19/ 001

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

---

---

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г. Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

31994D0795

---

L 327/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 30 ноември 1994 година

относно съвместно действие, прието от Съвета на основание член К.3, параграф 2, буква б) от Договора за Европейския съюз, по отношение на облекчения при пътуване на ученици от трети страни, които пребивават в държава-членка

(94/795/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Федерална република Германия,

като има предвид, че съгласно член К.1, точка 3 от Договора за Европейския съюз политиката по отношение на граждани на трети страни се счита за въпрос от общ интерес за държавите-членки;

като има предвид, че съгласно член К.1, точка 3, буква а) тази политика включва по-специално определянето на условия за влизане и движение на граждани на трети страни на територията на държавите-членки;

като има предвид, че предоставянето на облекчения при пътуване на ученици, които пребивават законно в Европейския съюз, е израз на следваната от държавите-членки политика, която има за цел по-добра интеграция на гражданите на трети страни,

РЕШИ:

Член 1

1.   Държава-членка не изисква виза от ученик, който не е гражданин на държава-членка, но който пребивава законно в друга държава-членка и който иска да влезе на нейната територия за кратко пребиваване или да премине транзитно през нея, ако:

a)	в рамките на ученическа екскурзия ученикът пътува като член на група ученици от общообразователно училище;

б)

групата се придружава от учител от съответното училище, който може да представи списък на учениците, придружавани от него/нея, издаден от съответното училище съгласно общия образец, включен в приложението, в който: — са посочени учениците, които се придружават, — се документира целта и обстоятелствата на планираното пребиваване или транзитно преминаване;

в)	ученикът представя документ за пътуване, който е валиден за преминаване на съответната граница, освен в случаите по член 2.

2.   Държава-членка може да откаже влизане на ученик, ако той или тя не отговаря на другите условия в националното право, свързани с имиграцията.

Член 2

Списъкът на ученици, който трябва да се представи при пресичане на съответната граница съгласно изискванията на член 1, параграф 1, буква б), се признава за валиден пътен документ във всички държави-членки по смисъла на член 1, параграф 1 буква в), когато:

—	в списъка е включена актуална фотография на всеки ученик от списъка, който не може да удостовери самоличността си с лична карта с фотография,

—	компетентният орган на съответната държава-членка потвърди статуса на пребиваване на ученика, както и неговото или нейното право на повторно влизане, и осигури надлежната заверка на документа,

—	държавата-членка, в която учениците пребивават, съобщи на други държави-членки, че желае настоящия член да се прилага по отношение на нейните собствени списъци.

Член 3

Държавите-членки се договарят да приемат обратно без формалности ученици, които са с местожителство в една държава-членка и са допуснати в друга държава-членка въз основа на настоящото съвместно действие.

Член 4

Ако в изключителни случаи неотложни причини за националната сигурност налагат държава-членка да се позове на възможностите, които са предвидени в член К.2, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, тя може да се отклони от разпоредбите на член 1 от настоящото решение, като отчита интересите на другите държави-членки. Съответната държава-членка информира другите държави-членки за това по подходящ начин. Тези мерки се прилагат до степен и доколкото това е абсолютно необходимо за постигане на целта.

Член 5

1.   Държавите-членки гарантират, че техните национални законодателства са адаптирани в необходимата степен и включват разпоредбите на настоящото съвместно действие във възможно най-кратък срок, най-късно до 30 юни 1995 г.

2.   Държавите-членки информират Генералния секретариат на Съвета относно предприетите за тази цел промени в националното законодателство.

Член 6

Настоящото съвместно действие не засяга други форми на сътрудничество в тази област между отделни държави-членки.

Член 7

1.   Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник.

2.   Членове 1—4 се прилагат от първия ден на втория месец след нотифицирането, което се изисква по силата на член 5, параграф 2, по отношение на извършените промени от последната държава-членка, която извършва тази формалност.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

СПИСЪК НА ПЪТУВАЩИТЕ

за училищни пътувания в Европейския съюз

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

6

---

31995F0073

---

L 062/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 10 март 1995 година

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно Отдела за борба с наркотиците на Европол

(95/73/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Федерална република Германия,

като има предвид, че държавите-членки считат, че е от общ интерес създаването на Отдел за борба с наркотиците на Европол в съответствие с член К.1, параграф 9 от Договора;

като има предвид, че на срещата си, която бе проведена в Люксембург на 28 и 29 юни 1991 г., Европейският съвет отбеляза предложения за създаване на Европейска полицейска служба (Европол), одобри целите, които са посочени в тези предложения, и препоръча тези предложения да бъдат разгледани впоследствие;

като има предвид, че в доклада, който министрите представиха на Европейския съвет на 4 декември 1991 г., те единодушно се съгласиха за създаването на Европол, като се започне със създаване на разузнавателен отдел по наркотиците, който да бъде развит в близкото бъдеще;

като има предвид, че на срещата си, която бе проведена в Маастрихт на 9 и 10 декември 1991 г., Европейският съвет постигна съгласие за създаване на Европол, първоначалната функция на който бе да организира обмяната на информация относно наркотичните вещества между държавите-членки, и инструктира министрите да предприемат възможно най-скоро такива мерки, които са необходими за тази цел;

като има предвид, че на срещата си, която бе проведена в Лисабон на 26 и 27 юни 1992 г., Европейският съвет препоръча изработването на Конвенция за създаването на Европол;

като има предвид, че държавите-членки се нуждаят от сътрудничество в рамките на подходяща структура преди влизане в сила на такава конвенция;

като има предвид, че от гледна точка на спешната необходимост от предприемане на действия относно проблемите, които произтичат от международния незаконен трафик на наркотици, свързани с изпирането на пари и организираната престъпност, министрите препоръчаха на своята специална среща, проведена на 18 септември 1992 г., като първа фаза на Европол да бъде създаването на Отдел за борба с наркотиците на Европол най-късно до 1 януари 1993 г.;

като има предвид, че представителите на правителствата та държавите-членки на срещата на ниво държавни и правителствени ръководители взеха решение за местоположението на седалищата на определени органи и отдели на Европейските общности и на Европол, съгласно което седалището на Европол и на Отдела за борба с наркотиците на Европол бе определено да бъде в Хага;

като има предвид, че държавите-членки вече разполагат с временна рамка за сътрудничество под формата на Отдел за борба с наркотиците на Европол, който е създаден със Споразумението на министрите от 2 юни 1993 г., за създаването на този отдел, който действа от януари 1994 г.;

като има предвид, че на срещата си, която бе проведена на 9 и 10 декември 1994 г. в Есен, Европейският съвет реши да разшири мандата на Отдела за борба с наркотиците на Европол по отношение борбата срещу нелегалната търговия с радиоактивни и ядрени материали, престъпления, които включват нелегалните емигрантски мрежи, нелегалния трафик на коли и свързаните с тях операции по изпиране на пари;

като има предвид, че по време на консултациите на Европейският съвет, които бяха проведени на 9 и 10 декември 1994 г., бе решено, че Конвенцията за създаване на Европол следва да бъде завършена от Европейския съвет най-късно в Кан, и като има предвид, че е налице воля за предприемане на всички стъпки, които са необходими за осъществяването на тази цел,

РЕШИ:

Член 1

По отношение на Отдела за борба с наркотиците на Европол, който беше първоначално създаден с Министерско споразумение от 2 юни 1993 г., наричан по-долу „отдела“, се прилагат посочените по-долу правила.

Член 2

Цели и обхват

1.   Всяка държава-членка изпраща един или повече офицери за връзка в Хага с цел създаване съвместно с останалите офицери за връзка от другите държави-членки на екип, който да сътрудничи в рамките на отдела.

2.   Отделът действа като неоперативен екип за обмен и анализ на информация и разузнаване, доколкото те засягат две или повече държави-членки по отношение на:

а)	незаконния трафик на наркотици;

б)	незаконния трафик на радиоактивни и ядрени вещества;

в)	престъпленията, които са свързани с нелегални емигрантски мрежи;

г)	незаконния трафик на коли;

заедно с престъпните организации, които са свързани с дейности по изпирането на пари.

3.   Отделът има за цел да помага на полицията и другите компетентни органи в рамките на държавите-членки и помежду им за по-ефективна борба с престъпните дейности по параграф 2.

За тази цел членовете на отдела, като действат в съответствие с националното законодателство на техните държави, другите релевантни правни норми и инструкциите, които са дадени от техните държави-членки, изпълняват следните задачи:

а)	обмяна на информация между държавите-членки (включително лична информация) за продължаването на специални разследвания на престъпления, които са свързани с престъпните дейности по параграф 2;

б)	подготовка на доклади за общата обстановка и анализи на престъпните дейности на основата на информация, която не е свързана с лични данни и която е предоставена от държави-членки или от други източници.

Тези дейности на отдела се осъществяват, без да накърняват други форми на двустранно или многостранно сътрудничество в борбата с престъпните дейности по параграф 2 или компетенциите на Европейските общности.

Член 3

Обработка на данните

1.   По отношение на престъпните дейности по член 2, параграф 2 офицерите за връзка в съответствие с разпоредбите на националното законодателство на техните държави, други релевантни правни норми и инструкции, които са дадени от техните държави-членки, съобщават информация, която е свързана с продължаване на специалните наказателни разследвания, които се отнасят до престъпните дейности по член 2, параграф 2, развитието на разузнаването, както и стратегически анализ.

За изпълнение на задачите си офицерите за връзка имат достъп до цялата информация за престъпността и до разузнаването на техните държави-членки.

Трябва да бъде гарантирана защитата на цялата информация от неразрешен достъп и срещу унищожаване, включително чрез гарантиране на физическа защита на системите за обработка на данни и връзки.

2.   Исканията за предоставяне на информация, които са отправени до отдела от полицията или от всяка друга компетентна служба, се предават посредством един централен национален орган. Последният също така отговаря за получаването и предаването на всички предоставени от отдела отговори.

Член 4

Защита на данните

1.   Лични данни се съобщават въз основа на обмен между офицерите за връзка. Всеки от тях действа в съответствие с разпоредбите на националното законодателство, с други релевантни правни норми, както и с инструкциите, дадени от неговата държава-членка, относно обработката на лични данни, в съответствие с всички условия, които са поставени от държавата, предоставила информацията, по отношение на използването на такава информация.

Всеки обмен на информация между държавата, поискала информацията, и държавата, предоставила информацията, се осъществява единствено на двустранна основа посредством офицерите за връзка на тези държави.

В случай че държавата, която предоставя информацията, установи в процеса на отговаряне на искането каквато и да е информация във връзка с престъпните дейности по член 2, параграф 2, която представлява интерес за друга държава-членка, тази информация може да бъде предоставена на разположение на съответната държава-членка чрез използване на нейните офицери за връзка в съответствие с разпоредбите на нейното вътрешно законодателство.

2.   Офицерите за връзка нямат право да прехвърлят каквато и да е лична информация на държави, различни от държавите-членки, или на която и да е международна организация.

В зависимост от степента, в която това се изисква от националното законодателство за защита на информацията, офицерите за връзка поддържат регистър изключително за целите на защитата на информацията, на личната информация, която те са предали в съответствие с параграф 1. Освен това никаква лична информация не се съхранява централно от отдела, независимо дали автоматично или по друг начин.

3.   Държавите-членки препоръчват на техните органи за защита на информацията да гарантират, че дейностите на техните офицери за връзка съответстват на разпоредбите на тяхното национално законодателство за защита на личните данни и че общата база данни на отдела, ако съществува такава, съдържа единствено информация, която не се отнася до лични данни.

С цел да бъде дадена възможност за изпълнението на тези препоръки, държавите-членки предприемат мерки за установяване на това, как техните офицери за връзка сътрудничат с техните компетентни органи за защита на данните.

Член 5

Персонал

1.   Отделът се ръководи от координатор. Освен координатора управленският екип се състои от двама помощник-координатори и от двама други членове, които имат директна йерархична връзка по отношение на координатора и чийто обхват на дейност е специфично определен.

Координаторът, двамата помощник-координатори и другите двама членове на управленския екип се назначават от Съвета в съответствие с процедурите в раздел VI от Договора.

Управленският екип отговаря за ежедневната дейност на отдела. Държавите-членки инструктират техните офицери за връзка да следват инструкциите на координатора в съответствие с разпоредбите на тяхното национално законодателство, други релевантни правни норми и инструкциите, давани от тях.

2.   Освен офицерите за връзка, изпратени директно от държавите-членки, в отдела се изпраща и друг персонал, като броят му се определя по споразумение в Съвета в съответствие с процедурите в глава VI от Договора. Координаторът на отдела се ангажира с назначаването на този персонал.

Член 6

Отговорност

Независимо от задълженията на всяка държава-членка за контролиране на нейните офицери за връзка, Съветът упражнява общ надзор по отношение на дейността на отдела. За тази цел координаторът представя всеки шест месеца писмен доклад за неговото управление и дейностите на отдела. Координаторът също така докладва или предоставя информация при всяко направено от Съвета искане.

Член 7

Финансиране

Държавите-членки поемат разходите на отдела по изпращане на техните офицери за връзка, както и за необходимото оборудване на отдела. Другите разходи за изграждане и поддържане на отдела, които първоначално са покрити от приемащата държава, впоследствие се покриват съвместно от държавите-членки. За тази цел всяка държава-членка прави годишна вноска, която се определя в съответствие с бюджетните правила и процедури на основата на нейния брутен национален продукт (БНП), в зависимост от скалата, която се използва за определяне на размера на собствените ресурси от БНП, които финансират общия бюджет на Европейската общност.

Като основа за справка се използва БНП на всяка държава-членка за предходната година.

Член 8

Влизане в сила

Настоящото съвместно действие влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник. То отменя Министерското споразумение от 2 юни 1993 г. за създаване на Отдел за борба с наркотиците.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

9

---

31995R1683

---

L 164/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1683/95 НА СЪВЕТА

от 29 май 1995 година

за определяне на единен формат за визи

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 100в, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като има предвид, че член 100в, параграф 3 от Договора налага на Съвета да предприеме мерки за приемането на единен формат на виза преди 1 януари 1996 г.,

като има предвид, че приемането на единен формат на виза представлява важна крачка към хармонизацията на политиките в областта на визите; като има предвид, че член 7а от Договора предвижда, че вътрешният пазар се състои от пространство без вътрешни граници, където свободното движение на хората се осигурява в съответствие с разпоредбите на Договора; като има предвид, че тази стъпка следва да бъде считана като изграждане на съгласувано цяло с мерките по дял VI от Договора за създаване на Европейския съюз;

като има предвид, че е от съществено значение единният формат на виза да съдържа цялата необходима информация, както и да отговаря на високи технически стандарти, и по-точно за защита срещу подправяне и фалшификация; като има предвид, че единният формат на виза трябва да бъде пригоден за употреба във всички държави-членки, както и да съдържа общоприети елементи на защита, които да са ясно различими и да са видими с просто око;

като има предвид, че настоящият регламент определя само спецификации, които не са от секретен характер; като има предвид, че съответните спецификации трябва да бъдат допълнени от други, които са секретни, с цел да се предотврати рискът от подправяне и фалшификация и че те не трябва да съдържат лични данни, нито да се отнасят до такива; като има предвид, че правомощията за приемане на по-нататъшни спецификации следва да се предоставят на Комисията;

като има предвид, че за да се гарантира, че съответната информация не се предоставя на по-голям брой лица, отколкото е необходимо, също така е важно всяка държава-членка да определи не повече от един орган, който да отговаря за отпечатване на единния формат на виза, като същевременно държавата-членка е свободна да промени органа при необходимост; като има предвид, че поради съображения за сигурност всяка държава-членка трябва да съобщи на Комисията и на държавите-членки името на компетентния орган;

като има предвид, че за да бъде ефективен, настоящият регламент трябва да бъде приложим към всички видове визи, които са посочени в член 5; като има предвид, че държавите-членки трябва да имат възможността да използват също така единния формат на виза за цели, които са различни от тези, описани в член 5, т. е. да включат видими с невъоръжено око различия, които изключват всякакво объркване с единния формат на виза;

като има предвид, че по отношение на личните данни, които трябва да бъдат въведени в този единен формат на виза съобразно приложението към настоящия регламент, следва да се гарантира съответствие с разпоредбите, които са приети от държавите-членки в областта на защита на данните, както и с релевантното законодателство на Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Издаваните от държавите-членки визи в съответствие с член 5 се изготвят под формата на единен формат (стикер). Те отговарят на спецификациите, които са посочени в приложението.

Член 2

Допълнителни технически спецификации, които да направят визата трудна за подправяне и фалшификация, се приемат в съответствие с процедурата по член 6.

Член 3

1.   Спецификациите по член 2 са секретни и не се публикуват. Те се съобщават единствено на органите, които са определени от държавите-членки за отпечатването, и на лицата, които са надлежно упълномощени от държава-членка или от Комисията.

2.   Всяка държава-членка определя един орган, който да е отговорен за отпечатването на визите. Тя съобщава името на органа на Комисията и на останалите държави-членки. Един и същ орган може да бъде определен от две или повече държави-членки. Всяка държава-членка си запазва правото да смени органа. Тя съответно информира за това Комисията и останалите държави-членки.

Член 4

1.   Без да се засягат релевантните по-подробни разпоредби относно защита на данните, лицата, на които се издава виза, имат право да проверят личните си данни върху визата и при необходимост да поискат да бъдат направени поправки или заличавания.

2.   Единният формат на виза не съдържа никаква информация, която да бъде разчетена с техническо средство, която да е различна от данните, които се съдържат в клетки 6 — 12 в приложението или които фигурират в съответния документ за пътуване.

Член 5

По смисъла на настоящия регламент под „виза“ се разбира разрешението, което се издава, или взетото решение от държава-членка, което се изисква за влизане на нейна територия с цел:

—	пребиваване в съответната държава-членка или в няколко държави-членки за не повече от три месеца,

—	транзитно преминаване през територията или транзитната летищна зона на тази държава-членка или на няколко държави-членки.

Член 6

1.   При позоваване на определената в настоящия член процедура се прилагат разпоредбите по-долу.

2.   Комисията се подпомага от комитет, които е съставен от представители на държавите-членки и е председателстван от представителя на Комисията.

Представителят на Комисията предлага на комитета предложение за мерките, които трябва да бъдат предприети. Комитетът дава становището си по предложението в срок, който председателят определя в зависимост от спешността на въпроса. Становището се взима с мнозинството по член 148, параграф 2 от Договора, в случаи на решения, които Съветът е необходимо да приеме по предложение на Комисията. По време на гласуването в комитета гласовете на представителите на държавите-членки се отчитат по процедурата на цитирания член. Председателят не взима участие в гласуването.

3.

а) Комисията приема предвидените мерки, ако са съобразени със становището на комитета. б) Когато предвидените мерки не са в съответствие със становището на комитета или при липса на становище, Комисията предоставя без отлагане на Съвета предложение за мерките, които следва да се предприемат. Ако в случай на изтичане на период от два месеца Съветът не е предприел действие, предложените мерки се приемат от Комисията, освен в случай че Съветът се е произнесъл с обикновено мнозинство срещу въпросните мерки.

Член 7

Когато държавите-членки използват единния формат на виза за цели, които са различни от тези по член 5, следва да бъдат предприети съответни мерки, които гарантират, че е невъзможно всякакво объркване с визата, която е посочена в член 5.

Член 8

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Член 1 започва да се прилага шест месеца след приемането на мерките по член 2.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

13

---

31995F0401

---

L 238/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 25 септември 1995 година

прието от Съвета въз основа на член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно мерките за прилагане на член К.1 от Договора

(95/401/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

За да се постигнат целите, заложени в член К.1 от Договора, Европейският съюз провежда мерки, свързани с обучение, събиране и обмен на информация и опит, семинари, проучвания и публикации, а също така и други оперативни мерки в подкрепа на дейности, свързани със сътрудничеството.

Член 2

Решенията относно финансирането на мерките, описани в член 1, се взимат в съответствие с член К.8, параграф 2 от Договора.

Член 3

Настоящото съвместно действие влиза в сила в деня на неговото приемане.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

14

---

31996F0196

---

L 063/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ОБЩА ПОЗИЦИЯ

от 4 март 1996 година

определена от Съвета на основание на член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно хармонизираното прилагане на определението на термина „бежанец“ по смисъла на член 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 година

(96/196/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква а) от него,

като има предвид, че съгласно член К.1, от Договора, политиката относно убежището е въпрос от взаимен интерес;

като има предвид, че Европейският Съвет на срещата си в Страсбург на 8 и 9 декември 1990 г. постави целите за хармонизиране на политиките на държавите-членки по въпросите на предоставяне на убежище, която беше доразвита от Европейския съвет в Маастрихт на 9 и 10 декември 1991 г. и в Брюксел на 10 и 11 декември 1993 г., както и в съобщението на Комисията за политиките на имиграция и убежище от 23 февруари 1994 г.;

като подчерта значението, което държавите-членки, верни на общата хуманитарна традиция, отдават на необходимостта да се гарантира на бежанците подходяща защита, съгласно разпоредбите на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Протокола от Ню Йорк на 31 януари 1967 г., по-долу наричана „Женевска конвенция“;

след като установи, че Ръководството на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) е полезно помощно средство за държавите-членки при определяне на статута на бежанец;

като има предвид, че за хармонизирано прилагане на критериите за определяне на бежанския статут е от съществено значение за хармонизиране на политиките на убежище в държавите-членки,

ПРИЕ СЛЕДНАТА СЪВМЕСТНА ПОЗИЦИЯ:

—	Насоките за приложение на критериите за признаване и допускане на статута на бежанец се одобряват с настоящото.

—

Тези насоки се съобщават на компетентните административни органи, които отговорят за признаване на статута на бежанците, които с настоящото са поканени да ги приемат за основа, без да се засяга прецедентното право на държавите-членки по въпросите на предоставяне на убежище и съответно техните конституционни позиции.

—	Настоящата съвместна позиция е приета в рамките на конституционните права на правителствата на държавите-членки; тя не обвързва законодателните органи и не може да повлияе решенията на съдебните власти на държавите-членки.

—	Веднъж в годината Съветът разглежда приложението на тези насоки и ако е необходимо, ги адаптира в съответствие с търсенето на убежище.

1.   Признаване на статута на бежанец

Определянето на статута на бежанец се осъществява според критерии, въз основа на които националните компетентни органи решават дали да дадат на търсещия убежище закрилата, предвидена в Женевската конвенция. Настоящият документ се отнася до прилагането на критериите, както са формулирани в член 1 на въпросната Конвенция. Той не засяга по никакъв начин условията, при които дадена държава-членка може, съгласно вътрешното си законодателство, да даде разрешение за оставане на нейна територия лице, чиято сигурност и физическа цялост биха били застрашени, ако се завърне в своята страна, по причини, които не са обхванати от Женевската конвенция, но които са противопоказни за връщането му в страната по произход

2.   Индивидуално или колективно определяне на статута на бежанец

Всяка молба за предоставяне на убежище се разглежда въз основа на фактите и обстоятелствата, посочени за всеки конкретен случай и според преобладаващата обстановка в страната по произход на лицето.

В практиката може да се случи цяла група от населението да бъде подложена на преследване. И в тези случаи молбите се разглеждат индивидуално, дори ако в някои специфични случаи, разглеждането се ограничава до установяване на принадлежността на заинтересуваното лице към въпросната група.

3.   Определяне на доказателства, необходими за признаване на статута на бежанец

Определящ фактор за предоставяне на статут на бежанец съгласно Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката дали това опасение е основателно следва да бъде направена в светлината на обстоятелствата на всеки случай. Задължение на искащия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. След като достоверността на твърденията на искащия убежище бъде достатъчно добре установена, не е необходимо да се търсят детайлни потвърждения на изложените факти, като съмненията следва да се разрешават в полза на искащия убежище, освен ако няма основателни причини това да не се прави.

Фактът, че едно лице е било вече подложено на преследване или е било пряко заплашено с преследване, представлява сериозно указание за риск от преследване, освен ако в последствие не е станала радикална промяна в страната по произход, или в неговите отношения със страната по произход.

Фактът, че преди да отпътува от страната по произход, лицето не е било преследвано или не е било пряко заплашено, не предполага от само себе си, че не може да се позове на основателно опасение за преследване в процедурата по искане на убежище.

4.   Понятието „преследване“ по смисъла на член 1А от Женевската конвенция

Понятието „преследване“, използвано в този документ, е взето от член 1А на Женевската конвенция.

Този термин не е определен в тази конвенция. Не е универсално прието определение нито в заключенията на Изпълнителния комитет на ВКБ, нито в правната литература по въпроса.. Основните насоки на този документ не съдържат определение.

Всеобщо прието е, че, за да може да представлява преследване по смисъла на член 1А, събитията, които са претърпени или представляват заплаха, трябва да:

—

са достатъчно тежки, според тяхното естество или повторение, или да представляват сериозно посегателство на правата на човека, например живота, свободата или физическата цялост, или след преглед на всички елементи в досието се установи, че те очевидно не позволяват на лицето, което ги е претърпяло, да продължи да живее в страната по произход (1), и

—

се основават на една от причините за преследване по член 1А: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политически убеждения. Причините за преследване могат да се застъпват и често са повече от една по отношение на едно лице. Не е от значение фактът, дали тези причини са истински или приписани на заинтересувания от преследвача.

Няколко начина на преследване могат да настъпят съвместно и комбинацията от тези събития, всяко от които само по себе си не представлява преследване, може, според обстоятелствата, да съставлява преследване или да бъде счетена за сериозен мотив за опасения от преследване.

В основните принципи, изложени по-долу, понятието „преследване“ следва да се разбира в съответствие с настоящия раздел.

5.   Произход на преследването

5.1.   Преследване от държавата

Преследването обикновено се осъществява от държавен орган (централизирана или федерална държава, регионални или местни власти) какъвто и статут да има по отношение на международното право, или от партии или организации, упражняват държавната власт.

Освен случаите, когато преследването е брутално, то може да бъде извършено и чрез административни и/или съдебни мерки, които могат да имат вид на законни, но с тях се е злоупотребило и се използват за целите на преследването, или пък се изпълняват в нарушение на закона.

5.1.1.   Законни, административни и полицейски мерки

а)   Общи мерки

Официалните власти на една страна понякога са принудени да вземат съвместни мерки за запазване на обществения ред и сигурността на държавата, в интерес на общественото здраве и пр. Според нуждите тези мерки могат да включват ограничаване на някои свободи. Те могат също така да бъдат съпътствани от използване на сила, като тези ограничения и това използване на сила сами по себе си не са достатъчни за признаване статут на бежанец на лицата, срещу които са използвани. Ако обаче, се установи, че тези мерки са приложени по дискриминационен начин по едно или повече основания по член 1А на Женевската конвенция и биха имали достатъчно сериозни последици, могат да възбудят страх у лицата, които са жертва на неправилното приложение на тези мерки. Това се отнася по-специално за мерките от общ характер, чиято цел е да прикрият мерките от личен характер срещу лицата, които по причините изброени в член 1А има вероятност да бъдат заплашвани от властите.

б)   Мерки срещу определени категории

Мерки, насочени срещу една или повече категории от населението могат да бъдат законни в дадено общество, дори когато налагат особени задължения и ограничения на някои свободи.

Те могат да бъдат от такова естество, че да оправдаят съществуването на опасения от преследване, по-специално когато преследват цел, порицавана от международната общност или когато очевидно не съответстват на поставената цел, или когато приложението им позволява сериозна злоупотреба, като по този начин се цели третиране на определена група по-различно и по-неблагоприятно, отколкото населението като цяло.

в)   Индивидуални мерки

Всяка административна мярка, предприета по отношение на един индивид, която не е във всеобщ интерес, определен по-горе, на едно от основанията по член 1А, която е достатъчно тежка съгласно критериите, описани в Раздел 4 на настоящата съвместна позиция, може да бъде счетена за преследване, по-специално когато е целенасочена, систематична и продължителна.

Затова е важно да се вземат под внимание всички обстоятелства около индивидуалната мярка, на която молителят се позовава, за да се прецени доколко е основателно опасението му от преследване.

При всички гореспоменати случаи е добре да се провери дали има ефективен начин или начини, които биха сложили край на злоупотребата. Като общо правило, преследването ще се определи от факта, че не съществува възможност за обезщетение, или ако съществува, лицето или лицата са лишени от възможността за достъп до тези обезщетения или от факта, че решенията на компетентните власти не са безпристрастни (вж. 5.1.2) или остават без последствие.

5.1.2.   Съдебно преследване

Макар и на вид да изглеждат законни, съдебното преследване или съдебните присъди могат да представляват преследване, когато съдържат дискриминационен елемент и когато са достатъчно тежки според критериите изложени в раздел 4 на настоящата съвместна позиция. Това важи по-специално в следните положения:

а)   В случай на дискриминационни преследвания

Става въпрос за положение, при което наказателната разпоредба е общо приложима, но само някои лица са обект на преследване, което би могло да отговаря на критериите за признаване статут на бежанец. Следователно в приложението на политиката по въпросите на преследването дискриминационният елемент е от основно значение за признаване на статут на бежанец.

б)   В случай на дискриминационно наказание

Наказание или заплаха от такова въз основа на общо приложима наказателна разпоредба се счита за дискриминационно, ако нарушителите на закона се наказват, но някои лица получават по-тежко наказание, въз основа на критериите, които биха могли да доведат до предоставяне на статут на бежанец. От основно значение е дискриминационният елемент на наложеното наказание. Може да има презумпция за преследване в случай на несъразмерна присъда при условие че има връзка с някои от основанията за преследване, посочени в член 1А.

в)   В случай на нарушение на наказателна разпоредба въз основа на основания за преследване

Умишленото нарушение на наказателна разпоредба, общо приложима или приложима само за определени категории лица, въз основа на основанията за преследване, трябва да произтича ясно от изявления или участие в определени действия в страната по произход на искащия убежище или може да бъде обективно последствие от негови характеристики, които биха могли да доведат до предоставяне на статут на бежанец. Определящите елементи са естеството на наказанието, тежестта на наказанието по отношение на извършеното нарушение, съдебната система в областта на правата на човека в страната по произход. Трябва да се провери дали умишленото нарушение на наказателната разпоредба може да бъде счетено за неизбежно, като се има предвид индивидуалното положение на лицето и положението в страната.

5.2.   Преследване от трети страни

Счита се, че преследването от трети страни не влиза в полето на приложение на Женевската конвенция, когато се основава на причините по член 1А от същата конвенция, когато има личностен характер и когато е окуражавано или позволено от властите.Когато властите бездействат, такова преследване дава основание за разглеждането на всяка молба за придобиване на статут на бежанец, в съответствие с националното правосъдие, като се прецени по-специално дали бездействието е било умишлено или не. На засегнатите лица при всяко положение може да им бъде предоставена подходяща форма на защита съгласно националното законодателство.

6.   Гражданска война или други вътрешни или широко обхватни въоръжени конфликти

Само позоваването на гражданска война или вътрешен конфликт и произтичащите опасности не е достатъчно, за да се признае статут на бежанец. Опасението от преследване трябва винаги да се основава на една от причините по член 1А от Женевската конвенция и да има личностен характер.

В тези ситуации преследването може да произтича от законните власти или от трети страни, окуражавани или толерирани от тях, или от власти, които de facto контролират част от територията, на която държавата не може да защити своите граждани.

По принцип използването на военна сила не представлява преследване ако се спазват международните правила на военното право и международно признатите практики; все пак то става преследване, например, когато се установи власт над определена зона, нейните нападения срещу опозицията или населението отговарят на критериите по раздел 4.

В други случаи може да се приложат други форми на защита според националните законодателства.

7.   Причини за преследване

7.1.   Раса

Понятието раса следва да се разбира в широк смисъл и да включва принадлежност към различни етнически групи. Като общо правило може да се приеме, че преследването е на расова основа, когато преследвачът възприема обекта на преследването като принадлежащ към друга расова група, различна от неговата, от което произтича действителна или въображаема разлика и това е мотивът на неговите действия.

7.2.   Религия

Понятието религия може да се разбира в широк смисъл и да включва теистични, не теистични или атеистични вярвания.

Преследването по религиозни причини може да приеме различни форми, от пълна забрана за практикуване на култа и религиозно образование до тежки дискриминационни мерки срещу лицата, принадлежащи към определена религиозна група. За да има преследване на месата и накърняването трябва да бъдат достатъчно тежки според критериите, изложени в раздел 4 на настоящата съвместна позиция. Това може да се отнася до случаи, в които държавата, извън мерките за поддържане на публичния ред, също така забранява или санкционира религиозни активности дори в личния живот.

Преследване по религиозни причини също така може да има, когато посегателствата са насочени срещу лице, което не желае да изповяда никаква религия, отказва да приеме определена религия или не се подчинява изцяло или частично на ритуалите и обичаите, свързани с определена религия.

7.3.   Националност

Не трябва да се разбира изключително в смисъл на гражданство, но също така означава принадлежност към определена група поради културна или езикова идентичност или още чрез връзки с население на друга държава.

7.4.   Политически възгледи

Наличието на политически възгледи, различни от тези на правителството само по себе си не е достатъчно като доказателство за признаването на статут на бежанец; лицето, което иска убежище трябва да покаже, че:

—	властите знаят за неговите политически възгледи или му приписват такива,

—	неговите възгледи не се толерират от властта,

—	поради ситуацията в неговата страна има вероятност от преследване срещу лицето заради наличието на такива възгледи.

7.5.   Социална група

Определена социална група е обикновено съставена от лица от една и съща среда, които имат еднакви навици или еднакъв социален статус и пр.

Опасенията от преследване на това основание може често да се пресичат с опасения от преследване по други причини, например раса, религия или националност.

Принадлежността към социална група може просто да бъде приписвана от преследвача на лицето или на групата, станали жертва на преследването.

В някои случаи социалната група може да не е съществувала до този момент, но може да бъде обособена от общите характеристики на лицата, станали жертва на преследването, защото преследвачът ги възприема като препятствие за постигане на целите си.

8.   Преместване на друго място в страната по произход

Когато се установи ясно, че преследванията са ограничени в една определена част от територията, може да се наложи да се провери дали действително е изпълнено условието по член 1А от Женевската конвенция, според което заинтересуваният „не може или поради такова опасение (от преследване) не иска да разчита на защитата от властите в своята страна“, да се провери дали заинтересуваният не може да намери ефикасна защита в друга част на своята страна, където може логично да се очаква, че той ще се премести.

9.   Бежанец на място

Опасенията от преследване не трябва задължително да са съществували в момента, в който лицето, търсещо убежище е напуснало страната си по произход. Едно лице, което не е имало опасения от преследване в момента, в който е напуснало страната си по произход, може да стане в един по-късен момент „бежанец на място“. Основателен страх от преследване може да произтича от ново положение в страната му по произход след неговото заминаването, което има тежки последствия за него или за дейностите, които развива.

При всяко положение характеристиките на искащия убежище трябва да бъдат такива, че властите в неговата страна по произход знаят или биха могли да узнаят преди опасенията на лицето от преследване да могат да бъдат оправдани.

9.1.   Опасения, произтичащи от ново положение в страната по произход след заминаването на искащия убежище

Политически промени в страната по произход могат да оправдаят опасенията от преследване, но само ако искащият убежище може да докаже, че вследствие на тези промени, той лично би имал основателно опасение от преследване в случай, че се завърне в страната.

9.2.   Опасения по причина на дейности, развивани в чужбина

Статут на бежанец може да бъде признат когато в основата на опасенията от преследване на търсещия убежище стоят дейности, свързани с изразяване и поддържане на убеждения, които са съществували вече в страната по произход или ако обективно са последствие от характеристики на искащият убежище. Все пак такава приемственост не може да бъде изисквана когато заинтересуваният е на възраст, която не предполага, че в страната по произход той е могъл да изгради убеждения.

От друга страна, ако изявата на убежденията има основна цел да създаде условия за придобиване на статута на бежанец, дейностите които лицето развива по принцип не могат да доведат до предоставяне на статут на бежанец, ако това не накърнява правото на заинтересувания да не бъде връщан в страна, в която животът, физическата му цялост или свободата му са застрашени.

10.   Възражения по съвест, неподчинение и дезертьорство

Опасението на едно лице от наказание за възражения по съвест, неподчинение или дезертьорство се разглежда самостоятелно. Сама по себе си то не може да оправдае признаване на статут на бежанец. Наказанието трябва да бъде оценено според принципите, изложени в точка 5.

В случай на неподчинение или дезертьорство, статут на бежанец следва да бъде предоставен на заинтересованото лице, ако самите условия, в които трябва да изпълни военните си задължения, представляват преследване.

По същия начин, статут на бежанец може да се предостави като се вземат предвид всички други изисквания на определението, в случай на наказание поради възражение по съвест, умишлено неподчинение или дезертьорство, свързано с мотиви на съвестта, ако изпълнението на военните задължения води до участието на искащия убежище в действия, които имат отношение към изключителните клаузи на член 1F на Женевската конвенция.

11.   Прекратяване на статута на бежанец (член 1C)

Решението за евентуално отнемане на статута на бежанец на основание член 1C от Женевската конвенция винаги се разглежда индивидуално.

Държавите-членки следва да положат всякакви усилия, доколкото е възможно, чрез обмен на информация да постигнат хармонизация по въпросите на приложението на критериите за отнемане статута на бежанец на основание член 1C.

Обстоятелствата, въз основа на които може да бъде отнет статута на бежанец по силата на член 1C, трябва да имат фундаментален характер, да бъдат определени по обективен начин, който може да бъде контролиран. Информациите на Центъра за информация, дискусии и обмен по въпросите на убежището (Cirea) и ВКБООН могат да изиграят важна роля при взимане на решението.

12.   Член 1D от Женевската конвенция

Лице, което се отказва умишлено от защитата и помощта по член 1D от Женевската конвенция не остава автоматично защитено от разпоредбите на тази конвенция. В този случай качеството на бежанец по принцип се установява по член 1А.

13.   Член 1F от Женевската конвенция

Клаузите на член 1F от Женевската конвенция целят да изключат от защитата на тази конвенция лицата, които не могат да се възползват от международна защита заради престъпленията, които са извършили.

Те също могат да бъдат приложени, когато обстоятелствата се узнаят след като статутът на бежанец е бил предоставен (вж. точка 11).

Като се имат предвид тежките последици на едно такова решение за искащия убежище, член 1F трябва да бъде използван внимателно и след задълбочено проучване, съгласно правилата предвидени в националното законодателство.

13.1.   Член 1F (a)

Престъпленията по член 1F (a) са тези, определени в международните инструменти, по които държавите-членки са страни и в резолюциите, приети от Обединените нации или от други международни или регионални организации доколкото са приети от засегнатата държава-членка.

13.2.   Член 1F (b)

Сериозността на преследването, което се очаква, трябва да бъде преценена по отношение естеството на престъплението, в което заинтересуваният е заподозрян.

Изключително жестоките действия, дори да се претендира, че са предприети с политическа цел, могат да бъдат определени като тежки не-политически престъпления. Това е валидно както за участниците в престъплението, така и за подбудителите.

13.3.   Член 1F (c)

Целите и принципите, залегнали в член 1F (c) са, на първо място, записаните в хартата на Обединените нации, която определя задълженията на държавите, които са я подписали, в отношенията между тях, по-специално тези които се отнасят до запазване на мира, правата на човека и основните свободи.

Член 1F (c) се прилага в случай на нарушение на тези принципи и цели преди всичко от заемащите високи постове в държавата, които пред вид техните отговорности, са заповядали или прибягнали до действия, противоречащи на въпросните цели и принципи, както и лицата, които предвид принадлежността им към силите на реда, са били принудени да поемат лична отговорност за изпълнението на такива действия.

Когато преценяват дали дадено действие може да бъде квалифицирано като противоречащо на целите и принципите на ООН, държавите-членки трябва да вземат предвид конвенциите и резолюциите, приети в тази връзка в рамките на ООН.

---

(1)  Тази формулировка не противоречи на точка 8: „ако съответното лице не може да намери ефикасна защита в друга част на своята страна …“.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

20

---

31996F0197

---

L 063/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 4 март 1996 година

прието от Съвета въз основа на член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно режима на транзитно преминаване през летищата

(96/197/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския Съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата от 23 февруари 1995 година от страна на Френската република,

като има предвид, че определянето на условията за влизане и движение на граждани от трети страни в и в рамките на територията на държавите членки, и борбата с незаконната имиграция от граждани на трети страни, са въпроси от общ интерес съгласно член К.1, параграф 3, букви а) и в) съответно от Договора;

като има предвид, че въздушният маршрут, по-специално когато включва молби за влизане или влизане de facto, по време на транзитно преминаване през летищата, представлява съществен начин да се влезе, с по-специалната цел на незаконно предприемане на местоживеене в рамките на територията на държавите членки;като има предвид, че следва да се търсят подобрения при контрола на този маршрут;

като има предвид, че приложение 9 от Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване установява принципа за свободно транзитно преминаване през територията на международни летища; като има предвид, че държавите, въпреки това може да правят изключения на този основен принцип чрез уведомяване Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO) и да изискват транзитни визи за летищата; като има предвид, че тази възможност следва да е ограничена дотолкова, доколкото да избягва излишни пречки за развитието на въздушния транспорт;

като има предвид, че хармонизирането на политиките на държавите членки в тази област е в съответствие с целите на сигурност и контрол на незаконната имиграция от Договора, като допринасят за хармонизиране на условията на конкуренция между авиолиниите и летищата в държавите членки;

като има предвид, че този въпрос не засяга визите, необходими за преминаване през външните граници на държавите членки и следователно не е обхванат от член 100в, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност, като има предвид, че той е въпреки това от общ интерес и може по-ефективно да бъде решен чрез съвместно действие;

като има предвид, че на държавите членки, които нямат визов режим на летищата следва да се разреши достатъчно време, за да изготвят такъв режим,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

За целите на настоящото съвместно действие „летищна транзитна виза (ЛТВ)“ означава оправомощаване, на което гражданите от дадени трети страни подлежат в изключение на принципа за свободно преминаване, установен в приложение 9 на Чикагската конвенция за международно гражданско въздухоплаване, за транзитно преминаване през международните територии на летищата на държавите членки.

Член 2

1.   Летищната транзитна виза се издава от консулските служби на държавите членки.

2.   Условията за издаване на летищни транзитни визи се определят от всяка държава-членка, подлежат на приемане от Съвета на критериите за предварителните условия за издаване на визи.

При всички случаи консулските служби следва да се уверят, че няма риск за сигурността или риск за незаконна имиграция. Те следва преди всичко да установят, че молбата за летищна транзитна виза е оправдана въз основа на документите, изпратени от кандидата за виза и че тези документи гарантират възможно най-добре влизане в страната на окончателното направление и по-специално чрез представяне на виза, където това се изисква.

3.   С пораждане на действие от момента на влизане в сила на разпоредбите, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 година, който установява единен формуляр за визи (1), държавите членки издават летищни транзитни визи, като използват единния визов формуляр, установен в този регламент.

Член 3

Всяка държава-членка изисква и летищна транзитна виза от граждани на трети страни, включени в съвместния списък към приложението тук, които още нямат виза за влизане или транзитна виза за въпросната държава-членка при преминаване международните територии на летищата, намиращи се в нейната територия.

Член 4

Държава-членка може да разпореди изключение към изискванията за летищна транзитна виза по отношение на граждани от трети държави, включени в съвместния списък към приложението тук, по-специално за:

—	членове на екипажа на самолети и кораби,

—	притежатели на дипломатически, официални или служебни паспорти,

—	притежатели на разрешение за пребиваване или равностойни документи, издадени от държава-членка,

—	притежатели на визи, издадени от държава -членка, или от държава, която е страна по споразумението за Европейското икономическо пространство.

Член 5

Всяка държава-членка решава дали да изисква летищна транзитна виза от граждани на страни, които не са включени в съвместния списък към приложението тук.

Член 6

Всяка държава-членка определя режима на летищния транзит, който да се прилага за лица без гражданство и за бежанци.

Член 7

В рамките на 10 работни дни от влизането в сила на настоящето съвместно действие, държавите-членки уведомяват другите държави-членки и Генералния секретариат на Съвета за предприетите мерки съгласно членове 4, 5 и 6. Тези мерки се публикуват за информация в Официален вестник.

Член 8

Всяка година Председателството на Съвета изготвя доклад относно напредъка в хармонизирането на режима за летищен транзит в рамките на Съюза.

Съветът разглежда всяко предложение за изменение на списъка в приложението тук.

Член 9

Настоящото съвместно действие не предотвратява по-близкото хармонизиране в областта на летищния транзит между някои държави-членки, разширяващо обхвата извън съвместния списък от приложението тук.

Член 10

Настоящото съвместно действие влиза в сила първият ден от шестия месец след публикуването му в Официален вестник.

Въпреки това в случая с Дания, Финландия и Швеция то влиза в сила първия ден от осемнайсетия месец след публикуването му в Официален вестник.

---

(1)  ОВ L 164, 14.7.1995 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Афганистан

Иран

Етиопия

Еритрея

Гана

Ирак

Нигерия

Сомалия

Шри Ланка

Заир

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

23

---

31996D0198

---

L 063/10

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 4 март 1996 година

относно процедура за предупреждаване и неотложност при разпределяне на тежестта при временно приемане и пребиваване на разселени лица

(96/198/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква а) от него,

като взе предвид Резолюция на Съвета от 25 септември 1995 г. за разпределяне на тежестта при временно приемане и пребиваване на разселени лица (1),

като има предвид, че посочената по-горе резолюция трябва да бъде допълнена с оглед ефективното прилагане на заложените в нея принципи, в случаите на кризисни ситуации, които изискват бързи действия;

като има предвид, че в тази връзка е необходимо да се въведе процедура за предупреждаване и неотложност,

РЕШИ:

1.   Откриване на процедурата

По инициатива на председателството на държава-членка или на Комисията може да се свика спешно заседание на Координационния комитет по член К.4, чиито членове след допитване до отговарящите за убежището и имиграцията в съответната държава-членка, могат да констатират съществуването на ситуация, която изисква съгласувано действие от страна на Европейския съюз за временно приемане и пребиваване на изселници.

Когато се предвижда действие от този тип, трябва да бъдат изпълнени условията, постановени в точки 1 и 2 на Резолюцията на Съвета от 25 септември 1995 г.

Председателството, в сътрудничество с Комисията, в светлината на становището на Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и с помощта на Генералният секретариат на Съвета периодично и преди всяко заседание изготвя доклад за ситуацията. Този доклад се изпраща на държавите-членки.

2.   Дневен ред на заседанието

Дневният ред на заседанието може в частност да покрива следното:

—	проучване на ситуацията и оценка на степента на движение на население,

—	оценка на целесъобразността на спешна намеса на ниво Европейски съюз,

—	проучване на други възможности, включително евентуални локални действия,

—	изготвяне на график и дългосрочен план за очакваните нужди по приемане,

—	информация от всяка държава-членка за броя на лицата, които ще приеме, и кога ще ги приеме, в изпълнение на параграф 4 от Резолюцията на Съвета от 25 септември 1995 г.,

—	координация с действията на Комисията в областта на хуманитарната помощ,

—	обмен на информация с върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и координиране на плана за приемане,

—	координация с трети страни.

3.   Решение за разпределяне на тежестта

С оглед изхода от срещата на посочения по-горе координационен комитет се изготвя предложение, което се представя на Съвета за одобрение.

Ако се счете за необходимо в съответствие с параграф 3 от Резолюцията на Съвета от 25 септември 1995 г. и ако в продължение на един месец се постигне споразумение в рамките на координационния комитет, могат да се приложат разпоредбите на Процедурния правилник на Съвета за спешни случаи.

4.   Наблюдение на ситуацията

Конкретните мерки, свързани с приемането на разселените лица, се определят от всяка държава-членка.

Докато продължава кризата, посоченият по-горе координационен комитет може да провежда периодични заседания, които той сам определя, и на основание на параграф 2 от настоящото решение.

---

(1)  ОВ C 262, 7.10.1995 г., стр. 1.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

25

---

31996F0277

---

L 105/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 22 април 1996 година

прието от Съвета въз основа на член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно рамката за обмен на магистрати за връзка за подобряване на съдебното сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз

(96/277/ ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид член К.3, параграф 2, буква б) от Договора за Европейския съюз,

като взе предвид инициативата на Италианската република,

като има предвид, че държавите-членки преценяват, че ще имат общ интерес от приемане на мерки за подобряване на съдебното сътрудничество както в областта на наказателни, така и на граждански въпроси;

като има предвид, че за тази цел обменът на магистрати или служители за връзка между държавите-членки, който по този начин представлява полезна и желана мярка;

като има предвид, че обменът на магистрати за свързване и служители би повишило бързината и ефективността на съдебното сътрудничество и в същото време би улеснило по-доброто взаимно разбиране между правните и съдебни системи на държавите-членки;

като има предвид, че ефективното съдебно сътрудничество по наказателни въпроси може ефективно да подпомогне борбата с всички видове международна престъпност и по-специално организираната престъпност и тероризма, както и измамите, засягащи финансовите интереси на Общността;

като има предвид, че настоящото съвместно действие не засяга съществуващите правила на процедурата за съдебно сътрудничество или обмен на информация между държавите-членки и Комисията, основано на други инструменти;

като приема положителна гледна точка на инициативите, вече предприети от редица държави-членки при изпращане или посрещане на магистрати или служители за връзка, от компетентни власти за съдебно сътрудничество и текущи инициативи за установяване на ефективна мрежа на съдебни контактни точки за борба с международната организирана престъпност;

като прецени необходимостта за определяне на ясна и ползотворна съдебна рамка за инициативи вече предприети за повишаване на ефективността и повишаване на координацията;

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ;

Член 1

Обмен на магистрати за връзка

1.   Настоящото съвместно действие установява рамка за назначаване на длъжност или обмен на магистрати или служители със специализация в процедури на съдебното сътрудничество, наричани по-долу „магистрати за връзка“, както е уредено между държавите-членки въз основа на двустранно или многостранно сътрудничество.

2.   Държавите-членки се споразумяват, че насоките, заложени в настоящото съвместно действие, ще служат при решаване за изпращане на магистрати за връзка до друга държава-членка или обмен на магистрати за връзка.

3.   Главната цел за създаване на рамка за обмен на магистрати за връзка е да се повиши бързината и ефективността на съдебното сътрудничество и да се повиши предаване на информация относно правните и съдебни системи на държавите-членки и да се подобри тяхната работа.

Член 2

Функции на магистратите за връзка

1.   Задачата на магистратите за връзка обикновено включва всяка дейност определена да насърчи и ускори всички форми на съдебното сътрудничество по наказателни и когато е подходящо — по граждански въпроси, по-специално установяване преки връзки с компетентните отдели и съдебни власти на приемащата държава-домакин.

2.   Съгласно разпоредбите, съгласувани между държавата-членка изпращаща и държавата-членка приемаща, задачите на магистратите за връзка може да включват също дейност, свързана с обмен на информация и статистика за повишаване на взаимното разбиране на правните системи и правната база данни на съответните държави и да подкрепи по нататъшните връзки между правните професии на всяка от тези държави.

Член 3

Обмен на информация

Държавите-членки се уведомяват в рамките на Съвета за текущите инициативи и вече предприети за въвеждане на настоящото съвместно действие. Съответните държави-членки изпращат ежегодно информация за техния обмен на магистрати за връзка до Генералния секретариат на Съвета.

Член 4

Заключителна разпоредба

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник и влиза в сила от датата на публикуването му.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

27

---

31996F0443

---

L 185/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 15 юли 1996 година

прието от Съвета въз основа на член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно действията за борба с расизма и ксенофобията

(96/443/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид член К.3, параграф 2, буква б) от Договора за Европейския съюз,

като взе предвид инициативата на Кралство Испания,

като има предвид, че държавите-членки разглеждат приемането на правила във връзка с действията за борба с расизма и ксенофобията като въпрос от общ интерес в съответствие с член К.1, параграф 7 от Договора в частност;

като има предвид заключенията относно расизма и ксенофобията, приети от Европейския съвет в Корфу на 24 и 25 юни 1994 г., в Есен на 9 и 10 декември 1994 г., в Кан на 26 и 27 юни 1995 г. и в Мадрид на 15 и 16 декември 1995 г.;

като има предвид, че Консултативната комисия за расизма и ксенофобията, основана от Европейския съвет в Корфу, прие препоръки;

като има предвид, че въпреки усилията, положени в последните години от държавите-членки, нарушенията, свързани с расизъм и ксенофобия, продължават да нарастват;

като изразява загриженост за различията между някои системи на наказателното право относно наказанията за отделни видове расистко и ксенофобско поведение, които представляват пречки пред международното съдебно съдействие;

като приема, че е необходимо съдействие между всички държави-членки, включително и тези, които не са повлияни на вътрешно ниво от проблема с расизма и ксенофобията, за да се попречи на извършителите на такива нарушения да злоупотребяват с факта, че расистките и кеснофобските дейности са класифицирани различно в различните държави-членки, придвижвайки се от една страна в друга с цел да избегнат наказателно преследване или да избегнат изтърпяване на присъди и по този начин да извършват дейността си безнаказано;

като подчертава, че правото на свобода на изразяване включва задължения и отговорности, включително уважение към правата на останалите, както е посочено в член 19 от Международния пакт за граждански и политически права на Обединените нации от 19 декември 1966 г.;

решен, следвайки общата хуманитарна традиция, да гарантира, че преди всичко членове 10 и 11 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. ще бъдат спазени;

като желае да продължат работата, започната в рамките на глава VI от Договора през 1994 г. относно наказателната страна на борбата с расизма и ксенофобията,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

ДЯЛ I

А.   В интерес на борбата с расизма и ксенофобията всяка държава-членка предприема необходимото в съответствие с процедурата, посочена в дял II, за да осигури ефективно съдебно съдействие по отношение на нарушенията, основани на следните видове поведение, и ако е необходимо за целите на това съдействие, да предприеме стъпки, за да се погрижи такова поведение да бъде наказуемо като престъпление или в противен случай до приемането на необходимите разпоредби да не спазва принципа на двойно наказание за следното поведение:

а)	публично подстрекателство към дискриминация, насилие или расова омраза по отношение на група лица или член на такава група, определена по цвят, раса, религия или национален или етнически произход;

б)	публично оправдаване с расистка или ксенофобска цел на престъпления срещу човечеството и нарушения на човешките права;

в)

публично отричане на престъпленията, определени в член 6 от Хартата на Международния военен трибунал, включена към Лондонското споразумение от 8 април 1945 г., дотолкова, доколкото то включва поведение, което е презрително или обидно спрямо група лица, определена по цвят, раса, религия или национален или етнически произход;

г)	публично разпространение или дистрибуция на брошури, снимки или други материали, съдържащи израз на расизъм и ксенофобия;

д)	участие в дейността на групи, организации или сдружения, които са свързани с дискриминация, насилие или расова, етническа или религиозна омраза.

Б.   В случай на разследване и/или процес срещу нарушения, основани на видовете поведение, изброени в параграф А, всяка държава-членка в съответствие с дял II подобрява съдебното съдействие в следните области и предприема подходящи мерки за:

а)	изземване и конфискация на брошури, снимки или други материали, съдържащи израз на расизъм и ксенофобия, предназначени за обществено разпространение, когато такива материали се предлагат на обществото на територията на държава-членка;

б)	приемане, че видовете поведение, изброени в параграф А, не трябва да бъдат разглеждани като политически нарушения, оправдаващи отказ на молба за взаимно правно съдействие;

в)

предоставяне на информация на друга държава-членка, за да се позволи на тази държава-членка да инициира, в съгласие с нейния закон, съдебен процес или процес на конфискация в случаите, където изглежда, че брошури, снимки или други материали, съдържащи израз на расизъм и ксенофобия, са складирани в държава-членка с цел дистрибуция или разпространение в друга държава-членка;

г)	установяване на контактни точки в държавите-членки, които да бъдат отговорни за събиране и обмен на всякаква информация, която би могла да бъде полезна за разследване и процеси срещу нарушения, основани на видовете поведение, изброени в параграф А.

В.   Нищо в настоящото съвместно действие не може да бъде тълкувано като засягащо каквито и да било задължения, които държавите-членки биха могли да имат по международните споразумения, изброени по-долу. Държавите-членки изпълняват настоящото съвместно действие заедно с такива задължения и се съобразяват със следните споразумения:

—	Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г.,

—	Конвенцията за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.,

—	Конвенцията на Обединените нации за геноцида от 9 декември 1948 г.,

—	Международната конвенция за ликвидиране на всички форми на расова дискриминация от 7 март 1966 г.,

—	Женевските конвенции от 12 август 1949 г. и Протоколи I и II от 12 декември 1977 г. към тези конвенции,

—	Резолюции 827(93) и 955(94) на Съвета за сигурност на Обединените нации,

—	Резолюция на Съвета от 23 ноември 1995 г. за защита на свидетелите в борбата с международната организирана престъпност (1), в случаите на наказателен процес за видовете поведение, изброени в параграф А, ако свидетели са призовани в друга държава-членка.

ДЯЛ II

Всяка държава-членка дава подходящи предложения за приемането на настоящото съвместно действие за разглеждане от компетентните власти с оглед неговото приемане.

Съветът ще оцени изпълнението от страна на държавите-членки на техните задължения по настоящото съвместно действие, вземайки предвид декларациите, приложени към него, до края на юни 1998 г.

Настоящото съвместно действие и приложените декларации, които са одобрени от Съвета и не нарушават прилагането на настоящото съвместно действие от страна на държави-членки, различни от онези, които са засегнати от тези декларации, ще бъдат публикувани в Официален вестник.

---

(1)  ОВ C 327, 7.12.1995 г., стр. 5.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ДЕКЛАРАЦИИ СЪГЛАСНО ДЯЛ II

1.   Декларация на гръцката делегация относно дял I.Б, буква б):

2.   Декларация на френската делегация относно дял I.В, пето тире:

3.   Декларация на делегацията на Обединеното кралство относно дял I:

4.   Декларация на датската делегация относно дял I:

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

30

---

31996F0610

---

L 273/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 15 октомври 1996 година

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно създаването и поддържането на Регистър на специализирани знания, умения и опит за противодействие на тероризма, който да подпомага сътрудничеството между държавите-членки на Европейския съюз за противодействие на тероризма

(96/610/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейски съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Обединеното кралство,

като припомня, че съгласно член К.1, параграф 9 от Договора за Европейския съюз, полицейското сътрудничеството за предотвратяване и борба с тероризма, се счита за въпрос от общ интерес на държавите-членки;

като има предвид, че в Декларацията за борба с тероризма, приета на 15 и 16 декември 1995 година, Европейският съвет декларира, че за ефективното предотвратяване и борбата с терористичните действия, е необходима цялостна координация между държавите-членки;

като има предвид, че Съветът поддържа становището, че независимо от това, че вече е налице широко и ефективно сътрудничество между всички органи, които отговарят за борбата срещу престъпността в държавите-членки, те следва винаги да се стремят към разширяване на сътрудничеството;

като има предвид, че в отговор на разнообразните терористични заплахи срещу държави-членки, националните органи за борба с тероризма са разработили области на специализирани знания, умения и опит, които по принцип следва да бъдат предоставени на разположение на съответните органи във всички други държави-членки при поискване от тяхна страна, в случай на необходимост;

като има предвид, че създаването и поддържането на регистър за тези области на специализирани знания, умения и опит, би ги направило по-широкообхватни и в готовност да бъдат на разположение на органите във всички държави-членки, като по този начин се увеличава способността на държавите-членки за противодействие на тероризма;

като има предвид, че посоченият в настоящото съвместно действие Регистър не е предназначен да замени или засегне съществуващите двустранни или многостранни споразумения в областта на сътрудничеството в сферата на противодействие на тероризма, нито да изпълнява функцията на средство за обмяна на оперативно разузнаване, нито изисква създаването на каквито и да е нови структури в рамките на Съвета,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

1.   С настоящото Съветът определя Обединеното кралство да отговаря по време на първоначалния етап от една година за съставяне, поддържане и разпространяване на Регистър на специализирани знания, умения и опит за противодействие на тероризма, наричан по-долу „Регистър“. След този период, за изпълнението на тази задача отговаря държавата-членка, която председателства Съюза.

2.   Определената държава-членка създава структура за съставяне, поддържане и разпространяване на Регистъра, наричана по-долу „Управител на Регистъра“.

Член 2

1.   Държавите-членки предоставят за Управителя на Регистъра своя принос в Регистъра, който се включва в Регистъра.

2.   Управителя на регистъра съставя регистъра въз основа на направения от държавите-членки принос.

3.   Когато предоставят своя принос в регистъра, държавите-членки в пълна степен отчитат класификацията за сигурност и защита, които са създадени от всяка една от тях.

4.   Управителят на регистъра впоследствие носи отговорност за точното внасяне на всякакви промени и добавки в регистъра, въз основа на последващ принос на държави-членки, както и да довеждат до знанието на държавите-членки тези промени и добавки.

5.   Управителя на регистъра отговаря за поддържане на статистическите данни относно използването на регистъра и за изготвяне два пъти годишно на доклад до Съвета по ефективността на системата.

Член 3

1.   Всяка държава-членка прави принос в регистъра, с определяне на всякакви специализирани знания, умения или опит за противодействие на тероризма, които тя е разработила и които тя счита, че са полезни да бъдат предоставени на разположение на всички държави-членки.

2.   Приносът на държавите-членки, който може да бъде правен формално чрез отчетни документи, за които се постига споразумение в Съвета, и съдържат най-малко кратко описание на всяко отделно знание, умение или опит, с цел да даде възможност на компетентните органи в държавите-членки, да направят удовлетворителна преценка за възможното му приложение при изпълнението на техните задължения в областта на контратероризма. Приносът също така съдържа точна информация относно това как следва да бъде осъществена връзка директно и бързо, или с мястото, предоставящо това знание, умение или опит или с централния пункт за връзка, намиращ се в съответната държава-членка.

3.   Държавите-членки отговарят за осъвременяването на данните за връзка, когато това е необходимо.

4.   Държавите-членки могат по всяко време да предоставят допълнителни сведения или да отправят молба за изваждане на сведения от регистъра.

5.   Регистърът не съдържа лични данни, освен имената и данните за връзка, които се изискват за функционирането на системата.

Член 4

1.   Всяка държава-членка поддържа копие от регистъра. Всеки компетентен орган на държава-членка, който желе да възползват от конкретно знание, което е посочено в регистъра, се обръща към съответния пункт за връзка в държавата-членка, която е предоставила тази информация.

2.   Държава-членка, която е предоставила знание, умение или опит от регистъра има право да откаже предоставянето им в конкретен случай, ако това се налага от обстоятелствата.

3.   Държавите-членки се съгласяват, че когато осъществяват връзка чрез регистъра, те предоставят на управителя на регистъра основните подробности по случая, за които е постигнато съгласие в Съвета, с цел да се създаде възможност за осъществяване на ефективно наблюдение относно полезността на регистъра.

Член 5

Решенията, които са взети от Съвета или в рамките на Съвета по отношение на въпросите, които се съдържат в членове 1, 3 и 4, се приемат с единодушие.

Член 6

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник.

То влиза в сила в деня на публикуването му.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

32

---

31996F0622

---

L 281/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ОБЩА ПОЗИЦИЯ

от 25 октомври 1996 година

определена от Съвета въз основа на член К.3., параграф 2, буква а) от Договора за Европейския съюз, относно предграничните мисии за подпомагане и обучение

(96/622/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз и по-специално член К.3, параграф 2, буква а) от него,

като има предвид, че проверките, извършвани във връзка с товарите на полетите до държавите-членки на Европейския съюз са полезен принос към постигане целта за борба с неразрешената имиграция на граждани от трети страни, които, съгласно член К.1, параграф 3, буква в) от Договора се възприема като въпрос от общ интерес;

като има предвид, че поставянето по летищата в зоните за заминаване на служители от държавите-членки, които са специализирали в такива проверки, да подпомагат служителите, провеждащи проверките в зоните за заминаване на местно ниво от името на местните власти, или от името на авиолиниите, е средство за подпомагане да се подобрят тези проверки, както и организиране на мисии за провеждане на обучение на екипите на авиолиниите;

като има предвид че тези въпроси биха могли да се разрешат по-ефективно чрез съвместна позиция; като има предвид, че условията на такава позиция, следователно следва да се установят,

ОПРЕДЕЛИ НАСТОЯЩАТА СЪВМЕСТНА ПОЗИЦИЯ:

Член 1

Мисии за подпомагане

1.   Съвместната организация за подпомагане на летищата на трети страни се извършва в рамките на Съвета с възможно най-пълно използване на предложеното сътрудничество.

2.   Мисиите за подпомагане имат за цел осигуряването на подпомагане на местни служители, отговарящи за проверките от страна на местните власти или от страна на авиолиниите.

3.   Мисиите за подпомагане се извършват в съгласие с компетентните власти на съответните трети страни.

4.   Мисиите за подпомагане може да имат различен период на действие. За тази цел, се изготвя списък с летищата, на които ще може да се извършват съвместно мисии за подпомагане на временна и постоянна основа.

Член 2

Мисии за обучение

1.   Съвместната организация на мисията за обучение на екипите на авиолиниите се извършва в рамките на Съвета.

2.   Целта на съвместната мисия за обучение, заедно с другите цели, е да опише документите на държавите-членки и изискванията им за издаване на визи, както и начините, по които валидността на документите да се проверява.

3.   За тази цел, се изготвя следното:

—	списък на летищата, на които може да се извършва мисия за обучение,

—	6-месечна програма за съвместна мисия за обучение,

—	събиране на информация, полезна за летищата,

—	събиране на пътни документи и визи, използвани на летищата.

4.   Мисията се извършва в съгласие с компетентните власти и съответните авиолинии.

Член 3

Общи разпоредби

1.   Съвместните мисии за подпомагане или обучение се извършват от служители специалисти, избрани от държавите-членки и съставляват част от съвместната мисия.

2.   Държавите-членки се информират една друга ако желаят да участват в мисия, обхваната от настоящото Съвместно действие.

3.   Доколкото разходите за избраните служители от държава-членка не се поемат от третата страна и/или от авиолиниите, тези разходи се поемат от въпросната държава-членка.

4.   Посолствата на държавите-членки, които са в страната, в която се извършва мисията, се информират от Председателството на Съвета своевременно, за да окажат всякаква помощ.

5.   Държавите-членки се информират една друга в рамките на Съвета за всяка помощ или мерки на обучение, които те провеждат извън рамката на настоящата Съвместна позиция.

6.   Всяка година Генералният секретариат на Съвета изготвя доклад относно дейностите, проведени съгласно тази Съвместна позиция.

7.   С оглед на необходимите организационни въпроси, мисиите, предоставени съгласно тази Съвместна позиция може също така да се извършват и на морските пристанища.

8.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки за изпълнение на това Съвместно действие без да се нарушава нито едно сътрудничество, организирано двустранно или в рамките на други организации; в този контекст следва да има възможно най-широка координация между държавите-членки.

Член 4

Настоящата обща позиция се публикува в Официален вестник.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

34

---

31996F0698

---

L 322/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 29 ноември 1996 година

прието от Съвета на основание член K.3 от Договора за Европейски съюз, относно сътрудничеството между митническите органи и стопанските организации за борба срещу трафика на наркотици

(96/698/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейски съюз, и по-специално член K.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Ирландия,

като взе предвид доклада на Експертната група по наркотици, одобрен от Европейския съвет на срещата му в Мадрид през 1995 г.,

като приема, че съоръженията и услугите на законни стопански организации могат да бъдат злонамерено използвани от нелегални трафиканти на наркотици;

като има предвид, че между митническите органи и стопанските организации е наложителна най-висока степен на сътрудничество в борбата срещу трафика на наркотици;

като има предвид, че на срещите на върха на Групата на седемте (Г7) в Лондон (1991 г.) и Мюнхен (1992 г.) е изразена подкрепа на засилването на сътрудничеството между митническите органи и стопанските организации в борбата срещу трафика на наркотици;

като има предвид, че Резолюция 1993/41 от 27 юли 1993 г. и Резолюция 1995/18 от 24 юли 1995 г. на Съвета по икономически и социални въпроси на ООН, декларират подкрепа за използването на меморандуми за разбирателство, като практически средства за постигане на видими резултати в законовия контрол над наркотиците, като в същото време са запазват търговските облекчения;

като има предвид, че в рамките на Съвета на Световната митническа организация (СМО) е приет план за действие по систематична разработка на меморандуми за разбирателство в митническата област;

като отбелязва, че програмата за меморандуми за разбирателство, започната от Световната митническа организация е успешна в световен мащаб в задачата си да консолидира сътрудничеството между митническите органи и стопанските организации;

като отбелязва освен това, че някои държави-членки на Европейският съюз вече са предприели национални програми по меморандуми на разбирателство със стопански организации по отношение както на трафика на наркотици, така и на други митнически нарушения;

като отчита, че включването на всички държави-членки в тези програми, както и на по-голям брой стопански субекти, води в бъдеще до по-големи предимства при наказателното преследване,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

За да укрепи действащите вече отношения на сътрудничество в борбата срещу трафика на наркотици между митническите органи на държавите-членки и стопанските организации, които действат в Европейският съюз, държавите- членки установяват или доразвиват свои национални програми по меморандуми за разбирателство по реда на насоките, които са определени в настоящото съвместно действие, и поканват за участие в подобни програми.

Член 2

Меморандумите за разбирателство между митническите органи и стопански организации съдържат, но не се ограничават само до разпоредби, които са свързани със следното:

—	обмен на лица за контакти между митническите органи и стопанската организация, която е подписала меморандума,

—	предоставяне на митническите органи от страна на подписалата стопанска организация на предварителни данни за товари или пътници, според случая,

—	достъп от страна на митническите органи до информационната система на подписалата меморандума стопанска организация,

—	преценяване от страна митническите органи на процедурите по сигурност от страна на подписалата меморандума стопанска организация,

—	разработка и прилагане на планове за подобряване на наличната система за сигурност,

—	проверка на новоназначените служители в стопанска организация, която е подписала меморандума,

—	разпоредби от страна на митническите органи по обучение на служителите на подписалата меморандума стопанска организация.

Член 3

Митническите органи периодично преразглеждат действащите национални програми по меморандумите за разбирателство, както и прилагането на отделните меморандуми за разбирателство, и при съгласие с подписалите ги, приемат изменения, за да осигурят максималната им ефективност.

Член 4

Държавите-членки нотифицират секретариата на Съвета за предприетите от тях мерки по прилагане на разпоредбите на настоящото съвместно действие, една година след влизането му в сила, а след този срок, при всяко поискване от страна на държавата-членка, която председателства Съюза.

Член 5

Държавите-членки имат право по своя преценка да разширяват обхвата на установените по реда на програмите от член 1 меморандуми за разбирателство, с цел да включат и други престъпления освен трафика на наркотици, които са включени в компетенцията на митническите органи.

Член 6

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящото съвместно действие влиза в сила в деня на публикуването му.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

36

---

31996F0699

---

L 322/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 29 ноември 1996 година

прието от Съвета на основание член K.3 от Договора за Европейски съюз, относно обмена на информация за химическия профил на наркотиците с оглед улесняване на сътрудничеството между държавите-членки в борбата срещу незаконния трафик на наркотици

(96/699/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейски съюз, и по-специално член K.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Ирландия,

като взе предвид доклада на експертите по наркотиците, който бе одобрен от Европейския съвет на срещата му в Мадрид на 15 и 16 декември 1995 година, и по-специално предложението за действия, свързани със създаване на химически профил на наркотиците;

като взе предвид заключенията на семинара в Дъблин от 30 юли 1996 година относно химическия профил на наркотиците, който включва качествено и количествено определяне на повечето съставки в една проба заловен наркотик;

като има предвид, че е във взаимен интерес на държавите-членки да определят тенденциите в назаконното производство на наркотици и да съставят карта на потоците на доставка на категоризирани наркотици;

като има предвид, че в рамките на посочения общ интерес е да се развива информацията и разузнаването по повод на източниците и пътищата на незаконният трафик на наркотици, с цел по добро наказателно преследване;

като има предвид, че е в общ интерес на държавите-членки да се увеличи доказателствения материал пред правосъдните системи на държавите-членки, свързан със залавянето на наркотици;

като отчита, че съдебните научни лаборатории на държавите-членки са развили специализирани способности, умения и опит в областта на химическото профилиране на наркотиците, които от своя страна са от значителна полза за всяка една от държавите-членки в борбата ѝ срещу незаконното производство и трафик на наркотици;

като отчита, че обменът на тази информация е от значителен принос за усилията на Европейския съюз при преследване на незаконното производство и трафик на наркотици;

като отчита, че Отделът за борба с наркотиците на Европол е придобил специална знания в балистичното профилиране на заловени наркотици;

като има предвид, че предвиденият по настоящото съвместно действие обмен на информация няма за цел да заменя или засяга действащи двустранни или многостранни споразумения относно химическото профилиране на наркотици, или да налага създаване на нови структури в Съвета;

като признава ползата от разширено сътрудничество между криминалистичните лаборатории на държавите-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

Настоящото съвместно действие има за цел установяване на по-цялостен механизъм за предаване и разпространение на резултатите от профилирането на наркотици в държавите-членки. То предвижда обмен на информация, която е свързана с химическия профил на кокаин, хероин, ЛСД, амфетамини и производните им от екстазен вид MDA, MDMA и MDEA, както и други подобни наркотични или психотропни вещества, по преценка на държавите-членки.

Член 2

Отделът за борба с наркотиците на Европол е органът, на който държавите-членки предават информация относно химическия профил на наркотиците.

Член 3

Предоставяната на Отдела за борба с наркотици на Европол информация има следния формат:

i)

анализ на наркотици във вид на таблетки: a) физически размери на пробата — размер, тегло, цвят, б) модел и маркировка — вид и място на знака им, в) вид и количество на основния наркотик, който е открит в пробата, г) вид и количество на всички останали съставки, който са открити по време на анализа, д) фотография на пробата, е) регистрационен (идентификационен) номер,

ii)	при анализ на наркотици във вид различен от таблетки: a) вид и количество на основният наркотик, който е открит в пробата, б) вид и количество на всички останали съставни вещества, които са открити по време на анализа, в) регистрационен (идентификационен) номер.

Член 4

Отделът за борба с наркотици на Европол съобщава на всички държави-членки предоставената му по член 3 информация.

Член 5

Настоящото съвместно действие влиза в сила в деня на приемането му.

Член 6

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

38

---

31996F0747

---

L 342/2

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 29 ноември 1996 година

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаване и поддържане на регистър на специализирани знания, умения и опит в областта на борбата срещу международната организирана престъпност с цел да се улесни сътрудничеството в областта на прилагането на закона между държавите-членки на Европейския съюз

(96/747/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на председателството на Белгия,

като взе предвид Съвместно действие от 10 март 1995 г., прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз относно Отдела за борба с наркотиците на Европол (1) и Съвместно действие от 16 декември 1996 г., прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно разширяване на мандата на Отдела за борба с наркотиците на Европол (2),

като припомня, че съгласно членове К.1, параграф 8 и К.1, параграф 9 от Договора митническото и полицейското сътрудничество за целите на предотвратяването и борба с международната престъпност се считат за въпроси от общ интерес за държавите-членки;

като има предвид, че Съветът счита, че сериозността и развитието на определени форми на международната престъпност изискват укрепване на сътрудничеството между органи по наказателно преследване на държавите-членки, и по-специално в научната и техническата области;

като има предвид, че за да отговори на различните заплахи, пред които са изправени държавите-членки, националните органи по наказателно преследване, които се борят срещу организираната престъпност, са разработили специализирани знания, умения и опит в определени области, които по принцип следва да станат достъпни при поискване за съответните органи във всички други държави-членки, когато и както изискват техните съответни нужди;

като има предвид, че създаването и поддържането на регистър в тези области на специализирани знания, умения и опит би направило регистъра по-обхватен и по-лесно достъпен за съответните органи в държавите-членки, като по този начин увеличи средствата, с които разполагат държавите-членки в борбата им срещу престъпността;

като има предвид, че предвиденият регистър в настоящото съвместно действие няма за цел за замени или да повлияе на съществуващите двустранни или многостранни споразумения в областта на научното и техническото сътрудничество на органите по наказателното преследване, нито да послужи за движеща сила при обмена на оперативно разузнаване, нито да постави изискване за създаване на нови структури в Съвета;

като отчита, че Отделът за борба с наркотиците създава като първа стъпка регистър, който обхваща областите на незаконния трафик на наркотици и трафика на хора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Отделът за борба с наркотиците има за задача създаване, поддържане и разпространение на специализирани знания, умения и опит във връзка с борбата срещу престъпността в рамките на правомощията на Отдела за борба с наркотиците (ОБН), в съответствие със съвместните действия от 10 март 1995 г. и от 16 декември 1996 г.

Член 2

1.   Държавите-членки предоставят на ОБН своя принос, който се въвежда в регистъра.

2.   ОБН съставя регистъра на основата на приноса на държавите-членки.

3.   Когато предоставят своя принос към регистъра, държавите-членки изцяло отчитат установените от всяка една държава-членка класификация и защита на сигурността.

4.   Впоследствие ОБН отговаря за точното регистриране на всички изменения и допълнения към регистъра, които се основават на допълнителен принос от държавите-членки, и да предоставя тези изменения и допълнения на вниманието на държавите-членки.

Член 3

1.   Всяка държава-членка представя в регистъра всички специализирани знания, умения и опит, които е разработила в борбата срещу организираната престъпност и за които счита, че е полезно да предостави на всички държави-членки.

2.   Приносът на държавите-членки, който за удобство може да бъде въведен чрез формуляри, които са одобрени от Съвета, предоставя поне едно пълно описание на всяко отделно знание, умение или опит, за да даде възможност на съответните органи в държавите-членки да направят обосновано заключение в каква степен те са свързани с изпълнението на задълженията им. Освен това приносът показва точно как следва да се осъществи връзка, пряко и бързо, или с органите, които предлагат това знание, умение или опит, или с централното в съответната държава-членка.

3.   Държавите-членки отговарят за актуализирането, когато е необходимо, на данните за връзка.

4.   Държавите-членки могат по всяко време да допълват въведените данни или да поискат отмяната на въведени в регистъра данни.

5.   Никакви лични данни не могат да се съхраняват в регистъра, освен имената и конкретни данни за връзка относно планираните действия.

Член 4

1.   Всяка държава-членка съхранява копие от регистъра. Съответните органи в държава-членка, която желае да се възползва от определени знания, които са въведени в регистъра, се обръщат към съответното звено за контакт в държавата-членка, която е въвела информацията. Въпросът с възстановяването на разходите също се урежда на двустранна основа.

2.   Държава-членка, която е направила принос от знания, умения или опит в регистъра, може да откаже тяхното предоставяне, ако обстоятелствата налагат това.

3.   Държавите-членки се споразумяват, че при осъществяване на връзка чрез регистъра на ОБН, те нотифицират основните данни, които трябва да бъдат определени от Съвета с единодушие, за да се даде възможност за ефективно наблюдение на ползата от регистъра.

4.   Прилагат се член 5, параграф 2 и член 7 от Съвместно действие от 10 март 1995 г.

Член 5

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник.

То влиза в сила в деня на публикуване му.

---

(1)  ОВ L 62, 20.3.1995 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 342, 31.12.1996 г., стр. 4.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

40

---

31996F0748

---

L 342/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 16 декември 1996 година

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно разширяване на мандата на Отдела за борба с наркотиците на Европол

(96/748/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като припомня Съвместното действие от 10 март 1995 г., прието от Съвета въз основа на член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно Отдела за борба с наркотиците на Европол (1), което предостави мандат на Отдела за борба с наркотиците на Европол да провежда определени дейности за подпомагане на държавите-членки в борбата им с определени форми на международна престъпност;

като припомня Акта на Съвета от 26 юли 1995 г. (2), за изготвяне на текста на Конвенцията за Европол, подписана от представителите на правителствата на държавите-членки на Европейския съюз;

като припомня, че Конвенцията при влизането ѝ в сила, след като е приета от всички държави-членки, предоставя на Европол разширен мандат, извън настоящия мандат на Отдела за борба с наркотиците на Европол, който обхваща различни форми на международна престъпност, включително и трафик на хора;

като има предвид изразеното от Европейския парламент желание в резолюциите му от 19 септември 1996 г., които подчертават значението на борбата с трафика на хора и подканват да бъде предоставена роля в тази област на Отдела за борба с наркотиците на Европол;

като има предвид заключенията, приети на Виенската конференция относно трафика на жени, направени от Европейската комисия и австрийското правителство през юни 1996 г.;

като има предвид заключенията, приети от Световната конференция в Стокхолм относно сексуална експлоатация на деца с цел търговия, проведена от 26 до 31 август 1996 г.;

като се споразумяха да разширят мандата на Отдела за борба с наркотиците на Европол, за да включи трафик на хора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

Член 2, параграф 2 от Съвместното действие от 10 март 1995 г. се заменя със следния текст:

Член 2

Настоящото съвместно действие влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник.

---

(1)  ОВ L 62, 20.3.1995 г., стр. 1.

(2)  ОВ С 316, 27.11.1995 г., стр. 1.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

41

---

31996D0749

---

L 342/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 16 декември 1996 година

за мониторинг върху прилагането на актове, приети от Съвета, относно незаконната имиграция, повторното приемане, незаконната заетост на граждани на трети страни и сътрудничество при изпълнението на заповеди за експулсиране

(96/749/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейски съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква а) от него,

като взе предвид работната програма за приоритетите, приета от Съвета на 30 ноември 1993 г. в Брюксел, изискваща в частност подготовката на годишен отчет за постигнатото в областта на правосъдието и вътрешните работи и Резолюцията на Съвета от 14 октомври 1996 г., определяща приоритетите за сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи за периода от 1 юли 1996 г. до 30 юни 1998г. (1)

като има предвид, че член К.1, параграф 3, буква в) на Договора постановява, че държавите-членки трябва да разглеждат борбата с незаконната имиграция, пребиваване и работа на граждани на трети страни на територията на държавите-членки като въпрос от общ интерес;

като има предвид, че мониторингът върху прилагането от държавите-членки на актовете, приети от Съвета в тази област ще разкрие практическите резултати от работата на Съвета по тази материя и ще даде полезен урок за бъдещата му работа,

РЕШИ:

Член 1

Изготвяне на въпросник

Всяка година Председателството изпраща на държавите-членки въпросник, имащ за цел да покаже как те прилагат актовете, приети от Съвета относно незаконната имиграция, повторното приемане, незаконната заетост на граждани на трети страни и сътрудничество при изпълнението на заповеди за експулсиране.

Член 2

Съдържание на въпросника

Въпросникът засяга следните въпроси:

—	разпоредби, приети през предходната година от държавите-членки във всяка от областите, регулирани от актовете, посочени в член 1,

—	трудности, срещнати при приемането на тези разпоредби,

—	възможността разпоредби в областите, посочени в първия параграф, да бъдат приети в близко бъдеще,

—	практическо прилагане на споменатите по-горе актови и разпоредби.

Член 3

Оценка на отговорите

Въз основа на отговорите, получени от държавите-членки Генералният секретариат изготвя доклад и го предава на Съвета.

Член 4

Прилагане за първи път

Първият въпросник се изпраща на държавите-членки не по-късно от 30 юни 1997 г. и обхваща периода от влизането в сила на Договора за Европейски съюз.

---

(1)  ОВ C 319, 26.10.1996 г., стр. 1.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

42

---

31996F0750

---

L 342/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 17 декември 1996 година

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно сближаване на законите и практиките на държавите-членки на Европейския съюз за борба наркоманиите и превенция и борба с незаконния трафик на наркотици

(96/750/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.1, параграф 4 и член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид френската инициатива,

като припомня, че Европейският съвет от Кан от 26 и 27 юни 1995 г. одобри работата по Европейския план за действие за борба с наркотиците (1996 г. — 1999 г.) и като призна необходимостта за интегриран подход в тази насока;

като припомня, че Европейския съвет от Мадрид от 15 и 16 декември 1995 г. одобри доклада „Наркотици“ на експертите и че някои от 66-те предложения вече са превърнати в точни, координирани оперативни дейности на Европейския съюз в съответствие с инструкциите на Европейския съвет;

като припомня, че Европейският съвет също така покани италианското и ирландското председателство, след консултации с държавите-членки, с Комисията, с Отдела за борба с наркотиците на Европол и с Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите, да подготвят програма за дейности, които отчитат този доклад, напредъкът по които ще бъде разгледан на Европейския съвет в Дъблин на 13 и 14 декември 1996 г.;

като има предвид, че Европейския съвет от Флоренция от 21 и 22 юни 1996 г. подчерта същественото значение от засилено сътрудничество между държавите-членки за борба срещу наркотиците;

като взе предвид, че същият Европейски съвет потвърди значението от бързо приключване на проучването за хармонизирането на законите на държавите-членки и неговото влияние за намаляване на консумацията и незаконния трафик на наркотици;

като взе под внимание доклада за хармонизиране на националното законодателство относно наркотиците, както беше изискано от европейските съвети от Мадрид и Флоренция;

като си припомни определените от ирландското председателство приоритети за борбата срещу наркотиците и поетите след инструкциите от Европейските съвети от Мадрид и Флоренция инициативи за определяне на специфично съдържание, и по-специално резолюцията на Съвета относно присъдите за тежки престъпления, свързани с трафик на наркотици;

като взе предвид, че държавите-членки изпълняват задълженията си съгласно Конвенциите на ООН от 1961 г., 1971 г. и 1988 г. и че ще разгледат начините точното съблюдаване на тези Конвенции да стане по-ефективно, по-специално чрез подпомагане на трети страни да изпълнят своите задължения;

като взе предвид, че държавите-членки препотвърждават своята решителност да сложат край на незаконния трафик на наркотици, за да предпазят обществото от неговия разрушителен ефект и от други дълбоко заложени причини, които създават проблема със злоупотреба с наркотици, и по-специално незаконното търсене на наркотици и огромните печалби от тази незаконна търговия, и че сближаване на законите и практиките, създадени да направят сътрудничеството по-ефективно, би било добър принос към тази цел;

като отбелязва, че меморандумът „За европейски социален модел“, предложен от Франция на Европейския съвет от Торино на 29 март 1996 г., насърчава хармонизирането на националното законодателство за борба с наркотиците;

като взе предвид опасностите, които са свързани с разработването на синтетични наркотици;

като взе предвид, че докладът за хармонизиране, изготвен от Съвета и Комисията в отговор на цитираните по-горе инструкции, признава, че синтетичните наркотици може да представляват приоритетна област при изпълнение на доклада на практика;

като взе предвид, че при отсъствие на хармонизирано законодателство взаимно съвместими практики биха засилили европейското сътрудничество в борбата със зависимостта от наркотици и за предотвратяване и борба с незаконния трафик на наркотици;

като взе предвид, че високото ниво на европейското и международното сътрудничество между полицейските, митническите и съдебните органи би спомогнало за увеличаване на ефективността на борбата срещу трафика на наркотици;

като взе предвид, че борбата срещу трафика на наркотици следва да бъде съчетана с активна политика на предотвратяване, грижа и възстановяване на зависимите от наркотици;

като отбелязва програмата за действие на Общността относно предотвратяването на зависимостта от наркотици, и по-специално петнадесетте приоритетни действия, които тя съдържа;

като взе предвид, че разпоредбите на това съвместно действие не нарушават общия принцип, че всяка държава-членка може да поддържа или предприема национална политика в борбата с наркотиците на своята територия;

без да накърнява правомощията на Общността,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

Държавите-членки се задължават напълно да си сътрудничат в борбата срещу зависимостта към наркотици и полагат всички усилия за сближаване на техните закони, за да ги направят взаимно съвместими до степен, необходима за предотвратяване и борба с незаконния трафик на наркотици в Европейския съюз.

Член 2

Държавите-членки полагат усилия, за да направят по-съвместими помежду си практиките на своите полицейски, митнически и съдебни органи, като по този начин осигуряват по-тясно европейско сътрудничество за предотвратяване и борба с незаконния трафик на наркотици в Европейския съюз.

Член 3

Държавите-членки се задължават да се борят с незаконното пренасяне на наркотични и психотропни вещества в Общността, включително „наркотуризма“.

Член 4

Държавите-членки гарантират, че съгласно съдебните им системи налаганите наказания за сериозен трафик на наркотици са между най-строгите наказания за сравними по тежест престъпления.

Член 5

Държавите-членки полагат усилия да приемат съответстващо законодателство до степен, необходима да се създадат законови основания, или да запълнят законовия вакуум по отношение на синтетичните наркотици. Те по-специално насърчават създаването на бърза информационна система, за да може такива наркотици да се определят като вещества, които да може да бъдат забранявани веднага щом се появят в държава-членка.

Член 6

Без да се засягат правомощията на Общността, държавите-членки се задължават да приемат необходимите мерки, които да се отразят значително върху увеличаване на оперативното сътрудничество между полицейските, митническите и съдебните органи в борбата с наркоманиите, както и предотвратяване и борба с незаконния трафик на наркотици.

Член 7

Държавите-членки гарантират, че техните задължения съгласно Конвенциите на Организацията на Обединените нации относно наркотичните и психотропните вещества от 1961 г., 1971 г. и 1988 г. се прилагат стриктно и ефективно.

Член 8

Държавите-членки се задължават да предприемат най-подходящите стъпки за борба с незаконното отглеждане на растения, които съдържат активни съставки с наркотични качества.

Член 9

Държавите-членки се задължават да възприемат, предвид своите конституционни принципи и основни схващания на правната си система, всяко поведение по публично и преднамерено подтикване и подстрекаване на други по всякакъв начин да извършват престъпления чрез незаконна употреба или производство на наркотични вещества като наказуемо деяние. Те следва да бъдат особено бдителни по отношение на използване на информация за онлайн услуги, и по-специално по Интернет.

Член 10

Нищо в това съвместно действие не спира държава-членка, по отношение на нейните международни задължения, от запазване или въвеждане на нейната територия на всякакви допълнителни мерки, които тя прецени за подходящи за борба с наркоманиите, и за предотвратяване и борба с незаконния трафик на наркотици.

Член 11

Правителствата на държавите-членки предприемат подходящи стъпки за прилагане на настоящото съвместно действие възможно най-скоро след като е прието.

Председателството всяка година докладва на Съвета относно прилагането на настоящото съвместно действие.

Член 12

Настоящото съвместно действие влиза в сила в деня на приемането му.

Член 13

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

45

---

31997F0339

---

L 147/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 26 май 1997 година

прието от Съвета на основание член K.3 от Договора за Европейски съюз, по отношение на сътрудничеството в областта на обществения реда и сигурност

(97/339/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейски съюз, и по-специално член K.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Кралство Нидерландия,

като има предвид, че съгласно член K.1, параграф 9 полицейското сътрудничество се счита от държавите членки за въпрос от общ интерес;

като има предвид, че в продължение на предишни инициативи, по-специално свързани с футболното хулиганство, следва да се положат усилия да се разшири и засили сътрудничеството в областта на обществения ред и сигурност;

като има предвид, че следва да се изготвят по-подробна уредба, свързано със събития от по-широк мащаб, т.е. събирания с присъствието на големи групи от хора от повече от една от държавите-членки, на които събирания полицията има за цел предимно да опазва реда и сигурността, както и да предотвратява престъпни деяния;

като има предвид, че такива събирания включват спортни събития, рок концерти, демонстрации и протести, които блокират пътища, но и свързани с това въпроси, като опазване и защита на хора и имущество, могат да станат част от това сътрудничество;

като има предвид, че освен съседни държави-членки, в сътрудничеството също могат да се включат и държави-членки, които не са съседни, както и държави-членки, през които се извършва транзитно преминаване;

като има предвид, че обменът на информация относно групи от хора, които могат да застрашат обществения ред и сигурността в различни държави-членки, както и подкрепата на служителите за връзка и сътрудничеството между централните органи също имат своето значение в това сътрудничество;

като има предвид, че настоящето съвместно действие е предназначено да допълни съществуващите двустранни и многостранни споразумения и не накърнява по-тясното сътрудничество между държавите-членки,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

1.   Държавите-членки предоставят при поискване или доброволно чрез централните органи на заинтересованите държави-членки информация, ако големи групи, които могат да застрашат обществения ред и сигурност, пътуват към друга държава-членка за участие в събития. Информацията се предоставя на заинтересованите държави-членки, във възможно най-ранна фаза, независимо дали са съседни, включително и на държавите- членки на транзитно преминаване.

2.   Информацията включва възможно най-пълни данни, свързани с:

а)	съответната група: — общ състав, — естество на групата (дали са агресивни и дали биха предизвикали безредици);

б)	маршрути и места на спиране;

в)	средства за транспорт;

г)	друга свързана информация;

д)	достоверност на информацията;

Информацията се предоставя в съответствие с националното законодателство.

Член 2

1.   Държавите-членки, които желаят, могат временно да изпратят служители за връзка в други държави-членки. Служителите за връзка имат консултативни и помощни функции. Те нямат опера тивни правомощия и не са въоръжени. Предоставят информация и извършват задълженията си съгласно инструкциите от тяхната държава-членка и указанията от държавата-членка, на която оказват съдействие. Приемащата държава-членка гарантира защита на служителите за връзка.

2.   Компетентните органи на приемащата държава-членка определят дейностите, в които са ангажирани служителите за връзка. Служителите за връзка се задължават да следват указанията на компетентните органи.

Член 3

За да се насърчава сътрудничеството между държавите-членки, компетентните централни органи предприемат следните мерки:

а)	всяка пролет председателството организира съвещание на ръководителите на централните органи, които отговарят за обществения ред и сигурност, за обсъждане на проблеми от общ интерес;

б)	подробности, които трябва да се предоставят на централните органи, се актуализират всяка пролет чрез председателството (виж приложението). Централните органи си съобщават всички настъпили промени;

в)	с цел по-добро взаимно опознаване на вътрешното устройство, ръководителите на централните органи насърчават провеждане на упражнения, размяна и обучение на техния персонал.

Член 4

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник.

То влиза в сила в деня след публикуването му.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Централните органи си предоставят ежегодно, а при промени — на по-чести интервали, следните данни:

Държава-членка:

Наименование на централния орган:

Наименование на органа (например министерство):

Адрес:

Телефонен номер:

Факс: номер/а:

Адрес на електронна поща:

Офис за връзка:

Лица за контакти:

Езици (освен националния/те език/ци):

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

48

---

31997F0372

---

L 159/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 9 юни 1997 година

прието от Съвета на основание член K.3 от Договора за Европейския съюз, за уточняване на критериите за целевите проверки, методите на избор и др., и оптимизиране събирането на митническа и полицейска информация

(97/372/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член K.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид значението на задълбочаване на ефективността на действията за борба с трафика на наркотици,

като взе предвид докладът на Експертната група по наркотици, одобрен от Европейският съвет на срещата му в Мадрид през 1995 г., който съдържа предложение за уточняване на критериите за целевите проверки, методите на избор и др., и събирането на митническа и полицейска информация,

като взе предвид Конвенцията от 26 юли 1995 г. за използването на информационни технологии за митнически цели (Конвенция за МИС (Митническата информационна система)) (1),

като взе предвид приетото Съвместно действие от Съвета на 29 ноември 1996 г. относно сътрудничеството между митническите органи и стопански организации в борбата срещу трафика на наркотици (2),

като взе предвид мандата на Съвета от 29 ноември 1996 г. да одобри преразгледани споразумения за съвместни митнически операции по наблюдение,

като взе предвид Резолюцията на Съвета от 29 ноември 1996 г. относно съставяне на полицейски/митнически споразумения за борба срещу наркотиците (3),

като има предвид, че целевите проверки, структурирани методи за избор и др., както и по-интегрираното използване на митническа и полицейска информация са важни инструменти за ефективното планиране на мерки за наказателно преследване в борбата срещу трафика на наркотици;

като има предвид, че при прилагане на митническото законодателство, употребата на целеви проверки и структурирани методи на избор, имат за цел да съсредоточат митническия контрол върху ситуации с висок риск за трафик на наркотици, като в същото време позволяват ускореното митническо освобождаване на законно преминаващите пътници и превоз на товари;

като има предвид, че използването на целеви проверки, структурирани методи за избор и др. позволяват на митническите органи да си поставят по-ясно критерии, които им позволяват да прилагат наличните им средства по най-добър начин;

като има предвид, че Европейският съюз и международните институции като Отдел за борба с наркотиците на Европол, Световната митническа организация и Интерпол, играят важна роля при обмена на информация;

като има предвид, че на митническите органи се налага постоянно да променят и преоценят приоритетите си, за да отговорят на променящите се обстоятелства и новопостъпващата информация, тъй като контрабандистите на наркотици постоянно променят избраните от тях пътища за контрабанда на наркотици, често близо до границите, на които по предварителна информация, или по друг начин се знае, че митническият контрол е по-малко стриктен,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

Митническите органи на държавите-членки се стремят да оптимизират употребата на целеви проверки и структурирани методи на избор, както и събирането на митническа и полицейска информация. За тази цел органите вземат следните мерки в рамките на съществуващите правни и практически възможности, които са предвидени в членове 2 - 8.

Член 2

Митническите органи на държавите-членки предприемат по-засилено използване на наличната информация от всички стопански сектори, особено тази от сектор транспорт.

Член 3

Митническите органи на държавите-членки засилват взаимния обмен на разузнавателна и на информация за целите на анализа. В зависимост от оперативното развитие на базата данни на МИС, митническите органи на държавите-членки употребяват по-често системата на електронна поща на МИС при обмена на посочените разузнавателни данни.

Член 4

Митническите органи на държавите-членки използват в по-голяма степен всичките налични данни в Европейските митнически информационни системи за морски, въздушен, сухоземен транспорт, както и в други области (т. е. AIR-Info, BALKAN-Info, CARGO-Info, MAR-Info,YACHT-Info).

Член 5

Митническите органи на държавите-членки подобряват процедурите за целеви проверки, чрез организиране на съвместни митнически операции по наблюдение в настоящата област, които са одобрени от Съвета на 29 ноември 1996 г. При необходимост се подкрепя участие в тези операции на трети страни.

Член 6

Митническите, полицейски и други органи по наказателно преследване на държавите-членки, в рамките на възможното, усилват съвместния обмен на налични разузнавателни данни и общата информация. Това се прилага на национално равнище, на равнище на Европейския съюз и на международно равнище, и също включва институциите на Европейския съюз и международните институции.

Член 7

Органите по наказателно преследване на държавите-членки анализират по целесъобразност наличните разузнавателни и информативни данни.

Член 8

Митническите органи на държавите-членки разработват наръчници на най-добрите практики, за да насърчат по-широката употреба на техники по анализ на риска.

Член 9

Настоящото съвместно действие влиза в сила в деня на приемането му.

Член 10

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник.

---

(1)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 33.

(2)  ОВ L 322, 12.12.1996 г., стр. 3.

(3)  ОВ C 375, 12.12.1996 г., стр. 1.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

50

---

31997D0420

---

L 178/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 26 юни 1997година

относно наблюдение на прилагането на актовете, приети в областта на убежището

(97/420/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква а) от него,

като взе предвид приоритетната работна програма, приета от Съвета на 30 ноември 1993 г., която по-специално призовава за подготовката на годишен доклад относно достиженията в областта на правосъдието и вътрешните работи и Резолюцията на Съвета от 14 октомври 1996 г., която установява приоритетите за сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи за периода от 1 юли 1996 година до 30 юни 1998 г. (1),

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент, приети в областта на убежището,

като има предвид член К.1, параграф 1 от Договора постановява, че държавите-членки следва да приемат политиката в областта за убежището като въпрос от общ интерес;

като има предвид, че наблюдението на прилагането от страна на държавите-членки на актовете в тази област разкрива практическия ефект от работата на Съвета по тези въпроси и дава полезна информация за бъдещата му работа,

РЕШИ:

Член 1

Председателството изпраща всяка година на държавите-членки въпросник, който е изготвен с цел да покаже как държавите-членки прилагат актовете в областта на убежището, които са приети от Съвета и от министрите, които отговарят за имиграцията.

Въпросникът включва следните точки:

—	разпоредби, политики и практически мерки, които са приети през предходната година от държавите-членки във всяка от областите, обхванати от съответните актове по първия параграф,

—	всякакви трудности, които се срещат при приемането на разпоредби, политики и практически мерки,

—	възможността за приемане в близко бъдеще на разпоредби, политики и практически мерки в областите по първото тире,

—	практическо приложение на горепосочените актове, разпоредби, политики и практически мерки и всички срещнати трудности в тази връзка.

Член 2

Въз основа на въпросника по член 1 държавите-членки изготвят информационна документ, в който може да посочат, или да включат съответни части, от документите, които са предоставени на Центъра за информация, обсъждане и обмен по въпросите на убежището (CIREA).

Член 3

Генералният секретариат на Съвета превежда информационните документи по член 2 и ги изпраща до всички държави-членки и на Комисията. Освен това той подготвя обобщен доклад, които се основава на информационните документи.

Член 4

Въз основа на обобщения доклад и други свързани с това материали, например получени от ВКБООН, а при необходимост и от неправителствени организации, председателството съвместно с Комисията и след консултация с ВКБООН изготвя доклад с анализ, в който се преценява дали inter alia съществуват въпроси, които изискват допълнителен обмен на становища между държавите-членки и дали са необходими допълнителни мерки.

Този доклад се разглежда в рамките на Съвета с оглед неговото изпращане за преценка от Съвета.

Председателството се допитва до становището на ВКБООН относно доклада и гарантира всички коментарии да бъдат изпратени на държавите-членки.

Член 5

Въпросникът се изпраща на държавите-членки всяка година преди 1 юли, а държавите-членки изпращат своите информационни документи преди 1 октомври същата година.

Първият въпросник обхваща периода на прилагане до 1 юли 1997 година.

---

(1)  ОВ С 319, 26.10.1996 г. стр. 1.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

52

---

31997F0661

---

L 279/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ОБЩА ПОЗИЦИЯ

от 6 октомври 1997 година,

определена от Съвета на основата на член К.3 от Договора за Европейския съюз, за преговорите в Съвета на Европа и ОИСР относно корупцията

(97/661/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално членове К.3, параграф 2, буква а) и К.5 от него,

като има предвид, че страните-членки разглеждат борбата срещу корупцията на международно равнище като въпрос от общ интерес;

като взе предвид Протокола, приет от Съвета на 27 септември 1996 година, към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности (1);

като взе предвид Конвенцията за борба срещу корупцията, ангажираща длъжностните лица на Европейските общности или длъжностните лица на страните-членки на Европейския Съюз, приета от Съвета на 26 май 1997 година (2);

като взе предвид доклада на Комисията на Европейския парламент и Съвета относно политиката срещу корупцията от 21 май 1997 година;

като има предвид, че през ноември 1996 година Комитетът на министрите при Съвета на Европа прие програма за действие срещу корупцията, която включва изработването на наказателноправна конвенция за корупцията като приоритетна задача;

като има предвид, че на 26 май 1997 година Съветът на ниво министри при ОИСР прие препоръка относно корупцията при международните търговски сделки и реши да започне преговори по международна конвенция, обявяваща подкупът на чуждестранни държавни длъжностни лица за криминално деяние, която да бъде открита за подпис от края на 1997 година;

вземайки предвид процедурите в ход в Съвета на Европа и в ОИСР, и осъзнавайки нуждата за осигуряване на съгласуваност с действията, осъществявани в Европейския Съюз;

желаейки да защитава интересите на Съюза и да избегне излишно дублиране или несъгласуваност между двата международни документа изготвени от Съвета на Европа и ОИСР;

като има предвид, че срещата на Европейския съвет в Амстердам, която одобри план за действие на Групата от високо ниво по организираната престъпност, пледираща за всестранен план за борба с корупцията,

ОПРЕДЕЛИ СЛЕДНАТА ОБЩА ПОЗИЦИЯ:

Член 1

1.   Страните-членки ще подкрепят изработването на съответстващи международни документи, предвиждащи обявяването подкупа на чуждестранни длъжностни лица и на длъжностни лица в международните организации за криминално деяние. Без да се засягат въпросите относно компетентността, престъплението следва да включва корупция отнасяща се до всяка държава или международна организация.

2.   Страните-членки ще осигурят, ако е необходимо чрез включване на специална клауза за тази цел, че разпоредбите на документите изготвени от Съвета на Европа и ОИСР са съгласувани с техните съвместни документи, по-специално по отношение на правната помощ, екстрадицията, борбата с корупцията и защитата на финансовите интереси на Общността.

3.   Страните-членки ще пледират за координация на работата по корупцията, извършвана текущо в Съвета на Европа и в ОИСР, за да се осигури, че няма несъвместимост между разпоредбите в различните проекти за конвенции и че работата провеждана в едната организация няма да пречи или да дублира излишно работата извършвана в другата организация.

4.   В преговорите на Съвета на Европа и ОИСР относно корупцията страните-членки ще координират, доколкото това е осъществимо, своите позиции по инициатива на председателството и ще се стремят да постигнат общи позиции по всички спорни въпроси, имащи значително влияние върху интересите на Европейския съюз. Комисията ще бъде изцяло ангажирана с тази задача.

Член 2

Тази обща позиция се публикува в Официален вестник.

---

(1)  ОВ С 313, 23.10.1996 г., стр. 2.

(2)  ОВ С 195, 25.6.1997 г., стр. 1.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

54

---

31997F0827

---

L 344/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 5 декември 1997 година,

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно създаването на механизъм за оценяване на прилагането и изпълнението на национално ниво на международните задължения за борба срещу организираната престъпност

(97/827/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейски съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид доклада на Групата на високо равнище по въпросите за организираната престъпност, одобрен на срещата на Европейския съвет в Амстердам от 16 и 17 юни 1997 г., и по-специално Препоръка № 15 от Плана за действие,

като взе предвид заключенията на Съвета относно горепосочения доклад,

като взе предвид опита, придобит в рамките на Международната работна група, която се занимава с финансовите операции, свързани с прането на пари,

като взе предвид Решението на Съвета от 26 юни 1997 г. относно разпоредбите, които са приложими по отношение на независимите национални експерти към Генералния секретариат на Съвета в контекста на изпълнението на плана за засилване на борбата срещу организираната престъпност,

като взе предвид, че е налице необходимост от подобряване на прилагането на национално равнище на инструментите, приети в рамките на Съюза и на други рамки, по-специално с оглед на борбата срещу организираната престъпност,

като взе предвид, че такова прилагане е основно задължение на всяка държава-членка и като взе предвид, че в рамките на тяхната концентрация в Съюза, държавите-членки взаимно се насърчават за подобряване на прилагането на подписаните на международно ниво инструменти за сътрудничество,

като взе предвид, че е желателно също така да бъде създаден механизъм, който като продължение на тази концентрация, да даде възможност на държавите-членки да оценяват на равнопоставени начала и взаимно доверие, прилагането от всяка една от тях на инструментите за сътрудничество, които са предназначени за борба срещу организираната престъпност,

като разгледа становищата на Европейския парламент (1) след консултацията, която е осъществена от председателството в съответствие с изискването на член К.6 от Договора за Европейския съюз,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

Цел

1.   Без да се засягат правомощията на Общността, се създава механизъм за равнопоставено оценяване на прилагането и изпълнението на национално ниво на актовете на Съюза и другите международни актове и инструменти, които се отнасят до престъпността, на произтичащото законодателство и практики на национално ниво, както и на дейностите за международно сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност в държавите-членки, в съответствие с посочените по-долу подробните правила.

2.   Всяка държава-членка се задължава да предприеме мерки за гарантиране на цялостно сътрудничество на националните власти с групите за оценяване, които се създават с настоящото съвместно действие, с оглед неговото прилагане при спазване на правните и морални норми, които са приложими на национално равнище.

Член 2

Обекти на оценка

1.   Всяка година по предложение на председателството членовете на Мултидисциплинарната работна група по въпросите на организираната престъпност определят специфични обекти на оценка, най-малко пет за една година, както и редът за оценяване на държавите-членки.

2.   Оценката се подготвя от председателството на Съвета, което се подпомага от Генералния секретариат на Съвета. Комисията се включва изцяло в подготвителната работа.

3.   Първата година на оценяване започва не по-късно от три месеца от влизането в сила на настоящото съвместно действие.

Член 3

Определяне на експерти

1.   Всяка държава-членка изпраща на Генералния секретариат на Съвета по инициатива на председателството имената на един до трима експерти, които притежават значителен опит по предмета, обект на оценяване в областта на борбата с организираната престъпност, по-специално от правоприлагащите органи, като полиция, митници, съдебна или друг публичен орган, които са подготвени да вземат участие в най-малко едно оценяване.

2.   Председателството подготвя списък на определените от държавите-членки експерти и го изпраща на членовете на Мултидисциплинарната работна група по въпросите на организираната престъпност.

Член 4

Екип за оценяване

От списъка по член 3, параграф 2 председателството избира екип от трима експерти за всяка държава-членка, която подлежи на оценяване, като не се допуска те да са граждани на съответната държава-членка. Имената на определените експерти се съобщават на Мултидисциплинарната работна група по въпросите на организираната престъпност. Тези експерти съставляват екипа за оценяване. В зависимост от предмета за оценяване, Комисията има право да вземе участие в заседанията на екипите от експерти. Генералният секретариат на Съвета подпомага екипа за оценяване при изпълнението на всички негови задачи.

Член 5

Подготовка на въпросници

Председателството със съдействието на Генералния секретариат на Съвета подготвя въпросник за оценяване на всички държави-членки, в съответствие с обекта, посочен в член 2, параграф 1 и го предоставя на Мултидисциплинарната работна група по въпросите на организираната престъпност за одобрение. Въпросникът се създава с цел да се установи цялата информация, необходима за оценяването. Оценяваните държави-членки предоставят отговори на въпросите в определеното време и по възможност най-пълно, като прилагат, когато това се налага, всички разпоредби на законодателството, както и изискващите се технически и практически данни.

Член 6

Оценка на място

След получаването на отговорите по въпросника, екипът за оценяване прави посещение в държавата-членка, обект на оценяването, за да осъществи срещи с политическите, административни, полицейски, митнически и съдебни власти или всеки друг конкретен орган, в съответствие с програмата за посещение, която се организира от посещаваната държава-членка. При организиране на посещението, държавата-членка взема предвид изразената от екипа воля.

Член 7

Подготовка на проектодоклад

Не по-късно от един месец от посещението по член 6, екипът за оценяване подготвя проектодоклад и го представя на оценяваната държава-членка за становище. В случай че това е необходимо, екипът променя доклада си в светлината на мнението на оценяваната държава-членка.

Член 8

Обсъждане и приемане на доклада

1.   Председателството изпраща проектодоклада, който е поверителен, на членовете на Мултидисциплинарната работна група по въпросите на организираната престъпност, заедно с всичките мнения на оценяваната държава-членка, които не са били възприети от страна на екипа за оценяване.

2.   Срещата на Мултидисциплинарната работна група по въпросите на организираната престъпност започва с представяне на проектодоклада от членовете на екипа за оценяване. След това, представител на оценяваната държава-членка, ако счете това за необходимо, изказва мнение или представя информация или обяснение. Мултидисциплинарната работна група по въпросите на организираната престъпност обсъжда проектодоклада и прави заключения, които се приемат с консенсус.

3.   Председателството информира Съвета веднъж годишно за резултатите от извършеното оценяване. Съветът има право, ако счете за необходимо, да направи препоръки до съответната държава-членка и може да я покани да направи отчет за осъществения от нея напредък в срок, който се определя от Съвета.

4.   В съответствие с член 9, параграф 2 председателството уведомява всяка година Европейския парламент за прилагането на механизма за оценяване.

5.   След завършване на процедурата по оценяване Съветът предприема съответните мерки.

Член 9

Поверителност

1.   Експертите от екипа за оценяване са задължени да спазват поверителността на цялата информация, която те получават във връзка с изпълнение на тяхната задача. Поради това, при необходимост, държавите-членки гарантират, че определените от тях експерти по член 3 притежават необходимото ниво на достъп до поверителна информация.

2.   Подготвеният в рамките на настоящото съвместно действие доклад е поверителен. Независимо от това, оценяваната държава-членка има право да публикува доклада на своя отговорност. В случай, че държавата-членка желае да публикува само отделни части от него, тя трябва да получи съгласието на Съвета.

Член 10

Преценка на механизма

Не по-късно от края на първото оценяване на всички държави-членки, Съветът разглежда подробно правилата и обхвата на механизма и, при необходимост, прави промени в настоящото съвместно действие.

Член 11

Влизане в сила

Настоящото съвместно действие влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник.

Член 12

Публикуване в Официален вестник

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник.

---

(1)  Становище, прието на 20 ноември 1997 година (все още непубликувано в Официален вестник).

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

57

---

31998D0243

---

L 099/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 19 март 1998 година

за разпределяне на разходите по изработването на печатен образец на единен формат за разрешения за пребиваване

(98/243/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.8, параграф 2, втора алинея, второ тире от него,

като взе предвид Съвместното действие от 16 декември 1996 г., прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, който се отнася до единния формат за разрешения за пребиваване (1), и по-специално член 2, параграф 1 от него,

като има предвид, че приетите от Съвета технически спецификации, които са свързани с горепосочения член 2, параграф 1, предполагат създаването на печатен образец на единен формат на разрешения за пребиваване;

като има предвид, че Кралство Нидерландия изяви желание да изработи тези образци за отпечатване от името на другите държави-членки;

като има предвид, че разходите на Кралство Нидерландия по подготовката на тези образци за отпечатване трябва да бъдат поделени между държавите-членки,

РЕШИ:

Член 1

Кралство Нидерландия е оправомощено с настоящото да подготви от името на държавите-членки печатен образец на единен формат за разрешения за пребиваване.

Член 2

Общите разходи по подготовката на печатен образец на единен формат за разрешения за пребиваване, които са в размер на 124 667 ECU, се заплащат чрез вноски от държавите-членки. Финансовата вноска, която всяка държава-членка трябва да направи, се изчислява на основата на съотношението между нейния брутен национален продукт и сумата на брутните национални продукти на държавите-членки, което служи за основа при финансирането на общия бюджет на Европейския съюз за 1997 г. (2). „Брутен национален продукт“ по смисъла на настоящия член е брутният национален продукт, както е определен в Директива 89/130/ЕИО, Евратом на Съвета от 13 февруари 1989 г. относно хармонизарането на изчисленията на брутния национален продукт по пазарни цени (3).

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник.

---

(1)  ОВ L 7, 10.1.1997 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 44, 14.2.1997 г., стр. 127.

(3)  ОВ L 49, 21.2.1989 г., стр. 26.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

58

---

31998F0427

---

L 191/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 29 юни 1998 година,

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно добрите практики на взаимопомощ по наказателноправни въпроси

(98/427/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид доклада на Групата на високо равнище за организираната престъпност (1), приет от Европейския съвет в Амстердам на 16 и 17 юни 1997 г., и в частност препоръка номер 16 от този доклад,

като взе предвид резултатите от семинара на тема „Подобряване на правното сътрудничество и защита на човешките права“, който се състоя в Люксембург на 1 и 2 октомври 1997 г.,

като взе предвид Съвместно действие 98/428/ПВР от 29 юни 1998 г., прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейски съюз относно създаването на Европейска съдебна мрежа (2), и по-специално на член 4 и член 5 от него,

като има предвид Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г., другите конвенции, които са в сила в тази област и Проектоконвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки на Европейския съюз,

като взе предвид необходимостта да продължи да се подобрява практиктическата правната взаимопомощ между държавите-членки на Европейския съюз, по-специално в борбата срещу тежките престъпления,

като се запозна с мненията на Европейския парламент (3) и след консултация на Председателството в съответствие с член К.6 от Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

Декларации за добри практики

1.   Всяка държава-членка депозира при Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, в срок от дванадесет месеца след влизането в сила на настоящото съвместно действие, декларация за добрите практики при изпълнението на молби за правна помощ, включително и прехвърлянето на резултати, от други държави-членки, както и изпращане на молби към други държави-членки за правна помощ по наказателноправни въпроси.

2.   Генералният секретариат на Съвета превежда свързаните с настоящия член декларации на официалните езици на Общността и разпраща преводите до държавите-членки.

3.   В декларациите по параграф 1 на всяка държава-членка, без да се накърняват разпоредбите на Проектоконвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки и съобразно приложената към настоящото съвместно действие декларация се съдържа задължението държавата-членка да насърчава, в съответствие с националните си законодателства и правни процедури, следните практики:

а)

когато е постъпила молба от заявяващата държава-членка да се запознае с всички молби или писмени справки относно изпълнението на молбата, освен ако бързо не бъде изпратен подробен отговор; заявяващата държава-членка не може да поиска потвърждение за получаване, освен в случай, че е изпратила молба с гриф „спешно“ или ако счита, предвид обстоятелствата по случая, че потвърждение е необходимо;

б)

след като се запознае с молбите за правна помощ и запитванията, които са във връзка с настоящия параграф, да предостави на органите, подали молбата, наименованието и подробни данни, включително телефонните номера и номера на факса на съответния орган, и по възможност на лицето, което е отговорно за изпълнение на молбата;

в)

да даде приоритет, ако това не противоречи на закова на държавата-членка, към която е отправена молбата за правна помощ, на молби, които ясно са обозначени с гриф „спешно“, и да не обработва молби, независимо дали съдържат гриф „спешно“, в по-неблагоприятно отношение от подобни запитвания, които са направени в държавата-членка, към която е отправена молбата, от органите на тази държава-членка;

г)	когато поисканата помощ не може да бъде осъществена изцяло или частично, да предостави на подалите молбата органи устен или писмен доклад, в който се обясняват трудностите и да предложи, ако е възможно, начини за преодоляването им;

д)

когато е възможно да се предвиди, че помощта не може да се предостави в определените от държавата-членка, подала молба за правна помощ, срокове, или че не може да бъде предоставена в пълен обем, и че това затруднява хода на процедурите в държавата-членка, подала молбата, да изпрати своевременно на органите в тази държава писмен или устен доклад, или допълнителни доклади при поискване от страна на тези органи, в които да поясни кога поисканата помощ може да бъде предоставена;

е)

да предоставя молбите за правна помощ веднага след като се определи точно исканата помощ и когато една молба е с гриф „спешно“, или има указан срок, да обясни мотивите за спешната необходимост или срока; декларацията включва задължение да не се поставя гриф „спешно“, ако исканата помощ е от второстепенно значение;

ж)	да гарантира внасяне на молбите в съответствие с разпоредбите на договора или на други действащи международни споразумения;

з)	когато подава молба за правна помощ, да предоставя на органите, към които е отправена молбата, наименованието и подробни данни, включително телефонен номер и номер на факс: на съответния орган, и по възможност, на лицето, което отговоря за подаване на молбата;

4.   Всяка държава-членка запознава с декларацията съдебните органи или други компетентни органи, и ги приканва да предприемат мерки в рамките на своите правомощия, които са необходими за приложението ѝ;

5.   Всяка декларация, която е депозирана в съответствие с настоящия член, ако това не противоречи на параграф 3 може да бъде променена по всяко време от държавата-членка, която я е внесла, с друга декларация, която се депозира в Генералния секретариат на Европейския съюз. Всяка такава декларация има за цел по-нататъшно усъвършенстване на добрите практики при изпълнение на молбите за правна помощ по наказателноправни въпроси.

Член 2

Преглед на начина на действие

Без да се засяга механизма на оценка на прилагането и изпълнението на националния план за международни задължения в борбата срещу организираната престъпност, който е установен в Съвместно действие 97/827/ПВР от 5 декември 1997 г. (4), всяка държава-членка периодично оценява спазването на декларациите, които са направени по член 1. Право на всяка държава е да определи начините на този преглед, в съответствие със собствените си разпоредби относно правната помощ по наказателноправни въпроси.

Член 3

Европейска съдебна мрежа

Генералният секретариат на Съвета на Европейския съюз предоставя декларациите по член 1, на разположение на Европейската съдебна мрежа, веднага след тяхното депозиране (както е предвидено в Препоръка № 21 от програмата за действие на Групата на високо равнище за организираната престъпност). Мрежата оценява тези декларации с оглед своите правомощия и опит, и може да направи всякакви предложения, които счита за подходящи относно подобряване на правната помощ по наказателноправни въпроси, включително и относно общи методи за оценка на изпълнението.

Член 4

Преразглеждане

Съветът преразглежда настоящото съвместно действие във връзка с резултатите, които са постигнати от действието на механизма за оценка на прилагането и изпълнението на национално равнище на международните задължения в борбата срещу организираната престъпност, създаден със Съвместно действие 97/827/ПВР от 5 декември 1997 г.

Член 5

Влизане в сила

Настоящото съвместно действие влиза в сила в деня на публикуването му.

Член 6

Публикуване

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник.

---

(1)  ОВ С 251, 15.8.1997 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 191, 7.7.1998 г., стр. 4.

(3)  Становището от 3 април 1998 г. (ОВ С 138, 4.5.1998 г.).

(4)  ОВ L 344, 15.12.1997, стр. 7.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ

Федерална република Германия декларира, че немските органи издават потвърждения за получаване, в съответствие с член 1, параграф 3, буква а) и буква б) от съвместното действие за добрите практики на взаимопомощ по наказателноправни въпроси, ако счетат, че това ускорява изпълнението на молбата за правна помощ или на съответната справка.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

61

---

31998F0428

---

L 191/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 29 юни 1998 година,

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно създаването на Европейска съдебна мрежа

(98/428/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Кралство Белгия,

като взе предвид Плана за действие за борба срещу организираната престъпност, одобрен от Европейския съвет на 17 юни 1997 г. в Амстердам, по-специално Препоръка № 21 от него,

като взе предвид необходимостта от съгласуване на тази инициатива с прилагането на Препоръка № 19 от плана за действие,

като взе предвид заключенията от семинарите „Европейска съдебна мрежа и организирана престъпност“, състояли се в Брюксел от 8 до 10 май 1996 г. и на 19 и 20 юни 1997 г., организирани от белгийското Министерство на правосъдието в рамките на една програма, която е частично финансирана от Европейския съюз, както и дейността на Европейския парламент и Европейската комисия;

като взе предвид Съвместно действие 96/277/ПВР от 22 април 1996 г. относно рамката за обмен на магистрати за връзка за подобряване на съдебното сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз (1);

като има предвид, че необходимостта от по-нататъшно подобряване на съдебното сътрудничество между държавите-членки на Европейския съюз, по-специално в борбата срещу тежките форми на престъпност, които често са дело на активни, в повечето случаи, транснационални организации;

като има предвид, че ефективното подобряване на съдебното сътрудничество между държавите-членки изисква на ниво Европейски съюз да бъдат приети структурни мерки, които са насочени към създаването на преки контакти между съдебните органи и другите органи, които са компетентни за съдебното сътрудничество и за преследване срещу тежките форми на престъпност в държавите-членки,

като има предвид, че настоящото съвместно действие не противоречи на съществуващите конвенции и споразумения, и по-специално на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20 април 1959 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

ДЯЛ I

ПРИНЦИПИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СЪДЕБНА МРЕЖА

Член 1

Създаване

Създава се мрежа от звена за съдебни контакти между държавите-членки, по-долу наричана „Европейска съдебна мрежа“.

Член 2

Състав

1.   Европейската съдебна мрежа е изградена в съответствие с конституционните норми, правните традиции и вътрешната структура на всяка държава-членка от централните органи, които имат правомощия в международното съдебно сътрудничество, от съдебните органи или други компетентни органи със специфични правомощия както по общи задачи, така и за някои тежки форми на престъпност, в рамките на международното сътрудничество, такива като организирана престъпност, корупция, трафик на наркотици и тероризъм.

2.   Създават едно или повече звена за контакти във всяка държава-членка в съответствие с нейните вътрешни правила и вътрешното разпределение на компетентностите, като се отчита, че трябва ефективно да бъде обхваната цялата ѝ територия, както и всички форми на тежка престъпност.

3.   Всяка държава-членка гарантира, че в нейното или нейните звена за контакти има достатъчно познание на един език от Европейския съюз, който е различен от националния ѝ език, като се има предвид, че е необходимо тези звена за контакти да общуват със звената за контакти в другите държави-членки.

4.   Магистратите за връзка по смисъла на Съвместно действие 96/277/ПВР, ако изпълняват функции, аналогични на тези, които съгласно член 4 са възложени на звената за контакти, могат да бъдат включени към Европейската съдебна мрежа от държавата-членка, която във всеки конкретен случай назначава магистрата за връзка, в съответствие с установените от нея процедури.

5.   Комисията определя едно звено за контакти за областите, които попадат в нейните правомощия.

Член 3

Начин на действие на мрежата

Европейската съдебна мрежа по-специално съблюдава следните три задачи:

а)	улеснява създаването на съответните връзки между звената за контакти в различните държави-членки за изпълнение на функциите по член 4;

б)	организира периодични срещи на представителите на държавите-членки съгласно изискванията на членове 5, 6 и 7;

в)	постоянно предоставя определено количество текуща основна информация на ден, в частност чрез телекомуникационна мрежа, в съответствие с процедурите, които са предвидени в членове 8, 9 и 10.

ДЯЛ II

КОНТАКТИ В РАМКИТЕ НА МРЕЖАТА

Член 4

Функции на звената за контакт

1.   Звената за контакт са активни посредници, чиято задача е да улеснят съдебното сътрудничество между държавите-членки, по-специално в борбата срещу различните форми на тежка престъпност. Те са на разположение на местните съдебни органи и другите компетентни органи в своята държава, на звената за контакт в другите държави, както и на техните местни съдебни органи и на другите компетентни органи в другите страни, което им дава възможност за установяване на необходимите преки контакти.

При необходимост и въз основа на споразумение между заинтересуваните органи, те могат да пътуват, за да се срещат със звената за контакт на другите държави-членки.

2.   Звената за контакт предоставят необходимата правна и практическа информация на местните съдебни органи, на звената за контакт на другите държави, както и на техните местни съдебни органи, което им дава възможност да съставят ефективно молба за съдебно сътрудничество или да подобрят съдебното сътрудничество като цяло.

3.   Те подобряват координацията на съдебното сътрудничество в случаите, когато поредица от молби от местни съдебни органи на една държава-членка изисква съгласувани действия в друга държава-членка.

ДЯЛ III

ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СЪДЕБНА МРЕЖА

Член 5

Цел на периодичните срещи

1.   Целите на периодичните срещи на Европейската съдебна мрежа са следните:

а)	да позволят на звената за контакт да се запознаят и да обменят опит, по-специално относно действието на мрежата;

б)	да бъдат форум за дискусии на практическите и правните проблеми, с които държавите-членки са се сблъскали в рамките на съдебното сътрудничество, по-специално относно приложението на приетите от Европейския съюз мерки.

2.   Полезният опит, който е събран от рамките Европейската съдебна мрежа, се предоставя на компетентните работни групи на Европейския съюз, за да послужи за основа на дискусия за евентуални промени в нормативната база и практически подобрения в областта на международното правно сътрудничество.

Член 6

Периодичност на срещите

1.   Европейската съдебна мрежа провежда първото си събрание в срок три месеца след влизането в сила на настоящото съвместно действие.

2.   Европейската съдебна мрежа след това провежда периодични ad hoc срещи, когато членовете ѝ сметнат за необходимо, по инициатива на председателството на Съвета, което се съобразява с желанията на държавите-членки.

Член 7

Място на срещите

1.   Срещите се провеждат по правило в Брюксел, в сградите на Съвета, според правилата на вътрешния правилник.

2.   Други срещи на територията на държавите-членки могат да бъдат организирани, за да се даде възможност звената за контакт на всички държави-членки да се срещнат с органите на държавата-домакин, различни от нейните звена за контакт, и да посетят специфичните органи на тази държава, които имат отговорности в рамките на международното правно сътрудничество и в борбата срещу някои тежки форми на престъпност.

ДЯЛ IV

ИНФОРМАЦИЯ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ В РАМКИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА СЪДЕБНА МРЕЖА

Член 8

Съдържание на разпространяваната в Европейската съдебна мрежа информация

Звената за контакт трябва да имат непрекъснат достъп до следните четири вида информация:

1.	пълни данни за звената за контакт във всяка държава-членка и, ако е необходимо, указание за техните компетенции на национално ниво;

2.	опростен списък на съдебните органи и указател на местните органи на всяка държава-членка;

3.	кратка юридическа и практическа информация за правните и процесуалните системи на петнадесетте държави-членки;

4.	текстовете от съответните правни актове, а относно действащите конвенции — текстовете на декларации и резерви към тях.

Член 9

Актуализиране на информацията

1.   Разпространяваната в Европейската съдебна мрежа информация трябва задължително да бъде постоянно актуализирана.

2.   Задължение на всяка държава е да проверява точността на информацията в системата и незабавно да информира Съвета, ако определена информация, която се отнася до една от четирите точки, посочени в член 8, е необходимо да бъде променена.

3.   Генералният секретариат на Съвета отговаря за управлението на мрежата, която се създава по силата на настоящото съвместно действие. Той гарантира също така достъп на членовете на Европейската съдебна мрежа до информацията по член 8, както и за постоянното актуализиране на необходимата информация за правилното функциониране на мрежата.

ДЯЛ V

ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА МРЕЖА

Член 10

Доклад относно телекомуникационната система

1.   В срок шест месеца след влизане в сила на настоящото съвместно действие въз основа на изготвения след консултации с Европейската съдебна мрежа доклад на председателството Съветът проучва дали мрежата следва да бъде свързана с телекомуникационна система.

2.   Съветът определя особеностите на конфигурацията на системата от телекомуникации с решение, прието с квалифицирано мнозинство, съгласно член К.3, параграф 2, буква б) от Договора за Европейския съюз.

ДЯЛ VI

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 11

Териториално приложение

По отношение на Великобритания разпоредбите на настоящото съвместно действие се прилагат само в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Нормандските острови и остров Ман.

Член 12

Оценка на работата на Европейската съдебна мрежа

Съветът прави начална оценка на работата на Европейската съдебна мрежа в края на началната фаза, която завършва една година след влизането в сила на настоящото съвместно действие.

След това на всеки три години по инициатива на председателството, въз основа на представен от мрежата доклад, Съветът прави оценка на работата на Европейската съдебна мрежа.

При разглеждането на първия тригодишен доклад Съветът обсъжда мястото и ролята на мрежата по отношение на Европол въз основа на събрания опит за действието на мрежата и разширяването на правомощията на Европол.

Член 13

Влизане в сила

Настоящото съвместно действие влиза в сила един месец след датата на публикуването му в Официален вестник.

Член 14

Публикуване

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник.

---

(1)  ОВ L 105, 27.4.1996 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪВЕТА

Съветът декларира, че приложението на член 11 от съвместното действие относно създаването на Европейска съдебна мрежа не противоречи на териториалното приложение на други актове.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

65

---

31998F0429

---

L 191/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 29 юни 1998 година,

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за създаване на механизъм за колективна оценка на ефективното приемане, прилагане и изпълнение от страните кандидатки на достиженията на правото на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи

(98/429/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейски съюз и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от Копенхаген през 1993 г. и на Европейския съвет от Люксембург през 1997 г.,

като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета на 19 март 1998 г. в Брюксел,

като има предвид, че е желателно да се създаде механизъм, който дава възможност на експерти от страните-кандидатки и на Комисията колективно да оценяват в рамките на Съвета приемането, приложението и изпълнението от държавите кандидатки на достиженията на правото на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи;

като има предвид, че оценките следва да бъдат взети под внимание от Комисията при определяне на приоритетите и целите на партньорствата за присъединяване в рамките на установените структури на Европейския съюз, в контекста на бъдещите дискусии за разширяване,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

Член 1

Цел

1.   Без да се засягат правомощията на Общността или на структурите, които са създадени за определяне на позицията на държавите-членки в преговорите за присъединяване, съгласно следните разпоредби се създава механизъм, който позволява колективна оценка на приемането, приложението и ефективното изпълнение от страните-кандидатки за членство в Европейския съюз (по-долу наричани „страни кандидатки“) на достиженията на правото на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи.

2.   Всяка държава-членка гарантира пълноценното сътрудничество на националните си органи за прилагане на механизма за колективна оценка, който се създава с настоящото съвместно действие (по-долу наричан „механизъм за оценка“).

Член 2

Експертни групи

1.   Съгласно Процедурния правилник на Съвета, под контрола на Комитета на постоянните представители на държавите-членки КОРЕПЕР, се създава експертна група, която има за задача да подготви и постоянно да актуализира съвместните оценки за положението в страните-кандидатки относно приемането, прилагането и изпълнението на достиженията на правото на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи.

2.   Една или повече държави-членки могат, съвместно с Комисията, да окажат помощ при подготовката и актуализацията на цялостните отчети за дадена страна кандидатка; тези отчети служат за основа при изготвяне на докладите по параграф 1, като се взема предвид предоставената съгласно член 3 информация.

3.   Експертната група се стреми да не повтаря вече свършена работа и да не припокрива дейността си с предприетите дейности от Съюза в тази област.

Член 3

Събиране на информация

1.   Всяка информация, която се отнася до приемането, приложението и изпълнението от страните-кандидатки на достиженията на правото на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи се предоставят на експертната група от държавите-членки и Комисията, за да могат експертите да подготвят и актуализират колективните оценки на положението във всяка страна кандидатка и ако се налага да посочат областите, в които има проблеми.

2.   Оценките по параграф 1 се основават преди всичко на следната информация:

—	информация, която е предоставена поотделно и съвместно от държавите-членки въз основа на техния опит от преките работни отношения със страните-кандидатки, и по-специално информацията, която е на разположение в рамките на Шенген,

—	по целесъобразност, доклади от посланиците на държавите-членки и делегациите на Комисията в страните-кандидатки, които се изготвят при нужда, посредством на въпросник, който се съставя от експертната група,

—	информация, до която Комисията има достъп вследствие на ролята си в процеса на присъединяване, включително и доклади на мисии, които са осъществени в рамките на програма ФАР,

—	доклади на Съвета на Европа относно прилагането на конвенциите и препоръките или доклади от други източници, за които се счита, че съответстват на достиженията на правото на Европейския съюз.

3.   Ако се прецени, че са необходими допълнителни сведения, се сформират ad hoc екипи от представители и експерти на държавите-членки и на Комисията, които осъществяват мисии с цел да се задълбочат някои конкретни аспекти, без това да представлява прекалена тежест за страните-кандидатки. Решението за съставяне на такава мисия, нейният състав, дата на изпращане и мандата се взема от Съвета, който действа с квалифицирано мнозинство на основание на мнение от експертната група, в тясно сътрудничество с Комисията.

Член 4

Напредък и резултати от механизма за оценка

1.   Експертната група чрез КОРЕПЕР и в тясно сътрудничество с комитета, който е на основание член К.4 от Договора, и с другите органи на Съвета, които участват в процеса на разширяване, докладват до Съвета за напредъка и резултатите от оценките. Групата информира също и другите заинтересувани органи на Съвета за своята работа.

2.   Комисията се приканва да вземе под внимание колективните оценки, когато представя своите предложения за значителна промяна на приоритетите и целите на партньорствата за присъединяване, тъй като нейните предложения се представят за решение от Съвета, съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 622/98 на Съвета от 16 март 1998 г. относно помощта за страните-кандидати в рамките на стратегията за предприсъединяване, и по-специално при създаването на партньорства за присъединяване (1). Тези колективни оценки се вземат също така предвид в рамките на създадените от Европейския съюз структури в контекста на бъдещите дискусии за разширяването.

Член 5

Преглед на механизма за оценка

Най-късно една година след влизането в сила на настоящото съвместно действие, Съветът проучва действието и обхвата на механизма за оценка и при необходимост извършва приспособявания.

Член 6

Влизане в сила

Настоящото съвместно действие влиза в сила от деня на публикуването му в Официален вестник.

Член 7

Публикуване

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник.

---

(1)  ОВ L 85, 20.3.1998 г., стр. 1.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

67

---

31998F0699

---

L 333/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 3 декември 1998 година,

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейски съюз, относно прането на пари, идентифициране, издирване, замразяване, изземване и конфискация на средствата и облагите от престъпление

(98/699/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид инициативата на Обединеното кралство,

като взе предвид Плана за действие на групата на високо равнище за организираната престъпност, приет от Европейския съвет в Амстердам на 16 и 17 юни 1997 година, и по-специално Препоръка № 26, буква б) относно засилени мерки по издирването и изземане на облагите от престъпления;

като взе предвид становището на Европейския парламент след извършената консултация с председателството, в съответствие с член К.6 от Договора за Европейския съюз;

като взе предвид Съвместното действие от 5 декември 1997 г., относно създаване на механизъм за оценка на приложението и изпълнението на националния план за международните задължения в борбата с организираната престъпност (1), и Съвместното действие от 19 март 1998 г. за създаване на програма за обмен, обучение и сътрудничество на лицата, които отговорят за действията в борбата срещу организираната престъпност (Програма Falcone) (2);

като взе предвид спазването от държавите-членки към принципите на Конвенцията на Съвета на Европа от 1990 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление;

като взе предвид предложението за съвместно действие относно инкриминирането на участието в престъпни организации в държавите-членки на Европейския съюз и по-специално престъпления, които са описани в това съвместно действие;

като взе предвид изискванията на Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари (3), както и четиридесетте препоръки за борба срещу изпирането на пари на Работната група за финансови действия (FATF) срещу прането на пари, които са изложени през 1996 г. и по-специално нейната Препоръка 4;

като взе предвид Съвместното действие от 17 декември 1996 г. относно сближаване на законодателствата и практиките на държавите-членки на Европейския съюз с цел борба с наркоманията, предотвратяване и борба с нелегалния трафик на наркотици (4);

като взе предвид, че общата цел е да се подобри координацията между органите по наказателно преследване;

като взе предвид, че Съвместното действие относно създаването на Европейска съдебна мрежа, прието от Съвета на 29 юни 1998 г. (5);

като има предвид, че непрекъснато се подобряват възможностите за осуетяване на престъпната дейност на организираната престъпност чрез по-ефективно сътрудничество между държавите-членки при идентифициране, издирване, замразяване или изземване и конфискация на средствата и облагите от престъпления;

като има предвид, че взаимно съгласуваните действия правят европейското сътрудничество по-ефективно при идентифициране, издирване, замразяване или изземване, и конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност;

като има предвид, че Препоръка № 16 от горепосочения План за действие срещу организираната престъпност подчертава необходимостта от ускоряване на процедурите на съдебно сътрудничество по въпроси, свързани с организираната престъпност и значително съкращаване на сроковете за придвижване и отговор на молбите;

като има предвид, че държавите-членки са се присъединили към Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 1959 г.;

с оглед на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г. и извънредната сесия на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации за наркотиците през 1988 г.;

като отчита, че семинарът по въпросите, свързани с конфискация на имущество, проведен в Дъблин през 1996 г. спомогна да се определят пречките за ефективното сътрудничество;

като приема, че предвидените форми на сътрудничество в това съвместно действие не засягат други форми на двустранно или многостранно сътрудничество,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

1.   С цел засилване на ефективните действия срещу организираната престъпност, държавите-членки гарантират, че никакви резерви не са формулирани или потвърдени във връзка със следните членове на Конвенцията на Съвета на Европа от 1990 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление (наричана по-нататък „Конвенцията от 1990 г.“):

а)	член 2, когато нарушението е наказуемо с лишаване от свобода или мярка за неотклонение с максимален размер над една година;

б)

член 6, в случай на тежки престъпления. Тези престъпления следва да включват във всеки случай престъпления, които се наказват с лишаване от свобода или с мярка за неотклонение повече от една година, или в държавите, чиито съдебни системи предвиждат за минимален праг за престъпления, които се наказват с лишаване от свобода или мярка за неотклонение повече от шест месеца.

Буква а) не се отнася до резервите за конфискация на облагите от престъпления, които са наказуеми по данъчното законодателство.

2.   Всяка държава-членка взема мерки нейното законодателство и нейните процедури за конфискация на облагите от престъпление да позволяват също така конфискация на собственост, чиято стойност съответства на тези облаги, както в рамките на чисто вътрешните процедури, както и съгласно процедурите, започнати по молба на друга държава-членка, включително молба за изпълнение на чуждестранни заповеди за конфискация. Държавите-членки обаче могат да изключат възможността за конфискация на собственост, чиято стойност съответства на облагите от престъпления, когато се касае за по-леки случаи. Термините „собственост“, „облаги“ и „конфискация“ се тълкуват по смисъла на член 1 от Конвенцията от 1990 г.

3.   Всяка държава-членка предприема необходимите мерки нейното материално и процесуално законодателство да позволява идентифициране и проследяване, по молба на друга държава-членка, на облаги, за които има съмнение, че са придобити от престъпна дейност, когато има всички основания да се смята, че е извършено престъпление. Такова материално и процесуално законодателство позволява оказване на помощ още в началните етапи на разследването. За тази цел държавите-членки се стремят да се въздържат от прилагане по отношение на другите държави-членки на допустимите основания за отказ по силата на член 18, параграфи 2 и 3 от Конвенцията от 1990 г.

Член 2

1.   В рамките на функциите на Европейската съдебна мрежа, всяка държава- членка изработва лесен за ползване справочник, който съдържа информация къде могат да се получат съвети, уточнява какъв вид помощ може да окаже в областта на идентифицирането, проследяването, замразяването или изземването, и конфискацията на средства и облаги от престъпления. Този практически справочник съдържа също всички важни ограничения във връзка с такава помощ и цялата информация, която държавата, отправила заявлението, следва да предостави.

2.   Справочниците по параграф 1 се изпращат в Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз, превеждат се на официалните езици на институциите на Европейската общност и се разпространяват в държавите-членки, в Европейската съдебна мрежа и в Европол.

3.   Всяка държава-членка се грижи справочникът по параграф 1 да бъде актуализиран и всяка промяна се изпраща на Генералния секретариат за превод и разпространение съгласно параграф 2.

Член 3

Държавите-членки дават на всички молби, които са подадени от другите държави-членки, относно идентифициране, проследяване, замразяване или изземване, и конфискация на собственост, същия приоритет като този, който се дава според вътрешните процедури.

Член 4

1.   Държавите-членки насърчават преките контакти между дознатели, следователи и прокурори на държавите-членки чрез подходящо използване на съществуващите възможности за сътрудничество, за да гарантират, че молбите за помощ няма да бъдат изпращани по официален ред, в случай че това не се налага. Когато е необходима официална молба, държавата-членка, която отправя молбата, надлежно изготвя молбата, като изпълнява всички изисквания на държавата-членка получател.

2.   Когато една молба за помощ не може да бъде изпълнена според очакванията на държавата-членка, подала молбата, държавата-членка получател се опитва да удовлетвори тази молба по друг начин, след съответните консултации с държавата, подала молбата в съответствие с националното си законодателство и международните си задължения.

3.   Държавите-членки подават молба за помощ веднага след като се изясни от какъв точно вид помощ се нуждаят, и когато една молба има гриф „спешно“ или е посочен срок за изпълнение, и се посочват мотивите за срока или за спешността.

Член 5

1.   Когато това не противоречи на тяхното национално законодателство, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да сведат до минимум риска от разпиляване на имуществото. Тези мерки гарантират, че имуществото, което е предмет на молба от друга държава-членка, може да бъде блокирано или иззето незабавно, за да не се осуетява последвала молба за конфискация.

2.   Когато след изпълнението на молба за правна помощ в една част на държава-членка се окаже, че е необходимо да се продължи разследването в друга част на тази държава-членка, то държавата-членка предприема, ако това не противоречи на нейното законодателство, всички необходими мерки разследването да продължи, без да е необходимо да се изготвя нова молба.

3.   Когато изпълнението на една молба зависи от допълнителни разследвания по въпрос, свързан с изпълнението, и молещата държава-членка отправи допълнителна молба, държавата-членка, към която е отправена молбата, ако това не противоречи на нейното законодателство, предприема всички възможни мерки за бързото изпълнение на тази допълнителна молба.

Член 6

1.   Държавите-членки правят всичко необходимо, за да информират съдебните органи за най-добрите практики в международното сътрудничество в областта на идентифицирането, издирването, замразяването или изземването, и конфискацията на средствата и облагите от престъпление.

2.   Държавите-членки гарантират необходимото обучение, съответстващо на най-добрите практики, на дознателите, следователите, прокурорите и другите служители чрез международно сътрудничество в областта на идентифицирането, издирването, замразяването или изземването, и конфискацията на имущество.

3.   Председателството и заинтересованите държави-членки, по целесъобразност в сътрудничество с Европейската съдебна мрежа и Европол, организират необходимите семинари за служители на държавите-членки и други практикуващи, с цел разпространяване и развитие на най-добрите практики и насърчаване на съгласуването на процедурите.

Член 7

Преди края на 2000 г. Съветът преразглежда настоящото съвместно действие с оглед на резултатите от Съвместното действие от 5 декември 1997 г., с което се създава механизъм за оценка на приложението и изпълнението на национално ниво на международните задължения в борбата срещу организираната престъпност.

Член 8

1.   При спазване на параграф 2, държавите-членки предприемат всички мерки, които са необходими за изпълнението на настоящото съвместно действие след влизането му в сила и запознават със съдържанието му съответните национални и местни власти.

2.   Държавите-членки правят предложения за изпълнението на член 1 в продължение на три години след влизането в сила на това съвместно действие, за да бъдат разгледани от компетентните органи с цел приемането им.

Член 9

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник и влиза в сила в деня на публикуването му.

---

(1)  ОВ L 344, 15.12.1997 г., стр. 7.

(2)  ОВ L 99, 31.3.1998 г., стр. 8.

(3)  ОВ L 166, 28.6.1991 г., стр. 177.

(4)  ОВ L 342, 31.12.1996 г., стр. 6.

(5)  ОВ L 191, 7.7.1998 г., стр. 4.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

70

---

31998F0700

---

L 333/4

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 3 декември 1998 година,

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейски съюз, относно създаването на Европейска система за архивиране на изображения (FADO)

(98/700/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като има предвид, че член К.1, параграф 3 от Договора предвижда, че имиграционната политика и политиката по отношение на гражданите на трети страни е въпрос от общ интерес;

като има предвид, че борбата срещу фалшивите документи е обхваната от имиграционната политика и полицейското сътрудничество; като има предвид, че увеличаващият се брой на оригинални и фалшиви документи изисква непрекъснато актуализиране; като има предвид, че използваните техники за производство на оригинални документи и техните фалшификати все повече се усъвършенстват, което изисква висококачествени средства;

като има предвид, че Европейският бюлетин за измамите и Наръчникът на оригиналните документи не отговарят напълно на изискванията за бързина и точност на възпроизвеждане, поради което използването на информационна система за архивиране на изображения, заедно с подходящо обучение на съответните служители, е съществен елемент от една цялостна стратегия, чиято цел е да отговори на нуждите на държавите-членки;

като има предвид, че повечето държави-членки разполагат с информационни системи за архивиране на изображенията, които те привеждат в действие;

като има предвид, че с цел да се гарантира високо ниво на контрол от държавите-членки е необходимо да се създаде информационна система за архивиране на изображения, която позволява достъп на лицата, които проверяват документи в държавите-членки; като има предвид, че тази система следва да даде възможност на използващите я за достъп до информация относно всички новооткрити начини за подправка на документи, както и за новите оригинални документи в обращение;

като има предвид, че за да се гарантира, че информацията в системата е съгласувана и уеднаквена, е необходимо да се изготвят процедури за подготовка на приноса на държавите-членки, който се включва в тази система, както и на процедурите за контрол и проверка на този принос;

като има предвид, че настоящото съвместно действие не противоречи на правомощията на държавите-членки относно признаването на паспорти, пътни документи, визи или други документи за самоличност,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

1.   Създава се Европейска система за архивиране на изображения с цел обмен по електронен път и в много кратки срокове на информация, с която държавите-членки разполагат относно истински и подправени документи, които са констатирани, съгласно установените способи в приложението към настоящото съвместно действие.

2.   Тази система не заменя, нито премахва обичайния обмен на хартиен носител до момента, в който всички държави-членки са в състояние да използват информационната система.

Член 2

Базата данни на системата съдържа, между другото, следната информация:

а)	изображения на фалшиви и подправени документи;

б)	изображения на истински документи;

в)	обобщени данни за техниките за подправяне;

г)	обобщени данни за техниките за защита.

Член 3

Създаването на Европейската система не пречи на всяка държава-членка да създаде и използва своя собствена национална система, която отговаря на нуждите на националните гранични служби и на вътрешните служби, които са отговорни за проверка на документите.

Член 4

Съветът незабавно приема техническите спецификации относно съвместимостта на съществуващите системи, относно въвеждането на данните в системата и процедурите за контрол и проверка на тази информация.

Член 5

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник и влиза в сила в деня след публикуването му.

Държавите-членки прилагат член 1 най-късно 12 месеца след приемането на мерките по член 4.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА АРХИВИРАНЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЯ

Създава се компютризирана информационна система към Генералния секретариат на Съвета, която съдържа истински документи, както и фалшиви и подправени документи.

Тази европейска система се нарича FADO (False and Authentic Documents – фалшиви и истински документи).

1.   Описание на системата

—	Данните в системата се използват от една централна служба във всяка държава-членка.

—

Системата се основава на технологията на Интернет. Системата гарантира бърз пренос на информация до централните служби на държавите-членки. Веднага след като информацията бъде подадена в Генералния секретариат на Съвета, тя се въвежда възможно най-бързо в системата FADO. Всяка държава-членка сама включва данните в националната си система или в своето копие на системата FADO.

—	Системата е многоезична.

—	Системата трябва да бъде лесна за използване.

—	Системата се основава на много строга кодификация. Сигурността на информацията, която се съдържа в системата, е гарантирана. Системата използва специални канали за пренос на данните от Генералния секретариат на Съвета до централните национални служби на държавите-членки.

—

Във всяка една държава-членка данните в системата се получават от централната служба чрез Интернет с гарантирана сигурност. Държавата-членка може да използва същата система за вътрешна употреба на своя територия (т.е. като свърже един с друг отделните терминали на различни гранични контролно-пропускателни пунктове или на други компетентни органи). Не съществува връзка между даден работен терминал, различен от централната служба на държавата-членка, и разположения в Генералния секретариат централен пункт. Създава се метод за възпроизвеждане и актуализиране от системата FADO на локализираната в държавите-членки система (чрез магнитни ленти, подвижни дискове, СD-ROM и др.).

—	Всяка държава-членка има възможност да създаде своя собствена национална система с гарантирана сигурност за вътрешен пренос на данни.

—	Системата FADO работи в мрежа между централния пункт в Генералния секретариат и централната служба на всяка държава-членка, което позволява бърз обмен на информация.

—

Тъй като документите се пренасят по електронен път, за да могат да се въведат в съществуващите национални системи, трябва да се използва стандартизиран формат за изображенията (JPEG, TIFF, BMP и др.). Качеството на картината е най-доброто възможно, но също така трябва да се намери точното съотношение между качеството на образа, големината и компресията.

—	Изображения в едър план при необходимост са на разположение за важните части на образа.

—	Системата позволява да се сравнят на екран оригиналният документ и фалшивият или подправеният.

—	Системата предоставя пояснения за различните техники за фалшифициране и техниките за защита.

—	Необходими са препратки, които да дават възможност на потребителите да намират много бързо цялата информация относно даден документ.

—	Приоритет имат преди всичко документи на държавите-членки и документи на трети страни, от които има постоянни имиграционни потоци към държавите-членки. Въведената в системата информация се допълва и актуализира, така че да включи всички други документи с възможно най-пълни данни.

—	Системата включва възможност за система за бързо предупреждение, която позволява да се изпрати предупреждение по електронна поща до всички държави-членки относно конкретен фалшив документ.

—	Системата съдържа повече от едно ниво. От самото начало се предвижда възможност за едно допълнително ниво за справки с по-подробна информация за специалисти.

—	Системата има специална зона, в която се включват документите, които не се признават от една или повече държави-членки.

2.   Разходи по системата

Разходите за създаването и действието на системата FADO са свързани с доставка на техническо оборудване и разходи за персонал. Като се има предвид, че системата FADO е предназначена единствено за архивиране и електронен пренос на документи, който понастоящем се извършва на хартия, тези разходи на системата представляват административни разходи за Съвета по смисъла на член К.8, параграф 2, първо изречение от Договора за Европейския съюз.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

74

---

31998D0701

---

L 333/8

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 3 декември 1998 година

относно общи правила за попълване на единен образец на разрешение за пребиваване

(98/701/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Съвместно действие 97/11/ПВР от 16 декември 1996 г. относно единен образец на разрешение за пребиваване (1), и по-специално член 2, параграф 1 от него,

като има предвид, че е необходимо да се установят общи правила за попълване на този образец с цел единство;

като има предвид, че настоящото решение не противоречи на правото на държавите-членки да признават държави и териториални общности, както и паспортите и пътните документи, които се издават от тези държави или общности; като има предвид, че използването на кодовете, които са посочени в допълнението към настоящото решение, имат чисто административен характер и не накърняват определянето на националността на лицата, които пребивават в трети страни,

РЕШИ:

Член 1

Единният образец на разрешение за пребиваване се попълва в съответствие с правилата, които се съдържат в приложението към настоящото решение.

Член 2

Съветът преразглежда правилата и кодовете в приложението и допълнението към настоящото решение най-малко един път годишно, за да ги актуализира.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 7, 10.1.1997 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

I.   ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ЧАСТТА ЗА ОБЩИ СВЕДЕНИЯ НА СТИКЕРА В ЕДИННИЯ ОБРАЗЕЦ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ПРЕБИВАВАНЕ.

Установеният формат на стикера е формат ID2 (с размерите на карта тип ID2 (ISO 7810).

Осем графи трябва да се попълнят в съответствие с техническите спецификации при необходимост, както следва:

1.   Номер на разрешението

На това място се вписва номерът на документа (защитен със специални знаци за защита и предшестван от буквен код), съгласно първата част на параграф 3.7 (начална/и буква/и, както е посочено в параграф 3.2) от техническите спецификации.

2.   Име

Тук се вписват поред името/имената и презимето/презимената. Името/имената и презимето/презимената в документа, към който се залепва стикерът, трябва да са напълно еднакви с тези, които са върху стикера.

3.   Графа „валиден до“

На това място се вписва датата, на която изтича валидността на документа или, когато е необходимо, дума или код, които указват безсрочна валидност.

Държавите-членки съобщават в Генералния секретариат на Съвета различните думи и кодове във връзка с предходната алинея, за да може Секретариатът да състави списък и да го разпространи до всички държави-членки. Този списък може да служи като допълнително средство за откриване на фалшификации.

Когато има срок на валидност, датата трябва да бъде вписана в три групи от по две цифри в следния ред — две за деня, две за месеца и две за годината, те трябва да бъдат разделени с тире, като първата цифра е нула, когато числото е по-малко от десет (например:15-01-96: 15 януари 1996 г.).

4.   Дата и място на издаване

Тук се вписват мястото и датата на издаване на разрешението за пребиваване.

Датата на издаване се вписва в три групи по две цифри по реда, който е предвиден в точка 3 на трета алинея.

5.   Категория на разрешението

Тук се определя категорията на разрешението за пребиваване, което се издава от държавата-членка на граждани на трета страна.

Не е целесъобразно да се хармонизира тази графа поради различията между законодателствата на държавите-членки. Независимо от това държавите-членки съобщават на Генералния секретариат на Съвета различните вписвания, които се включват в тази графа, за да може секретариатът да състави списък и да го разпространи до всички държави-членки. Този списък също може да служи като допълнително средство за откриване на фалшификации.

6.   Забележки

В тази графа държавите-членки могат да включват указания и забележки, които се използват на национално ниво и които са необходими според националните разпоредби за граждани на трети страни, включително указания относно разрешение за работа и номер на паспорта.

Държавите-членки съобщават на Генералния секретариат на Съвета постоянните вписвания, които включва тази графа, за да може Секретариатът да изготви списък и да го разпространи до всички държави-членки. Този списък също може да служи като допълнително средство за откриване на фалшификации.

7.   Дата, подпис, потвърждаване

Когато е необходимо, институцията, която издава документа, може да положи тук своя подпис и/или печат и да поиска от титуляра да положи своя подпис.

Ако тази графа се попълва, датата трябва да бъде вписана в три групи по две цифри в последователността, предвидена в точка 3, трета алинея.

Когато законодателството или практиката на държавата-членка изисква да се сложи печат на органа, който е издал документа, печатът следва да се положи в правоъгълника, който граничи вдясно с десния край на стикера, вляво — от графа „забележки“, в горната част — от герба на държавата-членка и в долната част — от зоната за машинно четене.

Освен това е желателно печатът да е правоъгълен, с височина 1 cm, дължина 2,5 cm и да показва наименованието на органа, който е издал разрешението за пребиваване, подпис и/или дата; подписът и/или датата следва да бъдат оградени от всяка страна с три успоредни хоризонтални линии, като средната е два пъти по-къса от другите две.

8.   Зона за машинно четене

Зоната за машинно четене (включително кодовете, които указват националността или друг статут) се попълва съгласно нормите на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), както са записани в техническата спецификация. На втория ред се посочва номерът на разрешението или номерът на паспорта. Трите кода за националността или за статута на титуляра на разрешението за пребиваване се вписват в съответствие със списъка в допълнението.

Държавите-членки съобщават в Генералния секретариат на Съвета дали вписват номера на разрешението или номера на паспорта. Секретариатът разпространява тази информация до всички държави-членки.

II.   ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА ЧАСТТА ЗА ОБЩИ СВЕДЕНИЯ В САМОСТОЯТЕЛНИЯ ДОКУМЕНТ НА ЕДИНИЯ ОБРАЗЕЦ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА ПРЕБИВАВАНЕ

Установеният формат на самостоятелния документ е или формат ID1 или ID2 в съответствие със стандарт ISO 7810.1995. И в двата документа има 12 клетки за попълване в съответствие с техническите спецификации, където е подходящо.

А.   ЛИЦЕВА СТРАНА

1.   Номер на разрешението

На това място се вписва номерът на документа, предшестван от буквен код, съгласно втората част на точка 3.2 (начална/и буква/и, както е определено в първата част на точка 3.2) от техническите спецификации.

2.   Име

Тук се вписват поред името/имената и презимето/презимената.

3.   Графа „валиден до“

Тук се вписва датата, на която изтича валидността на документа, или когато е необходимо, дума или код, които указват безсрочна валидност.

Държавите-членки съобщават в Генералния секретариат на Съвета различните думи и кодове във връзка с предходната алинея, за да може Секретариатът да състави списък и да го разпространи до всички държави-членки. Този списък може да служи като допълнително средство за откриване на фалшификации.

Когато има срок на валидност, той трябва да бъде изписан в три групи по две цифри в следния ред — две за деня, две за месеца и две за годината, като те трябва да бъдат разделени с тире, първата цифра е нула, когато числото е по-малко от десет (например:15-01-96: 15 януари 1996 г.).

4.   Място и дата на издаване

Тук се вписват мястото и датата на издаване на разрешението за пребиваване.

Датата на издаване се вписва в три групи по две цифри в последователността, която е посочена в точка 3, трета алинея.

5.   Категория на разрешението

Тук се посочва конкретната категория на разрешението за пребиваване, издадено от държавата-членка на гражданин на трета страна.

Не е целесъобразно да се хармонизира тази графа поради различията между законодателствата на държавите-членки. Независимо от това държавите-членки ще съобщават на Генералния секретариат на Съвета различните забележки, които вписват в тази графа, за да може Секретариатът да състави списък и да го разпространи до всички държави-членки. Този списък също може да служи като допълнително средство за откриване на фалшификации.

6.   Забележки

В тази графа държавите-членки могат да включват информация и забележки, които са използвани на национално ниво и които се изискват от разпоредбите на националното право относно граждани на трети страни, по-специално указания за разрешение за работа.

Държавите-членки съобщават на Генералния секретариат на Съвета постоянните сведения, които вписват в тази графа, за да може Секретариатът да изготви списък и да го разпространи до всички държави-членки. Този списък също може да служи като допълнително средство за откриване на фалшификации.

7.   Дата, подпис, разрешение

Когато е необходимо, органът, който издава документа, може да положи тук своя подпис и/или печат и да поиска от титуляра да положи своя подпис.

Ако тази графа се попълва, датата следва да бъде изписана в три групи от по две цифри в последователността, която е посочена в точка 3, трета алинея.

Когато законодателството или практиката на държавата-членка изисква да се сложи печат на органа, който е издал документа, печатът може да се положи в правоъгълника, ограден вдясно от края на самостоятелния документ, вляво от графата „забележки“, в горната част от герба на държавата-членка и в долната част от зоната за машинно четене.

Освен това е желателно печатът да е правоъгълен, с височина 1 cm, дължина 2,5 cm (1) и да показва наименованието на органа, който е издал разрешението за пребиваване, подпис и/или дата; подписът и/или датата следва да бъдат оградени от всяка страна с три успоредни хоризонтални линии, като средната е два пъти по-къса от другите две.

Б.   ГРЪБ

На гърба на самостоятелния документ се отбелязва следната допълнителна информация:

8.   Дата и място на раждане

Тук се посочват мястото и датата на раждане на титуляра на разрешението за пребиваване.

Мястото на раждане и наименованието на града, ако е известно, както и на държавата, където е роден титулярът на разрешението за пребиваване. Необходимо е да се посочи държавата по месторождение, защото националността на титуляра може да е различна от държавата по месторождение.

Датата на раждане се вписва в три групи от по две цифри в последователността, посочена в точка 3, трета алинея.

9.   Националност

Тук се вписва националността или някакъв друг статут на титуляра на разрешението за пребиваване.

Националността се вписва, като се посочи името на държавата, чийто гражданин е чужденецът или друг съответстващ статут. Например: Колумбия.

10.   Пол

Тук се вписва полът на титуляра на разрешението съгласно нормите на ИКАО за зоната за машинно четене.

Държавите-членки съобщават на Генералния секретариат на Съвета различните бележки, които вписват в тази графа, за да може Секретариатът да състави списък и да го разпространи във всички държави-членки. Този списък също може да служи като допълнително средство за откриване на фалшификации.

11.   Забележки

В тази графа държавите-членки могат да включват информация и забележки, използвани на национално ниво, които се изискват съгласно разпоредбите на националното законодателство относно граждани на трети страни, например адреса на титуляра.

Държавите-членки съобщават на Генералния секретариат на Съвета различните забележки, които вписват в тази графа, за да може Секретариатът да състави списък и да го разпространи до всички държави-членки. Този списък също може да служи като допълнително средство за откриване на фалшификации.

12.   Зона за машинно четене

(на гърба на документ с формат ID1 и на лицевата страна на документ с формат ID2)

Зоната за машинно четене (включително кодовете, които указват националността или друг статут) се попълва съгласно нормите на Международната организация за гражданска авиация (ИКАО), както са записани в техническата спецификация. Вписването на трите кода за националност или статут на титуляра на разрешението става съгласно списъка в допълнението.

---

(1)  При формат ID1 тези размери следва да се намалят наполовина.

Допълнение

Списък на кодовете за вписване в зоната за електронно разчитане на националността и на статута на титуляря на разрешението за пребиваване

	Държава	Код
ЕВРОПА	Албания	ALB
	Андора	AND
	Армения	ARM
	Азербайджан	AZE
	Беларус	BLR
	Босна и Херцеговина	BIH
	България	BGR
	Кипър	CYP
	Чешка република	CZE
	Хърватия	HRV
	Естония	EST
	Грузия	GEO
	Ватикана (Светия престол)	VAT
	Унгария	HUN
	Латвия	LVA
	Литва	LTU
	Малта	MLT
	Република Молдова	MDA
	Монако	MCO
	Полша	POL
	Румъния	ROM
	Русия	RUS
	Сан Марино	SMR
	Словакия	SVK
	Словения	SVN
	Швейцария	CHE
	Бивша югославска република Македония	FRM
	Турция	TUR
	Украйна	UKR
	Федерална република Югославия	YUG
АФРИКА	Алжир	DZA
	Ангола	AGO
	Бенин	BEN
	Ботсуана	BWA
	Буркина Фасо	BFA
	Бурунди	BDI
	Камерун	CMR
	Зелени нос	CPV
	Кабо Верде	CPV
	Централноафриканска република	CAF
	Чад	TCD
	Коморски острови	COM
	Конго	COG
	Конго (Демократична република)	COD
	Кот д'Ивоар	CIV
	Джибути	DJI
	Египет	EGY
	Екваториална Гвинея	GNQ
	Еритрея	ERI
	Етиопия	ETH
	Габон	GAB
	Гамбия	GMB
	Гана	GHA
	Гвинея	GIN
	Гвинея-Бисау	GNB
	Кения	KEN
	Лесото	LSO
	Либерия	LBR
	Либийска арабска джамахирия	LBY
	Мадагаскар	MDG
	Малави	MWI
	Мали	MLI
	Мавритания	MRT
	Мавриций	MUS
	Мароко	MAR
	Мозамбик	MOZ
	Намибия	NAM
	Нигер	NER
	Нигерия	NGA
	Руанда	RWA
	Сао Томе и Принсипи	STP
	Сенегал	SEN
	Сейшелски острови	SYC
	Сиера Леоне	SLE
	Сомалия	SOM
	Южна Африка	ZAF
	Судан	SDN
	Свазиленд	SWZ
	Танзания	TZA
	Того	TGO
	Тунис	TUN
	Уганда	UGA
	Замбия	ZMB
	Зимбабве	ZWE
АМЕРИКА	Антигуа и Барбуда	ATG
	Аржентина	ARG
	Бахамски острови	BHS
	Барбадос	BRB
	Белийз	BLZ
	Боливия	BOL
	Бразилия	BRA
	Канада	CAN
	Чили	CHL
	Колумбия	COL
	Коста Рика	CRI
	Куба	CUB
	Доминика	DMA
	Доминиканска република	DOM
	Еквадор	ECU
	Салвадор	SLV
	Гренада	GRD
	Гватемала	GTM
	Гвиана	GUY
	Хаити	HTI
	Хондурас	HND
	Ямайка	JAM
	Мексико	MEX
	Никарагуа	NIC
	Панама	PAN
	Парагвай	PRY
	Перу	PER
	Сейнт Кристофър и Нейвис	KNA
	Сейнт Лусия	LCA
	Сейнт Винсент и Гренадини	VCT
	Суринам	SUR
	Тринидад и Тобаго	TTO
	Съединени американски щати	USA
	Уругвай	URY
	Венецуела	VEN
АЗИЯ	Афганистан	AFG
	Бахрейн	BHR
	Бангладеш	BGD
	Бутан	BTN
	Бруней Дарусалам	BRN
	Камбоджа	KHM
	Китай	CHN (1)
	Източен Тимор	TMP
	Индия	IND
	Индонезия	IDN
	Иран (Ислямска република)	IRN
	Ирак	IRQ
	Израел	ISR
	Япония	JPN
	Йордания	JOR
	Казахстан	KAZ
	Корея (Народнодемократична република)	PRK
	Република Корея	KOR
	Кувейт	KWT
	Киргизстан	KGZ
	Лаоска народнодемократична република	LAO
	Ливан	LBN
	Малайзия	MYS
	Малдивски острови	MDV
	Монголия	MNG
	Мианмар	MMR
	Непал	NPL
	Оман	OMN
	Пакистан	PAK
	Палестина	*
	Филипини	PHL
	Катар	QAT
	Саудитска Арабия	SAU
	Сингапур	SGP
	Шри Ланка	LKA
	Сирия	SYR
	Таджикистан	TJK
	Тайланд	THA
	Туркменистан	TKM
	Обединени арабски емирства	ARE
	Узбекистан	UZB
	Виетнам	VNM
	Йемен	YEM
ОКЕАНИЯ	Австралия	AUS
	Фиджи	FJI
	Кирибати	KIR
	Маршалови острови	MHL
	Микронезия (Федерални щати)	FSM
	Науру	NRU
	Нова Зеландия	NZL
	Палау	PLW
	Папуа-Нова Гвинея	PNG
	Соломонови острови	SLB
	Тонга	TON
	Самоа	WSM
	Тувалу	TUV
	Вануату	VUT

Следните кодове също се използват:

Апатриди	XXA
Бежанци (Конвенция от 28 юли 1951 г.)	XXB
Други бежанци	XXC
Международен комитет на Червения кръст	CRC
ВКБООН	UNR

---

(1)  За лицата, които пребивават в Хонконг, може да се използва код HKG

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

83

---

31998F0733

---

L 351/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ

от 21 декември 1998 година,

прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно инкриминирането на участието в престъпна организация в държавите-членки на Европейския съюз

(98/733/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2, буква б) от него,

като взе предвид доклада на групата на високо равнище за организираната престъпност, одобрен от Европейския съвет в Амстердам на 16 и 17 юни 1997 г., и по-специално Препоръка № 17 от плана за действие,

като има предвид преценката на Съвета, че сериозността и развитието на някои форми на организирана престъпност изискват да се засили сътрудничеството между държавите-членки на Европейския съюз, по-специално по отношение на следните престъпления: трафик на наркотици, трафик на хора, тероризъм, трафик на произведения на изкуството, пране на пари, тежка икономическа престъпност, изнудване и други насилствени действия, насочени срещу живота, физическата цялост или свободата на личността, или създаващи колективна опасност за хората;

като има предвид, че за да отговорят на различните заплахи, пред които са изправени, държавите-членки се нуждаят от общ подход към участието в дейностите на престъпните организации;

като има предвид, че при изпълнението на настоящото съвместно действие държавите-членки ще се стараят да прилагат или улесняват мерките за защита на свидетелите и/или лицата, сътрудничещи на действията на правосъдието в рамките на борбата срещу международната организирана престъпност, предвидени в Резолюциите на Съвета от 23 ноември 1995 г. (1) и 20 декември 1996 г. (2);

като потвърждава доверието си в структурата и функционирането на съдебните системи в държавите-членки и във възможностите им да осигурят справедлив процес;

като има предвид, че държавите-членки потвърждават, че участниците в дейностите на престъпна организация няма да могат да избегнат преследването и наказанието за престъпленията, посочени в настоящото съвместно действие; за тази цел държавите-членки ще улеснят юридическото сътрудничество в разследването и преследването на такива престъпления;

като напомня, че Европейският съюз признава основните права така, както са описани в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, по която всички държави-членки са страни, и по-специално разпоредбите за свободата на словото, свободата на събранията с мирни цели и свободата на сдружаване;

след като се запозна със становището на Европейския парламент, който бе консултиран в съответствие с член К.6 от Договора (3),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СЪВМЕСТНО ДЕЙСТВИЕ:

Член 1

По смисъла на настоящото съвместно действие „престъпна организация“ е структурирано сдружение на повече от двама души, което е установено във времето, целенасочено извършва престъпления, които се наказват с лишаване от свобода или с мярка за задържане „лишаване от свобода“ за най-малко четири години или по-тежка присъда, когато тези престъпления са единствена цел или когато са средство за постигане на материални облаги, или в някои случаи, оказване на неправомерно влияние върху работата на обществените органи.

Престъпленията, посочени в първа алинея, включват престъпленията, посочени в член 2 от Конвенцията за Европол и в приложението към нея, и които подлежат на наказание най-малкото равно на предвиденото в първа алинея.

Член 2

1.   За да улесни борбата срещу престъпните организации, всяка държава-членка се задължава съгласно процедурата, предвидена в член 6, да предприеме необходимото, така че едното или и двете от следните действия да подлежи на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания:

а)

поведението на всяко лице, което целенасочено и осъзнавайки целта и престъпната дейност на организацията или намерението на организацията да извършва престъпления, участва активно: — в престъпни деяния на организацията, които попадат в обхвата на член 1, дори когато съответното лице не участва в извършването на въпросните престъпления в буквален смисъл, и като се вземат предвид общите принципи на наказателното право на съответната държава-членка, дори когато извършването на съответните престъпления не се осъществи, — в други дейности на организацията, ако е наясно, че неговото участие ще спомогне за осъществяването на престъпни дейности на организацията по смисъла на член 1;

б)	поведението на всяко лице, сключило с едно или повече лица споразумение за извършване на дейност, която ако беше извършена, е престъпление по смисъла на член 1, дори когато това лице не участва пряко в извършването на действието.

2.   Независимо дали са решили да инкриминират деянията, посочени в параграф 1, буква а) или буква б), или не, държавите-членки си оказват възможно най-широката взаимопомощ по отношение на престъпленията, обхванати от настоящия член, както и по отношение на престъпленията, обхванати от член 3, параграф 4 от Конвенцията относно екстрадицията между държавите членки на Европейския съюз, приета от Съвета на 27 септември 1996 г.

Член 3

Всяка държава-членка ще предприеме необходимото, така че юридическите лица да могат да бъдат подвеждани под наказателна или друга отговорност за престъпления по смисъла на член 2, параграф 1, извършени от въпросното юридическо лице, в съответствие с процедурите, определени от националното ѝ законодателство. Тази отговорност на юридическото лице не противоречи на наказателната отговорност на физическите лица, извършители или съучастници на тези престъпления. Всяка държава-членка ще направи необходимото, така че юридическите лица да могат да бъдат наказвани с ефективни, съразмерни и възпиращи санкции, както и да могат да им бъдат налагани имуществени и икономически санкции.

Член 4

Всяка държава-членка гарантира видовете деяния, посочени в член 2, параграф 1, букви а) или б), извършени на нейна територия, да бъдат наказателно преследвани, независимо къде на територията на държавите-членки е базирана организацията или къде извършва престъпните си действия и независимо от мястото, където се извършва деянието, предмет на споразумение по смисъла на член 2, параграф 1, буква б).

Когато няколко държави-членки са компетентни да разпознаят действия на участие в престъпна организация, тези държави се консултират помежду си, за да координират действията си с цел ефективно наказателно преследване, като вземат предвид по-специално местоположението на различните елементи на организацията на територията на съответните държави-членки.

Член 5

1.   В случаите, когато се прилага Конвенцията относно екстрадицията между държавите – членки на Европейския съюз, приета от Съвета на 27 септември 1996 г., настоящото съвместно действие не противоречи по никакъв начин на задълженията, които произтичат от конвенцията или нейното тълкуване.

2.   Нито една разпоредба на настоящото съвместно действие не може да попречи на една държава-членка да направи наказуемо поведението на престъпна организация, чието поле на действие е по-широко от това, определено в член 2, параграф 1.

Член 6

Всяка държава-членка представя в срок от една година след влизането в сила на настоящото съвместно действие подходящи предложения за изпълнението му, които ще бъдат проучени от компетентните органи с оглед на приемането им.

Член 7

Настоящото съвместно действие влиза в сила в деня на публикуването му.

Член 8

Настоящото съвместно действие се публикува в Официален вестник.

---

(1)  ОВ C 327, 7.12.1995 г., стр. 5.

(2)  ОВ C 10, 11.1.1997 г., стр. 1.

(3)  Становище от 20 ноември 1997 г.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

85

---

31999D0130(01)

---

C 026/21

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 3 декември 1998 година

за допълване на определението на формата на престъпност „трафик на хора“ от приложението към Конвенцията за Европол

(1999/С 26/05)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид член 43, параграф 3 от Конвенцията, приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно създаването на Европейска полицейска служба (Конвенция за Европол) (1),

като припомня постигнатото в Съвета на 4 декември 1997 г. съгласие за допълване на определението на формата на престъпност „трафик на хора“ от приложението към Конвенцията за Европол;

след като обсъди тази материя с Управителния съвет на Европол,

РЕШИ:

Член 1

Определението на формата на престъпност „трафик на хора“ от приложението към Конвенцията за Европол се допълни и се чете както следва:

„—

„трафик на хора“ е действителното и незаконно подчиняване на едно лице на волята на други лица чрез използване на насилие или заплахи, или чрез злоупотреба с власт или заблуда, особено със следните цели: експлоатация чрез проституция, форми на сексуална експлоатация и насилие над малолетни и непълнолетни, както и търговия с изоставени деца. Тези форми на експлоатация също така включват производството, продажбата или разпространението на материали с детска порнография.“

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 1999 г.

---

(1)  ОВ C 316, 27.11.1995 г., стр. 1.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

86

---

31999D0130(02)

---

C 026/22

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 3 декември 1998 година,

с което се дават указания на Европол да предприеме мерки срещу престъпления, извършени или възможно да бъдат извършени по време на терористични действия срещу живота, физическата неприкосновеност, личната свобода или собственост

(1999/C 26/06)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Конвенцията на основание член К.3 на Договора за Европейския съюз за създаването на Европейска полицейска служба (Конвенцията за Европол) (1), и по-специално член 2, параграф 2 от нея,

като взе предвид постигнатото в Съвета споразумение на 19 март и на 28 и 29 май 1998 г. за принципа да се дават указания на Европол да предприема мерки срещу престъпления, извършени или възможно да бъдат извършени по време на терористични действия срещу живота, физическата неприкосновеност, личната свобода или собственост, когато Европол поеме функциите си,

като взе предвид работата на Подготвителната група за антитероризъм и след обсъждане на Управителния съвет на Европол и като съзнава необходимостта от нарочно решение относно бюджетните последици и тези, свързани с персонала за Европол,

РЕШИ:

Член 1

От момента на поемане на функциите си съгласно член 45, параграф 4 на Конвенцията за Европол, Европол се упълномощава да предприема мерки срещу престъпления, извършени или възможно да бъдат извършени по време на терористични действия срещу живота, физическата неприкосновеност, личната свобода или собственост.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на 1 януари 1999 г.

---

(1)  ОВ С 316, 27.11.1995 г., стр. 1.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

87

---

31999F0235

---

L 087/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ОБЩА ПОЗИЦИЯ

от 29 март 1999 година

определена от Съвета на основание на член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно предложената Конвенция на Организацията на обединените нации срещу организираната престъпност

(1999/235/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член К.3, параграф 2 и член К.5 от него,

като признава значението на съдебното сътрудничество по наказателни дела и на полицейското сътрудничество с оглед предотвратяването и борбата с всички тежки форми на международна престъпна дейност, съгласно предвиденото в член К.1 от Договора,

като има предвид, че държавите-членки считат борбата срещу организираната престъпност за въпрос от общ интерес;

като има предвид, че Европейският съвет в Амстердам през юни 1997 г. одобри План за действие на Групата на високо равнище по организирана престъпност, който съдържа детайлни предложения за засилване на борбата с организираната престъпност;

като има предвид, че трябва да се отчетат вече приетите или в процес на подготовка, или приемане от Европейския съюз, мерки по изпълнението на Плана за действие, и по-специално Общи действия 98/733/ПВР от 21 декември 1998 г. за обявяване на участието в престъпна организация за престъпление в държавите-членки на Европейския съюз (1);

като има предвид, че са направени постъпки за разработването и договарянето на Конвенция на Организацията на обединените нации срещу организираната престъпност;

като има предвид, че в заключенията си от 5 октомври 1998 г. Съветът възложи на Председателството да предложи една или повече общи позиции в съответствие с член К.3 от Договора за Европейския съюз, във връзка с проекта за Конвенция на Организацията на обединените нации срещу организираната престъпност и протоколите към нея;

като има предвид, че желанието е да се подпомогнат във възможно най-голяма степен преговорите по предложената конвенция, като се избегне всяка несъвместимост между нея и актовете на Съюза,

ОПРЕДЕЛИ НАСТОЯЩАТА ОБЩА ПОЗИЦИЯ:

Член 1

1.   Държавите-членки подкрепят съставянето на предложената Конвенция на Организацията на обединените нации срещу организираната престъпност, както и на всички възможни протоколи към нея. Държавите-членки пледират за включването в проекта на разпоредби, които в максимална степен да улеснят ефективното предотвратяване, съдебно преследване и разследване на организираната престъпност.

2.   Държавите-членки осигуряват съответствието на разпоредбите на проекта на конвенция, свързани със задължението за криминализиране на определени деяния, с членове 1 и 2 от Съвместно действие 98/733/ПВР.

3.   Що се отнася до останалите разпоредби на проекта, конвенцията следва да се прилага към възможно най-широк кръг дейности на престъпните организации и да обхваща международното сътрудничество в борбата с такива организации. По принцип, съответните разпоредби на проекта на конвенция, трябва да обхващат дейността на лица, действащи в сговор за извършването на тежко престъпление, в рамките на структурирана престъпна организация, която е, или е била създадена, за определен период от време. Разпоредбите не трябва да се ограничават до групи с високо развита организационна структура или траен характер, като организации от типа на мафия; групите не е необходимо да имат формално разпределение на ролите между участниците или продължително членство.

4.   Разпоредбите относно международното сътрудничество, които ще бъдат включени в проекта, трябва да предвиждат подходящи гаранции за защита на правата на човека и за улесняване на сътрудничеството. Те следва да са приложими към ситуации, в които поради факта, че разследването все още е на предварителен етап, замолената държава не може да установи със сигурност дали дадено деяние е свързано с организирана престъпност. Би било удачно да се определят критерии за обозначаване на връзката с организираната престъпност.

5.   Що се отнася до мерките, свързани с противодействието на изпирането на пари, конвенцията трябва да обхваща широк кръг от деяния и по-конкретно да съответства на 40-те препоръки на Групата за финансови действия.

6.   Разпоредбите на проекта за конвенция трябва да вземат предвид и не могат да бъдат несъвместими с Общо действие 98/699/ПВР от 3 декември 1998 г. за прането на пари, идентифицирането, проследяването, замразяването и конфискацията на средствата и придобитото чрез престъпление (2).

7.   Възможно е съответните разпоредби на проекта за конвенция да следват модела на Конвенцията на Организацията на обединените нации от 1998 г. за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества. Освен това тя трябва в пълна степен да отчита Конвенцията на Съвета на Европа от 1990 г. относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление.

Член 2

В хода на преговорите по приемането на предложената конвенция на Обединените нации и на протоколите към нея, държавите-членки ще се стремят, в рамките на възможното, да координират позициите си по инициатива на Председателството и да постигнат обща позиция по въпросите, които са от съществено значение за интересите на Съюза. Комисията ще бъде напълно асоциирана в този процес. При необходимост, в светлината на развитието на преговорите, ще бъдат обсъдени необходимите по-нататъшни стъпки.

Член 3

Държавите-членки осигуряват съответствието на разпоредбите на проекта за Конвенция на ООН и на възможните протоколи към нея с приеманите между тях инструменти.

Член 4

Съветът се стреми към договаряне на нови общи позиции във връзка с проекта за конвенция и протоколите към нея, ако е необходимо.

Член 5

Настоящата обща позиция подлежи на публикуване в Официален вестник.

---

(1)  ОВ L 351, 29.12.1998 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 333, 9.12.1998 г., стр. 1.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

89

---

31999F0364

---

L 142/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

ОБЩА ПОЗИЦИЯ

от 27 май 1999 година

приета от Съвета на основание член 34 от Договора за Европейския съюз по проведените в Съвета на Европа преговори, относно проекта за Конвенция за престъпленията в кибернетичното пространство

(1999/364/ПВР)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 34, параграф 2, буква а) от него,

като признава важността на разработването на ефективни средства за предотвратяване и борба с нарастващата злоупотребата с нови технологии,

като има предвид, че на срещата си в Амстердам от юни 1997 г. Европейският съвет одобри Плана за действие на Групата на високо равнище по престъпленията в кибернетичното пространство, който inter alia, съдържа предложения за засилване на борбата срещу високотехнологичните престъпления;

като отчита свързаните с борбата срещу високотехнологичните престъпления мерки, които вече са приети от Европейския съюз, или са в процес на подготовка или приемане;

като има предвид, че са направени постъпки за разработването и воденето на преговори на Конвенция на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство;

като има предвид, че в документа „Елементи на стратегията на Съюза срещу високотехнологичните престъпления“, които беше одобрен от Съвета на 3 декември 1998 г., държавите-членки бяха призовани да съсредоточат усилията си в тази област, например чрез приемането на общи позиции във връзка с дейността им на други международни форуми в областта на високотехнологичните престъпления;

като взе предвид съвместното действие на Европейския съюз относно действията за борба срещу расизма и ксенофобията;

като взе предвид „Планът за действие на Европейския съюз за насърчаване и безопасно използване на Интернет“;

като желае да допринесе във възможно най-голяма степен за преговорите по предложената Конвенция за престъпленията в кибернетичното пространство и за избягване на всяко несъответствие между тази конвенция и изготвените в рамките на Европейския съюз актове,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ОБЩА ПОЗИЦИЯ:

Член 1

1.   Държавите-членки подкрепят изготвянето на проект за Конвенция на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство (наричана по-нататък „Конвенцията“). Те подкрепят включването в проекта на разпоредби, които в максимална степен улесняват ефективното разследване и наказателно преследване на престъпленията, които са свързани с компютърните системи и данни.

2.   Разпоредбите на Конвенцията следва адекватно да допълват материалното наказателно право и да обхващат престъпленията против поверителността, целостта и наличността на компютърните данни, компютърните престъпления като компютърни измами и подправяне, и престъпления във връзка със съдържанието като детската порнография. Държавите-членки следва да гарантират, че определенията на свързаните с детската порнография престъпления обхващат широк кръг от специфични престъпни дейности. Освен това, държавите-членки по целесъобразност подкрепят включването на правила, които водят до приложимостта на тези престъпления и по отношение на деяния, извършени посредством компютърна система.

3.   Държавите-членки предприемат мерки за установяване на съответната юрисдикция относно престъпленията, които са предвидени в Конвенцията.

4.   Държавите-членки следва да подкрепят приемането на разпоредби, които улесняват във възможно най-голяма степен международното сътрудничество, включително правната взаимопомощ. Конвенцията следва да подпомага своевременното сътрудничество по отношение на компютърните престъпления. Тази форма на сътрудничество може да включи създаването на двадесет и четири часови звена за контакт на правозащитните органи, които да допълват структурите за взаимопомощ.

5.   Държавите-членки следва да подкрепят разпоредби, които като субсидиарна мярка задължават страните по конвенцията да пазят в необходимата степен търсене на данни по искане на друга страна, като процедурата за съхранение се определя съгласно националното им право.

6.   Държавите-членки следва да подкрепят включването на разпоредби, според които договарящите страни се задължават да осигурят своевременно търсене на данни, съхранявани на тяхна територия, във връзка с разследването на тежки престъпления.

7.   При спазване на конституционните принципи и особените гаранции за ненакърняване на суверенитета, сигурността, обществения ред и други важни интереси на останалите държави, трансграничното компютърно издирване, което е свързано с тежки престъпления, и което трябва да бъде определено в Конвенцията, може да бъде допуснато като възможност в изключителни случаи, в частност, например за неотложно предотвратяване на унищожаването или промяната на доказателства за тежко престъпление, или за предотвратяване на престъпление, което би довело до смърт или тежка телесна повреда.

8.   Разпоредбите относно трансграничното компютърно издирване, свързано с тежки престъпления, следва да бъдат напълно съвместими с актовете на Европейския съюз по отношение достъпа до трафик на данни и тяхното използване.

Член 2

В хода на консултациите по Конвенцията и на протоколи към нея, държавите-членки се стремят, в рамките на възможното, да координират позициите си по инициатива на председателството и да постигнат общи позиции по въпросите, които са от съществено значение за интересите на Европейския съюз. Комисията изцяло участва в тези дейности.

Член 3

Съветът се стреми да постига при необходимост последващи общи позиции по отношение на Конвенцията.

Член 4

Настоящата обща позиция се публикува в Официален вестник.

---

19/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

91

---

31999D0435

---

L 176/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 20 май 1999 година

относно определението на достиженията на правото от Шенген с цел установяване, в съответствие с разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност и Договора за Европейския съюз, на правното основание на всяка от разпоредбите или решенията, които съставляват достиженията на правото от Шенген

(1999/435/ЕО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

на основание член 2, параграф 1, втора алинея, първо изречение от Протокола към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, за интегриране на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз (наричан по-долу „Шенгенски протокол“),

(1)

като има предвид, че е необходимо да се определят достиженията на правото от Шенген, с което се дава възможност на Съвета да посочи правното основание на всяка от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген съгласно съответните разпоредби от Договора за създаване на Европейската общност и от Договора за Европейския съюз;

(2)	като има предвид, че установяването на правното основание е необходимо само по отношение на онези задължителни разпоредби или решения, които съставляват достиженията на правото от Шенген и са все още са в сила;

(3)	като има предвид, че Съветът следователно трябва да определи онези разпоредби или решения на достиженията на правото от Шенген, по отношение на които установяването на правно основание съгласно някоя от разпоредбите на Договорите не е необходимо;

(4)

като има предвид, че заключението, че по отношение на някои от разпоредбите на достиженията на правото от Шенген не е необходимо или удачно Съветът да установи тяхното правно основание в Договорите, може да бъде оправдано на следните основания: а) разпоредби, които нямат задължителна правна сила, и подобни на тях могат да бъдат приети от Съвета само на основание акт, който няма правно основание в някой от Договорите; б) изтичането на период от време или настъпването на събития, които са довели до отпадане на необходимостта от съответната разпоредба; в) разпоредбата е свързана с институционални правила, които се считат заменени от процедурите на Европейския съюз; г) предметът на съответната разпоредба се обхваща — и следователно заменя — от действащото законодателство на Европейската общност или Европейския съюз или от правен акт, който е приет от всички държави-членки; д) разпоредбата е станала излишна в резултат на споразумението, което трябва да бъде сключено с Република Исландия и Кралство Норвегия по силата на член 6 от Шенгенския протокол; е) разпоредбата е извън дейността на Общността или целите на Европейския съюз и следователно попада в някоя от областите, за които държавите-членки са запазили свобода на действие. Тук се включват разпоредби, които имат значение единствено за изчисляване на парични искове на държавите-членки или между тях.

(5)

Дори ако поради само една от посочените причини не е необходимо или удачно Съветът да създаде правните основания за някои разпоредби на достиженията на правото от Шенген, това няма да доведе до тяхната отмяна или лишаването им от правна сила. Юридическата сила на актовете, които все още са в сила и са били приети на основание на такива разпоредби, не се накърнява.

(6)	Правата и задълженията на Дания се уреждат от член 3 от Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз и от член 1 до член 5 от Протокола относно позицията на Дания,

РЕШИ:

Член 1

1.   В съответствие с приложението към Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на Европейския съюз, достиженията на правото от Шенген включват всички актове, които са посочени в приложение А към настоящото решение.

2.   Достиженията на правото от Шенген, както е посочено в параграф 1, се публикуват в Официален вестник на Европейските общности, с изключение на онези негови разпоредби, които са изброени в член 2, и разпоредбите, които към момента на приемане на настоящото решение са били класифицирани като „поверителни“ от Шенгенския изпълнителен комитет.

3.   Съветът запазва правото си да публикува и други части от достиженията на правото от Шенген в Официален вестник на по-късна дата, в частност разпоредбите, чието публикуване е необходимо в общ интерес и които Съветът счита за важни при тълкуването на достиженията на правото от Шенген.

Член 2

Не е необходимо Съветът, когато действа на основание член 2, параграф 1, алинея втора, изречение второ от Шенгенския протокол, да установява съответствие с разпоредбите на Договорите, правното основание на всяка от следните разпоредби и решения, които съставляват част от достиженията на правото от Шенген:

а)

разпоредбите на Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия, за изпълнение на Шенгенското споразумение и на свързаните с него Заключителен акт и декларации („Шенгенска конвенция“), които са посочени в част 1 от приложение Б;

б)

разпоредбите на споразуменията за присъединяване и на Протоколите към Споразумението от Шенген и към Шенгенската конвенция с Италианската република (подписана в Париж на 27 ноември 1990 г.), Кралство Испания и Португалската република (подписана в Бон на 25 юни 1991 г.), Република Гърция (подписана в Мадрид на 6 ноември 1992 г.), Република Австрия (подписана в Брюксел на 28 април 1995 г.), Кралство Дания, Република Финландия и Кралство Швеция (подписана в Люксембург на 19 декември 1996 г.), които са изброени в част 2 от приложение Б;

в)	изброените в част 3 от приложение Б решения и декларации на Изпълнителния комитет, който бе създаден с Шенгенската конвенция;

г)	решенията на Централната група, които тя е упълномощена да взема от Изпълнителния комитет и които са изброени в част 3 от приложение Б.

Член 3

Настоящото решение произвежда незабавно действие.

То се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ А

Член 1

ДОСТИЖЕНИЯТА НА ПРАВОТО ОТ ШЕНГЕН

1.   Споразумението, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на проверките по техните вътрешни граници.

2.   Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия, по прилагането на Споразумението за постепенното премахване на проверките по техните вътрешни граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г., и свързаните с това заключителен акт и общи декларации.

3.   Протоколите за присъединяване, споразуменията към Споразумението от 1985 г. и Конвенцията по прилагането от 1990 г. с Италия (подписана в Париж на 27 ноември 1990 г.), Испания и Португалия (подписана в Бон на 25 юни 1991 г.), Гърция, подписана в Мадрид на 6 ноември 1992 г.), Австрия (подписана в Брюксел на 28 април 1995 г.) и Дания, Финландия и Швеция (подписана в Люксембург на 19 декември 1996 г.), със свързаните заключителни актове и декларации.

4.   Решенията и декларациите на Шенгенския изпълнителен комитет.

5.   Решенията на Централната група, които групата е упълномощена да взема от Изпълнителния комитет.

Решения

SCH/Com-ex (93) 3 14.12.1993	Административни и финансови условия ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАРИАТ
SCH/Com-ex (93) 9 14.12.1993	Потвърждение на декларациите на министрите и държавните секретари относно наркотиците и психотропните вещества НАРКОТИЦИ И СЪДЕБНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
SCH/Com-ex (93) 10 14.12.1993	Потвърждение на декларациите на министрите и държавните секретари от 19 юни 1992 г. и 30 юни 1993 г. за въвеждане в сила на Конвенцията по прилагането ВЛИЗАНЕ В СИЛА
SCH/Com-ex (93) 11 14.12.1993	Потвърждение на декларациите на министрите и държавните секретари ВЛИЗАНЕ В СИЛА
SCH/Com-ex (93) 14 14.12.1993	Подобряване на практическото сътрудничество между съдебните органи за борба с трафика на наркотици НАРКОТИЦИ И СЪДЕБНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
SCH/Com-ex (93) 16 14.12.1993	Финансови регламенти за въвеждането и оперативните разходи за Шенгенската информационна система ШИС
SCH/Com-ex (93) 21 14.12.1993	Удължаване на единната виза ВИЗИ
SCH/Com-ex (93) 22 Rev 14.12.1993	Конфиденциален характер на някои документи ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ
SCH/Com-ex (93) 24 14.12.1993	Общи процедури за отмяна, прекратяване или съкращаване на срока на валидност на единната виза ВИЗИ
SCH/Com-ex (94) 1 Rev 2 26.4.1994	Мерки, насочени към премахване на пречките и ограниченията на трафика по граничните пунктове по вътрешните граници. ВЪТРЕШНИ ГРАНИЦИ
SCH/Com-ex (94) 2 26.4.1994	Издаване на единни визи на границите ВИЗИ
SCH/Com-ex (94) 15 Rev 21.11.1994	Въвеждане на компютризирана процедура за консултации на централните органи, предвидена в член 17, параграф 2 от Конвенцията по прилагането
SCH/Com-ex (94) 16 Rev 21.11.1994	Получаване на общи печати за влизане и напускане ВЪНШНИ ГРАНИЦИ
SCH/Com-ex (94) 17 Rev 4 22.12.1994	Въвеждане и прилагане на шенгенската система по летищата и аеродрумите ЛЕТИЩА
SCH/Com-ex (94) 25 22.12.1994	Обмен на статистическа информация по издаването на визи ВИЗИ
SCH/Com-ex (94) 27 22.12.1994	Финансовите отчети Шенген 1993 са одобрени и представени на Генералния секретар на Икономическия съюз Бенелюкс БЮДЖЕТ И ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАРИАТ
SCH/Com-ex (94) 28 Rev 22.12.1994	Удостоверението по член 75 за транспортиране на наркотици и/или психотропни вещества НАРКОТИЦИ
SCH/Com-ex (94) 29 Rev 2 22.12.1994	Привеждане в сила на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 19 юни 1990 г. ВЛИЗАНЕ В СИЛА
SCH/Com-ex (95) PV 1 Rev (Point No 8)	Обща визова политика ВИЗИ
SCH/Com-ex (95) 7 29.6.1995	Изпълнителният комитет потвърждава решението за използване на Генералния секретариат на Бенелюкс при възлагането на Договора за втората фаза на SIRENE ШИС — SIRENE II
SCH/Com-ex (95) 20 Rev 2 20.12.1995	Одобряване на документ SCH/I (95) 40 Rev 6 относно процедурата за прилагане на член 2, параграф 2 от Конвенцията по прилагането ВЪТРЕШНИ ГРАНИЦИ
SCH/Com-ex (95) 21 20.12.1995	Бърз обмен между Шенгенските държави на статистически и реални данни за вероятни нередности по външните граници ВЪНШНИ ГРАНИЦИ
SCH/Com-ex (96) 13 Rev 27.6.1996	Принципи за издаването на визи в съответствие с член 30, параграф 1, буква а) от Конвенцията по прилагането ВИЗИ
SCH/Com-ex (96) 15 Cor 2 27.6.1996	Изменение на финансовите и административните условия ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАРИАТ
SCH/Com-ex (96) 27 19.12.1996	Издаване на визи на границата на транзитно преминаващите моряци ВИЗИ
SCH/Com-ex (97) 2 Rev 2 25.4.1997	Възлагане на търг за първоначално проучване на ШИС II ШИС
SCH/Com-ex (97) 6 Rev 2 24.6.1997	Шенгенски наръчник по полицейско сътрудничество в областта на обществения ред и сигурност ПОЛИЦЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
SCH/Com-ex (97) 14 7.10.1997	1995 Управленски доклад по въвеждането на инсталационния и оперативния бюджет на С. ШИС Бюджет — ШИС
SCH/Com-ex (97) 17 Rev 15.12.1997	Ключ за разпределението за 1998/1999 ШИС
SCH/Com-ex (97) 18 7.10.1997	Вноски от Норвегия и Исландия към оперативните разходи за Ц. ШИС ШИС
SCH/Com-ex (97) 19 7.10.1997	Ц.ШИС оперативен бюджет за 1998 БЮДЖЕТ — ШИС
SCH/Com-ex (97) 20 7.10.1997	Използване на единен визов стикер от Норвегия и Исландия СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО
SCH/Com-ex (97) 22 Rev 15.12.1997	Бюджет за Шенгенския секретариат за 1998 г. БЮДЖЕТ — СЕКРЕТАРИАТ
SCH/Com-ex (97) 24 7.10.1997	Бъдещето на ШИС ШИС
SCH/Com-ex (97) 27 Rev 4 7.10.1997	Привеждане в сила на Конвенцията по прилагането в Италия ВЛИЗАНЕ В СИЛА
SCH/Com-ex (97) 28 Rev 4 7.10.1997	Привеждане в сила на Конвенцията по прилагането в Австрия ВЛИЗАНЕ В СИЛА
SCH/Com-ex (97) 29 Rev 2 7.10.1997	Привеждане в сила на Конвенцията по прилагането в Гърция ВЛИЗАНЕ В СИЛА
SCH/Com-ex (97) 32 15.12.1997	Хармонизиране на визовата политика ВИЗИ
SCH/Com-ex (97) 33 15.12.1997	Изменение на член 18 от финансовия регламент БЮДЖЕТ
SCH/Com-ex (97) 34 Rev 15.12.1997	Изпълнение на Съвместното действие относно единния формат на разрешенията за пребиваване ВИЗИ
SCH/Com-ex (97) 35 15.12.1997	Изменение на Ц. ШИС финансов регламент ШИС
SCH/Com-ex (97) 38 Rev 15.12.1997	Финансови регламенти за управленското звено ШИС
SCH/Com-ex (97) 39 Rev 15.12.1997	Основни насоки за доказателствените средства и косвените доказателства в рамките на споразуменията за реадмисия между Шенгенските държави РЕАДМИСИЯ
SCH/Com-ex (98) 1 Rev 2 21.4.1998	Доклад за дейността на силите за действие
SCH/Com-ex (98) 2 21.4.1998	ШИС 1 + проект БЮДЖЕТ — ШИС
SCH/Com-ex (98) 3 21.4.1998	Доклад за управлението на бюджета за Ц. ШИС за 1996 г. БЮДЖЕТ — ШИС
SCH/Com-ex (98) 5 21.4.1998	Бюджет за разходите по инсталацията за Ц. ШИС за 1998 г. БЮДЖЕТ — ШИС
SCH/Com-ex (98) 6 21.4.1998	Бюджетни разчети за 1998 г. за втора фаза на мрежата SIRENE Бюджет — ШИС
SCH/Com-ex (98) 7 21.4.1998	Бюджетни разчети за 1998 г. за разходите на управленското звено БЮДЖЕТ — ШИС
SCH/Com-ex (98) 8 21.4.1998	Бюджетни разчети за 1998 г. за специализирания център за оказване на експертна помощ БЮДЖЕТ — ШИС
SCH/Com-ex (98) 9 21.4.1998	Бюджет на JSA БЮДЖЕТ — СЕКРЕТАРИАТ
SCH/Com-ex (98) 10 21.4.1998	Сътрудничество между договарящите страни за връщане на чужденци по въздух РЕАДМИСИЯ
SCH/Com-ex (98) 11 21.4.1998	Ц. ШИС с 15/18 връзки ШИС
SCH/Com-ex (98) 12 21.4.1998	Обмен на местно ниво на статистика относно визите ВИЗИ
SCH/Com-ex (98) 15 23.6.1998	Бюджет за 1998 г. за създаване на ШИС БЮДЖЕТ — ШИС
SCH/Com-ex (98) 17 23.6.1998	Поверителен характер на някои документи
SCH/Com-ex (98) 18 Rev 23.6.1998	Мерки, които трябва да бъдат взети по отношение на някои страни, поставящи проблеми във връзка с издаването на документите, необходими за отстраняване на техните граждани от Шенгенска територия РЕАДМИСИЯ — ВИЗИ
SCH/Com-ex (98) 19 23.6.1998	Монако ВИЗИ — ВЪНШНИ ГРАНИЦИ — ШИС
SCH/Com-ex (98) 21 23.6.1998	Подпечатване на паспортите на кандидатстващите за визи ВИЗИ
SCH/Com-ex (98) 24 23.6.1998	Споразумение за премахване на изискването за виза (член 20 от Конвенцията по прилагането ВИЗИ
SCH/Com-ex (98) 26 def. 16.9.1998	Създаване на Постоянен комитет за оценка и прилагане на Шенген
SCH/Com-ex (98) 27 23.6.1998	Годишен доклад за 1997 г.
SCH/Com-ex (98) 29 Rev 23.6.1998	Обща клауза, която обхваща изцяло достиженията на правото от Шенген в техническата област
SCH/Com-ex (98) 30 16.9.1998	Бюджетни разчети за 1999 г. за втората фаза на мрежата SIRENE
SCH/Com-ex (98) 31 16.9.1998	Бюджетни разчети за 1999 г. за управленското звено
SCH/Com-ex (98) 32 16.9.1998	Одобрение на доклада за разходите за 1997 г. за втората фаза на мрежата SIRENE
SCH/Com-ex (98) 33 16.9.1998	Одобрение на доклада за разходите за 1997 г. за управленското звено
SCH/Com-ex (98) 34 16.9.1998	Одобрение на доклада за разходите за 1997 г. за сървъра на специализирания център за оказване на експертна помощ
SCH/Com-ex (98) 35 Rev 2 16.9.1998	Изпращане на общия наръчник на страните-кандидатки за членство в ЕС
SCH/Com-ex (98) 37 def. 2	План за действие за борба с незаконната имиграция
SCH/Com-ex (98) 43 Rev 16.9.1998	Ad hoc Комитет за Гърция
SCH/Com-ex (98) 44 16.12.1998	Бюджетни разчети за инсталацията на Ц.ШИС за 1999 г.
SCH/Com-ex (98) 45 16.12.1998	Оперативни бюджетни разчети за Ц.ШИС за 1999 г.
SCH/Com-ex (98) 46 Rev 2 16.12.1998	Бюджет за 1999 г. за Общия надзорен орган
SCH/Com-ex (98) 47 Rev 16.12.1998	Бюджет за 1999 г. за Шенгенския секретариат
SCH/Com-ex (98) 49 Rev 3 16.12.1998	Привеждане в действие на Конвенцията по прилагането в Гърция
SCH/Com-ex (98) 50 16.12.1998	Бюджет (въвеждане и функциониране) за Ц. ШИС за 1997 г.
SCH/Com-ex (98) 51 Rev 3 16.12.1998	Трансгранично полицейско сътрудничество в областта на предотвратяването и разкриването на престъпления
SCH/Com-ex (98) 52 16.12.1998	Ръководство по трансгранично полицейско сътрудничество
SCH/Com-ex (98) 53 Rev 2	Хармонизиране на визовите политики — премахване на сивите списъци
SCH/Com-ex (98) 56 16.12.1998	Наръчник на документите, на които може да бъде поставена виза
SCH/Com-ex (98) 57 16.12.1998	Въвеждане на хармонизиран формуляр за покани, доказателство за настаняване и поемане на задължението за издръжка
SCH/Com-ex (98) 58 Rev 16.12.1998	Доклад от Постоянния комитет по изпълнението на Конвенцията по прилагането от страна на Федерална република Германия
SCH/Com-ex (98) 59 Rev 16.12.1998	Координирано изпращане на съветници в областта на документите
SCH/Com-ex (99) 1 Rev 2 28.4.1999	Положението с наркотиците
SCH/Com-ex (99) 3 28.4.1999	Бюджет за специализирания център за оказване на експертна помощ за 1999 г.
SCH/Com-ex (99) 4 28.4.1999	Разходи по инсталацията на Ц. ШИС
SCH/Com-ex (99) 5 28.4.1999	Наръчник SIRENE
SCH/Com-ex (99) 6 28.4.1999	Положението с далекосъобщенията
SCH/Com-ex (99) 7 Rev 2 28.4.1999	Офицери за връзка
SCH/Com-ex (99) 8 Rev 2 28.4.1999	Заплащане на информатори
SCH/Com-ex (99) 9 Rev 28.4.1999	Решаване на въпроси, свързани с достиженията на правото от Шенген
SCH/Com-ex (99) 10 28.4.1999	Незаконна търговия с оръжие
SCH/Com-ex (99) 11 Rev 2 28.4.1999	Решение относно споразумението за сътрудничество в производствата по пътнотранспортни нарушения
SCH/Com-ex (99) 13 28.4.1999	Оттегляне на старите редакции на Общия наръчник и на Общите консулски инструкции и приемане на нови такива
SCH/Com-ex (99) 14 28.4.1999	Наръчник с документи, на които може да бъде положена виза
SCH/Com-ex (99) 16 Rev 2 28.4.1999	Взаимоотношението Шенген — Бенелюкс
SCH/Com-ex (99) 17 Rev 28.4.1999	Прекратяване след 1 май 1999 г.
SCH/Com-ex (99) 18 28.4.1999	Подобряване на полицейското сътрудничество при предотвратяването и разкриването на престъпления

Декларации

SCH/Com-ex (93) Decl 5 14.12.1993	Наръчник SIRENE
SCH/Com-ex (93) Decl 6 14.12.1993	Мерки за сътрудничество между органите, които отговарят за граничния контрол
SCH/Com-ex (93) Decl 13 14.12.1993	Насоки за улесняване на международното съдебно сътрудничество в борбата с трафика на наркотици
SCH/Com-ex (94) Decl 8 27.6.1994	Външни граници
SCH/Com-ex (94) Decl 13 Rev 2 22.12.1994	Юридически документи, които могат да бъдат пряко изпращани по пощенски път
SCH/Com-ex (94) Decl 14 Rev 22.12.1994	ШИС
SCH/Com-ex (95) Decl 2 29.6.1995	Полицейско сътрудничество
SCH/Com-ex (95) Decl 3 29.6.1995	Трансгранично полицейско сътрудничество
SCH/Com-ex (95) Decl 4 20.12.1995	Обмен на информация във връзка с издадените визи
SCH/Com-ex (95) Decl 5 20.12.1995	Хармонизация на консулските такси
SCH/Com-ex (96) Decl 1 21.2.1996	Тероризъм
SCH/Com-ex (96) Decl 2 Rev 18.4.1996	Подходът за решаването на проблема с наркотуризма и незаконните наркопотоци
SCH/Com-ex (96) Decl 4 Rev 18.4.1996	Въвеждане на еднообразни такси за издаване на визи
SCH/Com-ex (96) Decl 5 18.4.1996	Определение на понятието за чужденец
SCH/Com-ex (96) Decl 6 Rev 2 26.6.1996	Декларация за екстрадиция
SCH/Com-ex (96) Decl 7 Rev 27.6.1996	Политиката за трансфер и реадмисия между шенгенските държави
SCH/Com-ex (97) Decl 1 Rev 3 25.4.1997	Привеждане в сила на Конвенцията по прилагането в Италия, Гърция и Австрия
SCH/Com-ex (97) Decl 4 24.6.1997	Годишен доклад за състоянието по външните граници на държавите, които вече прилагат Конвенцията по прилагането, за периода от 1 януари до 31 декември 1996 г.
SCH/Com-ex (97) Decl 5 Rev 24.6.1997	Заключения от семинара, проведен в Лисабон на 14 и 15 април 1997 г. по съвместните алтернативни мерки, взети от отделните Шенгенски държави
SCH/Com-ex (97) Decl 6 25.4.1997	Проблеми, открити при определяне на самоличността и сдобиването с пътнически документи, заместващи паспортите
SCH/Com-ex (97) Decl 8 24.6.1997	Пилотни проекти — маршрути, използвани за трафика на откраднати автомобили
SCH/Com-ex (97) Decl 9 24.6.1997	Пилотни проекти — трафик на наркотици и незаконна имиграция
SCH/Com-ex (97) Decl 10 24.6.1997	Привеждане в сила на Конвенцията по прилагането в Италия, Гърция и Австрия
SCH/Com-ex (97) Decl 11 7.10.1997	Списък на органите, които имат право на достъп до ШИС в Италия, Австрия и Гърция
SCH/Com-ex (97) Decl 12 7.10.1997	Списък на централните органи, компетентни за националния компонент на ШИС
SCH/Com-ex (97) Decl 13 Rev 2 21.4.1998	Отвличане на малолетни и непълнолетни
SCH/Com-ex (97) Decl 14 Rev 15.12.1997	Мерки спрямо трети държави, които водят до проблеми, свързани с реадмисията
SCH/Com-ex (98) Decl 1 23.6.1998	Мрежа на националните експерти по незаконна имиграция
SCH/Com-ex (98) Decl 2 Rev 16.9.1998	Стратегия за командироване на офицери за връзка
SCH/Com-ex (98) Decl 3 16.9.1998	Набиране на съветници по документи
SCH/Com-ex (98) Decl 7 16.12.1998	Списък на органите по член 101 от Конвенцията по прилагането
SCH/Com-ex (98) Decl 8 16.12.1998	Третиране на граждани на трети страни, които не отговарят на условията за влизане или пребиваване на територията на Шенгенските държави
SCH/Com-ex (98) Decl 9 16.12.1998	Резултати и заключения от посещенията на определени представителства в чужбина
SCH/Com-ex (98) Decl 10 16.12.1998	Сигурността по външните граници на Шенген, разглеждана като система от интегрирани филтри за сигурност
SCH/Com-ex (98) Decl. 11 Rev 16.12.1998	Годишен доклад за 1997 г. относно положението по Шенгенските външни граници
SCH/Com-ex (99) Decl 2 Rev 28.4.1999	Структура на ШИС
SCH/Com-ex (99) Decl 3 28.4.1999	Доклад относно контрола по шенгенските външни граници в сектор наркотици

6.   Списък на актовете, които са приети във връзка с прилагането на Конвенцията от органите, на които Изпълнителният комитет е възложил правомощия по вземането на решения.

Решения на Централната група

SCH/C (95) 122 Rev 4 31.10.1995	Приемане на административни и финансови правила за втора фаза на мрежата SIRENE
SCH/C (95) 122 Rev 5 23.2.1998	Изменение на финансовите правила за втора фаза на мрежата SIRENE
SCH/C (98) 117 27.10.1998	План за действие за борба с незаконната имиграция
SCH/C (99) 25 22.3.1999	Общи принципи за заплащането на информаторите и внедрените лица
SCH/C (99) 47 Rev 26.4.1999	Изпълнение на бюджета за 1998 г.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ Б

Член 2

Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г. между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия за прилагане на Споразумението от Шенген:

член 2, параграф 4;

член 4, относно проверката на багажи (1);

член 10, параграф 2;

член 19, параграф 2;

членове 28 — 38 и свързаните определения (2);

член 60;

член 70;

член 74;

член 77 — 81 (3);

член 83 — 90 (3);

член 120 — 125;

член 131 — 135;

член 137;

член 139 — 142;

Заключителен акт: декларация 2;

Заключителен акт: декларации 4, 5 и 6;

Протокол;

Обща декларация;

Декларация от министрите и държавните секретари.

1.   Протоколът, подписан в Париж на 27 ноември 1990 г., за присъединяването на правителството на Италианската република към Споразумението между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г.

2.   Следните разпоредби на споразумението, подписано в Париж на 27 ноември 1990 г., за присъединяването на Италианската република към Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г., за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република, Заключителния акт и свързаните с него декларации:

член 1;

членове 5 и 6;

Заключителен акт: част I;

част II, декларации 2 и 3;

Декларация от министрите и държавните секретари.

3.   Протоколът, подписан в Бон на 25 юни 1991 г. за присъединяването на правителството на Кралство Испания към Споразумението между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписан в Шенген на 14 юни 1985 г., изменен с протокола за присъединяване на правителството на Италианската република, подписан в Париж на 27 ноември 1990 г., и придружаващите го декларации.

4.   Следните разпоредби на споразумението, подписано в Бон на 25 юни 1991 г. за присъединяването на Кралство Испания към Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г., за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република, към която се присъедини Италианската република по силата на споразумението, подписано в Париж на 27 ноември 1999 г., Заключителния акт и свързаните с него декларации:

член 1;

членове 5 и 6;

Заключителен акт: част I;

част II, декларации 2 и 3;

част III, декларации 1, 3 и 4;

Декларация от министрите и държавните секретари.

5.   Протоколът, подписан в Бон на 25 юни 1991 г., за присъединяването на правителството на Португалската република към Споразумението между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г., изменено с протокола за присъединяването на правителството на Италианската република, подписано в Париж на 27 ноември 1990 г., и придружаващите го декларации.

6.   Следните разпоредби на Споразумението, подписано в Бон на 25 юни 1991 г., за присъединяването на Португалската република към Споразумението между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г., изменено с протокола за присъединяването на правителството на Италианската република, подписан в Париж на 27 ноември 1990 г., заключителния акт и придружаващите го декларации:

член 1;

членове 7 и 8;

Заключителен акт: част I;

част II, декларации 2 и 3;

част III, декларации 2, 3, 4 и 5;

Декларация на министрите и държавните секретари.

7.   Протоколът, подписан в Мадрид на 6 ноември 1992 г. за присъединяването на Република Гърция към споразумението между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за поетапно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г., изменено с протокола за присъединяването на Правителството на Италианската република, подписан в Париж на 27 ноември 1990 г., и от правителствата на Кралство Испания и Португалската република, подписано в Бон на 25 юни 1991 г., и придружаващите го декларации.

8.   Следните разпоредби на Споразумението, подписано в Мадрид на 6 ноември 1992 г., за присъединяването на Република Гърция към Споразумението между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г., изменено с протокола за присъединяването на правителството на Италианската република, подписан в Париж на 27 ноември 1990 г., и от правителствата на Кралство Испания и Португалската република, подписан в Бон на 25 юни 1991 г., заключителния акт и свързаните с него декларации:

член 1;

членове 7 и 8;

Заключителен акт: част I;

част II, декларации 2, 3, 4 и 5;

част III, декларации 1 и 3;

Декларация на министрите и държавните секретари.

9.   Протоколът, подписан в Брюксел на 28 април 1995 г., за присъединяването на правителството на Република Австрия към Споразумението между правителствата на Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република, за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г., изменено с протокола за присъединяването на правителствата на Италианската република, Кралство Испания, Португалската република и Република Гърция, подписани съответно на 27 ноември 1990 г., 25 юни 1991 г. и 6 ноември 1992 г.

10.   Следните разпоредби на Споразумението, подписано в Брюксел на 28 април 1995 г. за присъединяването на Република Австрия към Конвенцията, подписана в Шенген на 19 юни 1990 г., за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република, към която са се присъединили Италианската република, Кралство Испания, Португалската република и Република Гърция по силата на споразуменията, подписани на 27 ноември 1990 г., 25 юни 1991 г. и 6 ноември 1992 г., съответно, както и Заключителния акт към нея:

член 1;

членове 5 и 6;

Заключителен акт: част I;

част II, декларация 2;

част 3.

11.   Протоколът, подписан в Люксембург на 19 декември 1996 г., за присъединяването на правителството на Кралство Дания към Споразумението за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г., и свързаната с него декларация.

12.   Следните разпоредби от Споразумението, подписано в Люксембург на 19 декември 1996 г., за присъединяването на Кралство Дания към Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 19 юни 1990 г., заключителния акт и свързаната с него декларация:

член 1;

член 5, параграф 1;

членове 7 и 8;

Заключителен акт: част I;

част II, декларация 2;

част III;

Декларация от министрите и държавните секретари.

13.   Протоколът, подписан в Люксембург на 19 декември 1996 г., за присъединяването на правителството на Република Финландия към Споразумението за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г., и свързаната с него декларация.

14.   Следните разпоредби от Споразумението, подписано в Люксембург на 19 декември 1996 г., за присъединяването на Република Финландия към Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 19 юни 1990 г., Заключителния акт и свързаната с него декларация:

член 1;

членове 6 и 7;

Заключителен акт: част I;

част II, декларация 2;

част III;

Декларация от министрите и държавните секретари.

15.   Протоколът, подписан в Люксембург на 19 декември 1996 г., за присъединяването на правителството на Кралство Швеция към Споразумението за постепенното премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 14 юни 1985 г., и свързаната с него декларация.

16.   Следните разпоредби от Споразумението, подписано в Люксембург на 19 декември 1996 г., за присъединяването на Кралство Швеция към Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. за постепенно премахване на контрола по техните общи граници, подписано в Шенген на 19 юни 1990 г., Заключителния акт и свързаната с него декларация:

член 1;

членове 6 и 7;

Заключителен акт: част I;

част II, декларация 2;

част III;

Декларация от министрите и държавните секретари.

Решения на Изпълнителния комитет

Номер	Предмет	Основание (4)
SCH/Com-ex (93) 3 14.12.1993	Административни и финансови споразумения	е)
SCH/Com-ex (93) 9 14.12.1993	Потвърждение на декларациите от министрите и държавните секретари по отношение на наркотиците и психотропните вещества	a)
SCH/Com-ex (93) 11 14.12.1993	Потвърждение на декларациите на министрите и държавните секретари	a)
SCH/Com-ex (94) 27 22.12.1994	Шенгенските отчети за 1993 г. са одобрени и освободени от Генералния секретар на Икономическия съюз Бенелюкс	е)
SCH/Com-ex (95) 7 29.6.1995	Изпълнителният комитет потвърждава решението за използване на Генералния секретариат на Бенелюкс при възлагането на Договора за втората фаза на SIRENE	е)
SCH/Com-ex (96) 15 Cor 2 27.6.1996	Изменение на финансовите и административните разпоредби	е)
SCH/Com-ex (97) 14 7.10.1997	Управленски доклад за изпълнението на инсталационния и оперативния бюджет на Ц.ШИС за 1995 г.	б)
SCH/Com-ex (97) 17 Rev 15.12.1997	Ключ за разпределението за 1998/1999 г.	е)
SCH/Com-ex (97) 19 7.10.1997	Оперативен бюджет за Ц. ШИС за 1998 г.	б)
SCH/Com-ex (97) 20 7.10.1997	Използване на единен стикер за визи за Исландия и Норвегия	д)
SCH/Com-ex (97) 22 Rev 15.12.1997	Бюджет на Шенгенския секретариат за 1998 г.	е)
SCH/Com-ex (97) 27 Rev 4 7.10.1997	Привеждане в сила на Конвенцията по прилагането в Италия	б)
SCH/Com-ex (97) 28 Rev 4 7.10.1997	Привеждане в сила на Конвенцията по прилагането в Австрия	б)
SCH/Com-ex (97) 33 15.12.1997	Изменение на член 18 от финансовия регламент	е)
SCH/Com-ex (97) 38 Rev 15.12.1997	Финансов регламент за управленското звено	в)
SCH/Com-ex (98) 2 21.4.1998	ШИС 1 + проект	е)
SCH/Com-ex (98) 3 21.4.1998	Управленски доклад за бюджета на Ц. ШИС за 1996 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 5 21.4.1998	Бюджет за Ц. ШИС за 1996 г. за инсталационни разходи	е)
SCH/Com-ex (98) 6 21.4.1998	Бюджетни разчети за втората фаза на мрежата SIRENE за 1998 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 7 21.4.1998	Бюджетни разчети за управленското звено за 1998 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 8 21.4.1998	Бюджетни разчети за специализирания център за оказване на експертна помощ за 1998 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 9 21.4.1998	Бюджет на JSA	е)
SCH/Com-ex (98) 15 23.6.1998	Бюджет за инсталиране на ШИС за 1998 г. БЮДЖЕТ — ШИС	е)
SCH/Com-ex (98) 24 23.6.1998	Споразумения за премахване на визите (член 20 от Конвенцията по прилагането) ВИЗИ	е)
SCH/Com-ex (98) 27 23.6.1998	Годишен доклад за 1997 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 30 16.9.1998	Проектобюджет за втората фаза на мрежата SIRENE за 1999 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 31 16.9.1998	Проектобюджет за управленското звено за 1999 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 32 16.9.1998	Одобрение на сметкоплана за втората фаза на мрежата SIRENE за 1997 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 33 16.9.1998	Одобрение на сметкоплана за Управленското бюро 1997 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 34 16.9.1998	Одобрение на сметкоплана за специализирания център за оказване на експертна помощ за 1996 г. и 1997 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 44 16.12.1998	Бюджет за инсталиране на Ц. ШИС за 1999 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 45 16.12.1998	Оперативен бюджет за Ц. ШИС за 1999 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 46 Rev 2 16.12.1998	Бюджет за 1999 г. на Съвместния надзорен орган	е)
SCH/Com-ex (98) 47 Rev 16.12.1998	Бюджет на Шенгенския секретариат за 1999 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 50 16.12.1998	Изпълнение на бюджета за инсталиране и функциониране на Ц. ШИС за 1997 г.	е)
SCH/Com-ex (98) 58 Rev 16.12.1998	Доклад на постоянния комитет за изпълнението на Конвенцията по прилагането от страна на Федерална република Германия	б)
SCH/Com-ex (99) 1 Rev 2 28.4.1999	Достижения на правото в областта на наркотичните вещества	a)
SCH/Com-ex (99) 9 Rev 28.4.1999	Определяне на достиженията на правото от Шенген	б)
SCH/Com-ex (99) 16 Rev 2 28.4.1999	Отношения Шенген — Бенелюкс	е)
SCH/Com-ex (99) 17 Rev 28.4.1999	Приключване след 1 май 1999 г.	е)

Декларации на Изпълнителния комитет

Номер	Предмет	Основание (5)
SCH/Com-ex (93) Decl 5 14.12.1993	Наръчник SIRENE	б)
SCH/Com-ex (93) Decl 6 14.12.1993	Мерки за сътрудничество между органите, които отговарят за граничния контрол	a)
SCH/Com-ex (93) Decl 13 14.12.1993	Наръчник, целящ да улесни международната взаимопомощ в борбата с трафика на наркотици	a)
SCH/Com-ex (94) Decl 8 27.6.1994	Външни граници	a)
SCH/Com-ex (94) Decl 13 Rev 2 22.12.1994	Юридически документи, които могат да бъдат пряко изпращани по пощенски път	a)
SCH/Com-ex (94) Decl 14 Rev 22.12.1994	ШИС	б)
SCH/Com-ex (95) Decl 2 29.6.1995	Полицейско сътрудничество	a)
SCH/Com-ex (95) Decl 3 20.12.1995	Трансгранично полицейско сътрудничество	a)
SCH/Com-ex (95) Decl 4 20.12.1995	Обмен на информация във връзка с издадените визи	a)
SCH/Com-ex (95) Decl 5 20.12.1995	Хармонизация на консулските такси	a)
SCH/Com-ex (96) Decl 1 21.2.1996	Тероризъм	a)
SCH/Com-ex (96) Decl 2 Rev 18.4.1996	Подходът за решаването на проблема с наркотуризма и незаконните наркопотоци	a)
SCH/Com-ex (96) Decl 4 Rev 18.4.1996	Въвеждане на единни такси за издаване на визи	а)
SCH/Com-ex (96) Decl 7 Rev 27.6.1996	Политика на трансфер и реадмисия между шенгенските държави	а)
SCH/Com-ex (97) Decl 1 Rev 3 25.4.1997	Годишен доклад за 1996 г.	б)
SCH/Com-ex (97) Decl 4 24.6.1997	Годишен доклад за състоянието по външните граници на държавите, които вече прилагат Конвенцията по прилагането, за периода от 1 януари до 31 декември 1996 г.	б)
SCH/Com-ex (97) Decl 5 Rev 24.6.1997	Заключение от семинара, проведен в Лисабон на 14 и 15 април 1997 г. за алтернативните съвместни мерки	б)
SCH/Com-ex (97) Decl 6 25.4.1997	Проблеми, които са открити при определяне на самоличността и сдобиването с пътнически документи, които заместват паспортите	а)
SCH/Com-ex (97) Decl 8 24.6.1997	Пилотен проект „маршрути, използвани при трафика на откраднати превозни средства“	a)
SCH/Com-ex (97) Decl 9 24.6.1997	Пилотен проект — „трафик на наркотици“ и „незаконна имиграция“	a)
SCH/Com-ex (97) Decl 10 24.6.1997	Привеждане на конвенцията в сила в Италия, Гърция и Австрия	a)
SCH/Com-ex (97) Decl 11 7.10.1997	Списък на органите, имащи право на достъп до ШИС в Италия, Австрия и Гърция	a)
SCH/Com-ex (97) Decl 12 7.10.1997	Списък на централните органи, които отговарят за националния елемент на ШИС	a)
SCH/Com-ex (97) Decl 14 Rev 15.12.1997	Мерки по отношение на трети страни, които създават проблеми, свързани с реадмисията	a)
SCH/Com-ex (98) Decl 1 23.6.1998	Мрежа на националните експерти по незаконна имиграция	a)
SCH/Com-ex (98) Decl 2 Rev 16.9.1998	Стратегия за дублиране на офицери за връзка	a)
SCH/Com-ex (98) Decl 3 16.9.1998	Изпращане на съветници в областта на документите	a)
SCH/Com-ex (98) Decl 7 16.12.1998	Списък на компетентните органи по член 101 от Конвенцията по прилагането	a)
SCH/Com-ex (98) Decl 8 16.12.1998	Третиране на граждани на трети страни, които не отговарят на условията за влизане или пребиваване на територията на шенгенските държави	a)
SCH/Com-ex (98) Decl 9 16.12.1998	Резултати и заключения от посещенията на определени представителства в чужбина	a)
SCH/Com-ex (98) Decl 10 16.12.1998	Сигурността по външните граници на Шенген, разглеждана като система от интегрирани филтри за сигурност	a)
SCH/Com-ex (98) Decl 11 Rev 16.12.1998	Годишен доклад за 1997 г. относно положението по шенгенските външни граници	a)
SCH/Com-ex (98) Decl 3 28.4.1999	Доклад относно контрола по шенгенските външни граници в областта на наркотиците	a)

Решения на Централната група

Номер	Предмет	Основание (6)
SCH/C (95) 122 Rev 4 31.10.1995	Приемане на административните и финансовите регламенти за втората фаза на мрежата SIRENE	е)
SCH/C (95) 122 Rev 5 23.2.1998	Изменение на финансовите регламенти за втората фаза на мрежата SIRENE	е)
SCH/C (99) 47 Rev 26.4.1999	Освобождаване за бюджета за 1998 г.	е)

---

(1)  По отношение на контрола на багаж, член 4 е заменен от Регламент (ЕИО) № 3925/91 на Съвета от 19 декември 1991 г. за премахване на контрола и формалностите, приложими към ръчния и каютен багаж на лицата, извършващи полет в рамките на Общността, и багажа на лицата, извършващи морско пътуване в рамките на Общността (ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 4).

(2)  Заменени с Конвенцията, подписана в Дъблин на 15 юни 1990 г., за определяне отговорността на държавата при проучване на молби за убежище, подадени в една от държавите-членки в Европейската общност (ОВ L 254, 19.8.1997 г., стр. 1).

(3)  Членовете 77 — 81 и 83 — 90 от Конвенцията по прилагането са заменени с Директива 91/477/ЕИО относно контрола върху придобиването и притежаването на оръжия. Оръжията, предназначени за военни действия, попадат под юрисдикцията на държавите-членки съгласно член 296, параграф 1, буква б) от Договора за създаване на Европейската общност.

(4)  Обясненията (буквите), дадени в тази колона, са свързани с критериите, посочени в четвъртото съображение.

(5)  Обясненията (буквите), дадени в тази колона, са свързани с критериите, посочени в четвъртото съображение.

(6)  Обясненията (буквите), дадени в тази колона, са свързани с критериите, посочени в четвъртото съображение.

---