–

за EP, от C. D. Giurgiu, адвокат,

–

за FO, от самия него,

–

за румънското правителство, от E. Gane, L. Liţu и C. Canţăr, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от M. Wilderspin и A. Biolan, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183 и поправка в OB L 99, 2016 г., стр. 34).

2

Запитването е отправено в контекста на съдебен спор между ЕР и FO относно предоставянето на родителската отговорност над малолетното им дете, определянето на обичайното му местопребиваване и плащането на издръжка на детето.

3

Съображение 13 от Регламент № 2201/2003 гласи:

„В интерес на детето, настоящият регламент позволява, по силата на изключение и при спазването на определени условия, на съда, който е компетентен, да може да прехвърли делото на съда на друга държава членка, ако този съд е по-подходящ да разгледа делото. […]“.

4

Член 8 от този регламент, озаглавен „Обща компетентност“, предвижда в параграф 1:

„Съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран“.

5

Член 15 от посочения регламент, озаглавен „Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото“, гласи:

„1.   По силата на изключение, съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото могат, ако смятат, че съдът на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ за разглеждането на делото, или на отделна част от него, и когато това е в най-добър интерес за детето:

2.   Параграф 1 се прилага:

Прехвърлянето, направено служебно от съда или по искане на съда на друга държава членка трябва да се приеме поне от едната от страните.

3.   Счита се, че детето има особена връзка с държава членка, по смисъла на параграф 1, ако тази държава членка:

4.   Съдът на държавата членка, който е компетентен да разгледа делото по същество постановява срок, в който съдилищата на тази друга държава членка трябва да бъдат сезирани в съответствие с параграф 1.

Ако съдилищата не са сезирани до този момент, съдът, който е сезиран, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8—14.

5.   Съдилищата на тази друга държава членка могат, когато поради особените обстоятелства по делото е в най-добър интерес на детето, да приемат компетентността в рамките на шест седмици от своето сезиране в съответствие с параграф 1, буква а) или б). В този случай съдът, който е сезиран пръв, се отказва от компетентност. Иначе съдът, който е сезиран пръв, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8—14.

6.   Съдилищата си сътрудничат за целите на настоящия член или пряко, или посредством централните органи, определени в съответствие с член 53“.

6

ЕР, румънска гражданка, сключва през 2005 г. брак с FO, френски гражданин. На 13 октомври 2006 г. във Франция от брака им е родено дете.

7

ЕР и FO са във фактическа раздяла от 2013 г., а детето живее оттогава със своята майка в Румъния.

8

На 13 януари 2014 г. ЕР, майка на детето, подава пред Judecătoria Buftea (Районен съд Буфтя, Румъния) искове за прекратяване на брака, за упражняване на родителските права над детето от нея и за издръжка на детето от неговия баща FO.

9

FO повдига възражение за липсата на компетентност на румънските съдилища, като счита, че компетентни са руските съдилища, както и възражение за международен висящ процес (lis pendens) и възражение за недопустимост. Той предявява при условията на евентуалност и насрещни искове за прекратяване на брака по вина на ЕР, за изключително упражняване на родителските права от него, за определяне на местоживеене на детето при него и за плащането на издръжка на детето от ЕР.

10

С определение от 10 октомври 2014 г. Judecătoria Buftea (Районен съд Буфтя) отхвърля трите възражения на FO и с определение от 12 януари 2015 г. приема, че приложимото право към спора в главното производство е румънското.

11

На 8 юни 2016 г. ЕР и FO подават окончателно молба за развод по взаимно съгласие, но всяка страна иска освен това едностранно упражняване на родителските права, определяне на местоживеенето на малолетното дете при себе си и плащането на издръжка на детето от насрещната страна. При условията на евентуалност FO иска да бъде постановено местоживеене на детето при всеки от родителите на ротационен принцип.

12

С решение от 4 юли 2016 г. Judecătoria Buftea (Районен съд Буфтя) постановява развод по взаимно съгласие между ЕР и FO, възлага упражняването на родителските права на двамата родители, постановява местоживеене на детето при майката, определя режим на посещения на бащата и осъжда последния да плаща издръжка на детето.

13

По отношение на искането на FO за определяне на местоживеене на детето при всеки от родителите на ротационен принцип съгласно предвидените във френското право възможности този съд подчертава, че съгласно съдебната практика на френските съдилища липсата на съгласие между страните може да представлява пречка за установяването на такава форма на местоживеене.

14

На 7 април 2017 г. FO и EP обжалват решението на първоинстанционния съд пред Tribunalul Ilfov (Окръжен съд Илфов, Румъния).

15

FO изтъква, че Judecătoria Buftea (Районен съд Буфтя) не е компетентен да се произнесе по спора, с който е сезиран, и иска отмяна на това решение.

16

Освен това всяка от страните в главното производство твърди, че решението следва да бъде изменено по същество в нейна полза.

17

Запитващата юрисдикция посочва, че Judecătoria Buftea (Районен съд Буфтя) се е произнесъл, като е взел предвид висшия интерес на детето, което живее в Румъния с майка си от края на 2013 г., записано е във френско училище и е добре интегрирано в обкръжението си. Именно с Румъния това дете имало най-силни както езикови, така и културни връзки.

18

За разлика от това професионалното положение на FO, който декларирал, че се е установил да живее във Франция, Румъния и Русия, понастоящем било несигурно и естеството на дейността му не позволявало да отделя достатъчно време на детето. Изразената готовност на FO да се откаже от кариерата си, за да се премести в Румъния и да живее с детето си, не била достатъчна, за да обоснове искането му за определяне на местоживеене на детето при него. Освен това детето посочило, че е привързано и към двамата си родители, страда от постоянните им спорове и без да иска да огорчи баща си, желае да живее с майка си.

19

Запитващата юрисдикция обаче изпитва съмнения относно повдигнатото от FO основание за обжалване, а именно липсата на компетентност на румънските съдилища, основано на твърдението, че френските съдилища са по-подходящи да разгледат исковете за родителската отговорност. Поради това тя счита за необходимо да провери компетентността си предвид разпоредбата на член 15 от Регламент № 2201/2003.

20

При тези обстоятелства Tribunalul Ilfov (Окръжен съд Илфов) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

21

Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на такъв въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

22

Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.

23

Отговорът на първия въпрос, който се отнася до това дали член 15 от Регламент № 2201/2003 установява изключение от общото правило за компетентност, предвидено в член 8 от този регламент, според което компетентни по делата във връзка с родителската отговорност са съдилищата на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето по времето, когато съдът е сезиран, може да бъде изведен от самия текст на този член 15.

24

Всъщност член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 изрично предвижда, че се прилага като изключение. Така Съдът приема, че този член 15, параграф 1 представлява правило за специална компетентност, дерогиращо правилото за обща компетентност, прогласено в член 8, параграф 1 от този регламент, и прехвърлянето на делото на съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото, може да се прави само по изключение (вж. в този смисъл решения от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 47 и 48 и от 4 октомври 2018 г., IQ, C‑478/17, EU:C:2018:812, т. 32).

25

Следователно на първия въпрос трябва да се отговори, че член 15 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че урежда изключение от общото правило за компетентност, предвидено в член 8 от този Регламент № 2201/2003, съгласно което компетентността на съдилищата на държавите членки се определя от обичайното местопребиваване на детето по времето, когато съдът е сезиран.

26

С втория си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 15 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че урежда критерии за преценка дали дете има особена връзка с държава членка, различна от тази, чийто съд е компетентен да разгледа делото по същество, дали тези критерии са изчерпателни и дали, в случай че са удовлетворени, съдилищата на тази друга държава членка са по-подходящи за разглеждането на делото.

27

Най-напред, следва да се отбележи, че от самия текст на член 15, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 следва, че този член предвижда пет алтернативни критерия, позволяващи да се приеме, че дете има особена връзка с държава членка.

28

По-нататък, както приема Съдът, тези критерии, посочени в букви а)—д) от тази разпоредба, са изчерпателни, така че от механизма за прехвърляне автоматично са изключени делата, в които тези елементи липсват (решения от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 51 и от 4 октомври 2018 г., IQ, C‑478/17, EU:C:2018:812, т. 35).

29

В това отношение, както Европейската комисия посочва в писмените си бележки, следва да се отбележи, че изброените от бащата на детето и включени във втория преюдициален въпрос обстоятелства се различават от тези критерии и поради това не са пряко относими към преценката дали е налице особена връзка между детето и друга държава членка, в настоящия случай Френската република. Все пак първите две обстоятелства, а именно,че детето е родено в тази държава членка, от баща, който е гражданин на тази държава членка, могат да послужат за доказване, че детето е гражданин на посочената държава членка, и следователно критерият, посочен в член 15, параграф 3, буква в) от Регламент № 2201/2003, е изпълнен.

30

Накрая, важно е да се подчертае, че съгласно член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, тълкуван в светлината на съображение 13 от този регламент, съд на държава членка, компетентен да разгледа делото по същество, „може“, ако са изпълнени условията на тази разпоредба, да прехвърли делото на съд на друга държава членка, който счита за по-подходящ да разгледа спора, без да е длъжен да го прави. Съдът на държава членка, който нормално е компетентен да разгледа дадено дело, трябва, за да може да прехвърли делото на съд на друга държава членка, да успее да обори силната презумпция в полза на запазването на собствената си компетентност, произтичаща от този регламент (решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 49).

31

За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, следва още да се припомни, че прехвърлянето на делото на съд на друга държава членка съгласно член 15 от Регламент № 2201/2003 е възможно само при спазването на три условия, а именно: да съществува връзка между детето и друга държава членка, съдът, който е компетентен да разгледа делото по същество, да счита, че съд на друга държава членка е по-подходящ да разгледа делото, и прехвърлянето да служи на висшия интерес на детето в смисъл, че няма да има негативно отражение върху положението на засегнатото дете (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 50, 56 и 58).

32

При обстоятелства като разглежданите в главното производство е възможно засегнатото дете да има особена връзка с друга държава членка, в настоящия случай с Френската република, поради мотива, посочен в точка 29 от настоящото определение, че е гражданин на тази държава членка. Възможно е също така бащата на това дете, който е един от титулярите на родителските права, да има обичайно местопребиваване в тази държава членка.

33

Въпреки това, както Съдът вече е подчертал, компетентният съд, в настоящия случай румънският, трябва освен това да сравни значимостта и интензитета на общата връзка на близост, която съгласно член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 свързва съответното дете с държавата членка на този съд, с тези на особената връзка на близост, която разкриват един или повече от елементите, посочени в член 15, параграф 3 от разглеждания регламент, и която съществува между това дете и друга държава членка (решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 54).

34

Наличието на „особена връзка“ по смисъла на член 15, параграф 1 от този регламент не предрешава задължително въпроса дали съд на тази друга държава членка е „по-подходящ за разглеждането на делото“ по смисъла на тази разпоредба, нито дали, ако това е така, прехвърлянето на делото на този последен съд е в полза на висшия интерес на детето. Компетентният съд трябва да прецени дали прехвърлянето на делото на този съд би придало действителна и конкретна добавена стойност за приемането на решение относно детето в сравнение със случая, че остане сезиран по делото (решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 55 и 57).

35

Ако компетентният румънски съд съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003 стигне до извода, че отношенията, които свързват съответното дете и държавата членка на обичайното му местопребиваване, в случая Румъния, са по-силни от тези, които го свързват с друга държава членка, а именно Френската република, този извод е достатъчен, за да се изключи прилагането на член 15 от този регламент.

36

Следователно на втория въпрос трябва да се отговори, че член 15 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че ако един или повече от изчерпателно изброените в него пет алтернативни критерия за преценка относно наличието на особена връзка на детето с държава членка, различна от държавата по неговото обичайно местопребиваване, са изпълнени, съдът, който е компетентен съгласно член 8 от този регламент, може да прехвърли делото, по което е сезиран, на съд, който според него е по-подходящ да реши спора, но не е длъжен да го прави. Ако компетентният съд е стигнал до извода, че връзките между засегнатото дете и държавата членка на обичайното му местопребиваване са по-силни от тези, които го свързват с друга държава членка, този извод е достатъчен, за да се изключи прилагането на член 15 от посочения регламент.

37

С третия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 15 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на различия между правото, и по-специално на процесуалните правила, на държава членка, чийто съд е компетентен да разгледа дело по същество, и тези на друга държава членка, с която засегнатото дете има особена връзка, като например разглеждането на делата при закрити врата и от специализирани съдии, може да бъде от значение, с оглед на висшия интерес на детето, за преценката дали съдилищата на тази друга държава членка са по-подходящи за разглеждането на делото.

38

Запитващата юрисдикция излага, че според една от страните в главното производство съществуват съществени различия между правната уредба на държавата членка, чийто съд е компетентен да разгледа делото по същество, и тази на другата засегната държава членка, доколкото само законодателството на тази друга държава членка предвиждало разглеждане на делата при закрити врата и от специализирани съдии, така че съдилищата на тази друга държава членка били по-подходящи за разглеждането на делото в главното производство.

39

В това отношение, в допълнение към факта, че съществуването на такива различия се оспорва категорично от другата страна в главното производство, следва да се припомни, че за да се прецени дали прехвърлянето на делото на съд на друга държава членка може да придаде реална и конкретна добавена стойност, компетентният съд може да вземе предвид, inter alia, процесуалните правила на тази друга държава членка като например правилата, приложими към събирането на необходимите доказателства за разглеждането на дело. За сметка на това при подобна преценка компетентният съд не би трябвало да взема предвид материалното право на тази друга държава членка, което евентуално би било приложимо от съда на последната, в случай че делото му бъде прехвърлено. Всъщност подобно съобразяване би било в разрез със стоящите в основата на Регламент № 2201/2003 принципи на взаимно доверие между държавите членки и на взаимно признаване на съдебните решения (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 57).

40

Важно е да се подчертае, че сътрудничеството и взаимното доверие между съдилищата на държавите членки трябва да водят до взаимното признаване на съдебните решения, представляващо крайъгълен камък за създаването на действително пространство на правосъдие (решение от 15 февруари 2017 г., W и V, C‑499/15, EU:C:2017:118, т. 50).

41

От това следва, че компетентният съд може да вземе предвид, в контекста на преценката си по член 15 от Регламент № 2201/2003, процесуалните правила, приложими съгласно правото на друга държава членка, ако последните конкретно засягат възможността на съда на последната държава да се запознае по-добре с делото, по-специално чрез улесняване на събирането на доказателства и свидетелски показания, и по този начин придават реална добавена стойност за решаването на делото във висшия интерес на детето. От друга страна не може да се приеме по общ и абстрактен начин, че правилата на правото на друга държава членка като например посочените от една от страните в главното производство, а именно правилата за разглеждането на делото при закрити врата и от специализирани съдии, представляват фактор, който трябва да се вземе предвид при преценката от компетентния съд за съществуването на съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото.

42

С оглед на горните съображения на третия въпрос следва да се отговори, че член 15 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на различия между правото, и по-специално процесуалните правила на държава членка, чийто съд е компетентен да разгледа делото по същество, и тези на друга държава членка, с която засегнатото дете има особена връзка, като например разглеждането на делото при закрити врата и от специализирани съдии, не представлява по общ и абстрактен начин относим критерий с оглед на висшия интерес на детето за преценката дали съдилищата на тази друга държава членка са по-подходящи за разглеждането на делото. Компетентният съд може да вземе предвид тези различия само ако те могат да придадат реална и конкретна добавена стойност за приемането на решение по отношение на това дете в сравнение със случая, че той остане сезиран по посоченото дело.

43

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (осми състав) постанови: