A)

Следва ли за целите на клауза 2 от споразумението, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО (1) на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), работникът по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение („indefinido no fijo“), описан в акта за преюдициално запитване, да се счита за „работник на срочен трудов договор“, попадащ приложното поле на Рамковото споразумение, и по-специално на клауза 5 от него?

Б)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли за целите на приложение на клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО, да се счита, че е налице „последователно използване“ на срочни трудови договори или последователни подновявания в случай на работник по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, сключен с публичен орган, когато срокът на действие на този договор не е определен и неговата продължителност е обвързана с провеждането на процедура за подбор и заемане на длъжността, при условие че тази процедура за подбор не е проведена за периода от 2002 г. до първото тримесечие на 2021 г.?

В)

Следва ли клауза 5 от Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между CES, UNICE и CEEP, да се тълкува в смисъл, че не допуска тълкуване на член 15.5 от Estatuto de los Trabajadores (Статут на работниците) (чиято цел е изпълнение на Директивата, поради което установява максимална продължителност от 24 месеца на всички последователни срочни трудови договори на работника за референтен период от 30 месеца), съгласно което периодите на заетост по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение не се вземат предвид, доколкото това означава, че спрямо този вид договори не се прилага никакво ограничение нито по отношение на продължителността, броя или основанието за техните подновявания, нито спрямо последователното им сключване с други договори?

Г)

Следва ли клауза 5 от споразумението, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между CES, UNICE и CEEP, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не установява никакво ограничение (по отношение на броя, продължителността или основанията) за изричните или мълчаливи подновявания на определен вид срочни трудови договори, каквито са договорите за неопределен срок без постоянно назначение в публичния сектор, и която предвижда ограничение само на общата продължителност на последователно сключени такива договори с друг вид срочни трудови договори?

Д)

При отсъствието на правна разпоредба, приета от испанския законодател, която да ограничава изричните или мълчаливи подновявания на правоотношенията с работници по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, следва ли да се приеме за нарушение на клауза 5 от споразумението, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО, положението на работник в публичния сектор като разглежданото в главното производство, който работи по такъв трудов договор, чиято продължителност не е била определяна или конкретизирана, а действието му е продължило най малко от 2002 г. (възстановяване на работа след уволнение) до 2021 г., без да е проведена нито една процедура за подбор за заемане на длъжността и преустановяване на положението на срочна заетост?

Е)

Може ли да се приеме, че националното законодателство предвижда достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката Съда с решение от 7 март 2018 г., С-494/16 (2), Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17 (3), Rossato, що се отнася до обезщетяването на претърпените от работника вреди посредством restitutio in integrum, при положение че това законодателство предвижда единствено обезщетение в установен размер и на обективно основание (трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече една годишна заплата), но не предвижда допълнително обезщетение, предназначено да поправи изцяло причинената вреда, ако същата надвишава този размер?

Ж)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на използването на последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, които мерки отговарят на критериите, установени в практиката Съда с решение от 7 март 2018 г., С-494/16, Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17, Rossato, що се отнася до претърпяната от работника вреда, при положение че това законодателство предвижда единствено обезщетение, което се изплаща при прекратяване на договора след заемане на съответната длъжност в резултат на процедура за подбор, но не предвижда никакво обезщетение по време на действие на договора като алтернатива на признаването му за безсрочен трудов договор? Следва ли по спор, в който се разглежда единствено постоянният характер на трудовото правоотношение, без да е налице прекратяване на договора, на работника да се признае право на обезщетение за вреди, причинени от срочния характер на това правоотношение като алтернатива на обявяването му за безсрочно?

З)

Може ли да се приеме, че националното законодателство съдържа достатъчно възпиращи мерки по отношение на публичните органи и публичноправните образувания за използването на последователни срочни трудови договори или подновявания на такива договори в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение, с които мерки се цели предотвратяване и санкциониране на злоупотребата с използването на последователни срочни трудови договори от страна на работодателите спрямо други работници, включително за в бъдеще, и които отговарят на критериите, установени в практиката Съда с решение от 7 март 2018 г., С-494/16, Santoro, и решение от 8 май 2019 г., C-494/17, Rossato, при положение че тези мерки се съдържат в правни разпоредби, въведени след 2017 г. (допълнителна разпоредба 34 от Ley 3/2017 de Presupuestos Generales del Estado para el año 2017 (Закон 3/2017 за общия държавен бюджет за 2017 г.) от 27 юни 2017 г., допълнителна разпоредба 43 от Ley 6/2018 Presupuestos Generales del Estado para el año 2018 (Закон 6/2018 за общия държавен бюджет за 2018 г.) от 3 юли 2018 г. и Real Decreto-ley 14/2021 (Кралски декрет-закон 14/2021) от 6 юли 2021 г.), които предвиждат ангажиране на отговорност за „неправомерни действия“, но тази отговорност не е конкретизирана, а се прави само общо препращане към нормативна уредба, която не е изрично посочена, като не е установен нито един конкретен случай на търсене на отговорност в контекста на хиляди съдебни решения, с които работници се признават за работещи по трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение поради нарушение на правните разпоредби относно срочните трудови договори?

И)

Ако посочените разпоредби бъдат приети за достатъчно възпиращи и предвид обстоятелството, че същите са приети за първи път през 2017 г., допустимо ли е тяхното прилагане с цел да не се допуска преобразуването на трудовите договори в безсрочни, при положение че условията за това преобразуване поради нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение са възникнали по-рано, или обратното — това предполага прилагане на тези разпоредби с обратно и експроприиращо действие?

Й)

Ако бъде прието, че в испанското законодателство не съществуват достатъчно възпиращи мерки, следва ли последицата от нарушението на клауза 5 от Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1990/70/ЕО, от страна на даден работодател да бъде признаването на съответното правоотношение за трудов договор за неопределен срок без постоянно назначение, или трудовият договор трябва да бъде признат за безусловно безсрочен?

K)

Следва ли преобразуването на трудовия договор в безсрочен на основание Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/77/ЕО и практиката на Съда във връзка с нейното тълкуване, по силата на принципа на предимство на правото на Съюза да се извършва дори това преобразуване бъде счетено за противоречащо на членове 23.2 и 103.3 от Constitución Española (Конституцията на Испания), ако тълкуването на тези разпоредби е в смисъл, че достъпът до заетост в публичния сектор, включително по трудови правоотношения, се предоставя единствено след като кандидатите преминат успешно конкурсна процедура за подбор, в която се прилагат принципите на равенство, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност? Доколкото е възможно различно тълкуване, каквото е възприетото от Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания), следва ли по отношение на националните конституционни разпоредби да се прилага принципът на съответстващо тълкуване, в резултат на което задължително да бъде тълкуване на тези разпоредби, което ги прави съвместими с правото на Съюза — в конкретния случай, че членове 23.2 и 103.3 от Constitución Española (Конституцията на Испания) не налагат задължително прилагане на принципите на равенство, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност в процедурите по назначаване на персонал по трудови правоотношения?

Л)

Допустимо ли преобразуването на трудовия договор в безсрочен на основание Рамковото споразумение, съдържащо се в приложение към Директива 1999/70/ЕО и на практика на Съда за нейното тълкуване да не намери приложение, ако преди постановяването по съдебен ред на това преобразуване със закон бъде предвидено постоянно назначение на длъжностите, заемани по срочни трудови правоотношения, което трябва да се осъществи в следващите години и което предполага публичното обявяване на конкурсна процедура за заеманата от съответния работник длъжност, отчитайки обстоятелството, че в тези процедури трябва да се гарантира „спазването на принципите на свободна конкуренция, на равенство, на признаване на заслугите и на способностите и на публичност“ и следователно работникът, спрямо който е използвано последователно сключване или подновяване на срочни трудови договори, може както да бъде постоянно назначен на заеманата от него длъжност, така и да загуби работното си място поради възлагането ѝ на друго лице, в който случай трудовият му договор ще бъде прекратен при обезщетение, изчислено на база трудовото възнаграждение за 20 дни за всяка година трудов стаж, но не повече от една годишна заплата?