EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62016CN0219

Дело C-219/16 P: Жалба, подадена на 19 април 2016 г. от GFKL Financial Services GmbH, преди GFKL Financial Services AG, срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 4 февруари 2016 г. по дело T-620/11, GFKL Financial Services AG/Европейска комисия

OB C 222, 20.6.2016, p. 8–9 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

20.6.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 222/8


Жалба, подадена на 19 април 2016 г. от GFKL Financial Services GmbH, преди GFKL Financial Services AG, срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 4 февруари 2016 г. по дело T-620/11, GFKL Financial Services AG/Европейска комисия

(Дело C-219/16 P)

(2016/C 222/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: GFKL Financial Services GmbH, преди GFKL Financial Services AG (представители: д-р M Schweda, J. Eggers, д-р M. Knebelsberger, д-р F. Loose, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Европейска комисия, Федерална република Германия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска:

1.

да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (девети състав) от 4 февруари 2016 г. по дело T-620/11, доколкото с него жалбата му е отхвърлена като неоснователна,

да се отмени решението на Европейската комисия от 26 януари 2011 г. C(2011)275 окончателен в производството по държавна помощ C 7/2010, приведена в действие от Германия Схема за пренасяне на данъчни загуби в случай на преструктуриране на предприятия в затруднение („Sanierungsklausel“) (1),

2.

при условията на евентуалност, да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (девети състав) от 4 февруари 2016 г. по дело T-620/11, доколкото с него жалбата му е отхвърлена като неоснователна и да се върне делото на Общия съд,

3.

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В жалбата си жалбоподателят оспорва квалифицирането на клаузата за преструктуриране по член 8c, параграф 1a от KStG като селективна помощ.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква две основания:

Първо основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС

Клаузата за преструктуриране не била селективна мярка, поради което не представлявала държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

Общият съд неправилно приел, че изключението по член 8c, параграф 1 KStG, според което при определени случаи на придобиване на дялови участия се губят годни за пренасяне загуби, е част от референтната система. Понастоящем тази разпоредба била отклонение от референтната система. Референтната система се изразявала в общата възможност от прехвърляне на загуби към по-късни данъчни периоди.

Освен това клаузата за преструктуриране имала общ характер, доколкото не предоставяла никакви селективни предимства. Били налице съществени разлики между предприятия в затруднено положение, които попадат в обхвата на клаузата за преструктуриране, и всички други, по-специално жизнеспособните предприятия, така че тези две групи от предприятия не се намирали в сходно положение. Едновременно с това в рамките на проверката за равенство Общият съд се позовал на чисто теоретичен сценарий; възприетата от Общия съд група за сравняване на практика не съществувала в правната реалност.

Освен това чрез клаузата за преструктуриране не се поставяли в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“. Клаузата за преструктуриране била потенциално достъпна за всички предприятия и не изключвала предварително нито една група от предприятия. Тя не била обвързана със „специфичната природа“ на дадено предприятие, а с икономическа операция, по-специално т.нар. придобиване с цел преструктуриране.

Освен това клаузата за преструктуриране можела да бъде обоснована с естеството и общите цели на германската данъчна система. Тя подпомагала осъществяването на основни принципи на германското данъчно право в областта на корпоративното облагане, по-специално принципа за пренасяне на загубите, принципа за облагане съобразно данъчния капацитет, както и общата фискална цел за осигуряване на устойчиви данъчни постъпления.

Второ основание: нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания

Решението на Общия съд нарушавало принципа на защита на оправданите правни очаквания от правото на Съюза. Твърдяното качество на държавна помощ на клаузата за преструктуриране всъщност не можело да бъде установено и от икономическите оператори, които полагат дължимата грижа. Подобни правила в Германия или други държави членки на ЕС никога не били оспорени от Комисията като противоречащи на правото в областта на държавните помощи.


(1)  ОВ L 235, стр. 26.


Top