EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62011CN0164
Case C-164/11: Action brought on 5 April 2011 — European Commission v French Republic
Дело C-164/11: Иск, предявен на 5 април 2011 г. — Европейска комисия/Френска република
Дело C-164/11: Иск, предявен на 5 април 2011 г. — Европейска комисия/Френска република
OB C 186, 25.6.2011, p. 13–13
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
25.6.2011 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 186/13 |
Иск, предявен на 5 април 2011 г. — Европейска комисия/Френска република
(Дело C-164/11)
2011/C 186/22
Език на производството: френски
Страни
Ищец: Европейска комисия (представител: W. Mölls)
Ответник: Френска република
Искания на ищеца
|
— |
да се установи, че като не е приела необходимите разпоредби, за да приспособи своята система на данъчно облагане на електроенергията към разпоредбите, предвидени от Директива 2003/96/ЕО (1), въпреки изтичането на преходния период, предвиден в член 18, параграф 10, втора алинея от посочената директива, Френската република не е изпълнила задълженията си по тази Директива; |
|
— |
да се осъди Френската република да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
С иска си Комисията изтъква, че въпреки изтичането на предвидения за държавата членка ответник преходен период, а именно 1 януари 2009 г., тя все още не е приспособила всички елементи на своята система на данъчно облагане на електроенергията към разпоредбите на Директивата. Според френските власти Закон № 2010-1488 от 7 декември 2010 г., приет и влязъл в сила след изтичането на предвидения в мотивираното становище срок, транспонира в националното право разпоредбите на посочената Директива. Според Комисията настоящият иск трябва да се уважи с оглед на състоянието на приложимото национално право към момента на изтичане на предвидения в мотивираното становище срок.
Комисията отбелязва, че при всички положения Франция все още не е приспособила всички елементи на своята система на данъчно облагане на електроенергията, за да ги приведе в съответствие с разпоредбите на Директивата. В този смисъл жалбоподателят отхвърля довода на националните власти, че Директивата не забранявала корекции към увеличаване на акцизите в зависимост от съответните географски райони. Напротив тя въвеждала принципа на единна ставка за всички видове потребление на електроенергия в дадена държава членка и в членове 5, 14, 15 и 17 изброявала ограничително дерогациите от този принцип.
Освен това Комисията отхвърля защитаваната от френските власти теза, че „възприетото тарифно диференциране“ не създавало опасност от измами, не водело до допълнителна тежест за операторите и не представлявало пречка за навлизане на пазара за чуждестранните доставчици.
(1) Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).