19/ 006

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

---

---

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г. Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

32002F0584

---

L 190/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 13 юни 2002 година

относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки

(2002/584/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 31, букви а) и б) и член 34, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

Съгласно заключенията на Европейския съвет от Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г., и по-специално точка 35 от тях, официалната процедура за екстрадиция следва да бъде отменена в държавите-членки по отношение на осъдени лица, които се укриват от правосъдието, а процедурите по екстрадиция трябва да бъдат ускорени спрямо лица, които са заподозрени в извършване на престъпление.

(2)	Програмата с мерки за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения по наказателни дела, която е предвидена в точка 37 от заключенията на Европейския съвет от Тампере и приета от Съвета на 30 ноември 2000 г. (3) урежда взаимното изпълнение на заповедите за арест.

(3)

Всички или някои държави-членки са страни по редица конвенции в областта на екстрадицията включително Европейската конвенция относно екстрадицията от 13 декември 1957 г. и Европейската конвенция за борба с тероризма от 27 януари 1977 г. Северноевропейските държави са приели закони с еднакво съдържание, които уреждат екстрадицията.

(4)

Освен това следните три конвенции, които изцяло или отчасти се отнасят до екстрадицията, са приети от държавите-членки и представляват част от достиженията на правото на Европейския съюз: Конвенция от 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. относно постепенното премахване на контрола по общите граници (4), отнасящо се до отношенията между държавите-членки, които са страни по тази конвенция, Конвенцията от 10 март 1995 г. за опростените процедури за екстрадиция между държавите-членки на Европейския съюз (5) и Конвенцията от 27 септември 1996 г. за екстрадицията между държавите-членки на Европейския съюз (6).

(5)

Целта за превръщане на Съюза в пространство на свобода, сигурност и правосъдие изисква премахване на екстрадицията между държавите-членки и заместването ѝ със система за предаване между съдебните органи. Освен това въвеждането на нова опростена процедура за предаване на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщо на настоящата процедура по екстрадиция. Преобладаващите до момента традиционни отношения на сътрудничество между държавите-членки трябва да бъдат заменени от система на свободно движение на съдебни решения по наказателни дела, обхващащи едновременно предварителни и окончателни решения в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(6)	Европейската заповед за арест съгласно настоящото рамково решение е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет определя като „крайъгълния камък“ на съдебното сътрудничество.

(7)

Тъй като заместването на системата на многостранна екстрадиция, приета с Конвенцията за екстрадиция от 13 декември 1957 г., не може да се постигне напълно от държавите-членки чрез едностранни действия, а поради своя мащаб и въздействие може да се постигне само в рамките на Съюза Съветът следва да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, посочен в член 2 от Договора за Европейския съюз и член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. Съгласно принципа за пропорционалност, така както е определен в последния текст, настоящото рамково решение съдържа необходимото с оглед постигането на тази цел.

(8)	Решенията за привеждане в изпълнение на заповедите за арест трябва да бъдат предмет на достатъчен контрол, което означава, че съдебният орган на държавата-членка, в която издирваното лице е задържано, следва да вземе решение за неговото предаване.

(9)	Ролята на централните органи при изпълнението на европейската заповед за арест трябва да бъде ограничена до практическа и административна помощ.

(10)

Механизмът на европейската заповед за арест се основава на високо равнище на поверителност между държавите-членки. Нейното прилагане може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване на един от принципите на държавите-членки, посочени в член 6, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, определени от Съвета съгласно член 7, параграф 1 от Договора с посочените в член 7, параграф 2 от него последици.

(11)	В отношенията между държавите-членки европейската заповед за арест следва да замести всички предходни способи, свързани с екстрадицията, включително разпоредбите относно екстрадицията на дял III от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген.

(12)

Настоящото рамково решение спазва основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 от Договора за Европейски съюз и отразени в Хартата на основните права на Европейския съюз (7), и по-специално глава VI от нея. Никоя разпоредба от настоящото рамково решение не може да се тълкува като забраняваща отказа да се предаде лице, за което е издадена заповед за арест, когато са налице почиващи на обективни елементи основания да се счита, че въпросната заповед е издадена с цел преследване или наказване на лице поради неговия пол, раса, религия, етническа принадлежност, националност, език, политически убеждения или сексуална ориентация, или че неговото положение е свързано с някое от тези основания. Настоящото рамково решение не е пречка държава-членка да приложи своите конституционни норми, свързани със справедливия процес, свободата на сдружаване, свободата на печата и свободата на словото в други медии.

(13)	Никое лице не може да бъде предавано, експулсирано или екстрадирано, когато съществува сериозна опасност то да бъде подложено на смъртно наказание, изтезание или на друго нечовешко или унизително наказание.

(14)

След като всички държави-членки са ратифицирали Конвенцията на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизирано обработване на лични данни, последните, обект на обработване във връзка с изпълнението на настоящото рамково решение, следва да бъдат защитени в съответствие с принципите на тази конвенция,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

ГЛАВА 1

ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Член 1

Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ

1.   Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава-членка, с оглед задържане и предаване на друга държава-членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

2.   Държавите-членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3.   Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз.

Член 2

Обхват на европейската заповед за арест

1.   Европейска заповед за арест се издава за деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава-членка с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за не по-малко от 12 месеца, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца.

2.   Следните престъпления, ако в издаващата държава-членка са наказуеми с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за срок не по-малък от три години и така както са определени в законодателството на издаващата държава-членка, при условията на настоящото рамково решение и без проверка за двойна наказуемост на деянието, дават основание за предаване съгласно европейска заповед за арест:

—	участие в престъпна група,

—	тероризъм,

—	трафик на хора,

—	сексуална експлоатация на деца и детска порнография,

—	незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества,

—	незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества,

—

корупция,

—	измама, включително такава, която засягаща финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията от 26 юли 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности,

—	изпиране на имущество, придобито от престъпление,

—	подправяне на парични знаци, включително еуро,

—	престъпления, свързани с компютри,

—	престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и застрашени растителни видове и разновидности,

—	улесняване на незаконно влизане и пребиваване,

—	убийство, тежка телесна повреда,

—	незаконна търговия с човешки органи и тъкани,

—	отвличане, противозаконно лишаване от свобода и взимане на заложници,

—	расизъм и ксенофобия,

—	организиран или въоръжен грабеж,

—	незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството,

—	мошеничество,

—	рекет и изнудване,

—	подправяне и пиратство на изделия,

—	подправяне на административни документи и търговия с тях,

—	подправяне на платежни средства,

—	незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа,

—	незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали,

—	трафик на противозаконно отнети превозни средства,

—	изнасилване,

—

палеж,

—	престъпления от компетентността на Международния наказателен съд,

—	незаконно отвличане на летателни средства или кораби,

—

саботаж.

3.   Във всеки един момент с единодушие и след консултация с Европейския парламент при условията, посочени в член 39, параграф 1 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Съветът може да реши да добави други категории престъпления в списъка по параграф 2. Въз основа на представения доклад от Комисията съгласно член 34, параграф 3, Съветът преценява дали списъкът следва да бъде удължен или изменен.

4.   За престъпления, различни от посочените в параграф 2, предаването може да зависи от условието, деянията, за които е издадена европейска заповед за арест, да съставляват престъпление съгласно законодателството на изпълняващата държава-членка независимо от елементите на състава или начина, по който е описано.

Член 3

Случаи, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест

Съдебният орган на държава-членка по привеждане на решенията в изпълнение (по-долу „изпълняващ съдебен орган“) отказва да изпълни европейска заповед за арест в следните случаи:

1.	когато престъплението, във връзка с което е издадена европейска заповед за арест, е амнистирано в изпълняващата държава-членка, ако тази държава е компетентна да преследва престъплението съгласно наказателното ѝ право;

2.	когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че издирваното лице е осъдено от държава-членка за същите деяния, при условие че наказателното преследване е завършило с присъда, наказанието е изтърпяно, изтърпява се към момента или изпълнението му е погасено по давност;

3.	когато лицето, обект на европейска заповед за арест, предвид възрастта си, не е наказателно отговорно за деянията, за които е издадена заповедта за арест съгласно законодателството на изпълняващата държава.

Член 4

Случаи, при които изпълнението на европейска заповед за арест може да бъде отказано

Изпълняващият съдебен орган може да откаже да изпълни европейска заповед за арест:

1.

когато в някои от посочените в член 2, параграф 4 случаи, деянието, за което е издадена европейска заповед за арест, не е престъпление съгласно правото на изпълняващата държава-членка; въпреки това във връзка с данъци и задължения, свързани с мита и валутен обмен, изпълнението на европейска заповед за арест не следва да бъде отказано с аргумент, че законодателството на изпълняващата държава-членка не предвижда същия вид данъци или други фискални задължения, или не съдържа уредба на мита и валутен обмен, еднаква с тази на издалата я държава-членка;

2.	когато срещу лицето, което е обект на европейска заповед за арест, е възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава-членка за същото деяние, за което е издадено постановлението;

3.

когато съдебните органи на изпълняващата държава-членка са взели решение или да не търсят наказателна отговорност за престъпление, за което е издадена европейска заповед за арест, или да спрат производството, или когато окончателното решение спрямо издирваното лице е постановено в държава-членка за същите деяния, което препятства производството;

4.	когато възможността за възбуждане на наказателно преследване срещу издирваното лице или изтърпяване на наказание е погасена по давност съгласно правото на изпълняващата държава-членка, а деянията попадат в юрисдикцията ѝ съгласно собствения ѝ наказателен закон;

5.	когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че издирваното лице е осъдено от трета страна за същите деяния, при условие че наказателното преследване е завършило с присъда, наказанието е изтърпяно, изтърпява се към момента или е погасено по давност съгласно правото на тази страна;

6.

когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане и издирваното лице се намира или е гражданин или пребиваващ в изпълняващата страна, а същата поема изпълнението на присъдата или мярката, изискваща задържане съгласно националното си право;

7.

когато европейската заповед за арест се свързва с престъпления, които: а) съгласно правото на изпълняващата държава-членка са извършени изцяло или частично на нейна територия или на място, считано за такова; или б) са извършени извън територията на държавата-членка, издала европейската заповед за арест, а правото на изпълняващата държава-членка не допуска наказателно преследване за същите престъпления, извършени извън територията ѝ;

Член 5

Гаранции, предоставени от издаващата държава-членка, в особени случаи

Съгласно законодателството на изпълняващата държава-членка изпълнението на европейската заповед за арест от изпълняващия съдебен орган може да бъде обвързано от следните условия:

1.

когато европейската заповед за арест е издадена с оглед изпълнение на присъда или мярка, изискваща задържане, постановени задочно и когато засегнатото лице не е било известено за датата и мястото на заседанието, довело до постановяване на задочното решение, предаване може да се извърши, при условие че съдебният орган, издал европейската заповед за арест, предостави подходяща гаранция с оглед обезпечаване възможността лицето да иска повторно разглеждане на делото в страната, издала европейската заповед за арест и да присъства при постановяване на присъдата;

2.

когато престъплението, за което е издадена европейската заповед за арест е наказуемо с доживотен затвор или мярка, изискваща задържане до живот, изпълнението на заповедта за арест е обусловено от наличието на разпоредби в правната система на издалата го държава-членка за преразглеждане на наложеното наказание или мярка по искане на лицето или най-късно 20 години след постановяването им или за помилване, което лицето може да поиска съгласно законодателството или практиката на издаващата държава-членка с цел непривеждането им в изпълнение;

3.

когато лицето, обект на европейска заповед за арест с оглед провеждане на наказателно производство, е гражданин или пребиваващ в изпълняващата държава-членка, предаване може да се извърши, при условие че то, след като бъде изслушано, бъде върнато в изпълняващата държава-членка, за да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане в издаващата държава-членка;

Член 6

Определяне на компетентните съдебни органи

1.   Издаващият съдебен орган е съдебният орган на държавата-членка, издала европейската заповед за арест, компетентен да я издаде съгласно правото на тази държава.

2.   Изпълняващият съдебен орган е съдебният орган на изпълняващата държава-членка, който е компетентен да изпълни европейската заповед за арест съгласно правото на тази държава.

3.   Всяка държава-членка следва да уведоми генералния секретариат на Съвета за компетентните съдебни органи според своето законодателство.

Член 7

Сезиране на централния орган

1.   Всяка държава-членка може да определи централен орган, а когато правната ѝ система го предвижда и повече от един централен орган, който да подпомага компетентните съдебни органи.

2.   Държавата-членка има право, когато е необходимо с оглед вътрешната структура на съдебната ѝ система, да натовари централния си орган/и с административното предаване и получаване на европейските заповеди за арест, както и с цялата свързана с тях официална кореспонденция.

Държавата-членка, която иска да използва посочените в този член възможности, следва да предостави на генералния секретариат на Съвета информация, свързана с определения централен орган или централни органи. Посочването обвързва всички органи на издаващата държава-членка.

Член 8

Съдържание и форма на европейската заповед за арест

1.   Европейската заповед за арест съдържа следната информация в съответствие с формуляра, включен в приложението:

а)	самоличност и гражданство на издирваното лице;

б)	трите имена, адреса, телефона, факса и електронната поща на издаващия съдебен орган;

в)	доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, попадащ в обхвата на членове 1 и 2;

г)	характера и правната квалификация на престъплението, особено във връзка с член 2;

д)	описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително времето, мястото и степента на участие на издирваното лице в престъплението;

е)	наложеното наказание, ако има влязла в сила присъда, или предвидените наказания за престъплението съгласно законодателството на издаващата държава-членка;

ж)	когато е възможно, описание на други последици от престъплението.

2.   Европейската заповед за арест трябва да бъде преведена на официалния език или на един от официалните езици на изпълняващата държава-членка. При приемането на настоящото рамково решение или след тази дата всяка държава-членка може да заяви в декларация, депозирана в генералния секретариат, че приема превода на един или няколко от официалните езици на институциите на Европейските общности.

ГЛАВА 2

ПРОЦЕДУРА ПО ПРЕДАВАНЕ

Член 9

Предаване на европейската заповед за арест

1.   Когато местонахождението на издирваното лице е известно, издаващият съдебен орган може да предаде европейската заповед за арест директно на изпълняващия съдебен орган.

2.   Издаващият съдебен орган може във всеки случай да вземе решение за подаване на сигнал за издирваното лице в Шенгенската информационна система (ШИС).

3.   Сигналът следва да бъде подаден в съответствие с разпоредбите на член 95 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за приложение на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. относно постепенното премахване на контрола по общите граници. Същият има силата на европейска заповед за арест, придружена с посочената в член 8, параграф 1 информация.

Като привременна мярка, доколкото ШИС продължава да предава цялата информация по член 8, параграф 1, сигналът има силата на европейска заповед за арест до получаване на оригинала в надлежната и необходима форма от изпълняващия съдебен орган.

Член 10

Подробни процедури за предаване на европейската заповед за арест

1.   Когато няма информация за компетентния изпълняващ съдебен орган, издаващият съдебен орган следва да предприеме необходимите проучвания, включително чрез точките за контакт на европейската съдебна мрежа (8) с цел получаване на тази информация от изпълняващия орган.

2.   Ако издаващият съдебен орган иска това, предаването може да се извърши чрез секретната телекомуникационна система на европейската съдебна мрежа.

3.   Когато не е възможно да се осъществи връзка със службите на ШИС, издаващият съдебен орган може да поиска от Интерпол да предаде европейската заповед за арест.

4.   Издаващият съдебен орган може да изпрати европейската заповед за арест чрез всяко секретно средство, способно да възпроизвежда писмен текст, при условие че изпълняващият съдебен орган може да установи неговата автентичност.

5.   Трудностите, свързани с предаването или автентичността на всеки документ, необходим за изпълнението на европейска заповед за арест, трябва да бъдат преодолени чрез преки контакти между участващите съдебни органи или когато е необходимо със съдействието на централните органи на държавите-членки.

6.   Когато органът, получил европейската заповед за арест, не е компетентен, той следва незабавно да я препрати на компетентния орган в своята държава-членка и да уведоми за това издаващия съдебен орган.

Член 11

Права на издирваното лице

1.   Когато издирваното лице е задържано, изпълняващият съдебен орган съгласно собственото си законодателство трябва да уведоми това лице за европейската заповед за арест, нейното съдържание и възможността да бъде разрешено предаване на издаващия съдебен орган.

2.   Издирваното лице, което е задържано с цел изпълнение на европейска заповед за арест, има право да получи съдействие от адвокат и преводач в съответствие с националното законодателство на изпълняващата държава-членка.

Член 12

Задържане на лицето

Когато лицето е задържано въз основа на европейска заповед за арест, изпълняващият съдебен орган следва да вземе решение дали то да остане задържано съгласно правото на изпълняващата държава-членка. Лицето може да бъде освободено временно по всяко време в съответствие с националното право на изпълняващата държава-членка, при условие че неин компетентен орган вземе мерки, необходими за предотвратяване укриването му.

Член 13

Съгласие за предаване

1.   В случаите когато задържаното лице даде съгласие за предаване, то изразява отказ от посоченото в член 27, параграф 2 „специално правило“, който трябва да бъде извършен пред изпълняващия съдебен орган в съответствие с националното право на неговата държава-членка.

2.   Всяка държава-членка следва да предприеме необходимите мерки с оглед обезпечаване, че съгласието, както и отказът, когато има такъв, съгласно параграф 1, са изразени по начин, който показва, че въпросното лице ги е направило доброволно и при пълно съзнаване на свързаните с тях последици. За тази цел то има право на защитник.

3.   Съгласието, както и отказът, когато има такъв, съгласно параграф 1 трябва официално да бъдат записани в съответствие с предвидената в националното право на изпълняващата държава-членка процедура.

4.   По принцип съгласието не може да бъде оттегляно. Всяка държава-членка може да приеме, че то, както и отказът, когато има такъв, могат да бъдат оттеглени съгласно приложимите в националното право правила. В този случай периодът между датата, на която е дадено съгласие и датата на неговото оттегляне не се взима предвид при изчисляване на определените в член 17 срокове. Държава-членка, която иска да използва тази възможност, трябва да уведоми за това генералния секретариат на Съвета при приемането на настоящото рамково решение и да посочи условията за оттегляне на съгласието и техните изменения.

Член 14

Изслушване на лицето

Когато задържаното лице не даде съгласие за предаване съгласно член 13, то трябва да бъде изслушано от изпълняващия съдебен орган в съответствие с правото на тази държава-членка.

Член 15

Решение за предаване

1.   Изпълняващият съдебен орган следва да реши в сроковете и при условията, определени в настоящото рамково решение, дали лицето да бъде предадено.

2.   Ако изпълняващият съдебен орган счете, че предоставената от издаващата държава-членка информация е недостатъчна, за да вземе решение за предаване, той следва да поиска незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация, особено що се отнася до членове 3—5 и член 8 и може да определи срок за получаването ѝ, отчитайки необходимостта от спазването на посочените в член 17 срокове.

3.   Издаващият съдебен орган може по всяко време да изпраща необходима допълнителна информация на изпълняващия съдебен орган.

Член 16

Решение при конкуренция на искания

1.   Когато две или повече държави-членки са издали европейска заповед за арест за едно и също лице, решението коя от тях да бъде изпълнена се взима от изпълняващия орган при надлежно отчитане на всички обстоятелства и особено на обществена опасност, местоизвършването на престъпленията, датите на заповедите за арест, както и целта, за която са издадени — извършване на наказателно преследване или привеждане в изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.

2.   Изпълняващият съдебен орган следва да се консултира с Евроюст (9) при взимане на решение по параграф 1.

3.   В случай на конфликт между европейската заповед за арест и искането за екстрадиция, отправено от трета страна, решението кое ще има приоритет се взима от компетентния съдебен орган на изпълняващата държава-членка при надлежно отчитане на всички обстоятелства, и по-специално на посочените в параграф 1 и посочените в приложимата конвенция.

4.   Настоящият член не отменя задълженията на държавите-членки съгласно устава на Международния наказателен съд.

Член 17

Срокове и процедури за вземане на решение за изпълнение на европейската заповед за арест

1.   Европейската заповед за арест следва незабавно да бъде разгледана и изпълнена.

2.   При наличието на съгласие от страна на издирваното лице окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест се взима в срок до 10 дни от даването на съгласие.

3.   В останалите случаи окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест се взима в срок до 60 дни от задържането на издирваното лице.

4.   Когато в особени случаи европейската заповед за арест не може да бъде изпълнена в посочените в параграфи 2 и 3 срокове, изпълняващият съдебен орган следва незабавно да уведоми за това издаващия съдебен орган, като обясни причините за забавянето. В този случай сроковете могат да бъдат удължени с 30 дни.

5.   Докато вземе окончателно решение, изпълняващият съдебен орган следва да обезпечи наличието на материалните условия, необходими за действителното предаване на лицето.

6.   Всеки отказ да се изпълни европейска заповед за арест трябва да е мотивиран.

7.   Когато поради наличие на извънредни обстоятелства държава-членка не може да спази определените в този член срокове, същата следва да уведоми Евроюст, като изложи причините за забавянето. Освен това държава-членка, която неведнъж се сблъсква със забавяне, свързано с изпълнение на европейски заповеди за арест от друга държава-членка, трябва да информира Съвета с цел оценяване изпълнението на настоящото рамково решение на равнище държава-членка.

Член 18

Процес на взимане на решение

1.   Когато европейската заповед за арест е издадена с цел осъществяване на наказателно производство, изпълняващият съдебен орган трябва:

a)	да постанови изслушване на лицето съгласно член 19;

б)	да постанови временно предаване на лицето.

2.   Условията и срокът на временното предаване се определят по взаимно съгласие между издаващия и изпълняващия съдебен орган.

3.   В случай на временно предаване лицето трябва да може да се върне в изпълняващата държава-членка, за да присъства на заседанието за изслушването му като част от процедурата по предаване.

Член 19

Изслушване на лицето в процеса на взимане на решение

1.   Издирваното лице трябва да бъде изслушано от съдебен орган в присъствието на лице, определено съгласно законодателството на държавата-членка, отправила искане за предаване.

2.   Издирваното лице следва да бъде изслушано в съответствие с правото на изпълняващата държава-членка и при условията, определени по взаимно съгласие между издаващия и изпълняващия съдебен орган.

3.   Компетентният изпълняващ съдебен орган може да разреши на друг съдебен орган от държавата-членка да участва в изслушването на издирваното лице с оглед обезпечаване правилното прилагане на настоящия член и условия посочени по-долу.

Член 20

Привилегии и имунитет

1.   Когато издирваното лице се ползва от привилегии или имунитет по отношение на юрисдикцията на държавата-членка, посочените в член 17 срокове започват да текат от датата на уведомяване на изпълняващия съдебен орган за отнемане на привилегията или имунитета.

Изпълняващият съдебен орган следва да обезпечи наличието на материалните условия, необходими за извършване на действително предаване, когато на лицето бъдат отнети привилегията или имунитетът.

2.   Когато отнемането на привилегията или имунитета е от компетентността на орган на изпълняващата държава-членка, изпълняващият съдебен орган трябва да поиска незабавно упражняване на това правомощие. Когато отнемането на привилегията или имунитета е от компетентността на орган на друга държава-членка или международна организация, изпълняващият съдебен орган е този, който следва да поиска упражняване на това правомощие.

Член 21

Конкуренция на международни задължения

Настоящото рамково решение не отменя задължения на изпълняващата държава-членка, когато издирваното лице е екстрадирано в тази държава-членка от трета страна и когато същото е защитено от специални клаузи на споразумение, въз основа на което то е екстрадирано. Изпълняващата държава-членка трябва да вземе всички необходими мерки за незабавно поискване на съгласие на държавата, в която лицето е екстрадирано, за да може да бъде предадено на държавата-членка, издала европейска заповед за арест.

Посочените в член 17 срокове започват да текат от датата, на която тези специални правила спират да се прилагат. До взимане на решение от страната, от която издирваното лице е екстрадирано, изпълняващата държава-членка трябва да обезпечи наличието на материалните условия за извършване на действително предаване.

Член 22

Съобщаване на решението

Изпълняващият съдебен орган следва незабавно да съобщи на издаващия съдебен орган решението относно предприетото във връзка с европейската заповед за арест действие.

Член 23

Срокове за предаване на лицето

1.   Издирваното лице трябва да бъде предадено възможно най-скоро на определената от съответните органи дата.

2.   То следва да бъде предадено не по-късно от 10 дни след окончателното решение за изпълнение на европейската заповед за арест.

3.   Когато предаването на издирваното лице не може да се извърши в определения в параграф 2 срок поради обстоятелства извън контрола на държавите-членки, изпълняващият и издаващият съдебен орган трябва незабавно да осъществят връзка помежду си и да насрочат нова дата за предаване. В този случай то следва да се състои в 10-дневен срок от така съгласуваната дата.

4.   По изключение предаването може да бъде временно отложено поради сериозни причини от хуманитарно естество, например, когато съществуват съществени основания да се счита, че то явно ще застраши живота или здравето на издирваното лице. Изпълнението на европейската заповед за арест трябва да се извърши възможно най-скоро след отпадане на тези основания. Изпълняващият съдебен орган следва незабавно да уведоми издаващия съдебен орган и заедно да насрочат нова дата за предаване. В този случай то следва да се състои в десетдневен срок от така съгласуваната дата.

5.   След изтичане на посочените в параграфи от 2 до 4 срокове, ако лицето продължава да е задържано, то следва да бъде освободено.

Член 24

Отложено предаване или предаване под условие

1.   След като вземе решение за изпълнение на европейската заповед за арест, изпълняващият съдебен орган може да отложи предаването на издирваното лице и срещу него да бъде възбудено наказателно преследване в изпълняващата държава-членка, а когато е вече осъдено — да изтърпи на нейна територия присъдата с наказание, което е различно от посоченото в европейската заповед за арест.

2.   Вместо отлагане на предаването изпълняващият съдебен орган може временно да предаде издирваното лице на издаващата държава-членка при съгласувани между тях условия. Споразумението в тази връзка трябва да е писмено, а условията — задължителни за всички органи на издаващата държава-членка.

Член 25

Преминаване

1.   Всяка държава-членка, освен когато се възползва от възможността да откаже преминаване на гражданин или пребиваващ с цел изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, трябва да разреши преминаване през нейната територия на лицето, обект на предаване, при условие че ѝ е предоставена информация относно:

а)	самоличността и гражданството на лицето, спрямо което е издадена европейска заповед за арест;

б)	наличието на европейска заповед за арест

в)	вида и правната квалификация на престъплението;

г)	описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително времето и мястото;

Когато лицето, обект на европейска заповед за арест с цел наказателно преследване, е гражданин или пребиваващ в държавата-членка по преминаване, последното може да е свързано с условие лицето, след като бъде изслушано, да бъде върнато в страната по преминаване, за да изтърпи присъдата за лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, постановени срещу него в издаващата държава-членка.

2.   Всяка държава-членка трябва да посочи орган, който да получава исканията за преминаване и необходимите документи, както и всяка друга официална кореспонденция, свързана с тези искания. Държавите-членки следва да уведомят за това генералния секретариат на Съвета.

3.   Искането за преминаване и посочената в параграф 1 информация може да бъдат отправено до органа, определен съгласно параграф 2, чрез всяко едно от средствата, възпроизвеждащи писмен текст. Държавата-членка по преминаване трябва да съобщи решението си по същия начин.

4.   Настоящото рамково решение не се прилага в случай на въздушен превоз без предвиден престой. Въпреки това, ако възникне необходимост от извънредно кацане, издаващата държава-членка трябва да предостави на определения съгласно параграф 2 орган посочената в параграф 1 информация.

5.   Когато преминаването засяга лице, което подлежи на екстрадиция от трета страна в държава-членка, тази разпоредба следва да се прилага mutatis mutandis. А изразът „европейска заповед за арест“ се замества с израза „искане за екстрадиция“.

ГЛАВА 3

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ПРЕДАВАНЕТО

Член 26

Приспадане на срока на задържане в изпълняващата държава-членка

1.   Издаващата държава-членка трябва да приспадне срока на задържането въз основа на европейската заповед за арест от целия срок на задържане, който следва да бъде изтърпян в тази страна в резултат от постановяване на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.

2.   За тази цел цялата информация относно срока на задържането на лицето въз основа на европейска заповед за арест трябва да бъде предоставена при предаването от изпълняващия съдебен орган или от посочения по силата на член 7 централен орган на издаващия съдебен орган.

Член 27

Възможност за наказателно преследване за други престъпления

1.   Всяка държава-членка може да нотифицира генералния секретариат на Съвета, че в отношенията си с други държави-членки, направили нотификация в същия смисъл, се предполага съгласието за извършване на наказателно преследване, осъждане или задържане с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за престъпление, извършено преди това от лицето, обект на предаване, различно от това, за което се извършва предаване, освен когато в конкретния случай изпълняващият съдебен орган постанови друго в решението си за предаване.

2.   С изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи лицето, което се предава, може да не бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване.

3.   Параграф 2 не се прилага в следните случаи:

а)	когато лицето е имало възможност да напусне територията на държава-членка, в която е предадено, но не е направило това в рамките на 45 дни от окончателното си освобождаване или се е завърнало на тази територия;

б)	за престъплението не се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане;

в)	наказателното производство не изисква прилагане на мерки, свързани с ограничаване на личната свобода;

г)	когато на лицето може да бъде наложено наказание или мярка, която не е свързана с лишаване от свобода, а именно глоба или свързана с нея мярка, дори когато те могат да доведат до лишаване от свобода;

д)	когато лицето даде съгласие за предаване, а когато е възможно едновременно и отказ от прилагане на специално правило в съответствие с член 13;

е)

когато лицето, след като е предадено, изрично се откаже от прилагането на специално правило, свързано с определени престъпления, предхождащи предаването. Отказът следва да бъде направен пред компетентен съдебен орган на издаващата държава-членка и отразен съгласно националното ѝ право. От начина на изразяването му следва да личи, че е доброволно и при пълно съзнаване на неговите последици. За тази цел лицето има право да бъде представлявано от защитник;

ж)	когато изпълняващият съдебен орган, извършил предаване на лицето даде своето съгласие съгласно параграф 4.

4.   Искане за съгласие се предоставя на изпълняващия съдебен орган, придружено с посочената в член 8, параграф 1 и преведена съгласно член 8, параграф 2 информация. Съгласие трябва да се даде, когато престъплението, за което е искано, е само по себе си обект на предаване в съответствие с настоящото рамково решение. Съгласие следва да бъде отказано в случаите, изброени в член 3, а в останалите — единствено на основанията, посочени в член 4. Решение следва да се вземе не по-късно от 30 дни от получаване на искането.

По отношение на посочените в член 5 случаи издаващата държава-членка е длъжна да предостави гаранциите, предвидени в него.

Член 28

Предаване или последваща екстрадиция

1.   Всяка държава-членка може да нотифицира генералния секретариат на Съвета, че в отношенията си с други държави-членки, направили нотификация в същия смисъл, се предполага съгласието за предаване на лице на държава-членка, различна от изпълняващата държава-членка въз основа на европейска заповед за арест, издадена за престъпление, извършено преди предаването, освен когато в конкретния случай изпълняващият съдебен орган постанови друго в решението си за предаване.

2.   Във всеки случай лице, което е предадено на издаващата държава-членка въз основа на европейска заповед за арест, може без съгласието на изпълняващата държава-членка да бъде предадено на държава-членка, различна от нея, въз основа на европейска заповед за арест, издадена за престъпление, извършено преди предаването в следните случаи:

а)	когато издирваното лице е имало възможност да напусне територията на държава-членка, в която е предадено, но не е направило това в рамките на 45 дни от окончателното си освобождаване или се е завърнало на тази територия;

б)

когато издирваното лице се съгласи да бъде предадено на държава-членка, различна от изпълняващата държава-членка, съгласно европейската заповед за арест. Съгласие трябва да се даде пред компетентен съдебен орган на издаващата държава-членка и да се отрази съгласно националното ѝ право. От начина на изразяването му следва да личи, че е доброволно и при пълно съзнаване на неговите последици. За тази цел лицето има право да бъде представлявано от защитник;

в)	когато издирваното лице не е обект на специално правило в съответствие с член 27, параграф 3, букви а), д), е) и ж).

3.   Изпълняващият съдебен орган дава съгласие за предаване в друга държава-членка въз основа на следните правила:

а)	искането на съгласие се предоставя в съответствие с член 9, придружено с посочената в член 8, параграф 1 и преведена съгласно член 8, параграф 2 информация;

б)	съгласие се дава когато престъплението, за което е искано предаване, също е обект на предаване в съответствие с настоящото рамково решение;

в)	решение следва да се вземе не по-късно от 30 дни от получаване на искането;

г)	съгласие следва да бъде отказано в случаите, изброени в член 3, а в останалите — единствено на основанията, посочени в член 4.

По отношение на посочените в член 5 случаи издаващата държава-членка е длъжна да предостави гаранциите, предвидени в него.

4.   Въпреки параграф 1 лице, което е предадено въз основа на европейска заповед за арест, не може да бъде екстрадирано в трета страна, без съгласие на компетентния съдебен орган на държавата-членка, която е предала лицето. Това съгласие следва да се даде в съответствие с конвенциите, по които същата е страна, както и с нейното вътрешно право.

Член 29

Предаване на имущество

1.   По искане на издаващия съдебен орган или по негова инициатива изпълняващият съдебен орган следва в съответствие с националното си законодателство да изземе и предаде собственост, която:

а)	може да се изиска като доказателство, или

б)	е придобита от издирваното лице в резултат от престъпление.

2.   Посочената в параграф 1 собственост се предава дори когато европейската заповед за арест не може да се изпълни поради смъртта или укриването на лицето.

3.   Когато посочената в параграф 1 собственост подлежи на изземване или конфискация на територията на изпълняващата държава-членка, последната може, ако собствеността е необходима във връзка с висящо наказателно производство, временно да я задържи или предаде на издаващата страна, при условие че ще бъде върната.

4.   Всички права, които изпълняващата държава-членка или трета страна са придобили във връзка с посочената в параграф 1 собственост, се запазват. В тези случаи издаващата държава-членка следва да върне собствеността на изпълняващата държава-членка без тежести и непосредствено след приключване на наказателното производство.

Член 30

Разноски

1.   Разноските, направени на територията на изпълняващата държава-членка във връзка с изпълнението на европейска заповед за арест, се поемат от тази държава-членка.

2.   Всички други разноски са в тежест на издаващата държава-членка.

ГЛАВА 4

ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 31

Отношение с други правни актове

1.   Без да се засяга прилагането им в отношенията между държави-членки и трети страни, от 1 януари 2004 г. настоящото рамково решение отменя в отношенията между държавите-членки съответните разпоредби от следните конвенции, приложими в областта на екстрадицията:

а)	Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957 г., нейния допълнителен протокол от 15 октомври 1975 г. и втори допълнителен протокол от 17 март 1978 г., както и Европейската конвенция за борба с тероризма от 27 януари 1977 г., доколкото урежда екстрадицията;

б)	Споразумението между 12-те държави-членки на Европейските общности относно опростяване и модернизация на методите на предаване на исканията за екстрадиция от 26 май 1989 г.;

в)	Конвенцията за опростената процедура за екстрадиция между държавите-членки на Европейския съюз от 10 март 1995 г.;

г)	Конвенцията за екстрадицията между държавите-членки на Европейския съюз от 27 септември 1996 г.;

д)	дял III, глава 4 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. относно постепенното премахване на контрола по общите граници.

2.   Държавите-членки ще продължат да прилагат двустранните и многостранните споразумения или действащите спогодби и след приемане на настоящото рамково решение, доколкото същите позволяват разширяване и разпростиране на неговите цели и подпомагат по-нататъшното опростяване или улесняване на процедурите за предаване на лица, срещу които са издадени европейски заповеди за арест.

Държавите-членки могат да сключват двустранни или многостранни споразумения или спогодби след влизане в сила на настоящото рамково решение, доколкото същите позволяват разширяване и разпростиране на неговите предписания и подпомагат по-нататъшното опростяване и улесняване на процедурите за предаване на лица, срещу които са издадени европейски заповеди за арест, по-специално чрез определяне на по-кратки срокове от посочените в член 17, чрез удължаване на списъка от престъпления, изброени в член 2, параграф 2, чрез по-нататъшно ограничаване на посочените в членове 3 и 4 основания за отказ или чрез въвеждане на по-нисък праг от определения в член 2, параграф 1 или 2.

Споразуменията и спогодбите, които са посочени във втората алинея, не могат по никакъв начин да засегнат отношенията със държави-членки, които не са страни по тях.

В срок от три месеца от влизане в сила на настоящото рамково решение държавите-членки трябва да информират Съвета и Комисията за съществуващите споразумения и спогодби, посочени в параграф 1, които желаят да прилагат и за в бъдеще.

Държавите-членки следва да уведомят Съвета и Комисията и относно наличието на нови споразумения или спогодби съгласно втората алинея в тримесечен срок от подписването им.

3.   Когато конвенции или споразумения съгласно параграф 1 се прилагат на територията на държави-членки или на територия, за чиито външни отношения е отговорна държава-членка, спрямо която настоящото рамково решение не се прилага, тези актове ще продължат да регулират съществуващите отношения между тези територии и други държави-членки.

Член 32

Преходни разпоредби

1.   Разглеждането на отправените преди 1 януари 2004 г. искания за екстрадиция се извършва въз основа на съществуващите актове, отнасящи се до екстрадицията. Получените след тази дата искания се подчиняват на правилата, приети от държавите-членки съгласно настоящото рамково решение. Въпреки това всяка държава-членка при приемането му има право да заяви, че като изпълняваща държава-членка ще продължи да разглежда искания, свързани с деяния, извършени преди датата, определена в съответствие с приложимата преди 1 януари 2004 г. система за екстрадиция. Въпросната дата не може да бъде по-късна от 7 август 2002 г. Това волеизявление подлежи на обнародване в Официален вестник на Европейските общности. То може да бъде оттеглено по всяко време.

Член 33

Разпоредби относно Австрия и Гибралтар

1.   Тъй като Австрия не е изменила член 12, параграф 1 от „Auslieferungs- und Rechtshilfegesetz“, нейните изпълняващи съдебни органи най-късно до 31 декември 2008 г. могат да откажат прилагането на европейска заповед за арест, когато издирваното лице е австрийски гражданин или деянието, за което е издадена заповедта, не е наказуемо съгласно австрийското законодателство.

2.   Настоящото рамково решение се прилага по отношение на Гибралтар.

Член 34

Прилагане

1.   Държавите-членки следва да вземат необходимите мерки за прилагане на разпоредбите на настоящото рамково решение до 31 декември 2003 г.

2.   Държавите-членки трябва да представят в генералния секретариат на Съвета и Комисията текста на разпоредбите, с които въвеждат в националното си право задълженията, които произтичат от настоящото рамково решение. В тази връзка всяка държава-членка може да заяви, че незабавно ще започне да го прилага в отношенията си с държавите-членки, направили същата декларация.

Генералният секретариат на Съвета следва да предостави на държавите-членки и Комисията информация, получена съгласно член 7, параграф 2, член 8, параграф 2, член 13, параграф 4 и член 25, параграф 2. Освен това следва да публикува информацията в Официален вестник на Европейските общности.

3.   Въз основа на информацията, предоставена от генералния секретариат на Съвета, Комисията следва, най-късно до 31 декември 2004 г., да представи доклад на Европейския парламент и Съвета относно прилагането на настоящото рамково решение, придружен, когато е необходимо, със законодателни предложения.

4.   През втората половина на 2003 г. Съветът трябва да преразгледа по-специално практическото приложение на разпоредбите на настоящото рамково решение от държавите-членки, както и на функционирането на Шенгенската информационна система.

Член 35

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ C 332 E, 27.11.2001 г., стр. 305.

(2)  Становище, прието на 9 януари 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ C 12 Е, 15.1.2001 г., стр. 10.

(4)  ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.

(5)  ОВ C 78, 30.3.1995 г., стр. 2.

(6)  ОВ C 313, 13.10.1996 г., стр. 12.

(7)  ОВ C 364, 18.12.2000 г., стр. 1.

(8)  Съвместно действие 98/428/ПВР на Съвета от 29 юни 1998 г. за създаване на европейска съдебна мрежа (ОВ L 191, 7.7.1998 г., стр. 4).

(9)  Решение 2002/187/ПВР на Съвета от 28 февруари 2002 г. за създаване на Евроюст с оглед засилване на борбата срещу сериозната престъпност (ОВ L 63, 6.3.2002 г., стр. 1).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЕВРОПЕЙСКА ЗАПОВЕД ЗА АРЕСТ (1)

Настоящата заповед е издадена от компетентен съдебен орган. Моля посоченото по-долу лице да бъде задържано и предадено с оглед провеждане на наказателно производство или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане.

---

(1)  Настоящата заповед следва да бъде изготвена или преведена на един от официалните езици на изпълняващата държава-членка, когато същата е известна, или на друг приет от нея език.

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

21

---

32002F0629

---

L 203/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 19 юли 2002 година

относно борбата с трафика на хора

(2002/629/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 29, член 31, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

Планът за действие на Съвета и на Комисията относно оптималните правила за изпълнение на разпоредбите на Амстердамския договор за установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие (3), заключенията на Европейския съвет от Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г., заключенията на Европейския съвет от Санта Мария да Фейра на 19 и 20 юни 2000 г., така както са възпроизведени в бордовата книга, и Европейският парламент в резолюцията си от 19 май 2000 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент „За нови действия в борбата с трафика на жени“, указват или изискват законодателни действия с трафика на хора, по-специално общи определения, инкриминиране и санкции.

(2)

Съвместно действие 97/154/ПВР на Съвета от 24 февруари 1997 г. за борба с трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца (4) трябва да бъде последвано от допълнителни законодателни мерки, за да се намалят различията в съдебния подход на държавите-членки и да се разшири полицейското и съдебно сътрудничество срещу трафика на хора.

(3)	Трафикът на хора е сериозно погазване на основните права на личността и на човешкото достойнство и предполага жестоки практики като експлоатация и измама на беззащитни лица, употреба на сила, заплахи, заробване за дългове и принуда.

(4)

Протоколът на Обединените нации, който цели да предотврати, ограничи и накаже трафика на хора, особено с жени и деца, допълва конвенцията на Организацията на обединените нации срещу организираната транснационална престъпност и представлява решителна крачка към международно сътрудничество в тази област.

(5)	Децата са по-уязвими и следователно има по-голям риск те да станат жертви на трафика на хора.

(6)	Европейският съюз трябва да продължи значителната работа, свършена от международните организации, по-специално от Организацията на обединените нации.

(7)

Необходимо е не само всяка държава-членка да предприеме действия по отношение на тежкото престъпление трафик на хора, но също и да се приеме общ подход, който включва дефиниране на елементи от наказателното право, общи за всички държави-членки, особено в областта на ефективните, съразмерните и възпиращите санкции. Съгласно принципите за субсидиарност и пропорционалност настоящото рамково решение се ограничава до необходимия минимум за осъществяване на тези цели на общностно равнище.

(8)

Следва да се предвидят достатъчно строги наказания за извършителите на тези престъпления, за да влезе трафикът на хора в обхвата на вече приети инструменти за борба срещу организираната престъпност като например Съвместно действие 98/699/ПВР на Съвета от 3 декември 1998 г. относно прането на пари, разкриване, проследяване, замразяване или запор и конфискация на инструментите и облагите от престъпления (5) и Съвместно действие 98/733/ПВР на Съвета от 21 декември 1998 г. относно инкриминирането на участие в престъпна организация в държавите-членки на Европейския съюз (6).

(9)

Настоящото рамково решение е принос към предотвратяването на трафика на хора и борбата срещу това явление, като допълва вече приети инструменти, например Съвместно действие 96/700/ПВР на Съвета от 29 ноември 1996 г., за приемане на програма за насърчаване и обмен между лицата, които са отговорни за противодействието на трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца (STOP) (7), Съвместно действие 96/748/ ПВР на Съвета от 16 декември 1996 г. за разширяване на мандата на отдел „Наркотици“ на Европол (8), Решение № 293/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 януари 2000 г. за приемане на програма за действие (програма Дафне) (2000—2003 г.) относно превантивни мерки за борба срещу насилието над деца, подрастващи и жени (9), Съвместно действие 98/428/ПВР на Съвета от 29 юни 1998 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа (10), Съвместно действие 96/277/ПВР на Съвета от 22 април 1996 г. относно рамка за обмен на магистрати за връзка за подобряване на съдебното сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз (11) и Съвместно действие 98/427/ПВР на Съвета от 29 юни 1998 г. относно добрите практики за взаимопомощ по наказателноправни въпроси (12).

(10)	Необходимо е да се отмени Съвместно действие 97/154/ПВР на Съвета, доколкото то се отнася до трафика на хора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Престъпления, свързани с трафика на хора, с цел експлоатация на техния труд или сексуална експлоатация

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че следните деяния ще са наказуеми:

наемане, транспорт, прехвърляне, подслон, последващ прием на дадено лице, включително предаване или трансфер на упражнявания на него контрол: а) когато се прибягва до принуда, сила или заплахи, включително отвличане, или б) когато се прибягва до лъжа или измама, или в) когато има злоупотреба с власт или с положение на уязвимост, така че лицето няма друг избор, освен да се подчини на тази злоупотреба, или г) когато има предлагане или приемане на пари или облаги за получаване на съгласието на лице, което има власт над друго,

с цел експлоатация на труда или услугите на това лице, включително под формата на насилствени или задължителни услуги или труд, робство или аналогични практики, или

с цел експлоатация на чужда проституция или други форми на сексуална експлоатация, включително порнографията.

2.   Съгласието на жертвата на трафик на хора за действителна или замисляна експлоатация не се зачита, когато е получено по начините, посочени в параграф 1.

3.   Когато деянията, посочени в параграф 1, се отнасят до деца, те са трафик на хора и като такива са наказуеми, дори да не е използван никой от начините, посочени в параграф 1.

4.   За целите на настоящото рамково решение, под „дете“ се разбира всяко лице на възраст под 18 години.

Член 2

Подбудителство, помагачество, съучастие и опит

Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че подбудителството, помагачеството, съучастието или опита за извършване на престъпленията, посочени в член 1 са наказуеми.

Член 3

Наказания

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че престъпленията по членове 1 и 2 подлежат на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, които могат да бъдат основание за екстрадиция.

2.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че престъпленията, посочени в член 1, подлежат на наказания с лишаване от свобода до осем години, когато са извършени при следните условия:

а)	престъплението целенасочено или по непредпазливост е застрашило живота на жертвата, или

б)

престъплението е извършено срещу особено уязвима жертва. За особено уязвима се счита жертва, която не е достигнала възрастта на сексуално пълнолетие, определена от националното законодателство, и когато престъплението е извършено с цел експлоатация на чужда проституция или други форми на сексуална експлоатация, включително порнографията;

в)	престъплението е извършено с насилие или е причинило особено тежки вреди на жертвата;

г)	престъплението е извършено в рамките на престъпна организация по смисъла на Съвместно действие 98/733/ПВР.

Член 4

Отговорност на юридическите лица

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица ще носят отговорност за престъпленията, посочени в членове 1 и 2, които са извършени за тяхна сметка от лице, действащо от свое име или в качеството си на член на ръководен орган на юридическото лице, ако е налице едно от следните условия:

а)	лицето представлява юридическото лице, или

б)	има управленски правомощия от името на юридическото лице, или

в)	има контролни функции в рамките на юридическото лице.

2.   Освен случаите по параграф 1 всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че дадено юридическо лице ще носи отговорност, когато поради липса на надзор или контрол от страна на лицата, посочени в параграф 1, е допуснало лице под негова отговорност да извърши престъпленията, посочени в членове 1 и 2, за сметка на въпросното юридическо лице.

3.   Отговорността на юридическото лице по силата на параграфи 1 и 2 не изключва наказателни преследвания срещу физическите лица, извършители, подбудители или помагачи на престъпленията, посочени в членове 1 и 2.

4.   За целите на настоящото рамково решение под „юридическо лице“ се разбира всяка институция, която има този статут съгласно националното законодателство, с изключение на държавата или други обществени институции и обществените международни организации.

Член 5

Санкции срещу юридическите лица

Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че всяко юридическо лице, отговорно по смисъла на член 4, ще подлежи на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, включително наказателни или ненаказателни глоби и евентуално други санкции като:

а)	мерки за прекратяване на достъпа до обществени облаги или обществени помощи;

б)	мерки за временна или постоянна забрана за извършване на търговска дейност;

в)	поставяне под съдебно наблюдение;

г)	съдебна мярка за разтурване,

д)	временно или окончателно затваряне на заведението, където е извършено престъплението.

Член 6

Компетентност и съдебно преследване

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки за установяване на своята компетентност върху престъпленията, посочени в членове 1 и 2, когато:

а)	престъплението е извършено изцяло или отчасти на нейна територия, или

б)	извършителят на престъплението е неин гражданин, или

в)	престъплението е извършено за сметка на юридическо лице, установено на нейна територия.

2.   Всяка държава-членка може да реши, че няма да прилага или ще прилага само при специфични случаи и условия правилата за компетентност, посочени в параграф 1, букви б) и в), доколкото въпросното престъпление е било извършено извън нейна територия.

3.   Всяка държава-членка, която по силата на своето национално законодателство не екстрадира свои граждани, предприема необходимите мерки за установяване на своята компетентност и за преследване, когато е уместно, на престъпленията, посочени в членове 1 и 2, когато те са извършени от нейни граждани извън нейна територия.

4.   Държавите-членки уведомяват генералния секретариат на Съвета за решението си как ще прилагат параграф 2, като посочват при нужда специфичните условия или обстоятелства, при които ще прилагат решението си.

Член 7

Защита и помощ за жертвите

1.   Държавите-членки гарантират, че следствието или преследването на престъпленията, посочени в настоящото рамково решение, няма да зависят от изявление или обвинение, произтичащи от лице, което е жертва на престъплението, поне в случаите, когато се прилага член 6, параграф 1, буква а).

2.   Децата, жертви на някое от престъпленията, посочени в член 1, следва да се считат за особено уязвими жертви, съгласно член 2, параграф 2, член 8, параграф 4 и член 14, параграф 1 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателния процес на жертвите на престъпление (13).

3.   Когато жертвата е дете, държавите-членки предприемат всичко необходимо, за да гарантират подходяща помощ на семейството му. Когато е възможно и необходимо, държавите-членки прилагат член 4 от Рамково решение 2001/220/ПВР.

Член 8

Териториален обхват

Настоящото рамково решение се прилага и по отношение на Гибралтар.

Член 9

Прилагане на Съвместно действие 97/154/ПВР

Съвместно действие 97/154/ПВР престава да се прилага в частта, която се отнася до трафика на хора.

Член 10

Изпълнение

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да се съобразят с настоящото рамково решение преди 1 август 2004 г.

2.   До датата, посочена в параграф 1, държавите-членки съобщават на генералния секретариат на Съвета и на Комисията текста на разпоредбите, транспониращи в тяхното национално законодателство задълженията, които им налага настоящото рамково решение. Съветът, най-късно до 1 август 2005 г., на базата на доклад, изготвен въз основа на тази информация и на писмен доклад, представен от Комисията, проверява в каква степен държавите-членки са се съобразили с разпоредбите на настоящото рамково решение.

Член 11

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник.

---

(1)  ОВ C 62 Е, 27.2.2001 г., стр. 324.

(2)  ОВ C 35 Е, 28.2.2002 г., стр. 114.

(3)  ОВ C 19, 23.1.1999 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 63, 4.3.1997 г., стр. 2.

(5)  ОВ L 333, 9.12.1998 г., стр. 1. Съвместно действие, последно изменено с Рамково решение 2001/500/ПВР (ОВ L 182, 5.7.2001 г., стр. 1).

(6)  ОВ L 351, 29.12.1998 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 322, 12.12.1996 г., стр. 7.

(8)  ОВ L 342, 31.12.1996 г., стр. 4.

(9)  ОВ L 34, 9.2.2000 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 191, 7.7.1998 г., стр. 4.

(11)  ОВ L 105, 27.4.1996 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 191, 7.7.1998 г., стр. 1.

(13)  ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 1.

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

25

---

32002D0630

---

L 203/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 22 юли 2002 година

за изработване на рамкова програма за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателни дела (AGIS)

(2002/630/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, член 31 и член 34, параграф 2, буква в) от него,

като взе предвид инициативата на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

Член 29 от Договора за Европейския съюз поставя за цел Съюзът да предложи на гражданите си високо ниво на защита в едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие чрез съвместни действия между държавите-членки в полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни дела, чрез превенция и борба срещу расизма и ксенофобията.

(2)

Заключенията на Европейския съвет от Тампере през октомври 1999 г. призовават да се засили сътрудничеството в предотвратяването на престъпността и борбата с нея, включително като се използват новите информационни технологии, за да се създаде истинско европейско пространство на правосъдие. Значението на сътрудничеството в тази област беше подчертано и в плана за действие, озаглавен „Превенция и контрол на организираната престъпност: стратегия на Европейския съюз за следващото хилядолетие“ (3).

(3)	Член 12 от Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета от 15 март 2001 г. относно правното положение в наказателния процес на жертвите на престъпление (4) предвижда сътрудничество между държавите-членки за постигане на по-ефикасна защита на интересите на жертвите в рамките на наказателния процес.

(4)	Необходимо е да се разшири европейското измерение на проектите, включващи три държави-членки или две държави-членки и една страна кандидатка, за да се улесни създаването на партньорства и обмен на информация и на добри национални практики.

(5)

Програмите „Гроциус II“ – наказателна (5), „Стоп II“ (6), „Ойзин II“ (7), „Хипократ“ (8) и „Фалконе“ (9), създадени от Съвета, засилиха сътрудничеството между полицейските и съдебните органи на държавите-членки и подобриха взаимното разбиране на полицейските, съдебните, правните и административните системи на държавите-членки.

(6)	След като Европейският съвет от Фейра през юни 2000 г. одобри плана за действие на Европейския съюз за борба с наркотиците (2000–2004 г.), в настоящата рамкова програма също са включени действия за борба срещу трафика на наркотици.

(7)

Европейският парламент и Съветът, приемайки предишните програми, поискаха да се създаде единна рамкова програма, което допълнително ще подобри сътрудничеството чрез координация между различните отговорни лица за превенцията на престъпността и борбата с нея на равнище Европейски съюз. Необходимо е също да се запази балансът между различните дейности, чиято цел е да бъде създадено пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(8)

Желателно е да се осигури приемственост на действията по рамковата програма, като се предвиди тяхната координация в една-единствена рамка, което ще улесни процедурите, ще подобри управлението и ще осигури икономии. Освен това е важно да се използва пълноценно програмата в оперативен план, най-вече между органите по наказателно преследване, да се насърчи сътрудничеството между органите по наказателно преследване на държавите-членки и да им се даде възможност да опознаят методите в работата на колегите им от другите държави-членки и трудностите, с които се срещат.

(9)	Разходите по рамковата програма трябва да са съвместими с предвидения таван в точка 3 от финансовата перспектива.

(10)	Годишните средства за рамковата програма се определят от бюджетния орган по време на бюджетната процедура.

(11)	Рамковата програма трябва да е достъпна за страните кандидатки, едновременно като партньори и участници в проектите на програмата. Ако е необходимо, може да се допусне участие в програмата на други държави.

(12)	Мерките, необходимите за изпълнение на настоящото решение, се приемат в съответствие с процедурите, предвидени в настоящото решение, с помощта на комитета.

(13)	За да се повиши добавената стойност на проектите, изпълнявани съгласно настоящото решение, е необходимо да се осигури съгласуваност и взаимно допълване между тези проекти и другите интервенции на Общността.

(14)	Трябва да се осигури редовно проследяване и оценка на рамковата програма, за да се оцени ефективността на проектите по отношение на поставените цели, и при необходимост да се променят приоритетите.

(15)

Референтната финансова сума по смисъла на точка 34 от Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и усъвършенстването на бюджетната процедура (10), е включена в настоящото решение за целия срок на действие на програмата, без това да засяга правомощията на бюджетния орган, определени в Договора за създаване на Европейската общност,

РЕШИ:

Член 1

Съставяне на рамковата програма

1.   С настоящото решение се създава рамкова програма за полицейско и съдебно сътрудничество по наказателни дела в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, наричана по-долу „програмата“.

2.   Програмата се осъществява от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2007 г., след което тя може да бъде продължена.

Член 2

Цели на програмата

1.   Програмата допринася към общата цел да се осигури на гражданите на Европейския съюз високо ниво на защита в едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Тя цели:

а)	да развие, осъществи и оцени европейските политики в тази област;

б)	да насърчи свързването в мрежа, сътрудничеството по теми от общ за държавите-членки интерес, обмена и разпространението на информация, опит и добри практики, местното сътрудничество, повишаването на квалификацията и научното и техническото сътрудничество;

в)	да окуражи държавите-членки да задълбочат сътрудничеството със страните кандидатки, с трети държави и с компетентните международни и регионални организации.

2.   Програмата подкрепя проекти в следните области, имащи отношение към дял VI от Договора за Европейския съюз:

а)	съдебно сътрудничество по общи и наказателни дела, включително обучение;

б)	сътрудничество между органите по наказателно преследване;

в)	сътрудничество между тези органи и други обществени или частни институции на държавите-членки, които имат за задача да предотвратяват и да се борят с престъпността, организирана и друга;

г)	сътрудничеството между държавите-членки за гарантиране на ефикасна защита на интересите на жертвите в рамките на наказателната процедура.

Член 3

Достъп до програмата

1.   Програмата финансира съвместно проекти с максимална продължителност до две години, представени от обществени или частни организации и институции, включително професионални организации, неправителствени организации, асоциации, организации, представляващи икономически среди, научни и образователни институти, и насочени към определените в параграф 3 обществени групи.

2.   За да се ползват от финансиране, съвместните проекти трябва да обединяват партньори от най-малко три държави-членки или две държави-членки и една страна кандидатка, и да имат посочените в член 2 цели. Страните кандидатки могат да участват в проектите, за да се запознаят със законодателството в тази област и да се подготвят за присъединяването. Могат да участват и трети държави, ако това е в интерес на проектите.

3.   Програмата е насочена към следните обществени групи:

а)	работещи в съдебната система: съдии, прокурори, адвокати, министерски служители, служители на криминалната полиция, разсилни, експерти, съдебни преводачи и други професионалисти, свързани със съдебната система;

б)	служители и работещи в органи по наказателно преследване: компетентните обществени институции в държавите-членки по силата на националното им законодателство, чиято цел е превенция, откриване и борба с престъпността;

в)	служители на други обществени органи и представители на асоциациите, професионалните организации, научните среди и бизнеса, имащи за цел превенция и борба с организираната и друга престъпност;

г)	представители на службите за подкрепа на жертвите, включително отговорните обществени служби в областта на имиграцията и социалните служби.

4.   В обхвата на целите, предвидени в член 2, програмата може да финансира съвместно още:

а)	специфични проекти, представени съгласно параграф 1, от интерес за приоритетите на програмата и за сътрудничеството със страните кандидатки;

б)	допълнителни мерки, като семинари, срещи на експерти или други действия за разпространяване на резултатите, получени в рамките на програмата.

5.   В обхвата на целите, посочени в член 2, програмата може да предостави пряка финансова подкрепа за мероприятия, включени в годишните програми за неправителствените организации, отговарящи на следните критерии:

а)	да са организации с идеална цел;

б)	да са учредени в съответствие със законодателството на някоя държава-членка;

в)	дейността им да има европейско измерение и да обхваща по принцип поне половината държави-членки;

г)	дейността им да включва поне една от целите, посочени в член 2.

Член 4

Дейности по програмата

Програмата включва следните дейности:

а)

обучение;

б)	създаване и въвеждане на програми за обмен и стажове;

в)	наука и изследвания;

г)	разгласяване на получените резултати в рамките на програмата;

д)	насърчаване на сътрудничеството между органите по наказателно преследване, съдебните власти или други обществени или частни организации на държавите-членки, имащи за цел предотвратяване и борба с престъпността, например чрез помощ за създаване на мрежи;

е)	конференции и семинари.

Член 5

Финансиране на програмата

1.   Финансовият ресурс за изпълнение на настоящата програма за периода 2003–2007 г. е 65 милиона EUR.

Годишните бюджетни средства се определят от бюджетния орган в рамките на финансовата перспектива.

2.   Когато даден проект се финансира съвместно по настоящата програма, той не може да получи средства от друга програма, финансирана от бюджета на Европейския съюз.

3.   Между Комисията и организаторите се подписват споразумения въз основа на решенията за финансиране. Решенията и споразуменията подлежат на финансов контрол от страна на Комисията и на проверки от страна на Сметната палата.

4.   Финансовото участие от бюджета на Европейския съюз не може да надхвърля 70 % от общата стойност на проекта.

5.   Все пак специфичните проекти и допълнителните мерки, посочени в член 3, параграф 4, и дейностите, посочени в член 3, параграф 5, могат да бъдат финансирани до 100 % в рамките на 10 % годишен марж, предоставен от програмата за специфични проекти по член 3, параграф 4, буква а), и 5 % марж за допълнителните мерки по член 3, параграф 4, буква б).

Член 6

Прилагане на програмата

1.   Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, е отговорна за управлението и изпълнението на програмата.

2.   Програмата се управлява от Комисията в съответствие с Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности.

3.   За изпълнението на програмата Комисията:

а)

изработва годишна работна програма, която съдържа специфичните цели, тематични приоритети и при необходимост, списък на специфичните действия и допълнителните мерки; в програмата следва да има баланс между областите, посочени в член 2, параграф 2, като поне 15 % от годишния ѝ бюджет се заделя за всяка от областите, посочени в букви а), б) и в) от посочения параграф;

б)	оценява и подбира представените проекти и осигурява управлението им.

4.   Разглеждането на представените проекти се извършва съгласно процедурата, посочена в член 8. Разглеждането на годишната работна програма, на специфичните проекти и допълнителните мерки, посочени в член 3, параграф 4, и на дейностите, посочени в член 3, параграф 5, се извършва съгласно процедурата, посочена в член 9.

5.   Доколкото са съвместими със съответните политики, Комисията оценява и подбира представените от организаторите проекти съгласно следните критерии:

а)	съответствие с целите на програмата;

б)	европейско измерение на проекта и участие на страните кандидатки;

в)	съвместимост с предприетите или предвидени дейности в политическите приоритети на Европейския съюз в областта на сътрудничеството в общото и наказателното право;

г)	взаимно допълване с други проекти за сътрудничество, минали, настоящи или бъдещи;

д)	капацитет на организатора да осъществи проекта;

е)	присъщи качества на проекта — концепция, организация, представяне и очаквани резултати;

ж)	размер на поисканата субсидия в рамките на програмата и доколко тя съответства на очакваните резултати;

з)	значение на очакваните резултати за целите на програмата.

Член 7

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет, наричан по-долу „комитета“, който се състои от представители на държавите-членки и се председателства от представителя на Комисията.

2.   По предложение на председателя комитетът приема свой процедурен правилник, въз основа на типовите процедурни правилници, които са публикувани в Официален вестник на Европейските общности.

3.   Комисията може да покани представители на страните кандидатки на информационните заседания, които се състоят след заседанията на комитета.

Член 8

Процедура по консултиране

1.   Когато се прави позоваване на настоящия член, представителят на Комисията предоставя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитетът приема становище по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса, ако е необходимо, чрез гласуване.

2.   Становището се записва в протокола; всяка държава-членка може да поиска позицията ѝ да бъде записана в протокола.

3.   Комисията се съобразява със становището на комитета във възможно най-голяма степен. Тя информира комитета по какъв начин се е съобразила с това становище.

Член 9

Процедура по управление

1.   Когато се прави позоваване на настоящия член, представителят на Комисията предоставя на комитета проект на мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитетът приема становище по проекта в срок, определен от председателя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се приема с мнозинството, посочено в член 205, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност в случай на решения, които Съветът приема по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на държавите-членки се претеглят по начина, определен в посочения член. Председателят не гласува.

2.   Комисията приема мерките, които прилага незабавно. Все пак, ако тези мерки не съответстват на становището на комитета, Комисията незабавно ги съобщава на Съвета. В този случай Комисията може да отложи с три месеца прилагането на приетите от нея мерки, считано от датата, на която е уведомила Съвета.

3.   През посочения в параграф 2 срок Съветът може да вземе друго решение, като се произнесе с квалифицирано мнозинство.

Член 10

Съгласуваност и взаимно допълване

Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, осигурява съгласуваността и взаимното допълване на проектите с други политики на Общността.

Член 11

Проследяване и оценка

Комисията осигурява редовно проследяване на програмата. Тя информира Европейския парламент за приетата работна програма и за списъка на финансираните съвместни проекти и представя пред Европейския парламент и Съвета:

а)	годишен доклад за изпълнението на програмата. Първият доклад трябва да бъде предаден до 30 юни 2004 г.;

б)	междинен доклад за оценка на изпълнението на програмата до 30 юни 2005 г.;

в)	съобщение за продължаването на програмата, при нужда съпроводено със съответното предложение, до 30 септември 2006 г.;

г)	окончателен доклад за цялостна оценка на програмата до 30 юни 2008 г.

Член 12

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник.

---

(1)  ОВ C 51 Е, 26.2.2002 г., стр. 345.

(2)  Становище от 9 април 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ C 124, 3.5.2000 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 186, 7.7.2001 г., стр. 1 (Grotius II – Criminal).

(6)  ОВ L 186, 7.7.2001 г., стр. 7 (Stop II).

(7)  ОВ L 186, 7.7.2001 г., стр. 4 (Oisin II).

(8)  ОВ L 186, 7.7.2001 г., стр. 11.

(9)  ОВ L 99, 31.3.1998 г., стр. 8.

(10)  ОВ C 172, 18.6.1999 г., стр. 1.

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

29

---

32002R1496

---

L 225/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1496/2002 НА КОМИСИЯТА

от 21 август 2002 година

за изменение на приложение І (правила за компетентност по член 3, параграф 2 и член 4, параграф 2) и на приложение II (списък на компетентни съдилища или органи) към Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1), и по-специално член 3, параграф 2, член 4, параграф 2 и членове 44 и 74 от него,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 лицата с местоживеене на територията на една държава-членка могат да бъдат призовани пред съда на друга държава-членка само по правилата, посочени в раздели 2 - 7 от глава II, които се отнасят до компетентността. Съгласно член 3, параграф 2 по отношение на тях не могат да се прилагат правила за компетентност, които са дадени в приложение I.

(2)	Следователно, ако някое от правилата за компетентност, които са изброени в приложение I, бъде отменено в някоя държава-членка, съдържанието на списъка следва да бъде изменено.

(3)	Молбата за декларация за изпълняемост в една държава-членка на решение, което е постановено в друга държава-членка и изпълняемо на нейна територия, се подава до компетентните органи, посочени в списъка на приложение II към Регламент (ЕО) № 44/2001.

(4)	Членове 38 и следващи и член 57, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001 разрешават молбата за декларация за изпълняемост на автентичен съдебен акт да се подаде пред нотариус в качеството му на компетентен орган.

(5)	Съгласно член 74 от Регламент (ЕО) № 44/2001 държавите-членки нотифицират Комисията за текстовете на изменението на списъците с компетентните органи, които са включени в приложения I—IV.

(6)

Нидерландия нотифицира Комисията за изменение в правилата за компетентност, които са дадени в приложение I и в списъка на компетентните съдилища или органи по приложение II, както и Германия нотифицира Комисията за изменение в списъка на компетентните съдилища или органи по приложение II. Следователно Регламент (ЕО) № 44/2001 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В приложение I към Регламент (ЕО) № 44/2001 осмо тире, което се отнася до Нидерландия, се заличава.

Член 2

В приложение II към Регламент (ЕО) № 44/2001 текстът, „в Германия, председателят на камарата на Landgericht“ се заменя със следния текст:

„в Германия:

а)	председателят на камарата на Landgericht;

б)	нотариус („…“) в рамките на процедура за декларация за изпълняемост на автентичен акт“.

Член 3

В приложение II към Регламент (ЕО) № 44/2001 текстът „в Нидерландия, председателят на arrondissementsrechtbank“ се заменя със следния текст:

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1.

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

30

---

32002F0946

---

L 328/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 28 ноември 2002 година

за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой

(2002/946/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 29, член 31, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Френската република (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)	Една от целите на Европейския съюз е да гарантира на гражданите си високо ниво на защита в едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие, като изработи общо действие между държавите-членки в полицейското, съдебното и наказателното сътрудничество.

(2)	В настоящата рамка е необходимо да се противодейства на помощта за незаконната имиграция, не само когато става въпрос за незаконно преминаване на границата, но и когато тя подхранва мрежи за експлоатация на човешки същества.

(3)

За тази цел е от съществено значение да се постигне сближаване на съществуващите правни норми, по-специално точното определение на разглежданото престъпление и изключенията, предмет на Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. за определяне на подпомагане на незаконното влизане, транзит и престой (3) и от друга страна, минимум правила в областта на санкциите, отговорностите на юридическите лица и подсъдността, които са обект на настоящото рамково решение.

(4)	Съществено е да не се ограничават възможните действия само до физическите лица и да се предвидят мерки за отговорността на юридическите лица.

(5)	Настоящото рамково решение допълва други инструменти за борба срещу незаконната имиграция, незаконната заетост, търговията с хора и сексуалната експлоатация на деца.

(6)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящата директива представлява доразвитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, по смисъла на Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за присъединяване на тези държави към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (4), в областта, посочена в член 1, буква Д от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно някои правила за прилагането на посоченото споразумение (5).

(7)

Обединеното кралство участва в настоящата директива съгласно член 5 от Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и съгласно член 8, параграф 2 от Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искане на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби на достиженията на правото от Шенген (6).

(8)

Ирландия участва в настоящата директива съгласно член 5 от Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и съгласно член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г., по отношение искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби на достиженията на правото от Шенген (7).

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Наказания

1.   Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че престъпленията, посочени в членове 1 и 2 от Директива 2002/90/ЕО ще подлежат на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, които могат да бъдат основание за екстрадиция.

2.   При необходимост наказанията, посочени в параграф 1, могат да се придружават от следните мерки:

—	конфискация на превозното средство, с което е извършено престъплението,

—	забрана да се упражнява лично или чрез подставено лице професионалната дейност, при изпълнение на която е било извършено престъплението,

—	експулсиране.

3.   Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, буква а) и в подходяща степен в член 2, буква а) от Директива 2002/90/ЕО, когато са извършени с цел печалба, ще подлежат на наказания с лишаване от свобода до осем години, когато са извършени при следните условия:

—	престъплението е извършено в рамките на престъпна организация, така както е определена в Съвместно действие 98/733/ ПВР (8),

—	извършването на престъплението е застрашило живота на лицата, обект на престъплението.

4.   Ако е необходимо за запазване равновесието на наказателния режим на държавата-членка, действията, посочени в параграф 3, може да подлежат на присъди с лишаване от свобода до шест години, при условие че това е максималната най-строга присъда за други подобни тежки престъпления.

Член 2

Отговорност на юридическите лица

1.   Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица ще носят отговорност за престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, когато са извършени за тяхна сметка от лице, действащо от свое име или в качеството си на член на техен ръководен орган, ако е налице едно от следните условия:

—	лицето представлява юридическото лице, или

—	има правото да взима решения от името на юридическото лице, или

—	има контролни функции в рамките на юридическото лице.

2.   Освен случаите по параграф 1 всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическо лице ще носи отговорност, когато поради липса на надзор или контрол от страна на лицата, посочени в параграф 1, е допуснало лице под негова отговорност да извърши престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, за сметка на това юридическо лице.

3.   Отговорността на юридическото лице по силата на параграфи 1 и 2 не изключва наказателни преследвания срещу физическите лица извършители, подбудители или съучастници на престъпленията, посочени в параграф 1.

Член 3

Санкции срещу юридическите лица

1.   Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че дадено юридическо лице, отговорно по смисъла на член 2, параграф 1, ще подлежи на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, включващи наказателни или ненаказателни глоби и евентуално други санкции, като:

а)	мерки за прекратяване на достъп до обществени облаги или обществени помощи;

б)	мерки за временна или постоянна забрана за извършване на търговска дейност;

в)	поставяне под съдебно наблюдение;

г)	съдебна мярка за разтурване.

2.   Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че всяко юридическо лице, отговорно по смисъла на член 2, параграф 2, ще подлежи на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания или мерки.

Член 4

Компетентност

1.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да определи компетентността си по отношение на престъпленията по член 1, параграф 1, които са извършени:

а)	изцяло или отчасти на нейна територия, или

б)	от неин гражданин, или

в)	за сметка на юридическо лице на нейна територия.

2.   Като се вземе предвид член 5, всяка държава-членка може да реши, че няма да прилага или ще прилага само при специфични случаи и условия правилото за компетентност, посочено във:

—	параграф 1, буква б)

—	параграф 1, буква в)

3.   Всяка държава-членка уведомява писмено генералния секретариат на Съвета за решението си как ще прилага параграф 2, като посочва при нужда специфичните условия или обстоятелства, при които ще прилага решението си.

Член 5

Екстрадиция и наказателно преследване

1.

а) Всяка държава-членка, която по силата на своето национално законодателство не екстрадира свои граждани, ще предприеме необходимите мерки, за да определи компетентността си по отношение на престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, когато са извършени от нейни граждани извън нейна територия. б) Всяка държава-членка, чийто гражданин е заподозрян в извършване в друга държава-членка на престъпление, посочено в член 1, параграф 1, която не екстрадира това лице в тази друга държава-членка с единствения мотив неговата националност, предава делото на своите компетентни органи, за да започнат те преследване, ако е необходимо. За да се извърши това преследване, досиетата, информацията и документите, имащи отношение към извършеното престъпление, се предават съгласно процедурите, посочени в член 6, параграф 2 от Европейската конвенция за екстрадиция от 13 декември 1957 г. Молещата държава-членка е уведомена за започналото преследване и за резултатите от него.

2.   За целите на този член понятието „гражданин“ на държава-членка се тълкува съгласно декларация на тази държава-членка, направена в съответствие с член 6, параграф 1, букви б) и в) от Европейската конвенция за екстрадиция, при нужда изменена със съответните декларации към конвенцията за екстрадиция между държавите-членки на Европейския съюз (9).

Член 6

Международно бежанско право

Настоящото рамково решение се прилага, без да се засяга защитата на бежанците и на лицата, търсещи убежище, съгласно международните актове за бежанците или други международни инструменти относно правата на човека, при спазването на международните задължения на държавите-членки по силата на членове 31 и 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., изменена с протокола от Ню Йорк от 1967 г.

Член 7

Обмен на информация между държавите-членки

1.   Ако някоя държава-членка е уведомена за престъпление, посочено в член 1, параграф 1, което представлява престъпление според законодателството на друга държава-членка за влизане или престой на чужденци, тя уведомява за това въпросната държава-членка.

2.   Всяка държава-членка, която прецени, че е нарушено нейното законодателство за влизане или престой на чужденци, и поиска от друга държава-членка да започне преследване на престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, трябва да уточни чрез официален доклад или с удостоверение, издадено от компетентните органи, кои законодателни разпоредби на нейното право са били нарушени.

Член 8

Териториално прилагане

Настоящото рамково решение се прилага и по отношение на Гибралтар.

Член 9

Прилагане

1.   Държавите-членки приемат необходимите мерки, необходими, за да се съобразят с настоящото рамково решение най-късно до 5 декември 2004 г.

2.   До тази дата държавите-членки уведомяват генералния секретариат на Съвета и Комисията за текста на разпоредбите, които транспонират в тяхното национално право задълженията, които им налага настоящото рамково решение. Въз основа на тази информация Комисията ще изготви доклад, на базата на този доклад Съветът ще провери най-късно до 5 юни 2005 г. в каква степен държавите-членки са се съобразили с разпоредбите на настоящото рамково решение.

Член 10

Отмяна

Разпоредбите на член 27, параграфи 2 и 3 от Шенгенската конвенция от 1990 г. се отменят от 5 декември 2004 г. Ако някоя държава-членка изпълни настоящото рамково решение съгласно член 9, параграф 1, преди тази дата, въпросните разпоредби престават да се прилагат по отношение на тази държава-членка от датата на изпълнението.

Член 11

Влизане в сила

Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник.

---

(1)  ОВ C 253, 4.9.2000 г., стр. 6.

(2)  ОВ C 276, 1.10.2001 г., стр. 244.

(3)  ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 17.

(4)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(5)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

(6)  ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

(7)  ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

(8)  ОВ L 351, 29.12.1998 г., стр. 1.

(9)  ОВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 12.

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

33

---

32002L0090

---

L 328/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 2002/90/ЕО НА СЪВЕТА

от 28 ноември 2002 година

за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква а) и член 63, параграф 3, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Френската република (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид че:

(1)	Една от целите на Европейския съюз е постепенно създаване на зона на свобода, сигурност и правосъдие, което, inter alia, означава премахване на незаконната имиграция.

(2)	Следователно следва да се предприемат мерки за борба с дейности подпомагане на незаконната имиграция, както във връзка с преминаването без разрешение на граници в строгия смисъл на думата, така и с поддържането на мрежи за експлоатация на хора.

(3)

За тази цел от основно значение е съгласуването на съществуващите законови разпоредби, и по-специално, точното определение на тези нарушения и заключенията от тях, от една страна, каквато е задачата на настоящата директива, а от друга страна, минимален брой норми, които предвиждат наказания, отговорност на юридическите лица и държави, каквато е задачата на Рамково решение 2002/946/ПВР на Съвета от 28 ноември 2002 г. за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой (3).

(4)	Целта на настоящата директива е да даде определение на подпомагането на незаконната имиграция и по този начин да направи по-ефективно изпълнението на Рамково решение 2002/946/ПВР с оглед предотвратяване на това престъпление.

(5)	Настоящата директива допълва други актове, приети с цел борба срещу незаконната имиграция, незаконното полагане на труд, трафика на хора и сексуалната експлоатация на деца.

(6)

По отношение на Република Исландия и Норвегия, настоящата директива представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, по смисъла на Споразумението между Съвета на Европейския съюз, Република Исландия и Кралство Норвегия за присъединяването на тези две държави към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (4), които попадат в обхвата на член 1, буква Д от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно някои условия за прилагането на посоченото споразумение (5).

(7)	Обединеното кралство и Ирландия взимат участие в приемането и прилагането на настоящата директива съгласно съответните разпоредби на Договорите.

(8)

Съгласно членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящото решение, не е обвързана от него и няма задължение да го прилага. Тъй като настоящият акт цели доизграждане на достиженията на правото от Шенген, съгласно разпоредбите на част три, дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, в съответствие с член 5 от посочения протокол, Дания ще реши в срок от шест месеца след приемането от Съвета на настоящата директива, дали да я транспонира във националното си право,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Основен състав на престъплението

1.   Всяка държава-членка следва да приеме подходящи санкции по отношение на:

а)	всяко лице, което умишлено подпомага друго, което не е гражданин на държава-членка, да влезе или премине транзитно през територията ѝ в нарушение на законите на държавата, в която се осъществява влизане или транзитно преминаване на чужденци;

б)	всяко лице, което с цел финансова облага умишлено подпомага друго, което не е гражданин на държава-членка, да пребивава на нейна територия в нарушение на законите на държавата, в която се осъществява пребиваването на чужденци.

2.   Всяка държава-членка взима решение дали да наложи санкции за деянието по в параграф 1, буква а) чрез прилагане националните си закони и практика в случаите, в които целта на деянието е осигуряване на хуманитарна помощ на въпросното лице.

Член 2

Подбудителство, съучастие и опит

Всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира прилагането на посочените в член 1 санкции по отношение на лице, което:

а)	е подбудител, или

б)	е съучастник във, или

в)	извърши опит

в нарушение, определено в член 1, параграф 1, буква а) или б).

Член 3

Санкции

Всяка държава-членка трябва да вземе необходимите мерки, за да гарантира, че фактическите състави по членове 1 и 2 са обект на ефективни, съразмерни и възпиращи санкции.

Член 4

Прилагане

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 5 декември 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива, заедно с таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива. Комисията информира останалите държави-членки за тези разпоредби.

Член 5

Отмяна

Член 27, параграф 1 от Шенгенската конвенция от 1990 г. се отменя след 5 декември 2004 г. Когато държава-членка приложи настоящата директива в съответствие с член 4, параграф 1 преди тази дата, посочената разпоредба няма да се прилага по отношение на нея от датата на изпълнение.

Член 6

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 7

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

---

(1)  ОВ C 253, 4.9.2000, стр. 1.

(2)  ОВ C 276, 1.10.2001, стр. 244.

(3)  ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(5)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

35

---

32002D0956

---

L 333/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 28 ноември 2002 година

за създаване на Европейска мрежа за защита на обществените лица

(2002/956/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, букви а) и в) и член 34, параграф 2, буква в) от него,

като взе предвид инициативата на Кралство Испания (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

Освен препоръката на Съвета от 6 декември 2001 г. за изготвяне на обща скала за оценка на заплахата за обществените лица, които посещават Европейския съюз (3), не съществуват законодателни актове, правила или наръчник на Съюза за защита на лицата по принцип, било то обществени лица, национални обществени лица или тези на Общността, или от чуждестранен произход.

(2)	Вероятността от нападения или атентати срещу тези лица не може да бъде изключена.

(3)	Защитата на тези лица е задължение на държавата-членка, която ги приема. Държавата-членка домакин предприема мерки за защита само въз основа на действащите общи законови норми и съответните международни договорености.

(4)	Нарастващият брой посещения на обществени лица в Съюза изисква официален ред за обмен на информация и консултации между националните органи,

РЕШИ:

Член 1

1.   Създава се Европейска мрежа за защита на обществените лица, наричана по-долу „мрежата“.

2.   Мрежата е съставена от националните полицейски органи и от другите компетентни органи в областта на защита на обществените лица. Всяка държава-членка определя една-единствена точка за контакт. Сведенията за определените национални точки за контакт, както и евентуални бъдещи изменения, се предават на генералния секретариат на Съвета, който ги публикува в Официален вестник.

Член 2

За целите на настоящото решение под „обществено лице“ се разбира всяко лице, което има право на охрана съгласно националното законодателство на дадена държава-членка или според правилата на международна или наднационална организация или институция.

Член 3

1.   Мрежата се управлява от държавата-членка, която председателства Съвета.

2.   Страните кандидатки и Европол също могат да посочат точка за контакт и да участват в мрежата.

Председателството преценява във всеки отделен случай участието на Комисията и на генералния секретариат на Съвета в дейностите на мрежата, както са описани в член 4, букви а), б), в) и г).

Член 4

Мрежата има за цел:

а)

да насърчава обмена на информация между службите, които участват в мрежата, особено по отношение на: — обща и техническа информация и опит в областта на защита на обществените лица; — информация за най-подходящи критерии за подбор и обучение на компетентни кадри за органите, които са отговорни за защита на обществените лица;

б)	да улеснява създаването на общи най-добри практики за оперативните действия на органите, които участват в мрежата;

в)	да насърчава взаимния обмен на служители между органите, които участват в мрежата;

г)

да позволи на органите, които участват в мрежата, да обменят информация, да общуват и да определят съвместни подходи относно: — процедурите и молбите за получаване на разрешение от държава-членка домакин на нейна територия да присъстват органите на молещата държава, които отговарят за защитата на обществените лица, които те придружават, — методите на съвместни действия за предотвратяване на нападения и атентати, включително възможностите за разполагане на служители и ресурси, — протоколите за привилегиите, които се предоставят на защитените обществени лица по време на движение, — сътрудничеството с компетентните органи по наказателно преследване, — препоръки по отношение на медиите;

д)

да улеснява в съответствие с националното законодателство обмена на оперативна информация за прилагане на мерки за сигурност, в случай че обществените лица трябва да бъдат охранявани на територията на най-малко две държави-членки било чрез точките за контакт, било чрез преки контакти между компетентните органи, като следват указанията на точките за контакт.

Член 5

Мрежата представя на Съвета годишен доклад за своите дейности. На всеки три години Съветът прави оценка на дейността на мрежата.

Член 6

Настоящото решение влиза в сила в деня след приемането му от Съвета.

---

(1)  ОВ C 42, 15.2.2002 г., стр. 14.

(2)  Становище от 30 май 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ C 356, 14.12.2001 г., стр. 1.

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

37

---

32002D0996

---

L 349/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 28 ноември 2002 година

за създаване на механизъм за оценка на правните системи и на тяхното прилагане на национално равнище в борбата срещу тероризма

(2002/996/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 29 и член 34, параграф 1 от него,

като взе предвид инициативата на Кралство Испания (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че:

(1)

На своята среща на 20 септември 2001 г. Съветът по правосъдие и вътрешни работи реши съгласно точка 15 от заключенията, че комитетът по член 36 ще изработи по-лек и по-бърз вариант на механизма за оценка, определен в Съвместно действие 97/827/ПВР от 5 декември 1997 г., с което се създава механизъм за оценка на прилагането и изпълнението на национално равнище на международните задължения в борбата срещу организираната престъпност в националния план (3), с цел да се определят правилата за оценка на националните мерки за борба срещу тероризма.

(2)	Необходимо е да се подобрят националните правни системи в областта на борбата срещу тероризма и тяхното изпълнение.

(3)	Приемането и изпълнението на правни разпоредби е първостепенно задължение на всяка държава-членка, но в рамките на Европейския съюз държавите-членки се уведомяват взаимно за съдържанието на своите правни норми с цел да постигнат по-голяма ефективност в борбата срещу тероризма.

(4)

Съгласно предоставения от Съвета от 20 септември 2001 г. мандат е необходимо да се създаде механизъм, който да позволява, в рамките на сътрудничество по Договора, държавите-членки оценяват в дух на равенство и взаимно доверие своите национални правни системи в борбата срещу тероризма и тяхното прилагане.

РЕШИ:

Член 1

Създаване на механизъм за оценка

1.   Въвежда се механизъм за оценка на националните предохранителни мерки в борбата срещу тероризма в рамките на международното сътрудничество между държавите-членки според правилата, които са описани по-долу.

2.   Всяка държава-членка гарантира, че нейните национални органи ще сътрудничат тясно с екипите за оценка, които се създават в рамките на настоящото решение, с цел неговото прилагане, като се зачитат нормите на националното законодателство и на морала.

Член 2

Предмет на оценка

1.   За всяка оценка комитетът по член 36 по предложение на председателството определя темата на оценката и реда на държавите-членки.

В зависимост от избраната конкретна тема за оценка комитетът по член 36 избира работна група на Съвета, която да я извърши, или при необходимост решава да я извърши самият той.

Комитетът по член 36 определя периодичността на оценките.

2.   Оценката се подготвя от председателството на Съвета, подпомагано от генералния секретариат на Съвета, по-специално от националните експерти, които са командировани за тази цел към този орган. Комисията участва в пълен обем в тези дейности.

3.   Първата оценка трябва да бъде завършена най-късно до средата на 2003 г.

Член 3

Определяне на експертите

1.   По инициатива на председателството и в срок от най-много четири седмици от датата, на която комитетът по член 36 реши да започне оценка по определена тема, всяка държава-членка съобщава на генералния секретариат на Съвета имената на един до трима експерти, които имат сериозен опит в борбата срещу тероризма съгласно темата за оценка и са съгласни да участват в поне едно оценяване.

2.   Председателството изготвя списък на експертите, определени от държавите-членки, и го съобщава на комитета по член 36 или на работната група за оценяването.

Член 4

Екип за оценка

Въз основа на списъка по член 3, параграф 2 председателството съставя екип от двама експерти за оценяване на всяка държава-членка, като гарантира, че те няма да са нейни граждани.

Имената на експертите, които са избрани за всеки екип за оценяване, се съобщават на комитета по член 36 или на работната група за оценяването.

Генералният секретариат на Съвета и Комисията оказват съдействие на екипа за оценка във всичките му дейности.

Член 5

Съставяне на въпросник

С помощта на генералния секретариат на Съвета и Комисията председателството съставя въпросник, който ще служи за оценяване на всички държави-членки в рамките на определена тема, съгласно член 2, параграф 1 и го предава за одобрение на комитета по член 36 или на работната група за оценяване. При нужда ще бъде поискано становището на всяка работна група на Съвета, която е компетентна в областта, която се оценява. Този въпросник цели да събере цялата полезна информация за извършване на оценяването. Оценяваната държава-членка гарантира, че ще попълни въпросника възможно най-подробно в срок до един месец и ако е необходимо, ще приложи всички необходими правни разпоредби и технически и практически данни.

Член 6

Посещение за оценка

Най-много шест седмици, след като получи попълнения въпросник, ако счете за необходимо, екипът за оценяване посещава оценяваната държава-членка, за да изясни отговорите съгласно програма, съставена от посетената държава-членка по предложение на оценяващия екип, и се среща с политически, административни, митнически, полицейски или съдебни органи, или всякакви други инстанции.

Член 7

Изготвяне на проект на доклад

Най-късно до петнадесет дни, след като получи попълнения въпросник или след посещението, посочено в член 6, ако има такова, оценяващият екип съставя кратък проект на доклад, адресиран до оценяваната държавата-членка, която трябва в шестседмичен срок да даде своето становище по него. Ако счете за необходимо, екипът коригира своя доклад в съответствие със забележките, изпратени му от оценяваната държава-членка.

Член 8

Обсъждане и приемане на доклада

1.   Председателството изпраща проект на доклада, който е поверителен, до членовете на комитета по член 36 или до работната група за оценяване заедно със забележките на оценяваната държава-членка, които не са отразени от оценяващия екип.

2.   Заседанието на комитета по член 36 или работната група за оценяване започва с представяне на проект на доклада от членовете на оценяващия екип. След това представителят на оценяваната държава-членка излага своите коментари, информации и обяснения. Комитетът по член 36 или работната група за оценяване обсъждат проекта на доклада и приемат заключенията си с консенсус.

3.   В края на оценяването председателството съобщава на Съвета резултатите по съответен начин. Ако прецени, Съветът може да отправи препоръки към оценяваната държава-членка и да я покани да отчете напредъка си в определен срок.

4.   По силата на член 9, параграф 2 председателството уведомява Европейския парламент за изпълнението на механизма за оценка в края на дадено оценяване.

Член 9

Поверителност

1.   Експертните екипи са длъжни да съблюдават поверителния характер на всяка получена от тях информация в рамките на мисията им. За целта държавите-членки гарантират, че експертите, които посочват по член 3, имат необходимото ниво на достъп.

2.   Докладът, изготвен в рамките на настоящото решение, има най-малко ниво „за служебно ползване“. На своя отговорност държавата-членка може да направи доклада обществено достояние. За да публикува отделни части от доклада, държавата-членка трябва да има съгласието на Съвета.

Член 10

Оценка на механизма

Най-късно след първото оценяване на всички държави-членки Съветът разглежда правилата и полето на приложение на механизма и, ако е необходимо, изменя настоящото решение.

Член 11

Произвеждане на действие

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник.

Член 12

Публикуване

Настоящото решение се публикува в Официален вестник.

---

(1)  ОВ C 151, 25.6.2002 г., стр. 14.

(2)  Становище от 24 септември 2002 г. (още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ L 344, 15.12.1997 г., стр. 7.

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

40

---

32003D0019

---

L 008/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 14 октомври 2002 година

за декласифициране на някои части от наръчника Sirene, приет от изпълнителния комитет, създаден с Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 година

(2003/19/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 207 от него,

като има предвид, че:

(1)

С решенията си от 14 декември 1993 г. (SCH/Com-ex (93) 22 rev) и от 23 юни 1998 г. (SCH/Com-ex (98) 17) изпълнителният комитет, създаден с Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г., заменен от Съвета в съответствие с член 2 от шенгенския протокол, даде поверителен характер на наръчника Sirene, чиято окончателна версия беше приета с решение на посочения изпълнителен комитет от 28 април 1999 г. (SCH/Com-ex (99) 5).

(2)	Наръчникът Sirene, както и решенията на изпълнителния комитет, отнасящи се до неговото класифициране, са част от достиженията на правото от Шенген, така както са определени в Решение 1999/435/ЕО на Съвета от 20 май 1999 г.

(3)	Следва да се декласифицират някои части от наръчника Sirene.

(4)	Следва да се декласират до ниво „ограничено ЕС“ някои части от наръчника Sirene.

(5)

Има основание да се отменят решенията на изпълнителния комитет (SCH/Com-ex (93) 22 rev) и (SCH/Com-ex (98) 17), доколкото те се отнасят до класифицирането на наръчника Sirene, за да могат бъдещите решения, отнасящи се до неговото класифициране, да бъдат взимани в съответствие с обичайните правила за класифициране на документи, така както са определени в Решение 2001/264/ЕО на Съвета от 19 март 2001 г. за приемане на регламента за сигурността на Съвета (1),

РЕШИ:

Член 1

Наръчникът Sirene се декласифицира с изключение на точка 2.3 и на приложения 1, 2, 3, 4, 5 и 6.

Член 2

Точка 2.3 от наръчника Sirene, както и неговите приложения 1, 2, 3, 4, 5 и 6 се класифицират „ограничено ЕС“.

Член 3

Декласифицираните части на наръчника Sirene се публикуват в Официален вестник на Европейските общности.

Член 4

1.   Решенията, приети от шенгенския изпълнителния комитет на 14 декември 1993 г. (SCH/Com-ex (93) 22 rev) и на 23 юни 1998 г. (SCH/Com-ex (98) 17), се отменят в онези техни части, които се отнасят до наръчника Sirene.

2.   Бъдещите решения за класифицирането на наръчника Sirene ще бъдат приемани в съответствие с разпоредбите на Решение 2001/264/ЕО.

Член 5

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 101, 11.4.2001 г., стр. 1.

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

41

---

32003L0008

---

L 026/41

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 2003/8/ЕО НА СЪВЕТА

от 27 януари 2003 година

за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в) и член 67 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че:

(1)

Европейският съюз си е поставил за цел поддържането и развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което е гарантирано свободното движение на хора. С оглед постепенното създаване на такава пространство Общността следва да приеме, освен друго, мерки във връзка с правното сътрудничество в гражданските дела, които имат презгранично значение и които са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)	Съгласно член 65, буква в) от Договора тези мерки следва да включат мерки за премахването на пречките за доброто функциониране на гражданското съдопроизводство, ако е необходимо, чрез насърчаване на съвместимостта на гражданско-процесуалните правила, които са приложими в държавите-членки.

(3)	Европейският съвет от Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. призова Съвета да установи минимални стандарти, които да гарантират адекватно ниво на правна помощ в презграничните дела в рамките на Съюза.

(4)

Всички държави-членки са договарящи се страни по Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. Въпросите, които се разглеждат в настоящата директива, ще се решават в съответствие с посочената конвенция, и по-специално като се спазва принципът за равнопоставеност на двете страни по спора.

(5)

Настоящата директива се стреми да насърчи прилагането на правна помощ при презгранични спорове за лица, които не притежават достатъчно средства, когато е необходима помощ за гарантиране на ефективен достъп до правосъдие. Общопризнатото право на достъп до правосъдие се потвърждава също и от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(6)	Нито липсата на средства на страна по съдебен процес, независимо дали тя се явява ищец или ответник, нито трудностите, възникващи от презграничния обхват на спора, не е допустимо да възпрепятстват ефективния достъп до правосъдие.

(7)

Тъй като целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, като действат поотделно, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, настоящата директива не излиза извън рамките на необходимото за постигането на тези цели.

(8)	Основната цел на настоящата директива е да гарантира адекватно ниво на правна помощ при презгранични спорове чрез установяването на някои минимални общи стандарти, които се отнасят до правната помощ при такива спорове. Директивата на съвета е най-подходящият законодателен акт за тази цел.

(9)	Настоящата директива се прилага за презгранични спорове по граждански и търговски дела.

(10)

Всички лица, които участват в граждански или търговски спор, който попада в обсега на настоящата директива, трябва да са в състояние да упражнят правата си в съдилищата, даже ако финансовото им положение прави невъзможно за тях да поемат разноските по делото. Правната помощ се разглежда като подходяща, когато тя позволява на получателя ефективен достъп до правосъдие в съответствие с условията на настоящата директива.

(11)	Правната помощ обхваща предоставяне на съвети преди съдебния процес, с оглед постигане на споразумение преди започване на съдебното производството, правна помощ за внасяне на делото в съда и представителство пред съда, както и подпомагане или освобождаване от съдебни разноски.

(12)	Оставя на законодателството на държавата-членка, в която заседава съдът, или в която се търси принудително изпълнение, да определи дали съдебните разноски могат да включват разноските на противната страна, наложени на получателя на правна помощ.

(13)

Всички граждани на Съюза, било то с местоживеене, или с обичайно пребиваване на територията на някоя държава-членка, имат правото на правна помощ при презгранични спорове, ако отговарят на условията, предвидени в настоящата директива. Същото важи и за граждани на трети държави, които постоянно и законно пребивават в държава-членка.

(14)

Държавите-членки следва да са свободни да определят прага, над който едно лице би се считало за способно да поеме съдебните разноски при определените в настоящата директива условия. Такива прагове следва да се определят в светлината на различни обективни фактори, като доход, капитал или семейно положение.

(15)

Целта на настоящата директива не би могла все пак да бъде постигната, ако кандидатстващите за правна помощ не притежават възможността да докажат, че те не могат да понесат съдебните разноски, дори ако техните средства надвишават прага, определен от съответната държава-членка, в която заседава съдът. Когато правят преценка дали да се предостави правна помощ на тази основа, властите в държавата-членка, в която заседава съдът, могат да вземат предвид информацията за факта, че кандидатът удовлетворява критериите по отношение на финансовите изисквания в държавата-членка на местоживеене или обичайно пребиваване.

(16)

Възможността в същия случай да се прибегне към други механизми за гарантиране на ефективен достъп до правосъдие не е правна помощ. Тя обаче потвърждава презумпцията, че съответното лице може да понесе разноските във връзка със съдебното производство въпреки своето неблагоприятно финансово положение.

(17)

На държавите-членки е позволено да отхвърлят молби за правна помощ във връзка с очевидно необосновани искове или на основания, свързани с основателността на делото, доколкото се предлагат съвети преди съдебния процес и се гарантира достъп до правосъдие. Когато вземат решение относно основателността на молбата, държавите-членки могат да отхвърлят молби за правна помощ, когато кандидатът претендира за увреждане на неговата или нейната репутация, но не е претърпял материални или финансови загуби, или молбата се отнася за претенция, възникваща директно от занаята или професията на кандидата като самостоятелно зает.

(18)

Сложността и различията между правните системи на държавите-членки, както и разходите, които са присъщи на презграничния мащаб на спора, не следва да правят невъзможен достъпа до правосъдие. Правната помощ следва съобразно с това да покрива разходите, които са директно свързани с презграничния мащаб на спора.

(19)

Когато преценяват дали е необходимо физическото присъствие на дадено лице в съда, съдилищата на държавата-членка следва да вземат предвид всички предимства на възможностите, предлагани от Регламент (EО) № 1206/2001 на Съвета от 28 май 2001 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела (4).

(20)

Ако се предоставя правна помощ, тя трябва да обхваща целия процес, включително разходите, възникнали във връзка с изпълнението на решението; получателят следва да продължи да получава тази помощ, ако има обжалване срещу или от получателя, доколкото условията във връзка с финансовите средства и същността на спора продължават да бъдат удовлетворени.

(21)	Правна помощ се предоставя при еднакви условия както за стандартния съдебен процес, така и за извънсъдебни процедури, като посредничество, когато прибягването към тях се изисква от закона или се разпорежда от съда.

(22)	Правна помощ се предоставя също за принудителното изпълнение въз основа на официални документи на друга държава-членка съгласно условията, определени в настоящата директива.

(23)

Тъй като правната помощ се дава от държава-членка, в която заседава съдът или където се търси принудително изпълнение, освен помощ преди съдебен процес, ако кандидатът за правна помощ не е с местоживеене или с обичайно пребиваване в държавата-членка, в която заседава съдът, тази държава-членка трябва да прилага своето собствено законодателство в съответствие с принципите на настоящата директива.

(24)	Уместно е правната помощ да се предоставя или отказва от компетентния орган в държавата-членка, в която заседава съдът, или където ще се изпълнява решението. Това важи както когато съдът разглежда делото по същество, така и когато той първо трябва да реши дали има юрисдикция.

(25)	Между държавите-членки следва да се организира съдебно сътрудничество по гражданските дела, да се насърчи информацията за публичните и професионалните среди и да се опрости и ускори предаването на молбите за правна помощ между държавите-членки.

(26)

Механизмите за уведомяване и предаване, предвидени от настоящата директива, са вдъхновени директно от тези в Европейското споразумение за предаването на молби за правна помощ, подписано в Страсбург на 27 януари 1977 г., наричано оттук нататък „Споразумението от 1977 г.“. Определя се срок за предаване на молби за правна помощ, какъвто няма определен в Споразумението от 1977 г. Един относително по-кратък срок допринася за гладкото функциониране на правосъдието.

(27)

Информацията, предавана съгласно настоящата директива, се ползва от защита. Тъй като са приложими Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (5), както и Директива 97/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 г. относно обработката на лични данни и защитата на неприкосновеността на личния живот в телекомуникационния сектор (6), няма необходимост от конкретни разпоредби относно защита на данни в настоящата директива.

(28)	Създаването на стандартен формуляр на молби за правна помощ и за предаването на молби за правна помощ в случай на презгранични спорове ще направи процедурите по-лесни и бързи.

(29)	Освен това формуляри на молби, както и националните образци на молби трябва да бъдат на разположение на европейско равнище чрез информационната система на Европейската правна мрежа, създадена в съответствие с Решение 2001/470/ЕО (7).

(30)	Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняването на пълномощията по прилагането, предоставени на Комисията (8).

(31)	Следва да се посочи, че създаването на минимални стандарти по отношение на презграничните спорове не пречи на държавите-членки да предвиждат по-благоприятни условия за кандидатите и получателите на правна помощ.

(32)

Споразумението от 1977 г. и Допълнителният протокол към Европейското споразумение за предаването на молби за правна помощ, подписан в Москва през 2001 г., остават приложими по отношение на отношенията между държавите-членки и трети страни, които са страни по Споразумението от 1977 г. или по протокола. Тази директива обаче има предимство пред разпоредбите, съдържащи се в Споразумението от 1977 г. и протокола в отношенията между държавите-членки.

(33)	Обединеното кралство и Ирландия са уведомили за своето желание да участват в приемането на настоящата директива в съответствие с член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност.

(34)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взема участие в приемането на настоящата директива, не е обвързана с нея и не подлежи на прилагането ѝ,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Цели и приложно поле

1.   Целта на настоящата директива е да подобри достъпа до правосъдие при презграничните спорове чрез установяването на минимални общи правила, свързани с правната помощ при такива спорове.

2.   Тя се прилага в презгранични спорове по граждански и търговски дела независимо от вида на съда. Тя не се отнася по-специално за данъчни, митнически и административни дела.

3.   В настоящата директива „държави-членки“ означава държавите-членки с изключение на Дания.

Член 2

Презгранични спорове

1.   За целите на настоящата директива презграничен спор е такъв, в който страната по спора, която кандидатства за правна помощ по смисъла на настоящата директива, е с местоживеене или обичайно пребиваване в държава-членка, различна от държавата-членка, където заседава съдът или където ще бъде изпълнено решението.

2.   Държавата-членка, в която е местоживеенето на дадена страна, се определя в съответствие с член 59 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (9).

3.   Моментът за определяне дали съществува презграничен спор е времето, когато се внася молбата в съответствие с настоящата директива.

ГЛАВА II

ПРАВО НА ПРАВНА ПОМОЩ

Член 3

Право на правна помощ

1.   Физическите лица, които са страни па спор, който е обхванат от настоящата директива, имат правото да получат подходяща правна помощ, която да гарантира ефективния им достъп до правосъдие, в съответствие с условията на настоящата директива.

2.   Правната помощ се счита за подходяща, когато тя гарантира:

а)	предоставяне на съвет преди съдебния процес с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството;

б)	правна помощ и представителство в съда, както и подпомагане или освобождаване от съдебни разноски на получателя, включително разноските по член 7 и таксите за лица, които са упълномощени от съда да извършват действия по време на съдебния процес.

В държави-членки, в които губещата страна поема разноските на насрещната страна, ако получателят загуби делото, правната помощ покрива разноските, които се направени от насрещната страна, ако тя би покрила такива разноски, ако получателят е с местоживеене или с обичайно пребиваване в държавата-членка, в която заседава съдът.

3.   Държавите-членки не е необходимо да осигуряват правна помощ или процесуално представителство в съда при съдебните производства, които са специално предназначени да предоставят възможност на страните в процеса да доказват тезата си по делото лично, освен когато съдът или друг компетентен орган решат друго, за да гарантират равнопоставеност на страните или с оглед сложността на делото.

4.   Държавите-членки могат да изискат от получателите на правна помощ да платят приемливи вноски за сметка на съдебните разноски, като отчитат условията, които са предвидени в член 5.

5.   Държавите-членки могат да предвидят компетентният орган да може да реши, че получателите на правна помощ трябва да я възстановят изцяло или частично, ако финансовото им положение се е подобрило съществено или ако решението за предоставяне на правна помощ е било взето на базата на неточна информация, предоставена от получателя.

Член 4

Недопускане на дискриминация

Държавите-членки предоставят правна помощ без дискриминация на гражданите на Съюза и на граждани на трети страни, които пребивават законно в държавата-членка.

ГЛАВА III

УСЛОВИЯ И РАЗМЕР НА ПРАВНАТА ПОМОЩ

Член 5

Условия относно финансови средства

1.   Държавите-членки предоставят правна помощ на лицата по член 3, параграф 1, които частично или изцяло не са в състояние да поемат съдебните разноски, посочени в член 3, параграф 2, в резултат на тяхното икономическо положение, за да осигурят ефективния им достъп до правосъдие.

2.   Икономическото положение на дадено лице се оценява от компетентния орган на държавата-членка, в която е съдът, в светлината на различни обективни фактори, като доход, капитал или положение на семейството, включвайки оценка на средствата на лицата, които финансово зависят от кандидата.

3.   Държавите-членки могат да определят прагове, над които кандидатите за правна помощ се считат частично или изцяло в състояние да поемат съдебните разноски, предвидени в член 3, параграф 2. Тези прагове се определят на основа на критериите, които са определени в параграф 2 от настоящия член.

4.   Определените съгласно параграф 3 от настоящия член граници не ограничава кандидатите за правна помощ, които са над праговете да им бъде предоставена правна помощ, ако те докажат, че те не са в състояние да платят разноските по член 3, параграф 2 в резултат на разликите в разходите за живот между държавите-членки на местоживеене или обичайно пребиваване и на съда.

5.   Не е необходимо да се предоставя правна помощ на кандидати, които в същия случай имат ефективен достъп до други механизми, които покриват съдебните разноски по член 3, параграф 2.

Член 6

Условия относно същността на споровете

1.   Държавите-членки могат да предвидят молбите за правна помощ във връзка с искове, които са очевидно неоснователни, да могат да бъдат отхвърляни от компетентния орган.

2.   Ако се предоставят съвети преди започване на съдебния процес, ползването на по-нататъшна правна помощ може да бъде отказана или прекратена на основания, свързани с основателността на делото, доколкото се гарантира достъп до правосъдие.

3.   Когато вземат решение по основателността на молбата и без да нарушават правата по член 5, държавите-членки съобразяват важността на отделното дело за кандидата, но могат също да вземат предвид и характера на делото, когато кандидатът претендира за увреждане на неговата или нейната репутация, но не е претърпял материални или финансови загуби или молбата се отнася за претенция, възникваща директно от занаята или професията на кандидата като самостоятелно зает.

Член 7

Разходи, свързани с презграничния характер на спора

Правната помощ, която е предоставена в държавата-членка, в която заседава съдът, обхваща следните разноски, които са директно свързани с презграничния характер на спора:

а)	устен превод;

б)	писмен превод на документите, които се изискват от съда или от компетентния орган и са представени от получателя и които са необходими за решаване на делото; и

в)	пътните разноски се поемат от кандидата, когато по закон или от съда на държавата-членка се изисква физическото присъствие на лицата, които имат задължение да се представят на делото на ищеца и съдът реши, че съответните лице не могат да бъдат изслушани от съда по друг начин.

Член 8

Разходи, които се покриват от държавата-членка на местоживеене или на обичайно пребиваване

Държавата-членка, в която кандидатстващият за правна помощ има местоживеене или обичайно пребиваване, предоставя правна помощ по член 3, параграф 2 и покрива:

а)	разноски, свързани с помощта на местен адвокат или друго лице, което има право по закон да дава правни съвети, които са възникнали в държавата-членка, в която заседава съдът;

б)	превода на исковата молба и на необходимите подкрепящи документи, когато исковата молба се внася пред органа в държавата-членка.

Член 9

Непрекъснатост на правната помощ

1.   Правната помощ продължава да се предоставя изцяло или частично на получатели, за да покрива разходите, възникнали по изпълнението на съдебното решение в държавата-членка, в която заседава съдът.

2.   Получател, който е получил правна помощ в държавата-членка, в която заседава съдът, получава правна помощ, предвидена от закона на държавата-членка, в която се търси признаване или изпълнение.

3.   Правната помощ продължава да се предоставя, ако се предяви жалба срещу или от получателя, подчинявайки се на условията на членове 5 и 6.

4.   Държавите-членки могат да предвидят разпоредби за преразглеждането на молбата във всеки етап на процеса на основания, предвидени в член 3, параграфи 3 и 5 и членове 5 и 6, включително процедурите по параграфи от 1 до 3 от настоящия член.

Член 10

Извънсъдебни процедури

Правна помощ се предоставя също за извънсъдебни процедури в съответствие с условията на настоящата директива, ако законът изисква страните да ги използват или ако страните по спора бъдат задължени от съда да прибягнат до тях.

Член 11

Публични актове

Правна помощ се предоставя за принудителното изпълнение въз основа на официални документи на друга държава-членка съгласно условията по настоящата директива

ГЛАВА IV

ПРОЦЕДУРА

Член 12

Орган, който предоставя правна помощ

Правната помощ се предоставя или се отказва от компетентния орган на държавата-членка, в която се намира съдът, без да се засягат разпоредбите на член 8.

Член 13

Подаване и предаване на молби за правна помощ

1.   Молбите за правна помощ могат да се подават пред:

а)	компетентния орган на държавата-членка, в която кандидатът има местоживеене или обичайно пребиваване (предаващ орган); или

б)	компетентния орган на държавата-членка, в която се намира съдът или в която се изпълнява решението (получаващ орган).

2.   Молбата за правна помощ се попълва, а подкрепящите документи се превеждат на:

а)	официалния език или един от официалните езици на държавата-членка, на компетентния получаващ орган, който отговаря на един от езиците на институциите на Общността; или

б)	друг език, който тази държава-членка е посочила, че може да приеме в съответствие с член 14, параграф 3.

3.   Компетентните предаващи органи могат да решат да откажат да предадат дадена молба, ако тя е очевидно:

а)	неоснователна; или

б)	извън обхвата на настоящата директива.

По отношение на такива решения са приложими правилата на член 15, параграфи 2 и 3.

4.   Компетентният предаващ орган съдейства на кандидата, като осигурява молбата да бъде придружена от всички подкрепящи документи, които му е известно, че са необходими, за да може да се вземе решение по молбата. Той също съдейства на кандидата с гарантирането на всякакъв необходим превод на подкрепящите документи в съответствие с член 8, буква б).

Компетентният предаващ орган предава молбата на компетентния получаващ орган в другата държава-членка в срок от 15 дни от получаването на молбата, надлежно попълнена на един от езиците, посочени в параграф 2, както и на подкрепящите документи, които са преведени, когато е необходимо, на един от тези езици.

5.   Документите, които се предават съгласно настоящата директива, са освободени от легализация или всякакви еквивалентни формалности.

6.   Държавата-членка може да не събира такси за предоставените услуги в съответствие с параграф 4. Държавите-членки, в които кандидатът за правна помощ има местоживеене или обичайно пребиваване, могат да предвидят, че кандидатът трябва да възстанови разходите за превода, понесени от предаващия орган, ако молбата за правна помощ бъде отхвърлена от компетентния орган.

Член 14

Компетентни органи и език

1.   Държавите-членки определят органа или органите, които са компетентни да изпращат (предаващи органи) и да получават (получаващи органи) молбата.

2.   Всяка държава-членка предоставя на Комисията следната информация:

—	наименованията и адресите на компетентните получаващи и предаващи органи по параграф 1,

—	териториалния обхват на компетентността им,

—	начина за осъществяване на комуникация за приемане на молбите, и

—	езиците, на които може да се състави молбата.

3.   Държавите-членки нотифицират Комисията за официалния език или езици на институциите на Общността, различни от техния собствен, който е или са приемливи за компетентния получаващ орган за съставяне на молбите за правна помощ, които ще се получават в съответствие с настоящата директива.

4.   Държавите-членки предават на Комисията информацията по параграфи 2 и 3 преди 30 ноември 2004 г. Комисията се уведомява за всяко последващо изменение на такава информация не по-късно от два месеца преди изменението да влезе в сила в тази държава-членка.

5.   Информацията по параграфи 2 и 3 се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

Член 15

Обработване на молбите

1.   Националните органи, които са компетентни да вземат решения по молбите за правна помощ, гарантират, че кандидатите са напълно информирани за обработването на молбата.

2.   Когато молбите са напълно или частично отхвърлени, се дават основанията за отхвърлянето.

3.   Държавите-членки предвиждат разпоредби за разглеждането на обжалвания на решения, които отхвърлят молбите за правна помощ. Държавите-членки могат да освободят случаи, в които молбата за правна помощ е отхвърлена от съда, срещу чието решение по предмета на делото няма правно средство за защита съгласно националното законодателство или чрез апелативен съд.

4.   Когато обжалванията на решение, отказващо или прекратяващо правна помощ по силата на член 6 са от административен характер, те винаги са изключително само предмет на съдебно разглеждане.

Член 16

Стандартна форма

1.   За улесняване предаването в съответствие с процедурата по член 17, параграф 2 се установява стандартна форма за молби за правна помощ и за предаването на такива молби.

2.   Стандартната форма за предаване на молби за правна помощ се определя най-късно до 30 май 2003 г.

Стандартната форма за молби за правна помощ се определя най-късно до 30 ноември 2004 г.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 17

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 3 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 18

Информация

Компетентните национални органи съдействат за предоставянето на информация на широката общественост и на професионалните среди относно различните системи на правна помощ, в частност използвайки Европейската правна мрежа, създадена в съответствие с Решение 2001/470/ЕО.

Член 19

По-благоприятни условия

Настоящата директива не ограничава държавите-членки да предвиждат по-благоприятни условия за кандидатите и получателите на правна помощ.

Член 20

Връзка с други международни договори

Както за отношенията между държавите-членки, така и по отношение на въпроси, по които тя се прилага, настоящата директива има предимство спрямо нормите, които се съдържат в двустранни и многостранни споразумения, сключени от държавите-членки, включително:

а)	Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ, подписано в Страсбург на 27 януари 1977 г., изменено с Допълнителния протокол към Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ, подписан в Москва през 2001 г.;

б)	Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за международния достъп до правосъдие.

Член 21

Транспониране в националното законодателство

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива преди 30 ноември 2004 г., с изключение на член 3, параграф 2, буква а), за която привеждането на националното законодателство в съответствие с настоящата директива става преди 30 май 2006 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 22

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила от деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 23

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки съгласно Договора за създаване на Европейската общност.

---

(1)  ОВ С 103 Е, 30.4.2002 г., стр. 368.

(2)  Становище от 25 септември 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ С 221,17.9.2002 г., стр. 64.

(4)  ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(6)  ОВ L 24, 30.1.1998 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25.

(8)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(9)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (EО) № 1496/2002 на Комисията (ОВ L 225, 22.8.2002 г., стр. 13).

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

48

---

32003L0009

---

L 031/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ДИРЕКТИВА 2003/9/ЕО НА СЪВЕТА

от 27 януари 2003 година

за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, първа алинея, точка 1, буква б) от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като взе предвид становището на Комитета на регионите (4)

като има предвид, че:

(1)

Една обща политика в областта на убежището, която включва обща европейска система за убежище, е основен елемент на целта на Европейския съюз насочена към постепенното създаване на едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което е отворено за тези, които подтикнати от условията, законно търсят закрила в Общността.

(2)

Европейският съвет, по време на специалната си среща в Тампере на 15 и 16 октомври 1999 г. постигна съгласие да работи за създаването на обща европейска система за убежище, която се основава на пълното и цялостно прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г., т.е. да поддържа принципа за забрана на връщането (non-refoulement).

(3)	Заключенията от Тампере предвиждат тази обща европейска система за убежище да включва в краткосрочен план минимум общи условия за приемане на лицата, търсещи убежище.

(4)	Определянето на минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище представлява една стъпка, която заслужава да бъде оценена по посока на европейската политика за убежището.

(5)	Настоящата директива спазва основните права и се съобразява с признатите принципи, а именно с Хартата за основните права на Европейския съюз. Настоящата директива цели, по-специално да гарантира пълното зачитане на човешкото достойнство и да улесни прилагането на членове 1 и 18 от хартата.

(6)	По отношение на отношението към лицата, за които се отнася настоящата директива, държавите-членки имат задължения по актовете на международното право, по които те са страни и които забраняват дискриминацията.

(7)	Трябва да се приемат минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище, които би трябвало, по принцип, да бъдат достатъчни за да гарантират едно достойно жизнено равнище и условия на живот, които са сравними с тези във всички държави-членки.

(8)	Хармонизирането на условията на приемане на лицата, търсещи убежище би трябвало да допринесе за ограничаването на вторичните движения на лицата, търсещи убежище, мотивирано от различията в условията на приемането.

(9)	Приемането на групите, които имат специални потребности би трябвало да бъде организирано по специален начин за да отговори на тези потребности.

(10)	Приемането на лицата, търсещи убежище, които са задържани би трябвало да бъде специално организирано за да отговори на техните нужди в това положение.

(11)	С оглед спазването на минималните процесуални гаранции, които се състоят във възможността да се осъществява контакт с организации или с групи лица, които оказват правна помощ, е добре да бъдат предоставяни сведения за тези организации и за тези групи лица.

(12)	Добре е да се ограничат възможностите за злоупотреба със системата, като се предвидят случаи на ограничаване или на отнемане на възможността да се ползват условията за приемане на лицата, търсещи убежище.

(13)	Ефективността на националните системи за приемане и сътрудничеството между държавите-членки по въпросите на приемането на лицата, търсещи убежище би трябвало да бъдат гарантирани.

(14)	Добре е за се насърчава една политика на подходящо съгласуване между компетентните органи по отношение на приемането на лицата, търсещи убежище и следователно да се привилегироват хармоничните отношения между местните общности и центровете за настаняване.

(15)	От самото естество на минималните норми следва, че държавите-членки следва да могат да предвиждат или да запазят по-благоприятни условия за гражданите на трети страни и лицата без гражданство, които искат международна защита от една държава-членка.

(16)	В същия дух, държавите-членки се приканват да прилагат разпоредбите на настоящата директива по отношение на процедурите за разглеждане на молбите за форми на защита, различни от тази, която произтича от Женевската конвенция за гражданите на трети страни и за лицата без гражданство.

(17)	Следва да се оценява редовно прилагането на настоящата директива.

(18)

Като се има предвид, че целта на предвижданата инициатива, а именно създаването на минимални норми за приемане на лицата, търсещи убежище в държавите-членки, не може да бъде осъществена по задоволителен начин от държавите-членки а може следователно, поради измеренията и въздействията на предвижданата акция, да бъде по-добре осъществена на ниво на Общността, Общността може да вземе мерки, в съответствие с принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, така както е уреден в този член, настоящата директива не надхвърля това, което е необходимо за достигането на тези цели.

(19)

В съответствие с член 3 от Протокола за позицията на Обединеното кралство и на Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство е съобщило с писмо от 18 август 2001 г., желанието си да участва в приемането и в прилагането на настоящата директива.

(20)	На основание член 1 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящата директива. Следователно, и без да се изключва приложението на член 4 от този протокол, разпоредбите на настоящата директива не се прилагат по отношение на Ирландия.

(21)	В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящата директива и следователно не е обвързана от нея, както и не е задължена да го прилага,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I

ЦЕЛ, ОПРЕДЕЛЕНИЯ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 1

Цел

Настоящата директива има за цел да създаде минимални норми за приемането на лицата, търсещи убежище в държавите-членки.

Член 2

Определения

За нуждите на настоящата директива:

а)	„Женевска конвенция“ означава: Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.;

б)

„молба за убежище“ означава: молба, която е подадена от гражданин на трета страна или лице без гражданство, която може да се разглежда като молба за международна закрила от държава-членка по смисъла на Женевската конвенция. Предполага се, че всяка молба за международна закрила е молба за убежище, освен ако гражданинът на трета страна или лице без гражданство не поиска изрично друга форма на закрила, която може да бъде предмет на отделно молба;

в)	„лице, търсещо убежище“ означава: гражданин на трета страна или лице без гражданство, което е подало молба за убежище, по която още не е взето окончателно решение.

г)

„член на семейство“ означава: доколкото семейството вече е било създадено в страната на произход, членовете, посочени по-долу, на семейството на заявителя, които се намират в същата държава-членка по отношение на молбите за убежище: i) съпругът(ата) на лицето, търсещо убежище, или неговия партньор или неговата партньорка, с когото (която) не е в брак, а е свързан(а) в трайна връзка, когато законодателството или практиката на съответната държава-членка има към двойките, които не са в брак отношение сравнимо с това, което има към брачните двойки, по силата на законодателството си за чужденците; ii) малолетните деца на двойката посочена в i) или на лицето, търсещо убежище, при условие че не са в брак и той ги издържа, без дискриминация в зависимост от това дали са родени от брак, без брак или са били осиновени, в съответствие с националното право;

д)	„бежанец“ означава: всяко лице отговаря на условията на член 1, буква А от Женевската конвенция;

е)	„статут на бежанец“ означава правното положение, което държавата-членка е предоставила на лице, което е прието като бежанец на територията на тази държава-членка;

ж)	„процедура“ и „процедура по обжалване“ означава процедурите и процедурите по обжалване предвидени от държавите-членки в тяхното национално право;

з)

„непридружени малолетни“ означава лица на възраст под осемнадесет години, които влизат на територията на държавите-членки без да са придружавани от възрастно лице, което въз основа на закона или на обичая, носи отговорност за тях и докато такова лице не поеме реално отговорност за тях; това определение обхваща също малолетните, които престават да бъдат придружавани след тяхното влизане на територията на държавите-членки;

и)	„условия на приемане“ означава съвкупността от мерките взети от държавите-членки в полза на лицето, търсещо убежище в съответствие с настоящата директива;

й)	„материални условия на приемане“ означава условията на приемане, които включват жилището, храната и облеклото, предоставено в натура или под формата на финансова помощ или на бонове, както и помощ за дневни разходи;

к)	„задържане“ означава всяка мярка на изолиране на лицето, търсещо убежище от държавата-членка в определено място, където лицето, търсещо убежище е лишено от свободата си на придвижване;

л)	„център за настаняване“ означава всяко място, което служи за колективно жилище на лицата, търсещи убежище.

Член 3

Приложно поле

1.   Настоящата директива се прилага по отношение на всички граждани на трети страни и лица без гражданство, които подават молба за убежище на границата или на територията на една държава-членка докато имат разрешение да пребивават на територията в качеството на лица, които търсят убежище, както и по отношение на членовете на техните семейства, ако това търсене на убежище се отнася и до тях според националното право.

2.   Настоящата директива не се прилага по отношение на молбите за дипломатическо или териториално убежище, които са подадени до представителствата на държавите-членки.

3.   Настоящата директива не се прилага когато се прилага Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (5).

4.   Държавите-членки могат да решат да прилагат настоящата директива по отношение на процедурите за обработване на молбите за форми на закрила различни от тази, която произтича от Женевската конвенция, по отношение на гражданите на трети страни или лица без гражданство, за които е установено, че не са бежанци.

Член 4

По-благоприятни разпоредби

Държавите-членки могат да приемат или да запазят по-благоприятни разпоредби в областта на условията за приемане на лицата, търсещи убежище и на близките роднини на лицето, търсещо убежище, които се намират в същата държава-членка, когато те са зависими от него, или по хуманитарни причини, доколкото тези разпоредби са съвместими с тези на настоящата директива.

ГЛАВА II

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ЗА УСЛОВИЯТА НА ПРИЕМАНЕ

Член 5

Информация

1.   Държавите-членки уведомяват лицата, търсещи убежище, в един разумен срок, който не надхвърля петнадесет дни след подаването на молбата за убежище пред компетентния орган, за предимствата от които те могат да се ползват и за задълженията, които трябва да спазват по отношение на условията за приемане.

Държавите-членки гарантират, че на лицата, търсещи убежище са предоставени сведения за организациите или групите лица, които осигуряват специфична правна помощ и за организациите, за които се предполага, че биха могли да им помогнат или да ги информират по отношение условията на приемане, от които те могат да се ползват, включително медицинските грижи.

2.   Държавите-членки гарантират, че сведенията по параграф 1 са предоставени писмено и, доколкото това е възможно, на език който лицата, търсещи убежище се предполага че познават достатъчно. Когато са налице условията за това, тези сведения могат също така да бъдат дадени устно.

Член 6

Документи

1.   Държавите-членки гарантират, че в срок от три дни след подаването на молба пред компетентния орган, лицето, търсещо убежище получава удостоверение издадено на негово име, което удостоверява неговия статут на лице, търсещо убежище или че му е разрешено да пребивава на територията на държавата-членка докато молбата му е висяща или е в процес на разглеждане.

Ако титулярът не е свободен да се придвижва на цялата или на част от територията на държавите-членки, удостоверението свидетелства също и за този факт.

2.   Държавите-членки могат да изключат прилагането на настоящия член когато лицето, търсещо убежище е задържано и през време на разглеждане на молбите за убежище, което е подадено на границата, или в рамките на процедура за предоставяне на право на лицето, търсещо убежище да влезе на законно основание на територията на държава-членка. В тези специфични случаи, докато трае разглеждането на молбата за убежище, държавите-членки могат да предоставят на лицето, търсещо убежище други удостоверения, които са равностойни на документа по параграф 1.

3.   Документът по параграф 1 не удостоверява задължително самоличността на лицето, търсещо убежище.

4.   Държавите-членки приемат мерките необходими за да предоставят на лицата, търсещи убежище документа по параграф 1, който трябва да бъде валиден толкова дълго, колкото на тях им е разрешено да пребивават на територията или на границата на съответната държава-членка.

5.   Държавите-членки могат да предоставят на лицата, търсещи убежище пътен документ, когато сериозни хуманитарни причини правят необходимо тяхното присъствие в друга държава.

Член 7

Пребиваване и свобода на движение

1.   Лицата, търсещи убежище могат да се движат свободно на територията на държавата-членка, където са приети или в рамките на зоната, която им е определена от тази държава-членка. Определената зона не засяга неотчуждаемата сфера на личния живот и дава достатъчно възможност за движение, за да гарантира достъпа до всички преимущества предвидени от настоящата директива.

2.   Държавите-членки могат да определят мястото на пребиваване на лицето, търсещо убежище по съображения за обществен интерес или обществен ред, или, когато са налице условията за това, за нуждите на бързото обработване и ефикасно проследяване на техните молби.

3.   Когато това се окаже необходимо, държавите-членки могат да задължат лицето, търсещо убежище да остане в определено място в съответствие с тяхното национално право, например поради правни причини или по съображения за обществен ред.

4.   Държавите-членки могат да предвидят, че за да се ползват от материалните условия на приемане, лицата, търсещи убежище трябва да реално да пребивават в определено място, което е посочено от държавите-членки. Тези решения, които могат да имат общ характер, се взимат за всеки случай по отделно и въз основа на националното законодателство.

5.   Държавите-членки предвиждат възможността да предоставят на лицата, търсещи убежище временно разрешение да напускат мястото на пребиваване по параграфи 2 и 4, и/или зоната, която им е била определена по параграф 1. Решенията се взимат за всеки случай поотделно, обективно и безпристрастно и те са мотивирани когато са отрицателни.

Лицето, търсещо убежище не трябва да иска разрешение за да се яви пред органите и съдилищата, ако неговото присъствие там е необходимо.

6.   Държавите-членки задължават лицето, търсещо убежище да съобщава своя адрес на компетентните органи и да им съобщава всяка промяна на адреса в най-кратък срок.

Член 8

Семейства

Когато предоставят жилище на лицето, търсещо убежище, държавите-членки взимат подходящи мерки за да запазят, в рамките на възможното, единството на семейството, което се намира на тяхната територия. Тези мерки се прилагат със съгласието на лицето, търсещо убежище.

Член 9

Медицински прегледи

Държавите-членки могат да предвидят лицето, търсещо убежище да бъде подложено на медицински преглед по съображения свързани с общественото здраве.

Член 10

Записване в училище и обучение на малолетните

1.   Държавите-членки предоставят на малолетните деца на лицата,търсещи убежище и на малолетните лица, търсещи убежище достъп до образователната система, при условия аналогични с тези, които са предвидени за гражданите на държавата-членка по приемането, докато не бъде изпълнена една мярка за експулсиране от територията срещу тях или срещу техните родители. Обучението може да бъде предоставено в центровете за настаняване.

Държавите-членки могат да предвидят този достъп да бъде ограничен до обществената образователна система.

Малолетните са на възраст по-ниска от възрастта на законното пълнолетие в държавата-членка, в която е била подадена или разгледана молбата за убежище. Държавите-членки не могат да премахнат достъпа до средно образование с единствен мотив, че непълнолетният е достигнал възрастта на пълнолетието.

2.   Достъпът до образователната система не може да бъде отложен с повече от три месеца, считано от датата на подаване на молбата за убежище на малолетния или на неговите родители. Този срок може да бъде продължен до една година когато се предоставя едно специфично образование с оглед улесняването на достъпа до образователната система.

3.   Когато достъпът до образователната система посочен в параграф 1 не е възможен поради особеното положение на малолетния, държавата-членка може да предложи други условия на обучение.

Член 11

Заетост

1.   Държавите-членки определят срок, който започва от датата на подаване на молбата за убежище, през който лицето, търсещо убежище няма достъп до пазара на труда.

2.   Ако решението на първа инстанция не е било взето една година след подаването на молбите за убежище, и ако това закъснение не може да бъде вменено във вина на лицето, търсещо убежище, държавите-членки решават при какви условия да бъде предоставен достъп до пазара на труда лицето, търсещо убежище.

3.   Достъпът до пазара на труда не се отказва докато продължават процедурите по обжалването, когато жалбата срещу отрицателно решение взето в рамките на редовна процедура има суспендиращо действие, до момента на съобщаването на едно отрицателно решение по жалбата.

4.   По съображения свързани с тяхната политика на пазара на труда, държавите-членки могат да предоставят предимство на гражданите на Съюза и на тези от държавите страни по споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на гражданите на трети държави пребиваващи редовно.

Член 12

Професионално обучение

Държавите-членки могат да разрешат достъпа на лицата, търсещи убежище до професионалното обучение, независимо дали те имат достъп до пазара на труда.

Достъпът до професионално обучение свързан с договор за наемане на работа се подчинява на възможността, за лицето, търсещо убежище да има достъп до пазара на труда, в съответствие с член 11.

Член 13

Общи правила относно материалните условия на приемане и медицинските грижи

1.   Държавите- членки гарантират, че лицата, търсещи убежище да имат достъп до материалните условия на приемане, когато те подават молбата си за убежище.

2.   Държавите-членки взимат мерките свързани с материалните условия на приемане, които дават възможност да се гарантира жизнено равнище подходящо за здравето и да осигурят прехраната на лицето, търсещо убежище.

Държавите-членки гарантират, че жизненото равнище е гарантирано в случай на лица, които имат особени потребности, в съответствие с член 17, както и в случай на задържани лица.

3.   Държавите-членки могат да подчинят предоставянето на всички или на част от материалните условия на приемане и на медицинските грижи на условието лицата, търсещи убежище да не разполагат с достатъчно средства за да имат едно жизнено равнище отговарящо на тяхното здравословно състояние и за осигуряване на прехраната им.

4.   Държавите-членки могат да изискват от лицето, търсещо убежище да поеме стойността на материалните условия на приемане и на медицинските грижи предвидени в настоящата директива, или да участват в разходите за тях, в съответствие с параграф 3, ако те имат достатъчно средства, например ако са работили достатъчен срок.

Ако се окаже, че лицето, търсещо убежище разполага с достатъчно средства за да покрие разходите за материалните условия на приемане и медицинските грижи в момента когато тези основни нужди са били покрити, държавите-членки могат да му поискат възстановяването им.

5.   Материалните условия за приемане могат да бъдат предоставени в натура или под формата на финансови помощи или на бонове, или като се комбинират тези форми.

Когато държавите-членки изпълняват материалните условия на приемане под форма на финансови помощи или на бонове, размерът на последните се определя съобразно с принципите определени в този член.

Член 14

Разновидности на материалните условия на приемане

1.   Когато жилището е предоставено в натура, то трябва да бъде под следните форми, или да ги съчетава:

а)	помещения за настаняване на лицето, търсещо убежище, докато трае разглеждането на молбата за убежище подадена на границата;

б)	центрове за настаняване, които предлагат достатъчно добро жизнено ниво;

в)	къщи, апартаменти, частни хотели или други помещения приспособени за настаняване на лицата, търсещи убежище.

2.   Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище, които се ползват от жилищата предвидени в параграф 1, букви а), б) и в):

а)	да се ползват от закрила на техния семеен живот;

б)	имат възможност да общуват с семейството си, с техните юридически съветници, представителите на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) и неправителствените организации (НПО), които са признати от държавите-членки.

Държавите-членки обръщат особено внимание на предотвратяването на насилието вътре в помещенията и в центровете за настаняване по параграф 1, букви а) и б).

3.   Държавите-членки гарантират, че когато са налице условията за това, малолетните деца на лицата, търсещи убежище или малолетните търсещи убежище са настанени с техните родители или с възрастния член на тяхното семейство, който отговаря за тях, по силата на закона или на обичая.

4.   Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище се преместват от едно жилище в друго само когато това е необходимо. Държавите-членки дават на лицата, търсещи убежище възможност да уведомят техните юридически съветници за тяхното преместване и за техния нов адрес.

5.   Лицата, които работят в центровете за настаняване трябва да са съответно обучени и са задължени да спазват поверителност, така както е предвидено според националното право, по отношение на всяка информация, която те са узнали в резултат на работата си.

6.   Държавите-членки могат да включат лицата, търсещи убежище в управлението на материалните ресурси и на нематериалните аспекти на живота в един център чрез консултативен съвет, който представлява лицата, които са настанени там.

7.   Юридическите съветници на лицата, търсещи убежище и представителите на ВКБООН или на неправителствените организации, които действат от негово име и са признати от съответната държава-членка имат достъп до центровете за настаняване и другите помещения, в които лицата, търсещи убежище са настанени, за да им помогнат. Ограничения на този достъп могат да бъдат наложени само за нуждите на сигурността на центровете и на помещенията, както и на лицата, търсещи убежище.

8.   За материалните условия на приемане, държавите-членки могат по изключение да определят различни условия от тези, които са предвидени в настоящия член, през един разумен период, колкото е възможно по-къс, когато:

—	се изисква едно първоначално оценяване на специфичните нужди на лицето, търсещо убежище,

—	материалните условия за приемане предвидени в настоящия член не съществуват в една определена географска зона,

—	възможностите за настаняване, които нормално съществуват временно са изчерпани,

—	лицето, търсещо убежище е задържано или е на граничен пункт, в помещение, което той не може да напусне.

Тези различни условия трябва да отговарят при всички положения на основните нужди.

Член 15

Грижи за здравето

1.   Държавите-членки гарантират, че лицата, търсещи убежище получават необходимите медицински грижи, които включват, най-малко спешни грижи и основно лечение на болестите.

2.   Държавите-членки осигуряват медицинска или друга необходима помощ на лицата, търсещи убежище със специфични нужди.

ГЛАВА III

ОГРАНИЧАВАНЕ ИЛИ ОТНЕМАНЕ НА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА ПРИЕМАНЕ

Член 16

Ограничаване или отнемане на възможността за ползване на условията за приемане

1.   Държавите-членки могат да ограничават или да отнемат възможността да се ползват условията за приемане в следните случаи:

а)

когато лице, търсещо убежище: — напусне мястото на пребиваване определено от компетентния орган без да го е уведомило за това, или ако е необходимо разрешение за тази цел, без да го е получило, или — не спазва задължението да се явява пред власите, не отговаря на исканията за предоставяне на информация или не се явява на личните интервюта относно процедурата за убежище в един разумен срок, определен от националното право, или — вече е подало молба в същата държава-членка. Когато лицето, търсещо убежище бъде намерено или се яви доброволно пред компетентните органи, едно мотивирано по съответния начин решение, основано на причините за неговото изчезване, се взима по отношение на възстановяването на правото да ползва някои или всички условия на приемане;

б)

когато лице, търсещо убежище е укрило финансови средства и следователно без да има право се е ползвало от материалните условия на приемане. Ако се окаже, че лицето, търсещо убежище е разполагало с достатъчно средства за да покрие материалните условия на приемане и грижите за здравето в момента в който тези основни нужди са били задоволени, държавите-членки могат да му поискат заплащането им.

2.   Държавите-членки могат да откажат условията на приемане в случаите, когато лице, търсещо убежище не е било в състояние да докаже, че молбата за убежище е била подадена в най-краткия разумен срок след неговото пристигане в съответната държава-членка.

3.   Държавите-членки могат да определят приложимите санкции в случай на сериозно нарушение на правилника на центровете за настаняване или на особено необуздано поведение.

4.   Решенията налагащи ограничаване, оттегляне или отказ от ползване на условията на приемане или санкциите по параграфи 1, 2 и 3 се налагат за всеки конкретен случай по отделно, обективно и безпристрастно и са мотивирани. Те се основават на особеното положение на заинтересуваното лице, по-специално в случая на лицата, посочени в член 17, като се държи сметка за принципа на пропорционалността. Държавите-членки осигуряват при всякакви обстоятелства достъпа до спешни медицински грижи.

5.   Държавите-членки следят материалните условия на приемане да не бъдат отнемани или ограничавани преди да бъде взето отрицателно решение.

ГЛАВА IV

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЛИЦАТА СЪС СПЕЦИФИЧНИ НУЖДИ

Член 17

Общ принцип

1.   Държавите-членки отчитат специфичното положение на уязвимите лица, като малолетните, непридружените малолетни, инвалидите, възрастните хора, бременните жени, самотните родители, придружени от малолетни и лицата, които са понесли мъчения, изнасилвания или други тежки форми на психологическо, физическо или сексуално насилие, в националното законодателство за прилагане на разпоредбите на глава II относно материалните условия на приемане и грижите за здравето.

2.   Параграф 1 се прилага само по отношение на лицата, чиито специфични нужди са били констатирани след индивидуално оценяване на тяхното положение.

Член 18

Малолетни

1.   Благополучието на детето представлява първостепенен аргумент за държавите-членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до малолетни.

2.   Държавите-членки гарантират, че малолетните, които са били жертви на всякакви форми на злоупотреба, на небрежност, на експлоатация, на мъчение, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, или на въоръжение конфликти, имат достъп до услуги за реадаптация, и гарантират, че са предоставени подходящи грижи за душевното здраве, както и достъп до квалифицирана помощ, когато това е необходимо,.

Член 19

Непридружени малолетни

1.   Държавите-членки взимат веднага щом е възможно необходимите мерки, за да гарантират необходимото представителство на непридружените малолетни от законен представител, или, ако е необходимо, от организация натоварена да се грижи за малолетните или да гарантира тяхното благополучие, или всяка друга подходяща форма на представителство. Компетентните органи пристъпват редовно към оценяване на положението на тези малолетни.

2.   Непридружените малолетни, които подадат молба за убежище се настаняват, считано от датата, на която са приети на територията, до тази, на която трябва да напуснат държавата-членки, в която молбата за убежище е била подадена или разгледана:

а)	при възрастен член на тяхното семейство;

б)	в приемно семейство;

в)	в центрове за настаняване специализирани в приемането на малолетни;

г)	в други места за настаняване подходящи за малолетни.

Държавите-членки могат да настанят непридружените малолетни навършили 16 години или повече в центрове за настаняване за възрастни лица, търсещи убежище.

Доколкото това е възможно, децата от едно семейство не се разделят, с оглед на висшия интерес на съответния малолетен и по-специално на неговата възраст и на неговата зрялост. В случай на непридружени малолетни, промените в мястото на пребиваване се свеждат до минимум.

3.   С оглед на благополучието на непридружения малолетен, държавите-членки издирват, веднага щом това е възможно членовете на семейството. В случай че животът или физическата цялост на малолетен или на неговите близки биха могли да бъдат застрашени, по-специално ако те са останали в страната по произход, добре е да се направи така че събирането, обработването и разпространението на сведения относно тези лица да се осъществяват при условията на поверителност, за да се избегне застрашаването на тяхната сигурност.

4.   Персоналът, който работи с непридружените малолетни има или следва подходящо обучение относно техните нужди и е задължен да спазва поверителността, предвидена по националното право, когато става въпрос за сведенията, които той е узнал по повод на своята работа.

Член 20

Жертви на мъчения и на насилие

Държавите-членки гарантират, че ако е необходимо, лицата, които са претърпели мъчения, изнасилвания или други тежки насилия, получат лечението, което е необходимо за причинените от тези действия вреди.

ГЛАВА V

ОБЖАЛВАНИЯ

Член 21

Обжалвания

1.   Държавите-членки гарантират, че отрицателните решения за предоставяне на преимуществата, предвидени от настоящата директива или решенията, взети по силата на член 7, които засягат индивидуално лицата, търсещи убежище, могат да бъдат обжалвани по процедурите по националното право. Предвижда се, поне като последна инстанция, възможност за обжалване пред съдебен орган.

2.   Процедурите за достъп до правна помощ в тези случаи се определят от националното право.

ГЛАВА VI

МЕРКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ПРИЕМАНЕ

Член 22

Сътрудничество

Държавите-членки редовно предават на Комисията данните за броя на лицата, разпределени по възраст и по пол, които се ползват от условията на приемане, както и пълна информация за вида, името и представянето на документите по член 6.

Член 23

Система за насочване, наблюдение и контрол

При спазване на тяхната конституционна структура, държавите-членки гарантират създаването на условията за насочване, наблюдение и контрол на нивото на прием.

Член 24

Персонал и средства

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, които да гарантират, че органите и другите организации, които прилагат настоящата директива са получили необходимото основно обучение по отношение на нуждите на лицата, търсещи убежище от двата пола.

2.   Държавите-членки отпускат необходимите средства за прилагане на националните разпоредби, които са приети за въвеждане на настоящата директива.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 25

Доклади

Най-късно до 6 август 2006 г., Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива и ако има основания за това предлага необходимите изменения.

Държавите-членки предават на Комисията всички необходими сведения за изготвянето на доклада, включително статистическите данни по член 22, най-късно до 6 февруари 2006 г.

След като представи доклада, Комисията предава доклад поне на всеки пет години на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на настоящата директива.

Член 26

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпореди, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 6 февруари 2005 г. Те информират незабавно Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки

2.   Държавите-членки съобщават на Комисията текста на националните разпоредби, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 27

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 28

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки, в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

---

(1)  ОВ С 213 Е, 31.7.2001 г., стр. 286.

(2)  Становище от 25 април 2002 г. (все още непубликувано в Офиицален вестник).

(3)  ОВ С 48, 21.2.2002 г., стр. 63.

(4)  ОВ С 107, 3.5.2002 г., стр. 85.

(5)  ОВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12.

---

19/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

56

---

32003R0343

---

L 050/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 343/2003 НА СЪВЕТА

от 18 февруари 2003 година

за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 63, първи параграф, точка 1, буква а) от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (3),

като има предвид, че:

(1)

Общата политика за убежище, включваща обща европейска система за убежище, е съставна част от целта на Европейския съюз за постепенно изграждане на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, отворена за онези, които, принудени от обстоятелствата, търсят по законоустановения път закрила от Общността.

(2)

На своята извънредна среща в Тампере, проведена на 15 и 16 октомври 1999 г., Европейският съвет се съгласи да работи за установяването на обща европейска система за убежище, която се основава на пълното и всеобхватното прилагане на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйорския протокол от 31 януари 1967 г., като по този начин гарантира, че никой не може да бъде върнат обратно, за да бъде подложен на преследване, т.е. като поддържа принципа за неотблъскване (non-refloument). В тази връзка и без да се накърняват критериите за компетентността, които са установени с настоящия регламент, държавите-членки, които прилагат без изключение принципа за неотблъскване, се считат за страни, които са сигурни за гражданите на трета страна.

(3)	В заключенията от Тампере също така се посочва, че тази система трябва да включва в краткосрочен план ясен и работещ метод за определяне на държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище.

(4)

Един подобен метод трябва да се основава на обективни, честни критерии както за държавите-членки, така и за заинтересованите лица. По-специално, той трябва да даде възможност бързо да се определи компетентната държава-членка, така че да се гарантира ефективен достъп до процедурите за определяне статута на бежанец, без да се компрометира целта за бърза обработка на молбите за убежище.

(5)

По отношение на поетапното въвеждане на обща европейска система за убежище, която трябва да води в по-дългосрочен план до обща процедура и единен статус, който е валиден за цялата територия на Съюза, за онези, които са получили убежище, целесъобразно е на този етап едновременно с осъществяването на нужните подобрения в светлината на опита да се потвърдят принципите, залегнали в основата на Конвенцията за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на молбите за убежище в една от държавите-членки на Европейските общности (4), подписана в Дъблин на 15 юни 1990 г. (наричана по-долу Дъблинската конвенция), чието прилагане стимулира процеса на хармонизиране на политиката за убежище.

(6)	Целостта на семейството трябва да бъде съхранена, доколкото това е съвместимо с останалите преследвани цели, чрез установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждането на молба за получаване на убежище.

(7)

Едновременната обработка на молбите за убежище на членовете на едно семейство от една-единствена държава-членка дава възможност да се осигури внимателното проучване на молбите и добре да се обосноват взетите по отношение на тях решения. Независимо от това държавите-членки трябва да имат възможност за дерогация на критериите за компетентността, за да направят възможно събирането на едно място на членовете на семейството, когато това е необходимо по хуманитарни съображения.

(8)

Постепенното създаване на пространство без вътрешни граници, в което свободното придвижване на хора е гарантирано в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност и установяването на политики на Общността по отношение на условията за влизане и пребиваване на граждани на трета страна, включващи съвместни усилия за контрол по външните граници, прави възможно постигането на равновесие между критериите за отговорност в дух на солидарност.

(9)

Приложението на настоящия регламент може да се улесни, а ефективността му — да се повиши чрез двустранни споразумения между държавите-членки за подобряване на комуникацията между компетентните органи, които съкращават сроковете на процедурите или опростяват обработката на исканията за поемане на отговорността или за връщане, или установяващи процедури за реализиране на прехвърлянето.

(10)

Трябва да бъде гарантирана приемствеността между системата за определяне на компетентната държава-членка, установена с Дъблинската конвенция, и системата, установена с настоящия регламент. Аналогично е необходимо да се осигури съгласуваност между настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета от 11 декември 2000 г. относно създаването на система „Евродак“ за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция (5).

(11)	Действието на системата Евродак, така както е предвидено в Регламент (ЕО) № 2725/2000, и по-специално приложението на членове 4 и 8, които се съдържат в него, трябва да улесни прилагането на настоящия регламент.

(12)	По отношение на третирането на хората, попадащи в обхвата на настоящия регламент държавите-членки са обвързани със задължения по силата на международните правни актове, по които те са страни.

(13)	Необходимите мерки за прилагането на настоящия регламент трябва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6).

(14)	Прилагането на настоящия регламент се подлага на оценка на редовни интервали.

(15)	Настоящият регламент зачита основните права и принципи, които са признати по-специално в Хартата за основните права на Европейския съюз (7). По-конкретно, той се стреми да гарантира пълното зачитане на правото на убежище, което е гарантирано в член 18.

(16)

Тъй като целта на предложената мярка, а именно — установяването на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна, не може да бъде постигната в достатъчна степен от отделните държави-членки и предвид мащаба и евентуалните ѝ последици именно поради тази причина може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, който е уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, уреден в посочения член, настоящият регламент не отива отвъд онова, което е необходимо за постигането на тази цел.

(17)

В съответствие с член 3 от протокола за позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия уведомяват с писма от 30 октомври 2001 г. желанието си да участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(18)	В съответствие с членове 1 и 2 от протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана с него и не го прилага.

(19)	Дъблинската конвенция остава в сила и продължава да се прилага между Дания и държавите-членки, които са обвързани с настоящия регламент, до момента, в който бъде сключено споразумение, което позволява участието на Дания в настоящия регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА І

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Настоящият регламент установява критериите и механизмите за определяне на държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна.

Член 2

За целите на настоящия регламент:

а)	„гражданин на трета страна“ означава всеки, който не е гражданин на Съюза по смисъла на член 17, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност;

б)	„Женевска конвенция“ означава Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.;

в)

„молба за убежище“ означава молба, което е подадена от гражданин на трета страна, която може да се разбира като молба за международна закрила от държава-членка, по силата на Женевската конвенция. Всяка молба за международна закрила по презумпция се приема, че е молба за убежище, освен ако гражданинът на трета страна изрично поиска друг вид закрила, която може да бъде поискана отделно.

г)	„търсещ убежище“ означава гражданин на трета страна, който е подал молба за убежище, по което все още не е взето окончателно решение;

д)	„разглеждане на молба за убежище“ означава всяко разглеждане на или решение, или определение относно молба за убежище от компетентните органи в съответствие с националното право с изключение на процедурите за определяне на компетентната държава-членка в съответствие с настоящия регламент;

е)	„оттегляне на молба за убежище“ означава действия, с които търсещият убежище прекратява производствата, които са започнали с подаването на молбата му за убежище, в съответствие с националното право, било то изрично или мълчаливо;

ж)	„бежанец“ означава всеки гражданин на трета страна, който кандидатства за придобиване на статут по Женевската конвенция и получил разрешение за това на територията на държава-членка;

з)

„непридружено малолетно или непълнолетно лице“ означава лица под 18-годишна възраст, които не са сключили брак, които пристигат на територията на държавите-членки и не се придружени от възрастен, който да отговаря за тях по закон или по обичай, за времето през което те не са ефективно поставени под грижите на такова лице; това определение включва също така малолетните и непълнолетни лица, които са оставени без придружител, след като са влезли на територията на държавите-членки;

и)

„членове на семейството“ означава, доколкото семейството е съществувало още в страната на произход, следните членове на семейството на търсещия убежище, които присъстват на територията на държавите-членки: i) съпругата на търсещия убежище или неговия/нейният несключил брак партньор, с който се намира в трайна връзка, когато законодателството или практиката на въпросната държава-членка разглежда несемейните двойки по начин, сравним със семейните двойки, по силата на своето законодателство, отнасящо се до чужденците; ii) малолетните и непълнолетни деца на двойките по точка i) или на търсещия убежище, при условие че те не са сключили брак и че са на негова издръжка и независимо от това, дали те са били родени във или извън брака или осиновени по реда на тяхното национално право; iii) бащата, майката или настойникът, когато търсещият убежище или бежанецът е малолетен или непълнолетен и не е сключил брак;

й)

„документ за пребиваване“ означава всяко разрешение, издадено от компетентните органи на държава-членка, с което се разрешава на гражданин на трета страна да пребивава на нейна територия, включително документите, на които се основава разрешението за оставане на територията при условията на мерки за временна закрила или до прекратяване действието на обстоятелствата, препятстващи изпълнението на заповед за принудително отвеждане, с изключение на визи и разрешения за пребиваване, издадени по време на изискуемия срок за определяне на компетентната държава-членка по силата на настоящия регламент или по време на разглеждане на молба за убежище или на молба за разрешение за пребиваване;

к)

„виза“ означава разрешение или решение на държава-членка, което се изисква за транзитно преминаване или влизане с намерение за пребиваване в тази държава-членка или в няколко държави-членки. Видът на визата се определя в съответствие със следните определения: i) „дългосрочна виза“ означава разрешение или решение на държава-членка, което се изисква за влизане с намерение за пребиваване в тази държава-членка за повече от три месеца; ii) „краткосрочна виза“ означава разрешение или решение на държава-членка, което се изисква за влизане с намерение за пребиваване в тази държава или в няколко държави-членки за срок, чиято обща продължителност не надхвърля три месеца; iii) „транзитна виза“ означава разрешение или решение на държава-членка за влизане с цел транзитно преминаване през територията на тази държава или на няколко държави-членки с изключение на транзитно преминаване през летище; iv) „летищна транзитна виза“ означава разрешение или решение, даващо възможност на гражданин на трета страна, който конкретно е обект на това изискване, да премине през транзитната зона на летище, без да получи достъп до националната територия на въпросната държава-членка, по време на транзитно спиране или трансфер между два сектора на международен полет.

ГЛАВА ІІ

ОБЩИ ПРИНЦИПИ

Член 3

1.   Държавите-членки разглеждат молбите на всеки гражданин на трета държава, който подава молба за убежище до която и да било от тях на границата или на тяхна територия. Молбите се разглеждат от една-единствена държава-членка, а именно от онази, за която критериите, изложени в глава ІІІ, сочат, че е компетентна за това.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 всяка държава-членка може да разгледа молба за убежище, която е подадена до нея от гражданин на трета държава-членка, дори ако подобно разглеждане не спада към нейните отговорности съгласно критериите, изложени в настоящия регламент. В този случай въпросната държава-членка става държава-членка, компетентна по смисъла на настоящия регламент и изпълнява задълженията, свързвани с тази отговорност. При нужда тя информира първоначално компетентната държава-членка, държавата-членка, водеща процедурата за определяне на компетентната държава-членка или държавата-членка, която е била помолена да поеме отговорността за или да върне търсещия убежище.

3.   Всяка държава-членка си запазва правото в съответствие с националното си законодателство да изпрати търсещия убежище в трета страна в изпълнение на разпоредбите на Женевската конвенция.

4.   Търсещият убежище се информира писмено на език, който той с основание може да се очаква да разбира, за приложението на настоящия регламент, неговите срокове и последиците от него.

Член 4

1.   Процедурата за определяне на държавата-членка, която е компетентна по смисъла на настоящия регламент, започва веднага, след като за първи път бъде подадена молба за убежище пред държава-членка.

2.   Молбата за убежище се счита за подадена, след като до компетентните органи на заинтересованата държава-членка достигне формуляр, подаден от кандидата за убежище или доклад, изготвен от компетентните органи. В случай че не е подадена писмена молба, интервалът между молбата за намерение и изготвянето на доклада трябва да бъде възможно най-кратък.

3.   За целите на настоящия регламент положението на малолетно или непълнолетно лице, което придружава търсещия убежище и отговаря на определението за член на семейството, съдържащо се в член 2, i), е неразделна част от това на неговия родител или настойник и спада към отговорностите на държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбата за убежище на този родител или настойник дори ако малолетното или непълнолетно лице в индивидуален план не се явява лице, търсещо убежище. По същия начин се третират деца, родени след пристигането на търсещия убежище на територията на държавите-членки, без да е необходимо да започне ново производство за поемане на отговорността за тях.

4.   В случай че до компетентните органи на държава-членка е подадена молба за убежище от молител, който е на територията на друга държава-членка, определянето на компетентната държава-членка се прави от държавата-членка, на чиято територия се намира търсещият убежище. Последната държава-членка се информира незабавно от държавата-членка, която е получила молбите, и в този случай за целите на настоящия регламент се разглежда като държавата-членка, пред която е подадена молбата за убежище.

Търсещият убежище се информира писмено за този трансфер и за датата, на която е станал той.

5.   Търсещият убежище, който се намира в друга държава-членка и подава там молба за убежище, след като оттегли молбата си по време на процедура за определяне на компетентната държава-членка, се връща обратно, при условията, изложени в член 20, от държавата-членка, пред която е била подадена молба за убежище, с цел за приключи процедурата за определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждане на молбите за убежище.

Това задължение отпада, ако търсещият убежище междувременно е напуснал териториите на държавите-членки за срок, не по-малък от три месеца, или е получил документ за пребиваване от държава-членка.

ГЛАВА ІІІ

ЙЕРАРХИЯ НА КРИТЕРИИТЕ

Член 5

1.   Критериите за определяне на компетентната държава-членка се прилагат в последователността, в която са изложени в настоящата глава.

2.   Компетентната държава-членка в съответствие с критериите се определя въз основа на съществуващото положение към момента, в който търсещият убежище е подал за първи път молбата си пред държава-членка.

Член 6

В случай че търсещият убежище е непридружено малолетно или непълнолетно лице, за държава-членка, компетентна за разглеждането на молбите, се счита онази, в която законно се намира член на неговото семейство, при условие че това е в интерес на малолетното или непълнолетното лице.

В отсъствие на член на семейството за държава-членка, компетентна за разглеждането на молбите, се счита онази, в която малолетното или непълнолетното лице е подало молбите си за убежище.

Член 7

В случай че търсещият убежище има член на семейството, независимо от това дали семейството е било създадено преди това в страната по произход, който е получил разрешение да пребивава като бежанец в държава-членка, тази държава-членка е компетентна за разглеждането на молбата за убежище, при условие че заинтересованите лица желаят това.

Член 8

Ако търсещият убежище има член на семейството в държава-членка, чиято молба все още не е била обект на първо решение по същество, тази държава-членка е компетентна за разглеждането на молбата за убежище, при условие че заинтересованите лица желаят това.

Член 9

1.   Ако търсещият убежище притежава валиден документ за пребиваване, държавата-членка, която е издала документа, е компетентна за разглеждането на молбите за убежище.

2.   Ако търсещият убежище притежава валидна виза, държавата-членка, която е издала документа, е компетентна за разглеждането на молбите за убежище, освен ако визата е била издадена от името на или с писменото разрешение на друга държава-членка. В този случай последната държава-членка е компетентна за разглеждането на молбите за убежище. Когато държава-членка предварително се допита до централния орган на друга държава-членка, по-специално от съображения за сигурност, отговорът на последната не се счита за писмено разрешение по смисъла на настоящата разпоредба.

3.   Когато търсещият убежище притежава повече от един валиден документ за пребиваване или виза, издадени от различни държави-членки, компетентността за разглеждането на молбата за убежище се поема от държавите-членки в следния ред:

а)	държавата-членка, която е издала документа за пребиваване, даващ право на най-дълъг срок на пребиваване или — когато сроковете на валидност са идентични — държавите-членки, които са издали документа за пребиваване с най-късна дата на изтичане на валидността;

б)	държавата-членка, която е издала визата с най-късна дата на изтичане на валидността, когато различните визи са от един и същ вид;

в)	когато визите са от различни видове, държавите-членки, които са издали визата с най-дълъг срок на валидност, или, когато сроковете на валидност са идентични, държавите-членки, които са издали визата с най-късна дата на изтичане на валидността.

4.   Когато търсещият убежище притежава само един или няколко документа за пребиваване, чиято валидност е изтекла по-малко от две години преди това или една или няколко визи, чиято валидност е изтекла по-малко от шест месеца преди това и които на практика са му позволили да влезе на територията на държава-членка, параграфи 1, 2 и 3 се прилагат дотогава, докато търсещият убежище не напусне територията на държавите-членки.

Когато търсещият убежище притежава един или няколко документа за пребиваване, чиято валидност е изтекла повече от две години преди това или една или няколко визи, чиято валидност е изтекла повече от шест месеца преди това и които на практика са му позволили да влезе на територията на държава-членка и ако той не е напуснал територията на държавите-членки, компетентна е държавата-членка, където е подадена молбата.

5.   Обстоятелството, че документът за пребиваване или визата е издаден/а на основата на лъжлива или присвоена чужда самоличност или след представяне на документи с невярно съдържание, или на подправени или невалидни документи, не е пречка компетентността да се вмени на държавата-членка, която го/я е издала. Независимо от това, държавата-членка, която издава документа за пребиваване или визата, не е компетентна, ако може да установи, че е налице измама, извършена след като документът или визата е бил/а издаден/а.

Член 10

1.   Когато се установи, въз основа на преки или косвени доказателства, така както са описани в двата списъка по член 18, параграф 3, включително данни, предвидени в глава ІІІ от Регламент (ЕО) № 2725/2000, че търсещо убежище лице незаконно е пресякло по суша, по море или по въздух границата на държава-членка, в която е влязло, идвайки от трета страна, тази държава-членка е компетентна за разглеждането на молбите за убежище. Тази отговорност отпада 12 месеца след датата на нелегално пресичане на границата.

2.   Когато държава-членка не може или повече не може да носи отговорност в съответствие с параграф 1 и когато се установи, въз основа на преки или косвени доказателства, така както са описани в двата списъка по член 18, параграф 3, че търсещият убежище — който е влязъл незаконно на територията на държавите-членки или чиито обстоятелства на влизане на тази територия не могат да бъдат установени — към момента на подаване на молбата продължително време е живял в държава-членка в течение на поне пет месеца, тази държава-членка е компетентна за разглеждането на молбата за убежище.

Ако търсещият убежище е живял в различни държави-членки в течение на периоди от поне пет месеца, държавата-членка на последното пребиваване е компетентна за разглеждането на молбите.

Член 11

1.   Ако гражданин на трета страна влезе на територията на държава-членка, където е освободен от задължението да има виза, тази държава-членка отговаря за разглеждането на молбата му за убежище.

2.   Принципът, съдържащ се в параграф 1, не се прилага, ако гражданинът на трета страна подаде молбата си за убежище в друга държава-членка, където също е освободен от задължението да има виза за влизане на нейна територия. В този случай последната държава-членка е компетентна за разглеждането на молбата за убежище.

Член 12

Когато молбата за убежище е направена в международна транзитна зона на летище на държава-членка от гражданин на трета страна, тази държава-членка е компетентна за разглеждането на молбата.

Член 13

Когато не може да бъде посочена държава-членка, компетентна за разглеждането на молбата за убежище, на основата на критериите, изброени в настоящия регламент, първата държава-членка, пред която е представена молбата за убежище, е компетентна за разглеждането ѝ.

Член 14

Когато няколко членове на едно семейство едновременно подадат молби за убежище в една и съща държава-членка или на достатъчно близки дати, за да могат съвместно да бъдат проведени процедурите за определяне на компетентната държава-членка и когато прилагането на критериите, съдържащи се в настоящия регламент, би довело до разделянето им, компетентната държава-членка се определя на основание на следните разпоредби:

а)	отговорност за разглеждането на молбата за убежище на всички членове на семейството се носи от държавата-членка, която критериите сочат като компетентна за поемането на закрилата на по-голямата част от тях;

б)	в противен случай отговорност носи държавата-членка, която критериите сочат за компетентна за разглеждането на молбите на най-възрастния от тях.

ГЛАВА ІV

ХУМАНИТАРНА КЛАУЗА

Член 15

1.   Всяка държава-членка, дори когато не е компетентна по смисъла на определените в настоящия регламент критерии, може да събере заедно членовете на едно и също семейство, както и други роднини на негова издръжка, от хуманитарни подбуди, основаващи се по-специално на съображения от семеен или културен характер. В този случай тази държава-членка по искане на друга държава-членка, разглежда молбите за убежище на заинтересованото лице. Заинтересованите лица са длъжни да дадат съгласието си за това.

2.   В случаите, когато заинтересованото лице е в зависимост от друго лице по причина бременност или новородено дете, тежко заболяване, тежък недъг или старост, държавите-членки обикновено оставят или събират заедно търсещия убежище с друг роднина, намиращ се на територията на една от държавите-членки, при условие че семейните връзки са съществували в страната по произход.

3.   Ако търсещият убежище е непридружено малолетно или непълнолетно лице, което има роднина или роднини в друга държава-членка, които могат да се грижат за него, държавите-членки при възможност събират малолетното или непълнолетното лице с неговия роднина или роднини, освен ако това не е в интерес на малолетното или непълнолетното лице.

4.   Ако замолената държава уважи искането, компетентността за разглеждането на молбите преминава върху нея.

5.   Условията и редът за прилагане на този член, включително, когато това е приложимо, помирителните механизми за преодоляване на различията между държавите-членки по отношение на нуждата от събиране на въпросните лица или на мястото, където това следва да бъде направено, се приемат в съответствие с процедурата по член 27, параграф 2.

ГЛАВА V

ПОЕМАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА И ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ

Член 16

1.   Държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбите за убежище по смисъла на настоящия регламент, е длъжна:

а)	да поеме, при условията, предвидени в членове от 17 до 19, отговорността за търсещо убежище лице, което е подало молба в друга държава-членка;

б)	да завърши разглеждането на молбите за убежище;

в)	да приеме обратно, при условията, предвидени в член 20, търсещо убежище лице, чиято молба е в процес на разглеждане и което се намира на територията на друга държава-членка без разрешение;

г)	да приеме обратно, при условията, предвидени в член 20, търсещо убежище лице, което е оттеглило молбата си в процес на разглеждане и е подало молба в друга държава-членка;

д)	да приеме обратно, при условията, предвидени в член 20, гражданин на трета страна, чиято молба е отхвърлена от нея и който се намира на територията на друга държава-членка без разрешение.

2.   Ако държава-членка издаде документ за пребиваване на името на търсещия убежище, задълженията по параграф 1 преминават върху тази държава-членка.

3.   Задълженията по параграф 1 отпадат, ако гражданинът на трета страна е напуснал територията на държавите-членки от поне три месеца, освен ако гражданинът на трета страна притежава валиден документ за пребиваване, издаден от компетентната държава-членка.

4.   Задълженията по параграф 1, букви г) и д) отпадат също така веднага щом държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбите, приеме и приложи на практика след оттеглянето или отхвърлянето на молбите необходимите разпоредби, преди гражданинът на трета страна да може да отиде в страната си по произход или в друга страна, до която той може легално да пътува.

Член 17

1.   Когато държава-членка, пред която е била подадена молба за убежище, прецени, че друга държава-членка е компетентна за разглеждането на молбите, тя може възможно най-бързо и при всички случаи в тримесечен срок от датата, на която молбата е било подадена по смисъла на член 4, параграф 2, да се обърне към другата държава-членка с искане да поеме отговорността за търсещия убежище.

Ако искането за поемане на отговорността за търсещо убежище лице не е отправено в рамките на този тримесечен срок, компетентността за разглеждането на молбите за убежище ще се носи от държавата-членка, в която е била подадена молбата.

2.   Молещата държава-членка може да поиска спешен отговор в случаите, когато молбата за убежище е била подадена след отказ за влизане или оставане, след арестуване заради незаконно пребиваване или след връчване или изпълнение на заповед за принудително отвеждане и/или когато търсещият убежище е задържан в ареста.

В искането се посочват причините, обуславящи необходимостта от спешен отговор, и срокът, в който се очаква отговор. Този срок е от минимум една седмица.

3.   И в двата случая искането за поемане на отговорността от друга държава-членка се прави чрез представяне на стандартен формуляр, като то включва преките или косвени доказателства, така както са описани в двата списъка по член 18, параграф 3, и/или останалите реквизити на декларацията на търсещия убежище, даващи възможност на компетентните органи на замолената държава-членка да проверят, дали тя е компетентна на основата на критериите, посочени в настоящия регламент.

Правилата за подготовка и процедурите за предаване на исканията се приемат в съответствие с процедурата по член 27, параграф 2.

Член 18

1.   Замолената държава-членка извършва необходимата проверка и се произнася по искането за поемане на отговорността за търсещо убежище лице в двумесечен срок от датата, на която е получено искането.

2.   В рамките на процедурата за определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбите за убежище, предвидена в настоящия регламент, се използват преки и косвени доказателства.

3.   В съответствие с процедурата по член 27, параграф 2 се съставят и периодически се ревизират два списъка, в които се посочват преките и косвените доказателства в съответствие със следните критерии:

а)

Преки доказателства: i) Става дума за формални доказателства, които определят компетентността по силата на настоящия регламент, до момента, в който те не бъдат оборени с доказателства в подкрепа на противното. ii) Държавите-членки предоставят на комитета по член 27 образци на различните видове административни документи в съответствие с типологията, установена в списъка на формалните доказателства.

б)

Косвени доказателства: i) Става дума за индикативни елементи, които, макар и да са оборими, могат да бъдат достатъчни в определени случаи, в зависимост от придадената им доказателствена сила. ii) Тяхната доказателствена сила във връзка с компетентността за разглеждането на молбите за убежище се оценява за всеки случай поотделно.

4.   Изискването на доказателства не бива да надхвърля необходимото за правилното прилагане на настоящия регламент.

5.   При липса на формално доказателство замолената държава-членка признава компетентността си, ако косвените доказателства са логически последователни, могат да бъдат проверени и са достатъчно подробни, за да се установи компетентността.

6.   Ако молещата държава-членка е помолила за спешни действия, в съответствие с разпоредбите на член 17, параграф 2, замолената държава-членка прави всичко необходимо за да спази поискания срок. По изключение, когато може да се докаже, че разглеждането на молбите за поемане закрилата на търсещо убежище лице е особено сложна задача, замолената държава-членка може да даде своя отговор след поискания срок, но при всички обстоятелства в рамките на един месец. В този случай замолената държава-членка трябва да информира молещата държава-членка за решението си да отложи отговора, в рамките на първоначално поискания срок.

7.   Бездействието в рамките на двумесечния срок по параграф 1 и едномесечният срок по параграф 6 е равностойно на приемане на искането и влече след себе си задължението за поемане на отговорността за лицето, включително за подходяща организация на пристигането му.

Член 19

1.   Когато замолената държава-членка приеме, че следва да поеме отговорността за молител, държавата-членка, в която е била подадена молбата за убежище, информира търсещия убежище за решението да не разглежда молбата и за задължението да предаде търсещия убежище на компетентната държава-членка.

2.   Решението по параграф 1 съдържа мотивите, на които се основава. В него се указва срокът за осъществяване на прехвърлянето, като при нужда съдържа информация за мястото и датата, на която търсещият убежище трябва да се яви, ако пътува до компетентната държава-членка със собствени средства. Това решение подлежи на обжалване или преразглеждане. Това обжалване или преразглеждане няма суспендиращ ефект върху изпълнение на прехвърлянето, освен ако съдилищата или компетентните органи не вземат такова решение за всеки случай поотделно, в случай че националното законодателство позволява това.

3.   Предаването на търсещия убежище от държавата-членка, в която е била подадена молбата за убежище, на компетентната държава-членка се осъществява в съответствие с националното право на първата държава-членка след съгласуване между заинтересованите държави-членки веднага щом това бъде възможно в практически план и най-късно в шестмесечен срок от приемането на искането за поемането на отговорността или на решението за обжалване или преразглеждане в случай на суспендиращ ефект.

Ако е необходимо, търсещият убежище се снабдява от молещата държава-членка с временно удостоверение по образец, приет в съответствие с процедурата, предвидена в член 27, параграф 2.

Компетентната държава-членка информира молещата държава-членка според конкретния случай за благополучното пристигане на търсещия убежище или за това, че той не се е явил в указания срок.

4.   Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентността се носи от държавата-членка, в която е била подадена молбата за убежище. Този срок може да бъде удължен максимум до една година, ако прехвърлянето не е могло да бъде извършено поради това че търсещият убежище се намира в затвор или максимум до осемнадесет месеца, ако търсещият убежище се укрие.

5.   Възможно е да се приемат допълнителни правила за осъществяването на прехвърляния в съответствие с процедурата, предвидена в член 27, параграф 2.

Член 20

1.   Обратното приемане на търсещо убежище лице в съответствие с член 4, параграф 5 и член 16, параграф 1, букви в), г) и д) се осъществява по следния ред:

а)	искането за обратно приемане на търсещия убежище трябва да съдържа информация, позволяваща на замолената държава-членка да провери, че тя е компетентна;

б)

поканената да приеме обратно търсещия убежище държава-членка е длъжна да направи необходимите проверки и да отговори на отправеното ѝ искане възможно най-бързо и при всички обстоятелства не по-късно от един месец от сезирането ѝ. Когато искането се основава на данни, извлечени от системата Евродак, този срок се намалява на две седмици;

в)	ако замолената държава-членка не съобщи решението си в рамките на едномесечния или двуседмичния срок по буква б), се счита, че тя е приела да поеме обратно отговорността за търсещия убежище;

г)

държава-членка, която се съгласи да поеме обратно отговорността за търсещо убежище лице, се задължава да приеме обратно това лице на своя територия. Прехвърлянето се осъществява в съответствие с националното законодателство на молещата държава-членка след съгласуване между заинтересуваните държави-членки, веднага щом това бъде възможно в практически план и най-късно в шестмесечен срок от приемане на искането за обратно приемане от друга държава-членка или от решението за обжалване или преразглеждане, в случай че то има суспендиращ ефект;

д)

молещата държава-членка информира търсещия убежище за решението за обратното му приемане от компетентната държава-членка. В решението се посочват мотивите, на които то се основава. В него се указва срокът за осъществяване на прехвърлянето, като при нужда съдържа информация за мястото и датата, на която търсещият убежище трябва да се яви, ако пътува до компетентната държава-членка със собствени средства. Това решение подлежи на обжалване или преразглеждане. Това обжалване или преразглеждане няма суспендиращ ефект върху изпълнение на прехвърлянето, освен ако съдилищата или компетентните органи не вземат такова решение за всеки случай поотделно, в случай че националното законодателство позволява това. Ако е необходимо, търсещият убежище се снабдява от молещата държава-членка с временно удостоверение по образец, приет в съответствие с процедурата, предвидена в член 27, параграф 2. Компетентната държава-членка информира молещата държава-членка според конкретния случай за благополучното пристигане на търсещия убежище или за това, че той не се е явил в указания срок.

2.   Ако прехвърлянето не е извършено в шестмесечния срок, компетентността се носи от държавата-членка, в която е била подадена молбата за убежище. Този срок може да бъде удължен максимум до една година, ако прехвърлянето или разглеждането на молбата не е могло да бъде извършено поради това, че търсещият убежище се намира в затвор или до максимум осемнадесет месеца, ако търсещият убежище се укрие.

3.   Правилата за преките и косвени доказателства и тяхното тълкуване, както и за подготовката и реда за предаване на исканията, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 27, параграф 2.

4.   Възможно е да се приемат допълнителни правила за осъществяването на трансфери в съответствие с процедурата, предвидена в член 27, параграф 2.

ГЛАВА VІ

АДМИНИСТРАТИВНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 21

1.   Всяка държава-членка съобщава на която и да било държава-членка, която поиска това, онези лични данни относно търсещия убежище, които са необходими, релевантни и в разумен обем, с оглед:

а)	определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждането на молбите за убежище;

б)	разглеждане на молбите за убежище;

в)	изпълнение на всяко задължение, произтичащо от настоящия регламент.

2.   Информацията по параграф 1 може да обхваща само:

а)	лични данни на търсещия убежище, а където е необходимо и на членовете на неговото семейство (пълно име, а при нужда и фамилия преди брака; прякори или псевдоними; националност — настояща и предишна; дата и място на раждане);

б)	документи за самоличност и пътни документи (номер, срок на валидност, дата на издаване, орган, издал документа, място на издаване и т.н.);

в)	друга информация, необходима за установяване самоличността на търсещия убежище, включително пръстови отпечатъци, които са обработени в съответствие с Регламент (ЕО) № 2725/2000;

г)	местата на пребиваване и изминатите маршрути;

д)	документи за пребиваване или визи, издадени от държава-членка;

е)	мястото, където е била подадена молбата;

ж)	датата, на която е била подадена която и да била предишна молба за убежище, датата, на която е била подадена настоящата молба, на какъв етап се намира производството и съдържанието на взетото решение, ако има такова.

3.   Освен това, стига това да е необходимо за разглеждането на молбите за убежище, компетентната държава-членка може да поиска от друга държава-членка да я уведоми за мотивите, посочени от търсещия убежище в подкрепа на молбата му, а, при нужда и мотивите за всяко решение, взето по отношение на търсещия убежище. Държавата-членка може да откаже да отговори на отправеното към нея искане, ако съобщаването на подобна информация е в състояние да навреди на съществени интереси на държавите-членки или на закрилата на свободите и на основните права на засегнатото или други лица. При всички обстоятелства съобщаването на исканите сведения подлежи на писменото съгласие на търсещия убежище.

4.   Всяко искане на информация се мотивира, а когато има за цел да се провери дали съществува критерий, който е в състояние да повлече след себе си компетентността на замолената държава-членка, посочва на кое непряко доказателство, включително релевантна информация от достоверни източници за пътищата и начините, по които търсещите убежище влизат на територията на държавите-членки, или на коя конкретна и подлежаща на проверка част от молбата на търсещия убежище се основава то. Понятно е, че подобна релевантна информация от достоверни източници сама по себе си не е достатъчна, за да се определи отговорността и компетентността на държава-членка по силата на настоящия регламент, но тя може да допринесе за оценяването на други указания, които са свързани с конкретното лице, което търси убежище.

5.   Замолената държава-членка е длъжна да отговори в рамките на шест седмици.

6.   Обменът на информация се извършва по искане на държава-членка и може да стане само между органи, за чието посочване от всяка държава-членка е била уведомена Комисията, която от своя страна информира другите държави-членки за това.

7.   Обменената информация може да бъде използвана само за целите, предвидени в параграф 1. Във всяка отделна държава-членка подобна информация в зависимост от вида си и от правомощията на приемащия орган, може да бъде съобщена само на органите и съдилищата, на които са вменени функциите по:

а)	определяне на държавата-членка, компетентна за разглеждане на молбите за убежище;

б)	разглеждане на молбите за убежище;

в)	изпълнение на всяко задължение, произтичащо от настоящия регламент.

8.   Държавата-членка, която предава информацията, следи тя да е точна и актуализирана. Ако се окаже, че тази държава-членка е предала неточна информация или такава, която не би трябвало да бъде предадена, приемащите държави-членки се информират за това незабавно. Те са длъжни да коригират тази информация или да я изтрият.

9.   Търсещият убежище има правото да бъде информиран по негово искане за всякакви касаещи го данни, които се обработват.

Ако той установи, че тази информация е била обработена в нарушение на настоящия регламент или на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (8), по-специално защото е непълна или неточна, той има право да иска поправяне, заличаването или блокирането ѝ.

Органът, който извършва поправянето, заличаването или блокирането на данните, информира за това в зависимост от конкретния случай предаващата или приемащата тази информация държава-членка.

10.   Във всяка заинтересована държава-членка предаването или получаването на обменена информация се отбелязва в личното досие на всяко заинтересовано лице и/или в регистър.

11.   Обменената информация се съхранява за срок не по-дълъг от онзи, който е необходим за целите, за които е обменена.

12.   Ако данните не са обработени автоматично или не се съдържат, или не са предназначени да бъдат въведени във файл, всяка държава-членка предприема подходящи мерки, за да осигури спазването на настоящия член чрез ефективни средства за контрол.

Член 22

1.   Държавите-членки съобщават на Комисията органите, които са отговорни за изпълнението на задълженията по настоящия регламент, и следи тези органи да разполагат с нужните ресурси, за да изпълняват своите задачи, и по-специално, за да отговарят в предписаните срокове на искания за информация, искания за поемане на отговорността и искания за обратно приемане на лица, търсещи убежище.

2.   Правилата, отнасящи се до въвеждането на обезопасени средства за предаване на данни по електронен път между упоменатите в параграф 1 органи за предаване на искания и с цел гарантиране автоматичното получаване от изпращачите на електронно потвърждение за доставянето им, се създават по реда на член 27, параграф 2.

Член 23

1.   Държавите-членки могат да установяват помежду си на двустранна основа административни договорености във връзка с практическите детайли по изпълнението на настоящия регламент с цел да улеснят неговото прилагане и да повишат неговата ефективност. Тези договорености могат да имат за предмет:

а)	обмен на служители за връзка;

б)	опростяване на процедурите и скъсяване на сроковете за предаване и разглеждане на исканията за поемане на отговорността или за обратно приемане на търсещите убежище;

2.   Договореностите по параграф 1 се съобщават на Комисията. Комисията проверява дали договореностите по параграф 1, буква б) не нарушават разпоредбите на настоящия регламент.

ГЛАВА VІІ

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 24

1.   Настоящият регламент заменя Конвенцията за определяне компетентна държава за разглеждането на молби за убежище, които са подадени в една от държавите-членки на Европейските общности, подписана в Дъблин на 15 юни 1990 г. (Дъблинска конвенция).

2.   Независимо от това, за да се осигури приемствеността на разпоредбите, уреждащи определянето на държавата-членка, компетентна за разглеждане на молба за убежище, когато молбата за убежище е била подадена след упоменатите в член 29, втери параграф обстоятелства, които са в състояние да повлекат след себе си компетентността на държава-членка по силата на настоящия регламент, се взимат под внимание дори ако предшестват тази дата, с изключение на упоменатите в член 10, параграф 2 обстоятелства.

3.   Когато в Регламент (ЕО) № 2725/2000 се прави позоваване на Дъблинската конвенция, това позоваване се разбира като позоваване на настоящия регламент.

Член 25

1.   Сроковете, предвидени в настоящия регламент, се изчисляват по следния начин:

а)	ако даден срок, изразен в дни, седмици или месеци, трябва да се изчисли от момента, в който настъпва дадено събитие или се извършва дадено действие, денят, в който настъпи това явление или се извърши това действие, не се включва в този срок;

б)

даден срок, изразен в седмици или месеци, завършва с изтичането на деня, който, през последната седмица или месец, носи същото име или число, както денят, през който е настъпило събитието или е било извършено действието, от които следва да се отчита срокът. Ако в рамките на срок, изразен в месеци, денят, на който той трябва да изтече, не настъпва през последния месец, срокът завършва с изтичането на последния ден от този месец;

в)	в сроковете се включват съботните, неделните дни и официалните празници във всяка от заинтересованите държави-членки.

2.   Исканията и отговорите се изпращат с използване на всякакви средства, предоставящи доказателство за получаването.

Член 26

По отношение на Френската република настоящият регламент се прилага само за нейната европейската територия.

Член 27

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   В случай че се извършва позоваване на настоящия параграф, прилагат се разпоредбите на членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО.

Предвиденият в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО срок се определя на три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 28

Най-късно три години след датата, упомената в член 20, параграф 1, Комисията докладва пред Европейския парламент и пред Съвета за прилагането на настоящия регламент и при нужда предлага нужните изменения. Държавите-членки предават на Комисията всяка информация, която е подходяща за изготвянето на този доклад, най-късно шест месеца, преди да изтече този срок.

След като представи посоченият доклад, Комисията се отчита пред Европейския парламент и пред Съвета за приложението на настоящия регламент едновременно с представянето на докладите си относно въвеждането на системата Евродак, предвидени в член 24, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 2725/2000.

Член 29

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага за молби за убежище, които са подадени след първия ден на шестия месец след влизането му в сила и, считано от тази дата, ще се прилага за всяко искане за поемане на отговорността или за обратно приемане на търсещи убежище лица, независимо от датата, на която е подадена молбата. Държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, представена преди тази дата, се определя в съответствие с критериите, изложени в Дъблинската конвенция.

---

(1)  ОВ C 304 E, 30.10.2001 г., стр. 192.

(2)  Становище от 9 април 2002 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3)  ОВ C 125, 27.5.2002 г., стр. 28.

(4)  ОВ C 254, 19.8.1997 г., стр. 1.

(5)  ОВ L 316, 15.12.2000 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7)  ОВ L 364, 18.12.2000 г., стр. 1.

(8)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

---