Дело C-115/10

Bábolna Mezőgazdasági Termelő, Fejlesztő és Kereskedelmi Zrt.

срещу

Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve

(Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Bíróság)

„Обща селскостопанска политика — Регламент (ЕО) № 1782/2003 — Допълнителна национална директна помощ — Условия за предоставяне“

Резюме на решението

Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Интегрирана система за администриране и контрол на някои схеми за помощи — Допълнителна национална помощ

(Регламент № 1782/2003 на Съвета; Решение 2004/281 на Съвета)

Регламент № 1782/2003 относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, изменен с Решение 2004/281 за промяна на Акта относно условията на присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз, след реформата в oбщата селскостопанска политика, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва ползването на допълнителна национална помощ от юридически лица, които упражняват селскостопанска дейност на територията на съответната държава членка, по съображение че спрямо тях тече производство за доброволна ликвидация, доколкото условието да не е налице такова производство не е било предмет на предварително разрешение от Комисията.

Всъщност, макар Регламент № 1782/2003 да предоставя на новите държави членки известно право на преценка в рамките на въвеждането на допълнителната държавна помощ, това право на преценка е ограничено, доколкото съгласно член 143в, параграф 7 от посочения регламент равнището, до което може да се изплаща допълнителната национална помощ, както и процентният размер на допълнителната национална помощ и условията за предоставянето ѝ са предмет на предварително разрешение на Комисията.

(вж. точки 36, 38 и 41 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

9 юни 2011 година(*)

„Обща селскостопанска политика — Регламент (ЕО) № 1782/2003 — Допълнителна национална директна помощ — Условия за предоставяне“

По дело C‑115/10

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Bíróság (Унгария) с акт от 31 август 2009 г., постъпил в Съда на 3 март 2010 г., в рамките на производство по дело

Bábolna Mezőgazdasági Termelő, Fejlesztő és Kereskedelmi Zrt.

срещу

Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н A. Borg Barthet (докладчик), г‑н M. Ilešič, г‑н M. Safjan и г‑жа M. Berger, съдии,

генерален адвокат: г‑н J. Mazák,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

като има предвид становищата, представени:

–        за унгарското правителство, от г‑н M. Z. Fehér и г‑жа K. Szíjjártó, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г‑жа H. Tserepa-Lacombe и г‑н A. Sipos, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 февруари 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент № 3508/92 на Съвета от 27 ноември 1992 година относно установяване на интегрирана система за администриране и контрол на определени схеми за подпомагане на Общността (ОВ L 355, стр. 1) и Регламент № 1259/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на oбщата селскостопанска политика (ОВ L 160, стр. 113).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Bábolna Mezőgazdasági Termelő, Fejlesztő és Kereskedelmi Zrt. (наричано по-нататък „Bábolna“) и Mezőgazdasági és Vidékfejlesztési Hivatal Központi Szerve (служба „Земеделие и развитие на селските райони“, наричана по-нататък „Hivatal“) във връзка с допълнителна национална помощ в областта на селското стопанство, отпусната на Bábolna за 2004 г.

 Правна уредба

 Правна уредба на Съюза

 Решение 2004/281/ЕО

3        Решение 2004/281/ЕО на Съвета от 22 март 2004 година за промяна на Акта относно условията на присъединяването към Европейския съюз на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз, след реформата в oбщата селскостопанска политика (ОВ L 93, стр. 1) е прието по силата на член 2, параграф 3 от Договора за присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз, подписан в Атина на 16 април 2003 г. (ОВ L 236, стр. 17) и на член 23 от Акта за посоченото присъединяване (ОВ L 236, стр. 33, наричан по-нататък „Актът за присъединяване“).

4        В член 1, точка 5 от това решение се предвижда по-специално замяната на глава 6. А, точка 27 от приложение ІІ към Акта за присъединяване, чиито разпоредби изменят Регламент № 1259/1999, с разпоредби, които изменят Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) № 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177), за да бъдат взети предвид измененията, въведени в законодателството относно общата селскостопанска политика (ОСП) поради приемането на този регламент, извършено след подписването на присъединителните инструменти.

5        Съображение 10 от Решение 2004/281 гласи:

„За да се запази съгласуваността на допълнителните национални директни плащания, е необходимо адаптиране след въвеждането на новата схема на единно плащане. Необходимо е по-конкретно да се адаптират механизмите, описани в акта за присъединяване, така че посочените допълнителни плащания да функционират както е предвидено в три различни хипотези: първо, схемата на „класическите“ директни плащания, второ, регионално разделяне по новата схема за единно плащане и, трето, схемата за единно плащане на площ“ [неофициален превод].

 Регламент (ЕО) № 1782/2003

6        Регламент № 1782/2003 отменя Регламент № 3508/92 и Регламент № 1259/1999, считано от 1 май 2004 г.

7        Съгласно съображение 21 от Регламент № 1782/2003:

„Схемите за подпомагане в рамките на [ОСП] предоставят директно подпомагане на доходите, в частност с цел да се осигури добър стандарт на живот на населението в земеделските райони. Тази цел е в тясна връзка с поддържането на селските райони […]“.

8        Член 1 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, изменен с Решение 2004/281 (наричан по-нататък „Регламент № 1782/2003“), предвижда:

„Настоящият регламент установява:

–        общи правила за преките плащания по линия на схеми за подпомагане на доходите в рамките на [ОСП], които се финансират от секция „Гарантиране“ на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), [изброени в приложение І,] освен тези предвидени в Регламент (ЕО) № 1257/1999;

–        подпомагане на доходите на земеделските производители (наричано по-нататък „схема на единно плащане“);

–        опростено и временно подпомагане на доходите на земеделските производители от новите държави членки (наричано по-нататък „единно плащане за площ“), [неофициален превод],

[…]“.

9        Съгласно член 2 от Регламент № 1782/2003:

„[…] дефиниции:

а)      „земеделски производител“ е физическо или юридическо лице, или група физически или юридически лица, независимо какъв статут се предоставя на тази група и на нейните членове от националното законодателство, чието стопанство се намира на територията на Общността, както е посочено в член 299 [...], и който упражнява селскостопанска дейност,

б)      „стопанство“ е всяка производствена единица, управлявана от един земеделски производител, намираща се на територията на една държава членка,

в)      „селскостопанска дейност“ е производството, развъждането или отглеждането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, размножаването на животните и отглеждането на животни за селскостопански цели или поддържането на земята в добро селскостопанско и екологично състояние, както е определено в член 5“.

10      В дял II от Регламент № 1782/2003, озаглавен „Общи разпоредби“, член 22, на свой ред озаглавен „Молби за помощи“, предвижда в параграф 1:

„Всяка година земеделският производител подава молба за преки плащания, обект на интегрираната система, като посочва при необходимост:

–        всички обработваеми парцели в стопанството,

–        броя и размера на правата на плащания,

–        всякаква друга информация, определена в настоящия регламент или от въпросната държава членка“.

11      Член 28 от посочения регламент, озаглавен „Плащания“, предвижда в параграф 1:

„Освен когато друго е предвидено в настоящия регламент, плащанията по схемите за подпомагане, изброени в приложение I, се извършват изцяло в полза на бенефициентите“.

12      Дял III от Регламент № 1782/2003 урежда схемата на единно плащане. Съгласно член 44, параграфи 1—3 от посочения регламент:

„1.      Всички права на плащане, свързани с хектари, [даващи право на помощ,] дават право на плащане на сумата, определена съгласно правото на плащане.

2.      „Хектар, даващ право на помощ“ означава всякакъв вид селскостопанска площ в стопанството, заета от обработваема земя и постоянни пасища, освен площите, засадени с многогодишни култури, гори или които се използват за неселскостопански дейности.

3.      Земеделският производител декларира парцелите, които съответстват на хектарите, свързани с права на помощи. Освен в случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, тези парцели трябва да бъдат на разположение на земеделския производител за период от не по-малко от десет месеца, считано от дата, която следва да бъде фиксирана от [държавата членка], но не по-рано от 1 септември през календарната година, предхождаща годината на подаване на молбата за участие в схемата на единно плащане“.

13      Дял IVа от Регламент № 1782/2003 е озаглавен „Въвеждане на схемите за подпомагане в новите държави членки“ [неофициален превод].

14      Съгласно член 143а от същия регламент:

„В новите държави членки преките плащания се въвеждат в съответствие със следната схема на нарастване, изразено като процент от съответното приложимо ниво на тези плащания в Общността в състава ѝ към 30 април 2004 г.

–      25 % през 2004 г,

–      30 % през 2005 г.,

–      35 % през 2006 г.,

–      40 % през 2007 г.,

–      50 % през 2008 г.,

–      60 % през 2009 г.,

–      70 % през 2010 г.,

–      80 % през 2011 г.,

–      90 % през 2012 г.,

–      100 %, считано от 2013 г.“ [неофициален превод].

15      Член 143б от Регламент № 1782/2003, озаглавен „Схема за единно плащане на площ“ [неофициален превод], предвижда в параграфи 1—3:

„1.      Новите държави членки могат да решат не по-късно от датата на присъединяването си да заменят директните плащания през периода на прилагане, посочен в параграф 9, с единно плащане на площ, което се изчислява в съответствие с параграф 2.

2.      Единното плащане за площ се прави веднъж годишно. Изчислява се като се раздели годишния финансов пакет, определен в съответствие с параграф 3, на земеделската площ на всяка нова държава членка, определена в съответствие с параграф 4.

3.      За всяка нова държава членка Комисията определя годишния финансов пакет:

–        въз основа на сбора от фондовете, които ще бъдат на разположение по отношение на въпросната календарна година с цел предоставяне на преки плащания в новата държава членка,

–        според съответните общностни правила и на основата на количествени параметри като базови площи, горни граници за премии и максимални гарантирани количества (МГК), определени в Акта за присъединяване и в последващото общностно законодателство за всяко пряко плащане, и

–        съобразени според съответния процент, определен в член 143а, за постепенно въвеждане на преките плащания“ [неофициален превод].

16      Член 143в от посочения регламент, озаглавен „Допълнителни национални директни плащания и директни плащания“ [неофициален превод], предвижда:

„[…]

2.      Новите държави членки имат възможност, при условие че Комисията разреши, да допълнят всяко директно плащане до:

[…]

Общата сума на директната подкрепа, която земеделският производител може да получи в новата държава членка след присъединяването, съгласно съответните директни плащания, включително всички допълнителни национални директни плащания, не може да надвишава равнището на директната подкрепа, която земеделският производител има право да получи съгласно съответното директно плащане, такова каквото е било в държавите членки в Общността в състава ѝ към 30 април 2004 г.

[…]

4.      Ако нова държава членка реши да прилага схемата за единно плащане на площ, тази нова държава членка може да отпуска допълнителна национална директна помощ съгласно условията, посочени в параграфи 5 и 8.

5.      За 2004 г. общият размер на допълнителна национална помощ на сектор, отпускана за тази година, когато се прилага схемата на единно плащане за площ, се ограничава от специфичния финансов пакет за (под)сектора. Този финансов пакет се равнява на разликата между:

–        общия размер на подпомагането за (под)сектора в резултат от прилагането на параграф 2, буква а) или б), ако е необходимо, и

–        общия размер на директното подпомагане, с който би разполагала съответната нова държава членка за същия (под)сектор през съответната година съгласно схемата за единно плащане на площ.

Считано от 2005 г., задължението за въвеждане на горепосочените ограничения чрез прилагането на финансови пакети за (под)секторите не се прилага. Новите държави членки обаче запазват правото да прилагат финансови пакети за (под)секторите, при условие че тези пакети се отнасят единствено до:

–        комбинираните директни плащания със схемата за единно плащане и/или

–        едно или повече директни плащания, които са изключени или могат да бъдат изключени от схемата за единно плащане в съответствие с член 70, параграф 2 или могат да подлежат на частично прилагане, предвидено в член 64, параграф 2.

6.      Новите държави членки могат да вземат решения въз основа на обективни критерии и след разрешение на Комисията относно размера на допълнителната национална помощ, която да бъде отпусната.

7.      Разрешението от Комисията:

–        уточнява съответните национални схеми за директни плащания, сходни с тези на ОСП, когато се прилага параграф 2, буква б),

–        определя равнището, до което може да се изплаща допълнителната национална помощ, процентния размер на допълнителната национална помощ и когато е уместно, условията за предоставянето ѝ,

–        се предоставя в зависимост от корекции, които може да се окажат необходими с цел развитието на [ОСП].

8.      Не се отпускат допълнителни национални плащания или помощ за селскостопански дейности, за които не са предвидени директни плащания в Общността в състава ѝ към 30 април 2004 г. [неофициален превод]

[…]“.

 Национална правна уредба

17      Член 3, параграф 1, буква а) от Правителствен декрет № 6/2004 от 22 януари 2004 г. относно общите условия за отпускане на селскостопански помощи от Европейския съюз, на допълнителни помощи към тях, изплащани от държавния бюджет, и на селскостопански помощи, попадащи под компетентността на националните органи (Magyar Közlöny 2004/7) предвижда, че помощите, за които се прилага този декрет, включително допълнителната национална помощ, могат да се ползват от юридически лица или предприятия без юридическа правосубектност, по отношение на които не е открито производство по предпазен конкордат („csődeljárás“), по несъстоятелност („felszámolás“) или по доброволна ликвидация („végelszámolás“) или производство за удовлетворяване на кредиторите („adósságrendezés“).

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

18      На 28 май 2004 г. Bábolna подава молба до Hivatal за единно плащане на площ и за свързаната с него допълнителна национална помощ.

19      На 1 септември 2004 г. е открито производство за доброволна ликвидация на Bábolna в изпълнение на правителствено решение № 2186/2004 от 22 юли 2004 г. за реорганизация на капитала и приватизация на дружеството Bábolna Mezőgazdasági Termelő, Fejlesztő és Kereskedelmi Zrt. [(Hatarozak Tára n° 2004/33 (22 юли)].

20      С решение от 17 май 2005 г. Hivatal уважава частично молбата на Bábolna и му отпуска единно плащане на площ в размер на 174 410 400 HUF и допълнителна национална помощ за обработваеми земи в размер на 70 677 810 HUF.

21      След като констатира обаче, че от 1 септември 2004 г. спрямо Bábolna тече производство за доброволна ликвидация, Hivatal приема ново решение, с което изменя решението от 17 май 2005 г. С това изменящо решение Hivatal отхвърля на основание член 3, параграф 1, буква а) от Правителствен декрет № 6/2004 молбата за допълнителна национална помощ за обработваеми земи и разпорежда на Bábolna да възстанови сумата от 15 829 789 HUF, които вече са му били изплатени под формата на такива помощи.

22      Bábolna подава жалба, с която иска да се отмени посоченото изменящо решение и да се остави в сила решението от 17 май 2005 г.

23      Пред Fővárosi Bíróság (Градски съд Будапеща) това дружество твърди, че приложимите за настоящия случай общностни правни норми не предвиждат изключение, свързано с положението на доброволна ликвидация. Единственото условие за предоставяне на помощта било съответното стопанство да се намира на територията на Общността, като в това отношение правното положение на заявителя на помощта по националното право било ирелевантно.

24      От своя страна Hivatal моли да се отхвърли жалбата.

25      Запитващата юрисдикция счита, че за да разреши висящия пред нея спор, е необходимо да се определи дали търговско дружество, което упражнява селскостопанска дейност в държава членка, има право да получи допълнителна национална помощ, въпреки че се намира в производство по доброволна ликвидация.

26      По-конкретно, Fővárosi Bíróság иска да се установи дали допълнителната национална помощ може да бъде уредена самостоятелно, независимо от принципите и от правните норми на Съюза. Така тази юрисдикция иска да се установи дали държавите членки могат да предвидят по-стриктни условия за предоставянето на допълнителна национална помощ от предвидените в рамките на схемата за единно плащане на площ, въведена от това право.

27      Освен това запитващата юрисдикция отбелязва във връзка с петия отправен от нея преюдициален въпрос, че съгласно унгарското право правният статут е различен при производства по предпазен конкордат, несъстоятелност и доброволна ликвидация.

28      Тъй като смята, че изходът на спора, с който е сезиран, зависи от тълкуването на приложимото право на Съюза, Fővárosi Bíróság решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Могат ли условията за помощи на Общността (ФЕОГА) в рамките на [ОСП] да се различават от условията за допълнителните национални помощи, с други думи, може ли за допълнителните национални помощи да се установят различни и по-строги условия от тези, които са определени за помощите, финансирани от ФЕОГА?

2)      Може ли приложното поле във връзка с получателите на помощи, установено в член 1, параграф 4 от [Регламент № 3508/92] и в член 10, буква а) от [Регламент № 1259/1999], да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на получателите на помощите съществуват единствено две условия: право да получи помощ има а) обединение на земеделски производители (или индивидуален земеделски производител), б) чието стопанство се намира на територията на Общността?

3)      Могат ли горепосочените регламенти да се тълкуват в смисъл, че земеделският производител, чието стопанство се намира на територията на Общността, но който иска да преустанови в бъдеще своята дейност (след като използва помощта), няма право на тази помощ?

4)      Как следва да се тълкува понятието за правен статут по националното право по смисъла на горепосочените два регламента?

5)      Включва ли правният статут по националното право и правния статут, свързан с начина на евентуално прекратяване на дейността на земеделския производител (или на обединението от производители)?[…]

6)      Може ли да се уредят по различен и напълно независим начин условията за единно плащане на площ [по общностната схема] и условията за плащане на допълнителна национална помощ? Каква връзка има (или може да има) между принципите, схемата и целите на двата типа помощи?

7)      Може ли да се изключи от ползването на допълнителната национална помощ обединение (или индивидуален производител), което/който впрочем отговаря на условията на общностния режим за единно плащане на площ?

8)      Обхваща ли приложното поле на Регламент № 1259/1999, съгласно предвиденото в член 1 от него, също допълнителната национална помощ, като се има предвид обстоятелството, че това, което се финансира само частично от ФЕОГА, логично се финансира посредством допълнителна национална помощ?

9)      Има ли право да получи допълнителна национална помощ земеделски производител, чието законно и ефективно действащо стопанство се намира на територията на Общността?

10)      В случай че националното право предвижда специална правна уредба относно процеса на прекратяване на търговските дружества, има ли тази правна уредба значение за общностните помощи (и за свързаните с тях национални помощи)?

11)      Може ли законодателството на Общността и националната правна уредба относно функционирането на [ОСП] да се тълкуват в смисъл, че трябва да създадат сложна правна система, която да се тълкува еднакво и да функционира въз основа на едни и същи принципи и условия?

12)      Може ли приложното поле, определено от член 1, параграф 4 от Регламент № 3508/92 и от член 10, буква а) от Регламент № 1259/1999, да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на помощите са напълно ирелевантни както намерението на земеделския производител да преустанови в бъдеще своята дейност, така и правният статут, съответстващ на това намерение?“.

 По преюдициалните въпроси

 Предварителна бележка

29      В контекста на разширяването на Европейския съюз, осъществено през 2004 г., Актът за присъединяване предвижда добавянето в Регламент № 1259/1999 на разпоредби относно въвеждането на директните плащания в новите държави членки и относно схемата за единно плащане. Впоследствие тези разпоредби са включени в Регламент № 1782/2003 с Решение № 2004/281, което, считано от 1 май 2004 г., отменя Регламенти № 3508/92 и № 1259/1999.

30      При това положение и с оглед на датата на настъпване на фактите, към спора по главното производство се прилага Регламент № 1782/2003.

31      Задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на правото на Съюза, необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда (вж. в този смисъл Решение от 8 март 2007 г. по дело Campina, C‑45/06, Сборник, стр. I‑2089, точка 31), поради което преюдициалните въпроси следва да се разбират в смисъл, че се отнасят и до Регламент № 1782/2003 или се вписват в неговия контекст.

 По всички въпроси

32      С дванадесетте си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали Регламент № 1782/2003 допуска национална правна уредба, която изключва ползването на допълнителна национална помощ от юридическите лица, които упражняват селскостопанска дейност на територията на съответната държава членка, по съображение че спрямо тях тече производство за доброволна ликвидация.

33      Съгласно член 1 от Регламент № 1782/2003 последният установява по-специално общи правила за преките плащания по линия на схеми за подпомагане на доходите в рамките на ОСП, подпомагане на доходите на земеделските производители (схема на единно плащане), както и опростено и временно подпомагане на доходите на земеделските производители от новите държави членки (единно плащане за площ).

34      Съгласно членове 143а и 143б от Регламент № 1782/2003 директните плащания, или евентуално единното плащане за площ, се въвеждат постепенно в новите държави членки. Това постепенно въвеждане на схемите за помощ на Съюза в новите държави членки има за цел да не се забави необходимото преструктуриране на земеделието в тези държави членки, както и да не се създаде значителна несъразмерност на доходите и социално неравновесие поради отпускането на помощи, които не са пропорционални на нивото на доходите на земеделските производители и изобщо на населението (вж. по аналогия Решение от 23 октомври 2007 г. по дело Полша/Съвет, C‑273/04, Сборник, стр. I‑8925, точка 69).

35      Съгласно член 143в, параграфи 2 и 4 от Регламент № 1782/2003 новите държави членки все пак имат възможност да допълнят всяко директно плащане или единно плащане за площ с допълнителна национална помощ, финансирана поне отчасти от техния държавен бюджет.

36      В това отношение Регламент № 1782/2003 предоставя на посочените държави членки известно право на преценка в рамките на въвеждането на допълнителната държавна помощ. По-конкретно, член 143 в, параграф 6 от този регламент предвижда, че новите държави членки могат да вземат решения въз основа на обективни критерии и след разрешение на Комисията относно размера на допълнителната национална помощ, която да бъде отпусната.

37      Все пак предвид факта, че приемането ѝ се вписва в рамките на ОСП, национална правна уредба като приложимата по главното производство не може да се установява или прилага по начин, който противоречи на преследваните с тази политика цели (вж. в този смисъл Решение от 5 май 2011 г. по дело Kurt und Thomas Etling и др., C‑230/09 и C‑231/09, все още непубликувано, точка 75), и по-конкретно на целите, преследвани със схемите за помощи по Регламент № 1782/2003.

38      Впрочем правото на преценка на новите държави членки е ограничено, доколкото съгласно член 143в, параграф 7 от този регламент равнището, до което може да се изплаща допълнителната национална помощ, която трябва да е съобразена с границите, определени в параграф 2 — или евентуално в параграф 5 — от посочения член, както и процентният размер на допълнителната национална помощ и условията за предоставянето ѝ са предмет на предварително разрешение на Комисията.

39      В настоящия случай обаче трябва да се констатира, че както личи от преписката, програмата на Република Унгария от 18 май 2004 г. относно допълнителните национални преки плащания, одобрена с Решение C(2004)2295 на Комисията от 29 юни 2004 г., не съдържа условието, че допълнителна национална помощ може да се предоставя само на земеделските производители по смисъла на Регламент № 1782/2003, спрямо които не се провежда производство за доброволна ликвидация.

40      Поради това в настоящия случай е достатъчно да се констатира, че що се отнася до предоставянето на допълнителна национална помощ като разглежданата по главното производство, Регламент № 1782/2003 не допуска налагане на условие, което не е било разрешено от Комисията, без да е необходимо Съдът да се произнася по неговата съвместимост с целите на този регламент и най-общо с общите принципи на правото на Съюза, които държавите членки също са длъжни да спазват (вж. Решение по дело Kurt und Thomas Etling и др., посочено по-горе, точка 74).

41      С оглед на всички гореизложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че Регламент № 1782/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва ползването на допълнителна национална помощ от юридически лица, които упражняват селскостопанска дейност на територията на съответната държава членка, по съображение че спрямо тях тече производство за доброволна ликвидация, доколкото условието да не е налице такова производство не е било предмет на предварително разрешение от Комисията.

 По съдебните разноски

42      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) № 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001, изменен с Решение 2004/281/ЕО на Съвета от 22 март 2004 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва ползването на допълнителна национална помощ от юридически лица, които упражняват селскостопанска дейност на територията на съответната държава членка, по съображение че спрямо тях тече производство за доброволна ликвидация, доколкото условието да не е налице такова производство не е било предмет на предварително разрешение от Европейската комисия.

Подписи

---

* Език на производството: унгарски.