–

за UM, от A. Wittwer, Rechtsanwalt,

–

за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и U. Bartl в качеството на представители,

–

за испанското правителство, от J. Rodríguez de la Rúa Puig, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от M. Heller и M. Wilderspin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, буква б) и член 83, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107, наричан по-нататък „Регламентът за наследяването“).

2

Запитването е отправено в рамките на производство, започнато от германския гражданин UM относно искане за вписване в имотния регистър на правото на собственост върху недвижим имот, който се намира в Австрия.

3

Съображения 9, 11, 14 и 49 от Регламента за наследяването гласят:

[…]

[…]

[…]

4

Член 1 („Приложно поле“) от този регламент гласи:

„1.   Настоящият регламент се прилага при наследяването в случай на смърт. […]

2.   От приложното поле на настоящия регламент са изключени:

[…]

[…]

5

Член 3 („Определения“) от този регламент в параграф 1 предвижда:

„За целите на настоящия регламент:

[…]“.

6

Глава III („Приложимо право“) от Регламента за наследяването включва членове 20—38.

7

Съгласно член 21 („Обща норма“) от този регламент:

„1.   Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му.

2.   Когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по параграф 1, за приложимо към наследяването право се приема правото на тази друга държава“.

8

Член 22 („Избор на приложимо право“) от този регламент в параграфи 1 и 2 предвижда:

„1.   Всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта.

[…]

2.   Изборът се прави изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт или е виден от условията на такова разпореждане“.

9

Член 83 („Преходни разпоредби“) от същия регламент в параграф 2 предвижда:

„Ако починалият е избрал приложимото към наследството му право преди 17 август 2015 г., този избор е действителен, ако отговаря на условията, предвидени в глава III, или ако е действителен при прилагане на нормите на международното частно право, действали към момента на избора в държавата на обичайно местопребиваване на починалия или в която и да е от държавите, на които е бил гражданин“.

10

Член 956 от Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch (граждански кодекс) в редакцията, която намира приложение в спора по главното производство, гласи следното:

„Дарение, което се изпълнява едва след смъртта на дарителя, е действително, ако са спазени формалните изисквания за завет. То се счита за договор само когато е прието от надарения, дарителят изрично се е отказал от правото на отмяна и на надарения е предаден писмен акт за дарението“.

11

Член 1, параграф 1, буква d) от Notariatsaktsgesetz (Закон за нотариалните актове) обвързва действителността на договора за дарение без реално прехвърляне със съставянето на нотариален акт.

12

Член 26 от Grundbuchsgesetz (Закон за имотния регистър) предвижда:

„(1)   Исканията за вписвания и отбелязвания могат да бъдат одобрени само въз основа на актове, изготвени в предвидената за действителността им форма.

(2)   Тези актове трябва да съдържат действително правно основание, когато се отнасят до придобиването или промяната на вещно право“.

13

Съгласно член 2 от Rechtspflegergesetz (Закон за съдебните секретари):

„Съдебен служител може да бъде назначен за съдебен секретар за една или повече от следните сфери на дейност: […]

3. въпроси, свързани с имотния и корабния регистър;

[…]“.

14

Член 16, параграф 2 от този закон предвижда:

„Изключително право на съдия е:

[…]

6. вземането на решения, при които се прилага чуждестранно право“.

15

От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че на 22 юли 1975 г. бащата на UM предвижда в договор при неговата смърт в полза на сина му и тогавашната му снаха да се прехвърли по една втора от собствеността върху намиращ в Австрия терен, включително всичко, което към момента на смъртта му е било построено там, при определени условия. При сключването на този договор, за който като приложимо е определено австрийското право, обичайното местопребиваване на всички страни е в Германия.

16

Сред предвидените в този договор условия е по-специално задължението бащата на UM да построи до десет години от сключването на договора двуфамилна къща, както и изискването UM и неговата съпруга да са все още женени и тя да е жива. В противен случай договорът предвижда, че UM е единственият правоимащ. Бащата на UM разрешава също прехвърлянето на собствеността да бъде вписано в австрийския имотен регистър, след като бъдат представени смъртен акт и доказателство, че са изпълнени необходимите условия за извършване на прехвърлянето. Преди баща му да почине на 13 май 2018 г. в Кьолн (Германия), UM и съпругата се развеждат, а впоследствие тя почива.

17

Производството по уреждане на наследственото имущество е заведено пред Amtsgericht Köln (Районен съд Кьолн, Германия), мястото, в което последно е пребивавал бащата на UM.

18

UM подава заявление за вписване в имотния регистър на правото му на собственост върху недвижимия имот, за който става въпрос в главното производство, пред Bezirksgericht Hermagor (Районен съд Хермагор, Австрия), като посочва, че към момента на смъртта на неговия баща е единственият правоимащ по договора. Rechtspfleger (съдебен секретар, Австрия) към този съд, на когото е възложено да се произнесе по това заявление, приема, че приложимо е австрийското право, и отхвърля заявлението поради липса на доказателства, че изискваните по договора от главното производство условия са изпълнени.

19

Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт, Австрия) потвърждава това решение с мотива, първо, че Регламентът за наследяването не се прилага поради направения в този договор избор на австрийското право като приложимо право и второ, че прехвърлянето на недвижимия имот на основание дарение при смърт не би могло да се извърши без доказателство за построяване на къщата, както е предвидено в посочения договор.

20

UM подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция, Oberster Gerichtshof (Върховен съд Австрия).

21

Тази юрисдикция посочва, че въпросът за действителността на направения избор за приложимост на австрийското право в договор за прехвърляне на собственост при смърт и прилагането към този договор на Регламента за наследяването са предварителни въпроси, които тя трябва да разгледа служебно, за да може да определи функционалната компетентност на съдебния секретар в спора по главното производство.

22

Според тази юрисдикция от представените пред компетентния за имотния регистър съд документи може да се стигне до извода, че съгласно критериите на австрийското право в полза на UM е сключен договор за прехвърляне на собственост при смърт. Тя обаче иска да се установи дали този договор попада в приложното поле на Регламента за наследяването и би могъл да се квалифицира като „договор за наследство“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) или г) от този регламент.

23

При утвърдителен отговор, що се отнася до прилагането на австрийското право, избрано от страните по договора в главното производство, запитващата юрисдикция смята, че преходните разпоредби на Регламента за наследяването са приложими, но изразява съмнения относно тълкуването на член 83, параграф 2 от същия регламент, и по-конкретно що се отнася до избора на приложимото право от страните по договора.

24

При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

25

След като реши да се произнесе, без да провежда съдебно заседание, в приложение на член 61, параграф 1 от своя процедурен правилник Съдът отправи до посочените в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз страни и заинтересовани субекти няколко въпроса за писмен отговор, на които отговориха UM, германското и испанското правителство, както и Европейската комисия.

26

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за наследяването трябва да се тълкува в смисъл, че договор, с който едно лице предвижда, че към момента на смъртта му собствеността върху притежаван от него недвижим имот ще бъде прехвърлена на други договарящи страни, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба.

27

В самото начало следва да се отбележи, че член 1, параграф 2, буква ж) от Регламента за наследяването изключва от приложното му поле „права и имущества, възникнали или прехвърлени по различен от наследяване начин, например чрез дарение“. От друга страна, договорите за наследство, дефинирани в член 3, параграф 1, буква б) от този регламент, представляват „разпореждане с имущество в случай на смърт“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от този регламент, също както завещанията или съвместните завещания.

28

Член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за наследяването дефинира договора за наследство като „договор, включително договор, произтичащ от съвместни завещания, който, със или без насрещна престация, създава, изменя или прекратява права по бъдещо наследствено имущество или наследствени имущества на едно или повече лица, които са страни по договора“.

29

Съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчитат не само съдържанието, но и контекстът ѝ и целта, преследвана със съответната правна уредба (решение от 1 март 2018 г., Mahnkopf, C‑558/16, EU:C:2018:138, т. 32 и цитираната съдебна практика).

30

Относно текста на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за наследяването трябва да се отбележи, че тази разпоредба се отнася общо до договор, който по-специално създава права по бъдещо „наследствено имущество“.

31

За тази цел, в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) от този регламент „наследяване“ означава „наследяване на имущество на починало лице“ и обхваща „всички форми на прехвърляне на активи[…] независимо дали чрез доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или чрез прехвърляне по наследяване при липса на завещание“.

32

Следователно договор, с който едно лице предвижда, че към момента на смъртта му собствеността върху притежаван от него недвижим имот ще бъде прехвърлена и който по този начин създава права по бъдещото си наследствено имущество на други страни по този договор, представлява „договор за наследство“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за наследяването.

33

Подобно тълкуване се подкрепя от преследваната с този регламент цел, а именно да се избегне раздробяването на наследството, в съответствие с принципа на единство на наследството, и да се създаде еднакъв режим, приложим към всички гражданскоправни аспекти на наследяването на имуществото на починало лице с трансгранични последици, и по-специално към „всички форми на прехвърляне на активи в случай на смърт“, както следва от съображение 9 от този регламент (вж. в този смисъл решение от 21 юни 2018 г., Oberle, C‑20/17, EU:C:2018:485, т. 55 и 56).

34

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 2, буква ж) от Регламента за наследяването от приложното му поле са изключени по-специално имуществата, прехвърлени по различен от наследяване начин, например чрез дарение, но това изключение следва да се тълкува стриктно.

35

Ето защо, когато разпоредба в договор относно наследяване се състои, подобно на дарение по смисъла на член 1, параграф 2, буква ж), в безвъзмездно прехвърляне, но поражда действие едва със смъртта на наследодателя, тя попада в приложното поле на същия регламент.

36

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за наследяването трябва да се тълкува в смисъл, че договор, с който едно лице предвижда, че към момента на смъртта му собствеността върху притежаван от него недвижим имот ще бъде прехвърлена на други договарящи страни, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба.

37

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 83, параграф 2 от Регламента за наследяването следва да се тълкува в смисъл, че се прилага към проверката относно действителността на направения преди 17 август 2015 г. избор на приложимо право, уреждащо договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент.

38

Трябва да се припомни, че член 83 от този регламент, озаглавен „Преходни разпоредби“, в параграф 2 предвижда, че „ако починалият е избрал приложимото към наследството му право преди 17 август 2015 г., този избор е действителен, ако отговаря на условията, предвидени в глава III, или ако е действителен при прилагане на нормите на международното частно право, действали към момента на избора в държавата на обичайно местопребиваване на починалия или в която и да е от държавите, на които е бил гражданин“.

39

В това отношение се налага изводът, че видно от самия ѝ текст, тази разпоредба във връзка с членове 21 и 22 от Регламента за наследяването урежда действителността на избора на приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло. В случая обаче от представената на Съда преписка е видно, че изборът на австрийското право се отнася само до договора за наследство, който наследодателят по главното производство е сключил във връзка с един от своите активи, а не до наследяването като цяло, така че при тези обстоятелства условието за прилагане на член 83, параграф 2 от този регламент не може да се приеме за изпълнено, което все пак запитващата юрисдикция следва да провери.

40

С оглед на всички гореизложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 83, параграф 2 от Регламента за наследяването трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим към проверката относно действителността на направения преди 17 август 2015 г. избор на приложимо право, за да се уреди единствено договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент, който договор се отнася до конкретен актив на наследодателя, а не до цялото му наследство.

41

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: