20.6.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/23

—

Да се отмени изцяло обжалваното решение на Първоинстанционния съд и да се постанови ново решение, с което да се обяви за законосъобразно Решение 205/261/ЕО на Комисията от 30 март 2004 година относно схемата за помощи, която Обединеното кралство възнамерява да приведе в действие във връзка с реформата на корпоративния данък от правителството на Гибралтар (1) и

—

да се осъдят ответниците да заплатят съдебните разноски.

1.

Нарушение на член 299, параграф 4 ЕО според тълкуването му в практиката на Съда. На първо място, обжалваното съдебно решение нарушава правния статут на Гибралтар, следващ от практиката на Съда (Решение от 23 септември 2003 г. и Решение от 12 септември 2006 г.), тъй като не установява, че Гибралтар е отстъпен от краля на Испания на британската корона с Договора от Утрехт от 1713 г., и съдържа множество грешки при определяне на този статут. От друга страна, то нарушава и член 299, параграф 4 ЕО, като признава на Гибралтар правото да се отдели от Обединеното кралство в данъчната област, което предполага последното да престане да отговаря за външните отношения на Гибралтар в тази област и фактически превръща Гибралтар в нова държава-членка в данъчната област.

2.

Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, тъй като го тълкува по начин, който не позволява прилагането му от Общността в борбата с признатите от ОИСР данъчни райове. Според ОИСР Гибралтар е данъчен рай. Като приема, че е невъзможно сравнение между дейността на предприятията в Гибралтар и в Обединеното кралство, обжалваното съдебно решение нарушава принципите на тази организация, според които мерки с възможно общо приложение в Гибралтар могат да причинят вреди на нейните държавите-членки, една от които е Обединеното кралство. Член 87, параграф 1 ЕО трябва да се тълкува съобразно с принципите на ОИСР, поради което това сравнение е не само възможно, но и необходимо.

3.

Нарушение на насоките на ЕЦБ от 16 юли 2004 г. при прилагане на член 87, параграф 1 ЕО. Европейската система на централните банки разглежда Гибралтар, подобно на 37 други територии, като различен от Обединеното кралство извънтериториален финансов център, що се отнася до статистиката на платежния баланс, международната инвестиционна позиция и валутния резерв. Анализът в обжалваното съдебно решение, който не позволява сравнение между дейността на предприятията в Гибралтар и в Обединеното кралство, противоречи на това определение, позволяващо такова сравнение и предполагащо прилагане на член 87, параграф 1 ЕО, и нарушава обвързваща норма на общностното право, каквато са насоките на ЕЦБ от 16 юли 2004 г.

4.

Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО поради неспазване на изискването помощта да е предоставена от „държава-членка или чрез ресурси на държава-членка“. Като се има предвид, че съгласно член 299, параграф 4 ЕО Гибралтар е територия, която не е част от държава-членка, твърдението в обжалваното съдебно решение, че референтната рамка за прилагане на член 87, параграф 1 ЕО съответства изключително на географските граници на територията на Гибралтар, е равнозначно на разглеждане на Гибралтар като държава-членка, тъй като в противен случай никога не би могло да се изпълни условието, че помощта трябва да е предоставена от „държава-членка или чрез ресурси на държава-членка“.

5.

Нарушение на принципа на недопускане на дискриминация поради прилагане на съдебната практика от Решение по дело Азорски острови към случай, различен от този, за който се отнася това решение. Две са разликите между случая по дело Азорски острови и случая, разгледан в обжалваното съдебно решение. От една страна, Азорските острови са територия на държава-членка, какъвто не е случаят с Гибралтар, а от друга — по делото Азорски острови е разгледано намаление на данъчната ставка на корпоративния данък, докато в случая с Гибралтар става въпрос за нова обща система на корпоративния данък.

6.

Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, като не е прието, че са изпълнени условията за държавна помощ от гледна точка на регионалната селективност. Кралство Испания конкретно счита, че в обжалваното решение е допусната грешка при прилагане на правото, като е прието, че са изпълнени трите условия за политическа автономия, процедурна автономия и икономическа автономия, установени с решението по дело Азорски острови.

7.

Грешка при прилагане на правото, като е отказано да се прецени и приложи четвъртото условие, посочено от Кралство Испания в хода на производството пред Първоинстанционния съд. Дори да се приеме, че са изпълнени трите условия от решението по дело Азорски острови, е трябвало да се изиска и четвърто условие за хармонизиране в рамките на националната данъчна система на държавата-членка, от която изхожда мярката.

8.

Нарушение на член 87, параграф 1 ЕО, като не е прието, че са изпълнени условията за държавна помощ от гледна точка на материалната селективност. Дори да се приеме, че Гибралтар е автономна референтна рамка, за която са изпълнени условията от решението по дело Азорски острови, обжалваното съдебно решение нарушава член 87, параграф 1 ЕО при разглеждането на материалната селективност, тъй като при анализа си Първоинстанционният съд не е взел предвид обстоятелството, че с реформата на корпоративния данък, която Гибралтар възнамерява да извърши, се създава режим, при който по отношение на 28 798 от 29 000 съществуващи в Гибралтар дружества може да се приложи нулева данъчна ставка. Тези дружества се оказват особено облагодетелствани от мярката и като не приема това, обжалваното съдебно решение нарушава член 87, параграф 1 ЕО. Освен това за разлика от посоченото в решението Комисията всъщност е установила кой е общият данъчен режим.

9.

Липса на мотиви на решението, тъй като не е разгледано четвъртото условие, посочено от Кралство Испания.

10.

Нарушение на основното право за разрешаване на спора в разумен срок, тъй като производство пред Първоинстанционния съд е продължило на практика два пъти по-дълго от нормално дело, без нищо да оправдава тази продължителност, и това обстоятелство е от значение за спора.

11.

Нарушение на член 77, букви a) и б) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, тъй като след изслушване на страните производството не е било изрично спряно.