а)

с ТЗФК се осъществяват дейности, класифицирани като „залагане“ по националното право (т.е. дейности, които съответният регулатор разглежда като „залагане“ по националното право с цел упражняване на регулаторните си правомощия)

и

б)

с игралните автомати по част III се осъществяват дейности, попадащи в друга класификация по националното право, а именно „игри“, както и че за игрите и залагането се прилагат различни режими на регулиране съгласно уредбата на държавата членка в областта на контрола и регулирането на хазартните игри? Ако това е така, кои различия между въпросните режими на регулиране трябва да се вземат под внимание от националната юрисдикция?

а)

сходствата и различията относно максималните позволени залози и печалби при ТФЗК и игралните автомати по част III;

б)

ТЗФК могат да се използват за игра само в някои видове лицензирани помещения за залагане, които се различават от лицензираните игрални помещения и за които се прилагат регулаторни ограничения, различни от тези за лицензираните игрални помещения (въпреки че ТЗФК и до два игрални автомата по част III могат да се използват за игра в едно и също лицензирано помещение за залагане);

в)

възможността за печалба при ТФЗК е пряко свързана с оповестените фиксирани коефициенти, докато възможността за печалба при игралните автомати по част III в някои случаи може да се променя с помощта на устройство, осигуряващо с течение на времето определен процент възвръщаемост на оператора и участника в играта;

г)

сходствата и различията в наличните форми на ТЗФК и игралните автомати по част III;

д)

сходствата и различията между ТЗФК и игралните автомати по част III по отношение на възможното взаимодействието между играча и автомата;

е)

дали посочените по-горе аспекти са известни на повечето участници в игри с автоматите или дали тези участници ги считат за релевантни или важни;

ж)

дали разликата в третирането по ДДС е обоснована предвид на някой от посочените аспекти?

а)

разполага ли държавата членка по принцип с възможността да възрази на основание надлежното изпълнение на задълженията си срещу твърдението, че принципът на данъчен неутралитет е бил нарушен от нея; и

б)

ако отговорът по буква а) е положителен, кои са релевантните фактори при определяне дали държавата членка има право да се ползва от това възражение?