EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62020CJ0301

Решение на Съда (шести състав) от 1 юли 2021 г.
UE и HC срещу Vorarlberger Landes- und Hypotheken-Bank AG.
Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof.
Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Европейско удостоверение за наследство — Валидност на заверено копие на удостоверение без дата на изтичане на срока на действие — Член 65, параграф 1 — Член 69 — Правни последици от удостоверение по отношение на лицата, които са посочени в него, но не са поискали издаването му — Член 70, параграф 3 — Дата, която трябва да се вземе предвид при преценката на валидността на копието — Правни последици от копието в областта на доказването.
Дело C-301/20.

Court reports – general

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2021:528

 РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

1 юли 2021 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Европейско удостоверение за наследство — Валидност на заверено копие на удостоверение без дата на изтичане на срока на действие — Член 65, параграф 1 — Член 69 — Правни последици от удостоверение по отношение на лицата, които са посочени в него, но не са поискали издаването му — Член 70, параграф 3 — Дата, която трябва да се вземе предвид при преценката на валидността на копието — Правни последици от копието в областта на доказването“

По дело C‑301/20

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от 27 май 2020 г., постъпил в Съда на 7 юли 2020 г., в рамките на производство по дело

UE,

HC

срещу

Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank AG,

при участието на:

наследници на VJ,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: L. Bay Larsen, председател на състава, C. Toader (докладчик) и N. Jääskinen, съдии,

генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

за австрийското правителство, от J. Schmoll, E. Samoilova и A. Posch, в качеството на представители,

за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и U. Bartl, в качеството на представители,

за испанското правителство, от M. J. Ruiz Sánchez, в качеството на представител,

за унгарското правителство от M. Z. Fehér и K. Szíjjártó, в качеството на представители,

за Европейската комисия, от M. Wilderspin и M. Heller, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 април 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 63, член 65, параграф 1, член 69 и член 70, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, една страна, UE и HC — син и дъщеря на починалия VJ, чието последно обичайно местопребиваване е в Испания, и от друга страна, Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank AG, банка със седалище в Австрия, по повод на искане за връщане на парична сума и на ценни книжа, депозирани за съдебно съхранение от тази банка.

Правна уредба

3

Съображения 7, 67, 71 и 72 от Регламент № 650/2012 гласят следното:

„(7)

Правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството.

[…]

(67)

С цел бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяване с трансгранични последици в рамките на Съюза наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество следва да могат лесно да докажат правното си положение и/или правата и правомощията си в друга държава членка, например в държава членка, в която се намира наследствено имущество. За да им се даде възможност да направят това, в настоящия регламент следва да се предвиди създаването на еднотипно удостоверение — европейско удостоверение за наследство (наричано по-долу „удостоверението“), което да бъде издавано с цел да се ползва в друга държава членка. […]

(71)

Удостоверението следва да поражда еднакви последици във всички държави членки. То не следва да бъде изпълнителен титул само по себе си, а следва да притежава доказателствена сила с презумпцията, че посочва точно елементите, които са предвидени в приложимото към наследяването право или в друго право, приложимо към специфични елементи, като материалноправната действителност на разпорежданията с имущество в случай на смърт. […] Всяко лице, което извършва плащания или предава владението върху наследствено имущество на лице, посочено в удостоверението като оправомощено да приема такива плащания или такова предаване на имущество в качеството си на наследник или заветник, следва да се ползва с подходяща защита, ако е действало добросъвестно, като се е основавало на точността на информацията, съдържаща се в удостоверението. Със същата защита следва да се ползва всяко лице, което, като се е основавало на точността на информацията, съдържаща се в удостоверението, закупи или получи наследствено имущество от лице, посочено в удостоверението като оправомощено да се разпорежда с такова имущество. Защитата следва да се гарантира, ако се представят все още действителни заверени копия. […]

(72)

Компетентният орган следва да издаде удостоверението при поискване. Оригиналът на удостоверението следва да остане при издаващия орган, който следва да издаде едно или повече заверени копия от него на заявителя и на всяко друго лице, което прояви законен интерес. […]“.

4

Член 62 от посочения регламент, озаглавен „Създаване на европейско удостоверение за наследство“, гласи:

„1.   С настоящия регламент се създава европейско удостоверение за наследство (наричано по-нататък „удостоверението“), което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в член 69.

2.   Използването на удостоверението не е задължително.

3.   Удостоверението не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. Същевременно, след като бъде издадено за ползване в друга държава членка, удостоверението поражда правните последици, изброени в член 69, и в държавата членка, чиито органи са го издали в съответствие с настоящата глава“.

5

Член 63 от посочения регламент, озаглавен „Цел на удостоверението“, гласи:

„1.   Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество.

2.   Удостоверението може да се използва по-специално за доказване на един или повече от следните елементи:

a)

правното положение и/или правата на всеки наследник или според случая — на всеки заветник, посочен в удостоверението, и съответните им дялове от наследственото имущество;

[…]“.

6

Член 65 от същия регламент, озаглавен „Заявление за издаване на удостоверение“, предвижда:

„1.   Удостоверението се издава въз основа на заявление от лице, посочено в член 63, параграф 1 (наричано по-нататък „заявителят“).

[…]

3.   Заявлението съдържа следната информация, доколкото тази информация е известна на заявителя и е необходима на издаващия орган за удостоверяване на елементите, които заявителят иска да удостовери, и се придружава от съответните оригинални документи или тяхно копие, отговарящо на условията за удостоверяване на автентичността им, без да се засяга член 66, параграф 2:

[…]

д)

данни за други потенциални бенефициери по силата на разпореждането с имущество в случай на смърт и/или по силата на закона: фамилно име и собствено(и) име(на) или наименование на организацията, идентификационен номер (ако има такъв) и адрес;

[…]“.

7

Член 68 от Регламент № 650/2012, озаглавен „Съдържание на удостоверението“, гласи:

„Удостоверението съдържа следната информация в степента, необходима за целите, за които се издава:

[…]

ж)

данни за бенефициерите: фамилно име (ако е приложимо — име по рождение), собствено(и) име(на) и единен граждански номер (ако е приложимо);

[…]“.

8

Член 69 от посочения регламент, озаглавен „Правни последици от удостоверението“, гласи:

„1.   Удостоверението има правни последици във всички държави членки, като за това не се изисква специална процедура.

2.   Предполага се, че удостоверението представя точно елементите, установени в съответствие с приложимото към наследяването право или в съответствие с друго право, приложимо към специфични елементи. Предполага се, че лицето, посочено в удостоверението като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, има посоченото в удостоверението правно положение и/или правата или правомощията, заявени в удостоверението, без да се налагат други условия и/или ограничения за тези права или правомощия освен заявените в удостоверението.

3.   Счита се, че всяко лице, което въз основа на сведенията в удостоверението извършва плащания или предава имущество на лице, посочено в удостоверението като упълномощено да приема плащания или имущество, е извършило сделка с лице, което има правомощията да приема плащания или имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.

4.   Ако лице, посочено в удостоверението като упълномощено да се разпорежда с наследствено имущество, се разпорежда с това имущество в полза на друго лице, се приема, че другото лице — ако действа въз основа на сведенията в удостоверението — е извършило сделка с лице, упълномощено да се разпорежда с въпросното имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.

5.   Удостоверението представлява действителен документ за вписването на наследственото имущество в съответния регистър на дадена държава членка, без да се засяга член 1, параграф 2, букви к) и л)“.

9

Член 70 от посочения регламент, озаглавен „Заверени копия на удостоверението“, предвижда:

„1.   Издаващият орган запазва оригинала на удостоверението и издава едно или няколко заверени копия от документа на заявителя и на всяко лице, което удостовери законен интерес.

2.   За целите на член 71, параграф 3 и член 73, параграф 2 издаващият орган съхранява списък на лицата, на които са издадени заверени копия съгласно параграф 1.

3.   Издадените заверени копия са действителни за ограничен срок от шест месеца, който се обозначава в завереното копие посредством посочване на дата на изтичане на срока на действие. В изключителни и надлежно обосновани случаи издаващият орган може, чрез дерогация, да определи по-дълъг срок на действие. След изтичането на този срок всяко разполагащо със заверено копие лице, за да може да използва удостоверението за посочените в член 63 цели, трябва да подаде заявление за удължаване на срока на действие на завереното копие или да поиска ново заверено копие от издаващия орган“.

10

Член 71 от посочения регламент, озаглавен, „Поправка, изменение или оттегляне на удостоверението“, предвижда следното в параграф 3:

„Издаващият орган незабавно уведомява всички лица, които съгласно член 70, параграф 1 са получили заверени копия от удостоверението, в случай на поправка, изменение или оттегляне на удостоверението“.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

11

Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank поставя под съдебно съхранение определена парична сума и ценни книжа, след като HC и UE, както и техния баща VJ са поискали връщането на тези активи, като се позовава на съществуването на конкуриращи се права, чиято основателност се оспорва.

12

VJ, който е с последно обичайно местопребиваване в Испания, е починал на 5 май 2017 г. Поради настъпването на смъртта производството във връзка с наследството е извършено пред испански нотариус в съответствие с испанското право.

13

HC и UE искат предаване на предмета на обезпечителния залог и представят пред Bezirksgericht Bregenz (Районен съд Брегенц, Австрия) заверено копие на европейско удостоверение за наследство, издадено от посочения испански нотариус по искане на HC, за да докажат качеството си на наследници на VJ съгласно член 62 и сл. от Регламент № 650/2012. В това копие, което е издадено под формата на „формуляр V“ (наричан по-нататък „формуляр V“) и както е предвидено в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 на Комисията от 9 декември 2014 година за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 (ОВ L 359, 2014 г., стр. 30), в клетката „Валидно до“ е отбелязано „за неопределен срок“. UE е посочен в удостоверението заедно с името на сестра си, в качеството на наследник на половината от съответното наследство.

14

Искането на ищците е отхвърлено от Bezirksgericht Bregenz (Районен съд Брегенц). Landesgericht Feldkirch (Областен съд Фелдкирх, Австрия) отхвърля въззивната жалба срещу първоинстанционното решение. Той приема, първо, че само лицето, подало заявление за издаване на европейско удостоверение за наследство, може да докаже правото си, като представи това удостоверение, второ, че издаването на копие на такова удостоверение с неограничен срок на действие противоречи на изискването за определяне на ограничен срок от шест месеца за действието на това копие, и трето, че посоченото копие трябва да е валидно към датата, на която първоинстанционният съд е постановил решението си.

15

Запитващата юрисдикция Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) е сезирана с ревизионна жалба срещу решението на Landesgericht Feldkirch (Областен съд Фелдкирх). Тя отбелязва, че съгласно австрийското право, докато няма влязло в сила съдебно решение за предаването на поставени под обезпечителен залог активи, е необходимо общо писмено искане от всички лица („насрещни страни“). Така, за да постанови решението си, запитващата юрисдикция иска да се установи дали копието от европейското удостоверение за наследство би могло да се използва за доказване на правата на наследниците.

16

По-специално Oberster Gerichtshof (Върховен съд) изразява съмнения, на първо място, относно валидността на заверено копие, в което не се съдържа дата на изтичане на срока на действие. Той отбелязва, че тази хипотеза не е предвидена в Регламент № 650/2012 и че в това отношение няма практика на Съда. Запитващата юрисдикция изтъква, от една страна, възможността документът да не поражда последици поради посочената нередност, и от друга страна, обстоятелството, че отбелязването „за неопределен срок“ би могло да представлява удължаване на срока на действие, ако може да се приеме за „изключителен случай“ по смисъла на член 70, параграф 3 от Регламента. Текстът на тази разпоредба обаче би могъл да се тълкува и в смисъл, че документът е действителен за ограничен срок от шест месеца, и в този случай запитващата юрисдикция си поставя въпроса за датата, от която трябва да започне да се изчислява този срок.

17

На второ място, посочената юрисдикция иска да се установи дали, като се има предвид, че в Регламент № 650/2012 не предвижда случай, при който само единият от наследниците е поискал да бъде издадено европейското удостоверение за наследство, действието на това удостоверение ще се отнася само до „заявителя“, или и до всички лица, които са посочени в него.

18

На трето място, запитващата юрисдикция иска да се установят евентуалните последици от изтичането на срока на действие на копие на европейско удостоверение за наследство. В това отношение тя изтъква съществуването на различия между отделните становища в доктрината в тази област и съдебната практика на австрийските и на германските съдилища, що се отнася до въпроса дали е достатъчно копието да е валидно към датата на подаване на искането до сезирания орган, или това копие трябва да е валидно и към момента на постановяване на решението.

19

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда на Европейския съюз следните преюдициални въпроси:

„1)

Трябва ли член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че копие на удостоверение за наследство, издадено за неопределен срок в нарушение на тази разпоредба, без да е посочена дата на изтичане на срока на действие:

е валидно и действително за неопределен срок или

е валидно само за срок от шест месеца, считано от датата на издаване на завереното копие, или

е валидно само за срок от шест месеца, считано от друга дата, или

е невалидно и не е годно за използване по смисъла на член 63 от Регламент № 650/2012?

2)

Трябва ли член 65, параграф 1 във връзка с член 69, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че действието на удостоверението за наследство възниква в полза на всички поименно посочени в него лица като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, така че то да може да се използва съгласно член 63 от Регламент № 650/2012 и от тези лица, които не са поискали издаването му?

3)

Трябва ли член 69 във връзка с член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 да се тълкува в смисъл, че легитимиращото действие на завереното копие на удостоверение за наследство трябва да се признае, ако при първото му представяне това копие все още е било валидно, но валидността му е изтекла преди исканото решение на органа, или тази разпоредба допуска национално право, което изисква валидност на удостоверението и към момента на постановяване на решението?“.

По преюдициалните въпроси

По първия и третия въпрос

20

С първия и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че е валидно заверено копие на европейското удостоверение за наследство, в което е посочен текстът „за неопределен срок“, и че правните му последици по смисъла на член 69 от този регламент трябва да бъдат признати без ограничение във времето, при положение че копието е било валидно при първоначалното му представяне.

21

В самото начало следва да се отбележи, че срокът, предвиден в член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012, се отнася не до срока на валидност на европейското удостоверение за наследство, а само до срока на заверените негови копия. Освен това, както следва от член 70, параграф 1 във връзка със съображение 72 от посочения регламент, европейското удостоверение за наследство трябва да бъде запазено от издаващия орган, който издава негови копия.

22

От текста на член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 следва, че издадените заверени копия на посоченото удостоверение са действителни за ограничен срок от шест месеца, който се обозначава в завереното копие посредством посочване на дата на изтичане на срока на действие. В изключителни и надлежно обосновани случаи издаващият орган може да определи по-дълъг срок на действие. След изтичането на шестмесечния срок всяко лице, което разполага със заверено копие на европейско удостоверение за наследство, за да може да използва удостоверението за посочените в член 63 цели, трябва да подаде заявление за удължаване на срока на действие на това копие или да поиска ново заверено копие от издаващия орган.

23

Всъщност ограничаването на срока на валидност на копията е предвидено поради факта, че европейското удостоверение за наследство има правни последици във всички държави членки и се предполага, че удостоверението представя точно елементите, установени в съответствие с приложимото към наследяването право или в съответствие с друго право, приложимо към специфични елементи, както и правното положение и правата на лицата, посочени като наследници, заветници, изпълнители на завещание или управители на наследствено имущество в съответствие с член 69, параграфи 1 и 2 от посочения регламент.

24

В това отношение, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 41 от заключението си, шестмесечният срок, предвиден в член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012, позволява да се осигури съответствие между съдържанието на завереното копие на европейското удостоверение за наследство и действителното положение относно наследството, и по-специално периодично да се проверява дали това удостоверение не е било поправено, оттеглено или изменено съгласно член 71 от посочения регламент или дали действието му не е било спряно на основание член 73 от същия регламент.

25

От това следва, че действието на завереното копие е за срок, който е ограничен, освен в изключителни случаи, до шест месеца.

26

Възниква обаче въпросът дали когато издаващият орган изрично е уточнил във формуляр V, че копието няма дата на изтичане на срока на действие, то трябва да се счита за валидно за срок от шест месеца, или липсата на дата на изтичане на срока на действие възпрепятства използването на посоченото копие по смисъла на член 63 от посочения регламент.

27

В това отношение целта на Регламент № 650/2012, която съгласно съображение 7 от него е да се улесни правилното функциониране на вътрешния пазар с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици, би била застрашена, ако наследниците или другите лица, които имат законен интерес, не могат да докажат правата си поради формални грешки в издаденото им заверено копие на европейското удостоверение за наследство, а трябва да поискат ново копие на удостоверението, което би довело до удължаване на сроковете и увеличаване на евентуалните разходи.

28

Следователно, когато в заверено копие на европейското удостоверение за наследство е отбелязано „за неопределен срок“, това копие трябва да се счита за валидно за срок от шест месеца.

29

Що се отнася до датата, от която започва да тече срокът на валидност на това копие, следва да се отбележи, че издаващият орган трябва да посочи във формуляр V след датата на валидност на завереното копие и датата на издаването му. Така при изчисляването на срока на валидност трябва да се вземе предвид последно посочената дата, която гарантира предвидимостта и правната сигурност, изисквани във връзка с използването на посоченото копие.

30

Що се отнася до въпроса на запитващата юрисдикция относно датата, до която завереното копие на европейското удостоверение за наследство трябва да е валидно, за да породи правните си последици си по смисъла на член 69 от Регламент № 650/2012, и по-специално когато датата на валидността на копието изтича в хода на производството, следва да се отбележи, че нито една разпоредба от посочения регламент не урежда пряко този въпрос.

31

Както обаче посочва генералният адвокат по-специално в точка 49 от заключението си, правните последици от това копие трябва да бъдат еднакви във всички държави членки, така че валидността му трябва да се урежда от Регламент № 650/2012.

32

Всъщност от съображение 71 от Регламент № 650/2012 е видно, че европейското удостоверение за наследство трябва да поражда еднакви последици във всички държави членки и че следва да се гарантира защита на лицата, които се основават на точността на удостоверената информация, съдържаща се в удостоверението, когато се представят все още действителни заверени копия. По този начин по-специално се гарантира защитата на третите лица, които извършват плащания или предават владението върху наследствено имущество на лице, посочено в удостоверението като оправомощено да приема такива плащания или такова предаване на имущество в качеството си на наследник.

33

Ако обаче се изисква завереното копие на европейското удостоверение за наследство да бъде валидно към датата, на която органът, пред който е представено това копие, приема исканото решение, или пък в хода на свързаното с него съдебно производство, а не към датата на подаване на молбата, подобно изискване би могло да засегне правата на наследниците и другите лица с наследствени права, които, тъй като не могат да оказват никакво влияние върху продължителността на производството за приемане на посоченото решение, ще трябва при необходимост неколкократно да искат издаването му и да представят такова копие.

34

Както отбелязва генералният адвокат в точки 58 и 59 от заключението си, това тълкуване би довело до забавяния и допълнителни формалности и усилия както за заинтересованите от наследството лица, така и за органите по наследяването, и би било в противоречие с целта на Регламент № 650/2012, която както се припомня в точка 27 от настоящото решение, се състои в бързото, лесно и ефективно уреждане на наследяването с трансгранични последици, както и на правата на заинтересованите от наследството лица, както следва от съображения 7 и 67 от посочения регламент.

35

Освен това в член 71, параграф 3 от Регламент № 650/2012 се уточнява, че издаващият орган незабавно уведомява лицата, които са получили заверени копия от удостоверението, като на основание член 70, параграф 2 от посочения регламент издаващият орган съхранява списък на всяка поправка, изменение или оттегляне на европейското удостоверение за наследство, за да може съгласно съображение 72 от него да се избегне неправомерното използване на тези копия и да се ограничи рискът заверено копие, чиято валидност е изтекла към датата на приемане на исканото решение, да не съответства на съдържанието на европейското удостоверение за наследство.

36

В това отношение, както отбелязва генералният адвокат в точка 70 от заключението си, когато органът, пред когото се представя заверено копие на европейско удостоверение за наследство, разполага със сведения, които в достатъчна степен затвърждават съмненията му относно статута на това удостоверение, той може по изключение да поиска представянето на ново копие или на копие, чийто срок на валидност е удължен.

37

С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия и третия въпрос следва да се отговори, че член 70, параграф 3 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че заверено копие на европейското удостоверение за наследство, в което е посочен текстът „за неопределен срок“, е валидно за срок от шест месеца, считано от датата на издаването му, и поражда правните си последици, по смисъла на член 69 от посочения регламент, ако е било валидно при първоначалното му представяне пред компетентния орган.

По втория въпрос

38

С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 65, параграф 1 във връзка с член 69, параграф 3 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че европейското удостоверение за наследство поражда правни последици по отношение на всички поименно посочени в него лица като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, дори когато те не са поискали издаването му.

39

В член 63, параграф 1 и параграф 2, буква а) от посочения регламент, който се отнася до целта на европейското удостоверение за наследство, се изброяват лицата, които могат да го използват, а именно наследниците, заветниците с преки права върху наследството и изпълнителите на завещания или управителите на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка да докажат по-специално правното си положение и/или наследствените си права (вж. този смисъл решение от 1 март 2018 г., Mahnkopf, C‑558/16, EU:C:2018:138, т. 36 и цитираната съдебна практика).

40

Съгласно член 65, параграф 1 от Регламент № 650/2012 европейското удостоверение за наследство се издава по искане на всяко лице, посочено в член 63, параграф 1 от този регламент. В член 65, параграф 3, буква д) от посочения регламент се уточнява, че в заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се съдържат по-специално данни за потенциалните бенефициери по силата на разпореждането с имущество в случай на смърт и/или по силата на закона, различни от заявителя. Съгласно член 68, буква ж) от Регламента тази информация трябва да бъде посочена в удостоверението.

41

В член 69, параграф 3 от Регламент № 650/2012 се предвижда, че могат да се извършват плащания или предаване на имуществото въз основа на сведения в европейското удостоверение за наследство в полза на лице, посочено в удостоверението като упълномощено да приема плащания или имущество в качеството на наследник, заветник, изпълнител на завещание или администратор. Поради това европейското удостоверение за наследство може да породи правни последици по отношение на такова лице, без в посочената разпоредба да се уточнява дали то трябва да имат качеството на заявител.

42

Освен това, независимо от качеството на заявителя, съгласно член 70, параграф 1 от посочения регламент, издаващият орган, който запазва оригинала на удостоверението, издава едно или няколко заверени копия от документа на заявителя и на всяко лице, което удостовери законен интерес. От това следва, че задължение лицето, позоваващо се на заверено копие на европейско удостоверение за наследство, задължително да бъде лицето, което първоначално е поискало издаването на удостоверението, би било в противоречие със самия текст на член 70, параграф 1 от посочения регламент.

43

С нито една от тези разпоредби не се налага на лицето, което използва заверено копие на европейското удостоверение за наследство с цел да се ползва от неговите правни последици, да има качеството на заявител на това удостоверение.

44

Освен това, както отбелязва Европейската комисия в писменото си становище, ако всяко заинтересовано лице бъде задължено да поиска европейско удостоверение за наследство и заверено копие от него за дадено наследство, при положение че за посоченото наследство вече са били издадени удостоверения и техни копия, това би довело до ненужни разходи. Такова задължение обаче би било в противоречие с целта на Регламент № 650/2012, изложена в съображение 67 от него, която се състои в бързо, лесно и ефективно уреждане на наследяването с трансгранични последици.

45

По изложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 65, параграф 1 във връзка с член 69, параграф 3 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че европейското удостоверение за наследство поражда правни последици по отношение на всички поименно посочени в него лица дори когато те не са поискали издаването му.

По съдебните разноски

46

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

 

1)

Член 70, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство трябва да се тълкува в смисъл, че заверено копие на европейското удостоверение за наследство, в което е посочен текстът „за неопределен срок“, е валидно за срок от шест месеца, считано от датата на издаването му, и поражда правните си последици, по смисъла на член 69 от посочения регламент, ако е било валидно при първоначалното му представяне пред компетентния орган.

 

2)

Член 65, параграф 1 във връзка с член 69, параграф 3 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че европейското удостоверение за наследство поражда правни последици по отношение на всички поименно посочени в него лица дори когато те не са поискали издаването му.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: немски.

Top