EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32007R1393

Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела ( връчване на документи ) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета

OB L 324, 10.12.2007, p. 79–120 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

Този документ е публикуван в специално издание (HR)

Legal status of the document In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2007/1393/oj

10.12.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 324/79


РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1393/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 ноември 2007 година

относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 61, буква в) и член 67, параграф 5, второ тире от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива Съюза като пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което е гарантирано свободното движение на хора. За да създаде такова пространство, Общността трябва, наред с другото, да приеме мерките, свързани със съдебното сътрудничество по граждански дела, необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Правилното функциониране на вътрешния пазар изисква подобряване и ускоряване на предаването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела за връчване от една от държавите-членки в друга.

(3)

С акт от 26 май 1997 г. (3) Съветът изготви Конвенция за връчването на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки и препоръча приемането ѝ от държавите-членки в съответствие с техните конституционни разпоредби. Посочената конвенция не е влязла в сила. Необходимо е да се осигури приемственост по отношение на резултатите от преговорите за сключване на конвенцията.

(4)

На 29 май 2000 г. Съветът прие Регламент (ЕО) № 1348/2000 за връчване на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела в държавите-членки (4). В по-голямата си част съдържанието на посочения регламент се основава на конвенцията.

(5)

На 1 октомври 2004 г. Комисията прие доклад относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1348/2000. В заключение в доклада се изтъква, че прилагането на Регламент (ЕО) № 1348/2000 като цяло е подобрило и ускорило предаването и връчването на документи между държавите-членки от влизането му в сила през 2001 г., но че все пак прилагането на определени разпоредби не е напълно задоволително.

(6)

Ефективността и бързината на съдебното производство по граждански дела изискват прякото и бързо изпращане на съдебни и извънсъдебни документи между местни органи, определени от държавите-членки. Държавите-членки могат да заявят намерението си да определят само по един орган за изпращане или получаване на такива документи или един орган, който да изпълнява и двете функции, за срок от пет години. Правомощията на този орган обаче могат да се подновяват на всеки пет години.

(7)

Бързината на предаването предполага използването на всички подходящи средства, при положение че се спазват някои условия, отнасящи се до четливостта и достоверността на получените документи. Сигурността на предаването изисква изпращаният документ да се придружава от формуляр-образец, който се попълва на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където следва да се извърши връчването, или на друг език, приет от съответната държава-членка.

(8)

Настоящият регламент не следва да се прилага при връчване на документ на упълномощен представител на страната по делото в държавата-членка, в която се гледа делото, независимо от местопребиваването на тази страна.

(9)

Връчването на документа следва да се извърши възможно най-бързо и във всеки случай в едномесечен срок от получаването му от получаващия орган.

(10)

За да се гарантира ефективността на настоящия регламент, възможността за отказ за връчване на документи следва да се ограничи до изключителни случаи.

(11)

За улесняване на предаването и връчването на документи между държавите-членки следва да се използват формуляр-образците от приложенията към настоящия регламент.

(12)

Получаващият орган следва да уведоми адресата писмено чрез формуляр-образец, че може да откаже да приеме документа, който следва да се връчи, в момента на самото връчване или като го върне на получаващия орган в едноседмичен срок, ако документът не е нито на език, който разбира, нито на официалния език или на един от официалните езици на мястото на връчването. Това правило важи и за последващо връчване, след като адресатът вече е упражнил правото си на отказ. Тези отнасящи се до отказа правила следва да се прилагат и при връчване чрез дипломатически или консулски представителства, връчване чрез пощенска услуга и пряко връчване. Следва да се приеме за установено, че връчването на документ, за който е налице отказ, може да бъде повторено, като на адресата се връчи превод на документа.

(13)

Бързината при предаването предполага документите да се връчват в рамките на няколко дни след получаването им. Ако обаче връчването не е извършено в едномесечен срок, получаващият орган следва да уведоми за това предаващия орган. Изтичането на този срок не следва да означава, че молбата трябва да се върне на предаващия орган в случаите, когато е очевидно, че връчването може да се осъществи в разумен срок.

(14)

Получаващият орган следва да продължи да взема всички необходими мерки за осъществяване на връчването на документа и в случаите, когато не е било възможно връчването да се извърши в срок от един месец, например защото ответникът е бил в отпуск и не е бил в дома си или е бил в командировка и не е бил на работното си място. Въпреки това, за да се избегне неограничено във времето задължение за получаващия орган да взема мерки за осъществяване на връчването на даден документ, предаващият орган следва да може да посочи във формуляр-образеца срок, след който връчването вече не е необходимо.

(15)

Тъй като процесуалните правила на отделните държави-членки се различават, не съвпадат и датите, приети за дати на връчването. Предвид това положение и евентуалните трудности, които могат да възникнат, в настоящия регламент следва да се предвиди система, съгласно която датата на връчване се определя от законодателството на държавата-членка, до която е отправена молбата. Когато обаче, съгласно законодателството на дадена държава-членка, документът трябва да се връчи в рамките на определен срок, датата, която се взема предвид по отношение на заявителя, следва да бъде датата, определена от законодателството на тази държава-членка. Тази система с двойни дати съществува само в ограничен брой държави-членки. Държавите-членки, които прилагат тази система, следва да съобщят това на Комисията, която публикува тази информация в Официален вестник на Европейския съюз и я предоставя за ползване чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета (5).

(16)

За улесняване достъпа до правосъдие разходите, свързани с ангажирането на съдебен служител или лице, компетентно според законодателството на държавата-членка адресат, следва да съответстват на еднократна такса с определен размер, посочен предварително от тази държава-членка, при която са спазени принципите за пропорционалност и липса на дискриминация. Изискването за еднократна такса с определен размер не следва да засяга възможността държавите-членки да определят различни такси за различни видове връчване, ако са спазени тези принципи.

(17)

Всяка държава-членка следва да е свободна да извършва връчването на документи на лица, пребиваващи в друга държава-членка, пряко чрез пощенска услуга, с препоръчано писмо с обратна разписка или равностойна на нея услуга.

(18)

Всяко лице, заинтересовано от съдебно производство, следва да има възможност да осъществи връчване на документи пряко посредством съдебни служители, длъжностни лица или други компетентни лица от държавата-членка адресат, когато такова пряко връчване се допуска от законодателството на тази държава-членка.

(19)

Комисията следва да изготви наръчник, съдържащ необходимата за правилното прилагане на настоящия регламент информация, който следва да бъде достъпен за ползване чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела. Комисията и държавите-членки следва да положат всички усилия за осигуряване на актуализирана и пълна информация, особено що се отнася до данните за връзка с получаващите и предаващите органи.

(20)

При изчисляване на периодите и сроковете, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилага Регламент (ЕИО, Eвратом) № 1182/71 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (6).

(21)

Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(22)

В частност, на Комисията следва да се предоставят правомощия да актуализира и извършва технически изменения във формуляр-образците, включени в приложенията. Тъй като посочените мерки имат общ характер и целят изменение или заличаване на несъществени елементи на настоящия регламент, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(23)

Настоящият регламент има предимство пред разпоредбите на двустранните или многостранните споразумения или договорености със същото приложно поле, сключени от държавите-членки, и по-специално пред протокола, приложен към Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. (8), и пред Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г. (9) в отношенията между държавите-членки, страни по тези конвенции. Настоящият регламент не е пречка за държавите-членки да изпълняват или сключват споразумения или договорености за ускоряване или опростяване на процедурите за предаване на документи, ако тези споразумения или договорености са съвместими с настоящия регламент.

(24)

Информацията, предавана в изпълнение на настоящия регламент, се ползва с подходяща защита. Този въпрос попада в приложното поле на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (10) и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (11).

(25)

Не по-късно от 1 юни 2011 г. и за срок от пет години след това Комисията следва да прави преразглеждане на прилагането на настоящия регламент и да предлага измененията, които смята за необходими.

(26)

Тъй като целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, с оглед на обхвата и последиците на настоящия регламент, могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(27)

За да станат правилата по-лесно достъпни и понятни, Регламент (ЕО) № 1348/2000 следва да бъде отменен и заменен от настоящия регламент.

(28)

В съответствие с член 3 от Протокола относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Обединеното кралство и Ирландия участват в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(29)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не взима участие в приемането на настоящия регламент и не е обвързана с него, нито с неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за граждански или търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава-членка в друга. По специално, регламентът не се прилага по отношение на данъчни, митнически и административни дела или по отношение на отговорността на държавата за действие или бездействие при упражняване на държавната власт („acta iure imperii“).

2.   Настоящият регламент не се прилага, когато адресът на получателя на документа, който трябва да се връчи, е неизвестен.

3.   В настоящия регламент с понятието „държави-членки“ се означават държавите-членки с изключение на Дания.

Член 2

Предаващи и получаващи органи

1.   Всяка държава-членка определя държавни длъжностни лица, органи или други лица, наричани по-долу „предаващи органи“, които са компетентни да изпращат съдебни и извънсъдебни документи за връчване в друга държава-членка.

2.   Всяка държава-членка определя държавни длъжностни лица, органи или други лица, наричани по-долу „получаващи органи“, които са компетентни да получават съдебни и извънсъдебни документи от друга държава-членка.

3.   Всяка държава-членка може да определи един предаващ и един получаващ орган или един орган, който да изпълнява и двете функции. Федералните държави, държавите, в които се прилагат няколко правни системи, и държавите с автономни териториални единици са свободни да определят повече от един такъв орган. Това посочване е с петгодишен срок на валидност и може да бъде подновявано на всеки пет години.

4.   Всяка държава-членка предоставя на Комисията следната информация:

а)

наименованията и адресите на получаващите органи по параграфи 2 и 3;

б)

териториалните граници на тяхната компетентност;

в)

начините за получаване на документите, които тези органи могат да използват; и

г)

езиците, които те могат да използват при попълване на формуляр-образеца, съдържащ се в приложение I.

Държавите-членки уведомяват Комисията за всяко последващо изменение на тази информация.

Член 3

Централен орган

Всяка държава-членка определя централен орган, отговорен за:

а)

предоставяне на информация на предаващите органи;

б)

търсене на решения на всички проблеми, които може да възникнат в процеса на предаване на документите за връчване;

в)

изпращане в изключителни случаи, по искане на предаващ орган, на молба за връчване на компетентния получаващ орган.

Федерални държави, държави, в които се прилагат няколко правни системи, и държави с автономни териториални единици са свободни да определят повече от един централен орган.

ГЛАВА II

СЪДЕБНИ ДОКУМЕНТИ

Раздел 1

Предаване и връчване на съдебни документи

Член 4

Предаване на документи

1.   Съдебните документи се предават пряко и възможно най-бързо между органите, определени съгласно член 2.

2.   Предаването на документи, молби, потвърждения, разписки, удостоверения и всякакви други документи между предаващи и получаващи органи може да се осъществява по всякакви подходящи начини, при условие че съдържанието на получения документ е достоверно и съответства на това на изпращания документ и че цялата информация в него се чете лесно.

3.   Документът, който трябва да се предаде, се придружава от молба, изготвена при използване на формуляр-образеца, установен в приложение I. Този формуляр се попълва на официалния език на държавата-членка — адресат, или, ако в тази държава-членка има няколко официални езика, на официалния език или на един от официалните езици на мястото, където трябва да се извърши връчването, или на друг език, който тази държава-членка е посочила, че може да приеме. Всяка държава-членка посочва официалния език или езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния собствен, които са приемливи за нея за попълване на формуляра.

4.   Предаваните документи и всички придружаващи ги документи не подлежат на легализация или друга подобна формалност.

5.   В случай че предаващият орган желае копие от документа да бъде върнато заедно с удостоверението по член 10, той изпраща документа в два екземпляра.

Член 5

Превод на документите

1.   Заявителят се уведомява от предаващия орган, до който той отправя документа с цел неговото предаване, че адресатът може да откаже да го приеме, ако той не е на един от езиците, предвидени в член 8.

2.   Заявителят поема всички разходи по превода преди предаването на документа, без това да засяга евентуални последващи решения на съда или на компетентния орган относно присъждането на такива разходи.

Член 6

Получаване на документи от получаващия орган

1.   При получаване на документ получаващият орган изпраща разписка на предаващия орган във възможно най-кратък срок и във всеки случай не по-късно от седем дни от получаването, по най-бързия възможен начин, като използва формуляр-образеца, установен в приложение I.

2.   В случай че молбата за връчване не може да бъде изпълнена въз основа на предадените информация или документи, получаващият орган се свързва с предаващия орган по възможно най-бързия начин с цел да се осигурят липсващите информация или документи.

3.   Ако молбата за връчване попада очевидно извън приложното поле на настоящия регламент или връчването е невъзможно поради неспазване на формалните изисквания, след получаването им молбата и изпратените документи се връщат на предаващия орган заедно с уведомление за връщане, съставено съгласно формуляр-образеца, даден в приложение I.

4.   Ако получаващ орган получи документ за връчване, но не може да извърши връчването поради липса на териториална компетентност, той препраща документа и молбата на териториално компетентния получаващ орган в същата държава-членка, ако молбата отговаря на условията, предвидени в член 4, параграф 3, и информира надлежно предаващия орган, като използва формуляр-образеца, посочен в приложение I. При получаване на документа този втори получаващ орган информира предаващия орган по начина, предвиден в параграф 1.

Член 7

Връчване на документи

1.   Получаващият орган сам връчва документа или осигурява връчването му в съответствие със законодателството на държавата-членка адресат, или по специална процедура, поискана от предаващия орган, освен ако този начин е несъвместим със законите на тази държава-членка.

2.   Получаващият орган взема всички необходими мерки за осъществяване на връчването на документа във възможно най-кратък срок и при всички положения в срок един месец от получаването. Ако връчването в срок един месец от получаването се окаже невъзможно, получаващият орган:

а)

информира незабавно предаващия орган посредством удостоверение по формуляр-образеца, посочен в приложение I, което се изготвя при условията, посочени в член 10, параграф 2; и

б)

продължава да предприема всички необходими мерки за осъществяване на връчването на документа, когато връчването изглежда осъществимо в разумен срок, освен ако предаващият орган не е посочил друго.

Член 8

Отказ от приемане на документ

1.   Получаващият орган информира адресата посредством формуляр-образеца, даден в приложение II, че може да откаже да приеме документа, който трябва да се връчи, по време на самото връчване или връщайки документа на получаващия орган в срок една седмица, ако не е написан или не е преведен на един от следните езици:

а)

език, който адресатът разбира;

или

б)

официалния език на държавата-членка адресат, или, при наличие на няколко официални езика в тази държава-членка, официалния език или един от официалните езици на мястото, където трябва да се осъществи връчването.

2.   В случай че получаващият орган е уведомен, че адресатът отказва да получи документа в съответствие с параграф 1, той незабавно уведомява предаващия орган чрез удостоверението, предвидено в член 10, и връща молбата и документите, за които е поискан превод.

3.   Ако адресатът откаже да приеме документа в съответствие с параграф 1, пороците на връчването могат да бъдат отстранени, като документът бъде връчен на адресата съобразно разпоредбите на настоящия регламент, придружен от превод на език, определен в параграф 1. В такъв случай за дата на връчването на документа се смята датата, на която документът, придружен от превода, е връчен в съответствие със законодателството на държавата-членка адресат. Когато обаче, съгласно законодателството на дадена държава-членка, документът трябва да се връчи в рамките на определен период, датата, която се взема предвид по отношение на заявителя, е датата на връчването на първоначалния документ, определена в съответствие с член 9, параграф 2.

4.   Параграфи 1, 2 и 3 се прилагат и за начините на предаване и връчване на съдебни документи, предвидени в раздел 2.

5.   За целите на параграф 1 дипломатическите или консулските представителства, когато връчването се извършва съгласно член 13, или органът или лицето, когато връчването се извършва съгласно член 14, информират адресата, че може да откаже да приеме документа и че всеки отказан документ следва да се изпрати на тези представителства или съответно органи или лица.

Член 9

Дата на връчването

1.   Без да се засягат разпоредбите на член 8, за дата на връчване на документ съгласно член 7 се смята датата, на която документът е връчен в съответствие със законодателството на държавата-членка адресат.

2.   Когато обаче съгласно законодателството на дадена държава-членка документът трябва да се връчи в рамките на определен срок, датата, която се взема предвид по отношение на заявителя, е датата, определена от законодателството на тази държава-членка.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат и за начини на предаване и връчване на съдебни документи, предвидени в раздел 2.

Член 10

Удостоверение за връчване и копие от връчения документ

1.   След като бъдат изпълнени свързаните с връчването на документа формални изисквания, въз основа на формуляр-образеца, посочен в приложение I, се издава удостоверение за тяхното изпълнение, което се адресира до предаващия орган, придружено от копие от връчения документ в случаите, за които се прилага член 4, параграф 5.

2.   Удостоверението се попълва на официалния език или на един от официалните езици на държава-членка, в която е издаден документът, или на друг език, който тази държава-членка е посочила, че може да приеме. Всяка държава-членка посочва официалния език или езици на институциите на Европейския съюз, различни от нейния собствен език, които са приемливи за нея при попълване на формуляра.

Член 11

Разноски по връчването

1.   Връчването на съдебни документи, издадени в държава-членка, не поражда задължение за никакви плащания или възстановяване на такси или разноски за услуги, предоставени от държавата-членка адресат.

2.   Заявителят обаче заплаща или възстановява разноските, които са възникнали от:

а)

използването на съдебен служител или лице, компетентно съгласно законодателството на държавата-членка адресат;

б)

използването на специален начин на връчване.

Разноските, свързани с използването на съдебен служител или лице, компетентно според законодателството на държавата-членка адресат, съответстват на еднократна такса с определен размер, посочен предварително от тази държава-членка, при която са спазени принципите за пропорционалност и липса на дискриминация. Държавите-членки уведомяват Комисията относно такива такси с определени размери.

Раздел 2

Други начини за предаване и връчване на съдебни документи

Член 12

Предаване по консулски или дипломатически път

Всяка държава-членка има право при изключителни обстоятелства да използва консулски или дипломатически път за изпращане на съдебни документи с цел връчване до съответните органи на друга държава-членка, определени съгласно член 2 или 3.

Член 13

Връчване от служители на дипломатически или консулски представителства

1.   Всяка държава-членка има право да връчва съдебни документи на лица, пребиваващи в друга държава-членка, без прилагане на каквато и да е принуда, пряко чрез служителите на своите дипломатически или консулски представителства.

2.   Всяка държава-членка може да заяви в съответствие с член 23, параграф 1, че се противопоставя на такова връчване на нейна територия, освен ако документите трябва да бъдат връчени на граждани на държавата-членка, в която са били издадени.

Член 14

Връчване чрез пощенски услуги

Всяка държава-членка е свободна да извършва връчване на съдебни документи пряко чрез пощенски услуги на лица, пребиваващи в друга държава-членка, посредством препоръчано писмо с обратна разписка или друга равностойна услуга.

Член 15

Пряко връчване

Всяко заинтересовано от съдебното производство лице може да извърши връчване на съдебни документи пряко посредством съдебни служители, длъжностни лица или други компетентни лица от държавата-членка адресат, когато такова пряко връчване се допуска от законодателството на тази държава-членка.

ГЛАВА III

ИЗВЪНСЪДЕБНИ ДОКУМЕНТИ

Член 16

Предаване

Извънсъдебни документи могат да бъдат предадени за връчване в друга държава-членка в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 17

Правила за изпълнение

Мерките, целящи да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, отнасящи се до актуализирането или изготвянето на технически изменения на формуляр-образците от приложения I и II, се приемат съгласно процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 18, параграф 2.

Член 18

Комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5а, параграфи от 1 до 4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Член 19

Неявяване на ответник

1.   Когато се е наложило документът за образуване на съдебно производство или друг равностоен документ да бъде изпратен в друга държава-членка, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящия регламент, и ответникът не се е явил, съдебно решение не се постановява, докато не се установи, че:

а)

документът е бил връчен по начин, предписан от вътрешното право на държавата-членка адресат, за връчване на документи по местни искове срещу лица, намиращи се на нейна територия; или

б)

документът действително е предаден на ответника или е доставен до неговото пребиваване по друг начин, предвиден в настоящия регламент;

и че във всеки един от тези случаи връчването или предаването са извършени в срок, достатъчен, за да позволи на ответника да организира своята защита.

2.   Всяка държава-членка може да заяви в съответствие с член 23, параграф 1, че съдът, независимо от разпоредбите на параграф 1, може да постанови решение, въпреки че не е получено удостоверение, потвърждаващо връчването или предаването, ако са налице следните условия:

а)

документът е предаден по един от начините, предвидени в настоящия регламент;

б)

период, не по-къс от шест месеца, определен като достатъчен от съдията по делото, е изминал от деня на предаване на документа;

в)

не е получено никакво удостоверение, въпреки че са положени всички необходими усилия за неговото получаване чрез компетентните власти или органи на държавата-членка адресат.

3.   Независимо от разпоредбите на параграфи 1 и 2, при спешни случаи съдът може да разпореди всякакви временни или предпазни мерки.

4.   Когато се е наложило документът за образуване на съдебно производство или друг равностоен документ да бъде изпратен в чужбина, за да бъде връчен съгласно разпоредбите на настоящия регламент, и е постановено решение срещу ответник, който не се е явил, съдията има право да възстанови срока за обжалване на решението по отношение на ответника, ако са спазени следните условия:

а)

ответникът не по своя вина не се е запознал своевременно с документа, за да се защити, или с решението, за да може да го обжалва; и

б)

основанията за обжалване, посочени от ответника, не изглеждат лишени от основание.

Молба за възстановяване на срок се допуска за разглеждане само ако е подадена в разумен срок, след като ответникът е узнал за решението.

Всяка държава-членка може да заяви в съответствие с член 23, параграф 1, че такава молба няма да бъде приета за разглеждане, ако е била подадена след изтичане на срока, който държавата определя в своето съобщение, но който в никакъв случай не е по-малък от една година, считано от постановяване на решението.

5.   Параграф 4 не се прилага за решенията, които се отнасят до гражданското състояние или правоспособността и дееспособността на лицата.

Член 20

Съотношение със споразумения или договорености, по които държавите-членки са страна

1.   В своето приложно поле настоящият регламент има предимство пред разпоредбите на двустранни или многостранни споразумения или договорености, сключени от държавите-членки, и по-специално пред разпоредбите на член IV от протокола към Брюкселската конвенция от 1968 г. и на Хагската конвенция от 15 ноември 1965 г.

2.   Настоящият регламент не пречи отделните държави-членки да изпълняват или сключват споразумения или договорености за допълнително ускоряване или опростяване на процедурите за предаване на документи, ако тези споразумения или договорености са съвместими с настоящия регламент.

3.   Държавите-членки изпращат на Комисията:

а)

копие от посочените в параграф 2 споразумения или договорености, сключени между държавите-членки, както и проекти на такива споразумения или договорености, които те възнамеряват да приемат; и

б)

всяко денонсиране или всички изменения на тези споразумения или договорености.

Член 21

Правна помощ

Настоящият регламент не засяга прилагането на член 23 от Конвенцията за гражданското производство от 17 юли 1905 г., член 24 от Конвенцията за гражданското производство от 1 март 1954 г. или член 13 от Конвенцията за международен достъп до правосъдие от 25 октомври 1980 г. между държавите-членки, страна по тези конвенции.

Член 22

Защита на предадената информация

1.   Информацията, включваща в частност лични данни, която е предадена съгласно настоящия регламент, се използва от получаващия орган само за целта, за която е изпратена.

2.   Получаващите органи осигуряват поверителността на подобна информация в съответствие с тяхното национално право.

3.   Параграфи 1 и 2 не засягат националните закони, които дават право на лицата, за които се отнасят данните, да бъдат информирани относно начина, по който се използва информацията, предавана съгласно настоящия регламент.

4.   Настоящият регламент не засяга директиви 95/46/ЕО и 2002/58/ЕО.

Член 23

Оповестяване и публикуване

1.   Държавите-членки съобщават на Комисията информацията по членове 2, 3, 4, 10, 11, 13, 15 и 19. Държавите-членки съобщават на Комисията дали, съгласно тяхното законодателство, даден документ следва да се връчи в рамките на определен срок, както е посочено в член 8, параграф 3 и член 9, параграф 2.

2.   Комисията публикува оповестената съгласно параграф 1 информация в Официален вестник на Европейския съюз, с изключение на адресите и други данни за връзка на органите и на централните органи, както и териториалните граници на тяхната компетентност.

3.   Комисията изготвя и редовно актуализира наръчник, съдържащ посочената в параграф 1 информация, която се предоставя по електронен път, в частност чрез Европейската съдебна мрежа за граждански и търговски дела.

Член 24

Преразглеждане

Комисията представя на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет доклад за прилагането на настоящия регламент, като отделя специално внимание на ефективността на работата на органите, определени по реда на член 2, и на практическото прилагане на член 3, буква в) и на член 9, не по-късно от 1 юни 2011 г. и на петгодишни интервали след тази дата. При необходимост към доклада се прилагат предложения за адаптиране на настоящия регламент, съответстващи на развитието на системите за уведомяване.

Член 25

Отмяна

1.   Регламент (ЕО) № 1348/2000 се отменя, считано от датата на прилагане на настоящия регламент.

2.   Всяко позоваване на отменения регламент се разбира като позоваване на настоящия регламент и се чете съобразно таблицата на съответствието от приложение III.

Член 26

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 13 ноември 2008 г. с изключение на член 23, който се прилага от 13 август 2008 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите-членки съгласно Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в Страсбург на 13 ноември 2007 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

M. LOBO ANTUNES


(1)  ОВ C 88, 11.4.2006 г., стр. 7.

(2)  Становище на Европейския парламент от 4 юли 2006 г. (ОВ C 303 E, 13.12.2006 г., стр. 69), Обща позиция на Съвета от 28 юни 2007 г. (ОВ C 193 E, 21.8.2007 г., стр. 13) и Позиция на Европейския парламент от 24 октомври 2007 г.

(3)  ОВ C 261, 27.8.1997 г., стр. 1. В същия ден, в който бе изготвена конвенцията, Съветът взе предвид обяснителния доклад за конвенцията, публикуван на страница 26 от посочения брой на Официален вестник.

(4)  ОВ L 160, 30.6.2000 г., стр. 37.

(5)  ОВ L 174, 27.6.2001 г., стр. 25.

(6)  ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(8)  Брюкселска конвенция от 27 септември 1968 г. относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право (ОВ L 299, 31.12.1972 г., стр. 32; консолидирана версия, ОВ C 27, 26.1.1998 г., стр. 1).

(9)  Хагска конвенция от 15 ноември 1965 г. за връчването в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.

(10)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(11)  ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37. Директива, изменена с Директива 2006/24/ЕО (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 54).


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image

Image


ПРИЛОЖЕНИЕ III

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

Регламент (ЕО) № 1348/2000

Настоящият регламент

Член 1, параграф 1

Член 1, параграф 1, първо изречение

Член 1, параграф 1, второ изречение

Член 1, параграф 2

Член 1, параграф 2

Член 1, параграф 3

Член 2

Член 2

Член 3

Член 3

Член 4

Член 4

Член 5

Член 5

Член 6

Член 6

Член 7, параграф 1

Член 7, параграф 1

Член 7, параграф 2, първо изречение

Член 7, параграф 2, първо изречение

Член 7, параграф 2, второ изречение

Член 7, параграф 2, второ изречение (встъпителни думи) и член 7, параграф 2, буква а)

Член 7, параграф 2, буква б)

Член 7, параграф 2, трето изречение

Член 8, параграф 1, встъпителни думи

Член 8, параграф 1, встъпителни думи

Член 8, параграф 1, буква а)

Член 8, параграф 1, буква б)

Член 8, параграф 1, буква б)

Член 8, параграф 1, буква а)

Член 8, параграф 2

Член 8, параграф 2

Член 8, параграфи 3—5

Член 9, параграфи 1 и 2

Член 9, параграфи 1 и 2

Член 9, параграф 3

Член 9, параграф 3

Член 10

Член 10

Член 11, параграф 1

Член 11, параграф 1

Член 11, параграф 2

Член 11, параграф 2, първа алинея

Член 11, параграф 2, втора алинея

Член 12

Член 12

Член 13

Член 13

Член 14, параграф 1

Член 14

Член 14, параграф 2

Член 15, параграф 1

Член 15

Член 15, параграф 2

Член 16

Член 16

Член 17, встъпителни думи

Член 17

Член 17, букви а)—в)

Член 18, параграфи 1 и 2

Член 18, параграфи 1 и 2

Член 18, параграф 3

Член 19

Член 19

Член 20

Член 20

Член 21

Член 21

Член 22

Член 22

Член 23, параграф 1

Член 23, параграф 1, първо изречение

Член 23, параграф 1, второ изречение

Член 23, параграф 2

Член 23, параграф 2

Член 23, параграф 3

Член 24

Член 24

Член 25

Член 25

Член 26

Приложение

Приложение I

Приложение II

Приложение III


Top