EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62008CA0192

Дело C-192/08: Решение на Съда (втори състав) от 12 ноември 2009 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus, Финландия) — TeliaSonera Finland Oyj/iMEZ Ab (Сектор на далекосъобщенията — Електронни съобщения — Директива 2002/19/ЕО — Член 4, параграф 1 — Мрежи и услуги — Споразумения за взаимосвързаност между далекосъобщителни предприятия — Задължение за добросъвестно договаряне — Понятие оператор на обществени съобщителни мрежи — Членове 5 и 8 — Компетентност на националните регулаторни органи — Предприятие без значителна пазарна сила)

OB C 11, 16.1.2010, p. 3–3 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

16.1.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 11/3


Решение на Съда (втори състав) от 12 ноември 2009 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus, Финландия) — TeliaSonera Finland Oyj/iMEZ Ab

(Дело C-192/08) (1)

(Сектор на далекосъобщенията - Електронни съобщения - Директива 2002/19/ЕО - Член 4, параграф 1 - Мрежи и услуги - Споразумения за взаимосвързаност между далекосъобщителни предприятия - Задължение за добросъвестно договаряне - Понятие „оператор на обществени съобщителни мрежи“ - Членове 5 и 8 - Компетентност на националните регулаторни органи - Предприятие без значителна пазарна сила)

2010/C 11/04

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: TeliaSonera Finland Oyj

В присъствието на: iMEZ Ab

Предмет

Преюдициално запитване — Korkein hallinto-oikeus — Тълкуване на член 4, параграф 1, на член 5 и член 8 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) (ОВ L 108, стp. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 169) — Национално законодателство, което задължава всяко далекосъобщително предприятие да договаря взаимосвързаност с други далекосъобщителни предприятия — Обхват на задължението за договаряне и изисквания, които могат да бъдат наложени от националния регулаторен орган

Диспозитив

1.

Член 4, параграф 1 от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа) във връзка със съображения 5, 6, 8 и 19, както и с членове 5 и 8 от тази директива не допуска национално законодателство като Закона за пазара на далекосъобщенията (Viestintämarkkinalaki) от 23 май 2003 година, доколкото това законодателство не ограничава само до операторите на обществени съобщителни мрежи възможността за позоваване на задължението за договаряне на взаимосвързаност на мрежи. Запитващата юрисдикция следва да определи дали с оглед на статута и характера им разглежданите в главното производство оператори могат да бъдат квалифицирани като оператори на обществени съобщителни мрежи.

2.

Национален регулаторен орган може да счита, че задължението за договаряне на взаимосвързаност не е спазено, когато предприятие, което не притежава значителна пазарна сила, предлага на друго предприятие взаимосвързаност при едностранно наложени условия, които могат да възпрепятстват развитието на конкурентен пазар на дребно, когато тези условия са пречка клиентите на второто предприятие да ползват услугите на последното.

3.

Национален регулаторен орган може да разпореди на предприятие, което няма значителна пазарна сила, но контролира достъпа до крайните потребители, да договаря добросъвестно с друго предприятие или взаимосвързаност на съответните две мрежи, ако лицето, което моли за подобен достъп, трябва да се квалифицира като оператор на обществени съобщителни мрежи, или оперативна съвместимост на услугите относно текстовите и мултимедийните съобщения, ако това лице не може да бъде квалифицирано по този начин.


(1)  ОВ C 197, 2.8.2008 г.


Top