определил ясно и точно страната на произход на храната чрез препращане към членове 23—26 от Митническия кодекс на Общността. Що се отнася до растителните продукти, включително гъбите, законодателят в този смисъл е установил, че страната на произход на тези продукти е страната на прибиране на реколтата, независимо от мястото им на производство.

77

От всички изложени съображения следва, че не могат да се налагат допълнителни уточнения към задължителното отбелязване на страната на произход съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 с цел да се предотврати забранено от член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 въвеждане на потребителя в заблуда. Както посочва генералният адвокат в точка 87 от своето заключение, член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13 трябва да се тълкува по същия начин.

78

Поради това на четвъртия въпрос следва да се отговори, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не могат да се изискват допълнителни уточнения освен задължителното отбелязване на страната на произход съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13, както и от член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 въвеждане на потребителя в заблуда.

79

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: