i)

Може ли принципът на съответстващо тълкуване да се приложи към член 23, параграф 4 от Директивата (1), когато фактите (какъвто е разглежданият случай с оглед на датата на молбата за опрощаване на задълженията) са настъпили в периода между влизането ѝ в сила и крайния срок за транспонирането ѝ, а приложимото национално законодателство (преработеният текст на Закона за несъстоятелността, в редакцията му съгласно Кралски законодателен декрет 1/20) не е законът за транспониране на Директивата (Закон 16/22)?

ii)

Съвместима ли е с член 23, параграф 4 от Директивата и стоящите в основата ѝ принципи относно опрощаването на задължения вътрешна правна уредба като испанската, а именно преработеният текст на Закона за несъстоятелността (в редакцията съгласно Кралски законодателен декрет 1/2020), която не съдържа обосновка за изключването на публичноправните вземания от опрощаването на неизплатените задължения? Доколкото изключва публичноправните вземания от опрощаването и не съдържа надлежна обосновка, застрашава ли/засяга ли тази правна уредба постигането на предвидените в посочената директива цели?

iii)

Съдържа ли член 23, параграф 4 от Директивата изчерпателен и окончателен списък на категориите вземания, подлежащи на изключване от опрощаването, или обратно, този списък е само примерен и националният законодател разполага с пълна свобода да определи подлежащите на изключване категории вземания, които счита за уместни, при условие че те са надлежно обосновани съгласно националното му право?