15/ 04

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

31997D0266

---

L 107/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 18 декември 1996 година

относно формуляра за предоставяне на информация за предложените в рамките на Натура 2000 обекти

(97/266/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1996 г. относно опазването на естествените местообитания и дивата флора и фауна (1), изменена с Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция, и по-специално член 4, параграф 1, втора алинея от нея,

като има предвид, че член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 92/43/ЕИО постановява държавите-членки да предадат на Комисията списъка с предложените обекти за Натура 2000, посочени в член 4, параграф 1, първа алинея заедно с информация за всеки обект във формуляр, установен от Комисията в съответствие с процедурата по член 21;

като има предвид, че за всеки предложен обект за Натура 2000 формулярът трябва да осигури картата на обекта, наименованието, местоположението, размера и данните, произтичащи от прилагането на критериите, използвани при подбора на обекта;

като има предвид, че предвидените мерки в настоящото решение са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 20 от Директива 92/43/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Формулярът на предаване на информацията съгласно член 4, параграф 1, втора алинея от Директива 92/43/ЕИО, представен в приложението към настоящото решение, се приема.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици

и

Директива 92/43/ЕИО на Съвета относно опазването на естествените местообитания и за дивата фауна и флора

СТАНДАРТЕН ФОРМУЛЯР ЗА ДАННИ

Версия ЕВР 15

Последна версия от 27 май 1994 г., актуализирана, за да включи измененията в Акта за присъединяване на Австрия, Финландия и Швеция (ОВ L 1, 1.1.1995 г., стр. 135—137)

и

версията от март 1995 г. на Евростат за регионите по NUTS

СТАНДАРТЕН ФОРМУЛЯР ЗА ДАННИ

За специалните защитени зони (СЗЗ), за обекти, допустими за идентификация като обекти от значение за Общността (ОЗО) и за специални зони за съхранение (СЗС)

1.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

2.   МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТА

3.   ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

4.   ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

5.   ЗАЩИТЕН СТАТУС НА ОБЕКТА И ВРЪЗКА С КОРИНЕ БИОТОПИ

6.   ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ДЕЙНОСТИ ВЪВ И ОКОЛО ОБЕКТА

7.   КАРТА НА ОБЕКТА

8.   ДИАПОЗИТИВИ

---

НАТУРА 2000

СТАНДАРТЕН ФОРМУЛЯР ЗА ДАННИ

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

1.	ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

1.1.	Тип обект (задължително)

1.2.	Код на обекта (задължително)

1.3.	Дата на съставяне на формуляра (задължително)

1.4.	Актуализиране (задължително)

1.5.	Връзка с други описани обекти (задължително, ако съществува връзка)

1.6.	Респондент (задължително)

1.7.	Име на обекта (задължително)

1.8.	Индикация на обектите и дати на обозначаване (задължително)

2.	МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТА

2.1.	Местоположение на центъра на обекта (задължително)

2.2.	Повърхностна площ на обекта (задължително)

2.3.	Дължина на обекта

2.4.	Надморска височина (да се приложи, когато е уместно)

2.5.	Код, име на административния район и процент покритие във всеки район (задължително)

2.6.	Биогеографски район

3.	ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

3.1.	Типове местообитания, представени в обекта и оценка на обекта за тях

3.2.	Видове, посочени в член 4 от Директива 79/409/ ЕИО на Съвета и видове, изброени в приложение II към Директива 92/43/ЕИО на Съвета и оценка на обекта за тях

3.3.	Други важни видове от флората и фауната

4.	ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

4.1.	Общ характер на обекта (задължително)

4.2.	Качество и значение (задължително)

4.3.	Уязвимост (задължително)

4.4.	Обозначение на обекта (да се приложи, когато е уместно)

4.5.	Собственост (да се приложи, когато е уместно)

4.6.	Документация

4.7.	Историческа справка (да не се попълва)

5.	ЗАЩИТА НА ОБЕКТА И ВРЪЗКА С ОБЕКТИ БИОТОПИ КОРИНЕ

5.1.	Защитен статус на национално и регионално ниво (допълнение Г) (задължително)

5.2.	Обекти, с които този обект е свързан (съседни обекти и обекти, принадлежащи към различни обозначителни типове) (да се приложи, когато е уместно)

5.3.	Връзка на описания обект с обекти биотопи Корине

6.	ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА И ДЕЙНОСТИТЕ ВЪВ И ОКОЛО ОБЕКТА

6.1.	Общи въздействия и пропорция от засегната повърхностната площ на обекта (допълнение Д) (да се приложи когато е уместно)

6.2.	Управление на обекта

7.	КАРТА НА ОБЕКТА (задължително)

8.	ДИАПОЗИТИВИ И ДРУГ ФОТОГРАФСКИ МАТЕРИАЛ (да се приложи, когато е уместно)

Увод

В основата на успеха на Натура 2000 е равнището на информация по местообитания и видове от интерес за Общността, което ще бъде събрано през идните години. Опитът от събирането на данни в Европа е натрупан чрез проектите по биотопи Корине, който понастоящем описва над 6 000 обекта в Европейския съюз. Основните области от данни включват този опит, изменен и разширен в рамката на съответните директиви.

Тъй като обектите, класифицирани според директивите за „птиците“ и „местообитанията“ заедно ще формират Натура 2000, общата основа и за двата типа ще бъде от основно значение, за да се постигне целта за създаване на съгласувана мрежа. Формата за въвеждане на данни отчита всички аспекти на двете директиви и има нужда само от един формуляр. Всички полета с данни от съществуващата брошура за директивата за „птиците“ са напълно съвместими с новата форма за вписване на данни. Така че, когато съществуват данни от 1 100-те специални защитени зони (СЗЗ), те могат да бъдат прехвърлени автоматично.

По този начин настоящият формуляр ще бъде използван за всички обекти, обозначени като СЗЗ съгласно директивата за „птиците“. Що се отнася до директивата за „местообитанията“, тя първоначално ще бъде използвана, за да представя необходимата информация за обектите, подходящи за определяне като Обекти от значение за Общността (ОЗО) при прилагането на член 4, параграф 1 от директивата (Етап 1) да бъде завършен до юни 1995 г.

Правната основа за предоставяне на данните за изпълнение на тази фаза от Натура 2000 е очертана в член 4 от Директивата за местообитанията, която дефинира, че „информацията ще включва карта на обекта, неговото име, местоположение, обхват и данните, произтичащи от прилагането на критериите, определени в приложение III (Етап 1), предоставени във формата, създадена от Комисията в съответствие с процедурата, определена в член 21“. Според член 4, параграф 3 от Директивата за „птиците“ държавите-членки вече са помолени „да изпратят на Комисията цялата съответна информация, така че тя да може да предприеме подходящи инициативи с оглед на координацията, необходима, за да осигури зоните, предвидени в параграфи 1 и 2 (на член 4), да образуват съгласувано цяло, което отговаря на изискванията за защита на тези видове в географските морски и сухоземни площи, където се прилага директивата“.

Главните цели на базата данни са:

1.

Да осигури необходимата информация, която да даде възможност на Комисията, в партньорство с държавите-членки, да координира мерките по създаването на съгласувана мрежа на Натура 2000 и да прецени нейната ефективност за запазване на местообитанията от приложение I и на местообитанията на видовете, изброени в приложение II към Директива 92/43/ЕИО на Съвета, така както и местообитанията на видовете птици от приложение I и други мигриращи птици, обхванати от Директива 79/409/ЕИО на Съвета.

2.

Да осигури информация, която ще подпомогне Комисията при други възможности за взимане на решения да осигури, че мрежата на Натура 2000 е напълно взета предвид в други области на политиката и сектори от дейности на Комисията, в частност регионална, селскостопанска, енергийна, транспортна политика и политика в областта на туризма.

3.	Да подпомогне Комисията и съответните комитети в избирането на действия за финансиране съгласно Life и други финансови инструменти, когато съответните данни за запазване на обекти , като собственост и управленска практика, е вероятно да улеснят процеса на вземане на решение.

4.	Да осигурят полезен форум за размяната и споделянето на информация за местообитания и видове от Общностен интерес в полза на всички държави-членки.

Настоящият документ илюстрира всички елементи, които са част от формуляра. В допълнение, някои елементи ще бъдат предмет на „ръководство за потребителя“, особено що се отнася до тълкуването на приоритетни типове местообитания.

Формулярът се разработва с оглед на архиви на хартия и компютъризирано вписване и трансфер на данни.

Онези полета от данни, които трябва да бъдат попълнени на етапа на определяне на обектите, които могат да бъдат определени като ОЗО са показани в чер и в курсив във формата за архив и са означени като „задължителни“ в съответните раздели на обяснителните бележки. Тези полета са също задължителни за СЗЗ. По отношение на изискванията за екологична информация, това е по-подробно изяснено в раздел 3 на обяснителните бележки.

Другите полета следва да бъдат попълнени на етапа на класифициране като СЗЗ или обозначаване като СЗС, когато информацията е свързана със съхраняването и управлението на обекта. Тези полета са обозначени в обяснителните бележки като „да се приложи, когато е уместно“.

Очаква се, че цялата информация, приложима за целите на обозначаване и класификация на обекта ще бъде обозначена. Това включва, по-специално, информацията, свързана с обосноваването за определянето на разглеждания обект и да обезпечи преценката на нейното съответствие на ефективността и съгласуваността на мрежата на Натура 2000. Допълнителна съответна информация би трябвало да се осигури колкото е възможно по-бързо. Независимо от това, за обектите, включени окончателно в мрежата на Натура 2000, е желателно да се попълнят всички полета, тъй като полетата с информация, включени във формуляра, са били ограничени до онези, оценени като такива от голямо значение за защитата и мониторинга на обекта както на национално, така и на общностно равнище.

В консултации със съответните власти се очаква да се развива системата от база данни на Натура 2000 в такъв формат, който да бъде съпоставим с информацията, събрана според международните спогодби и конвенции, като тази за биогенетичния фонд и Европейската диплома на Съвета на Европа.

Необходимо е да се отбележи, че в допълнение към записването на местообитанията във всяко място, държавите-членки ще трябва да предоставят, в съответствие с приложение III към директивата за „местообитанията“, общата площ, обхваната от всеки тип местообитания в тяхната страна, и това, че в допълнение към данните за популациите на всеки обект се изисква обща оценка за популационните числа във всяка национална територия за нуждите на анализа от приложение III. Тази информация, също както и информацията за птичите популации, ще бъде предмет на отделни файлове. Базата данни в момента се създава под покровителството на Комитета Орнис, за да се съберат данни за птичите популации във всеки регион на Общността.

Фигура 1

Възможна връзка между обектите

СЗЗ	Места, подходящи за ОЗО	Тип код	Насоки за попълване на формуляра на Натура 2000
		А	Обозначени СЗЗ, несвързани с друг обект по Натура 2000. — Да се попълни един формуляр за обект.
		Б	Допустимите за ОЗО, несвързани с друг обект по Натура 2000. — Да се попълни един формуляр за обект.
		В	Площта от допустимата ОЗО е същата като обозначената СЗЗ. — Да се попълни един формуляр за обект.
		Г	СЗЗ допира (но не препокрива) друг обект по Натура 2000, което може да бъде подходящо за ОЗО или СЗЗ в различен административен регион.
		Д	Допустима ОЗО, допираща друг обект по Натура 2000, който е ОЗО или подходяща СЗЗ в друг административен регион. — Да се третират като два отделни обекта; да се попълнят два формуляра, да се изброят кодовете на обектите на свързани с тях обекти по Натура 2000 на всеки формуляр.
		Е	СЗЗ, съдържаща допустима ОЗО.
		Ж	Допустима ОЗО изцяло в обозначена СЗЗ. — Да се третират като два отделни обекта, като се използва един формуляр за всеки обект, да се изброят кодовете на свързани с тях обекти по Натура 2000 на всеки формуляр.
		З	Обозначена СЗЗ изцяло в допустима ОЗО.
		И	Допустима ОЗО, съдържаща обозначена СЗЗ. — Да се третират като два отделни обекта, като се използва един формуляр за всеки обект, да се изброят кодовете на свързани с тях обекти по Натура 2000 на всеки формуляр.
		Й	СЗЗ частично припокрива допустима ОЗО.
		К	Допустима ОЗО частично припокриваща обозначена СЗЗ. — Да се тълкуват като два отделни обекта, като се използва един формуляр за всеки обект, да се изброят кодовете на свързани с тях обекти по Натура 2000 на всяка форма.

Форма за вписване на данни и база данни по Натура 2000

Ще се използва един стандартен формуляр за всички места, включени на този етап на развитие на Натура 2000 за да покрие класираните Специални защитени зони (СЗЗ) и онези обекти, които са допустими за Обекти от значение за Общността (ОЗО). Може да има случаи, когато съществува връзка между два или повече обекта по Натура 2000. Фигура 1 очертава различните възможни връзки, които могат да съществуват между два обекта по Натура 2000. В случаите, когато съществува припокриване между два обекта или когато единият от тях се намира в другия, ще бъде нужно да се попълнят два отделни формуляра. Това се дължи на различните юридически последици, произтичащи от различните типове обозначения.

1.   ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ОБЕКТА

1.1.   Тип обект (задължително)

Този еднозначен код отчита възможната връзка между предложените допустими Обекти от значение за Общността (ОЗО) и класираните Специални защитени зони (СЗЗ). Всеки от тези кодове (от А до К) съответства на определена връзка, както е очертано във фигура 1. Когато съществува връзка с повече от един различен обект, се използва кодът, който определя преобладаващата връзка. Кодът също автоматично позволява идентификацията на типа обект (дали е СЗЗ, допустима ОЗО или и двете).

1.2.   Код на обекта (задължително)

В съответната база данни всеки обект се разпознава чрез уникален код, който образува ключовата точка в базата данни. Уникалният код на обекта съдържа девет знака и се състои от два компонента:

1.	първите два кода са кодовете за страната AT Австрия IE Ирландия BE Белгия IT Италия DE Германия LU Люксембург DK Дания NL Нидерландия ES Испания PT Португалия FI Финландия SE Швеция FR Франция UK Обединено кралство GR Гърция

2.	останалите седем знака, които служат, за да се създаде уникален азбучно-цифров код за всяко място, трябва да бъдат дадени, следвайки една логична и съгласувана система, дефинирана от отговорните национални власти.

Необходимо е да се отбележи, че също може да има връзка между описания обект и онези, определени като обекти биотопи Корине. Тази информация ще бъде посочена в раздел 5 на формата, която разглежда връзките с други обозначени зони (незадължителен).

1.3.   Дата на съставяне на формуляра (задължително)

Въвежда се датата, която искате да видите като „дата на съставяне“ за записаната информация. Полето с данни е под формата за годината (четири единици), последвана от месеца в цифрова форма (две единици).

Например: 199 305 — данни, съставени за пръв път през май 1993 г.

1.4.   Актуализиране (задължително )

Въвежда се датата, когато информацията, съобщена за обекта е била последно променена, като се използва същия формат като за „Дата“. В случай на запис на нов обект, полето „актуализиране“ се актуализира като шест интервала. Когато информацията е била актуализирана няколко пъти, това поле съдържа датата, на която информацията е била последно променяна. Междинните актуализирания се съхраняват в полето „история“, заедно с естеството на промяната (виж 3.7).

1.5.   Връзка с други описани обекти ( задължително ако съществува връзка)

Това поле осъществява кръстосана препратка към всички свързани описани обекти, за които се използва формуляра на Натура 2000: предложени допустими Обекти от значение за Общността (ОЗО) и класираните Специални защитени зони (СЗЗ) (и в бъдеще ще бъде използвано за места, обозначени като специални зони за съхранение ). Дава се кодът на обекта на всеки съответен обект.

1.6.   Респондент (задължително)

Тук се вписват името и адресвт на лицето или организацията, предоставяща информацията, съдържаща се в архива. Ако големи части от информацията са доставени от повече от едно лице или организация, ще се въведе всяка една информация, заедно с техните собствени имена и адреси.

1.7.   Име на обекта (задължително)

Имената на обектите се въвеждат на техния местен език. По този начин се избягват трудните преводи и се интегрират директно съществуващите данни на национално и местно ниво. В случай на различни букви (напр. гръцки) имената се транслитерират.

1.8.   Индикация на обекта и дати на обозначение (задължително)

Четири дати могат да бъдат включени, датата, на която обектът е предложен като допустим за идентификация като Обект от значение за Общността (ОЗО), датата, на която обектът е приет за ОЗО, и двете дати на обозначение (СЗС и СЗЗ); нужно е да се съхраняват датите за всяко едно от тях. Четири подполета ще показват годината и месеца, когато обектът е бил предложен като допустим за идентификация като Обект от значение за Общността (ОЗО), датата, на която обектът е потвърден като ОЗО, датата, на която обектът е бил официално включен в списъка от държавите-членки като специална защитена зона, и/или последно датата, когато е било обозначен като специална зона за съхранение. Когато обект е бил обозначен и впоследствие разширен, се представя годината на първоначалното изброяване и се дава най-скорошната обща площ.

2.   МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА ОБЕКТА

2.1.   Местоположение на центъра на обекта (задължително)

Географските координати (дължина и ширина) на центъра на обекта трябва да бъдат въведени в градуси, минути и секунди. Градусите, минутите и секундите географска дължина на запад от Гринуичкия меридиан са условно дадени с отрицателна стойност, а градусите на изток с положителна стойност, която може да бъде потвърдена със знак + или да се подразбира ако знакът е заменен от шпация. Това предотвратява координатни проблеми, ако данните впоследствие се прехвърлят в географска информационна система (ГИС).

За места, съставени от няколко отделни зони, се въвеждат координатите на най-важната подзона.

Почти всички страни използват различни скали, типове проекции и параметри за изработването на топографски карти. Тъй като са най-важният източник за координатна идентификация, такива алтернативни координатни системи (UTM, Lambert Conformal или Azimuthal, Gauss-Kruger и т.н.) са приемливи за записване на местоположението на обекта при условие, че типът проекция и параметрите са посочени в раздел 7 (карта на обекта). Тези бележки за координатите ще бъдат превърнати в ГИС в градуси дължина и ширина за съхранение в крайната база данни.

Въпреки че координатите на центъра на обекта липсват в почти всички документни източници, моля направете допълнителни усилия да попълните това поле акуратно. То е ключът за картографирането и процедурите по покриване с други пластове от тематични данни (такива като покривка на земята, тип почва, използване на земята, качество на въздуха, …). Всеки, който предава данни към централната база данни и който желае да използва алтернативна координатна система ще трябва да разговаря с компетентната служба на Комисията. След като координатите са акуратно записани, информацията по другите полета от данни може да бъде попълвана по автоматичен начин, без излишно дълги процедури.

Ако границите на обекта се прехвърлят по дигитален начин, това поле може да бъде автоматично изчислено като централната точка на многоъгълниците.

2.2.   Площ на обекта (задължително)

Площта на обекта се въвежда в хектари. Въпреки че това е задължително поле, стойността от – 99 се дава за обекти, за които площта е още неизвестна. Стойност 0 може да бъде правилна, ако обектът е пещера или скала. В този случай полето 2.3 е задължително.

Когато площта на обекта се е променила с времето, се въвежда най-скорошната обща площ.

2.3.   Дължина на обекта (задължително ако 2.2 ⇒ 0)

Това поле е задължително, само когато не са приложими измервания на зоната (напр. пещери, скали). Дължината на обекта се въвежда в километри.

Когато дължината на обекта се е променила с времето, се въвежда най-скорошната обща дължина.

2.4.   Надморска височина (да се приложи, когато е уместно)

Въвежда се надморската височина равнище в три подполета, които записват минималната, максималната и средна височина в границите на обекта. Важно е също да се записват отрицателните (под морското равнище) стойности, когато такива съществуват. Средните стойности следва да бъдат изчислени като средно претеглената величина от класовете надморска височина в обекта. За да се изчислят данните за надморска височина по автоматичен начин, като се използва съществуващият цифров височинен модел (ДВМ) в една ГИС система, е изключително важно да се отдели повече време, за да се регистрират внимателно координатите и границите на обекта. Такъв модел ще бъде на разположение за употреба в Комисията чрез проекта Gisco на Евростат.

2.5.   Код на административния регион, име и процентно покритие във всеки регион (задължително)

Евростат е разработила стандартна йерархична кодираща система за регионите на Европейската общност за референтните статистически данни. Тази кодираща система трябва да бъде приложена към всички регионални кодиращи приложения в Комисията. Пълно описание може да бъде намерено в публикацията на Евростат и допълнение А.

Кодовете NUTS се въвеждат за всяко място, заедно с процентното отношение на обекта във всеки регион. Един код е задължителен. Там, където обектът се разделя върху различни региони, колкото региона са включени, толкова кодове се въвеждат в базата данни на най-детайлното ниво (5 знака). Името на региона се изисква за кръстосана проверка.

Когато информацията за границите съществува в цифрова форма, процентното покритие на обекта в различни NUTS региони може да бъде изчислено в цифрова форма.

Когато обектите включват морски компонент, който не е обхванат от NUTS системата, процентната площ на обекта в рамките на този компонент също трябва да бъде отбелязана.

2.6.   Биогеографски район/и (задължително)

С препратка към картата на биогеографските региони (фигура 2: Док. Hab 95/10) указва се в кой/кои регион/и се намират обектите чрез отбелязване на подходящите кутийки.

Фигура 2

Карта на биогеографските райони (Док. Hab 95/10)

3.   ЕКОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

За съставянето на списъка от обекти от значение за Общността (ОЗО) според Директива 92/43/ЕИО

Държавите-членки трябва да предоставят съответната информация за типовете местообитания от приложение I (раздел 3.1) и за видовете от флората и фауната от приложение II (раздели 3.2.в—3.2.ж).

В крайната фаза на обозначаване или класификация на обекта, включено по която и да е директива, трябва да бъде предоставена цялата екологична информация, необходима за извършване на оценката на приноса на обекта към цялостната ефективност и съгласуваност на мрежата по Натура 2000.

За класифицирани обекти или такива, които ще бъдат класифицирани като Специални защитени зони (СЗЗ)

—	цялата съответна информация по видовете от приложение I (раздел 3.2.а) и мигриращите видове, невключени в приложение I (раздел 3.2.б), е задължителна,

—

информацията, отнасяща се до местообитанията от приложение I (раздел 3.1) и видовете от флората и фауната от приложение II (раздели 3.2.в до 3.2.ж) също трябва да бъде осигурена за цялата или тази част от обекта, ако то също е признато, че е от значение за Общността съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета или едновременно обозначен като Специална зона за съхраняване (СЗС),

—	всякаква друга приложима информация по видовете от флората и фауната (раздел 3.3) е желателна,

—

в случаите, когато един обект е класифициран като СЗЗ, и не е признат като цяло или частично, че е значение за Общността според Директива 92/43/ЕИО на Съвета, но за което все още определена информация за природните местообитания или за видовете от флората и фауната, е приложима за съхраняването на видовете птици, поради които СЗЗ е била класифицирана, тази информация е желателна.

За места, които ще бъдат обозначени като специални зони за съхраняване (СЗС)

—	цялата съответна информация, отнасяща се до типовете местообитания от приложение I (раздел 3.1) и видовете от флората и фауната от приложение II (раздели 3.2.в—3.2.ж) е задължителна,

—	цялата съответна информация, засягаща видовете птици от приложение I и мигриращите видове съгласно Директива 79/409/ЕИО на Съвета (раздели 3.2.а и 3.2.б) трябва да бъде предоставена за цялата или тази част на обекта, която е едновременно класифицирана или ще бъде класифицирана като СЗС,

—	цялата друга съответна информация за видовете от флората и фауната (раздел 3.3) е желателна.

3.1.   Типове местообитания, представени в обекта и оценка на обекта за тях

i)   Кодове и % покритие на местообитанията

—	типове местообитания от приложение I: кодове и и техния % покритие в обекта (допълнение Б)

Тук се въвежда кода на типовете местообитания от приложение I към Директива 92/43/ЕИО, както е указано в приложение Б. Този четиризначен код следва йерархичното представяне на типовете местообитания в приложение I към директивата. Всички местообитания от приложение I, присъстващи в определеното място, трябва да бъдат въведени с % покритие (свързано с критериите А(б) от приложение III към директивата).

Например: 4110/005: 5 % от обекта е покрит от тип местообитание № 4110

ii)   Критерии за оценка на обекта за даден естествен тип местообитание в приложение I (в съответствие с раздел А от приложение III)

—	ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ: = А, (а) от приложение III: степен на представителност на типа местообитание в обекта.

Критерий А, (а) от приложение III следва да бъде свързан с ръководството за jc.uwldke на типовете местообитания на приложение I, тъй като това ръководство предвижда определение, списък от типични видове и други съответни елементи. Степента на представителност дава мерна единица за това „колко типичен“ е даден тип местообитание. Ако е необходимо, тази оценка следва също така да вземе предвид представителността на въпросния тип местообитание в разглеждания обект, или за група от типове местообитания или за особено съчетание от различни типове местообитания.

Ако данните от това поле, а именно количествените данни, за сравнение не съществуват или измерването на критерия не е изпълнимо, за да се класира типа местообитание може да се използва методът на „експертна оценка“.

Би трябвало да се използва следната система за класиране:

А:	отлична представителност,

Б:	добра представителност,

В:	значителна представителност.

Нещо повече, всички случаи, в които типът местообитание е представен в разглеждания обект по незначителен начин, трябва да бъдат показани в четвърта категория:

Г:	незначително присъствие

В случаите, в които представителността на обекта за съответния тип местообитание е класирана като „Г: незначителна“, не се изисква друго означение за другите критерии за оценка, засягащи този тип местообитание в разглеждания обект. В тези случаи критериите „Относителна повърхност“, „Състояние на съхранение“ и „Обща оценка“ не следва да се отбелязват .

—	ОТНОСИТЕЛНА ПОВЪРХНОСТ: = А, (б) от приложение III: Площта на обекта, обхваната от естествения тип местообитание в съотношение към общата площ, обхваната от този естествен тип местообитание в рамките на съответната национална територия.

Теоретично, за да се оцени критерий А, (б) някой трябва да измери повърхността, покрита от типа местообитание в обекта, и общата повърхност от националната територия, която е покрита от същия тип местообитание. Въпреки че това е очевидно, може да бъде изключително трудно да се направят тези измервания, особено онези, отнасящи се до съответната национална повърхност.

Този критерий би трябвало да бъде изразен като процентно съотношение „p“. Независимо дали двете измервания съществуват или могат да бъдат получени (и следователно процентното съотношение може да бъде изчислено по този начин) или пък резултатът произтича от приблизителна оценка според най-добрата оценка (което е по-вероятната ситуация), оценката на „p“ на класове интервали, би трябвало да се направи, използвайки следния прогресивен модел:

А:	100 ≥ p > 15 %

В:	15 ≥ p > 2 %

С:	2 ≥ p > 0 %

—	СЪСТОЯНИЕ НА СЪХРАНЕНИЕ: = А, (в) от приложение III: Степен на съхранение на структурата и функциите на естествения тип местообитание, за които се отнасят и възможностите за възстановяване.

Този критерий съдържа три подкритерия:

i)	степен на съхранение на структурата,

ii)	степен на съхранение на функциите,

iii)	възможност за възстановяване.

Въпреки че горните подкритерии могат да бъдат оценявани поотделно, преди всичко те би трябвало да бъдат комбинирани за изискванията за подбор на предложени обекти в националния списък, тъй като те имат комплексно и взаимозависимо влияние върху процеса.

i)   Степен на съхранение на структурата

Този подкритерий следва да бъде свързан с ръководството за тълкуване на местообитанията от приложение I, тъй като това ръководство осигурява определение, списък от характерни видове и други съответни елементи.

Като се сравнява структурата на даден тип местообитание, представен в обекта с данните от ръководството за тълкуване (и друга съответна научна информация), и дори със същия тип местообитание в други f/eujr, би трябвало да е възможно да се създаде система за класиране както следва, като се използва „най-добрата експертна оценка“:

I:	отлична структура,

II:	добре запазена структура,

III:	средно или частично деградирана структура.

В случаите, когато е даден подкласа „отлична структура“, критерият А, (в) като цяло трябва да бъде класиран като „А: отлично съхранение“, независимо от степенуването на другите два подкритерия.

В случаите, когато въпросният тип местообитание на разглеждания обект не притежава отлична структура, все пак е необходимо да се оценят другите два подкритерия.

ii)   Степен на съхранение на функциите

Може да е трудно да се определят и измерят функциите на определен тип местообитание на определения обект и тяхното съхранение, а и да се направи това независимо от другите типове местообитания. Поради тази причина е полезно да се перифразира „запазването на функциите“ чрез перспективите (капацитет и вероятност) на въпросния тип местообитание на разглеждания обект да поддържа структурата си в бъдеще, като се имат предвид, от една страна възможните неблагоприятни влияния и от друга, всички възможни усилия за разумно съхранение.

I:	отлични перспективи

II:	добри перспективи

III:	средни или неблагоприятни перспективи

В случаите, когато подклас „I: отлични перспективи“ или „II: добри перспективи“ са комбинирани със степен „II: добре запазена структура“ на първия подкритерий, критерият А, буква (в) като цяло трябва да бъде степенуван „А: отлично съхранение“ или съответно „Б: добро съхранение“, независимо от степента на третия подкритерий, който не би трябвало да бъде разглеждан по-нататък.

В случаите, когато подкласът „III: средни или неблагоприятни перспективи“ е съчетан със степен „III: средно или частично деградирана структура“ на първия подкритерий, критерият А, буква (в) като цяло би трябвало да бъде класиран като „В: средно или намалено съхранение“, независимо от степента на третия подкритерий, който не би трябвало да бъде разглеждан по-нататък.

iii)   Възможности за възстановяване

Този подкритерий се използва, за да оцени до каква степен е възможно възстановяването на един засегнат тип местообитание на разглеждания обект.

Първото нещо, което ще се оцени, е изпълнимостта от научна гледна точка: дали сегашното състояние на знанието предлага отговор на въпросите „какво да се направи“ и „как да се направи“. Това налага пълни знания за структурата и функциите на типа местообитание и на конкретните планове и предписания за управление, необходими за да се възстанови, това е така да се каже, да се стабилизира или увеличи процентното съотношение на площта, покрита от типа местообитание, да се създадат наново специфичната структура и функции, които са необходими за неговото дългосрочно поддържане, и да се поддържа или възстанови благоприятно състояние на съхранението за неговите типични видове.

Вторият въпрос, който може да бъде зададен, е дали е рентабилно от гледна точка на съхраняване на природата. Тази преценка трябва да вземе предвид степента на заплаха или рядкост на типа местообитание.

Системата за класация, като се използва „най-добрата експертна оценка“, би трябвало да бъде следната:

I:	лесно възстановяване,

II:	възможно възстановяване със средни усилия,

III:	трудно или невъзможно възстановяване.

Синтез: да се прилага към цялостното степенуване на трите подкритерия

А:	отлично съхранение

=	отлична структура, независимо от степента на другите два подкритерия,

=	добре запазена структура и отлични перспективи, независимо от степента на третия критерий.

Б:	добро съхранение

=	добре запазена структура и добри перспективи, независимо от степента на третия подкритерий,

=	добре запазена структура и средни/може би неблагоприятни перспективи и лесно или възможно със средни усилия възстановяване,

=	средно или частично деградирана структура, отлични перспективи и лесно или възможно със средни усилия възстановяване,

=	средно или частично нарушена структура, добри перспективи и лесно възстановяване.

В:	средно или намалено съхранение

=	всички други съчетания.

—	ОБЩА ОЦЕНКА = А, буква (г) от приложение III: Обща оценка на стойност на обекта за съхранението на разглеждания тип естествен местообитание.

Този критерий следва да се използва, за да се оценят предходните критерии по интегриран начин и като се вземат предвид различните тежести, които те могат да имат за разглеждания тип местообитание. Другите аспекти могат да бъдат разглеждани с оглед на оценката на най-тясно свързаните елементи, за да се оцени общо тяхното положително или отрицателно влияние върху съхранението на типа местообитание. „Най-тясно свързаните“ елементи могат да варират от един тип местообитание до друг; те могат да включват човешки дейности и в обекта или в съседни площи, които могат да повлияят върху състоянието на съхранение на типа местообитание, собствеността върху земята, съществуващият правен статус на обекта, екологичните връзки между различните типове местообитание и видове и т.н.

„Най-добрата експертна оценка“ може да бъде използвана, за да се оцени тази стойност, а системата за класация, използвана за да я изрази, би трябвало да е както следва:

А:	отлична стойност,

Б:	добра стойност,

В:	значима стойност.

3.2.   Видове, посочени в член 4 от Директива 79/409/ЕИО и видове, изброени в приложение II към Директива 92/43/ЕИО и оценка на обекта за тях

i)   Код, наименование и данни за популацията за видовете

За обектите, както е уместно, се въвежда научното наименование на всички съответни видове птици, релевантни за член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета и на всички видове от флората и фауната, изброени по приложение II към Директива 92/43/ЕИО на Съвета, които се срещат в обекта, с индикация за тяхната популация в обекта (виж по-долу). Всеки съответен вид трябва също да бъде означен от четиризначен последователен код, взет от допълнение В, като се включват всички мигриращи видове птици, свързани с член 4, параграф 2 от Директива 79/409/ЕИО на Съвета.

Тъй като голям брой видове от фауната, в частност много видове птици, са мигриращи, обектът може да е важен за различни аспекти от жизнения цикъл на видовете. Те са категоризирани по-долу:

—	:	Непрелетни	:	намират се в обекта през цялата година,
—	:	Гнездящи	:	използват обекта да гнездят и отглеждат малките си,
—	:	Лагеруващи	:	обектът се използва при миграция или за смяна на перата извън размножителните територии,
—	:	Зимуващи	:	използват обекта през зимата.

Когато една непрелетна популация може да се намери в обекта през повече от един сезон, вписванията трябва да бъдат направени в подходящите полета.

Що се отнася до действителния брой, винаги се въвеждат точните данни за популацията, когато са известни. Когато точният брой не е известен, се дава обхватът на популацията, в която тя попада (1—5, 6—10, 11—50, 51—100, 101—250, 251—500, 501—1 000, 1 001—10 000, > 10 000). Когато обхватът на популацията не е известен, но съществува информация за минимума или максимума на размера на популацията, действителното число се означава с < (по-малко от) или > (повече от). Със суфикс се означава дали популационната стойност е на двойки (д) или индивиди (и). За някои видове със специализирани системи за развъждане, бройките могат да са отделно от мъжки и от женски: тези могат да бъдат обозначени (м) или съответно (ж). По-специално, за бозайници, земноводни/влечуги и риби може изобщо да не е налична цифрова информация. В този случай се отбелязва размера/плътността чрез индикация дали видът е обичаен (О), рядък (Р) или много рядък (М). При липса на каквито и да е данни за популацията тя се означава като присъстваща (П).

За безгръбначните и растенията в малкото особени случаи, когато действителното число на видовете е известно за обекта, се дава приблизителна оценка на популацията или обхват на популацията както е дадено по-горе. В противен случай се означава дали видът е обичаен (О), рядък (Р), или много рядък (М). При липса на каквито и да е данни за популацията, тя се означава като присъстваща (П).

Ако при липсата на каквито и да е данни за популацията, обектът все още е познат като обект от значение за Общността за даден вид, се описва характерът на популацията в полето с текста за описание на обекта „Качество“, като се очертава природата на популацията (напр. плътна, разпръсната или изолирана).

Следните групи видове се записват отделно: птици, бозайници, земноводни и влечуги, риби, безгръбначни и растения.

(ii)   Критерии за оценка на обекта за даден вид в приложение II (в съответствие с раздел Б от приложение III)

—	ПОПУЛАЦИЯ: = Б, (а) от приложение III: Размер и плътност на популацията от видове, присъстващи в обекта във връзка с популациите, представени в рамките на националната територия.

Този критерий съществува, за да оцени относителния размер или плътност на популацията в обекта към този на националната популация.

Този последен аспект като цяло е доста труден за оценяване. Оптималната мерна единица би била процент, произтичащ от съотношението на популацията в обекта към популацията в националната територия. Както е предложено за критерий А, (б) приблизителната оценка или класиране по интервали би трябвало да бъдат използвани според следния прогресивен модел:

А:	100 % ≥ p > 15 %,

Б:	15 % ≥ p > 2 %,

В:	2 % ≥ p > 0 %.

Нещо повече, всички случаи, когато засегнатата популация от видове е представена върху разглеждания обект по незначителен начин, трябва да се представят в четвърта категория.

Г:	незначителна популация.

В случаите, когато представителността на разглеждания обект е в категория „Г: незначителна“ не се изисква друго означение за другите критерии за оценка, отнасящи се до този тип местообитание в разглеждания обект. В тези случаи критериите „Съхранение“, „Изолация“ и „Обща оценка“ не следва да се отбелязват .

—	СЪХРАНЕНИЕ: = Б, (б) от приложение III: Степен на съхранение на характерните особености на местообитанието, които са важни за разглежданите видове и възможности за възстановяване

Този критерий съдържа два подкритерия:

i)	степен на съхранение на важните за видовете характеристики на местообитанието;

ii)	възможности за възстановяване.

i)   Степен на съхранение на важните за видовете характеристики на местообитанието

Критерий i) изисква обща оценка на характеристиките на местообитанието по отношение на биологическите потребности на даден вид. Характеристиките, отнасящи се до популационната динамика, са сред най-уместните и за животинските, и за растителните видове. Структурата на местообитанието и някои абиотични особености следва да бъдат оценени.

„Методът на най-добрата експертна оценка“ би трябвало да бъде използван, за да се класифицира този критерий:

I.	елементи в отлично състояние,

II.	добре запазени елементи,

III.	елементи в средно или частично деградирано състояние.

В случаите, когато на подкласа „I: елементи в отлично състояние“ или „II: добре запазени елементи“ е определен критерий Б, буква (б) трябва като цяло да бъдат класирани като „А: отлично съхранение“ или съответно „Б: добро съхранение“, независимо от степента на другия подкритерий.

ii)   Възможности за възстановяване

За този подкритерий, който трябва да се има предвид само когато елементите са в средно или частично деградирано състояние, трябва да се използва подход, аналогичен на този от критерий А, (в), iii), като се прибавя оценката на жизнеспособността на разглежданата популация. Това би трябвало да даде следната система за оценяване:

I:	лесно възстановяване,

II:	възстановяване, възможно със средни усилия,

III:	трудно или невъзможно възстановяване.

Синтез, приложим към класификацията на двата подкритерия

А.	отлично съхранение

=	елементи в отлично състояние, независимо от степента на възможност за възстановяване,

Б.	добро съхранение

=	добре запазени елементи, независимо от степента на възможност за възстановяване,

=	елементи в средно или частично деградирано състояние и лесни за възстановяване,

В.	средно или намалено съхранение

=	всички други съчетания.

—	ИЗОЛАЦИЯ: = Б, (в) от приложение III: Степен на изолация на популацията, присъстваща в обекта по отношение на естествения обхват на видовете.

Този критерий може да бъде тълкуван като приблизителна мярка на приноса на дадена популация към генетичното разнообразие на видовете от една страна и на стабилността на тази специфична популация от друга. Като използва опростен подход човек може да каже, че колкото е по-изолирана една популация (спрямо нейния естествен обхват), толкова по-голям е нейният дял към генетичното разнообразие на видовете. Следователно терминът „изолация“ трябва да бъде разглеждан в по-широк контекст, като се прилага равнопоставено за стриктните ендемити, за подвидове/родове/раси, така както и за подпопулациите на една метапопулация. В този контекст би трябвало да бъде използвано следното степенуване:

А:	(почти) изолирана популация,

Б:	неизолирана популация, но на границите на зоната на разпространение,

В:	неизолирана популация в рамките на разширена зона на разпространение.

—	ОБЩО = Б, (г) от приложение III: Обща оценка за значението на обекта за съхранението на съответните видове.

Този критерий се отнася за общата оценка за значението на обекта за съхранение на разглежданите видове. Той може да бъде използван, за да сумира предишните критерии, а също и да оцени други характерни особености на обекта, считани за релевантни за даден вид. Тези характеристики могат да варират от едни видове до други и могат да включват човешки дейности в обекта или близки площи, които могат да повлияят върху състоянието на съхранение на видовете, управлението на територията, нормативно уредената защита на обекта, екологичните взаимоотношения между различните типове местообитания и видове, и пр.

„Методът на най-добрата експертна оценка“ може да бъде използван за тази обща оценка, като се използва следната система за класификация:

А:	отлична стойност,

Б:	добра стойност,

В:	значима стойност.

3.3.   Други видове (да се приложи, когато е уместно)

Всички други важни видове от флората и фауната могат да бъдат вписани впоследствие, когато те имат отношение към съхранението и управлението на обекта, в съответствие със следната процедура:

—	отбелязва се полето на съответната група видове,

—	дава се научното наименование на видовете,

—	дават се редовни данни за максималната популация за видовете, когато е възможно. Когато количествени данни не съществуват, действителните данни се указват полуколичествено или качествено, като се използва отбелязването, очертано в раздел 3.2.i.

—	Моля, означете мотивацията за включването на всеки вид, като се използват следните категории:

—	А. Списъка от националната Червена книга,

—	Б. Ендемити,

—	В. Международни конвенции (включително Бернска, Бонска и Конвенция за биологичното разнообразие),

—	Г. Други причини.

Последващи подробности за мотивацията за изброяване на отделни видове, особено що се отнася до Г, могат да бъдат посочени в раздел 4.2, който е полето за свободен текст, описващ качеството и важността на обекта.

Кодовете от приложение III не са използвани тук, нито пък има оценка на обекта за видовете.

4.   ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТА

Този раздел по принцип е за описание в свободен текст на ключови характеристики на обекта, който има две цели:

—	да позволи ключова информация да бъде архивирана, когато е неподходящо представена в списъка с кодове,

—	да предостави кратко и структурно описание на обекта, когато са показани подробностите.

4.1.   Общ характер на обекта (задължително)

Това поле следва да осигури цялостна „картина“ за обекта. Обобщават се общите характеристики на обекта, като се започва с обозначение на делението на обекта на обширни класове от местообитания, чрез използване на метода на най-добрата експертна оценка, за да се прецени техния процент покритие (тези класове местообитания са предварително формулирани в съответното поле). Общото покритие от класове местообитания следва да е 100 % и да отговаря на общата повърхност на обекта.

Тук следва да бъдат описани главните геологични, геоморфологични и ландшафтни характерни особености, които са от значение. Когато е уместно, се обозначават преобладаващите типове растителност. Също така се споменават други местообитания, които не са от приложение I, важни за съхранението на обекта. Когато по-нататъшна детайлна разбивка на информацията за класовете местообитания е важна за съхранението на обекта (напр. дали са трайни насаждения или лозя), това трябва да бъде дадено в раздела със свободен текст, наречен други характеристики на обекта. Информация за малки линеарни и мозаични типове залесени площи (живи плетове, бокажи, дървесни алеи) също би трябвало да бъде дадена под този общ текст.

4.2.   Качество и значение (задължително)

Въвежда се общото означение за качество и значение на обекта, с оглед на целите за съхранение на директивите.

За влажни обекти от международно значение, които обичайно наброяват 20 000 водолюбиви птици този факт би трябвало да бъде въведен тук.

Когато един вид е включен в раздел 3.3 с мотивация Г, се очертава основата за неговото включване.

4.3.   Уязвимост (задължително)

Означават се природата и степента на натиск върху обекта от човешки и други влияния и устойчивостта на местообитанията и екосистемите, открити там. Това поле следва да включва описание на важните елементи, неподходящо обхванати от кодираните данни, съдържащи се в раздел 6.1.

4.4.   Обозначение на обекта (да се приложи, когато е уместно)

Въвежда се като свободен текст всеки аспект от обозначението на обекта, който не е подходящо обхванат от кодовете, използвани в полетата за обозначаване на обекта (виж раздел 5).

4.5.   Собственост (да се приложи, когато е уместно)

Въвежда се общото описание на собствеността на обекта (напр. „частна“, „държавна“, „НПО за съхранение“). Ако е възможно, се включва приблизителна оценка на съотношението на площта на обекта във всеки клас собственост.

4.6.   Документация (да се приложи, когато е уместно)

Ако има информация в наличност, за всеки обект се прави справка за съответните публикации и/или научни факти, отнасящи се до обекта. Въвеждането на информация следва да се прави според стандартно установената практика за научни справки. Непубликуваните справки или съобщенията, отнасящи се до информацията, дадена във формуляра за архив, следва да бъдат включени, когато е от полза.

4.7.   История (да не се попълва)

Това поле ще бъде използвано от компетентната служба на Комисията, за да поддържа данни за етапите, чрез които е разработен текущият архив на обекта. Примерите за информация, която да бъде архивирана включват:

—	начално известяване,

—	корекция на грешки,

—	промени, произтичащи от действителни физични промени в обекта.

Във всеки отделен случай, полето за история съдържа три подполета, които са:

—	датата на промяната,

—	името на полето, което се променя,

—	описание, очертаващо промените, които са били направени.

5.   ЗАЩИТА НА ОБЕКТА И ВРЪЗКА С ОБЕКТИ БИОТОПИ КОРИНЕ

С оглед на регистрираните връзки, показани в 5.1 и 5.2 по-долу, трябва да бъде предоставена карта, ясно показваща границите на тези свързани обекти (виж раздел 7 от обяснителните бележки за по-нататъшно изясняване по този въпрос).

5.1.   Статус на защита на национално и регионално ниво (допълнение Г) (задължително)

За всяка държава-членка допълнение Г съдържа последователен списък от съответните типове обозначения на съхранение на природата, които имат нормативно установена защита с тяхната дефиниция от национално/регионално ниво. Три списъка на типове защита обхващат следните три категории:

А.	Типове обозначения, използвани с намерение да се защитава фауната, флората, местообитанията и ландшафтите (последните що се отнася до съответните за фауната, флората и за защитата на местообитанията);

Б.	Статус според секторни, в частност горско стопанство, законодателни и административни актове, осигуряващи адекватна защита съответно за опазване на фауната, флората и местообитанията;

В.	Частен статус, осигуряващ трайна защита за фауната, флората и местообитанията.

Типовете защита се категоризират според строгостта на защита, като се започва от най-стриктните статуси.

Когато няма защитен статус за обекта, важно е това да се означи чрез използване на националния код, отговарящ на „Статус без защита“.

За всеки обект кодовете на подходящите типове обозначения трябва да бъдат въведени заедно с % покритие в рамките на обекта за всеки тип обозначение. Информацията, която се съхранява в това поле, е на нивото на различните типове обозначения. Ако няколко природни резервата от един и същи тип са включени в записаното място, трябва да се въведе процентът на общата площ, покрита от тези резервати.

Връзката на отделните обозначени зони с обекта се записва отделно (виж 5.2).

5.2.   Обекти, с които това обект има връзка (съседни обекти и обекти, принадлежащи към различни типове обозначения) (да се приложи, когато е уместно)

Тази част от формуляра за архив позволява да бъдат означени съседните обекти или обектите, принадлежащи към различни типове обозначения, които застъпват или граничат едни с други. Взаимната връзка между различните типове се установява също и с кръстосана препратка към тях. Всички типове отношения са кодирани, като се използва един от следните начини:

—	типовете са съвпадащи (използва се код =),

—	описаният обект включва напълно друг обект (използва се код +),

—	друг обект включва напълно описания обект (използва се код –),

—	двата обекта частично се припокриват (използва се код *).

Като добавка към въвеждането на тези кодове, следва да се въведе и процентът на описания обект, който се припокрива с другия обект.

—	Съседните обекти се означават с „/“.

В допълнение формулярът предвижда за възможните типове обозначения на международно ниво (напр. Рамсарска конвенция, Конвенция за биогенетичното разнообразие, Европейска диплома, Барселонска конвенция, Биосфера, Световно наследство) и първо някои открити текстови полета, в които националните обозначения с името на обекта могат да бъдат споменати заедно с типа връзка с % припокриване с отношение към описаното място. Това позволява кръстосана препратка с базата данни от обозначени зони.

5.3   Връзка с обекти биотопи КОРИНЕ (да се приложи, когато е уместно)

За всички описани места, които се припокриват с биотопи Корине, се записва кодът на обекта биотоп Корине, типа застъпване (като се използва отбелязване като в 5.2) и процента от описаното място, който се припокрива с обекта Корине.

6.   ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА И ДЕЙНОСТИТЕ ВЪВ И ОКОЛО ОБЕКТА

6.1.   Общи въздействия и съотношение на засегнатата повърхност на обекта (допълнение Д) (да се приложи, когато е уместно)

Въздействията са свързани с всички човешки дейности и естествени процеси, които могат да имат влияние, положително или отрицателно върху съхраняването и управлението на обекта (изброени в допълнение Д). Като се вземат предвид въздействията и дейностите в обекта:

—	въведете подходящите кодове от допълнение Д,

—	обозначава се интензивността на тяхното влияние върху обекта, като се използват следните категории: — А: силно влияние — Б: средно влияние — В: слабо влияние,

—	дава се процентът засегната от тях повърхност на обекта,

—	означава се дали тяхното влияние е положително (+), неутрално (0) или отрицателно (–).

Освен това се описват въздействията и дейностите в околността на обекта. Околност е зоната, където външни въздействия и дейности могат да окажат влияние на целостта на обекта. Това, наред с другото, ще зависи от местната топография, естеството на обекта и от типа човешки дейности.

Ако има съответни въздействия или дейности, които не са включени в този списък, те се означават в свободен текст в полето „уязвимост“ в раздел 4.3.

6.2.   Управление на обекта

Орган, отговорен за управлението на обекта (да се предостави, когато е уместно)

Въвежда се пълната справка, включително име, адрес и телефон/факс на органа и/или лицето, отговорно за управлението на обекта.

Информация за плана и практиката за управление на обекта, включително традиционни човешки дейности (да се предостави, когато е уместно)

Кратък преглед на плановете за управление, които са предприети или са в подготовка с реда от действия. Те следва да отчетат заплахите за обекта, описани чрез човешките дейности във връзка с полето за уязвимост (4.3).

Както вече е указано в увода, информацията от този тип в много случаи може да бъде от важно значение, когато се преценява степента на успех, като се оценяват мерките за съхранение, предложени съгласно LIFE или други финансови инструменти. Моля, цитирайте всички публикувани планове.

7.   КАРТА НА ОБЕКТА (задължително)

Чрез картографиране на границите на обекта, информацията за обекта може да бъде използвана по-точно за пространствени справки. Когато цифровизираните данни могат да бъдат изследвани в контекста на по-широката околна среда, чрез средствата на цифровото наслояване с други пластове от данни (напр. от проект за земната кора, почви, качество на водата или данни за физическото планиране). Това дава възможност данните да бъдат използвани в разнообразни приложения, които изискват точна информация за пространствените връзки. Например, данните стават много по-полезни като помощ при оценката на въздействието върху околната среда.

Всички обекти трябва да бъдат нанесени на карти от същия вид и качество като официално публикуваните топографски карти, като отговарят на всички стандарти на компетентния топографски институт с мащаб от 1:100 000 или възможно най-близкия мащаб с дебелина на линиите по-малка от 0,4 мм. Като се използва този мащаб, когато има няколко близки места, една и съща карта следва да бъде използвана за всички места.

Ако границите на обекта са също достъпни от географска информационна система с препратка към серия карти, използвани за цифровизация, мащаб, проекция на картата и параметри, тези цифрови данни следва да бъдат достъпни и информацията, свързана с това, да бъде включена във формуляра.

Площите, които отговарят на главните категории на обозначение, имащи най-висока степен на съхранение, трябва да бъдат нанесени на втора карта с точно същите характеристики като тези в първата карта.

В допълнение, ако са налични, въздушни снимки на обекта са считани за много полезни за „разбиране“ природата на обекта.

8.   ДИАПОЗИТИВИ И ДРУГ ФОТОГРАФСКИ МАТЕРИАЛ (да се приложи, когато е уместно)

Списък от диапозитиви и друг фотографски материал, изпратен заедно с формуляра с бележка за обекта, обекта и датата на снимане. Макар това да не е задължително, е много полезно да има фотографски материал за „разбирането“ на общата форма на съответното място, особено когато за даден обект възникнат проблеми или оплаквания. В допълнение, тези диапозитиви могат да бъдат използвани от Комисията за информация или образователни цели, касаещи мрежата на Натура 2000.

Номерът на диапозитива, посочен във формуляра, трябва също да бъде даден на копие на диапозитива. Относно всички диапозитиви и снимки би трябвало също да бъдат посочени автор и авторско право.

---

МРЕЖА НА НАТУРА 2000

ДОПЪЛНЕНИЯ КЪМ ФОРМАТА ЗА АРХИВ

---

(1)  Препратка: SEC 2.05., 13.07.

(2)  С изключение на Швеция, която се състои от само един регион NUTS 1.

---