РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

22 декември 2010 година(*)

„Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Брачни дела и дела, свързани с родителска отговорност — Дете на невстъпили в брак родители — Понятие за обичайно местопребиваване на дете в кърмаческа възраст — Понятие за право на упражняване на родителски права“

По дело C‑497/10 PPU

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) (Обединено кралство) с акт от 8 октомври 2010 г., постъпил в Съда на 18 октомври 2010 г., в рамките на производство по дело

Barbara Mercredi

срещу

Richard Chaffe,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič, г‑н E. Levits (докладчик) и г‑жа M. Berger, съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Cruz Villalón,

секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,

предвид искането на запитващата юрисдикция преюдициалното запитване да се разгледа по реда на спешното производство в съответствие с член 104б от Процедурния правилник на Съда,

предвид решението на първи състав от 28 октомври 2010 г. да уважи това искане,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 декември 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑жа Mercredi, от г‑н M. Scott-Manderson, QC, г‑жа M.‑C. Sparrow, barrister, и г‑жа H. Newman, solicitor,

–        за г‑н Chaffe, от г‑н H. Setright, QC, и г‑н D. Williams, barrister, както и от г‑жа K. Gieve, solicitor,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑н S. Ossowski, в качеството на представител, подпомаган от г‑жа H. Walker, solicitor, и г‑н D. Beard, barrister,

–        за германското правителство, от г‑н T. Henze и г‑жа J. Kemper, в качеството на представители,

–        за френското правителство, от г‑жа B. Beaupère-Manokha, в качеството на представител,

–        за Ирландия, от г‑н N. Travers, BL,

–        за Европейската комисия, от г‑жа A.‑M. Rouchaud-Joët и г‑н M. Wilderspin, в качеството на представители,

след изслушване на генералния адвокат

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183; наричан по-нататък „Регламентът“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Chaffe и г‑жа Mercredi, съответно баща и майка на момиче, за правото на упражняване на родителските права по отношение на детето, което понастоящем се намира с майка си на остров Реюнион (Франция).

 Правна уредба

 Хагската конвенция от 1980 г.

3        Член 1 от Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1980 г.“) предвижда:

„Тази конвенция има за цел:

a)      да осигури незабавното връщане на децата, прехвърлени незаконно или задържани в някоя от договарящите държави;

[…]“.

4        Член 13 от Конвенцията предвижда:

„Независимо от разпоредбите на предходния член съдебният или административният орган на замолената държава не е задължен да разпореди връщането на детето, ако лицето, институцията или организацията, които се противопоставят на неговото връщане, установят, че:

a)      лицето, институцията или организацията, натоварени с грижата за детето, не са упражнявали ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането или са дали своето съгласие, или впоследствие са приели прехвърлянето или задържането; […]“.

5        Съгласно член 19 от Конвенцията:

„Решение за връщането на детето, постановено по силата на [Хагската конвенция от 1980 г.], не засяга по същество правото на упражняване на родителските права“.

 Правото на Съюза

6        Член 2 от Регламента гласи:

„За целите на настоящия регламент:

1)      терминът „съд“ обхваща всеки орган в държавите членки, който разполага с компетентност по делата, които попадат в обхвата на настоящия регламент по смисъла на член 1;

[…]

7)      терминът „родителска отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи се до [личността] или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, [пораждащо правни последици]. Терминът включва правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето;

[…]

9)      терминът „право на упражняване на родителски права“ включва правата и задълженията за полагане на грижа за личността на детето, и по-специално на правото да се определи мястото на пребиваване на детето.

10)      терминът „право на лични отношения“ означава включването по специално на правото да се води детето на място, различно от неговото или нейното обичайно пребиваване за ограничен период от време;

11)      терминът „неправомерно отвеждане или задържане“ означава или отвеждането, или задържането на детето, при което:

a)      това се осъществява в нарушение на правото на упражняване на родителски права, придобито по силата на решение [...] [съгласно] правото на държавата членка, в която детето обичайно пребивава непосредствено преди отвеждането или задържането;

и

б)      при условие че по време на отвеждането или задържането правото на упражняване на родителски права е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено отвеждането или задържането. Приема се, че родителските права се упражняват съвместно, когато по силата на решение или поради действието на закона единият носител на родителската отговорност не може да вземе решение за мястото на пребиваване на детето без съгласието на другия носител на родителската отговорност“.

7        Член 8 от Регламента гласи следното:

„1.      Съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран.

2.      Параграф 1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12“.

8        Член 10 от Регламента гласи:

„В случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност докато детето придобие обичайно пребиваване в друга държава членка и:

а)      всяко лице, институция или орган, ко[и]то има[т] право на упражняване на родителски права, мълчаливо [са] приел[и] отвеждането или задържането;

или

б)      детето е отсядало в тази друга държава членка за срок от поне една година след като лицето, институцията или друг орган, ко[и]то има[т] право на упражняване на родителски права, [са] знаел[и] или е трябвало да зна[ят] къде се намира детето и детето се [е] установило в своята нова среда и поне едно от следните условия е изпълнено:

i)      в рамките на една година след като носителят на правото на упражняване на родителски права е знаел или е трябвало да знае къде се намира детето, не е депозирал искане за […]връщането му пред компетентните органи на държавата членка, където детето е било отведено или задържано;

[…]

iii)      делото пред съда на държавата членка, където детето обичайно е живяло непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, е прекратено по силата на член 11, параграф 7;

iv)      решение относно упражняването на родителските права, което не съдържа [разпореждане за] […]връщането на детето, е било издадено от съдилищата на държавата членка, където детето е имало обичайното местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане“.

9        Член 11, параграф 8 от Регламента гласи следното:

„Въпреки решението за отказ за връщане на детето, по смисъла на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., всяко последващо решение, което разпорежда връщането на детето, издадено от съда, който е компетентен, по смисъла на настоящия регламент се изпълнява в съответствие с раздел 4 от глава III по-долу, за да се гарантира връщането на детето“.

10      Член 13, параграф 1 от Регламента предвижда:

„Когато не може да се установи обичайното местопребиваване на дете [...], съдилищата на държавата членка, в която детето пребивава са компетентни да разгледат делото“.

11      Съгласно член 16 от Регламента:

„[с]ъдът се смята за сезиран […]:

а)      към момента на подаване на исковата молба или на документ, имащ същото значение в съда, при условие че ищецът не е пропуснал впоследствие да предприеме действията, необходими за връчването на съответните документи на ответника;

[…]

[…]“.

12      Член 19 от Регламента предвижда:

„[…]

2.      Когато производството, отнасящо се до родителската отговорност по отношение на същото дете и [със същия предмет и на] същото основание, е [образувано] пред съдилищата на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване на компетентността на съда, който първи е сезиран.

3.      След установяване на компетентността на първия сезиран съд, съдът пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд.

В този случай страната, която е завела иск пред съда, сезиран по-късно, може да заведе същия иск пред съда, сезиран по-рано“.

13      Съгласно член 60, буква д) от Регламента в отношенията между държавите членки разпоредбите му имат предимство пред Хагската конвенция от 1980 г., доколкото с нея се засягат уредени от Регламента въпроси.

14      Член 3 от тази конвенция съответства по същество на член 2, точка 11 от Регламента, член 5, буква а) от нея — на член 2, точка 9 от Регламента, а член 5, буква б) от нея съответства на член 2, точка 10 от Регламента.

15      Член 62 от Регламента гласи:

„1.      Споразуменията и конвенциите по член 59, параграф 1 и членове 60 и 61 продължават да се прилагат по въпросите, които не са регламентирани от настоящия регламент.

2.      Конвенциите, споменати в член 60, особено Хагската конвенция от 1980 г., продължават да действат по отношение на държавите членки, които са страни по тях, в съответствие с член 60“.

 Националното право

16      От акта за преюдициално запитване следва, че съгласно приложимото в Англия и Уелс право бащата на роденото извън брака дете не е носител на родителската отговорност по закон.

17      Въпреки това съгласно член 4 от Закона за закрила на детето от 1989 г. (Children Act 1989) бащата може да бъде носител на родителската отговорност, ако е посочен като баща на детето в акта за раждане, ако е сключил споразумение с майката за родителската отговорност или ако родителската отговорност му е предоставена със съдебно решение („parental responsibility order“).

18      Освен това, в частноправните производства по отношение на деца съдилищата в Англия и Уелс могат да издават разпореждания по реда на член 8 от закона или — когато става дума за дела пред High Court of Justice (England & Wales) — в рамките на предоставената на този съд компетентност в областта на закрилата на децата. С тези разпореждания съответният съд може да се произнася по въпроси, свързани с местопребиваването („residence order“) и с правото на лични отношения („contact order“), да забранява определени действия („prohibited steps order“) и да решава специфични въпроси („specific issue order“).

19      В преюдициалното запитване се посочва националната съдебна практика, съгласно която, когато са сезирани с искане за предоставяне на правото на упражняване на родителските права, съдилищата в Англия и Уелс могат да придобият това право дори ако то не принадлежи на ищеца.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

 Фактическата обстановка в главното производство

20      Видно от предоставената на Съда преписка, родената на остров Реюнион френска гражданка г‑жа Mercredi, жалбоподател в главното производство, се установява през 2000 г. в Англия, където работи като член на екипаж в самолетна компания. Няколко години тя живее там с британския гражданин г‑н Chaffe, без да са сключили брак.

21      От тази връзка на 11 август 2009 г. се ражда момичето Chloé, което е с френско гражданство. Г‑жа Mercredi и г‑н Chaffe, чиято връзка от известно време не е стабилна и които не живеят заедно, откакто г‑н Chaffe напуска общото жилище, се разделят през седмицата след раждането на детето.

22      На 7 октомври 2009 г., когато Chloé е на два месеца, г‑жа Mercredi напуска заедно с нея Англия за остров Реюнион, където пристигат на следващия ден. Бащата на детето не е информиран предварително за отпътуването на майката и детето, но на 10 октомври 2009 г. получава писмо, в което г‑жа Mercredi излага причините за това отпътуване.

23      Безспорно е, че обичайното местопребиваване на детето, преди то да отпътува на 7 октомври 2009 г., е в Англия. Също така е безспорно, че отвеждането на Chloé на остров Реюнион е правомерно, тъй като към този момент г‑жа Mercredi е единственото лице, което има „право на упражняване на родителските права“ по смисъла на член 2, точка 9 от Регламента.

 Производството в Обединеното кралство, образувано през 2009 г. по искане на бащата

24      След като на 9 октомври 2009 г., петък, установява, че г‑жа Mercredi е напуснала жилището си, същия ден г‑н Chaffe подава искане по телефона пред съдия Holman в качеството му на Duty High Court Judge. Съдията издава разпореждане за предоставяне на информация за местоположението на детето („location order“) и насрочва съдебно заседание за 12 октомври 2009 г.

25      На 12 октомври 2009 г. г‑н Chaffe представя исканията си, които включват искане да му се предостави родителската отговорност и право на лични отношения, както и да се редува местопребиваването на детето. В същия ден, без г‑жа Mercredi да знае за подаденото от бащата искане и без да се яви или да бъде представлявана в съдебното заседание, съдия Holman издава разпореждане, с което задължава г‑жа Mercredi да върне Chloé в Англия. За да се избегне всяка неяснота, в разпореждането се уточнява, че не се изисква детето да бъде предадено на бащата или да се установи контакт помежду им, тъй като тези въпроси ще се решават в следващо съдебно заседание.

26      Следва да се отбележи предпоставката, от която изхожда запитващата юрисдикция, а именно че е била „сезирана“ по смисъла на член 16 от Регламента не по-късно от 12 октомври 2009 г. При необходимост тя е тази, която следва да провери дали това е така. При всички случаи Съдът следва да се произнесе с оглед на фактическите и правните съображения, изложени в акта за преюдициално запитване.

 Производствата във Франция, образувани по искания на майката и на бащата

27      На 28 октомври 2009 г. г‑жа Mercredi подава искане пред Tribunal de grande instance de Saint-Denis (Франция) родителската отговорност да се предостави само на нея, а местоживеенето на Chloé да се определи на нейния адрес.

28      На 18 декември 2009 г. г‑н Chaffe подава пред същата юрисдикция искане за връщането на Chloé в Англия по реда на Хагската конвенция от 1980 г. С решение от 15 март 2010 г. искането е отхвърлено, поради това че към момента, в който Chloé напуска Обединеното кралство, г‑н Chaffe е нямал „право на упражняване на родителските права“ по отношение на това дете. Решението не е обжалвано.

29      На 23 юни 2010 г. Tribunal de grande instance de Saint-Denis постановява решение, с което определя г‑жа Mercredi за единствен носител на родителската отговорност по отношение на Chloé и установява обичайното местопребиваване на детето на адреса на майката. От представените в съдебното заседание становища на г‑н Chaffe и на френското правителство е видно, че това решение все още не е влязло в сила.

 По-нататъшният ход на производството, образувано през 2009 г. в Обединеното кралство по искане на бащата

30      На 15 април 2010 г. делото, образувано през октомври 2009 г. по искането на г‑н Chaffe, е разгледано от съдия McFarlane. Според г‑н Chaffe към 9 октомври 2009 г. компетентен да се произнесе относно положението на дъщеря му е бил High Court of Justice (England & Wales), тъй като към тази дата Chloé все още има обичайно местопребиваване в Англия. Освен това според него е установено, че съгласно приложимото в Англия и Уелс право с предявяването на искане за предоставяне на правото на упражняване на родителските права съответният съд може да придобие „право на упражняване на родителските права“. Г‑н Chaffe допълва, че след като английските съдилища са били сезирани с искане относно родителската отговорност, Tribunal de grande instance de Saint-Denis е трябвало да спре производството съгласно член 19 от Регламента до установяване на компетентността на английския съд.

31      Според г‑жа Mercredi английските съдилища не са компетентни да се произнесат относно положението на Chloé, тъй като от деня на отвеждането ѝ на остров Реюнион нейното обичайно местопребиваване вече не е било в Обединеното кралство, а във Франция.

32      Съдия McFarlane приема, че:

–        английският съд е сезиран със спора за Chloé от момента, в който бащата се е обадил по телефона на съдия Holman,

–        от този момент английският съд има право на упражняване на родителските права по отношение на Chloé,

–        вследствие на издадените в негова полза разпореждания бащата има също от този момент право на упражняване на родителските права,

–        Chloé все още има обичайно местопребиваване в Англия „[…] към момента, в който английският съд и бащата придобиват право на упражняване на родителските права по отношение на [детето] и английският съд издава разпореждане Chloé да остане или да бъде върната на територията, на която се намира съдебният му район“, както и че

–        поради това към 9 октомври 2009 г. английските съдилища са били компетентни да се произнесат относно положението на Chloé.

 Производството в Обединеното кралство по жалбата на майката

33      На 12 юли 2010 г. г‑жа Mercredi обжалва решенията на High Court of Justice (England & Wales) пред запитващата юрисдикция.

34      В преюдициалното си запитване тази юрисдикция отбелязва, че за да установи кой съд е компетентен съгласно правото на Съюза по делата за родителската отговорност по отношение на Chloé, е необходимо да се изяснят критериите за определяне на обичайното местопребиваване на детето за целите на членове 8 и 10 от Регламента.

35      Запитващата юрисдикция счита също така, че отговорът на въпроса дали вследствие на направените от бащата искания High Court of Justice (England & Wales) е получил право на упражняване на родителските права по отношение на Chloé, зависи от понятието „институция или орган“ по смисъла на Регламента, чието тълкуване е от компетентността на Съда. Освен това юрисдикцията желае да получи разяснения как да преценява успоредната компетентност на съдилищата в Обединеното кралство и Франция да се произнасят по направените съответно от бащата и от майката на Chloé искания.

36      При тези условия Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Кои са подходящите критерии, които следва да се приложат за определяне на обичайното местопребиваване на дете с оглед на:

–        член 8 от Регламент […] № 2201/2003;

–        член 10 от Регламент […] № 2201/2003?

2)      Може ли съд да бъде „институция или орган“, на която или който да се предостави правото на упражняване на родителските права за целите на разпоредбите на Регламент […] № 2201/2003?

3)      Продължава ли член 10 да е приложим, след като съдилищата на замолената държава членка са отхвърлили искане за връщане на детето съгласно [Хагската конвенция от 1980 г.] поради липсата на предпоставките по членове 3 и 5 от нея?

В частност как следва да се разреши противоречието между решението на замолената държава, че липсват предпоставките по членове 3 и 5 от [Хагската конвенция от 1980 г.], и решението на молещата държава, че предпоставките по членове 3 и 5 са налице?“.

 Относно спешното производство

37      Запитващата юрисдикция иска настоящото преюдициално запитване да се разгледа по реда на спешното производство, предвидено в член 104б от Процедурния правилник на Съда.

38      Тя мотивира искането с това, че не могат да бъдат разгледани направените от бащата искания за издаването на разпореждане, позволяващо му да поддържа отношения със своето дете, докато не се установи кой съд е компетентен съгласно правото на Съюза по делата за родителската отговорност по отношение на Chloé.

39      В това отношение е важно да се отбележи, че видно от акта за преюдициално запитване, настоящото дело се отнася до дете на година и четири месеца, отделено от баща си от над една година. Като се има предвид, че детето е на чувствителна за развитието му възраст, запазването на настоящото положение, при което освен това местопребиваването на бащата е доста отдалечено от това на детето, би могло сериозно да навреди на неговите бъдещи взаимоотношения с бащата.

40      При тези обстоятелства, по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, на 28 октомври 2010 г. първи състав на Съда уважава искането на запитващата юрисдикция преюдициалното запитване да се разгледа по реда на спешното производство.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

41      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи как следва да се тълкува понятието „обичайно пребиваване“ по смисъла на членове 8 и 10 от Регламента, за да се определи кой съд е компетентен да се произнася по въпросите за упражняването на родителските права, когато, както в главното производство, става дума за дете в кърмаческа възраст, отведено правомерно от майка му в държава членка, различна от държавата членка на неговото обичайно местопребиваване, и пребиваващо там само от няколко дена към датата на сезирането на съда в държавата, от която е отведено.

42      Във връзка с това на първо място е необходимо да се посочи, че съгласно член 8, параграф 1 от Регламента компетентността на съда в определена държава членка по дела, свързани с родителската отговорност за дете, което е отведено правомерно в друга държава, се определя въз основа на критерия за обичайното местопребиваване на детето към момента на сезирането на този съд.

43      По силата на член 16 от Регламента съдът се смята за сезиран едва към момента на подаването до този съд на исковата молба или на друг акт със същото значение. Както бе посочено в точка 24 от настоящото решение, на 9 октомври 2009 г. г‑н Chaffe сезира само по телефона съответния съд в лицето на съдия Holman в качеството му на Duty High Court Judge. Следователно High Court of Justice (England & Wales) трябва да се смята за сезиран едва на 12 октомври 2009 г., при условие че, както бе уточнено в точка 26 от настоящото решение, запитващата юрисдикция установи, че ищецът не е пропуснал впоследствие да предприеме действията, необходими за връчването на съответните документи на ответника. Към тази дата Chloé, която пристига на остров Реюнион на 8 октомври 2009 г., е пребивавала в този френски департамент от четири дни.

44      В това отношение трябва най-напред да се отбележи, че Регламентът не съдържа определение на понятието „обичайно местопребиваване“. От употребата на прилагателното „обичайно“ може само да се заключи, че пребиваването трябва да се характеризира с определена трайност или редовност.

45      Според постоянната съдебна практика както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че термините в разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получат самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба (вж. по-специално Решение от 18 януари 1984 г. по дело Ekro, 327/82, Recueil, стр. 107, точка 11, Решение от 6 март 2008 г. по дело Nordania Finans и BG Factoring, C‑98/07, Сборник, стр. I‑1281, точка 17, както и Решение от 2 април 2009 г. по дело A, C‑523/07, Сборник, стр. I‑2805, точка 34).

46      Тъй като разпоредбите на Регламента, в които се използва понятието „обичайно местопребиваване“, не съдържат изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на смисъла и обхвата на това понятие, то трябва да се определи предвид контекста на разпоредбите на Регламента и предвид преследваната с този регламент цел, и в частност предвид целта, посочена в съображение 12 от Регламента, а именно правилата за компетентността, които той създава, да се определят с оглед на висшия интерес на детето и особено на критерия на близостта.

47      За да се съобрази най-добре висшият интерес на детето, Съдът вече е постановил, че понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламента означава мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. Това място следва да се определи от националната юрисдикция, като се държи сметка за съвкупността от специфичните за всеки конкретен случай фактически обстоятелства (вж. Решение по дело А, посочено по-горе, точка 44).

48      Сред критериите, по които националната юрисдикция трябва да установи обичайното местопребиваване на детето, следва да се посочат по-конкретно условията и причините за престоя на детето на територията на държавата членка, както и неговото гражданство (вж. Решение А, посочено по-горе, точка 44).

49      Както впрочем Съдът пояснява в точка 38 от посоченото по-горе Решение по дело A, за да се определи обичайното местопребиваване на детето, други допълнителни фактори освен физическото му присъствие в държавата членка трябва да показват, че това присъствие по никакъв начин няма временен или случаен характер.

50      В този контекст Съдът подчертава, че намерението на родителя, който носи родителската отговорност, да се установи с детето в друга държава членка, изразено чрез някои очевидни действия като придобиването или наемането на жилище в приемащата държава членка, може да представлява показател за преместването на обичайното местопребиваване (вж. Решение по дело А, посочено по-горе, точка 40).

51      Във връзка с това, за да се разграничи обичайното местопребиваване от обикновеното временно присъствие, трябва да се подчертае, че обичайното местопребиваване поначало трябва да има известна продължителност, която да отразява достатъчна трайност. Въпреки това Регламентът не изисква наличието на минимална продължителност. В действителност за преместването на обичайното местопребиваване в приемащата държава от значение е преди всичко волята на заинтересованото лице да установи на това място постоянния или обичаен център на своите интереси с намерението това да има траен характер. По този начин продължителността на престоя може да служи само като показател при преценката на трайността на пребиваването, която трябва да се направи с оглед на съвкупността от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства.

52      Освен това в случая в главното производство възрастта на детето е от съществено значение.

53      Всъщност социалната и семейната среда на детето, която е основен критерий при определянето на обичайното му местопребиваване, се състои от различни, променящи се с възрастта фактори. В този смисъл факторите, които следва да бъдат взети предвид при дете на училищна възраст, се различават от тези, които трябва да се имат предвид, когато става дума за завършил училище непълнолетен, или тези, които са от значение за дете в кърмаческа възраст.

54      Като правило средата на всяко малко дете по същество е семейството, тоест лицето или лицата, с които то живее и които фактически го отглеждат и се грижат за него.

55      Това важи с още по-голяма сила за децата в кърмаческа възраст. Те по необходимост споделят социалната и семейната среда на хората, от които зависят. Следователно, когато детето в кърмаческа възраст фактически е отглеждано от майката, какъвто е случаят в главното производство, следва да се прецени в каква социална и семейна среда е интегрирана тя. За целта могат да се приложат определените в практиката на Съда критерии, каквито са причините за преместването на майката на детето в друга държава членка, езиковите ѝ познания, както и географският и семейният ѝ произход.

56      С оглед на всичко изложено по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на членове 8 и 10 от Регламента трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. За тази цел, когато се разглежда положението на дете в кърмаческа възраст, което пребивава само от няколко дена с майка си в държава членка, в която е било отведено и която е различна от държавата членка на обичайното му местопребиваване, трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на тази държава членка и за преместването на майката в тази държава, от една страна, а от друга — особено предвид възрастта на детето — географският и семейният произход на майката, както и семейните и социалните отношения, поддържани от нея и детето в тази държава членка. Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства.

57      Ако прилагането на горепосочените критерии в главното производство наложи извода, че не може да се установи обичайното местопребиваване на детето, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия „присъствие на детето“ по смисъла на член 13 от Регламента.

 По втория въпрос

58      С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали понятието „институция или орган“, на която или който може да се предостави правото на упражняване на родителските права за целите на разпоредбите на Регламента, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща и понятието „съд“ по смисъла на член 2, параграф 1 от същия регламент.

59      В това отношение следва да се посочи, че запитващата юрисдикция не е посочила разпоредбите от Регламента, във връзка с които иска разяснение по тълкуването на това понятие, нито причините, поради които това тълкуване ѝ е необходимо, за да постанови решението си. Въпреки това е видно, че посоченото понятие присъства в текста на членове 10 и 11 от Регламента. Тези разпоредби се отнасят до компетентността в случаите на отвличане на дете и поради това следва да се прилагат, когато е налице неправомерно отвеждане или задържане на дете, докато член 9 от посочения регламент се отнася до случаите на правомерно отвеждане на дете от една държава членка в друга.

60      Както бе констатирано в точка 23 от настоящото решение, безспорно е, че Chloé правомерно е била отведена на остров Реюнион.

61      Поради това член 10 от Регламента не е приложим. Ето защо не следва да се отговаря на втория въпрос.

 По третия въпрос

62      С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи, както личи в частност от точки 1.4 и 4.6 от акта за преюдициално запитване, дали решенията на съд на държава членка, с които въз основа на Хагската конвенция от 1980 г. се отхвърля искане за незабавно връщане на дете на територията, на която се намира съдебният район на съд на друга държава членка, и които се отнасят до родителската отговорност по отношение на това дете, засягат решенията, които следва да се постановят в тази друга държава членка по образувани преди това и все още висящи дела във връзка с родителската отговорност.

 Решението на Tribunal de grande instance de Saint-Denis от 15 март 2010 г.

63      Както бе посочено в точка 28 от настоящото решение, искането на бащата на Chloé до Tribunal de grande instance de Saint-Denis е подадено на основание на разпоредбите на Хагската конвенция от 1980 г. Съгласно член 1 от тази конвенция тя цели да осигури незабавното връщане на децата, отведени или задържани неправомерно в някоя от договарящите държави.

64      Tribunal de grande instance de Saint-Denis отхвърля искането на бащата на Chloé за връщането ѝ в Обединеното кралство, „тъй като не е доказано, че към момента на отвеждането на малката Chloé Mercredi г‑н Richard Chaffe е имал право да упражнява родителските права и фактически ги е упражнявал или е щял да ги упражнява, ако детето не бе отпътувало“.

65      В това отношение трябва да се посочи, че съгласно член 19 от Хагската конвенция от 1980 г. решението на този съд от 15 март 2010 г. не засяга по същество правото на упражняване на родителските права, въпреки че е влязло в сила, както бе установено в точка 28 от настоящото решение.

66      Следователно, ако въз основа на изведените в отговора на първия въпрос критерии запитващата юрисдикция приеме, че на основание член 8 от Регламента е компетентна по делата за родителската отговорност по отношение на Chloé, решението на Tribunal de grande instance de Saint-Denis от 15 март 2010 г. няма да засегне решението, което запитващата юрисдикция ще постанови.

 Решението на Tribunal de grande instance de Saint-Denis от 23 юни 2010 г.

67      Що се отнася до решението на Tribunal de grande instance de Saint-Denis от 23 юни 2010 г., което, както бе уточнено в точка 29 от настоящото решение, все още не е влязло в сила, най-напред трябва да се отбележи, че запитващата юрисдикция евентуално ще трябва да вземе предвид обстоятелството, че посоченият съд е постановил решението си на основание не само на Хагската конвенция от 1980 г., но и на Регламента.

68      В такива случаи на спор за компетентност между две съдилища на различни държави членки, пред които на основание на Регламента са образувани производства със същия предмет и на същото основание, отнасящи се до родителската отговорност по отношение на определено дете, се прилага член 19, параграф 2 от Регламента. Съгласно тази разпоредба съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира производството до установяване на компетентността на съда, който първи е сезиран.

69      Ето защо, след като High Court of Justice (England & Wales) е бил сезиран на 12 октомври 2009 г. от бащата на детето с иск да му бъде предоставена родителската отговорност, Tribunal de grande instance de Saint-Denis, който е сезиран от майката на 28 октомври 2009 г., не е следвало да се произнася по предявеното от нея искане.

70      От изложеното по-горе следва, че ако въз основа на изведените в отговора на първия въпрос критерии запитващата юрисдикция приеме, че на основание член 8 от Регламента е компетентна по делата за родителската отговорност по отношение на Chloé, нито решението на Tribunal de grande instance de Saint-Denis от 15 март 2010 г., нито това от 23 юни 2010 г. ще засегнат решението, което запитващата юрисдикция ще постанови.

71      Следователно на третия въпрос трябва да се отговори, че решенията на съд на държава членка, с които на основание на Хагската конвенция от 1980 г. се отхвърля искане за незабавно връщане на детето на територията, на която се намира съдебният район на съд на друга държава членка, и които се отнасят до родителската отговорност по отношение на това дете, не засягат решенията, които следва да се постановят в тази друга държава членка по образувани преди това и все още висящи дела във връзка с родителската отговорност.

 По съдебните разноски

72      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Понятието „обичайно местопребиваване“ по смисъла на членове 8 и 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда. За тази цел, когато се разглежда положението на дете в кърмаческа възраст, което пребивава само от няколко дена с майка си в държава членка, в която е било отведено и която е различна от държавата членка на обичайното му местопребиваване, трябва по-специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на тази държава членка и за преместването на майката в тази държава, от една страна, а от друга — особено предвид възрастта на детето — географският и семейният произход на майката, както и семейните и социалните отношения, поддържани от нея и детето в тази държава членка. Националната юрисдикция следва да установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства.

Ако прилагането на горепосочените критерии в главното производство наложи извода, че не може да се установи обичайното местопребиваване на детето, компетентният съд следва да се определи въз основа на критерия „присъствие на детето“ по смисъла на член 13 от Регламента.

2)      Решенията на съд на държава членка, с които на основание на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се отхвърля искане за незабавно връщане на детето на територията, на която се намира съдебният район на съд на друга държава членка, и които се отнасят до родителската отговорност по отношение на това дете, не засягат решенията, които следва да се постановят в тази друга държава членка по образувани преди това и все още висящи дела във връзка с родителската отговорност.

Подписи

---

* Език на производството: английски.