Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 62012CN0522

Дело C-522/12: Преюдициално запитване, отправено от des Bundesarbeitsgericht (Германия) на 19 ноември 2012 г. — Tevfik Isbir/DB Services GmbH

OB C 32, 2.2.2013, p. 5–5 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

2.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/5

Преюдициално запитване, отправено от des Bundesarbeitsgericht (Германия) на 19 ноември 2012 г. — Tevfik Isbir/DB Services GmbH

(Дело C-522/12)

2013/C 32/06

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Ищец: Tevfik Isbir

Ответник: DB Services GmbH

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 96/71/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че обозначава насрещната престация на работодателя за предоставяната от работника или служителя работна сила, която съгласно посочените в член 3, параграф 1, първо изречение от Директивата законови, подзаконови или административни разпоредби, или по силата на обявени за общоприложими колективни трудови договори, се възнаграждава единствено и изцяло с предвидена в колективен трудов договор минимална заплата („предоставяне на работна сила в общия случай“), и поради тази причина от размера на дължимата от работодателя минимална заплата могат да бъдат приспадани единствено изплащаните от него суми, с които се възнаграждава това предоставяне на работна сила в общия случай, като тези суми трябва да бъдат предоставени на разположение на работника или служителя най-късно до датата, на която се дължи трудовото възнаграждение за съответния период?

2.

Следва ли понятието „минимални ставки на заплащане“ в член 3, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 96/71/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска съществуването на национални разпоредби или установени в практиката правила, според които заплащаните от даден работодател суми не следва да се разглеждат като компоненти на минималната заплата и следователно не следва да се зачитат за изпълнение на задължението за изплащане на съответната минимална заплата, когато работодателят изплаща тези суми въз основата на установено в колективен трудов договор задължение,

—

като съгласно волята на страните по колективния трудов договор и националния законодател тези суми са предназначени да съдействат за обособяването на вложения на работниците и служителите с инвестиционна цел,

като с оглед на тази цел

—

месечните плащания от работодателя в полза на работника или служителя са с дългосрочен ефект, като например вноски към спестовен влог, вноски за строеж или закупуване на жилище или вноски към спестовна застраховка живот, и

—

изплащането им се поощрява с държавно подпомагане и данъчни облекчения, но

—

работникът или служителят може да разполага с тези средства едва след изтичането на няколко години, като

—

изплащаните суми са във фиксиран месечен размер, който зависи единствено от продължителността на работното време, но не и от размера на трудовото възнаграждение (т.нар. „vermögenswirksame Leistungen“, „възнаграждение за вложения на работниците и служителите с инвестиционна цел“)?

(1)  Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29).

Top