6.9.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 257/38

—

като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция през 2011 г. (SEC(2011)1201),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2011—2012 г.“ (COM(2011)0666),

—

като взе предвид своите предходни резолюции от 27 септември 2006 г. относно напредъка на Турция по пътя на присъединяване към ЕС (1), от 24 октомври 2007 г. относно отношенията между ЕС и Турция (2), от 21 май 2008 г. относно напредъка на Турция през 2007 г. (3), от 12 март 2009 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2008 г. (4), от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2009 г. (5), от 9 март 2011 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2010 г. (6) и от 6 юли 2005 г. (7) и 13 февруари 2007 г. (8) за ролята на жените в обществения, икономическия и политическия живот в Турция,

—

като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

—

като взе предвид Решение 2008/157/ЕО на Съвета от 18 февруари 2008 година относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция (9) („партньорството за присъединяване“), както и предходните решения на Съвета относно партньорството за присъединяване от 2001, 2003 и 2006 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г. и 5 декември 2011 г.,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че преговорите за присъединяването на Турция започнаха на 3 октомври 2005 г., след като Съветът одобри рамката за преговори, и като има предвид, че започването на тези преговори представляваше началото на дългосрочен и отворен процес, основан на строги изисквания и ангажимент за провеждане на реформи;

Б.

като има предвид, че Турция е поела ангажимент за провеждане на реформи, за поддържане на добросъседски отношения и постепенно сближаване с ЕС, както и че тези усилия следва да се разглеждат като възможност за модернизиране на самата Турция и за консолидиране и по-нататъшно подобряване на демократичните й институции, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи;

В.

като има предвид, че цялостното изпълнение на всички критерии от Копенхаген и интеграционният капацитет на ЕС, в съответствие със заключенията от заседанието на Европейския съвет, проведено през декември 2006 г., продължават да бъдат основата за присъединяване към ЕС, който е общност, основана на споделени ценности, лоялно сътрудничество и взаимна солидарност между всички негови държави членки;

Г.

като има предвид, че в своя доклад за напредъка през 2011 г. Комисията заключи, че Турция е държава от основно значение за сигурността и просперитета на Европейския съюз, че приносът на Турция към Европейския съюз в редица области от решаващо значение ще бъде напълно ефективен при наличието на положителна програма и ползващ се с доверие подход към преговорния процес и че е от основно значение Турция да продължи извършването на реформи, свързани с политическите критерии и че са необходими значителни по-нататъшни усилия за гарантиране на основните права;

Д.

като има предвид, че Комисията започна обновена положителна програма между ЕС и Турция за съвместното и активно очертаване на бъдещето; като има предвид, че тази положителна програма надгражда върху солидните основи на отношенията между ЕС и Турция и придвижва напред процеса на реформи; като има предвид, че тази нова инициатива не замества преговорите по присъединяване, а ги допълва с цел подкрепа на реформите и разширяване на правата и свободите на турските граждани;

Е.

като има предвид, че Турция все още не е приложила, за шеста поредна година, разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция, и Допълнителния протокол към него;

Ж.

като има предвид, че в своя полза и с оглед на укрепването на стабилността и насърчаването на добросъседските отношения и положителното политическо и икономическо партньорство, Турция е необходимо да увеличи усилията си за решаване на неуредените двустранни въпроси със своите непосредствени съседи, включително неуредените правни задължения и споровете относно сухоземните и морските граници и въздушното пространство, съгласно разпоредбите на Хартата на ООН и международното право;

З.

като има предвид, че мащабът на турската икономика се е утроил през изминалото десетилетие, като тя е отбелязала растеж от почти 10 % през последната година и се счита за една от най-бързо развиващите се икономики в света и една от седемте най-големи бързоразвиващи се икономики в света; като има предвид, че търговията между Европейския съюз и Турция възлиза на 103 милиарда евро през 2010 г., като Турция е седмият най-голям търговски партньор на Съюза, а Съюзът е най-големият търговски партньор на Турция, като 80 % от преките чуждестранни инвестиции в Турция идват от Европейския съюз; като има предвид, че предприятия от ЕС създадоха над 13 000 дружества в Турция; като има предвид обаче, че БВП на глава от населението на Турция остава нисък в сравнение с този на повечето държави – членки на ЕС, в частност с този на по-конкурентоспособните; като има предвид, че сравнително ниският БВП на глава от населението в голяма страна – кандидатка за членство създава особени предизвикателства в областите на икономическо и социално сближаване с настоящите държави членки; като има предвид, че икономическият растеж следва също така да зачита принципа на екологичната устойчивост; като има предвид, че и Турция, и ЕС ще извлекат ползи от продължаващата икономическа интеграция;

И.

като има предвид, че диалогът и сътрудничеството между ЕС и Турция относно стабилността, демокрацията и сигурността в Близкия изток в по-широк план са от стратегическо значение; като има предвид, че в контекста на ефективния процес на реформи Турция, изградена въз основата на стабилна светска държава, се доказа като източник на вдъхновение за демократизацията на арабските държави в хода на техните усилия да извършат демократичен преход и социално-икономически реформи; като има предвид, че структурираният диалог между ЕС и Турция за постепенно координиране на съответните им външни политики и политики на съседство би могъл да осигури уникално по рода си взаимодействие, в частност в подкрепа на демократизацията и социално-икономическата реформа на целия Средиземноморски регион и Близкия изток като цяло, и с оглед на предизвикателствата, поставени от Иран;

Й.

като има предвид, че Турция е главен енергиен коридор на ЕС за кавказки и каспийски нефтени и газови ресурси и има стратегическа близост с Ирак и неговите развиващи се пазари на нефт и природен газ; като има предвид, че планираният тръбопровод „Набуко“ продължава да бъде един от най-големите приоритети на ЕС в областта на енергийната сигурност; като има предвид, че Турция и Азербайджан сключиха споразумение на 25 октомври 2011 г. относно транзита на азербайджански газ през турска територия, което ще отвори южния газов коридор, ще засили доставките на газ за планирания тръбопровод „Набуко“ и за транзитния газов коридор ITGI (междусистемна връзка между Турция, Гърция и Италия), като по този начин ще укрепи енергийната сигурност на Съюза; като има предвид, че Турция разполага със съществен потенциал за енергия от възобновяеми източници от нейните значителни соларни, вятърни и геотермални ресурси;

К.

като има предвид, че трайният мир, стабилност и просперитет на Балканите са от стратегическо значение както за ЕС, така и за Турция;

1.

Подчертава взаимозависимостта между Европейския съюз и неговите държави членки и Турция; признава икономическия потенциал и потенциала за растеж на Турция и значимата й роля за регионалната стабилност и енергийната сигурност; подчертава, че тази взаимозависимост се допълва от полезността на потенциалното взаимодействие между външната политика, политиката на сигурност и политиката на съседство на Съюза и на Турция, носещо ползи и засилено влияние и на двете страни; при все това счита, че тази взаимозависимост може да донесе положителни резултати единствено ако се изразява в контекста на взаимен ангажимент, стратегически диалог и ефективно сътрудничество, успешно провеждане на процеса на реформи и изпълнение на реформите, и добри отношения между Турция и съседните държави членки;

2.

Приветства и изразява своята подкрепа за усилията на Комисията да разработи нова положителна програма, обхващаща широк спектър от области от общ интерес и насочена към нова динамика в отношенията между ЕС и Турция, постигането на осезаеми резултати и ползи за двете страни, както и възможността ЕС да остане еталон за непрекъснати реформи в Турция и да помага на Турция да изпълни критериите за присъединяване; подкрепя диалога с Турция относно подписани от ЕС споразумения за свободна търговия, които оказват потенциално въздействие върху Турция в рамките на митническия съюз; приема становището, че следва да бъдат положени отново усилия за създаване на условия за отваряне на главите в областта на правосъдието и основните права; настоява, че отношенията между Турция и съседните й държави членки са ключов фактор за обновяване на преговорите и диалога;

3.

Отбелязва, че Турция е единствената страна кандидатка без либерализиране на визовия режим; подчертава, че е важно да бъде улеснен достъпът до Европейския съюз за бизнесмени, представители на академичните среди, студенти и представители на гражданското общество; подкрепя усилията на Комисията и държавите членки да прилагат визовия кодекс, да хармонизират и опростят изискванията за визи и създаването на нови центрове за улесняване на издаването на визи в Турция; настоятелно призовава Турция без по-нататъшно забавяне да подпише и прилага споразумение за реадмисия между ЕС и Турция и да гарантира, че докато това споразумение влезе в сила, съществуващите двустранни споразумения се прилагат изцяло; подчертава значението на засилването на сътрудничеството между ЕС и Турция в областта на управлението на миграцията, борбата с трафика на хора и граничния контрол, наред с другото, предвид големия процент нелегални имигранти, влизащи на територията на ЕС през Турция; настоява за постепенното сближаване на визовите политики на Турция и ЕС по отношение на гражданите на трети държави; счита, че след като споразумението за реадмисия бъде подписано, Съветът следва да предостави мандат на Комисията да започне диалог за визовия режим и да определи пътна карта за либерализиране на визовия режим;

4.

Приветства Турция за изборния процес по повод на общите избори през юни 2011 г., при които беше отчетена висока избирателна активност и които получиха положителна оценка от международните наблюдатели като демократични и формирани от едно жизнено гражданско общество; същевременно отново заявява значението на една реформа на закона за политическите партии и на избирателния закон, с която да се намали десетпроцентовият минимален праг за представителство в парламента, който е най-високият праг сред всички държави, които членуват в Съвета на Европа, и не може да отрази по подходящ начин плурализма на турското общество; призовава за премахването на всички пречки пред учредяването на политически групи в турското Велико народно събрание (Меджлис);

5.

Приветства решението на новото правителство на Република Турция за създаване на министерство по въпросите на ЕС, което отразява разбирането, че подновените усилия, ангажиментът и диалогът са от изключително значение;

6.

Припомня основната роля на Меджлиса като център на демократичната система на Турция и следователно подчертава необходимостта да му бъде предоставена по-значима роля в предоставянето на платформа за всички политически партии, основана на контрол и отчетност, за техния принос към демократичния диалог и за насърчаването на приобщаващ процес на реформи;

7.

Припомня необходимостта да се продължи работата по прилагането на пакета, свързан с конституционната реформа от 2010 г., и призовава Комисията да включи в доклада относно напредъка от 2012 г. подробен анализ относно напредъка в процеса на изпълнение;

8.

Изразява пълната си подкрепа за изготвяне на нова гражданска конституция за Турция като единствена по рода си възможност за действителна конституционна реформа, насърчаваща демокрацията, принципите на правовата държава, гаранциите за основните права и свободи (по-специално свободата на изразяване и свободата на медиите), плурализма, приобщаването, доброто управление, отчетността и единството в турското общество, в пълно съответствие с Хартата на основните права на ЕС; призовава всички политически партии и заинтересовани страни да подкрепят и възприемат положителен и съзидателен подход към преговорите за новата конституция, основан на консенсус и конструктивен компромис; подчертава необходимостта да се продължи подготвителната работа в процеса на изготвяне и във връзка с това приветства решението да се гарантира равностойно представителство на всички политически сили в помирителния конституционен комитет и обещанието процесът на изготвяне да се основава на възможно най-широки консултации с всички сегменти на обществото като част от процес, който реално ангажира турското гражданско общество; подчертава, че новата конституция следва да защитава правата на всички групи и лица в Турция, да гарантира разделението на властите, да гарантира независимостта и безпристрастността на съдебната система, да осигурява пълен граждански контрол над военните и да насърчава приобщаващо турското гражданство;

9.

Насърчава Турция да използва процеса на изготвяне на конституция като възможност за разработване на по-реалистична и демократична идентичност, която да позволява цялостното признаване на всички нейни етнически и религиозни общности; да признае, че съвременното гражданство не е от етническо естество, както и да включи защита на правото на ползване на матерен език в новата гражданска конституция;

10.

Подчертава значението на спокойните и конструктивни отношения между правителството и опозицията като предпоставка за ефективен процес на реформи; припомня, че едно действително демократично и плуралистично общество винаги трябва да се основава на двата стълба, на правителството и опозицията, както и на непрекъснат диалог и сътрудничество между двете страни; във връзка с това изразява безпокойството си относно продължаващите съдебни процеси и продължителни периоди на досъдебно задържане, засягащи членове на Меджлиса, както и относно започнатото съдебно дознание за отнемане на депутатския имунитет на г-н Kemal Kılıçdaroğlu, лидер на основната опозиционна партия; подчертава, че в ситуация, в която народните представители трябва да изпълняват своите задължения под заплахата от преследване, демокрацията и свободата на изразяване не са гарантирани;

11.

Приветства продължаващите усилия за подобряване на гражданския контрол над военните сили, и по-специално приемането на Закона за Сметната палата през декември 2010 г. с цел гарантиране на граждански контрол над военните разходи; призовава за прилагането на пълен съдебен контрол върху разходите на военните сили; призовава жандармерията и въоръжените сили да преминат под гражданска юрисдикция, а жандармерията да бъде внимателно наблюдавана от омбудсмана; подчертава необходимостта да се гарантира оперативната способностна въоръжените сили, като се има предвид значението на членството на Турция в НАТО;

12.

Подчертава, че реформата на съдебната система е задължителна предпоставка за модернизацията на Турция и че тази реформа трябва да доведе до модерна, ефикасна, напълно независима и безпристрастна съдебна система, гарантираща справедлив процес за всички граждани; във връзка с това приветства приемането на законодателство относно Висшия съвет на съдиите и прокурорите (ВССП) и относно Конституционния съд, в тясно сътрудничество с Венецианската комисия; насърчава турското правителство да изпълни препоръките на Венецианската комисия от 2011 г., по-специално във връзка с процедурата за избор на ВССП, ролята на министъра на правосъдието в този орган, както и процедурата за назначаване на съдии и прокурори; призовава да се предприемат мерки, за да се гарантира, че решенията на ВССП са прозрачни и подлежат на съдебен контрол; посочва необходимостта от предприемане на допълнителни мерки с цел гарантиране на възможността за съдебен контрол на всички първоинстанционни решения на Висшия съвет за повишения, трансфери на други места и дисциплинарни санкции; приветства решението на министерството на правосъдието за създаване на генерална дирекция за правата на човека, която да отговаря за цялостното, ефективно и навременно изпълнение от страна на Турция на решенията на Европейския съд по правата на човека; във връзка с това изразява съжалението си относно увеличаващия се брой нови жалби, отправени към Европейския съд по правата на човека; приветства новите предложения за реформа на съдебната система, и по-специално във връзка с критериите за задържане, като първа стъпка в правилната посока;

13.

Счита, че новото законодателство относно Конституционния съд следва да гарантира, че тази съдебна инстанция има правомощия за оценка и преглед на съвместимостта на турското законодателство с международните споразумения, ратифицирани от Турция, като например Европейската конвенция за правата на човека;

14.

Изразява загриженост относно последната присъда по делото Hrant Dink; подчертава, че е изключително важно да се проведе пълно разследване на убийството на Hrant Dink и всички отговорни лица да бъдат изправени пред правосъдието и в този контекст подчертава решението на Европейския съд по правата на човека от 2010 г., съгласно което Турция не е провела ефективно разследване на убийството на Hrant Dink; счита, че този съдебен процес е изпитание за принципите на правовата държава и независимостта на съдебната система в Турция;

15.

Отново изразява своята загриженост, че съдебните процедури все още не са подобрени в достатъчна степен, що се отнася до ефикасността и нормите, така че да гарантират правото на справедлив и своевременен съдебен процес, включително правото на достъп до уличаващи доказателства и документи от съдебното производство в ранните фази на производството, и достатъчно гаранции за всички заподозрени лица; отново изразява сериозна загриженост относно прекомерно дългите периоди на досъдебно задържане, което понастоящем може да достигне до десет години и да се превърне в де факто наказание без съдебен процес; настоятелно призовава Меджлиса да реформира законодателството в тази област съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека и нормите на Съвета на Европа, като приведе максималните срокове на досъдебно задържане в Турция в съответствие със средната продължителност на сроковете за досъдебно задържане в Европейския съюз; настоятелно призовава правителството да продължи своите реформи и да преразгледа закона за борба с тероризма и турския наказателен кодекс; припомня, че специалната делегация на Европейския парламент за наблюдение на съдебните процеси срещу журналисти ще продължи да следи развитието на събитията; изразява тревога по повод големия брой непълнолетни/малолетни затворници, като 2 500 от тях са на възраст между 12 и 18 години;

16.

Призовава турското правителство да разгледа въпроса с големия брой неприключени съдебни дела, да приведе в действие районните апелативни съдилища, които по закон трябваше да започнат работа от юни 2007 г., възможно най-скоро и да се концентрира върху обучението на съдии за тази цел;

17.

Подчертава значението на правото на всеки гражданин на надлежна защита в съдебни процедури и припомня отговорността на държавата да гарантира достъп до правна защита; припомня също така, че адвокатите следва да се ползват с граждански и наказателен имунитет по отношение на съответните становища, направени добросъвестно в писмени и устни пледоарии или в професионални изяви пред съда, трибунала или друг правен или административен орган; призовава Турция да гарантира възможността на адвокатите да изпълняват всички свои професионални функции, без да са обект на заплахи, пречки, тормоз или нерегламентирана намеса;

18.

Подчертава, че разследванията на предполагаеми планове за преврат, като случаите „Ергенекон“ и „Чук“, трябва да демонстрират силата и правилното, независимо, безпристрастно и прозрачно функциониране на турските демократични институции и на съдебната система, както и техния твърд и безусловен ангажимент за зачитане на основните права; изразява загриженост относно твърденията за използване на противоречиви доказателства срещу обвиняемите в тези случаи; призовава Комисията внимателно да следи посочените по-горе случаи и да оповести в подробности констатациите в приложение към доклада на Комисията за напредъка през 2012 г.;

19.

Дава израз на своето облекчение във връзка с освобождаването преди съдебния процес на журналистите Ahmet Șik, Nedim Șener, Muhammet Sait Çakir и Coșkun Musluk, като важна стъпка в посока възстановяване на спазването на основните свободи в Турция; подчертава, обаче че тяхното освобождаване не следва да скрива факта, че много други журналисти продължават да са в затвора;

20.

Отново изразява загриженост относно практиката за образуване на наказателни производства срещу защитници на правата на човека, активисти и журналисти, които съобщават данни за нарушения на правата на човека или повдигат други въпроси от обществен интерес като принос към дебата за едно плуралистично общество; подчертава, че подобни преследвания влияят отрицателно върху общественото възприятие относно независимостта и безпристрастността на съдебната система; счита криминализирането на изразяването на мнение за важна пречка пред пълната защита на правата на човека в Турция и изразява съжаление за несъразмерните ограничения по отношение на свободата на изразяване на мнение, на сдружаване и на събрания;

21.

Изразява загриженост относно широкото тълкувателно и приложно поле на турския закон за борба с тероризма и турския наказателен кодекс, по-специално в случаите, когато не е доказана принадлежността към терористична организация и се решава, че дадено действие или становище съвпадат с целите на терористична организация; изразява загриженост относно продължаващите съобщения за мъчения и малтретиране в полицейските участъци и в затворите, прекомерната употреба на сила от полицейските служители при демонстрации и липсата на напредък при привличането под съдебна отговорност на държавни служители за предполагаеми злоупотреби с правата на човека; настоятелно призовава Турция да преразгледа приоритетно закона за борба с тероризма и да изпълнява стриктно своите международни задължения по отношение на правата на човека, като измени съответното законодателство; приветства решението да се проведе вътрешно обучение за съдиите и прокурорите относно свободата на изразяване на мнение и свободата на печата, както и относно фундаменталната роля на Европейския съд по правата на човека; настоятелно призовава турското правителство да осигури систематично и достатъчно обучение на полицейските служители относно съдебната практика на Европейския съд по правата на човека; подчертава необходимостта от създаването на ефективен механизъм за полицейски жалби; би приветствал допълнителни мерки за подобряване на прекия достъп до турските съдилища на отделни граждани с цел защита на техните права, за да се намали броят дела, подадени в Европейския съд по правата на човека в Страсбург;

22.

Настоява, че текущите съдебни процеси срещу журналисти следва да се провеждат по прозрачен начин, като се зачитат принципите на правовата държава и се гарантират съответните условия, като например предоставянето на места, които са подходящи за провеждане на конкретния вид изслушване, предоставянето на точни копия на задържаните и осведомяване на журналистите относно отправените срещу тях обвинения, като така се гарантира, че условията на процеса няма да окажат отрицателно въздействие върху съдебното решение; изразява дълбока загриженост относно условията, в които пребивават задържаните журналисти; изразява съжаление относно липсата на точни данни за броя на задържаните журналисти и броя на започнатите в момента дела срещу журналисти; призовава турските органи да предоставят на обществеността достъп до тази информация;

23.

Припомня, че свободата на изразяване на мнение и плурализмът на медиите са в основата на европейските ценности, и че едно истински демократично, свободно и плуралистично общество изисква истинска свобода на изразяване на мнение; припомня, че свободата на изразяване на мнение се прилага не само към информация или идеи, които се възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни, но също и – в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека, към такива, които засягат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението; изразява съжаление, че редица правни разпоредби, като например членове 301 и 318, член 220, параграф 6 в съчетание с член 314, параграф 2, и членове 285 и 288 от наказателния кодекс, както и член 6, и член 7, параграф 2 от закона за борба с тероризма продължават да ограничават свободата на изразяване на мнение; подчертава, че следва да бъдат предприети незабавни мерки, целящи премахването на законодателството, което позволява несъразмерно високи глоби за медиите - които в някои случаи водят до тяхното закриване или до самоцензуриране от страна на журналисти или техните редактори, и реформата на закон 5651/2007 относно интернет, който ограничава свободата на изразяване на мнение, ограничава правото на гражданите на достъп до информация и позволява забрани на уебсайтове с несъразмерен обхват и продължителност; следователно повтаря предишните си призиви за приключване на преразглеждането на правната рамка относно свободата на изразяване и незабавното й привеждане в съответствие с Европейската конвенция за защита на правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

24.

Изразява своята подкрепа за новия подход на Комисията за решаването на въпросите, свързани със съдебната система и основните права, както и с правосъдието и вътрешните работи, на ранен етап от процеса на преговори, като свързаните с тях глави се отварят въз основа на ясни и подробни планове за действие, а тези глави се затварят на последно място въз основа на напълно убедителни добри резултати; счита, че предвид изключителното значение на продължаващата реформа на съдебната система в Турция и пълното зачитане на правата на човека и основните свободи, и по-специално на свободата на изразяване на мнение и свободата на печата, следва да се подновят усилията за представяне на скрининг доклада относно глава 23 относно съдебната система и основните права; призовава Комисията, в съответствие с положителната програма, да обмисли мерки, които да доведат до отварянето на глава 24 относно правосъдието и вътрешните работи;

25.

Настоятелно призовава Турция да признае правото на отказ от задължителна военна служба поради убеждения в съответствие с решението на Европейския съд по правата на човека в случая Erçep срещу Турция; отбелязва със загриженост неизпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека от 2006 г. по случая Ulke срещу Турция, изискващо въвеждането на законодателство, което да предотвратява продължителното преследване на лица, отказващи да отбият военна служба поради своите убеждения;

26.

Приветства изпълнението на почти всички препоръки, отправени в докладите за оценка от 2005 г. на групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO) към Съвета на Европа; подчертава необходимостта от по-нататъшен напредък в областта на законодателството и общите мерки за борба с корупцията и призовава за увеличаване на мощта и независимостта на институциите, участващи в борбата с корупцията; насърчава правителството да изпълни останалите препоръки на GRECO;

27.

Настоятелно призовава за пълното прилагане на конституционните разпоредби, гарантиращи правото на провеждане на демонстрации, и отправя искане към Министерството на вътрешните работи да приключи преразглеждането на закона за събранията и демонстрациите;

28.

Приветства приемането през август 2011 г. на ново законодателство за изменение на Закона за фондациите от февруари 2008 г. и за разширяване на обхвата на възстановяването на правата на собственост на немюсюлмански общности, като подчертава, че е необходимо да се гарантира пълното му прилагане; при все това припомня спешната необходимост от продължаване на жизненоважната и съществена реформа в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, по-специално чрез предоставяне на възможност на религиозните общности да придобият правосубектност, чрез премахване на всички ограничения върху обучението на духовници, чрез признаване на храмовете на алевите, както и чрез спазване на съответните решения на Европейския съд по правата на човека и отразяване на становищата на Венецианската комисия в правната рамка, и необходимостта от пълно признаване на правата на всички религиозни общности; призовава турското правителство да гарантира, че основания през 397 сл.Хр. манастир „Свети Габриел“ няма да бъде лишен от своите земи, и че се защитава целостта на манастира;

29.

Припомня, че образованието играе ключова роля в процеса на изграждане на приобщаващо и многообразно общество, построено върху принципа на зачитането на религиозните общности и малцинства; настоятелно призовава турското правителство да обърне специално внимание на образователните материали в училищата, които следва да отразяват етническия и религиозен плурализъм и плурализма от убеждения в турското общество, да премахват дискриминацията и предразсъдъците и да насърчават пълното приемане на всички религиозни и малцинствени общности, и подчертава необходимостта от безпристрастни учебни материали; приветства създаването на комисия по равенството между половете в рамките на министерството на образованието; отбелязва с облекчение освобождаването на студентите, неоснователно държани в затвора 18 месеца след призива им за свободно образование;

30.

Отново подчертава необходимостта от по-силно сближаване между турските региони и между селските и градски райони; изтъква във връзка с това специалната роля на образованието и необходимостта от решаване на постоянния сериозен проблем с регионалните различия по отношение на качеството на образованието и процентите на записаните ученици;

31.

Призовава правителството на Турция да спази ангажимента си за висока училищна посещаемост и да гарантира, че новата образователна реформа отразява необходимостта децата, особено момичетата в селските райони, да останат в образователната система след получаването на минимално образование и да се даде на децата възможност да вземат решение относно своето образование на възраст, когато те са способни да вземат информирани решения;

32.

Насърчава правителството в усилията си за реформа да отдаде приоритет на равенството между половете, като се справи с бедността сред жените и увеличи социалното приобщаване на жените и участието им в пазара на труда; повтаря своето предложение да се продължи с въвеждането на система на запазени квоти, за да бъде гарантирано значимо присъствие на жените на всички равнища в предприятията, публичния сектор и политическия живот; приветства усилията на турското правителство за увеличаване на броя на момичетата в училище, в резултата на което разликата между половете в началното образование е почти премахната, и призовава турското правителство да предприеме всички необходими мерки, за да намали разликата между половете и в гимназиалното образование; приветства също нарастването на броя на жените в турския парламент след изборите през юни 2011 г. и призовава политическите партии допълнително да подсилят активния ангажимент и участие на жените в политиката;

33.

Приветства подписването и ратифицирането от страна на Турция на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие на 24 ноември 2011 г.; настоятелно призовава правителството да приеме политика на нулева толерантност по отношение на насилието срещу жените и да продължи да засилва превантивните си усилия на всички равнища в борбата срещу т.нар. убийства на честта, домашното насилие и явлението принудителни бракове и омъжване на малолетни момичета, по-специално чрез сътрудничество и постигане на широк консенсус с групи за правата на жените, чрез изменението на Закон № 4320 за защита на семейството, за да се гарантира широк спектър на приложение, независимо от брачното положение и характера на отношението между жертвата и насилника, включително ефективни правни средства и механизми за защита, чрез внимателното наблюдение на прилагането от страна на полицията на Закон № 4320, чрез ефективното наблюдение на пълното спазване от страна на общините на задължението за предоставяне на достатъчно места за подслон за жени и непълнолетни, които са в опасност, гарантирането на сигурността на местата за подслон и назначаването на достатъчно обслужващ персонал, и чрез въвеждането на система за последваща помощ за жени и непълнолетни, които напускат местата за подслон, за да им се осигури подходяща психологическа подкрепа, съдебна помощ и здравни грижи, както и възможност за социална и икономическа реинтеграция в обществото; приветства усилията на министерството за семейната и социалната политика за увеличаване на броя и качеството на местата за подслон и решението му да позволи на частни структури също да отварят приюти като допълнителен ресурс за жените и непълнолетните/малолетните лица, които са в опасност; приветства неотдавнашния Циркуляр № 18 на Висшия съвет на съдиите и прокурорите (ВССП), който гласи, че прилагането на мерки за защита при случаи на домашно насилие вече няма да се отлага до приключване на производствата; приветства усилията на турското правителство да засили сътрудничеството между държавните институции за постигането на равнопоставеност между половете;

34.

Изразява загриженост относно прекомерно високото равнище на бедност сред децата; призовава Турция да разработи всеобхватна стратегия за борба с бедността сред децата и детския труд; приветства ратифицирането на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално посегателство; настоятелно призовава Турция за повече усилия за борба с домашното насилие срещу деца;

35.

Настоятелно призовава правителството да гарантира, че равенството, независимо от пола, половата идентичност, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на увреждане, възрастта или сексуалната ориентация, се гарантира от закона и се прилага ефективно, включително че се зачита от страна на полицията; призовава правителството на Турция да приведе турското законодателство в съответствие с достиженията на общностното право и да приеме законодателство за създаване на съвет за равенство и борба срещу дискриминацията; отбелязва необходимостта да бъдат предприети по-нататъшни действия срещу хомофобията и всякакъв вид дискриминация, тормоз или насилие, основани на сексуалната ориентация и половата идентичност, а именно чрез включването на тези основания в законодателството в областта на борбата срещу дискриминацията; изразява дълбокото си безпокойство относно честото преследване на ЛГБТ лица въз основа на Закона за дребните престъпления и разпоредбите за „аморално поведение“; повтаря призива си към турското правителство да нареди на турските въоръжени сили да сложат край на класификацията на хомосексуалността като „психосексуално заболяване“;

36.

Призовава Турция да демонстрира гъвкавост и да увеличи усилията си за политическо решение на кюрдския въпрос; призовава всички политически сили да работят в съюз за постигането на целта за засилен политически диалог и процес на по-нататъшно политическо, културно и социално-икономическо приобщаване и участие на гражданите от кюрдски произход с цел гарантирането на правата, свързани със свободата на изразяване на мнение, сдружаване и събиране; във връзка с това счита, че правото на образование на родния език е съществено; призовава правителството на Турция да засили усилията си за по-нататъшно насърчаване на социално-икономическото развитие в югоизточните райони; счита, че конституционната реформа осигурява много полезна рамка за насърчаване на демократичното отваряне; припомня, че едно политическо решение може да се основава единствено на открит и истински демократичен дебат по кюрдския въпрос и изразява загриженост по отношение на големия брой дела, започнати срещу писатели и журналисти, които пишат по кюрдския въпрос, както и арестуването на няколко кюрдски политици, местни избрани кметове, членове на общински съвети, адвокати, демонстранти и защитници на правата на човека във връзка със съдебния процес „KCK“ и други полицейски операции; призовава турското правителство да създаде мирна основа за провеждането на свободен и плуралистичен дебат за политическите личности от кюрдски произход; подчертава, че е важно да бъде насърчен дебатът по кюрдския въпрос в рамките на демократичните институции, по-специално на Меджлиса;

37.

Остро осъжда последните нападения срещу европейските офиси на турските вестници и призовава за координирано разследване на тези нападения;

38.

Приветства и очаква бързото прилагане на приетата наскоро декларация на турското правителство да отвори отново училище за гръцкото малцинство на остров Gökçeada (Imbros), което представлява положителна стъпка в посока съхраняването на двукултурния характер на турските острови Gökçeada (Imbros) и Bozcaada (Tenedos), в съответствие с Резолюция 1625 (2008) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа; при все това отбелязва, че са необходими по-нататъшни мерки за уреждане на проблемите, които срещат представителите на гръцкото малцинство, по-специално по отношение на техните имуществени права;

39.

Подчертава неотложната необходимост от привеждане на правната рамка в областта на трудовите и синдикалните права в съответствие със стандартите на ЕС, инструментите на Съвета на Европа и конвенциите на МОТ и пълното им прилагане на практика, тъй като премахването на всички пречки пред пълното упражняване на тези права ще гарантира, че настоящият мощен икономически напредък се съпровожда от по-широко разпространение в турското общество на богатството, генерирано от икономическия растеж, като по този начин създава още по-голям потенциал за растеж; съответно насърчава всички страни в рамките на Икономическия и социален съвет да повишат своя ангажимент и сътрудничество с цел достигане на показателите за отварянето на глава 19 относно социалната политика и заетостта;

40.

Изразява загриженост относно практиката за наказателно преследване срещу синдикалисти, особено от сектора на образованието, които активно се стремят към по-добри условия за работа, образование и живот и които докладват за нарушенията на правата на човека в интерес на работниците и на обществеността като цяло и като принос за плуралистичното общество;

41.

Призовава турското правителство да насърчава активното и пълно участие на организациите на потребителите в законодателния и политически процес на консултации относно защита на потребителите и да предприеме всички необходими мерки за подкрепа и укрепване на движението на потребителите; насърчава организациите на потребителите да обединят силите си, за да увеличат своето представителство;

42.

Приветства диверсификацията на турския енергиен пазар, но също така насърчава турското правителство да проучи внимателно риска и отговорността по повод настоящите проекти за ядрени електроцентрали, като например този в Akkuyu; във връзка с това подчертава необходимостта от съхраняване на природното, културното и археологичното наследство в пълно съответствие с европейските стандарти;

43.

Силно подкрепя продължаващите преговори за обединение на Кипър, провеждани под егидата на генералния секретар на ООН; подчертава, че вече е неотложно да се постигне справедливо и трайно уреждане на кипърския въпрос, и призовава Турция и всички заинтересовани страни да работят усилено и с добра воля за постигането на цялостно споразумение; призовава турското правителство да започне да изтегля войските си от Кипър, както и да прехвърли управлението на Фамагуста на ООН в съответствие с Резолюция 550 (1984) на Съвета за сигурност на ООН; призовава, успоредно с това, Република Кипър да отвори пристанището на Фамагуста под митническия надзор на ЕС с цел насърчаване на положителен климат за успешен резултат от продължаващите преговори за повторно обединение и да позволи на кипърските турци да търгуват директно по законен начин, приемлив за всички;

44.

Насърчава Турция да засили подкрепата си за Комитета за безследно изчезналите лица в Кипър;

45.

Призовава Турция да се въздържа от ново заселване на турски граждани в Кипър, тъй като това допълнително би променило демографския баланс и би намалило предаността на гражданите на острова към една бъдеща обща държава, основана на общо минало;

46.

Изразява съжаление относно изявленията на Турция, че ще замрази отношенията си с председателството на Европейския съюз през в втората половина на 2012 г., ако дотогава не бъде намерено решение на кипърския въпрос; припомня, че Европейският съюз се основава на принципите на лоялно сътрудничество и взаимна солидарност между държавите членки, и че като страна кандидатка Турция трябва да се ангажира с ясни отношения с Европейския съюз и неговите държави членки; освен това припомня, че председателството на Съвета на Европейския съюз е предвидено в Договора за Европейския съюз;

47.

Призовава Турция да даде възможност за политически диалог между ЕС и НАТО, като отмени своето вето върху сътрудничеството ЕС – НАТО, включващо Кипър, и последователно призовава Република Кипър да отмени ветото си за участието на Турция в Европейската агенция по отбрана;

48.

Отбелязва продължаващите усилени опити на Турция и Гърция за подобряване на двустранните им отношения; изразява съжаление, обаче, че обявената от турското Велико народно събрание заплаха „casus belli“ срещу Гърция все още не е оттеглена, и счита, че подобряването на двустранните отношения между тези страни следва да доведе до оттеглянето на тази заплаха; настойчиво призовава турското правителство да сложи край на нееднократното нарушаване на гръцкото въздушно пространство и прелитането на турски военни самолети над гръцки острови;

49.

Подчертава, че Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право е подписана от ЕС, 27-те държави – членки на ЕС, и от всички останали страни кандидатки и че е част от достиженията на общностното право; поради тази причина призовава турското правителство да подпише и ратифицира тази конвенция без по-нататъшно забавяне; припомня пълната легитимност на изключителната икономическа зона на Република Кипър в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право;

50.

Настоятелно призовава Турция и Армения да пристъпят към нормализиране на отношенията си, като ратифицират, без предварителни условия, съответните протоколи и като отворят границата;

51.

Счита, че Турция е важен партньор на ЕС в Черноморския регион, който е от стратегическо значение за ЕС; призовава Турция да подкрепя и активно да допринася за осъществяването на политиките и програмите на ЕС в този регион;

52.

Изразява съжаление по повод на отказа на Турция да изпълни своето задължение за цялостно, недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция по отношение на всички държави членки; припомня, че този отказ продължава да засяга дълбоко процеса на преговорите, и призовава турското правителство да прилага протокола изцяло, без по-нататъшно забавяне;

53.

Подчертава, че митническият съюз между ЕС и Турция даде възможност на Турция да постигне висока степен на съответствие в областта на свободното движение на стоки и продължава да повишава обема на двустранната търговия между ЕС и Турция, който през 2010 г. беше в размер на 103 милиарда евро; при все това отбелязва, че Турция не прилага изцяло митническия съюз и поддържа закони, които са в нарушение на ангажиментите за премахване на техническите бариери за извършване на търговия, като например лицензи за внос, ограничения върху вноса на стоки от трети страни при свободното движение в ЕС, държавна помощ, прилагане на права върху интелектуалната собственост, изисквания за регистрация на нови фармацевтични продукти и дискриминационно данъчно облагане;

54.

Отново осъжда категорично и силно продължаващите терористични нападения на ПКК, която е в списъка на ЕС на терористични организации, и изразява пълната си солидарност с Турция; призовава държавите членки в тясна координация с координатора на ЕС за борба с тероризма и Европол и при зачитане на правата на човека, основните свободи и международното право, да засилят сътрудничеството с Турция в борбата срещу тероризма и в борбата срещу организираната престъпност като източник на финансиране на тероризма; призовава Комисията и държавите членки да улеснят провеждането на адекватен информационен диалог и обмен на информация с Турция относно исканията за екстрадиране, отправени от страна на Турция, които не могат да бъдат придвижени по правни или процедурни причини;

55.

Изразява съжаление по повод забавянето на внасянето в турското Велико народно събрание на законодателство за защита на правата на бежанците и лицата, търсещи убежище; изразява загриженост относно продължаващите сведения за лица, репатрирани в държави, където могат да бъдат изложени на риск от изтезания или други злоупотреби с правата на човека след произволния отказ на достъп до процедура по предоставяне на убежище;

56.

Приветства напредъка, който Турция отбеляза в областта на енергията от възобновяеми източници и подкрепя по-нататъшните усилия за увеличаване на употребата на възобновяемите енергийни източници във всички сектори; подчертава потенциала на Турция за енергия от възобновяеми източници, значителните соларни, вятърни и геотермални ресурси и възможността ЕС да внася електричество от възобновяеми енергийни източници от Турция чрез високоволтови, постояннотокови линии за пренос на дълги разстояния, като това би допринесло не само за енергийната сигурност на ЕС, но и за целите на Съюза за енергия от възобновяеми източници;

57.

Припомня централната роля на Турция като енергийния коридор на ЕС за кавказки и каспийски нефтени и газови ресурси и стратегическата й близост с Ирак и неговия развиващ се нефтен пазар; подчертава стратегическата роля на планирания тръбопровод „Набуко“ и други газопроводи, като например транзитния коридор за газ ITGI (Interconnector Turkey-Greece-Italy) за енергийната сигурност на Европейския съюз; счита, че с оглед на стратегическата роля и потенциал на Турция, включително за инвестициите на ЕС и по-нататъшното сътрудничество с ЕС, следва да се проведе първоначално обсъждане на стойността на започването на преговори по Глава 15 относно енергетиката, с оглед на допълнителния стратегически диалог ЕС – Турция относно енергетиката;

58.

Подчертава стратегическата роля на Турция, в политически и географски аспект, за външната политика на Европейския съюз и неговата политика за съседство; подчертава ролята на Турция като важен регионален фактор в Близкия изток, Западните Балкани, Афганистан/Пакистан, Южен Кавказ, Централна Азия и Африканския рог, както и ролята й като източник на вдъхновение за демократизацията на арабските държави в значими области на политиката, обхващащи политическите и икономическите реформи и изграждането на институционален капацитет; изразява подкрепа за усилията на Турция да допринесе за продължаването на диалога и сътрудничеството на високо равнище между Афганистан и Пакистан и приветства процеса от Истанбул, започнат с цел засилване на регионалното сътрудничество между Афганистан и неговите съседи; подкрепя твърдата позиция и ангажимент на Турция по отношение на демократичните сили в Сирия и припомня важната й роля при защитата на сирийските бежанци; изисква Комисията, държавите членки и международната общност да подкрепят усилията на Турция да се справи с нарастващото хуманитарно измерение на кризата в Сирия; призовава ЕС и Турция да засилят съществуващия политически диалог относно избора на външна политика и цели от взаимен интерес; насърчава Турция да развива своята външна политика в рамките на диалога и координацията с ЕС и постепенно да приведе своята външна политика в съответствие с тази на ЕС, с оглед на създаването на ценни взаимодействия и укрепване на потенциала за положително влияние;

59.

Припомня значението на тясната координация и сътрудничество между Турция и ЕС по въпроса за ядреното разпространение в Иран и счита, че Турция може да играе важна и конструктивна роля за улесняването и насърчаването на диалога с Иран за намиране на незабавно решение и за гарантиране на пълна подкрепа за санкциите срещу Иран;

60.

Припомня амбицията на Турция да вдъхновява и подпомага демократичния преход и социално-икономическите реформи в южните съседни държави; отбелязва, че участието на турските институции и неправителствени организации в инструментите на ЕПС би постигнало уникален ефект на взаимодействие, особено в области като изграждане на институциите, социално-икономическо развитие и развитие на гражданското общество; счита, че практическото сътрудничество следва да бъде допълнено от структуриран диалог между ЕС и Турция с цел координиране на съответните им политики за съседство;

61.

Приветства ратифицирането от страна на Турция на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията на 27 септември 2011 г. и приканва Турция бързо да приложи изискванията в националното си право; настоятелно призовава за приемането на местен механизъм за неговото прилагане; изисква Турция да предостави достъп на международните наблюдатели до своите затвори;

62.

Отново призовава турското правителство да подпише и представи за ратифициране Статута на Международния наказателен съд, като по този начин допълнително засили приноса и ангажимента на Турция към глобалната система за многостранно сътрудничество;

63.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генералния секретар на Съвета на Европа, председателя на Европейския съд по правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и парламента на Република Турция.