EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62008CN0219

Дело C-219/08: Иск, предявен на 22 май 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

OB C 183, 19.7.2008, p. 15–16 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

19.7.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 183/15


Иск, предявен на 22 май 2008 г. — Комисия на Европейските общности/Кралство Белгия

(Дело C-219/08)

(2008/C 183/30)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Комисия на Европейските общности (представители: г-н E. Traversa и г-н J.-P. Keppenne)

Ответник: Кралство Белгия

Искания на ищеца

Да се установи, че като изисква при командироване на работници, които са граждани на трети страни, от общностни предприятия във връзка с предоставяне на услуги:

а)

предварително разрешение за упражняването на стопанската дейност;

б)

разрешението за пребиваване, издадено в държавата по установяване на работодателя, да е валидно до края на срока за предоставяне на услугата плюс три месеца;

в)

работникът да е нает от същия работодател, който предоставя услугата, от поне шест месеца;

Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 49 ЕО.

да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Комисията изтъква по същество, че изискванията, които ответната страна налага при командироване на работници, които са граждани на трети страни, от доставчици на услуги, които са установени в държава-членка, различна от Белгия, ограничава свободното предоставяне на услуги и същевременно дискриминира тези доставчици на услуги спрямо техните конкуренти, установени на белгийска територия.

С първото си твърдение за нарушение Комисията поддържа, че системата за предварително даване на разрешение за упражняването на стопанска дейност представлява несъразмерна пречка за свободното предоставяне на услуги. От друга страна, тази пречка не би могла да бъде обоснована от каквото и да е съображение от общ интерес, нито чрез позоваване на нормите, включени в достиженията на правото от Шенген.

С второто си твърдение за нарушение ищецът оспорва несъразмерния характер на изискването, според което разрешението за пребиваване, издадено в държавата по установяване на работодателя, трябва да е валидно до края на срока за предоставяне на услугата плюс три месеца.

С третото си твърдение за нарушение Комисията подчертава, че независимо от положителните законодателни промени, извършени от ответната страна, условието, според което даден работник трябва да е нает от същия работодател, който предоставя услугата, от поне шест месеца, представлява пречка за свободното предоставяне на услуги, която не би могла да бъде обоснована.


Top