ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

???????, 30.6.2016

COM(2016) 411 final

2016/0190(CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (преработен текст)

{SWD(2016) 207 final}
{SWD(2016) 208 final}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Настоящото предложение е преработен текст на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела и дела за родителска отговорност, за отмяна на Регламент (ЕО) № 1347/2000 (наричан по-нататък „Регламент „Брюксел IIa“).

Регламентът „Брюксел IIa“ е основополагащ за съдебното сътрудничество в областта на семейното право в Европейския съюз. С него се установяват единни правила за компетентност при развод, законна раздяла и обявяване на недействителност на брака, както и при спорове относно родителската отговорност в трансгранични ситуации. Той улеснява свободното движение на съдебни решения, автентични документи и споразумения в рамките на Съюза, като предвижда разпоредби относно тяхното признаване и изпълнение в други държави членки. Той се прилага от 1 март 2005 г. за всички държави членки 1 с изключение на Дания 2 .

Десет години след началото на прилагането на регламента в своя доклад за прилагането от април 2014 г. 3 Комисията извърши оценка на практическото действие на регламента и прецени какви изменения е необходимо да се внесат в инструмента. Това е инициатива в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT). Освен това до момента Съдът на Европейския съюз постанови 24 решения относно тълкуването на регламента, които бяха взети под внимание.

Целта на преработването е да се доизгради европейското пространство на правосъдие и основни права, което се гради на взаимно доверие, като се премахнат оставащите пречки пред свободното движение на съдебни решения в съответствие с принципа на взаимно признаване, и да се подобри защитата на висшите интереси на детето чрез опростяване на процедурите и повишаване на тяхната ефективност.

В политическите насоки на Комисията „Юнкер“ 4 се подчертава, че е необходимо съдебното сътрудничество между държавите — членки на ЕС, да се подобри стъпка по стъпка, като запазва връзка с реалността, в която все по-мобилните в рамките на Съюза граждани сключват брак и имат деца, като изгражда мостове между различните съдебни системи и чрез взаимно признаване на съдебните решения, за да могат гражданите да упражняват по-лесно своите права на цялата територия на Съюза.

Макар като цяло да се смята, че регламентът действа добре, консултацията със заинтересованите страни и множество проучвания показаха редица недостатъци в настоящото му функциониране, които трябва да бъдат отстранени. Между двете области, обхванати от регламента, а именно брачните въпроси и въпросите, свързани с родителската отговорност, по-остри проблеми бяха установени във връзка с въпросите, свързани с родителската отговорност, като тези проблеми трябва незабавно да се отстранят.

По отношение на брачните въпроси на този етап нямаше достатъчни налични доказателства (включително статистически данни) за съществуващите проблеми, които да позволят точно определяне на необходимостта от намеса или мащаба на проблемите и да дадат възможност за напълно информиран избор на някои от разгледаните варианти. Освен това след приемането на Регламента „Брюксел IIa“ бяха приети три допълнителни инструмента на ЕС, улесняващи разглеждането на брачни въпроси в случай на развод на международна двойка. Регламентът „Рим III“ 5 съдържа правила относно правото, приложимо при развод, а Регламентът за задълженията за издръжка 6 урежда компетентността и приложимото право по отношение на задълженията за издръжка за съпрузи и деца. Освен това неотдавна Съветът разреши засилено сътрудничество по отношение на имуществените отношения на международните двойки. 7  

По същество бяха установени шест основни недостатъка, засягащи въпросите, свързани с родителската отговорност:

Процедура за връщане на дете

В случаите на отвличане на дете от родител времето е ключов фактор за успешното прилагане на процедурата за връщане на дете, установена с регламента. Стана ясно обаче, че незабавното връщане на детето не може да бъде гарантирано във всички случаи. Неефективността на производствата за връщане може да бъде отдадена на няколко аспекта. Шестседмичният срок за издаване на разпореждане за връщане се оказа неподходящ в практиката, тъй като сред съдиите и практикуващите юристи съществуват съмнения дали шестте седмици се прилагат за всяка инстанция, дали включват обжалванията или дори принудителното изпълнение на решението за връщане. Освен това сега действащият регламент не определя краен срок, в който получаващият централен орган да обработи молбата. В допълнение към това като причина за проблемите със спазването на срока беше посочена по-специално липсата в националното право на ограничение на броя на обжалванията, които могат да се подават срещу разпореждане за връщане. В няколко държави членки забавянията при разглеждането на случаите се дължаха и на липсата на специализация на съдилищата, които разглеждат молби за връщане. Подобни трансгранични случаи на отвличане са сложни и чувствителни, но ако се разпределят за разглеждане във всички местни съдилища по семейноправни въпроси, възникват рядко за отделния съдия. В резултат на това съдиите не са така добре запознати с приложимите процедури и разпоредби и имат по-малка възможност да работят редовно с други юрисдикции в ЕС по начин, който е благоприятен за изграждането на взаимно доверие.

Накрая, така нареченият „първостепенен механизъм“ представлява допълнение към предвиденото в Хагската конвенция от 1980 г. 8 и се смята, че има по-силен възпиращ ефект върху родител, който потенциално възнамерява да отвлече дете. Механизмът определя процедурата, която трябва да се следва, след като в държавата, където е отведено детето, е било постановено решение за отказ за връщане въз основа на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г. Практическото прилагане на „първостепенния механизъм“ се оказа трудно, тъй като производството за упражняване на родителски права не се води в държавата членка, в която се намира детето, а родителят, отвлякъл детето, често не действа в дух на сътрудничество. По-специално, често е трудно да се изслуша детето.

Настаняване на детето в друга държава членка

Съдът или органът, който предвижда настаняване на дете в приемно семейство или институция в друга държава членка, трябва да се консултира с органите на тази държава, преди да разпореди настаняването. Централните органи, които имат задължението да подпомагат съдилищата и органите при уреждането на трансгранично настаняване на деца, редовно докладват, че понякога изминават няколко месеца, докато се установи дали се изисква съгласие в конкретния случай. Ако се изисква съгласие, следва самата процедура по консултиране, която според докладваното е също толкова бавна, тъй като няма краен срок, в който органите, към които е отправено искането, да отговорят. В резултат на това на практика много от органите, отправящи искането, разпореждат настаняване и изпращат детето в приемащата държава, докато процедурата на консултации все още е в ход или дори в момента на нейното започване, тъй като считат, че настаняването е спешно и са наясно с продължителността на процедурата. Ето защо приемащите държави се оплакаха, че често децата вече са настанени, преди да е дадено съгласие, което поставя децата в положение на правна несигурност.

Изискване за екзекватура

Процедурата за обявяване на съдебно решение, постановено в друга държава членка, за подлежащо на изпълнение („екзекватура“) продължава да е пречка пред свободното движение на съдебните решения, която води до ненужни разходи и забавяния за родителите и техните деца, участващи в трансгранични производства. Срокът за получаване на екзекватура варира между държавите членки; той може да бъде от няколко дни до няколко месеца, в зависимост от юрисдикцията и сложността на делото. Посоченото време не включва времето, нужно за събиране на документите, необходими за молбата, и преводите. В случай на обжалване на издаването или отказа на екзекватура, това закъснение се увеличава значително: в някои държави членки производството по обжалване може да отнеме до две години. Това е особено разочароващо за родителите, които очакват решенията, засягащи деца, да влизат в сила без ненужно забавяне.

Освен това могат да възникнат противоречиви ситуации, когато държава членка трябва да осигури прилагането на правото на лични отношения по силата на регламента, а същевременно признаването и/или прилагането на родителските права, предоставени в същото решение, могат да бъдат оспорени или дори отказани в същата държава членка, тъй като решенията във връзка с двата вида права понастоящем са предмет на различни процедури съгласно регламента.

Изслушване на дете

Съществуват разминавания в тълкуването на основанията за непризнаване на решения, постановени в други държави членки, по-специално във връзка с изслушването на дете. Регламентът се основава на принципа, че мнението на децата трябва да бъде взето предвид в случаите, свързани с тях, доколкото това е подходящо в зависимост от възрастта и зрелостта им и в съответствие с техните висши интереси. Възникват трудности поради факта, че държавите членки прилагат различни правила относно изслушването на дете. По-специално, сега приложимите правила насърчават държавите членки, чиито стандарти относно изслушването на дете са по-строги в сравнение с тези на държавата членка по произход, да отказват признаване и екзекватура, ако изслушването на детето не отговаря на техните собствени стандарти. Освен това в регламента не е подчертано значението на изслушването на деца общо за всички дела, свързани с родителската отговорност, а единствено във връзка с производствата за връщане. Ако бъде постановено решение, без да се изслуша детето, съществува опасност решението да не отчете в достатъчна степен висшите интереси на детето.

Същинско изпълнение на решенията

Често решенията относно родителската отговорност се изпълняват късно или изобщо не се изпълняват. Ефективното изпълнение зависи от националните структури, създадени, за да гарантират изпълнение на решенията. В държавите членки са възприети различни правни и практически подходи към изпълнението на решения по семейноправни въпроси, по-специално по отношение на предприетите мерки за изпълнение. След като бъде издадено разпореждане, е важно да има ефективни мерки за неговото изпълнение, като в същото време не трябва да се забравя, че в случай на изпълнение, засягащо деца, трябва да е възможна бърза реакция при евентуални временни или постоянни рискове за висшите интереси на детето, които могат да произтичат от изпълнението.

Сътрудничество между централните органи

Съдържащото се в член 55 сътрудничество между централните органи по специфични дела, свързани с родителската отговорност, е от съществено значение за ефективната подкрепа за родители и деца, участващи в трансгранични производства, свързани с дете. Всички заинтересовани страни, включително държавите членки, отбелязват като проблем неясната формулировка на този член за определяне на помощта, която следва да се предоставя от централните органи в специфични дела, свързани с родителската отговорност. Това води до закъснения, които са в ущърб на висшите интереси на децата. Според резултатите от допитването националните органи в някои държави членки не считат този член за достатъчно правно основание за предприемането на действия, тъй като тяхното национално законодателство изисква по-изрично самостоятелно правно основание в регламента.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

В предложението са взети предвид други правни инструменти, по-специално други регламенти на ЕС в областта на семейното право и международни инструменти като Хагските конвенции от 1980 г. 9 и 1996 г. 10

По отношение на въпросите, свързани с родителската отговорност (упражняване на родителските права, право на лични отношения, закрила на детето), съдилищата на държавите членки са обвързани от правилата за компетентност, уредени в регламента. Не съществуват други правни инструменти на ЕС, които разглеждат този въпрос. Целта на Хагската конвенция от 1980 г. е да защитава компетентността на държавата на обичайно местопребиваване на детето в случаите на трансгранично отвличане на дете. Както в случаите на спорове в рамките на ЕС, така и по отношение на трети държави, приложимото право към въпроси, свързани с родителската отговорност, се определя от Хагската конвенция от 1996 г.

По отношение на брачните въпроси Регламент „Брюксел IIa“ урежда компетентността на съдилищата на държавите членки в случай на развод, законна раздяла и обявяване на недействителност на брака. Правилата за определяне на приложимото към тези въпроси право са определени в съответствие с Регламент „Рим III“, установен като инструмент за засилено сътрудничество, в държавите членки, които го прилагат.

Признаването и изпълнението на решения, постановени в друга държава членка, по брачни въпроси или въпроси, свързани с родителската отговорност, са уредени с Регламент „Брюксел IIa“.

Съществува непряка връзка с Регламента за задълженията за издръжка; неговото приложно поле се отнася до задълженията за издръжка, произтичащи от семейни правоотношения, като издръжката е изключена от приложното поле на Регламент „Брюксел IIa“. Съгласно Регламента за задълженията за издръжка съдилищата, които са компетентни съгласно Регламент „Брюксел IIa, обикновено имат акцесорна компетентност и за издръжката.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание за действията на Съюза в областта на семейното право е установено в член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съгласно член 81, параграф 1 Съюзът „развива съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, което се основава на принципа на взаимно признаване на съдебните и извънсъдебните решения“.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Съюзът има споделена компетентност по член 81 ДФЕС, която той вече упражни с привеждането в действие на Регламент „Брюксел IIa“. Различните елементи на предложението са съобразени с изискванията за субсидиарност. Първостепенният механизъм за връщане в регламента се прилага само за трансгранични случаи на отвличане на дете. Подобренията, предприети до момента от отделни държави членки, не оказаха въздействие върху процедурата за връщане като цяло, тъй като правилното функциониране на системата предполага ефективност, тясно сътрудничество и взаимно доверие между двете държави членки, които участват в конкретно дело.

Що се отнася до решенията за настаняване, през 2012 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че „(...) държавите членки следва да предвидят ясни правила и процедури за целите на предоставянето на посочено в член 56 от Регламента съгласие, така че да гарантират правната сигурност и бързината. Процедурите трябва да позволяват по-специално на юрисдикцията, която предвижда настаняването, да установи лесно компетентния орган, и на компетентния орган — да даде или откаже съгласие в кратък срок.“ Въпреки това различните национални правила не прилагат разпоредбата за трансгранично настаняване по съгласуван и еднообразен начин и надали ще го сторят в бъдеще. Дори ако това стане, необходимата координация между националните правила не може да бъде постигната на национално равнище. Следователно само създаването на автономни минимални правила в регламента, приложими към всички случаи на трансгранично настаняване, разпоредено от съд или орган в държава членка, може надлежно да отстрани този проблем.

Премахването на екзекватурата не може да бъде постигнато самостоятелно от държавите членки, тъй като процедурата вече бе хармонизирана от Регламента „Брюксел ІІа“ и съответно може да бъде изменена единствено с друг регламент. Същото се отнася и до усъвършенстването на съществуващите правила относно сътрудничеството между централните органи на държавите членки.

По отношение на изпълнението, което като такова попада в рамките на компетентността на държавите членки, Съдът на ЕС постанови, че прилагането на националните правила за привеждане в изпълнение следва да не нарушава полезния ефект на регламента 11 . Член 81, параграф 2, буква е) позволява премахването на равнище ЕС на пречките пред правилното протичане на гражданските производства, като при необходимост се насърчава съвместимостта на гражданскопроцесуалните правила, приложими в държавите членки. Освен това е оправдано въвеждането на минимална хармонизация с цел да се постигне взаимно признаване на решенията. Когато неефективните процедури за изпълнение водят до отрицателни последици, те следва да се разгледат на равнище ЕС, така че в еднаква степен да се гарантира успешен резултат във всички държави членки.

•Пропорционалност

Принципът на пропорционалност изисква предприетите мерки да бъдат пропорционални на размера и обхвата на проблемите.

Предложеното действие ще засегне до известна степен националните материалноправни норми, доколкото се предлагат общи стандарти за изпълнение. Това обаче е обосновано от целта да се гарантира пълна ефективност на регламента и факта, че за да могат отделните лица да упражняват изцяло своите права, независимо къде в ЕС се намират те, трябва да бъдат премахнати несъответствията между съдебните и административните системи на държавите членки. Оценката сочи, че националните основания за отказ на изпълнение може да се дублират със съществуващите основания за отказ съгласно регламента. Поради различните стандарти за прилагане на тези основания съгласно регламента и съгласно националното законодателство, националните основания могат на практика да нарушат еднообразното и безпрепятствено прилагане на европейските правила. Ето защо, с цел да се осигури еднообразие и по този начин да се създадат равнопоставени условия за всички граждани в Съюза, е необходимо да се хармонизират националните основания за отказ, доколкото те се привеждат срещу изпълнението на решение, постановено в друга държава членка.

Голям и все по-нарастващ брой граждани на ЕС са засегнати пряко или непряко от трансгранични производства, свързани с деца. Свързаните с предложението разходи са скромни, а в сравнение с това ползите са много големи. Предложението засилва правната сигурност, увеличава гъвкавостта, осигурява достъп до правосъдие и ефективни процедури, като същевременно държавите членки запазват пълен суверенитет по отношение на материалното право относно родителската отговорност.

•Избор на инструмент

Предложението е под формата на преработване на регламент с въвеждане на изменения и замяна на вече съществуващия такъв.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Оценката на регламента беше извършена с оглед на целите на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) 12 . Това е програмата на Комисията, чрез която се гарантира, че законодателството на ЕС е пригодно за целите си и постига резултатите, предвидени от законотворците на ЕС. Оценката на регламента се основава на качествен и количествен анализ. Емпиричните данни бяха събрани посредством външно проучване, вж. Окончателен доклад за оценка и аналитични приложения 13 , за да се оценят целесъобразността, съгласуваността, ефикасността, ефективността, както и добавената стойност за ЕС и ползата от регламента. Освен това през 2015 г. бяха стартирани две проучвания, с които да се съберат конкретни данни относно решенията за родителска отговорност.

Макар да се счита, че като цяло регламентът функционира добре и носи ползи за гражданите на ЕС, в някои случаи оперативното функциониране на инструмента е възпрепятствано от редица правни проблеми; сега действащият правен текст не е достатъчно ясен или е непълен по някои точки 14 . Това е така по-специално във връзка с процедурата за връщане на дете и сътрудничеството между централните органи по въпросите, свързани с родителската отговорност 15 .

Оценката показа, че между двете основни области, обхванати от регламента, а именно брачните въпроси и въпросите, свързани с родителската отговорност, остри проблеми бяха установени във връзка с въпросите, свързани с родителската отговорност. Под въпрос беше поставена цялостната ефективност на някои аспекти на производствата, свързани с деца 16 . По въпроси, свързани с отвличането на дете от родител, трансграничното настаняване на деца, признаването и изпълнението на решения и сътрудничеството между (централните и други) национални(те) органи, са налице прекомерни и неоправдани забавяния, произтичащи от начина, по който действащите процедури са формулирани или прилагани 17 . Това е оказало отрицателно въздействие върху отношенията родител — дете и висшите интереси на детето. Освен това изискването за екзекватура доведе до средно забавяне за дело от няколко месеца и разходи, достигащи до 4 000 евро, за гражданите 18 . Неясното описание на сътрудничеството между централните органи често водеше до закъснения от няколко месеца или дори до неизпълнение на исканията 19 , което е в ущърб на благополучието на децата. Изпълнението на решения, постановени в друга държава членка, беше отбелязано като проблематично 20 ; често решенията не се изпълняват или се изпълняват със значителни закъснения. Освен това работата на специализирани адвокати води до разходи за родителите в размер между 1 000 и 4 000 евро на дело 21 . От друга страна, за самите държави членки регламентът доведе до много ограничени разходи, свързани преди всичко с дейността на централните органи 22 .

•Консултации със заинтересованите страни

Настоящото предложение беше предшествано от широка консултация със заинтересованите страни, държавите членки, институции и експерти относно съществуващите проблеми в сегашната система и възможните решения за тях. На 15 април 2014 г. Комисията прие доклад относно прилагането на регламента 23 и започна обществена консултация, в която представи предложения за преразглеждане и в рамките на която бяха получени 193 отговора 24 . От консултацията стана ясно, че заинтересованите страни подкрепят необходимостта от внимателно насочена реформа на съществуващия регламент.

В случаите на отвличане на дете от родител мнозинството от респондентите в обществената консултация бяха на мнение, че незабавното връщане на детето в рамките на ЕС не е гарантирано във всички случаи. Основните предложения за подобрение бяха свързани с по-строгото спазване на графика и прилагането на санкции в случаите, когато не се изпълнява задължението за връщане на детето 25 .

Най-голямата група, поискала да се разшири премахването на екзекватурата, бяха родителите, последвани от съдиите и адвокатите, но някои държави членки посочиха, че екзекватурата не следва да се премахва, без да се запазят определени гаранции. Беше препоръчано в случай на премахване на екзекватурата да бъдат въведени гаранции по отношение на такива области като правата на страните, правото детето да бъде изслушано и подходящото връчване на документи 26 .

Значителен брой от респондентите счетоха изпълнението на решения за родителска отговорност, постановени в друга държава членка, като важна област, в която са необходими подобрения. Основното предложение от страна на практикуващите юристи бе свързано с приемането на общи минимални стандарти, включително единна процедура за изпълнение, докато държавите членки изразиха скептично отношение към такова решение 27 .

Накрая, по-специално родителите изразиха своята загриженост във връзка със сътрудничеството между централните органи, чиято законово определена роля е да ги подкрепят в трансгранични производства, свързани с деца. Основен елемент в повечето от отговорите на респондентите беше липсата на ефективно сътрудничество. За да се разреши този проблем, респондентите препоръчаха по-добро изясняване на задачите, така че да се осигури по-добра подкрепа за родителите. Респондентите подкрепиха също така включването на органите за закрила на детето в системата за сътрудничество, за да се осигури гладкото прилагане на регламента 28 .

Резултатите от обществената консултация потвърждават като цяло констатациите в доклада на Комисията относно прилагането, приет през 2014 г.

•Събиране и използване на експертни становища

Статистическите данни относно прилагането на регламента са ограничени и непълни, като има значителни разлики между отделните държави членки. Беше проведено външно проучване за извършването на качествен и количествен анализ на действието на регламента. В допълнение към проучването, през 2015 г. бяха стартирани две допитвания — едното до централните органи, създадени съгласно регламента, а другото до държавите членки — за да се съберат конкретни данни относно решенията за родителска отговорност. Освен това бе създадена отделна експертна група с цел да се обсъдят проблемите и възможните решения за преразглеждане. Действието на регламента беше редовно обсъждано и на няколко срещи на централните органи, организирани в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.

•Оценка на въздействието

В оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение, вариантите на политиката и оценката на тяхното въздействие бяха разгледани поотделно за всеки един от въпросите, които в оценката на регламента бяха набелязани като проблематични. За всеки въпрос бяха разработени базов сценарий и алтернативни варианти. За брачните въпроси и въпросите, свързани с родителската отговорност, бяха обмислени варианти на политиката с различна степен на намеса. За процедурата за отвличане на деца бяха взети под внимание само разяснения на действащия механизъм, заедно с вариант, предвиждащ списък от съпътстващи мерки. Освен това бяха разработени два варианта, с които да оценят възможни радикални промени на механизма за връщане (връщане към „системата от Хага“ и създаване на единствена компетентност в държавата членка по произход). Що се отнася до механизма за настаняване, бяха предложени два варианта за избор между система с предполагаемо или изрично съгласие. По отношение на признаването и изпълнението и двата основни варианта на политиката отменят изискването за екзекватура или предлагат нова процедура, за да се отговори най-добре на проблема, свързан с липсата на ефективност. Предложената нова система бе допълнена от три алтернативни подварианта за справяне с проблема във връзка с изслушването на детето. Бяха разгледани и два допълнителни варианта за подобряване на изпълнението чрез въвеждането на ориентировъчен срок или чрез пълна хармонизация на законодателството за изпълнение на решенията за родителска отговорност.

Оценката завършва с широкообхватните предпочитани варианти за всички въпроси, застъпени в доклада. Предпочитаният вариант на политиката при брачните въпроси е запазване на статуквото. Това означава, че съпрузите, сключили международен брак, ще продължат да имат възможност за обединяване на различните производства, каквато понастоящем се дава от регламента и други правни инструменти в областта на семейното право (като например Регламента за задълженията за издръжка). В същото време ще бъде запазена възможността съпрузите да подават молба за развод в една от компетентните инстанциите, посочени в регламента. Ползите от намаляването или премахването на тази гъвкавост (застъпвано от някои държави членки) ще бъдат неутрализирани от недостатъците на вариантите, разгледани в отговор на проблема „надпревара в избора на съд“ (прехвърляне на компетентност или йерархия на основанията), сигнализирани от други държави членки. Освен това съпрузи, които нямат общо гражданство на ЕС и които живеят в трета държава, но са запазили връзка с определена държава членка, и искат да се разведат, ще продължат да разчитат на националните правила за достъп до съдилищата на ЕС, а решенията, издадени в трета държава, които ги засягат — ще продължат да бъдат признавани в ЕС.

По отношение на въпросите, свързани с родителската отговорност, предпочитаният вариант е за намеса на ЕС, което е продиктувано от мащаба и неотложността на проблема. По-конкретно, процедурата за връщане на дете следва да бъде подобрена чрез вариант, който разяснява настоящия механизъм и въвежда нови мерки, като например съсредоточаване на компетентност и възможност за съда в държавата членка, където е отведено детето, да разпореди спешни защитни мерки, които могат също така да „пътуват с детето“ в държавата на обичайното му местопребиваване, ако това е необходимо за гарантиране на безопасно връщане. С новите правила срокът за връщане ще стане постижим, тъй като те ще определят времева рамка за производствата пред първоинстанционните съдилища и отделна времева рамка за тези пред апелативните съдилища. Производствата ще бъдат съкратени, като се въведе срок и за замоления централен орган и като броят на възможните обжалвания срещу решение за връщане или отказ за връщане се ограничи до едно. При предпочитания вариант съдията ще бъде изрично приканен да обмисли дали решението следва да подлежи на предварително изпълнение.

Що се отнася до решенията за настаняване, следва да се създаде самостоятелна процедура за съгласие, която да се прилага при всички случаи на трансгранично настаняване, заедно с установяването на срок, в който замолената държава членка да отговори на искането.

Екзекватурата се премахва, като същевременно се запазват подходящи гаранции (основания за непризнаване и обжалване на изпълнението като цяло или срещу конкретни мерки за изпълнение), на които родителят ответник може да се позове общо на етапа на изпълнение в държавата членка по изпълнение, като по този начин се намали общата продължителност на производството. За да се намалят проблемите, произтичащи от различните национални практики за изслушване на деца и от решенията, издадени от съдилища, които към момента на издаване на решението нямат тясна връзка с детето, и постановените в резултат на това откази за признаване на решението, предпочитаният вариант ще изисква от държавите членки да зачитат взаимно своите национални правила, като същевременно ги задължава да дават възможност за изслушване на мнението на детето и да вземат това мнение предвид, и ще приведе компетентността в съответствие с водещия принцип за близост до детето, като се внесат нюанси в принципа за perpetuatio fori. Що се отнася до изпълнението, предпочитаният вариант ще гарантира, че изпълнението може да бъде отказано само въз основа на единен и ограничен списък от основания за отказ. Освен това ще бъде предвиден срок за изпълнение и задължение за докладване, ако този срок не бъде спазен, както и възможност за съда по произход да обяви решението за подлежащо на предварително изпълнение, независимо от евентуалното му обжалване, като същевременно остави свобода за разглеждане на спешните рискове за висшите интереси на детето на етапа на изпълнението, което на свой ред очевидно би повишило ефективността на производството и защитата на висшите интереси на детето.

Във връзка със сътрудничеството съответният член следва да бъде разяснен, като се уточни: (1) кой може да поиска (2) какъв вид съдействие или информация (3) от кого и (4) при какви условия. Ще бъде посочен срок, в който замоленият орган да отговори. Ще бъде пояснено, че така също съдилищата и органите за закрила на детето могат да поиска съдействието на централните органи. Освен това утвърдените незадължителни правни мерки ще продължат да предоставят структура за непрекъсната подкрепа за органите, които обработват молби съгласно регламента. С добавянето на предложената разпоредба относно подходящите ресурси ще бъде изрично изложено настоящото имплицитно изискване, което към момента се спазва от някои централни органи, но не всички, и по този начин ще се увеличи взаимното доверие.

Предпочитаният набор от варианти на политиката по въпросите, свързани с родителската отговорност, отговаря на целите за опростяване, като намалява забавянията, свързани с връщането на детето, решенията за настаняване и сътрудничеството между централните органи, и като премахва ненужните забавяния и разходи, свързани с изискването за екзекватура. В същото време той ще даде отговор на спешната необходимост от преодоляване на проблемите, които към момента съществуват в тази област, където е от ключово значение да се предприемат действия и да се създадат условия за промяна, като се имат предвид положението на децата, семействата и техните висши интереси.

По отношение на процедурата за връщане на дете ефективността на производството ще се подобри, като се намали броят на нивата на обжалване, като се предвиди предварителна изпълняемост на решенията, когато това е подходящо, като се определят по-ясно ролята и задълженията на централните органи и като се задължат държавите членки да съсредоточат компетентността в ограничен брой съдилища по начин, който съответства на структурата на правните им системи. Във връзка с решенията за настаняване ще бъдат намалени забавянията при получаване на съгласие, като се създаде самостоятелна процедура за съгласие и се въведе срок (максимум осем седмици в сравнение със сегашните 6 или повече месеца), в рамките на който замолената държава членка да отговори на искането. Що се отнася до признаването и изпълнението, ще бъдат премахнати закъсненията, свързани с получаването на екзекватура (до няколко месеца). Тъй като родителят ответник се позовава общо на гаранциите (основания за непризнаване и обжалване на изпълнението като цяло или срещу конкретни мерки за изпълнение) на етапа на изпълнението, общата продължителност на производството ще бъде съкратена. Аналогично, предпочитаният вариант ще намали забавянията по време на същинското изпълнение (които в някои случаи надхвърлят една година), като въведе максимален срок от шест седмици. Накрая, изясняването на ролята на централните органи като цяло ще намали забавянията при взаимното им сътрудничество.

•Пригодност и опростяване на законодателството

За пригодността на законодателството ще допринесат използването на правната техника за преработване, подобряването на оперативното действие на инструмента чрез неговото разясняване, допълване и опростяване и подобряването на неговата ефективност. По-специално, създаването на самостоятелна процедура за съгласие и въвеждането на срок, в който замолената държава членка да отговори на искането, ще съкрати времето за получаване на съгласие в процедурите за настаняване на максимум 8 седмици вместо сегашните 6 или повече месеца. С предложеното премахване на процедурата на екзекватура ще бъдат премахнати забавянията (които могат да достигнат няколко месеца) и разходите (до 4 000 евро) за получаването ѝ. Предложената изменена процедура за връщането на дете в случай на отвличане ще намали разходите за специализирани правни съвети за родителите (между 1 000 и 4 000 евро) 29 .

•Основни права

Всички елементи на реформата зачитат правата, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на ефективни правни средства за защита и правото на справедлив съдебен процес, заложени в член 47. Предвид предмета на регламента, а именно отношенията между родители и техните деца, предпочетените варианти на политиката за въпросите, свързани с родителската отговорност, ще засилят правото на зачитане на личния и семейния живот (член 7). Накрая, предложените промени ще укрепят правата на детето (член 24) и ще приведат регламента в по-близко съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето, като в по-голяма степен обвържат неговите разпоредби с конвенцията.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението води до относително ниски разходи за привеждане в съответствие. Премахването на екзекватурата и съсредоточаването на компетентност ще изискват от държавите членки да поемат разходи за обучение с цел юристите да бъдат запознати с предвидените нови процедури. Днес обаче вече е необходимо обучение. Освен това, тъй като регламентът предвижда съсредоточаване на компетентността в бъдеще, ще бъде необходимо да се обучат по-малко съдии. От друга страна, опитът на държавите членки, в които компетентността е съсредоточена, сочи, че съдиите, които разглеждат повече случаи на отвличане, е по-вероятно да участват в предлаганите обучения, а решенията, постановени от тези специализирани и опитни първоинстационни съдилища, се обжалват по-рядко, като по този начин се реализират икономии на разходите в отделните дела и за правораздаването като цяло. Държавите членки също така вече са задължени да посочат централни органи и да гарантират тяхното правилно функциониране, за да могат да изпълняват задълженията, възложени им съгласно настоящия регламент. Допълнителното изясняване на техните задачи би могло да породи допълнителни разходи (по-специално за човешки ресурси) за някои държави членки, ако техните централни органи понастоящем не са достатъчно обезпечени.

Другите предвидени изменения представляват сравнително прости промени в съществуващите правила, които няма да изискват въвеждането на нови процедури, и органите следва да бъдат в състояние да ги прилагат, без да е необходимо специално обучение.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

За да се наблюдава действителното прилагане на изменения регламент, Комисията ще докладва редовно и ще извършва редовна последваща оценка, като в подкрепа на това ще провежда консултации с държавите членки, заинтересованите страни и външни експерти. Ще се организират редовни срещи на експерти с цел обсъждане на проблеми, свързани с прилагането, и обмен на най-добри практики между държавите членки в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела. Сътрудничеството с мрежата ще бъде особено полезно за формулирането на необходимостта от събиране на конкретни данни, за да може всяко бъдещо предложение да бъде подплатено със статистически доказателства.

•Подробно разяснение на конкретни разпоредби на предложението

Въвеждане на мерки за повишаване на ефективността и подобряване на функционирането на „първостепенния механизъм“

Предлагат се няколко изменения по същество с цел подобряване ефективността на връщането на отвлечено дете и преодоляване на проблемите, свързани със сложността на „първостепенния механизъм“ по регламента.

На първо място, в предложението се уточнява срокът за издаване на подлежащо на изпълнение разпореждане за връщане в съответствие със становището, което преобладава сред държавите членки, които най-бързо разглеждат дела за връщане по Хагската конвенция от 1980 г. Отделен шестседмичен срок ще се прилага към производството пред първоинстанционния съд и съответно пред апелативния съд. Освен това предложението ще задължи централните органи да работят в рамките на шестседмичен срок, за да получат и обработят молбата, да установят местонахождението на ответника и на детето, да насърчават медиацията, като гарантират, че това не води до забавяне на производството, и да насочват молителя към квалифициран адвокат или да отнесат случая пред съд (в зависимост от националната правна система). Понастоящем централните органи не са обвързани със срок. Следователно тази нова времева рамка 6+6+6 предвижда максимален срок от 18 седмици за всички възможни етапи вместо средната понастоящем продължителност на производство, достигаща до 165 дни 30 . Това би направило по-реалистичен срока за съдилищата с оглед да се гарантира правото на ответника на справедлив съдебен процес, като същевременно го ограничава до най-краткия практически възможен период.

Освен това предложените мерки включват задължение за държавите членки да съсредоточат компетентността по дела за отвличане на деца в ограничен брой съдилища, като същевременно се отчита структурата на съответната правна система. Това ще гарантира, че по молбите за връщане ще се произнасят съдии с опит по този специфичен вид процедура.

Предложението ограничава броя на възможните обжалвания срещу решение за връщане до едно и изрично приканва съдията да обмисли дали решението, което разпорежда връщане, следва да подлежи на предварително изпълнение.

Освен това предложението съдържа редица пояснения за по-доброто прилагане на настоящите правила: то задължава държавата членка, където е било обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди неправомерното му отвеждане или задържане, да извърши задълбочено проучване на висшите интереси на детето, преди да постанови окончателното съдебно решение относно упражняването на родителските права, което може да включва връщане на детето. В този контекст, при това проучване на висшите интереси на детето, всяко дете, което е състояние да формира свои собствени възгледи, има право да бъде изслушано, дори ако не присъства физически, чрез използването на алтернативни средства като видеоконференции, ако това е целесъобразно.

Следва да се улесни сътрудничеството между централните органи или пряката комуникация със съдия от съответния съд в държавата членка по произход, за да се оценят мерките („подходящи мерки“), въведени в държавата членка, в която детето трябва да бъде върнато.

Когато детето може да е изложено на сериозен риск от вреди или по друг начин да е поставено в неблагоприятна ситуация, ако бъде върнато в държавата на обичайното си местопребиваване без каквито и да било гаранции, съдът на държавата, където е отведено детето, следва да има възможност да постанови спешни защитни мерки, които са необходими там и които, при нужда, могат да „пътуват с детето“ в държавата на обичайното му местопребиваване, където следва да се вземе окончателното решение по същество. Такава спешна мярка следва да бъде призната по силата на закона в държавата членка, в която е било обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди неправомерното му отвеждане или задържане, но тя ще отпадне веднага щом съдилищата на тази държава вземат необходимите според случая мерки. Така например съдът, пред който има висящо производство за връщане, ще бъде в състояние да предостави на един от родителите права на лични отношения, които ще подлежат на изпълнение и в държавата членка на обичайно местопребиваване на детето, докато съдът на тази държава вземе окончателно решение по отношение на правата на лични отношения с детето.

Въвеждане на самостоятелна процедура за съгласие, която да се прилага при всички случаи на трансгранично настаняване, заедно с установяването на срок, в който замолената държава членка да отговори на искането

Във връзка с трансграничното настаняване предложението предвижда въвеждането на следните нови правила:

–въвеждане на задължително съгласие на приемащата държава във всички случаи на трансгранично настаняване, разпоредено от съд или орган в държава членка

–въвеждане на единни изисквания за документите, които се представят с искането за съгласие: органът заявител трябва да представи доклад във връзка с детето и да посочи причините за разглежданото трансгранично настаняване

–въвеждане на правило относно изискванията за превод: искането трябва да бъде придружено от превод на езика на замолената държава членка

–отправяне на всички искания чрез централните органи

–въвеждане на срок от осем седмици, в който замолената държава да вземе решение по искането.

Премахване на екзекватурата и въвеждане на подходящи гаранции, които да се използват на етапа на изпълнение, т.е. оспорване на признаването или изпълнението на решение, постановено в държавата по произход, или оспорване на конкретни изпълнителни мерки, постановени от държавата, в която се иска изпълнение, в една и съща процедура в държавата, в която се иска изпълнение

Днес съдебното сътрудничество и нивото на доверие между държавите членки е достигнало степен на зрялост, която позволява да се премине към по-опростена и по-евтина система на движение на решенията, премахваща съществуващите формалности между държавите членки. Подобно премахване на екзекватурата вече бе осъществено в редица области, включително в областта на семейното право (права на лични отношения, някои разпореждания за връщане, задължения за издръжка). Ето защо, като промяна по същество предложението премахва производството по екзекватура за всички решения, обхванати в приложното поле на регламента. Премахването на екзекватурата ще се съпровожда от процесуални гаранции, които осигуряват подходяща защита на правото на ответника на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47 от Хартата на основните права на ЕС. Премахването на екзекватурата ще позволи на европейските граждани, които участват в трансгранични производства, да спестят значителна част от настоящите разходи по процедурата (средно 2 200 евро за обработка на молбата) и да се отстранят забавянията, които в някои случаи достигат няколко месеца.

Родителят ответник ще разполага със средства за защита, към които може да прибегне, за да предотврати при изключителни обстоятелства влизането в сила в дадена държава членка на решение, постановено в друга държава членка. Когато съществува загриженост, че може да е приложимо някое от основанията за непризнаване или основанията за оспорване на конкретни мерки за изпълнение, ответникът може с една и съща процедура да подаде молба за обжалване на признаването и/или изпълнението в държавата членка по изпълнение.

Предложението включва единни правила за определяне на случаите, когато може да се възрази не само срещу трансграничната изпълняемост, но и срещу самото изпълнение като такова. Тези правила ще се прилагат например при промяна на обстоятелствата. Освен това правилата установят единен начин за разглеждане за ситуации, в които детето се противопоставя на изпълнението или изпълнението не може да бъде осъществено поради временни фактически пречки.

По този начин ще се спестят времето и разноските за производството по екзекватура, а на ответниците ще продължи да бъде осигурявана необходимата защита.

Както вече е случаят съгласно сега действащия регламент, предложението включва и серия от стандартни удостоверения, които целят да улеснят признаването или изпълнението на чуждестранно решение в отсъствието на производство по екзекватура. Тези удостоверения ще улеснят изпълнението на решението от компетентните органи и ще намалят необходимостта от превод на решението.

Въвеждане на задължение да се дава възможност на детето да изрази мнението си

Предложението не променя правилата и практиките на държавите членки относно начините за изслушване на детето, но изисква взаимно признаване между правните системи. Това означава, че в регламента ще бъде изрично записано задължението да се дава възможност на дете, което може да формира свои собствени възгледи, да изрази тези възгледи, като се има предвид, че всички държави членки са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето, която вече ги задължава да изслушват деца, които отговарят на посоченото по-горе условие, в национални и трансгранични производства, които имат отношение към тях. По-специално се прави разграничение, какъвто е случаят в съответния член от Хартата на основните права, между момента, в който се дава възможност на детето да бъде изслушано (т.е. когато то е в състояние да формира собствени възгледи), от една страна, и въпроса каква тежест съдията трябва да отдаде на възгледите на детето (в зависимост от неговата възраст и зрялост), от друга страна. Това разграничение следва да бъде записано в решението и в приложеното към него удостоверение. В случая на родител, който иска признаване на решение в друга държава членка, това означава, че съдът в тази държава няма да откаже да го признае единствено поради факта, че изслушването на детето в друга държава е било извършено по различен начин в сравнение с прилаганите от този съд стандарти.

Въвеждане на целенасочени мерки за подобряване на ефикасността на същинското изпълнение

Предложението въвежда редица мерки, за да се преодолее проблемът с неефективното изпълнение. В него се предвижда, че молбата за привеждане в изпълнение следва да бъде подадена в съд в държавата членка по изпълнение, но оставя процедурата като цяло, средствата за осигуряване на изпълнението и неговите ред и условия да бъдат уредени от правото на държавата членка по изпълнение, например при кои обстоятелства да бъде постановена дадена конкретна изпълнителна мярка. Когато решение на друга държава членка трябва допълнително да бъде уточнено или адаптирано, за да се изпълни съгласно националното право на държавата членка по изпълнение, компетентният съд на тази държава членка следва да направи необходимите уточнения или адаптации, като спазва елементите по същество на решението.

Страна, която оспорва изпълнението на решение, постановено в друга държава членка, следва, доколкото е възможно и в съответствие с правната система на сезираната държава членка, да има възможност да се позове в рамките на същата процедура не само на основанията за отказ на признаване, но и на основанията за отказ на изпълнението като такова. Несъвместимостта с висшите интереси на детето, породена от промяна на обстоятелствата (като например сериозно заболяване на детето) или от силата на възраженията на дете, чиито възраст и зрялост се считат за достатъчни, следва да се разглежда само ако тя достигне значение, сравнимо с изключението по съображения за обществен ред.

Предложението предвижда също така ориентировъчен срок за същинското изпълнение на решението. В случай, че изпълнението не е настъпило след изтичането на срока от 6 седмици от момента, в който е започнало изпълнителното производство, съдът на държавата членка по изпълнение трябва да информира молещия централен орган в държавата членка по произход (или молителя, ако производството се извършва без помощта на централен орган) за този факт и за причините за липса на своевременно изпълнение.

В предложението се предвижда също, че съдът по произход може да обяви решението за подлежащо на предварително изпълнение, дори ако тази възможност не съществува в неговото национално право. Това е полезно в случая на системи, при които решението не е изпълнимо, докато все още е предмет на обжалване. В резултат на това родителят ще има възможност да поддържа лични отношения с детето въз основа на решение, обявено за подлежащо на предварително изпълнение, докато тече апелативното производство срещу това решение по искане на другия родител.

Изясняване на задачите на централните органи и други замолени органи и добавяне на разпоредба относно подходящите ресурси

Предложението изяснява следните аспекти: (1) кой може да поиска (2) какъв вид съдействие или информация (3) от кого и (4) при какви условия. В него се пояснява, че така също съдилищата и органите за закрила на детето могат да поиска съдействието на централните органи. Освен това, що се отнася до предаването на сведения във връзка със социалното положение, предложението пояснява, че следва да бъдат обхванати и сведения за възрастни лица или братя и сестри, които са от значение в производствата, свързани с деца, съгласно регламента, ако положението на детето изисква това. Предложението пояснява, че (за съдилищата) това е алтернатива на Регламента за събирането на доказателства, която не води до разходи (с изключение на възможните разходи за превод), и създава правно основание за органите за закрила на детето да получават нужната информация от другите държави членки чрез централните органи. Искането трябва да бъде придружено от превод на езика на замолената държава. Аналогично, предложението въвежда някои минимални изисквания във връзка с искане за сведения за социалното положение, а именно описание на производството, за което са необходими сведенията, и фактологично описание на ситуацията, която е била причина за това производство. Предложението определя срок, в който замоленият орган да отговори. По отношение на замоления национален орган, например в случаите, когато са поискани сведения за социалното положение, регламентът пояснява, че замоленият орган е задължен по силата на самостоятелно задължение, създадено с регламента, да предостави такива сведения, без да е необходимо да бъдат изпълнени други допълнителни изисквания, които съществуват по силата на националното право на замолената държава. Така например, съд в държава членка, преди да вземе решение относно поемането на грижата за дете, което се намира понастоящем под неговата юрисдикция, може чрез централните органи да получи информация дали има висящо производство в друга държава и да поиска копия от евентуални решения, постановяващи мерки за защита на други деца от същото семейство, и евентуални сведения, които са от значение за висящото производство, във връзка със социалното положение на братя и сестри и техните отношения помежду им, или във връзка с родителя.

Освен това съгласно предложението държавите членки гарантират, че централните органи разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси, за да могат да изпълняват задълженията, възложени им съгласно настоящия регламент.

Предложението не съдържа промени по отношение на обхвата и брачните въпроси, при които се запазва статуквото. Това означава, че глава I (с изключение на уточненията в определенията) и раздел 1 от глава II (с изключение на разяснение по членове 6 и 7) остават непроменени.

В резултат на това съпрузите, сключили международен брак, ще продължат да имат възможност за обединяване на различните производства, както е предвидено в регламента и други правни инструменти в областта на семейното право (като например Регламента за задълженията за издръжка). В същото време ще бъде запазена възможността съпрузите да подават молба за развод в една от компетентните инстанциите, посочени в регламента. Съпрузи, които нямат общо гражданство на ЕС и които живеят в трета държава, но са запазили връзка с определена държава членка, и искат да се разведат, ще продължат да разчитат на националните правила за достъп до съдилищата на ЕС, а решенията, издадени в трета държава, които ги засягат — ще продължат да бъдат признавани в ЕС.

Освен това, следните разпоредби остават непроменени по смисъла на преработване на текста: членове 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, член 8, параграф 2, членове 9 и 10, член 11, параграфи 1, 2, 3, 5, 7, член 12, параграфи 2 и 4, членове 13 и 14, член 15, параграфи 1—5, членове 16, 17, 18, 19, член 20, параграф 2, член 21, параграфи 1, 2, 4, член 22, член 23, букви a), в)—е), членове 24, 25, 26, 27, член 41, параграф 2, член 42, параграф 2, членове 44, 48, 49, 51, 53, 54, член 55, букви б)—д), член 56, параграфи 2 и 3, член 58, член 59, параграф 1, член 60, букви а)—г), членове 63 и 66, член 67, букви а) и б).

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов 

2016/0190 (CNS)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни въпросидела и въпросиделата, свързани с родителската отговорност, Ö и относно международното отвличане на деца Õ , с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (преработен текст)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейския съюз Ö за функционирането на Европейския съюз Õ , и по специално член 61, буква в) и член 67, параграф 1 Ö 81, параграф 3 Õ от него,

като взе предвид предложението на Ö Европейската Õ кКомисията 31 ,

ð след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти, ï

като взе предвид становището на Европейския парламент 32 ,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 33 ,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

ò нов 

(1)Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета 34 беше съществено изменен 35 . Поради необходимостта от по-нататъшни изменения посоченият регламент следва да бъде преработен в интерес на постигането на яснота.

(2)С настоящия регламент се установяват единни правила за компетентност при развод, законна раздяла и обявяване на недействителност на брака, както и при спорове относно родителската отговорност с международен елемент. Той улеснява свободното движение на решения в рамките на Съюза, като предвижда разпоредби относно тяхното признаване и изпълнение в други държави членки.

ê 2201/2003 съображение 1 (адаптиран)

ð нов

(3)ð Гладкото и правилно функциониране на едно европейско пространство на правосъдие при зачитане на различните правни системи и традиции на държавите членки е от жизненоважно значение за Съюза. В тази връзка следва допълнително да се засили взаимното доверие в правосъдните системи на останалите държави членки. ï Европейската общност Ö Съюзът Õ си поставя за цел създаването Ö , поддържането и развитието Õ на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в коетокоято са гарантирани свободното движение на хора Ö и достъпът до правосъдие. Õ се гарантира. ð С оглед на постигането на тези цели, следва да бъдат укрепени правата на лицата, по-специално на децата, в хода на съдебни производства, така че да се улеснят сътрудничеството между съдебните и административните органи и изпълнението на решения по семейноправни въпроси с трансгранични последици. Необходимо е да се засили взаимното признаване на решения по гражданскоправни въпроси, да се опрости достъпът до правосъдие и да се подобри обменът на информация между органите на държавите членки. ï

(4)За тази цел Общността Ö Съюзът Õ трябва да приеме, между другото, мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси граждански дела ð с трансгранични последици, по-специално когато това е необходимо ï , които са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар.

ò нов

(5)С оглед на постигане на целта за свободно движение на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, е необходимо и целесъобразно правилата, приложими по отношение на компетентността, признаването и изпълнението на решения, да се уреждат с правен инструмент на Съюза, който е правно обвързващ и се прилага пряко.

ê 2201/2003 съображение 2 (адаптиран)

Европейският съвет в Тампере одобри принципа на взаимното признаване на съдебните решения като крайъгълен камък за създаването на действително пространство на правосъдие и определи правата на посещение като свой приоритет.

ê 2201/2003 съображение 3 (адаптиран)

Регламент (ЕО) № 1347/2000 на Съвета 36 урежда правилата за компетентността, признаването и изпълнението на решенията по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност за децата на двамата съпрузи, издадени в хода на брачното производство. Съдържанието на този регламент е основно изведено от Конвенцията от 28 май 1998 г., която има същия предмет 37 .

ê 2201/2003 съображение 4 (адаптиран)

На 3 юли 2000 г. Франция представи инициатива за приемане на Регламент на Съвета за взаимното изпълнение на решения относно правото на лични отношения с децата 38 .

ê 2201/2003 съображение 5 (адаптиран)

ð нов

(6)За да се гарантира равенството на всички деца, настоящият регламент Ö следва да обхване Õ обхваща всички решения относно родителската отговорност, включително мерките за защита на детето Ö децата Õ , Ö които нямат Õ независимо от каквато и да е било връзка с брачното производство ð или с други производства ï.

ê 2201/2003 съображение 6 (адаптиран)

(7)Тъй като Ö обаче Õ прилагането на правилата за родителската отговорност често възниква в контекста на се налага в брачното производство, по-подходящо е да съществува единен инструмент по делата за въпросите, свързани с развод и родителска отговорност.

ê 2201/2003 съображение 7 (адаптиран)

В обхвата на настоящия регламент попадат гражданските дела, независимо от характера на съда или правораздавателния орган.

ê 2201/2003 съображение 8

(8)По отношение на решенията за развод, законната раздяла на съпрузите или обявяването на недействителност на брака за нищожен, настоящият регламент се прилага отнася само по отношение на до разтрогването на брачните родителските връзки и не следва трябва да разглежда такива въпроси, като се занимава с въпросите за основанията за развода, имуществените последици на брака или други допълнителни меркивъпроси.

ê 2201/2003 съображение 9 (адаптиран)

(9)По отношение на имуществото на детето, настоящият регламент следва да се прилага само по отношение на мерките за закрила на детето, т.е. i) Ö а именно Õ определянето и функциите функционирането на лице или орган, който които да отговаря за имуществото на детето и който, представлява или подпомага детето неговото представителство или подпомагане, и ii) управлението, запазването и разпореждането с имуществото на детето. В този контекст, настоящият регламент следва трябва, например, да се прилага в случаите, когато родителите спорят за управлението на Ö предмет на производството е определянето на лице или орган, управляващ Õ имуществото на детето. Мерките, които се отнасят до имуществото на детето и които не засягат закрилата на детето, трябва да продължат да се уреждат регламентират от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела 39  Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета 40 .

ê 2201/2003 съображение 10 (адаптиран)

(10)Настоящият регламент няма за цел да се прилага към въпросите, свързани със социалното осигуряване, публичните мерки от общ характер по въпросите на обучението или здравеопазването или към решенията по въпросите на правото на убежище или имиграция. В допълнение той няма Ö не следва Õ да се прилага към установяването на произходбащинство, тъй като тозитова е въпрос, е различен от въпроса за определянето на родителската отговорност, нито към други въпросите, свързани със статута на лицата. Още повече, че настоящият регламент няма да се прилага към мерките, предприети в резултат от престъпленията, извършвани от деца.

ê 2201/2003 съображение 11 (адаптиран)

(11)Задълженията за издръжка са изключени от обхвата на настоящия регламент, тъй като те Ö тези задължения Õ вече са уредени с се уреждат от Регламент (ЕО) № 44/20014/2009 на Съвета 41 . Компетентните по смисъла на настоящия регламент съдилища Ö органи Õ най-общо имат компетентност да се произнасят относно Ö допълнителните Õ задълженията за издръжка посредством прилагането на член 3, буква г) 5, параграф 2 от Ö този Õ рРегламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета.

ò нов

(12)Настоящият регламент следва да се прилага за всички деца на възраст до 18 години, подобно на Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1996 г.“). Така следва да се избегне припокриване с приложното поле на Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица, която се прилага от 18-годишна възраст нататък. Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по-нататък „Хагската конвенция от 1980 г.“) и следователно и глава III от настоящия регламент, която урежда прилагането на Хагската конвенция от 1980 г. в отношенията между държавите членки, следва да продължат да се прилагат за деца на възраст до 16 години.

ê 2201/2003 съображение 12 (адаптиран)

ð нов

(13)Основанията за определяне на компетентността по делата за въпросите, свързани с родителската отговорност, създадени с настоящето решение, са оформени в светлината на висшите интересинай-добрия интерес на детето ð и следва да се прилагат в съответствие с тях. Всяко позоваване на висшите интереси на детето следва да се тълкува в светлината на член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г. ï

(14)особено на Ö За да се защитят висшите интереси на детето, компетентността следва да се определя преди всичко съгласно Õ критерия зана близостта. Това означава, че Ö Следователно Õ компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата -членка на обичайното местопребиваване на детето, освен в някой случаи на Ö , когато има Õ промяна на местопребиваването на детето или по силата на споразумениея между носителите на родителската отговорност.

ò нов

(15)Ако обичайното местопребиваване на детето се промени след законно преместване, компетентността трябва да последва детето, за да се поддържа близостта. Това следва да се прилага, както в случаите, когато все още няма висящо производство, така и при висящо производство. При висящо производство обаче страните могат да се договорят в интерес на ефикасността на правосъдието да се запази компетентността на съдилищата на държавата членка, в която е висящото производството, до вземане на окончателното решение, при условие че това отговаря на висшите интереси на детето. Тази възможност е от особено значение в случаите, когато производствата са почти приключили и единият родител желае да се премести в друга държава членка с детето.

(16)При определени обстоятелства и когато това отговаря на висшите интереси на детето, компетентността по въпросите, свързани с родителската отговорност, може да се установи в държавата членка, в която се води производството за развод, законна раздяла или обявяване на недействителност на брака между родителите, или в друга държава членка, с която детето има тясна връзка и по която страните са постигнали съгласие, дори ако обичайното местопребиваване на детето не е в тази държава членка. Тази компетентност, което е изключение от принципа за близост, въплътен в компетентността на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето, за която не се прилага принципът на perpetuatio fori, следва да бъде прекратена най-късно веднага след като решението в тези производства по въпроси, свързани с родителската отговорност, е станало окончателно, за да се спази изискването за близост за всяко ново производство в бъдеще.

ê 2201/2003 съображение 16 (адаптиран)

ð нов

(17)Настоящият регламент не трябва да възпира съдилищата Ö органите Õ Ö на държава членка, които нямат компетентност по същество, Õ в държавите-членки да налагат временни, включително защитни мерки, в неотложни случаи, по отношение на Ö личността Õ лицата или имуществото ð на детето ï, намиращо се в тази държава Ö членка Õ. ð Тези мерки следва да се признават и изпълняват във всички други държави членки, включително държавите членки, компетентни съгласно настоящия регламент, докато компетентен орган в такава държава членка вземе мерките, които смята за подходящи. Мерките, постановени от съд в една държава членка, обаче следва единствено да бъдат изменени или заменени от мерки, взети от съд на държавата членка, която има компетентност по съществото на въпросите. Даден орган, който има компетентност само за временни, включително защитни мерки, следва, ако е сезиран с молба по същество, да обяви служебно, че не е компетентен. Доколкото защитата на висшите интереси на детето налага това, органът следва да информира, пряко или чрез централния орган, органа на държавата членка, която е компетентна по същество съгласно настоящия регламент, относно предприетите мерки. Въпреки това липсата на информиране на органа на друга държава членка не следва да бъде основание за непризнаване на мярката. ï

ê 2201/2003 съображение 13 (адаптиран)

ð нов

(18)ð В изключителни случаи органите на държавата членка на обичайно местопребиваване на детето може да не са най-подходящите органи за разглеждане на случая. ï В Ö защита на висшите Õ интереси на детето, настоящият регламент позволява, по силата на Ö като Õ изключение и при спазването на определени условия, на съда Ö органът Õ, който е компетентен, да може да прехвърли Ö своята компетентност по конкретен случай Õ делото на съда Ö органа Õ на друга държава -членка, ако този съд Ö орган Õ е по-подходящ да разгледа случаяделото. Въпреки това, в В този случай обаче на втория съд Ö орган Õ не трябва да му бъде позволено да прехвърляи делото Ö компетентността Õ на трети Ö орган Õсъд.

ò нов

(19)Когато се прави позоваване на „компетентност съгласно настоящия регламент“ по въпроси, свързани с родителската отговорност, това следва да включва членове 7—14, по-специално и субсидиарната компетентност съгласно националното законодателство, както е разрешено от член 13 от настоящия регламент, и компетентността, определена с прехвърляне на компетентност.

ê 2201/2003 съображение 14 (адаптиран)

(20)Настоящият регламент следва да действа, без да се Ö не Õ засяга прилагането на международното публично право, засягащо във връзка с дипломатическия имунитет. Когато компетентността по силата на настоящия регламент не може да се упражни поради позоваването на дипломатически имунитет в съответствие с международното право, компетентността трябва да се упражни в съответствие с националното законодателство на държава та-членка, в която засегнатото лице не се ползва от такъв имунитет.

ê 2201/2003 съображение 15 (адаптиран)

(21)Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета от 29 май 2000 г. за представянето в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела 42  Ö Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета 43  Õ следва да се прилага трябва да се приложи по отношение на връчването към представянето на документи в производствата, образувани по силата на настоящия този регламент.

ò нов

(22)Ако изходът от производството пред орган на държава членка, която не е компетентна съгласно настоящия регламент, зависи от произнасянето по инцидентен въпрос, попадащ в приложното поле на настоящия регламент, този орган не следва да бъде възпрепятстван от настоящия регламент при определянето на този въпрос. Следователно, ако предметът на производството е, например, спор за наследство, в който детето участва, и е необходимо да се определи процесуален попечител, за да представлява детето в това производство, на органа, който е компетентен във връзка със спора за наследство, следва да бъде разрешено да определи попечител за висящото пред него производството, независимо дали този орган е компетентен във връзка с въпросите, свързани с родителската отговорност съгласно настоящия регламент. Всяко такова определяне на инцидентен въпрос следва да поражда последици единствено по отношение на въпросното производство.

ê 2201/2003 съображение 18

Когато съдът е решил да не се върне детето въз основа на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., той трябва да информира съда, които е компетентен, или централната власт на държавата-членка, в която детето има обичайно местопребиваване преди неправомерното преместване или задържане. Ако съдът в последната държава членка е бил сезиран, този съд или централната власт трябва да уведоми страните. Това задължение не пречи на централните органи също да информира съответните публични органи в съответствие с националното си право.

ê 2201/2003 съображение 19 (адаптиран)

ð нов

(23)ð Производствата по въпроси, свързани с родителската отговорност, по силата на настоящия регламент, както и производствата за връщане по силата на Хагската конвенция от 1980 г. следва да зачитат правото на детето да изразява свободно своите възгледи и да отдават дължимото значение на тези възгледи при оценката на висшите интереси на детето. ï Изслушването на детето ð в съответствие с член 24, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 12 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето ï играе важна роля в прилагането на настоящия регламент,. въпреки че тТози инструмент Ö регламент обаче Õ не цели да измени приложимите национални процесуални норми ð определя как да бъде изслушано детето, например дали детето се изслушва от самия съдия или от специално обучен експерт, който впоследствие докладва на съда, или дали детето се изслушва в съдебната зала или на друго място ï .

ê 2201/2003 съображение 20 (адаптиран)

(24)Изслушването на дете в друга държава -членка може да се осъществи при спазването на Ö съгласно Õ условиятаразпоредбите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1206/2001 от 28 май 2001 г. за сътрудничеството между съдилищата на държавите членки по приемането на доказателства по граждански и търговски дела 44  Ö , когато е приложимо Õ.

ê 2201/2003 съображение 17 (адаптиран)

(25)В случаите на неправомерно отвеждане или задържане на дете, връщането на детето трябва да се осъществи без закъснение, и за тази цел трябва да продължи да се прилага Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. трябва да продължи да се прилага, както е допълнена от разпоредбите на настоящиятози регламент, и по-специалнои особено на член 11 глава III.

ò нов

(26)За възможно най-бързо приключване на производствата за връщане по Хагската конвенция от 1980 г. държавите членки следва да съсредоточат компетентността за такива производства в едно или повече съдилища, като по целесъобразност отчитат своите вътрешни структури за правораздаване. Съсредоточаването на компетентност в ограничен брой съдилища в рамките на дадена държава членка е важен и ефективен инструмент за ускоряване на разглеждането на делата за отвличане на деца в няколко държави членки, тъй като съдиите, които разглеждат по-голям брой такива дела, развиват специални експертни познания. В зависимост от структурата на правната система компетентността по дела за отвличане на деца би могла да бъде съсредоточена в един съд за цялата държава или в ограничен брой съдилища, като за отправна точка се използва, например, броят на апелативните съдилища и компетентността за международно отвличане на деца се съсредоточи в един първоинстанционен съд в рамките на всеки район на апелативен съд. Всяка инстанция следва да постанови решението си не по-късно от шест седмици след подаването на молбата или жалбата до нея. Държавите членки следва да ограничат до едно броя на възможните обжалвания срещу решение за предоставяне или отказ на връщане на детето съгласно Хагската конвенция от 1980 г. относно отвличането на деца.

(27)Когато централните органи образуват или съдействат за образуването на съдебно производство за връщане на дете в съответствие с Хагската конвенция от 1980 г., те следва да гарантират, че досието, подготвено с оглед на такова производство, е попълнено в срок от шест седмици, освен при невъзможност поради изключителни обстоятелства. За да може замоленият централен орган да спази този срок, молещият централен орган следва да остане в тесен контакт с жалбоподателя и да отговаря без забавяне на всяко искане за допълнителна информация или липсващи документи от страна на замоления централен орган.

(28)Във всички случаи, свързани с деца, и особено в случаите на международно отвличане на деца, съдебните и административните органи следва да обмислят възможността за постигане на доброволно уреждане на спора чрез медиация и други подходящи средства с помощта, когато е уместно, на съществуващите мрежи и подпомагащи структури за медиация при трансгранични спорове, свързани с родителската отговорност. Тези усилия обаче не следва да водят до необосновано удължаване на производството за връщане по Хагската конвенция от 1980 г.

ê 2201/2003 съображение 17 (адаптиран)

ð нов

(29)Съдилищата на държавата -членка, в която, или към която детето е било неправомерно отведено или задържано, трябва да могат да се противопоставят на неговото или нейното Ö откажат Õ връщането в особени, надлежно оправдани случаи, ð както разрешава Хагската конвенция от 1980 г. Преди да откаже връщане на детето съдът следва обаче да проверява дали са взети подходящи мерки за защита или дали такива мерки могат да бъдат взети, за да се отстранят рисковете от увреждане на висшите интереси на детето, които биха могли да попречат на връщането съгласно член 13, алинея 1, буква б) от Хагската конвенция от 1980 г. За тази цел съдът следва да се консултира с компетентните съдебни и административни органи на държавата членка по обичайното местопребиваване на детето, със съдействието на централните органи или на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. 45 , и следва да постановява по целесъобразност всички необходими охранителни мерки съгласно член 12 от настоящия регламент, за да гарантира безопасното връщане на детето. Тези мерки следва да се признават и изпълняват във всички останали държави членки, включително държавите членки, които са компетентни съгласно настоящия регламент, докато компетентният съд на такава държава членка постанови мерки, каквито счита за подходящи. ï

(30)ð Когато съдът на държавата членка, в която детето е било неправомерно отведено или задържано, реши да откаже връщане на детето съгласно Хагската конвенция от 1980 г., той трябва да посочи изрично в решението си релевантните разпоредби от Хагската конвенция от 1980 г., на които основава отказа си. ï Въпреки това, тТова решение може да се замени Ö обаче Õ от последващо решение ð , постановено по производство за упражняване на родителски права след задълбочено разглеждане на висшите интереси на детето ï на от съда на държавата- членка на обичайното местоживеене на детето преди неправомерното му отвеждане или задържане. Ако това решение съдържа води до връщането на детето, връщането трябва следва да се осъществи, без да се изисква някаква специална процедура за признаването и изпълнението на това решение в държавата- членка, в която детето е било преместено или задържано.

ê 2201/2003 съображение 21

Признаването и изпълнението на решения, постановени в държава-членка, се основава на принципа на взаимно доверие и основанията за непризнаване се ограничават до необходимия минимум.

ê 2201/2003 съображение 22

Автентичните инструменти и споразуменията между страните могат да се изпълняват от друга държава-членка, трябва да се приемат като равностойни на „решения“ за целта на прилагането правилата за признаване и изпълнение.

ê 2201/2003 съображение 23 (адаптиран)

ð нов

(31)Европейският съвет от Тампере разгледа и прие в своите заключения (точка 34) ð Взаимното доверие в правораздаването в Съюза оправдава принципа ï, че решенията в областта на семейните спорове Ö , приети в една държава членка Õ трябва следва „автоматично да се признават в целия Съюз Ö във всички държави членки Õ без Ö да е необходима Õ междинни процедури Ö процедура по признаване Õ или основания за отказ на изпълнение“. За това решенията за правото на лични отношения с детето и решенията за връщане, които са били заверени Ö По-специално, когато им бъде представено решение, издадено в друга държава членка, с което се постановява развод, законна раздяла или се обявява недействителността на брак, и което повече не подлежи на обжалване Õ в държавата- членка, която ги е издала по произход в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, Ö компетентните органи на замолената държава членка Õ трябва следва да се признават Ö решението Õ и да са изпълними във всички останали държави-членки Ö по силата на закона Õ, без да се изисква спазването на каквато и да е допълнителна процедураÖ , и да актуализират по съответен начин регистрите си за гражданско състояние Õ . Разпоредбите за изпълнение на тези решения продължават да се регламентират от националното законодателство. ,

ò нов

(32)Признаването на решение следва да бъде отказвано само ако са налице едно или повече от основанията за отказ на признаване, предвидени в членове 37 и 38. Основанията по член 38, параграф 1, букви а) — в) обаче не могат да се използват срещу решенията относно правото на лични отношения с детето и решенията за връщане по член 26, параграф 4, втора алинея, които са били заверени в държавата членка по произход съгласно настоящия регламент, като това правило вече се прилагаше съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003.

(33)Наред с това, целта да се намалят продължителността и цената на производствата по трансгранични спорове, касаещи деца, оправдава премахването на декларацията за изпълняемост, предшестваща изпълнението в държавата членка по изпълнение, за всички решения по въпроси за родителска отговорност. Докато с Регламент (ЕО) № 2201/2003 това изискване беше отменено само по отношение на решенията за право на лични отношения с детето и някои решения за разпореждане на връщането на детето, с настоящия регламент се урежда единна процедура за трансграничното изпълнение на всички решения по въпроси, свързани с родителската отговорност. В резултат от това, при условие че се спазват разпоредбите, предвидени в настоящия регламент, решение, издадено от органите на една държава членка, следва да се разглежда така, сякаш е издадено в държавата членка по изпълнение.

(34)Автентичните актове и споразуменията между страните, които са изпълняеми в една държава членка, следва да се считат за равностойни на „решения“ за целите на прилагането на правилата относно признаването и изпълнението.

(35)Съдът на държавата членка по изпълнението следва да има задачата да постановява налагането на специални мерки за изпълнение, да издава необходимите допълнителни разпореждания, които може да се изискват съгласно националното право, уреждащо изпълнението, и да указва на компетентния изпълнителен орган да пристъпи към изпълнението. Когато решение, издадено в друга държава членка, трябва да бъде конкретизирано чрез посочване на допълнителни детайли или да бъде адаптирано, за да бъде изпълнено съгласно националното право на държавата членка по изпълнение, компетентният съд на тази държава членка следва да извършва необходимото конкретизиране или адаптации при зачитане на основните елементи на решението. По-специално, когато решение за предоставяне на право на лични отношения с детето не е достатъчно конкретно или липсват необходимите практически параметри за изпълнението му, тези допълнения следва да се постановяват от съда в държавата членка по изпълнението. Когато в решението се съдържа мярка или разпореждане, което е непознато за правото на замолената държава членка, тази мярка или разпореждане, включително всички права, посочени в тях, следва да бъдат адаптирани, доколкото е възможно, така че да се сведат до мярка или разпореждане, които съгласно правото на въпросната държава членка имат равностойни последици и преследват сходни цели.

(36)Прякото изпълнение в една държава членка на решение, издадено в друга държава членка, без прибягване до декларация за изпълняемост следва да не излага на риск зачитането на правата на защита. По тази причина лицето, срещу което се търси изпълнение, следва да може да поиска постановяване на отказ за признаването или изпълнението на дадено решение, ако смята, че е налице едно от основанията за отказ за признаване или изпълнение, предвидени в настоящия регламент.

(37)Страна, оспорваща изпълнението на решение, издадено в друга държава членка, следва да може — доколкото е възможно и в съответствие с правната система на държавата членка по изпълнението — да се позове в рамките на едно и също производство както на основанията за отказ за признаване или изпълнение, предвидени в членове 37 и 38 от настоящия регламент, така и на основанията за отказ за изпълнение, предвидени в член 40, параграф 2 от настоящия регламент. Несъвместимостта между изпълнението на решението и висшите интереси на детето, предизвикана от силата на възраженията на дете, достигнало достатъчна възраст и зрялост, или от друга промяна в обстоятелствата, настъпила след постановяването на решението, следва да се разглежда само ако достигне значимост, съпоставима с тази на изключението, свързано с обществения ред. Не може да се прави позоваване на основанията за отказ за изпълнение, които са на разположение съгласно националното право. Когато отказът за изпълнение се основава на възраженията на дете, достигнало достатъчна възраст и зрялост, компетентните органи в държавата членка по изпълнение следва все пак да вземат всички подходящи мерки да подготвят детето за изпълнението и да получат неговото съдействие, преди изпълнението да бъде отказано.

(38)С цел лицето, срещу което се търси изпълнение, да бъде информирано за изпълнението на решение, издадено в друга държава членка, въведеното с настоящия регламент удостоверение следва да бъде връчвано на това лице в разумен срок преди предприемането на първата мярка за принудително изпълнение и, ако е необходимо, да бъде придружавано от решението. В този контекст под първа мярка за принудително изпълнение следва да се разбира първата мярка за принудително изпълнение след това връчване.

ê 2201/2003 съображение 24 (адаптиран)

ð нов

(39)Удостоверението, което се издава за целите улесняване на изпълнението на решението не трябва да бъде предмет следва да не подлежи на обжалване. То трябва следва да се поправия, само когато съществува материална съдържа очевидна фактическа грешка в него, т.е. Ö тоест Õ когато то неправилно не отразява правилно решението. ð Удостоверението следва да бъде оттеглено, ако предвид изискванията, установени в настоящия регламент, е предоставено явно неправомерно. ï

ò нов

(40)Когато орган, който е компетентен да реши въпроса по същество, е постановил временни, включително охранителни мерки, тяхното свободно движение следва да се гарантира съгласно настоящия регламент. Същото се прилага и за временните, включително охранителни мерки, постановени в неотложни случаи на основание член 12 от настоящия регламент от орган на държава членка, който не разполага с компетентност по съществото на въпроса. Тези мерки следва да се прилагат докато компетентен орган на държава членка, разполагащ с компетентност по съществото на въпроса съгласно настоящия регламент, постанови мерките, които счита за подходящи.

Независимо от това обаче, временните, включително охранителни мерки, постановени без призоваване на ответника, следва да не се признават и изпълняват съгласно настоящия регламент.

ê 2201/2003 съображение 25 (адаптиран)

(41)Ö По въпросите, свързани с родителска отговорност, следва да се определят Õ Ццентралните органи Ö във всички държави членки. Те Õ трябва следва Ö да оказват подкрепа на родителите и компетентните органи при трансгранични производства и Õ да си сътрудничат както в общата материя по общи въпроси, така и в особените по конкретни случаи, включително за целите на стимулирането на приятелското разрешаването на семейните спорове по взаимно съгласие, в делата за родителската отговорност. За тази цел централните органи Ö следва да Õ участват в Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадениа отс Решение 2001/470/ЕО на Съвета от 28 май 2001 г. за създаване на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела 46 .

ò нов

(42)При конкретни казуси, касаещи родителска отговорност, които попадат в приложното поле на настоящия регламент, централните органи следва да си сътрудничат при оказването на съдействие на националните органи и на лицата, носещи родителска отговорност. Това съдействие следва да включва по-специално установяване на местонахождението на детето, било то пряко или чрез други компетентни органи, когато това е необходимо за изпълнение на искане по настоящия регламент, както и предоставяне на свързана с детето информация, необходима за целите на производството.

(43)Регламент (ЕС) 2016/679 47 се прилага за обработването на лични данни от държавите членки, извършвано в приложение на настоящия регламент.

(44)Без да се нарушават изискванията, предвидени в националното процесуално право на молещия орган, той следва да разполага с право да избира свободно измежду различните възможности, с които разполага, за получаване на необходимата информация, например за съдилищата — чрез прилагане на Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета, чрез използване на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, и по-специално на централните органи, създадени съгласно настоящия регламент, съдиите и звената за контакт на мрежата, или за съдебните и административни органи — чрез искане на информация с посредничеството на специализирана неправителствена организация в тази област.

(45)При отправяне на мотивирана молба за предоставяне на доклад за положението на детето или за евентуални висящи процедури или взети решения, които касаят детето, компетентните органи на замолената държава членка следва да изпълнят молбата без да прилагат каквито и да било допълнителни изисквания, които евентуално съществуват съгласно националното им право. Молбата следва да съдържа по-специално описание на производството, за което е необходима информацията, и на фактическата обстановка, довела до това производство.

(46)Орган на държава членка, който възнамерява да постанови решение за родителска отговорност, следва да има право да иска от органите на друга държава членка да му предоставят информация, релевантна за защитата на детето, ако това е необходимо с оглед на висшите интереси на детето. В зависимост от обстоятелствата това може да включва информация за производствата и решенията, отнасящи се за родител или брат или сестра на детето, или информация за способността на родител да се грижи за детето или да има лични отношения с детето.

(47)Когато лице, което има de facto семейни отношения с детето, както е посочено в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, и е с местопребиваване в една държава членка и иска да образува производство за право на лични отношения в друга държава членка, където е обичайното пребиваване на детето, това лице следва да има право да се обърне директно към компетентните органи в държавата членка по своето местопребиваване и да получи заключение относно това дали е подходящо да упражнява право на лични отношения и относно условията, при които следва да се упражнява това право, така че това заключение да може впоследствие да бъде използвано в производството в държавата членка, която е компетентна съгласно настоящия регламент. Същата информация следва да се предоставя също така от компетентните органи на държавата членка, в която пребивава лицето, искащо право на лични отношения, ако молбата за информация е отправена от органите на друга държава членка, разполагащи с компетентност съгласно настоящия регламент.

(48)Тъй като времето е от основно значение при въпроси от областта на родителската отговорност, отговорът по всяка молба, отправена съгласно членове 64 и 65, следва да бъде предаден в рамките на два месеца.

(49)Когато орган на държава членка вече е постановил решение по въпроси, отнасящи се до родителската отговорност, или обмисля такова решение и изпълнението ще бъде осъществено в друга държава членка, този орган може да отправи молба до органите на въпросната друга държава членка за помощ при изпълнението на решението. Това следва да се прилага например за решения, предоставящи право на контролирани лични отношения с детето, което ще се упражнява в държава членка, различна от държавата членка, в която се намира органът, постановил правото на лични отношения, или решения, налагащи други придружаващи мерки от страна на компетентните органи в държавата членка по местоизпълнение на решението.

(50)Когато орган на държава членка възнамерява да настани детето в приемно семейство или в специализирана институция в друга държава членка, преди настаняването следва да се проведе процедура по консултиране с посредничеството на централните органи на двете засегнати държави членки. Органът, който възнамерява да постанови настаняването, следва да получи съгласието на компетентния орган на държавата членка, в която детето следва да бъде настанено, преди да постанови това настаняване. Тъй като настаняването е най-често неотложна мярка, която е необходима за изваждане на детето от ситуация, поставяща в опасност висшите му интереси, времето е от основно значение за тези решения. С цел да се ускори процедурата на консултации, настоящият регламент установява изчерпателно изискванията за молбата, както и срок за отговор от държавата членка, в която следва да бъде настанено детето. Условията за предоставяне или отказ на съгласие обаче, продължават да се уреждат от националното право на замолената държава членка.

(51)Всяко дългосрочно настаняване на дете в чужбина следва да бъде съобразено с член 24, параграф 3 от Хартата на основните права на ЕС (право на поддържане на личен контакт с родителите) и с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-конкретно с членове 8, 9 и 20 от нея. По-специално, при обмисляне на възможните решения следва да се вземат под внимание фактът, че е желателно да има последователност във възпитанието на детето, както и неговият етнически произход, религия, култура и език.

ê 2201/2003 съображение 26 (адаптиран)

(52)Комисията трябва следва да предостави публичен достъп до и да актуализира списъците на Ö информацията за Õ съдилищата и на процедурите за възстановяване на нарушено право правна защита, изпратениа от държавите членки.

ê 2201/2003 съображение 27

Мерките, които са необходими за изпълнението на настоящия регламент, трябва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията 48 . 

ò нов

(53)С цел да се гарантира, че удостоверенията, които ще бъдат използвани във връзка с признаването или изпълнението на решения, автентични актове и споразумения съгласно настоящия регламент, се актуализират, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с изменения на приложения I — III към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат осъществявани в съответствие с принципите, установени в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Съветът получава всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като неговите експерти имат систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

ê 2201/2003 съображение 28 (адаптиран)

Настоящият регламент заменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, който впоследствие се отменя.

ê 2201/2003 съображение 29 (адаптиран)

(54)За правилното функциониране на настоящия регламент, Комисията трябва следва да разгледа Ö извърши оценка за Õ неговото приложение и да предложи необходимите измененията, които могат да бъдат необходими.

ê 2201/2003 съображение 30 (адаптиран)

ð нов

(55)ð [В съответствие с членове 1 и 2 и с член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз и без да се засяга член 4 от посочения протокол Обединеното кралство и Ирландия не участват в приемането на настоящия регламент и не са обвързани от него, нито от неговото прилагане.] ï [Обединеното кралство и Ирландия, вВ съответствие с член 3 Ö и с член 4а, параграф 1 Õ от Протокола Ö № 21 Õ заотносно позицията на Обединеното кралство и Ирландия Ö по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие Õ, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за Ö функционирането на Европейския съюз Õ създаването на Европейската общност, Ö Обединеното кралство и Ирландия Õ са отправили известие за Ö нотифицирали Õ тяхното желанието си да вземат участие участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.]

ê 2201/2003 съображение 31 (адаптиран)

(56)ВДания, в съответствие с членове 1 и 2 от Протокола Ö № 22 Õ относноза позицията на Дания, приложена към Договора за Европейския съюз и към Договора за Ö функционирането на Европейския съюз Õ създаването на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и за това не е обвързана да го прилага и не е субект на от него, нито от неговото прилаганеприложение.

ê 2201/2003 съображение 32 (адаптиран)

ð нов

(57)Тъй катоДоколкото целите на настоящия регламент не могат да себъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки ð поради различията между националните норми, уреждащи компетентността и признаването и изпълнението на решенията, ï и Ö а Õ за това ð поради прякото приложение и задължителната сила на настоящия регламент ï могат да себъдат постигнати по-добре на нивоторавнището на Общността Ö Съюза Õ, Общността Ö Съюзът Õ може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарността, който е уреден в член 5 от Договора Ö за Европейския съюз Õ . В съответствие с принципа на пропорционалността, посоченуреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.,

ê 2201/2003 съображение 33 (адаптиран)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз. В частност, той желае да гарантира зачитането на основните права на детето, както са предвидени в член 24 на Хартата за основните права на Европейския съюз,

ê 2201/2003 (адаптиран)

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Обхват

1. Настоящият регламент се прилага, независимо от характераестеството на Ö съдебния или административен Õ съда или правораздавателния орган, по граждански делавъпроси, отнасящи се до:

а)развод, законна раздяла или обявяването на нищожносттанедействителността на брака;

б)определянепредоставяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност.

2. В делатаВъпросите по смисъла на параграф 1, буква б) може, по-специално, да се разглежда Ö включват Õ :

а)правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения;

б)настойничество, попечителство и други сходни институти;

в) определянето и действиетофункциите на всяко лицето или органа, който отговарянатоварени да се грижат за личността или имуществото на детето или неговото имущество, да го представляващот или да го подпомагатщо детето;

г)поставянетонастаняването на детето в приемно семейство за отглеждане или по институционална грижав институция;

д)мерките за закрила на детето, свързани с управлението, запазването или разпореждането с неговото имуществото.

3. Настоящият регламент не се прилага за:

а)установяването или оспорването на връзката родител-детепроизхода;

б)решенията за осиновяване, подготвителните мерките, подготвящи преди осиновяването, както и унищожаването или прекратяването на осиновяването;

в)имената на детето;

г)пълнолетиетоеманципацията;

д)задълженията за издръжка;

е)доверителната собственост или наследяването;

ж)мерките, предприемани в резултат навзети във връзка с престъпленията, извършени от деца.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент Ö се прилагат следните определения Õ :

1. терминът „съд“ Ö „орган“ Õ обхваща Ö означава Õ всеки орган Ö всеки съдебен или административен орган Õ в държавите- членки, който разполага с компетентност по делатавъпросите, които попадат в обхвата на настоящия регламент по смисъла на член 1;

2. терминът „съдия“ означава съдията или друг служител, който има правомощия, еквивалентни с таези на съдия по делатавъпросите, които попадат в обхвата на настоящия регламент;

3. терминът „държава- членка“ означава всички държави- членки с изключение на Дания;

4. терминът „решение“ означава Ö административен акт или съдебно решение на орган на държава членка, което се отнася до Õ решение за развод, законна раздяла, или обявяване на недействителността на брака за нищожен, както и решение, което е свързано с Ö или Õ родителската отговорност, което е постановено от съда на държава-членка, както и да може да се нарече решението, включително постановление, заповед или присъда;

5. терминът „държава- членка напо произхода“ означава държавата- членка, в която Ö е постановено Õ решението, което се изпълняваподлежащо на изпълнение, е издадено;

6. терминът „изпълняваща държава- членка по изпълнение“ означава държавата- членка, където Ö в която Õ се иска изпълнение на решението;

ò нов

7. „дете“ означава всеки човек на възраст под 18 години;

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

78. терминът „родителска отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи се до лицетоличността или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефектпораждащо правни последици., Терминът включва Ö включително Õ правото на упражняване на родителски права и правото на лични отношения с детето;

89. терминът „носител на родителска отговорност“ означава всяко лице, Ö институция или друг орган, Õ коейто отговаряноси родителска отговорност за детето;

910. терминът „право на упражняване на родителски права“ включва Ö означава Õ правата и задълженията за полагане на грижаи за личността на детето, и по-специално на правото да се определия мястото на пребиваванеместопребиваването на детето Ö , включително в ситуации, при които по силата на решение, на закона Õ Ö или на споразумение, пораждащо правни последици съгласно правото на държавата членка, в която детето пребивава обичайно, Õ Ö един носител на родителска отговорност не може да взема решение за мястото на пребиваване на детето без съгласието на друг носител на родителската отговорност Õ .;

1011. терминът „право на лични отношения“ означава включването по-специално Ö права на лични отношения с дете, включително Õ на правото да се водиотведе детето за определен период от време на място, различно от неговото или нейното обичайно местопребиваване за ограничен период от време;

1112. терминът „неправомерно отвеждане или задържане“ означава или отвеждането, или задържането на детето, при което:

а) това се осъществявато е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, придобито по силата на решение, или по силата на закона, или пона споразумение, пораждащо правни последици съгласно което има същия правен ефект по силата на правото на държавата- членка, в която детето е имало обичайно пребиваваместопребиваване непосредствено преди отвежданетопрехвърлянето или задържането; и

б) при условие че по време на отвежданетопрехвърлянето или задържането правото на упражняване на родителски права е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би билое щяло да бъде упражнявано по този начин, ако не е било извършено отвежданетопрехвърлянето или задържането. Приема се, че родителските права се упражняват съвместно, когато по силата на решение или поради действието на закона единият носител на родителската отговорност не може да вземе решение за мястото на пребиваване на детето без съгласието на другия носител на родителската отговорност.

ГЛАВА II

КОМПЕТЕНТНОСТ

РАЗДЕЛ 1

Развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаванеобявяване на недействителността на брака

Член 3

Обща компетентност

1. Компетентни да разглеждат делавъпроси, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и обявяване на недействителносттаунищожаване на брака, са съдилищата Ö органите Õ на държавата- членка,:

а) на чиято територия:

–съпрузите имат обичайно местопребиваване, или

–съпрузите са имали последното си обичайно местопребиваване, ако един от тях все още живее там, или

–ответникът има обичайно местопребиваване, или

–в случай на обща искова молба, и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, когато се подава обща искова молба, или

–ищецът има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година непосредствено преди предявяването на иска, или

–ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава- членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile“ там;

б) чиито граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, където те имат „domicile“.

2. За целите на настоящия регламент терминът „domicile“ има значението, с което се използва в правните системи на Обединеното кралство и Ирландия.

Член 4

Насрещен иск

Съдът Ö Органът Õ , пред когото еима висящо делопроизводство на основание на член 3, е компетентен да разглежда и насрещен иск между страните, доколкото този иск попада в обхвата на настоящия регламент.

Член 5

Преобразуване на законната раздяла в развод

Без да се засяга разпоредбата на член 3, съд Ö орган Õ в държава- членка, който е постановил решение за законна раздяла на съпрузи, е компетентен също да трансформира това решение в решение за развод, ако такава възможност е предвидена в законодателството на тази държава- членка.

Член 7 6

Субсидиарна компетентност

1. Когато никой съд Ö орган Õ на държава- членка не е компетентен съгласно членове 3, 4 и 5, компетентността се определя във всяка държава- членка, съобразно нейното законодателство.

Член 6

Изключителна компетентност по членове 3, 4 и 5

Ö 2. Параграф 1 не се прилага за ответник Õ Срещу съпруг, който:

а) има обичайно местопребиваване на територията на държава- членка; или

б) е гражданин на държава- членка или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile“ на територията на една от тези две държави,.

може да се предявява иск в друга държава-членка само в съответствие с членове 3, 4 и 5.

23. СрещуКогато ответникът, който нямане е с обичайно местопребиваване Ö в държава членка Õ илии не е гражданин на държава- членка или, ако се отнася дов случая на Обединеното кралство и Ирландия - няма „domicile“ на територията на една от тези две държави, всеки гражданин на държава- членка, който имае с обичайно местопребиваване на територията на друга държава- членка, може, както иподобно на гражданите на тази друга държава Ö членка Õ, да се възползва от позовe на правилата за компетентност, приложими в тази държава Ö членка Õ .

РАЗДЕЛ 2

Родителска отговорност

Член 8 7

Обща компетентност

1. Съдилищата Ö Органите Õ на една държава- членка са компетентни по делатавъпросите, свързани с родителската отговорност за детето, ако дететото има обичайно местопребиваване в тази държава- членка по времето, когато съдът е сезиран. ðКогато дете се мести правомерно от една държава членка в друга и придобива ново обичайно местопребиваване във втората държава, компетентност имат органите на държавата членка, в която е новото обичайно местопребиваване на детето. ï

2. Параграф 1 се прилага при спазването на условиятаразпоредбите на членове 9 8, 10 9 и 12 10.

Член 9 8

Запазване на компетентност по предишното обичайно местопребиваване на детето Ö във връзка с правата на лични отношения Õ

1. Когато едно дете се мести правомерно от една държава- членка в друга и придобива ново обичайно местопребиваване там, съдилищата Ö органите Õ на държаватаите- членкиа по предишното обичайно местопребиваване на детето, по силата на изключение от член 8, запазват компетентността си по време на тримесечния период, следващ за Ö три месеца след Õ установяванетопреместването, с цел изменение на Ö да изменят Õ решението за право на лични отношения с детето, издадено Ö постановено Õ в тази държава- членка преди установяванетопреместването на детето, когато Ö ако Õ носителя на Ö лицето, на което с въпросното решение е предоставено Õ правото на лични отношения, с детето по силата на решението за правото на лични отношения с детето продължава да живее обичайно в държавата- членка на предишното обичайно местоживеенеместопребиваване на детето.

2. Параграф 1 не се прилага, ако носителят на правото на лични отношения с детето, по смисъла на параграф 1 е приел компетентността на съдилищата Ö органите Õ на държавата- членка по новото обичайно местопребиваване на детето, като е участвал в производството пред тези съдилища Ö органи Õ, без да е оспорило тяхната компетентност.

Член 10 9

Компетентност в случай на отвличане на дете

В случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата Ö органите Õ на държавата- членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност, докато детето придобие обичайно пребиваванеместопребиваване в друга държава- членка и:

а) всяко лице, институция или друг орган, на който имае предоставено правото на упражняване на родителски права, мълчаливо е приело отвеждането или задържането;

или

б) детето е пребивавалоотсядало в тази друга държава- членка най-малкоза срок от поне една година след като лицето, институцията или друг орган, на който е предоставеноима правото на упражняване на родителски права, е узналзнаело или е трябвало да узнае къде се намира детето и детето се е установило в своята нова среда и е изпълнено поне едно от следните условия е изпълнено:

i) в рамките на една година след като носителят на правото на упражняване на родителски права е узналзнаел или е трябвало да узнае къде се намира детето, не е била подаденадепозирал молбаискане за завръщането му пред компетентните органи на държавата- членка, в коятокъдето детето е било отведено или задържано;

ii) молбатаискането за завръщане, подаденадепозирано от носителя на правото на упражняване на родителски права, е билоа оттегленоа иили не е била подадена новоа молбаискане не е било подадено в срока, определен впо точка i);

ò нов

iii) молба за връщане, подадена от носителя на правото на упражняване на родителски права е била отхвърлена на основание, различно от член 13 от Хагската конвенция от 1980 г.;

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

iii iv) делото пред съда на държавата- членка, където в която е било обичайното местопребиваване на детето обичайно е живяло непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, е прекратено по силата на член 2611, параграф 37, втора алинея;

iv v) решение относно упражняването на родителските права, което не води досъдържа завръщането на детето, е било издадено Ö постановено Õ от съдилищата Ö органите Õ на държавата- членка, в коятокъдето детето е имало обичайното местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане.

Член 12 10

Пророгация на компетентност Ö Избор на съд при акцесорни и самостоятелни производства Õ

1. Съдилищата на държаваите- членкаи, които са компетентни по силата на Ö съгласно Õ член 3 по молбаите за развод, законна раздяла илии обявяване на недействителносттаунищожаване на брака, са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с тази молба, когато Ö са изпълнени следните изисквания Õ :

а) поне единият от съпрузите носипритежава родителска отговорност за детето; и

б) компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, ð най-късно ï към момента на сезирането на съда, ð или, когато законът на съответната държава членка го предвижда, в хода на производството; ï и

Ö в) компетентността Õ е във висш интерес на детето.

2. Компетентността по параграф 1 се прекратява в момента, в койтокогато:

а) решението, с което се допуска или отхвърля Ö по Õ молбата за развод, законна раздяла или унищожаванеобявяване на недействителността на брака, стане окончателновлезе в сила; Ö или Õ

б) Ö решение Õ в случаите, когатопо производството във връзка спо отношение на родителската отговорност Ö е станало окончателно, когато това производство Õ е било все още висящо към дататаÖ , на която решението Õ по смисъла на буква а), решението по това производство е станало окончателно; Ö или Õ

в) производствата по смисъла на букви а) и б) са приключили по друга причина.

3. Съдилищата на една държаваите- членкаи също са компетентни по отношение на родителската отговорност в производството, което е различно от това по смисъла на параграф 1, когато Ö са изпълнени следните условия Õ :

а) детето има тяснаосновна връзка с тази държава- членка и особено, по-специално по силата на факта, че единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в неятази държава- членка, или че детето е гражданин на тази държава- членка; и

б) компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от всички страни по производствотосъпрузите или от носителите на родителска отговорност, ð най-късно ï към момента на сезирането на съда ð или, ако законът на съответната държава членка го предвижда, в хода на производството; ï и

Ö в) компетентността Õ е във висш интерес на детето.

ò нов

4.    Компетентността по параграф 3 се прекратява в момента, в който производството приключи с окончателно решение.

5.    Когато всички страни по производството относно родителската отговорност приемат компетентността по параграфи 1 или 3 в хода на производството, съгласието на страните се отбелязва от съда в съответствие със закона на държавата членка на съда.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

46. Когато детето има обичайното си местопребиваване на територията на трета държава, която не е договаряща страна по Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. заотносно компетентността, приложимото правоприложимия закон, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка спо отношение на родителската отговорност и мерките за закрила на децата Ö („Хагската конвенция от 1996 г.“) Õ, се счита, че компетентността съгласнопо силата на настоящия член се счита, че е в най-добър интерес наза детето, особено ако се установи, че в тази трета държава е невъзможно да се проведе производството в тази трета страна.

Член 13 11

Компетентност, основана на основание присъствието на детето

1. Когато не може да се установи обичайното местопребиваване на дете и компетентността не може да се определи по редасмисъла на член 12 10 не може да се определи, съдилищата компетентни са Ö органите Õ на държавата- членка, в която се намира детето пребивава са компетентни да разгледат делото.

2. Параграф 1 се прилага и засъщо към децата бежанци или децата, които са международно разселенипризнати за международните бежанци, поради безредиците, които са настъпили в страните им.

Член 20 12

Временни, включително охранителни мерки

1. В неотложни случаи разпоредбите на настоящия регламент не са пречка за съдилищата в Ö органите на Õ държавата- членка ð , в която се намира детето или имущество, принадлежащо на детето, са компетентни ï да постановяват такива временни, включително охранителни, мерки, по отношение на лица ð това дете ï или имущество в тази държава-членка, каквито са предвидени в нейното законодателство, дори ако, по силата на настоящия регламент, съдът в друга държава-членка е компетентен да разглежда делото по същество.

ò нов

Доколкото защитата на висшите интереси на детето го налага, органът, постановил охранителните мерки, уведомява пряко или с посредничеството на централния орган, определен съгласно член 60, органа на държавата членка, която съгласно настоящия регламент е компетентна по съществото на въпроса.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

2. Мерките по смисъла наÖ , постановени съгласно Õ параграф 1 спират да се прилагат, когато Ö веднага щом Õ съдът Ö органът Õ на държавата- членка, който е компетентен по съществото на делото съгласно настоящия регламент, вземее взел мерките, които смята за подходящи.

Член 14 13

Субсидиарна компетентност

Когато никой съд Ö орган Õ на държава- членка не е компетентен, съгласно членове 8 7 — 13 11, компетентността се определя във всяка държава- членка, съобразно нейното законодателство.

Член 15 14

Прехвърляне в съд Ö държава членка Õ, коятокойто е по-подходяща за разглеждането на делото

1. По силата на изключение, ако съдилищата Ö органът Õ на държава- членка, койито еса компетентенни по съществото на въпроса,делото могат, ако смятат, че съдът Ö орган Õ на друга държава- членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ за разглеждането на да разгледа делото, или на отделна част от него, и когато това е в най-добър интерес за детето, той може:

а) да спре делото Ö производството Õ или съответната част от него и да покани страните да внесат исканеподадат молба пред съда Ö компетентния орган Õ на тази друга държава- членка в съответствие с параграф 4; или

б) да изиска отзамоли съда Ö компетентен орган Õ на другата държава- членка да приеме компетентността в съответствие с параграф 5.

2. Параграф 1 се прилага:

а) по искане на една от странитеот страна; или

б) по собствена инициатива наслужебно от съда Ö органа Õ; или

в) по искане от съда Ö орган Õ на друга държава- членка, с която детето има особена връзка, в съответствие с параграф 3.

Прехвърлянето, направено служебно от по инициатива на съда Ö органа Õ или по искане на съда Ö орган Õ на друга държава- членка трябва да се приеме от поне от едната от страните.

3. Счита се, че детето има особена връзка с дадена държава- членка, по смисъла на параграф 1, ако тази държава- членка:

а) се е превърнала ве станала обичайно местопребиваване на детето след сезирането на съда Ö органа Õ по параграф 1; или

б) представлява предходното обичайно местопребиваване на детето; или

в) представлява мястото, определящо е държавата, чието гражданството на която детето е гражданин; или

г) представлява обичайното местопребиваване на носителя на родителската отговорност; или

д) представлявае мястото, където се намира имуществото на детето и делото засяга мерките за защитазакрила на детето, свързани с управлениетоуправляването, съхраняването или разпореждането с това имущество.

4. СъдътÖ Органът Õ на държавата- членка, който е компетентен да разгледа делотовъпроса по същество, постановяваопределя срок, в който съдилищата Ö органите Õ на тази друга държава- членка трябва да бъдат сезирани в съответствие с параграф 1.

Ако съдилищата Ö органите Õ не бъдатса сезирани до Ö в Õ този момент Ö срок Õ, съдът Ö органът Õ, който е сезиран, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8 7—14 11 и член 13.

5. Съдилищата Ö Органите Õ на тази друга държава- членка могат, когато поради особените обстоятелства по случаяделото това е в най-добър интерес зана детето, да приемат компетентността в рамките на шест седмици Ö след получаване Õ от своето сезиране Ö на молбата Õ в съответствие с параграф 1, буква а) или б). В този случай съдът Ö органът Õ, който е сезиран пръв, се отказва от компетентност. ИначеВ противен случай съдът Ö органът Õ, който е сезиран пръв, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8 7—14 11 и член 13.

6. Съдилищата Ö Органите Õ си сътрудничат за целите на настоящия член или пряко, или посредством централните органи, определени в съответствие с член 53 60, ð или чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела ï .

РАЗДЕЛ 3

Общи разпоредби

Член 16 15

Сезиране на съда

1. По смисъла на настоящия член, сСъдът се смятасчита за сезиран, когато:

а) вкъм момента, в който документът за образуване на производството на подаване на исковата молба или равностоенна документ, имащ същото значение е внесен в съда, при условие че ищецът впоследствие не е пропуснал впоследствие да предприеме изискуемите действията, необходими за да се извърши връчването на съответните документи на ответника; или

б) ако документът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесендепозиран в съда, вкъм момента, в койтокогато бъде получен от отговорния за връчването органа, компетентен да извърши връчването, при условие че ищецът не е пропуснал впоследствие да предприеме изискуемите действията, необходими за да внеседепозирането на документа в съда.

ò нов

Член 16

Инцидентни искове

Ако изходът от производството пред орган на държава членка зависи от произнасянето по инцидентен иск, попадащ в приложното поле на настоящия регламент, този орган може да се произнесе по иска.

ê 2201/2003 (адаптиран)

Член 17

Проверка на компетентността

Когато пред съд Ö орган Õ вна държава- членка бъде сезиран по въпросе заведено дело, който не попада в неговата компетентностпо което той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а съгласно настоящия регламент компетентността принадлежи на съда Ö орган Õ на друга държава- членка по силата на настоящия регламент, сезираният органтой служебно прогласява, че не е компетентен.

Член 18

Проверка на допустимостта

1. Когато ответник, който има обичайно местопребиваване на територията нав държава, различна от държавата- членка, където е предявен искът Ö е образувано производството Õ, не се яви на делото, компетентният съд спира съдебното производство, докато не се установи, че ответникът е имал възможност да получи документа за образуване на производствотоисковата молба или равностоен документ своевременнов достатъчен срок, който да му позволи, за да организира защитата си, или че са предприети всички необходими мерки за тази цел.

2. Член 19 от Регламент (ЕО) № 1348/2000 1393/2007 относно връчването в държавите- членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела се прилага вместо параграф 1 от настоящия член, когато документът за образуване на производствотоисковата молба или равностоен документ трябва да се изпрати от една държава- членка в друга в съответствие с посочениянастоящия регламент.

3. Ако разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1348/2000 1393/2007 са Ö е Õ неприложими, се прилага член 15 от Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, ако документът за образуване на производствотоисковата молба или равностоен документ трябва да се изпрати в чужбина в съответствие с тази конвенция.

Член 19

Висящ процес (Lis pendens) и свързани искове

1. Когато процедуриделата за развод, законна раздяла или обявяване на недействителносттаунищожаване на брака между едни и същите страни са заведени пред съдилища Ö органи Õ нав различни държави- членки, съдът Ö органът Õ, пред който искът е предявенсезиран по-късно, спира служебно съдебното производството до установяване на компетентността на първия сезиран съд Ö орган Õ .

2. Когато производстваото, отнасящио се до родителската отговорност по отношение на едно и същото дете и с един и същ предметвключващо същото основание, са образувание внесено пред съдилищата Ö органи Õ на различни държави- членки, съдът Ö органът Õ, пред който искът е сезиранпредявен по-късно, спира служебно съдебното производството до установяване на компетентността на съда Ö органа Õ, който първи е сезиран.

3. След установяване на компетентността на първия сезиран съд Ö орган Õ, съдът Ö органът, Õ пред който искът е сезиранпредявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд Ö орган Õ.

В този случай страната, която е завела иск Ö образувала производството Õ пред съда Ö органа Õ, сезиран по-късно, може да заведе същия иск Ö отнесе производството Õ пред съда Ö органа Õ, който е сезиран първипо-рано.

ò нов

Член 20

Право на детето да изрази мнение

При упражняване на компетентността си по раздел 2 от настоящата глава, органите на държавите членки гарантират, че на децата, които са в състояние да формират собствено мнение, се дава реална и ефективна възможност да изразят това мнение свободно в хода на производството.

Органът отчита надлежно мнението на детето в съответствие с неговата възраст и степен на зрялост и отбелязва съображенията си в решението.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ГЛАВА III

Ö ОТВЛИЧАНЕ НА ДЕЦА Õ

Член 11 21

Връщане на дете Ö съгласно Хагската конвенция от 1980 г. Õ

1. Когато лице, институция или друг орган, койтокоито имат Ö твърди, че е нарушено Õ право на упражняване на родителски права, сезира компетентните органи Ö съда Õ нав държаваите- членкаи за издаването на Ö с искане за Õ решение въз основа на Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за гражданскитегражданско-правните аспекти на международното отвличане на децадете (по-нататък „Хагската конвенция от 1980 г.), за Ö с което да се постанови Õ връщането на дете, което е било неправомерно отведено или задържано в държава- членка, различна от държавата- членка, в която е било обичайното местопребиваване на където детето обичайно е имало местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, се прилагат параграфи 2 — 8 членове 22 — 26.“

ò нов

Член 22

Концентриране на местната подсъдност

Държавите членки предприемат действия, за да гарантират, че подсъдността на молбите за връщане на дете по член 21 е концентрирана в ограничен брой съдилища. Всяка държава членка уведомява Комисията за тези съдилища съобразно член 81.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

Член 23

Ö Бързо производство и медиация Õ

31. Съдът, пред когото който е подадено искането за връщане на дете Ö по член 21 Õ, в съответствие с параграф 1, предприема бързи действиядейства експедитивно при разглеждането на искането, като използва най-бързите възможни процедури, които се предвиждат в Ö от Õ националното законодателство.

Без да се засяга прилагането на първа алинеяпървата подточка, съдът ð всяка инстанция ï , освен когато изключителни обстоятелства правят това невъзможно, се произнася с решение, не по-късно от шест седмици след внасянето Ö пред нея Õ като на молбата ð или жалбата, ï е внесена Ö освен ако изключителни обстоятелства правят това невъзможно Õ.

ò нов

2.    Възможно най-рано в хода на производството съдът проверява дали страните желаят да започнат медиация, за да намерят решение по взаимно съгласие във висшия интерес на детето, при условие че това не забавя ненужно производството.

ê 2201/2003 (адаптиран)

Член 24

Ö Изслушване на детето в рамките на производство за връщане съгласно Хагската конвенция от 1980 г. Õ

2. Когато се прилагат членове 12 и 13 от Хагската конвенция от 1980 г., се Ö съдът Õ гарантира, че на детето е дадена възможността да Ö да изрази мнението си съгласно член 20 от настоящия регламент Õ бъде изслушано по време на процеса, освен ако това се приема за неподходящо, като се отчита неговата или нейната възраст или степен на зрялост.

Член 25

Ö Процедура за връщане на дете Õ

41. Съдът не може да откаже връщането на дете на основаниевъз основа на член 13б, алинея първа, буква б) от Хагската конвенция от 1980 г., ако се установи, че са направени адекватни уговорки, осигуряващи за осигуряване на защитата на детето след неговото завръщане.

ò нов

За тази цел съдът:

а)    си сътрудничи с компетентните органи на държавата членка, в която е било обичайното местопребиваване на детето непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, като той прави това или директно, с помощта на централните органи, или посредством Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, и

б)    постановява временни, включително охранителни, мерки съгласно член 12 от настоящия регламент, доколкото това е целесъобразно.

ê 2201/2003 (адаптиран)

52. Съдът не може да откаже връщането на дете, освен Ö само Õ ако на лицето, което е поискало завръщането му, е била предоставена възможността да бъде изслушано.

ò нов

3.    Съдът може да обяви решението, с което се разпорежда връщането на детето, за подлежащо на предварително изпълнение, независимо от евентуално обжалване, дори ако националното право не предвижда възможност за такова предварително изпълнение.

4.    Решението за връщане или за отказ за връщане на детето подлежи на обжалване само веднъж.

5.    Член 32, параграф 4 се прилага съответно за изпълнението на решението за връщане, постановено съгласно Хагската конвенция от 1980 г.

ê 2201/2003 (адаптиран)

Член 26

Ö Отказ за връщане на детето съгласно Хагската конвенция от 1980 г. Õ

ò нов

1.    В решението, с което се отказва връщане на детето, съдът посочва разпоредбата или разпоредбите от Хагската конвенция от 1980 г., на които се основава отказът.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

62. Ö Когато Õ Ако съдът е издал решение за отказ за връщане на детето Ö е постановено поне на едно от основанията, посочени в Õ по силата на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., съдът Ö изпраща Õ незабавно, трябва да изпрати копие или пряко, или чрез централния си органсвоята централна власт, ð или чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, ï копие от решението за отказ за връщане на детето Ö това решение Õ и от Ö другите Õ релевантнисъответните документи, и по специално от протоколапрепис от заседаниятаето на тозикомпетентния съд, на Ö компетентния съд Õ или на централния органцентралната власт вна държавата- членка, в която е било обичайното местопребиваване накъдето детето обичайно е живяло непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, както това е определено от националното законодателство.

ð Решението се придружава от превод, в съответствие с член 69, на официалния език, или на един от официалните езици на получаващата държава членка, или на друг език, приеман изрично от тази държава членка. ï Съдът получава вВсички споменати Ö тези Õ документи Ö се изпращат на компетентния съд Õ в едномесечен срок от датата на решението за отказ за връщане на детето.

73. Освен ако съдилищата в държавата- членка, в коятокъдето детето е имало обичайно местопребиваване, непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане вече са били сезирани от една от страните, съдът или централната власт, която е получила информацията, спомената в Ö документите по Õ параграф 6 2, трябва да уведоми Ö уведомява Õ за нея страните Ö за получената информация Õ и да ги покани Ö страните Õ да представят становища предвнесат изявленията си в съда, в съответствие с националното законодателство, в срок отрамките на три месеца от датата на уведомлението, така че съдът да може да разгледа въпроса за упражняването на родителските права върху детето.

Без да се засягат правилата за компетентността, съдържащи се Ö установени Õ в настоящия регламент, съдът прекратява делото, ако не е получил никакви становищанеобходимите изявления в рамките на определения срока.

84. Въпреки решението за отказ за връщане на детето, ð Когато съдът по параграф 3 получи становища в указания срок или в неговата държава членка вече има висящо производство за упражняване на родителски права, той разглежда въпроса за упражняването на родителските права над детето, като взема под внимание висшите интереси на детето, както и основанията за и доказателствата в подкрепа на решението за отказ за връщане на детето ï постановено съгласнопо смисъла на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., 

вВсяко последващо решение Ö по въпроса относно упражняването на родителските права, постановено в производството по първа алинея Õ, което налагаразпорежда връщането на детето, издадено от съда, който е компетентен, по смисъла на настоящия регламент е изпълняемосе изпълнява Ö във всички останали държави членки Õ в съответствие с раздел 4 от глава III по-долу, за да се гарантира връщането на детето Ö независимо от предходното решение за отказ за връщане на детето съгласно член 13 от Хагската конвенция от 1980 г. Õ .

ГЛАВА III IV

ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ

РАЗДЕЛ 1

Признаване

Член 21 27

Признаване на решения

1. Решение, постановено в една държава- членка, се признава в останалитедруга държавиа- членкиа, без да се изисква каквато и да еизискване за специални процедурапроцесуални действия.

2. В частност, и без да се засяга прилагането разпоредбата на параграф 3, не се изискват специални никаква процедура, процесуални действия за да се актуализиратне на регистрите за гражданско състояние в държава- членка въз основа на основание на решение за развод, законна раздяла на съпрузи или обявяване на недействителносттаунищожаване на брак, постановено в друга държава- членка и неподлежащо на обжалване в пред по-горен съд, съгласно законодателството на тази държава- членка.

3. Без да се засягат разпоредбите на раздел 4 от настоящата глава, вВсяко заинтересовано лице може, в съответствие с процедурите, предвидени в раздел 2 от настоящата глава, да поиска да бъде постановеноподаде искане решението Ö , че няма основания за отказ за признаване по членове 37 и 38 Õ да бъде или да не бъде признато. ð Подраздел 2 от раздел 3 от настоящата глава се прилага съответно. ï

Местната подсъдност на съда, включен в списъка, с който всяка държава-членка уведомява Комисията в съответствие с член 68, се определя от вътрешното законодателство на държавата-членка, в която производството за признаване или непризнаване е започнало.

4. Когато искането за признаване на решение е повдигнато като инцидентно исканесъпътстващ въпрос пред Ö орган Õ съд нав държава- членка, този съд Ö орган Õ може да се произнесе с решение по въпроса.

ê 2201/2003 (адаптиран)

Член 37 28

ДокументиÖ , които се представят за целите на признаването Õ

1. Страна, която иска или оспорва признаване, или иска декларация за изпълняемост, Ö която иска да се позове в една държава членка на решение, постановено в друга държава членка Õ следва да представи Ö следните документи Õ:

а) препископие от съдебното решение, предмет на молбата, Ö решението, Õ отговарящо на необходимите условията за установяване на неговата достоверност; и

б) Ö подходящото Õ удостоверение по Ö , издадено съгласно Õ член 5339.

2. В допълнение, ако съдебното решение е постановено в отсъствие на една от страните, страната, която иска признаване или декларация за изпълняемост, следва да представи:

а) оригинал или заверен препис на документа, удостоверяващ, че на отсъстващата страна е връчен препис от исковата молба или друг документ, имащ същия ефект;

или

б) документ, от който е видно, че ответникът е приел решението на съда без възражения;

ò нов

2.    Органът, пред който се прави позоваване на решение, постановено в друга държава членка, може при необходимост да поиска от страната, която се позовава на него, да представи в съответствие с член 69 превод или транслитерация на релевантното съдържание на удостоверението, посочено в параграф 1, буква б).

Органът може да поиска от страната да представи превод на самото решение вместо превод на релевантното съдържание на удостоверението, само ако не е в състояние да продължи процедурата без този превод.

ê 2201/2003 (адаптиран)

Член 27 29

Спиране на производството

1. Съдът в държава-членка Ö Органът Õ, пред който се иска признаване Ö е направено позоваване Õ на решение, постановено в друга държава- членка, може да спре Ö изцяло или отчасти Õ производството Ö в следните случаи: Õ 

а)     , ако бъде подадена обикновена жалба ако срещу решението. Ö е подадена жалба в държавата членка по произход; Õ

ò нов

б)    ако е подадена молба за решение, с което да се постанови, че няма основания за отказ за признаване по членове 37 и 38, или молба за решение за отказ, основан на едно от посочените основания; или

в)    ако в случай на решение за родителската отговорност, в държавата членка, която съгласно настоящия регламент е компетентна по съществото на въпроса, има висящо производство за изменение на решението или за постановяване на ново решение по същия въпрос.

ê 2201/2003 (адаптиран)

2. Съдът в държава-членка, пред който се иска признаване на решение, постановено в Ирландия или Обединеното кралство, може да спре производството, ако изпълнението му бъде спряно в държавата-членка, където е издадено по причина на обжалване.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

РАЗДЕЛ 2

Молба за декларация за изпълнение ð Изпълнение ï 

Член 28 30

Решения, подлежащи на изпълнение

1. Решение, което се отнася до упражняването на Ö по въпроси, свързани с Õ родителската отговорност за дете, което е постановено в държава- членка, което и подлежи на изпълнение в тази държава- членка и е било връчено за изпълнение, се изпълнява Ö е изпълняемо Õ в друга Ö останалите Õ държава-членка Ö държави членки Õ , ако по молба на всяка заинтересована страна е обявено за изпълняемо в тази държава ð , без да се изисква каквато и да било декларация за изпълняемост ï .

2. Въпреки това, в Обединеното кралство такова решение подлежи на изпълнение в Англия и Уелс, Шотландия или Северна Ирландия, само когато по молба на която и да е заинтересована страна бъде вписано за изпълнение в съответната част на Обединеното кралство.

2. Дори ако националното право не предвижда изпълнение по силата на закона Ö За целите на изпълнението в друга държава членка Õ на решение, даващо право на лични отношения с детето, съдът по произхода може да обяви, че решението е изпълняемо Ö подлежи на предварително изпълнение Õ, въпреки независимо от евентуалното му обжалването муÖ , дори националното законодателство да не предвижда възможност за такова предварително изпълнение Õ.

Член 30 31

Процедура

1. ð Доколкото не е обхваната от настоящия регламент, ï Ппроцедурата за подаване на молбата Ö привеждане в изпълнение на решенията, постановени в друга държава членка Õ се урежда от законодателството на държавата- членка, където се иска изпълнение. ðБез да се засяга прилагането на член 40, решение, постановено в една държава членка, което е изпълняемо в държавата членка, където се иска изпълнение, се изпълнява в тази държава членка при същите условия, както решенията, постановени в държавата членка, където се иска изпълнение. ï

ò нов

2.    От страната, искаща изпълнение на решение, постановено в друга държава членка, не се изисква да разполага с пощенски адрес в държавата членка, където се иска изпълнение.

От нея се изисква да има упълномощен представител в държавата членка, където се иска изпълнение, само ако наличието на такъв представител е задължително, независимо от гражданството или местопребиваването на страните.

ê 2201/2003

2. Молителят посочва задължително адрес за призоваване в пределите на териториалната компетентност на съда, пред който е предявен искът. Ако обаче законодателството на държавата-членка, където се иска признаване, не предвижда обявяване на такъв адрес, молителят назначава процесуален представител.

3. Документите по членове 37 и 39 се прилагат към молбата.

ò нов

Член 32

       Компетентни съдилища и процедура по изпълнение

1.    Молбата за изпълнение се подава до съда, който е компетентен по въпросите на изпълнението съгласно националното законодателство на държавата членка, където се иска изпълнение. Всяка държава членка уведомява Комисията за тези съдилища съобразно член 81.

2.    Съдът предприема всички необходими действия, за да гарантира изпълнението на решението, включително:

а)    постановява конкретните изпълнителни мерки, които да бъдат приложени;

б)    адаптира решението в съответствие с член 33, ако това е необходимо;

в)    дава указания на лицето, натоварено с изпълнението.

3.    На този етап не могат да се разглеждат каквито и да било основания за отказ за признаване или изпълнение, освен ако е подадена молба по член 39 или член 41 за отказ за признаване или изпълнение.

4.    Когато решението не е изпълнено в срок от шест седмици от момента на образуване на изпълнителното производство, съдът на държавата членка, където се иска изпълнение, информира за това, както и за причините за неизпълнението, молещия централен орган в държавата членка по произход или, ако производството е образувано без помощта на централния орган — лицето, търсещо изпълнение.

ê 2201/2003 (адаптиран)

Член 48 33

Практически разпоредби за упражняването правото на лични отношения с детето Ö Адаптиране на решението Õ

ò нов

1.    При необходимост, съдилищата на държавата членка, където се иска изпълнение, могат да уточняват необходими за изпълнението детайли и да извършват всяко адаптиране, необходимо за изпълнението на решението, при условие че се зачитат основните елементи на това решение.

ê 2201/2003 (адаптиран)

1. Ö По-специално, Õ Ссъдилищата на държаватаите- членкаи по изпълнението могат да установятнаправят практически правилауговорки за организиране на упражняването на правото на лични отношения с детето, ако необходимите за това правиларазпоредби за това не са определенинаправени или са недостатъчни в решението, издадено Ö взето Õ от съдилищата Ö органа Õ на държавата- членка, компетентенкомпетентни по съществото на въпросаделото и при условие че основните елементи на това решение са спазени.

2. Практическите правиларазпоредби, определенинаправени в съответствие с параграф 1 алинея втора, престават да се прилагат, ако по силата на последващо решение от съдилищата на държавата членкадържавите членки, компетентни по съществото на делото, постановят последващо решение.

ò нов

2.     Когато решението съдържа мярка или разпореждане, което не е познато в правото на държавата членка, където се иска изпълнение, съдилищата на тази държава членка адаптират доколкото е възможно въпросната мярка или разпореждане, така че те да се сведат до мярка или разпореждане, които са познати за правото на съответната държава членка и които водят до равностойни последици и преследват сходни цели и интереси.

Това адаптиране не може да води до последици, превишаващи предвиденото от правото на държавата членка по произход.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

Член 45 34

ДокументиÖ , които се прилагат към молбата за изпълнение Õ

1. Страната, която иска Ö подава молба за Õ изпълнение Ö в една държава членка Õ на решението Ö решение, постановено в друга държава членка Õ, трябва да представи Ö прилага следните документи Õ:

а) препископие от решението, отговарящкоето отговаря на необходимите условията, за установяването на неговата достоверноставтентичност; и

б) Ö подходящото Õ удостоверението по член 41, параграф 1 и член 42, параграф 1 ð , издадено съгласно член 53, с което се удостоверява, че решението е изпълняемо и което съдържа релевантното извлечение от решението, посочващо задължението, подлежащо на изпълнение ï .

2. За целите на настоящия член,

–- удостоверението по смисъла на член 41, параграф 1 се съпровожда от превода на точка 12, отнасяща се до разпоредбите относно упражняването на правото на лични отношения с детето,

–- удостоверението по смисъла на член 42, параграф 1 се придружава от превод на точка 14 от него, отнасяща се до разпоредбите за изпълнение на мерките, осигуряващи връщането на детето.

Преводът трябва да бъде на официалния език или на един от официалните езици на държавите-членки по изпълнението или на друг език на държавата-членка, която изрично го приема. Преводът трябва да бъде заверен от лице, което има такава квалификация в една от държавите-членки.

ò нов

2.    При необходимост, съдът може да поиска от молителя да представи, в съответствие с член 69, превод или транслитерация на релевантното съдържание на удостоверението, в което се посочва задължението, подлежащо на изпълнение.

3.    Съдът може да поиска от молителя да представи превод на решението само ако не е в състояние да продължи процедурата без този превод.

Член 35

Връчване на удостоверението и решението

1.    Когато се иска изпълнение на решение, постановено в друга държава членка, издаденото съгласно член 53 удостоверение се връчва на лицето, срещу което се иска изпълнение, преди налагането на първата изпълнителна мярка. Към удостоверението се прилага и самото решение, ако същото още не е връчено на това лице.

2.    Ако лицето, срещу което се иска изпълнение, пребивава обичайно в държава членка, различна от държавата членка по произход на решението, то може да поиска писмен превод на решението, за да обжалва изпълнението, ако решението не е написано, нито придружено от писмен превод на някой от следните езици:

а)    език, който това лице разбира; или

б)    официалния език на държавата членка, в която лицето пребивава обичайно, или, ако в тази държава членка има няколко официални езика, официалният език или един от официалните езици на мястото, където лицето пребивава обичайно.

Когато е поискан писмен превод на решението съгласно първа алинея, до предоставянето на превода на лицето, срещу което се иска изпълнение, не могат да се приемат други изпълнителни мерки, освен охранителни мерки.

Настоящият параграф не се прилага, ако решението вече е връчено на лицето, срещу което се иска изпълнение, на един от езиците, посочени в първа алинея.

3.    Настоящият член не се прилага за изпълнението на временни, включително охранителни мерки.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

Член 36

Ö Спиране на изпълнителното производство Õ

Ö 1.    Без да се засяга прилагането на член 40, по молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, съдът в държавата членка по изпълнение спира изпълнителното производство Õ ð , ако изпълнителната сила на решението е спряна в държавата членка по произход. ï

ò нов

2.    По молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, съдът в държавата членка по изпълнение може да спре изпълнителното производство, ако поради временни обстоятелства, като тежко заболяване на детето, изпълнението би изложило на сериозна опасност висшите интереси на детето. Изпълнението се възобновява веднага след отпадане на възпрепятстващото обстоятелство.

ê 2201/2003 (адаптиран)

РАЗДЕЛ 3

Ö Отказ за признаване и изпълнение Õ

П о д р а з д е л 1

Ö О т к а з з а п р и з н а в а н е Õ

Член 22 37

Основания за непризнаване на решения, които са постановени по искове за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на брак Ö решения по брачни въпроси Õ

Решение Ö По молба на една от заинтересованите страни, признаването на решение Õ отнасящо се допо иск за развод, законна раздяла на съпрузи или обявяване на недействителносттаунищожаване на брак, не се Ö отказва Õ признава:

а) ако това признаване е в явноочевидно противоречие с обществения редобществената политика в държавата- членка, където се иска; Ö или Õ

б) ако решението е постановено в отсъствие на ответника, ако и препис от исковата молба или равностоен документ не е надлежно бил връчен на последния своевременно и по такъв начин, че той да има възможност да организира защитата си, освен ако се установи, че ответникът е приел решението без възражения; Ö или Õ

в) ако решението е в противоречие с решение, постановено в производствопо дело между същите страни в държавата- членка, където се иска признаване; или

г) ако решението е в противоречие с по-ранноиздадено по-рано решение, постановено в друга държава- членка или в трета държава, която не е членка, по дело между същите страни, при условие че по-ранното решение отговаря на условията за признаване в държавата- членка, където се иска признаване.

Article 23 38

Основания за непризнаване на решения за Ö по въпроси на Õ родителската отговорност

Ö 1.    По молба на заинтересована страна признаването на решение Õ Решение, отнасящо се до родителската отговорност на съпрузите, не се Ö отказва Õ признава:

а) ако това признаване е в явноочевидно противоречие с обществената политика обществения ред в държавата -членка, където се иска, като се вземат предвид най-добрия висшите интереси на детето; Ö или Õ

б) ако то е било постановено, с изключение на неотложните случаи, без детето да получи възможност да бъде изслушано, в нарушение на основните принципи на гражданския процес в държавата-членка, където се иска признаване;

вб) ако в случай че решението е постановено при неявяване на ответник страна, ако на лицето, което не се е явило, не е връчен препис от исковата молба или равностоен документ своевременно и по такъв начин, че да му се даде възможност да организира защитата си, освен ако се установи, че това лице е приело решението без възражения; Ö или Õ

гв) по искане на всяко лице, което претендира, че решението нарушава родителската му отговорност, ако това решение е постановено без въпросното лице да получи възможност да бъде изслушано; Ö или Õ

дг) ако решението е в противоречие с издадено по-късно решение относно родителската отговорност, постановено в държавата -членка, където се иска признаване; Ö или Õ

ед) ако решението е в противоречие с издадено по-късно решение относно родителската отговорност, постановено в друга държава -членка или в държавата, която не е членка, на по обичайното местопребиваване на детето, при условие че по-късно издаденото решение отговаря на условията за признаване в държавата -членка, където се иска признаване;.

или

ж) ако процедурата, предвидена в член 56, не е спазена.

Ö 2.    Не може да се прави позоваване на основанията за отказ, посочени в параграф 1, букви а)—в), срещу решение, с което се предоставя право на лични отношения или се разпорежда връщането на дете съгласно член 26, параграф 4. Õ

ò нов

Член 39

Процедура за отказ на признаване

Процудурите, предвидени в членове 41—47 и, когато е уместно, в раздели 4 и 6 и в глава VI се прилагат съответно за молбата за отказ на признаване.

П о д р а з д е л 2

О т к а з з а и з п ъ л н е н и е

Член 40

Основания за отказ за изпълнение на решения по въпроси на родителската отговорност

1.    По молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, изпълнението на решение се отказва, ако се установи наличието едно от основанията, посочени в член 38, параграф 1.

Не може обаче да се прави позоваване на основанията за отказ, посочени в параграф 38, букви а)—в), срещу решение, с което се предоставя право на лични отношения или се разпорежда връщането на дете съгласно член 26, параграф 4.

2.    Изпълнението на решение може да бъде отказано по молба на лицето, срещу което се иска изпълнение, ако, вследствие промяна на обстоятелствата след постановяването на решението, изпълнението би било в явно противоречие с обществения ред в държавата членка по изпълнение поради наличието на едно от следните основания:

а)    детето, което е навършило достатъчна възраст и е достатъчно зряло, възразява понастоящем в такава степен срещу изпълнението, че то би било в явно противоречие с висшите интереси на детето.

б)    други обстоятелства са се променили след постановяването на решението в такава степен, че понастоящем изпълнението би било явно несъвместимо с висшите интереси на детето.

3.    В случаите, посочени в параграф 2, буква а), преди да откажат изпълнение, компетентните органи в държавата членка по изпълнение вземат необходимите мерки, за да осигурят сътрудничеството на детето и да гарантират изпълнение в съответствие с висшите интереси на детето.

4.    Не може да се извършва позоваване на основания за отказ за изпълнение, различни от тези, посочени в настоящия регламент.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

Член 29 41

Местна подсъдност

1. Молба Ö Молбата Õ за декларация за изпълняемост ð отказ за изпълнение ï се подава в съдилищата, включени в списъка, с който Ö има компетентност по изпълнението съгласно националното право на държавата членка по изпълнение Õ и за който всяка държава -членка е уведомяваила Комисията по силата на член 68 81.

2. Местната подсъдност се определя според мястото на обичайното местопребиваване на лицето, срещу което се иска изпълнението, или според обичайното местопребиваване на детето, във връзка с което е подадена молбата.

Ако нито едно от местата, посочени в първа алинея на настоящия параграф, не се намира на територията на държавата -членка, където се иска изпълнение, делото е подсъдно на съда по мястото на изпълнението.

ò нов

Член 42

Процедура за отказ за изпълнение

1.    Процедурата за отказ за изпълнение, доколкото не е обхваната от настоящия регламент, се урежда от правото на държавата членка по изпълнение.

2.    Молителят предоставя на съда препис от решението и, когато е необходимо, превод или транслитерация на решението в съответствие с член 69.

Съдът може да не изиска представянето на документите, посочени в първа алинея, ако вече разполага с тях или счита за необосновано да поиска от молителя да ги представи.

Ако съдът счита за необосновано да поиска от молителя да представи документите, съдът може да поиска от другата страна да ги представи.

3.    Страната, която иска отказ за изпълнение на съдебно решение, постановено в друга държава членка, не е длъжна да има пощенски адрес в държавата членка по изпълнение.

Тази страна е длъжна да има упълномощен представител в държавата членка по изпълнение само ако такъв представител се изисква независимо от гражданството или местоживеенето на страните.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

Член 31 43

Решение на съда

1. Съдът, пред който е предявен искът, се произнася с решение ð по отказа за изпълнение ï своевременно. Лицето, срещу което се иска изпълнението, на този етап на производството няма право да представя факти по молбата.

2. Молбата може да бъде отхвърлена само на основанията, предвидени в членове 22, 23 и 24.

3. При никакви обстоятелства не може решение да се преразглежда по същество.

Член 32

Съобщаване на решението

Компетентният съдебен служител съобщава без забавяне на молителя решението по неговата молба в съответствие с процедурата, предвидена в законодателството на държавата-членка, където се иска изпълнение.

Член 33 44

Обжалване на решението

1. Решението по молбата за декларация за изпълняемост ð отказ за изпълнение ï може да бъде обжалвано от всяка от страните.

2. Жалбата се подава в съда, включен в списъка, с който Ö компетентен съгласно националното право да разглежда жалбите срещу решенията по член 40, за който Õ всяка държава -членка уведомява е съобщила на Комисията в съответствие с член 6881.

3. Жалбата се разглежда в съответствие с процесуалните правила за разглеждане на спорни производства.

4. Ако жалбата е внесена от лицето, подало молба за декларация за изпълняемост, лицето, срещу което се иска изпълнение, се призовава да се яви пред сезирания с жалбата съд. Ако това лице не се яви, се прилагат разпоредбите на член 18.

5. Декларация за изпълняемост може да се обжалва в срок от един месец от връчването ѝ. Ако страната, срещу която се иска изпълнение, има обичайно местопребиваване в държава-членка, различна от държавата, където е издадена декларация за изпълняемост, срокът за обжалване е два месеца и започва да тече от датата на връчването, лично на самото лице или в жилището му. Срокът за обжалване не може да се удължи на основание отдалеченост на местоживеенето.

Член 34 45

Компетентни по Ообжалването Ö пред по-горен съд Õ и Ö компетентни Õ съдилища и начини на обжалване

Решението на съда по жалба може да бъде оспорено само ð пред съдилищата и в рамките на ï по процедуриатеа, предвидена в списъка, с относно коийто всяка държава- членка Ö е съобщила на Õ уведомява Комисията в съответствие с член 68 81.

Член 35 46

Спиране на производството

1. Съдът, пред който Ö е подадена молба за отказ за изпълнение или пред който Õ се извършва обжалването по член 33 44 или 34 45, може, по молба на страната, срещу която се иска изпълнение, да спре производството Ö на едно от следните основания: Õ

, ако а) е подадена e обикновена жалба в държавата -членка, където е издадено решението,; 

 или ако б) срокът за обжалване все още не е изтекъл.;

ò нов

в) в случай на решение относно родителска отговорност, в държавата членка, която има компетентност съгласно настоящия регламент по съществото на въпроса, има висящо производство за изменение на решението или за постановяване на ново решение по същия въпрос.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

В последния случай Ö Ако Õ съдът Ö спре производството на основанието, посочено в буква б), той Õ може да определи срока, в който може да се подаде жалба.

2. Ако решението е постановено в Ирландия ð , Кипър ï или Обединеното кралство, всяка форма на обжалване, достъпна съгласно законодателството на държавата -членка, където е издадено решението, се счита за обикновена жалба за целите на параграф 1, буква а).

ê 2201/2003 (адаптиран)

Член 36 47

Частично изпълнение

1. Ако издаденото решение се отнася до няколко иска въпроса, и Ö е отказано Õ не всички, от които са годни за изпълнение Ö на разпорежданията по някои от тях Õ, съдът постановява изпълнението Ö независимо от това е възможно Õ нза частите от претенциите Ö , решението, които не са засегнати от отказа Õ .

2. Молителят може да поиска частично изпълнение на решението.

РАЗДЕЛ 3 4

Общи разпоредби по раздели 1 и 2

ò нов

Член 48

Временни, включително охранителни мерки

Разпоредбите на настоящата глава, приложими относно решенията, се прилагат относно временните, включително охранителните, мерки, постановени от орган, който е компетентен съгласно глава II.

Те не се прилагат относно временните, включително охранителните, мерки, постановени от орган без призоваване на ответника.

Член 49

Решения за връщане, постановени съгласно Хагската конвенция от 1980 г.

Разпоредбите на настоящата глава, отнасящи си до решения по въпроси на родителската отговорност, с изключение на член 35 и член 38, параграф 2, се прилагат съответно за решенията, постановени в една държава членка и разпореждащи връщането на дете в друга държава членка съгласно Хагската конвенция от 1980 г., които трябва да бъдат изпълнени в държава членка, различна от държавата членка, в която са постановени.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

Член 24 50

Забрана за преразглеждане на компетентността на съда Ö органа Õ , който е постановил решението

Компетентността на съда Ö органа Õ в държава- членка, постановил решението, не може да се преразглежда. Нормата Критерият за обществения ред, на посочен в член 22 37, буква а) и член 23 38, буква а) относно съобразяване с обществената политика, не може да се прилага към правилата относно компетентността, регламентирани в членове 3—14.

Член 25 51

Различия в приложимотоия правозакон

Не може да бъде отказано признаване на решение по Ö брачни въпроси Õ дело за развод, законна раздяла на съпрузи или унищожаване на брак, на основание, че правото в държавата- членка, където се иска признаване, не допуска развод, законна раздяла или унищожаване обявяване на недействителността на брака на същите основания.

Член 26 52

Забрана за преразглеждане по същество

При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане на решението, Ö постановено в друга държава членка, Õ по същество.

Член 38

Липса на документи

1. 1. Ако документите, посочени в член 37, параграф, 1, буква б) или параграф 2 не са представени, съдът може да даде срок за тяхното представяне, да приеме равностойни документи или, ако намери, че разполага с достатъчно информация, да освободи съответната страна от задължението за тяхното представяне.

2. 2. По искане на съда се извършва превод на тези документи. Преводът трябва да бъде заверен от лице, което има такава квалификация в една от държавите-членки.

Член 39 53

Удостоверение за решенията по брачни дела въпроси и удостоверение за решенията относно Ö по въпроси на Õ родителската отговорност

1. Компетентният съд или друг орган в държавата-членка, където е постановено Öкойто е постановил решение по брачни въпроси Õ решението, издава, по искане на всяка заинтересована страна, удостоверение, чрез като използва стандартния формуляра, поместен установен в приложение I (решения по брачни дела въпроси) или приложение II (решения по дела въпроси зна родителската отговорност).

Ö 2.    Съдията, постановил решение по въпроси на родителската отговорност, издава удостоверение, като използва формуляра, установен в приложение II. Ако такова решение се отнася до трансгранична ситуация към момента на издаването на решението, съдията издава удостоверението ex officio, когато решението стане изпълняемо, дори само предварително. Ако ситуацията впоследствие придобие трансграничен характер, удостоверението се издава по искане на едната от страните. Õ

РАЗДЕЛ 4

Изпълнение на определени решения относно правото на лични отношения с детето и на някои решения, които разпореждат връщането на детето

Член 40

Обхват

1. Настоящият раздел се прилага към:

а) правото на лични отношения с детето;

и

б) връщането на детето, съдържащо се в решение, издадено в съответствие с член 11, параграф 8.

2. Разпоредбите на настоящия раздел не погасяват правото на носителя на родителска отговорност да иска признаване и изпълнение на решение в съответствие с разпоредбите на раздели 1 и 2 от настоящата глава.

Член 41

Право на лични отношения с детето

1. Правото на лични отношения с детето, по смисъла на член 40, параграф 1, буква а), предоставено с изпълняемо решение, издадено в държава-членка, се признава и изпълнява в друга държава-членка, без да е необходима декларация за изпълняемост и без да се предоставя каквато и да е възможност за противопоставяне на неговото признаване, ако решението е било заверено в държавата-членка, която го е издала в съответствие с параграф 2.

Дори ако националното право не предвижда изпълнение по силата на закона на решение, даващо право на лични отношения с детето, съдът по произхода може да обяви, че решението е изпълняемо, въпреки обжалването му.

Ö 3. Удостоверението се попълва на езика на решението. Õð Когато е целесъобразно, удостоверението съдържа също съответна информация за разноските по производството, подлежащи на възстановяване, и за изчисляването на лихвата. ï

24. Съдията Ö или органът на държавата членка Õ по произхода издава удостоверението Ö удостоверенията Õ, по смисъла на посочени в параграфи 1 и 2, като използва стандартната форма в приложение III (удостоверение, засягащо правото на лични отношения с детето) само, ако:

Ö а) на всички засегнати страни е била предоставена възможността да бъдат изслушани; и Õ

аб) в случай че решението е постановено при неявяване на ответника една от страните,: 

i) ако на лицето, което не се е явило, не е връчен препис от исковата молба или равностоен документ своевременно и по такъв начин, че да му се даде възможност да организира защитата си,;освен ако или

ii) се установи, че това лицето, което не се е явило, е приело решението без възражения, въпреки че при връчването на документа не са били спазени условията, Ö посочени в подточка i). Õ

б) на всички засегнати страни е предоставена възможността да бъдат изслушани;

и

в) Ö 5.    Без да се засяга параграф 4, съдията, който е постановил решение по въпроси на родителската отговорност, издава удостоверението, посочено в параграф 2, само ако Õ на детето е била предоставена ð действителна и ефективна ï възможността да Ö изрази своето мнение в съответствие с член 20 Õ бъде изслушано, освен ако изслушването се е считало за неподходящо при отчитане на неговата или нейната възраст или степен на зрялост.

Удостоверението се издава на езика на решението.

3. Когато правото на лични отношения с детето засяга презгранична ситуация по времето на издаването на решението, удостоверението се издава ex officio, когато решението става изпълнимо, дори условно. Ако ситуацията впоследствие придобие презграничен характер, удостоверението се издава по искане на едната от страните.

Член 42

Връщане на дете

1. Връщането на детето по смисъла на член 40, параграф 1, буква б), произтичащо от изпълняемо решение, издадено в държава-членка, се признава и изпълнява в друга държава-членка, без да е необходима декларация за изпълняемост и без да се предоставя каквато и да е възможност за противопоставяне на неговото признаване, ако решението е било заверено в държавата-членка, която го е издала в съответствие с параграф 2.

Дори ако националното право не предвижда изпълнение по силата на закона, въпреки обжалването на решение, даващо право на връщането на детето, споменато в член 11, параграф 8, съдът по произхода може да обяви, че решението е изпълняемо.

26. Ö Без да се засягат параграфи 4 и 5, Õ Ссъдията по произхода, който е издал решението по Ö въпроса за упражняването на родителските права Õ, посочено в член 40, параграф 1, буква б) 26, параграф 4, издава удостоверението, по смисъла на посочено в параграф 1 2, само, ако:

а) на детето е дадена възможността да бъде изслушано, освен ако изслушването е било неподходящо поради неговата нейната възраст или степента му на зрелост;

б) на страните е дадена възможността да бъдат изслушани; и

в) съдът Ö съдията Õ е взел предвид при произнасянето на своето решение Ö постановяването на решението Õ мотивите за и доказателствата в подкрепа на издаденото Ö в друга държава членка предходно Õ решение в съответствие с член 13 от Хагската конвенция от 1980 г.

В случай че Ö Ако Õ съдът или друга власт орган предприеме мерки за осигуряването на закрилата на детето след връщането му в страната на Ö държавата членка по Õ обичайното му местопребиваване, удостоверението трябва да съдържа подробностите относно тези мерки.

Съдията, издал решението, служебно издава удостоверението, като използва стандартната форма в приложение IV (удостоверение за връщането на дете(ца).

Удостоверението се издава на езика на решението.

Член 44

Приложение на удостоверението

7. Удостоверението има действие само в границите на изпълнениетоителната сила на решението.

Член 43 54

Поправяне Ö и оттегляне Õ на удостоверението

ò нов

1.     При поискване органът, издал удостоверението, го поправя, ако поради очевидна фактическа грешка съществува несъответствие между решението и удостоверението.

2.    При поискване органът, издал удостоверението, го оттегля, ако предвид изискванията, установени в настоящия регламент, то е предоставено явно неправомерно.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

13. Правото на държавата- членка на по произход се прилага към Ö процедурата за Õ поправянето ð и оттеглянето ï на удостоверението.

24. Не може да се обжалва издавадненото на удостоверение по силата на член 41, параграф 1 или член 42, параграф 1.

РАЗДЕЛ 5

Публични Автентични актове и споразумения

Член 46 55

Ö Автентични актове и споразумения Õ

Актовете, които са официално изготвени или регистрирани като публични автентични и са изпълняеми в една от държавите- членки, както и споразуменията между страните, които са изпълняеми в държавата- членка, в която са сключени, се признават и се изпълняват при същите условия като решенията.

ò нов

Член 56

Удостоверение

1.    Компетентният орган на държавата членка по произход издава, по искане на всяка заинтересована страна, удостоверението, като използва формуляра, установен в приложение III.

Формулярът съдържа обобщение на изпълняемото задължение, записано в автентичния акт или съдържащо се в споразумението между страните.

2.    Удостоверението се съставя на езика на автентичния акт или споразумението.

3.    Член 54 се прилага съответно за поправянето или оттеглянето на удостоверението.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

РАЗДЕЛ 6

Други разпоредби

Член 47

Процедура за изпълнение

1. Процедурата за изпълнение се урежда от законодателството на държавата-членка по изпълнението.

2. Всяко решение, издадено от съд на държава-членка и обявено за изпълняемо в съответствие с раздел 2 или заверено в съответствие с член 41, параграф 1 или член 42, параграф 1, се изпълнява в държавата-членка на изпълнение при същите условия, ако беше издадено в тази държава-членка.

В частност, решение, което е било заверено в съответствие с член 41, параграф 1 или член 42, параграф 1 не може да се изпълни, ако е в противоречие с последващо изпълняемо решение.

Член 49 57

Разноски

Разпоредбите на тТази глава, с изключение на раздел 4, се прилагат също за определяне на размера на съдебните разноски по смисъла на настоящия регламент и за изпълнението на всяко определение, засягащо тези разноски и разходи.

Член 50 58

Правна помощ

Молител, който е получил в държавата- членка, където е издадено решението, пълна или частична правна помощ или е бил освободен от разходи или разноски, има право, в рамките на процедурите, предвидени в членове 27, параграф 3 21, 28, 41, 42 и 48 ð и в членове 32, 39 и 42 ï, на най-пълната степен на правна помощ или освобождаване от разходи и разноски, предвидена в законодателството на замолената държавата - членка по изпълнение.

Член 51 59

Обезпечение, гаранция залог или ипотека депозит

Не може да се изисква като обезпечение, гаранция залог или ипотека депозит, както и да са описани под никаква форма, от лице страна, кояето моли в държава -членка за изпълнение на решение, постановено в друга държава -членка, на следните основаниетоя, че:

а) Ö тя е чужд гражданин или Õ че лицето няма Ö местоживеене или Õ обичайно местопребиваване на територията на държавата -членка, където се иска по изпълнението; или

б) че лицето е чужд гражданин или, в случаите, когато се иска изпълнение в Обединеното кралство или Ирландия, няма „domicile“ на територията на една от тези държави.

ГЛАВА IV V

СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ЦЕНТРАЛНИТЕ ОРГАНИ ПО ДЕЛА ВЪПРОСИТЕ ЗНА РОДИТЕЛСКАТА ОТГОВОРНОСТ

Член 53 60

Посочване Определяне на централни органи

Всяка държава -членка определя едина или повече от своите централни органи, които да подпомагат приложението на настоящия регламент Ö по въпросите на родителската отговорност Õ, като определя и установява тяхната местна и функционална подсъдност компетентност. Когато държавата -членка е определила повече от едина централена органвласт, съобщенията се изпращат направо на съответнияата компетентена централен орган власт. Когато съобщението е изпратено на централената орган власт, койято няма компетентност, последниятата отговаря за препращането му на компетентнияата централената органвласт, за което съответно информира изпращащия.

ò нов

Член 61

Ресурси

Държавите членки гарантират, че централните органи разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да могат да изпълняват възложените им задължения съгласно настоящия регламент.

ê 2201/2003 (адаптиран)

Член 54 62

Общи функции Ö задачи на централните органи Õ

Централните органи си разменят предоставят информация относно националното си законодателство и процедурите и предприемат Ö подходящи Õ мерките за подобряване на приложението на настоящия регламент и за укрепването на своето сътрудничеството помежду си. За тази цел се използва Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение № 2001/470/ЕО.

Член 55 63

Сътрудничество по Ö специфични Õ случаи делата, Ö свързани с Õ които са специфични по въпросите на родителската отговорност

1. Централните органи, при поискване от централнияте или друг органи на друга държава -членка или от носителя на родителската отговорност, сътрудничат по специфичните въпроси случаи за постигането на целите на настоящия регламент. За тази цел, като действат пряко или посредством публичните органи или други образувания органи, те предприемат всички подходящи стъпки в съответствие със закона на тази държава-членка по въпросите на закрила на личните данни, за да:

ò нов

а)предоставят, по молба на централния орган на друга държава членка, съдействие при разкриване местонахождението на дете, когато изглежда, че детето се намира на територията на замолената държава и установяването на местонахождението на детето е необходимо, за да може да бъде отправена молба съгласно настоящия регламент.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

(aб) събиранет и обменят на информация ð съгласно член 64; ï :

i) за положението на детето;

ii) за всички висящи производства;

iii) за решенията, засягащи детето;

бв) предоставянет на информация и съдействие подпомаганена носителите на родителска отговорност, които търсят признаването и изпълнението на решение на тяхната територия, и по специално що се отнася до засягаща правото на лични отношения с детето и връщането на детето;

вг) подпомагат обмена на информация между съдилищата Ö органите Õ , и по специално по прилагането на член 11, параграфи 6 и 7 и член 15 14, ð член 25, параграф 1, буква а) ï, член 26, параграф 2 и член 26, параграф 4, втора алинея;

гд) предоставятнето на такава информация и съдействие подпомагане, каквито каквато е са необходимаи на съдилищата Ö органите Õ за прилагането на член 56 65; и

де) подпомагат постигането на споразумение между носителите на родителска отговорност посредством посредничество или други средства, и да подпомагатнето на презтрансграничното сътрудничество за тази цел.

ò нов

ж)    гарантират, че когато започват или улесняват започването на съдебно производство за връщане на дете съгласно Хагската конвенция от 1980 г., досието, изготвено с оглед на такова производство, е попълнено в срок от шест седмици, освен ако поради изключителни обстоятелства това е невъзможно.

2.    Молби съгласно параграф 1, точки в) и е) могат да бъдат отправяни и от носителите на родителска отговорност.

3.    Централните органи в съответната държава членка предават информацията, посочена в членове 63 и 64, на компетентните органи, включително органите, компетентни за връчването на документи или съответно за изпълнението на решение.

Всеки орган, на който е предадена информация съгласно член 63 и 64, може да използва тази информация за целите на настоящия регламент.

4.    Уведомяването на субекта на данните за предаването на цялата информация или на част от нея се извършва в съответствие с националното право на замолената държава членка.

Ако съществува риск уведомяването да бъде в ущърб на ефективното изпълнение на молбата съгласно настоящия регламент, то може да бъде отложено до изпълнението на молбата.

Член 64

Сътрудничество по събиране и обмен на информация

1.    По мотивирана молба на централния орган или друг компетентен орган в държавата членка, с която детето има близка връзка, централният орган на държавата членка, в която детето има обичайното си местопребиваване и в която се намира, може директно или чрез обществени или други органи:

а)    да предостави доклад:

   i)    за положението на детето;

   ii)    за всички висящи производства, засягащи детето; или

   iii)    за решенията, засягащи детето;

б)    да изиска от компетентния орган на своята държава членка да проучи необходимостта от вземане на мерки за закрила на личността или имуществото на детето.

2.    Когато се обмисля решение по въпроси на родителската отговорност, орган на държава членка, ако положението на детето налага това, може да отправи молба до всеки орган на друга държава членка, който разполага с информация от значение за защитата на детето, да му я предостави.

3.    Орган на държава членка може да отправи молба до органите на други държави членки за съдействие при изпълнението на решения по въпроси на родителската отговорност, постановени съгласно настоящия регламент, особено за осигуряване на ефективното упражняване на правото на лични отношения с детето, както и на правото за поддържане на редовни и директни контакти.

4.    Молбите, посочени в параграфи 1—3, и придружаващите документи са придружени от превод на официалния или на един от официалните езици на замолената държава членка, или на всеки друг език, който замолената държава членка изрично приема. Държавите членки съобщават на Комисията за такова приемане в съответствие с член 81.

5.    Органите на държава членка, в която детето няма обичайно местопребиваване, по молба на родител, който живее в тази държава и който желае да получи или да запази правото си на лични отношения с детето, или по молба на централен орган на друга държава членка, събират сведения или доказателства и могат да се произнесат относно това, дали това лице е подходящо, за да упражнява правото на лични отношения, и при какви условия следва да се упражнява това право.

6.    Поисканата информация се предава на централния орган или на компетентния орган на замолената държава членка не по-късно от два месеца от получаването на молбата, освен ако поради изключителни обстоятелства това е невъзможно.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

Член 56 65

Настаняване на дете в друга държава- членка

1. Когато компетентeният съд Ö орган Õ по смисъла на членове от 8 до 15 Ö настоящия регламент Õ , предвидижда настаняването на детето под институционална грижа или в семейство за отглеждане и когато това настаняване трябва да се осъществи в друга държава -членка, той първо се консултира с централната власт или друга ð получава съгласието на компетентния ï орган власт, която е компетентна в последната Ö тази друга Õ държава Ö членка Õ , когато е необходима намесата на публичната власт в тази държава-членка за местните дела за настаняване на дете. ðЗа тази цел компетентният орган, посредством централния орган в своята държава членка, изпраща до централния орган в държавата членка, в която детето следва да бъде настанено, молба за съгласие, която включва доклад за детето и обосновка на предложението за настаняване или предоставяне на грижи. ï

ò нов

2.    Молбата и придружаващите документи, посочени в параграф 1, са придружени от превод на официалния или на един от официалните езици на замолената държава членка, или на всеки друг език, който замолената държава членка изрично приема. Държавите членки съобщават на Комисията за такова приемане в съответствие с член 81.

ê 2201/2003 (адаптиран)

23. Решението за настаняването по смисъла на параграф 1 може да се издаде в молещата държава Ö членка Õ само ако компетентната власт компетентният орган на замолената държава Ö членка Õ се е съгласила с настаняването.

ò нов

4.    Замоленият централен орган изпраща решението за предоставяне или отказ на съгласие на молещия централен орган не по-късно от два месеца от получаването на молбата, освен ако поради изключителни обстоятелства това е невъзможно.

ê 2201/2003 (адаптиран)

ð нов

35. Процедуритеата по за консултирането Ö получаване на Õ или съгласието по смисъла на параграф 1 и 2 се урежда от националното право законодателство на замолената държава Ö членка Õ .

4. Когато компетентната власт по смисъла на членове 8—15 реши да настани детето в семейство за отглеждане, и когато това настаняване трябва да се осъществи в друга държава-членка и когато не се налага намесата на публичната власт в последната държава-членка от вътрешното ѝ законодателство за настаняването на дете, тя информира за това компетентната централна или друга власт в последната държава.

Член 57 66

Метод на работа

1. Всеки носител на родителска отговорност може да представи ð Молби за съдействие могат да се подават ï до пред централнатаия власт орган на държавата -членка по своето обичайното местопребиваване Ö на молителя Õ или до на централнатаия властта орган на държавата -членка, в която детето има обичайното си местопребиваване или се намира, искане за подпомагане по смисъла на член 55. Най-общо искането молбата включва цялата налична информация, която е релевантна за неговото нейното изпълнение. Когато искането за подпомагане молбата за съдействие засяга признаването или и изпълнението на решение ð или автентичен акт ï за в областта на родителската отговорност, което попадащи в обхвата на настоящия регламент, носителят на родителската отговорност ð молителят ï прилага съответните удостоверения, предвидени в член 39, член 41, параграф 1 или член 42, параграф 1 53 ð или член 56 ï .

2. Държавите -членки съобщават на Комисията официалния език или езиците на институциите на Общността Ö Съюза Õ , които са различни от техните собствени, на които се приема кореспонденцията с централните органи.

3. ПодпомаганетоСъдействието, което се оказва от централните органи по силата на член 55 Ö настоящия регламент Õ , не се заплаща.

4. ВсякаВсеки централна власт централен орган поема собствените си разноски.

Член 58 67

Срещи

1. За да се облекчи улесни прилагането на настоящия регламент, централните органи се срещат редовно.

2. Тези сСрещите Ö на централните органи Õ се свикват в Ö рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела Õ в съответствие с Решение № 2001/470/ЕО за създаването на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела.

ГЛАВА VI

Ö ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Õ

Член 52 68

Легализация или друга подобнапроцедура формалност