—

да отмени изцяло решението на квесторите на Европейския парламент от 11 ноември 2020 г., съобщено на жалбоподателя на 16 ноември 2020 г., с което окончателно се потвърждава решението на генералния секретар на Европейския парламент от 18 май 2020 г., с което на свой ред се потвърждава съобщението от 11 юни 2019 г. на началника на Отдела за възнагражденията и социалните права на членовете на ЕП относно определянето на пенсионните права за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя,

—

да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски в настоящото производство.

1.

Първото твърдение е за явно нарушение на общите принципи на правото на Съюза, и по-специално на принципа на защита на оправданите правни очаквания, на принципа на правна сигурност, на защита на правото на собственост, на принципа на пропорционалност и на принципа на равенство. Освен това жалбоподателят твърди явна неоснователност на съобщението, окончателно потвърдено с обжалваното решение, с което се твърди, че на европейско равнище се транспонира новата уредба на Камарата на депутатите в Италия, без да се представя каквато и да било разумна обосновка.

2.

Второто твърдение е за неправилно прилага на член 75 от Мерките за прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент. Посочената разпоредба всъщност е част от преходните мерки, които по дефиниция се включват в заключителните правила във връзка с отмяната на определена система и имат за цел защитата на правни положения, уредени според предходните правила.

3.

Третото твърдение е за редица формални нарушения, свързани по-специално с: определяне на правилното правно основание на съобщението, окончателно потвърдено с обжалваното решение; компетентността на началника на отдела, приел акта; липсата на мотиви. Съобщението всъщност се основавало на вече отменена разпоредба и, тъй като било извънреден административен акт, трябвало да бъде прието от Бюрото на Европейския парламент. Освен това съобщението, потвърдено окончателно с обжалваното решение, не съдържало мотиви, нито позоваване на акта, в който биха могли да се съдържат такива.