1)

Следва ли член 3, параграф l от Регламент (ЕО) № 2201/2003 (1) да се тълкува в смисъл, че ако ответникът не повдигне възражение за липса на международна компетентност на румънските съдилища за разглеждането на дело с предмет „развод при ненавършило пълнолетие дете“, това е равностойно на мълчаливо съгласие от негова страна за решаване на делото от сезираната от ищеца юрисдикция, когато страните са с обичайно местопребиваване в друга държава членка [на Европейския съюз] (в случая Италия), а исковата молба за развода е подадена пред юрисдикцията в държавата, на която са граждани страните по делото?

2)

Следва ли член 3, параграф 1 и [член] 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 да се тълкуват в смисъл, че юрисдикцията по-скоро трябва/може служебно да повдигне възражение за липса на международна компетентност по дело с предмет „развод при ненавършило пълнолетие дете“, когато няма съгласие между пребиваващите в друга държава членка [на Европейския съюз] (в случая Италия) страни относно избора на компетентен съд (вследствие на което искът се отхвърля с мотива, че румънските съдилища не са компетентни), отколкото да приложи разпоредбите на член 915, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на които може да се повдигне възражение за липса на изключителна териториална компетентност на Judecătoria Rădăuţi (вследствие на което компетентността за разглеждане и решаване на делото по същество се отклонява в полза на Judecătoria Sectorului 5 București), като се има пред вид, че разпоредбата от националното законодателство [член 915, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс] е по-благоприятна от разпоредбите на тези членове?

3)

Следва ли съдържащият се в член 12, първа алинея, буква б) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 израз, а именно „компетентността на съдилищата е била […] по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съд[а]“, да се тълкува в смисъл, че когато страни с обичайно местопребиваване в друга държава членка [на Европейския съюз] (в случая Италия) изберат съд, компетентен да разгледа исковата молба за развод, на държавата, на която те са граждани (Judecătoria Rădăuţi от Румъния), този съд автоматично става компетентен да реши и исканията от молбата относно „правото на упражняване на родителските права, определянето на местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете и определянето на участието на страните в покриване на разходите по отглеждането и възпитанието на детето“?

4)

Следва ли понятието „родителска отговорност“ от текста на член 2, точка 7 и на член 12 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 да се тълкува в смисъл, че то включва и понятията „родителски права“, предвидено в член 483 от Гражданския кодекс, „местоживеене на детето“, уредено в член 400 от Гражданския кодекс, и „участие на страните в покриване на разходите по отглеждането и възпитанието на детето“, уредено в разпоредбите на член 402 от Гражданския кодекс?