29.1.2008

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 24/8

---

ДИРЕКТИВА 2008/1/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 януари 2008 година

за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването

(кодифицирана версия)

(Текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след като се консултираха с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)	Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (3) е била неколкократно и съществено изменяна (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

Съгласно член 174 от Договора, целите и принципите на политиката на Общността в областта на околната среда се състоят по-специално в предотвратяване, намаляване и елиминиране в максимално възможна степен на замърсяването посредством осигуряване приоритет на намесата при източниците и гарантиране на разумно управление на природните ресурси в съответствие с принципа „замърсителят плаща“ и принципа за предотвратяване на замърсяването.

(3)

Петата програма за действие в областта на околната среда, чийто принципен подход беше одобрен от Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки на среща в рамките на Съвета с Резолюция от 1 февруари 1993 г. относно програмата на Общността за политика и действие в областта на околната среда и устойчивото развитие (5), отдаде приоритетно значение на комплексния контрол на замърсяването като важна част от напредъка към по-устойчиво равновесие между човешките дейности и социално-икономическото развитие, от една страна, и ресурсите и възможностите за възстановяване на природата, от друга страна.

(4)	Реализирането на комплексен подход за намаляване на замърсяването изисква действия на общностно ниво с оглед изменение и допълнение на действащото законодателство на Общността относно предотвратяването и контрола на замърсяването от промишлените предприятия.

(5)

Директива 84/360/ЕИО на Съвета от 28 юни 1984 г. относно борбата със замърсяването на въздуха от промишлени инсталации (6) и въведената с нея обща рамка изискват разрешително за експлоатация или съществено изменение на промишлените инсталации в случаите, когато могат да причинят замърсяване на въздуха.

(6)	Директива 2006/11/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно замърсяване, причинено от определени опасни вещества, изпуснати във водната околна среда на Общността (7) предвижда изисквания за разрешително за изпускане на такива вещества.

(7)

Независимо от съществуването на съответното законодателство на Общността, насочено към борба със замърсяването на въздуха и предотвратяване или намаляване до минимум на изпускането на опасни вещества във водите, не съществува подобно законодателство на Общността, насочено към предотвратяване или намаляване до минимум на емисиите в почвите.

(8)	Различните подходи за отделно контролиране на емисиите във въздуха, водите или почвите могат да създадат благоприятни условия за изместването на замърсяването между различните компоненти на околната среда, а не към опазване на околната среда като цяло.

(9)

Целта на комплексния подход за контрол на замърсяването е да предотврати емисиите във въздуха, водите или почвите в случаите, когато това е осъществимо, при отчитане на управлението на отпадъците, а когато няма такава възможност — да ги намали до минимум, за да се постигне високо ниво на опазване на околната среда като цяло.

(10)

Настоящата директива следва да създаде обща рамка за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Тя следва да формулира мерките, необходими за въвеждането и прилагането на комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, за да бъде постигнато високо ниво на опазване на околната среда като цяло. Прилагането на принципа на устойчивото развитие следва да бъде подпомогнато от комплексния подход към контрола на замърсяването.

(11)

Разпоредбите на настоящата директива се прилагат, без да се засяга действието на разпоредбите на Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (8). Когато е необходимо информация или изводи, получени в резултат от прилагането на посочената директива, да бъдат взети под внимание при предоставяне на разрешения, настоящата директива следва да не засяга изпълнението на Директива 85/337/ЕИО.

(12)

Държавите-членки следва да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че всеки оператор, осъществяващ промишлени дейности, посочени в настоящата директива, спазва общите принципи на определени основни задължения. За тази цел е достатъчно компетентните органи да се съобразят с тези общи принципи при определянето на условията в разрешителното.

(13)	Някои от разпоредбите, приети съгласно настоящата директива, трябва да се прилагат за съществуващите инсталации след 30 октомври 2007 г., а други е трябвало да се прилагат, считано от 30 октомври 1999 г.

(14)

За по-ефективно решаване на проблемите на замърсяването е необходимо операторът да взема под внимание аспектите на околната среда. Тези аспекти се съобщават на компетентния орган или органи, за да бъдат убедени, преди да издадат разрешително, че са установени всички подходящи превантивни мерки или мерки за контрол на замърсяването. Твърде големи различия между процедурите за кандидатстване могат да породят различна степен на опазване на околната среда и обществена информираност. Ето защо заявленията за разрешителни съгласно настоящата директива следва да включват минимално количество данни.

(15)	Пълното координиране на процедурата и условията за издаване на разрешителни между различните компетентни органи следва да даде възможност за постигане на най-висока практически постижима степен на опазване на околната среда като цяло.

(16)	Компетентният орган или органи следва да предоставят или изменят разрешителните единствено ако са били установени комплексни мерки за опазване на околната среда за въздуха, водите и почвите.

(17)

Разрешителното следва да включва всички необходими мерки за изпълнение на условията на разрешителното за постигане по този начин на високо ниво на опазване на околната среда като цяло. Без да се засяга действието на процедурата за издаване на разрешително, тези мерки могат също да бъдат предмет на принципните задължителни изисквания.

(18)

Нормите за допустими емисии, параметри или еквивалентни технически мерки се основават на най-добрите налични техники, без предписване на използването на определена техника или технология и съобразяване с техническите характеристики на съответната инсталация, нейното географско положение и условията на местната околната среда. При всички случаи условията за издаване на разрешително следва да установяват разпоредби за намаляване до минимум на замърсяването на далечни разстояния или трансграничното замърсяване и да осигуряват високо ниво на опазване на околната среда като цяло.

(19)	Държавите-членки определят по какъв начин могат бъдат вземани под внимание техническите характеристики на съответната инсталация, нейното географско положение и условията на местната околна среда, където това е уместно.

(20)

Когато определен стандарт за качество на околната среда изисква по-строги условия от постижимите с използване на най-добрите налични техники, чрез разрешителното следва да се изискват допълнителни условия, без да се засяга действието на други мерки, които могат да бъдат предприети за спазване на стандартите за качество на околната среда.

(21)	Тъй като най-добрите налични техники ще се изменят с времето, особено в светлината на техническия напредък, компетентните органи следва да наблюдават и да се информират за този напредък.

(22)

Промените в определена инсталация могат да предизвикат замърсяване. Следователно компетентният орган или органи следва да бъдат уведомявани за всички промени, които биха могли да засегнат околната среда. Съществените промени на предприятието трябва да се извършват след предварително предоставено разрешително в съответствие с настоящата директива.

(23)	Условията на разрешителното следва да бъдат периодично преглеждани и при нужда — актуализирани. При определени условия те следва да бъдат преразглеждани при всички случаи.

(24)

Ефективното участие на обществеността във вземането на решения следва да ѝ даде възможност да изрази, а лицето, вземащо решения — да вземе предвид мненията и опасенията, които могат да бъдат от значение за тези решения, като по такъв начин се засилват задълженията за отчитане на резултатите и осигуряване на прозрачност на процеса на вземането на решения и се допринася за обществената информираност по въпросите, свързани с околната среда и за обществената подкрепа на взетите решения. По-специално, обществеността следва да има достъп до информация относно експлоатацията на инсталации и тяхното възможно въздействие върху околната среда и, преди вземането на решения — до информация относно заявленията за разрешителни за нови инсталации или съществени промени, както и относно самите разрешителни, тяхното актуализиране и съответните данни от мониторинг.

(25)

Участието, включително участието на сдружения, организации и групи, по-специално на неправителствени организации, които съдействат за опазването на околната среда, следва да бъде съответно поощрено, включително чрез насърчаване на увеличаване на познанията на обществеността в областта на околната среда.

(26)

На 25 юни 1998 г. Общността подписа Конвенцията на Икономическата комисия на ООН за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдието по въпросите на околната среда (Конвенцията от Орхус). Конвенцията от Орхус цели по-специално да се гарантират правата на участие на обществеността във вземането на решения по въпроси, свързани с околната среда, за да се допринесе за защитата на правото на живот в околна среда, подходяща за личното здраве и благосъстояние.

(27)

Развитието и обменът на информация на общностно ниво относно най-добрите налични техники следва да спомогне за отстраняване на технологичните несъответствия в Общността, следва да насърчи разпространението в останалата част на света на нормите за допустими емисии и техниките, използвани в рамките на Общността, както и да спомогне за ефикасното прилагане на настоящата директива в държавите-членки.

(28)	Необходимо е редовно изготвяне на доклади относно прилагането и ефективността на настоящата директива.

(29)

Настоящата директива се отнася до тези инсталации, при които вероятността за замърсяване, включително и трансгранично замърсяване, е значителна. Задължително следва да се организират трансгранични консултации в случаите, когато заявленията за издаване на разрешително се отнасят до нови инсталации или до съществени промени в съществуващите такива с възможно значително отрицателно въздействие върху околната среда. Заявленията, свързани с такива предложения или съществени промени, следва да бъдат предоставяни на разположение на обществеността в държавите-членки, които могат да бъдат засегнати.

(30)

Необходимостта от действия за установяване на норми на допустими емисии за определени категории инсталации и замърсители, попадащи в обхвата на настоящата директива, може да се идентифицира на общностно ниво. Европейският парламент и Съветът следва да определят подобни норми за допустими емисии в съответствие с разпоредбите на Договора.

(31)	Разпоредбите на настоящата директива следва да се прилагат, без да се засягат разпоредбите на Общността, отнасящи се до опазване на здравето и безопасността на работното място.

(32)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите така, както са посочени в приложение VI, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел и обхват

Целта на настоящата директива е постигането на комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, произтичащо от изброените в приложение I дейности. Тя установява мерки, предназначени да предотвратят или в случаите, когато това е практически неосъществимо, да намалят емисиите във въздуха, водите и земята в резултат от посочените дейности, включително и мерки, свързани с отпадъците, целящи постигането на високо ниво на опазване на околната среда като цяло, без да се засяга действието на Директива 85/337/ЕИО и други приложими разпоредби на Общността.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

1.

„вещество“ означава всеки химичен елемент и неговите съединения с изключение на радиоактивните вещества по смисъла на Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (9), и генетично модифицираните организми по смисъла на Директива 90/219/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 г. относно работа с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (10) и Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда (11);

2.

„замърсяване“ означава всяко пряко или косвено предизвикано от човешка дейност въвеждане във въздуха, водите или почвите на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове, които могат да са вредни здравето на човека или качеството на околната среда, да предизвикат увреждане на материалните блага, да ограничат или засегнат възможностите за използване на полезните качества на околната среда и останалите позволени начини за нейното използване;

3.

„инсталация“ означава всяко неподвижно техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение I дейности или други непосредствено свързани дейности, които имат техническа връзка с дейностите, осъществявани на същата площадка, и са в състояние да окажат о въздействие върху емисиите и замърсяването;

4.

„съществуваща инсталация“ означава инсталация, която на 30 октомври 1999 г. и в съответствие с действащото преди тази дата законодателство е била действаща или е била получила разрешително за експлоатация, или за която е било представено пред компетентните органи заявление за издаване на такова, при условие че пускането и в експлоатация е било извършено преди 30 октомври 2000 г.;

5.	„емисия“ означава прякото или непрякото изпускане на вещества, вибрации, топлинни лъчения или шумове във въздуха, водите или почвите от организирани или неорганизирани източници в рамките на дадена инсталация;

6.

„норма за допустими емисии“ означава стойността на масата, изразена посредством определени специфични параметри, концентрация и/или ниво на емисиите, която не може да бъде превишавана по време на един или повече периоди от време; нормите за допустими емисии могат да бъдат определяни също така и за определени групи, класове или категории вещества, и по-специално за тези, изброени в приложение III. Нормите за допустими емисии на вещества обикновено се прилагат към точката на изпускане на емисиите от инсталацията, като при определяне на последните не се отчита възможното им разреждане; без да се засяга Директива 2006/11/ЕО или на директивите, свързани с нейното прилагане, при непряко изпускане във водата, при определянето на нормите за допустими емисии за съответната инсталация се допуска да бъде отчетено действието на пречиствателна станция, но само при условие че се гарантира равностойно ниво на опазване на околната среда като цяло и че това не води до по-високи нива на замърсяване;

7.	„стандарт за качество на околната среда“ означава определен от общностното законодателство набор от изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в определен момент от определена околна среда или обособена част от нея;

8.	„компетентен орган“ означава органът или органите, или структурите, отговорни съгласно правните норми на държавите-членки за изпълнението на определени задължения, произтичащи от настоящата директива;

9.

„разрешително“ означава писменото решение (или няколко такива решения) или част от него, предоставящи разрешение за експлоатация на определена инсталация или част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на настоящата директива. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации или части от инсталации, разположени на една и съща площадка и експлоатирани от един и същ оператор;

10.	„промяна на дейността“ означава промяна в естеството или начина на функциониране, или разширение на инсталацията, които могат да имат последствия за околната среда;

11.

„съществена промяна“ означава промяна на дейността, която според компетентните органи може да има значително отрицателно въздействие върху хората или околната среда; за целите на настоящото определение всяка промяна или разширение на дейността се счита за съществена, ако промяната или разширението сами по себе си отговарят на праговите нива, ако има такива, определени в приложение I;

12.

„най-добри налични техники“ означава най-ефективния и най-напредналия етап в развитието на дейностите и методите за осъществяването им, показващи практическата пригодност на определени техники, осигуряващи по същество основа за съответните норми за допустими емисии, целящи предотвратяване, а в случаите, когато това е практически невъзможно — намаляване на емисиите и въздействието им върху околната среда като цяло: а) „техники“ включва както използваната технология, така и начина на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и преустановяване експлоатацията на инсталацията; б) „налични“ означава техниките, разработени в мащаб, позволяващ прилагането им в съответния промишлен отрасъл, при жизнеспособни икономически и технически условия, при отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това дали тези техники се използват или създават в съответната държава-членка, при условие че са достъпни в разумна степен за оператора; в) „най-добри“ означава най-ефективни с оглед постигането на високо общо ниво на опазване на околната среда като цяло. При определянето на най-добрите налични техники е необходимо да се обърне специално внимание на посочените в приложение IV съображения;

13.

„оператор“ означава всяко физическо или юридическо лице, което експлоатира или контролира определена инсталация или, в случаите, когато това се предвижда от националното законодателство, лице, на което е предоставена решаваща икономическа власт във връзка с техническото функциониране на инсталацията;

14.	„общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и, в съответствие с националното право или практика, техните сдружения, организации или групи;

15.

„заинтересованата общественост“ означава обществеността, която е засегната или е вероятно да бъде засегната, или има интерес, свързан с вземането на решение за издаване или за актуализиране на разрешително или условията на разрешителното; за целите на настоящото определение неправителствените организации, които съдействат за опазването на околната среда и отговарят на всички изисквания съгласно националното право, се считат за заинтересовани.

Член 3

Общи принципи, определящи основните задължения на оператора

1.   Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че компетентните органи следят експлоатацията на инсталациите да се осъществява така, че:

а)	са предприети всички необходими превантивни мерки срещу замърсяването, в частност посредством прилагане на най-добрите налични техники;

б)	не се причинява значително замърсяване;

в)

избягва се генерирането на отпадъци в съответствие с Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците (12); когато е налице генериране на отпадъци, последните се оползотворяват или, в случаите когато това е технически или икономически невъзможно, се обезвреждат, като същевременно се избягва или намалява тяхното въздействие върху околната среда;

г)	енергията се използва ефективно;

д)	предприемат се мерките, необходими за предотвратяване на аварии и ограничаване на последствията от тях;

е)	след окончателното прекратяване на дейността се предприемат мерките, необходими за избягване на възможните рискове от замърсяване и привеждането в задоволително състояние на площадката, върху която е разположена инсталацията.

2.   С оглед постигане на съответствие с настоящия член е достатъчно държавите-членки да гарантират, че при определяне на условията на разрешителното компетентните органи се съобразяват с общите принципи, посочени в параграф 1.

Член 4

Разрешителни за нови инсталации

Без да се засягат изключенията, определени в Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (13), държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че не се експлоатират нови инсталации без издадено в съответствие с настоящата директива разрешително.

Член 5

Изисквания за предоставяне на разрешителни за съществуващи инсталации

1.   Без да се засяга съответното законодателство на Общността, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните органи осигуряват в срок до 30 октомври 2007 г. привеждането на експлоатацията на съществуващите инсталации в съответствие с изискванията на членове 3, 7, 9, 10 и 13, член 14, букви а) и б) и член 15, параграф 2, посредством предоставяне на разрешителни в съответствие с членове 6 и 8 или — в случаите, когато това е необходимо — посредством преразглеждане и актуализиране на условията.

2.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки за прилагане на разпоредбите на членове 1, 2, 11 и 12, член 14, буква в), член 15, параграфи 1 и 3, членове 17, 18 и член 19, параграф 2 към съществуващите инсталации, считано от 30 октомври 1999 г.

Член 6

Заявления за издаване на разрешително

1.   Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че подадените до компетентните органи заявления за издаване на разрешително включват описание на:

а)	инсталацията и нейните дейности;

б)	използваните суровини, спомагателни материали, други вещества и енергия, използвани или генерирани от инсталацията;

в)	източниците на емисии в рамките на инсталацията;

г)	условията на площадката, на която е разположена инсталацията;

д)	вида и количеството на очакваните емисии от инсталацията за отделните компоненти на околната среда, както и определяне на значителните въздействия на емисиите върху околната среда;

е)	предложените технологии и други техники за предотвратяване или, в случаите, когато това е невъзможно, за намаляване на емисиите от инсталацията;

ж)	когато е необходимо, мерките за предотвратяване и оползотворяване на генерираните от инсталацията отпадъци;

з)	допълнителните мерки, планирани с оглед постигането на спазване на общите принципи за определяне на основните задължения на оператора съгласно член 3;

и)	планираните мерки за мониторинг на емисиите в околната среда;

й)	кратко описание на основните алтернативи, ако има такива, проучени от заявителя.

Заявлението за издаване на разрешително съдържа и нетехническо резюме на информацията, посочена в букви а)—й).

2.   Когато информация, предоставяна в съответствие с изискванията на Директива 85/337/ЕИО, или доклад за безопасност, изготвен в съответствие с Директива 96/82/ЕО на Съвета от 9 декември 1996 година относно контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества (14), или друга информация, изготвена съгласно разпоредбите на друго законодателство, изпълнява някое от изискванията на настоящия член, тази информация може да бъде включена в заявлението или да бъде приложена към него.

Член 7

Комплексен подход при издаването на разрешителни

Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят пълното съгласуване на условията и процедурите по издаване на разрешителни в случаите на участие на повече от един компетентен орган, за да се гарантира ефективен комплексен подход от страна на всички компетентни в рамките на тези процедури органи.

Член 8

Решения

Без да се засягат други изисквания на националните законодателства или законодателството на Общността, компетентните органи издават разрешително, съдържащо условията, осигуряващи съответствието на инсталациите с изискванията на настоящата директива, или — в противен случай — отказват да издадат разрешително.

Всички издадени или изменени разрешителни съдържат подробно описание на мерки за опазване на въздуха, водите и почвите съгласно настоящата директива.

Член 9

Условия на разрешителното

1.   С оглед постигане на високо ниво на опазване на околната среда като цяло посредством опазване на въздуха, водите и почвите държавите-членки гарантират наличието в съответното разрешително на мерките, необходими за спазване на изискванията на членове 3 и 10 относно издаване на разрешителни.

2.   В случаите на нови инсталации или на съществена промяна на съществуващи инсталации, когато се прилага член 4 от Директива 85/337/ЕИО, за целите на издаване на разрешителното се взема под внимание всяка информация или заключение в тази връзка, получени съгласно членове 5, 6 и 7 от посочената директива.

3.   Разрешителното съдържа норми за допустими емисии на замърсяващи вещества, по-специално за посочените в приложение III, които е възможно да бъдат изпуснати от съответната инсталация в значителни количества, съобразени със свойствата и способността им да пренасят замърсяване от един компонент в друг (вода, въздух и почва). При нужда разрешителното включва подходящи изисквания, осигуряващи опазване на почвата и подземните води, и мерки за управлението на отпадъците, генерирани от инсталацията. Където е уместно, допустимите стойности могат да бъдат заменени или допълнени от равностойни показатели или технически мерки.

За инсталациите, изброени в точка 6.6 от приложение I, нормите за допустими емисии, определени в съответствие с този параграф, отчитат и практическите съображения, присъщи за тези категории инсталации.

Когато емисиите на парникови газове от определена инсталация са посочени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (15) във връзка с дейност, осъществявана в тази инсталация, в разрешителното не се включват норми за допустимите преки емисии от този газ, освен ако не е необходимо да се гарантира, че няма да се предизвика значително замърсяване в района.

За дейностите, изброени в приложение I към Директива 2003/87/ЕО, държавите-членки могат да решат да не налагат изисквания, свързани с енергийната ефективност по отношение на горивни инсталации или други съоръжения, изпускащи въглероден диоксид на площадката.

При необходимост компетентните органи следва да променят разрешителното по подходящ начин.

Трета, четвърта и пета алинеи не се прилагат за инсталации, които временно са изключени от схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността съгласно член 27 от Директива 2003/87/ЕО.

4.   Без да се засяга член 10, нормите за допустими емисии и равностойните показатели и технически мерки, посочени в параграф 3, се основават на най-добрите налични техники, без да се предписва използване на каквито и да е техники или конкретна технология, но при отчитане на техническите характеристики на съответната инсталация, нейното географско положение и условията на местната околна среда. При всички обстоятелства условията на разрешителното съдържат разпоредби за намаляването до минимум на замърсяванията на далечни разстояния или трансгранични замърсявания и обезпечават високо ниво на опазване на околната среда като цяло.

5.   Разрешителното съдържа подходящи изисквания за мониторинг на емисиите, като уточнява методологията и честотата на измерванията, процедурата за оценка и задължение за предоставяне пред компетентния орган на данните, необходими за проверка на съответствието с разрешителното.

За инсталациите по точка 6.6 от приложение I посочените в настоящия параграф мерки могат да бъдат съобразени с разходите и ползите.

6.   Разрешителното задължително съдържа мерки, отнасящи се до условия, различни от нормалните експлоатационни условия. По този начин в случаите на риск от засягане на околната среда се предвиждат подходящи изисквания за първоначално пускане в експлоатация, течове, неизправности, краткотрайни прекъсвания и окончателно прекратяване на експлоатацията.

Разрешителното може да съдържа и временни дерогации от изискванията на параграф 4, ако съществува одобрена от компетентния орган оздравителна програма, която гарантира спазването на тези изисквания в срок до шест месеца и ако проектът води до намаляване на замърсяването.

7.   Разрешителното може да съдържа и други конкретни условия за целите на настоящата директива, каквито държавата-членка или компетентният орган смятат за подходящи.

8.   Без да се засяга задължението за прилагане на процедура за издаване на разрешително съгласно настоящата директива, държавите-членки имат правото да предвидят определени изисквания към определени категории инсталации чрез общи задължителни правила, вместо включването им в условията на отделните разрешителни, ако са осигурени комплексен подход и равностойно високо ниво на опазване на околната среда като цяло.

Член 10

Най-добри налични техники и стандарти за качество на околната среда

Когато определен стандарт за качество на околната среда изисква по-строги условия от тези, постижими чрез използването на най-добрите налични техники, с разрешителното се изискват допълнителни мерки, без да се засягат други мерки, които могат да бъдат предприети за спазване на стандартите за качество на околната среда.

Член 11

Развитие на най-добрите налични техники

Държавите-членки гарантират, че компетентният орган следи или е информиран за развитието на най-добрите налични техники.

Член 12

Промени на инсталациите от операторите

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че операторът информира компетентните органи за всяка планирана промяна в експлоатацията. Където е уместно, компетентните органи актуализират разрешителното или неговите условия.

2.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че никаква планирана от оператора съществена промяна няма да се извърши без издадено в съответствие с настоящата директива разрешително. Заявлението за разрешително и решението на компетентния орган се отнасят до онези части на инсталацията и онези посочени в член 6 аспекти, които е възможно да бъдат засегнати от промяната. Съответните разпоредби на член 3, членове 6—10 и член 15, параграфи 1, 2 и 3 се прилагат mutatis mutandis.

Член 13

Преразглеждане и актуализиране на условията в разрешителните от компетентния орган

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че компетентните органи периодично преразглеждат и при необходимост актуализират условията в разрешителните.

2.   Преразглеждане се предприема винаги, когато:

а)	е налице причинено от инсталацията замърсяване, което е толкова значително, че се налага преразглеждане на съществуващите норми за допустими емисии в разрешителното или включване на нови такива норми в него;

б)	са налице съществени промени в най-добрите налични техники, позволяващи значително намаляване на емисиите, без да се налагат прекомерни разходи;

в)	експлоатационната безопасност на процесите или дейността изискват използването на други техники;

г)	това се налага от нови разпоредби на Общността или на националното законодателство.

Член 14

Спазване на условията на разрешителното

Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че:

а)	условията на разрешителното се спазват от оператора при експлоатирането на инсталацията;

б)	операторът редовно информира компетентния орган за резултатите от мониторинга на емисиите и го информира незабавно за всички инциденти или аварии, значително засягащи околната среда;

в)	операторите на инсталации осигуряват на представителите на компетентния орган пълното необходимо съдействие за провеждането на всякакви проверки в инсталацията, вземане на проби и събиране на информация, необходима за изпълнението на задълженията им за целите на настоящата директива.

Член 15

Достъп до информация и участие на обществеността в процедурата за издаване на разрешителни

1.   Държавите-членки гарантират, че на заинтересованата общественост са предоставени навременни и ефективни възможности да участва в процедурите за:

а)	издаване на разрешително за нови инсталации;

б)	издаване на разрешително за съществена промяна;

в)	актуализиране на разрешителното или на условията на разрешителното за инсталация в съответствие с член 13, параграф 2, буква а).

За целите на това участие се прилага процедурата, предвидена в приложение V.

2.   Резултатите от мониторинга на емисиите, изисквани съгласно условията на разрешителното, посочени в член 9 и известни на компетентния орган, се предоставят на разположение на обществеността.

3.   Параграфи 1 и 2 се прилагат при спазване на ограниченията, посочени в член 4, параграфи 1, 2 и 4 от Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда (16).

4.   Когато е взето решение, компетентният орган информира обществеността в съответствие със съответните процедури и осигурява обществен достъп до следната информация:

а)	съдържанието на решението, включително копие от разрешителното, от всички условия и всички последващи актуализации; и

б)	след като са прегледани опасенията и мненията, изразени от заинтересованата общественост — причините и съображенията, на които се основава решението, включително информация за процеса на участие на обществеността.

Член 16

Достъп до правосъдие

1.   Държавите-членки гарантират, че в съответствие със съответната национална правна система, членовете на заинтересованата общественост имат право да подадат жалба до съд или друг установен със закон независим и безпристрастен орган, за да оспорят материалната или процесуална законосъобразност на решенията, действията или бездействията, които са предмет на разпоредбите на настоящата директива относно участието на обществеността, когато:

а)	те имат достатъчен интерес; или

б)	те твърдят, че е налице нарушение на право, когато административнопроцесуалното право на държавата-членка предвижда такава предпоставка.

2.   Държавите-членки определят на какъв стадий могат да бъдат оспорвани решенията, действията или бездействията.

3.   Държавите-членки определят какво представлява достатъчен интерес или нарушение на право, в съответствие с целта за предоставяне на заинтересованата общественост на широк достъп до правосъдие. За тази цел интересите на всяка неправителствена организация, която съдейства за опазването на околната среда и отговаря на изискванията на националното законодателство, се считат за достатъчни за целите на параграф 1, буква а).

За такива организации също се счита, че имат права, които могат да бъдат нарушени за целите на параграф 1, буква б).

4.   Разпоредбите на настоящия член не изключват възможността от процедура на предварително административно обжалване и не засягат изискването за изчерпване на процедурите за административно обжалване преди използването на процедурите на съдебно обжалване, ако съществува такова изискване съгласно националното право.

Всяка подобна процедура следва да бъде честна, справедлива, бърза и да не бъде свързана с прекомерни разходи.

5.   За да се увеличи ефективността на разпоредбите на настоящия член, държавите-членки гарантират, че на обществеността е предоставена практическата информация относно достъпа до процедури за административно и съдебно обжалване.

Член 17

Обмен на информация

1.   С оглед обмен на информация държавите-членки вземат мерките, необходими за изпращането на Комисията на всеки три години, а за първи път —преди 30 април 2001 г., на наличните представителни данни за допустимите стойности, посочени за конкретната категория дейности в съответствие с приложение I и, ако е уместно, най-добрите налични техники, от които са извлечени тези стойности в съответствие с член 9. При следващи случаи данните се допълват в съответствие с процедурите по параграф 3 от настоящия член.

2.   Комисията организира между държавите-членки и съответните промишлени отрасли обмен на информация относно най-добрите налични техники, свързания с тях мониторинг и развитието им.

На всеки три години Комисията публикува резултатите от обмена на информация.

3.   На всеки три години, и за първи път за периода 30 октомври 1999 г.—30 октомври 2002 г. включително, държавите-членки изпращат на Комисията информация относно прилагането на настоящата директива под формата на доклад. Докладът се съставя въз основа на въпросник и схематичен план, които се изработват от Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 6, параграф 2 от Директива 91/692/ЕИО на Съвета от 23 декември 1991 г. относно стандартизиране и рационализиране на докладите за прилагане на някои директиви, свързани с околната среда (17). Въпросникът или схематичният план се изпращат на държавите-членки шест месеца преди започването на периода, отразен в доклада. Докладът се представя на Комисията в срок от девет месеца, считано от края на тригодишния период, отразен в него.

Комисията публикува доклад на Общността относно изпълнението на директивата в срок от девет месеца от получаването на докладите на държавите-членки.

Комисията представя доклада на Общността съответно на Европейския парламент и на Съвета, придружен от предложения при необходимост.

4.   Държавите-членки учредяват или определят органа или органите, отговарящи за обмена на информация съгласно параграфи 1, 2 и 3, и информира Комисията за това.

Член 18

Трансгранично въздействие

1.   Когато държавата-членка установи, че експлоатацията на една инсталация може да има значително отрицателно въздействие върху околната среда на друга държава-членка, или когато държава-членка, която може да бъде засегната в значителна степен, помоли, държавата-членка, на чиято територия е подадено заявлението за разрешително съгласно член 4 или член 12, параграф 2, изпраща на другата държава-членка цялата информация, която се изисква да се предостави или осигури на разположение съгласно приложение V по същото време, когато я предоставя на своите собствени граждани. Такава информация служи за основа за всякакви консултации, необходими в рамките на двустранните отношения между двете държави-членки на реципрочна и еквивалентна основа.

2.   В рамките на своите двустранни отношения държавите-членки полагат необходимите усилия заявленията в посочените в параграф 1 случаи да бъдат също така на разположение за подходящ период от време и на обществеността на държавата-членка, която вероятно ще бъде засегната, за да може тя да има правото да изрази мнение по тях, преди компетентният орган да вземе своето решение.

3.   Резултатите от всички консултации съгласно параграфи 1 и 2 трябва да бъдат взети предвид, когато компетентният орган взема решение по заявлението.

4.   Компетентният орган информира всяка държава-членка, която е била консултирана съгласно параграф 1, за взетото по заявлението решение и и изпраща информацията, посочена в член 15, параграф 4. Тази държава-членка взема необходимите мерки, за да гарантира, че тази информация е предоставена на заинтересованата общественост по подходящ начин на нейната собствена територия.

Член 19

Норми за допустими емисии на Общността

1.   Където въз основа, по-специално, на обмена на информация съгласно член 17, е установена нужда от действие от страна на Общността, по предложение на Комисията, Европейският парламент и Съветът определят норми за допустими емисии в съответствие с процедурите в Договора за:

а)	категориите инсталации от списъка в приложение I с изключение на депата, посочени в точки 5.1 и 5.4 от това приложение; и

б)	замърсяващите вещества, посочени в приложение III.

2.   При липса на норми за допустими емисии на Общността, определени съгласно настоящата директива, съответните норми за допустими емисии в директивите, изброени в приложение II и в други законодателни актове на Общността, се прилагат като минимални норми за допустими емисии съгласно настоящата директива за инсталациите от списъка в приложение I.

3.   Без да се засягат изискванията на настоящата директива, техническите изисквания, приложими за депата, посочени в точки 5.1 и 5.4 от приложение I, са определени съгласно Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (18).

Член 20

Преходни разпоредби

1.   Разпоредбите на Директива 84/360/ЕИО, разпоредбите на членове 4, 5 и 6, параграф 2 от Директива 2006/11/ЕО и съответните разпоредби за системите за издаване на разрешителни в директивите от списъка в приложение II се прилагат, без да се засягат изключенията, предвидени в Директива 2001/80/ЕО, за съществуващи инсталации по отношение на дейностите от списъка в приложение I, докато компетентните органи не вземат мерките, изисквани по силата на член 5 от настоящата директива.

2.   Съответните разпоредби за системите за издаване на разрешителни в директивите, изброени приложение II, не се прилагат, в случаите на дейности, посочени в приложение I, за инсталации, които са не са съществуващи по смисъла на член 2, точка 4.

3.   Директива 84/360/ЕИО се отменя на 30 октомври 2007 г.

По предложение на Комисията Съветът или Европейският парламент и Съветът изменя/изменят, когато е необходимо, съответните разпоредби на директивите, изброени в приложение II, за да ги адаптира/адаптират към изискванията на настоящата директива преди 30 октомври 2007 г.

Член 21

Съобщаване

Държавите-членки съобщават на Комисията за текста на основните разпоредби от националното си законодателство в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 22

Отмяна

Директива 96/61/ЕО, изменена с актовете, посочени в приложение VI, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, така както са посочени в приложение VI, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение VII.

Член 23

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след датата на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 24

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

---

(1)  ОВ C 97, 28.4.2007 г., стр. 12.

(2)  Становище на Европейския парламент от 19 юни 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 17 Декември 2007 г.

(3)  ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 1).

(4)  Вж. приложение VI, част А.

(5)  ОВ C 138, 17.5.1993 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 20. Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

(7)  ОВ L 64, 4.3.2006 г., стр. 52.

(8)  ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 156, 25.6.2003 г., стр. 17).

(9)  ОВ L 159, 29.6.1996 г., стр. 1.

(10)  ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Решение 2005/174/ЕО на Комисията (ОВ L 59, 5.3.2005 г., стр. 20).

(11)  ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1830/2003 (ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 24).

(12)  ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 9.

(13)  ОВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/105/ЕО на Съвета (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 368).

(14)  ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

(15)  ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32. Директива, изменена с Директива 2004/101/ЕО (ОВ L 338, 13.11.2004 г., стр. 18).

(16)  ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26.

(17)  ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

(18)  ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

---

---

---

---

---

---

---

---