19/ 02

BG

Официален вестник на Европейския съюз

155

---

41999D0013

---

L 239/317

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ КОМИТЕТ

от 28 април 1999 година

за окончателните варианти на Общия наръчник и Общите консулски инструкции

(SCH/Com-ex (99) 13)

ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ КОМИТЕТ,

като взе предвид член 132 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген,

като взе предвид също така, от една страна, членове 3, 5, 6, 7, 8, 11, 12, 17, 18 и 25 от посочената по-горе конвенция и, от друга, членове 9 и 17 от нея,

като има предвид, че е в интерес на всички държави от Шенген да прилагат единни правила при издаването на визи в контекста на общата им политика за движение на хора, предвид предотвратяването на възможни отрицателни последствия по отношение влизането на шенгенска територия и вътрешната сигурност,

движен от желанието да надградят върху успешния до момента опит с Общите консулски инструкции и още повече да хармонизират визовите процедури,

воден от принципа на солидарност между държавите от Шенген,

РЕШИ СЛЕДНОТО:

I.

1. Ревизираният вариант на Общите консулски инструкции (допълнение 1 (1) и настоящите приложения, и 2. Ревизираният вариант на Общия наръчник (допълнение 2 (2) и приложенията към него се приемат с настоящото решение. При съставянето на настоящите варианти са взети предвид следните изменения: измененията на приложения 1, 2, 3, 5, 7, 10, 12 и 15 към Общите консулски инструкции и съответстващите им приложения 5, 5А, 14Б, 10, 6Б, 6В и 14А към Общия наръчник.

II.	Документите, които са свързани с предишни варианти на Общите консулски инструкции, Общия наръчник и приложенията към тях, които са изброени в допълнение 3, се отменят с приемането на редактирания вариант.

III.	Документът относно представителство при издаването на визи е приложен за информация в допълнение 4 (3).

IV.	Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

---

(1)  Приложения 5, 9 и 10 са поверителни. Виж. SCH/Com-ex (98) 17.

(2)  Поверителен документ. Виж SCH/Com-ex (98) 17.

(3)  Документ SCH/II (95) 16, rev. 19: непубликуван.

---

Допълнение 1

ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ ОБЩИТЕ КОНСУЛСКИ ИНСТРУКЦИИ ОТНОСНО ВИЗИТЕ

1.

— Общ списък на държавите, чиито граждани трябва да притежават визи за всички държави от Шенген — Актуализиран списък с държавите, чиито граждани са изключени от изискването да притежават визи за всички държави от Шенген — Актуализиран списък с държавите, чиито граждани трябва да притежават виза само за някои от държавите от Шенген

2.	Правила, уреждащи движението на приносителите на дипломатически, официални и служебни паспорти и приносителите на пасавани, които определени международни междуправителствени организации издават на техните служители.

3.	Списък на държавите, за чиито граждани се изискват визи за летищен трансфер, когато за притежателите на пътнически документи, издадени от тези държави, също има такова изискване.

4.	Списък на документите, даващи право на влизане без виза.

5.	Списък със заявления за издаване на виза, които изискват предварителна консултация с централните органи в съответствие с член 17, параграф 2.

6.	Списък с почетни консули, упълномощени временно да издават визи в изключителни случаи.

7.	Препоръчителна сума за пресичане на границите, определяна всяка година от националните органи.

8.	Единен формат на визовите стикери за визи и информация относно техните технически спецификации и характеристики за сигурност.

9.	Брой влизания, които договарящите страни вписват, когато е необходимо, в раздела „коментари“.

10.	Инструкции за вписване в разделите, които ще се сканират електронно.

11.	Критерии за пътнически документи, на които може да се положи виза.

12.	Такси в еуро за издаване на единни визи.

13.	Ръководство как да се попълват стикерите за визи.

14.	Изисквания, регулиращи информацията за договарящите страни, когато се издават визи с ограничена териториална валидност или когато се обезсилва, отменя или намалява валидността на единните визи и когато се издават национални разрешения за пребиваване.

15.	Образец на уеднаквени форми, предоставящи доказателство за покана, спонсорство и настаняване, съставен от договарящите страни.

ОБЩИ ИНСТРУКЦИИ

За дипломатическите мисии и консулските служби на договарящите страни по Конвенцията от Шенген

УСЛОВИЯ ЗА ИЗДАВАНЕТО НА ЕДИННИ ВИЗИ, ВАЛИДНИ ЗА ТЕРИТОРИЯТА НА ВСИЧКИ ДОГОВАРЯЩИ СТРАНИ

I.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.   Приложно поле

При проверка на заявленията за издаване на визи за посещения не по-дълги от три месеца, включително транзитни визи, валидни за територията на всички договарящи страни (1) се прилагат следните общи разпоредби, които се основават на разпоредбите на глава 3 (раздели 1 и 2) от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република относно постепенното премахване на контрола по техните общи граници (наричана по-долу „конвенцията“), подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. и към която досега са се присъединили Италия, Испания, Португалия, Гърция и Австрия.

Визите за посещения над три месеца са национални визи и дават право на притежателя да пребивава само на тази национална територия. Въпреки това такива визи дават право на техните притежатели да преминават транзитно през териториите на другите договарящи страни, за да достигнат територията на договарящата страна, която е издала визата, освен ако не отговарят на условията за влизане, посочени в член 5, параграф 1, букви а), г) и д), или са в националния списък на сигналите на договарящата страна, през чиято територия искат да преминат.

2.   Определение и видове визи

2.1.   Единни визи

Единните визи са разрешение или решение, издадени във формата на стикер, положен от договарящата страна върху паспорт, пътнически документ или други документи, който позволява на приносителя да пресича границата. Тя дава право на чужденците, субекти на изискванията за визи, да се представят на външната граница на договарящата страна, която е издала визата, или тази на друга договаряща страна и да искат, в зависимост от вида на визата, да преминат транзит или да пребивават, при условие че са изпълнили другите условия за транзит или влизане. Само притежанието на единна виза не дава автоматически правото на влизане.

2.1.1.   Визи за летищен трансфер

Тази виза дава право на чужденците, за които се изисква да притежават такива визи, да преминават през транзитната зона на международните летища, без фактически да влизат на националната територия на заинтересованата държава, по време на престой или трансфер между два етапа на международен полет. Изискването да се притежава такава виза е изключение от основното право за транзит без виза през гореспоменатите транзитни зони на летищата.

Гражданите от държавите, изброени в приложение 3, и лицата, които не са задължително граждани на тези страни, но които притежават пътнически документи, издадени от техните органи, трябва да притежават такъв вид виза.

Освобождаванията от изискванията за визи за летищен трансфер са посочени в раздел III от приложение 3.

2.1.2.   Визи за транзитно преминаване

Тази виза дава право на чужденците, които пътуват от една трета държава до друга трета държава, да преминават през териториите на договарящите страни.

Тази виза дава право на нейния приносител да преминава веднъж, два пъти или като изключение повече пъти, при условие че транзитът не може да бъде повече от пет дни.

2.1.3.   Визи за краткосрочно пребиваване или пътнически: визи за многократно влизане

Тази виза дава право на чужденците, които искат да влязат на териториите на договарящите страни, по причини, различни от имиграция, да извършат продължително посещение или няколко посещения, чието продължение не е повече от три месеца за половин година от датата на първото влизане. Като основно правило тази виза може да се издаде за едно или няколко влизания.

В случай, когато чужденците трябва да пътуват до една или няколко държави от Шенген, например по бизнес, визите за краткосрочно пребиваване могат да се издадат за няколко посещения, при условие че общата продължителност на тези посещения не е повече от три месеца за половин година. Тази виза за многократно влизане може да е валидна за една година и в изключителни случаи за повече от една година за определени категории лица (виж V 2, 2.1)

2.1.4.   Групови визи

Това е транзитна виза или виза, ограничена до максимум тридесет дни, която може да се положи върху групов паспорт — освен ако националното право не разпорежда друго — издава се на група от чужденци, образувана преди решението за пътуване, при условие че членовете на групата влизат на територията, остават на нея и напускат територията като група.

Груповите визи могат да се издават на групи между 5 и 50 лица. Лицето, което отговаря за групата, притежава индивидуален паспорт и, когато е необходимо, индивидуална виза.

2.2.   Визи за дългосрочно пребиваване

Визи за посещения над три месеца са национални визи, издадени от една от договарящите държави в съответствие с нейното национално право.

Въпреки това такива визи действат като единни визи за транзитно преминаване, които дават право на техните приносители да пътуват до територията на договарящата страна, която е издала визата, при условие че общата продължителност на транзита е не повече от пет дни от датата на първото влизане и при условие че те изпълняват условията за влизане и че те не са в националния списък на сигналите на договарящата страна или страни, през чиято територия те искат да преминат (виж приложение 4).

2.3.   Визи с ограничена териториална валидност

Тази виза се полага в изключителни случаи към паспорт, пътнически документ или друг документ, който дава право на приносителя да пресече границата, когато визата е разрешена само на националната територия на една или повече от договарящите страни, при условие че и влизането, и излизането са през територията на тази или тези договарящи страни (виж V 3).

2.4.   Визи, издадени на границата (2)

II.   ДИПЛОМАТИЧЕСКИ МИСИИ ИЛИ КОНСУЛСКИ ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА, ОТГОВОРНИ ЗА ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЕ ОТНОСНО ЗАЯВЛЕНИЕТО ЗА ВИЗА

Чужденци, които са субекти на изисквания за виза (виж приложение 1) и които искат да влязат на територията на някоя от договарящите страни, са длъжни да подадат заявление за виза в дипломатическите мисии или консулските служби, които отговарят за това.

1.   Определяне на отговарящата държава

1.1.   Държава, която отговаря за вземането на решенията относно заявлението

Следните държави отговарят за прегледа на заявленията за визи за краткосрочно пребиваване или единни визи за транзитно пребиваване:

a)

— Договарящата страна, чиято територия е единствено или основно направление. Дипломатическата мисия или консулската служба, в която е подадено заявлението, решават за всеки отделен случай коя е договарящата страна по основното местоназначение, имайки предвид при своята оценка всички факти, и по-специално целта на посещението, маршрута и продължителността на посещението или посещенията. Когато разглежда тези факти, мисията или службата се насочва главно към допълнителните документи, приложени от лицето, подало заявлението. — Тя обръща специално внимание на основната причина или целта на посещението, когато едно или повече местоназначения са директен резултат или допълнение към друго местоназначение. — Тя специално обръща внимание на най-дългото посещение, когато нито едно местоназначение не е директен резултат или допълнение към друго местоназначение; когато посещенията са с еднаква продължителност, определящият фактор е местоназначението.

б)

— Договарящата страна на първото влизане, когато договарящата страна на основното местоназначение не може да бъде определена. Договарящата страна на първото влизане е държавата, чиито външни граници лицето пресича, за да влезе в Шенгенската зона, след проверка на неговите/нейните документи. — Когато договарящата страна на първото влизане не изисква виза, тя не е задължена да издаде виза и освен ако не направи това по собствена воля, при условие че е получено съгласие от заинтересуваното лице, отговорността се прехвърля на първата договаряща страна на местоназначението или на трансфера, която изисква виза. — Прегледът на заявленията и издаването на визите с ограничена териториална валидност (ограничена до територията на договарящата страна или до територията на държавите от Бенелюкс) е отговорност на заинтересуваната договаряща страна или страни.

1.2.   Държава, представляваща отговарящата държава

a)

Ако отговарящата държава няма дипломатическа мисия или консулска служба в дадена държава, единната виза се издава от мисията или службата на договаряща страна, която представлява интересите на отговарящата държава. Визата се издава от името на договарящата страна, която се представлява, при условие че има предварително упълномощаване и, когато е необходимо, консултации между централните органи. Ако една от държавите от Бенелюкс има мисия или служба, тя автоматично представлява другите държави от Бенелюкс.

б)

Ако отговарящата държава има дипломатическа мисия или консулска служба в столицата на страната, но не и в областта, където е подадено заявлението, и ако една или повече от другите договарящи държави имат мисия или служба, в изключителни случаи и само в географски много големи държави, визата може да се издаде от друга договаряща страна, представляваща отговарящата държава, при условие че има специална спогодба за представителство между двете заинтересувани договарящи страни и такова действие е в съответствие с условията на посочената спогодба.

в)	В съответствие с разпоредбите, съдържащи се в букви а) и б), във всеки случай лицето, подало заявлението за издаване на виза, е това, което решава дали да се свърже с дипломатическата мисия или консулската служба, които представляват отговарящата държава, или тези на отговарящата държава.

г)	Подгрупата „Визи“ съставя преглед на приетите споразумения за представителство, които трябва да се актуализират редовно.

д)

Процедурата по издаване на шенгенски визи във връзка с член 30, параграф 1, буква а) от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген в трети страна, в които не всички държави от Шенген имат представителства, се основава на следните принципи: — Правилата на представителството се прилагат за обработването на заявленията за единни визи за летищен трансфер, визи за транзитно преминаване и визи за краткосрочно пребиваване, издадени съгласно Конвенцията от Шенген и в съответствие с Общите консулски инструкции. Представляваща държава е длъжна да прилага разпоредбите на Общите консулски инструкции със същата грижа и бързина като при издаването на своите визи от същата категория и за същия период на валидност. — Освен ако не е изрично посочено в двустранните спогодби, правилата на представителството не се прилагат за визи, издадени за работа или дейност, която изисква предварително разрешение от държавата, в която трябва да бъде извършена. Лицето, подало заявлението, трябва да се свърже с акредитираната консулска служба на държавата, където ще се извърши дейността. — Държавите от Шенген не са длъжни да гарантират, че те се представляват за целите за издаване на визи във всяка трета държава. Те могат да решат, че в определена трета държава заявленията за виза или заявленията за определен вид виза трябва да се подават в постоянната консулска служба или дипломатическа мисия на държавата, която е основното местоназначение. — Единствено дипломатическите мисии и консулски служби носят отговорност за оценка риска от нелегална имиграция, представен в заявлението за издаване на виза. — Представляваната държава поема отговорността за молби за убежище, направени от приносителите на визи, чиито печати изрично показват, че са били издадени от представляващи държави от името на представляваната държава. — В изключителни случаи двустранните спогодби могат да уговорят, че заявленията за издаване на виза от определени категории чужденци трябва или да се подават от представляващата държава на органите на представляваната държава, в която се намира основното местоназначение, или да се предават на постоянното консулско представителство на тази държава. Въпросните категории трябва да бъдат определени писмено (ако е необходимо, за всяка дипломатическа мисия или консулска служба). Предполага се, че визата е била издадена при упълномощаването на представляваната държава съгласно член 30, параграф 1, буква а) от Конвенцията от Шенген. — С течение на времето, въз основа на решение, взето от отделните държави, двустранните спогодби могат да се изменят по отношение молбите за убежище, подадени за определен период от време от приносителите на визи, издадени в рамките на представителството и друга информация, отнасяща се до издаването на визите. Също така може да се постигне споразумение относно отказването от правилата на представителство в случаи на определени дипломатически мисии и консулски служби. — Представителството се прилага само в контекста на издаването на визи. Чужденците, които на могат да подават заявления за виза, защото не са предоставили достатъчно доказателства, че спазват съответните изисквания, трябва да бъдат информирани, че могат да подадат заявление за виза в постоянна консулска служба или дипломатическа мисия на държавата от Шенген на основното местоназначение. — Правилата за представителството могат да се усъвършенстват в резултат от по-нататъшни разработки в софтуера, който позволява на консулските служби и дипломатическите мисии, които извършват представителство, да се консултират с централните органи на представляваната държава без значителни допълнителни усилия. — Към този документ се прилага списъкът с правилата относно представителството по отношение на въпросите на шенгенските визи в трети страни, в които не всички държави от Шенген са представени. Измененията, направени в този списък с общо споразумение между заинтересованите държави от Шенген, се изпращат на Централната група по признаване.

2.   Заявления за издаване на визи, които изискват консултации с националния централен орган или органа на една или повече други договарящи страни, в съответствие с член 17, параграф 2

2.1.   Консултации с националния централен орган

В съответствие с ангажиментите и крайните срокове, залегнали в националното законодателство и практика, дипломатическите мисии и консулските служби, които преглеждат заявленията, искат упълномощаване от техния централен орган, консултират се с него или го информират за решението, което имат намерение да вземат в случая. Случаите, които изискват национални консултации, са изброени в приложение 5А.

2.2.   Консултации с централни орган на една или повече договарящи страни

Дипломатическите мисии и консулските служби, в които е подадено заявление, искат упълномощаване от техния централен орган, който, от своя страна, изпраща заявлението на компетентните централни органи на една или повече други договарящи страни (виж част V, 2, 2.3). Докато Изпълнителният комитет одобри списъка със случаи, за които се изискват взаимни консултации, се прилага списъкът, приложен към тези Общи консулски инструкции (виж приложение 5Б).

2.3.   Процедура по извършване на консултации в рамките на представителството

a)	Когато заявлението за издаване на виза се подаде от граждани на държавите, изброени в приложение 5В, в посолство или консулско представителство на държавата от Шенген, представляваща друга държава от Шенген, се извършват консултации с представляваната държава.

б)	Информацията, която се обменя по отношение на тези визи, е същата като тази, която понастоящем се обменя в рамките на консултациите съгласно приложение 5Б. Въпреки това се поставя и задължителна графа във формата, в която се посочва територията на представляваната държава.

в)	Настоящите разпоредби на Общите консулски инструкции се прилагат по отношение на времевите срокове, тяхното удължаване и формата на отговора.

г)	Консултациите по приложение 5Б се предприемат от представляваната държава.

3.   Заявления за издаване на визи, подадени от лица, които не са граждани на държавата

Когато заявлението е подадено до държава, която не е държавата на местоживеене на лицето, подало заявлението, и има съмнение относно личните му намерения (по-специално когато рискът от нелегална имиграция е бил забелязан), визата се издава само след консултации с дипломатическата мисия или консулската служба на държавата на лицето, подало заявлението, и/или нейния централен орган.

4.   Упълномощаване за издаване на единни визи

Само дипломатическите мисии и консулските служби на договарящите страни имат правото да издават единни визи, с изключение на случаите, изброени в приложение 6.

III.   ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРАТА ПО ЗАЯВЛЕНИЕТО

1.   Заявления за издаване на виза — брой на заявленията

Чужденците също трябва да попълнят единна форма на заявление за издаване на виза.

Поне едно копие от заявлението трябва да бъде попълнено, така че да бъде използвано по време на консултациите с централните органи. Договарящата страна може, доколкото националните административни процедури го изискват, да поиска няколко копия на заявлението.

2.   Документи, които трябва да се приложат

Чужденците прилагат следните документи към заявлението:

а)	валиден пътнически документ, върху който може да се положи визата (виж приложение 11);

б)	когато е необходимо, документи в подкрепа на целта и условията на плануваното посещение.

Ако подадената информация е достатъчна, за да даде възможност на дипломатическата мисия или консулската служба да се уверят, че лицето, подало заявлението, действа добросъвестно, служителят, който отговаря за издаването на визите, може да освободи лицето от задължението да представи гореспоменатите подкрепящи документи.

3.   Гаранции за средствата за връщане и средствата за издръжка

Чужденците могат да предоставят на дипломатическата мисия или консулската служба гаранция, че притежават достатъчно средства за тяхната издръжка и връщане.

4.   Лични интервюта с лицата, които подават заявления

Основното правило е, че лицата се поканват да се явят лично, за да могат устно да обосноват основанията за заявлението, особено когато съществуват съмнения относно действителната цел на посещението или че лицето ще се завърне в страната на отпътуването.

Това изискване може да бъде отменено в случаите, когато лицето е добре познато или когато разстоянието до дипломатическата мисия или консулската служба е прекалено голямо, при условие че няма съмнения относно добросъвестността на лицето или когато в случаите на големи групи лице, на което може да се има доверие и с добра репутация, свидетелства за добросъвестността на тези заинтересувани лица.

IV.   ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ

Единните визи могат да се издават само когато са изпълнени условията, посочени в членове 15 и 5 от конвенцията.Тези членове гласят следното:

Член 15

По принцип виза по член 10 може да бъде издадена само на чужденец, който изпълнява изискванията за влизане, посочени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д).

Член 5

1.   За пребиваване до три месеца влизането в държавната територия на една договаряща страна може да бъде разрешено на чужденец, изпълняващ следните изисквания:

a)	да притежава един или няколко валидни документа за преминаване на границата, които се определят от изпълнителния комитет;

б)	да притежава валидна виза, доколкото е необходимо;

в)

при необходимост да представи документи, които потвърждават целта и обстоятелствата на пребиваването, и да разполага с достатъчно средства за издръжка както за срока на планираното пребиваване, така и за обратното завръщане в страната на произход или за транзит до трета държава, когато тяхното допускане е гарантирано, или да е в състояние да придобие тези средства;

г)	да не е от лицата, за които е подаден сигнал за целите на отказа за влизане;

д)	да не представлява опасност за обществения ред, националната сигурност или международните отношения на никоя от договарящите страни.

2.   Влизане на територията на договарящите страни се отказва на чужденец, който не изпълнява всички условия, посочени по-горе, освен ако някоя от договарящите страни счита за необходимо да отстъпи от този принцип по хуманитарни причини или на основание националния интерес, или поради международни задължения. В тези случаи разрешението за влизане се ограничава до територия на съответната договаряща страна, която трябва да уведоми останалите договарящи страни за това.

Тези разпоредби не изключват прилагането на специалните разпоредби на правото на убежище или на разпоредбите, залегнали в член 18.

Визите с ограничена териториална валидност могат да се издават при спазване на условията, определени в член 11, параграф 2, член 14, параграф 1 и член 16 във връзка с член 5, параграф 2 (виж V, 3).

Член 11, параграф 2

2.   Параграф 1 не представлява пречка за една договаряща страна при необходимост да издаде друга виза в рамките на съответната половин година, която е ограничена териториално за държавната ѝ територия.

Член 14, параграф 1

1.   В документ за задгранично пътуване не може да бъде положена виза, ако той не е валиден за никоя от договарящите страни. Ако документът за задгранично пътуване е валиден само за една или няколко договарящи страни, издадената виза трябва да бъде ограничена само за въпросната договаряща страна или страни.

Член 16

Ако договаряща страна счита за необходимо да се откаже по една от причините, посочени в член 5, параграф 2, от установения в член 15 принцип и да издаде виза на чужденец, който не изпълнява всички изисквания за влизане, предвидени в член 5, параграф 1, валидността на тази виза се ограничава до територия на договарящата страна, която трябва да уведоми другите договарящи страни за това.

V.   ПРЕГЛЕД НА ЗАЯВЛЕНИЯТА И ВЗЕТИТЕ РЕШЕНИЯ

Дипломатическата мисия и консулската служба първо проверяват подадените документи (1) и след това основават решението си относно заявлението за издаване на виза на тези документи (2):

Основни критерии за преглед на заявлението

Основните въпроси, които трябва да се вземат предвид, когато се преглеждат заявленията за издаване на виза, са: сигурността на договарящата страна и борбата с нелегалната имиграция, както и други аспекти, свързани с международните отношения. В зависимост от държавата един от тези въпроси може да има предимство пред останалите, но нито един от тях не трябва да бъде забравен на никой етап.

Що се отнася до сигурността, препоръчително е да се провери, че е извършен необходимият контрол: търсене във файловете, съдържащи сигнали (сигнали, които се използват при отказ за влизане) в Шенгенската информационна система, консултации с централните органи на страните, субект на тази процедура.

Дипломатическата мисия или консулската служба поема пълната отговорност при оценката дали съществува имиграционен риск. Целта на проверката на заявлението е да се открият тези лица, които искат да имигрират на територията на договарящите страни и да се установят там, използвайки такива основания, като туризъм, образование, бизнес или семейни посещения като претекст. Следователно е необходима особена бдителност, когато се работи с „рискови категории“, с други думи, безработни лица или тези, които нямат определен доход, и т.н. Ако съществува някакво съмнение относно автентичността на заявлението и приложените подкрепящи документи, дипломатическата мисия и консулската служба се въздържат от издаване на визата.

Обратно на това, когато лицето, подало заявлението, е познато като добросъвестно, проверката се намалява и информацията се обменя чрез консулско сътрудничество.

1.   Преглед на заявленията за виза

1.1.   Проверка на заявлението за виза

—	Продължителността на исканото посещение трябва да съответства на целта на посещението

—	Отговорите на въпросите във формуляра трябва да бъдат пълни и разбираеми. Формулярът включва снимка за идентификация на лицето, подало заявление за виза, и доколкото е възможно определя основното местоназначение на посещението.

1.2.   Проверка на самоличността на лицето, подало заявление за виза и проверка на това, дали е подаден сигнал за лицето в Шенгенската информационна система (ШИС) за целите на отказа за влизане или проверка, що се отнася до това, дали представлява някаква друга заплаха (за сигурността), което би било основание за отказ за издаване на виза, или дали от гледна точка на имиграцията лицето е представлявало риск по време на предишно посещение, когато е останало след изтичането продължителността на визата.

1.3.   Проверка на документа за задгранично пътуване

—	Проверка дали документът спазва процедурните правила: той трябва да е попълнен изцяло и не трябва да е поправян, подправян или фалшифициран.

—	Проверка на териториалната валидност на документа за задгранично пътуване: трябва да е валиден за влизане на територията на договарящите страни.

—	Проверка на периода на валидност на документа за задгранично пътуване: периодът на валидност на документа за задгранично пътуване трябва да надвишава този на визата с три месеца (член 13, параграф 2 от конвенцията).

—

Въпреки това в изключителни случаи е възможно поради спешни хуманитарни причини, на основание националните интереси или поради международни задължения да се положат визи върху документи за задгранично пътуване, чийто период на валидност е по-малък от този, определен в параграфа по-горе (три месеца), при условие че периодът на валидност надвишава този на визата и че гаранцията за връщане не е поставена в опасност.

—	Проверка на продължителността на предишни визи на територията на договарящи страни.

1.4.   Проверка на други документи в зависимост от заявлението

Броят и видът на подкрепящите документи, които се изискват, зависи от възможния риск от нелегална имиграция и местната ситуация (например дали валутата е конвертируема) и може да са различни за различните страни. Що се отнася до оценката на подкрепящите документи, дипломатическата мисия или консулската служба могат да постигнат практически споразумения, приспособени да съответстват на местните обстоятелства.

Подкрепящите документи трябва да отразяват целта на пътуването, транспортните средства и завръщането, средствата за издръжка и настаняване:

—	Подкрепящи документи относно целта на пътуването означава например: — покана; — призовка; — организирано пътуване.

—	Подкрепящи документи относно транспортните средства и завръщането означава например: — билет за връщане; — средства за бензин и автомобилна застраховка.

—

Подкрепящи документи относно средствата за издръжка: — като доказателство за средства за издръжка се считат: ликвидни пари в конвертируема валута, пътнически чекове, чекови книжки за чужди валутни сметки, кредитни карти или някакви други средства, които гарантират разполагаеми средства в твърда валута. — Нивото на средствата за издръжка трябва да е пропорционално на продължителността и целта на посещението, както и жизнения стандарт на държавата от Шенген или държавите, които ще бъдат посетени. С тази цел всяка година се определят препоръчителните суми за пресичане на границите от националните органи на договарящите страни (виж приложение 7) (3).

—

Подкрепящи документи относно настаняването: — Следните документи, inter alia, могат да бъдат приети като доказателство за настаняване: a) резервация за хотел или резервация за подобно настаняване; б) документите, доказващи съществуването на договор за наем или нотариален акт на името на лицето, подало заявлението, доказващи собственост върху имот, разположен в държавата, която ще се посети; в) когато чужденец заяви, че той/тя остава в дом или институция, дипломатическите мисии и консулските служби проверяват дали чужденецът наистина с е настанил там: — или като проверят с националните органи, когато е необходима проверка; — или като поискат представянето на удостоверение, което да свидетелства за настаняването, под формата на уеднаквен формуляр, попълнен от домакина или подпечатан от компетентния орган на договарящата страна, съгласно разпоредбите, посочени в нейното национално законодателство. Изпълнителният комитет може да приеме образец на формуляра; — или като поискат представянето на удостоверение или официален или публичен документ, който да свидетелства за настаняването, формулирано и проверено съгласно вътрешното право на заинтересуваната договаряща страна. — Представянето на документите относно задължението за настаняване, посочено в предишните две тирета, не представлява ново условие да издаване на визи. Тези документи имат практическа цел, насочена към доказване, че настаняването е достъпно и, когато е необходимо, съществуването на средства за издръжка. Ако договаряща страна използва този вид документи, то трябва за всеки отделен случай да определи самоличността на домакина и госта или гостите, адреса на настаняване, продължителността на посещението, всички възможни семейни връзки и да определи дали домакинът е законен жител на държавата. — След издаването на визата дипломатическата мисия или консулската служба полага печата си и записва номера на визата върху документа, за да се избегне повторно използване. — Тези проверки целят избягване на фалшиви/измамнически покани или покани от нелегални или възможно нелегални чужденци. — Преди да подадат заявление за единна виза, лицата могат да бъдат освободени от изискването да представят подкрепящи документи относно настаняването, ако могат да докажат, че имат достатъчно финансови средства, които да покриват техните разходи за издръжка и настаняване в държавата от Шенген или държави, които планират да посетят.

—

Други документи, когато е необходимо: — В зависимост от въпросния случай могат да се изискват и други документи, например: — доказателство за място на пребиваване и връзки с държавата на пребиваване; — разрешение от родителите, когато се отнася за деца; — доказателство за социалния и професионалния статут на лицето, подало заявлението. — Когато националното законодателство на държавите от Шенген изисква доказателство за покана от частни лица или за бизнес командировки, декларация за спонсорство или доказателство за настаняване, се използва уеднаквен формуляр.

1.5.   Оценка на добросъвестността на лицето

За да се оцени добросъвестността на лицето, мисията или службата проверява дали лицето е познато като такова в рамките на местното консулско сътрудничество.

Освен това тя предава обменената информация, както е посочено в глава VIII, 3, от посочените инструкции.

2.   Процедура по вземане на решение за заявленията за издаване на виза

2.1.   Избор на вид на виза и брой на влизанията

Съгласно член 11 единната виза може да бъде:

—	виза за пътуване за едно или повече влизания, при условие че нито продължителността на продължаващото посещение, нито общата продължителност на следващите посещения надвишават три месеца за който и да е период от половин година от датата на първото влизане;

—

виза, валидна за една година, даваща право на тримесечно посещение по време на който и да е период от половин година и няколко влизания; тази виза може да се издаде на лица, предоставящи необходимите гаранции, и лица, към които договарящите страни са показали определен интерес. В изключителни случаи за определени категории лица може да се издаде виза за няколко влизания, която е валидна за повече от една година, но за не повече от пет години;

—

виза за транзитно преминаване, даваща право на своя приносител да премине по маршрута си към територията на трета държава през териториите на договарящите страни веднъж, два пъти или в изключителни случаи няколко пъти, при условие че нито едно транзитно преминаване не надвишава пет дни и при условие че влизането на чужденец на територията на третата държава — местоназначение, е гарантирано и че маршрутът, който обикновено се следва, изисква транзитно преминаване през териториите на договарящите страни.

2.2.   Административна отговорност на разглеждащия орган

В съответствие с техните национални правомощия, дипломатическият представител или завеждащият консулския раздел поемат цялата отговорност по отношение на практическите ангажименти за издаването на визи от техните мисии или служби и се консултират един с друг за всяко лице, подало заявление за издаване на виза.

Дипломатическата мисия или консулската служба взема своите решения на основата на цялата налична за нея информация и взима предвид специфичната ситуация за всяко лице.

2.3.   Процедура, която трябва да се следва в случаите, когато се правят предварителни консултации с централните органи на другите договарящи страни

Договарящите страни решават да установят система с цел извършване на консултации с централните органи.

При неефективност на консултативната техническа система и в съответствие със ситуацията могат временно да се прилагат следните мерки:

—	ограничаване броя на консултации до тези случаи, когато консултациите се считат за съществени;

—	използване на местната мрежа от посолства и консулства на заинтересованите договарящи страни в други канали за консултации;

—	използване на мрежата от посолства на договарящите страни, намиращи се а) в държавата, извършваща консултациите, б) в държавата, която трябва да се консултира;

—	използване на конвенционални средства за комуникации между точките за контакт: факс, телефон и т.н.;

—	повече бдителност в полза на общите интереси.

В случаите, когато лицата попаднат в категориите, изброени в приложение 5Б, субект на консултации с централния орган — Министерството на външните работи, или на друг орган (член 17, параграф 2 от конвенцията), визата се издава съгласно процедурата, описана по-долу.

Дипломатическата мисия или консулската служба, в които е подадено заявление от лице от една от тези категории, на първо място извършва проверка чрез търсене в Шенгенската информационна система дали за лицето е подаден сигнал за целите на отказа за издаване на виза.

След това се следва процедурата, посочена по-долу:

a)	Процедура   Процедурата по буква б) не се прилага, когато за лицето, заявило визата, е подаден сигнал в Шенгенската информационна система за целите на отказа за влизане.

б)

Изпращане на заявленията до националния централен орган   Дипломатическата мисия и консулската служба, в която е подадено заявлението от лицето, принадлежащо към една от категориите, предмет на консултации, изпраща това заявление незабавно на централния орган на тази страна. — Не е необходимо да се започва или продължава процедура по консултации с централните органи на договарящите страни, които са поискали тези консултации, когато централният орган реши да откаже заявление, за което отговаря договарящата страна, която го е подала. — Не е необходимо да се започва или продължава процедура по консултации с централните органи на договарящите страни, които са поискали консултации, в случаите, когато заявлението е било прегледано от представител на отговарящата държава, централният орган на договарящата страна, в която е подадено заявлението, го изпраща на централния орган на отговарящата държава. Ако централният орган на държавата, която се представлява, или централният орган на представляващата държава, когато това е уредено в споразумението за представителство, реши да отхвърли заявлението за издаване на виза, не е необходимо да се започва или да се продължава процедура на консултации с централните органи на договарящите страни, които трябва да бъдат консултирани.

в)

Информация, изпратена на централните органи   Като част от консултациите с централните органи, дипломатическите мисии или консулските служби, в които са подадени заявления, изпращат следната информация на техните централни органи: 1. дипломатическа мисия или консулска служба, в които е подадено заявлението; 2. фамилно и първо име, дата и място на раждане и имената на родителите, когато се знаят; 3. националност на лицето, подало заявлението, и всички предишни националности, когато се знаят; 4. вид и номер на представения/те документ/и за пътуване, дата на издаването и дата на изтичане; 5. продължителност и цел на плануваното посещение; 6. планирана дата на пътуване; 7. жителство, професия, работодател на лицето, подало заявление за виза; 8. информация от държавите-членки, по-специално относно предишни заявления или визи до подписалите държави; 9. границата, която лицето планира да пресече, за да влезе на територията на Шенген; 10. всякакви други имена (моминско име или име по мъж, когато е необходимо, за да се попълни самоличността в съответствие с изискванията на националното законодателство на договарящите страни и националното законодателство на държавата, на която лицето е гражданин); 11. всякаква друга информация, която се счита за необходима от дипломатическите мисии или консулските служби, относно например съпруга или децата, придружаващи съответното лице, всякакви предишни визи, издадени на лицето и за същото местоназначение.   Тази информация се взима от заявлението за издаване на виза в реда, в който е изброена в посочения по-горе формуляр.   Посочените по-горе сведения се използват като основа на информацията, която трябва да се изпрати при консултациите между централните органи. Договарящата страна, извършваща консултациите, по правило отговаря за начина, по който изпраща информацията, в смисъл че ясно отбелязва дата и време на изпращането, както и нейното получаване от централния орган — получател.

г)

Изпращане на заявленията между централните органи   Централните органи на договарящата страна, чиито мисии или служби са получили заявление, консултират на свой ред централния орган или органи на договарящата страна или страни, от които са били искани консултации. С тази цел органите, определени от договарящите страни, се считат като централни органи.   След като се извършат необходимите проверки, тези органи изпращат техните цялостни оценки на централния орган на подаване на заявлението за виза, който се е консултирал с тях.

д)

Време за отговор: продължаване   Максималният срок, който консултираният централен орган има за изпращане на отговор на централния орган, който е поискал консултацията, е седем календарни дни. Времето за първоначален отговор се определя от времето, за което и изпратено заявлението на централния орган, който е извършил консултацията.   Ако в продължение на тези седем дни един от консултираните централни органи поискат удължаване на срока, той може да се удължи с още седем дни.   В изключителни случаи консултираните централни органи могат да изпратят обосновано искане за удължаване на срока за повече от седем дни.   Органите, които се консултират, гарантират, че в случаи на спешност отговорът ще бъде върнат колкото е възможно най-бързо.   Когато не е получен отговор в първоначално определения срок или, когато е приложимо, в удължения срок, това се счита за даване право и означава че, доколкото се отнася до консултираната договаряща страна или страни, няма основания за възражение относно издаването на виза.

е)

Решение, основано на резултата от консултациите   След като първоначалният или удълженият срок е изтекъл, централният орган на договарящата страна, в която е подадено заявлението, може да упълномощи дипломатическата мисия или консулската служба да издадат единната виза.   Когато няма ясно решение от страна на централния орган, дипломатическата мисия или консулската служба, в която е подадено заявлението, може да издаде виза след период от 14 дни от времето, когато заявлението е било изпратено на централния орган, извършващ консултацията. Централният орган е този, който информира своите мисии и служби в началото на всеки период на консултации.   В случаите, когато централният орган получи искане за удължаване на срока по изключение, съобщава за това на мисията или службата, в които е подадено заявлението: те не взимат решение относно заявлението, преди да са получили ясни инструкции от техния централен орган.

ж)

Прехвърляне на специфични документи   В изключителни случаи посолството, в което е подадено заявлението за виза, може по искане на консулската мисия на консултираната държава да предаде заявлението за виза съгласно член 17 от Конвенцията от Шенген (с място за поставяне на снимка).   Процедурата се прилага само на места, където има дипломатически и консулски мисии на консултиращата и консултираната държава, и само по отношение на националностите, изброени в приложение 5Б.   При никакви обстоятелства отговорът на консултациите или искането за удължаване на срока за консултациите не може да се дава на местно ниво, с изключение на консултациите на местно ниво в съответствие с настоящите разпоредби на приложение 5Б от Общите консулски инструкции; мрежата за консултации трябва винаги да бъде използвана за обмен между централните органи.

2.4.   Отказ от разглеждане на заявлението за издаване на виза

Процедурата и възможните канали за обжалване в случаите, когато дипломатическата мисия или консулската служба на договарящата страна отказва да прегледа заявлението или да издаде виза, се регулират от законодателството на тази договаряща страна.

Ако е отказано издаване на виза и националното законодателство урежда основанията за даване на такъв отказ, това може да бъде дадено на основата на следния текст:

Ако е необходимо, споменатите по-горе основания могат да се допълнят с по-подробна информация или да съдържат информация в съответствие с изискванията в тази област, залегнали в националното законодателство на държавите от Шенген.

Когато посолството или консулската служба, които представляват други държави от Шенген, трябва да преустанови проверката по заявлението за виза, лицето се уведомява за това и се информира, че той/тя може да отиде до най-близката дипломатическа или консулска мисия на компетентната държава и да провери заявлението за виза.

3.   Визи с ограничена териториална валидност

Виза, чиято валидност е ограничена до националната територия на една или няколко договарящи страни, може да бъде издадена:

1.

в случаите, когато дипломатическата мисия или консулската служба счита, че е необходимо да отстъпи от принципа, уреден в член 15 от конвенцията (член 16), на едно от основанията, изброени в член 5, параграф 2 (по хуманитарни причини или на основание националния интерес, или поради международни задължения);

2.

в случаите, уредени в член 14 от конвенцията, съгласно които: „1. Върху документ за задгранично пътуване не може да бъде положена виза, ако той не е валиден за някоя от договарящите страни. Ако документът за задгранично пътуване е валиден само за една или няколко договарящи страни, положената виза трябва да бъде ограничена само за тази договаряща страна или тези договарящи страни. 2. Ако документът за задгранично пътуване не е признат за валиден от една или няколко договарящи страни, може да бъде издадено разрешение, което се счита за виза.“

3.	В случаите, когато поради изключителна спешност (по хуманитарни причини или на основание националния интерес или поради международни задължения) мисията или службата не се консултира с централните органи или когато тази процедура води до обжалване.

4.

В случаите, когато мисията или службата издаде, като абсолютна необходимост, нова виза за посещение, което ще бъде извършено през същата половин година, на лице, което през период от шест месеца вече е използвало виза с валидност от три месеца. Валидността е ограничена за територията на една договаряща страна, Бенелюкс или две държави от Бенелюкс за случаите 1, 3 и 4, споменати по-горе, и за територията на една или няколко договарящи страни, Бенелюкс или две държави от Бенелюкс за случай 2. Мисиите или службите на другите договарящи страни се информират за случаите, когато се издават такива визи.

VI.   КАК СЕ ПОПЪЛВАТ СТИКЕРИ ЗА ВИЗА

Приложения 8 и 13 съдържат следното: 8 — описание на характеристиките за сигурност на стикерите; 13 — спесимен на виза-стикерите, които вече са попълнени.

1.   Общи раздели за вписване (раздел 8)

1.1.   Поле „ВАЛИДНО ЗА“

Това поле определя територията, на която приносителят на визата има право да пътува.

Това поле може да се попълва само по един от следните три начина:

a)	държава от Шенген;

б)	държава от Шенген или държави, на чиято територия е ограничена валидността на визата (в този случай се използва следната абревиатура: (F за Франция, D за Германия, E за Испания, GR за Гърция, P за Португалия, I за Италия, L за Люксембург, N за Нидерландия, B за Белгия);

в)

Бенелюкс.

—

Когато стикерът се използва за издаване на единна виза съгласно членове 10 и 11 от конвенцията или за издаване на виза, чиято валидност не е ограничена до територията на договаряща страна, която е издала визата, полето „валидна за“ се попълва като се използват думите „държави от Шенген“ в езика на договарящата държава, която издава визата.

—	Когато стикерът се използва за издаване на виза, която ограничава влизането, престоя и излизането само до една територия, това поле се попълва на националния език с името на договарящата страна, за която са ограничени влизането, престоят и излизането на приносителя на визата.

—	Съгласно член 14 от конвенцията ограничената териториална валидност може да обхваща територията на няколко договарящи страни; в такива случаи името на договарящата заинтересована страна се вписва в това поле.

—	Ограничената териториална валидност не може да се прилага за територии, по-малки от тази на която и да е от договарящите страни.

1.2.   Поле „ОТ…ДО“

Това поле показва периода, през които приносителят може да извършва посещения, на които му дава права визата.

Датата, от която приносителят може да влезе на територията, за която е валидна визата, се вписва, както е показано по-долу, след думата „ОТ“:

—	денят се изписва, като се използват две цифри, първата от които е нула, ако въпросният ден се състои само от едно число;

—	хоризонтална черта;

—	месецът се изписва, като се използват две цифри, първата от които е нула, ако въпросният месец се състои само от едно число;

—	хоризонтална черта;

—	годината се изписва, като се използват две цифри, които съответстват на последните две цифри на годината;

—	например: 15-04-94 = 15 април 1994 г.

Последната дата, на която приносителят на визата може да извършва разрешени чрез визата посещения, се изписва след думата „ДО“. Приносителят на визата трябва да напусне територията, за която е валидна визата, от полунощ на тази дата.

Тази дата се изписва по същия начин като първата дата, посочена по-горе.

1.3.   Поле „БРОЙ НА ВЛИЗАНИЯТА“

Това поле показва колко пъти приносителят на визата може да влезе на територията, за която визата е валидна: с други думи, това означава броя на периодите на оставане, които могат да се разделят през целия период на валидност, виж 1.4.

Влизанията може да бъдат едно, две или повече. Този брой се вписва от дясната страна на предварително разпечатания формуляр, като се използва „01“, „02“ или абревиатурата „MULT“, когато визата дава право на повече от две влизания.

При транзитната виза се дава право само за едно или две влизания (изписва се „01“ или „02“). Повече от две влизания („MULT“) се разрешава само в изключителни случаи.

Визата изтича, когато общият брой на излизанията, направени от приносителя, се равнява на броя на разрешените влизания, дори ако приносителят не е използвал броя на дните, които му разрешава визата.

1.4.   Поле „ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПОСЕЩЕНИЕ …ДНИ“

Това поле определя броя на дните, през които приносителят може да остане на територията, за която е валидна визата  (4). Тази виза може да бъде продължителна или разделена, в зависимост от броя на разрешените дни, на няколко периода между датите, споменати в 1.2, взимайки предвид броя на влизанията, разрешени съгласно 1.3.

Броят на разрешените дни се изписва на празното място между „ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА ПОСЕЩЕНИЕТО“ и „ДНИ“ под формата на две цифри, първата от която е нула, ако броят на дните е по-малък от 10.

Максималният брой дни, който може да се запише в това поле, е 90 дни за полугодие.

1.5.   Поле „ИЗДАДЕНА В…НА…“

Това поле показва на езика на договарящата страна, издаваща визата, името на града, в който се намира дипломатическата мисия или консулската служба, издаващи визата; това име е написано между „В“ и „НА“. Датата на издаване се вписва след „НА“.

Датата на издаване се изписва по същия начин като датата в 1.2.

Органът, който издава визата, може да се определи по начина на влизане, който се вижда от печата, положен върху раздел 4.

1.6.   Поле „НОМЕР НА ПАСПОРТА“

Това поле определя номера на паспорта, на който е положен визовият стикер. Този номер се следва от информация за деца или съпруг, ако са посочени в паспорта, които придружават приносителя (буквата „Х“ за деца, пред техния брой (например 3X = три деца) и буквата „Y“ за съпруг).

Номерът на паспорта е серийният номер, който е предварително отпечатан или перфориран на всички или почти всички страници на паспорта.

1.7.   Поле „ВИД НА ВИЗАТА“

За да се улесни контролът от страна на органите, това поле определя вида на визата, като се използват буквите A, Б, В и Г, както следва:

А:	летищна трансферна виза,

Б:	транзитна виза,

В:	виза за краткосрочно пребиваване,

Г:	национална виза за дългосрочно пребиваване.

За визите с ограничена териториална валидност и груповите визи буквите А, Б или В се използват в зависимост от въпросния случай.

2.   Раздели за национални вписвания („КОМЕНТАРИ“) (раздел 9)

Противоположно на раздел 8 (общи и задължителни вписвания), този раздел е запазена за всякакви коментари по отношение на националните разпоредби. Въпреки че договарящите страни са свободни да включват всякакви коментари, които считат за уместни, те са задължени да информират своите партньори за това, за да може тези коментари да се тълкуват (виж приложение 9).

3.   Раздел на поставяне печата на мисията или службата, издаващи визата (раздел 4)

Печатът на мисията или службата, издаваща визата, се полага в правоъгълника между лявата страна на стикера и раздела „КОМЕНТАРИ“ и на ротогравюрния раздел и раздела, който трябва да се сканира електронно.

Размерът и съдържанието на печата и на мастилото, които трябва да се използват, се определя от националните разпоредби на договарящата страна.

4.   Раздел, който трябва да се сканира електронно (раздел 5)

Както форматът на визовия стикер, така и този на електронно сканирания раздел се решават от Международната организация за гражданската авиация (ИКАО) на основата на предложение, представено от държавите от Шенген. Този раздел се състои от два реда от 36 знака (OCR B-10 cpi). В приложение 10 е обяснено как трябва да се попълни този раздел.

5.   Други аспекти по отношение на въпросите на визите

5.1.   Подписване на визите

В случаите, когато законодателството или практиката на някоя от договарящите страни изисква саморъчен подпис, положеният стикер на страницата на паспорта се подписва от служителя, който отговаря за това.

Подписът се поставя от дясната страна на полето „КОМЕНТАРИ“; част от подписа трябва да е върху страницата на паспорта или на документа за задгранично пътуване, но не трябва да покрива раздела, който ще се сканира електронно.

5.2.   Анулиране на попълнен визов стикер

Върху визовия стикер не се правят поправки. Ако има грешка, направена при издаването на визата, тогава стикерът се анулира.

—	Ако се открие грешка върху стикер, който все още не е положен върху паспорта, стикерът се унищожава и разрязва диагонално наполовина.

—	Ако се открие грешка върху стикер, който вече е положен върху паспорта, стикерът се зачертава с червен кръст върху него и се полага нов стикер.

5.3.   Полагане на визовите стикери върху паспортите

Стикерите се попълват, преди да бъдат положени върху паспортите. Печатът и подписът се поставят върху стикера, след като той е бил положен върху паспорта или документа за задгранично пътуване.

След като визовият стикер се попълни правилно, той се полага върху първата страница на паспорта, която е свободна от всякакви други вписвания или печати — различни от тези на идентификационния печатна заявлението. Отказват се паспорти, върху които няма свободно място за полагане на стикера, паспорти, които са изтекли, или паспорти, които не разрешават излизане от територията преди изтичането на визата или завръщането в неговата/нейната държава по произход, или влизането в трета страна (виж приложение 13 към конвенцията).

5.4.   Паспорти и документи за задгранично пътуване, към които могат да се полагат единни визи

Критериите да се реши кой документ за задгранично пътуване може да носи виза в съответствие с разпоредбите на член 17, параграф 3, буква а) от конвенцията са изброени в приложение 11.

В съответствие с член 14 не могат да се полагат визи върху документ за задгранично пътуване, ако този документ не е валиден за някоя от договарящите страни. Ако документът за задгранично пътуване е валиден само за една или повече от договарящите страни, визата, която трябва да се положи, се ограничава само до въпросната договаряща страна или страни.

Ако документ за задгранично пътуване не се разпознае като валиден от една или повече от договарящите страни, може да се издаде разрешение вместо виза. Това разрешение се написва на отделен лист хартия и има действието на виза с ограничена териториална валидност.

VII.   АДМИНИСТРАТИВНО УПРАВЛЕНИЕ И ОРГАНИЗАЦИЯ

1.   Организация на визовите раздели

Всяка договаряща страна отговаря за организирането на визовите раздели.

Ръководителите на мисиите или службите гарантират, че разделът, който отговаря за визите, е организиран по начин, по който се избягват всякакъв вид небрежно поведение, което може да улесни кражба или подправяне.

—	Служителят, който отговаря за издаването на визите, по никакъв начин не се поддава на местен натиск.

—	За да се избегне формирането на „навици“, които могат да доведат до намаляване нивото на бдителност, отговарящите служители се сменят на регулярна основа.

—	Съхраняването и използването на визовите стикери е предмет на мерки за сигурност, подобни на тези, които се прилагат при другите документи, които изискват защита.

2.   Попълване

Всяка договаряща страна отговаря за попълването на заявленията за издаване на визи и за снимките на лицата, подали заявления, в случаите, когато визите са предмета на централна консултация.

Заявленията за издаване на виза се съхраняват за поне една година, когато визата е била издадена, и поне пет години, когато визата е била отказана.

За да бъде по-лесно откриването на заявлението, по време на и в отговор на консултациите се правят препратки към папката и архива.

3.   Визови регистри

Всяка договаряща страна регистрира визите, които са били издадени в съответствие с националната практика. Визовите стикери се регистрират като такива.

4.   Такси за издаване на визи

Таксите за издаване на визи са изброени в приложение 12.

VIII.   КОНСУЛСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО НА МЕСТНО НИВО

1.   Очертаване на консулското сътрудничество на местно ниво

Общо казано, консулското сътрудничество е съсредоточено към оценка на имиграционния риск. То е насочено главно към определяне на общи критерии за проверка на файловете, обмен на информация относно използването на фалшиви документи, възможните нелегални имигрантски маршрути и отказа на виза, когато заявленията са необосновани или съдържат неистини. То също така позволява обмен на информация за добросъвестните лица и относно общото развитие на информацията за обществото и условията, по които се обработват заявленията на шенгенските визи.

Консулското сътрудничество също така взема предвид местната административна ситуация и социална и икономическа структура.

Мисията и службите организират редовни срещи в зависимост от обстоятелствата толкова често, колкото считат за подходящо: те предоставят на централните органи доклади от тези срещи. По искане на председателството те предоставят и основни шестмесечни доклади.

2.   Как да се избегне многократно подаване на заявления и заявления, които са подадени, след като наскоро е имало отказ на виза

Обменът на информация между мисиите и службите, както и идентификацията на заявлението чрез средствата на печата или чрез други средства са насочени към предотвратяване на представянето от същото лице на многократни или последователни заявления за издаване на виза, или докато заявлението са проверява ,или след като заявлението е било отказано от същата мисия или служба или от различна мисия или служба.

Без да нарушават консултациите, които може да се състоят между мисиите и службите, и обмена на информация, който те могат да извършват, мисията или службата, в която е подадено заявлението, полага печат върху всеки паспорт на заявител, определяйки „заявление за виза от …при …“. Мястото, следващо „от“, се попълва с шест цифри (две цифри за деня, две за месеца и две за годината); второто свободно място се запазва за съответната дипломатическа мисия или консулска служба. Трябва да се прибави кодът на визата, за която се подава заявлението.

Мисията или службата, която получава заявлението, решава дали да положат печат върху дипломатическия или служебния паспорт.

В случаите на подаване на заявление за виза за дългосрочно пребиваване печатът също може да се положи.

Когато държавата от Шенген представлява друга държава от Шенген, печатът показва след кода на искания вид виза индикатора „R“, последван от кода на представляваната държава.

Когато е издадена виза, стикерът се полага, доколкото е възможно, над идентификационния печат.

При изключителни обстоятелства, когато не е практично полагането на печат, мисията или службата на председателството, заемащо длъжността, информира съответната шенгенска група и предоставя за одобрение на групата алтернативно предложение, например включващо размяна на фотокопия на паспорти или списъци от отхвърлени заявления за визи, даващи основанията за тези откази.

Ръководителите на дипломатическите и консулските служби приемат на местно ниво и по инициатива на председателството алтернативни или допълнителни превантивни мерки, когато тези мерки са доказано необходими.

3.   Оценка на добросъвестността на лицето, подало заявлението

За да се улесни оценката на добросъвестността на лицето, подало заявлението, дипломатическата мисия или консулската служба могат, в съответствие с националното законодателство, да обменят информация на основание споразуменията, сключени на местно ниво като част от тяхното сътрудничество и следвайки точка 1 от настоящата глава.

Следната информация може да се обменя при определени случаи: лица, чиито заявления са били отказани поради факта, че е бил използван откраднат, изгубен или фалшив документ или че датата на излизане при първата виза не е била спазена, или че има риск за сигурността, и по-специално има причина да се смята, че е направен опит да се имигрира нелегално на територията на договаряща страна.

Информацията, която взаимно е обменена и създадена, служи като работен инструмент за оценка на заявлението за издаване на виза. Въпреки това тя не замества действителната проверка по заявлението за издаване на визата, нито търсенето в Шенгенската информационна система, нито консултациите с исканите централни органи.

4.   Обмен на статистика

4.1.   Статистиката относно визите за краткосрочно пребиваване, визите за транзитно преминаване и летищните трансферни визи, които са били издадени, и относно подадените заявления за такива визи, които са били формално отхвърлени, се обменя на всеки три месеца.

4.2.   Без да се засягат задълженията, формулирани в член 16 от конвенцията, които са ясно предписани в приложение 14 към Общите консулски инструкции и които изискват държавите от Шенген да изпращат в срок 72 часа подробности относно въпроси, засягащи издаването на визите с ограничена териториална валидност, дипломатическите мисии и консулските служби на държавите от Шенген са задължени да обменят техните статистики относно визите с ограничена териториална валидност, издадени предишния месец, и да ги предават на съответните национални централни органи.

---

(1)  Съгласно член 138 от конвенцията тези разпоредби се прилагат само на европейската територия на Френската република и на Кралство Нидерландия.

(2)  В изключителни случаи визите за краткосрочно пребиваване и визите за транзитно преминаване могат да се издадат съгласно условията, определени в част II, точка 5 от Общия наръчник на външните граници.

(3)  Тези препоръчителни суми се определят съобразно споразуменията, посочени в част 1 от Общия наръчник за външните граници.

(4)  В случаите на транзитна виза продължителността на транзита не превишава пет дни.

---

Допълнение 2

ПОВЕРИТЕЛНО

ОБЩ НАРЪЧНИК

ПОВЕРИТЕЛНО

---

Допълнение 3

Отменени решения на изпълнителния комитет и Централната група:

a)

решения на изпълнителния комитет   SCH/Com-ex (93) 4 rev. 2 попр. от 14 декември 1993 г.   SCH/Com-ex (93) 5 rev. от 14 декември 1993 г.   SCH/Com-ex (94) 5 от 27 юни 1994 г.   SCH/Com-ex (94) 6 от 27 юни 1994 г.   SCH/Com-ex (94) 7 от 27 юни 1994 г.   SCH/Com-ex (94) 12 от 27 юни 1994 г.   SCH/Com-ex (94) 20 rev. от 21 ноември 1994 г.   SCH/Com-ex (94) 23 rev. от 22 декември 1994 г.   SCH/Com-ex (94) 24 rev. от 22 декември 1994 г.   SCH/Com-ex (95) 1 от 28 април 1995 г.   SCH/Com-ex (95) 4 от 28 април 1995 г.   SCH/Com-ex (95) 15 rev. 2 от 29 юни 1995 г.   SCH/Com-ex (95) 22 rev. от 20 декември 1995 г.   SCH/Com-ex (96) 14 rev. от 27 юни 1996 г.   SCH/Com-ex (96) 24 от 19 декември 1996 г.   SCH/Com-ex (97) 13 от 24 юни 1997 г.   SCH/Com-ex (97) 21 от 7 октомври 1997 г.   SCH/Com-ex (97) 36 от 15 декември 1997 г.   SCH/Com-ex (97) 41 от 15 декември 1997 г.   SCH/Com-ex (98) 13 от 21 април 1998 г.   SCH/Com-ex (98) 36 от 16 септември 1998 г.   SCH/Com-ex (98) 38 попр. от 16 септември 1998 г.   SCH/Com-ex (98) 54 от 16 декември 1998 г.   SCH/Com-ex (98) 55 от 16 декември 1998 г.

б)

решения на централната група   SCH/C (96) 16 от 12 март 1996 г.   SCH/C (96) 32 от 26 април 1996 г.   SCH/C (96) 40 от 28 май 1996 г.   SCH/C (96) 41 от 23 май 1996 г.   SCH/C (96) 96 от 11 май 1996 г.   SCH/SG (97) 9 от 17 януари 1997 г.   SCH/C (97) 95 от 7 юли 1997 г.   SCH/SG (97) 79 от 7 октомври 1997 г.   SCH/Pers (98) 9 rev. от 30 март 1998 г.   SCH/SG (98) 25 rev. 2 от 31 март 1998 г.   SCH/C (98) 135 от 15 декември 1998 г.

---