Решение на Съда (трети състав) от 19 февруари 2009 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Athesia Druck Srl/Ministero delle Finanze, Agenzia delle Entrate

(Дело C-1/08) (1)

(Шеста директива ДДС - Член 9, параграф 2, буква д) - Член 9, параграф 3, буква б) - Тринадесета директива ДДС - Член 2 - Място на доставката - Рекламни услуги - Възстановяване на ДДС - Данъчен представител)

2009/C 90/08

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Athesia Druck Srl

Ответници: Ministero delle Finanze, Agenzia delle Entrate

Предмет

Преюдициално запитване — Corte suprema di cassazione (Италия) — Тълкуване на член 9, параграф 2, буква д) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стp. 1) — Рекламни услуги — Определяне на мястото на доставката — Доставка, извършена от предприятие със седалище на територията на Общността в полза на предприятие, установено в трета държава, което обаче има данъчен представител на територията на държава-членка

Диспозитив

При доставки на рекламни услуги, когато получателят на доставката е установен извън територията на Европейската общност, по принцип мястото на доставката съгласно член 9, параграф 2, буква д) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Десета директива 84/386/ЕИО на Съвета от 31 юли 1984 година, се определя като седалището на получателя. Държавите-членки обаче могат да използват възможността, предвидена в член 9, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена, като в отклонение от посочения принцип определят мястото на доставката на разглежданите услуги във вътрешността на съответната държава-членка.

Ако бъде използвана възможността, предвидена в член 9, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена, доставка на рекламна услуга, извършена от установен в Европейската общност доставчик в полза на установен в трета държава получател, независимо дали този получател е крайният получател или междинен получател, се счита извършена в Европейската общност, при условие че фактическото ползване и потребление по смисъла на член 9, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена, става на територията на съответната държава-членка. Такъв е при доставки на рекламни услуги случаят, когато рекламните послания, предмет на доставката, се разпространяват от съответната държава-членка.

Член 9, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена, не може да доведе до облагане на доставки на рекламни услуги, извършени от установен извън Европейската общност доставчик на услуги за неговите собствени клиенти, дори когато този доставчик на услуги е имал качеството на междинен получател по отношение на предходна доставка на услуги, щом като такава доставка не попада в приложното поле на член 9, параграф 2, буква д) от тази директива, и по-общо на член 9 от посочената директива в неговата цялост — разпоредби, към които препраща изрично член 9, параграф 3, буква б) от същата директива.

Облагаемият характер на доставката по смисъла на член 9, параграф 3, буква б) от Шеста директива 77/388, изменена, не е пречка за правото на данъчнозадълженото лице на възстановяване на данъка върху добавената стойност, когато то отговаря на условията, поставени в член 2 от Тринадесета директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъка върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността.

Назначаването на данъчен представител само по себе си остава без значение за облагаемия или необлагаем характер на доставките, получени или извършени от представляваното лице.

(1)  ОВ C 64, 08.03. 2008 г.