27.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 198/1

1.

1.1.

1.2.

1.3.

2.

2.1.

2.1.1.

2.1.2.

2.2.

2.2.1.

2.2.2.

2.3.

3.

4.

4.1.

4.1.1.

4.1.2.

4.2.

4.2.1.

4.2.2.

4.3.

4.3.1.

4.3.2.

4.4.

4.4.1.

4.4.2.

4.5.

4.5.1.

4.5.1.1.

4.5.1.2.

4.5.1.3.

4.5.1.4.

4.5.2.

4.6.

4.6.1.

4.6.1.1.

4.6.1.2.

4.6.1.3.

4.6.2.

4.6.3.

4.6.3.1.

4.6.3.2.

4.7.

5.

6.

7.

8.

1.

За да се предотвратят ситуации, в които държавните субсидии водят до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар и засягат търговията между държавите членки по начин, който е в противоречие с общия интерес, в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз („Договорът“) се постановява принципът, че държавната помощ е забранена. Въпреки това в определени случаи тази помощ може да бъде съвместима с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 2 и член 107, параграф 3 от Договора.

2.

Насърчаването на научноизследователската и развойна дейност и иновациите („НИРДИ“) е важна цел на Съюза, която е установена в член 179 от Договора, който гласи, че „Съюзът има за цел да укрепва своите научни и технологични основи чрез създаването на европейско научноизследователско пространство, в което изследователите, научните познания и технологиите се движат свободно, и да насърчава развитието на конкурентоспособността си, включително тази на своята промишленост, както и да насърчава научноизследователските дейности (…)“. В членове 180—190 от Договора се определят дейностите, които следва да се осъществяват в тази връзка, и обхватът и начинът на изпълнение на многогодишната рамкова програма.

3.

В стратегията „Европа 2020“ (1) научноизследователската и развойна дейност („НИРД“) се посочва като основен двигател за постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В този смисъл Комисията определи водещата цел, според която 3 % от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз („БВП“) следва да бъдат инвестирани в НИРД до 2020 г. С цел да се насърчи напредъкът в областта на НИРДИ, в стратегията „Европа 2020“ се изтъква водещата инициатива „Съюз за иновации“ (2), която има за цел да подобри рамковите условия и достъпа до финансиране за научноизследователска дейност и иновации, за да се гарантира, че новаторските идеи могат да бъдат превърнати в продукти и услуги, които създават растеж и работни места (3). В съобщението относно стратегията „Европа 2020“ се отбелязва, че политиката за държавна помощ може „да допринесе активно и положително (…) като насърчава и подкрепя инициативи за по-иновативни, ефективни и екологични технологии, като същевременно улеснява достъпа до обществена подкрепа за инвестиции, рисков капитал и финансиране за изследвания и развой“.

4.

Макар че като цяло е прието схващането, че конкурентните пазари обикновено водят до ефективни резултати по отношение на цените, производството и използването на ресурсите, при наличие на пазарна неефективност (4) държавната намеса може да подобри функционирането на пазарите и по този начин да допринесе за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. В контекста на НИРДИ пазарна неефективност може да възникне например поради това, че участниците на пазара обикновено не вземат предвид (положителните) вторични ефекти, които се пораждат за другите участници в икономиката, и поради това се ангажират с дейности в областта на НИРДИ на равнище, което е твърде ниско от гледна точка на обществото. По същия начин проектите за НИРДИ може да страдат от недостатъчен достъп до финансиране (поради асиметричната информация) или от проблеми, свързани с координацията между предприятията. Поради тази причина държавната помощ за НИРДИ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, когато се очаква тя да намали пазарната неефективност чрез насърчаване на изпълнението на важен проект от общ европейски интерес или чрез улесняване на развитието на определени стопански дейности, и когато произтичащото от нея нарушаване на конкуренцията и търговията не противоречи на общия интерес.

5.

Помощите за НИРДИ ще се обосновават главно въз основа на член 107, параграф 3, буква б) и член 107, параграф 3, буква в) от Договора, според които Комисията може да приеме за съвместими с вътрешния пазар помощите за насърчаване изпълнението на важен проект от общоевропейски интерес или помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес.

6.

В своето Съобщение относно модернизирането на държавната помощ (5) Комисията обяви три цели, които да бъдат преследвани чрез модернизирането на контрола върху държавната помощ:

7.

По-конкретно в съобщението се призовава за единен подход към преразглеждането на различните насоки и рамки, основан на укрепването на вътрешния пазар, насърчаването на по-висока ефективност на публичните разходи чрез по-добро използване на държавната помощ за целите от общ интерес, упражняването на засилен контрол върху стимулиращия ефект, свеждането на помощта до минимум и на нейното потенциално отрицателно въздействие върху конкуренцията и търговията. Условията за съвместимост, посочени в настоящата рамка, се основават на този общ подход.

8.

Принципите, посочени в настоящата рамка, се прилагат за държавна помощ за НИРДИ във всички отрасли, обхванати от Договора. Следователно тя се прилага по отношение на онези отрасли, които подлежат на специални правила на Съюза относно държавната помощ, освен когато в тези правила е предвидено друго.

9.

Финансирането от Съюза, което се управлява централно от институции, агенции, съвместни предприятия или други органи на Съюза и което не се намира пряко или непряко под контрола на държавите членки (6), не представлява държавна помощ. Когато това финансиране от Съюза е комбинирано с държавна помощ, само тази държавна помощ ще се взема предвид, когато се определя дали са спазени праговете за уведомяване и максималните интензитети на помощта, или — в контекста на настоящата рамка, ще бъде подложена на оценка за съвместимост.

10.

Помощта за НИРДИ за предприятия в затруднение съгласно определението за целите на настоящата рамка в Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (7), както са изменени или заменени, се изключва от обхвата на настоящата рамка.

11.

При оценката на помощта за НИРДИ в полза на бенефициер, който е обект на разпореждане за възстановяване вследствие на по-ранно решение на Комисията, в което дадена помощ се обявява за незаконосъобразна и несъвместима с вътрешния пазар, Комисията ще вземе предвид размерът на помощта, която все още не е събрана (8).

12.

Комисията установи редица мерки за НИРДИ, при които държавните помощи могат при определени условия да бъдат съвместими с вътрешния пазар:

13.

Държавите членки трябва да представят уведомление за помощта за НИРДИ съгласно член 108, параграф 3 от Договора, с изключение на мерките, които отговарят на условията, определени в регламент за групово освобождаване, приет от Комисията съгласно член 1 от Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета (11).

14.

В настоящата рамка се определят критериите за съвместимост на схемите за помощ и индивидуалните помощи за НИРДИ, които подлежат на задължение за уведомяване и трябва да се оценяват съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора (12).

15.

За целите на настоящата рамка се прилагат следните определения:

16.

Като цяло всяка мярка, която отговаря на критериите в член 107, параграф 1 от Договора, представлява държавна помощ. В отделно Известие на Комисията относно понятието за държавна помощ се пояснява как Комисията разбира понятието за държавна помощ по принцип, докато типичните ситуации, които възникват в областта на НИРДИ, се разглеждат в настоящия раздел, без да се засяга тълкуванието на Съда на Европейския съюз.

17.

Организациите за научни изследвания и разпространение на знания („научноизследователските организации“) и научноизследователските инфраструктури са получатели на държавна помощ, ако тяхното публично финансиране отговаря на всички условия в член 107, параграф 1 от Договора. Както е обяснено в Известието относно понятието за държавна помощ, и в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз, бенефициерът трябва да отговаря на определението за предприятие, но тази квалификация не зависи от неговия правен статут, т.е. дали той е организиран съгласно публичното или частното право, и от неговия стопански характер, т.е. дали е със стопанска или нестопанска цел. По-скоро за това определяне като предприятие от решаващо значение е дали субектът извършва стопанска дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар (16).

18.

Когато един субект упражнява едновременно дейности със стопанска и с нестопанска цел, публичното финансиране на дейностите с нестопанска цел не попада в приложното поле на член 107, параграф 1 от Договора, ако съотношението на двата вида дейности и на техните разходи, финансиране и приходи могат да бъдат ясно разделени, така че да се избегне ефективно кръстосаното субсидиране. Доказателство за надлежното разпределение на разходите, финансирането и приходите могат да бъдат годишните финансови отчети на съответния субект.

19.

Според Комисията следните дейности по принцип имат нестопански характер:

20.

Ако научноизследователска организация или инфраструктура се използва както за стопански, така и за нестопански дейности, публичното финансиране попада в обхвата на правилата за държавната помощ само доколкото то обхваща разходи, свързани със стопанските дейности (22). Когато научноизследователската организацията или инфраструктура се използва почти изключително за извършването на нестопанска дейност, нейното финансиране може цялото да попадне извън обхвата на правилата за държавната помощ, ако стопанската дейност с чисто допълващ характер, т.е. ако е пряко свързана и необходима за функционирането на научноизследователската организацията или инфраструктура или е неразривно свързана с нейното основно нестопанско използване, и е с ограничен обхват. За целите на настоящата рамка Комисията ще счита, че това е така, ако стопанските дейности потребяват точно същите ресурси (като материали, оборудване, труд и постоянен капитал) като нестопанските дейности и капацитетът, отпускан всяка година за тези дейности, не надвишава 20 % от съответния общ годишен капацитет на субекта.

21.

Без да се засяга точка 20, когато научноизследователски организации или инфраструктури се използват за извършване на стопански дейности, като например отдаването под наем на съоръжения и лаборатории на предприятия, предоставяне на услуги на предприятия или извършване на възложени им по силата на договор научни изследвания, публичното финансиране на тези стопански дейности обикновено се счита за държавна помощ.

22.

Въпреки това Комисията няма да разглежда научноизследователската организация или инфраструктура като бенефициер на държавна помощ, ако тя действа като обикновен посредник, като предава на крайните получатели пълния размер на публичното финансиране и всяко предимство, придобито чрез това финансиране. Обикновено такъв е случаят, когато:

23.

Когато условията по точка 22 са изпълнени, правилата за държавната помощ се прилагат на равнището на крайните получатели.

24.

На въпроса дали и при какви условия предприятията получават предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора в случай на научни изследвания или научноизследователски услуги, възложени по силата на договор, които се предоставят от научноизследователска организация или инфраструктура, както и в случай на сътрудничество с научноизследователска организация или инфраструктура, трябва да се отговори в съответствие с общите принципи за държавната помощ. За тази цел, както е обяснено в Известието относно понятието за държавна помощ, може в частност да е необходимо да се прецени дали поведението на научноизследователската организация или инфраструктура може да бъде вменено на държавата (23).

25.

Когато научноизследователска организация или инфраструктура се използва за извършване на научни изследвания или за предоставяне на научноизследователски услуги на предприятие по силата на договор, в който обикновено са определени редът и условията, и когато тя притежава резултатите от научноизследователските дейности и поема риска от неуспех, обикновено към предприятието не се прехвърля държавна помощ, ако научноизследователската организация или инфраструктура получава подходящо възнаграждение за своите услуги, по-специално когато е изпълнено някое от следните условия:

26.

Когато собствеността или правата на достъп до правата върху интелектуална собственост („ПИС“) остават на научноизследователската организация или инфраструктура, тяхната пазарна стойност може да бъде приспадната от цената, платима за съответните услуги.

27.

Един проект се счита, че е осъществен чрез ефективно сътрудничество, когато поне две независими страни преследват обща цел, основаваща се на разделение на труда, и съвместно определят обхвата на проекта, участват в неговото проектиране, допринасят за реализацията му и споделят своите финансови, технологични, научни и други рискове, както и резултатите от него. Една или няколко страни могат да поемат пълните разходи на проекта и по този начин да облекчат другите страни от финансовите рискове. Редът и условията на проекта за сътрудничество, по-специално по отношение на приноса за неговите разходи, споделянето на рисковете и резултатите, разпространението на резултатите, достъпът до и правилата за разпределението на ПИС, трябва да бъдат договорени преди началото на проекта (25). Извършването на научни изследвания, възложени по силата на договор, и предоставянето на изследователски услуги не се считат за форми на сътрудничество.

28.

Когато проектите за сътрудничество се провеждат съвместно от предприятия и научноизследователски организации или инфраструктури, Комисията счита, че поради благоприятните условия на сътрудничеството на участващите предприятия не се предоставя непряка държавна помощ от тези организации, ако е изпълнено някое от следните условия:

29.

За целите на точка 28, буква г) Комисията ще счита, че полученото възнаграждение съответства на пазарната цена, ако то позволява на засегнатите научноизследователски организации или инфраструктури да се ползват от пълната икономическа полза от тези права, когато е изпълнено някое от следните условия:

30.

Ако нито едно от условията в точка 28 не е изпълнено, целият размер на вноската за проекта на научноизследователските организации или инфраструктури ще се разглежда като предимство за предприятията, участващи в сътрудничеството, за която се прилагат правилата за държавната помощ.

31.

Възложителите на обществени поръчки могат да закупят научноизследователски услуги от предприятия чрез изключително развитие и чрез процедурите за обществена поръчка за продукти в предпазарен стадий (26).

32.

Доколкото откритата тръжна процедура за възлагане на обществени поръчки се провежда в съответствие с приложимите директиви (27), Комисията обикновено счита, че на предприятията, предоставящи съответните услуги (28), не е предоставена държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

33.

Във всички други случаи, включително при обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, Комисията счита, че на предприятията не е предоставена държавна помощ, когато цената, платена за съответните услуги, отразява напълно пазарната стойност на получените от възложителя на обществената поръчка ползи и на рисковете, поети от участващите доставчици, по-специално в случаите, когато са изпълнени всички условия, посочени по-долу:

34.

Когато не са изпълнени условията в точка 33, държавите членки могат да разчитат на индивидуална оценка на условията на договора между възложителя на обществената поръчка и предприятието, без това да засяга общото задължение за уведомяване за помощи за НИРДИ в съответствие с член 108, параграф 3 от Договора.

35.

За да оцени дали дадена мярка за помощ, за която е изпратено уведомление, може да бъде определена като съвместима с вътрешния пазар, Комисията обикновено анализира дали замисълът на мярката за помощ гарантира, че нейното положително въздействие по отношение на постигането на цел от общ интерес надхвърля нейното потенциално отрицателно въздействие върху търговията и конкуренцията.

36.

В Съобщението за модернизирането на държавната помощ от 8 май 2012 г. се призовава за определянето на общи принципи на оценката на съвместимостта, провеждана от Комисията, за всички мерки за помощ. С оглед на това Комисията ще определя дадена мярка за помощ като съвместима с Договора, само ако тя отговаря на всеки един от следните критерии:

37.

Общият баланс на определени категории схеми за помощ може допълнително да бъде обвързан с изискване за последваща оценка, както е описано в раздел 5. В такива случаи Комисията може да ограничи продължителността на тези схеми във времето (обикновено до четири години или по-малко), като предостави възможност за последващо подаване на уведомление за тяхното продължаване.

38.

Когато дадена мярка за държавна помощ или свързаните с нея условия (включително начинът на нейното финансиране, когато той е неразделна част от мярката) водят до неотделимо нарушение на правото на Съюза, помощта не може да бъде определена като съвместима с вътрешния пазар (30).

39.

Когато оценява съвместимостта на всяка индивидуална помощ с вътрешния пазар, Комисията ще вземе предвид производствата за нарушение на членове 101 или 102 от Договора, които може да засягат получателя на помощта и да са от значение за нейната оценка по член 107, параграф 3 от Договора (31).

40.

Държавната помощ за НИРДИ може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора, ако въз основа на общите принципи на оценка, изложени в раздел 3, тя води до увеличаване на дейността в областта на НИРДИ, без това да навреди на търговските условия по начин, който е в противоречие с общия интерес.

41.

В настоящия раздел Комисията изяснява начина, по който ще прилага тези общи принципи на оценка и, когато е приложимо, определя специфични условия за схемите за държавна помощ и за индивидуалната помощ, които подлежат на задължението за уведомяване (32).

42.

Общата цел на помощта за НИРДИ е насърчаването на научноизследователската и развойната дейност и иновациите в Съюза. По този начин помощта за НИРДИ трябва да допринесе за целите на стратегията „Европа 2020“ за постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

43.

Държавите членки, които възнамеряват да предоставят държавна помощ за НИРДИ, трябва да се определят точно преследваната цел, и по-специално да обяснят по какъв начин мярката има за цел да насърчи НИРДИ. За мерки, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, държавите членки могат се основават на обосновката в съответните оперативни програми.

44.

По отношение на схемите за помощ, подлежащи на задължението за уведомяване (подлежащи на уведомяване схеми), Комисията ще одобрява мерки за помощ, които са неразделна част от всеобхватна програма или план за действие за стимулиране на активността в областта на НИРДИ или стратегии за интелигентна специализация, и които са подкрепени от точни оценки на подобни предишни мерки за помощ, демонстриращи тяхната ефективност.

45.

По отношение на държавните помощи, които се отпускат за проекти или дейности, които пряко или непряко са финансирани и от Съюза (т.е. от Комисията, от нейните изпълнителни агенции, от съвместни предприятия, създадени по смисъла на членове 185 и 187 от Договора, или от всякакви други изпълнителни органи, когато финансирането от Съюза не е пряко или косвено под контрола на държавите членки), Комисията ще счита, че приносът към точно определена цел от общ интерес е бил установен.

46.

За да докаже, че индивидуалната помощ, която подлежи на задължение за уведомяване („индивидуална помощ, подлежаща на задължение за уведомяване“) допринася за засилване на дейността в областта на НИРДИ, заедно с други подходящи количествени или качествени елементи държавите членки могат да използват следните показатели:

47.

За да може да заключи, че помощта допринася за увеличаване на равнището на НИРДИ в Съюза, Комисията ще разглежда не само нетното увеличение на НИРДИ, извършвани от предприятието, но също и приноса на помощта за общото увеличение на разходите за НИРДИ в съответния сектор, както и за подобряването на ситуацията в Съюза по отношение на НИРДИ в международен контекст. Благоприятно становище ще получават мерките за помощ, за които се предвижда последваща оценка на техния принос за общия интерес, която е публично достъпна.

48.

Както е обяснено в раздел 3, държавната помощ може да бъде необходима за засилването на дейността в областта на НИРДИ в Съюза, когато пазарът със собствени усилия не успява да постигне ефикасни резултати. За да се прецени дали държавната помощ е ефективна с оглед на постигането на общ интерес, най-напред трябва да бъде определен проблемът за разрешаване. Държавната помощ следва да бъде насочена към ситуации, при които помощта може да доведе до съществено подобрение, което пазарът не е в състояние да постигне без външна намеса. Държавите членки трябва да обяснят как мярката за помощ може да доведе до действително намаляване на пазарната неефективност, която се проявява, ако целта от общ интерес се постига без тази помощ.

49.

НИРДИ се осъществяват чрез редица дейности, които обикновено са разположени нагоре по веригата на редица продуктови пазари, и чрез които наличният капацитет се използва за разработване на нови или усъвършенствани продукти, услуги и процеси на тези продуктови пазари или на напълно нови пазари, като по този начин се създават условия за икономически растеж, водещи до териториално и социално сближаване или защитаващи общия интерес на потребителите. При наличния капацитет за НИРДИ обаче пазарната неефективност може да представлява пречка за достигането на оптимален резултат и да доведе до неефективен резултат поради следните причини:

—    положителни вторични ефекти/разпространение на знания : НИРДИ често генерират ползи за обществото под формата на положителни вторични ефекти, например разпространение на знания или по-добри възможности за други стопански участници да създадат допълнителни продукти и услуги. Въпреки това, ако бъдат реализирани на пазарен принцип, редица проекти биха могли да имат непривлекателна норма на възвръщаемост от гледна точка на частния сектор, въпреки че ще бъдат от полза за обществото, тъй като при вземането на решение относно размера на дейността по НИРДИ, която следва да извършат, ориентираните към печалби предприятия не могат да усвоят ползите от своите действия в достатъчна степен. Поради тази причина държавната помощ може да допринесе за осъществяването на проекти, които водят до цялостна обществена или икономическа полза и които в противен случай не биха били осъществени.

Въпреки това не всички ползи, произтичащи от дейности в областта на НИРДИ, са положителни вторични ефекти, и наличието на положителни вторични ефекти само по себе си не означава автоматично, че държавната помощ е съвместима с вътрешния пазар. По принцип потребителите са готови да заплатят за пряка полза, свързана с нови продукти и услуги, като същевременно фирмите могат да усвоят ползите от своите инвестиции посредством други съществуващи инструменти, като например ПИС. В някои случаи обаче тези средства са недостатъчни и се запазва остатъчна пазарна неефективност, която може да бъде коригирана с държавна помощ. Например, както често се твърди за фундаменталните научни изследвания, може да се окаже трудно външните за научните изследвания лица да бъдат изключени от достъпа до резултатите от някои дейности, които поради това може да имат характер на публично благо. От друга страна, по-конкретните знания, свързани с производството, често могат да бъдат добре защитени, например посредством патенти, които дават възможност на изобретателя да получи по-висока възвръщаемост от изобретението;

—    несъвършена и асиметрична информация : НИРДИ се характеризират с висока степен на несигурност. При определени обстоятелства, свързани с несъвършената и асиметрична информация, е възможно частните инвеститори да не желаят да финансират стойностни проекти и висококвалифицираният персонал може да не знае, че съществуват възможности за намиране на работа в иновационни предприятия. В резултат на това е възможно възникването на неподходящо разпределение на човешки и финансови ресурси и нереализирането на проекти, които могат да бъдат стойностни за обществото или икономиката;

В някои случаи е възможно също така несъвършената и асиметрична информация да възпрепятстват достъпа до финансиране. Въпреки това несъвършената информация и наличието на риск не оправдават автоматично необходимостта от държавна помощ. Нефинансирането на частни проекти с по-ниска възвръщаемост на инвестициите може също така да бъде знак за пазарна ефективност. Освен това рискът е част от всяка стопанска дейност и сам по себе си той не представлява пазарна неефективност. Въпреки това в контекста на несиметрична информация рискът може да увеличи финансовите трудности;

—    координационна и мрежова неефективност : способността на предприятията да се координират помежду си или да си взаимодействат за извършването на дейност в областта на НИРДИ може да бъде намалена поради различни причини, включително поради затруднения при координирането на съвместната работа между множество партньори, когато някои от тях имат различни интереси, проблеми при изготвянето на договори и трудности при координирането на съвместната работа, които се дължат например на споделянето на чувствителна информация.

50.

Макар че определени видове пазарна неефективност могат да влошат общото равнище на НИРДИ в Съюза, не всички предприятия и отрасли на икономиката са засегнати от тях в еднаква степен. Следователно за всяка индивидуална помощ, подлежаща на задължение за уведомяване, държавите членки следва да предоставят подходяща информация за това дали помощта е насочена към премахването на обща пазарна неефективност по отношение на НИРДИ в Съюза или на конкретна пазарна неефективност, например по отношение на отделен сектор или бизнес.

51.

В зависимост от визираната конкретна пазарна неефективност Комисията ще взема предвид следните елементи:

—    разпространение на знания : предвидено равнище на разпространение на знания; специфични характеристики на създадените знания; наличност на защита на ПИС; степен на допълване с други стоки и услуги,

—    несъвършената и асиметрична информация : ниво на риск и сложност на НИРДИ; необходимост от външно финансиране; характеристики на бенефициера на помощта по отношение на достъпа до външно финансиране,

—    координационна неефективност : брой на предприятия, участващи в сътрудничеството; интензивност на сътрудничеството; различни интереси на партньорите в сътрудничеството; проблеми при съставянето на договорите; проблеми при координиране на сътрудничеството.

52.

В своя анализ на предполагаемата пазарна неефективност Комисията ще вземе под внимание по-специално съществуващите секторни сравнения и други проучвания, които съответната държава членка следва да осигури.

53.

Когато уведомяват за инвестиция или оперативна помощ за клъстери, държавите членки трябва да предоставят информация за планираната или очакваната специализация на иновационния клъстер, наличния регионален потенциал и наличието в Съюза на клъстери с подобни цели.

54.

По отношение на държавните помощи, които се отпускат за проекти или дейности, които са финансирани пряко или непряко и от Съюза (т.е. от Комисията, от нейните изпълнителни агенции, от съвместни предприятия, създадени въз основа на членове 185 и 187 от Договора, или от всякакви други изпълнителни органи, когато финансирането от Съюза не е пряко или косвено под контрола на държавите членки), Комисията ще счита, че необходимостта от държавна намеса е била установена.

55.

От друга страна, в случаите, в които държавната помощ се предоставя за проекти или дейности, които по отношение на тяхното технологично съдържание, равнище на риска и размер са подобни на тези, които вече са били реализирани в рамките на Съюза при пазарни условия, Комисията по принцип ще счита, че не е налице пазарна неефективност, и ще поиска допълнителни доказателства и обосновка за необходимостта от държавна намеса.

56.

Държавната помощ не е единственият инструмент на политиката за насърчаване на дейности в областта на НИРДИ, с който държавите членки разполагат. Важно е да не се забравя, че може да съществуват други, по-подходящи инструменти, като например мерки, свързани с търсенето, включващи регулиране, обществени поръчки или стандартизиране, както и увеличаване на финансирането за обществените научни изследвания и публичното образование и общи фискални мерки. Целесъобразността на даден инструмент на политиката в дадена ситуация обикновено е обвързана с естеството на проблема, който трябва да бъде разрешен. Така например намаляването на пазарните бариери може да бъде по-подходящо от предоставянето на държавна помощ, когато целта е да се преодолеят трудностите за нов участник на пазара, свързани с усвояването на резултатите в областта на НИРДИ. Увеличаването на инвестициите в образованието може да бъде по-подходящо за справяне с липсата на квалифициран персонал, отколкото предоставянето на държавна помощ.

57.

Държавната помощ за НИРДИ може да бъде разрешена, като изключение от общата забрана за държавна помощ, когато тя е необходима за постигането на цел от общ интерес. Следователно важен елемент в това отношение е дали и доколко предоставянето на държавна помощ за НИРДИ може да се счита за подходящ инструмент за засилване на дейността в областта на НИРДИ, при положение че същите резултати могат да бъдат постигнати с други инструменти, които не нарушават конкуренцията в толкова голяма степен.

58.

В своя анализ на съвместимостта Комисията ще вземе под внимание по-специално всички оценки на въздействието на предложената мярка, изготвени от съответната държава членка. За подходящ инструмент се считат мерки, за които държавата членка е разгледала други варианти на политики, и за които предимствата от използването на селективен инструмент, като държавна помощ, са установени и представени на Комисията.

59.

Комисията ще счита, че целесъобразността на мерките за държавна помощ е установена, когато те се отпускат за проекти или дейности, които са финансирани пряко или непряко и от Съюза (т.е. от Комисията, от нейните изпълнителни агенции, от съвместни предприятия, създадени въз основа на членове 185 и 187 от Договора, или от всякакви други изпълнителни органи, когато финансирането от Съюза не е пряко или косвено под контрола на държавите членки).

60.

Държавна помощ за НИРДИ може да се предоставя в различна форма. С оглед на това държавите членки следва да гарантират, че помощта е предоставена във форма, която е вероятно да доведе до възможно най-малко нарушаване на конкуренцията и търговията. Във връзка с това, когато помощта се предоставя във форма, която осигурява пряко парично предимство (като например преки субсидии, освобождаване или намаление на данъци или на други задължителни такси или предоставяне на земя, стоки или услуги на преференциални цени), заинтересованата държава членка трябва да включи анализ на други възможности и да обясни защо и как други форми на помощ, които евентуално биха нарушили конкуренцията в по-малка степен, а именно възстановяеми аванси или форми на помощ, които се основават на дългови или капиталови инструменти (като например държавни гаранции, придобиване на акционерно участие или алтернативно предоставяне на дълг или капитал при изгодни условия) са по-малко подходящи.

61.

Изборът на инструмента за помощ следва да се извърши с оглед на пазарната неефективност, която трябва да бъде преодоляна. Например, когато основната пазарна неефективност е проблем, свързан с достъпа до външно дългово финансиране поради асиметричната информация, държавите членки по принцип трябва да прибегнат до помощ под формата на подкрепа на ликвидността, като например заем или гаранция, а не под формата на безвъзмездни средства. Когато е необходимо също така на предприятието да се осигури определена степен на споделяне на риска, по принцип предпочетеният инструмент за помощ следва да бъде възстановяем аванс. По-специално, когато помощта е предоставена под форма, различна от подкрепа на ликвидността или възстановяем аванс, за дейности, близки до пазара, държавата членка трябва да обоснове целесъобразността на избрания инструмент за преодоляването на конкретната пазарна неефективност. За схемите за помощ, изпълняващи целите и приоритетите на оперативни програми, избраният в тези програми финансов инструмент по принцип се смята за подходящ инструмент.

62.

Помощта за НИРДИ може да бъде определена като съвместима с вътрешния пазар само ако има стимулиращ ефект. Стимулиращ ефект е налице, когато помощта води до промяна в поведението на дадено предприятие, така че то се ангажира с допълнителни дейности, които не би реализирано или би осъществило в ограничен вариант или по различен начин без помощта. Въпреки това помощта не трябва да субсидира разходите за дейността, които предприятието така или иначе би поело, и не трябва да компенсира за обичайните бизнес рискове от стопанската дейност (33).

63.

Комисията счита, че помощта не представлява стимул за бенефициера, когато работата по съответната дейност в областта на НИРДИ (34) вече е започнала, преди бенефициерът да подаде заявление за помощ до националните органи (35). Когато работата е започнала преди бенефициерът да е подал заявлението за помощ до националните органи, проектът не отговаря на условията за държавна помощ.

64.

Заявлението за помощ трябва да включва най-малко името и размера на заявителя, описанието на проекта, включително неговото местонахождение и началната и крайната му дата, размера на публичната подкрепа, необходима за осъществяването му, както и списък на допустимите разходи.

65.

Доколкото представляват държавна помощ, Комисията може да приеме, че фискалните мерки имат стимулиращ ефект, като насърчават предприятията да заделят по-високи разходи за НИРДИ, въз основа на проучвания за оценка (36), представени от държавите членки.

66.

В случаите на индивидуална помощ, подлежаща на задължение за уведомяване, държавите членки трябва да представят пред Комисията убедителни аргументи за стимулиращия ефект на помощта и следователно следва да предоставят ясни доказателства, че помощта има положително въздействие върху решението на предприятието да осъществява дейности за НИРДИ, които иначе не би реализирало. За да се даде възможност на Комисията да извърши цялостна оценка на въпросната мярка за помощ, съответната държава членка трябва да предостави не само информация относно подпомогнатия проект, но също и, доколкото е възможно, подробно описание на това, което би се случило или което може в разумна степен да се очаква да се случи без наличието на помощ, т.е. съпоставителния сценарий. Съпоставителният сценарий може да се състои в липса на алтернативен проект или в ясно определен и достатъчно предвидим алтернативен проект, разглеждан от бенефициера в неговия вътрешен процес на вземане на решение, и може да се отнася до алтернативен проект, който се осъществява изцяло или частично извън Съюза.

67.

В своя анализ Комисията ще вземе предвид следните елементи:

—    посочване на желаната промяна : промяната в поведението, която се очаква като резултат от държавната помощ, т.е. дали тя води до нов проект или до увеличението на размера, обхвата или скоростта на даден проект, трябва да бъде ясно посочена,

—    съпоставителен анализ : промяната в поведението следва да се установи чрез сравнение на очаквания резултат и равнището на предвидена дейност със и без помощ. Разликата между двата сценария показва въздействието на мярката за помощ и нейния стимулиращ ефект,

—    равнище на доходност : вероятността помощта да има стимулиращ ефект е по-голяма, когато макар проектът сам по себе си да не е рентабилен, за да бъде осъществен от предприятие, той би генерирал съществени ползи за обществото,

—    размер на инвестициите и времева рамка на парични потоци : големите първоначални инвестиции, ниското равнище на усвоимите парични потоци и обстоятелството, че значителна част от паричните потоци възниква в много далечно бъдеще или е много несигурна, ще бъдат разглеждани като положителни аспекти при оценката на стимулиращия ефект,

—    равнище на риска : при оценката на риска по-специално ще се вземат предвид необратимостта на инвестицията, вероятността от търговска неефективност, рискът проектът да бъде по-ниско продуктивен от предвиденото, рискът проектът да попречи на други дейности на получателя на помощта, и рискът разходите за проекта да подронят неговата финансова жизнеспособност.

68.

Държавите членки се приканват по-специално да използват официални документи на управителните органи, оценки на риска, финансови доклади, вътрешни бизнес планове, експертни становища и други проучвания, свързани с оценявания проект. Документите, съдържащи информация относно прогнозите за търсенето, прогнозите за разходите, финансовите прогнози, документите, представени пред инвестиционен комитет, в които са описани подробно различни инвестиционни сценарии, и документите, предоставени на финансовите институции, могат да помогнат на държавите членки да докажат стимулиращия ефект.

69.

С цел да се гарантира, че стимулиращият ефект е установен обективно, в своята оценка Комисията може да сравни специфични за предприятието данни с данни за отрасъла, в който получателят на помощта осъществява своята дейност. В частност, когато това е възможно, държавите членки следва да предоставят данни за отрасъла като доказателство, че съпоставителният сценарий на бенефициера, неговото изисквано равнище на рентабилност и очакваните парични потоци са разумни.

70.

В този контекст равнището на рентабилност може да се оцени чрез използване на методологии, за които може да се докаже, че са използвани от дружеството бенефициер, или които представляват стандартна практика в съответния засегнат отрасъл, и които могат да включват методи за оценка на нетната настояща стойност на проекта (37), вътрешната норма на възвръщаемост (38) или средната възвръщаемост на вложения капитал.

71.

Ако помощта не променя поведението на бенефициера посредством стимулиране на допълнителни НИРДИ, тя няма да има положително въздействие по отношение на насърчаването на НИРДИ в Съюза. Следователно тази помощ няма да бъде определена като съвместима с вътрешния пазар, когато може да се допусне, че една и съща дейност може да бъде и би била осъществена дори без предоставянето на помощ.

72.

За да бъде пропорционална помощта за НИРДИ, нейният размер трябва да бъде ограничен до минимума, необходим за осъществяването на подпомаганата дейност.

73.

С цел да се гарантира, че равнището на помощта е пропорционално на пазарната неефективност, към преодоляването на която е насочена, размерът на помощта трябва да се определи в съответствие с предварително определен набор от допустими разходи и да е ограничен до определен процент от тези допустими разходи (интензитет на помощта). Интензитетът на помощта трябва да се определи индивидуално за всеки бенефициер, включително при съвместни проекти.

74.

За да се гарантират предсказуемостта и равните условия, Комисията прилага максимални интензитети на помощта за НИРДИ, които се определят въз основа на три критерия: i) близостта на помощта до пазара — като непряк показател за очакваните отрицателни въздействия и нуждата от нея, като се вземат предвид потенциалните по-високи приходи, които могат да се очакват от подпомаганите дейности; ii) размера на бенефициера — като непряк показател за по-неотложните затруднения, пред които обикновено са изправени по-малките дружества при финансирането на рискови проекти; и iii) остротата на пазарната неефективност, като например очакваните външни ефекти по отношение на разпространението на знания. Поради тази причина интензитетите на помощта като цяло би трябвало да са по-ниски при дейностите, свързани с развойна дейност и иновации, отколкото при научноизследователската дейност.

75.

Допустимите разходи за всяка мярка за помощ, включена в настоящата рамка, са определени в приложение I. Когато даден проект за НИРД обхваща различни задачи, всяка допустима задача трябва да попада в категориите фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие (39). При класифицирането на различните дейности според съответната категория Комисията ще се позовава на собствената си практика и на конкретните примери и обяснения, предоставени в наръчника на ОИСР на Фраскати (40).

76.

Максималните интензитети на помощта, които обичайно се прилагат за всички допустими мерки за НИРДИ, са определени в приложение II (41).

77.

В случай на държавна помощ за даден проект, който се осъществява съвместно от научноизследователски организации и предприятия, съчетаването на преки държавни помощи и, когато те представляват помощ, вноски от научноизследователски организации в един и същ проект не трябва да надхвърля приложимия интензитет на помощта за всяко предприятие бенефициер.

78.

Ако дадена държава членка предостави възстановяем аванс, който се определя като държавна помощ съгласно член 107, параграф 1 от Договора за ЕО, се прилагат правилата, установени в настоящия раздел.

79.

Когато дадена държава членка може да докаже, че въз основа на валидна методология, основана на достатъчно голям размер подлежащи на проверка данни, може да бъде изчислен брутният еквивалент на безвъзмездна помощ на възстановяем аванс, тя може да уведоми Комисията за схемата за помощ и свързаната с нея методология. Ако Комисията одобри методологията и заключи, че схемата е съвместима, помощта може да бъде предоставена въз основа на брутния еквивалент на безвъзмездна помощ на възстановяемия аванс до размера на интензитетите на помощта, посочени в приложение II.

80.

Във всички други случаи възстановимият аванс се изразява като процент от допустимите разходи и може да надхвърля приложимите максимални интензитети на помощта с 10 процентни пункта, при условие че са изпълнени следните условия:

81.

За да може Комисията да оцени мярката, тя трябва да включва подробни разпоредби относно възстановяване на аванса в случай на успех, в които ясно се определя какво се счита за успешен резултат въз основа на разумна и предпазлива хипотеза.

82.

Доколкото една фискална мярка представлява държавна помощ, нейният интензитет може да се изчисли въз основа на индивидуални проекти или на равнището на едно предприятие като съотношението между общото данъчно облекчение и сумата на всички допустими разходи за НИРДИ, извършени за период, който не надвишава три последователни фискални години. Във втория случай фискалната мярка може да се прилага без да се прави разлика за всички допустими дейности, но не трябва да надвишава приложимия интензитет на помощта за експериментално развитие (43).

83.

Помощ може да бъде предоставена едновременно по няколко схеми за помощ или да бъде съчетана с помощ ad hoc, при условие че общият размер на държавната помощ за дадена дейност или проект не надвишава таваните на помощта в съответствие с настоящата рамка. Как се напомня е точка 9, финансирането от Съюза, което се управлява централно от институции, агенции, съвместни предприятия или други органи на Съюза и което не се намира пряко или непряко под контрола на държавите членки, не представлява държавна помощ и не следва да се взема предвид. Дори когато това финансиране от Съюза е съчетано с друга държавна помощ, общата сума на публичното финансиране, отпуснато за едни и същи допустими разходи, не трябва да надхвърля най-изгодния процент на финансиране, определен в приложимите правила на правото на Съюза.

84.

Когато допустимите разходи за помощ за НИРДИ потенциално са изцяло или отчасти допустими за помощ за други цели, за припокриващата се част се прилага най-благоприятният таван съгласно съответните правила.

85.

Помощ за НИРДИ не може да се натрупва с помощ de minimis за едни и същи допустими разходи, ако това би довело до интензитет на помощта, надвишаващ стойностите, установените в настоящата рамка.

86.

По отношение на индивидуалната помощ, подлежаща на задължение за уведомяване, съобразяването с набор от предварително определени максимални интензитети на помощта само по себе си не е достатъчно, за да се осигури нейната пропорционалност.

87.

Като общо правило и за да се установи дали помощта е пропорционална, Комисията ще провери дали размерът на помощта надвишава необходимия минимум за осигуряване на достатъчна рентабилност на проекта, например като прави възможно постигането на вътрешна норма на възвращаемост, която съответства на стандартния или минималния процент на възвращаемост за сектора или предприятието. За тази цел могат също да се използват стандартната норма на възвръщаемост, която се изисква от бенефициера в други проекти за НИРДИ, цената на неговия общ капитал или обичайната норма на възвращаемост в съответния отрасъл. Всички съответни очаквани разходи и ползи трябва да се вземат предвид за целия жизнен цикъл на проекта, в това число разходите и приходите, произтичащи от резултатите от дейностите в областта на НИРДИ.

88.

Когато е доказано, например чрез вътрешни документи на дружеството, че бенефициерът на помощта е изправен пред ясен избор между това да изпълни или подпомаган проект, или алтернативен проект без помощ, като правило се счита, че индивидуалната помощ е ограничена до необходимия минимум, само ако нейният размер не надхвърля нетния размер на допълнителните разходи за осъществяване на разглежданите дейности в сравнение със съпоставителния проект, който би бил реализиран при липса на помощ. За да определи нетните допълнителни разходи, Комисията сравнява очакваната нетна настояща стойност на инвестицията в подпомагания проект и в съпоставителния проект, като се отчитат вероятностите от настъпването на различните сценарии за стопанска дейност (44).

89.

Когато помощта е предоставена за проекти за НИРД или за изграждането или модернизирането на научноизследователски инфраструктури и Комисията може да установи, въз основа на методологията, посочена в точки 87 или 88, че помощта е строго ограничена до необходимия минимум, могат да бъдат разрешени по-високи максимални интензитети на помощта, различни от тези, които са определени в приложение II, до равнищата, посочени в таблицата по-долу.

90.

За да докажат, че помощта е ограничена до необходимия минимум, държавите членки трябва да обяснят по какъв начин е определен размерът на помощта. Документацията и изчисленията, използвани при анализа на стимулиращия ефект, могат също да се използват за оценка на пропорционалността на помощта. Когато установената необходимост от помощ се обуславя главно от трудности в привличането на дългово финансиране на пазара, а не от липсата на рентабилност, особено подходящ начин да се гарантира, че помощта е ограничена до необходимия минимум, би бил тя да се предостави под формата на заем, гаранция или възстановяем аванс вместо в невъзстановяема форма, например като безвъзмездни средства.

91.

При наличие на голям брой потенциални кандидати за осъществяване на подпомаганата дейност вероятността изискването за пропорционалност да бъде изпълнено е по-голяма, ако помощта се предоставя на основата на прозрачни, обективни и недискриминационни критерии.

92.

За да се преодолеят действителните или потенциалните преки или косвени нарушения на международната търговия, интензитети на помощта, надхвърлящи допустимите интензитети съгласно настоящата рамка, могат да бъдат разрешени, ако конкуренти извън рамките на Съюза през последните три години пряко или непряко са получили или ще получат помощ с еквивалентен интензитет за сходни проекти. Въпреки това, ако има вероятност нарушаването на международната търговия да настъпи след повече от три години, предвид особения характер на конкретния сектор референтният период може да бъде съответно удължен. Когато това е възможно, засегнатата държава членка следва да предостави на Комисията достатъчно информация, която ще ѝ позволи да оцени ситуацията, особено по отношение на необходимостта да се отчете конкурентното предимство на конкурент, който се явява трета страна. Когато Комисията не разполага с доказателства относно предоставената или предлаганата помощ, тя може да основе решението си също така на косвени доказателства.

93.

Когато събира доказателства, Комисията може да използва своите разследващи правомощия (45).

94.

За да бъде помощта за НИРДИ съвместима с вътрешния пазар, отрицателните въздействия от мярката за помощ, изразяващи се в нарушение на конкуренцията и въздействие върху търговията между държавите членки, трябва да бъдат ограничени и по-малки от положителните въздействия, които се изразяват в принос за целта от общ интерес.

95.

Комисията установи две основни потенциални нарушения на конкуренцията и търговията между държавите членки, причинени от помощите в областта на НИРДИ, а именно изкривявания на продуктовия пазар и въздействия, свързани с местоположението. И двата вида нарушения могат да доведат до неефективност при отпускането на средства (което подронва икономическите резултати на вътрешния пазар) и до проблеми с разпределението (което засяга разпределението на икономическите дейности между регионите).

96.

Що се отнася до нарушаването на продуктовите пазари, държавната помощ за НИРДИ може да окаже въздействие върху конкуренцията в процеса на иновация, както и върху продуктовите пазари, на които се използват резултатите от дейностите в областта на НИРДИ.

97.

Държавната помощ за НИРДИ може да възпрепятства конкуренцията в иновационните процеси и на продуктовите пазари по три начина, а именно: чрез нарушаване на процеса на конкурентно навлизане и излизане от пазара, чрез нарушаване на динамичните стимули за инвестиране и чрез създаване или поддържане на пазарна мощ.

98.

Помощта за НИРДИ може да попречи на пазарния механизъм да възнаграждава най-ефективните производители и да оказва натиск върху най-малко ефективните производители да подобрят своите резултати, да се преструктурират или да излязат от пазара. Това може да доведе до ситуация, в която вследствие на предоставената помощ конкуренти, които при други условия биха били в състояние да останат на пазара, са принудени да излязат от него или изобщо да не навлязат. По подобен начин държавната помощ може да спомогне да се предотврати излизането от пазара на неефективни предприятия или дори да ги насърчи да навлязат на пазара и да завоюват пазарни дялове от иначе по-ефективни конкуренти. Следователно, ако не бъде правилно насочена, помощта за НИРДИ може да подпомага неефективни предприятия и да доведе до пазарни структури, при които голям брой участници извършват дейност значително под равнището на ефективност. В дългосрочен план пречките пред конкурентното навлизане и излизане от пазара могат да задушат иновациите и да забавят подобренията в производителността на целия сектор.

99.

Помощта за НИРДИ може да наруши динамичните стимули за инвестиране на конкурентите на бенефициера на помощта. Когато едно предприятие получава помощ, вероятността за успех на неговите дейности в областта на НИРДИ като цяло се увеличава, което води до засилено присъствие на съответния продуктов пазар(и) в бъдеще. Това засилено присъствие може да накара конкурентите да намалят обхвата на първоначалните си инвестиционни планове (ефект на изтласкване от пазара).

100.

Освен това наличието на помощ може да направи потенциалните бенефициери прекалено самоуверени или да ги насърчи да предприемат повече рискове. Има вероятност в този случай дългосрочният ефект върху цялостните постижения на отрасъла да бъде отрицателен. Следователно, ако не е правилно насочена, помощта за НИРДИ може да подпомогне неефективни предприятия и по този начин да доведе до създаването на пазарни структури, при които голям брой участници на пазара извършват дейност значително под прага на ефективността.

101.

Помощта за НИРДИ може също така да има ефект на нарушаване, свързан със засилването или запазването на степента на пазарна мощ на продуктовите пазари. Пазарната мощ е способността да се влияе върху пазарните цени, продукцията, разнообразието или качеството на стоките или услугите или върху други параметри на конкуренцията в продължение на значителен период от време във вреда на потребителите. Дори когато помощта не укрепва пряко пазарната мощ, това може да стане косвено, като се възпре разрастването на съществуващи конкуренти или като те бъдат принудени да напуснат пазара или се попречи на навлизането на нови конкуренти.

102.

Държавната помощ за НИРДИ може да предизвика също така нарушаване на конкуренцията, когато тя оказва влияние върху избора на местоположение. Тези изкривявания могат да възникнат в отделните държави членки или когато фирмите се конкурират трансгранично или обмислят различни варианти за местоположение. Помощ, предназначена за преместване на определена дейност в друг регион в рамките на вътрешния пазар, може да не доведе пряко до нарушаване на продуктовия пазар, но води до преместване на дейности или инвестиции от един регион в друг.

103.

По принцип дадена мярка за помощ и контекстът, в който тя се прилага, трябва да бъдат анализирани, за да се установи степента, до която може да се счита, че тя оказва нарушаващо въздействие. В някои ситуации обаче отрицателните въздействия очевидно надвишават положителните, което означава, че помощта не може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар.

104.

По-специално, в съответствие с общите принципи в Договора държавната помощ не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако мярката за помощ е дискриминационна до степен, която не е оправдана от нейния характер на държавна помощ. Както е обяснено в раздел 3, следователно Комисията няма да одобрява мерки, когато те или условията, свързани с тях, водят до неотделимо нарушение на правото на Съюза. Това се отнася особено за мерки за помощ, при които предоставянето на помощ е обвързано със задължението централното седалище на бенефициера да се намира в съответната държава членка (или той да бъде предимно установен в тази държава членка) или той да използва стоки или услуги, произведени в тази държава членка, както и за мерки за помощ, които ограничават възможността за бенефициера да използва резултатите от НИРДИ в други държави членки.

105.

Аналогично, помощ, която единствено води до промяна в местоположението на дейности по НИРДИ в рамките на вътрешния пазар, без да се променя естеството, размерът или обхватът на проекта, няма да се счита за съвместима.

106.

За да бъдат съвместими с вътрешния пазар, подлежащите на уведомяване схеми за помощ не трябва да водят до съществено нарушаване на конкуренцията и търговията. По-специално, дори когато нарушаването, свързано с индивидуална помощ, може да се счита за ограничено (при условие че помощта е необходима и пропорционална за постигане на общата цел), разгледани заедно схемите за помощ могат да доведат до високо равнище на нарушаване. Това нарушаване може да се дължи например на факта, че помощта оказва отрицателно въздействие върху динамичните стимули за иновации на конкурентите. В случай на схема, насочена към определени сектори, рискът от този вид нарушаване е още по-ясно изразен.

107.

Без да се засяга точка 122, държавите членки затова трябва да докажат, че отрицателните въздействия ще бъдат ограничени до минимум, като се вземат предвид например големината на съответните проекти, индивидуалните размери на помощта и размерът на помощта с натрупване, броят на очакваните бенефициери, както и характеристиките на целевите отрасли. За да може Комисията да оцени възможните отрицателни въздействия на подлежащите на уведомяване схеми за помощ, държавите членки биха могли да представят оценки на въздействието и последващи оценки за подобни предходни схеми.

108.

За да може Комисията да установи и оцени потенциално нарушаване на конкуренцията и търговията за индивидуални помощи, подлежащи на задължение за уведомяване, държавите членки следва да предоставят информация за i) засегнатите продуктови пазари, т.е. пазарите, които са засегнати от промяната в поведението на бенефициера на помощта, и ii) конкурентите и засегнатите клиенти или потребители.

109.

Когато оценява отрицателните въздействия на мярката за помощ, Комисията ще съсредоточи своя анализ на нарушаването на конкуренцията върху очакваното въздействие, което помощта за НИРДИ ще окаже върху конкуренцията между предприятията на засегнатите продуктови пазари. Комисията ще придава по-голяма тежест на тези рискове за конкуренцията и търговията, които ще възникнат в близко бъдеще и за които има голяма вероятност да се реализират.

110.

Доколкото конкретна иновационна дейност ще бъде свързана с няколко бъдещи продуктови пазара, въздействието на държавната помощ ще се разгледа по отношение на всички тези съответни пазари. В някои случаи самите резултати от НИРДИ, например под формата на ПИС, се търгуват на пазарите на технологии, например посредством лицензиране или търговия с патенти. В тези случаи Комисията може да разгледа също така въздействието на помощта върху конкуренцията на пазарите за технологии.

111.

Комисията ще използва различни критерии за оценка на потенциалното нарушаване на конкуренцията, а именно нарушаването на динамичните стимули, създаването или поддържането на пазарна мощ и поддържането на неефективни пазарни структури.

112.

В своя анализ на потенциалното нарушаване на динамичните стимули Комисията ще отчете следните елементи:

—    пазарен растеж : колкото повече се очаква в бъдеще пазарът да нарасне, толкова по-малко вероятно ще бъде помощта да засегне неблагоприятно стимулите за конкурентите, като се има предвид, че все още съществуват много възможности за разработване на печеливш бизнес,

—    размер на помощта : при мерките за помощ, при които се предвижда помощ в значителен размер, има по-голяма вероятност от съществени ефекти на изтласкване от пазара. Значимостта на размера на помощта ще се измерва главно във връзка с размера на разходите, направени от основните участници на пазара за проекти от сходен вид,

—    близост до пазара/категория на помощта : колкото повече мярката за помощ е насочена към дейности, разположени близо до пазара, толкова по-голяма е вероятността тя да доведе до съществени ефекти на изтласкване от пазара,

—    открит процес на подбор : когато помощта се предоставя въз основа на обективни и недискриминационни критерии, Комисията ще има по-благоприятно отношение,

—    бариери за излизане : по-вероятно е конкурентите да запазят (или дори да разширят) плановете си за инвестиции, когато бариерите за излизане от иновационния процес са високи. Такъв може да бъде случаят, когато съществена част от предходните инвестиции на конкурентите са блокирани в НИРДИ с конкретна насоченост,

—    стимули за конкуриране за бъдещ пазар : помощта за НИРДИ може да доведе до ситуация, в която конкурентите на бенефициера на помощта отказват да се конкурират за бъдещ пазар на принципа „победителят получава всичко“, тъй като предимството, предоставено от помощта по отношение на степента на технологичен напредък, икономиите от мащаба, мрежовите ефекти или времетраенето, намалява техните възможности за потенциално успешно навлизане на този бъдещ пазар,

—    продуктова диференциация и интензитет на конкуренцията : когато продуктовата иновация засяга по-скоро разработването на диференцирани продукти, свързани например с отделни марки, стандарти, технологии или потребителски групи, вероятността конкурентите да бъдат засегнати е по-малка. Същата ситуация се поражда, когато на пазара има голям брой ефективни конкуренти.

113.

Основната загриженост на Комисията е свързана с тези мерки за НИРДИ, които позволяват на бенефициера на помощта да засили пазарната си мощ на съществуващи продуктови пазари или да я прехвърли на бъдещи продуктови пазари. Ето защо не е вероятно Комисията да изрази загриженост по отношение на конкуренцията във връзка с пазарната мощ в случаите, в които бенефициерът на помощта притежава пазарен дял под 25 %, и на пазари с пазарна концентрация под 2 000 по индекса на Herfindahl-Hirschman (HHI).

114.

В своя анализ на пазарната мощ Комисията ще отчита следните елементи:

—    пазарната мощ на бенефициера на помощта и пазарната структура : когато получателят на помощта вече има господстващо положение на даден продуктов пазар, мярката за помощ може да заздрави това господстващо положение, като допълнително отслаби конкурентния натиск, който могат да упражняват конкурентите върху предприятието получател. Освен това мерките за държавна помощ могат да оказват съществено влияние на олигополни пазари, на които извършват дейност само няколко участници,

—    равнище на бариерите за навлизане на пазара : в областта на НИРДИ могат да съществуват значителни препятствия за навлизане на нови участници. Тези препятствия включват бариери от правно естество (по-специално по отношение на ПИС), икономии от мащаба и обхвата, бариери за достъп до мрежи и инфраструктура, както и други стратегически бариери за навлизане или разрастване,

—    пазарна мощ на купувачите : пазарната мощ на едно предприятие може също да бъде ограничена от пазарните позиции на купувачите. Присъствието на силни купувачи може да послужи за обезсилване на констатацията за силна пазарна позиция, ако се очаква продавачите да се стремят към запазването на достатъчно равнище на конкуренция на пазара,

—    процедура за подбор : мерки за помощ, които позволяват на предприятия със силна пазарна позиция да влияят върху процеса на избор, примерно чрез правото да препоръчват предприятия в процеса на избор, или да влияят върху насоката на научните изследвания по начин, при който алтернативните насоки бъдат поставени в неблагоприятно положение без основателни причини, могат да предизвикат опасения у Комисията.

115.

В своя анализ на пазарните структури Комисията ще разгледа дали помощта е предоставена на пазари със свръхкапацитет или в западащи отрасли. По-малко вероятно е да се породят опасения в ситуации на растящ пазар или в случаите, в които има вероятност държавната помощ за НИРДИ да промени общата динамика на растеж в сектора, особено чрез въвеждането на нови технологии.

116.

По-специално, когато помощта за НИРДИ е разположена близо до пазара, тя може да стане причина някои територии да се облагодетелстват от по-благоприятни условия по отношение на последващото производство, по-специално поради сравнително по-ниските производствени разходи вследствие на помощта или поради по-високото равнище на НИРДИ, осъществявани чрез помощта. Това може да накара дружествата да прехвърлят дейността си на тези територии.

117.

Въздействията, свързани с местоположението, могат също да бъдат от значение за научноизследователските инфраструктури. Ако помощта се използва главно за привличане на инфраструктура в даден регион за сметка на друг, тя няма да допринесе за по-нататъшното насърчаване на дейности в областта на НИРДИ в Съюза.

118.

В своя анализ на индивидуални помощи, подлежащи на задължение за уведомяване, Комисията съответно ще вземе предвид всички доказателства за това, че бенефициерът на помощта е разгледал варианти за алтернативни местоположения.

119.

От 1 юли 2016 г., с изключение на индивидуални помощи под 500 000 EUR, държавите членки трябва да публикуват на цялостен сайт за държавните помощи, на национално или регионално ниво, най-малко следната информация за нотифицирани мерки за държавни помощи: пълния текст на схемата за помощ и разпоредбите за нейното прилагане или правното основание за индивидуална помощ; идентичността на органа, предоставил помощта; идентичността на индивидуалните бенефициери; формата и размера на помощта, предоставена на всеки бенефициер; датата на предоставяне; вида на бенефициера (МСП или голямо предприятие); региона, в който се намира бенефициерът (по ниво II от NUTS); и основния икономически сектор, в който бенефициерът осъществява дейности (на ниво групи по NACE) (46). Тази информация трябва да бъде публикувана в срок от шест месеца, след като е взето решение за предоставяне, или за фискални мерки — в срок от една година от датата на данъчната декларация, трябва да се съхранява най-малко десет години и да бъде на разположение на широката общественост без ограничения (47).

120.

За да гарантира в допълнителна степен, че нарушаването на конкуренцията и търговията е ограничено, Комисията може да предвиди изискването някои подлежащи на уведомяване схеми за помощ да бъдат ограничени във времето и да подлежат на оценката, посочена в точка 37. По-специално оценките следва да се извършват за схеми, при които потенциалните нарушения са особено големи, т.е. при които може да възникне риск от значително ограничаване на конкуренцията, ако тяхното изпълнение не се преразгледа своевременно.

121.

Като се имат предвид целите на това изискване и за да не възниква прекомерна тежест за държавите членки и мерките за помощ с по-малък размер, се прилага изискването по точка 120 само за схеми с големи бюджети, които съдържат нови характеристики, или когато се предвиждат значителни пазарни, технологични или регулаторни промени. Оценката трябва да бъде извършена от експерт, който е независим от органа, предоставящ държавната помощ, въз основа на обща методология, предоставена от Комисията (48), и трябва да бъде оповестена публично. Държавите членки трябва да нотифицират, заедно със съответната схема за помощ, проект на план за оценка, който ще бъде неразделна част от оценката на Комисията на схемата.

122.

В случай на схеми за помощ, изключени от обхвата на регламент за групово освобождаване само на основание на техния голям бюджет, Комисията ще оцени тяхната съвместимост единствено въз основа на плана за оценка.

123.

Оценката трябва да бъде представена на Комисията своевременно, за да може тя да оцени възможното удължаване на схемата за помощ, и при всички случаи при изтичането на срока на схемата. Точният обхват и условията на всяка оценка ще бъдат определени в решението за разрешаване на схемата за помощ. При всяка последваща мярка за помощ с подобна цел, включително всяко изменение на схемите за помощ, посочени в точка 122, трябва да се вземат предвид резултатите от оценката.

124.

В съответствие с Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (49) и Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (50) и последващите им изменения държавите членки трябва да представят годишни отчети на Комисията.

125.

Държавите членки трябва да съхраняват подробна документация по отношение на всички мерки за помощ. Тази документация трябва да съдържа цялата информация, необходима за установяване на изпълнението на условията за допустимост на разходите и максималния интензитет на помощ. Тази документация трябва да се съхранява в продължение на десет години от датата на предоставяне на помощта и при поискване да бъде предоставена на Комисията.

126.

Комисията ще прилага принципите, посочени в настоящата рамка, за оценка на съвместимостта на всички помощи за НИРДИ, за които е постъпило уведомление, по отношение на които тя трябва да вземе решение след 1 юли 2014 г. Неправомерната помощ за НИРДИ ще се оценява в съответствие с правилата, които са приложими към датата, на която е отпусната помощта.

127.

В съответствие с член 108, параграф 1 от Договора Комисията предлага държавите членки да изменят, където е необходимо, техните съществуващи схеми за помощ за НИРДИ с оглед на привеждането им в съответствие с настоящата рамка не по-късно от 1 януари 2015 г.

128.

Държавите членки се приканват да изразят своето изрично и безусловно съгласие с подходящите мерки, предложени в точка 127, в срок от два месеца от датата на публикуване на настоящата рамка в Официален вестник на Европейския съюз. При липса на отговор от страна на която и да е от държавите членки, Комисията ще счита, че въпросната държава членка не е съгласна с предложените мерки.

129.

Комисията може да реши да преразгледа или да измени настоящата рамка по всяко време, ако това се налага поради причини, свързани с политиката в областта на конкуренцията, или с цел да се вземат предвид други политики на Съюза и международни ангажименти или по други основателни причини.