15.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 198/24

1)

Следва ли разпоредбите на член 4 от Директива 2002/47/ЕО (1) относно финансовите обезпечения, във връзка със съображения 1 и 4 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че същите са приложими само по отношение на сетълмента в системите за сетълмент на ценни книжа или тези разпоредби се прилагат и по отношение на всяка сметка, открита в банка, включително разплащателна сметка, която не се използва за сетълмент на сделки с ценни книжа?

2)

Следва ли разпоредбите на членове 8 и 3 от Директива 2002/47/ЕО, във връзка със съображения 3 и 5 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че целта на Директивата е да осигури изключително благоприятно приоритетно третиране на кредитните институции в случаите на несъстоятелност на техни клиенти, по-конкретно спрямо останалите кредитори на тези клиенти като работници и служители — за вземанията им за трудово възнаграждение, държавата — за публични вземания и обезпечените кредитори, вземанията на които са гарантирани с обезпечения, ползващи се с обществено доверие?

3)

Трябва ли член 1, параграф 2, буква д) от Директива 2002/47/ЕО да се тълкува като разпоредба за минимална или като разпоредба за пълна хармонизация, т.е. трябва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да разпростират действието ѝ по отношение на субекти, които са изрично изключени от приложното поле на Директивата?

4)

Директно приложима ли е разпоредбата на член 1, параграф 2, буква д) от Директива 2002/47/ЕО?

5)

Ако целта и обхватът на Директива 2002/47/ЕО са по-ограничени от действителната цел и обхват на националния закон, приемането на който е формално оправдано със задължението за транспониране на Директивата, допустимо ли е тълкуването на Директивата да бъде използвано за обезсилване на клауза като разглежданата в главното производство за финансово обезпечение, предоставено като залог, основана на националния закон?