Жалба, подадена на 11 октомври 2010 г. — Франция/Комисия

(Дело T-488/10)

()

2011/C 13/53

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френската република (представители: E. Belliard, G. de Bergues и N. Rouam)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят иска да бъде отменено решението на Европейската комисия № C(2010) 5229 от 28 юли 2010 година относно съкращаването на част от участието на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) на основание на един-единствен документ за определяне на цел № 1 за структурна намеса на Общността в региона на Мартиника във Франция. С това решение се отменя цялото участие на ЕФРР, отпуснато във връзка с големия проект „Village de vacances Club Méditerranée-Les Boucaniers“ в размер на 12 460 000 EUR.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва четири правни основания.

С първото си правно основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 2, параграф 1 от Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагането на обществени поръчки за строителство (1), приемайки че поръчките за строителство, сключени за обновяването и разширяването на „Club Méditerranée-Les Boucaniers“, са поръчки за строителство, субсидирани пряко с повече от 50 % от възлагащите органи. Всъщност тези поръчки били субсидирани само в размер на 29,92 % от цената на проекта. Данъчните облекчения, от които са се ползвали съдружниците в частните дружества поради инвестициите си в проекта, не можели да се считат за субсидия по смисъла на член 2, параграф 1 от Директива 93/37/ЕИО.

С второто си правно основание, което се разделя на две части, жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила член 2, параграф 2 от Директива 93/37/ЕИО, приемайки че поръчките за строителство за обновяването и разширяването на „Club Méditerranée-Les Boucaniers“ се отнасят до строителни работи, свързани с екипировки в областта на спора, развлеченията и отдиха по смисъла на тази разпоредба.

От една страна, жалбоподателят приема, че Комисията е трябвало да вземе предвид общата класификация на икономическите дейности в Европейските общности (NACE), установена с Регламент № 3037/90 (2), към която препраща член 2, параграф 2 от Директива 93/37/ЕИО. Тази класификация правела разлика между, от една страна, хотелиерство и ресторантьорство и, от друга страна, развлекателни, културни и спортни дейности.

От друга страна, жалбоподателят приема, че член 2, параграф 2 от Директива 93/37/ЕИО се отнася до поръчки, които по естеството си спадат към традиционните нужди на възлагащите органи и следователно са насочени към екипировките в областта на спора, развлеченията и отдиха, които са отворени за всички, а не са запазени единствено за частна клиентела.

С третото си правно основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е нарушила задължението си за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС, като не е посочила ясно и недвусмислено причините, поради които работите по обновяването и разширяването на „Club Méditerranée-Les Boucaniers“ се отнасят до строителни работи относно екипировки в областта на спора, развлеченията и отдиха по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 93/37/ЕИО.

С четвъртото си правно основание жалбоподателят поддържа, при условията на евентуалност, че Комисията е нарушила принципа на пропорционалност, запазвайки процент на корекция от 100 % върху субсидията от ЕФРР, докато работите относно екипировките в областта на спора, развлеченията и отдиха представлявали малко по-малко от 10 % от проекта.

(1)  ОВ L 199, стр. 54.

(2)  Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета от 9 октомври 1990 година относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност (ОВ L 293, стр. 1; Специално издание на български език, глава 2, том 4, стр. 216).