Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 52022IP0034

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2022 г. относно прилагането на Шестата директива за ДДС: каква е липсващата част за намаляване на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС в ЕС? (2020/2263(INI))

OB C 342, 6.9.2022, p. 88–98 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
OB C 342, 6.9.2022, p. 77–87 (GA)

6.9.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 342/88

P9_TA(2022)0034

Прилагане на Шестата директива за ДДС

Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2022 г. относно прилагането на Шестата директива за ДДС: каква е липсващата част за намаляване на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС в ЕС? (2020/2263(INI))

(2022/C 342/10)

Европейският парламент,

—

като взе предвид членове 4 и 14 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид член 113 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г., озаглавена „Хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа“ (1) („Шеста директива за ДДС“),

—

като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (2) („Директива за ДДС“),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (3),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите членки (4),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1995 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на разпоредбите, отнасящи се до дистанционните продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (5),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2020/285 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия и Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и обмена на информация за целите на наблюдението на правилното прилагане на специалния режим за малките предприятия (6),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (7),

—

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/2454 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 904/2010 относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (9),

—

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2459 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (10),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2018/1541 на Съвета от 2 октомври 2018 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 904/2010 и (ЕС) 2017/2454 по отношение на мерките за засилване на административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (11),

—

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/2026 на Съвета от 21 ноември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 282/2011 по отношение на доставките на стоки или услуги, предоставяни за улеснение чрез електронен интерфейс, и специалните режими за данъчнозадължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (12),

—

като взе предвид Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/194 на Комисията от 12 февруари 2020 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета по отношение на специалните режими за данъчно задължени лица, предоставящи услуги на данъчно незадължени лица, извършващи дистанционни продажби на стоки и някои вътрешни доставки на стоки (13), който се отнася за пакета за ДДС в областта на електронната търговия,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 година за създаване на програма „Фискалис“ за сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1286/2013 (14),

—

като взе предвид предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на ставките на данъка върху добавената стойност (COM(2018)0020),

—

като взе предвид предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на специалния режим за малките предприятия (COM(2018)0021),

—

като взе предвид предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на подробни технически мерки за функционирането на окончателната система на ДДС за данъчно облагане на търговията между държавите членки (COM(2018)0329) (15),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2011 г., озаглавено „Бъдещето на ДДС: Към по-опростена, по-сигурна и по-ефективна система на ДДС, отговаряща нуждите на единния пазар“ (COM(2011)0851),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 4 октомври 2017 г., озаглавено „План за действие във връзка с ДДС — към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — време за действие“ (COM(2017)0566),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 7 април 2016 г., озаглавено „Към единно пространство на ЕС по отношение на ДДС — Време за избор“ (COM(2016)0148),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 февруари 2019 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на подробни технически мерки за функционирането на окончателната система на ДДС за данъчно облагане на търговията между държавите членки (16),

—

като взе предвид своята позиция от 10 март 2021 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (17),

—

като взе предвид своята позиция от 19 май 2021 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Фискалис“ за сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1286/2013(06116/1/2021 — C9-0179/2021 — 2018/0233(COD)) (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2016 г., озаглавена „Към окончателна система на ДДС и борба срещу измамите с ДДС“ (20),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 март 2019 г. относно финансовите престъпления, данъчните измами и избягването на данъци (21),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г., озаглавена „Цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители“ (22),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2021 г., озаглавена „Прилагане на изискванията на ЕС за обмена на данъчна информация: осъществен напредък, извлечени поуки и пречки, които трябва да бъдат преодолени“ (23),

—

като взе предвид проучването от 30 август 2021 г., озаглавено „Разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС, намалените ставки на ДДС и тяхното въздействие върху разходите за привеждане в съответствие за предприятията и потребителите“, извършено от DIW Econ и публикувано от Генерална дирекция за парламентарни изследвания,

—

като взе предвид Становище № 11/2020 на Европейската сметна палата (представено съгласно член 287, параграф 4 и член 322, параграф 2 от ДФЕС) от 11 декември 2020 г. относно предложението за Регламент (ЕС, Евратом) на Съвета за изменение на Регламент (ЕИО, Евратом) № 1553/89 за окончателни унифицирани схеми за събирането на собствените ресурси, набирани от данък добавена стойност,

—

като взе предвид Специален доклад № 12/2019 на Европейската сметна палата от 16 юли 2019 г., озаглавен „Електронна търговия — не са преодолени редица предизвикателства при събирането на ДДС и мита“,

—

като взе предвид обществената консултация, достъпна от 8 февруари 2021 г. до 3 май 2021 г., озаглавена „Правила за ДДС за финансовите и застрахователните услуги — преглед“,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата по разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A9-0355/2021),

А.

като има предвид, че през 1977 г. Съветът прие Шеста директива за ДДС, чиято цел е да се постигне единна данъчна основа, към която следва да се прилагат хармонизирани ставки; като има предвид, че в същото време всички държави членки вече са приели система за данък добавена стойност в съответствие с първа (24) и втора (25) директиви на Съвета от 11 април 1967 г. относно хармонизирането на законодателството на държавите членки относно данъците върху оборота; като има предвид, че държавите членки решиха да постигнат това чрез преходен период, който впоследствие беше удължен;

Б.

като има предвид, че с Директивата за ДДС преработи и отмени Шеста Директива за ДДС с цел постигане на по-голяма яснота; като има предвид, че в тази директива се предвижда преходните правила да бъдат заменени с окончателна система, основана на данъчно облагане в държавата членка по произход; като има предвид, че преходната система е сложна, непълна и структурно уязвима по отношение на измами;

В.

като има предвид, че събирането на данъците е отговорност на първо място на всяка държава членка;

Г.

като има предвид, че през 2013 г. беше започнато съществено преразглеждане с цел окончателна система, основана на принципа на данъчно облагане на местоназначението, в резултат на което тя става по-малко уязвима по отношение на измами (26); като има предвид, че принципът на местоназначението предполага, че ДДС се изпраща на държавата членка на крайно потребление;

Д.

като има предвид предложението за директива, прието на 25 май 2018 г., въвежда подробни правила за окончателна система на ДДС за търговията със стоки в рамките на ЕС между предприятия и слага край на „преходния“ режим (27); като има предвид, че Парламентът прие своята позиция по този въпрос на 12 февруари 2019 г.; като има предвид, че Съветът все още не е приел своя позиция; като има предвид, че неприемането на това решение забавя важните решения за адаптиране на ДДС към предизвикателствата, пред които ще се изправим по време на възстановяването на икономиката на ЕС, и като има предвид, че липсата на действия означава, че не са премахнати пропуските, които създават условия за нарастване на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС;

Е.

като има предвид, че разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС в ЕС е намаляло от 20 % през 2009 г. на 10 % през 2019 г., като предварителните оценки сочат, че разликата би могла да падне под 130 милиарда евро; като има предвид, че поради пандемията и социално-икономическите последици от нея тази тенденция се промени през 2020 г.; като има предвид, че загубите по отношение на ДДС се оценяват на 164 милиарда евро, като една трета от тях попадат в ръцете на измамници и в кръговете на организираната престъпност; като има предвид, че тези загуби могат да представляват несъответствие между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС в размер на 13,7 %; като има предвид, че за този сценарий са необходими стратегически политически решения;

Ж.

като има предвид, че според окончателния доклад за 2020 г. от 10 септември 2020 г. от изследването „Проучване и доклади за неизпълнението на потенциалните приходи от ДДС в 28-те държави — членки на ЕС“, изготвен за Комисията, процентът на неизпълнение на потенциалните приходи от ДДС в отделните държавите членки е варирал в широки граници, от по-малко от 1 % до повече от 33 %;

З.

като има предвид, че тази загуба е в ущърб както на бюджета на ЕС (ДДС е вторият по размер на приходите собствен ресурс на ЕС), така и на националните бюджети, бизнеса и на хората, живеещи в ЕС;

И.

като има предвид, че програмата „Фискалис“ за 2021 — 2027 г. с бюджет в размер на 269 милиона евро има за цел борба с данъчната несправедливост, като помага на националните данъчни органи да сътрудничат по-добре за борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и агресивното данъчно планиране; като има предвид, че с предишната програма са осигурени 591 милиона евро приходи за ЕС;

Й.

като има предвид, че за да бъде ефективна, мрежата от експерти на държавите членки в борбата срещу измамите Еврофиск, създадена през 2010 г., трябва да бъде укрепена и да ѝ се осигурят достатъчно ресурси, за да извършва съвместен анализ на риска, да координира разследвания и да си сътрудничи с Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европол и Европейската прокуратура, по-специално с цел да се разследват измамите с ДДС; като има предвид, че система с диференцирани ставки на ДДС и високите разходи за привеждане в съответствие биха могли да увеличат измамите;

К.

като има предвид, че Становище № 11/2020 на Сметната палата поставя акцент върху предложения нов метод за изчисляването на собствения ресурс на база ДДС, като има предвид, че в това становище е посочено, че с предложението „значително се опростява изчисляването на собствения ресурс на база ДДС на държавите членки в сравнение със сегашната система“, но „[се идентифицира] риск от това окончателната многогодишна среднопретеглена ставка да не бъде представителна за всички държави членки“;

Л.

като има предвид, че социално-икономическата криза, причинена от пандемията от COVID-19, наложи значителни данъчни и бюджетни усилия от страна на правителствата на държавите членки, включително под формата на помощи за предприятията;

М.

като има предвид, че собственият ресурс на база ДДС представляваше 11 % от бюджета на ЕС през 2019 г. върху обща сума от 17,8 милиарда евро;

Н.

като има предвид, че планът за действие на Комисията за справедливо и опростено данъчно облагане в подкрепа на стратегията за възстановяване е част от новата стратегия на ЕС за опростяване, адаптиране на данъчното облагане към цифровизацията на икономиката и екологичния преход на данъчното облагане, както и за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане; като има предвид, че в настоящия план за действие въпросите, свързани с ДДС, са определени като приоритетни и е поставен акцент върху борбата срещу измамите с ДДС и върху осъвременяването на ДДС върху финансовите услуги, вземайки предвид цифровизацията на икономиката;

О.

като има предвид, че след приемането на Директивата за ДДС финансовите услуги, с някои изключения, са освободени от ДДС на основание, че подлежат на облагане с други данъци (като данък върху застрахователните премии);

П.

като има предвид, че като косвен данък, събиран от всички 27 държави членки, ДДС се урежда от няколко различни национални режима, и като има предвид, че въз основа на всички тях е възможно да се установят добри практики, които да се приложат за една единна реформа в рамките на ЕС; като има предвид, че националните примери следва да се считат за модели, които да се вземат предвид, а в същото време Комисията трябва да изпълнява ролята на платформа за обмен на такива добри практики; като има предвид, че националните законодателни промени, които бяха осъществени от една държава членка и създадоха стимули за потребителите да изискват фактури в трудни за облагане сектори, са един от тези добри примери;

Р.

като има предвид, че общата цел за цифровизация на данъчното облагане е от ключово значение, за да се гарантират прозрачност, отчетност и автоматично докладване, и е от съществено значение за окончателен, опростен и ориентиран към бъдещето режим на ДДС; като има предвид, че пандемията от COVID-19 катализира развитието на цифровизацията за всички сделки; като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) са в центъра на този процес на цифровизация и в това отношение следва да се подпомагат в придобиването на най-новите технологии и ноу-хау;

С.

като има предвид, че ДДС е хармонизиран в голяма степен на равнището на ЕС и е собствен ресурс за бюджета на ЕС и следователно изисква широко сътрудничество на равнището на ЕС;

Т.

като има предвид, че Парламентът напълно зачита принципа на национален данъчен суверенитет;

Ставки, данъчни основи и разлика между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС в отделните държави членки

1.

 приветства факта, че общата тенденция е положителна, тъй като разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС е спаднала на 10 % през 2019 г. от 20 % през 2009 г. в отделните държави членки, което предполага, че измамите с ДДС в ЕС намаляват и приходите от ДДС като процент от БВП се увеличават;

2.

 призовава Комисията и държавите членки да анализират и обменят най-добри практики в онези държави членки, които са успели да избегнат голяма разлика между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС; подкрепя целта за намиране на иновативни данъчни решения в съответствие с новите икономически, социални и екологични реалности;

3.

 отбелязва, че според някои оценки една неутрална по отношение на приходите данъчна реформа би могла да доведе до намаление на стандартната ставка на ДДС средно със седем процентни пункта в ЕС-27 в допълнение към намаляването на разходите за привеждане в съответствие; подчертава, че според тези оценки размерът на намалението варира между държавите — членки на ЕС от 2 (Естония) до 13 (Гърция) процентни пункта; отбелязва, че това не е единственият отговор на необходимостта от справяне със сложността на данъчната система; отбелязва, че по-ниска стандартна ставка на ДДС би била от полза за потребителите, по-специално за домакинствата с по-ниски доходи; отбелязва, че държавите членки имат възможност да проучат предимствата, които такава единна намалена стандартна ставка би имала за лоялната конкуренция на техния пазар;

4.

 счита, че използването на множество намалени ставки има основателна цел в обществото, а именно да намали регресивността на системата на ДДС и да спомогне за постигане на определени цели на националната политика, например достъп до основни стоки и услуги като здравеопазване и храни, но и че допринася за сложността и непрозрачността на данъчната система, увеличава разходите за привеждане в съответствие и е възможно да улесни измамите; разбира, че прилагането на намалени ставки може да доведе до намаляване на цените за потребителя, но зависи от множество други фактори; поради това отбелязва, че е необходимо да се извърши задълбочен анализ и оценка на въздействието;

5.

 отбелязва значителните разлики в стандартните ставки, прилагани от отделните държави членки, и сложността, която те създават за системата, макар и да са оправдани с различните национални икономически системи; подчертава, че тази сложност се задълбочава от различните начини на прилагане на намалените ставки, което е оправдано с оглед преследването на социални и екологични цели; припомня, че възможността за прилагане на силно намалени ставки (в пет държави членки) или на „паркинг“ ставки (в пет държави членки) представлява допълнителна пречка пред съгласувана и напълно оперативно съвместима обща система;

6.

 разбира, че системата става все по-сложна поради различните ставки, но също и поради освобождаванията и дерогациите, които трябва да бъдат изключения; припомня специфичната ситуация на неравнопоставеното третиране на държавите членки, присъединили се съответно преди и след 1992 г., към които се прилагат различни правила; призовава Комисията да разгледа този въпрос в бъдещи законодателни предложения;

7.

 отбелязва, че през последните две десетилетия Комисията е образувала почти 200 производства за установяване на нарушение във връзка с ДДС; призовава Комисията да представи резюме на основните констатации от тези производства, което да стане основа за бъдещи законодателни предложения, а именно относно намалени ставки, освобождаванията и нетранспонирането;

8.

 отбелязва, че пандемията от COVID-19 обоснова въвеждането на изключения във връзка с ДДС, което доказва необходимостта от известна степен на гъвкавост с цел справяне с неотложни или неочаквани обстоятелства; настоятелно призовава Комисията да вземе това под внимание в бъдещи законодателни предложения относно ДДС;

9.

 констатира, че разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС варира в зависимост от икономическия цикъл, и че слабото спазване на данъчното законодателство понякога е свързано с високи стандартни ставки на ДДС, по-ниска законодателна и съдебна ефективност, по-слаби правни институции, по-високи възприемани равнища на корупция и с дела на сивата икономика в контекста на цялостната икономика;

10.

 отбелязва със загриженост, че някои държави членки по принцип не предоставят освобождаване от ДДС за даренията в натура, поради което дружествата унищожават потребителски стоки, по-специално върнати стоки, въпреки че такова освобождаване е възможно съгласно действащата Директива за ДДС; призовава Комисията да издаде насоки за държавите членки, в които се разяснява, че освобождаванията от облагане с ДДС за дарения в натура са съвместими с действащото право на ЕС относно ДДС до приемането от държавите членки на предложението на Съвета (COM(2018)0020, член 98, параграф 2);

11.

 изразява съжаление, че липсата на налични данни относно регионалните разлики би могла да се окаже сериозно ограничение за измерването на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС; призовава Комисията да провери дали изготвянето и публикуването на измерени величини на разликите между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС на регионално равнище би могло да бъде ценен инструмент за подобряване на прозрачността и намаляване на тези разлики в приходите от ДДС;

Въздействие на широкото многообразие от намалени ставки върху предприятията

12.

 счита, че настоящото многообразие от намалени ставки създава допълнителни административни пречки пред предприятията; отбелязва, че общите разходи за привеждане в съответствие с правилата за ДДС варират от 1 % до 4 % от оборота на дружествата в държавите членки; отбелязва, че цифровизацията може да допринесе значително за намаляване на разходите на предприятията за привеждане в съответствие;

13.

 отбелязва, че МСП имат пропорционално по-високи разходи за привеждане в съответствие, тъй като тези разходи са фиксирани и не зависят от размера на предприятието, и че високите разходи за привеждане в съответствие представляват пречка за навлизането на вътрешния пазар на ЕС; поради това счита, че диференцираните режими на ДДС в рамките на ЕС биха могли да бъдат обезсърчаващ фактор пред всички предприятия и особено МСП за участие във вътрешната търговия в ЕС; отбелязва обаче, че емпиричните данни са неубедителни по отношение на въздействието на диференцираните системи на ДДС върху международната търговия, както и по въпроса дали те не биха могли да създадат неравностойни условия на конкуренция в тази търговия, по-специално поради високите разходи за привеждане в съответствие, освобождаванията и недостатъците на системите за възстановяване на данъка;

14.

 отбелязва потенциала на цифровизацията за намаляване на разходите за привеждане в съответствие, въпреки че тези ползи често се реализират едва в дългосрочен план; поддържа, че цифровите иновации (28) имат потенциала да намалят разходите за привеждане в съответствие и да допринесат за прозрачността на търговските сделки и за намаляване на бюрокрацията; подчертава необходимостта да се гарантират сигурността на данните за физическите лица и поверителността на информацията за предприятията; настоява, че е необходимо предприятията да получат допълнителна подкрепа (29) чрез програми на ЕС и че по-специално МСП и други уязвими икономически участници трябва да бъдат подкрепени чрез организирано от ЕС обучение относно цифровия преход, за да могат да се възползват от него и да дадат своя принос за него; подчертава, че такъв общ подход към ускоряване на цифровизацията на ноу-хау и операциите на МСП на място в крайна сметка би бил от полза за събирането на ДДС; подчертава потенциала на технологията на разпределените регистри да спомогнат за предотвратяване на измамите с ДДС — например измами с липсващ търговец в рамките на Общността — и очаква законодателното предложение за модернизиране на задълженията за докладване на ДДС; освен това призовава Комисията да представи инициатива, насочена към лесното прилагане на технологията на разпределените регистри от търговците и към намаляване на бюрокрацията;

15.

 счита, че за да се улесни търговията и да се увеличи правната сигурност на вътрешния пазар, Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да подобри базата данни за данъците в Европа, която представлява информационен интернет портал на ЕС за ДДС за предприятията; подчертава, че порталът следва да предоставя бърз, актуален и точен достъп до съответната информация относно прилагането на системата на ДДС в различните държави членки и в частност относно правилните ставки на ДДС за различни стоки и услуги в отделните държави членки, както и условията за нулева ставка на ДДС; отбелязва, че този портал би могъл също така да спомогне за преодоляване на настоящата разлика между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС; предлага въвеждането на системата на ЕС за обслужване на едно гише в информационния интернет портал на ЕС за ДДС;

16.

 посочва системата на ЕС за обслужване на едно гише като пример за цифрова иновация, която позволява на предприятията от ЕС да опростяват своите фактури за ДДС, а по този начин и разходите за привеждане в съответствие в сферата на продажбите в рамките на електронната търговия в ЕС; отбелязва, че такова намаляване на разходите за привеждане в съответствие е от особено голяма полза за МСП; отбелязва готовността на Комисията да предложи за 2022/2023 г. изменение на Директивата за ДДС с оглед на по-нататъшно разширяване на обхвата на системата за обслужване на едно гише за ДДС; призовава Комисията да проучи по какъв начин да бъде разширен обхватът на обслужването на едно гише;

17.

 призовава държавите членки да увеличат и подобрят сътрудничеството помежду си и да прилагат изцяло приетия през февруари 2020 г. набор от правила относно обмена на данни за плащания на ДДС, за да улеснят откриването на данъчни измами в трансгранични сделки в рамките на електронната търговия;

18.

 отбелязва, че държавите членки вече прилагат нови технологии за подобряване на ефективността на контрола върху вътрешните покупки за данъчни цели; разбира, че тези национални мерки трябва да се вземат предвид при всяка реформа на системата на ДДС като добри практики, които да се разгледат; призовава за повече сътрудничество между държавите членки в това отношение, за да се улеснят трансграничните сделки, без да се създават прекомерни разходи за операторите и потребителите; призовава Комисията да представи конкретни предложения за насърчаване на по-бърза система за обмен на информация относно ДДС при сделките в рамките на ЕС и за постигане на нейната оперативна съвместимост с националните механизми; подкрепя разширяването на електронното фактуриране и призовава за въвеждането на стандарт на ЕС за електронно фактуриране, по-специално за информацията, съдържаща се в електронните фактури, за да се улесни трансграничната оперативна съвместимост, да се гарантира спазването на законодателството, да се увеличи прозрачността на търговските сделки и по този начин да се ограничат измамите и грешките;

19.

 подчертава неотложността на противодействието на трансграничните измами с ДДС и верижните измами, като се прилагат правилно механизми за ефективен обмен на информация и се осигурят адекватни средства (човешки, финансови, технически и технологични) за националните органи и за други органи, като например OLAF; подчертава ценния принос на организации като Еврофиск; припомня ролята на доставчиците на платежни услуги и необходимостта да се гарантират високи стандарти на докладване относно ДДС; счита, че е необходимо Комисията да извърши проучване на въздействието, за да се направи оценка на въвеждането на общ механизъм за обратно начисляване в няколко държави членки в контекста на прилагането на Директивата на Съвета относно временното прилагане на общ механизъм за обратно начисляване за доставките на стоки и услуги на стойност над определен праг (30), с цел борба срещу вътреобщностните измами с липсващ търговец и извършване на оценка по-специално на неговото въздействие върху борбата срещу всички видове измами с ДДС и на последиците за разходите на предприятията за привеждане в съответствие;

20.

 отбелязва, че е възможно широкото многообразие от ставки да доведе до изкривяване на цените на вътрешния пазар, като създава стимули за трансгранично пазаруване; отбелязва, че по-специално диверсификацията на ставките на ДДС създава стимул за възползване от разликите в цените между държавите чрез насочване на потреблението към държавите членки с по-ниски ставки на ДДС и за нарушаване на събирането на ДДС от правителствата;

21.

 припомня, че дружествата се нуждаят от опростен и централизиран достъп до информация относно ставките, точните ставки на ДДС за различните стоки и услуги в отделните държави членки и условията за нулева ставка на ДДС, както и от ясни и недвусмислени правила за ДДС с цел насърчаване на трансграничната стопанска дейност и намаляване на административната тежест за нея; във връзка с това приветства опростения и цифровизиран метод за регистриране чрез онлайн портал за режима на ДДС за малки предприятия, които извършват трансгранични дейности, което намалява разходите и административната тежест; отбелязва, че 26 от 27-те държави членки използват намалени ставки като част от своите данъчни и социални политики; припомня, че един общ информационен интернет портал относно прилагането на системите на ДДС в различните държави членки би насърчил трансграничната стопанска дейност и би намалил административната тежест за дружествата;

22.

 приветства положителната тенденция за намаляване на разходите за постигане на съответствие благодарение на продължаващата цифровизация на предприятията и публичната администрация; отбелязва, че в държавите от ОИСР времето, необходимо за спазване на данъчното законодателство, е спаднало от 230 часа през 2006 г. на 162 часа през 2020 г. главно поради приемането на системи за електронно деклариране и плащане (31);

23.

 подчертава, че добре разработената система на ДДС е неутрална и не следва да засяга търговията, но че на практика е трудно този принцип да бъде проверен в световен мащаб с оглед на практиката на освобождаване от ДДС, неефективността на системите за възстановяване и множеството ставки, водещи до по-високи разходи за привеждане в съответствие; припомня, че ефективната система на ДДС допринася за борбата срещу данъчните измами и оптимизирането на данъчното облагане; подчертава, че все по-голям брой МСП имат готовност да търгуват в рамките на ЕС, особено чрез онлайн сделки, и че системата на ДДС в ЕС следва да има за цел да улеснява този трансграничен растеж;

24.

 отбелязва, че емпиричните данни показват, че настоящата система на множество ставки на ДДС е регресивна в държавите членки, когато се измерва като процент от разполагаемия доход, но е пропорционална или леко прогресивна в повечето държави членки, когато се измерва като процент от разходите; отбелязва още, че когато се измерват като пропорция от разходите, съществуващите намалени и нулеви ставки на ДДС спомагат за увеличаване на прогресивността на ДДС в сравнение със системите на единна ставка на ДДС; отбелязва освен това, че данните сочат, че само ставките на ДДС, които са намалени с цел подпомагане на домакинствата с ниски доходи (като например намалени ставки върху хранителни продукти), увеличават прогресивността на ДДС; призовава държавите членки, когато прилагат намалени ставки на ДДС, да правят това с конкретната цел да подкрепят домакинствата с по-ниски доходи;

25.

 подчертава, че на държавите членки следва да бъде разрешено да прилагат нулеви ставки на ДДС за стоки от първа необходимост;

Въздействие на намалените ставки върху потребителите и върху социалните и екологичните цели

26.

 отбелязва, че прилагането на намалени ставки не води системно до постоянно снижаване на цените за потребителите и че ефективността на намалената ставка зависи от няколко фактора, като например степента, до която предприятията я прехвърлят върху потребителите, нейната продължителност във времето, мащаба на намалението и сложността на системата на ставките; счита, че поради това цялостното прехвърляне на намаленията е сложен процес и не следва да се извършва без задълбочена оценка на въздействието; отбелязва също, че макар съществуващите намалени и нулеви ставки на ДДС да са от по-голяма пропорционална полза за домакинствата с ниски доходи в ЕС (измерени като дял от разходите), обикновено те са от по-голяма полза за домакинствата с по-високи доходи в абсолютно (парично) изражение; поради това отбелязва, че е необходимо да се извършат обстойни анализи и оценки на въздействието, за да се гарантира, че намаленията се прилагат само когато могат да бъдат от полза за домакинствата с ниски доходи;

27.

 подчертава факта, че намалените ставки обикновено имат легитимната цел да гарантират, че стоките от първа необходимост са достъпни за всички; подчертава, че намалените ставки на ДДС за стоки от първа необходимост (напр. храна) обикновено правят ДДС по-прогресивен; подчертава, че намалените ставки могат да са особено ефективни в общества с големи разлики в доходите и с висока степен на социално и икономическо неравенство; отбелязва, че емпиричните данни за ефективността на намалените ставки на ДДС при насърчаването на социално желателни или екологосъобразни стоки са оскъдни и двусмислени;

28.

 изразява дълбока загриженост относно регресивния характер на потребителските данъци; подчертава, че следва да се поддържат ниски ставки на ДДС, тъй като той налага непропорционална тежест върху домакинствата с по-ниски доходи, като влошава неравенството в разпределението на богатството;

29.

 отбелязва, че ефективността на намалените ставки на ДДС за популяризирането на екологосъобразни стоки и услуги все още е трудно да се оцени поради липсата на емпирични данни, макар че в определени изследвания на случаи и според определени модели могат да се измерят положителни въздействия; подчертава обаче, че за да популяризира екологосъобразното потребление, за държавите членки е от първостепенна важност постепенно да премахнат всички нулеви ставки и намалените ставки на ДДС върху екологично вредните стоки и услуги; призовава държавите членки постепенно да премахнат намалените ставки за силно замърсяващи стоки и услуги до 2030 г., за да постигнат целите на ЕС в областта на климата, залегнали в Европейския зелен пакт; призовава държавите членки да проучат прилагането на компенсаторни механизми, които да помогнат на домакинствата с ниски доходи да се справят с намаляването на разполагаемия доход, произтичащо от по-високите ставки на ДДС за замърсяващи стоки и услуги;

30.

 подчертава в тази връзка, че намалените ставки следва да отчитат устойчивостта на публичните финанси; отбелязва, че рационализацията, предназначена за постигане на единна система на ДДС, следва да отчита историческото и временното прилагане на намалени ставки, при условие че са изпълнени други условия;

31.

 подчертава, че наличните данни предполагат, че често намалените ставки на ДДС по-скоро са неефективен инструмент за постигането на социални или екологични цели, тъй като водят до значителни разходи на правителствата поради разликата между различните ставки, по-ниските данъчни приходи, повишените административни разходи, разходите за контрол и проверки, натиска на представителите на социални и икономически организации, разходите за привеждане в съответствие, нарушенията в икономическите процеси или дори данъчните измами, както и поради трудността за достигане до целевите групи;

32.

 отбелязва, че за да се направи пълна оценка на ефикасността и ефективността на нестандартните ставки на ДДС, е необходимо те да бъдат сравнени с алтернативни инструменти на политиката; счита, че тези мерки могат да бъдат по-ефективни, гъвкави, видими и икономически ефективни инструменти за постигане на тези социални и екологични цели, ако се използват от правителствата по ефикасен начин; отбелязва обаче, че тези инструменти са в основата на националния данъчен суверенитет и са заложени в националните правомощия, тъй като няма законодателство на ЕС за тяхната хармонизация; посочва, че въпреки това те трябва да спазват политиката на ЕС в областта на конкуренцията;

33.

 подчертава, че единна система на ДДС, съчетана с алтернативни инструменти на политиката и редица социални реформи и екологични данъчни инструменти, са все възможности, които си струва да се проучат при разработването на ефективна цялостна данъчна система в икономически, социален и екологичен аспект, стига те да не създават ненужна тежест за домакинствата с ниски доходи; отбелязва, че Нова Зеландия има единна ставка на ДДС от 15 % и прилага данъчен кредит за домакинствата с ниски доходи; подчертава, че усилията за опростяване или хармонизиране на системата на ДДС в ЕС няма да доведат до по-високи стандартни ставки на ДДС; изтъква, че фиксираната финансова помощ и информационните кампании биха могли да бъдат възможност за подкрепа на стоките от общ интерес;

Заключение

34.

 припомня, че приходите от ДДС са сред най-важните източници на публични приходи, като възлизат средно на около 21 % от общите данъчни приходи в ЕС; отбелязва, че разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС възлиза средно на 10 % и че също така ДДС представлява собствен ресурс за бюджета на ЕС; подчертава, че всяко намаляване на облагаемата основа на ДДС може да доведе до загуба на приходи за публичните финанси; призовава националните данъчни органи да предприемат инициативи за намаляване на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС, за да се подобрят публичните финанси, особено в контекста на икономическия спад, причинен от пандемията на COVID-19, и за да се увеличат постъпленията от собствените ресурси на ЕС;

35.

 във връзка с това приветства факта, че през последното десетилетие е постигнат значителен напредък в сътрудничеството между данъчните органи на държавите членки; подкрепя по-нататъшните обсъждания между държавите членки с цел засилване на административното сътрудничество;

36.

 припомня заключенията от проучването на DIW Econ, в които се подчертава, че през 2019 г. стандартната ставка е била приложена средно към 71 % от общата данъчна основа в държавите членки; изтъква, че разходите за привеждане в съответствие с диверсифицираните системи на ДДС могат да бъдат значително намалени чрез продължаване на цифровизацията на предприятията и публичните администрации; изтъква, че разходите за диверсифицирани системи на ДДС за предприятията, особено за МСП, нарушенията, които те могат да причинят на вътрешния пазар и търговията, както и тяхното въздействие върху правителствата по отношение на загубата на приходи, трябва да бъдат внимателно оценени, за да се постигне съгласувана, справедлива и ефикасна система на ДДС в ЕС; отбелязва, че намалените ставки за стоки от първа необходимост (напр. храна) обикновено правят ДДС по-прогресивен и че домакинствата с ниски доходи действително се ползват от намалени ставки на ДДС, макар че те са по-малко ефективни средства за постигане на разпределението на приходите или екологичните цели;

37.

 констатира, че трудностите за намаляване на разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС в отделните държави членки се дължат на комбинация от фактори, сред които необходимостта да се запазят редица освобождавания от ДДС, предоставени за някои стоки и услуги, и желанието на държавите членки да запазят намалени ставки от най-малко 5 %; признава, че държавите членки трябва да запазят гъвкавост при определянето на своите ставки на ДДС, като се има предвид значението на този данък като бюджетен инструмент;

38.

 призовава за опростена и модернизирана система на ДДС, която да ограничи освобождаванията и да въведе нестандартни ставки, с цел насърчаване на лоялна и ефективна конкуренция между предприятията на вътрешния пазар, намаляване на разходите за привеждане в съответствие и подобряване на доброволното спазване; отбелязва, че такава опростена система на ДДС ще продължи да се ползва от системата за обслужване на едно гише, за да се намалят разходите за постигане на съответствие за дружествата в ЕС и за да се засили търговията в рамките на ЕС; отбелязва предложението на предишното португалско председателство на Съвета за постепенно премахване на равнището на държавите членки на всички нулеви и намалени ставки на ДДС върху вредните за околната среда стоки и услуги, като например изкопаемите горива, химическите пестициди и химическите торове; призовава за прилагането на социални мерки за домакинствата с ниски доходи, за да се компенсира намаляването на разполагаемия доход, произтичащо от по-високите ставки на ДДС за замърсяващите стоки и услуги; настоятелно призовава държавите членки бързо да приемат предложението за преразгледана директива относно ставките на ДДС (32);

39.

 подчертава, че разликата между потенциалните и реално събраните приходи от ДДС се дължи главно на комбинация от фактори във всяка държава членка, като законодателните вратички, липсата на ресурси и на цифрова ефективност в данъчните администрации, неефективността на мерките за прилагане и контрол, по-специално по отношение на данъчните измами, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране; призовава в тази връзка държавите членки да подобрят административното сътрудничество и да засилят резултатите на националните данъчни органи; приветства инструмента „Анализ на операциите в мрежа“ и подкрепя установяването на засилено сътрудничество между членовете на Еврофиск с цел бързото откриване на верижни измами; призовава Конференцията за бъдещето на Европа да разгледа този въпрос в контекста на защитата на финансовите интереси на ЕС;

40.

 счита за необходимо да се проучи по-хармонизирано въвеждане на електронното фактуриране във всички държави членки и в други области освен задължителното му прилагане понастоящем в областта на обществените поръчки в целия ЕС, като се има предвид, че то се оказа ефективно средство за борба с измамите и с отклонението от данъчно облагане в държавите, в които е въведено и за други видове сделки, и че то също така доведе до по-голямо опростяване и до намаляване на разходите за привеждане в съответствие;

41.

 припомня значението на независимостта и безпристрастния характер на Европейската данъчна обсерватория, която беше създадена по инициатива на Парламента; подчертава, че програмата „Фискалис“ за периода 2021 — 2027 г. е важен инструмент, който гарантира бързото и конструктивно сътрудничество между данъчните органи;

42.

 припомня, че ефективността на намалените ставки като инструмент на политиката трябва винаги да се оценява в специфичния контекст на други съществуващи инструменти на политиката; добавя, че намалените ставки често допълват съществуващите инструменти на социалната политика и на политиката в областта на околната среда и че преките данъчни стимули са инструменти, които са насочени по-добре към домакинствата с ниски доходи — например необлагаем праг и прогресивни данъчни ставки — и като цяло са по-евтини, ако са изпълнени други условия;

43.

 подчертава необходимостта от преминаване към окончателна система на ДДС, основана на принципа на данъчно облагане в държавата на местоназначение; настоятелно призовава Съвета да приеме колкото е възможно по-скоро предложението от 25 май 2018 г. за директива (COM(2018)0329), като се има предвид степента на загуба на национални бюджетни ресурси и на бюджетни ресурси на ЕС при настоящия режим; подчертава в тази връзка основните принципи на бъдещата окончателна система на ДДС за трансгранично данъчно облагане на доставките на стоки в рамките на ЕС в тяхното местоназначение и начисляване и събиране на ДДС в държавата членка по местоназначение от доставчика;

44.

 призовава Комисията да изготви във връзка с този доклад конкретни законодателни предложения, като вземе предвид горепосочените конкретни теми; призовава Съвета да цени диалога и сътрудничеството с Парламента в стремежа за пълноценна реформа на системата на ДДС, като вземе под внимание тези предложения, както и основната необходимост да се гарантира демократичен характер на промените в данъчната политика на ЕС;

45.

 подкрепя предложението на Сметната палата (33) да се обмисли създаването на механизъм за преразглеждане на многогодишната среднопретеглена ставка в периода, обхванат от многогодишната финансова рамка, за да се избегнат нарушения на нивото на вноските на базата на ДДС през този период, в случай че държава членка реши да промени своята политика в областта на ДДС;

46.

 отбелязва, че Директивата за ДДС подлежи на единодушно одобрение в Съвета съгласно член 113 от ДФЕС;

47.

 припомня ползите от данъчния идентификационен номер като полезен инструмент за гарантиране на постигането на съответствие с данъчните задължения и тяхното спазване; призовава Комисията и държавите членки да проучат всички възможности, които открива данъчният идентификационен номер като механизъм за запазване на стандартите за висока степен на ефективност при докладването;

48.

 подкрепя идеята за разширяване на обхвата на обслужването на едно гише за ДДС, което действа от 2015 г., към декларирането и плащането на ДДС; подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на адаптирането на обслужването на едно гише към разрастването на пазара в областта на електронната търговия;

49.

 призовава Комисията да направи оценка на текущата рамка и да предложи конкретни законодателни предложения относно контрола върху трансграничните сделки, който трябва да бъде засилен, за да се гарантира събирането на ДДС; подчертава в тази връзка необходимостта специално да се вземат под внимание възможностите, произтичащи от използването на нови цифрови технологии, при високи стандарти на защита на данните и неприкосновеността на личния живот, които произтичат от правата на данъкоплатците;

50.

 припомня колко е важно да се гарантира пълно транспониране и правилно прилагане на пакета за ДДС в областта на електронната търговия; призовава Комисията да направи оценка на актуалното положение в тази връзка и да представи конкретни предложения за адаптиране на правилата, като при необходимост вземе предвид експоненциалния растеж на електронната търговия; отбелязва, че в сектора на електронната търговия има значителни пропуски в събирането на ДДС; приканва Комисията да проучи заключенията в специалния доклад на Европейската сметна палата по този въпрос, за да се запълнят пропуските в събирането на ДДС;

51.

 припомня значението на по-тесния диалог с международните партньори, главно най-важните търговски партньори, във връзка с ДДС; счита, че това сътрудничество трябва да започва и да се основава на принципа на административното сътрудничество, за да се гарантира ефективна логика на обмена на информация, който може да укрепи борбата срещу схемите, водещи до измами или отклонение от данъчно облагане;

52.

 отбелязва намерението на Комисията да промени естеството на своя Комитет по ДДС и неговите цели във връзка с бъдещ комитет по комитология; подчертава необходимостта да се разчита на позицията на Парламента по този въпрос; припомня необходимостта да се гарантира пълно зачитане на институционалната рамка на ЕС относно данъчното облагане и разпределянето на компетентностите във връзка с непрякото данъчно облагане;

o

o o

53.

 възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)  ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

(3)  ОВ L 348, 29.12.2017 г., стр. 7.

(4)  ОВ L 311, 7.12.2018 г., стр. 3.

(5)  ОВ L 310, 2.12.2019 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 62, 2.3.2020 г., стр. 13.

(7)  ОВ L 62, 2.3.2020 г., стр. 7.

(8)  ОВ L 77, 23.3.2011 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 348, 29.12.2017 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 348, 29.12.2017 г., стр. 32.

(11)  ОВ L 259, 16.10.2018 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 313, 4.12.2019 г., стр. 14.

(13)  ОВ L 40, 13.2.2020 г., стр. 114.

(14)  ОВ L 188, 28.5.2021 г., стр. 1.

(15)  Влизането в сила се отлага за 1 юли 2022 г.

(16)  ОВ C 449, 23.12.2020 г., стр. 295.

(17)  ОВ C 474, 24.11.2021 г., стр. 182.

(18)  ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 270.

(19)  ОВ C 94 E, 3.4.2013 г., стр. 5.

(20)  ОВ C 224, 27.6.2018 г., стр. 107.

(21)  ОВ C 108, 26.3.2021 г., стр. 8.

(22)  ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 204.

(23)  Приети текстове, P9_TA(2021)0392.

(24)  ОВ X 71, 14.4.1967 г., стр. 1301.

(25)  ОВ X 71, 14.4.1967 г., стр. 1303.

(26)  Както е очертано в Плана за действие на ЕС за единно пространство на ЕС по отношение на ДДС.

(27)  COM(2018)0329.

(28)  Като изкуствения интелект, големите информационни масиви и технологията на блоковата верига.

(29)  Това означава, че подкрепата идва първо от държавите членки, а след това от ЕС.

(30)  Директива (ЕС) 2018/2057 на Съвета от 20 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на временното прилагане на общ механизъм за обратно начисляване за доставките на стоки и услуги на стойност над определен праг (ОВ L 329, 27.12.2018 г., стр. 3).

(31)  Проучване на PWC и Групата на Световната банка от 26 ноември 2019 г., озаглавено „Плащане на данъци през 2020 г.: Променящият се пейзаж на данъчната политика и администрация в 190 икономики“, стр. 27.

(32)  COM(2018)0020.

(33)  Становище № 11/2020.

Top