DD-BG

(2) ОВ L 48, 19.2.2000 г., стр. 1.

(4) ОВ L 185, 30.6.1998 г., стр. 11.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Следният текст се добавя след текста, отнасящ се до Австралия:

„ЧЕШКА РЕПУБЛИКА:

Категории продукти:

a)	непреработени продукти по смисъла на член 1, параграф 1, буква a) от Регламент (EИО) № 2092/91;

б)	храни, съставени основно от една или повече съставки от растителен произход, по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент (EИО) № 2092/91.

2.	Произход: продуктите от категория 1 a) и произведените по биологичен начин съставки в продуктите от категория 1 б) са произведени в Чешката република.

3.	Инспекционни орган: KEZ o.p.s.

Орган, компетентен да издава сертификати:

—	Отдел по структурна политика и екология (Mинистерство на земеделието)

—	KEZ o.p.s.

5.	Краен срок за включване: 30.6.2003“

Точка 5 от текстовете, отнасящи се до Аржентина, Австралия, Унгария и Израел се изменя по следния начин:

„5.	Краен срок за включване: 30.6.2003.“

Точки 3 и 4 от текста, отнасящ се до Унгария, се изменят по следния начин:

„3.	Инспекционен орган: Biokontroll Hungária Közhasznú Társaság (Biokontroll Hungária Kht) и Skal

4.	Орган, компетентен да издава сертификати: Biokontroll Hungária Közhasznú Társaság и Skal (Офис в Унгария)“

4.	Наименованието на контролния орган в точка 3 от текста, отнасящ се до Австралия, „Australian Quarantine Inspection Service (AQIS)“ се изменя по следния начин: „Australian Quarantine and Inspection Service (AQIS) (Department of Agriculture, Fisheries and Foresty).“

Точка 3, отнасяща се до Израел, се изменя по следния начин:

„3.	Инспекционен орган: Служби за защита на растенията и за инспекция (Plant Protection and Inspection Services) (PPIS) (Министерство на земеделието и развитието на селските райони).“

Точка 3, отнасяща се до Швейцария, се изменя по следния начин:

„3.	Инспекционни органи: „Institut für Marktökologie“ (IMO), bio.inspecta AG and Schweizerische Vereinigung für Qualitäts und Management-Systeme (SQS)“

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000R0847

L 103/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 847/2000 НА КОМИСИЯТА

от 27 април 2000 година

за установяване на разпоредбите за прилагане на критериите за обозначаване на лекарствен продукт като лекарствен продукт-сирак и за определяне на понятията „подобен лекарствен продукт“ и „клинично превъзходство“

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 141/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1999 за лекарствените продукти-сираци (1), и по-специално членове 3 и 8 от него,

като има предвид, че:

(1)	Регламент (ЕО) № 141/2000 постановява Комисията да приеме изискваните за прилагане на член 3 разпоредби, както и за определяне на изразите „подобен лекарствен продукт“ и „клинично превъзходство“.

(2)

За целите на прилагането на член 3 от Регламент (ЕО) № 141/2000 възложителите и Комитетът за лекарствените продукти-сираци могат да се нуждаят от допълнителни уточнения за факторите, които трябва да се отчитат при определяне на преобладаването, перспективите за възвръщаемост на инвестициите и на стойността на други налични диагностични, превантивни и терапевтични методи.

(3)	Тези сведения трябва да се представят в съответствие с основните насоки, определени от Комисията съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 141/2000.

(4)	Като се отчита естеството на въпросните лекарствени продукти и вероятността лекуваните от тях заболявания да са редки, не е уместно да се определят прекалено ограничителни изисквания за доказване спазването на тези критерии.

(5)	Оценката на посочените в член 3 критерии трябва да се основава на възможно най-обективни данни.

(6)	Другите общностни мерки в областта на редките заболявания трябва да се вземат под внимание.

(7)

За да се гарантира спазването на разпоредбите относно изключителните търговски права, изложени в член 8 от Регламент (ЕО) № 141/2000, следва да се определят понятията „подобен лекарствен продукт“ и „клинично превъзходство“; тези определения трябва да отчитат извършената работа и опита на Комита по патентованите лекарствени продукти за оценка на лекарствените продукти, както и съответните становища на Научния комитет за лекарствените продукти и медицинските изделия.

(8)	Тези определения трябва да се базират на основните насоки, предвидени в член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 141/2000.

(9)	Настоящите разпоредби трябва да се осъвременяват редовно в светлината на научно-техническите познания, както и на придобития опит в областта на обозначението и нормативната уредба на лекарствените продукти-сираци.

(10)	Мерките, предвидени от настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет за лекарствените продукти за хуманна употреба,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет

Настоящият регламент установява факторите, които трябва да се отчитат за прилагането на член 3 от Регламент (ЕО) № 141/2000 за лекарствените продукти-сираци и дава определение на изразите „подобни лекарствени продукти“ и „клинично превъзходство“ за целите на прилагането на член 8 от посочения по-горе регламент. Настоящият регламент е предназначен да улесни тълкуването на Регламент (ЕО) № 141/2000 от възложителите, Комитета за лекарствените продукти-сираци и компетентните органи.

Член 2

Критерии за обозначение

Преобладаване на едно заболяване в Общността

С цел да се докаже, в съответствие с член 3, параграф 1, буква а), първа алинея от Регламент (ЕО) № 141/2000, че даден лекарствен продукт е предназначен за диагностика, предпазване или лечение на заболяване, застрашаващо живота или довеждащо до хронична инвалидност и което не засяга повече от пет души на десет хиляди в Общността, се прилагат следните специални правила и се предоставя долупосочената документация, в съответствие с основните насоки, изготвени съгласно член 5, параграф 3 на Регламент (ЕО) № 141/2000:

а)

документацията се придружава, в случай че има такива, от достоверни референтни документи, които доказват, че болестта или заболяването, което би оправдало предписването на съответния лекарствен продукт не засяга повече от пет на десет хиляди души в Общността към момента на подаване на заявлението за обозначение;

б)	документацията съдържа всички полезни подробности за заболяването, което се лекува и доказва, на базата на научни или медицински източници, че заболяването може да представлява опасност за живота или да води до хронично инвалидизиране;

в)

предоставената от възложителя документация съдържа или се позовава на библиографски анализ на съответната научна литература и дава сведения, извлечени от съответните бази данни в Общността, в зависимост от случая. При липса на общностни бази данни е възможно да се прави препращане към бази данни на трети страни, при условие че се извършат необходимите екстраполации;

г)

ако болестта или заболяването е било изследвано в рамките на общностни дейности, свързани с редки заболявания, тази информация се уточнява. Ако болестта или заболяването е част от проекти, които се ползват с финансовата подкрепа на Общността, с цел по-добро познаване на редките болести, се предоставя подходящо резюме на информацията, която се отнася за това, включително подробности за преобладаването на въпросната болест или заболяване.

Перспективи за възвръщаемост на инвестициите

С цел да се докаже в съответствие с член 3, параграф 1, буква а), втора алинея от Регламент (ЕО) № 141/2000, че даден лекарствен продукт е предназначен за диагностика, предпазване или лечение на заболяване, застрашаващо живота, с висок процент на инвалидизиране или тежко и хронично, и че е малко вероятно, при липса на насърчителни мерки, пускането на пазара на този лекарствен продукт в Общността да породи достатъчна печалба, за да оправдае необходимите инвестиции, се прилагат следните специални правила и се предоставя съответната документация, в съответствие с основните насоки, изготвени съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 141/2000:

а)	документацията съдържа всички полезни подробности за заболяването, което ще се лекува, и доказва, подкрепено с научни или медицински справки, че заболяването може да представлява опасност за живота, че то е сериозно инвалидизиращо, или е тежко и хронично;

б)	документацията, предоставена от възложителя, включва всички сведения за направените от производителя разходи при разработката на лекарствения продукт;

в)	предоставената документация уточнява всички субсидии, данъчни облекчения или други разпоредби за покриване на разходите, от които би могъл да се ползва възложителят в рамките на Общността или в трети страни;

г)	ако лекарственият продукт вече е разрешен за показание или ако лекарственият продукт е предмет на проучвания с цел разрешаване на едно или повече други показания, използваният метод за разпределение на разходите за разработка между отделните видове показания е ясно разяснена и обоснована;

д)	всички развойни цени, които възложителят очаква да направи след подаването на заявлението за обозначение, се уточняват и обосноват;

е)	всички разходи за производство и продажба, които възложителят преди това е направил, както и тези, които се очаква да направи през първите десет години след разрешаването на лекарствения продукт, се уточняват и обосноват;

ж)	представя се оценка и обосновка на очакваните приходи от продажбите на лекарствения продукт през първите десет години след издаване на разрешителното;

з)	всички разходи и приходи се определят в съответствие с общоприетата счетоводна практика и се заверяват от експерт-счетоводител на Общността;

и)	предоставената документация съдържа информация за преобладаването и отражението в Общността, което би обосновало употребата на лекарствения продукт, към момента на подаване на заявлението за обозначение.

Наличие на други методи за диагностика, предпазване или лечение

Заявление за обозначение на лекарствен продукт като лекарствен продукт-сирак може да се подаде в съответствие с параграф 1 или параграф 2 на настоящия член. Независимо дали заявлението е подадено в съответствие с параграф 1 или в съответствие с параграф 2, възложителят трябва, освен това, да докаже, че не съществува задоволителен метод за диагностика, предпазване или лечение на разглежданото заболяване или, че ако съществува такъв, то въпросният лекарствен продукт ще бъде от съществена полза за лицата, страдащи от това заболяване.

За доказване, в съответствие с член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 141/2000, че не съществува задоволителен метод за диагностика, предпазване или лечение на разглежданото заболяване или, че ако съществува такъв, то въпросният лекарствен продукт ще бъде от съществена полза за лицата, страдащи от това заболяване, се прилагат следните правила:

а)

предоставят се подробни сведения за всеки съществуващ метод за диагностика, превенция или лечение на заболяването, които са разрешени в Общността, като се придружават от отпратки към съответната научна или медицинска литература или други достоверни източници. Тези методи могат да се състоят в лекарствени продукти, средства или други методи за диагностика, предпазване или лечение, които са разрешени и използвани в Общността;

б)	в документа се излагат основанията, поради които визираните методи в буква а) не се считат за задоволителни; или

в)	основанията, поради които се счита, че лекарственият продукт, предмет на заявлението ще бъде от съществена полза за лицата, страдащи от заболяването.

Общи разпоредби

а)

Възложител, който иска да получи обозначение на определен лекарствен продукт като лекарствен продукт-сирак, подава заявление за обозначение, независимо от етапа на разработка на лекарствения продукт преди заявлението за разрешение за продажба. Заявление за обозначение може, въпреки това, да се подаде и по повод ново показание на разрешен лекарствен продукт. В този случай притежателят на разрешителното за пускане на пазара подава заявление за отделно разрешително за пускане на пазара, което е само за показанието или показанията, свързани с лечение на редки заболявания.

б)

Няколко възложителя могат да получат обозначение за лекарствен продукт-сирак за определен лекарствен продукт, предназначен за предпазване, лечение или диагностика на тази болест или заболяване, при условие че за всеки отделен случай е подадено заявление за пълното обозначение, съгласно основните насоки, посочени в член 5, параграф 3.

в)	Когато лекарствен продукт е обозначен от Комитета за лекарствените продукти-сираци, е направено позоваване на критериите за обозначение, визирани в член 2, параграф 1 или в член 2, параграф 2 от настоящия регламент.

Член 3

Определения

1. За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, дадени в член 2 от Регламент (ЕО) № 141/2000:

—	„субстанция“ е всяко вещество, използвано за производството на лекарствен продукт за хуманна употреба съгласно определението в член 1 от Директива 65/65/ЕИО.

2. За целите на прилагането на член 3 от Регламент (ЕО) № 141/2000 за лекарствените продукти-сираци:

—	„съществена полза“ е важно предимство от клинична гледна точка или голям принос за грижите за пациента.

3. За целите на прилагането на член 8 от Регламент (ЕО) № 141/2000 за лекарствените продукти-сираци:

а)	„активна субстанция“ е вещество, което има физиологично или фармакологично действие;

б)	„подобен лекарствен продукт“ е лекарствен продукт, съдържащ една или повече активни субстанции подобни на тези, съдържащи се във вече разрешен лекарствен продукт-сирак и който е със същото терапевтично показание;

в)

„подобна активна субстанция“ е еднакво активно вещество или активно вещество със същите основни характеристики на ниво молекулна структура (но не непременно на всички характеристики на молекулната структура) и което действа по същия механизъм,

в частност:

1.	изомери, изомерна смес, съединения, естери, соли и нековалентни производни на оригиналното активно вещество или активно вещество, което има само минимални различия от началната активна субстанция на ниво молекулна структура, като структурен аналог; или

същата макромолекула или макромолекула, която се различава от началната само по разновидности на молекулната структура, като в случаите с:

2.1.

белтъчини:

—	когато разликата се дължи на неточности в превода или в транскрипцията,

—	когато разликата в структурата между двете се дължи на явления след превода (например различни глюкозилни видове/форми/структури) или на различни третични структури,

—	когато няма голяма разлика във веригата на аминокиселините. Така две фармакологично близки белтъчни вещества от една група (например две биологични смеси със същия словообразувателен корен на международноприето наименование (МПН)) обикновено се считат подобни,

—	когато моноклоналните антитела се свързват със същия епитоп; тези субстанции обикновено се считат подобни;

2.2.	полизахариди със същите повтарящи се захарни групи, дори когато броят на групите е различен и дори при постполимерни изменения (включително конюгални връзки);

2.3.

полинуклеотични вещества (включително вещества, получени при генетичен трансфер или антисенс вещества (генетични инхибитори), съдържащи един или два различни нуклеотида:

—

когато няма голяма разлика в нуклеотидната последователност на пуриновите или пирамидиновите основи и техните производни. Така, при антисенс веществата (генетични инхибитори), при прибавяне или отнемане на нуклеотид(-и), които не влияят съществено на хибридомната кинетика с целта, веществата обикновено се считат подобни. При веществата, получени чрез генетичен трансфер, освен ако няма значителни разлики в последователността, веществата обикновено се считат подобни,

—	когато разликата в структурата между двете се състои в изменения в скелета на захаридите на базата на рибоза и на дезоксирибоза или в замяната на скелета със синтетични аналози,

—	когато разликата се състои във векторната или трансферната система;

2.4.	сложни вещества, частично определяеми и много близки (например две противовирусни ваксини или два близки продукта за терапия на клетъчно ниво),

или

3.	същата активна радиоизотопна субстанция или субстанция, която се различава от началната/оригиналната субстанция по радионуклида, лиганта, мястото на отбелязване или механизма на свързване на молекулата с радионуклеида, при условие че механизмът на действие е същият;

г)

„лекарствен продукт с клинично превъзходство“ е лекарствен продукт, който има значително терапевтично или диагностично предимство спрямо ефектите на разрешен лекарствен продукт-сирак, от един или повече от следните аспекти:

по-голяма ефикасност от тази на разрешения лекарствен продукт-сирак (оценена според установения ефект върху важен клиничен параметър при съответните и добре контролирани клинични изпитвания). По правило става дума за същия вид доказателства като изискваните за обосноваване на твърдение за ефикасността на два различни лекарствени продукта. По принцип са необходими преки сравнителни клинични изпитвания, но сравненията могат също да се основават на други параметри, включително на междинна оценка. Във всеки случай, възприетият методологичен подход трябва да се обоснове;

или

2.	по-голяма безвредност за значителна част от засегнатото население или населения. В някои случаи ще са необходими преки сравнителни клинични изпитвания; или

3.	в изключителни случаи, когато не е доказано, че лекарственият продукт е с по-висока ефикасност или гарантира по-голяма безвредност, но се докаже, че лекарственият продукт по друг начин допринася значително за диагностиката или грижите, полагани за пациента.

Член 4

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след приемането му от Комисията и се прилага от тази дата.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 27 април 2000 година.

За Комисията

Erkki LIIKANEN

Член на Комисията

(1) ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000L0013

L 109/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2000/13/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 март 2000 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (3) е многократно и съществено изменяна (4). Поради това, от съображения за яснота и рационалност, следва да се пристъпи към консолидиране на споменатата директива.

(2)	Различията между законите, подзаконовите актове и административните разпоредби на държавите-членки относно етикетирането на храните могат да попречат на свободното движение на тези продукти и да създадат неравни условия на конкуренция.

(3)	Поради това е необходимо тези законодателства да се сближат с оглед безпрепятствeното функциониране на вътрешния пазар.

(4)	Целта на настоящата директива трябва да бъде да определи общностните правила от общ и хоризонтален характер, които да се прилагат към всички храни, пуснати на пазара.

(5)	От друга страна, правилата от специален и вертикален характер, които се прилагат само за определени храни, трябва да се приемат в рамките на разпоредбите относно тези продукти.

(6)	Регламентирането на етикетирането на храните трябва да се основава преди всичко на необходимостта от осведомяване и защита на потребителя.

(7)	Тази необходимост означава, че държавите-членки могат, спазвайки правилата на Договора, да налагат езикови изисквания.

(8)	Подробното етикетиране, което посочва точното естество и характеристиките на продукта и позволява на потребителя да направи своя избор при пълно познаване на фактите, е най-подходящото, тъй като създава най-малко пречки за свободната търговия.

(9)	Поради това е необходимо да се състави списък на цялата информация, която по принцип трябва да се включва в етикетирането на всички храни.

(10)

От друга страна, хоризонталният характер на настоящата директива не позволи на първоначалния етап в задължителните данни да се включат всички данни, които трябва да се добавят към списъка, който по принцип се прилага за целия набор от храни. На по-късен етап следва да се приемат общностни разпоредби с цел да се допълнят съществуващите правила.

(11)	Освен това, въпреки липсата на общностни правила със специален характер, държавите-членки трябва да си запазят правото да приемат някои национални разпоредби, които допълват общите разпоредби на настоящата директива, то следва тези разпоредби да бъдат подложени на общностна процедура.

(12)	Споменатата общностна процедура трябва да бъде под формата на решение на Общността, когато държава-членка желае да приеме ново законодателство.

(13)	Следва също така да се предвиди възможността законодателят на Общността да дерогира в изключителни случаи някои общо определени задължения.

(14)	Правилата за етикетиране трябва също така да съдържат забраната за въвеждане на купувача в заблуда или за приписване на лечебни свойства на храните. С оглед на ефикасността, тази забрана трябва също така да важи за представянето и рекламата на храните.

(15)

С оглед да се улесни търговията между държавите-членки може да се предвиди, че на етапите, предхождащи продажбата на крайния потребител, на външната опаковка да се обявява само информацията за основните елементи, а някои задължителни данни, които трябва да придружават предварително опакованата храна, да се съдържат само в търговските документи, отнасящи се до нея.

(16)	Държавите-членки трябва да си запазят правото да определят правилата за етикетиране на храните, продавани в насипно състояние, предвид местната практика и търговия. Информацията за потребителя трябва да е гарантирана в този случай.

(17)	С цел да се опрости и ускори процедурата следва да се възложи на Комисията да приема мерки за изпълнение от технически характер.

(18)	Мерките, необходими за изпълнението на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (5).

(19)	Настоящата директива не трябва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за въвеждане в националното право на директивите, посочени в приложение IV, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

1. Настоящата директива се отнася за етикетирането на храните, предназначени да се доставят като такива до крайния потребител, както и до определени аспекти, свързани с тяхното представяне и реклама.

2. Настоящата директива се прилага също така за храните, предназначени за доставка в ресторанти, болници, столове и други подобни заведения за обществено хранене (наричани по-долу „заведения за обществено хранене“).

3. По смисъла на настоящата директива:

а)	„етикетиране“ означава всички текстове, данни, прозводствени марки или търговски марки, изображения или знаци, свързани с дадена храна и нанесени върху опаковка, документ, надпис, етикет, пръстен или яка, които придружават такава храна или се отнасят до такава храна;

б)

„предварително опакована храна“ означава всяка единична бройка за продажба, предназначена да бъде представяна като такава на крайния потребител и на заведенията за обществено хранене, състояща се от храна и опаковка, в която тя е поставена преди да се предложи за продажба, независимо дали опаковката обвива храната изцяло или отчасти, но във всеки случай по такъв начин, че съдържанието да не може да се променя, без да се отваря или без да се сменя опаковката.

Член 2

1. Етикетирането и използваните методи не трябва:

а)

да са такива, че да въвеждат в заблуда купувача, в частност:

i)	относно характеристиките на храната и в частност относно нейното естество, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, източник или произход, начин на получаване или производство;

ii)	чрез приписване на храната на въздействия или свойства, които тя не притежава;

iii)	чрез внушаване, че храната притежава специални характеристики, когато в действителност всички подобни храни притежават такива характеристики;

б)	ако не е уговорено друго в общностните разпоредби, които се прилагат за натуралните минерални води и за храните за специална хранителна употреба, да приписват на дадена храна свойството да предотвратява, лекува или излекува болест при хората.

2. Съветът, съгласно предвидената в член 95 от Договора процедура, съставя неизчерпателен списък на твърденията по смисъла на параграф 1, чието използване във всеки случай трябва да бъде забранено или ограничено.

3. Забраните или ограниченията, предвидени в параграф 1 и параграф 2, важат също така за:

а)	представянето на храни и в частност за тяхната форма, външен вид или опаковка, използваните материали за опаковка, начина, по който те са подредени и средата, в която са изложени;

б)	рекламата.

Член 3

1. Етикетирането на храните съдържа, при условията и с уговорката за дерогиранията, предвидени в членове 4—17, само следните задължителни указания:

1)	търговското наименование;

2)	списъка на съставките;

3)	количеството определени съставки или категории съставки в съответствие с член 7;

4)	нетното количество при предварително опакованите храни;

5)	датата на минимална трайност или датата на годност при бързо развалящи се храни от микробиологична гледна точка;

6)	специалните условия на съхранение и начин на употреба;

името или търговското наименование и адреса на производителя или на опаковчика, или на продавача, установен в рамките на Общността.

Въпреки това държавите-членки имат право, що се отнася до маслото, произвеждано на тяхна територия, да изискват само посочване на производителя, на опаковчика, или на продавача

Без да се засяга нотификацията, предвидена в член 24, държавите-членки информират Комисията и другите държави-членки за мерките, приети по силата на втори параграф;

8)	мястото на произхода или мястото, от което идва храната, когато липсата на това посочване може да заблуди потребителя относно истинския произход на храната;

9)	указания за начина на употреба, когато без такива указания би била невъзможна правилната употреба на храната;

10)	по отношение на напитките, съдържащи повече от 1,2 обемни процента алкохол, обозначение за действителния обемен процент алкохол.

2. Чрез дерогиране на параграф 1 държавите-членки могат да запазят националните разпоредби, които изискват обозначаване на производственото предприятие или на опаковъчния център по отношение на националното им производство.

3. Разпоредбите на настоящия член не засягат по-точните или по-изчерпателни разпоредби в областта на метрологията.

Член 4

1. Общностните разпоредби, които се прилагат за някои определени храни, а не за храните изобщо, могат да дерогират в изключителни случаи и без да засягат информацията за купувача, изискванията, посочени в член 3, параграф 1, точки 2 и 5.

2. Общностните разпоредби, които се прилагат за някои определени храни, а не за храните изобщо, могат да предвидят в етикетирането да се включат други задължителни обозначения в допълнение към изброените в член 3.

Поради липсата на такива общностни разпоредби, държавите-членки могат да предвидят такива обозначения в съответствие с процедурата, посочена в член 19.

3. Общностните разпоредби, посочени в параграфи 1 и 2, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

Член 5

1. Търговското наименование на дадена стока е наименованието, предвидено в общностните разпоредби, които се прилагат за нея.

а)

Поради липсата на общностни разпоредби, търговското наименование е наименованието, предвидено в законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, приложими в държавата-членка, в която продуктът се продава на крайния потребител или на заведенията за обществено хранене.

При липса на такова, търговското наименование се състои от обичайното наименованието в държавата-членка, в която се продава на крайния потребител или на заведенията за обществено хранене, или от описанието на храната и ако е необходимо, на нейната употреба, което да е достатъчно ясно, за да позволи на купувача да определи истинския ѝ вид и да я отличи от други продукти, с които може да бъде объркана.

б)

Употребата в държавата-членка по продажба на търговското наименование, под което продуктът се произвежда законно и се продава в държавата-членка по производство, също е разрешена.

Въпреки това, когато прилагането на другите разпоредби от настоящата директива, в частност на предвидените в член 3, не би дало възможност на потребителите в държавата-членка по продажба да определят истинския вид на храната и да я различат от храните, с които могат да я объркат, търговското наименование се придружава от друга описателна информация, която се обявява непосредствено до него.

в)

В изключителни случаи търговското наименование от държавата-членка по производство не се използва в държавата-членка по продажба, когато храната, която то обозначава, се различава до такава степен от гледна точка на състав или производство от храната, известна под същото име, че разпоредбите на буква б) не са достатъчни, за да осигурят правилното информиране на потребителя в държавата-членка по продажба.

2. Производствена или търговска марка или измислено име не могат да заменят търговското наименование.

3. Търговското наименование включва или се придружава от данни за физическото състояние на храната или за специфичната обработка, на която е била подложена (например на прах, изсушена чрез замразяване, дълбоко замразена, концентрирана, пушена), винаги, когато пропускането на такава информация може да предизвика объркване в съзнанието на купувача.

Всяка храна, която е била обработена с йонизиращо лъчение, трябва да носи едно от следните означения:

—

на испански:

—	„irradiado“ или „tratado con radiación ionizante“,

—

на датски:

—	„bestrålet/…“ или „strålekonserveret“ или „behandlet med ioniserende stråling“ или „konserveret med ioniserende stråling“,

—

на немски:

—	„bestrahlt“ или „mit ionisierenden Strahlen behandelt“,

—

на гръцки:

—	„επεξεργασμένο με ιονίζουσα ακτινοβολία“ или „ακτινοβολημένο“,

—

на английски:

—	„irradiated“ или „treated with ionising radiation“,

—

на френски:

—	„traité par rayonnements ionisants“ или „traité par ionisation“,

—

на италиански:

—	„irradiato“ или „trattato con radiazioni ionizzanti“,

—

на нидерландски:

—	„doorstraald“ или „door bestraling behandeld“ или „met ioniserende stralen behandeld“,

—

на португалски:

—	„irradiado“ или „tratado por irradiação“ или „tratado por radiação ionizante“,

—

на фински:

—	„säteilytetty“ или „käsitelty ionisoivalla säteilyllä“,

—

на шведски:

—	„bestrålad“ или „behandlad med joniserande strålning“.

Член 6

1. Списъкът на съставките се съставя в съответствие с настоящия член и с приложения I, II и III.

2. Не е необходимо да се посочват съставките на:

а)

—	пресни плодове и зеленчуци, включително картофи, които не са белени, нарязани или обработени по подобен начин,

—	газирана вода, в чието наименование е посочено, че е газирана,

—	оцет, получен на базата на ферментация само от една изходна суровина и ако не е добавяна друга съставка;

б)

—

сирене,

—

масло,

—	мляко и сметана, получени чрез ферментация,

ако не е добавяна друга съставка, освен млечни продукти, ензими и култури от микроорганизми, необходими за производството, или сол, необходима за производството на сирене, с изключение на прясно сирене и преработено сирене;

в)

продукти, които включват само една съставка:

—	при условие че търговското наименование е еднакво с наименованието на съставката, или

—	при условие че търговското наименование дава възможност ясно да се определи естеството на съставката без риск от объркване.

3. Що се отнася до напитките, съдържащи повече от 1,2 обемни процента алкохол, Съветът, по предложение на Комисията, определя до 22 декември 1982 г. правилата за етикетиране на съставките.

а)

„Съставка“ означава всяко вещество, включително добавки, използвани при производството или приготвянето на храната, което все още присъства в крайния продукт, дори и в променена форма.

б)

Когато съставката на храна сама по себе си включва няколко съставки, последните се считат за съставки на тази храна.

в)

Не се считат за съставки:

i)	компонентите на съставка, които временно са били отделени по време на производствения процес, а след това отново са били добавени, но без да се превишава първоначалното им съдържание;

ii)

добавките:

—	чието присъствие в дадена храна се дължи единствено на факта, че те са се съдържали в една или повече съставки на тази храна, ако те не изпълняват определена технологична цел в крайния продукт,

—	които се използват като спомагателни вещества при технологията на храната;

iii)	веществата, използвани в строго определени количества, като разтворители или среда за добавки или ароматизанти.

г)

В съответствие с процедурата, предвидена в член 20, параграф 2, в определени случаи може да се реши дали са изпълнени условията, предвидени в буква в), ii) и iii).

5. Списъкът на съставките включва всички съставки на храната, изброени в низходящ ред на теглото им към момента на тяхното използване. Той се предхожда от съответно обозначение, съдържащо думата „състав“.

Въпреки това:

—

добавената вода и летливите съставки се изброяват по реда на тяхното тегло в крайния продукт; количеството вода, добавено като съставна част в дадена храна се изчислява, като от общото количество на крайния продукт се извади общото количество на другите използвани съставки. Това количество не се взема предвид, ако не надвишава 5 тегловни процента от крайния продукт,

—	съставките, използвани в сгъстен или изсушен вид и доведени до началното им състояние по време на производството, могат да се посочват в списъка в зависимост от тяхното тегло преди сгъстяването или изсушаването,

—

що се отнася до концентрираните или изсушените храни, към които трябва да се добавя вода, изброяването на съставките може да става по реда пропорциите във възстановения продукт при условие че списъкът на съставките се придружава от обозначение като „съставки на възстановения продукт“ или „състав на готовия за консумация продукт“,

—	за смесите от плодове или зеленчуци, при които нито един не преобладава в значителна степен по тегло, тези съставни части могат да се изброяват в друга последователност с уговорката, че списъкът на тези съставки се придружава от обозначение като „в променливо съотношение“,

—	за смесите от подправки или билки, при които нито една не преобладава в значителна степен по тегло, тези съставки могат да се изброяват в друга последователност с уговорката, че списъкът на тези съставки се придружава от обозначение като „в променливо съотношение“,

6. Съставките се обозначават със специфичното им наименование, при необходимост, в съответствие с посочените в член 5 правила.

Въпреки това:

—

съставките, които принадлежат към една от категориите, изброени в приложение I, и които са компоненти на друга храна, могат да се обозначават само с наименованието на тази категория;

промени в списъка на категориите в приложение I могат да се извършват в съответствие с процедурата, предвидена в член 20, параграф 2;

въпреки това обозначението „нишесте“, фигуриращо в приложение I, трябва винаги да се допълва с посочването на неговия конкретен растителен произход, когато тази съставка част може да съдържа глутен,

—

съставките, които принадлежат към една от категориите, изброени в приложение II, задължително се обозначават с името на тази категория, следвано от тяхното специфично наименование или от техния номер ЕО; когато дадена съставка принадлежи към няколко категории, се посочва наименованието на категорията, която съответства на основната функция на въпросната храна;

измененията, които трябва да се направят в споменатото приложение в зависимост от напредъка в научно-техническото познание, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 20, параграф 2;

въпреки това, обозначението „модифицирано нишесте“, фигуриращо в приложение II, трябва винаги да се допълва с посочване на неговия конкретен растителен произход, когато тази съставка може да съдържа глутен,

—	ароматизантите се обозначават в съответствие с приложение III,

—	специалните общностни разпоредби за регламентиране обозначаването на обработката на дадена съставка с йонизиращо лъчение, ще се приемат впоследствие в съответствие с член 95 от Договора.

7. Общностните разпоредби или, когато няма такива, националните разпоредби могат да постановят, че търговското наименование на конкретна храна, трябва да се придружава от обявяване на отделна съставка или съставки.

Процедурата, предвидена в член 19, се прилага към тези национални разпоредби.

Общностните разпоредби, посочени в настоящия параграф, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

8. В случая, посочен в параграф 4, буква б), сложна съставка може да бъде включена в списъка на съставките със собственото си наименование, доколкото това е предвидено от закона или е установено по обичай, в зависимост от цялостното ѝ тегло, при условие че непосредствено следва списък на нейните съставки.

Въпреки това този списък не е задължителен:

a)	когато сложната съставка съставлява по-малко от 25 % от крайния продукт; въпреки това тази разпоредба не се прилага в случай на добавки, предмет на разпоредбите на параграф 4, буква в);

б)	когато сложната съставка е храна, за която не се изисква списък на съставките съгласно общностните правила.

9. Чрез дерогация от параграф 5, не е необходимо да се обозначава съдържанието на водата:

a)	когато водата се използва по време на производствения процес единствено за възстановяване на съставка, използвана в концентриран или изсушен вид;

б)	в случая на течна среда, която обикновено не се консумира.

Член 7

1. Количеството на дадена съставка или на категория от съставки, използвани при производството или приготвянето на храна, се обявява в съответствие с настоящия член.

2. Обозначението, посочено в параграф 1, е задължително:

a)	когато съставката или категорията от съответните съставки се съдържа в търговското наименование на храната или обикновено е свързвано с това наименование от потребителя; или

б)	когато съставката или категорията от съответните съставки се подчертава в етикетирането с текст, картинно или графично изображение; или

в)	когато съставката или категорията от съответните съставки е основна за характеризирането на дадена храна и за отличаването ѝ от продукти, с които може да бъде объркана поради наименованието или външния си вид; или

г)	в случаите, определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

3. Параграф 2 не се прилага:

за съставка или категория от съставки:

—	чието нетно тегло след отцеждане е посочено в съответствие с член 8, параграф 4, или

—	чието количество вече се изисква да бъде обявявано на етикетите съгласно общностните разпоредби, или

—	която се използва в малки количества за ароматизиране, или

—

която, въпреки че фигурира в търговското наименование на храната, не може да определи избора на потребителя в страната по продажба, тъй като изменението в количеството не е съществено за характеризирането на храната или не я отличава от подобни храни. Съгласно процедурата, предвидена в член 20, параграф 2, ще се реши, в случай на съмнение, дали условията, посочени в това тире са изпълнени;

б)	когато специални общностни разпоредби определят точното количество на дадена съставка или на категория от съставки, без да предвиждат обявяването им на етикетите;

в)	в случаите, посочени в четвъртото и в петото тире на член 6, параграф 5;

г)	в случаите, определени в съответствие с процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

4. Обозначеното количество, изразено в проценти, съответства на количеството на съставката или на съставките по време на тяхната употреба. От друга страна, общностните разпоредби могат да предвидят изключения от този принцип за определени храни. Тези разпоредби се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

5. Обозначението, посочено в параграф 1, се съдържа във или непосредствено до търговското наименование на храната или в списъка на съставките във връзка с въпросната съставка или категория от съставки.

6. Настоящият член се прилага, без да се накърняват общностните правила за обозначаване на хранителните съставки върху етикетите на храните.

Член 8

1. Нетното количество на предварително опакованите храни се изразява:

—	в единици за обем за течни храни,

—	в единици за маса за останалите храни,

като според случая се използват литър, сантилитър, милилитър, килограм или грам.

Общностните разпоредби или при липсата на такива, националните разпоредби, които се прилагат за някои определени храни, могат да се изключат от това правило.

Процедурата, предвидена в член 19, се прилага за такива национални разпоредби.

а)	Когато посочването на определен вид количество (например номинално количество, минимално количество, средно количество) е предвидено от общностните разпоредби или, при липсата на такива, от националните разпоредби, това количество е нетното количество по смисъла на настоящата директива. Без да се засяга нотификацията, предвидена в член 24, държавите-членки информират Комисията и другите държави-членки за всяка мярка, приета по силата на настоящата буква.
б)	Общностните разпоредби или, при липсата на такива, националните разпоредби могат да предвиждат други обозначения за количество за някои конкретни храни, които са класифицирани в категории според количеството си. Процедурата, предвидена в член 19, се прилага за националните разпоредби.
в)	Когато предварително опакованата храна се състои от две или повече предварително опаковани храни, които съдържат същото количество от същия продукт, обозначаването на нетното количество се извършва, като се посочва нетното количество, което се съдържа във всяка отделна опаковка, и техният общ брой. Въпреки това тези обозначавания не са задължителни, когато отвън може ясно да се види и лесно да се преброи общият брой единични опаковки и когато отвън може да се види поне едно обозначение на нетното количество, което се съдържа във всяка отделна опаковка.
г)	Когато предварително опакованата храна се състои от две или повече единични опаковки, които не се разглеждат като единици за продажба, обозначаването на нетното количество се извършва, като се посочва общото нетно количество и общият брой единични опаковки. Общностните разпоредби или, при липсата на такива, националните разпоредби могат да не предвиждат обозначаване на общия брой единични опаковки. Без да се засяга нотификацията, предвидена в член 24, държавите-членки информират Комисията и другите държави-членки за всяка мярка, приета по силата на настоящата точка.

3. По отношение на храните, които обикновено се продават на бройка, държавите-членки могат да не изискват задължителното обозначаване на нетното количество, с уговорката, че отвън ясно може да се види и лесно да се преброи броят на предметите, или ако това не е възможно, да се посочи на етикета.

Без да се засяга нотификацията, предвидена в член 24, държавите-членки информират Комисията и другите държави-членки за всяка мярка, приета по силата на настоящия параграф.

4. Когато твърда храна се предлага в течна среда, нетното тегло на тази храна след отцеждане също се посочва на етикета.

По смисъла на настоящия параграф „течна среда“ са изброените по-долу продукти, евентуално в смеси между тях, както и когато са замразени или дълбоко замразени, доколкото течността е само допълнение към основните елементи на този продукт и поради това не е решаващ фактор за покупката: вода, водни разтвори на соли, саламура, водни разтвори на хранителни киселини, оцет, водни разтвори на захари, водни разтвори на други подслаждащи вещества, плодови или зеленчукови сокове при плодовете и зеленчуците.

Този списък може да се допълва съгласно процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

Методите за проверка на нетното тегло след отцеждане се определят съгласно процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

5. Обозначаването на нетното количество не е задължително за храните:

а)	които са претърпели значителни загуби на техния обем или маса и които се продават на бройка или се претеглят в присъствието на купувача;

б)	чието нетно количество е по-малко от 5 г или 5 мл; тази разпоредба, обаче, не се прилага за подправки и билки.

Общностните разпоредби или, при липсата на такива, националните разпоредби, които се прилагат към някои храни, могат в изключителни случаи да определят гранични стойности, които са по-високи от 5 г или 5 мл, при условие че това не накърнява информацията за купувача.

6. Общностните разпоредби, посочени в параграф 1, втора алинея, параграф 2, букви б) и г) и в параграф 5, втора алинея, се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

Член 9

1. Срокът на минимална трайност на дадена храна е срокът, до който храната запазва своите специфични свойства при правилно съхранение.

Той се обявява в съответствие с параграфи 2—5.

2. Той се посочва със следното обозначение:

—	„годен за употреба до…“, когато срокът включва указание за деня,

—	„годен за употреба до края на…“ в останалите случаи.

3. Обозначенията, посочени в параграф 2, се придружават:

—	или от самия срок,

—	или от указание на мястото, на което срокът е посочен върху етикета.

Ако е необходимо, тези обозначения се допълват с описание на условията за съхранение, чието спазване позволява да се осигури посочената трайност.

4. Срокът се посочва ясно и последователно в ден, месец и година.

Въпреки това за храните:

—	чиято трайност е по-малка от три месеца, е достатъчно да се посочат денят и месецът,

—	чиято трайност е по-голяма от три месеца, но не повече от 18 месеца, е достатъчно да се посочат месецът и годината,

—	чиято трайност е по-голяма от 18 месеца, е достатъчно да се посочи годината.

Условията и редът за посочване на срока могат да се уточнят съгласно процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

5. При спазване на общностните разпоредби, които изискват други начини за посочване на датата, не се изисква обозначаване на срока на трайност за:

—	пресни плодове и зеленчуци, включително картофи, които не са белени, нарязани или обработени по подобен начин. Това изключение не се прилага за покълналите семена и подобните продукти като бобови кълнове.

—	вина, ликьорени вина, шампанизирани вина, ароматични вина и подобни продукти, получени от плодове с изключение на грозде, и напитки, попадащи под кодове по КН 2206 00 91, 2206 00 93, 2206 00 99 и произвеждани от грозде и гроздова мъст,

—	напитки, съдържащи 10 обемни процента или повече алкохол,

—	безалкохолни напитки, плодови сокове, плодови нектари и алкохолни напитки в отделни бутилки от повече от пет литра, предназначени за заведения за обществено хранене,

—	тестени или сладкарски изделия, които според естеството на съдържанието си обикновено се консумират до 24 часа от производството им,

—

оцет,

—	готварска сол,

—	твърда захар,

—	захарни изделия, състоящи се почти единствено от ароматизирани и/или оцветени захари,

—	дъвки и подобни дъвчащи продукти,

—	отделни порции сладолед.

Член 10

1. За храните, които от микробиологична гледна точка са бързо развалящи се и поради това е вероятно след кратък период от време да представляват непосредствена опасност за здравето на човека, срокът на минимална трайност се заменя с краен срок за консумация.

2. Срокът трябва да се предшества от думите:

—	на испански: „fecha de caducidad“,

—	на датски: „sidste anvendelsesdato“,

—	на немски: „verbrauchen bis“,

—	на гръцки: „ανάλωση μέχρι“,

—	на английски: „use by“,

—	на френски: „à consommer jusqu'au“,

—	на италиански: „da consumare entro“,

—	на нидерландски: „te gebruiken tot“,

—	на португалски: „a consumir até“,

—	на фински: „viimeinen käyttöajankohta“,

—	на шведски: „sista förbrukningsdag“.

Тези думи трябва да се придружават:

—	или от самия срок, или

—	от посочване на мястото, на което е обозначен срокът върху етикета.

След тези сведения следва описание на условията за съхранение, които трябва да се спазват.

3. Срокът се посочва ясно и последователно в ден, месец и евентуално година.

4. Съгласно процедурата, предвидена в член 20, параграф 2, в някои случаи може да се взема решение, дали са изпълнени условията, предвидени в параграф 1.

Член 11

1. Указанията за начина на употреба на дадена храна се посочват по такъв начин, че да позволят правилната употреба на тази храна.

2. Общностните разпоредби или, при липсата на такива, националните разпоредби могат да определят условията и реда, по който трябва се посочва начинът на употреба на някои храни.

Процедурата, предвидена в член 19, се прилага за тези национални разпоредби.

Член 12

Правилата за обозначаване на обемния процент алкохол за продукти от позиции 22.04 и 22.05 от Общата митническа тарифа, са определени от специалните общностни разпоредби, които се прилагат за тях.

За останалите напитки, съдържащи повече от 1,2 обемни процента алкохол, те са определени съгласно процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

Член 13

а)

Когато храните са предварително опаковани, обозначенията, предвидени в член 3 и в член 4, параграф 2, се изписват върху опаковката или върху етикет, прикрепен към нея.

б)

Независимо от буква а) и без да се засягат общностните разпоредби за номиналните количества, когато предварително опакованите храни са:

—	предназначени за крайния потребител, но се продават на етап, предхождащ продажбата на крайния потребител, и когато този етап не е продажба на заведение за обществено хранене,

—	предназначени за доставка на заведение за обществено хранене, за да бъдат приготвени, преработени, разделяни или нарязани,

обозначенията, изисквани в член 3 и в член 4, параграф 2, могат да фигурират само в търговските документи за тези храни, когато е гарантирано, че тези документи, съдържащи всички обозначения на етикетирането, придружават храните, за които се отнасят, или са изпратени преди или едновременно с доставката.

в)

В случаите, посочени в буква б), обозначенията, предвидени в член 3, параграф 1 точки 1, 5 и 7, както и при необходимост предвидените в член 10, също се посочват на външната опаковка, в която храните се представят за продажба.

2. Обозначенията, предвидени в член 3 и в член 4, параграф 2, следва да са лесни за разбиране и да са отбелязани на видно място по такъв начин, че лесно да се виждат, ясно да се четат и да не се изтриват.

В никакъв случай те не трябва да са скрити, покрити или разделени с друг текст или с картинно изображение.

3. Обозначенията, предвидени в член 3, параграф 1, точки 1, 4, 5 и 10, трябва да са разположени в едно зрително поле.

Това изискване може да обхване и обозначенията, предвидени в член 4, параграф 2.

4. По отношение на стъклените бутилки, предназначени за повторна употреба, които са трайно маркирани и на които поради това не е поставен етикет, пръстен или яка, както и на опаковките или контейнерите, чиято най-голяма повърхност е с площ по-малка от 10 см2, трябва да се посочат само обозначенията, изброени в член 3, параграф 1, точки 1, 4 и 5.

Параграф 3 не се прилага в този случай.

5. Ирландия, Нидерландия и Обединеното кралство могат да предвидят дерогирания на член 3, параграф 1 и на параграф 3 от настоящия член по отношение на млякото и млечните продукти, поставени в стъклени бутилки, предназначени за повторна употреба.

Те информират Комисията за всяка мярка, приета по силата на първа алинея.

Член 14

Когато храните се предлагат за продажба на крайния потребител или на заведенията за обществено хранене без предварителна опаковка, или когато храните се опаковат на мястото на продажба по искане на потребителя или се опаковат предварително за пряка продажба, държавите-членки определят условията и реда за посочване на обозначенията, предвидени в член 3 и в член 4, параграф 2.

Те могат да решат да отпадне задължението за тези обозначения или за някои от тях, при условие че се гарантира информацията за купувача.

Член 15

Настоящата директива не засяга разпоредбите на националните закони, които поради липсата на общностни разпоредби не регламентират толкова строго етикетирането на някои храните, представяни в луксозни опаковки, като например фигурки или сувенири.

Член 16

1. Държавите-членки следят да се забрани на тяхна територия продажбата на храни, за които обозначенията, посочени в член 3 и в член 4, параграф 2, не се обявяват на лесно разбираем от потребителя език, освен ако информацията за потребителя е осигурена посредством други мерки, определени съгласно процедурата, предвидена в член 20, параграф 2, за едно или повече обозначения от етикетирането.

2. Държавата-членка, на чиято територия се продава продуктът, може да наложи при спазване на правилата на Договора, тези обозначения от етикетирането да се изписват на един или повече езици, които тя определя измежду официалните езици на Общността.

3. Параграфи 1 и 2 не изключват възможността обозначенията от етикетирането да се изписват на няколко езика.

Член 17

Държавите-членки се въздържат от уточнения, излизащи извън рамките на предвиденото в членове 3—13, относно условията и реда, по които трябва да се посочват обозначенията, предвидени в член 3 и в член 4, параграф 2.

Член 18

1. Държавите-членки не могат да забраняват търговията с храни, които съответстват на правилата, определени в настоящата директива, чрез прилагането на нехармонизирани национални разпоредби, които регламентират етикетирането и представянето на някои храни или на храните изобщо.

2. Параграф 1 не се прилага за нехармонизираните национални разпоредби, приети поради съображения за:

—	защита на общественото здраве,

—	предотвратяване на измамата, при условие че тези разпоредби не възпрепятстват прилагането на определенията и правилата, постановени в настоящата директива,

—	защита правото на промишлена и търговска собственост, обозначения за произход, наименования за произход и предотвратяване на нелоялната конкуренция.

Член 19

В случаите на позоваване на настоящия член се прилага следната процедура, когато държава-членка прецени, че е необходимо да приеме ново законодателство.

Държавата-членка нотифицира Комисията и другите държави-членки за предвижданите мерки и посочва мотивите за това. Комисията провежда консултации с държавите-членки в рамките на Постоянния комитет по храните, създаден с Решение 69/414/ЕИО на Съвета (6), ако според нея тази консултация е полезна, или по искане на държава-членка.

Държавата-членка може да приема предвижданите мерки само след изтичането на три месеца от тази нотификация и при условие че становището на Комисията не е отрицателно.

В последния случай и преди изтичането на посочения по-горе срок Комисията открива процедурата, предвидена в член 20, параграф 2, с оглед да вземе решение дали предвидените мерки могат да се приложат чрез внасянето на съответни изменения, ако е необходимо.

Член 20

1. Комисията се подпомага от Постоянния комитет по храните (наричан по-долу „Комитетът“).

2. В случаите на позоваване на настоящия параграф се прилагат член 5 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се спазват разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 21

Когато са необходими временни мерки за улесняване прилагането на настоящата директива, те се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 20, параграф 2.

Член 22

Настоящата директива не засяга общностните разпоредби, приети до 22 декември 1978 г. и отнасящи се до етикетирането и представянето на някои храни.

Измененията, необходими за хармонизирането на тези разпоредби с правилата, въведени от настоящата директива, се решават в съответствие с процедурата, приложима за всяка от въпросните разпоредби.

Член 23

Настоящата директива не се прилага за продуктите, предназначени за износ извън Общността.

Член 24

Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 25

Настоящата директива се прилага също и за френските отвъдморски департаменти.

Член 26

1. Директива 79/112/ЕИО, изменена от директивите, посочени в приложение IV, част А, се отменя, без да отпадат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране, определени в приложение IV, част Б.

2. Позоваването на отменената директива се разглежда като позоваване на настоящата директива и се тълкува в съответствие с таблицата за съответствие в приложение V.

Член 27

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 28

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 12 март 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

J. GAMA

(1) ОВ С 258, 10.9.1999 г., стр. 12.

(2) Становище на Европейския парламент от 18 януари 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 13 март 2000 година.

(3) ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 43, 14.2.1997, стр. 21).

(4) Виж приложение IV, част Б.

(5) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(6) ОВ L 291, 29.11.1969 г., стр. 9.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

КАТЕГОРИИ ОТ СЪСТАВКИ, ЗА КОИТО НАИМЕНОВАНИЕТО НА КАТЕГОРИЯТА МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИ СПЕЦИФИЧНОТО НАИМЕНОВАНИЕ

Определение

Обозначение

Рафинирани масла с изключение на маслиново масло

„Масло“, заедно с:

—	или прилагателното „растително“, или „животинско“, според случая, или

—	обозначение за техния специфичен растителен или животински произход

Прилагателното „втвърдено“ („хидрогенирано“) трябва да съпровожда наименованието на втвърденото масло

Рафинирани мазнини

„Мазнина“, заедно с:

—	прилагателното „растителна“, или „животинска“, според случая, или

—	обозначение за техния специфичен растителен или животински произход

Прилагателното „втвърдена“ („хидрогенирана“) трябва да съпровожда наименованието на втвърдената мазнина

Смеси от брашна, получени от два или повече вида зърно

„Брашно“, последвано от списък на видовете зърно, от които е било произведено, в низходящ ред по тегло

Нишестета и нишестета модифицирани по физически или по ензимен път.

„Нишесте“

Всички видове риба, когато рибата представлява съставка на храна и при условие че наименованието и представянето на такава храна не се отнася до специфичен вид риба

„Риба“

Всички видове сирене, когато сиренето или сместа от сирена представлява съставка на друга храна и при условие че наименованието и представянето на храната не се отнася до определен вид сирене

„Сирене“

Всички подправки, които не превишават 2 % от теглото на храната

„Подправка/и“ или „смес от подправки“

Всички билки или части от билки, които не превишават 2 % от теглото на съответната храна

„Билка/и“ или „смес/и от билки“

Всички видове материали, които се използват за производството на основи за дъвки

„Основа за дъвки“

Всички видове изпечени и натрошени зърнени продукти

„Галета“

Всички видове захароза

„Захар“

Безводна декстроза или декстроза монохидрат

„Декстроза“

Глюкозен сироп и безводен глюкозен сироп

„Глюкозен сироп“

Всички видове млечни белтъци (казеини, казеинати и серумни белтъци) и смеси от тях

„Млечни белтъчини“

Какаово масло като извлек или в пресован или рафиниран вид

„Какаово масло“

Всички захаросани плодове, които не надвишават 10 % от теглото на храната

„Захаросани плодове“

Смеси от зеленчуци, които не надвишават 10 % от теглото на храната

„Зеленчуци“

Всички видове вина, определени в Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вина (1)

„Вино“

(1) ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

КАТЕГОРИИ ОТ СЪСТАВКИ, КОИТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ОБОЗНАЧАВАТ ЧРЕЗ НАИМЕНОВАНИЕТО НА ТЯХНАТА КАТЕГОРИЯ, ПОСЛЕДВАНО ОТ ТЯХНОТО СПЕЦИФИЧНО НАИМЕНОВАНИЕ ИЛИ ЕО НОМЕР

Оцветител

Консервант

Антиоксидант

Емулгатор

Сгъстител

Желиращ агент

Стабилизатор

Овкусител

Киселина

Регулатор на киселинността

Антислепващ агент

Модифицирано нишесте (1)

Подсладител

Набухвател

Антипенител

Глазиращ агент

Емулгаторна сол (2)

Агент за обработка на брашна

Втвърдител

Влагозадържащ агент

Пълнител

Опаковъчен газ

(1) Не е необходимо да се посочва специфичното наименование или номера ЕО.

(2) Само за преработени сирена и продукти на основата на преработени сирена.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОБОЗНАЧАВАНЕ НА АРОМАТИЗАНТИТЕ В СПИСЪКА НА СЪСТАВКИТЕ

1.	Ароматизантите се обозначават с термина „ароматизант/и“ или като се дава по-специфичното наименование или описание на ароматизанта.

Терминът „натурален“, както и всеки друг еднозначен термин може да се използва само за ароматизантите, чийто ароматичен компонент съдържа изключително ароматични вещества, определени в член 1, параграф 2, буква б), i) от Директива 88/388/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно ароматизантите, предназначени за влагане в храни, и изходните материали за тяхното производство (1), и/или за ароматичните заготовки, определени в член 1, параграф 2, буква в) от посочената по-горе директива.

Ако обозначението на ароматизанта съдържа препратка към растителното или животинското естество или произход на използуваните вещества, терминът „натурален“ както и всеки друг еднозначен термин могат да се използват, само ако ароматичният компонент е изолиран чрез подходящи физични, ензимни или микробиологични процеси, както и чрез традиционните методи за приготвяне на храни, изцяло или почти изцяло от храната или от източника на съответния ароматизант.

(1) ОВ L 184, 15.7.1988 г., стр. 61. Директива, изменена с Директива 91/71/ЕИО на Комисията (ОВ L 42, 15.2.1991 г., стр. 25).

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЧАСТ А

ОТМЕНЕНАТА ДИРЕКТИВА И НЕЙНИТЕ ПОСЛЕДВАЩИ ИЗМЕНЕНИЯ

(посочена в член 26)

Директива 79/112/ЕИО на Съвета (ОВ L 33, 8.2.1979 г., стр. 1)

Директива 85/7/ЕИО на Съвета (ОВ L 2, 3.1.1985 г., стр. 22), само член 1, параграф 9

Директива 86/197/ЕИО на Съвета (ОВ L 144, 29.5.1986 г., стр. 38)

Директива 89/395/ЕИО на Съвета (ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 17)

Директива 91/72/ЕИО на Комисията (ОВ L 42, 15.2.1991 г., стр. 27)

Директива 93/102/ЕО на Комисията (ОВ L 291, 25.11.1993 г., стр. 14)

Директива 95/42/ЕО на Комисията (ОВ L 182, 2.8.1995 г., стр. 20)

Директива 97/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 43, 14.2.1997 г., стр. 21)

ЧАСТ Б

СПИСЪК НА КРАЙНИТЕ СРОКОВЕ ЗА ТРАНСПОНИРАНЕ В НАЦИОНАЛНОТО ПРАВО

(посочени в член 26)

Директива	Краен срок за въвеждане	Разрешаване на търговията с продукти, съответстващи на настоящата директива	Забрана на търговията с продукти, несъответстващи на настоящата директива
79/112/ЕИО		22 декември 1980 г.	22 декември 1982 г.
85/7/ЕИО
86/197/ЕИО		1 май 1988 г.	1 май 1989 г.
89/395/ЕИО		20 декември 1990 г.	20 юни 1992 г.
91/72/ЕИО		30 юни 1992 г.	1 януари 1994 г.
93/102/ЕО	30 декември 1994 г.	1 януари 1995 г.	30 юни 1996 г.
95/42/ЕО
97/4/ЕО		14 август 1998 г.	14 февруари 2000 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ

Директива 79/112/ЕИО	Настоящата директива
Член 1	Член 1
Член 2	Член 2
Член 3, параграф 1, точка 1	Член 3, параграф 1, точка 1
Член 3, параграф 1, точка 2	Член 3, параграф 1, точка 2
Член 3, параграф 1, точка 2а	Член 3, параграф 1, точка 3
Член 3, параграф 1, точка 3	Член 3, параграф 1, точка 4
Член 3, параграф 1, точка 4	Член 3, параграф 1, точка 5
Член 3, параграф 1, точка 5	Член 3, параграф 1, точка 6
Член 3, параграф 1, точка 6	Член 3, параграф 1, точка 7
Член 3, параграф 1, точка 7	Член 3, параграф 1, точка 8
Член 3, параграф 1, точка 8	Член 3, параграф 1, точка 9
Член 3, параграф 1, точка 9	Член 3, параграф 1, точка 10
Член 3, параграфи 2 и 3	Член 3, параграфи 2 и 3
Член 4	Член 4
Член 5	Член 5
Член 6, параграфи 1, 2 и 3	Член 6, параграфи 1, 2 и 3
Член 6, параграф 4, букви а) и б)	Член 6, параграф 4, букви а) и б)
Член 6, параграф 4, буква в), i)	Член 6, параграф 4, буква в), i)
Член 6, параграф 4, буква в), ii), първо тире	Член 6, параграф 4, буква в), ii)
Член 6, параграф 4, буква в), ii), второ тире	Член 6, параграф 4, буква в), iii)
Член 6, параграф 4, буква г)	Член 6, параграф 4, буква г)
Член 6, параграф 5, буква а)	Член 6, параграф 5
Член 6, параграф 5, буква б)	Член 6, параграф 6
Член 6, параграф 6	Член 6, параграф 7
Член 6, параграф 7, първа алинея	Член 6, параграф 8, първа алинея
Член 6, параграф 7, втора алинея, първо и второ тире	Член 6, параграф 8, втора алинея, букви а) и б)
Член 6, параграф 8	Член 6, параграф 9
Член 7	Член 7
Член 8, параграфи от 1 до 5	Член 8, параграфи от 1 до 5
Член 8, параграф 6	—
Член 8, параграф 7	Член 8, параграф 6
Член 9, параграфи от 1 до 4	Член 9, параграфи от 1 до 4
Член 9, параграф 5	—
Член 9, параграф 6	Член 9, параграф 5
Член 9а	Член 10
Член 10	Член 11
Член 10а	Член 12
Член 11, параграф 1 и 2	Член 13, параграфи 1 и 2
Член 11, параграф 3, буква а)	Член 13, параграф 3
Член 11, параграф 3, буква б)	—
Член 11, параграф 4	Член 13, параграф 4
Член 11, параграф 5	—
Член 11, параграф 6	Член 13, параграф 5, първа алинея
Член 11, параграф 7	Член 13, параграф 5, втора алинея
Членове 12 и 13	Членове 14 и 15
Член 13а	Член 16
Член 14 и 15	Член 17 и 18
Член 16, точка 1	—
Член 16, точка 2	Член 19
Член 17, първи параграф	Член 20, параграф 1
Член 17, втори, трети, четвърти и пети параграф	Член 20, параграф 2
Член 18	—
Член 19, 20 и 21	Членове 21, 22 и 23
Член 22, параграфи 1, 2 и 3	—
Член 22, параграф 4	Член 24
Член 23	—
Член 24	Член 25
Член 25	—
Член 26	—
—	Член 26
—	Член 27
—	Член 28
Приложение I	Приложение I
Приложение II	Приложение II
Приложение III	Приложение III
—	Приложение IV
—	Приложение V

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000R1073

L 119/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1073/2000 НА КОМИСИЯТА

от 19 май 2000 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните (1), последно изменен с Регламент (EО) № 331/2000 на Комисията (2), и по-специално член 13, второ тире от него,

като има предвид, че:

(1)

Съществува необходимост в приложение I към Регламент (EИО) № 2092/91 да се разшири възможната употреба на микроорганизми за активиране на компоста, така че да се обхване и употребата на такива организми за подобряване на общото състояние на почвата и наличието на хранителни вещества в нея или в насажденията. Също така е необходимо да се изключи всякаква употреба на генно модифицирани микроорганизми за подобни цели и разпоредбите за употребата на животински тор да се съгласуват със съответните разпоредби в част Б, раздел 7 от посоченото приложение.

(2)	В съответствие с процедурата, предвидена в член 7, параграф 4 от Регламент (EИО) № 2092/91, някои държави-членки предоставиха информация с оглед включването на някои продукти в приложение II или с оглед изменението на някои разпоредби от посоченото приложение.

(3)

Измененията на приложение II се отнасят за продукти с широка употреба преди приемането на Регламент (EИО) № 2092/91 съобразно прилаганите на територията на Общността професионални кодекси на стопанствата с биологично производство и поради това са в съответствие с разпоредбите на член 7, параграф 1a от посочения регламент. Измененията за някои от тези продукти са неотложни с оглед настъпващия селскостопански сезон.

(4)

Оказва се, че „глицерол“, „силициев двуокис“ и „изопропанол“ са основни за приготвянето на някои храни. Поради това тези продукти могат да бъдат включени в приложение VI, като се вземат предвид изискванията на член 2 от Регламент (EИО) № 207/93 на Комисията (3), изменен с Регламент (EО) № 345/97 (4), който определя съдържанието на приложение VI към Регламент (EИО) № 2092/91.

(5)	Необходимо е да се уточни, в „Общите принципи“ на приложение VI, че опушването се приема за приготвянето на храни от биологично производство.

(6)	Необходимо е разпоредбите в приложение VI, отнасящи се за генно модифицираните организми и продукти от тях, да се съобразят с пълната забрана, приета в контекста на Регламент (EО) № 1804/1999 на Съвета (5).

(7)	Следва да се въведат незначителни технически или редакционни поправки за някои продукти. Необходимо е също да се въведат някои редакционни поправки, за да се вземат под внимание измененията в Регламент (EО) № 1804/1999.

(8)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, предвиден в член 14 от Регламент (EИО) № 2092/91,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения I, II и VI към Регламент (EИО) № 2092/91 се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага незабавно. Въпреки това в разпоредбите на приложение I към Регламент (EИО) № 2092/91 в частта, озаглавена „A. РАСТЕНИЯ И РАСТИТЕЛНИ ПРОДУКТИ“, точки 2.1 и 2.2, се прилагат от 24 август 2000 г.

Продуктът „животински въглен“, включен в приложение II, част A, към Регламент (EИО) № 2092/91, преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, може да продължи да се използва при прилаганите преди това условия до изчерпване на наличните запаси, но най-късно до 30 септември 2000 г.

Продуктът „калциеви карбонати“, включен в приложение VI към Регламент (EИО) № 2092/91 при по-ограничени условия, отколкото тези преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, може да продължи да се използва при прилаганите преди това условия до изчерпване на наличните запаси, но най-късно до 30 септември 2000 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 19 май 2000 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(2) ОВ L 48, 19.2.2000 г., стр. 1.

(3) ОВ L 25, 2.2.1993 г., стр. 5.

(4) ОВ L 58, 27.2.1997 г., стр. 8.

(5) ОВ L 222, 24.8.1999 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

В приложение I към Регламент (EИО) № 2092/91, точка 2 от частта, озаглавена „A. РАСТЕНИЯ И РАСТИТЕЛНИ ПРОДУКТИ“, се заменя със следния текст:

„2.1.

Плодородието и биологичната активност на почвата трябва да бъдат поддържани или повишавани на първо място чрез:

a)	отглеждането на бобови растения, зелено торене или растения с дълбоки корени в рамките на подходяща многогодишна програма за сеитбообращение;

б)	внасянето в почвата на оборски тор от биологичното животновъдство в съответствие с разпоредбите и ограниченията на част Б, раздел 7.1 от настоящото приложение;

в)	внасяне на друг биологичен компостиран или некомпостиран материал, получени в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент, от стопанства с биологично производство.

2.2.

Други биологични или минерални торове, посочени в приложение II, могат да бъдат употребявани по изключение, доколкото:

—	пълноценно подхранване на насажденията чрез сеитбообращение или чрез подобряване на почвеното плодородие не е възможно само по методите, посочени в предходната алинея, букви a), б) и в),

—

по отношение на продуктите от приложение II относно тор и/или животински екскременти: тези продукти могат да бъдат използвани само дотолкова, доколкото в комбинация с оборския тор, посочен в точка 2.1., буква б) по-горе, отговарят на ограниченията, установени с част Б, раздел 7.1 от настоящото приложение.

2.3.

За активирането на компоста могат да се използват подходящи подготвителни препарати на растителна основа или на основата на микроорганизми, които не са геннно модифицирани по смисъла на член 4, точка 12. Така наречените „биодинамични препарати“ от скален прах, от оборски тор или от растения също могат да се използват за целите на настоящата точка и на точка 2.1.

2.4.

Подходящи препарати от микроорганизми, които не са геннно модифицирани по смисъла на член 4, точка 12 и са позволени в общото земеделие в съответната държава-членка, за да се подобри общото състояние на почвата или наличието на подхранващи вещества в почвата или в насажденията, когато необходимостта от подобно използване е била призната от контролния орган.“

II.

Приложение II към Регламент (EИО) № 2092/91 се изменя, както следва:

Частта, озаглавена „A. ТОРОВЕ И ПОДОБРИТЕЛИ НА ПОЧВАТА“ се изменя, както следва:

Уводният параграф между заглавието и таблицата се заменя, както следва:

„Общи условия, приложими за всички продукти:

—	да се употребяват само в съответствие с разпоредбите на приложение I,

—	да се употребяват само в съответствие с разпоредбите на законодателството относно пускането на пазара и употребата на разглежданите продукти, приложимо в общото земеделие в съответната държавата-членка, където се използва продуктът.“

б)	В таблицата за „долупосочените продукти или субпродукти от животински произход“, продуктът „животински въглен“ се заличава.

в)

В таблицата разпоредбите относно включването на „калиев сулфат, съдържащ магнезиева сол“ се заменят, както следва:

„Наименование

Описание: изисквания по отношение на състава и условията на приложение

Калиев сулфат, съдържащ също магнезиева сол

Продукт, получен от необработена сол на калиевата основа чрез физически процес на извличане и съдържащ също и магнезиеви соли

Призната необходимост от контролния орган или от контролната институция“

В частта, озаглавена „Б. ПЕСТИЦИДИ“, таблиците в „1. Продукти за растителна защита“ се изменят, както следва:

В таблицата, озаглавена „I. Вещества от растителен или животински произход“, разпоредбите, отнасящи се до включването на „екстракт от Azadirachta indica (Neem tree)“, се заменят със следното:

„Наименование

Описание: изисквания по отношение на състава и условията на приложение

екстракт от Azadirachta indica (Neem tree)

Инсектицид

Призната необходимост от контролния орган“

б)

В таблицата, озаглавена „III. Вещества за употреба само в уловки и диспенсери“, разпоредбите относно включването на „феромони“ се заменят със следното:

„Наименование

Описание: изисквания по отношение на състава и условията на приложение

Феромони

Атрактант; за смущение в сексуалното поведение

Само за уловки и диспенсери“

в)

В таблицата, озаглавена „IV. Други вещества, традиционно употребявани в биологичното земеделие“, разпоредбите относно включването на „калциев полисулфид“ се заменят със следното:

„Наименование

Описание: изисквания по отношение на състава и условията на приложение

Калциев полисулфид

Фунгицид, инсектицид, акарицид

Призната необходимост от контролния орган“

III.

Приложение VI към Регламент (EИО) № 2092/91 се изменя, както следва:

Първото изречение от трети параграф на частта, озаглавена „Общи принципи“ се заменя със следния текст:

„Позоваването на която и да е от съставките в разделите A и В или на технологична добавка в част Б, при прилагането на преработвателен процес като опушването и употребата на съставка или технологична добавка, не изключва задължението за спазване на приложимото в областта общностно законодателство и/или национално законодателство, съвместимо с Договорa или, при липса на такова, на принципите на добрата производствена практика за производството на храни.“

Раздел A се изменя, както следва:

a)	Заглавието се заменя, както следва: „РАЗДЕЛ A — СЪСТАВКИ ОТ НЕЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗХОД (ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 3, БУКВА В И ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 5a, БУКВА Г) ОТ РЕГЛАМЕНТ (EИО) № 2092/91)“

б)

В таблицата разпоредбите за включването на „E 170 Калциеви карбонати“ се заменят със следното:

„Наименование	Специфични условия
E 170 Калциеви карбонати	Всички разрешени функции освен оцветяване“

в)

В таблицата след „E 416 Гума карайа“, се включва следният продукт и свързаните с него специфични условия:

„Наименование	Специфични условия
E 422 Глицерол	Растителни екстракти“

г)

В таблицата разпоредбите относно включването на „E 516 Калциев сулфат“ се заменят със следното:

Наименование	Специфични условия
„E 516 Калциев сулфат	Консервант“

д)

В таблицата, след „Е 524 Натриев хидроксид“, се включва следният продукт и свързаните с него специфични условия:

Наименование	Специфични условия
„E 551 Силиконов диоксид	Консервант за подправки“

е)	В подраздел A.4. „Продукти на база микроорганизми“ точка ii) се заличава

Раздел Б се изменя, както следва:

Заглавието се заменя, както следва:

„РАЗДЕЛ Б — ТЕХНОЛОГИЧНИ ДОБАВКИ И ДРУГИ ПРОДУКТИ, КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ПРЕРАБОТКА НА СЪСТАВКИ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗХОД, ПОЛУЧЕНИ ОТ БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 3, БУКВА Г) И ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 5a, БУКВА Д) ОТ РЕГЛАМЕНТ (EИО) № 2092/91“

б)

В таблицата след „сярна киселина“, се добавя следният продукт и свързаните с него условия:

„Наименование

Специфични условия

Изопропанол (propan–2-ol)

В процеса на кристализация в производството на захар

При надлежно спазване на разпоредбите на Директива 88/344/EИО, последно изменена с Директива 97/60/EИО

За (…) период до 31.12.2006 г.“

в)

Текстът в края на раздела, озаглавен „Продукти на база микроорганизми и ензими“ се заменя, както следва:

„Продукти на база микроорганизми и ензими:

Всеки препарат на база микроорганизми и ензими, използван обикновено като технологични добавки при преработката на храни, с изключение на генно модифицирани микроорганизми по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 90/220/EИО и с изключение на ензимите, получени от генно модифицирани организми по смисъла на член 2, параграф 2 от Директива 90/220/EИО.“

4.	В раздел В, подраздел В.2.2, включването на „захар от цвекло“ се заменя съе: „Захар от цвекло, само до 1.4.2003 г.“

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000R1208

L 138/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1208/2000 НА КОМИСИЯТА

от 8 юни 2000 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета за определяне на общи правила и процедури, които се прилагат за превози на определени видове отпадъци от Европейската общност до България и Нигерия, и на Регламент (ЕО) № 1547/1999 относно процедурите за контрол, които се прилагат за превози на определени видове отпадъци до България и Нигерия

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (1), последно изменен с Решение 1999/816/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

На 29 ноември 1999 г. Нигерия отправи официално искане да ѝ бъде разрешено да внася определени отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93, при спазване на процедурата за контрол, приложима за отпадъците, изброени в приложение IV към Регламент (ЕИО) № 259/93 (т.е. „червената“ процедура).

(2)

На 9 декември 1999 г. България отправи официално искане да ѝ бъде разрешено да внася определени отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93, при спазване на процедурата за контрол, приложима за отпадъците, изброени в приложение III към Регламент (ЕИО) № 259/93 (т.е. „жълтата“ процедура).

(3)

В съответствие с член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 и член 3 от Регламент (ЕО) № 1420/1999 от 29 април 1999 г. за установяване на общи правила и процедури, които да се прилагат за превоза на определени видове отпадъци до определени страни, които не са членки на ОИСР (3), комитетът, учреден по член 18 на Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. за отпадъците (4), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (5), беше нотифицирана за официалните искания на Нигерия и България съответно на 30 ноември 1999 г. и на 15 декември 1999 г.

(4)

За да се вземе предвид новото положение на Нигерия, е необходимо едновременно да се изменят Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията от 12 юли 1999 г. за определяне на процедурите за контрол съгласно Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, които да се прилагат за превоза на определени видове отпадъци към определени страни, за които не се прилага Решение C(92)39 окончателен на ОИСР (6), последно изменен с Регламент (ЕО) № 354/2000 (7).

(5)	За да се вземе предвид новото положение на България, е необходимо едновременно да се изменят Регламент (ЕО) № 1420/1999 и Регламент (ЕО) № 1547/1999,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение A към Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя, както следва:

В раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“) в текста, който се отнася до България, се добавя следният текст:

„GH 014

ex 3915 90

—

Полимери или кополимери, например:

—	Полипропилен

—	Полиетилентерефталат

—	Акрилонитрил кополимер

—	Бутадиен кополимер

—	Стирен кополимер

—

Полиамиди

—	Полибутилентерефталати

—	Поликарбoнати

—	Полифенилен сулфиди

—	Акрилни полимери

—	Парафини (C10 - C13) (8)

—	Полиуретан (който не съдържа хлорофлуоровъглероди)

—	Полисилоксилани (силикони)

—	Полиметилметакрилат

—	Поливинил алкохол

—	Поливинилбутирал

—	Поливинилацетат

—	Етиленови полимери, които съдържат флуор (Тефлон, PTFE)

Текстът, които се отнася до Нигерия, се променя по следния начин:

„Всички видове, с изключение на:

В раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в метална, недисперсна форма“)

Следните отпадъци и остатъци от цветни метали и техните сплави:

GA 120	7404 00	Отпадъци и скрап от мед
GA 130	7503 00	Отпадъци и скрап от никел
GA 140	7602 00	Отпадъци и скрап от алуминий
GA 150	7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GA 160	7902 00	Отпадъци и скрап от цинк
GA 170	8002 00	Отпадъци и скрап от калай
GA 180	ex 8101 91	Отпадъци и скрап от волфрам
GA 190	ex 8102 91	Отпадъци и скрап от молибден
GA 200	ex 8103 10	Отпадъци и скрап от тантал
GA 210	8104 20	Отпадъци и скрап от магнезий (с изключение на посочените в AA 190)
GA 220	ex 8105 10	Отпадъци и скрап от кобалт
GA 230	ex 8106 00	Отпадъци и скрап от бисмут
GA 240	ex 8107 10	Отпадъци и скрап от кадмий
GA 250	ex 8108 10	Отпадъци и скрап от титаний
GA 260	ex 8109 10	Отпадъци и скрап от цирконий
GA 270	ex 8110 00	Отпадъци и скрап от антимон
GA 280	ex 8111 00	Отпадъци и скрап от манган
GA 290	ex 8112 11	Отпадъци и скрап от берилий
GA 300	ex 8112 20	Отпадъци и скрап от хром
GA 310	ex 8112 30	Отпадъци и скрап от германий
GA 320	ex 8112 40	Отпадъци и скрап от ванадий
GA 320	ex 8112 92	Отпадъци и скрап от:
GA 330		- Хафний
GA 340		- Индий
GA 350		- Ниобий
GA 360		- Рений
GA 370		- Галий
GA 400	ex 2804 90	Отпадъци и скрап от селен
GA 410	ex 2804 50	Отпадъци и скрап от телур
GA 420	ex 2805 30	Отпадъци и скрап от редкоземни метали

2.	Всички видове в раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“)

3.	Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“)

4.	Всички видове в раздел GJ („Текстилни отпадъци“).“

Член 2

Приложение A към Регламент (EО) № 1547/1999 се изменя, както следва:

В раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“) в текста, който се отнася до България, се добавя следният текст:

„GH 014

ex 3915 90

—

Полимери или кополимери, например:

—	Полипропилен

—	Полиетилентерефталат

—	Акрилонитрил кополимер

—	Бутадиен кополимер

—	Стирен кополимер

—

Полиамиди

—	Полибутилентерефталати

—	Поликарбoнати

—	Полифенилен сулфиди

—	Акрилни полимери

—	Парафини (C10 - C13) (9)

—	Полиуретан (който не съдържа хлорофлуоровъглероди)

—	Полисилоксилани (силикони)

—	Полиметилметакрилат

—	Поливинил алкохол

—	Поливинилбутирал

—	Поливинилацетат

—	Етиленови полимери, които съдържат флуор (Тефлон, PTFE)

Приложение Б се изменя и текстът, които се отнася до Нигерия, се променя по следния начин:

„1.

В раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в метална, недисперсна форма“)

Следните отпадъци и остатъци от цветни метали и техните сплави:

GA 120	7404 00	Отпадъци и скрап от мед
GA 130	7503 00	Отпадъци и скрап от никел
GA 140	7602 00	Отпадъци и скрап от алуминий
GA 150	7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GA 160	7902 00	Отпадъци и скрап от цинк
GA 170	8002 00	Отпадъци и скрап от калай
GA 180	ex 8101 91	Отпадъци и скрап от волфрам
GA 190	ex 8102 91	Отпадъци и скрап от молибден
GA 200	ex 8103 10	Отпадъци и скрап от тантал
GA 210	8104 20	Отпадъци и скрап от магнезий (с изключение на посочените в AA 190)
GA 220	ex 8105 10	Отпадъци и скрап от кобалт
GA 230	ex 8106 00	Отпадъци и скрап от бисмут
GA 240	ex 8107 10	Отпадъци и скрап от кадмий
GA 250	ex 8108 10	Отпадъци и скрап от титаний
GA 260	ex 8109 10	Отпадъци и скрап от цирконий
GA 270	ex 8110 00	Отпадъци и скрап от антимон
GA 280	ex 8111 00	Отпадъци и скрап от манган
GA 290	ex 8112 11	Отпадъци и скрап от берилий
GA 300	ex 8112 20	Отпадъци и скрап от хром
GA 310	ex 8112 30	Отпадъци и скрап от германий
GA 320	ex 8112 40	Отпадъци и скрап от ванадий
GA 320	ex 8112 92	Отпадъци и скрап от:
GA 330		- Хафний
GA 340		- Индий
GA 350		- Ниобий
GA 360		- Рений
GA 370		- Галий
GA 400	ex 2804 90	Отпадъци и скрап от селен
GA 410	ex 2804 50	Отпадъци и скрап от телур
GA 420	ex 2805 30	Отпадъци и скрап от редкоземни метали

2.	Всички видове в раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“)

3.	Всички видове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“)

4.	Всички видове в раздел GJ („Текстилни отпадъци“).“

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 8 юни 2000 година.

За Комисията

Pascal LAMY

Член на Комисията

(1) ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 316, 10.12.1999 г., стр. 45.

(3) ОВ L 166, 1.7.1999 г., стр. 6.

(4) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39.

(5) ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32.

(6) ОВ L 185, 17.7.1999 г., стр. 1.

(7) ОВ L 45, 17.2.2000 г., стр. 21.

(8) Тези не могат да бъдат полимеризирани и се използват като пластификатор.“

(9) Тези не могат да бъдат полимеризирани и се използват като пластификатор.“

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000R1437

L 161/62

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1437/2000 НА КОМИСИЯТА

от 30 юни 2000 година

за изменение на раздел В от приложение VI към Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 25 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните (1), последно изменен с Регламент (EО) № 1073/2000 на Комисията (2), и по-специално член 5, параграф 8 и член 13 от него,

като взе предвид Регламент (EИО) № 207/93 на Комисията от 29 януари 1993 г. за определяне на съдържанието на приложение VI към Регламент (EИО) № 2092/91 относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните и за установяване на подробни правила за прилагане на разпоредбите на член 5, параграф 4 (3), изменен с Регламент (EО) № 345/97 (4), и по-специално член 3, параграф 5 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 5, параграф 4 от Регламент (EИО) № 2092/91 предвижда, че съставките от земеделски произход могат да бъдат включени в раздел В от приложение VI само когато е станало ясно, че те са от земеделски произход и не се произвеждат в достатъчно количество в Общността в съответствие с установените в член 6 правила или не могат да бъдат внесени от трети страни в съответствие с установените в член 11 правила.

(2)

Някои държави-членки уведомиха останалите държави-членки и Комисията, в съответствие с процедурата, установена в член 3, параграф 2 от Регламент (EИО) № 207/93, за издадените разрешения за употреба на някои съставки от земеделски произход, понастоящем нефигуриращи в раздел В от приложение VI към Регламент (EИО) № 2092/91. Оказа се, че индийското орехче, някои видове пипер и смеси от него, цветовете на сафлор, смесите от някои ядливи растения, имащи оцветителни и ароматизиращи качества, опушеният кориандър и киршът понастоящем не се произвеждат по метода на биологичното производство. Следователно тези продукти трябва да бъдат включени в раздел В от приложение VI към посочения регламент.

(3)	Необходимо е незабавно да бъдат приети мерки поради това, че възможността за продължаване на разрешенията за някои продукти на национално равнище в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (EИО) № 207/93 е изтекла.

(4)	С оглед постигането на яснота е уместно да се възпроизведе целият текст на раздел В от приложение VI.

(5)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 14 от Регламент (EИО) № 2092/91,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Раздел В от приложение VI към Регламент (EИО) № 2092/91 се заменя с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 30 юни 2000 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(2) ОВ L 119, 20.5.2000 г., стр. 27.

(3) ОВ L 25, 2.2.1993 г., стр. 5.

(4) ОВ L 58, 27.2.1997 г., стр. 38.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„РАЗДЕЛ В — СЪСТАВКИ СЪС ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗХОД, КОИТО НЕ СА ПРОИЗВЕДЕНИ ПО БИОЛОГИЧЕН НАЧИН, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 5, ПАРАГРАФ 4 ОТ РЕГЛАМЕНТ (EИО) № 2092/91

В.1. Растителни непреработени продукти, както и производните от тях чрез процеси, посочени в определение 2, буква a) от уводната част на настоящото приложение:

В.1.1. Ядливи плодове, ядки и семена:

Барбадоска череша	Malpighia punicifolia
Жълъди	Quercus spp.
Ядки от кашу	Anacardium occidentale
Ядки от кола	Cola acuminata
Гръцки сминдух	Trigonella foenum-graecum
Цариградско грозде	Ribes uva-crispa
Маракуя (рassion fruit)	Passiflora edulis
Папая	Carica papaya
Семена от пиния	Pinus pinea
Малини (сушени)	Rubus idaeus
Червено френско грозде (сушено)	Ribes rubrum

В.1.2. Ядливи подправки и билки:

Бахар	Pimenta dioica
Кардамон	Fructus cardamomi (minoris) (malabariensis) Elettaria cardamomum
Канела	Cinnamomum zeylanicum
Карамфил	Syzygium aromaticum
Джинджифил, исиот	Zingiber officinale
Мускатово/индийско орехче	Myristica fragrans, само до 31.12.2000 г.
Черен пипер	Piper nigrum, само до 30.4.2001 г.
Розов пипер (peruvian)	Schinus molle L.
Семена от хрян	Armoracia rusticana
Малка галанга	Alpinia officinarum
Цветове на сафлор	Cartamus tinctorius
Кресон	Nasturtium officinale

В.1.3. Разни:

Водорасли, включително и морски водорасли, разрешени за използване в конвенционалното производство на храни

В.2. Растителни продукти, преработени чрез процесите, посочени в определение 2, буква б) от уводната част на настоящото приложение:

В.2.1. Мазнини и масла, рафинирани или нерафинирани, които не са претърпели химическа обработка, получени от растения извън следния списък:

Какао	Theobroma cacao
Кокосов орех	Cocos nucifera
Маслина	Olea europaea
Слънчоглед	Helianthus annuus

В.2.2. Следните захари, нишестета и други продукти от зърнени растения и грудки (клубени):

Захар от цвекло, само до 1.4.2003 г.

Фруктоза

Оризови блатове

Фини кори от безквасен хляб

Нишесте от ориз и восъчна царевица, непретърпяло химична преработка

В.2.3. Разни:

Къри, съставено от:
— Кориандър	Coriandrum sativum
— Бял синап	Sinapis alba
— Копър/резене	Foeniculum vulgare
— Джинджифил	Zingiber officinale
Кориандър, опушен	Coriandrum sativum, само до 31.12.2000 г.
Грахов протеин	Pisum spp.

Ром: само такъв, получен от сок от захарна тръстика

Кирш, приготвен на базата на плодове и ароматични вещества, както е посочено в раздел A.2 от настоящото приложение

Смеси от растителни продукти, разрешени за използване в класическите методи на производство на храни и придаващи оцветителни и ароматизиращи качества на сладкарски изделия, само за приготвяне на „Gummi Bärchen“, само до 30.9.2000 г.

Смеси от следните видове пипер: Piper nigrum, Schinus molle и Schinus terebinthifolium, само до 31.12.2000 г.

В.3. Животински продукти:

Водни организми, които не са получени от аквакултура и са разрешени за използване в традиционните методи на производство на храни

Пълномаслено мляко на прах

Желатин

Мед

Лактоза

Суроватка на прах „herasuola“.“

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000R1552

L 176/27

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1552/2000 НА КОМИСИЯТА

от 14 юли 2000 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1547/1999 за определяне на процедури за контрол, които да се прилагат за превози на определени видове отпадъци до Естония, Хонконг, Унгария, Индонезия, Литва, Сан Марино и Тайланд

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози от отпадъци в рамките на, от и за Европейската общност (1), последно изменен с Решение 1999/816/ЕО на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

През месец януари Европейската комисия изпрати „вербална нота“ до всички страни, които не са членки на ОИСР, както и на Унгария и Полша, за които все още не се прилага Решение С(92)39 окончателен на ОИСР. Трите цели на тази „вербална нота“ бяха: i) да информира тези страни за новите регламенти на Общността; ii) да поиска потвърждение на съответните позиции, така както са представени в приложенията към двата регламента; и iii) да получи отговор от тези страни, които не са отговорили през 1994 г.

(2)

Сред страните, които отговориха, изброените по-долу нотифицираха Комисията, че вносът на определени отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93, се приема или без каквато и да е процедура за контрол, или подлежи на контрол по реда на процедурата за контрол, посочена в приложения III или IV към посочения регламент:

1.	Естония (отговор от 10 февруари 2000 г.),

2.	Хонконг (отговор от 25 февруари 2000 г.),

3.	Унгария (отговор от 9 февруари 2000 г.),

4.	Индонезия (отговор от 15 февруари 2000 г. и допълнителни подробности, представени на 14 април 2000 г.),

5.	Литва (отговор от 15 февруари 2000 г.),

6.	Сан Марино (отговор от 14 февруари 2000 г.),

7.	Тайланд (отговор от 17 февруари 2000 г.).

(3)

В съответствие с член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93 комитетът, който е създаден по член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (3), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (4) беше нотифициран за официалното искане на тези страни на 26 април 2000 г.

(4)

За да се вземе предвид новата ситуация в тези страни, е необходимо да се измени Регламент (ЕО) № 1547/1999 на Комисията от 12 юли 1999 г. за определяне на процедури на контрол съгласно Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета, които се прилагат за превози на определени видове отпадъци, за които не се прилага Решение С(92)39 окончателен на ОИСР (5), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1208/2000 на Комисията (6).

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложение А към Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменя, както следва:

(1)	В текста, който се отнася до УНГАРИЯ, думите „с изключение на тези, които са изброени в приложение Б“ се заличават.

(2)	Целият текст, който се отнася до ИНДОНЕЗИЯ, се заличава.

(3)

Между текстовете, които се отнасят до ЯМАЙКА и МАКАО, се добавя следният текст:

„ЛИТВА

1. Всички типове в раздел GB („Металсъдържащи отпадъци, които произхождат от претопяване, преработване на руда или рафиниране на метали“).

2. Всички типове в раздел GС („Други отпадъци, които съдържат метали“).

3. Всички типове в раздел GD („Отпадъци от експлоатацията на мините, при условие че са в недисперсна форма“).

4. Всички типове в раздел GF („Керамични отпадъци в недисперсна форма“).

5. Всички типове в раздел GG („Други отпадъци, които съдържат основно неорганични компоненти, които могат да съдържат метали и органични материали“).

6. В раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“).

Отпадъци, изрезки и остатъци от пластмаса от:

GH 012

ex 3915 20

— Полимери на стирена

GH 013

ex 3915 30

— Полимери на винилхлорида

GH 014

ex 3915 90

—

Акрилонитрил кополимер

—	Бутадиен кополимер

—	Стирен кополимер

—

Полиамиди

—	Полибутилентерефталати

—	Поликарбонати

—	Полифенилен сулфиди

—	Акрилни полимери

—	Парафини (С10-С13) (7)

—	Полиуретан (който не съдържа хлорфлуоровъглероди)

—	Полисилоксилани (силикони)

—	Полиметилметакрилат

—	Поливинил алкохол

—	Поливинилбутирал

—	Поливинилацетат

—	Етиленови полимери, които съдържат флуор (Тефлон, PTFE)

GH 015

ex 3915 90

—

Смоли или продукти от кондензация, например:

—	карбамидформалдехидни смоли

—	фенолформалдехидни смоли

—	меламинформалдехидни смоли

—	епоксидни смоли

—	алкидни смоли

—	полиамиди.

7. В раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“).

GI 014

4707 90

Други, които включват, но не се ограничават до:

1.	Ламиниран картон

2.	Несортирани отпадъци и остатъци.

8. Всички типове в раздел GJ („Текстилни отпадъци“).

9. Всички типове в раздел GK („Каучукови отпадъци“).

10. Всички типове в раздел GM („Отпадъци, които произхождат от селскостопанската и хранителната индустрия“).

11. Всички типове в раздел GN („Отпадъци, които произхождат от обработка на кожи и други кожаро-кожухарски операции и използване на кожи“).

12. Всички типове в раздел GO („Други отпадъци, които съдържат основно органични компоненти, които могат да съдържат метали и неорганични материали“).“

(4)

Между текстовете, които се отнасят до ПОЛША и СИНГАПУР, се добавя следният текст:

„САН МАРИНО

1. В раздел GC („Други отпадъци, които съдържат метали“)

GC030	ex 8908 00	Кораби и други плавателни съдове, излезли от употреба, предназначени за разкомплектоване, изпразнени съгласно изискванията от всички товари и други материали, образувани при тяхната експлоатация, които биха могли да бъдат класифицирани като опасни вещества или отпадъци
GC 040		Излезли от употреба моторни превозни средства с източени течности

2. В раздел GG („Други отпадъци, които съдържат основно неорганични компоненти, които могат да съдържат метали и органични материали“).

GG 030	ex 2621	Дънна пепел и шлака от изгаряне на въглища в електроцентрали
GG 040	ex 2621	Увлечена/летяща пепел от изгаряне на въглища в електроцентрали

3. В раздел GK („Каучукови отпадъци“):

GK020

4012 20

Излезли от употреба пневматични гуми.

4. В раздел GO („Други отпадъци, които основно съдържат органични компоненти, които могат да съдържат метали и неорганични материали“):

GO 030

Дезактивиран гъбен мицел от производството на пеницилин, който се използва като храна на животни.“

(5)

Текстът, който се отнася до ТАЙЛАНД, се изменя, както следва:

В раздел GA се заличават следните типове отпадъци:

GA 150	7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GA 240	ex 8107 10	Отпадъци и скрап от кадмий
GA 300	ex 8112 20	Отпадъци и скрап от хром

В раздел GG се заличават следните типове отпадъци:

GG 040

ex 2621

Увлечена/летяща пепел от изгаряне на въглища в електроцентрали

3.	Раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“) се заличава.

Член 2

Приложение Б към Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменя, както следва:

(1)	Целият текст, който се отнася до ЕСТОНИЯ, се заличава.

(2)	Целият текст, който се отнася до УНГАРИЯ, се заличава.

(3)

Между текста, който се отнася до ГВИНЕЯ БИСАУ и ИНДИЯ, се добавя следният текст:

„ХОНКОНГ

1. В раздел GA („Отпадъци на метали и метални сплави в метална, недисперсна(1) форма“):

GA 200

ex 8103 10

Отпадъци и скрап от тантал

2. В раздел GC („Други остатъци, които съдържат метали“):

GС 060

Отработени катализатори, които съдържат метали от типа на:

—	метали от групата на платината: рутений, родий, паладий, осмий, иридий, платина,

—	лантаниди (редки метали): лантан, празеодим, самарий, гадолиний, диспросий, ербий, итербий, церий, неодим, европий, тербий, холмий, тулий, лутеций.

Следните отпадъци от метали и метални сплави в метална дисперсна форма:

GC 090		Молибден
GC 100		Волфрам
GC 110		Тантал
GC 120		Титан
GC 130		Ниобий
GC 140		Рений
GC 150		Злато
GC 160		Платина (понятието „платина“ включва платина, иридий, осмий, паладий, родий и рутений)
GC 170		Други благородни метали (например сребро)
Забележка: живакът е специално изключен като замърсител на тези метали, техните сплави или амалгами.

3. В раздел GG („Други отпадъци, които съдържат основно неорганични компоненти, които могат да съдържат метали и органични материали“).

GG 160

Битумни материали (отпадъци от асфалт), получени от строителството и поддръжката на пътища, които не съдържат катран.

4. В раздел GJ („Текстилни отпадъци“):

GJ 140

ex 6310

Отпадъци от текстилни подови покрития, килими.

5. В раздел GM („Отпадъци, които произхождат от селскостопанската и хранителната индустрия“):

GM 140

ex 1500

Отпадъци от хранителни мазнини и масла от животински или растителен произход (например масла от пържене).“.

(4)	В текста, който се отнася до ИНДОНЕЗИЯ, думите „с изключение на тези, изброени в приложение А или приложение Г“ се заменят с думите „с изключение на тези, изброени в приложение Г“.

(5)

Текстът, който се отнася до ЛИТВА, се изменя, както следва:

Следните раздели се заличават:

GC („Други отпадъци, които съдържат метали“)

GD („Отпадъци от експлоатацията на мините, при условие че са в недисперсна форма“)

GG („Други отпадъци, които съдържат основно неорганични компоненти, които могат да съдържат метали и органични материали“)

GK („Каучукови отпадъци“)

GO („Други отпадъци, които съдържат основно органични компоненти, които могат да съдържат метали и неорганични материали“).

Разделът GH („Твърди пластмасови отпадъци“) се заменя със следния текст:

2. Всички типове в раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“), с изключение на всички твърди пластмасови отпадъци, изброени в приложение А, и:

GH 011

ex 3915 10

Етиленови полимери.“

(6)

Между текста, който се отнася до СЛОВАКИЯ и ТОГО, се добавя следният текст:

„ТАЙЛАНД

1. В раздел GA („Отпадъци от метали и метални сплави в метална, недисперсна (1) форма“)

Cледните отпадьци и скрап от цветни метали и техните сплави:

GA 150	7802 00	Отпадъци и скрап от олово
GA 240	ex 8107 10	Отпадъци и скрап от кадмий
GA 300	ex 8112 20	Отпадъци и скрап от хром.

2. В раздел GG („Други отпадъци, които съдържат основно неорганични компоненти, които може да съдържат метални и органични материали“)

GK 040

ex 2621

Увлечена/летяща пепел от изгаряне на въглища в електроцентрали.

3. Всички типове от раздел GH („Твърди пластмасови отпадъци“).

4. В раздел GN („Отпадъци, които произхождат от обработка на кожи и други кожаро-кожухарски операции и използване на кожи“)

GK 040

ex 4110 00

Изрезки и други отпадъци от: обработени кожи или от възстановена кожа, негодни за производството на кожени изделия, с изключение на утайки.“

Член 3

Приложение Г към Регламент (ЕО) № 1547/1999 се изменя, както следва:

(1)	В текста, който се отнася до ЕСТОНИЯ, думите „с изключение на тези, изброени в приложение Б“ се заличават.

(2)	В текста, който се отнася до ХОНКОНГ думите „Всички типове в приложение II“ се заменят с думите „Всички типове в приложение II, с изключение на тези, изброени в приложение Б“.

(3)

Текстът, който се отнася до ИНДОНЕЗИЯ, се заменя със следния текст:

1. В раздел GA („Отпадъци на метали и метални сплави в метална, недисперсна (1) форма“):

а)

Следните отпадъци и скрап на благородни метали и техните сплави:

GG 010

ex 7112 10

— от злато

GG 020

ex 7112 20

—	от платина (понятието „платина“ включва платина, иридий, осмий, паладий, родий и рутений).

б)

Следните отпадъци и скрап от цветни метали и техните сплави:

GА 120	7404 00	Отпадъци и скрап от мед
GА 130	7503 00	Отпадъци и скрап от никел
GА 140	7602 00	Отпадъци и скрап от алуминий
GА 160	7902 00	Отпадъци и скрап от цинк
GА 170	8002 10	Отпадъци и скрап от калай
GА 180	ex 8101 91	Отпадъци и скрап от волфрам
GА 190	ex 8102 91	Отпадъци и скрап от молибден
GА 200	ex 8103 10	Отпадъци и скрап от тантал
GА 210	8104 20	Отпадъци и скрап от магнезий (с изключение на посочените в АА 190)
GА 220	ex 8105 10	Отпадъци и скрап от кобалт
GА 230	ex 8106 00	Отпадъци и скрап от бисмут
GА 240	ex 8107 10	Отпадъци и скрап от кадмий
GА 250	ex 8108 10	Отпадъци и скрап от титаний
GА 260	ex 8109 10	Отпадъци и скрап от цирконий
GА 270	ex 8110 00	Отпадъци и скрап от антимон
GА 280	ex 8111 00	Отпадъци и скрап от манган
GА 290	ex 8112 11	Отпадъци и скрап от берилий
GА 300	ex 8112 20	Отпадъци и скрап от хром
GА 310	ex 8112 30	Отпадъци и скрап от германий
GА 320	ex 8112 40	Отпадъци и скрап от ванадий
GА 430	7204	Скрап от желязо или стомана

2. В раздел GC („Други отпадъци, които съдържат метали“)

GС 030

ex 8908 00

Кораби и други плавателни съдове, излезли от употреба, предназначени за разкомплектоване, изпразнени съгласно изискванията от всички товари и други материали, образувани при тяхната експлоатация, които биха могли да бъдат класифицирани като опасни вещества или отпадъци.

3. В раздел GE („Стъклени отпадъци в недисперсна форма“).

GE 010

ex 7001 00

Натрошено стъкло и други отпадъци и остатъци от стъкло освен катодни електроннолъчеви тръби и други активирани (с покритие) стъкла.

4. В раздел GF („Керамични отпадъци в недисперсна форма“).

GF 020

ex 8113 00

Отпадъци и скрап от металокерамики и изделия от металокерамики.

5. Всички типове в раздел GI („Хартия, картон и хартиени отпадъци“).

6. В раздел GJ („Текстилни отпадъци“)

GJ 010	5003	Отпадъци от естествена коприна (включително пашкулите, негодни за свилоточене, отпадъците от прежди и развлакнените текстилни материали):
GJ 011	5003 10	— некардирани, нито пенирани
GJ 012	5003 90	— други
GJ 020	5103	Отпадъци от вълна или от фини или груби животински косми, включително отпадъци от прежда, но с изключение на развлакнените отпадъци
GJ 021	5103 10	— Дреб от вълна или от фини животински косми
GJ 022	5103 20	— Други отпадъци от вълна или от фини животински косми
GJ 023	5103 30	— Отпадъци от груби животински косми
GJ 030	5202	Отпадъци от памук (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци)
GJ 031	5202 10	— Отпадъци от прежди (включително отпадъци от конци)
GJ 032	5202 91	— Развлакнени отпадъци
GJ 033	5202 99	— Други
GJ 040	5301 30	Дреб и отпадъци от лен
GJ 050	ex 5302 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци и развлакнени отпадъци) от коноп (Cannabis sativa L.)
GJ 060	ex 5303 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и конци и развлакнени отпадъци) от юта и други текстилни ликови влакна (без лен, коноп и рами)
GJ 070	ex 5304 90	Дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежда и развлакнени отпадъци) от сизал и други текстилни влакна от рода Agave
GJ 080	ex 5305 19	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от кокосово влакно
GJ 090	ex 5305 29	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от абака (Manila hemp или Musa textilis Nee)
GJ 100	ex 5305 99	Кълчища, дреб и отпадъци (включително отпадъци от прежди и развлакнени отпадъци) от рами и други растителни текстилни тъкани, които не са включени другаде
GJ 132	ex 6310 90	— Други.

7. В раздел GK („Каучукови отпадъци“)

GK 020

4012 20

Излезли от употреба пневматични гуми.“

(4)	В текста, който се отнася до ЛИТВА, думите „Всички типове в приложение II, с изключение на тези, изброени в приложение Б“ се заменят с думите „Всички типове в приложение II, с изключение на тези, изброени в приложения А или Б“.

(5)	В текста, който се отнася до САН МАРИНО, думите „Всички типове в приложение II“ се заменят с думите „Всички типове в приложение II, с изключение на тези, изброени в приложение А“.

(6)	В текста, който се отнася до ТАЙЛАНД, думите „Всички типове в приложение II, с изключение на тези, изброени в приложение А“ се заменят с думите „Всички типове в приложение II, с изключение на тези, изброени в приложения А или Б“.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила на двадесет и първия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 14 юли 2000 година.

За Комисията

Pascal LAMY

Член на Комисията

(1) ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 316, 10.12.1999 г., стр. 45.

(3) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39.

(4) ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32.

(5) ОВ L 185, 17.7.1999 г., стр. 1.

(6) ОВ L 138, 9.6.2000 г., стр. 7.

(7) Те не могат да бъдат полимеризирани и се използват като пластификатор.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000R1566

L 180/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1566/2000 НА КОМИСИЯТА

от 18 юли 2000 година

за изменение на Регламент (ЕИО) № 94/92 за определяне на подробни правила за прилагане на режима за внос от трети страни, предвиден в Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1437/2000 на Комисията (2), и по-специално член 11, параграф 1, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 предвижда, че продуктите, които са внесени от трета страна, могат да бъдат пускани на пазара само когато са с произход от трета страна, която е вписана в списък, съставен в съответствие с критериите, определени в параграф 2 от посочения член. Списъкът е представен в приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 548/2000 (4).

(2)	Австралийските власти са поискали от Комисията да включи нов орган за инспекция и сертификация в съответствие с Регламент (ЕИО) № 94/92.

(3)	Австралийските власти са предоставили на Комисията всички необходими гаранции и информация, за да удостоверят, че новият орган за инспекция и сертификация отговаря на критериите, определени в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета по член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 18 юли 2000 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(2) ОВ L 161, 1.7.2000 г., стр. 62.

(4) ОВ L 67, 15.3.2000 г., стр. 12.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Точка 3 от текста, който се отнася до Австралия, се заменя със следното:

„Органи за инспекция:

—	Australian Quarantine and Inspection Service (AQIS) (Department of Agriculture, Fisheries and Forestry)

—	Bio-dynamic Research Institute (BDRI)

—	Biological Farmers of Australia (BFA)

—	Organic Vignerons Association of Australia Inc. (OVAA)

—	Organic Herb Growers of Australia Inc. (OHGA)

—	Organic Food Chain Pty Ltd (OFC)

—	National Association of Sustainable Agriculture, Australia (NASAA)“

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000R1616

L 185/62

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1616/2000 НА КОМИСИЯТА

от 24 юли 2000 година

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1437/2000 на Комисията (2), и по-специално член 11, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91 постановява, че продуктите, които са внесени от трета страна, могат да бъдат пускани на пазара, само когато са с произход от трета страна, която е включена в списък, съставен в съответствие с критериите, определени в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2092/91. Списъкът е представен в приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 548/2000 (4).

(2)

Аржентина и Швейцария внесоха в Комисията молба за разширяване на продуктовите категории, включени в списъка, предвиден в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, за да бъдат включени животните и животинските продукти. Те предоставиха информацията, която се изисква съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 94/92.

(3)

В резултат от проучването на тази информация и проведените впоследствие разговори с органите на страните беше направено заключението, че в тези страни правилата, уреждащи производството и инспекцията на животни и животински продукти са еквивалентни на правилата, определени в Регламент (ЕИО) № 2092/91. Очакват се обаче определени доказателства от страна на аржентинските органи и по тази причина еквивалентността относно животните и животинските продукти се ограничава до период от шест месеца.

(4)

Израел се обърна към Комисията с молба за изменение на условията за включването ѝ в списъка, за да се разреши вносът на биологично произведени суровини. Израел предостави информацията, която се изисква съгласно член 2, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 94/92. В резултат от проучването на предоставената информация беше направено заключението, че изискванията са еквивалентни на тези, които произтичат от законодателството на Общността.

(5)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 се изменя по отношение на Аржентина, Израел и Швейцария, както е посочено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 24 август 2000 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 24 юли 2000 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(2) ОВ L 161, 1.7.2000 г., стр. 62.

(4) ОВ L 67, 15.3.2000 г., стр. 12.

ПРИЛОЖЕНИЕ

АРЖЕНТИНА

Продуктови категории:

а)

непреработени зърнени продукти, животни и непреработени продукти от животински произход по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2092/91, с изключение на:

—	животни и продукти от животински произход, които носят или са предвидени да носят указания за преминаване към биологично производство;

б)

преработени селскостопански зърнени и животински продукти, предназначени за консумация от човека по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2092/91, с изключение на:

—	животински продукти, които носят или е предвидено да носят указания за преминаване към биологично производство.

2.	Произход: Продукти от категория 1 а), както и органично произведени съставки в продукти от категория 1 б), които са произведени в Аржентина.

3.	Инспекционни органи: Instituto Argentino para la Certificación y Promoción de Productos Agropecuarios Orgánicos SRL (Argencert) и Organización Internacional Agropecuaria (OIA).

4.	Органи, издаващи сертификати: посочените в точка 3.

5.	Краен срок на включване за зърнени култури и зърнени продукти: 30 юни 2003 г. Краен срок на включване за животни и животински продукти: 28 февруари 2001 г.

ИЗРАЕЛ

Точка 2 от текста, който се отнася до Израел, се заменя със следния текст:

„Произход: Продукти от категория 1 а) и биологично произведени съставки в продукти от категория 1 б), които са произведени в Израел или са внесени в Израел:

—	или от Европейската общност,

—	или от трета страна в рамките на режим, който е признат за еквивалентен в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.“

ШВЕЙЦАРИЯ

Продуктови категории:

а)

непреработени зърнени продукти, животни и непреработени животински продукти по смисъла на член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2092/91, с изключение на:

—	продукти, произведени през периода на преминаване към биологично производство, както е посочено в член 5, параграф 5 от посочения регламент,

—	продукти от пчеларство;

б)

преработени селскостопански зърнени продукти и продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2092/91, с изключение на:

—	продуктите, посочени в член 5, параграф 5 от посочения регламент, които съдържат съставка със селскостопански произход, произведена по време на периода на преминаване към биологично производство;

—	продукти, които съдържат продукти от пчеларство, произведени в Швейцария, измежду съставките от биологично производство.

Произход: Продукти от категория 1 а) и биологично произведени съставки в продукти от категория 1 б), които са произведени в Швейцария или са внесени в Швейцария:

—	или от Европейската общност,

—	или от трета страна в рамките на режим, който е признат за еквивалентен в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,

—	или от трета страна, за която държава-членка на ЕО е приела, в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 6 от Регламент (ЕИО) № 2092/91, че същият продукт е произведен и проверен в тази страна съгласно същите изисквания, каквито са приети от държавата-членка на ЕО.

3.	Инспекционни органи: Institut für Marktökologie (IMO), bio.inspecta AG и Schweizerische Vereinigung für Qualitäts-und Management-Systeme (SQS).

4.	Органи, издаващи сертификати: посочените в точка 3.

5.	Краен срок на включване: 31 декември 2002 г.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000D0479

L 192/36

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 17 юли 2000 година

относно въвеждането на Европейски регистър на замърсяващите емисии (EPER) в съответствие с член 15 от Директива 96/61/ЕО на Съвета относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (IPPC)

(нотифицирано под номер C(2000) 2004)

(тескт от значение за ЕИП)

(2000/479/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексното предотвратяване и контрол на замърсяването (1), и по-специално член 15, параграф 3 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Член 15, параграф 3 от Директива 96/61/ЕО изисква държавите-членки да опишат и предоставят данни за главните емисии и отговорните източници.

(2)	Комисията ще публикува резултатите от описа на всеки три години и ще установи формати и особености за предаването на информация, осигурена от държавите-членки в съответствие с процедурата по член 19 от Директива 96/61/ЕО.

(3)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, посочен в член 19 от Директива 96/61/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Държавите-членки докладват на Комисията относно емисии от всички отделни обекти с една или повече дейности, както е посочено в приложение I към Директива 96/61/ЕО.

2. Докладът включва емисиите във въздуха и водата за всички замърсители, за които праговите стойности са надвишени; замърсителите, както и праговите стойности, са определени в приложение А1.

3. Данните за емисиите се докладват за всеки от обектите в съответствие с формата на приложение А2, посочвайки описание на всички дейности, както са споменати в приложение I от Директива 96/61/ЕО, със съответните категории източници и NOSE-P кодове, определени в приложение А3.

4. Държавите-членки предоставят на Комисията общ доклад, който включва националните общи стойности по всички докладвани замърсители за всяка една категория източници с основните дейности по приложение I и съответстващия NOSE-P код, както е определен в приложение А3.

Член 2

1. Държавите-членки докладват на Комисията на всеки три години.

2. Първият доклад от държавите-членки се изпраща на Комисията през юни 2003 г., предоставяйки данни за емисиите през 2001 г. (или изборно за 2000 г. или 2002 г., когато няма данни за 2001 г.).

3. Вторият доклад на държавите-членки се изпраща на Комисията през юни 2006 г., осигурявайки данни за емисиите през 2004 г.

4. От годината Т = 2008 занапред и в зависимост от резултатите от втория цикъл доклади държавите-членки се насърчават да изпращат ежегодно следващите доклади на Комисията през месец декември на годината Т, осигурявайки данни за емисиите през годината Т – 1.

Член 3

1. Комисията ще подпомага националните подготвителни семинари, организирани от държавите-членки, и ще подготви „Документ — ръководство за въвеждането на EPER“ до декември 2000 г. с включване на представители на промишлеността и консултации с комитета, посочен в член 19 от Директива 96/61/ЕО.

2. „Документът — ръководство за въвеждане на EPER“ ще се отнася за докладите и статистическите данни, включително тълкуване на дефинициите, качеството на данните и управлението на данните, методите за измерване на емисиите и подсписъците от специфични за сектора замърсители за категориите източници, както са определени в приложение А3.

3. След всеки цикъл доклади Комисията ще публикува резултатите от докладите на държавите-членки и ще преглежда процеса на докладване в рамките на шест месеца от датите на предаване за държавите-членки, както е посочено в член 2.

Член 4

1. Държавите-членки предоставят всички докладвани данни по електронен път.

2. Комисията, подпомагана от Европейската агенция по околна среда, ще направи данните от докладите обществено достъпни чрез разпространение по Интернет.

3. Специфичните дефиниции, използвани във връзка с докладването на емисиите, са дадени в приложение А4.

Член 5

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 юли 2000 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26.

ПРИЛОЖЕНИЕ А1

Списък на замърсителите, подлежащи на докладване при надвишена прагова стойност

Замърсители/вещества	Идентификация	Въздух	Вода	Прагови концентрации за въздух в кг/година	Прагови концентрации за вода в кг/година
1. Проблеми за околната среда	( 13)	( 11)	(2)
CH4		х		100 000
CO		х		500 000
CO2		х		100 000 000
HFCs		х		100
N2O		х		10 000
NH3		х		10 000
HMVOC		х		100 000
NOx	като NO2	х		100 000
PFCs		х		100
SF6		х		50
SOx	като SO2	х		150 000
Общо — азот	като N		х		50 000
Общо — фосфор	като P		х		5 000
2. Метали и съединения	(8)	(8)	(8)
As и съединения	общо, като As	x	x	20	5
Cd и съединения	общо, като Cd	x	x	10	5
Cr и съединения	общо, като Cr	x	x	100	50
Cu и съединения	общо, като Cu	x	x	100	50
Hg и съединения	общо, като Hg	x	x	10	1
Ni и съединения	общо, като Ni	x	x	50	20
Pb и съединения	общо, като Pb	x	x	200	20
Zn и съединения	общо, като Zn	x	x	200	100
3. Хлорирани органични вещества	( 15)	( 12)	(7)
Дихлоретан-1,2 (DCE)		х	х	1 000	10
Дихлорметан (DCM)		х	х	1 000	10
Хлор-алкани (C10-13)			х		1
Хексахлорбензен (HCB)		х	х	10	1
Хексахлорбутадиен (HCBD)			х		1
Хексахлорциклохексан (HCH)		х	х	10	1
Халогенирани органични съединения	като АОХ		х		1 000
PCDD + PCDF (диоксини + фурани)	като Teq	х		0,001
Пентахлорфенол (PCP)		х		10
Тетрахлоретилен (PER)		х		2 000
Тетрахлорметан (TCM)		х		100
Трихлорбензени (TCB)		х		10
Трихлоретан-1,1,1 (TCE)		х		100
Трихлоретилен (TRI)		х		2 000
Трихлорметан		х		500
4. Други органични съединения	(7)	(2)	(6)
Бензен		х		1 000
Бензен, толуен, етилбензен, ксилени	като BTEX		х		200
Бромиран дифенилетер			х		1
Органотин — съединения	като общ Sn		х		50
Полициклични ароматни въглеводороди		х	х	50	5
Феноли	като общ C		х		20
Общ органичен въглерод (ТОС)	като общ C или COD/3		х		50 000
5. Други съединения	(7)	(4)	(3)
Хлориди	като общ Cl		х		2 000 000
Хлорин и неорганични съединения	като HCI	х		10 000
Цианиди	като общ CN		х		50
Флуориди	като общ F		х		2 000
Флуорин и неорганични съединения	като HF	х		5 000
HCN		х		200
PM10		х		50 000
Брой замърсители	50	37	26

ПРИЛОЖЕНИЕ А2

ПРИЛОЖЕНИЕ А3

Категории източници и NOSE-P кодове, подлежащи на докладване

IPPC	Дейности по приложение I (категории източници)	NOSE-P	NOSE-P процеси (разпределяне в NOSE-P групи)	SNAP 2
1.	Енергийна промишленост
1.1.	Инсталации за изгаряне > 50 MW	101.01	Горивни процеси > 300 MW (цяла група)	01-0301
		101.02	Горивни процеси > 50 и < 300 MW (цяла група)	01-0301
		101.04	Изгаряне в газови турбини (цяла група)	01-0301
		101.05	Изгаряне в стационарни двигатели (цяла група)	01-0301
1.2.	Минерални нефтени и газови рафинерии	105.08	Обработване на нефтени продукти (производство на горива)	0401
1.3.	Коксови пещи	104.08	Коксови пещи (производство на кокс, нефтени продукти и ядрено гориво	0104
1.4.	Въглищна газификация и заводи за втечняване	104.08	Други трансформации на твърдо гориво (производство на кокс, нефтени продукти и ядрено гориво)	0104
2.	Производство и обработка на метали
2.1/2.2/2.3/2.4/2.5/2.6.	Металообработваща промишленост и инсталации за печене и обгаряне на метални руди; инсталации за производство на черни и цветни метали	104.12	Първично и вторично производство на метали или синтерови заводи (металообработваща промишленост, включваща горивно изгаряне)	0303
		105.12	Характерни процеси в производството на метали и метални продукти (металообработваща промишленост)	0403
		105.01	Повърхностно третиране на метали и пластмаси (производствени процеси за общи нужди)
3.	Минерална промишленост
3.1/3.3/3.4/3.5.	Инсталации за производство на циментова шлака (> 500 т/ден), варовик (> 50 т/ден), стъкло (> 20 т/ден), минерални в-ва (> 20 т/ден), керамични продукти (> 75 т/ден)	104.11	Производство на гипс, асфалт, бетон, цимент, стъкло, влакна, тухли, керемиди или керамични продукти (минерална промишленост, включваща горивно изгаряне)	0303
3.2.	Инсталации за производство на азбест или продукти на азбестова основа	105.11	Производство на азбест или продукти на азбестова основа (минерална промишленост)	0406
4.	Химическа промишленост и химически инсталации за производство на:
4.1.	Основни органични химикали	105.09	Производство на органични химикали (химическа промишленост)	0405
4.1.	Основни органични химикали	107.03	Производство на органични продукти на базата на разтворители (употреба на разтворители)	0603
4.2/4.3.	Основни неорганични химикали и торове	105.09	Производство на неорганични химикали или NPK торове (химическа промишленост)	0404
4.4/4.6.	Биоциди и експлозиви	105.09	Производство на пестициди или експлозиви (химическа промишленост)	0405
4.5.	Фармацевтични продукти	107.03	Производство на фармацевтични продукти (употреба на разтворители)	0603
5.	Управление на отпадъците
5.1/5.2.	Инсталации за изхвърляне или преработка на опасни отпадъци (> 10 т/ден) или общински отпадъци (> 3 т/ден)	109.03	Изгаряне на опасни или общински отпадъци (горене на отпадъци и пиролиза)	0902
		109.06	Депа (изхвърляне на твърди отпадъци на повърхността)	0904
		109.07	Физикохимична и биологична обработка на отпадъците (друго управление на отпадъците)	0910
		105.14	Възстановяване на отпадни материали (рециклираща промишленост)	0910
5.3/5.4.	Инсталации за изхвърляне на нерискови отпадъци (> 50 т/ден) и депа (> 10 т/ден)	109.06	Депа (изхвърляне на твърди отпадъци на повърхността)	0904
5.3/5.4.		109.07	Физикохимична и биологична обработка на отпадъците (друго управление на отпадъците)	0910
6.	Други дейности по приложение I
6.1.	Промишлени заводи за целулоза от дървесина или други влакнодайни материали и хартия или производство на дъски (> 20 т/ден)	105.07	Производство на целулоза, хартия и хартиени продукти (цяла група)	0406
6.2.	Заводи за предварителна обработка на влакна или текстил (> 10 т/ден)	105.04	Производство на текстил и текстилни продукти (цяла група)	0406
6.3.	Заводи за щавене на кожи (> 12 т/ден)	105.05	Производство на кожа и кожени изделия (цяла група)	0406
6.4.	Кланици (> 50 т/ден), заводи за производство на мляко (> 200т/ден), други животински суровини (> 75 т/ден) или растителни суровини (> 300 т/ден)	105.03	Производство на хранителни продукти и напитки (цяла група)	0406
6.5	Инсталации за изхвърляне или рециклиране на животински трупове и животински отпадъци (> 10 т/ден)	109.03	Изгаряне на животинските трупове и животинските отпадъци (изгаряне на отпадъците и пиролиза)	0904
		109.06	Надземни контейнери (изхвърляне на твърдите отпадъци на повърхността)	0904
		105.14	Рециклиране на животински трупове/отпадъци (рециклираща промишленост)	0910
6.6.	Инсталации за птици (> 40 000), свине (> 2 000) или нерези (> 750)	110.04	Чревна ферментация за птичи тор (цяла група)	1004
6.6.		110.05	Управление на животински тор (цяла група)	1005
6.7.	Инсталации за повърхностно третиране на продукти, ползващи органични разтворители (> 200 т/година)	107.01	Нанасяне на боя (употреба на разтворители)	0601
		107.02	Обезмасляване, химическо чистене и електроника (употреба на разтворители)	0602
		107.03	Крайна обработка на текстил или щавене на кожи (употреба на разтворители)	0603
		107.04	Печатарска промишленост (употреба на разтворители)	0604
6.8.	Инсталации за производство на въглен или графит	105.09	Производство на въглен или графит (химическа промишленост)	0404

ПРИЛОЖЕНИЕ А4

Определения, използвани във връзка с EPER

Индекс	Значение
IPPC директива	Директива 96/61/ЕO на Съвета относно интегрираното преодоляване и контрола на замърсяването
Инсталация	Стационарна техническа единица, където се извършват една или повече дейности, изброени в приложение I към IPPC директивата, и всяка друга пряко свързана дейност, която има техническа връзка с дейностите, извършвани на това място, и която би могла да окаже влияние на емисиите и замърсяването
Дейност по приложение I	Дейност, изброена в приложение I към IPPC Директива 96/61/ЕO, както е обобщено и определено в приложение А3
EPER	Европейски регистър на вредните емисии
Замърсител	Единично вещество или група от вещества, както е изброено в приложение А1
Вещество	Всеки химичен елемент и неговите съединения, с изключение на радиоактивните вещества
Емисия	Пряко изпускане на замърсител във въздух или вода, както и непряко изпускане чрез пренос до обект извън завод за преработка на отпадни води
Обект	Промишлен комплекс с една или повече инсталации на едно място, където един оператор извършва една или повече дейности по приложение I
Разположение	Географското разположение на обекта
Цикъл доклади	Цикълът на цялостния докладен процес, състоящ се от събиране, потвърждаване, предоставяне, управление и разпространение на докладваните данни
NACE код	Стандартна номенклатура за икономически дейности
NOSE-P код	Стандартна номенклатура за източници на емисии
SNAP код	Номенклатура, използвана в други описи на емисии

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000D1753

L 202/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ № 1753/2000/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 юни 2000 година

за разработване на схема за мониторинг на средните специфични емисии на СО2 от нови леки автомобили

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (3), и в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 9 март 2000 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Крайната цел на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата е постигане на стабилизация на концентрациите на парникови газове в атмосферата на такова ниво, при което се избягва рискът от опасна антропогенна намеса в климатичната система. Протоколът от Киото към тази Рамкова конвенция, който беше договорен на Конференцията в Киото през декември 1997 г., съдържа разпоредби, предвиждащи намаляване на нивото на концентрациите на парникови газове.

(2)	Съгласно Протокола от Киото Общността е приела като цел да намали емисиите си за група парникови газове с 8 % спрямо нивата им от 1990 г. през периода от 2008 г. до 2012 г.

(3)	Протоколът от Киото изисква от страните, посочени в приложение I към протокола, да постигнат съществен напредък по отношение на изпълнението на поетите от тях задължения до 2005 г.

(4)	С Решение 93/389/ЕИО (4) се създава механизъм за мониторинг на емисиите на СО2 и други парникови газове в Общността.

(5)

Като признава значението на леките автомобили като източник на емисии на СО2, Комисията предложи Стратегия на Общността за намаляване на емисиите на СО2 от автомобилите и за повишаване икономичността на превозните средства. В своите заключения от 25 юни 1996 г. Съветът приветства подхода на Комисията.

(6)	Европейският парламент и Съветът формулираха цел от 120 g/km (5 литра/100 km за бензинови двигатели и 4,5 литра/100 km за дизелови двигатели) като средна стойност за емисиите на СО2 през 2005 г. (най-късно до 2010 г.).

(7)

Комисията понастоящем извършва проучвания, които целят във възможно най-кратък срок да бъдат разработени подходящи предложения за хармонизирани процедури за измерване на специфични емисии на СО2 от леки автомобили от категория N1 съгласно приложение II към Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки по отношение на типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (5).

(8)	Специфичните емисии на СО2 от новите леки автомобили в Общността се измерват на хармонизирана основа съгласно методология, установена с Директива 80/1268/ЕИО на Съвета от 16 декември 1980 г. относно емисиите на СО2 и разхода на гориво на моторните превозни средства (6).

(9)

Необходимо е да се разработят обективни процедури за мониторинг на специфичните емисии на СО2 от нови леки автомобили, продавани на територията на Общността, за да се провери доколко стратегията на Общността, посочена в съобщение на Комисията от 20 декември 1995 г., както и изпълнението на официално поетите задължения от страна на производителите на автомобили са ефективни. Настоящото решение предоставя такава схема. Комисията обяви, че в най-скоро време ще обсъди нуждата от правна рамка на споразуменията, които трябва да се сключат с организациите на производителите на автомобили, включително предприемането на мерки при неспазване на тези споразумения.

(10)	По смисъла на настоящото решение от държавите-членки следва да бъдат събирани само официални данни в съответствие с Директива 70/156/ЕИО.

(11)

Директива 70/156/ЕИО предвижда, че производителите трябва да издават сертификати за съответствие, които трябва да придружават всеки нов лек автомобил, и че държавите-членки трябва да разрешават регистриране и пускане в движение на нов лек автомобил само ако той е придружен от валиден сертификат за съответствие.

(12)

Настоящото решение не е предназначено за хармонизиране на националните системи за регистрация на автомобилите, а за надграждане на тези системи с цел да се гарантира събирането на минимален набор от данни, необходими за правилното функциониране на схемата на Общността за мониторинг на средните специфични емисии на СО2 от новите леки автомобили.

(13)	Желателно е да бъдат включени всички нови леки автомобили, използващи за задвижване алтернативни източници на енергия, които попадат в обхвата на Директива 70/156/ЕИО.

(14)	Тази схема за мониторинг следва да се прилага единствено по отношение на новите леки автомобили, които се регистрират за първи път в Общността и не са били регистрирани другаде преди това.

(15)	Необходимо е да бъдат поддържани контактите между Комисията и държавите-членки по отношение на контрола върху качеството на данните с цел да се осигури адекватно изпълнение на настоящото решение,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Настоящото решение установява схема за мониторинг на средните специфични емисии на СО2 от нови леки автомобили, регистрирани в Общността. То се прилага само за новите леки автомобили, които се регистрират за първи път в Общността и не са били регистрирани другаде преди това.

Член 2

По смисъла на настоящото решение:

„лек автомобил“ означава всяко моторно превозно средство от категория М1, както е определено в приложение II към Директива 70/156/ЕИО, и което попада в обхвата на Директива 80/1268/ЕИО. Терминът не включва превозни средства, които попадат в обхвата на Директива 92/61/ЕИО (7), и превозни средства със специален режим на движение, както е определено в член 4, параграф 1, буква а), второ тире от Директива 70/156/ЕИО;

2.	„новорегистриран автомобил“ означава лек автомобил, регистриран за първи път в Общността. Терминът изрично изключва моторни превозни средства, които са пререгистрирани във втора държава-членка или които вече са били регистрирани извън Общността;

3.	„сертификат за съответствие“ означава сертификата, посочен в член 6 от Директива 70/156/ЕИО;

4.	„специфични емисии на СО2“ означава емисиите от даден лек автомобил, измерени в съответствие с Директива 80/1268/ЕИО и установени в приложение VIII към Директива 70/156/ЕИО и приложени към документацията за типово одобрение;

„производител“ означава физическото или юридическото лице, което отговаря пред одобряващия орган за всички етапи в процеса на типово одобрение и осигурява съответствието на производството. Няма значение дали физическото или юридическото лице е пряко свързано с всички етапи на производството на превозното средство, система, компонент или отделен технически възел, които са обект на процеса на одобрение;

6.	„марка“ означава търговското наименование на производителя, което се посочва в сертификата за съответствие и в документацията за типово одобрение;

7.	„максимална мощност на новите леки автомобили“ означава максималната мощност на двигателя, която е посочена в сертификата за съответствие и в документацията за типово одобрение и е измерена в съответствие с Директива 80/1269/ЕИО (8);

8.	„маса“ означава масата на автомобила заедно с каросерията в работен ход, така както е посочено в сертификата за съответствие и в документацията за типово одобрение и е определено в раздел 2.6 от приложение I към Директива 70/156/ЕИО;

9.	„обем на двигателя“ означава обема на двигателя, както е посочен в сертификата за съответствие и в документацията за типово одобрение;

10.	„вид гориво“ означава горивото, за което типът на автомобила първоначално е бил одобрен и което е вписано в сертификата за съответствие и в документацията за типово одобрение;

11.	„регистрационен файл“ означава електронен файл, който съдържа информацията относно регистрацията на даден лек автомобил;

12.	„тип“, „вариант“, „версия“ означава различните превозни средства от дадена марка, които са обявени от производителя съгласно описанието в приложение IIБ към Директива 70/156/ЕИО и които се идентифицират еднозначно чрез буквено-цифрови знаци за тип, вариант и версия;

13.	„превозно средство, използващо за задвижване алтернативен източник на енергия“ означава всяко моторно превозно средство от категория М1, както е определено в приложение IIБ към Директива 70/156/ЕИО, което не попада в обхвата на Директива 80/1268/ЕИО;

14.

„документация за типово одобрение“ означава информационния пакет, съдържащ информационната папка, сертификата за типово одобрение и резултатите от изпитванията, които се обменят между националните органи по прилагане на процедурата за типово одобрение съгласно член 4, параграфи 5 и 6 от Директива 70/156/ЕИО.

Член 3

1. За целите на установяването на схемата, посочена в член 1, държавите-членки събират информацията, описана в приложение I, за всеки автомобил, посочен в този член, който е регистриран на тяхна територия.

2. Държавите-членки имат право да вземат информацията, посочена в параграф 1, или от документацията на Общността за типово одобрение, или от сертификата за съответствие.

3. Държавите-членки носят отговорност за валидността и качеството на данните, които събират. Държавите-членки вземат предвид потенциалните източници на грешки, описани в приложение II, предприемат стъпки за свеждане на тези грешки до минимум и изпращат на Комисията оценка, направена чрез статистически анализ или по друг начин, на процента неверни данни, заедно с доклада, упоменат в член 4, параграф 4.

4. Държавите-членки предприемат стъпки за подобряване на качеството на данните, събирани от тях, и по искане от страна на Комисията я уведомяват за това. Въз основа на тази информация Комисията може, след консултация със съответната държава-членка, да предложи мерки за подобряване качеството на данните, които се разглеждат от държавата-членка. На тази основа държавата-членка информира Комисията за по-нататъшните стъпки, които е предприела, когато е уместно, с оглед подобряване качеството на данните.

Член 4

1. Всяка календарна година държавите-членки съгласно методите, описани в приложение III, както за даден производител, така и общо за всички производители, определят следното:

а)

за всеки отделен вид гориво:

i)	общия брой на новорегистрираните леки автомобили, както е определено в приложение III, точка 1;

ii)	средните специфични емисии на СО2 от новорегистрираните леки автомобили, както е определено в приложение III, точка 2;

б)

за всеки вид гориво и за всяка отделна категория емисия на СО2, определена в приложение III, точка 3:

i)	броя на новорегистрираните леки автомобили;

ii)	средните специфични емисии на СО2, както е определено в приложение III, точка 3, втора алинея;

в)

за всеки вид гориво и за всяка отделна категория маса, определена в приложение III, точка 4:

i)	броя на новорегистрираните леки автомобили;

ii)	средните специфични емисии на СО2, както е определено в приложение III, точка 4, трета алинея;

iii)	средната маса, както е посочено в приложение III, точка 4, втора алинея (9);

г)

за всеки вид гориво и за всяка отделна категория максимална мощност, определена в приложение III, точка 5:

i)	броя на новорегистрираните леки автомобили;

ii)	средните специфични емисии на СО2, както е определено в приложение III, точка 5, трета алинея;

iii)	средната максимална мощност, както е посочено в приложение III, точка 5, втора алинея;

д)

за всеки вид гориво и за всяка отделна категория обем на двигателя, както е определено в приложение III, точка 6:

i)	броя на новорегистрираните леки автомобили;

ii)	средните специфични емисии на СО2, както е определено в приложение III, точка 6, трета алинея;

iii)	средния обем на двигателя, както е определено в приложение III, точка 6, втора алинея.

2. Освен това по отношение на превозните средства, използващи за задвижване алтернативни източници на енергия, държавите-членки определят броя на автомобилите от такъв тип, които са регистрирани на тяхна територия.

3. Ако начинът за измерване на масата на превозните средства, регистрирани на тяхна територия, е различен, държавите-членки информират Комисията за това.

4. Информацията, посочена в параграфи 1 и 2, се предава всяка година от държавите-членки на Комисията. Първото предаване на данните се осъществява не по-късно от 1 юли 2001 г. Следващите предавания на данните се извършват най-късно до 1 април всяка година и включват данните за мониторинг, събрани през предходната година. Данните се предават в съответствие с формата, посочен в приложение IV.

5. При поискване от Комисията държавите-членки предават също така пълния набор от данни, събрани съгласно член 3.

Член 5

Държавите-членки определят компетентен орган, който се грижи за събирането и предаването на информацията относно мониторинга, и информират Комисията за това не по-късно от шест месеца след влизането в сила на настоящото решение.

Член 6

Държавите-членки докладват на Комисията не по-късно от шест месеца след влизането в сила на настоящото решение за това, как възнамеряват да изпълняват неговите разпоредби. Въз основа на тези доклади Комисията може да поиска допълнителна информация или да поиска, след като се консултира с държавите-членки, извършването на някои промени в предлагания метод за изпълнение на решението.

Член 7

Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета най-късно до 31 декември 2002 г. за изпълнението на схемата за мониторинг, установена с настоящото решение.

Член 8

Данните, събрани чрез системата за мониторинг след 2003 г., служат като основа за мониторинг на поети доброволни задължения за намаляване на емисиите на СО2 от моторни превозни средства, договорени между Комисията и автомобилната индустрия, и ако това е необходимо, за тяхното преразглеждане.

Член 9

Всяка календарна година Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклад, който се основава на данните от мониторинга, получени от държавите-членки.

Член 10

Докладите, отнасящи се до междинните целеви години и до крайните целеви години (10), съдържат информация относно това, дали намаляването се дължи на техническите мерки, предприети от производителите, или на други мерки, например промяна в поведението на потребителите.

Член 11

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 22 юни 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

J. SÓCRATES

(1) ОВ С 231, 23.7.1998 г., стр. 6, и

ОВ С 83, 25.3.1999 г., стр. 9.

(2) ОВ С 40, 15.2.1999 г., стр. 8.

(3) Становище на Европейския парламент от 17 декември 1998 г. (ОВ С 98, 9.4.1999 г., стр. 240), Обща позиция на Съвета от 23 февруари 1999 г. (ОВ С 123, 4.5.1999 г., стр. 13) и Решение на Европейския парламент от 2 декември 1999 г. (ОВ С 194, 11.7.2000 г., стр. 46). Решение на Съвета от 16 май 2000 г. и Решение на Европейския парламент от 17 май 2000 г.

(4) Решение 93/389/ЕИО на Съвета от 24 юни 1993 г. относно механизъм за мониторинг на емисиите на СО2 и други парникови газове в Общността (ОВ L 167, 9.7.1993 г., стр. 31).

(5) ОВ L 42, 23.2.1970 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 98/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 11, 16.1.1999 г., стр. 25).

(6) ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 36. Директива, последно изменена с Директива 93/116/ЕО на Комисията (ОВ L 329, 30.12.1993 г., стр. 39).

(7) Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно типовото одобрение на двуколесни и триколесни моторни превозни средства (ОВ L 225, 10.8.1992 г., стр. 72). Директива, изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(8) Директива 80/1269/ЕИО на Съвета от 16 декември 1980 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки в областта на мощността на двигателите на моторните превозни средства (ОВ L 375, 31.12.1980 г., стр. 46). Директива, последно изменена с Директива 97/21/ЕО (ОВ L 125, 16.5.1997 г., стр. 31).

(9) Ако масата на лекия автомобил, която е посочена в документацията за типово одобрение или в сертификата за съответствие, е дадена в цифри като минимална и максимална стойност, държавите-членки предоставят само цифрата, която представлява максималната маса на дадения лек автомобил.

(10) Препоръка 1999/125/ЕО на Комисията (ОВ L 40, 13.2.1999 г., стр. 49),

Препоръка 2000/303/ЕО на Комисията (ОВ L 100, 20.4.2000 г., стр. 55) и

Препоръка 2000/304/ЕО на Комисията (ОВ L 100, 20.4.2000 г., стр. 57).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Данни, които трябва да бъдат събрани и предадени от държавите-членки за целите на схемата за мониторинг на СО2 при новите леки автомобили

По отношение на действието на общата схема на Общността за мониторинг на специфични емисии на СО2 от нови леки автомобили държавите-членки събират минимален обем информация за всеки нов лек автомобил, който е регистриран за първи път в Общността. Вземат се предвид само горива и двигатели, които са включени в законодателството на Общността за типово одобрение.

При регистриране на нов лек автомобил за първи път в Общността държавите-членки събират и съхраняват следните данни:

—	специфични емисии на СО2 (g/km),

—	вид гориво (например: бензин, дизел),

—	производител,

—	маса (kg),

—	максимална мощност (kW),

—	обем на двигателя (cm3).

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Качество и точност на данните

1. Въведение

Производителите разграничават отделните типове леки автомобили, които произвеждат, чрез обозначаването им като варианти и версии. По отношение на който и да е автомобил най-точните данни за емисии на СО2 са данните, цитирани за конкретната версия, към която той принадлежи. Следователно, за целите на схемата за мониторинг държавите-членки следва да събират само данни, които са характерни за дадена версия.

2. Използване на документацията за типово одобрение като източник на данни за мониторинг

а)

Информацията, която ще бъде използвана за целите на мониторинг на СО2/автомобилите (или която ще се включи в електронната база данни с оглед последваща употреба в схемата за мониторинг на СО2/автомобилите), трябва да се извлече от официалния „информационен пакет“, придружаващ нотификацията за предоставяне на типово одобрение, която се разпространява от националните органи по прилагане на процедурата за типово одобрение в държавите-членки и както е установено в Директива 70/156/ЕИО.

б)

Информационният пакет, който се разпространява от националния орган по прилагане на процедурата за типово одобрение, може да съдържа данни, характерни за няколко различни версии. Следователно е важно в информационния пакет да бъдат правилно определени верните данни за новорегистриран лек автомобил, когато той е предмет на разпоредбите на настоящото решение. Следователно данните за дадена версия се избират въз основа на цифрите, определящи „типа“, „варианта“ и „версията“ на автомобила, така както те са посочени в сертификата за съответствие. Сертификатът за съответствие задължително съдържа данни, които се отнасят за конкретната версия на дадения тип автомобил.

3. Потенциални източници на грешки

а) Извличане на данни, характерни за дадена версия, от документацията за типово одобрение

Има два важни потенциални източника на грешки, свързани с използването на документацията за типово одобрение като източник на данни за мониторинг за целите на настоящото решение. Първият може да възникне при преобразуването на данните, съдържащи се на хартиен носител в информационния пакет, в електронен формат, подходящ за използване от базата данни с документация за типово одобрение. Тук най-вероятно става дума за човешка грешка. Вторият се отнася до правилното извличане на данни от електронните бази данни с документация за типово одобрение. Данните относно правилната за дадения случай версия следва да се търсят в такива бази данни чрез уникалната комбинация от числа за типа, варианта и версията, които са посочени в сертификата за съответствие.

б) Прехвърляне на данни от сертификата за съответствие в електронния файл за регистрация

Когато данните са взети от сертификата за съответствие (на хартиен носител) и са въведени в електронен регистрационен файл по време на регистрацията на новия лек автомобил, има опасност да бъдат въведени неверни данни. Най-вероятният източник е човешка грешка.

в) Автоматично прехвърляне на данни от производителя към органите, извършващи регистрацията на превозните средства

В някои държави-членки от производителите се изисква да прехвърлят данни, съдържащи се в сертификата за съответствие, до регистриращите органи (или директно в регистрационни файлове) по електронен път. Естествено, съществува вероятност да бъдат прехвърлени неверни данни, поради което системите следва да бъдат валидирани.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Методология за определяне на информацията за мониторинг на СО2 при новите леки автомобили

Настоящото приложение описва информацията от мониторинга, която трябва да бъде съобщена на Комисията. Информацията от мониторинга се образува въз основа на необработените данни, събрани при първата регистрация на новите леки автомобили (описани в приложение I), в съответствие с описаните по-долу методи. Точният формат, в който тази информация следва да бъде съобщена на Комисията, е описан в приложение IV.

На този етап се вземат предвид само горива и двигатели, които са включени в законодателството на Общността за типово одобрение. В схемата за мониторинг се включва само информация, която се отнася за нови леки автомобили, които не са били регистрирани досега в Общността. Леки автомобили, които имат предишна регистрация в Общността или на друго място, се изключват изрично от разпоредбите на настоящото решение.

1. Брой на новорегистрираните леки автомобили, разграничени по вид гориво (Nf)

За всеки отделен вид гориво (напр. бензин и дизел) държавите-членки определят броя на новите леки автомобили, които са регистрирани за първи път на тяхна територия. За всеки вид гориво f броят на новорегистрираните леки автомобили се обозначава като N f .

2. Средни специфични емисии на СО2 от новорегистрираните леки автомобили, използващи определен вид гориво (Sf,ave)

Специфичната емисия на СО2, усреднена за всички новорегистрирани леки автомобили, използващи определен вид гориво (обозначена като S f,ave ), се изчислява от сумата на специфичните емисии на СО2 за всеки отделен новорегистриран лек автомобил, работещ с даден вид гориво, S f , разделена на броя на новорегистрираните леки автомобили, задвижвани със същия вид гориво, N f :

3. Разпределение на емисиите на СО2 от новите леки автомобили

Регистрира се броят на новорегистрираните леки автомобили от всеки вид гориво, които попадат във всяка една от посочените категории емисии на СО2. Категориите емисии на СО2 са: < 60, 60—80, 81—100, 101—120, 121—140, 141—160, 161—180, 181—200, 201—250, 251—300, 301—350, 351—450, > 450 g/km.

Ако броят на новите автомобили от дадена категория емисии на СО2, с, и вид гориво, f, се означи като N f,c , то средните емисии на СО2 за тези автомобили, C f,c,ave , се изчислява от сумата от отделните емисии на СО2, C f,c , от всеки нов автомобил, разделена на N f,c :

4. Разпределение на новите леки автомобили според масата

За всяка отделна категория маса: < 650, 650—750, 751—850, 851—950, 951—1 050, 1 051—1 150, 1 151—1 250, 1 251—1 350, 1 351—1 550, 1 551—1 750, 1 751—2 000, 2 001—2 250, 2 251—2 500, 2 501—2 800, и > 2 800 kg, се регистрират броят на новорегистрираните леки автомобили, използващи даден вид гориво, средната маса на тези автомобили и средните специфични емисии на СО2 от тях.

Ако броят на новите автомобили от определена категория маса, m, и даден вид гориво, f, се обозначи като N f,m , то средната маса на тези автомобили, M f,m,ave , се изчислява от сумата от отделните стойности на масата, M f,m , на всеки нов автомобил, разделена на N f,m :

Ако Sf,m е специфичната емисия на СО2 от отделните автомобили от дадена категория маса и вид гориво, то по аналогия средната специфична емисия на СО2 от тези автомобили се изразява по следния начин:

5. Разпределение на новорегистрираните леки автомобили според максималната мощност

За всяка една от следните категории максимална мощност: < 30, 30—40, 41—50, 51—60, 61—70, 71—80, 81—90, 91—100, 101—110, 111—120, 121—130, 131—140, 141—150, 151—160, 161—170, 171—180, 181—200, 201—250, 251—300, > 300 kW, се регистрират броят на новорегистрираните леки автомобили, използващи определен вид гориво, средната максимална мощност на тези автомобили и средните специфични емисии на СО2 от тях.

Ако броят на новите автомобили от дадена категория с определен обхват на мощността, p, и вид гориво, f, се обозначи като N f,p , то средната максимална мощност на тези автомобили, P f,p,ave , се изчислява от сумата от отделните стойности на максималната мощност P f,p на всеки нов автомобил, разделена на N f,p :

Ако S f,p е специфичната емисия на СО2 за отделните автомобили от конкретна категория максимална мощност и вид гориво, то по аналогия средната специфична емисия от СО2 от тези автомобили е равна на:

6. Разпределение на новорегистрираните леки автомобили според обема на двигателя

За всяка отделна категория обем на двигателя: < 700, 700—800, 801—900, 901—1 000, 1 001—1 100, 1 101—1 200, 1 201—1 300, 1 301—1 400, 1 401—1 500, 1 501—1 600, 1 601—1 700, 1 701—1 800, 1 801—1 900, 1 901—2 000, 2 001—2 100, 2 101—2 200, 2 201—2 400, 2 401—2 600, 2 601—2 800, 2 801—3 000, 3 001—3 500, 3 501—4 500, > 4 500 cm3, се регистрират броят на новорегистрираните леки автомобили, използващи даден вид гориво, средният обем на двигателя на тези автомобили и средните специфични емисии на СО2 от тях.

Ако броят на новите автомобили от дадена категория с определен обхват на обема на двигателя, c, и вид гориво, f, се обозначи като N f,c , то средният обем на двигателя на тези автомобили C f,c,ave , се изчислява от сумата от отделните стойности на обема на двигателя C f,c на всеки нов автомобил, разделена на N f,c :

Ако S f,c е специфичната емисия на СО2 от отделните автомобили, спадащи към определена категория обем на двигателя и вид гориво, то по аналогия средната специфична емисия на СО2 от тези автомобили се равнява на:

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Формат, в който информацията от мониторинга се изпраща на Комисията

По-долу е даден форматът, в който информацията от мониторинга, изчислена съгласно методологията, посочена в приложение III, се предава от държавите-членки на Комисията.

1. Специфични емисии на СО2 — усреднени данни за всички новорегистрирани леки автомобили, използващи едно и също гориво

За всеки отделен вид гориво държавите-членки предоставят броя на новорегистрираните леки автомобили и средната специфична емисия на СО2 от тези автомобили. Данните се представят в таблична форма, както е посочено по-долу, при което стойностите на емисиите на СО2 се закръгляват към най-близкото цяло число.

Вид гориво	Брой новорегистрирани леки автомобили	Средна специфична емисия на СО2 (g/km)
Бензин	…	…
Дизел	…	…
…	…

2. Средни специфични емисии на СО2 според производителя и вида гориво

Данните относно всички новорегистрирани леки автомобили трябва да бъдат групирани по производител и след това да бъдат подразделени според вида гориво (например бензин и дизел). За всяка подгрупа държавите-членки предоставят всички средни специфични емисии на СО2 и броя на леките автомобили, който е послужил за основа за изчисленията. Исканата информация трябва да бъде предадена в таблична форма, както е посочено по-долу. И в този случай стойностите на емисиите на СО2 се закръгляват към най-близкото цяло число.

Производител	Вид гориво	Брой новорегистрирани леки автомобили	Средна специфична емисия на СО2 (g/km)
…	Бензин	…	…
…	Дизел	…	…
…	…	…

3. Разпределение на емисиите на СО2 от целия парк нови леки автомобили

За всеки отделен вид гориво държавите-членки предоставят броя на новите леки автомобили, регистрирани във всяка отделна категория емисии на СО2, по производител и общо за всички производители, съгласно следния формат:

4. Разпределение на новите леки автомобили според масата, мощността и обема на двигателя

Характеристиките на автомобилите — маса, мощност и обем на двигателя — са били разделени на класове, при което на Комисията се съобщават обобщените данни за всеки клас. Исканите данни, по производител и общо за всички производители, се отнасят за средните отличителни характеристики (маса, мощност и обем на двигателя) и средната специфична емисия на СО2 за леките автомобили в класа. Стойностите на масата, мощността и обема на двигателя и специфичните емисии на СО2 се закръгляват към най-близкото цяло число.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000D0532

L 226/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 3 май 2000 година

за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци

(нотифицирано под номер С(2000) 1147)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/532/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (1), изменена с Директива 91/156/ЕИО (2), и по-специално член 1, буква а) от нея,

като взе предвид Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (3), и по-специално член 1, параграф 4, второ тире от нея,

като има предвид, че:

(1)	Няколко държави-членки са оповестили голям брой категории отпадъци, които те считат, че проявяват едно или повече от свойствата, изброени в приложение III към Директива 91/689/ЕИО.

(2)	Член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО изисква Комисията да разгледа нотификациите от държавите-членки с оглед изменението на списъка с опасни отпадъци, съдържащ се в Решение 94/904/ЕО на Съвета (4).

(3)

Всеки отпадък, включен в списъка на опасните отпадъци, трябва също да бъде включен в Европейския каталог на отпадъците, предвиден в Решение 94/3/ЕО на Комисията (5). Подходящо е, с оглед увеличаване на прозрачността на системата за вписване и опростяване на съществуващите разпоредби, да се създаде един списък на Общността, който да обединява списъка на отпадъците, предвиден в Решение 94/3/ЕО и този на опасните отпадъци, предвиден в Решение 94/904/ЕО.

(4)	Комисията се подпомага в тази задача от комитета, създаден по силата на член 18 от Директива 75/442/ЕИО.

(5)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището, изразено от горепосочения комитет,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приема списъка в приложението към настоящото решение.

Член 2

Отпадъци, класифицирани като опасни се счита, че проявяват едно или повече от свойствата, изброени в приложение III към Директива 91/689/ЕИО и по отношение на Н3—Н8, Н10 (6) и Н11 от това приложение, една или повече от следните характеристики:

—	точка на възпламеняване ≤ 55 °С,

—	едно или повече вещества, класифицирани (7) като силно токсични при обща концентрация ≥ 0,1 %,

—	едно или повече вещества, класифицирани като токсични при обща концентрация ≥ 3 %,

—	едно или повече вещества, класифицирани като вредни при обща концентрация ≥ 25 %,

—	едно или повече корозивни вещества, класифицирани с R35 при обща концентрация ≥ 1 %,

—	едно или повече корозивни вещества, класифицирани с R34 при обща концентрация ≥ 5 %,

—	едно или повече дразнещи вещества, класифицирани с R41 при обща концентрация ≥ 10 %,

—	едно или повече дразнещи вещества, класифицирани с R36, R37, R38, при обща концентрация ≥ 20 %,

—	едно или повече вещества, извеcтни като канцерогенни от категория 1 или 2 при обща концентрация ≥ 0,1 %,

—	едно или повече вещества, токсични за репродукцията от категория 1 или 2, класифицирани с R60, R61, при обща концентрация ≥ 0,5 %,

—	едно или повече вещества, токсични за репродукцията от категория 3, класифицирани с R62, R63, при обща концентрация ≥ 5 %,

—	едно или повече мутагенни вещества от категория 1 или 2, класифицирани с R46, при обща концентрация ≥ 0,1 %,

—	едно или повече мутагенни вещества от категория 3, класифицирани с R40, при обща концентрация ≥ 1 %,

Член 3

Държавите-членки могат да решат, в изключителни случаи, на основата на документални доказателства, представени по подходящия начин от притежателя, че специфичен отпадък, посочен в списъка като опасен, не проявява никое от свойствата, изброени в приложение III към Директива 91/689/ЕИО. Без да се засяга член 1, параграф 4, второ тире от Директива 91/689/ЕИО, държавите-членки могат да решат, в изключителни случаи, че отпадък, посочен в списъка като неопасен проявява едно или повече от свойствата, изброени в приложение III към Директива 91/689/ЕИО. Всички такива решения, взети от държавите-членки, се предават на Комисията ежегодно. Комисията съпоставя и проучва в светлината на тези решения дали списъкът на отпадъците и опасните отпадъци на Общността не трябва да бъде изменен.

Член 4

Държавите-членки предприемат мерките, необходими, за да се съобразят с настоящото решение, не по-късно от 1 януари 2002 г.

Член 5

Решение 94/3/ЕО и Решение 94/904/ЕО се отменят считано от 1 януари 2002 г.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 3 май 2000 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 47.

(2) ОВ L 78, 26.3.1991 г., стр. 32.

(3) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 20.

(4) ОВ L 356, 31.12.1994 г., стр. 14.

(5) ОВ L 5, 7.1.1994 г., стр. 15.

(6) В Директива 92/32/ЕИО на Съвета (ОВ L 154, 5.6.1992 г., стр. 1) относно седмо изменение на Директива 67/548/ЕИО беше въведен терминът „токсичен за репродукцията“. Той замени термина „тератогенен“ и има по-точно определение, без да изменя концепцията. Следователно, той е еквивалентът на Н10 в приложение III към Директива 91/689/ЕИО.

(7) Класификацията, както и R фразите, са посочени в Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (ОВ L 196, 16.8.1967 г., стр. 1.) и последващи ѝ изменения. Пределните концентрациите се отнасят до тези, предвидени в Директива 88/379/ЕИО на Съвета от 7 юни 1998 г за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни препарати (ОВ L 187, 16.7.1988 г., стр. 14.) и последващите ѝ изменения.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците и член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО относно опасните отпадъци

Въведение

Настоящият списък е хармонизиран списък на отпадъците. Той ще бъде периодично преглеждан, и ако е необходимо, ревизиран в съответствие с член 18 от Директива 75/442/ЕИО. Включването на материал в списъка обаче, не означава че материалът е отпадък при всички обстоятелства. Материали се считат за отпадъци само когато е спазена дефиницията за отпадък в член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО.

2.	Отпадъците, включени в списъка, попадат под действието на разпоредбите на Директива 75/442/ЕИО, освен когато се прилага член 2, параграф 1, буква б) от тази директива.

Различните типове отпадъци в списъка са изцяло дефинирани от шестцифрения код за отпадъка и съответните двуцифрени и четирицифрени заглавия на главите. Това означава, че следните стъпки следва да бъдат взети за идентифициране на даден отпадък в списъка.

3.1.

Да се идентифицира източникът, генериращ отпадъка в глави 01—12 или 17—20 и да се идентифицира подходящият шестцифрен код на отпадъка (с изключение на кодовете, завършващи на 99 от тези глави). Да се отбележи, че дадена специфична производствена единица може да се наложи да класифицира своите дейности по няколко глави. Например, производител на автомобили може да открие своите отпадъци вписани в глави 12 (отпадъци от формиране и повърхностно третиране на метали), 11 (неорганични отпадъци, съдържащи метали от третиране на метали и покриване на метали) и 08 (отпадъци от използването на покрития), в зависимост от различните стъпки на процеса.

3.2.	Ако не може да бъде намерен подходящ код на отпадъка в глави 01—12 или 17—20, следва да се прегледат глави 13, 14 и 15 за идентифициране на отпадъка.

3.3.	Ако никой от тези кодове за отпадъци не е приложим, отпадъкът следва да се идентифицира според глава 16.

3.4.	Ако отпадъкът не е и в глава 16, следва да се използва код 99 (отпадъци, неспецифицирани по друг начин) в раздела на списъка, съответстващ на идентифицираната дейност в стъпка едно.

4.	Всеки отпадък, отбелязан със звездичка (*) се счита за опасен отпадък по силата на член 1, параграф 4, първо тире от Директива 91/689/ЕИО за опасните отпадъци, и попада под разпоредбите на тази директива, освен ако се прилага член 1, параграф 5 от тази директива.

За целта на настоящото решение, „опасно вещество“ означава всяко вещество, което е било, или ще бъде класифицирано като опасно в Директива 67/548/ЕИО и измененията ѝ; „тежък метал“ означава всяко съединение на антимон, арсен, кадмий, хром (VI), мед, олово, живак, никел, селен, телур, талий и калай, включително тези метали в метална форма, доколкото те са класифицирани като опасни вещества.

Ако даден отпадък е идентифициран като опасен чрез специфично или общо позоваване за опасни вещества, отпадъкът е опасен само ако концентрацията на тези вещества са такива (например процент по тегло), че отпадъкът проявява едно или повече от свойствата, изброени в приложение III към Директива 91/689/ЕИО на Съвета. По отношение на Н3—Н8, Н10 и Н11 се прилага член 2 от настоящото решение. За характеристиките Н1, Н2, Н9 и Н12—Н14, член 2 от настоящото решение не представя понастоящем спецификация.

Следните правила са били използвани за номерирането на пунктовете в списъка: за тези отпадъци, които не са били променени, са използвани кодовите номера от Решение 94/3/ЕО. Кодовете за отпадъци, които са били променени, са премахнати и остават неизползвани с оглед избягване на объркване след прилагането на новия списък. Отпадъците, които са били прибавени, са получили код, който не е бил използван в Решение 94/3/ЕО.

ИНДЕКС

Глави от списъка

Двуцифрени

01	Отпадъци, в резултат на експлоатация, минно дело, подготовка и по-нататъшно третиране на минерали и кариерно дело
02	Отпадъци от селското стопанство, градинарството, лова, риболова и аквакултурно първично производство, подготовка и преработка на храни
03	Отпадъци от преработката на дървесина и производството на хартия, картон, пулп, плоскости и мебели
04	Отпадъци от кожарската, кожената и текстилната промишленост
05	Отпадъци от рафинирането на нефт, пречистването на природен газ и пиролитно третиране на въглища
06	Отпадъци от неорганични химически процеси
07	Отпадъци от органични химически процеси
08	Отпадъци от производството, формулирането, доставката и употребата на покрития (бои, лакове и стъклообразни емайли), лепила, запечатващи вещества и печатарски мастила
09	Отпадъци от фотографската промишленост
10	Неорганични отпадъци от термални процеси
11	Неорганични отпадъци, съдържащи метал от третиране и облицовка на метали и хидрометалургия за цветни метали
12	Отпадъци от формиране и повърхностно третиране на метали и пластмаси
13	Маслени отпадъци (освен хранителни масла 05 и 12)
14	Отпадъци от органични вещества, използвани като разтворители (освен 07 и 08)
15	Отпадъчни опаковки; абсорбатори, кърпи за бърсане, филтърни материали и защитно облекло, неспецифицирано по друг начин
16	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин в списъка
17	Строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване (включително от изграждане на пътища)
18	Отпадъци от хуманното или ветеринарното здравеопазване и/или свързани с тях научни изследвания (освен кухненски и ресторантски отпадъци, не произлизащи от пряко здравеопазване)
19	Отпадъци от съоръжения за третиране на отпадъците, пречиствателни станции за отпадни води извън производствената площадка и водната промишленост
20	Общински отпадъци и подобни търговски, промишлени и учрежденски отпадъци включително разделно събрани фракции

01	ОТПАДЪЦИ В РЕЗУЛТАТ НА ЕКСПЛОАТАЦИЯ, МИННО ДЕЛО, ПОДГОТОВКА И ПО-НАТАТЪШНО ТРЕТИРАНЕ НА МИНЕРАЛИ И КАРИЕРНО ДЕЛО
01 01	Отпадъци от екскавация на минерали
01 01 01	Отпадъци от екскавация на металоносни минерали
01 01 02	Отпадъци от екскавация на неметалоносни минерали
01 02	Отпадъци от подготовка на минерали
01 02 01	Отпадъци от подготовката на металоносни минерали
01 02 02	Отпадъци от подготовката на неметалоносни минерали
01 03	Отпадъци от по-нататъшна физическа и химическа преработка на металоносни минерали
01 03 01	Остатъци
01 03 02	Прахови отпадъци и отпадъци под форма на пудра
01 03 03	Червена кал от производството на двуалуминиев триоксид
01 03 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
01 04	Отпадъци от по-нататъшна физическа и химическа преработка на неметалоносни минерали
01 04 01	Отпадъчен чакъл и натрошени скали
01 04 02	Отпадъчен пясък и глини
01 04 03	Прахови отпадъци и отпадъци под форма на пудра
01 04 04	Отпадъци от поташ и преработка на каменна сол
01 04 05	Отпадъци от промиването и почистването на минерали
01 04 06	Отпадъци от каменоделство и рязане на камък
01 04 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
01 05	Кал от сондиране и други сондажни отпадъци
01 05 01	Кал и отпадъци от сондиране, съдържащи нефт
01 05 02	Сондажна кал и отпадъци, съдържащи барит
01 05 03	Сондажна кал и отпадъци, съдържащи хлорид
01 05 04	Кал и отпадъци от пресноводно сондиране
01 05 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02	ОТПАДЪЦИ ОТ СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО, ГРАДИНАРСТВОТО, ЛОВА, РИБОЛОВА И АКВАКУЛТУРНОТО ПЪРВИЧНО ПРОИЗВОДСТВО, ПОДГОТОВКАТА И ПРЕРАБОТКАТА НА ХРАНИ
02 01	Отпадъци от първично производство
02 01 01	Утайки от миене и почистване
02 01 02	Отпадъци от животинска тъкан
02 01 03	Отпадъци от растителна тъкан
02 01 04	Отпадъчни пластмаси (освен опаковъчни)
02 01 05*	Агрохимически отпадъци
02 01 06	Животински екскременти, урина и оборски тор (включително замърсена слама), отпадни течности, събирани поотделно и третирани извън съоръжението
02 01 07	Отпадъци от горското стопанство
02 01 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 02	Отпадъци от подготовката и преработката на месо, риба и други храни от животински произход
02 02 01	Утайки от миене и почистване
02 02 02	Отпадъци от животинска тъкан
02 02 03	Материали, неподходящи за консумация или преработка
02 02 04	Утайки от третирането на отпадни течности в съоръжението
02 02 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 03	Отпадъци от плодове, зеленчуци, зърнени храни, хранителни масла, какао, кафе, чай и подготовка и преработка на тютюн; преработка на тютюн; производство на консерви
02 03 01	Утайки от измиването, почистването, обелването, центрофугирането и отделянето
02 03 02	Отпадъци от консервиращи агенти
02 03 03	Отпадъци от екстракция на разтворител
02 03 04	Материали, неподходящи за консумация или преработка
02 03 05	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
02 03 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 04	Отпадъци от преработката на захар
02 04 01	Пръст от почистването и измиването на цвеклото
02 04 02	Неспецифициран калциев карбонат
02 04 03	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
02 04 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 05	Отпадъци от млечната промишленост
02 05 01	Материали, неподходящи за консумация или преработка
02 05 02	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
02 05 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 06	Отпадъци от хлебарската и сладкарската промишленост
02 06 01	Материали, неподходящи за консумация или преработка
02 06 02	Отпадъци от консервиращи агенти
02 06 03	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
02 06 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
02 07	Отпадъци от производството на алкохолни и безалкохолни напитки (освен кафе, чай и какао)
02 07 01	Отпадъци от измиването, почистването и механичното редуциране на суровините
02 07 02	Отпадъци от дестилирането на спирт
02 07 03	Отпадъци от химическо третиране
02 07 04	Материали, неподходящи за консумация или преработка
02 07 05	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
02 07 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
03	ОТПАДЪЦИ ОТ ПРЕРАБОТКАТА НА ДЪРВЕСИНА И ПРОИЗВОДСТВОТО НА ХАРТИЯ, КАРТОН, ПУЛП, ПЛОСКОСТИ И МЕБЕЛИ
03 01	Отпадъци от преработката на дървесина и производството на плоскости и мебели
03 01 01	Отпадъчна дървесна кора и корк
03 01 02	Стърготини
03 01 03	Талаш, парчета дърво, повредена дървесина/талашит/фурнир
03 01 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
03 02	Отпадъци от консервирането на дървесина
03 02 01*	Нехалогенирани органични консерванти за дървесина
03 02 02*	Органохлорирани консерванти за дървесина
03 02 03*	Органометални консерванти за дървесина
03 02 04*	Неорганични консерванти за дървесина
03 03	Отпадъци от пулп, производството и преработката на хартия и картон
03 03 01	Дървесна кора
03 03 02	Остатъци и утайки от зелен разтвор (от третиране и черен разтвор)
03 03 03	Утайки от избелване при хидрохлорни и хлорни процеси
03 03 04	Утайки от избелване при други избелващи процеси
03 03 05	Утайки от премахване на мастило от рециклирането на хартия
03 03 06	Утайка от фибри и хартия
03 03 07	Остатъци от рециклирането на хартия и картон
03 03 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
04	ОТПАДЪЦИ ОТ КОЖАРСКАТА, КОЖЕНАТА И ТЕКСТИЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
04 01	Отпадъци от кожарската и кожената промишленост
04 01 01	Изрезки и отпадъци, отделени с вар
04 01 02	Отпадъци от варосване
04 01 03*	Отпадъци от обезмасляване, съдържащи разтворители без течна фаза
04 01 04	Щавеща течност, съдържаща хром
04 01 05	Щавеща течност, несъдържаща хром
04 01 06	Утайки, особено от третиране на производствената площадка на отпадните течности, съдържащи хром
04 01 07	Утайки, особено от третиране на производствената площадка на отпадните течности, несъдържащи хром
04 01 08	Отпадъчна щавена кожа (сини платна, обрезки, изрезки, омекотяващ прах), съдържаща хром
04 01 09	Отпадъци от обработване и апретиране
04 01 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
04 02	Отпадъци от текстилната промишленост
04 02 01	Отпадъци от непреработени текстилни влакна и други естествени фиброви вещества, главно от растителен произход
04 02 02	Отпадъци от непреработени текстилни влакна, главно от животински произход
04 02 03	Отпадъци от непреработени текстилни влакна, главно от изкуствен или синтетичен произход
04 02 04	Отпадъци от непреработени смесени текстилни влакна преди предене и тъкане
04 02 05	Отпадъци от преработени текстилни влакна, главно от растителен произход
04 02 06	Отпадъци от преработени текстилни влакна, главно от животински произход
04 02 07	Отпадъци от преработени влакна главно от изкуствен или синтетичен произход
04 02 08	Отпадъци от преработени смесени текстилни влакна
04 02 09	Отпадъци от композитни материали (импрегниран текстил, еластомер, пластомер)
04 02 10	Органична материя от естествени продукти (например мазнина, восък)
04 02 14*	Отпадъци от апретура, съдържащи органични разтворители
04 02 15	Отпадъци от апретура, освен тези, споменати в 04 02 14
04 02 16*	Бои и пигменти, съдържащи опасни вещества
04 02 17	Бои и пигменти, освен тези, споменати в 04 02 16
04 02 19*	Утайки от третиране на производствената площадка на отпадните течности, съдържащи опасни вещества
04 02 20	Утайки от третиране на производствената площадка на отпадните течности освен тези, споменати в 04 02 19
04 02 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
05	ОТПАДЪЦИ ОТ РАФИНИРАНЕТО НА НЕФТ, ПРЕЧИСТВАНЕТО НА ПРИРОДЕН ГАЗ И ПИРОЛИТНО ТРЕТИРАНЕ НА ВЪГЛИЩА
05 01	Мазни утайки и твърди отпадъци
05 01 02	Утайки от изсолване
05 01 03*	Дънни утайки от танкери
05 01 04*	Кисели алкилни утайки
05 01 05*	Нефтени разливи
05 01 06	Утайки от предприятието, съоръжението и поддържащи операции
05 01 07*	Кисели катрани
05 01 08*	Други катрани
05 01 09*	Утайки от третиране на производствената площадка на отпадните течности, съдържащи опасни вещества
05 01 10	Утайки от третиране на производствената площадка на отпадните течности, освен тези, споменати в 05 01 09
05 01 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
05 02	Немазни утайки и твърди отпадъци
05 02 01	Утайки от захранваща вода за бойлери
05 02 02	Отпадъци от охладителни колони
05 02 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
05 04	Изразходвани филтърни глини
05 04 01*	Изразходвани филтърни глини
05 05	Отпадъци от десулфуризация на нефт
05 05 01	Отпадъци, съдържащи сяра
05 05 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
05 06	Отпадъци от пиролитно третиране на въглища
05 06 01*	Киселинни катрани
05 06 02	Асфалт
05 06 03*	Други катрани
05 06 04	Отпадъци от охладителни колони
05 06 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
05 07	Отпадъци от пречистването на природен газ
05 07 01*	Утайки, съдържащи живак
05 07 02	Отпадъци, съдържащи сяра
05 07 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
05 08	Отпадъци от регенериране на нефт
05 08 01*	Използвани филтърни глини
05 08 02*	Киселинни катрани
05 08 03*	Други катрани
05 08 04*	Водни течни отпадъци от регенерирането на нефт
05 08 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06	ОТПАДЪЦИ ОТ НЕОРГАНИЧНИ ХИМИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ
06 01	Отпадъчни киселинни разтвори
06 01 01*	Сярна киселина и серниста киселина
06 01 02*	Хидрохлорна киселина
06 01 03*	Хидрофлуорна киселина
06 01 04*	Фосфорна и фосфориста киселина
06 01 05*	Азотна киселина и азотиста киселина
06 01 99*	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 02	Отпадъчни разтвори на основи
06 02 01*	Калциев хидроксид
06 02 02*	Сода
06 02 03*	Амоняк
06 02 99*	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 03	Отпадъчни соли и техни разтвори
06 03 01	Карбонати (освен 02 04 02)
06 03 02	Солни разтвори, съдържащи сулфити или сулфиди
06 03 03	Твърди соли, съдържащи сулфити или сулфиди
06 03 04	Солни разтвори, съдържащи хлориди, флуориди и халиди
06 03 05	Твърди соли, съдържащи хлориди, флуориди и други халогенирани твърди соли
06 03 06	Солни разтвори, съдържащи фосфати и свързани твърди соли
06 03 07	Фосфати и свързани твърди соли
06 03 08	Солни разтвори, съдържащи нитрати и свързани съединения
06 03 09	Твърди соли, съдържащи нитриди (нитрометални)
06 03 10	Твърди соли, съдържащи амоняк
06 03 11*	Соли и разтвори, съдържащи цианиди
06 03 12	Соли и разтвори, съдържащи органични съединения
06 03 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 04	Отпадъци, съдържащи метал
06 04 01	Метални оксиди
06 04 02*	Метални соли (освен 06 03)
06 04 03*	Отпадъци, съдържащи арсен
06 04 04*	Отпадъци, съдържащи живак
06 04 05*	Отпадъци, съдържащи други тежки метали
06 04 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 05	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка
06 05 02*	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
06 05 03	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, споменати в 06 05 02
06 06	Отпадъци от серни химически процеси (производството и трансформация) и десулфуризационни процеси
06 06 01	Отпадъци, съдържащи сяра
06 06 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 07	Отпадъци от халогенни химически процеси
06 07 01*	Отпадъци, съдържащи азбест от електролиза
06 07 02*	Активиран въглен от производството на хлор
06 07 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 08	Отпадъци от производството на силикон и силиконови деривати
06 08 01	Отпадъци от производството на силикон и силиконови деривати
06 09	Отпадъци от фосфорни химически процеси
06 09 01	Фосфогипс
06 09 02	Фосфорна шлака
06 09 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 10	Отпадъци от азотни химически процеси и производството на торове
06 10 01	Отпадъци от азотни химически процеси и производството на торове
06 11	Отпадъци от производството на неорганични пигменти и матиращи вещества
06 11 01	Гипс от производството на титанов диоксид
06 11 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
06 13	Отпадъци от неорганични химически процеси
06 13 01*	Неорганични пестициди, биоциди и агенти за консервиране на дървесина
06 13 02*	Използван активиран въглен (освен 06 07 02)
06 13 03	Въглеродни сажди
06 13 04*	Отпадъци от преработката на азбест
06 13 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07	ОТПАДЪЦИ ОТ ОРГАНИЧНИ ХИМИЧЕСКИ ПРОЦЕСИ
07 01	Отпадъци от производство, формулиране, доставяне и употреба (ПФДУ) на основни органични химикали
07 01 01*	Водни миещи течности и матерни разтвори
07 01 03*	Органични халогенирани разтворители, водни миещи течности и матерни разтвори
07 01 04*	Други органични разтворители, водни миещи течности и матерни разтвори
07 01 07*	Халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 01 08*	Други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 01 09*	Халогениран филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 01 10*	Друг филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 01 11*	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 01 12	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, споменати в 07 01 11
07 01 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 02	Отпадъци от ПФДУ на пластмаси, синтетична гума и изкуствени влакна
07 02 01*	Водни миещи течности и матерни разтвори
07 02 03*	Органични халогенирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 02 04*	Други органични халогенирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 02 07*	Халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 02 08*	Други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 02 09*	Халогениран филтърен клей и изразходвани абсорбатори
07 02 10*	Друг филтърен клей, изразходвани абсорбатори
07 02 11*	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 02 12	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, споменати в 07 02 11
07 02 13	Отпадъчна пластмаса
07 02 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 03	Отпадъци от ПФДУ на органични бои и пигменти (освен 06 11)
07 03 01*	Водни миещи течности и матерни разтвори
07 03 03*	Органични халогенирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 03 04*	Други органични разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 03 07*	Халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 03 08*	Други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 03 09*	Халогениран филтърен клей, използвани абсорбатори
07 03 10*	Друг филтърен клей и използвани абсорбатори
07 03 11*	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 03 12	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, споменати в 07 03 11
07 03 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 04	Отпадъци от ПФДУ на органични пестициди (освен 02 01 05)
07 04 01*	Водни миещи течности и матерни разтвори
07 04 03*	Органични халогенирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 04 04*	Други органични разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 04 07*	Халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 04 08*	Други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 04 09*	Халогениран филтърен клей, изразходвани абсорбатори
07 04 10*	Друг филтърен клей, изразходвани абсорбатори
07 04 11*	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 04 12	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, споменати в 07 04 11
07 04 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 05	Отпадъци от ПФДУ на фармацевтични продукти
07 05 01*	Водни миещи течности и матерни разтвори
07 05 03*	Органични халогенирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 05 04*	Други органични разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 05 07*	Халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 05 08*	Други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 05 09*	Халогениран филтърен клей, използвани абсорбатори
07 05 10*	Друг филтърен клей, изразходвани абсорбатори
07 05 11*	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 05 12	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, споменати в 07 05 11
07 05 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 06	Отпадъци от ПФДУ на масла, мазнини, сапуни, детергенти, дезинфектанти и козметика
07 06 01*	Водни миещи течности и матерни разтвори
07 06 03*	Органични халогенирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 06 04*	Други органични разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 06 07*	Халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 06 08*	Други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 06 09*	Халогениран филтърен клей, използвани абсорбатори
07 06 10*	Друг филтърен клей, използвани абсорбатори
07 06 11*	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 06 12	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, споменати в 07 06 11
07 06 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
07 07	Отпадъци от ПФДУ на финни химикали и химически продукти, неспецифицирани по друг начин
07 07 01*	Водни миещи течности и матерни разтвори
07 07 03*	Органични халогенирани разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 07 04*	Други органични разтворители, миещи течности и матерни разтвори
07 07 07*	Халогенирани неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 07 08*	Други неподвижни дъна и остатъци от реакции
07 07 09*	Халогениран филтърен клей и използвани абсорбатори
07 07 10*	Друг филтърен клей и използвани абсорбатори
07 07 11*	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка съдържащи опасни вещества
07 07 12	Утайки от третиране на отпадъчни течности на производствената площадка освен тези, споменати в 07 07 11
07 07 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
08	ОТПАДЪЦИ ОТ ПРОИЗВОДСТВОТО, ФОРМУЛИРАНЕТО, ДОСТАВЯНЕТО И УПОТРЕБАТА (ПФДУ) НА ПОКРИТИЯ (БОИ, ЛАКОВЕ И СТЪКЛООБРАЗНИ ЕМАЙЛИ), ЛЕПИЛА, ЗАПЕЧАТВАЩИ ВЕЩЕСТВА И ПЕЧАТАРСКИ МАСТИЛА
08 01	Отпадъци от ПФДУ и премахването на боя и лак
08 01 11*	Отпадъчна боя и лак, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 01 12	Отпадъчна боя и лак, освен тези, споменати в 08 01 11
08 01 13*	Утайки от боя и лак, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 01 14	Утайки от боя и лак, освен тези, споменати в 08 01 13
08 01 15*	Водни утайки, съдържащи боя или лак, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 01 16
08 01 17*	Водни утайки, съдържащи боя или лак, освен тези, споменати в 08 01 15
08 01 18	Отпадъци от премахването на боя или лак, освен тези, споменати в 08 01 17
08 01 19*	Водни суспензии, съдържащи боя или лак, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 01 20	Водни суспензии, съдържащи боя или лак, освен тези, споменати в 08 01 19
08 01 21*	Отпадъчен препарат за премахване на боя или лак
08 01 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
08 02	Отпадъци от ПФДУ на други покрития (включително керамични материали)
08 02 01	Отпадъчни покривни прахове
08 02 02	Водни утайки, съдържащи керамични материали
08 02 03	Водни суспензии, съдържащи керамични материали
08 02 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
08 03	Отпадъци от ПФДУ на печатарски мастила
08 03 01*	Отпадъчно мастило, съдържащо халогенирани разтворители
08 03 02*	Отпадъчно мастило, съдържащо нехалогенирани разтворители
08 03 03	Отпадъци от мастило на водна основа
08 03 04	Изсушено мастило
08 03 05*	Мастилени утайки, съдържащи халогенирани разтворители
08 03 06*	Мастилени утайки, съдържащи нехалогенирани разтворители
08 03 07	Утайки от воден разтвор, които съдържат печатарски мастила
08 03 08	Отпадъчни води, които съдържат печатарски мастила
08 03 09	Отпадъчен тонер за принтери (включително касетите)
08 03 10*	Отпадъчни органични разтворители, използвани за почистване
08 03 11*	Отпадъчни разтвори от ецване/гравиране
08 03 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
08 04	Отпадъци от ПФДУ на лепила и запечатващи вещества (включително продукти за водоустойчивост)
08 04 09*	Отпадъчни лепила и запечатващи вещества, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 04 10
08 04 11*	Утайки от лепила и запечатващи вещества, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 04 12	Утайки от лепила и запечатващи вещества, освен тези, споменати в 08 04 11
08 04 13*	Водни утайки, съдържащи лепила и запечатващи вещества, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 04 14	Водни утайки, съдържащи лепила и запечатващи вещества, водни утайки, съдържащи лепила и запечатващи вещества, освен тези, споменати в 08 04 13
08 04 15*	Водни течни отпадъци, съдържащи лепила и запечатващи вещества, съдържащи органични разтворители или други опасни вещества
08 04 16	Водни течни отпадъци, съдържащи лепила и запечатващи вещества, освен тези, споменати в 08 04 15
08 04 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
08 05	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
08 05 01*	Отпадъчни изоцианати
09	ОТПАДЪЦИ ОТ ФОТОГРАФСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
09 01	Отпадъци от фотографската промишленост
09 01 01*	Проявител на водна основа и активиращи течности
09 01 02*	Разтвори от проявител на водна основа за офсетови платки
09 01 03*	Разтвори от провявител на основата на разтворител
09 01 04*	Фиксиращи разтвори
09 01 05*	Избелващи разтвори и разтвори за фиксиране на избелвател
09 01 06*	Отпадъци, съдържащи сребро от третиране на фотографски отпадъци на производствената площадка
09 01 07	Фотографски филм и хартия, съдържащи сребърни съединения
09 01 08	Фотографски филм и хартия, несъдържащи сребърни съединения
09 01 10	Фотографски апарати за еднократна употреба без батерии
09 01 11*	Фотографски апарати за еднократна употреба съдържащи батерии, включени в 16 06 01, 16 06 02 или 16 06 03
09 01 12	Фотографски апарати за еднократна употреба съдържащи батерии, освен тези, споменати в 09 01 11
09 01 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10	НЕОРГАНИЧНИ ОТПАДЪЦИ ОТ ТЕРМАЛНИ ПРОЦЕСИ
10 01	Отпадъци от електроцентрали и други горивни предприятия (освен 19)
10 01 01	Дънна пепел
10 01 02	Въглищна летлива пепел
10 01 03	Торф и (нетретирана) летлива пепел от дървесина
10 01 04*	Мазна летлива пепел
10 01 05	Отпадъци от реакции, основани на калций от десулфуризация в твърда форма на димен газ
10 01 06	Други твърди отпадъци от газово третиране
10 01 07	Отпадъци от реакции, основани на калций от десулфуризация на димен газ в утаечна форма
10 01 08	Други утайки от газово третиране
10 01 09*	Сярна киселина
10 01 11	Водни утайки от почистването на бойлери
10 01 12	Използвани облицовки и рефрактори
10 01 13*	Летлива пепел от емулсирани въглеводороди, използвани като гориво
10 01 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 02	Отпадъци от промишлеността за желязо и стомана
10 02 01	Отпадъци от преработката на шлака
10 02 02	Непреработена шлака
10 02 05	Други утайки
10 02 06	Изразходвани облицовки и рефрактори
10 02 07*	Твърди отпадъци от газовото третиране, съдържащи опасни вещества
10 02 08	Твърди отпадъци от газово третиране на електрически аркови пещи, различни от тези, споменати в 10 02 07
10 02 09	Твърди отпадъци от газово третиране при други видове обработка на желязо и стомана
10 02 10	Фрезови стружки
10 02 11*	Отпадъци от третиране с охлаждаща вода съдържащи масло
10 02 12	Други отпадъци от третиране с охлаждаща вода
10 02 13*	Утайки от газово третиране, съдържащи опасни вещества
10 02 14	Утайки от газово третиране, освен тези, споменати в 10 02 13
10 02 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 03	Отпадъци от алуминиевата термална металургия
10 03 01*	Катрани и други отпадъци, съдържащи въглерод от анодно производство
10 03 02	Аноден скрап
10 03 04*	Първични топилни шлаки/бели дроси
10 03 05	Прах от двуалуминиев триоксид
10 03 06	Използвани въглеродни ленти и огнеупорни материали от електролиза
10 03 07*	Изразходвани облицовки на поти
10 03 08*	Солени шлаки от вторично топене
10 03 09*	Черни дроси от вторично топене
10 03 10*	Отпадъци от третирането на солени шлаки и черни дроси
10 03 11	Прах от димен газ
10 03 12	Други частици и прах (включително прах от топкови мелници)
10 03 13	Твърди отпадъци от газово третиране
10 03 14	Утайки от газово третиране
10 03 15*	Пени, които са запалими, или емитират запалими газове в опасни количества при контакт с вода
10 03 16	Други пени, освен тези, споменати в 10 03 15
10 03 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 04	Отпадъци от оловна термална металургия
10 04 01*	Шлаки (първично и вторично топене)
10 04 02*	Дроси и пени (първично и вторично топене)
10 04 03*	Калциев арсенат
10 04 04*	Прах от димен газ
10 04 05*	Други частици и прах
10 04 06*	Твърди отпадъци от газово третиране
10 04 07*	Утайки от газово третиране
10 04 08	Изразходвани облицовки и рефрактори
10 04 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 05	Отпадъци от цинкова термална металургия
10 05 01	Шлаки (първично и вторично топене)
10 05 02*	Дроси и пени (първично и вторично топене)
10 05 03*	Прах от димен газ
10 05 04	Други частици и прах
10 05 05*	Твърди отпадъци от газово третиране
10 05 06*	Утайки от газово третиране
10 05 07*	Използвани облицовки и рефрактори
10 05 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 06	Отпадъци от медна термална металургия
10 06 01	Шлаки (първично и вторично топене)
10 06 02	Дроси и пени (първично и вторично топене)
10 06 03*	Прах от димен газ
10 06 04	Други частици и прах
10 06 05*	Отпадъци от електролитно рафиниране
10 06 06*	Твърди отпадъци от газово третиране
10 06 07*	Утайки от газово третиране
10 06 08	Изразходвани облицовки и рефрактори
10 06 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 07	Отпадъци от сребърна, златна и платинена термална металургия
10 07 01	Шлаки (първично и вторично топене)
10 07 02	Дроси и пени (първично и вторично топене)
10 07 03	Твърди отпадъци от газово третиране
10 07 04	Други частици и прах
10 07 05	Утайки от газово третиране
10 07 06	Изразходвани облицовки и рефрактори
10 07 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 08	Отпадъци от други термална металургии за цветни метали
10 08 01	Шлаки (първично и вторично топене)
10 08 02	Дроси и пени (първично и вторично топене)
10 08 03	Прах от димен газ
10 08 04	Други частици и прах
10 08 05	Твърди отпадъци от газово третиране
10 08 06	Утайки от газово третиране
10 08 07	Изразходвани облицовки и рефрактори
10 08 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 09	Отпадъци от леене на детайли от черни метали
10 09 01	Леярски ядра и калъпи, съдържащи органични съединители, които не са претърпели изливане
10 09 02	Леярски ядра и калъпи, съдържащи органични съединители, които са претърпели изливане
10 09 03	Пещна шлака
10 09 04	Пещен прах
10 09 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 10	Отпадъци от леене на детайли от цветни метали
10 10 01	Леярски ядра и калъпи, съдържащи органични съединители, които не са претърпели изливане
10 10 02	Леярски ядра и калъпи, съдържащи органични съединители, които са претърпели изливане
10 10 03	Пещна шлака
10 10 04	Пещен прах
10 10 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 11	Отпадъци от производството на стъкло и стъклени продукти
10 11 01	Отпадъчна подготвителна смес преди термална преработка
10 11 02	Бяло стъкло
10 11 03	Отпадъчни фиброви материали, на стъклена основа
10 11 04	Прах от димен газ
10 11 05	Други частици и прах
10 11 06	Твърди отпадъци от газово третиране
10 11 07	Утайки от газово третиране
10 11 08	Изразходвани облицовки и рефрактори
10 11 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 12	Отпадъци от производството на керамични изделия, тухли, керемиди и строителни продукти
10 12 01	Отпадъчна подготвителна смес преди термална преработка
10 12 02	Прах от димен газ
10 12 03	Други частици и прах
10 12 04	Твърди отпадъци от газово третиране
10 12 05	Утайки от газово третиране
10 12 06	Изхвърлени форми
10 12 07	Използвани облицовки и рафрактори
10 12 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
10 13	Отпадъци от производството на цимент, вар и гипс и артикули и продукти, направени от тях
10 13 01	Отпадъчна подготвителна смес преди термална обработка
10 13 02	Отпадъци от азбесто-циментно производство
10 13 03	Отпадъци от други композитни материали, основани на цимент
10 13 04	Отпадъци от калцинирането и хидратирането на вар
10 13 05	Твърди отпадъци от газово третиране
10 13 06	Други частици и прах
10 13 07	Утайки от газово третиране
10 13 08	Използвани облицовки и рефрактори
10 13 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
11	НЕОРГАНИЧНИ ОТПАДЪЦИ, СЪДЪРЖАЩИ МЕТАЛ ОТ ТРЕТИРАНЕ И ОБЛИЦОВКА НА МЕТАЛИ И ХИДРОМЕТАЛУРГИЯ ЗА ЦВЕТНИ МЕТАЛИ
11 01	Течни отпадъци и утайки от третиране и покритие на метали и други материали (например галванични процеси, процеси за поцинковане, ецващи процеси, гравиране, фосфатиране, алкално обезмасляване)
11 01 01*	Цианидни (алкални) отпадъци, съдържащи тежки метали освен хром
11 01 02*	Цианидни (алкални) отпадъци, несъдържащи тежки метали
11 01 03*	Отпадъци без цианиди, съдържащи хром
11 01 04	Отпадъци без цианиди, несъдържащи хром
11 01 05*	Киселинни ецващи разтвори
11 01 06*	Киселини, неспецифицирани по друг начин
11 01 07*	Основи, неспецифицирани по друг начин
11 01 08*	Фосфатизиращи утайки
11 02	Отпадъци и утайки от хидрометалургични процеси за цветни метали
11 02 01	Утайки от медна хидрометалургия
11 02 02*	Утайки от цинкова хидрометалургия (включително ярозит, геотит)
11 02 03	Отпадъци от производството на аноди за водни електролитни процеси
11 02 04	Утайки, неспецифицирани по друг начин
11 03	Утайки и твърди тела от закалителни процеси
11 03 01*	Отпадъци, съдържащи цианид
11 03 02*	Други отпадъци
11 04	Други неорганични отпадъци, съдържащи метали, неспецифицирани по друг начин
11 04 01	Други неорганични отпадъци, съдържащи метали, неспецифицирани по друг начин
12	ОТПАДЪЦИ ОТ ФОРМИРАНЕ И ФИЗИЧЕСКО И МЕХАНИЧНО ПОВЪРХНОСТНО ТРЕТИРАНЕ НА МЕТАЛИ И ПЛАСТМАСИ
12 01	Отпадъци от формиране (включително предхождащо, заваряване, пресоване, изтегляне, обръщане, рязане и пилене)
12 01 01	Стружки и остатъци от изпилване на черни метали
12 01 02	Други частици от черни метали
12 01 03	Стружки и остатъци от изпилване на цветни метали
12 01 04	Други частици от цветни метали
12 01 05	Пластмасови частици
12 01 06*	Отпадъчни машинни масла, съдържащи халогени (освен емулсии)
12 01 07*	Отпадъчни машинни масла без халогени (освен емулсии и)
12 01 08*	Отпадъчни машинни емулсии, съдържащи халогени
12 01 09*	Отпадъчни машинни емулсии без халогени
12 01 10*	Синтетични машинни масла
12 01 11*	Машинни утайки
12 01 12*	Използвани восъци и мазнини
12 01 13	Заваръчни отпадъци
12 01 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
12 02	Отпадъци от процеси на механично формиране и повърхностно третиране (взривяване, смилане, хониране, шлифоване, полиране)
12 02 01	Използван взривяващ пясък
12 02 02	Утайки от смилане, хониране и шлифоване
12 02 03	Утайки от полиране
12 02 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
12 03	Отпадъци от процеси на водно и парово обезмасляване (освен 11)
12 03 01*	Водни миещи разтвори
12 03 02*	Отпадъци от парово обезмасляване
13	МАСЛЕНИ ОТПАДЪЦИ (освен хранителни масла, 05 и 12)
13 01	Отпадъчни хидравлични и спирачни масла
13 01 01*	Хидравлични масла, съдържащи полихлорирани бифенили или полихлорирани терфенили
13 01 02*	Други хлорирани хидравлични масла (освен емулсии)
13 01 03*	Нехлорирани хидравлични масла (освен емулсии)
13 01 04*	Хлорирани емулсии
13 01 05*	Нехлорирани емулсии
13 01 06*	Хидравлични масла, съдържащи само минерално масло
13 01 07*	Други хидравлични масла
13 01 08*	Спирачни течности
13 02	Отпадъчни моторни, скоростни и смазочни масла
13 02 01*	Хлорирани моторни, скоростни и смазочни масла
13 02 02*	Нехлорирани моторни, скоростни и смазочни масла
13 02 03*	Други моторни, скоростни и смазочни масла
13 03	Отпадъчни изолационни и топлотрансмисионни масла и други течности
13 03 01*	Изолационни или топлотрансмисионни масла и други течности, съдържащи полихлорирани бифенили или полихлорирани терфенили
13 03 02*	Други хлорирани изолационни и топлотрансмисионни масла и други течности
13 03 03*	Нехлорирани изолационни и топлотрансмисионни масла и други течности
13 03 04*	Синтетични изолационни и топлотрансмисионни масла и други течности
13 03 05*	Минерални изолационни и топлотрансмисионни масла
13 04	Трюмни масла
13 04 01*	Трюмни масла от речна навигация
13 04 02*	Трюмни масла от вълноломни отходни канали
13 04 03*	Трюмни масла от друга навигация
13 05	Съдържание от сепаратори масло/вода
13 05 01*	Твърди материи от сепаратори масло/вода
13 05 02*	Утайки от сепаратори масло/вода
13 05 03*	Утайки от отходни сифони
13 05 04*	Утайки или емулсии от обезсолване
13 05 05*	Други емулсии
13 06	Маслени отпадъци, неспецифицирани по друг начин
13 06 01*	Маслени отпадъци, неспецифицирани по друг начин
14	ОТПАДЪЦИ ОТ ОРГАНИЧНИ ВЕЩЕСТВА, ИЗПОЛЗВАНИ КАТО РАЗТВОРИТЕЛИ (освен 07 и 08)
14 01	Отпадъци от обезмасляване на метали и поддръжка на машини
14 01 01*	Хлорофлуоровъглероди
14 01 02*	Други халогенирани разтворители и смеси от разтворители
14 01 03*	Други разтворители и смеси от разтворители
14 01 04*	Водни смеси на разтворители, съдържащи халогени
14 01 05*	Водни смеси от разтворители, несъдържащи халогени
14 01 06*	Утайки или твърди отпадъци, съдържащи халогенирани разтворители
14 01 07*	Утайки или твърди отпадъци, несъдържащи халогенирани разтворители
14 02	Отпадъци от почистване на текстил и обезмасляване на естествени продукти
14 02 01*	Халогенирани разтворители и смеси от разтворители
14 02 02*	Смеси от разтворители или органични течности, несъдържащи халогенирани разтворители
14 02 03*	Утайки или твърди отпадъци, съдържащи халогенирани разтворители
14 02 04*	Утайки или твърди отпадъци, съдържащи други разтворители
14 03	Отпадъци от електронната промишленост
14 03 01*	Хлорофлуоровъглероди
14 03 02*	Други халогенирани разтворители и смеси от разтворители
14 03 03*	Други разтворители и смеси от разтворители
14 03 04*	Утайки или твърди отпадъци, съдържащи халогенирани разтворители
14 03 05*	Утайки или твърди отпадъци, съдържащи други разтворители
14 04	Отпадъци от охладители, пенови/аерозолни пропеленти
14 04 01*	Хлорофлуоровъглероди
14 04 02*	Други халогенирани разтворители и смеси от разтворители
14 04 03*	Други разтворители и смеси от разтворители
14 04 04*	Утайки или твърди отпадъци, съдържащи халогенирани разтворители
14 04 05*	Утайки или твърди отпадъци, съдържащи други разтворители
14 05	Отпадъци от разтворители и възстановяване на охладител (неподвижни дъна)
14 05 01*	Хлорофлуоровъглероди
14 05 02*	Други халогенирани разтворители и смеси от разтворители
14 05 03*	Други разтворители и смеси от разтворители
14 05 04*	Утайки или твърди отпадъци, съдържащи халогенирани разтворители
14 05 05*	Утайки или твърди отпадъци, съдържащи други разтворители
15	ОТПАДЪЧНИ ОПАКОВКИ; АБСОРБАТОРИ, КЪРПИ ЗА БЪРСАНЕ, ФИЛТЪРНИ МАТЕРИАЛИ И ЗАЩИТНО ОБЛЕКЛО, НЕСПЕЦИФИЦИРАНО ПО ДРУГ НАЧИН
15 01	Опаковки
15 01 01	Хартиени и картонени опаковки
15 01 02	Пластмасови опаковки
15 01 03	Дървени опаковки
15 01 04	Метални опаковки
15 01 05	Композитни опаковки
15 01 06	Смесени опаковки
15 01 07	Стъклени опаковки
15 01 08*	Опаковки, съдържащи остатъци от, или замърсени с опасни вещества
15 02	Абсорбатори, филтърни материали, кърпи за бърсане и защитно облекло
15 02 02*	Абсорбатори, филтърни материали, кърпи за бърсане, защитно облекло, замърсено с опасни вещества
15 02 03	Абсорбатори, филтърни материали, кърпи за бърсане, защитно облекло, освен тези, споменати в 15 02 02
16	ОТПАДЪЦИ, НЕСПЕЦИФИЦИРАНИ ПО ДРУГ НАЧИН В СПИСЪКА
16 01	Излезли от употреба превозни моторни средства и техни компоненти
16 01 03	Излезли от употреба автомобилни гуми
16 01 04	Изхвърлени превозни моторни средства
16 01 06	Излезли от употреба превозни моторни средства, от които са източени течностите и са спремахнати другите опасни компоненти
16 01 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
16 02	Изхвърлени съоръжения и компонентите им
16 02 09*	Трансформатори и капацитатори, съдържащи полихлорирани бифенили или полихлорирани терфенили
16 02 10*	Изхвърлени съоръжения, съдържащи или замърсени с полихлорирани бифенили или полихлорирани терфенили освен тези, споменати в 16 02 09
16 02 11*	Изхвърлени съоръжения, съдържащи хлорофлуоровъглероди
16 02 12*	Изхвърлени съоръжения, съдържащи свободен азбест
16 02 13*	Изхвърлени съоръжения, съдържащи опасни компоненти, освен тези, споменати в 16 02 09—16 02 12
16 02 14	Изхвърлени съоръжения, освен тези, споменати в 16 02 09—16 02 13
16 02 15*	Опасни компоненти, премахнати от изхвърлени съоръжения
16 02 16	Компоненти, премахнати от изхвърлени съоръжения, освен тези, споменати в 16 02 15
16 03	Неспецифицирани партиди
16 03 01	Неорганични неспецифицирани партиди
16 03 02	Органични неспецифицирани партиди
16 04	Отпадъчни експлозиви
16 04 01*	Отпадъчни амуниции
16 04 02*	Отпадъци от фойерверки
16 04 03*	Други отпадъчни експлозиви
16 05	Химикали и газове в контейнери
16 05 01	Индустриални газове в цилиндри под високо налягане, контейнери с газове под ниско налягане и индустриални аерозолни контейнери (включително халони)
16 05 02	Други отпадъци, съдържащи неорганични химикали, например лабораторни химикали, неспецифицирани по друг начин, пожарогасителни прахове
16 05 03	Други отпадъци, съдържащи органични химикали, например лабораторни химикали, неспецифицирани по друг начин
16 06	Батерии и акумулатори
16 06 01*	Оловни батерии
16 06 02*	Никело-кадмиеви батерии
16 06 03*	Батерии, съдържащи живак
16 06 04	Алкални батерии (освен 16 06 03)
16 06 05	Други батерии и акумулатори
16 06 06*	Електролит от батерии и акумулатори
16 07	Отпадъци от почистване на транспортни и складови резервоари (освен 05 и 12)
16 07 01*	Отпадъци от почистването на морски транспортни резервоари, съдържащи химикали
16 07 02*	Отпадъци от почистването на морски транспортни резервоари, съдържащи нефт
16 07 03*	Отпадъци от почистването на железопътни и сухопътни транспортни резервоари, съдържащи нефт
16 07 04*	Отпадъци от почистването на железопътни и сухопътни транспортни резервоари, съдържащи химикали
16 07 05*	Отпадъци от почистването на складови резервоари, съдържащи химикали
16 07 06*	Отпадъци от почистването на складови резервоари, съдържащи нефт
16 07 07	Твърди отпадъци от корабни товари
16 07 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
16 08	Използвани катализатори
16 08 01	Използвани катализатори, съдържащи злато, сребро, рений, родий, паладий, иридий или платина (освен 16 08 07)
16 08 02*	Използвани катализатори, съдържащи опасни преходни метали (1) или съединени на опасни преходни метали
16 08 03	Използвани катализатори, съдържащи други преходни метали (2) или преходни метални съединения (освен 16 08 07)
16 08 04	Използвани течни каталитични крекинг катализатори
16 08 05*	Използвани катализатори, съдържащи фосфорна киселина
16 08 06*	Използвани течности, използвани като катализатори
16 08 07*	Използвани катализатори, замърсени д опасни вещества
17	СТРОИТЕЛНИ ОТПАДЪЦИ И ОТПАДЪЦИ ОТ РАЗРУШАВАНЕ (ВКЛЮЧИТЕЛНО ОТ ИЗГРАЖДАНЕ НА ПЪТИЩА)
17 01	Бетон, тухли, керемиди, керамика и материали, основани на гипс
17 01 01	Бетон
17 01 02	Тухли
17 01 03	Керемиди и керамика
17 01 04	Строителни материали на гипсова основа
17 01 05	Строителни материали на азбестова основа
17 02	Дървесина, стъкло и пластмаса
17 02 01	Дървесина
17 02 02	Стъкло
17 02 03	Пластмаса
17 03	Асфалт, катран и катранени продукти
17 03 01	Асфалт, съдържащ катран
17 03 02	Асфалт, несъдържащ катран
17 03 03	Катран и катранени продукти
17 04	Метали (включително техни сплави)
17 04 01	Мед, бронз, месинг
17 04 02	Алуминий
17 04 03	Олово
17 04 04	Цинк
17 04 05	Желязо и стомана
17 04 06	Калай
17 04 07	Смесени метали
17 04 08	Кабели
17 05	Пръст и сондажни остатъци
17 05 03*	Пръст и камъни, съдържащи опасни вещества
17 05 04	Пръст и камъни, освен тези, споменати в 17 05 03
17 05 05*	Сондажни остатъци, съдържащи опасни вещества
17 05 06	Сондажни остатъци, освен тези, споменати в 17 05 05
17 06	Изолационни материали
17 06 01*	Изолационни материали, съдържащи азбест
17 06 02	Други изолационни материали
17 07	Смесени строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване
17 07 02*	Смесени строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване или отделени фракции, съдържащи опасни вещества
17 07 03	Смесени строителни отпадъци и отпадъци от разрушаване, освен тези, споменати в 17 07 02
18	ОТПАДЪЦИ ОТ ХУМАННОТО ИЛИ ВЕТЕРИНАРНОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И/ИЛИ СВЪРЗАНИ С ТЯХ НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ (освен кухненски и ресторантски отпадъци, непроизлизащи от пряко здравеопазване)
18 01	Отпадъци от полагане на грижи при бременност, диагностициране, лечение или предотвратяване на болести при хората
18 01 01	Остриета (освен 18 01 03)
18 01 02	Телесни части и органи, включително кръвни банки и кръвни консерванти (освен 18 01 03)
18 01 03*	Отпадъци, чието събиране и третиране е предмет на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекция
18 01 04	Отпадъци, чието събиране и третиране не е предмет на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекция (например марли, гипсови отливки, бельо, еднократно облекло, пелени)
18 01 06*	Химикали, състоящи се от, или съдържащи опасни вещества
18 01 07	Химикали, освен тези, споменати в 18 01 06
18 01 08*	Цитотоксични и цитостатични медикаменти
18 01 09	Медикаменти, освен тези, споменати в 18 01 08
18 01 10*	Отпадъци от амалгама от зъболечение
18 02	Отпадъци от научни изследвания, диагностика, лечение или превенция на заболявания, свързани с използването на животни
18 02 01	Остриета (освен 18 02 02)
18 02 02*	Отпадъци, чието събиране и третиране е предмет на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекция
18 02 03*	Отпадъци, чието събиране и третиране не е предмет на специални изисквания с оглед предотвратяване на инфекция
18 02 05*	Химикали, състоящи се от, или съдържащи опасни вещества
18 02 06	Други химикали, освен тези, споменати в 18 02 05
18 02 07*	Цитотоксични и цитостатични медикаменти
18 02 08	Други медикаменти, освен тези, споменати в 18 02 07
19	ОТПАДЪЦИ ОТ СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ТРЕТИРАНЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ, ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЗА ОТПАДНИ ВОДИ ИЗВЪН ПРОИЗВОДСТВЕНАТА ПЛОЩАДКА И ВОДНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
19 01	Отпадъци от инсинерация или пиролиза на отпадъци
19 01 02	Материали от черни метали, извлечени от дънна пепел
19 01 05*	Филтърен клей от газово третиране
19 01 06*	Водни течни отпадъци от газово третиране и други водни течни отпадъци
19 01 07*	Твърди отпадъци от газово третиране
19 01 10*	Използван активиран въглен от третиране на димен газ
19 01 11*	Дънна пепел и шлака, съдържащи опасни вещества
19 01 12	Дънна пепел и шлака, освен тези, споменати в 19 01 11
19 01 13*	Летлива пепел, съдържаща опасни вещества
19 01 14	Летлива пепел, освен тази, спомената в 19 01 13
19 01 15*	Бойлерна прах, съдържаща опасни вещества
19 01 16	Бойлерна прах, освен тази, спомената в 19 01 15
19 01 17*	Пиролизни отпадъци, съдържащи опасни вещества
19 01 18	Пиролизни отпадъци, освен тези, споменати в 19 01 17
19 01 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 02	Отпадъци от специфично физическо/химическо третиране на промишлени отпадъци (например дехроматизация, децианизация, неутрализация)
19 02 01*	Утайки от метални хидроксиди и други утайки от третиране на метална неразтворимост
19 02 03	Предварително смесени отпадъци, съставени само от неопасни отпадъци
19 02 04*	Предварително смесени отпадъци, съставени от поне един опасен отпадък
19 03	Стабилизирани/втвърдени отпадъци (3)
19 03 04*	Отпадъци, маркирани като опасни, частично стабилизирани (4)
19 03 05	Стабилизирани отпадъци, освен тези, споменати в 19 03 04
19 03 06*	Отпадъци, маркирани като опасни, втвърдени
19 03 07	Втвърдени отпадъци, освен тези, споменати в 19 03 06
19 04	Встъклени отпадъци и отпадъци от встъкляване
19 04 01	Встъклени отпадъци
19 04 02*	Летлива пепел и други отпадъци от третиране на димен газ
19 04 03*	Невстъклена твърда фаза
19 04 04	Водни течни отпадъци от закаляване на встъклени отпадъци
19 05	Отпадъци от аеробно третиране на твърди отпадъци
19 05 01	Некомпостирана фракция от общински и подобни отпадъци
19 05 02	Некомпостирана фракция от животински и растителни отпадъци
19 05 03	Неспецифициран компост
19 05 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 06	Отпадъци от анаеробно третиране на отпадъци
19 06 01	Смляна съставка от анаеробно третиране на общински отпадъци
19 06 02	Смляна съставка от анаеробно третиране на животински и растителни отпадъци
19 06 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 07	Инфилтрат от депа за отпадъци
19 07 01	Инфилтрат от депа за отпадъци
19 08	Отпадъци от пречиствателни станции за отпадни води неспецифицирани по друг начин
19 08 01	Отсевки
19 08 02	Отпадъци от обезпесъчаване
19 08 03*	Смеси от мазнини и масла от маслено-водна сепарация
19 08 04	Утайки от третирането на промишлени отпадни води
19 08 05	Утайки от третирането на градски отпадни води
19 08 06*	Сатурирани или използвани йонообменни смоли
19 08 07*	Разтвори и утайки от регенериране на йонообменници
19 08 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 09	Отпадъци от подготовката на вода, предназначена за човешка консумация или вода за промишлено използване
19 09 01	Твърди отпадъци от първично филтриране и отсевки
19 09 02	Утайки от избистряне на водата
19 09 03	Утайки от декарбониране
19 09 04	Използван активиран въглен
19 09 05	Сатурирани или изразходвани йонобменни смоли
19 09 06	Разтвори и утайки от регенерирането на йонообменници
19 09 99	Отпадъци, неспецифицирани по друг начин
19 10	Отпадъци от раздробяването на отпадъци, съдържащи метал
19 10 01	Железни и стоманени отпадъци
19 10 02	Отпадъци от цветни метали
19 10 03*	Мъхеста лека фракция и прах, съдържащи опасни вещества
19 10 04	Мъхеста лека фракция и прах, освен тези, споменати в 19 10 03
19 10 05*	Други фракции, съдържащи опасни вещества
19 10 06	други фракции, освен тези, споменати в 19 10 05
20	ОБЩИНСКИ ОТПАДЪЦИ И ПОДОБНИ ТЪРГОВСКИ, ПРОМИШЛЕНИ И УЧРЕЖДЕНСКИ ОТПАДЪЦИ ВКЛЮЧИТЕЛНО РАЗДЕЛНО СЪБРАНИ ФРАКЦИИ
20 01	Разделно събрани фракции
20 01 01	Хартия и картон
20 01 02	Стъкло
20 01 03	Дребна пластмаса
20 01 04	Други пластмаси
20 01 05	Дребни метали (консервни кутии и др.)
20 01 06	Други метали
20 01 07	Дървесина
20 01 08	Органични кухненски отпадъци
20 01 10	Дрехи
20 01 11	Текстил
20 01 13*	Разтворители
20 01 14*	Киселини
20 01 15*	Основи
20 01 17*	Фотохимикали
20 01 19*	Пестициди
20 01 21*	Флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак
20 01 22	Аерозоли
20 01 23*	Изхвърлени съоръжения, съдържащи хлорофлуоровъглероди
20 01 25	Хранителни масла и мазнини
20 01 26*	Масла и мазнини, освен тези, споменати в 20 01 25
20 01 27*	Боя, мастила, лепила и смоли, съдържащи опасни вещества
20 01 28	Боя, мастила, лепила и смоли, освен тези, споменати в 20 01 27
20 01 29*	Детергенти, съдържащи опасни вещества
20 01 30	Други детергенти, освен тези, споменати в 20 01 29
20 01 31*	Цитотоксични и цитостатични медикаменти
20 01 32	Други медикаменти, освен тези, споменати в 20 01 31
20 01 33*	Смесени батерии и акумулатори, съдържащи батерии и акумулатори, включени в 16 06 01, 16 06 02 или 16 06 03
20 01 34	Други батерии и акумулатори, освен тези, споменати в 20 01 33
20 01 35*	Изхвърлени съоръжения, освен тези, споменати в 20 01 21 и 20 01 23, съдържащи опасни компоненти
20 01 36	Изхвърлени съоръжения, освен тези, споменати в 20 01 21, 20 01 23 и 20 01 35
20 02	Градински и паркови отпадъци (включително гробищни отпадъци)
20 02 01	Компостируеми отпадъци
20 02 02	Пръст и камъни
20 02 03	Други некомпостируеми отпадъци
20 03	Други общински отпадъци
20 03 01	Смесени общински отпадъци
20 03 02	Отпадъци от пазари
20 03 03	Остатъци от почистване на улици
20 03 04	Утайки от септични ями

(1) Преходни метали са: скандий, ванадий, манган, кобалт, мед, итрий, ниобий, хафний, тунгстен, титан, хром, желязо, никел, цирконий, молибден, тантал и рений.

(2) Виж бележка (1).

(3) Стабилизационните процеси променят опасността на съставките на отпадъка и по този начин трансформират опасния отпадък в неопасен отпадък. Втвърдяващите процеси само променят физическото състояние на отпадъка чрез използването на добавки (например течност в твърдо тяло) без променяне на химическите свойства на отпадъка.

(4) Даден отпадък се счита за частично стабилизиран ако, след стабилизационния процес, опасните съставки, които не са били променени напълно в неопасни съставки, биха могли да бъдат изпуснати в околната среда в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен период.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000D0541

L 230/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 6 септември 2000 година

относно критериите за оценка на националните планове в съответствие с член 6 от Директива 1999/13/ЕО на Съвета

(нотифицирано под номер С(2000) 2473)

(2000/541/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 1999/13/ЕО на Съвета от 11 март 1999 г. за ограничаване на емисиите на летливи органични съединения, дължащи се на употребата на органични разтворители в определени дейности и инсталации (1), и по-специално член 6, параграф 5 от нея;

като има предвид, че:

(1)	Държавите-членки могат да определят и изпълняват национални планове за намаляване на емисиите от някои дейности и инсталации съгласно директивата.

(2)	Критериите за националните планове имат съществено значение, за да се гарантира, че националните планове ще доведат до такова намаляване на емисиите, което е еквивалентно на намаляването, което би се получило чрез прилагане на пределно допустими стойности на емисиите.

(3)	Като се основава на тези критерии, Комисията трябва да реши дали националните планове, представени от държавите-членки, са достатъчни или недостатъчни.

(4)	Комисията ще информира Консултативния комитет, създаден по силата на член 13 от директивата, относно критериите,

РЕШИ:

Член единствен

Оценката на националните планове съгласно член 6 от Директива 1999/13/ЕО се основава на критериите, установени в приложението към настоящото решение.

Съставено в Брюксел на 6 септември 2000 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 85, 29.3.1999 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Критерии за оценка на националните планове съгласно член 6 от Директива 1999/13/ЕО

А. КРИТЕРИИ, КОИТО ДОКАЗВАТ, ЧЕ ДЪРЖАВАТА-ЧЛЕНКА ПРИТЕЖАВА ПОДРОБНИ ПОЗНАНИЯ ЗА СЕГАШНИТЕ ЕМИСИИ

От националния план следва да бъде видно, че държавата-членка има подробни познания за сегашните емисии.

Минимум допустими доказателства

Държавата-членка следва да представи писмено становище, в което: идентифицира дейността или дейностите, за които се отнася планът; дава класификация в съответствие с документирана система; определя броя на инсталациите, обхванати от плана; определя количеството на общите емисии от инсталациите, вписани в плана; посочва източника на всички емисионни фактори и статистиката на дейността, използвана за оценка на емисиите; описва методите, използвани за извличане на емисионни фактори, например методи които се използват за правене на измерванията.

Б. КРИТЕРИИ ЗА УТОЧНЯВАНЕ НА РАЗГРЪЩАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН

Националният план следва да оправдава въвеждането на различен подход към разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 и приложение II.

Минимум допустими доказателства

Държавата-членка следва да представи писмено становище, в което обяснява ползите от въвеждането на национален план в противовес на използването на разпоредбите на член 5, параграфи 2 и 3 и приложение II.

В. КРИТЕРИИ, КОИТО ДОКАЗВАТ, ЧЕ НАЦИОНАЛНИЯТ ПЛАН Е СЪВМЕСТИМ СЪС ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, С НЕГОВИТЕ ПОЛИТИКИ И С ДЕЙСТВАЩИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ АНГАЖИМЕНТИ

Националният план потвърждава съвместимостта с директивите, с публикуваните политики на ЕС, с двустранните договори и с международните договори и споразумения

Минимум допустими доказателства

Държавата-членка следва да представи писмено заявление, придружено от подкрепящи доказателства, от което да личи, че е разгледала съмвестимостта на националния план с цялото останало законодателство в дадената област.

Г. ПО-ПОДРОБНИ КРИТЕРИИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ОБСЪДЕНИ В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО НАЦИОНАЛНИЯТ ПЛАН ОТГОВАРЯ НА КРИТЕРИИ А, Б И В

Предлаганият минимум допустими доказателства е посочен подробно след всички критерии от 4 до 26.

Критерии за доказване на съответствие с конкретните изисквания на член 6 от Директива 1999/13/ЕО

4.	Националният план се прилага само по отношение на съществуващи инсталации (член 6, параграф 1).

5.	Националният план не се отнася за дейностите, обозначени с 4 и 11 от приложение II А (член 6, параграф 1).

6.	Националният план не изключва от обхвата на Директива 1999/13/ЕО нито една от дейностите, посочени в приложение I (член 6, параграф 1).

7.	Националният план не освобождава дадена инсталация от действието на разпоредбите, установени в Директива 96/61/ЕО (член 6, параграф 1).

8.	Националният план включва списък с мерките, които са предприети или които трябва да бъдат предприети, за да се гарантира, че целта, уточнена в член 6, параграф 1 ще бъде постигната (член 6, параграф 2).

9.	Националният план съдържа подробно описание на предлагания механизъм за мониторинг на плана (член 6, параграф 2).

10.	Националният план постановява задължителни средносрочни цели с оглед на които може да бъде измерен напредъкът към целта, посочен в член 6, параграф 1 (член 6, параграф 2.).

11.	Националният план идентифицира дейността или дейностите, за които се отнася планът (член 6, параграф 2).

12.

Националният план определя намалението на емисиите, което трябва да бъде постигнато с помощта на дадените дейности, съответстващо на намалението, което е щяло да бъде постигнато чрез въвеждане на пределно допустими стойности на емисиите и/или на преходни стойности на емисиите по силата на член 5, параграфи 2 и 3 и приложение II (член 6, параграф 2).

13.	Националният план съдържа подробен списък на броя инсталации, включени в плана, както и информация за общия обем на емисиите от тези инсталации и за общите емисии от всеки отделен вид дейност (член 6, параграф 2).

14.	Националният план описва набора от средства, с помощта на които ще бъдат постигнати неговите цели, доказателства в подкрепа на това, че тези средства са приложими на практика, както и подробности относно начините за постигане на съответствие с плана (член 6, параграф 2).

Критерии, които доказват наличието на съвместимост с други съответни разпоредби на Директива 1999/13/ЕО

15.

Националният план идентифицира необходимите мерки, които вече са предприети или предстои да бъдат предприети, за да гарантират, че инсталациите, които са предмет на плана, ще бъдат в съответствие с член 5 (с изключение на параграфи 2 и/или 3, в случаите, когато планът позволява това), членове 8 и 9, както и съответните изисквания на плана, не по-късно от 31 октомври 2007 г. (член 4, параграф 1).

16.	Националният план идентифицира необходимите мерки, които са били предприети или ще бъдат предприети, за да се гарантира, че инсталациите, които са предмет на плана, ще бъдат регистрирани или ще са получили разрешение най-късно до 31 октомври 2007 г. (член 4, параграф 2).

17.	Националният план идентифицира необходимите мерки, които са били предприети или ще бъдат предприети, за да се гарантира, че инсталациите, които са предмет на плана, ще отговарят на изискванията за мониторинг, установени в член 8.

18.

Националният план идентифицира необходимите мерки, които са били предприети или ще бъдат предприети, за да се гарантира, че инсталациите, които са предмет на плана, ще се съобразят с граничните стойности на емисиите и/или с преходните стойности на емисиите, указани в националния план в съответствие с член 9.

19.	Националният план идентифицира необходимите мерки, които са били предприети или ще бъдат предприети, за да се гарантира, че инсталациите, които са предмет на плана, ще съответстват на член 10, ако се докаже, че са нарушени разпоредбите на директивата или на плана.

20.	Националният план описва как докладите, които държавата-членка изпраща на Комисията в съответствие с член 11, включват достатъчно представителни данни, за да се докаже, че са спазени изискванията на член 6 (член 11, параграф 2).

21.	Националният план описва необходимите мерки, които са предприети или ще бъдат предприети, за да се гарантира публичен достъп до информацията, свързана с инсталациите, които са предмет на плана в съответствие с член 12.

Критерии, които доказват, че планът води до еквивалентно намаляване на годишните емисии

22.	Националният план определя количествено настоящите годишни емисии от инсталациите, които са предмет на плана.

23.

Националният план определя количествено намалението на годишните емисии от инсталациите, които са предмет на плана, което ще се постигне чрез въвеждане на пределно допустими стойности на емисиите на отпадъчен газ и/или преходните стойности на емисиите съгласно член 5, параграфи 2 и 3 и приложение II.

24.	Националният план определя количествено намалението на годишните емисии от инсталациите, които са предмет на плана, в резултат от неговото изпълнение.

25.	Националният план посочва, че намалението съгласно критерий 24 е поне толкова голямо, колкото и намалението съгласно критерий 23.

Критерии за валидиране на средствата, с които се гарантира изпълнението на плана в съответствие с критерий 14 и член 6, параграф 2

Националният план показва, че средствата, с които се гарантира изпълнението на плана, са достатъчно стабилни, за да позволят оценка на изпълнението от трета страна.

Минимум допустими доказателства по отношение на критерии 4—26

Има четири основни области, за които следва да бъде предоставено доказателство, обобщени както следва:

i)	Държавата-членка следва да предостави списък на посочените инсталации, които трябва да бъдат предмет на националния план, който е разбит на дейности на всички нива (както това е уточнено в приложение II А), за предпочитане на ниво 2 на Corinair/EMEP SNAP.

ii)

Държавата-членка следва да предостави подробни данни относно изпълнението на националния план от нейния компетентен орган, включително:

—	идентифициране на компетентния орган,

—	как се определят времевите графици и как се извършва мониторингът от страна на компетентния орган,

—	как компетентните органи поддържат база данни за всяка инсталация, която е предмет на националния план,

—

как на нивото на инсталацията, тези сведения съдържат подробно описание на дейностите; взетите мерки; работните часове на уредите; пределно допустими стойности и/или преходни стойности на емисиите и/или задължителни междинни цели, които трябва да бъдат изпълнени; средства за мониторинг/указване на съответствие с изискванията на пределно допустимите стойности и преходните стойности на емисиите,

—

методите за мониторинг, отчетност и показване на съответствие с плана. Държавата-членка следва да използва подхода на балансиране на масата, в съответствие с приложение III или процедури за измерване на концентрацията на масата и нивото на потока в съответствие с общопризнатите международни или европейски стандарти. Ако държавата-членка предложи алтернативни методи за показване, националният план следва да предостави прецизна обосновка.

iii)

Държавата-членка следва да предостави списък на емисиите от всички инсталации, които са предмет на националния план. Държавата-членка предоставя доказателства под формата на представителни данни и документирани методологии, за да гарантира независима проверка на докладваните емисии. Този списък трябва да може да докаже съответствие с директивата, като държавата-членка предоставя представителни изчисления относно намалените годишни емисии, докладвани съгласно критерии 23 и 24, които позволяват независима проверка на методологиите на изчисленията.

iv)

Държавата-членка следва да опише как националният план, неговите цели и напредъкът на отделните инсталации по пътя към постигане на тези цели се превръща в достъпен за обществото. В някои случаи информацията може да се разглежда като поверителна, което я изключва от обществен достъп. Тези примери включват:

—	инсталации с военен характер,

—	подробности, свързани с някои инсталации, при които индикаторите на производствения обем могат да се считат за търговски чувствителни данни, например влагане на разтворители, работно време и обем на нивото на потока.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

32000R1980

L 237/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1980/2000 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 17 юли 2000 година

относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Целта на Регламент (ЕИО) № 880/92 на Съвета от 23 март 1992 г. относно схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (4) беше да се създаде доброволна схема на Общността за екомаркировка, предназначена да популяризира продукти, които имат намалено въздействие върху околната среда през целия им жизнен цикъл, и да се предоставя на потребителите точна, неподвеждаща и научно обоснована информация за въздействието на продуктите върху околната среда.

(2)	Член 18 от Регламент (ЕИО) № 880/92 предвижда в срок от пет години от влизането му в сила Комисията да преразгледа схемата в светлината на придобития по време на действието ѝ опит и да предложи евентуални подходящи изменения на регламента.

(3)	Придобитият опит по време на прилагането на регламента е показал необходимостта от изменение на схемата, с цел повишаване на нейната ефективност, подобряване на планирането ѝ и ускоряване на функционирането ѝ.

(4)

Основните цели за доброволна и избирателна схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка продължават да са валидни; по-специално такава схема за присъждане следва да предвижда насочване на потребителите към продукти с потенциал за намаляване на въздействието върху околната среда през целия им жизнен цикъл и следва да предвижда предоставяне на информация за екологичните характеристики на етикетираните със знака за екомаркировка продукти.

(5)

От съществено значение за приемането на схемата на Общността за присъждане на знака за екомаркировка от широката общественост е неправителствените организации и организациите на потребителите да играят важна роля и активно да участват при разработването и определянето на критерии на Общността за екомаркировка.

(6)

Необходимо е да се поясни на потребителите, че знакът за екомаркировка на етикета представя онези продукти, които имат потенциал да намаляват определени отрицателни въздействия върху околната среда, в сравнение с други продукти от същата продуктова група, без да се нарушават приложимите за продуктите нормативни изисквания на равнище Общност или на национално равнище.

(7)	В обхвата на схемата следва да се включват продукти и екологични фактори, които представляват интерес, както от гледна точка на вътрешния пазар, така и от гледна точка на околната среда; по смисъла на настоящия регламент продуктите следва да включват и услуги.

(8)

За да се гарантира съвместимост със съответните международно признати стандарти, които се развиват в тази област, процедурният и методологичният подходи за определяне на критерии за присъждане на знака за екомаркировка следва да се актуализират в светлината на научния и технически прогрес и натрупания опит в тази област.

(9)	За да се улесни последователното и ефективно прилагане на схемата, следва да се изяснят принципите за установяване на селективно ниво за присъждане на знака за екомаркировка.

(10)	За да се даде възможност на потребителите за информиран избор, екомаркировката следва да включва проста, точна, неподвеждаща и научно обоснована информация по ключовите екологични аспекти, които са взети предвид при присъждането на знака.

(11)	През различните етапи на присъждане на знака за екомаркировка трябва да се полагат усилия да се гарантира ефективно използване на ресурсите и висока степен на опазване на околната среда.

(12)	Необходимо е на етикета да се предоставя повече информация относно причините за присъждането му, за да се подпомогнат потребителите да разберат значението на присъждането.

(13)	В дългосрочен план схемата за екомаркировка следва предимно да се самофинансира. Финансовата помощ от държавите-членки следва да не се увеличава.

(14)

За да се постигне ефективно и неутрално прилагане на схемата, е необходимо задачата във връзка с определянето и преразглеждането на критериите за екологично етикетиране, както и изискванията за оценка и проверка, да се възложи на подходящ орган — Съвет по екомаркировка на Европейския съюз (СЕЕС); СЕЕС следва да се състои от вече определените от държавите-членки компетентни органи, съгласно член 9 от Регламент (ЕИО) № 880/92, и от консултативен форум, който следва да осигурява балансирано участие на всички съответни заинтересовани страни.

(15)

Необходимо е да се гарантира съответствие и съгласуваност на схемата на Общността за присъждане на екомаркировка с приоритетите на политиката на Общността в областта на околната среда и с други схеми на Общността за етикетиране или удостоверяване на качество като създадените с Директива 92/75/ЕИО на Съвета от 22 септември 1992 г. относно указването чрез етикетиране и стандартна информация за продукта на потреблението на енергия и други източници от домакински уреди (5) и с Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. за органичното производство на селскостопански продукти и свързаната с това информация за селскостопанските продукти и храните (6).

(16)

За да се насърчава постигането на общите цели за устойчиво потребление, следва да се предвидят разпоредби, с които да се гарантира съгласуваност между схемата на Общността за присъждане на знака за екомаркировка и други схеми за екомаркировка, като същевременно могат да продължат да съществуват съществуващите и новите схеми за екомаркировка.

(17)	Необходимо е да се гарантира прозрачност при прилагането на схемата и съответствие със съответните международни стандарти, за да се улеснят достъпът и участието в схемата на производители и износители от страни извън Общността.

(18)	Необходимите мерки за прилагане на настоящия регламент следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(19)	Регламент (ЕИО) № 880/92 следва да се замени с настоящия регламент, за да може по най-ефективен начин да се въведат преразгледаните разпоредби, поради споменатите по-горе съображения, като същевременно подходящи преходни разпоредби гарантират приемствеността и плавния преход между двата регламента,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цели и принципи

1. Целта на схемата на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (наричана по-долу „схемата“) е да насърчава продукти с потенциал за намаляване на отрицателните въздействия върху околната среда, в сравнение с други продукти от същата продуктова група, като по този начин се способства за ефективното използване на ресурсите и висока степен на опазване на околната среда. Постигането на тази цел се осъществява чрез предоставянето на насоки и точна, неподвеждаща и научно обоснована информация за потребителите на такива продукти.

По смисъла на настоящия регламент:

—	терминът „продукт“ включва всяка стока или услуга,

—	терминът „потребител“ включва и потребителите, използващи продуктите за професионални цели.

2. Въздействията върху околната среда се определят на основа на изпитване на взаимодействието на продуктите с околната среда, включително използването на енергия и природни ресурси през жизнения цикъл на продукта.

3. Участието в схемата не засяга нормативните изисквания на Общността или националното законодателство в сферата на околната среда или в други области, приложимо към различните етапи на съществуване на стоките и, където е подходящо, към услугите.

4. Прилагането на схемата е в съответствие с условията на Договора, включително принципа на предотвратяване, с инструментите одобрени съобразно това и с политиката по околната среда на Общността, както е определена в Програмата на Общността за политика и действия във връзка с Петата програма за действие по околната среда и устойчиво развитие, определена с Резолюцията от 1 февруари 1993 г. (8), и трябва да бъде съгласувана с други маркировки или споразумения за сертифициране на качество, както и със схеми, като например схемата на Общността за енергийна маркировка, установена с Директива 92/75/ЕИО и схемата за биологично аграрно производство, установена с Регламент (ЕИО) № 2092/91.

Член 2

Обхват

1. Екомаркировка на Общността може да бъде присъдена на продукти, налични в Общността, които отговарят на посочените в член 3 съществени екологични изисквания и на посочените в член 4 критерии за присъждане на екомаркировка. Специфичните критерии за екомаркировка, се определят по продуктови групи.

„Продуктова група“ представляват стоки или услуги, които служат за сходни цели и са равностойни от гледна точка на употреба и възприемане от потребителя.

2. За да бъде включена в настоящата схема, продуктовата група трябва да отговаря на следните условия:

а)	да представлява значителен обем от продажбите и търговията на вътрешния пазар;

б)	на един или повече етапи от жизнения си цикъл оказва значително въздействие върху околната среда от глобален или регионален мащаб и/или на природата като цяло;

в)	трябва да съществуват възможности за значително подобрение на околната среда като резултат от избора на потребителя, както и възможности да се стимулират производителите и търговците да търсят конкурентни предимства от предлагането на стоки и услуги от тази продуктова група; и

г)	значителна част от обема на продажбите е предназначена за крайна консумация или потребление.

3. Продуктовата група може да бъде разделена на подгрупи със съответно обособяване на специфични критерии за екомаркировка, когато това се изисква от характеристиките на продуктите, за да се използва оптимално възможността на екомаркировката да допринесе за ефективни подобрения, свързани с околната среда.

Критериите за присъждане на знака за екомаркировка, които се отнасят за различните подгрупи на една продуктова група и които са предмет на един и същ документ, публикуван в съответствие с член 6, параграф 5, се прилагат едновременно.

4. Екомаркировка не може да се присъжда за вещества или препарати, които съгласно Директива 67/548/ЕИО на Съвета (9) или Директива 1999/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (10) са класифицирани като силно токсични, токсични, опасни за околната среда, карциногенни, токсични за репродукцията или мутагенни, както и за стоки, произвеждани чрез процеси, които могат да причинят значителни увреждания на човека и/или околната среда или които при нормалната им употреба могат да бъдат опасни за потребителя.

5. Настоящият регламент не се прилага за храни, напитки, фармацевтични продукти или медицински изделия, както са определени в Директива 93/42/ЕИО на Съвета (11), които са предназначени за професионална употреба, използват се по лекарско предписание или под контрола на медицински персонал.

Член 3

Екологични изисквания

1. Екомаркировка може да бъде присъдена на продукт, притежаващ характеристики, които му дават възможност да допринесе значително за подобряване на ключови аспекти на околната среда, свързани с целите и принципите, определени в член 1. Тези аспекти на околната среда трябва да бъдат определени съгласно индикативната таблица за оценяване в приложение I и трябва да отговарят на методологичните изисквания, определени в приложение II.

2. Прилагат се следните разпоредби:

а)

при сравнително оценяване на подобренията трябва да се разглежда чистият баланс между ползите и вредите по отношение на околната среда, като се включват здравето и безопасността, свързани с промените през различните етапи от жизнения цикъл на продуктите, които се разглеждат. Оценката следва да отчита и възможните ползи за околната среда, свързани с използването на оценяваните продукти;

б)	ключовите екологични аспекти се определят чрез идентифициране на категориите въздействия върху околната среда през целия жизнен цикъл на изпитвания продукт с най - значим принос и се определят тези аспекти, за които съществува значителен потенциал за подобрение;

в)	етапът на предпроизводство от жизнения цикъл на стоките включва добива или производството и преработването на суровини, както и производството на енергия. Тези аспекти се отчитат в най-ранния технически възможен етап от жизнения цикъл.

Член 4

Критерии за екомаркировка и изисквания за оценяване и удостоверяване

1. Специфичните критерии за екомаркировката се определят съобразно продуктовите групи. Тези критерии определят изискванията за всеки от посочените в член 3 ключови аспекти на околната среда, на които трябва да отговаря продуктът, за да бъде взет под внимание за присъждането на знака за екомаркировка, включително изисквания за годността на продукта за задоволяване на потребностите на потребителите.

2. Критериите дават възможност за ефективен подбор въз основа на следните принципи:

а)	перспективите на продукта за навлизане на пазара на Общността, трябва да са достатъчно силни, за да могат чрез избора на потребителя да предизвикат подобрения на околната среда, за срока на валидност на критериите;

б)	подборът на критериите трябва да отчита техническите и икономически възможности, необходими за постигане на съответствие на продукта с тях за разумен период от време;

в)	подборът на критериите се определя с оглед постигането на максимален потенциал за подобряване на околната среда.

3. Изискванията за оценяване на съответствието на специфични продукти с критериите за екомаркировка и удостоверяването на това съответствие за присъждане на екомаркировката, разгледани в член 9, параграф 1, се определят за всяка продуктова група, заедно с критериите за присъждане на екомаркировка.

4. Срокът на валидност на критериите и изискванията за оценяване и удостоверяване се определят по продуктови групи за всички критерии.

Преразглеждането на критериите за присъждане на екомаркировка, както и свързаните с тях изисквания за оценяване и удостоверяване, се извършва своевременно преди края на срока на валидност на определените критерии за всяка продуктова група и завършва с предложение за продължаване на срока на валидност на критериите, отпадането или преразглеждането им.

Член 5

Работен план

В съответствие с целите и принципите, определени в член 1, Комисията изготвя работен план на Общността за екомаркировка в рамките на една година от влизането в сила на регламента, след предварителни консултации със Съвета по екомаркировка на Европейския съюз (наричан по-долу СЕЕС), предвидени в член 13, и в съответствие с процедурата, определена в член 17. Работният план включва стратегия за развитие на схемата, която се определя за следващите три години:

—	целите за подобрения по околната среда и навлизането на пазара, които схемата ще се стреми да постигне,

—	неизчерпателен списък на продуктовите групи, които ще се считат за приоритетни за дейността на Общността,

—	планове за съгласуване и сътрудничество между схемата на Общността и други схеми за присъждане на екомаркировка, в държавите-членки.

В работния план особено внимание се обръща на разработването на съвместни действия за насърчаване на продуктите, на които е присъден знакът за екомаркировка, и за създаване на механизъм за обмяна на информация за съществуващи и бъдещи продуктови групи на национално равнище и на равнище Европейски съюз.

В работния план се предвиждат и мерки за прилагане на стратегията, както и планирано финансиране на схемата.

В него се очертават и услугите, за които схемата не се прилага, като се взема под внимание регламентът на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на доброволното участие на организациите в системата на Общността за управление и одитиране по околната среда (EMAS).

Работният план периодично се преразглежда. Първото преразглеждане на работния план включва доклад за изпълнението на плановете за съгласуване и сътрудничество между системата на Общността и националните системи за екомаркировка.

Член 6

Процедури за определяне на критерии за присъждане на знака за екомаркировка

1. Условията за присъждане на знака за екомаркировка се определят по продуктови групи.

Специфичните екологични критерии за всяка продуктова група и съответните им срокове на валидност се определят в съответствие с процедурата, предвидена в член 17, след консултации със СЕЕС.

2. Комисията започва процедурата по своя инициатива или по искане на СЕЕС. Тя дава правомощия на СЕЕС да разработва и периодично да преразглежда критериите за екомаркировка, както и свързаните с тези критерии изисквания за оценяване и удостоверяване, които се прилагат за продуктовите групи, попадащи в приложното поле на настоящия регламент. В мандата се определя краен срок за приключване на работата.

При изготвяне на мандата Комисията взема под внимание:

—	предвидения в член 5 работен план;

—	посочените в приложение II методологични изисквания.

3. Въз основа на мандата, СЕЕС изготвя критериите за екомаркировка за продуктовата група и свързаните с тези критерии изисквания за оценяване и удостоверяване, посочени в член 4 и приложение IV, като отчита резултатите от проучванията за приложимост и пазарните проучвания, съображенията във връзка с жизнения цикъл и анализа на подобренията, посочени в приложение II.

4. Комисията се информира за посочения в параграф 3 проект за критерии и взема решение дали мандатът:

—	е бил изпълнен и проектът за критерии може да се представи на редовния комитет в съответствие с член 17, или

—	не е бил изпълнен и в такъв случай СЕЕС продължава работата си по проекта за критерии.

5. Комисията публикува критериите за екомаркировка и техните актуализации в Официален вестник на Европейските общности (серия L).

Член 7

Присъждане на екомаркировка

1. Заявление за екомаркировка може да се подава от производители, вносители, доставчици на услуги, търговци и разпространители. Търговците и разпространителите могат да подават заявление само за продукти, които се пускат на пазара под техни собствени търговски наименования.

2. Заявлението може да се отнася за продукт, който се пуска на пазара под едно или повече търговски наименования. Няма да се изисква ново заявление при изменение на характеристиките на продуктите, които не влияят на съответствието с критериите. Въпреки това, компетентният орган се информира за значителни изменения.

3. Заявлението се представя на компетентния орган в съответствие със следното:

а)	когато продуктът произхожда от една единствена държава-членка, заявлението се представя пред компетентния орган на тази държава-членка;

б)	когато продуктът произхожда под една и съща форма от няколко държави-членки, заявлението може да се представи пред компетентния орган в една от тези държави-членки. В такива случаи съответният компетентен орган провежда консултации с компетентните органи в останалите държави-членки;

в)	когато продуктът произхожда от страни извън Общността, заявлението може да се представи пред компетентен орган във всяка от държавите-членки, в които продуктът ще се пуска на пазара.

4. Решението за присъждане на знака за екомаркировка се взема от компетентния орган, който е получил заявлението, след:

а)	проверка на съответствието на продукта с публикуваните критерии съгласно член 6, параграф 5;

б)	проверка, че заявлението съответства на изискванията за оценяване и удостоверяване;

в)	консултации, при необходимост, с компетентните органи съгласно параграф 3.

5. Когато критериите за екомаркировка изискват производствените обекти да отговарят на определени изисквания, те трябва да бъдат изпълнени във всички обекти, в които се произвежда продуктът.

6. Компетентните органи признават извършените изпитвания и проверки от органи, които са акредитирани по стандарт EN 45000 или равностойни национални стандарти. Компетентните органи си сътрудничат, за да се гарантира ефективно и последователно прилагане на процедурите за оценяване и удостоверяване.

Член 8

Екомаркировка

Видът на знака за екомаркировка е в съответствие с приложение III. Спецификациите за съответната екологична информация за всяка продуктова група и за представянето на тази информация върху етикета до знака за екомаркировка се включват в определените съгласно член 6 критерии. Във всички случаи информацията трябва да бъде ясна и разбираема.

Комисията провежда консултации преди 24 септември 2005 г. с националните сдружения на потребителите, които са представени в Комитета на потребителите, създаден с Решение 95/260/ЕО на Комисията (12), за да оцени доколко ефективно текстът до знака за екомаркировката и допълнителната информация отговарят на потребностите на потребителите от информация. Въз основа на тази оценка, Комисията въвежда всички подходящи изменения по отношение на подлежащата на включване в екологичния етикет информация в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

Член 9

Условия за употреба

1. Компетентният орган сключва договор със заявителя за екомаркировка относно условията за употреба на етикета. Те включват разпоредби за отнемане на разрешението за използване на екомаркировката. Разрешението се преразглежда, а договорът се изменя или прекратява, в зависимост от случая, след всяко изменение на приложимите критерии за екомаркировка на даден продукт. В този договор се посочва, че участието в схемата не нарушава екологични или други нормативни изисквания на в Общността или на приложимото национално законодателство за различните етапи от живота на продукта, стоката или услугата, в зависимост от случая.

За улеснение се приема стандартен договор в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

2. Знакът за екомаркировка не може да се използва, както и не може да се прави позоваване на екомаркировката при реклама, докато знакът не бъде присъден, а след това може да се използва само във връзка с продукта, за който е присъдена екомаркировката.

Забранява се всякаква невярна или подвеждаща реклама или използването на каквато и да е екомаркировка или запазен знак, които могат да доведат до объркване с въведения с настоящия регламент знак за екомаркировка на Общността.

Член 10

Популяризиране на знака за екомаркировка

Държавите-членки и Комисията, в сътрудничество с членовете на СЕЕС, популяризират използването на знака за екомаркировка на Общността чрез мероприятия за запознаване и кампании за информиране на потребителите, производителите, търговците, разпространителите и широката общественост, като по този начин подкрепят развитието на схемата.

За да се насърчава използването на продукти с екомаркировка, Комисията и други институции на Общността, както и други обществени органи на национално ниво, без да се нарушава законодателството на Общността, определят образец, когато посочват изискванията си за продуктите.

Член 11

Други схеми за екомаркировка в държавите-членки

Комисията и държавите-членки предприемат действия, с които да се гарантира необходимото съгласуване между настоящата схема на Общността и националните схеми в държавите-членки, по-специално при подбора на продуктови групи, както и при разработването и преразглеждането на критерии на общностно и национално равнище. За целта се определят мерки за сътрудничество и съгласуване съгласно процедурата, предвидена в член 17, включително предвидените в изготвения работен план в съответствие с член 5.

Когато даден продукт е обозначен едновременно със знака за екомаркировка на Общността и с национален знак за екомаркировка, двата запазени знака се изобразяват един до друг върху продукта.

В тази връзка, съществуващите и новите схеми за екомаркировка в държавите-членки могат да продължат да съществуват съвместно със схемата.

Член 12

Разходи и такси

Всяко заявление за присъждане на екомаркировка подлежи на заплащане на такса във връзка с разходите за обработката на заявлението.

Използването на знака за екомаркировка предполага заплащане на годишна такса от заявителя.

Нивото на заявление и годишните такси се определят в съответствие с приложение V по процедурата, предвидена в член 17.

Член 13

Съвет по екомаркировка на Европейския съюз

Комисията създава Съвет по екомаркировка на Европейския съюз (СЕЕС), съставен от споменатите в член 14 компетентни органи и от посочения в член 15 консултативен форум. По-специално, СЕЕС способства за определянето и преразглеждането на критериите за екомаркировка, както и на изискванията за оценяване и удостоверяване в съответствие с член 6.

Правилникът за работа на СЕЕС се определя от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 17, като се вземат под внимание определените в приложение IV процедурни принципи.

Член 14

Компетентни органи

1. Всяка държава-членка гарантира, че органът или органите (наричан(и) по-долу компетентният орган или компетентните органи), който(които) отговаря(т) за изпълнението на предвидените в настоящия регламент задачи, е/са определен(и) и функционира(т). Когато са определени повече от един компетентен орган, държавата-членка определя съответните правомощия на тези органи и приложимите към тях изисквания за координация.

2. Държавите-членки гарантират, че:

а)	съставът на компетентните органи гарантира тяхната независимост и неутралност;

б)	правилниците за работа на компетентните органи гарантират на национално ниво активното участие на всички заинтересовани страни и подходяща степен на прозрачност;

в)	компетентните органи правилно прилагат разпоредбите на настоящия регламент.

Член 15

Консултативен форум

Комисията гарантира, че при изпълнение на функциите си СЕЕС съблюдава по отношение на всяка продуктова група балансирано участие на всички заинтересовани страни, които имат отношение към съответната продуктова група, като производители и доставчици на услуги, включително малки и средни предприятия, представители на занаятчийството и техни професионални организации, синдикати, търговци, разпространители, вносители, групи за опазване на околната среда и организации на потребителите. Тези страни заседават в рамките на консултативен форум. Правилникът за работа на форума се определя от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

Член 16

Адаптиране към техническия прогрес

Приложенията към настоящия регламент могат да се адаптират към техническия прогрес, включително с напредъка в съответните международни стандартизационни дейности, в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

Член 17

Процедура на комитета

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. При позоваване на настоящия член се прилагат разпоредбите на членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.

Предвиденият срок в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО се определя на три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 18

Нарушения

Държавите-членки предприемат подходящи правни или административни мерки в случай на неспазване на разпоредбите на настоящия регламент и ги съобщават на Комисията.

Член 19

Преходни разпоредби

Регламент (ЕИО) № 880/92 се отменя. Въпреки това, той продължава да се прилага за сключените договори съгласно член 12, параграф 1 от него. Решенията въз основа на Регламент (ЕИО) № 880/92 остават в сила до преразглеждането им или до изтичане на срока им.

Член 20

Преразглеждане

Преди 24 септември 2005 г. Комисията преразглежда схемата в светлината на придобития опит по време на нейното функциониране.

Комисията предлага всички подходящи изменения на настоящия регламент.

Член 21

Заключителни разпоредби

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след датата на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 17 юли 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

J. GLAVANY

(1) ОВ С 114, 12.4.1997 г., стр. 9 и

ОВ С 64, 6.3.1999 г., стр. 14.

(2) ОВ С 296, 29.9.1997 г., стр. 77.

(3) Становище на Европейския парламент от 13 май 1998 г. (ОВ С 167, 1.6.1998 г., стр. 118), потвърдено на 6 май 1999 г., Обща позиция на Съвета от 11 ноември 1999 г. (ОВ С 25, 28.1.2000 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 15 март 2000 г. (все още не е публикувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 29 юни 2000 г.

(4) ОВ L 99, 11.4.1992 г., стр. 1.

(5) ОВ L 297, 13.10.1992 г., стр. 16.

(6) ОВ L 198, 22.7.1991 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1804/1999 (ОВ L 222, 24.8.1999 г., стр. 1).

(8) ОВ С 138, 17.5.1993 г., стр. 1.

(9) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 1999/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 199, 30.7.1999 г., стр. 57).

(10) ОВ L 200, 30.7.1999 г., стр. 1.

(11) ОВ L 169, 12.7.1993 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 98/79/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 331, 7.12.1998 г., стр. 1).

(12) ОВ L 162, 13.7.1995 г., стр. 37.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИЛОЖЕНИЕ II

МЕТОДОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КРИТЕРИИ ЗА ЕКОМАРКИРОВКА

Въведение

Процесът на определяне и избор на ключовите аспекти на околната среда, както и определянето на критерии за екомаркировка включва следните стъпки:

—	проучване на приложимостта и на пазара,

—	проучване на жизнения цикъл,

—	анализ на подобренията,

—	предложение за специфичните критерии.

Проучване на приложимост и пазарно проучване

При проучването на приложимостта и на пазара се вземат под внимание различните видове продуктови групи на пазара на Общността, произведените или доставени, внесени и продадени количества и пазарната структура в държавите-членки. Взема се под внимание и вътрешната и външна търговия.

Оценява се възприемането от потребителите, функционалните различия между видовете продукти и необходимостта от определяне на подгрупи.

Проучване на жизнения цикъл

Ключовите аспекти на околната среда, за които е необходимо да се разработят критерии, се определят с помощта на резултатите от проучване на жизнения цикъл и в съответствие с международно признати методи и стандарти. В зависимост от случая, надлежно се отчитат заложените принципи в стандарти EN ISO 14040 и ISO 14024.

Анализ на подобренията

При анализа на подобренията се отчитат по-специално следните аспекти на околната среда:

—	теоретичният потенциал за подобрение на околната среда, заедно с възможните промени в пазарните структури. Това се основава на оценката на подобренията в резултат от проучването на жизнения цикъл,

—	техническата, промишлена и икономическа приложимост и пазарните изменения,

—	потребителските нагласи, възприятия и предпочитания, които могат да повлияят върху ефективността на знака за екомаркировка.

Предложение за критерии

В окончателното предложение за екологични критерии се отчитат съответните аспекти на околната среда, които са свързани с продуктовата група.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОПИСАНИЕ НА ЗНАКА ЗА ЕКОМАРКИРОВКА

Графичен вид на знака за екомаркировка

Знакът за екомаркировка се присъжда на продукти, които отговарят на критериите за всички ключови аспекти на околната среда. Той включва информация за потребителите в съответствие с член 8 и има следния вид.

Знакът за екомаркировка се състои от две части: клетка 1 и клетка 2, както следва:

Клетка 2 съдържа информация за основанията за присъждане на знака за екомаркировка. Тази информация трябва да се отнася най-малко за едно, но не и за повече от три въздействия върху околната среда. Информацията е под формата на кратко описание с думи.

Пример:

*	ниско ниво на замърсяване на въздуха
*	енергийна ефективност
*	намалена токсичност

Когато е практично, клетки 1 и 2 се използват заедно, но когато пространството е важен фактор за малките по размер стоки, в някои случаи клетка 2 може да се пропусне, при условие че в други случаи във връзка със същия продукт се използва целият етикет. Например, клетка 1 може да се използва върху самия продукт, ако целият етикет фигурира на друго място върху опаковката, в информационните листовки към продукта или на други търговски материали.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ПРОЦЕДУРНИ ПРИНЦИПИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КРИТЕРИИ ЗА ЕКОМАРКИРОВКА

За разработването на критерии за екомаркировка, както и на свързаните с тези критерии изисквания за оценка и проверка, се прилагат следните принципи:

1. Участие на заинтересованите страни

а)	За разработването на критериите за екомаркировка за всяка продуктова група в рамките на СЕЕС се създава специална работна група, в която участват посочените в член 15 заинтересовани страни и посочените в член 14 компетентни органи.

б)

Заинтересованите страни участват в процеса на определяне и подбор на ключовите аспекти на околната среда, особено през следните етапи:

i)	проучване на приложимостта и на пазара;

ii)	проучване на жизнения цикъл;

iii)	анализ на подобренията;

iv)	предложения за критерии.

Полагат се всички разумни усилия за постигане на съгласие в хода на процеса, като същевременно се цели постигането на висока степен на защита на околната среда.

Преди срещата на специалната работна група, се издава и своевременно се разпространява сред участници работен документ, в който се съдържат в обобщен вид основните констатации от всеки етап.

2. Открити консултации и прозрачност

а)	Издава се и се публикува окончателен доклад, който съдържа основните резултати. На заинтересованите се предоставят междинни документи, отразяващи резултатите от различните етапи на работа и се разглеждат направените по тях коментари.

б)

Провеждат се открити консултации по съдържанието на доклада. Съгласно процедурата, предвидена в член 17, преди представянето на критериите на комитета се дава минимум 60-дневен срок за представяне на коментари по проекта за критерии. Вземат се под внимание всички получени забележки. При поискване се предоставя информация за предприетите мерки за отразяване на коментарите.

в)	Докладът включва отчет за изпълнението и приложения с подробен списък на изчисленията.

3. Поверителност

Гарантира се опазване на поверителния характер на предоставената информация от физически лица, обществени организации, частни фирми, заинтересовани групи и страни и други източници.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ТАКСИ

1. Такси за заявление

Заявлението за присъждане на екомаркировка подлежи на заплащане на такса във връзка с разходите за обработка на заявлението. Определят се минимален и максимален размер на таксата.

В случай на малки и средни предприятия (1), както и при производители на продукти или доставчици на услуги от развиващи се страни, таксата за заявление се намалява най-малко с 25 %.

2. Годишни такси

Всеки заявител, на когото е присъден знакът за екомаркировка, заплаща годишна такса за използване на етикета на компетентния орган, който му го е присъдил.

Срокът, за който се заплаща таксата, започва да тече от датата на присъждане на знака за екомаркировка на заявителя.

Годишната такса се изчислява в зависимост от годишния обем на продажбите на съответния продукт в Общността. Определя се минимален и максимален размер на таксата.

Заявители, които са получили удостоверение съгласно EMAS или ISO 14001, могат да получат допълнително намаление на годишната такса.

Допълнителни намаления на таксата могат да се отпускат по целесъобразност съгласно разпоредбите на член 17.

3. Разходи за изпитване и проверка

Таксата за заявление и годишната такса не включват разходите за евентуално необходими изпитвания и проверки на продуктите, които са предмет на заявленията. Разходите за такива изпитвания и проверки са за сметка на заявителите.

При изготвяне на изискванията за оценяване и удостоверяване, трябва да се съблюдава целта разходите да бъдат сведени до строг минимум. Това е особено важно, за да се улесни участието на малки и средни предприятия в схемата на Общността за екомаркировка и по този начин да се способства за по-широкото разпространение на схемата.

(1) Съгласно определението в Препоръка 96/280/ЕО на Комисията (ОВ L 107, 30.4.1996 г., стр. 4).

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

108

32000R2037

L 244/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2037/2000 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 29 юни 2000 година

относно вещества, които нарушават озоновия слой

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 5 май 2000 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Установено е, че непрекъснатите емисии на озоноразрушаващи вещества при настоящите нива продължава да причинява значително увреждане на озоновия слой. Нарушаването на озоновия слой в Южното полукълбо достигна безпрецедентни нива през 1998 г. По време на три от четирите последни пролетни сезона беше констатирано сериозно нарушаване на озона над района на Арктика. Увеличената радиация от UV-B лъчи в резултат на нарушаването на озоновия слой представлява значителна заплаха за здравето и околната среда. По тази причина следва да се вземат допълнителни ефективни мерки за защита на здравето на човека и околната среда от вредните последици, произтичащи от такива емисии.

(2)

Като осъзнава отговорността си за околната среда и търговията, Общността съгласно Решение 88/540/ЕИО (4), стана страна по Виенската конвенция за защита на озоновия слой и Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой, изменен от страните по Протокола на тяхната втора среща в Лондон и на тяхната четвърта среща в Копенхаген.

(3)	Допълнителни мерки за защита на озоновия слой бяха приети от страните по Протокола на тяхната седма среща във Виена през декември 1995 г. и на тяхната девета среща в Монреал през септември 1997 г., в която взе участие Общността.

(4)

Необходимо е да се вземат мерки на равнище на Общността, за да се изпълнят поетите от Общността задължения по Виенската конвенция и последните изменения и привеждането в съответствие към Монреалския протокол, и по-специално с оглед постепенното преустановяване на производството и пускането на пазара на метилбромид в Общността и за осигуряване на система за лицензиране не само на вноса, но също и на износа на озоноразрушаващи вещества.

(5)

Предвид по-ранното наличие от очаквания срок на технологии за заместване на озоноразрушаващите вещества е целесъобразно в някои случаи да се предвидят мерки за контрол, които да са по-строги от тези, предвидени в Регламент (ЕО) № 3093/94 на Съвета от 15 декември 1994 г. за вещества, които нарушават озоновия слой (5) и по-строги от тези в Монреалския протокол.

(6)	Регламент (ЕО) № 3093/94 трябва да се измени съществено. От интерес за правната яснота и прозрачност е да се преразгледа изцяло този регламент.

(7)

Съгласно Регламент (ЕО) № 3093/94 производството на хлорфлуорвъглеводороди, други напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, халони, тетрахлорметан, 1,1,1-трихлоретан и хидробромфлуоровъглероди беше спряно. По този начин се забранява производството на тези контролирани вещества при условията на възможно изключение за неотложни и основни вътрешни нужди на страните съгласно член 5 от Монреалския протокол. Сега също така е целесъобразно постепенно да се забрани пускането на пазара и използването на тези вещества, както и продукти и оборудване, съдържащи такива вещества.

(8)	Дори след премахването на контролираните вещества Общността може при определени обстоятелства да разреши изключения за неотложни нужди.

(9)

Нарастващата наличност на алтернативи на метилбромида следва да доведе до по-значително намаляване на неговото производство и потребление в сравнение с предвиденото в Монреалския протокол. Производството и потреблението на метилбромид следва да се прекрати напълно при условията на възможни изключения за критични нужди, определени на равнище на Общността и в съответствие с критериите, заложени в Монреалския протокол. Следва също да се контролира употребата на метилбромид за карантина и обработка на пратки преди износ. Този вид употреба не следва да превишава сегашните нива и следва в крайна сметка да се намали в светлината на техническото развитие и разработките съгласно Монреалския протокол.

(10)

Регламент (ЕО) № 3093/94 предвижда ограничаване на производството на всички останали озоноразрушаващи вещества, но не и ограничаване на производството на хидрохлорфлуорвъглеводороди. Необходимо е да бъдат въведени такива разпоредби, че да се предотврати използването на хидрохлорфлуорвъглеводороди там, където съществуват безопасни за озона алтернативи. Всички страни по Монреалския протокол следва да вземат мерки за ограничаване на производството на хидрохлорфлуорвъглеводороди. Замразяването на производството на хидрохлорфлуорвъглеводороди би отразило тази необходимост и решението на Общността да поеме водеща роля в това отношение. Произвежданите количества следва да се приведат в съответствие с намаляването, което се предвижда при пускането на пазара на Общността на хидрохлорфлуорвъглеводороди, и с намаляването на търсенето в световен мащаб като последица от намаляване потреблението на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което се изисква от Протокола.

(11)

Монреалският протокол в член 2F, параграф 7 изисква от страните да положат усилия, за да гарантират, че употребата на хидрохлорфлуорвъглеводороди е ограничена само за тези приложения, за които не съществуват други безвредни за околната среда вещества или технологии. С оглед наличността на алтернативни или заместващи технологии пускането на пазара и използването на хидрохлорфлуорвъглеводороди и продукти, които съдържат хидрохлорфлуорвъглеводороди може да се ограничат допълнително. Решение VI/13 от срещата на страните по Монреалския протокол предвижда, че при оценката на алтернативите на хидрохлорфлуорвъглеводороди следва да се вземат предвид такива фактори като озоноразрушаващ потенциал, енергийна ефективност, потенциал за запалимост, токсичност и глобалното затопляне и потенциално въздействие върху ефективната употреба и прекратяване употребата на хлорфлуорвъглеводороди и халони. Контролът на хидрохлорфлуорвъглеводороди по силата на Монреалския протокол следва значително да се засили с цел защита на озоновия слой и да се отрази наличието на алтернативи.

(12)

Квотите за пускане в свободно обращение в Общността на контролирани вещества следва да се разпределят само за ограничена употреба на контролираните вещества. Контролираните вещества и продукти, съдържащи контролирани вещества от държавите, които не са страни по Монреалския протокол, не следва да се внасят.

(13)	Системата за издаване на лицензии за контролираните вещества следва да се разшири и да включва лицензия за износ на контролирани вещества, за да се следи търговията с озоноразрушаващи вещества и да се позволи обменът на информация между страните.

(14)	Следва да се вземат мерки за събиране на използвани контролирани вещества и за предотвратяване изтичането на контролирани вещества.

(15)	Монреалският протокол изисква да се докладват данни за търговията с озоноразрушаващи вещества. Поради това от производителите, вносителите и износителите на контролирани вещества трябва да се изисква предоставянето на годишни отчети.

(16)	Мерките, необходими за прилагането на този регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (6).

(17)

Решение Х/8 от десетата среща на страните по Монреалския протокол насърчава страните активно да вземат мерки, когато е целесъобразно, за обезсърчаване на производството и пускането на пазара на нови озоноразрушаващи вещества, и по-специално на бромохлорметан. За тази цел следва да се създаде механизъм за включването на нови вещества в настоящия регламент. Следва да се забранят производството, вносът, пускането на пазара и употребата на бромохлорметан.

(18)

Преходът към нови технологии или алтернативни продукти, които са необходими поради прекратяване производството и използването на контролирани вещества, може да доведе до проблеми по-специално за малките и средните предприятия (МСП). Поради това държавите-членки разглеждат осигуряването на подходящи форми на помощ с цел по-конкретно да се даде възможност на малките и средните предприятия да направят необходимите промени,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Приложно поле

Настоящият регламент се прилага за производството, вноса, износа, пускането на пазара, използването, събирането, рециклирането и регенерирането и унищожаването на хлорфлуорвъглеводороди, други напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, халони, тетрахлорметан, 1, 1,1-трихлоретан, метилбромид, хидробромфлуорвъглеводороди и хидрохлорфлуорвъглеводороди, за докладването на информация за тези вещества и за вноса, износа, пускането на пазара и използването на продукти и оборудване, съдържащи тези вещества.

Настоящият регламент се прилага също така и за производството, вноса, пускането на пазара и използването на веществата, посочени в приложение II.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

—	„Протокол“ означава Монреалския протокол за веществата, които нарушават озоновия слой от 1987 г., последно изменен и коригиран,

—	„страна“ означава всяка страна по Протокола,

—	„държава, която не е страна по Протокола“ по отношение на определено контролирано вещество включва всяка държава или регионална организация за икономическа интеграция, която не е приела да се обвърже с разпоредбите на Протокола, които се прилагат за това вещество,

—

„контролирани вещества“ означава хлорфлуорвъглеводороди, други напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, халони, тетрахлорметан, 1, 1, 1-трихлоретан, метилбромид, хидробромфлуорвъглеводороди и хидрохлорфлуорвъглеводороди, независимо от това, дали съществуват самостоятелно или в смес, и независимо от това, дали са свежи, събрани, рециклирани или регенерирани; това определение не се отнася за контролирано вещество, което се съдържа в готовите продукти, освен предназначените за транспорт и съхранение контейнери, нито пък незначителните количества от което и да е контролирано вещество, получени случайно или непредвидено в резултат на някакъв производствен процес; от невлязла в химична реакция изходна суровина; следи от веществото в състава на химични реактиви или изпуснатите при производствен или манипулационен процес емисии,

—	„хлорфлуорвъглеводороди“ (CFC) означава контролирани вещества, изброени в група I от приложение I, включително техните изомери,

—	„други напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди“ означава контролирани вещества, изброени в група II от приложение I, включително техните изомери,

—	„халони“ означава контролирани вещества, изброени в група III от приложение I, включително техните изомери,

—	„тетрахлорметан“ означава контролирано вещество, посочено в група IV от приложение I,

—	„1, 1, 1-трихлоретан“ означава контролирано вещество, посочено в група V от приложение I,

—	„метилбромид“ означава контролирани вещества, изброени в група VI от приложение I,

—	„хидробромфлуорвъглеводороди“ означава контролирани вещества, изброени в група VII от приложение I, включително техните изомери,

—	„хидрохлорфлуорвъглеводороди“ (HCFC) означава контролирани вещества, изброени в група VIII от приложение I, включително техните изомери,

—

„нови вещества“ означава веществата, изброени в приложение II; това определение обхваща вещества, независимо дали съществуват самостоятелно или в смес и независимо дали са свежи, събрани, рециклирани или регенерирани; определението не включва онези контролирани вещества, които се съдържат в готовите продукти, освен предназначените за транспорт и съхранение на същото това вещество контейнери, нито пък незначителните количества от което и да е ново вещество, получени случайно или непредвидено в резултат на някакъв производствен процес или от невлязла в химична реакция изходна суровина,

—	„изходна суровина“ е контролирано или ново вещество, подложено на химическа трансформация — процес, в който първоначалният му химически състав бива напълно преобразуван и по време на който се отделя незначително количество емисии,

—

„производствен агент“ означава контролирани вещества, използвани като химични агенти в приложенията, посочени в приложение VI, в инсталации, съществуващи към 1 септември 1997 г., където емисиите от тях са незначителни; в съответствие с критериите и процедурите, упоменати в член 18, параграф 2, Комисията ще състави списък с дейностите, за които се разрешава използването на контролирани вещества в качеството им на производствен агент, като за всяка конкретна дейност ще се посочват максималните емисионни нива; в съответствие с упоменатата процедура, залегнала в член 18, параграф 2, е възможно и приложение VI, и списъкът с гореописаните дейности да бъдат изменени вследствие на научно-техническия напредък или получаване на нова информация, включително и на предвидения в приетото на срещата на страните по Монреалския протокол Решение Х/14 преглед,

—	„производител“ означава всяко физическо или юридическо лице, произвеждащо контролирани вещества в Общността,

—

„производство“ означава количеството произведени контролирани вещества, от което се изважда количеството на унищожени такива чрез одобрени от страните технологии, и цялото количество, което е използвано като изходна суровина или производствен агент за производството на други химикали; не се счита за производство количеството от събрани, рециклирани или регенерирани вещества,

—	„озоноразрушаващ потенциал“ означава цифрата, посочена в третата колона от приложение I, представляваща потенциалния ефект върху озоновия слой на всяко контролирано вещество,

—	„изчислено ниво“ означава количество, определено чрез умножаване на количеството на всяко контролирано вещество по неговия озоноразрушаващ потенциал и чрез събиране на получените числа, за всяка група контролирани вещества от приложение I поотделно,

—

„промишлена рационализация“ означава трансфера — или между страните по Протокола, или в границите на държава-членка — на цялото или на част от изчисленото ниво за производство от един производител на друг с цел да се оптимизира икономическата ефективност или в отговор на очакван спад в доставките вследствие закриване на предприятията,

—	„пускане на пазара“ означава доставянето или предоставянето на трети лица възмездно или безвъзмездно на контролирани вещества или продукти, съдържащи контролирани вещества, които са предмет на настоящия регламент,

—	„употреба“ означава използването на контролирани вещества при производството или поддръжката, и по-специално презареждане, на продукти или оборудване или други процеси, в които не служат за изходна суровина или производствен агент,

—

„реверсивна климатична/термопомпена система“ означава свързването на взаимозависими части, съдържащи хладилен агент, в един затворен кръг, при което циркулиращият хладилен агент осъществява топлоотделяне или топлопоглъщане (охлаждане или затопляне), процеси, които са обратими поради това, че изпарителите и кондензаторите са проектирани да изпълняват такива взаимозаменяеми функции,

—	„активно усъвършенстване“ означава процедура, предвидена в член 114, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (7),

—	„събиране“ означава събирането и съхраняването на контролирани вещества, например от съоръжения, оборудване и контейнери по време на техническата поддръжка или преди разкомплектоване,

—	„рециклиране“ означава повторното използване на събрани контролирани вещества след подлагане на основни процеси на почистване, като филтриране или сушене; по отношение на хладилните агенти рециклирането обикновено включва презареждане на оборудването, което често става на място,

—

„регенериране“ означава повторна обработка и връщане в нормите на възстановено контролирано вещество след такива процеси, като филтриране, сушене, дестилация или химическа обработка с цел възстановяване на веществото към определени експлоатационни характеристики, което често изисква преработката да се извърши в специализиран център,

—

„предприемач“ означава всяко физическо или юридическо лице, което произвежда, рециклира за пускане на пазара или използва контролирани вещества за промишлени или търговски цели в Общността, което пуска такива внесени вещества за свободно обращение в Общността или което изнася такива вещества от Общността за промишлени или търговски цели.

ГЛАВА II

ГРАФИК ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Член 3

Контрол върху производството на контролирани вещества

1. При спазване на параграфи от 5 до 10 се забранява производството на следните вещества:

а)	хлорфлуорвъглеводороди;

б)	други напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди;

в)

халони;

г)	тетрахлорметан;

д)	1, 1, 1-трихлоретан;

е)	хидробромфлуорвъглеводороди.

В светлината на предложенията, направени от държавите-членки, Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, прилага критериите, посочени в Решение IV/25 на страните, за да се определят всяка година всички неотложни нужди, за които са разрешени производството и вносът в Общността на контролирани вещества, посочени в първа алинея, и да се определят тези потребители, които могат да се ползват от тези неотложни нужди. Производство или внос ще се разрешава единствено в случай че държавите-членки не разполагат с подходящи алтернативи или с рециклирани или регенерирани контролирани вещества от първа алинея.

При спазване на параграфи 5 - 10 всеки производител гарантира, че:

а)	изчисленото ниво на производство на метилбромид в периода от 1 януари 1999 г. до 31 декември 1999 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца не надвишава 75 % от изчисленото ниво на производство на метилбромид през 1991 г.;

б)	изчисленото ниво на производство на метилбромид в периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2001 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца не надвишава 40 % от изчисленото ниво на производство на метилбромид през 1991 г.;

в)	изчисленото ниво на производство на метилбромид в периода от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2003 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца не надвишава 25 % от изчисленото ниво на производство на метилбромид през 1991 г.;

г)	не произвежда метилбромид след 31 декември 2004 г.

Изчисленото ниво по букви а), б), в) и г) не включва сумата от метилбромид, произведен за карантина и обработка на пратки преди износ.

ii)

В светлината на предложенията, направени от държавите-членки, Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, прилага критериите, посочени в Решение IХ/6 на страните, заедно с всички други значими критерии с цел да се определят всяка година всички критични нужди, за чието задоволяване биха могли да се разрешат производството, вносът и употребата след 31 декември 2004 г. на метилбромид в Общността, разрешените количества и видове употреба и тези потребители, които могат да се ползват от изключението, отнасящо се до критични нужди. Това производство и вносът ще се разрешават само ако няма подходящи алтернативи или страните не разполагат с рециклиран или регенериран метилбромид.

При спешни случаи, когато размножаването на определен вредител достигне застрашителни размери или се появи епидемия от дадено заболяване, Комисията при поискване, депозирано от компетентните органи на някоя държава-членка, може да оторизира временното използване на метилбромид. Такова разрешение ще се издава за период не по-дълъг от 120 дни и за количества, не надвишаващи 20 тона.

3. При спазване на параграфи 8, 9 и 10 всеки производител гарантира, че:

а)	изчисленото ниво на производство на хидрохлорфлуорвъглеводороди в периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2000 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца не превишава изчисленото ниво на производство на хидрохлорфлуорвъглеводороди през 1997 г.;

б)	изчисленото ниво на производство на хидрохлорфлуорвъглеводороди в периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца не надвишава 35 % от изчисленото ниво на производство на хидрохлорфлуорвъглеводороди през 1997 г.;

в)	изчисленото ниво на производство на хидрохлорфлуорвъглеводороди в периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2014 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца не надвишава 20 % от изчисленото ниво на производство на хидрохлорфлуорвъглеводороди през 1997 г.;

г)	изчисленото ниво на производство на хидрохлорфлуорвъглеводороди в периода от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2020 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца не надвишава 15 % от изчисленото ниво на производство на хидрохлорфлуорвъглеводороди през 1997 г.;

д)	не произвежда хидрохлорфлуорвъглеводороди след 31 декември 2025 г.

Преди 31 декември 2002 г. Комисията ще преразгледа нивото на производство на хидрохлорфлуорвъглеводороди с оглед да се определи:

—	дали да се предложи намаляване на производството преди 2008 г., и/или

—	дали да се предложи промяна на нивата на производство, посочени в букви б), в) и г).

При преразглеждането ще се вземат предвид развитието на потреблението на хидрохлорфлуорвъглеводороди в целия свят, износът на хидрохлорфлуорвъглеводороди от Общността и други страни, членуващи в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и техническата и икономическата наличност на алтернативни вещества или технологии, както и развитието в международен план на ситуацията по Протокола.

4. Комисията ще издава разрешителни на определените в съответствие с параграф 1, втора алинея и параграф 2, ii) потребители, като ги уведомява за веществата, приложенията и количествата, които имат право да използват.

5. На производител може да се разреши от компетентния орган на държавата-членка, в която се намира съответното производство, да произвежда контролирани вещества, посочени в параграфи 1 и 2, с цел да се удовлетворят исканията, за които е издадено разрешително в съответствие с параграф 4. Компетентният орган на съответната държава-членка предварително уведомява Комисията за своето намерение да издаде такова разрешително.

6. Компетентният орган на държавата-членка, в която се намира съответното производство на производителя, може да разреши на производителя да надхвърли изчислените нива на производство, посочени в параграфи 1 и 2, с цел да се задоволят основните вътрешни нужни на страните съгласно член 5 от Протокола, при условие че допълнително изчислените нива на производство на съответните държави-членки не превишават тези, които са разрешени за тази цел от член 2А до 2Д и член 2З от Протокола за въпросния период. Компетентният орган на съответната държава-членка предварително уведомява Комисията за своето намерение да издаде такова разрешително.

7. Доколкото Протоколът позволява, компетентният орган на държавата-членка, в която се намира съответното производство на производителя, може да разреши на производителя да надхвърли изчислените нива на производство, посочени в параграфи 1 и 2, с цел да се задоволят неотложните или критични нужди на страните по тяхно искане. Компетентният орган на съответната държава-членка предварително уведомява Комисията за своето намерение да издаде такова разрешително.

8. Доколкото Протоколът позволява, компетентният орган на държавата-членка, в която се намира съответното производство на производителя, може да разреши на производителя да надхвърли изчислените нива на производство, посочени в параграфи 1 - 7, за целите на промишлената рационализация в съответната държава-членка, при условие че изчислените нива на производство на тази държава-членка не надвишават сбора от изчислените нива на производство на нейните местни производители, както е определено в параграфи 1 - 7 за въпросния период. Компетентният орган на съответната държава-членка предварително нотифицира Комисията за своето намерение да издаде такова разрешително.

9. Доколкото Протоколът позволява, Комисията със съгласието на компетентния орган на държавата-членка, в която се намира съответното производство на производителя, може да разреши на производителя да надхвърли изчислените нива на производство, посочени в параграфи от 1 до 8, за целите на промишлената рационализация между държавите-членки, при условие че сборът от изчислените нива на производство на съответните държави-членки не надвишава сбора от изчислените нива на производство на техните местни производители, определени в параграфи от 1 до 8, за въпросния период. Изисква се и съгласие на компетентния орган на държавата-членка, в което е предвидено намаляване на производството.

10. Доколкото Протоколът позволява, Комисията може със съгласието на компетентния орган на държава-членка, в която се намира съответното производство, и на правителството на съответната трета страна да разреши на производителя да обедини изчислените нива на производство, посочени в параграфи 1 - 9, заедно с изчислените нива на производство, разрешени на производител в трета страна по Протокола и в съответствие с националното законодателство на производителя, за целите на промишлената рационализация на трета страна, при условие че сборът на изчислените нива на производство от двамата производители не надвишава сбора от изчислените нива на производство, позволени на производител от Общността, съгласно параграфи от 1 до 9 и изчислените нива на производство, разрешени на производител от трета страна по Протокола и по съответното национално законодателство.

Член 4

Контрол върху пускането на пазара и употребата на контролирани вещества

1. При спазване на параграфи 4 и 5 се забраняват пускането на пазара и употребата на следните контролирани вещества:

а)	хлорфлуорвъглеводороди;

б)	други напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди;

в)

халони;

г)	тетрахлорметан;

д)	1, 1, 1-трихлоретан;

е)	хидробромфлуорвъглеводороди.

Комисията може по искане на компетентен орган на държава-членка и в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, да разреши временно използването на хлорфлуорвъглеводороди до 31 декември 2004 г. при доставка на съоръжения за херметично затворени уреди, предназначени за имплантация в човешкото тяло, отделящи премерени дози лекарствено средство, а до 31 декември 2008 г. — за налични военни нужди, при условие че се докаже липсата на технически и икономически оправдано алтернативно вещество, не съществува заместваща технология или при невъзможност да бъде използвана в дадено специфично приложение.

При спазване на параграфи 4 и 5 всеки производител или вносител гарантира, че:

а)

изчисленото ниво метилбромид, който пуска на пазара или използва за собствени нужди в периода от 1 януари 1999 г. до 31 декември 1999 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца, не надвишава 75 % от изчисленото ниво на метилбромид, който е пуснал на пазара или е използвал за собствени нужди през 1991 г.;

б)

изчисленото ниво на метилбромид, който пуска на пазара или използва за собствени нужди в периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2001 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца, не надвишава 40 % от изчисленото ниво на метилбромид, който е пуснал на пазара или е използвал за собствени нужди през 1991 г.;

в)

изчисленото ниво на метилбромид, който пуска на пазара или използва за собствени нужди в периода от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2003 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца, не надвишава 25 % от изчисленото ниво на метилбромид, който е пуснал на пазара или е използвал за собствени нужди през 1991 г.;

г)	не пуска на пазара или използва за собствени нужди метилбромид след 31 декември 2004 г.

Доколкото Протоколът позволява, по искане на компетентен орган от държава-членка Комисията може в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, да промени изчисленото ниво на метилбромид, посочено в член 3, параграф 2, точка i), буква в) и в буква в) по-горе, когато е доказано, че това е необходимо, за да се задоволят нуждите на тази държава-членка, тъй като не разполага или не могат да се използват технически и икономически осъществими алтернативни вещества или заместители, които са безвредни за околната среда и човешкото здраве.

Комисията след консултации с държавите-членки насърчава развитието, включително проучванията, и използването на алтернативи на метилбромида, колкото е възможно по-скоро.

ii)

При спазване на параграф 4 след 31 декември 2005 г. се забраняват пускането на пазара и употребата на метилбромид от предприемачи, различни от производителите и вносителите.

iii)

Изчислените нива, посочени в точка i), букви а), б), в) и г) и точка ii), не включват количеството метилбромид, произведен или внесен за карантина и обработка на пратки преди износ. За периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2001 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца всеки производител и вносител гарантира, че изчисленото ниво на метилбромид, което той пуска на пазара или използва за собствени нужди за карантина и обработка на пратки преди износ, не надвишава средното изчислено ниво на метилбромид, което той е пуснал на пазара или е използвал за собствени нужди за карантина и обработка на пратки преди износ през 1996 г., 1997 г. и 1998 г.

Всяка година държавите-членки докладват на Комисията количествата метилбромид, разрешени за използване на тяхна територия за карантина и обработка на пратки преди износ, с каква цел е бил използван метилбромидът и напредъка, който са постигнали в оценяването и въвеждането на алтернативи.

Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, взема мерки за намаляване на изчисленото ниво на метилбромид, което производителите и вносителите могат да пускат на пазара или да използват за собствени нужди за карантина и обработка на пратки преди износ, в зависимост от техническите и икономическите възможности за прилагане на алтернативни вещества или технологии и съответното развитие по протокола в международен мащаб.

iv)

Общите количествени ограничения на метилбромид за пускане на пазара или за използване от производителите и вносителите за собствени нужди са определени в приложение III.

При спазване на параграфи 4 и 5 и член 5, параграф 5:

а)

изчисленото ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което производителите и вносителите пускат на пазара или използват за собствени нужди в периода от 1 януари 1999 г. до 31 декември 1999 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца, не надвишава сумата от:

—	2,6 % от изчисленото ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което производителите и вносителите са пуснали на пазара или са използвали за собствени нужди през 1989 г.; и

—	изчисленото ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което производителите и вносителите са пуснали на пазара или използвали за собствени нужди през 1989 г.;

б)

изчисленото ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което производителите и вносителите пускат на пазара или използват за собствени нужди в периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2001 г., не надвишава сумата от:

—	2,0 % от изчисленото ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което производителите и вносителите са пуснали на пазара или използвали за собствени нужди през 1989 г.; и

—	изчисленото ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което производителите и вносителите са пуснали на пазара или използвали за собствени нужди през 1989 г.;

в)	изчисленото ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което производителите и вносителите пускат на пазара или използват за собствени нужди в периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2002 г., не надвишава 85 % от нивото, което е изчислено съгласно бyква б);

г)	изчисленото ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което производителите и вносителите пускат на пазара или използват за собствени нужди в периода от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2003 г., не надвишава 45 % от нивото, което е изчислено съгласно буква б);

д)

изчисленото ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което производителите и вносителите пускат на пазара или използват за собствени нужди в периода от 1 януари 2004 г. до 31 декември 2004 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца, не надвишава 30 % от нивото, което е изчислено съгласно буква б);

е)

изчисленото ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което производителите и вносителите пускат на пазара или използват за собствени нужди в периода от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2008 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца не надвишава 25 % от нивото, което е изчислено съгласно буква б);

ж)	производителите и вносителите няма да въвеждат на пазара или да използват за собствени нужди хидрохлорфлуорвъглеводороди след 31 декември 2009 г.;

з)

всеки производител и вносител гарантира, че изчисленото ниво на хидрохлорфлуорвъглеводороди, което пуска на пазара или използва за собствени нужди в периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2001 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца, процентно не надвишава изчислените в букви от а) до в) нива на процентната му квота за 1999 г.

ii)

Преди 1 януари 2001 г. в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, Комисията определя механизъм за разпределяне на квотите за всеки производител и вносител от изчислените нива, посочени в букви от г) до е), приложими за периода от 1 януари 2003 г. до 31 декември 2003 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца.

iii)

За производителите количествата, посочени в този параграф, се отнасят до количествата свежи хидрохлорфлуорвъглеводороди, които те пускат на пазара или използват за собствени нужди в Общността и които са произведени в Общността.

iv)

Общите количествени ограничения за хидрохлорфлуорвъглеводороди, отнасящи се за пускане на пазара или използване от производителите и вносителите за собствени нужди, са определени в приложение III.

а)	Параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат за въвеждането на пазара на контролирани вещества за унищожаване в границите на Общността по одобрени от страните технологии;

б)

параграфи 1, 2 и 3 не се прилагат за пускане на пазара или употреба на контролирани вещества, ако:

—	те се използват като изходна суровина или производствен агент, или

—	се използват за неотложни нужди, заявени от лицензираните потребители, посочени в член 3 параграф 1, за критични нужди, заявени от лицензираните потребители, посочени в член 3, параграф 2, или в отговор на заявки за временно ползване при спешни случаи, предвидени в член 3, параграф 2, ii).

ii)

Параграф 1 не се прилага при пускане на пазара на контролирани вещества от предприемачи, които са различни от производителите, за поддръжка или сервизно обслужване на хладилно и климатично оборудване до 31 декември 1999 г.

iii)

Параграф 1 не се прилага за използване на контролирани вещества за поддръжка или сервизно обслужване на хладилно и климатично оборудване или за пръстови отпечатъци. до 31 декември 2000 г.

iv)

Параграф 1, буква в) не се прилага до 31 декември 2002 г. при пускане на пазара или при използване на халони, които са били събрани, рециклирани или регенерирани от налични пожарогасителни системи, нито ще се прилага при пускането на пазара и използването на халони за критични нужди, посочени в приложение VII. Всяка година компетентните органи на държавите-членки уведомяват Комисията за количествата халони, използвани за критични нужди, за мерките, които са взети, за да се намалят техните емисии, и оценка на тези емисии, както и текущите дейности по определянето и използването на подходящи алтернативи. Всяка година Комисията преразглежда изброените в приложение VII критични нужди и ако е необходимо, приема изменения в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2.

С изключение на посочените в приложение VII употреби, системите за противопожарна защита и пожарогасителите, които съдържат халони, ще бъдат извадени от употреба преди 31 декември 2003 г. и халоните следва да бъдат събрани в съответствие с член 16.

5. Всеки производител или вносител, който има право да пуска на пазара или да използва за собствени нужди контролирани вещества, посочени в настоящия член, може да прехвърли това право по отношение на цялото или част от количествата от тази група вещества, определени в съответствие с настоящия член, на всеки друг производител или вносител на тази група вещества в Общността. За всяко такова прехвърляне на право Комисията трябва да бъде уведомена предварително. Прехвърлянето на право за пускане на пазара или използване на контролирани вещества не означава, че си запазва по-нататък правото да произвежда или внася.

6. Забраняват се внасянето и пускането на пазара на продукти или оборудване, които съдържат хлорфлуорвъглеводороди, други напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, халони, тетрахлорметан, 1,1,1-трихлоретан, хидробромфлуорвъглеводороди, с изключение на продуктите или оборудването, за които използването на съответните контролирани вещества е било разрешено в съответствие с член 3, параграф 1, втора алинея или са изброени в приложение VII. Продукти и оборудване, произведени преди влизането в сила на настоящия регламент, не попадат в обхвата на тази забрана.

Член 5

Контрол върху употребата на хидрохлорфлуорвъглеводороди

1. Забранява се използването на хидрохлорфлуорвъглеводороди при следните условия:

а)	в аерозоли;

б)

като разтворители:

i)	като разтворители в незакрити устройства, включващи почистващи машини без горен капак и открити сушилни без хладилни зони, в състава на лепила, почистващи плесен агенти, за отпушване на канализации, където хидрохлорфлуорвъглеводородите не се събират;

ii)	от 1 януари 2002 г. се забраняват всички употреби в качеството им на разтворители, с изключение на приложенията им за фино почистване на електрически или други компоненти във въздухоплаването и космонавтиката, за които забраната влиза в сила на 31 декември 2008 г.;

в)

като хладилни агенти:

в оборудване, което е произведено след 31 декември 1995 г. и е предназначено за следните видове употреба:

—	в незатворени системи за директно изпаряване,

—	в домашни хладилници и фризери,

—	климатични системи в моторни превозни средства, трактори и превозни средства с висока проходимост или ремаркета, използващи всякакви енергийни източници, с изключение на военни приложения, за които забраната влиза в сила от 31 декември 2008 г.,

—	в климатични системи в обществени пътни моторни превозни средства;

ii)	в климатични инсталации в железопътния транспорт при оборудване, което е произведено след 31 декември 1997 г.;

iii)

от 1 януари 2000 г. в оборудване, което е произведено след 31 декември 1999 г., при следните видове употреба:

—	в обществени и дистрибуторски хладилници и складове,

—	за оборудване с мощност на вала, равна или по-голяма от 150 kW;

iv)

от 1 януари 2001 г. за всички други хладилни и климатични инсталации, които са произведени след 31 декември 2000 г., с изключение на неподвижни климатични инсталации с мощност на охлаждане под 100 kW, където използването на хидрохлорфлуорвъглеводородите се забранява от 1 юли 2002 г. за оборудване, което е произведено след 30 юни 2002 г., и на реверсивни климатични/термопомпени системи, където използването на хидрохлорфлуорвъглеводородите се забранява от 1 януари 2004 г. във всяко оборудване, което е произведено след 31 декември 2003 г.;

от 1 януари 2010 г. се забранява използването на свежи хидрохлорфлуорвъглеводороди за поддръжка и сервизно обслужване на хладилни и климатични инсталации, които съществуват към този момент; всички хидрохлорфлуорвъглеводороди се забраняват от 1 януари 2015 г.

Преди 31 декември 2008 г. Комисията преразглежда техническата и икономическата наличност на алтернативи на рециклирани хидрохлорфлуорвъглеводороди.

При прегледа се взема предвид наличността на технически и икономически осъществими алтернативи на хидрохлорфлуорвъглеводородите в съществуващите хладилни инсталации с оглед да се избегне неоправдано изоставяне на оборудването.

Разглежданите алтернативи следва да имат значително по-безвредни последици за околната среда от хидрохлорфлуорвъглеводородите.

Комисията представя резултата от прегледа на Европейския парламент и на Съвета. Когато е целесъобразно и в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, Комисията взима решение дали да промени датата 1 януари 2015 г.;

г)

за производството на пенопласти:

i)	за производството на всички видове пенопласти, с изключение на интегрална пластмаса с приложение в техническата безопасност и на твърдите пенопласти за изолация;

ii)	от 1 октомври 2000 г. за производството на интегрална пенопластмаса с приложение в техническата безопасност и на твърдите пенопласти за изолация;

iii)	от 1 януари 2002 г. за производството на екструдиран изолационен стиропор, освен когато е предназначен за транспорта като изолационен материал;

iv)	от 1 януари 2003 г. за производството на пенополиуретан за уреди, на гъвкави пенополиуретани с ламинирана лицева повърхност и на полиуретанови сандвич панели, с изключение на последните две, ако са предназначени за изолационен материал в транспорта;

v)	от 1 януари 2004 г. за производството на всякакви пенопласти, включително и на полиуретанови шпрейове и пенопласти на блокчета;

д)	като газопреносител на стерилизационни вещества в затворени системи, в оборудване, произведено след 31 декември 1997 г.;

е)	за всички други приложения.

2. Чрез дерогация от параграф 1 се разрешава използването на хидрохлорфлуорвъглеводороди:

а)	за лабораторни нужди, включително изследователска и научно-развойна дейност;

б)	като изходна суровина;

в)	като производствен агент;

3. Чрез дерогация от параграф 1 използването на хидрохлорфлуорвъглеводороди като пожарогасителни агенти в съществуващи противопожарни системи като заместители на халоните, използвани за нуждите, изброени в приложение VII, може да бъде разрешено при следните условия:

—	халоните, които се съдържат в такива противопожарни системи, се заместват напълно,

—	заменените халони се унищожават,

—	70 % от разходите по унищожаването се покриват от доставчика на хидрохлорфлуорвъглеводороди,

—	всяка година държавите-членки, които се възползват от тази разпоредба, уведомяват Комисията за броя на инсталациите и съответните количества халони.

4. Забраняват се вносът и пускането на пазара на продукти и оборудване, съдържащи хидрохлорфлуорвъглеводороди, за които е в сила ограничение на тяхната употреба съгласно настоящия член, от датата, на която ограничението за употребата им влиза в сила. Продукти и оборудване, за които е установено, че са произведени преди датата на ограничението за тяхната употреба, не са предмет на тази забрана.

5. До 31 декември 2009 г. ограниченията за употреба, предвидени в настоящия член, не се прилагат за производство на продукти за износ за страни, където използването на хидрохлорфлуорвъглеводороди в тези продукти е все още разрешено.

6. Комисията може в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, и в светлината на опита, придобит от действието на настоящия регламент, или с оглед да отрази техническия прогрес да промени списъка и датите, посочени в параграф 1, но в никакъв случай без да удължава периодите, определени в него, без да се нарущават изключенията предвидени в параграф 7.

7. При заявка, депозирана от компетентните власти на дадена държава-членка, Комисията в съответствие с процедурите на член 18, параграф 2 може да разреши ограничено по време използване и пускане на пазара на хидрохлорфлуорвъглеводороди за специални случаи като дерогация от параграф 1 и член 4, параграф 3 и при доказана липса на технически и икономически оправдано алтернативно вещество, технология или невъзможност да се намери алтернатива за даденото специфично приложение. Комисията незабавно ще уведомява държавите-членки за разрешените облекчения на режима.

ГЛАВА III

ТЪРГОВИЯ

Член 6

Лицензиране на внос от трети страни

1. Пускането в свободно обращение или преработката по активно усъвършенстване на контролирани вещества в Общността подлежат на разрешително за внос. Такива разрешителни се издават от Комисията след извършването на проверка за съответствие с членове 6, 7, 8 и 13. Комисията изпраща копие от всяко издадено разрешително на компетентния орган на държавата-членка, в която съответните вещества следва да се внасят. Всяка държава-членка определя компетентен орган за тази цел. Контролираните вещества, изброени в групи I, II, III, IV и V от приложение I, не се внасят за преработка по активно усъвършенстване.

2. Лиценз за преработка ще се издава само ако контролираните вещества ще се използват в митническата територия на Общността по режима за активно усъвършенстване по член 114, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и при условие че подобреният продукт е предназначен за реекспорт в държава, където производството, консумацията или вносът на конкретното контролирано вещество не са забранени. Лицензът ще се издава само с изричното одобрение от компетентните власти на държавата-членка, в която ще се осъществява междинната преработка.

3. Искането за издаване на разрешително съдържа:

а)	имената и адресите на вносителя и износителя;

б)	страната, от която се изнася веществото;

в)	страната, която е крайно местоназначение, ако контролираните вещества следва да се използват на митническата територия на Общността по процедурата за активно усъвършенстване, предвидена в параграф 2;

г)

описание на конкретното контролирано вещество, включително:

—	търговско описание,

—	описание и код по КН, както са посочени в приложение IV,

—	вида на веществото (свежо, рециклирано или регенерирано),

—	количеството на веществото в килограми;

д)	целта на предложения внос;

е)	ако е известно, мястото и датата на заявения внос и при необходимост всички промени в тези данни.

4. Комисията може да изиска сертификат за естеството на веществото, което следва да се внася.

5. Комисията може в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, да измени списъка, посочен в параграф 3 и приложение IV.

Член 7

Внос на контролирани вещества от трети страни

Пускането в свободно обращение в Общността на контролирани вещества, които са внесени от трети страни, подлежи на количествени ограничения. Определянето на лимитите и разпределението на квотите за периода 1 януари — 31 декември 1999 г. и за всеки последващ 12-месечен период ще се извършва в съответствие с посочената в член 18, параграф 2 процедура. Разпределят се квоти само:

а)	за контролирани вещества от групи VI и VIII, посочени в приложение I;

б)	за контролирани вещества, ако те се използват за неотложни или критични нужди или за карантина и обработка на пратки преди износ;

в)	за контролирани вещества, ако те се използват за изходна суровина или производствен агент; или

г)	на предприятия, които имат съоръжения за унищожаване на събрани контролирани вещества, ако контролираните вещества се използват за унищожаване в Общността чрез технологии, одобрени от страните.

Член 8

Внос на контролирани вещества от държава, която не е страна по Протокола

Забранява се пускането в свободно обращение в Общността или за активно усъвършенстване на контролирани вещества, които са внесени от всяка държава, която не е страна по Протокола.

Член 9

Внос на продукти, които съдържат контролирани вещества, от държава, което не е страна по Протокола

1. Забранява се пускането в свободно обращение в Общността на продукти и оборудване, съдържащи контролирани вещества, внесени от всяка държава, която не е страна по Протокола.

2. Приложение V съдържа списък с продуктите, които съдържат контролирани вещества, и кодовете по Комбинираната номенклатура за даване на насоки на митническите органи на държавите-членки. Комисията може в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, да добавя, да заличава позиции или да изменя списъка въз основа на списъците, изготвени от страните.

Член 10

Внос на продукти, които са произведени чрез използване на контролирани вещества, от държава, която не е страна по Протокола

В светлината на решението, взето от страните, Съветът по предложение на Комисията приема правила, които се прилагат при пускането в свободно обращение в Общността на продукти, които са произведени чрез използването на контролирани вещества, но не съдържат вещества, които могат със сигурност да се определят като контролирани вещества, внесени от всяка държава, която не е страна по Протокола. Определянето на тези продукти се извършва съгласно технически насоки, давани периодично на страните. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.

Член 11

Износ на контролирани вещества или продукти, съдържащи контролирани вещества

1. Забранява се износът от Общността на хлорфлуорвъглеводороди, други напълно халогенирани хлорфлуорвъглеводороди, халони, тетрахлорметан, 1, 1, 1-трихлоретан, хидробромфлуорвъглеводороди или продукти и оборудване, различно от лични вещи, съдържащи тези вещества или чието продължително функциониране зависи от зареждане с такива. Настоящата забрана не се прилага за износа на:

а)	контролирани вещества, произведени съгласно член 3, параграф 6 с оглед задоволяване на основните вътрешни нужди на страните по член 5 от Протокола;

б)	контролирани вещества, произведени съгласно член 3, параграф 7 с оглед задоволяване на неотложни или критични нужди на страните;

в)	продукти и оборудване, съдържащи контролирани вещества, произведени съгласно член 3, параграф 5 или внесени съгласно член 7, буква б);

г)	продукти и оборудване, съдържащи халон, за задоволяване на критичните нужди, изброени в приложение VII;

д)	контролирани вещества, които следва да се използват като изходна суровина или производствен агент.

2. Забранява се износът от Общността на метилбромид за всяка държава, която не е страна по Протокола.

3. От 1 януари 2004 г. се забранява износът от Общността на хидрохлорфлуорвъглеводороди за всяка държава, която не е страна по Протокола. Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, преразглежда горепосочената дата в светлината на развитието на ситуацията в международен план по силата на Протокола и я изменя, ако е целесъобразно.

Член 12

Разрешително за износ

1. Износът от Общността на контролирани вещества подлежи на разрешително. Такова разрешително за износ се издава от Комисията на предприемачите за периода от 1 януари 2001 г. до 31 декември 2001 г. и за всеки следващ период от дванадесет месеца след извършване на проверка за съответствието с член 11. Комисията изпраща копие от всяко разрешително за износ до компетентния орган на съответната държава-членка.

2. Заявлението за разрешително за износ съдържа:

а)	имената и адресите на вносителя и производителя, ако не са едно и също лице;

б)

описание на контролираното(ите) вещество(а), предназначено(и) за износ, включително:

—	търговско описание,

—	описание и код по КН, както са посочени в приложение IV,

—	естеството на веществото (свежо, рециклирано или регенерирано);

в)	общото количество на всяко вещество, което следва да се изнася;

г)	страната/страните, която е крайно местоназначение на контролираното(ите) вещество(а);

д)	целта на износа.

3. Всеки износител уведомява Комисията за всички промени, които могат да настъпят за срока на валидност на това разрешително по отношение на данните, заявени съгласно параграф 2. Всеки износител докладва на Комисията информацията в съответствие с член 19.

Член 13

Издаване по изключение на разрешително за търговия с държава, която не е страна по Протокола

Чрез дерогация от член 8, член 9, параграф 1, член 10 и член 11, параграфи 2 и 3 Комисията може да разреши търговията с всяка държава, която не е страна по Протокола, с контролирани вещества или продукти, които съдържат или са произведени чрез използването на едно или повече такива вещества, доколкото държавата, която не е страна по Протокола, е определена на среща на страните за такава, която спазва напълно изискванията на Протокола и е предоставила данни за тази цел, както е посочено в член 7 от Протокола. Комисията взема решения в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2 от настоящия регламент.

Член 14

Търговия с територия, която не е обхваната от Протокола

1. При спазване на решенията, взети по силата на параграф 2, членове 8, 9 и член 11, параграфи 2 и 3 ще се прилагат за всяка територия, която не е обхваната от Протокола, така както се прилагат за всяка държава, която не е страна по Протокола.

2. Когато властите на територията, която не е обхваната от Протокола, спазват изцяло Протокола и са предоставили данни за тази цел, както е посочено в член 7 от Протокола, Комисията може да реши, че някои или всички разпоредби на членове 8, 9 и 11 от настоящия регламент не се прилагат по отношение на тази територия.

Комисията взема решение в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2.

Член 15

Нотифициране на държавите-членки

Комисията нотифицира незабавно държавите-членки за всички мерки, които приема съгласно членове 6, 7, 9, 12, 13 и 14.

ГЛАВА IV

КОНТРОЛ НА ЕМИСИИТЕ

Член 16

Събиране на използваните контролирани вещества

1. Контролираните вещества, които се съдържат във:

—	хладилни, климатични и термопомпени инсталации, с изключение на домашните хладилници и фризери,

—	оборудване, което съдържа разтворители,

—	противопожарни системи и преносими пожарогасители,

се събират с цел унищожаването им посредством технологии, които са одобрени от страните, или чрез технологии за унищожаване, които са екологично приемливи, или за рециклиране или регенериране по време на операции по обслужване и поддръжка на оборудването или преди демонтажа или изваждането от експлоатация на оборудването.

2. Контролираните вещества, които се съдържат в домашните хладилници и фризери, се събират и се третират, както е предвидено в параграф 1, след 31 декември 2001 г.

3. Контролираните вещества, които се съдържат в продукти, инсталации и оборудване, различни от тези, които са споменати в параграфи 1 и 2 по-горе, се събират, ако е възможно, и се третират, както е посочено в параграф 1.

4. Контролираните вещества не се пускат на пазара в опаковки за еднократна употреба освен когато са предназначени за неотложни нужди.

5. Държавите-членки вземат мерки за събиране, рециклиране, регенериране и унищожаване на контролираните вещества и възлагат на потребителите, техниците по поддръжка на хладилниците и други съответни органи да осигуряват спазването на разпоредбите на параграф 1. Държавите-членки определят минимални изисквания за квалификация на съответните служители. Най-късно до 31 декември 2001 г. държавите-членки докладват на Комисията програмите, свързани с гореспоменатите изисквания за квалификация. Комисията оценява взетите от държавите-членки мерки. От своя страна Комисията ще изготви оценка на предприетите от държавите-членки мерки и мероприятия и при необходимост на база същата тази оценка и техническа и друга научна информация ще прави препоръки относно квалификацията минимум.

6. До 31 декември 2001 г. държавите-членки докладват на Комисията за системите, които са създадени за насърчаване събирането на използвани контролирани вещества, включително съществуващи съоръжения, и количествата използвани контролирани вещества, които са събрани, рециклирани, регенерирани и унищожени.

7. Настоящият член не е в противоречие с разпоредбите на Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (8) или мерките, които са приети съгласно член 2, параграф 2 от тази директива.

Член 17

Изтичане на контролирани вещества

1. С цел да се предотврати и сведе до минимум изтичането на контролирани вещества се вземат всички предпазни осъществими мерки. По-специално, неподвижно фиксираните съоръжения, съдържащи над 3 кг хладилен агент, се проверяват за изтичане всяка година. Държавите-членки определят минимални изисквания за квалификация на персонала. До 31 декември 2001 г. най-късно държавите-членки докладват на Комисията за програмите, свързани с горепосочените изисквания за квалификация. Комисията прави оценка на мерките, взети от държавите-членки. В светлината на тази оценка и на техническата и друга информация от значение Комисията, ако е целесъобразно, прави препоръки относно минималните изисквания за квалификация.

Комисията насърчава изготвянето на европейски стандарти за контрол върху течовете и събиране на вещества, изтичащи от търговски и промишлени хладилни и климатични системи, от противопожарни инсталации и системи, съдържащи разтворители, така също и, ако е целесъобразно, за технически изисквания по отношение на херметичността на хладилните системи.

2. Всички практически възможни предохранителни мерки се предприемат с цел предотвратяване и свеждане до минимум на метилбромидните изпарения от фумигационните съоръжения и при работа с метилбромид. Когато за обеззаразяване на почви бива използван метилбромид, е задължително третираната площ да се покрива с практически непропускливо покритие за достатъчно продължителен период или да се прилага друга подходяща технология, подсигуряваща защита на околната среда поне в същата степен. Държавите-членки ще определят изискванията за минимум квалификация на персонала.

3. Всички предпазни осъществими мерки се вземат с цел предотвратяване и свеждане до минимум изтичането на контролирани вещества, използвани за изходни суровини и производствени агенти,

4. Всички предпазни осъществими мерки се вземат с цел предотвратяване и свеждане до минимум на изтичането на контролирани вещества, получени случайно и без умисъл в процеса на производство на други химикали.

5. Комисията разработва при необходимост и гарантира разпространението на информация, която описва най-добрите налични технологии и най-добрите екологични практики относно предотвратяването и свеждането до минимум на изтичането и емисиите на контролирани вещества.

ГЛАВА V

КОМИТЕТ, ДОКЛАДВАНЕ, ИНСПЕКЦИЯ И НАКАЗАНИЯ

Член 18

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. Когато се прави позоваване на този параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, заложен в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, е едномесечен.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 19

Докладване

1. Всяка година преди 31 март всеки производител, вносител и износител на контролирани вещества съобщава на Комисията, с копие до компетентния орган на съответната държава-членка, данни, които са посочени по-долу, за всяко контролирано вещество за периода от 1 януари до 31 декември на предишната година.

Формата на този доклад се установява съгласно процедурата, посочена в член 18, параграф 2.

а)

Всеки производител съобщава:

—	общо количество на продукцията за всяко контролирано вещество,

—	количества, пуснати на пазара или използвани за собствени нужди в рамките на Общността, като поотделно се посочват количествата, предназначени за изходна суровина, производствен агент, карантина и обработка на пратки преди износ, и други употреби,

—	количества, произведени с цел задоволяване основни нужди на Общността и лицензирани съгласно разпоредбите на член 3, параграф 4,

—	разрешено по член 3, параграф 6 производство за задоволяване на основни вътрешни нужди на страните по член 5 от протокола,

—	разрешено по член 3, параграф 7 производство за задоволяване на неотложни или критични нужди на страните,

—	увеличаване на производството, предвидено в член 3, параграфи 8, 9 и 10, във връзка с промишлената рационализация,

—	всички количества, които са рециклирани, регенерирани или унищожени,

—	всички запаси;

б)

всеки вносител, включително и всеки производител, който също внася, предоставя данни за:

—	всички количества, които са пуснати за свободно обращение в Общността, като отделно посочва вноса, предназначен да се използва като изходна суровина и производствен агент, за неотложни или критични нужди по член 3, параграф 4, за карантина и обработка на пратки преди износ и за унищожаване,

—	всички количества контролирани вещества, които влизат в Общността по режима за активно усъвършенстване,

—	всички количества използвани контролирани вещества, които са изнесени за рециклириране или регенериране,

—	всички запаси;

в)

всеки износител, включително всеки производител, който също изнася, предоставя данни за:

—

всички количества контролирани вещества, които са изнесени от Общността, включително всички вещества за реекспорт по режима за активно усъвършенстване, като отделно посочва количествата, които са изнесени за всяка страна на местоназначение, и количествата, които са изнесени с оглед използването им като изходни суровини и производствени агенти, за неотложни или критични нужди, за задоволяване на основни вътрешни нужди на страните по член 5 от протокола, за карантина и обработка на пратки преди износ и за унищожаване,

—	всички количества използвани контролирани вещества, които са изнесени за рециклириране или регенериране,

—	всички запаси.

2. Всяка година преди 31 декември митническите органи на държавите-членки връщат на Комисията подпечатаните използвани разрешителни.

3. Всяка година преди 31 март всеки потребител, на когото е издадено разрешително да се ползва от изключението за неотложни нужди съгласно член 3, параграф 1, докладва на Комисията за всяко вещество, за което е получил разрешително, като изпраща копие на компетентния орган на съответната държава-членка, за характера на употребата му, количествата, които са използвани през предходната година, количествата, които се съхраняват на склад, всички рециклирани или унищожени количества и количеството продукти, съдържащи такива вещества, които са пуснати на пазара на Общността и/или са изнесени.

4. Всяка година преди 31 март предприемачи, на които са издадени разрешителни за използване на контролирани вещества като производствени агенти, докладват на Комисията за количествата, които са използвани предишната година, и изчисленото ниво на емисиите, изпуснати по време на това използване.

5. Комисията взема съответни мерки за защита на поверителния характер на предоставената информация.

6. Комисията може в съответствие с процедурата, предвидена в член 18, параграф 2, да измени изискванията за докладване, определени в параграфи от 1 до 4, с цел да се изпълнят задълженията по Протокола или да се подобри конкретното прилагане на тези изисквания за докладване.

Член 20

Инспекция

1. При изпълнението на задачите, които ѝ се възлагат от настоящия регламент, Комисията може да получи всякаква информация от правителствата и компетентните органи на държавите-членки и от предприемачите.

2. Когато Комисията изпраща искане за предоставяне на информация от даден предприемач, тя изпраща копие от искането до компетентния орган на държавата-членка, на територията на която се намира седалището на предприемача, придружено с обяснение за причините за искането на тази информация.

3. Компетентните органи на държавата-членка извършват разследване, ако Комисията счете това за необходимо, съгласно настоящия регламент. Държавите-членки също извършват внезапни проверки на вноса на контролирани вещества и съобщават на Комисията графиците и резултатите от тези проверки.

4. При условията на споразумение на Комисията и компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия следва да се извърши разследването, служителите на Комисията оказват съдействие на този орган при изпълнението на техните задължения.

5. Комисията взема съответни мерки, за да насърчи съответния обмен на информация и сътрудничество между националните органи и между националните органи и Комисията. Комисията взема съответни мерки за защита на поверителния характер на информацията, получена съгласно този член.

Член 21

Наказания

Държавите-членки определят необходимите наказания, които се прилагат за нарушения на настоящия регламент. Наказанията са ефективни, пропорционални на нарушението и възпиращи. Най-късно до 31 декември 2000 г. държавите-членки съобщават на Комисията текста на разпоредбите, които са приели относно наказанията, и незабавно я нотифицират за всички последващи изменения на тези разпоредби.

ГЛАВА VI

НОВИ ВЕЩЕСТВА

Член 22

Нови вещества

1. Забраняват се производството, пускането за свободно обращение в Общността и активното усъвършенстване, пускането на пазара и използването на нови вещества, изброени в приложение II. Тази забрана не се прилага за нови вещества, ако те се използват като изходна суровина.

2. Комисията при необходимост прави предложения за включване в приложение II на всички вещества, които не са контролирани вещества, но които се разглеждат от Групата за научна оценка, предвидена от Протокола, като такива, които притежават значителен озоноразрушаващ потенциал, и по-специално предложения за възможните изключения по параграф 1.

ГЛАВА VII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 23

Отмяна

Регламент (ЕО) № 3093/94 се отменя от 1 октомври 2000 година.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 24

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага от 1 октомври 2000 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 29 юни 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

M. MARQUES DA COSTA

(1) ОВ С 286, 15.9.1998 г., стр. 6, и

ОВ С 83, 25.3.1999 г., стр. 4.

(2) ОВ С 40, 15.2.1999 г., стр. 34.

(3) Становище на Европейския парламент от 17 декември 1998 г. (ОВ С 98, 9.4.1999 г., стр. 266), потвърдено на 16 септември 1999 г., Общата позиция на Съвета от 23 февруари 1999 г. (ОВ С 123, 4.5.1999 г., стр. 28) и Решение на Европейския парламент от 15 декември 1999 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 13 юни 2000 г. и Решение на Съвета от 16 юни 2000 г.

(4) ОВ L 297, 31.10.1988 г. стр. 8.

(5) ОВ L 333, 22.12.1994 г., стр. 1.

(6) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(7) ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 955/1999 (ОВ L 119, 7.5.1999 г., стр. 1).

(8) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Контролирани вещества, обхванати от регламента

Група	Вещество		Озоноразрушаващ потенциал (1)
Група I	CFCl3	(CFC-11)	1,0
	CF2Cl2	(CFC-12)	1,0
	C2F3Cl3	(CFC-113)	0,8
	C2F4Cl2	(CFC-114)	1,0
	C2F5Cl	(CFC-115)	0,6
Група II	CF3Cl	(CFC-13)	1,0
	C2FCl5	(CFC-111)	1,0
	C2F2Cl4	(CFC-112)	1,0
	C3FCl7	(CFC-211)	1,0
	C3F2Cl6	(CFC-212)	1,0
	C3F3Cl5	(CFC-213)	1,0
	C3F4Cl4	(CFC-214)	1,0
	C3F5Cl3	(CFC-215)	1,0
	C3F6Cl2	(CFC-216)	1,0
	C3F7Cl	(CFC-217)	1,0
Група III	CF2BrCl	(халон-1211)	3,0
	CF3Br	(халон-1301)	10,0
	C2F4Br2	(халон-2402)	6,0
Група IV	CCl4	(тетрахлорметан)	1,1
Група V	C2H3Cl3 (2)	(1,1,1-трихлороетан)	0,1
Група VI	CH3Br	(метилбромид)	0,6
Група VII	CHFBr2		1,00
	CHF2Br		0,74
	CH2FBr		0,73
	C2HFBr4		0,8
	C2HF2Br3		1,8
	C2HF3Br2		1,6
	C2HF4Br		1,2
	C2H2FBr3		1,1
	C2H2F2Br2		1,5
	C2H2F3Br		1,6
	C2H3FBr2		1,7
	C2H3F2Br		1,1
	C2H4FBr		0,1
	C3HFBr6		1,5
	C3HF2Br5		1,9
	C3HF3Br4		1,8
	C3HF4Br3		2,2
	C3HF5Br2		2,0
	C3HF6Br		3,3
	C3H2FBr5		1,9
	C3H2F2Br4		2,1
	C3H2F3Br3		5,6
	C3H2F4Br2		7,5
	C3H2F5Br		1,4
	C3H3FBr4		1,9
	C3H3F2Br3		3,1
	C3H3F3Br2		2,5
	C3H3F4Br		4,4
	C3H4FBr3		0,3
	C3H4F2Br2		1,0
	C3H4F3Br		0,8
	C3H5FBr2		0,4
	C3H5F2Br		0,8
	C3H6FBr		0,7
Група VIII	CHFCl2	(HCFC-21) (3)	0,040
	CHF2Cl	(HCFC-22) (3)	0,055
	CH2FCl	(HCFC-31)	0,020
	C2HFCl4	(HCFC-121)	0,040
	C2HF2Cl3	(HCFC-122)	0,080
	C2HF3Cl2	(HCFC-123) (3)	0,020
	C2HF4Cl	(HCFC-124) (3)	0,022
	C2H2FCl3	(HCFC-131)	0,050
	C2H2F2Cl2	(HCFC-132)	0,050
	C2H2F3Cl	(HCFC-133)	0,060
	C2H3FCl2	(HCFC-141)	0,070
	CH3CFCl2	(HCFC-141b) (3)	0,110
	C2H3F2Cl	(HCFC-142)	0,070
	CH3CF2Cl	(HCFC-142b) (3)	0,065
	C2H4FCl	(HCFC-151)	0,005
	C3HFCl6	(HCFC-221)	0,070
	C3HF2Cl5	(HCFC-222)	0,090
	C3HF3Cl4	(HCFC-223)	0,080
	C3HF4Cl3	(HCFC-224)	0,090
	C3HF5Cl2	(HCFC-225)	0,070
	CF3CF2CHCl2	(HCFC-225ca) (3)	0,025
	CF2ClCF2CHClF	(HCFC-225cb) (3)	0,033
	C3HF6Cl	(HCFC-226)	0,100
	C3H2FCl5	(HCFC-231)	0,090
	C3H2F2Cl4	(HCFC-232)	0,100
	C3H2F3Cl3	(HCFC-233)	0,230
	C3H2F4Cl2	(HCFC-234)	0,280
	C3H2F5C	(HCFC-235)	0,520
	C3H3FCl4	(HCFC-241)	0,090
	C3H3F2Cl3	(HCFC-242)	0,130
	C3H3F3Cl2	(HCFC-243)	0,120
	C3H3F4Cl	(HCFC-244)	0,140
	C3H4FCl3	(HCFC-251)	0,010
	C3H4F2Cl2	(HCFC-252)	0,040
	C3H4F3Cl	(HCFC-253)	0,030
	C3H5FCl2	(HCFC-261)	0,020
	C3H5F2Cl	(HCFC-262)	0,020
	C3H6FCl	(HCFC-271)	0,030

(1) Този озоноразрушаващ потенциал е оценка въз основа на съществуващите познания и се преглежда периодично в светлината на решенията, взети от страните.

(2) Тази формула не се отнася до 1,1,1-трихлороетан.

(3) Определя веществата с най-голяма търговска стойност, както предписва Протоколът.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Нови вещества

Бромохлорметан

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Общи количествени ограничения за пускане на пазара от производителите и вносителите или за използване за тяхна сметка на контролирани вещества в Общността

(изчислителни нива, изразени в тон ОРП)

Вещество За 12-месечен период считано от 1 януари до 31 декември	Група I	Група II	Група III	Група IV	Група V	Група VI (1) за други видове употреба освен карантина и обработка на пратки преди износ	Група VI (1) за карантина и обработка на пратки преди износ	Група VII	Група VIII
1999	0	0	0	0	0	8 665		0	8 079
2000						8 665			8 079
2001						4 621	607		6 678
2002						4 621	607		5 676
2003						2 888	607		3 005
2004						2 888	607		2 003
2005						0	607		2 003
2006							607		2 003
2007							607		2 003
2008							607		1 669
2009							607		1 669
2010							607		0
2011							607		0
2012							607		0
2013							607		0
2014							607		0
2015							607		0

(1) Изчислява се на база OРП (озоноразрушаващ потенциал) = 0,6.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Групи, кодове (1) по Комбинираната номенклатура 1999 (КН 99) и описания на веществата, посочени в приложения I и III

Група	Код по КН 99	Описание
Група I	2903 41 00	– – трихлорфлуорметан
	2903 42 00	– – дихлордифлуорметан
	2903 43 00	– – трихлортрифлуоретани
	2903 44 10	– – – дихлортетрафлуоретани
	2903 44 90	– – – хлорпентафлуоретан
Група II	2903 45 10	– – – хлортрифлуорметан
	2903 45 15	– – – пентахлорфлуоретан
	2903 45 20	– – – тетрахлордифлуоретани
	2903 45 25	– – – хептахлорофлуорпропани
	2903 45 30	– – – хексахлордифлуорпропани
	2903 45 35	– – – пентахлортрифлуорпропани
	2903 45 40	– – –тетрахлортетрафлуорпропани
	2903 45 45	– – – трихлорпентафлуорпропани
	2903 45 50	– – – дихлорхексафлуорпропани
	2903 45 55	– – – хлорхептафлуорпропани
Група III	2903 46 10	– – – бромхлородифлуорметан
	2903 46 20	– – – бромтрифлуорметан
	2903 46 90	– – – дибромтетрафлуоретани
Група IV	2903 14 00	– – тетрахлорметан
Група V	2903 19 10	– – – 1,1,1-трихлоретан (метилхлороформ)
Група VI	2903 30 33	– – – бромометан (метилбромид)
Група VII	2903 49 30	– – – – хидробромфлуорметани, -етани или -пропани
Група VIII	2903 49 10	– – – – хидрохлорфлуорметани, -етани или -пропани
	ex 3824 71 00	– – Смеси, съдържащи едно или повече вещества, попадащи под кодове по КН от 2903 41 00 до 2903 45 55
	ex 3824 79 00	– – Смеси, съдържащи едно или повече вещества, попадащи под кодове по КН от 2903 46 10 до 2903 46 90
	ex 3824 90 95	– – – – Смеси, съдържащи едно или повече вещества, попадащи под кодове по КН 2903 14 00, 2903 19 10, 2903 30 33, 2903 49 10 или 2903 49 30

(1) „ex“ преди кода означава, че други продукти, различни от тези, посочени в колона „Описание“, могат да попаднат под тази подпозиция.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Кодове на Комбинираната номенклатура (КН) за продукти, които съдържат контролирани вещества (1)

1. Автомобили и камиони, оборудвани с климатични инсталации

Кодове по КН

8701 20 10 – 8701 90 90

8702 10 11 – 8702 90 90

8703 10 11 – 8703 90 90

8704 10 11 – 8704 90 00

8705 10 00 – 8705 90 90

8706 00 11 – 8706 00 99

2. Битови и търговски хладилници и климатични/термопомпени системи

Хладилници:

Кодове по КН

8418 10 10 – 8418 29 00

8418 50 11 – 8418 50 99

8418 61 10 – 8418 69 99

Фризери:

Кодове по КН

8418 10 10 – 8418 29 00

8418 30 10 – 8418 30 99

8418 40 10 – 8418 40 99

8418 50 11 – 8418 50 99

8418 61 10 – 8418 61 90

8418 69 10 – 8418 69 99

Изсушители:

Кодове по КН

8415 10 00 – 8415 83 90

8479 60 00

8479 89 10

8479 89 98

Инсталации за охлаждане на вода и втечняване на газове:

Кодове по КН

8419 60 00

8419 89 98

Ледогенератори:

Кодове по КН

8418 10 10 – 8418 29 00

8418 30 10 – 8418 30 99

8418 40 10 – 8418 40 99

8418 50 11 – 8418 50 99

8418 61 10 – 8418 61 90

8418 69 10 – 8418 69 99

Климатични инсталации и термопомпи:

Кодове по КН

8415 10 00 – 8415 83 90

8418 61 10 – 8418 61 90

8418 69 10 – 8418 69 99

8418 99 10 – 8418 99 90

3. Аерозолни продукти, с изключение на медицински аерозоли

Хранителни продукти:

Кодове по КН

0404 90 21 – 0404 90 89

1517 90 10 – 1517 90 99

2106 90 92

2106 90 98

Бои и лакове, готови пигменти и бои на водна основа:

Кодове по КН

3208 10 10 – 3208 10 90

3208 20 10 – 3208 20 90

3208 90 11 – 3208 90 99

3209 10 00 – 3209 90 00

3210 00 10 – 3210 00 90

3212 90 90

Инсектициди, родентициди, фунгициди, хербициди, др.:

Кодове по КН

3303 00 10 – 3303 00 90

3304 30 00

3304 99 00

3305 10 00 – 3305 90 90

3306 10 00 – 3306 90 00

3307 10 00 – 3307 30 00

3307 49 00

3307 90 00

Разтворители на органична основа, др.:

Кодове по КН

3402 20 10 – 3402 20 90

Смазочни препарати:

Кодове по КН

2710 00 81

2710 00 97

3403 11 00

3403 19 10 – 3403 19 99

3403 91 00

3403 99 10 – 3403 99 90

Домакински препарати:

Кодове по КН

3405 10 00

3405 20 00

3405 30 00

3405 40 00

3405 90 10 – 3405 90 90

Изделия от запалими материали:

Кодове по КН

3606 10 00

Инсектициди, родентициди, фунгициди, хербициди, др.:

Кодове по КН

3808 10 10 – 3808 10 90

3808 20 10 – 3808 20 80

3808 30 11 – 3808 30 90

3808 40 10 – 3808 40 90

3808 90 10 – 3808 90 90

Препарати за окончателно обработване, др.:

Кодове по КН

3809 10 10 – 3809 10 90

3809 91 00 – 3809 93 00

Препарати и пълнители за пожарогасители; заредени противопожарни гранати:

Кодове по КН

3813 00 00

Разтворители на органична основа, др.:

Кодове по КН

3814 00 10 – 3814 00 90

Размразяващи средства:

Кодове по КН

3820 00 00

Продукти от химическата промишленост или сродни промишлености:

Кодове по КН

3824 90 10

3824 90 35

3824 90 40

3824 90 45 – 3824 90 95

Силикони в първични форми:

Кодове по КН

3910 00 00

Оръжия:

Кодове по КН

9304 00 00

4. Преносими пожарогасители

Кодове по КН

8424 10 10 — 8424 10 99

5. Изолационни табла, панели и тръбни материали

Кодове по КН

3917 21 10 – 3917 40 90

3920 10 23 – 3920 99 90

3921 11 00 – 3921 90 90

3925 10 00 – 3925 90 80

3926 90 10 – 3926 90 99

6. Полимери в първична форма

Кодове по КН

3901 10 10 — 3911 90 99

(1) Тези митнически кодове са дадени за упътване на митническите органи на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Процеси, при които контролираните вещества се използват като производствени агенти

—	Използване на тетрахлорметан за отстраняване на азотен трихлорид в производството на хлор и сода каустик,

—	Използване на тетрахлорметан за отстраняване на хлор в отходни газове при производството на хлор,

—	Използване на тетрахлорметан в производството на хлориран каучук,

—	Използване на тетрахлорметан в производството на изобутил ацетофенон (ибупрофен-аналгетик),

—	Използване на тетрахлорметан в производството на полифенилентерефталамид,

—	Използване на CFC-11 в производството на тънки синтетични полиолефинови фибропокрития,

—	Използване на CFC-113 в производството на винорелбин (фармацевтичен продукт),

—	Използване на CFC-12 във фотохимичния синтез на перфлуорполиетерполипероксидни прекурсори на Z-перфлуорполиетери и дифункионални производни,

—	Използване на CFC-113 за намаляване на междинни перфлуорполиетерполипероксид в производството на перфлуорополиетер диестери,

—	Използване на CFC-113 в производството на пентафлуорополиетер диоли с висока функционалност,

—	Използване на тетрахлорметан в производството на тралометрин (инсектицид).

Използването също и на HCFC в гореописаните процеси, когато се използва за заместител на CFC или тетрахлорметан.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Употреба на халони за критични нужди

Употреба на халон 1301:

—	при самолети за защита на отделенията на екипажа, двигателните отделения, отделения за багаж и сухи отделения,

—	във военни сухопътни превозни средства и водни съдове за защита на помещенията на екипажа и машинните отделения,

—	за обезопасяване на помещения, където би могло да възникне отделяне на запалими течности и/или изпускане на газ във военния, петролния, газовия и нефтохимическия сектор, както и при съществуващи товарни кораби,

—	за обезопасяване на командния състав и командните центрове на въоръжените сили или в други обекти на националната сигурност,

—	за обезопасяване на пространства, при които съществува риск от дисперсия на радиоактивни материали,

—	в тунела под Ла Манша и свързаните с него инсталации и подвижния състав.

Употреба на халон 1211:

—	в ръчните пожарогасители и вградените пожарогасители към бордовите машини на авиацията,

—	в самолети за защита на отделенията на екипажа, двигателните отделения, отделения за багаж и сухи отделения,

—	в пожарогасители, които се използват за първоначално гасене на пожара, от пожарните команди за лична защита,

—	във военните и полицейските пожарогасители за лично използване.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

134

32000R2038

L 244/25

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕO) № 2038/2000 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 28 септември 2000 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2037/2000 относно вещества, които нарушават озоновия слой, по отношение на дозиращи инхалатори и медицински помпички за медикаменти

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Износът на дозиращи инхалатори в развиващите се страни и износът на помпички за медикаменти, които съдържат хлорфлуоровъглероди, не се позволяват по силата на Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (3). Въпреки това износът на тези здравни продукти, използването на които е позволено на пазара на Общността, не следва да бъде ограничаван;

(2)	Регламент (ЕО) № 2037/2000 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Към член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2037/2000 се добавя следната буква:

„е)

дозиращи инхалатори и дозиращи механизми, които съдържат хлорфлуоровъглероди за херметично затворени устройства за имплантиране в човешкото тяло за подаване на определени дози медикаменти, които по силата на член 4, параграф 1 могат да получат временно разрешително в съответствие с процедурата, посочена в член 18, параграф 2.“

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 28 септември 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

P. MOSCOVICI

(1) Становище, дадено на 20 септември 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) Становище на Европейския парламент от 7 септември 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 28 септември 2000 г.

(3) OB L, 244, 29.9.2000 г., стр. 1.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

135

32000R2039

L 244/26

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2039/2000 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 28 септември 2000 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2037/2000 относно вещества, които нарушават озоновия слой, по отношение на базовата година за отпускане на квоти за хидрохлорофлуоровъглероди

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 2037/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно вещества, които нарушават озоновия слой (3), приема 1996 г. като базова година по отношение на отпускането на квоти за хидрохлорофлуоровъглероди (HCFC). След 1996 г. пазарът на HCFC претърпя съществени промени по отношение на вносителите, поради което поддържането на базова година би довело до лишаване на голям брой вносители от квотите им за внос. Общото правило е, че квотите следва да се основават на последните налични представителни данни, в конкретния случай – на данните от 1999 г., поради което поддържането на 1996 г. може да се счита за произволно и би могло дори да доведе до нарушаване на принципите на недискриминация и оправдани правни очаквания.

(2)	Следователно, Регламент (ЕО) № 2037/2000 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

В член 4, параграф 3, (i), буква з) от Регламент (ЕО) № 2037/2000 думите „процентния му пазарен дял през 1996 г.“ се заменят със следния текст „процентния пазарен дял, предназначен за него през 1999 г.“.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 28 септември 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

P. MOSCOVICI

(1) Становище, дадено на 20 септември 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) Становище на Европейския парламент от 21 септември 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 28 септември 2000 г.

(3) ОΒ L 244, 29.9.2000 г., стр. 1. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2038/2000 (ОΒ L 244, 29.9.2000 г., стр. 25).

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

136

32000D0608

L 258/43

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 27 септември 2000 година

относно обяснителните бележки за извършване на оценка на риска, описани в приложение III към Директива 90/219/ЕИО относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия

(нотифицирано под номер С(2000) 2736)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/608/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 90/219/ЕИО на Съвета относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (1), последно изменена с Директива 98/81/ЕО на Съвета (2), и по-специално член 5, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Съгласно член 5, параграф 2 от посочената директива от ползвателя се изисква да направи оценка на рисковете при работа с генетично модифицирани микроорганизми (ГММ) в контролирани условия, използвайки като минимум принципите, определени в приложение III и допълнени с обяснителни бележки.

(2)	Според приложение III тези обяснителни бележки следва да бъдат разработени от Комисията в съответствие с процедурата, установена в член 21.

(3)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 21 от Директива 90/219/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Когато се прави оценка на работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия по член 5 от Директива 90/219/ЕИО, приложените обяснителни бележки за оценка на риска се използват като допълнение към приложение III към директивата.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 27 септември 2000 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 117, 8.5.1990 г., стр. 1.

(2) ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 13.

ПРИЛОЖЕНИЕ

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА, ОПИСАНИ В ПРИЛОЖЕНИЕ III КЪМ ДИРЕКТИВА 90/219/ЕИО НА СЪВЕТА ОТНОСНО РАБОТАТА С ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ МИКРООРГАНИЗМИ В КОНТРОЛИРАНИ УСЛОВИЯ

1. ВЪВЕДЕНИЕ

Елементите на оценката на риска, представени в точки 1 и 2 от приложение III, изискват разглеждане на потенциалните неблагоприятни последици за човешкото здраве и околната среда. Потенциалните неблагоприятни последици се определят като онези последици, които могат да доведат до възникване на заболяване, да направят профилактиката или лечението неефективни, да съдействат за установяване и/или разпространение на ГММ в околната среда, което води да възникване на неблагоприятни последици върху организмите или наличните естествени популации или на неблагоприятни последици, дължащи се на пренос на генетичен материал в други организми. Оценката изисква да се прецени рискът от тези потенциални неблагоприятни последици за всяка дейност, като те се отнесат към конкретен клас, определен в член 5, като се взимат предвид както естеството, така и мащабът на действията, за да се определят необходимите приспособления за окончателната работа в контролирани условия. Степента на риска, възникващ от работата с генетично модифициран микроорганизъм (ГММ) в контролирани условия и от неговото изграждане, се определя, като се вземе предвид силата на потенциалните неблагоприятни последици за човешкото здраве или околната среда, както и вероятността тези последици да възникнат. Оценката на риска разглежда излагането на хората или околната среда на генетично модифицирани микроорганизми при боравене с тях или при евентуалното им несъзнателно освобождаване от съоръжение за работа в контролирани условия. Класът на риск, определен чрез оценката на риска, определя изискванията за предпазни мерки при работа с генетично модифицирани организми в съответствие с приложение IV.

2. ОЦЕНКА НА РИСКА

Цялостният процес на оценка на риска се състои от две процедури, описани по-долу.

2.1. Процедура 1

Определят се потенциалните вредни свойства (опасността) на ГММ и ГММ се причисляват към даден първоначален клас (от клас 1 до клас 4), като се вземе предвид силата на потенциалните неблагоприятни последици,

се оценява възможността да възникнат неблагоприятни последици, като се отчетат излагането (както за хората, така и за околната среда), както и естеството и мащабите на дейността, и при предпазни мерки, подходящи за първоначалния определен клас.

2.2. Процедура 2

Определяне на крайния клас и необходимите за дейността предпазни мерки. Потвърждава се, че окончателната класификация и предпазните мерки са подходящи, като се прави връщане към процедура 1.

3. ПРОЦЕДУРА 1

3.1. Идентифициране на вредните свойства (опасността) на ГММ

Процесът на оценка на риска изисква идентифицирането на потенциалните вредни свойства на ГММ в резултат от генетичната модификация или всяка промяна в съществуващите свойства на приемащия организъм. Потенциалните вредни свойства, свързани с ГММ, трябва да бъдат определени. Това следва да стане, като се проучат приемащият организъм, донорният организъм, характеристиките и местонахождението на вмъкнатия генетичен материал и на всички вектори. Важно е да се има предвид, че генетичната модификация на един микроорганизъм може да окаже влияние върху способността му да причини вреда за човешкото здраве и околната среда. Генетичните модификации могат да доведат до намалена, непроменена или увеличена способност за причиняване на вреда.

3.2. Аспекти, които следва да се имат предвид, когато това е подходящо, по отношение на:

3.2.1. Приемащ организъм

—	природа на патогенност и вирулентност, инфекциозност, алергичност, токсичност и вектори за пренос на заболяване,

—	природа на собствените вектори и странични агенти в случаи, когато те могат да повлияят на мобилността на вмъкнатия генетичен материал и на честотата ѝ,

—	природа и устойчивост на неблагоприятните мутации, ако такива са налице,

—	всяка предишна генетична модификация,

—	видов обхват на гостоприемниците (ако е подходящо),

—	всяка значителна физиологична характеристика от значение за неговата стабилност, която може да претърпи промяна в крайния ГММ,

—	природно местообитание и географско разпространение,

—	доколко е от значение за процесите на околната среда, например азотно фиксиране или регулиране на киселинността (pH),

—	взаимодействие с други организми в околната среда и въздействие върху тях, включително конкурентни, патогенни или симбиотични отношения,

—	способност да създават структури, като спори или склероции, даващи предимство при оцеляване.

3.2.2. Донорен организъм (при използване на клетъчно сливане, техники, при които има директно включване на генетичен материал в организма или когато въведеният елемент не е добре характеризиран)

—	природа на патогенност и вирулентност, инфекциозност, токсичност и вектори за пренос на заболяване,

—

природа на собствените вектори:

—	последователност,

—	честота на мобилност и специфичност,

—	наличие на гени, които придават устойчивост към антимикробиални вещества, включително към антибиотици,

—	видов обхват на гостоприемниците,

—	други важни физиологични белези.

3.2.3. Въведен генетичен материал

—	специфична идентичност и генетична функция на вмъкнатия генетичен материал,

—	ниво на експресия на вмъкнатия генетичен материал,

—	източник на генетичния материал, идентичност на донорния организъм/донорните организми и характеристики, когато е подходящо,

—	история на предишни генетични модификации, ако е уместно,

—	локализация на вмъкнатия генетичен материал (възможност за активиране/дезактивиране на гените на гостоприемника).

3.2.4. Вектор

—	природа и източник на вектора,

—	структура и количество на всеки вектор и/или донорна нуклеинова киселина, участващи в крайната конструкция на модифицирания микроорганизъм,

—	честота на мобилност на въведения вектор в създадения ГММ, ако такава е налице, и/или способност за пренос на генетичния материал.

3.2.5. Получен ГММ

3.2.5.1. Аспекти, свързани с човешкото здраве

—	очаквани токсични и алергизиращи ефекти на действия на дадения ГММ и/или неговите метаболитни продукти,

—	съпоставка на патогенността на модифицирания микроорганизъм с тази на гостоприемника (когато е подходящо) или родителския организъм,

—	очаквана способност за колонизиране,

—

когато микроорганизмът е патогенен за хора, които са имунокомпетентни:

—	причинени заболявания и механизъм на пренос, включващи инвазивност и вирулентност,

—	инфекциозна доза,

—	възможна промяна на пътя на инфекцията или тъканна специфичност,

—	възможност за преживяване извън човешкия организъм,

—	биологична стабилност,

—	спектър на антибиотиците, към които даденият ГММ е резистентен,

—	алергизиращо действие,

—	токсичност,

—	наличие на подходящи терапии и профилактични мерки.

3.2.5.2. Аспекти, свързани с околната среда

—	екосистемите, в които микроорганизмът може да попадне при несъзнателно освобождаване от контролираните условия,

—	очаквана преживяемост, размножаване и обхват на разпространение на модифицирания микроорганизъм в идентифицираните екосистеми,

—	очаквани резултати от взаимодействието между модифицирания микроорганизъм и организмите или микроорганизмите, които могат да бъдат изложени в случай на несъзнателно освобождаване в околната среда,

—	известни или предвиждани вредни ефекти за растения и животни, като патогенност, токсичност, алергичност, преносител за патогени, променен профил на резистентност към антибиотици, променена реакция на тропизъм или специфичността на гостоприемника, способност за колонизиране,

—	известно или предвиждано участие в биогеохимични процеси.

3.3. Първоначална класификация на ГММ

Точки 3 — 5 в приложение III посочват, че първият етап на процеса на оценка на риска е да се определят потенциалните вредни свойства на ГММ, да се определи първоначален клас на ГММ. Това се постига чрез определяне на опасностите, свързани с приемащия, донорния организъм, вектора и внесения материал, когато е подходящо. Този процес може да бъде подпомогнат, като се вземат предвид общите характеристики за клас 1, определени в точка 4 от приложение III, и подходящи съвременни национални и международни класификационни схеми (включително Директива 90/679/ЕИО (1) и измененията ѝ). Съответната серия от предпазни и други защитни мерки, посочени в приложение IV, се използват като еталонна серия от мерки, за да се определи дали са необходими по-строги предпазни и други контролни мерки за контролирането на идентифицираните неблагоприятни последици.

Рискът от вреда, възникващ от всяко вредно свойство на ГММ, се получава чрез отчитане силата на вредата и на всички биологични свойства (например неблагоприятни мутации), които ограничават възможността за възникване на опасност. Изчисляването на силата на неблагоприятните последици се осъществява независимо от възможността за възникване на неблагоприятна последица. Силата на възможната вреда се определя, като се вземе предвид какъв може да бъде резултатът, а не каква е вероятността той да възникне в определения случай. Например за един патоген следва да се прецени колко сериозно ще бъде заболяването, като се приеме, че податливите видове са инфектирани. Причисляването на ГММ към първоначален клас включва отчитане на силата. Силата се взима предвид в класификационните схеми като тази в Директива 90/679/ЕИО. Въпреки това обаче много схеми се основават само на отчитане на аспектите, свързани с човешкото здраве или околната среда. Трябва да се отдели внимание, за да се гарантира, че силата на неблагоприятните последици върху човешкото здраве и околната среда от ГММ се отчита изцяло.

3.4. Оценка на възможността за възникване на неблагоприятни последици

Ключовият фактор, който оказва влияние върху възможността за поява на неблагоприятна последица, е нивото и естеството на експозиция на хората или околната среда на определен ГММ. В повечето случаи експозицията е от първостепенно значение за оценката на риска, тъй като тя често определя дали дадена неблагоприятна последица може да възникне. Възможността хората или околната среда да бъдат изложени на ГММ зависи от вида на провежданите действия (например мащаба на действията) и предпазните мерки, подходящи за първоначалното определяне на класа, така както е определено в точки 5 и 6, прилагани в работата.

Точка 7, ii) и iii) от приложение III изисква характеристиките на действието да се вземат предвид, когато се прави окончателното определяне на клас и изборът на мерки за контрол. Необходимо е да се отчетат естеството и мащабът на дейността, за да се прецени възможността за излагане на хората и околната среда, и защото те също оказват влияние върху избора на подходящи процедури за управление на риска.

Характеристиките на действието, които могат да окажат влияние върху оценката на риска и по тази причина следва да се взимат предвид, ако е подходящо, включват реалните дейности, които се предприемат, работната практика, мащаба и прилаганите предпазни мерки.

Оценката следва да отчита специално въпроса за депонирането на отпадъците и отпадните води. По целесъобразност следва да се приложат необходимите мерки за безопасност с цел да се защитят човешкото здраве и околната среда.

3.4.1. Естество на дейностите, които се предприемат

Степента на риска и прилагането на мерките за контрол за намаляване на риска от ГММ до подходящото ниво се влияят от естеството на дейностите, които следва да се предприемат, тъй като те ще окажат влияние върху експозицията на хората и околната среда и оттук върху възможността от поява на вреда.

Естеството на дейностите също ще определи и коя таблица от приложение IV съдържа най-подходящите предпазни и контролни мерки, които следва да бъдат взети предвид.

На практика за работа в лабораторни мащаби, където ефектът от стандартните лабораторни процедури е добре известен, подробна оценка на риска на всяка отделна процедура не е необходима, освен ако не се използва много опасен организъм. Въпреки това по-подробно разглеждане може да бъде необходимо за нерутинни процедури или процедури, които могат да имат значителен ефект върху степента на риск, например процедури, при които се произвеждат аерозоли.

3.4.2. Концентрация и мащаб

Плътността на една култура може да доведе до риск от експозиция на високи концентрации на ГММ, по-специално при последващи операции на обработка. Влиянието на концентрацията върху възможността от поява на вредно събитие трябва да бъде взето предвид.

Мащабът също е фактор, който трябва да се взима предвид при оценката на риска. Мащабът може да бъде изразен посредством абсолютен обем на една-единствена операция или честото повтаряне на един процес, тъй като и двете могат да доведат до възникване на повишена възможност за експозиция, ако предпазните мерки и мерките за контрол са неуспешни, и така оказват влияние върху възможността за възникване на вреден ефект.

Докато големият мащаб не означава задължително висок риск, увеличеният мащаб може да доведе до повишена възможност за експозиция както по отношение на броя на хората, така и по отношение степента на излагане на околната среда, които могат да възникнат в случай на неуспех на предпазните мерки.

Мащабът също така ще определи коя таблица от приложение IV съдържа най-подходящите предпазни и контролни мерки, които следва да бъдат взети предвид.

3.4.3. Условия на работа с културата

При много дейности в контролирани условия условията на работа с културата са строго контролирани, за да се защити работата, въпреки че естеството и конструкцията на съдовете за растеж или друго оборудване за културата също оказва влияние върху степента на риска за човешкото здраве и околната среда. Високотехнологичните и запечатани съдове за ферментация могат значително да намалят експозицията и оттук риска от ГММ. Отчитането на надеждността и степента на евентуалната повреда на такова оборудване е от значение, тъй като повредата може да доведе до високи нива на излагане на вредни ГММ. Когато подобна загуба може да се предвиди в подходяща степен, могат да бъдат изискани допълнителни предпазни мерки. Стандартните процедури на действие на хора, които започват работа с култури на ГММ, например центрофугиране или ултразвуково прозвучаване, ще имат значително влияние върху ефективността на използваните предпазни мерки.

В комбинация с физическите условия при работа с културата, които действат като предпазни мерки, биологичните и химическите мерки, използвани за защита на работата, могат значително да допринесат към предпазните мерки, които може да са необходими. Примери за биологични предпазни мерки могат да бъдат оксотрофните мутанти, които се нуждаят от осигуряване на специфични фактори на растеж, за да нараснат. Примери за химически предпазни мерки могат да бъдат дезинфекционните разтвори, които се съхраняват в дренажни системи.

Съгласно точка 7, i) от приложение III е необходимо да се взимат предвид характеристиките на околната среда, която има вероятност да бъде изложена на въздействие, и силата на последицата, когато се оценява възможността за възникване на неблагоприятни последици и силата им.

Съществуват редица аспекти от значение при отчитането на околната среда, като например степента и естеството на излагане на околната среда на въздействие и дали има флора и фауна, които могат да бъдат повлияни неблагоприятно от конкретния ГММ в изложената на въздействие зона.

Следните фактори следва да бъдат взимани предвид, когато това е подходящо, когато се оценява как характеристиките на приемащата околна среда оказват влияние върху възможността за реализиране на потенциално неблагоприятната последица и оттук върху нивото на риск и избора на мерки за контрол.

3.4.3.1. Околна среда, която има вероятност да бъде изложена на въздействие

Околната среда, която има вероятност да бъде изложена на въздействие, в повечето случаи може би ще се ограничава до околната среда на работното място и зоната, която непосредствено заобикаля съоръжението, но в зависимост от специфичните характеристики на работата в контролирани условия и приспособлението може да се окаже необходимо да се вземе предвид по-широка площ на заобикалящата среда. Степента на експозиция на въздействие на околната среда може да се повлияе от естеството и мащаба на дейността, но следва да се взимат предвид и всички възможни модели на предаване в по-широката заобикаляща среда. Те могат да включват физически модели (например местни отводнителни системи, водни потоци, изхвърляне на отпадъци, движение на въздуха) и биологични вектори (като движение на заразени животни и насекоми).

3.4.3.2. Наличие на възприемчиви видове

Възможността за действително възникване на вреда ще зависи от това, дали има възприемчиви видове, включително хора, животни или растения, в околната среда, която има вероятност да бъде изложена на въздействие.

3.4.3.3. Дали околната среда може да подпомогне оцеляването на ГММ

Степента, до която ГММ може да оцелее и да се запази в околната среда, следва внимателно да се отчита при оценката на риска. Възможността от възникване на вреда значително ще бъде понижена, ако един ГММ не може да оцелее в околната среда, до която той може да получи достъп.

3.4.3.4. Влияния върху физическата околна среда

В допълнение към директните неблагоприятни последици от ГММ трябва да се вземат предвид и косвените неблагоприятни последици от значителната промяна във физико-химичните свойства и/или екологичния баланс на елементи на почвата и водата в околната среда.

4. ПРОЦЕДУРА 2

4.1. Определяне на окончателната класификация и предпазни мерки

Когато са преценени всички потенциално неблагоприятни характеристики по отношение на силата им и възможността от възникване, като се вземе предвид резултатът от предпазните мерки и от мерките за контрол, посочени в рамките на първоначалната класификация на реципиента, може да се определят окончателната класификация и предпазните мерки за ГММ. При определяне на окончателната класификация и предпазните мерки първоначалната класификация следва да бъде ревизирана, за да се определи дали е била правилна, предвид дейностите и характеристиките на предложените операции. Съпоставката между първоначалната класификация и свързаните с нея предпазни мерки с окончателния клас и предпазните изисквания може да доведе до три резултата:

—

налице са неблагоприятни последици, които не са били взети предвид по подходящия начин при първоначалната класификация, и към тях няма да се приложат подходящи предпазни мерки, съдържащи се във временните предпазни мерки в съответствие с процедура 1. Това би изисквало прилагането на допълнителни предпазни мерки и евентуално преразглеждане на класификацията на дейността,

—	първоначалната класификация е правилна и съпътстващите я предпазни мерки адекватно предотвратяват и свеждат до минимум вредата за човешкото здраве и околната среда,

—	първоначално определеният клас е по-висок, отколкото се изисква от дейността, и съответно би било подходящо класифициране в по-нисък клас със съпътстващите го условия на защита.

4.2. Потвърждаване на целесъобразността на окончателните предпазни мерки

След като се определят предлаганата окончателна класификация и предпазните мерки, нивото на експозиция на въздействие на хората и околната среда следва повторно да се оцени (процедура 1). По този начин следва да се потвърди, че възможността за възникване на неблагоприятни последици предвид естеството и мащаба на работата и предложените предпазни мерки е допустимо малка. След такова потвърждаване се счита, че процесът на оценка на риска е приключил.

В съответствие с член 6, параграф 2 от директивата, ако естеството или мащабът на работата се променят значително или ако се появи ново научно или техническо познание, така че оценката на риска повече не е подходяща, оценката на риска трябва да бъде преразгледана в съответствие с промените. Всяко изменение в условията на предпазните мерки, посочено като резултат от прегледа на оценката на риска, трябва да се приложи незабавно, за да се запази подходяща защита за човешкото здраве и околната среда.

Класификацията и предпазните и контролни мерки, идентифицирани при оценката на риска, така както се изисква за работа с ГММ в контролирани условия по време на предложените операции, води до класифициране на дейностите в контролирани условия в класове 1 — 4. Предпазните мерки и мерките за контрол за всеки клас на работа в контролирани условия са дадени подробно в приложение IV към директивата.

Класификацията на дейностите с ГММ в контролирани условия определя административните изисквания.

В случай на несигурност по отношение на окончателната класификация и предпазните мерки, препоръчително е да се установи контакт с компетентните органи.

(1) ОВ L 374, 31.12.1990 г., стр. 1.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

142

32000L0053

L 269/34

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2000/53/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 18 септември 2000 година

относно излезлите от употреба превозни средства

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид мнението на Икономическия и социален комитет (2),

след консултация с Комитета на регионите,

действайки в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 23 май 2000 година (3),

като имат предвид, че

(1)

Различните национални мерки, засягащи излезлите от употреба превозни средства, трябва да бъдат хармонизирани с оглед на това първо да се минимизира въздействието на излезлите от употреба превозни средства върху околната среда, допринасяйки по този начин за защитата, опазването и подобряването на качеството на околната среда и запазване на енергията и второ, да се осигури гладкото функциониране на вътрешния пазар и да се избегнат нарушенията на конкуренцията в Общността.

(2)

Необходима е общностна рамка, за да се осигури съгласуваност между националните подходи за постигането на изтъкнатите по-горе цели, особено с оглед предназначението на превозните средства за рециклиране и възстановяване към изискванията на съоръженията за събиране и третиране и постигането на целите за повторна употреба, рециклиране и възстановяване, вземайки предвид принципа за субсидиарност и принципа „замърсителят плаща“.

(3)	Всяка година излезлите от употреба превозни средства в Общността генерират между 8 и 9 милиона тона отпадъци, които трябва да се управляват правилно.

(4)	С оглед прилагането на принципите на предпазливост и превенция и в съответствие със стратегията на Общността за управление на отпадъците, генерирането на отпадъци трябва да се избягва колкото е възможно.

(5)	Друг фундаментален принцип е, че отпадъците трябва да се употребяват повторно и да се възстановяват, и че следва да се отдава предпочитание на повторната употреба и рециклирането.

(6)	Държавите-членки трябва да вземат мерки, за да осигурят икономическите оператори да създадат системи за събиране, третиране и възстановяване на излезлите от употреба превозни средства.

(7)

Държавите-членки трябва да осигурят последният държател и/или собственик да може да предаде безплатно излязлото от употреба превозното средство на оправомощено предприятие за третиране, тъй като превозното средство няма никаква, или пък има отрицателна пазарна стойност. Държавите-членки трябва да осигурят производителите да посрещат всички, или значителна част от разходите за изпълнението на тези мерки; нормалното функциониране на пазарните сили не трябва да бъде спъвано.

(8)	Настоящата директива следва да се отнася за превозни средства и излезлите от употреба превозни средства, включително техни компоненти и материали, както и резервни и заместващи части, без да се нарушават стандартите за безопасност, емисиите във въздуха и контрола на шума.

(9)

Следва да с разбира, че настоящата директива е заимствала, където е подходящо, терминологията използвана от няколко съществуващи директиви, и по-специално Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества (4), Директива 70/156/ЕИО на Съвета от 6 февруари 1970 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно типовото одобрение на моторни превозни средства и техните ремаркета (5), и Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (6).

(10)

Стари превозни средства с историческо значение, или превозни средства с колекционерска стойност или предназначени за музеи, поддържани по надлежния и екологично съобразен начин, било в готовност за движение или разглобени на части, не попадат в дефиницията за отпадък, съдържаща се в Директива 75/442/ЕИО и не попадат в обхвата на настоящата директива.

(11)

Важно е да се приемат превантивни мерки, които да се прилагат още в концептуалната фаза на превозното средство и в последствие особено под формата на намаляване и контрол на опасните вещества в превозните средства, с оглед предотвратяване на изпускането им в околната среда, облекчаване на рециклирането и избягване на обезвреждането на опасни отпадъци. По-специално, употребата на олово, живак, кадмий и хексавалентен хром следва да бъде забранена. Тези тежки метали следва да се използват само в някои приложения, в съответствие със списък, който подлежи на редовно преразглеждане. Това ще спомогне за осигуряването определени материали и компоненти да не се превърнат в стружкови остатъци и да не бъдат изгаряни или депонирани в сметищата.

(12)

Рециклирането на всички пластмаси от излезлите от употреба превозни средства трябва постоянно да се подобрява. Комисията понастоящем проучва екологичното въздействие на PVC. На основата на тези проучвания, Комисията ще направи подходящи предложения за употребата на PVC, включително и съображения за превозните средства.

(13)	Изискванията за разкомплектоване, повторна употреба и рециклиране на излезлите от употреба превозни средства и техните компоненти следва да бъдат интегрирани при проектирането и производството на нови превозни средства.

(14)	Развитието на пазари за рециклирани материали следва да се поощрява.

(15)	С оглед осигуряване излезлите от употреба превозни средства да бъдат изхвърляни без заплаха за околната среда, следва да се създадат подходящи системи за събиране.

(16)

Следва да се въведе сертификат за унищожаване, който да се използва като условие за дерегистрация на излезлите от употреба превозни средства. Държавите-членки без де-регистрационна система следва да въведат такава система, в съответствие с която сертификатът за унищожаване се съобщава на съответния компетентен орган когато излязлото от употреба превозно средство се прехвърля в съоръжение за третиране.

(17)	Настоящата директива не пречи държавите-членки да предоставят, когато е подходящо, временна де-регистрация на превозни средства.

(18)	На операторите по събирането и третирането трябва да бъде позволено да действат само след като са получили разрешително или, в случай че регистрацията се използва и като разрешително — когато са били спазени специфичните условия.

(19)	Възможността за рециклиране и повторно възстановяване на превозните средства трябва да бъдат поощрявани.

(20)	Важно е да се предвидят изисквания за операциите по складирането и третирането с оглед предотвратяване на отрицателните въздействия върху околната среда и избягване появата на изкривявания в търговията и конкуренцията.

(21)	С оглед постигането на краткосрочни резултати и предоставянето на операторите, потребителите и публичните власти необходимата дългосрочна перспектива, трябва да бъдат поставени количествени цели за повторна употреба, рециклиране и възстановяване, които да се постигнат от икономическите оператори.

(22)

Производителите следва да осигурят превозните средства да се проектират и произвеждат по такъв начин, че да може количествените цели за повторна употреба, рециклиране и възстановяване да бъдат постигнати. Затова Комисията поощрява изготвянето на Европейски стандарти и предприема необходимите мерки за изменение на съответното европейско законодателство за типово одобрение на превозните средства.

(23)	Държавите-членки трябва да осигурят запазването на конкуренцията при изпълнението на разпоредбите на настоящата директива, особено по отношение на достъпа на малки и средни предприятия до пазара за събирането, разкомплектоването, третирането и рециклирането.

(24)

С оглед улесняване на разкомплектоването и възстановяването, и по-специално рециклирането на излезлите от употреба превозни средства, производителите на превозни средства следва да осигурят оправомощени съоръжения за третиране с цялата необходима информация за разкомплектоването, особено за опасните материали.

(25)

Изготвянето на Европейски стандарти, когато е подходящо, трябва да бъде поощрявано. Производителите на превозни средства и на материали следва да използват за компонентите и материалите кодиращи стандарти, които ще се определят от Комисията, подпомагана от съответния комитет. При подготовката на тези стандарти, Комисията отчита, когато е подходящо, работата на съответните международни форуми в тази област.

(26)	Данни за излезлите от употреба превозни средства в рамките на цялата Общност са необходими с оглед наблюдението на изпълнението на целите на настоящата директива.

(27)	Консуматорите следва да бъдат адекватно информирани, за да приспособят своето поведение и отношение; за тази цел, трябва да бъде предоставена информация на съответните икономически оператори.

(28)	Държавите-членки могат да изберат да изпълняват някои от разпоредбите посредством споразумения със съответния икономически сектор, стига да са спазени някои условия.

(29)

Приспособяването към научния и технически прогрес на изискванията за съоръженията за третиране и за употребата на опасни вещества, както и приемането на минимални стандарти за сертификата за унищожаване, формата за базата данни и мерките, необходими за контрол на спазването на количествените цели следва да се извършва от Комисията в съответствие с процедурата на комитета.

(30)	Мерките, които ще се вземат за изпълнението на настоящата директива, трябва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., определящо процедурите за упражняването на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(31)	Държавите-членки могат да прилагат разпоредбите на настоящата директива преди датата, определена в нея, стига такива мерки да са съвместими с Договора,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели

Настоящата директива определя мерките, които имат за цел като първи приоритет, предотвратяването на отпадъци от превозни средства и освен това, повторната употреба, рециклирането и други форми за възстановяване на излезлите от употреба превозни средства и на техните компоненти, както и намаляване на депонирането на отпадъци, подобряването на екологичните резултати от поведението на всички икономически оператори, участващи в жизнения цикъл на превозните средства, и особено операторите, пряко участващи в третирането на излезлите от употреба превозни средства.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

1.	„превозно средство“ означава всяко превозно средство, определено като категория M1 или N1, дефинирани в приложение IIА към Директива 70/156/ЕИО, и триколесни моторни превозни средства, така както са определени в Директива 92/61/ЕИО, но без триколесни мотоциклети;

2.	„излязло от употреба превозно средство“ означава превозно средство, което представлява отпадък по смисъла на член 1, буква а) на Директива 75/442/ЕИО;

3.	„производител“ означава производителят на превозното средство, или професионалния вносител на превозно средство в държава-членка;

4.	„превенция“ означава мерките, целящи намаляването на количеството и вредността за околната среда от излезлите от употреба превозни средства, техните материали и вещества;

„третиране“ означава всяка дейност след като излязлото от употреба превозно средство е било предадено на съоръжение за премахване на замърсяването, разкомплектоване, разрязване, надробяване, оползотворяване или подготовка за обезвреждане на стружкови отпадъци, и всяка друга операция за оползотворяване и/или обезвреждане на излязлото от употреба превозно средство и компонентите му;

6.	„повторна употреба“ означава всяка операция, чрез която компоненти на излязлото от употреба превозно средство се използват за същата цел, за която са били предназначени;

„рециклиране“ означава повторната преработка в производствен процес на отпадъчните материали за първоначалното им предназначение или за други цели, но без възстановяването за енергия. Възстановяването за енергия означава употребата на горими отпадъци като средство за генериране на енергия чрез пряко горене със или без друг отпадък, но с възстановяване на топлината;

8.	„оползотворяване“ означава всяка от приложимите операции, предвидени в приложение IIБ на Директива 75/442/ЕИО;

9.	„обезвреждане“ означава всяка от приложимите операции, предвидени в приложение IIА на Директива 75/442/ЕИО;

10.

„икономически оператори“ означава производители, дистрибутори, събирачи, застрахователни компании за моторни превозни средства, разкомплектовачи, раздробители, възстановители, рециклатори и други оператори по третирането на излезлите от употреба превозни средства, включително компонентите и материалите им;

11.	„опасно вещество“ означава всяко вещество, което се счита за опасно според Директива 67/548/ЕИО;

12.	„раздробител“ означава всяко съоръжение, използвано за нарязване на парчета или фрагментиране на превозни средства с изтекла годност, включително за целите на получаването на метален скрап за директна повторна употреба;

13.

„информация за разкомплектоването“ означава цялата информация, която е необходима за правилното и екологично съобразно третиране на излезлите от употреба превозни средства. Тя ще се предоставя на разрешените съоръжения за третиране от страна на производителите на превозни средства и на компоненти под формата на ръководства, или чрез електронните медии (напр. CD-ROM, „онлайн“ услуги).

Член 3

Обхват

1. Настоящата директива се отнася за превозни средства и излезлите от употреба превозни средства, включително техните компоненти и материали. Без да се накърнява член 5, параграф 4, трета алинея, настоящето се прилага независимо от извършен сервиз или поправка на превозното средство по време на употребата и независимо дали е съоръжено с компоненти, доставени от производителя или с други компоненти, чието монтиране като резервни или заместващи части е в съответствие със съответните общностни или национални разпоредби.

2. Настоящата директива се прилага, без да се накърнява съществуващото общностно и съответното национално законодателство и по-специално, стандартите за безопасност, за емисиите във въздуха, контрола на шума и защита на почвата и водата.

3. Когато даден производител произвежда или внася само превозни средства, които са изключени от обхвата на Директива 70/156/ЕИО по силата на член 8, параграф 2, буква а) от последната, държавите-членки могат да изключат този производител и превозните му средства от член 7, параграф 4, членове 8 и 9 на настоящата директива.

4. Превозни средства със специално предназначение, така както са определени в втората алинея на член 4, параграф 1, буква а) на Директива 70/156/ЕИО, се изключват от разпоредбите на член 7 на настоящата директива.

5. За триколесни превозни средства се прилагат само член 5, параграф 1, член 5 параграф 2 и член 6 на настоящата директива.

Член 4

Превенция

1. С оглед подпомагане превенцията на отпадъци държавите-членки поощряват, по-специално:

а)

производителите на превозни средства, заедно с производителите на материали и съоръжения, да ограничат употребата на опасни вещества в превозните средства и да ги намалят, доколкото е възможно през целия период още от създаването на превозното средство, с оглед да се предотврати изпускането им в околната среда, да направят рециклирането им по-лесно и да избегнат необходимостта от обезвреждане на опасни отпадъци;

б)	проектирането и производството на нови превозни средства, което отчита изцяло и облекчава разкомплектоването, повторната употреба и оползотворяването, и по-специално рециклирането на излезли от употреба превозни средства, техните компоненти и материали;

в)	производителите на превозни средства, заедно с производителите на материали и съоръжения, да интегрират увеличаващо се количество рециклиран материал в превозните средства и в други продукти, с оглед развитие на пазарите на рециклирани материали.

а)

Държавите-членки осигуряват материалите и компонентите на превозните средства, пуснати на пазара след 1 юли 2003 година, да не съдържат олово, живак, кадмий или хексавалентен хром, освен в случаите, изброени в приложение II при уточнените там условия;

б)

в съответствие с процедурата, предвидена в член 11, в съответствие с техническия и научен прогрес, Комисията редовно внася изменения в приложение II, с оглед:

i)	установяване според необходимостта на максимални стойности на концентрация, до които съществуването на веществата, споменати в буква а) в специфични материали и компоненти на превозните средства, се допускат;

ii)	изключването на определени материали и компоненти на превозните средства от разпоредбите на буква а), ако употребата на тези вещества не може да бъде избегната;

iii)	изключване на материали и компоненти на превозни средства от приложение II, ако употребата на тези вещества може да бъде избегната;

iv)	в съответствие с точки i) и ii), определянето на тези материали и компоненти на превозни средства, които могат да бъдат отделени преди по-нататъшното третиране; те се етикетират или идентифицират по друг подходящ начин;

в)

Комисията внася първите изменения в приложение II не по-късно от 21 октомври 2001 година. Във всеки случай никое от изключенията, посочени в него, няма да се снемат от приложението преди 1 януари 2003 година.

Член 5

Събиране

1. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за осигуряване:

—	икономическите оператори да създадат системи за събирането на всички излезли от употреба превозни средства и, доколкото е технически възможно, на отпадъчните използвани части, снети при ремонт,

—	адекватната наличност на съоръжения за събиране на своята територия.

2. Държавите-членки вземат също така и необходимите мерки за осигуряване излезлите от употреба превозни средства да бъдат прехвърлени в разрешени съоръжения за третиране.

3. Държавите-членки създават система, в съответствие с която представянето на сертификат за унищожаване е условие за де-регистрация на излязлото от употреба превозно средство. Този сертификат се издава на държателя и/или собственика, когато излязлото от употреба превозно средство се прехвърля в съоръжение за третиране. Съоръженията за третиране, които са получили разрешително в съответствие с член 6, имат право да издават сертификат за унищожаване. Държавите-членки могат да разрешат производители, търговци и събиратели да издават сертификат за унищожаване от името на разрешено съоръжение за третиране, стига да гарантират, че излязлото от употреба превозно средство е прехвърлено в разрешено съоръжение за третиране и стига те да са регистрирани при публичните власти.

Издаването на сертификат за унищожаване от съоръжения за третиране, търговци или събиратели от името на разрешено съоръжение за третиране не им дава право да претендират за възстановяване на изразходваните суми, освен в случаите, когато това е било изрично уредено от държавите-членки.

Държавите-членки, които нямат дерегистрационна система към датата на влизането в сила на настоящата директива, създават система, в съответствие с която съответният компетентен орган се уведомява за сертификата за унищожаване, когато излязлото от употреба превозно средство се прехвърля в съоръжение за третиране и във всяко друго отношение се спазват условията на настоящия параграф. Държавите-членки, които се възползват от настоящата алинея, информират Комисията за причините за това.

4. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че доставянето на превозното средство на разрешено съоръжение за третиране в съответствие с параграф 3 става без разходи за последния държател и/или собственика поради факта, че превозното средство няма никаква или има отрицателна пазарна стойност.

Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че производителите ще посрещат всички, или значителна част от разходите по прилагането на тази мярка и/или приемат обратно излезлите от употреба превозни средства при същите условия, като тези, посочени в първата алинея.

Държавите-членки могат да предвидят доставката на излезлите от употреба превозни средства да не е напълно безплатна, ако излязлото от употреба превозно средство не съдържа необходимите компоненти на превозно средство, и по-специално мотора и шасито; или пък съдържа отпадъци, които са били добавени към излязлото от употреба превозно средство.

Комисията редовно следи за изпълнението на първата алинея, за да гарантира, че това няма да доведе до нарушения на пазара и ако е необходимо, предлага на Европейския парламент и на Съвета съответно изменение.

5. Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че компетентните органи взаимно признават и приемат сертификатите за унищожаване, издадени в други държави-членки, в съответствие с параграф 3. За тази цел, не по късно от 21 октомври 2001 година, Комисията определя минималните изисквания за сертификата за унищожаване.

Член 6

Третиране

1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всички излезли от употреба превозни средства се складират (дори временно) и се третират в съответствие с общите изисквания, посочени в член 4 на Директива 75/442/ЕИО, и в съответствие с минималните технически изисквания, посочени в приложение I към тази директива, без да се нарушават националните здравни и екологични наредби.

2. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко заведение или предприятие, осъществяващо операции за третиране, получава разрешително или се регистрира при компетентните органи, в съответствие с членове 9, 10 и 11 на Директива 75/442/ЕИО.

Частичният отказ от изискванията за разрешителното, посочени в член 11, параграф 1, буква б) на Директива 75/442/ЕИО, може да се отнася за операции по възстановяване на отпадъци от излезлите от употреба превозни средства, след като са били третирани в съответствие с приложение I, параграф 3 към тази директива, ако е предвидена инспекция от компетентните органи преди регистрацията. Тази инспекция проверява:

а)	типа и количествата отпадъци, които ще се третират;

б)	общите технически изисквания, които следва да се спазват;

в)	предпазните мерки, които следва да се вземат,

с оглед постигане на целите, посочени в член 4 на Директива 75/442/ЕИО. Тази инспекция се извършва веднъж годишно. Държавите-членки, възползващи се от този частичен отказ, изпращат резултатите на Комисията.

3. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко заведение или предприятие, осъществяващо операции по третиране, изпълнява поне следните задължения в съответствие с приложение I:

а)

излезлите от употреба превозни средства да се разкомплектоват преди по-нататъшно третиране или да се предприемат други еквивалентни действия с оглед намаляване всяко негативно въздействие върху околната среда. Етикетираните или идентифицираните по друг начин компоненти в съответствие с член 4, параграф 2 се разкомлектоват преди по-нататъшно третиране;

б)	опасните материали и компоненти се премахват и отделят селективно, за да не замърсяват последващ надробен отпадък от излезлите от употреба превозни средства;

в)	разкомплектоващи операции и складиране се извършват по начин, който осигурява годността на компонентите на превозното средство за повторна употреба и оползотворяване, и особено за рециклиране.

Посочените в приложение I, параграф 3 третиращи операции за отстраняване на замърсяването на излезлите от употреба превозни средства се извършват възможно най-скоро.

4. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че разрешителното или регистрацията, посочени в параграф 2, включва всички условия, необходими за спазване на изискванията на параграфи 1, 2 и 3.

5. Държавите-членки поощряват заведения или предприятия, които осъществяват третиращи операции, да въведат сертифицирани системи за екологично управление.

Член 7

Повторна употреба и оползотворяване

1. Държавите-членки вземат необходимите мерки за поощряване на повторната употреба на компоненти, които са подходящи за повторна употреба, за оползотворяване на компоненти, които не могат да бъдат употребени повторно и за отдаване на предпочитание на рециклирането когато е екосъобразно, без за се нарушават изискванията относно безопасността на превозните средства и екологичните изисквания като емисиите във въздуха и контрола на шума.

2. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че следните цели ще бъдат постигнати от икономическите оператори:

а)

не по-късно от 1 януари 2006 г., повторната употреба и оползотворяването на всички излезли от употреба превозни средства да се увеличи до минимум 85 % от средното тегло на превозно средство и за година. В рамките на същия срок, повторната употреба и рециклирането да се увеличи до минимум 80 % от средното тегло на превозно средство и за година;

за превозни средства, произведени преди 1 януари 1980 г., държавите-членки могат да поставят по-ниски цели, но не по-ниски от 75 % за повторна употреба и възстановяване и не по-ниски от 70 % за повторна употреба и рециклиране. Държавите-членки, които се възползват от настоящата алинея, информират Комисията и другите държави-членки за причините;

б)

не по-късно от 1 януари 2015 г. повторната употреба и възстановяването за всички излезли от употреба превозни средства да се увеличи до минимум 95 % от средното тегло на превозно средство и за година. В рамките на същия срок, повторната употреба и рециклирането да се увеличи до минимум 85 % от средното тегло на превозно средство и за година.

Най-късно до 31 декември 2005 г. Европейският парламент и Съветът преразглеждат целите, посочени в буква б) въз основа на доклад на Комисията, придружен с предложение. В своя доклад Комисията взема предвид развитието на материалния състав на превозните средства и всякакви други релевантни екологични аспекти, свързани с превозните средства.

Комисията, в съответствие с процедурата, предвидена в член 11, определя подробните правила, необходими за контрол на спазването от страна на държавите-членки на целите, посочени в настоящия параграф. Правейки това, Комисията взема предвид всички релевантни фактори, inter alia наличността на данни и въпроса за износа и вноса на излезли от употреба превозни средства. Комисията приема тази мярка не по-късно от 21 октомври 2002 г.

3. Въз основа на предложение на Комисията, Европейският парламент и Съветът определят цели за повторна употреба и възстановяване и за повторна употреба и рециклиране за годините след 2015 г.

4. С оглед подготвянето на изменение на Директива 70/156/ЕИО Комисията поощрява разработването на Европейски стандарти за възможностите за разкомплектоване, възстановяване и рециклиране на превозните средства. След като е постигнато съгласие по стандартите, но не по-късно от края на 2001 г., Европейският парламент и Съветът, въз основа на предложение от Комисията, изменят Директива 70/156/ЕИО с оглед превозните средства, типово одобрени в съответствие с тази директива и пуснати на пазара три години след изменението на Директива 70/156/ЕИО, да могат да бъдат повторно употребяеми и/или рециклируеми до минимално 85 % от теглото на превозно средство и да могат да бъдат повторно употребяеми и/или възстановими до минимално 95 % от теглото на превозно средство.

5. Предлагайки изменението на Директива 70/156/ЕИО относно способността за разкомплектоване, възстановяване и рециклиране на превозните средства, Комисията, според необходимостта, взема предвид нуждата да се осигури повторната употреба на компоненти да не поражда заплахи за безопасността и околната среда.

Член 8

Стандарти за кодиране/информация за демонтиране

1. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че производителите, съвместно с производителите на материали и апаратура, използват стандарти за кодиране на компонентите и материалите, особено с оглед облекчаване идентифицирането на тези компоненти и материали, които са подходящи за повторна употреба и възстановяване.

2. Не по-късно от 21 октомври 2001 г. Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 11, определя стандартите, посочени в параграф 1 на настоящия член. Правейки това, Комисията взема предвид работата, извършена в тази област от съответните международни форуми и допринася за тази работа, когато е подходящо.

3. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че производителите предоставят информация за разкомплектоването за всеки тип ново превозно средство, което се пуска на пазара в рамките на шест месеца, след като превозното средство е било пуснато на пазара. Тази информация идентифицира, доколкото това е необходимо за съоръженията за третиране, различните компоненти и материали на превозното средство с оглед спазването на разпоредбите на тази директива, както и месторазположението на всички опасни вещества в превозното средство, особено с оглед постигането на целите, посочени в член 7.

4. Без да се засяга търговската и промишлена поверителност, държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че производителите на компоненти, използвани в превозните средства, предоставят на оправомощените съоръжения за третиране, доколкото това се изисква от тези съоръжения, необходимата информация за разкомплектоването, складирането и изпробването на компонентите, които могат да бъдат използвани повторно.

Член 9

Докладване и информация

1. На тригодишни интервали държавите-членки изпращат доклад до Комисията относно прилагането на настоящата директива. Докладът се изготвя на основата на въпросник или образец, разработени от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 6 на Директива 91/692/ЕИО (8) с оглед създаването на бази данни за излезлите от употреба превозни средства и тяхното третиране. Този доклад съдържа релевантната информация за възможните промени в структурата на търговията с превозни средства и за предприятията за събиране, разкомплектоване, надробяване, възстановяване и рециклиране, водещи до нарушаване на конкуренцията между или вътре в държавите-членки. Въпросникът или образецът се изпращат на държавите-членки шест месеца преди започването на периода, разглеждан от доклада. Докладът се представя на Комисията в рамките на девет месеца от края на тригодишния период, за който се отнася.

Първият доклад се отнася за периода от три години, започващ на 21 април 2002 г.

На основата на горепосочената информация, Комисията публикува доклад за прилагането на настоящата директива в рамките на девет месеца от получаването на докладите от държавите-членки.

2. Държавите-членки изискват във всеки релевантен случай икономическите оператори да публикуват информация за:

—	проектирането на превозните средства и техните компоненти с оглед тяхната способност за възстановяване и рециклиране,

—	екосъобразното третиране на излезлите от употреба превозни средства, и по-специално за отстраняването на всички течности и за разкомплектоването,

—	разработването и оптимизирането на способите за повторна употреба, рециклиране и възстановяване на излезлите от употреба превозни средства и техните компоненти,

—	постигнатия напредък по отношение на възстановяването и рециклирането с оглед намаляването на отпадъците за обезвреждане и увеличаването на темповете на оползотворяване и рециклиране.

Производителят трябва да направи тази информация достъпна за евентуалните купувачи на превозни средства. Тя се включва в рекламната литература, използвана при маркетинга на новото превозно средство.

Член 10

Изпълнение

1. Държавите-членки приемат законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива до 21 април 2002 година. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, те съдържат позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът за позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от вътрешното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3. Ако целите, посочени в настоящата директива са постигнати, държавите-членки могат да въведат разпоредбите, съдържащи се в член 4, параграф 1, член 5, параграф 1, член 7, параграф 1, член 8, параграф 1, член 8, параграф 3 и член 9, параграф 2 и да уточнят подробните правила за изпълнението на член 5, параграф 4 чрез споразумения между компетентните органи и засегнатите икономически сектори. Подобни споразумения трябва да отговарят на следните изисквания:

а)	да може да бъде осигурено изпълнението на споразуменията;

б)	споразуменията следва да уточняват целите със съответните крайни срокове;

в)	споразуменията се публикуват в националния официален вестник или в официален документ, еднакво достъпен за обществеността и се изпращат на Комисията;

г)	постигнатите резултати в рамките на споразумението се наблюдават редовно, докладват се на компетентните органи и на Комисията и са достъпни за обществеността при условията, посочени в споразуменията;

д)	компетентните органи предвиждат разглеждането на напредъка, постигнат по споразумението;

е)	в случай на неспазване на споразумението, държавите-членки следва да изпълнят релевантните разпоредби на настоящата директива посредством законови, подзаконови или административни мерки.

Член 11

Процедура на комитета

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден по силата на член 18 на Директива 75/442/ЕИО, наричан по-долу „Комитета“.

2. Когато е налице позоваване на настоящия член, се прилагат членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО, отчитайки разпоредбите на член 8 от последното.

Срокът, посочен в член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО, е три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

4. Комисията, в съответствие с процедурата, посочена в настоящия член, приема:

а)	минималните изисквания, посочени в член 5, параграф 5, за сертификата за унищожаване;

б)	подробните правила, посочени в член 7, параграф 2, трета алинея;

в)	формата на системата за база данни, посочена в член 9;

г)	необходимите изменения, с оглед адаптирането на приложенията към настоящата директива към научния и технически прогрес.

Член 12

Влизане в сила

1. Настоящата директива влиза в сила в деня на нейното публикуването в Официален вестник на Европейските общности.

2. Член 5, параграф 4 се прилага:

—	от 1 юли 2001 година за превозни средства, пуснати на пазара от тази дата,

—	от 1 януари 2007 година за превозни средства, пуснати на пазара преди датата, посочена в първото тире.

3. Държавите-членки могат да прилагат член 5, параграф 4 преди датите, посочени в параграф 2.

Член 13

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 18 септември 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

H. VÉDRINE

(1) ОВ С 337, 7.11.1997 г., стр. 3 и

ОВ С 156, 3.6.1999 г., стр. 5.

(2) ОВ С 129, 27.4.1998 г., стр. 44.

(3) Становище на Европейския парламент от 11 февруари 1999 г. (ОВ С 150, 28.5.1999 г., стр. 420), Обща позиция на Съвета от 29 юли 1999 г. (ОВ С 317, 4.11.1999 г., стр. 19) и Решение на Европейския парламент от 3 февруари 2000 г. (все още непубликувано в Официалния вестник). Решение на Съвета от 20 юли 2000 г. и Решение на Европейския парламент от 7 септември 2000 г.

(4) ОВ 196, 16.8.1967 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 98/98/ЕО на Комисията (ОВ L 355, 30.12.1998 г., стр. 1).

(6) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32).

(8) ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Минимални технически изисквания за третирането в съответствие с член 6, параграфи 1 и 3

Места за складиране (включително временно складиране) на излезлите от употреба превозни средства преди тяхното третиране:

—	непромокаеми повърхности за подходящи площи с предвиждане на съоръжения за събиране на течове, резервоари и почистватели-обезмазнители,

—	апаратура за третирането на водата, включително дъждовната вода, в съответствие със здравните и екологични регламенти,

Места за третиране:

—	непромокаеми повърхности за подходящи площи с предвиждане на съоръжения за събиране на течове, резервоари и почистватели-обезмазнители,

—	подходящи складове за разкомплектовани резервни части, включително непромокаеми складове за замърсени с нефт резервни части,

—	подходящи контейнери за складирането на акумулатори (с електролизна неутрализация на място или другаде), филтри и кондензатори, съдържащи РСВ/РСТ,

—

подходящи складови резервоари за разделно складиране на течности от излезлите от употреба превозни средства: гориво, моторно масло, масло от скоростната кутия, трансмисионно масло, хидравлично масло, охлаждащи течности, антифриз, спирачни течности, акумулаторни киселини, течности от климатичната система и всякакви други течности, съдържащи се в излязлото от употреба превозно средство,

—	апаратура за третиране на водата, включително дъждовната вода, в съответствие със здравните и екологични регламенти,

—	подходящи складове за използваните гуми, включително предотвратяване на опасност от пожар и прекомерно натрупване на запаси,

Третиращи операции за премахване на замърсяването на излезлите от употреба превозни средства:

—	отстраняване на акумулатори и резервоари за втечнен газ,

—	отстраняване или неутрализация на потенциално експлозивни компоненти, (напр. въздушни възглавници),

—

отстраняване и разделно събиране и складиране на гориво, моторно масло, масло от скоростната кутия, трансмисионно масло, хидравлично масло, охлаждащи течности, антифриз, спирачни течности, акумулаторни киселини, течности от климатичната система и всякакви други течности, съдържащи се в излязлото от употреба превозно средство, освен ако те са необходими за повторната употреба на съответните части,

—	отстраняване, доколкото е осъществимо, на всички компоненти, идентифицирани като съдържащи живак.

Третиращи операции, с оглед подпомагане на рециклирането:

—	отстраняване на катализатори,

—	отстраняване на метални компоненти, съдържащи мед, алуминий и магнезий, ако тези метали не са отделени при раздробяващия процес,

—	отстраняване на гуми и големи пластмасови компоненти (калници, арматурно табло, контейнери за течности, и т.н.) ако тези материали не са отделени при раздробяващия процес по такъв начин, че да могат да бъдат ефективно рециклирани като материали,

—	отстраняване на стъкло.

5.	Складови операции следва да се извършват като се избягва увреждането на компонентите, съдържащи течности, или до възстановими компоненти и резервни части.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Материали и компоненти, изключени от член 4, параграф 2, буква а)

Материали и компоненти

Да се етикетират или направят идентифицируеми в съответствие с член 4, параграф 2, буква б), iv)

Олово като елемент в сплав

1.	Стомана (включително галванизирана стомана), съдържаща до 0,35 % от теглото

2.	Алуминий, съдържащ до 0,4 % олово от теглото

3.	Алуминий (в колесните джанти, моторните части и прозоречните лостове), съдържащ до 4 % олово от теглото

4.	Медна сплав, съдържаща до 4 % олово от теглото

5.	Носещи покрития и отвори от олово/бронз

Олово и оловни съединения в компоненти

6.	Акумулатори

7.	Вътрешно покритие на бензиновия резервоар

8.	Вибрационни редуктори

9.	Вулканизиращ агент за високо налягане или горивни маркучи

10.	Стабилизатор в защитни бои

11.	Спойки в електронните табла и други приложения

Хексавалентен хром

12.	Предпазно антикорозионно покритие върху редица ключови компоненти (максимум 2 g на превозно средство)

Живак

13.	Крушки и показатели на арматурното табло

В рамките на процедурата, предвидена по член 4, параграф 2, буква б), Комисията оценява следните приложения:

—	олово като сплав в алуминия на колесните джанти, моторните части и прозоречните лостове,

—	олово в акумулаторите,

—	олово в балансиращите тежести,

—	електрически компоненти, които съдържат олово в стъклени или керамични матрични съединения,

—	кадмий в акумулатори за електромобили,

като приоритетен въпрос, с оглед установяване възможно най-скоро дали приложение II следва да бъде изменено. Що се отнася до кадмий в акумулаторите за електромобили, Комисията взема предвид при процедурата по член 4, параграф 2, буква б) и в рамките на общата оценка на въздействието върху околната среда, наличността на заместители, както и необходимостта от поддържане на наличност от електромобили.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

151

32000R2364

L 273/5

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (EО) № 2364/2000 НА КОМИСИЯТА

от 25 октомври 2000 година

относно четвъртия списък с приоритетни вещества, предвидени по силата на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета от 23 март 1993 г. относно оценката и контрола на рисковете от съществуващите вещества (1), и по-специално членове 8 и 10 от него,

като има предвид, че:

(1)	Регламент (ЕИО) № 793/93 предвижда система за оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества и постановява, че, за да се предприеме оценка на риска на съществуващите вещества, е необходимо да се идентифицират приоритетните вещества, на които следва да се обърне внимание.

(2)	Затова член 8 от Регламент (ЕИО) № 793/93 изисква от Комисията да разработи списъци на приоритетните вещества, като вземе под внимание някои фактори, посочени по-нататък в текста.

(3)	Член 10 от Регламент (ЕИО) № 793/93 постановява, че държавата-членка носи отговорност за оценката за всяко вещество, включено в списъците на приоритетните вещества, и че разпределението на веществата гарантира справедливо разпределение на тежестта между държавите-членки.

(4)	Първи, втори и трети списък на приоритетните вещества бяха приети от Комисията с Регламенти (ЕО) № 1179/94 (2), (ЕО) № 2268/95 (3) и (ЕО) № 143/97 (4).

(5)	Разпоредбите на настоящия регламент са в съответствие със становището на комитета, основан по силата на член 15 от Регламент (ЕИО) № 793/93,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Четвъртият списък с приоритетни вещества съгласно разпоредбите на член 8, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 793/93 е даден в приложението към настоящия регламент.

2. Настоящият списък с приоритетни вещества посочва също коя държава-членка отговаря за всяко едно от веществата.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 25 октомври 2000 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 131, 26.5.1994 г., стр. 3.

(3) ОВ L 231, 28.9.1995 г., стр. 18.

(4) ОВ L 25, 28.1.1997 г., стр. 13.

ПРИЛОЖЕНИЕ

	Einecs №	CAS №	Наименование на веществото	Държава-членка
1	201-029-3	77-47-4	Хексахлороциклопентадиен	NL
2	201-236-9	79-94-7	2,2′,6,6′-тетрабромо-4,4′-изопропилиденедифенол	UK
3	201-853-3	88-72-2	2-нитротолуен	E
4	202-679-0	98-54-4	4-терт-бутилфенол	N
5	202-696-3	98-73-7	4-терт-бутилбензоена киселина	D
6	203-539-1	107-98-2	1-метоксипропан-2-ол	F
7	203-603-9	108-65-6	2-метокси-1-метилетил ацетат	F
8	203-905-0	111-76-2	2-бутоксиетанол	F
9	203-933-3	112-07-2	2-бутоксиетил ацетат	F
10	204-015-5	112-90-3	(Z)-октадек-9-ениламин	D
11	204-450-0	212-14-2	2,4-динитротолуен	Е
12	204-695-3	124-30-1	Октадециламин	D
13	213-611-4	994-05-8	2-метокси-2-метилбутан	FIN
14	214-946-9	1222-05-5	1,3,4,6,7,8-хексахидро-4,6,6,7,8,8-хексаметилиндено[5,6-с]пиран	NL
15	215-175-0	1309-64-4	Диантимониев триоксид	S
16	215-185-5	1310-73-2	Натриев хидроксид	P
17	215-540-4	1330-43-4	Динатриев тетраборат, безводен	A
18	216-133-4	1506-02-1	1-(5,6,7,8-тетрахидро-3,5,5,6,8,8-хексаметил-2-нафтил)етан-1-единичен	NL
19	222-068-2	3333-67-3	Никелов карбонат	DK
20	231-743-0	7718-54-9	Никелов дихлорид	DK
21	232-051-1	7784-18-1	Алуминиев флуорид	NL
22	232-188-7	7789-75-5	Калциев флуорид	NL
23	233-139-2	10043-35-3	Борна киселина, непречистена, в естествено състояние (1)	A
23а	234-343-4	11113-50-1	Борна киселина	A
24	236-068-5	13138-45-9	Никелов динитрат	DK
25	237-158-7	13674-84-5	Трис(2-хлоро-1-метилетил) фосфат	IRL/UK
26	237-159-2	13674-87-8	Трис(2-хлоро-1-(хлорометил)етил) фосфат	IRL/UK
27	247-759-6	26523-78-4	Трис(нонифенил) фосфит	F
28	253-760-2	38051-10-4	2,2-бис(хлорометил)триметилен бис(бис(2-хлороетил)фосфат)	IRL/UK
29	262-976-6	61788-45-2	Амини, хидрогенирани мастни алкилни съединения	D
30	262-977-1	61788-46-3	Амини, коко алкил	D

(1) Съдържаща не повече от 85 % H3BO3, изчислено в сухо тегло.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

154

32000R2426

L 279/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2426/2000 НА КОМИСИЯТА

от 31 октомври 2000 година

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 2092/91 на Съвета от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на земеделски продукти и неговото означаване върху земеделските продукти и храните (1), последно изменен с Регламент (ЕО) № 2020/2000 на Комисията (2), и по-специално член 11, параграф 1, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 11, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2092/91 постановява, че продуктите, които са внесени от трета страна, могат да се търгуват само когато те са с произход от трета страна, която е включена в списък, съставен в съответствие с критерии, определени в параграф 2 от посочения член. Този списък е представен в приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 на Комисията (3), последно изменен с Регламент (ЕО) № 1616/2000 (4).

(2)	Аржентинските власти се обърнаха с молба към Комисията да включи нов орган за инспекция и сертификация в съответствие с Регламент (ЕИО) № 94/92.

(3)	Аржентинските власти предоставиха на Комисията всички необходими гаранции и информация, за да удостоверят, че новият орган за инспекция и сертификация отговаря на критериите, посочени в член 11, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2092/91.

(4)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета по член 14 от Регламент (ЕИО) № 2092/91,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложението към Регламент (ЕИО) № 94/92 се изменя, както е посочено в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 31 октомври 2000 година.

За Комисията

Franz FISCHLER

Член на Комисията

(2) ОВ L 241, 26.9.2000 г., стр. 39.

(4) ОВ L 185, 25.7.2000 г., стр. 62.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Точка 3 от текста, който се отнася до Аржентина, се заменя със следното:

„3.

Инспекционни органи:

—	Instituto Argentino para la Certificación y Promoción de Productos Agropecuarios Orgánicos SRL (Argencert)

—	Oragnización Internacional Agropecuaria (OIA)

—

Letis SA“

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

156

32000R2494

L 288/6

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2494/2000 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 7 ноември 2000 година

относно мерките за насърчаване на съхраняването и устойчивото управление на тропическите гори и други гори в развиващите се страни

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 175 и 179 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 27 юли 2000 г.

като имат предвид, че:

(1)	Горите притежават разнообразни функции и ценности за човечеството и могат да допринесат за постигане на целите на Общността по отношение на развитието и околната среда, като кампанията срещу бедността, устойчивото икономическо и социално развитие и защитата на околната среда.

(2)	В редица резолюции Европейският парламент изрази своята загриженост относно унищожаването на горите и последиците за хората, които зависят от горите, по-специално местните хора.

(3)

В отговор на призива на Европейския парламент в неговата Резолюция относно стратегията за горите на Европейския съюз (4) Комисията прие съобщение „Горите и развитието: подходът на Европейския съюз“, с което се определя стратегия за действията на Общността за насърчаване на съхраняването и устойчивото управление на горите в развиващите се страни.

(4)	Целите на тази стратегия трябва да се преследват в контекста на по-широката цел на Общността относно насърчаване на съхраняването и устойчивото използване на горите, независимо от географската област или климатичната зона, в която те са разположени.

(5)	Общността и нейните държави-членки са подписали Декларацията от Рио де Жанейро и програмата за действие „Адженда 21“ и се придържат към резолюцията на Специалната сесия на Генералната асамблея на Организацията на обединените нации „Програма за бъдещото изпълнение на Адженда 21“.

(6)

Общността и нейните държави-членки са членове на Световната търговска организация и са страни по многостранни споразумения относно околната среда, по-специално Конвенцията относно биологичното разнообразие, Рамковата конвенция относно промяната на климата и Конвенцията за борба срещу увеличаването на пустинните зони; така те са се ангажирали да отчитат общата, но различна отговорност на развитите страни и развиващите се страни по тези въпроси.

(7)	На своята специална сесия през 1997 г. Генералната асамблея на Организацията на обединените нации одобри предложенията за действия, формулирани в рамките на Междуправителствената конференция за горите (IPF). Общността и нейните държави-членки са ангажирани изцяло с изпълнението на тези предложения.

(8)

Регламент (ЕО) № 3062/95 на Съвета от 20 декември 1995 г. относно действията за популяризиране на тропическите гори (5) определя рамката на помощта на Общността в тази област. Регламент (ЕО) № 3062/95 беше приложим до 31 декември 1999 г. Опитът, натрупан по време на изпълнението на Регламент (ЕО) № 3062/95, следва да бъде отразен в настоящия регламент.

(9)	В своята Резолюция от 30 ноември 1998 г. Съветът признава ролята на местните хора при управлението на околната среда, по-специално по отношение на съхранението и устойчивото използване на горите в развиващите се страни.

(10)	Финансовите инструменти, с които Общността разполага за подпомагане на съхранението и устойчивото развитие на горите, следва да бъдат допълнени.

(11)

Следва да се предвиди разпоредба за финансирането на дейностите, определени в настоящия регламент. Необходими са значителни финансови ресурси за значителен принос в защитата на тропическите и другите гори в развиващите се страни, където обезлесяването води или заплашва да доведе до катаклизми в околната среда, като потопи и замърсяване на въздуха.

(12)

Настоящият регламент определя, за цялата продължителност на програмата, която той създава, финансова рамка, която представлява първостепенна грижа по смисъла на точка 33 от Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията от 6 май 1999 г. относно бюджетната дисциплина и подобряването на бюджетната процедура (6), за бюджетните пълномощия по време на годишната бюджетна процедура.

(13)	Следва да се определят подробни правила за изпълнение, по-специално формата на действие, партньорите в сътрудничеството и процедурата за вземане на решения.

(14)	Мерките, необходими за изпълнението на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителните пълномощия, предоставени на Комисията (7),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Общността предоставя финансова помощ и подходяща експертиза, за да насърчи съхранението и устойчивото управление на тропическите гори и другите гори в развиващите се страни, така че да се удовлетворят икономическите и социалните изисквания, както и изискванията, свързани с околната среда, които се поставят пред горите на местно, национално и глобално ниво.

Помощта и експертизата, предоставени по силата на настоящия регламент, допълват и укрепват помощта, предоставена по силата на други инструменти за сътрудничество в областта на развитието.

Член 2

За целите на настоящия регламент:

1.	„Тропически гори и други гори“, наричани по-долу „гори“, означава естествени и полуестествени горски екосистеми, независимо дали са първостепенни или второстепенни, независимо дали са затворени или отворени гори, в сухи, полусухи и влажни зони.

„Съхранение“ означава всички дейности по съхраняването и възстановяването на горите, по-специално дейности, предназначени за защита и възстановяване на биологичното разнообразие и екологичните функции на всички горски екосистеми, като се запазва, доколкото това е възможно, настоящата и бъдещата им стойност за човечеството и по-специално за хората, зависещи от горите.

„Устойчиво управление на горите“ означава управлението и използването на горите и залесените земи по начин и в степен, позволяващи да се съхрани биологичното им разнообразие, производителността, капацитетът за възстановяване, жизнеността и потенциалът им да изпълняват, понастоящем и в бъдеще, подходящи екологични, икономически и социални функции на местно, национално и глобално равнище, без да се причинява вреда на други екосистеми.

4.	„Устойчиво развитие“ означава подобряване на стандарта на живот и благосъстоянието на съответното население в рамките на капацитета на екосистемите, като се запазват естествените активи и тяхното биологично разнообразие за доброто на настоящото и на бъдещите поколения.

5.	„Хора, зависими от горите“ означава местните хора, които населяват горите или заявяват, че това е традиционният им дом, и всички хора, които живеят във или в близост до гори и по традиция са пряко и до голяма степен зависими от гората.

Член 3

Дейностите, които следва да се осъществят по силата на настоящия регламент, са насочени към:

—	повишаване статута на горите в националните политики и интегриране на политиките за горите, основани на устойчиво управление на горите при планиране на развитието;

—	насърчаване на производството и използването на дървесни и недървесни горски продукти от устойчиво управлявани ресурси;

—	принос в подходящото оценяване на горските ресурси и услуги;

—	осигуряване на активно участие на хората, зависещи от горите, и местните общности в разработването на национални политики за горите и при планирането на развитието;

—	подобряване на координацията и на потока от информация между проектите на Комисията и на държавите-членки, за да се определят съгласувани действия в тази област.

Член 4

1. Дейностите, които следва да се осъществят по силата на настоящия регламент, следва да са насочени по-конкретно към:

а)

разработването на подходяща рамка за политика на горите на национално и международно равнище въз основа на реалистична оценка на горите, което включва планиране на използването на земята, равноправна търговия с устойчиво произвеждани горски продукти, правни и финансови мерки, институционално изграждане, помощ за частния сектор и помощ за самоусъвършенстване на зависимите от горите хора, за да осъществят собственото си социално, икономическо и културно развитие. Те отчитат и други секторни политики, които имат влияние върху горите и интересите и обичайните права на хората, зависими от горите;

б)

съхранение и възстановяване на горите, които се считат важни поради високата им екологична стойност, по-специално тяхната стойност за съхранение на биоразнообразието, или поради тяхното местно или глобално влияние, например защитата на хидрографски басейни, предотвратяване на ерозията на почвата, или на промяна в климата;

в)

устойчиво управление и използване на горите за осигуряване на икономически, социални ползи и ползи, свързани с околната среда и включително, между другото, сертифициране на горите, като се отчитат различните условия за управление на малките и големите горски площи, и стабилно от гледна точка на околната среда събиране на дървесните и недървесните горски продукти и естественото и подпомогнато възстановяване на горите;

г)

икономическа жизненост на устойчиво управление на горите чрез по-ефективно използване на горските продукти и техническото подобрение на дейности, свързани с горския сектор, например обработка и пласмент на дървесни и недървесни горски продукти в малки и средни мащаби, устойчиво използване на дървесината като източник на енергия и насърчаването на алтернативи на селскостопанските практики, на основата на прочистването на горите;

д)	познание и събиране на информация и управление по отношение на горските услуги и продукти, за да се осигури стабилна научна основа за дейностите, изброени в букви от а) до г).

2. Дейностите, имащи право на финансиране, включват пилотни проекти в областта, иновационни програми, проучвания и изследвания, резултатите от които, в допълнение към техните конкретни цели, биха допринесли за разработването, приспособяването и по-доброто изпълнение на политиките, свързани с горите, на Общността и на страните партньори.

3. Особено внимание се отделя на:

—

насърчаване на отговорно по отношение на околната среда и на социалните въпроси частно предприемачество във веригата на обработката и пласмента на горски продукти, в контекста на съгласувана политика за развитие на частния сектор и като се взимат предвид съществуващите социални системи и икономически дейности на база общност;

—	насърчаване на прякото участие на партньорите в сътрудничеството в развиващите се страни и в същото време осигуряване на подходящ мащаб на интервенция и адаптиране на административните процедури към местния капацитет за управление;

—

предоставяне на предварителна информация и осигуряване на участието на зависимите от горите хора и местните общности в дейностите, осъществявани по силата на настоящия регламент, като се вземат предвид техните приоритети за развитие и икономическите, социалните и културни права, inter alia, чрез изграждане на капацитет, за да се осигури пълноценното им участие във всички процеси на вземане на решения;

—	устойчивостта на всяка предложена дейност, социална, икономическа, а също така и свързаната с околната среда;

—	правилна координация и обмен на информация между Комисията и държавите-членки, за да се осигури съгласуваност на дейностите в засегнатите региони;

—	специфични за пола роли, познания, перспективи и принос на жените/момичетата и мъжете/момчетата в управлението и използването на горите.

4. Приоритети ще се определят в съответствие с:

—	потребностите на всяка страна, както са отразени в регионалните и националните политики за развитие и за околната среда, свързани с горите, като се отчитат националните планове за горите и националните потребности, и

—	целите на Общността в областта на сътрудничеството, както са определени от Комисията в съвместно съгласувани стратегически документи за страната.

5. Дейностите, осъществявани по силата на настоящия регламент, се предшестват от оценка на въздействието върху околната среда и социалната среда, включително и оценка на съгласуваността на предвидените действия с приоритетите за развитие на зависимите от горите хора и местните засегнати общности, както и анализ на финансовата и икономическа целесъобразност. Тези дейности също така се предшестват от прозрачен обмен на информация със зависимите от горите хора и местните общности и да бъдат условие за подкрепата им.

6. Дейностите, осъществявани по силата на настоящия регламент, се координират със и могат да предоставят помощ за националните и международните програми и дейности за съхранение и устойчиво управление на горите, по-конкретно предложенията за действия, формулирани по отношение на процеса от Междуправителствения панел по горите/Междуправителствения форум по горите (IPF/IFF).

7. Когато е подходящо, дейностите се извършват в рамките на регионални организации и международни програми за сътрудничество и са в подкрепа на разработването на глобална политика относно съхранението и устойчивото управление на горите, в която може да се интегрира политиката на Общността.

Член 5

Партньорите в сътрудничеството, които могат да получат помощ по силата на настоящия регламент, включват международни организации, държави, региони и регионални органи, децентрализирани звена, държавни агенции, частни оператори и отрасли, кооперативи, местни общности, неправителствени организации и сдружения, които представляват местните хора, по-специално зависимите от горите хора.

Член 6

1. Финансирането от страна на Общността може да обхваща проучвания, доставки и строителство, малки фондове за субсидии, както и оценки и одити и мисии за оценка и мониторинг. То може да обхваща, в рамките на лимита, определян ежегодно от бюджетния орган, разходи за техническа и административна помощ в полза на Комисията и на бенефициера във връзка с дейности, различни от постоянните задачи на публичната администрация, свързани с идентифицирането, подготовката, управлението, наблюдението, одита и контрола на програми и проекти.

Финансирането от Общността може да обхваща и инвестиции, свързани с определена дейност, с изключение на закупуването на недвижимо имущество и текущите разходи (включително административните разходи, разходите за поддържане и оперативните разходи).

С изключение на програмите за обучение, образование и изследване, текущите разходи обикновено могат да се покриват само на началния етап и на основата на постепенно намаляване на разходите.

2. Търси се участието на партньорите в сътрудничеството, определени в член 5 за всяка дейност, свързана със сътрудничеството. Участието им се изисква в зависимост от техните средства и естеството на съответната дейност.

3. Могат да се търсят възможности за съфинансиране от други донори, по-специално от държавите-членки и заинтересованите международни организации. В това отношение се търси координацията с мерките, предприети от други донори.

4. Предприемат се необходимите мерки, за да се подчертае естеството на помощта от Общността, предоставена по силата на настоящия регламент.

5. За да се постигнат целите за съгласуваност и допълване, определени в Договора, и с цел да се гарантира оптимална ефикасност за всички тези дейности, Комисията, заедно с държавите-членки, предприема всички необходими мерки, които включват по-специално:

а)	системен обмен и анализ на информация относно дейностите, които се финансират или се разглеждат за финансиране от Общността и държавите-членки;

б)	координация на място на тези дейности посредством редовни срещи и размяна на информация между представителите на Комисията и на държавите-членки в страните бенефициери.

6. За да се постигне възможно най-голямо въздействие на дейностите на глобално, национално и местно равнище, Комисията заедно с държавите-членки предприема необходимите инициативи, за да се гарантират съответната координация и тясното сътрудничество, по-специално по отношение на обмена на информация със заинтересованите организации и по-конкретно тези, които съставляват част от системата на Организацията на обединените нации.

Член 7

Финансовата помощ по силата на настоящия регламент е под формата на субсидии.

Член 8

Финансовата рамка за изпълнението на настоящия регламент за периода от 2000 г. до 2006 г. е 249 милиона EUR.

Годишните средства се одобряват от бюджетния орган в рамките на финансовата перспектива.

Член 9

1. Комисията носи отговорност за оценката, вземането на решение за финансиране и администрирането на дейностите, обхванати от настоящия регламент, в съответствие с действащите бюджетни и други процедури и по-конкретно определените във Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности.

2. Всяка втора година Комисията приема, в съответствие с процедурата, определена в член 10, параграф 2, стратегически насоки и приоритети за изпълнение на дейностите, които трябва да се осъществят през следващите години. Тя информира Европейския парламент за това.

3. Решенията, които се отнасят до безвъзмездна помощ от 3,5 милиона EUR или повече за отделни дейности, финансирана по силата на настоящия регламент, се вземат от Комисията в съответствие с процедурата, определена в член 10, параграф 2.

4. Комисията информира комитета, посочен в член 10, параграф 1, за всяко решение за финансиране, което тя възнамерява да вземе по отношение на субсидия под 3,5 милиона EUR за дейности, обхванати от настоящия регламент. Информацията се предоставя не по-късно от една седмица преди да бъде взето решението.

5. Комисията е упълномощена да одобрява допълнителните средства, необходими за покриване на очаквани или действителни преразходи или допълнителни искания във връзка с дейностите, при условие че преразходът или допълнителното искане е по-малко от или равно на 20 % от първоначалната сума, определена в решението за финансирането.

6. Всички решения за финансиране или договори, подписани по силата на настоящия регламент, предвиждат Комисията и Сметната палата да провеждат проверки на място в съответствие с обичайните процедури, определени от Комисията по силата на действащите правила, по-специално тези на Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности.

7. Когато дейностите са предмет на финансови споразумения между Общността и страната получател, тези споразумения указват, че плащанията на данъци, мита или други такси не се покриват от Комисията.

8. Участието в тръжни процедури и възлагането на договори е открито при равни условия за всички физически и юридически лица на държавите-членки и на страната получател. То може да бъде разширено до други развиващи се страни и в изключителни случаи, които трябва да бъдат напълно обосновани, до други трети страни.

9. Доставките са с произход от държавите-членки, страната бенефициер или други развиващи се страни. В изключителни случаи, при които условията го изискват, доставките могат да са с произход от други страни.

10. Особено внимание се обръща на:

—	постигането на ефективност на разходите и устойчиво въздействие на дейностите;

—	ясно определяне и наблюдение на целите и индикаторите за изпълнение на всички дейности.

Член 10

1. Комисията се подпомага от съответния географски определен комитет, отговарящ за развитието, наричан по-долу „комитетът“.

2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се взимат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на един месец.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 11

1. До 1 септември след всяка бюджетна година Комисията представя годишен доклад на Европейския парламент и на Съвета, в който се обобщават дейностите, финансирани през годината, и се прави оценка на изпълнението на настоящия регламент през този период.

Обобщеният доклад предоставя по-специално информация относно броя и естеството на финансираните дейности, партньорите в сътрудничеството и заинтересованите страни. Докладът посочва и броя на външните оценки, проведени по отношение на конкретните дейности.

2. Комисията редовно оценява дейностите, финансирани от Общността, за да установи, дали целите, предвидени с тези дейности, са били постигнати и за предоставяне на насоки за подобряване на ефективността на бъдещите дейности. Оценките вземат предвид становищата на бенефициерите, включително на зависимите от гората хора и местните общности. Комисията представя на комитета, посочен в член 10, параграф 1, обобщен доклад за проведените оценки. Докладите за оценките се предоставят на всички държави-членки, на Европейския парламент и други заинтересовани страни.

3. Комисията информира държавите-членки най-късно един месец след решението си относно дейностите, които са били одобрени, като посочва цената и естеството им, съответната страна и партньорите в сътрудничеството.

4. Публикува се ръководство за финансирането, в което се дават насоките и критериите, приложими при избора на дейности, за което заинтересованите страни се информират от службите на Комисията, включително делегациите на Комисията в съответните страни.

Член 12

1. Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Той се прилага до 31 декември 2006 г.

2. Четири години след влизането в сила на настоящия регламент Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета цялостна оценка на дейностите, финансирани от Общността по силата на настоящия регламент, в контекста на цялостното сътрудничество за развитие на Общността, заедно с предложения във връзка с бъдещето на настоящия регламент, включително възможното му изменение или прекратяване.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 7 ноември 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

L. FABIUS

(1) ОВ С 87, 29.3.1999 г., стр. 97 и

ОВ С 248 Е, 29.8.2000 г., стр. 97.

(2) ОВ С 258, 10.9.1999 г., стр. 13.

(3) Становище на Европейския парламент от 5 май 1999 г. (ОВ С 279, 1.10.1999 г., стр. 184), Обща позиция на Съвета от 16 декември 1999 г. (ОВ С 64, 6.3.2000 г., стр. 55) и Решение на Европейския парламент от 14 март 2000 г.(все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 20 септември 2000 г. и Решение на Съвета от 7 септември 2000 г.

(4) ОВ C 55, 24.2.1997 г., стр. 22.

(5) ОВ L 327, 30.12.1995 г., стр. 9.

(6) ОВ C 172, 18.6.1999 г., стр. 1.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

161

32000D0728

L 293/18

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 ноември 2000 година

за установяване на заявленията и годишните такси за екомаркировка на Общността

(нотифицирано под номер С(2000) 3279)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/728/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1980/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. относно ревизирана схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (1), и по-специално член 12 и приложение V от него,

като има предвид, че:

(1)	Член 12 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че заявлението за присъждане на знака за екомаркировка подлежи на заплащане на такса във връзка с разходите за обработката на заявлението и че използването на екомаркировката предполага заплащане на годишна такса от заявителя.

(2)	Член 12 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че размерът на годишните такси и на таксите за подаване на заявление се определя от Общността съгласно приложение V и определената в член 17 от посочения регламент процедура.

(3)

Приложение V към Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че следва да се определи минимален и максимален размер на таксата за заявление и че за малките и средните предприятия (МСП) (2), както и за производители на продукти или доставчици на услуги от развиващи се страни, таксата за заявление следва да се намали най-малко с 25 %.

(4)	Приложение V към Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че годишната такса следва да се изчислява в зависимост от годишния обем на продажбите в Общността на съответния продукт, на който е присъден знак за екомаркировка, и че следва да се определи минимален и максимален размер на таксата.

(5)	Приложение V към Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че за МСП, както и за производители на продукти или доставчици на услуги от развиващи се страни, годишната такса следва да се намали най-малко с 25 %.

(6)	Приложение V към Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че на заявители, които вече са сертифицирани по EMAS или ISO 14001, могат да се предоставят допълнителни намаления на годишната такса.

(7)	Приложение V към Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че биха могли да се предоставят допълнителни намаления на таксата съгласно процедурите, определени в член 17 от упоменатия регламент.

(8)	Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Заявлението за присъждане на знака за екомаркировка подлежи на заплащане на такса във връзка с разходите за обработката на заявлението.

2. Минималната такса за заявление е 300 EUR. Максималната такса за заявление е 1 300 EUR.

3. За малките и средните предприятия, както и за производители на продукти или доставчици на услуги от развиващи се страни, таксата за заявление се намалява най-малко с 25 %. Двете намаления са кумулативни и също се прилагат за минималната и максимална такса за заявление.

Член 2

1. Всеки заявител, на когото е присъден знака за екомаркировка, заплаща годишна такса за използването на екомаркировката на компетентния орган, който е присъдил екомаркировката.

2. Таксата се заплаща за срок, който започва да тече от датата на присъждане на екомаркировка на заявителя.

3. Цифрите за обема на годишните продажби се основават на заводски цени, когато продуктът, за който е присъдена екомаркировка е стока. Те се основават на цената на доставка, когато се отнасят за услуга.

4. Годишната такса е равна на 0,15 % от годишния обем на продажбите в Общността на продукта, за който е присъдена екомаркировка.

5. Минималната годишна такса е 500 EUR на продуктова група на заявител. Максималната годишна такса е 25 000 EUR на продуктова група на заявител.

6. За малките и средните предприятия, както и за производители на продукти или доставчици на услуги от развиващи се страни, годишната такса следва се намали най-малко с 25 %. Двете намаления са кумулативни.

7. Годишната такса се намалява с 15 % за заявители, които са регистрирани по EMAS или сертифицирани по ISO 14001. Намалението зависи от условието заявителят изрично да поеме задължението в екологичната си политика да гарантира пълно съответствие на продуктите му, на които е присъдена екомаркировка, с критериите за екомаркировка за целия срок на действие на договора и задължението му да е правилно отразено в подробните екологични цели. Сертифицираните по ISO 14001 заявители доказват всяка година изпълнението на това задължение. Регистрираните по ЕMAS заявители представят всяка година копие от проверената годишна декларация в областта на околната среда.

8. Компетентният орган може да предостави намаления до 25 % на първите трима заявителя във всяка държава-членка, на които е присъдена екомаркировка за дадена продуктова група.

9. Всички посочени по-горе намаления са кумулативни и се прилагат също за максималната и минимална годишна такса, но не превишават общо 50 %.

10. Продукти, които са резултат от преработката или включването на междинни продукти, които вече са били обект на плащане на годишна такса, подлежат само на плащане на такса, съответстваща на годишните продажби на продуктите след приспадане на актуализираните общи разходи за тези междинни продукти.

Член 3

Нито таксата за заявление, нито годишната такса включват разходи за изпитване и проверка, които могат да бъдат необходими за продуктите, които са обект на заявлението. Заявителите поемат сами разходите за такова изпитване и проверка.

Член 4

Сключените преди влизането в сила на настоящото решение договори за използване на екомаркировка, могат, по молба на притежателя на лицензия, да бъдат изменени с цел да се вземат под внимание разпоредбите на настоящото решение.

Член 5

Приемането или преразглеждането на продуктови групи с екомаркировка на ЕС, в съответствие с процедурата, предвидена в член 6 от Регламент (ЕО) № 1980/2000, може да доведе до промени в прилагането на настоящото решение, като се определят цени и такси за определена продуктова група. Тези промени следва изрично да бъдат предвидени в решението за определяне на екологичните критерии за тази определена продуктова група.

Член 6

Отменя се Решение 93/326/ЕИО на Комисията от 13 май 1993 г. за установяване на примерни насоки за определяне на цени и такси във връзка с екомаркировката на Общността (3).

Член 7

Комисията може да преразгледа и оцени прилагането на настоящото решение в срок от две години и може да предложи да се адаптира, както е целесъобразно.

Член 8

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 ноември 2000 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(3) ОВ L 129, 27.5.1993 г., стр. 23.

(2) МСП съгласно определението в Препоръка 96/280/ЕО на Комисията (ОВ L 107, 30.4.1996 г., стр. 4).

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

163

32000D0729

L 293/20

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 ноември 2000 година

относно типов договор за условията за употреба на знака за екомаркировка на Общността

(нотифицирано под номер C(2000) 3278)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/729/EО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	Член 9 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че следва да се приеме типов договор в съответствие с процедурата, предвидена в член 17.

(2)	Целесъобразно е, не само с оглед предотвратяване на нарушения на конкуренцията, но също и за да се гарантира, че са защитени интересите на потребителите, условията за употреба на екомаркировка да бъдат еднакви в цялата Общност.

(3)	Компетентните органи могат въпреки това да включват допълнителни разпоредби в договора, доколкото те са съвместими с Регламент (ЕО) № 1980/2000.

(4)

Целесъобразно е договорът да съдържа разпоредби за мониторинг на съответствието, което позволява на компетентния орган да се убеди, че екомаркировка се присъжда само за продукти, които отговарят на целите и изискванията, определени в член 1 от Регламент (ЕО) № 1980/2000, и които са в съответствие с условията на договора.

(5)	Освен това е целесъобразно в случаи на неспазване на целите и принципите на упоменатия регламент и на условията на договора да се предвидят разпоредби за прекратяване и отнемане на присъждането на екомаркировка.

(6)	Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Договорът, който се сключва между компетентния орган и всеки заявител в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1980/2000, се изготвя съгласно формата, посочена в приложението към настоящото решение.

Член 2

Без да се засяга член 1, компетентният орган може да включи в договора допълнителни разпоредби, при условие че такива допълнителни разпоредби са съвместими с Регламент (ЕО) № 1980/2000.

Член 3

Отменя се Решение 93/517/ЕИО на Комисията от 15 септември 1993 г. относно типов договор за условията за употреба на екомаркировка на Общността (2).

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 ноември 2000 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(2) ОВ L 243, 29.9.1993 г., стр. 13.

ПРИЛОЖЕНИЕ

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

167

32000D0730

L 293/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 ноември 2000 година

за създаване на Съвет по екомаркировка на Европейския съюз и определяне на неговия процедурен правилник

(нотифицирано под номер С(2000) 3280)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/730/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	Член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че Комисията създава Съвет по екомаркировка на Европейския съюз, наричан по-нататък „СЕЕС“, който се състои от компетентни органи, посочени в член 14, и от консултативен форум, посочен в член 15.

(2)	Член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че правилникът за работа на СЕЕС се изготвя от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 17, като се отчитат процедурните принципи, определени в приложение IV.

(3)	Член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че СЕЕС допринася, в частност, за определяне и преразглеждане на критериите за екомаркировка, както и на изискванията за оценка и проверка.

(4)

Член 15 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда Комисията да гарантира, че при изпълнение на функциите си СЕЕС съблюдава по отношение на всяка продуктова група балансирано участие на всички заинтересовани страни, които имат отношение към съответната продуктова група, като производители и доставчици на услуги, включително малки и средни предприятия, представители на занаятчийството и техни професионални организации, синдикати, търговци, разпространители, вносители, групи за опазване на околната среда и организации на потребителите.

(5)

Пето позоваване от преамбюла на Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че съществено значение за приемането на схемата на Общността за присъждане на екомаркировка от широката общественост имат неправителствените организации и организациите на потребителите, които да играят важна роля и активно да участват в разработването и определянето на критерии на Общността за екомаркировка.

(6)	Член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че СЕЕС може да поиска Комисията да започне процедура за определяне на екологични критерии.

(7)

Член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че Комисията дава нареждания на СЕЕС да разработва и периодично да преразглежда критериите за екомаркировка, както и свързаните с тези критерии изисквания за оценка и проверка, които се прилагат за продуктовите групи, попадащи в приложното поле на настоящия регламент.

(8)

Член 6, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че въз основа на нареждането СЕЕС изготвя критериите за екомаркировка по отношение на продуктовата група и свързаните с тези критерии изисквания за оценка и проверка, посочени в член 4 и приложение IV към настоящия регламент, като отчита резултатите от проучванията за осъществимост и пазарните проучвания, съображенията във връзка с жизнения цикъл и анализа на подобренията, посочени в приложение II към настоящия регламент.

(9)

Приложение IV, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че за разработването на критериите за екомаркировка за всяка продуктова група в рамките на СЕЕС ще се създаде работна група ad hoc, в която да участват посочените в член 15 заинтересовани страни и посочените в член 14 компетентни органи.

(10)	Член 5 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че СЕЕС следва да провежда консултации с Комисията във връзка с изготвянето на работен план за екомаркировка на Общността.

(11)	Член 10 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че членовете на СЕЕС сътрудничат на държавите-членки и на Комисията за насърчаване употребата на екомаркировка на Общността.

(12)	Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на комитета, учреден в съответствие с член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приемат се правилата за създаване на Съвет по екомаркировка на Европейския съюз и за изготвяне на процедурен правилник за неговата работа, посочени в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 ноември 2000 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

ПРИЛОЖЕНИЕ

ПРОЦЕДУРЕН ПРАВИЛНИК ЗА РАБОТАТА НА СЪВЕТА ПО ЕКОМАРКИРОВКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (СЕЕС)

РОЛЯ НА (СЕЕC)

1.	СЕЕС, посочен в член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000, се създава и работи в съответствие с посочения регламент.

СЕЕС в частност:

—	отправя искане към Комисията да започне процедура за определяне на екологичните критерии, както и на свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствие за продуктовите групи,

—	допринася за определянето и преразглеждането на екологичните критерии, както и на свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствие за продуктовите групи,

—	провежда консултации с Комисията относно работния план за екомаркировка на Общността.

3.	Членовете на СЕЕС сътрудничат на държавите-членки и Общността за насърчаване използването на екомаркировка на Общността.

СЪСТАВ

4. СЕЕС се състои от компетентните органи, посочени в член 14 от Регламент (ЕО) № 1980/2000, включително от компетентните органи на държавите-членки на Европейското икономическо пространство и консултативния форум, посочен в член 15 от упоменатия регламент.

5. Следните организации наред с другите, които представляват заинтересованите страни, са членове на СЕЕС:

—	Coface (потребители, представляващи също BEUC, Eurocoop и AEC),

—	EEB (околна среда),

—	ETUC (профсъюзи),

—	UNICE (промишленост),

—	UEAPME (МСП, занаяти),

—	Eurocommerce (търговия).

За да се гарантира балансирано участие на всички заинтересовани страни, СЕЕС може да промени състава си по целесъобразност, по молба на Комисията или по своя инициатива със съгласието на Комисията.

6. Всеки член на CEEC посочва лице за контакт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ, ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ И СЕКРЕТАРИАТ

7.	Постовете на председателя и на двамата заместник-председатели на СЕЕС се заемат съответно от компетентните органи в областта на екомаркировката на ЕС, посочени в член 14 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

8.	Председателският пост се заема най-напред поред от компетентния орган на всяка държава-членка на Европейския съюз за срока на нейното председателство и след това от всяка държава-членка на Европейското икономическо пространство за същия срок по азбучен ред.

9.	Двата заместник-председателски поста се заемат от следващия по ред за заемане на председателския пост компетентен орган и от компетентния орган, който преди това е заемал председателския пост.

10.	Компетентният орган, който заема председателския пост или заместник-председателските постове, може по изключение да бъде заместен от един от заместник-председателите или от друг член на СЕЕС.

11.	Въпреки това СЕЕС може със съгласието на Комисията да приеме по всяко време друг начин за определяне на председателя и заместник-председателите.

12.	Секретариатът на СЕЕС се осигурява от Комисията.

ЗАСЕДАНИЯ

13.	Заседанията на СЕЕС се свикват от председателя, който със съдействието на заместник-председателите и на секретариата отговаря за изготвянето и изпращането на поканите, дневния ред и съответните материали, както и за съставянето и разпращането на протоколите от заседанията.

14.	Комисията предоставя по заявка заседателна зала на разположение на СЕЕС, ако заседанието е планирано да се проведе в Брюксел.

15.	По принцип не повече от трима представители на член на СЕЕС следва да участват в дадено заседание.

16.

Представители на държавите-членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство могат да участват в заседанията на СЕЕС. Представители на Комисията участват в заседанията на СЕЕС. Председателят или Комисията могат, ако е целесъобразно, да поканят други заинтересовани страни да участват.

РАЗХОДИ

17.	Текущите разходи, които са необходими за провеждането на заседанията, за разработването и преразглеждането на екологичните критерии и други дейности, се поемат от Комисията посредством приемането на годишен бюджет за тези разходи.

ОБЩИ ПРАВИЛА

(Отнасящи се по-конкретно до водещите компетентни органи и ad hoc работни групи и приложими при определянето или преразглеждането на екологичните критерии и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието за продуктовите групи)

18.

При определянето или преразглеждането на екологичните критерии, както и на свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието за продуктова група, СЕЕС избира един или повече от компетентните органи, посочени в член 14 от Регламент (ЕО) № 1980/2000, които приемат да изпълняват водеща роля. Тези органи следва да се отнесат към водещите компетентни органи.

19.

Водещите компетентни органи със съдействието на членовете на СЕЕС създават ad hoc работна група, както е посочено в приложение IV, точка 1 от посочения регламент. Тя активно се стреми да осигури балансирано участие, по-конкретно на съответните представители на заинтересованите страни, на компетентните органи и на Комисията. Заинтересованите страни от Европейския съюз и тези, които не са от Европейския съюз, се третират при равни условия. Представителите на заинтересованите страни, посочени по-горе, доколкото е възможно, са експерти, притежават познания за въпросната продуктова група и се наричат технически представители.

20.	Всички компетентни органи се стремят активно да получат становището на всички заинтересовани страни в тяхната страна във връзка с въпросната продуктова група и съобщават тези становища на ad hoc групата и на СЕЕС.

21.	Водещият компетентен орган организира и председателства поне едно заседание на тази ad hoc работна група. Комисията, по заявка, предоставя заседателна зала на СЕЕС, когато заседанието е планирано да се проведе в Брюксел.

22.	Техническите представители на заинтересованите страни, посочени по-горе, също участват, доколкото е възможно, в заседанието на СЕЕС, на което въпросната продуктова група следва да бъде подробно обсъдена.

23.	СЕЕС, водещият компетентен орган и групата ad hoc действат в съответствие с посочените в член 1 от упоменатия регламент цели и принципи, както и с процедурните принципи, определени в приложение IV към упоменатия регламент.

24.	СЕЕС, водещият компетентен орган и групата ad hoc вземат под внимание съответните политики на Общността в областта на околната среда и извършената работа по отношение на други свързани продуктови групи.

25.	Полагат се всички разумни усилия от СЕЕС и неговите членове, както и от водещия компетентен орган и групата ad hoc за постигането на консенсус в тяхната работа, като същевременно се стремят да гарантират висока степен на опазване на околната среда.

ПОДГОТВИТЕЛНА РАБОТА

(Процедура, която се следва, преди да се поиска Комисията да започне процедурата за определяне на екологични критерии за продуктови групи)

26. СЕЕС може да поиска Комисията да започне процедура за определяне на екологични критерии за продуктови групи.

27. СЕЕС надлежно отчита работния план за екомаркировка на Общността, посочен в член 5 от Регламент (ЕО) № 1980/2000, и по-специално неизчерпателен списък на продуктови групи, разглеждани като приоритети за действие на Общността.

28. СЕЕС извършва подготвителна работа с цел да определи дали разглежданата продуктова група попада в приложното поле на схемата на Общността на присъждане на екомаркировка, както е определено в член 2 от посочения регламент, и в частност удовлетворява посочените в член 2, параграф 2 условия. Комисията може също да поиска СЕЕС да извърши тази подготвителна работа.

29. За да извърши тази подготвителна работа, СЕЕС избира водещ компетентен орган или органи, които приемат да изпълняват водеща роля и които образуват ad hoc работна група. Прилагат се общите правила, посочени по-горе.

30. Водещият компетентен орган със съдействието на ad hoc работна група извършва, наред с другото и в подходяща степен, проучване за изпълнимост и пазарно проучване, отчита съображенията, свързани с жизнения цикъл, и извършва анализ на подобренията, както е предвиден в приложение II към упоменатия регламент, като се вземат под внимание изискванията и приложимите разпоредби, определени в член 3, приложение I и приложение IV, точка 1.

При извършването на тази работа водещият компетентен орган със съдействието на ad hoc работна група, наред с другото и доколкото е целесъобразно и изпълнимо, изпълнява следните задачи:

а)

анализ на естеството на пазара, включително на промишлената и икономическата сегментация на сектора (основни производители, пазарни дялове, внос и др.), характеризиране на различните видове продукт, анализ на възможностите за успешна реализация на продуктите с екомаркировка и предлагане на подходяща стратегия за маркетинг и комуникация;

б)	търсене на становището на всички заинтересовани страни (компетентни органи, групи по интереси и др.) и определяне на тези страни, които биха сътрудничили в процеса на определяне на критериите;

в)

анализ на основните последици за околната среда, най-добрата практика в областта на околната среда в този сектор, като се разглежда също план за екологични проблеми и определяне на основните области за усъвършенстване на продуктовата група и начинът, по който всичко това може да се включи в екологичните критерии;

г)	анализ на основните елементи, свързани с годността на продукта да удовлетвори нуждите на потребителите, и как това може да се включи в критериите за екомаркировка;

д)

изготвяне на списък и получаване на екземпляри от съществуващи екомаркировки, стандарти, методи за изпитване и проучвания, които се отнасят до установяването на екомаркировка за продуктовата група, като се взема предвид работата, извършена за сродни продуктови групи, и се оценят разходите за изпитването;

е)	преглед на съответното национално, европейско и международно законодателство;

ж)	определяне на потенциалните препятствия за успешното установяване на тази продуктова група;

з)	изготвяне и разпращане своевременно преди съответните заседания на всички необходими работни документи, които обобщават основните заключения на всяка от трите стъпки, посочени по-горе и включващи друга информация и анализи, които заслужават да бъдат взети под внимание;

и)

изготвяне на изчерпателен окончателен доклад за резултата от горепосочените анализи и проучвания, изготвени на английски, а също по избор на един от другите официални езици на Общността. Окончателният доклад се предоставя както на хартиен носител, така и в електронен вид и следва да е достъпен за справка, по възможност на страницата на екомаркировката в интернет. Той включва в приложение обобщаващ списък на всички документи, които са били разпространени в процеса на работа, заедно с посочване на датата на разпространяване на всеки документ и адресата на документа, както и копие от въпросния документ. Той също включва в приложение списък на заинтересованите страни, участващи в работата, или които са били консултирани или са изразили становище, заедно с информацията за контакт с тях. Той включва също обобщение за изпълнението и, ако е целесъобразно, приложения с подробни изчисления на съответните разходи. Всички получени във връзка с доклада коментари ще бъдат взети под внимание и ще се предоставя информация за последващите действия на такива коментари по молба;

й)	представяне на резултатите на едно или повече заседания на СЕЕС и въз основа на тези консултации на вероятността от пълен успех на екомаркировката за продуктовата група — кандидат, да се препоръча дали да се продължи разработването на продуктовата група и определянето на критерии за екомаркировка.

31. Когато е удовлетворен от горепосочената подготвителна работа за продуктовата група — кандидат, и с положителната препоръка на ad hoc работна група СЕЕС изпраща окончателния доклад заедно с предложенията за изготвяне на нареждане на Комисията и иска Комисията да започне процедура за определяне на екологични критерии за въпросната продуктова група и да му даде поръчение, като се вземат предвид посочените предложения. Членовете на СЕЕС, представляващи заинтересованите страни, посочени в член 15 от посочения по-горе регламент, могат самостоятелно или колективно да приложат тяхното/ите специфично/и становище/а към този окончателен доклад.

НАРЕЖДАНЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ ИЛИ ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА КРИТЕРИИ

(Процедура, която се следва при изпълняване на нареждането от Комисията за разработване или преразглеждане на критерии за екомаркировка или свързани с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието за продуктова група)

32.	СЕЕС въз основа на полученото от Комисията поръчение разработва предложение за критерии за екомаркировка и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието за въпросната продуктова група. СЕЕС спазва крайния срок за завършване на работата, посочен в поръчението.

33.	За да направи това, СЕЕС избира водещ компетентен орган или органи, които приемат да изпълняват водеща роля и които образуват ad hoc работна група. Прилагат се общите правила, посочени по-горе.

34.

Водещият компетентен орган със съдействието на ad hoc групата определя най-напред дали са извършени всички необходими анализи, проучвания, както и другата подготвителна работа, изброени по-горе. Тази проверка включва по-специално проучването за изпълнимостта и пазарното проучване, съображенията, свързани с жизнения цикъл, и анализа на подобренията, посочени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1980/2000. Водещият компетентен орган със съдействието на ad hoc групата следва да предприеме всички действия, за да завърши и актуализира, при необходимост, тази предварителна работа, като се отчитат представените в предходния раздел процедури.

35.

Водещият компетентен орган представя проектопредложение и свързаните с него доклади и анализи на едно или повече заседания на СЕЕС и въз основа на тези консултации, когато е целесъобразно, посочва на СЕЕС, че нареждането може да се счита за изпълнено. В тази връзка ще се отдаде необходимото внимание на вероятността проектопредложението да получи голяма степен на подкрепа.

36.

По същия начин СЕЕС, въз основа на извършената от водещия компетентен орган и групата ad hoc работа, информира, когато е целесъобразно, Комисията за проектокритериите и посочва на Комисията, че нареждането може да се счита за изпълнено. В този смисъл ще се отдаде необходимото внимание на вероятността проектопредложението да получи голяма степен на подкрепа. Членовете на СЕЕС, представляващи заинтересованите страни, посочени в член 15 от посочения Регламент (ЕО) № 1980/2000, могат самостоятелно или колективно да приложат тяхното/ите специфично/и становище/а към проектокритериите.

37.	Ако Комисията посочи, че нареждането не е изпълнено, СЕЕС продължава работата си по проектокритериите, като отчита посочените в този раздел процедури и изисквания. Комисията посочва основанията за позицията си.

38.	Ако Комисията посочи в някакъв момент, че нареждането е изпълнено, СЕЕС счита нареждането за завършено. Въпреки това СЕЕС подновява работа по нареждането, ако Комисията поиска това по-късно.

39.	Ако в някакъв момент СЕЕС заключи, че не е в състояние да изпълни поръчението, той информира незабавно Комисията за това, като посочва подробно основанията.

НАРЕЖДАНЕ ЗА ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ НА КРИТЕРИИ

(Процедура, която трябва да се следва при изпълняване на поръчение от Комисията за преразглеждане на критерии за екомаркировка или свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието за продуктова група)

40.	СЕЕС въз основа на полученото от Комисията нареждане преразглежда критериите за екомаркировка и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието за въпросната продуктова група.

41.	СЕЕС полага специални грижи да завърши работата си своевременно преди изтичането на валидността на съществуващите критерии.

42.	За да извърши това, СЕЕС избира водещ компетентен орган или органи, които приемат да изпълняват водеща роля и които образуват ad hoc работна група. Прилагат се общите правила, посочени по-горе.

43.

Водещият компетентен орган със съдействието на работната група ad hoc преразглежда текущите критерии за екомаркировка и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието, както и преразглежда и, когато е необходимо, завършва и актуализира различните анализи, доклади, материали и друга работа, посочена в раздела „Подготвителна работа“.

44.

Водещият компетентен орган със съдействието на работната група ad hoc по-специално преразглежда миналия, настоящия и вероятен бъдещ успех на тази продуктова група, включително свързаните преимущества за околната среда, като се взема предвид успехът на свързаните продуктови групи и като се взема предвид работният план за екомаркировка на Общността.

45.

Водещият компетентен орган предоставя резултатите от оценките и анализите на едно или повече заседания на СЕЕС и въз основа на тези консултации, когато е целесъобразно, препоръчва на СЕЕС екологичните критерии и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието да бъдат удължени, оттеглени или преразгледани. В тази връзка специално внимание следва да се отдели на вероятността препоръката да получи голяма степен на подкрепа.

46.

По същия начин СЕЕС въз основа на извършената от водещия компетентен орган и групата ad hoc работа препоръчва, когато е целесъобразно, на Комисията екологичните критерии и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието да бъдат удължени, оттеглени или преразгледани. В тази връзка специално внимание следва да се отдели на вероятността препоръката да получи голяма степен на подкрепа. Членовете на СЕЕС, представляващи заинтересованите страни, посочени в член 15 от Регламент (ЕО) № 1980/2000, могат самостоятелно или колективно да приложат тяхното/ите специфично/и становище/а към тази препоръка.

47.	Ако Комисията посочи, че поръчението не е изпълнено, СЕЕС продължава работата си съответно, като се вземат под внимание уточнените в този раздел процедури и изисквания. Комисията посочва основанията за своята позиция.

48.

Ако Комисията посочи съгласие с препоръката екологичните критерии и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието да бъдат преразгледани, СЕЕС продължава работата си съответно, като взема предвид процедурата и изискванията, посочени в раздела „Нареждане за разработване и преразглеждане на критериите“.

49.	Ако Комисията се съгласи с препоръката екологичните критерии и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието да бъдат оттеглени или продължени, СЕЕС счита нареждането за завършено. Въпреки това СЕЕС подновява работа по нареждането, ако Комисията поиска това по-късно.

50.	Ако в някакъв момент СЕЕС заключи, че не е в състояние да изпълни нареждане, той информира незабавно Комисията за това, като посочва подробно основанията.

ПРИНОС КЪМ РАБОТНИЯ ПЛАН

(Процедура, която се следва при провеждане на консултации с Комисията относно работния план за екомаркировка на Общността)

51.	СЕЕС може да осигури принос към Комисията по предложения работен план за екомаркировка на Общността, посочен в член 5 от Регламент (ЕО) № 1980/2000.

52.	За да направи това, СЕЕС взема всички необходими и подходящи стъпки, като действа в съответствие с целите и принципите, посочени в член 1, параграфи 1 и 4 от упоменатия регламент.

53.

Преди да предложи новите продуктови групи, които биха могли да бъдат приоритет за действие на Общността, СЕЕС определя предварително и примерно дали въпросните продуктови групи попадат в приложното поле на схемата на Общността за присъждане на екомаркировка, определена в член 2, параграф 2 от упоменатия регламент. Като извършва това, той взема предвид, в подходяща степен, различните съображения, посочени по-горе в раздела „Подготвителна работа“.

54.	СЕЕС и неговите членове правят всичко възможно, за да постигнат консенсус за времетраенето на тази работа.

ДРУГИ ДЕЙНОСТИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА CEEC

55.

Членовете на СЕЕС действат в общия интерес на схемата на Общността за екологични етикети и могат да поемат всякакви инициативи, които считат за полезни за тази цел. Те могат по същия начин да действат по молба на Комисията. Такива инициативи могат да включват наред с другото:

—	популяризиращи дейности, посочени в член 10 от Регламент (ЕО) № 1980/2000, или други,

—	създаване на ad hoc работни групи,

—	действия за насърчаване на хармонизираното приложение на критериите за екомаркировка и свързаните с тях изисквания за оценка и проверка на съответствието, включително редовното адаптиране и усъвършенстване на свързаните ръководства за потребителя,

—	изготвяне на насоки, например за улесняване разработването на екологични критерии,

—	приемане на правилници за работа, при необходимост.

ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕ

56.	СЕЕС редовно преразглежда функционирането и, ако е необходимо, може да направи препоръки до Комисията за адаптиране на тези процедури, ако е целесъобразно. Първото преразглеждане следва да приключи до края на 2002 г.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

174

32000D0731

L 293/31

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 10 ноември 2000 година

за определяне на процедурен правилник за работа на консултативния форум на ревизираната схема на Общността за присъждане на знака за екомаркировка

(нотифицирано под номер С(2000) 3281)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/731/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)	Член 13 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че Комисията създава Съвет по екомаркировка на Европейския съюз, наричан по-нататък „СЕЕС“, който се състои от компетентни органи, посочени в член 14 и от консултативен форум, посочен в член 15.

(2)

Член 15 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда Комисията да гарантира, че при изпълнение на функциите си СЕЕС съблюдава, по отношение на всяка продуктова група, балансирано участие на всички заинтересовани страни, които имат отношение към съответната продуктова група, като производители и доставчици на услуги, включително малки и средни предприятия, представители на занаятчийството и техни професионални организации, синдикати, търговци, разпространители, вносители, групи за опазване на околната среда и организации на потребителите.

(3)	Член 15 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че тези страни заседават в рамките на консултативен форум.

(4)	Член 15 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че процедурният правилник на консултативния форум се определя от Комисията в съответствие с определената в член 17 процедура.

(5)

(6)

Приложение IV, точка 1 от Регламент (ЕО) № 1980/2000 предвижда, че за разработването на критериите за екомаркировка за всяка продуктова група, в рамките на СЕЕС ще се създаде работна група ad hoc, в която да участват посочените в член 15 заинтересовани страни и посочените в член 14 компетентни органи.

(7)	Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на комитета, учреден съгласно член 17 от Регламент (ЕО) № 1980/2000,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приема се процедурен правилник за работа на консултативния форум, посочен в приложението към настоящото решение.

Член 2

Решението от 18 ноември 1992 г. на Комисията относно създаване на процедурен правилник на консултативния форум на схемата на Общността за присъждане на знака за екомаркировка (2) се отменя.

Член 3

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 10 ноември 2000 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(1) ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1.

(2) C(92) 2314 окончателен, 18.11.1992 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Процедурен правилник на консултативния форум

1. Определя се процедурен правилник на консултативния форум („форумът“), посочен в член 15 от Регламент (ЕО) № 1980/2000. Форумът функционира в съответствие с посочения регламент.

2. Консултативният форум и неговите членове са членове на Съвета по екомаркировка на Европейския съюз (СЕЕС) и участват във всички дейности на СЕЕС, като в частност:

—	отправят искане към Комисията да започне процедура за определяне на екологичните критерии, както и на свързаните с тях изисквания за оценка и проверка за съответствие за продуктовите групи,

—	определят и преразглеждат екологичните критерии, както и на свързаните с тях изисквания за оценка и проверка за съответствие за продуктовите групи,

—	провеждат консултации с Комисията относно работния план за екомаркировка на Общността.

—	насърчават и използват екомаркировката на Общността.

3. Следните организации, наред с другите, които представляват заинтересованите страни, посочени в член 15 от посочения регламент, са членове на форума, и следователно на СЕЕС:

—	Coface (потребители, представляващи също BEUC, Eurocoop и AEC),

—	EEB (околна среда),

—	ETUC (профсъюзи),

—	UNICE (промишленост),

—	UEAPME (МСП, занаяти),

—	Eurocommerce (търговия).

4. Всеки член на СЕЕС посочва лице за контакт.

5. Форумът заседава в рамките на заседанията на СЕЕС.

6. Освен общите представители, които участват в заседанията на СЕЕС, всеки член на форума определя поне един технически представител за продуктова група, който да участва в ad hoc работни групи, учредени от СЕЕС във връзка със специфичните продуктови групи, както и в заседанията на СЕЕС, когато въпросната продуктова група следва да бъде обсъдена подробно. Техническите представители следва, доколкото е възможно, да бъдат експерти и да притежава познания за въпросната продуктова група.

7. Членовете на форума и техните общи и технически представители действат в съответствие с целите и принципите, посочени в член 1 от посочения регламент, както и с процедурните принципи, посочени в приложение IV от посочения регламент.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

176

32000D0738

L 298/24

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 17 ноември 2000 година

относно въпросника към докладите на държавите-членки за прилагането на Директива 1999/31/ЕО относно депонирането на отпадъци

(нотифицирано под номер С(2000) 3318)

(2000/738/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депата за отпадъци (1), и по-специално член 15 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Член 15 от Директива 1999/31/ЕО изисква от държавите-членки да изпращат на Комисията доклад за прилагането на тази директива.

(2)	Този доклад се изготвя въз основа на въпросник или образец, съставен от Комисията в съответствие с процедурата по член 6 от Директива 91/692/ЕИО на Съвета (2).

(3)	Първият доклад обхваща периода от 16 юли 2001 г. до 2003 г.

(4)	Предвидените в настоящото решение мерки са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 6 от Директива 91/692/ЕИО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

С настоящото се приема въпросникът, даден в приложението.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 17 ноември 2000 година.

За Комисията

Margot WALLSTRÖM

Член на Комисията

(2) ОВ L 377, 23.12.1991 г., стр. 48.

ПРИЛОЖЕНИЕ

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

179

32000R2630

L 302/35

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2630/2000 НА КОМИСИЯТА

от 30 ноември 2000 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета за определяне на общи правила и процедури, които да се прилагат за превози на определени видове отпадъци от Европейската общност до Бахрейн, Хаити, Хондурас, Либия, Намибия, Катар, Узбекистан и Ватикана

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно надзора и контрола върху превози на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност (1), последно изменен с Решение 1999/816/EО на Комисията (2), и по-специално член 17, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

През месец януари Европейската комисия изпрати „вербална нота“ до всички страни, които не са членки на ОИСР (включително Унгария и Полша, които все още не прилагат Решение С(92)39 окончателен на ОИСР). Целта на тази „вербална нота“ беше тройна: (i) да информира тези страни за новите регламенти на Общността; (ii) да поиска потвърждение на съответните позиции, така както са описани в приложенията към двата регламента; и (iii) да получи отговор от онези страни, които не са отговорили през 1994 г.

(2)

Сред страните, които отговориха, изброените по-долу страни нотифицираха Комисията, че не искат да получават никакви пратки на отпадъци, изброени в приложение II към Регламент (ЕИО) № 259/93:

1.	Бахрейн (отговор от 29 февруари 2000 г.);

2.	Хаити (отговор от 1 март 2000 г.);

3.	Хондурас (отговор от 23 март 2000 г.);

4.	Либия (отговор от 22 февруари 2000 г.);

5.	Намибия (отговор от 20 февруари 2000 г.);

6.	Катар (отговор от 9 май 2000 г.);

7.	Узбекистан (отговор от 6 март 2000 г.);

8.	Ватикана (отговор от 16 март 2000 г.).

(3)

В съответствие с член 17, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 259/93, комитетът, който е учреден съгласно член 18 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. относно отпадъците (3), последно изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията (4), беше нотифициран за официалното искане от тези страни на 19 юни 2000 г.

(4)	За да се вземе предвид новата ситуация в тези страни, е необходимо да се измени Регламент (ЕО) № 1420/1999 на Съвета (5) за определяне на общи правила и процедури, които да се прилагат за прeвози на определени видове отпадъци.

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1420/1999 се изменя, както следва:

1.	Следните страни се добавят към страните, изброени в приложение А, като се споменават „Всички видове“: „Бахрейн, Хаити, Хондурас, Либия, Намибия, Катар, Узбекистан и Ватикана“.

2.	Следните страни се заличават от списъка в приложение Б: „Бахрейн, Хаити, Хондурас, Либия, Намибия, Катар, Узбекистан и Ватикана“.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след неговото публикуване в Официален вестник на Европейските общности.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 30 ноември 2000 година.

За Комисията

Pascal LAMY

Член на Комисията

(1) ОВ L 30, 6.2.1993 г., стр. 1.

(2) ОВ L 316, 10.12.1999 г., стр. 45.

(3) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39.

(4) ОВ L 135, 6.6.1996 г., стр. 32.

(5) ОВ L 166, 1.7.1999 г., стр. 6.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

180

32000L0069

L 313/12

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2000/69/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 16 ноември 2000 година

относно пределно допустимите стойности за бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3),

като имат предвид, че:

(1)

Въз основа на принципите, предвидени в член 174 от Договора, програмата на Европейската общност за политика и действия в областта на околната среда и устойчивото развитие (Пета програма за действие в областта на околната среда) (4), допълнена с Решение № 2179/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5) за нейния преглед, предвижда по-специално изменения в законодателството относно замърсителите на въздуха. Тази програма препоръчва определянето на дългосрочни цели за качеството на въздуха. Член 174 от Договора изисква да се прилага принципът на предохранителните мерки по отношение на опазването на човешкото здраве и околната среда.

(2)	Член 152 от Договора предвижда изискванията за опазване на здравето да съставляват част от другите политики на Общността. Член 3, параграф 1, буква п) от Договора предвижда дейностите на Общността да включват принос към постигането на висока степен на опазване на здравето.

(3)	Съгласно член 4, параграф 5 от Директива 96/62/ЕО на Съвета от 27 септември 1996 г. относно оценка и управление на качеството на атмосферния въздух (6), Съветът следва да приеме предвиденото в параграф 1 законодателство, както и разпоредбите, предвидени в параграфи 3 и 4 на същия член.

(4)

Директива 96/62/ЕО изисква да се разработят планове за действие за зони, в които концентрациите на замърсители в атмосферния въздух надхвърлят пределно допустимите стойности, плюс временни приложими граници на допустимост, за да се гарантира съобразяване с пределно допустимите стойности до определените дати.

(5)

Директива 96/62/ЕО предвижда числените изражения за пределно допустимите стойности да се основават на заключенията от извършената работа от работещи в областта международни научни групи. При преразглеждане на елементите, на които се основават пределно допустимите стойности, Комисията следва да отчита най-съвременните научноизследователски данни в съответните области на епидемиологията и околната среда и най-съвременните постижения в метрологията.

(6)	Необходимите мерки за изпълнение на настоящата директива следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г., с което се определят процедурите за упражняване на предоставените на Комисията изпълнителни правомощия (7).

(7)

Необходимите изменения за привеждане в съответствие с научно-технически прогрес могат да се отнасят единствено за критериите и техниките за оценка на концентрациите на бензен и въглероден оксид или за подробните разпоредби за изпращане на информация до Комисията, но не могат пряко или косвено да водят до изменение на пределно допустимите стойности.

(8)

Предвидените в настоящата директива пределно допустимите стойности представляват минимални изисквания; в съответствие с член 176 от Договора, държавите-членки могат да запазват или да въвеждат по-строги защитни мерки; по-специално, могат да се въвеждат по-строги пределно допустими стойности за закрила на здравето на особено уязвими категории от населението, като деца и болнични пациенти. Държава-членка може да изисква пределно допустими стойности да бъдат постигнати преди датите, предвидени в настоящата директива.

(9)	Бензенът е човешки генотоксичен карциноген и не може да се определи праг, под който не съществува риск за човешкото здраве.

(10)

Въпреки това, когато определените с настоящата директива пределно допустими стойности за бензен е трудно да бъдат постигнати, поради специфични за дадено място характеристики на разпространение или поради съответни климатични условия, и ако прилагането на мерките ще доведе до тежки социално-икономически проблеми, държавите-членки могат да поискат от Комисията еднократно и ограничено по време удължаване на срока при специфични условия.

(11)	С оглед улесняване прегледа на настоящата директива през 2004 г., Комисията и държавите-членки следва да обмислят възможности за насърчаване на изследванията на последиците от бензен и въглероден оксид, като се отчита замърсяването на въздуха в затворени пространства, както и на открито.

(12)	Стандартизирани точни измервателни техники и общи критерии за разполагането на измервателни станции са важен елемент при оценката на качеството на атмосферния въздух с оглед получаването на съпоставима информация в цялата Общност.

(13)	Информацията за концентрациите на бензен и въглероден оксид следва да се изпраща на Комисията като основа за редовни доклади.

(14)	На обществеността следва да се предоставя лесен достъп до актуална информация за концентрациите на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цели

Целите на настоящата директива са:

а)	установяване на пределно допустими стойности за концентрациите на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух, предназначени да се избягват, предотвратяват или намаляват вредните последици за човешкото здраве и околната среда като цяло;

б)	оценка на концентрациите на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух на основата на общи методи и критерии;

в)	получаване на подходяща информация за концентрациите на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух и гарантиране, че същата се предоставя на обществеността;

г)	поддържане на качеството на атмосферния въздух, когато то е добро и подобряването му в други случаи по отношение на бензен и въглероден оксид.

Член 2

Определения

Прилагат се определенията в член 2 от Директива 96/62/ЕО.

По смисъла на настоящата директива:

а)	„горен оценъчен праг“ означава равнище, определено в приложение III, под което може да се използва комбинация от измервания и моделиращи техники за оценка на качеството на атмосферния въздух, в съответствие с член 6, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО;

б)	„долен оценъчен праг“ означава равнище, определено в приложение III, под което могат да се използвани моделиращи или обективни техники за оценка на качеството на атмосферния въздух, в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 96/62/ЕО;

в)	„непрекъснати измервания“ означава измервания, извършвани в съответствие с член 6, параграф 5 от Директива 96/62/ЕО.

Член 3

Бензен

1. Държавите-членки приемат необходимите мерки, с които да се гарантира, че оценените в съответствие с член 5 концентрации на бензен в атмосферния въздух не надвишават пределнодопустимите стойности, определени в приложение I в съответствие с посочените в него дати.

Определената в приложение I допустима граница се прилага в съответствие с член 8 от Директива 96/62/ЕО.

2. Когато определената в приложение I пределнодопустима стойност е трудна за постигане, поради специфични за дадено място характеристики на разпространение или поради съответни климатични условия, като ниска скорост на вятъра и/или условия, способстващи за изпарения, и ако прилагането на мерките би довело до тежки социално-икономически проблеми, държава-членка може да поиска от Комисията ограничено по време удължаване на срока. Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 12, параграф 2 от Директива 96/62/ЕО, може, по искане на държава-членка и без да се нарушават разпоредбите на член 8, параграф 3 от настоящата директива, да разреши еднократно удължаване за срок до пет години, ако съответната държава-членка:

—	определи съответните зони и/или агломерации,

—	представи необходимото основание за такова удължаване на срока,

—	докаже, че са предприети всички разумни мерки за намаляване на концентрациите на съответните замърсители и за свеждане до минимум на района, в който е превишена пределнодопустима стойност, и

—	очертае бъдещите действия по отношение на мерките, които ще предприеме в съответствие с член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО.

Въпреки това, пределнодопустимата стойност за бензен, която ще се разрешава по време на това ограничено по време удължаване на срока, не надвишава 10 μg/m3.

Член 4

Въглероден оксид

Държавите-членки приемат необходимите мерки, с които да се гарантира, че оценените в съответствие с член 5 концентрации на въглероден оксид в атмосферния въздух не надвишават пределнодопустимата стойност, определена в приложение II в съответствие с посочените в него дати.

Определената в приложение II допустима граница се прилага в съответствие с член 8 от Директива 96/62/ЕО.

Член 5

Оценка на концентрациите

1. Горният и долният оценъчни прагове за бензен и въглероден оксид са посочените в раздел I на приложение III.

Класифицирането на всяка зона или агломерация за целите на член 6 от Директива 96/62/ЕИО се преразглежда най-малко на всеки пет години в съответствие с процедурата, предвидена в раздел II на приложение III към настоящата директива. Класификацията се преразглежда по-рано в случай на съществена промяна на дейностите, които имат отношение към концентрациите на бензен или въглероден оксид в атмосферния въздух.

2. Критериите за определяне на пунктовете за вземане на проби за измерване на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух са изброените в приложение IV. Минималният брой пунктове за вземане на проби за непрекъснати измервания на концентрациите на всеки съответен замърсител е посочен в приложение V, и те се инсталират във всяка зона или агломерация, в които се изисква измерване, ако фиксираното измерване е единственият източник на данни за концентрациите в нея.

3. За зони и агломерации, в които информацията от непрекъснатите измервателни станции се допълва от информация от други източници, като списъци на емисиите, ориентировъчни измервателни методи и моделиране на качеството на въздуха, броят на непрекъснатите измервателни станции, които ще се инсталират и пространственото разположение на други техники трябва да са достатъчни за установяване на концентрациите на замърсители на въздуха, в съответствие с раздел I на приложение IV и раздел I на приложение VI.

4. За зони и агломерации, в които не се изискват измервания, може да се използва моделиране или техники за обективно оценяване.

5. Еталонните методи за анализ и вземане на проби за бензен и въглероден оксид се определят в раздел I и II на приложение VII. В раздел III на приложение VII ще бъдат определени еталонните техники за моделиране на качеството на въздуха, когато са налице такива техники.

6. Датата, до която държавите-членки информират Комисията за използваните методи за предварителна оценка на качеството на въздуха съгласно член 11, параграф 1, буква г) от Директива 96/62/ЕО, е датата, посочена в член 10 от настоящата директива.

7. Всички необходими изменения за привеждане на разпоредбите на настоящия член и на приложения III до VII в съответствие с научно-техническия прогрес се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 6, параграф 2, но не могат да водят до преки или косвени промени на пределно допустимите стойности.

Член 6

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, посочен в член 12, параграф 2 от Директива 96/62/ЕО, оттук нататък наричан „комитета“.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат разпоредбите на член 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от същото решение.

Предвиденият в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО срок се определя на три месеца.

3. Комитетът приема свой правилник за работа.

Член 7

Публична информация

1. Държавите-членки гарантират, че на обществеността, както и на подходящи организации, като екологични организации, потребителски организации, организации, представляващи интересите на чувствителни части от населението и други съответни органи в областта на здравеопазването, редовно се предоставя актуална информация за атмосферните концентрации на бензен и въглероден оксид, например чрез радиотелевизионни средства, печат, информационни табла или компютърни мрежи, телетекст, телефон или факс.

Информацията за концентрациите на бензен в атмосферата, като средна стойност през последните 12 месеца, се актуализира най-малко веднъж на три месеца, и по възможност, информацията се актуализира веднъж месечно. Информацията за концентрациите на въглероден оксид в атмосферата, като постоянна максимална средна стойност за осем часа, се актуализира най-малко веднъж дневно, и по възможност, информацията се актуализира ежечасно.

В информацията по параграф втори, се посочва най-малко всяко превишение на посочените концентрации в пределно допустимите стойности в продължение на определените в приложение I и II периоди за осредняване. В нея се представя и кратка оценка по отношение на пределно допустимите стойности и подходяща информация относно въздействията върху здравето.

2. Когато на обществеността се предоставят планове или програми съгласно член 8, параграф 3 от Директива 96/62/ЕО, държавите-членки ги предоставят на разположение и на организациите, посочени в параграф 1 на настоящия член. Това включва и документацията, която се изисква съгласно приложение VI (II) към настоящата директива.

3. Информацията, която се предоставя на разположение на обществеността и на организациите съгласно параграф 1 и 2, трябва да е ясна, разбираема и достъпна.

Член 8

Доклад и преглед

1. Не по-късно от 31 декември 2004 г.а Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад въз основа на придобития опит по прилагането на настоящата директива, и по-специално за резултатите от последните научни изследвания относно въздействията върху човешкото здраве, като се обръща особено внимание на чувствителните части от населението, и върху екосистемите от излагането на бензен и въглероден оксид, и за технологичното развитие, включително за постигнатия напредък в методите за измерване и оценка чрез други средства на концентрациите на бензен и въглероден оксид в атмосферния въздух.

2. В посочения в параграф 1 доклад се отчитат, по-специално по отношение на бензен и въглероден оксид:

а)	текущото качество на въздуха и тенденциите до и след 2010 г.;

б)	обхвата за по-нататъшно намаляване на замърсяващите емисии от всички съответни източници, като се отчита тяхната техническа осъществи мост и разходна ефективност;

в)	връзките между замърсителите и възможностите за комбинирани стратегии за постигане на качество на въздуха в Общността и свързаните с това цели;

г)	текущите и бъдещите изисквания за информиране на обществеността и за обмен на информация между държавите-членки и Комисията;

д)	придобития опит по прилагането на настоящата директива в държавите-членки, включително по-специално условията, предвидени в приложение IV, съгласно които е извършено измерването.

3. С оглед поддържането на високо равнище на опазване на човешкото здраве и околната среда, посоченият в параграф 1 доклад по целесъобразност се придружава от предложения за изменение на настоящата директива, които биха могли да включват допълнително удължаване на срока за спазване на пределнодопустимата стойност за бензен в приложение I, което може да се разрешава съгласно член 3, параграф 2.

Член 9

Санкции

Държавите-членки определят приложимите санкции за нарушения на приетите съгласно настоящата директива национални разпоредби. Наказанията трябва да са ефективни, съответни и с възпиращ ефект.

Член 10

Изпълнение

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, преди 13 декември 2002 г. Те незабавно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, регулирана от настоящата директива.

Член 11

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 12

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 16 ноември 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

R. SCHWARTZENBERG

(1) ОВ С 53, 24.2.1999 г., стр. 8.

(2) ОВ С 138, 18.5.1999 г., стр. 42.

(3) Становище на Европейския парламент от 2 декември 1999 г. (ОВ С 194, 11.7.2000 г., стр. 56), Обща позиция на Съвета от 10 април 2000 г. (ОВ С 195, 11.7.2000 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 6 юли 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Съвета от 24 октомври 2000 г.

(4) ОВ С 138, 17.5.1993 г., стр. 5.

(5) ОВ L 275, 10.10.1998 г., стр. 1.

(6) ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55.

(1) ОВ С 184, 17.6.1997 г., стр. 20,

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМА СТОЙНОСТ ЗА БЕНЗЕН

Пределно допустимата стойност на концентрацията трябва да бъде изразена в μg/m3, стандартизирана при температура от 293 К и налягане от 101,3 kРа

	Среден период	Пределнодопустимата стойност	Допустими граници	Дата, до която следва да бъде постигната пределнодопустимата стойност
Пределно допустимата стойност за опазване на човешкото здраве	Календарна година	5 μg/m3	5 μg/m3 (100 %) на 13 декември 2000 г., като на 1 януари 2006 г. и на всеки 12 месеца след това се намалява с 1 μg/m3 до постигане на 0 % до 1 януари 2010 г.	1 януари 2010 г. (1)

(1) Освен в зони и агломерации, за които е разрешено удължаване на срока в съответствие с член 3, параграф 2.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ПРЕДЕЛНО ДОПУСТИМА СТОЙНОСТ ЗА ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД

Пределно допустимата стойност на концентрацията трябва да бъде изразена в mg/m3. Обемът трябва да бъде стандартизиран при температура от 293 К и налягане от 101,3 kPa.

	Среден период	Пределнодопустима стойност	Допустими граници	Дата, до която следва да бъде постигната пределно допустима стойност
Пределно допустима стойност за опазване на човешкото здраве	Максимум 8 часа средно на ден	10 mg/m3	6 mg/m3 на 13 декември, като на 1 януари 2003 г. и на всеки 12 месеца след това се намалява с 2 mg/m3 до постигане на 0 % до 1 януари 2005 г.	1 януари 2005 г.

Максималната дневна 8-часова средна концентрация се избира чрез проверка на 8-часовите последователни средни стойности, изчислени от почасовите данни, които се актуализират на всеки час. Всяка изчислена по този начин 8-часова средна концентрация се отчита за деня, в който приключва, т.е.първият изчислителен период за един ден е периодът от 17:00 часа от предходния ден до 01:00 часа на същия ден; последният изчислен период за всеки един ден е периодът от 16:00 часа до 24:00 часа на същия ден.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОЦЕНКА НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ В ДАДЕНА ЗОНА ИЛИ АГЛОМЕРАЦИЯ

I. Горен и долен праг на оценка

Ще се прилагат следният горен и долен праг на оценка:

а)

Бензен

	Средна годишна концентрация
Горен праг на оценка	70 % от пределно допустимата стойност (3,5 μg/m3)
Долен праг на оценка	40 % от пределно допустимата стойност (2 μg) m3)

б)

Въглероден окис

	8-часова средна концентрация
Горен праг на оценка	70 % от пределно допустимата стойност (7 μg/m3)
Долен праг на оценка	50 % от пределно допустимата стойност (5 μg/m3)

II. Определяне на превишенията на горните и долните прагове на оценка

Превишенията на горните и долните прагове на оценка трябва да се определят въз основа на концентрациите през предходните пет години, когато са налице достатъчно данни. Праг на оценка ще се счита за превишен, ако е бил превишен най-малко през три отделни години от тези пет предходни години.

Когато са налице данни за по-малко от пет години, държавите-членки могат да комбинират краткосрочни измервателни кампании през периода от годината и на места, които са типични за най-високите нива на замърсяване с резултатите, получени от информация от списъците на емисиите и от моделиране за определяне на превишенията на горния и долния праг на оценка.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ПУНКТОВЕТЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

За непрекъснатите измервания важат следните съображения.

I. Разполагане в макромащаб

Пунктове за вземане на проби, насочени към опазване на човешкото здраве следва да бъдат разположени така че:

i)	да предоставят данни за районите в зоните и агломерациите, където настъпват най-високите концентрации, на които населението е вероятно да бъде изложено пряко или косвено за период, който е съществен по отношение на осреднения период на пределно допустимата/ите стойност/и;

ii)	да предоставят данни за равнищата в други райони в зоните и агломерациите, които са представителни за излагането на общото население.

По правило пунктовете за вземане на проби като правило следва да бъдат разположени така че да се избягва измерването на много малки микро-среди в непосредствена близост до тях. Като насока, даден пункт за вземане на проби трябва да е така разположен, че да бъде представителен за качеството на въздуха в района наоколо на разстояние не по-малко от 200 м2 на места, ориентирани към пътното движение и на няколко квадратни километра в градски фонови места.

По възможност, пунктовете за вземане на проби трябва да са представителни и за сходни местоположения, които не са в непосредствена близост до тях.

Следва да се отчита необходимостта от разполагане на пунктове за вземане на проби на острови, когато това е необходимо за опазване на човешкото здраве.

II. Разполагане в микромащаб

Доколкото е възможно, следва да се спазват следните насоки:

—

потокът около сондата за вземане на проби следва да не е ограничен, да е без прегради, които да оказват влияние на въздушния поток в близост до устройството за вземане на проби (обикновено на разстояние от няколко метра от сгради, балкони, дървета и други прегради и на най-малко 0,5 метра от най-близката сграда при пунктове за вземане на проби, които са представителни за качеството на въздуха на линията на сградата),

—

по правило, входният отвор на пункта за вземане на проби следва да бъде между 1,5 метра (зоната на дишане) и 4 метра над земята. При някои обстоятелства може да е необходимо разполагане на по-голяма височина (до 8 метра). Разполагането на по-голяма височина може да е подходящо, и ако станцията е представителна за голям район,

—	входният отвор на устройството за вземане на проби не трябва да се разполага в непосредствена близост до източници, за да се избягва пряко постъпване на емисии, които не са смесени с атмосферен въздух,

—	изходният отвор на устройството за вземане на проби трябва да е така разположен, че да се избягва повторна циркулация на изхвърления въздух към входния отвор,

—

местоположение на ориентирани към пътното движение устройства за вземане на проби:

—	за всички замърсители, такива пунктове за вземане на проби трябва да се намират най-малко на 25 метра от ръба на главни кръстовища и най-малко на 4 метра от центъра на най-близкото платно за движение,

—	за въглероден оксид, входните отвори на устройството за вземане на проби трябва да се намират на не повече от 5 метра от бордюра,

—	за бензен, входните отвори на устройството за вземане на проби трябва да са разположени така че да се представителни за качеството на въздуха в близост до строителната линия.

Могат да се вземат предвид и следните фактори:

—	смущаващи източници,

—	сигурност,

—

достъп,

—	наличие на електрическо захранване и телефонни връзки,

—	видимост на мястото спрямо околностите,

—	безопасност за населението и работниците,

—	целесъобразност на разполагането на допълнителни точки за вземане на проби за различни замърсители,

—	планови изисквания.

III. Документация и преглед на избора на местоположение

Процедурите за избор на местоположение следва да са изцяло документирани на етапа на класификация с такива средства, като компасни снимки на околната зона и подробна карта. Местоположенията могат периодично да се преразглеждат с повторна документация, за да се гарантира, че тези критерии за подбор продължават да са валидни във времето.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БРОЯ НА ПУНКТОВЕТЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ЗА ФИКСИРАНО ИЗМЕРВАНЕ НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

Минимален брой пунктове за вземане на проби за фиксирано измерване, за да се оцени, дали се спазват пределно допустимите стойности с оглед опазването на човешкото здраве в зони и агломерации, където фиксираното измерване е единственият източник на информация:

а)

Дифузни източници

Население в агломерацията или зоната (в хиляди)	Ако концентрациите превишават горния оценъчен праг (1)	Ако максималните концентрации са между горния и долния оценъчен праг
0- 249	1	1
250- 499	2	1
500- 749	2	1
750- 999	3	1
1 000- 1 499	4	2
1 500- 1 999	5	2
2 000- 2 749	6	3
2 750- 3 749	7	3
3 750- 4 749	8	4
4 750- 5 999	9	4
≥ 6 000	10	5

б)

Точкови източници

За оценка на замърсяването в близост до точкови източници, броят на пунктовете за вземане на проби за фиксирано измерване следва да се изчисли при отчитане на плътността на емисиите, вероятните модели на разпръскване на замърсяването на атмосферния въздух и потенциалното излагане на населението.

(1) Следва да включва най-малко една градска фонова станция и една станция, ориентирана към пътното движение, при условие че това не увеличава броя на пунктовете за вземане на проби.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЦЕЛИ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ДАННИТЕ И СЪБИРАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОЦЕНКАТА НА КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА

I. Цели за качество на данните

Като насока за програмите за гарантиране на качеството, са определени следните цели за качеството на данните по отношение на допустимата несигурност на методите за оценка, минимален период и събиране на данните от измерванията.

	Бензен	Въглероден оксид
Непрекъснати измервания (1)
Несигурност	25 %	15 %
Минимално събиране на данни	90 %	90 %
Минимален период	35 % за градски фон и места на пътно движение (разпределени през годината, за да са представителни за различните климатични условия и условия на пътно движение) 90 % за промишлени обекти
Ориентировъчни измервания
Несигурност	30 %	25 %
Минимално събиране на данни	90 %	90 %
Минимален период	14 % (едно произволно дневно измерване, равномерно разпределено през годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината)	14 % (едно произволно измерване на седмица, равномерно разпределено през годината, или 8 седмици, равномерно разпределени през годината)
Моделиране
Несигурност:
Осем-часови средни концентрации	—	50 %
Годишни средни концентрации	50 %	—
Обективна оценка
Несигурност	100 %	75 %

Несигурността (въз основа на 95 % диапазон на сигурност) на методите за оценка ще се оценява в съответствие с принципите на Ръководството на ISO за изразяване на несигурност в измерванията (1993 г.) или методологията на ISO 5725:1994, или равностойна методология. Процентите на несигурност в горната таблица са дадени за индивидуални измервания, осреднени за разглеждания период чрез пределно допустимата стойност за 95 % диапазон на сигурност. Несигурността за непрекъснатите измервания следва да се тълкува като приложима за региона с подходяща пределно допустима стойност. Докато напълно се приемат стандарти на ЕКС с подробни протоколи за изпитване, Комисията ще издаде, преди приемането на настоящата директива, разработените от ЕКС насоки за ползване.

Несигурността при моделиране и обективна оценка се определя като максималното отклонение от измерените и изчислените нива на концентрация през разглеждания период, чрез пределно допустимата стойност, без да се отчита последователността на събитията.

Изискванията за събиране на минимални данни и обхванат период не включват загубите на данни, дължащи се на редовно калибриране или на обичайната поддръжка на инструментариума.

II. Резултати от оценката на качеството на въздуха

За зони или агломерации, в които се използват други източници, освен измервания за допълване на информацията от измерванията, или като единствено средство за оценка на въздуха, следва да се събира следната информация:

—	описание на извършените оценъчни действия,

—	използваните специфични методи, с позоваване на описания на метода,

—	източниците на данни и информация,

—

описание на резултатите, включително несигурностите, и по-специално размера на района, ако е целесъобразно, дължината на пътя в зоната или агломерацията, по протежение на който концентрациите превишават пределно допустимата/ите стойност/и или, ако това е така, пределнодопустимата/ите стойност/и плюс приложимата/ите допустима/и граница/и за всеки район, в който концентрациите превишават горния оценъчен праг или долния оценъчен праг,

—	за пределно допустими стойности, чиято цел е опазване на човешкото здраве, потенциално изложеното население на концентрации, които превишават пределнодопустимата стойност.

По възможност, държавите-членки следва да изготвят карти, на които е показано разпределението на концентрациите във всяка зона и агломерация.

III. Стандартизация

За бензен и въглероден оксид резултатите от измерванията следва да бъдат стандартизирани при температура 293 К и налягане 101,3 kPa.

(1) Държавите-членки могат да прилагат произволни измервания, вместо непрекъснати измервания за бензен, ако могат да докажат на Комисията, че несигурността, включително несигурността, дължаща се на произволното вземане на проби, отговаря на целта за качество от 25 %. Произволното вземане на проби следва да бъде равномерно разпределено през годината, за да се избягва неточност на резултатите.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ЕТАЛОННИ МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА КОНЦЕНТРАЦИИТЕ НА БЕНЗЕН И ВЪГЛЕРОДЕН ОКСИД

I. Еталонен метод за вземане на проби/анализ на бензен

Еталонният метод за измерване на бензен е методът на вземане на проби чрез изпомпване върху абсорбиращ патрон, последвано от газово хроматографско определяне, което понастоящем е в процес на стандартизиране от ЕКС. При отсъствие на стандартизиран от ЕКС метод, на държавите-членки се разрешава да използват национални стандартни методи, основаващи се са същия измервателен метод.

Държава-членка може да използва и всеки друг метод, за който може да докаже, че осигурява равностойни резултати на горния метод.

II. Еталонен метод за анализ на въглероден оксид

Еталонният метод за измерване на въглероден оксид е методът на недисперсна инфрачервена спектометрия, който понастоящем е в процес на стандартизиране от ЕКС. При отсъствие на стандартизиран от ЕКС метод, на държавите-членки се разрешава да използват национални стандартни методи, основаващи се на същия измервателен метод.

III. Еталонни техники за моделиране

Понастоящем не могат да се посочат еталонни техники за моделиране. Всички изменения с оглед привеждане на настоящата точка в съответствие с научно-техническия прогрес трябва да се приемат в съответствие с процедурата, предвидена в член 6, параграф 2.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

193

32000L0060

L 327/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2000/60/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 23 октомври 2000 година

за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (3),

в съответствие с процедурата, установена в член 251 от Договора (4), и в светлината на съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 18 юли 2000 г.,

като имат предвид, че:

(1)	Водата не е просто търговски продукт, а по-скоро наследство, което следва да бъде опазено, защитено и третирано като такова.

(2)

Заключенията от семинара на равнище министри по политиката на Общността в областта на водите, състоял се във Франкфурт през 1988 г., подчертаха необходимостта от законодателство на Общността, касаещо качеството на околната среда. Съветът в Резолюцията си от 28 юни 1988 г. (5) помоли Комисията да представи предложения за подобряване на екологичните качества на повърхностните води в Общността.

(3)

Заключителната декларация на Министерския семинар за подземните води, състоял се в Хага през 1991 г., призна необходимостта от действия, посредством които да бъде избегнато дългосрочното влошаване на качеството и количеството на пресните води, и предложи да се състави програма за действие, която да се приложи до 2000 г., целяща устойчивото управление и опазване на ресурсите на пресните води. В своите резолюции от 25 февруари 1992 (6) и 20 февруари 1995 (7) Съветът поиска програма за действие за подземните води и преразглеждане на Директива 80/68/EИО на Съвета от 17 декември 1979 г. за опазването на подземните води от замърсяване с някои вредни и опасни вещества (8) като част от цялостната политика за опазване на пресните води.

(4)

Водите в Общността са под непрекъснатия натиск от нарастващите изисквания за достатъчни количества вода с добро качество, предназначена за всякакви цели. На 10 ноември 1995 г. Европейската агенция за околна среда представи в доклада си „Околната среда в Европейския съюз – 1995 г.“ осъвременени данни за състоянието на околната среда, потвърждавайки необходимостта от действия по опазване както на количеството, така и на качеството на водите в Общността.

(5)	На 18 декември 1995 г. Съветът одобри заключенията, изискващи между другото изгoтвянето на нова рамкова директива, която да установи основните принципи на устойчива политика в областта на водите в Европейския съюз, и покани Комисията да излезе със съответно предложение.

(6)	На 21 февруари 1996 г. Комисията прие съобщение до Европейския парламент и Съвета за политиката в областта на водите в Европейската общност, установяващо принципите на политиката на Общността в областта на водите.

(7)

На 9 септември 1996 г. Комисията представи предложение за решение на Европейския парламент и Съвета за програма за действие за интегрирано опазване и управление на подземните води (9). В това предложение Комисията наблегна на необходимостта от установяване на процедура за регулиране водочерпенето на пресни води и за мониторинг на тяхното количество и качество.

(8)	На 29 май 1995 г. Комисията прие съобщение до Европейския парламент и Съвета за разумното използване и консервиране на влажните зони, което фокусира върху важните им функции за опазването на водните ресурси.

(9)	Необходимо е да се разработи интегрирана политика на Общността в областта на водите.

(10)

На 25 юни 1996 г. Съветът, на 19 септември 1996 г. Комитетът на регионите, на 26 септември 1996 г Икономическият и социален комитет, както и Европейският парламент на 23 октомври 1996 г. поискаха от Комисията да излезе с предложение за директива на Съвета, установяваща рамката за политиката на Общността в областта на водите.

(11)

Съгласно член 174 от Договора политиката на Общността за околната среда трябва да допринася за постигане целите на предпазване, опазване и подобряване качеството на околната среда посредством внимателното и рационално използване на природните ресурси, както и следва да се основава на принципите на предпазни и превантивни мерки, на принципа на приоритетно коригиране на екологичните щети при източника както и на принципа „замърсителят плаща“.

(12)

Съгласно член 174 от Договора при изготвяне на политиката си за околната среда, Общността следва да вземе предвид наличните научни и технически данни, условията на околната среда в различните региони на Общността, както и икономическото и социалното развитие на Общността като цяло и балансираното развитие на регионите ѝ, както и потенциалните предимства и недостатъци на действията или бездействията.

(13)

В Oбщността съществуват различни условия и нужди, които изискват съответните специфични решения. Тези различия следва да бъдат взети предвид при планирането и изпълнението на мерките, осигуряващи опазването и устойчивото използване на водите в рамките на речния басейн. Решенията следва да бъдат вземани съобразно условията, максимално близки до мястото на използването или засягането по някакъв начин на водите. Посредством създаването на програми от мерки, съобразени с регионалните и местните условия, следва да се дава приоритет на действия, които са в задълженията на, държавите-членки чрез изготвяне на прогpами от мерки, съобразени с регионалните и мeстните условия.

(14)	Успехът на настоящата директива зависи от близкото сътрудничество и съвместните действия на oбщностно ниво, на ниво държави-членки и на местно ниво, както и от информацията, консултациите и участието на обществеността, включително ползвателите.

(15)	Водоснабдяването е услуга от общ интерес, както е посочено и в съобщeнието на Комисията за услугите от общ интерес в Европа (10).

(16)

Необходимо е по-нататъшното интегриране на опазването и устойчивото управление на водите в други политики на Общността, като енергийната, транспортната, селскостопанската, рибарската, регионалната и туристическата. Настоящата директива следва да осигури основата за продължителен диалог и за развитие на стратегии за по-нататъшното интегриране на политиките на Общността. Настоящата директива може също да има значителен принос в другите области на сътрудничество между държавите-членки, inter alia, Европейската перспектива за пространствено развитие (ESDP).

(17)

Ефективната и съдържателна политика в областта на водите следва да вземе предвид чувствителността на водните екосистеми, намиращи се в близост до брега и естуарите или в заливи или относително затворени морета, тъй като равновесието им е силно повлияно от качеството на вътрешнотериториалните води, вливащи се в тях. Опазването на състоянието на водите в речните басейни ще осигури икономически ползи посредством приноса за опазването на рибните популации, включително и на крайбрежните такива.

(18)

Политиката на Общността в областта на водите изисква прозрачна, ефективна и съдържателна законова рамка. Общността следва да осигури общите принципи и цялостната рамка за действия. Настоящата директива следва да осигури именно рамката, както и да координира и интегрира и, в дългосрочна перспектива, доразвие общите принципи и структури за опазване и устойчиво използване на водите на Общността в съответствие с принципа на субсидиарност.

(19)

Настоящата директива цели поддържането и подобряването на състоянието на водната среда в Общността. Тази цел е предварително обвързана с качеството на разглежданите води. Контролът на количеството е допълнителен елемент в осигуряването на добро качество на водите и поради това следва да бъдат установени мерки за количествата, обслужващи целите за добро качество.

(20)	Количественото състояние на подземните води може да окаже въздействие върху екологичното качество на повърхностните води и земните екосистеми, свързани с подземния воден обект.

(21)

Общността и държавите-членки са страни в многобройни международни споразумения, съдържащи важни задължения по опазване на морските води от замърсяване, и по-специално — Конвенцията за опазване на морската среда на Балтийско море, подписана в Хелзинки на 9 април 1992 г. и одобрена с Решение 94/157/EО на Съвета (11), Конвенцията за опазване на морската среда на североизточната част на Атлантическия океан, подписана в Париж на 22 септември 1992 г. и одобрена с Решение 98/249/EО на Съвета (12), както и Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване, подписана в Барселона на 16 февруари 1976 г. и одобрена с Решение 77/585/EИО на Съвета (13), и протокола към нея за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, базирани на сушата, подписан в Атина на 17 май 1980 г. и одобрен с Решение 83/101/EИО на Съвета (14). Настоящата директива следва да допринесе за спазването на тези задължения от държавите-членки и Общността.

(22)	Настоящата директива следва да допринесе за прогресивното намаляване на емисиите на опасни вещества във водите.

(23)

Необходими са общи принципи, за да се координират действията на държавите-членки за подобряване опазването на водите на Общността в качествено и количествено отношение, за осигуряване устойчивото използване на водите, за допринасяне за контрола на трансграничните проблеми с водите, за опазването на водните и земните екосистеми и влажните зони, зависещи директно от тях, както и за опазването и развитието на потенциалното използване на водите на Общността.

(24)	Доброто качество на водите ще допринесе за осигуряването на снабдяването с питейна вода на населението.

(25)

Следва да се установят общи дефиниции за състоянието на водите по отношение на качеството им и, където е необходимо за целите на опазването на околната среда — за количеството им. Следва да се установят екологични качествени стандарти, осигуряващи достигането на добро състояние на повърхностните и подземните води в Общността, както и предпазването им на ниво Общност от влошаване на състоянието.

(26)

Държавите-членки следва да се стремят да достигнат целта за поне добро състояние на водите посредством определяне и прилагане на необходимите мерки в интегрирани програми от мерки, като вземат предвид съществуващите изисквания в Общността. Там, където състоянието на водите е вече добро, следва то да бъде поддържано. В допълнение към изискванията за добро състояние по отношение на подземните води следва да се определят и да се отстраняват своевременно всякакви тенденции за нарастване концентрациите на каквито и да било замърсители в тях.

(27)	Основна цел на настоящата директива е пълното отстраняване на определени приоритетни опасни вещества и допринасяне за задържането на концентрациите им в морската среда близо до фоновите стойности за естествено намиращи се вещества.

(28)

По принцип повърхностните и подземните води са възстановим естествен ресурс; задачата за осигуряване доброто състояние на подземните води по-специално изисква възможно най-ранни действия и стабилно дългосрочно планиране на предпазващи мерки, допринасящи избягването на естественото закъснение в тяхното формиране и възстановяване. Това закъснение в подобрението следва да се вземе предвид в съответните времеви разчети при установяването на мерки за достигане на доброто състояние на подземните води и отстраняването на всякакви възходящи тенденции в концентрациите на замърсители в тях.

(29)	За да се разпределят разходите по прилагането, допустимо е държавите-членки да възприемат поетапно прилагане на програмите от мерки, изискуеми по настоящата директива за достигане на целите, заложени в нея.

(30)	За да се постигне пълно и съдържателно прилагане на настоящата директива, всяко удължаване на сроковете следва да се направи след прилагане на подходящи, ясни и прозрачни критерии и да бъде преценено от държавите-членки в съответните им планове за управление на речните басейни.

(31)

В случаите, когато воден обект е засегнат до такава степен от дейността на човека или състоянието му по естествен начин е такова, че не е целесъобразно, ефикасно или разумно да се цели достигането на добро състояние, за него следва да се приложат по-либерални качествени стандарти, отново основани на подходящи, ясни и прозрачни критерии, както и всички възможни практически действия за опазване от по-нататъшното влошаване на състоянието му.

(32)

Може да съществуват основания за отклонения от изискванията за достигане на добро състояние или опазването от по-нататъшно влошаване на състоянието, например когато това е вследствие на изключителни или непредвидени обстоятелства, като наводнения и разливи или по причини от надделяващ обществен интерес, нови въздействия и промени във физическите характеристики в повърхностния воден обект или колебания в нивата на подземен воден обект. В тези случаи следва да се осигури предприемането на всички възможни практически действия за опазване от и намаляване на вредното въздействие върху състоянието на водния обект.

(33)	За всеки речен басейн следва да се преследват целите за достигане на добро състояние, и то така, че да се координират мерките, касаещи повърхностни и подземни водни обекти, принадлежащи на една и съща екологична, хидроложка или хидрогеоложка система.

(34)	За целите на опазване на околната среда е необходимо по-пълното интегриране на количествените и качествените аспекти, касаещи повърхностните и подземните води, като се вземат предвид естествените условия в хидроложкия цикъл.

(35)

В рамките на речни басейни, където водоползването може да има трансграничен ефект, изискванията за достигане на екологичните качествени стандарти, произтичащи от настоящата директива, и по-специално — програмите от мерки, следва да се координират за цялата територия на речния басейн. За речни басейни, достигащи извън границите на Общността, държавите-членки следва да положат усилия за осигуряване на подходяща координация със съответните държави, нечленуващи в Общността. Настоящата директива следва да допринесе за прилагането на задълженията на Общността по международните конвенции за опазване и управление на водите, особено за Конвенцията на ООН за опазване и използване на трансгранични водни течения и международни езера, одобрена с Решение 95/308/EО на Съвета (15), и всички следващи споразумения за прилагането ѝ.

(36)

Необходимо е да се направи анализ на характеристиките на речния басейн и влиянието на човешките дейности, както и икономически анализ на водоползването. Развитието в състоянието на водите следва да бъде предмет на мониторинг от държавите-членки на систематична и сравнима основа на цялата територия на Общността. Тази информация е необходима, за да се осигури стабилна основа, върху която държавите-членки да създават програмите от мерки, целящи достигането на целите, поставени от настоящата директива.

(37)	Държавите-членки следва да определят водите, използвани за черпене на питейни води, и да осигурят съответствието им с Директива 80/778/EИО на Съвета от 15 юли 1980 г. за качеството на водите, предназначени за консумация от човека (16).

(38)

Използването на икономически инструменти от държавите-членки като част от програмите от мерки е подходящо. Принципът за възстановяване разходите за услугите, включително разходите за околната среда и източниците, свързани с увреждането или отрицателното въздействие върху водната среда, следва да се има предвид, и особено в съответствие с принципа „замърсителят плаща“. За тази цел ще е необходимо изготвянето на икономически анализ на услугите в областта на водите, основаващ се на дългосрочни прогнози за търсенето и предлагането на вода в района на речния басейн.

(39)	Необходимо е пълното предпазване от или намаляването на въздействието на инциденти, при които водите са аварийно замърсявани. В програмата от мерки следва да се включат и такива, целящи постигането ѝ.

(40)	Предвид предотвратяването и контрола на замърсяването политиката в областта на водите на Общността следва да бъде базирана на комбинирания подход, използващ контрол на замърсяването при източника, посредством установяване на норми за допустими емисии и екологични качествени стандарти.

(41)	По отношение количеството на водите следва да се установят общи принципи за контрол на водочерпенето и прекратяването му с цел осигуряване екологична устойчивост на засегнатите водни системи.

(42)	За някои групи и семейства замърсители следва да бъдат установени общи екологични качествени стандарти като минимални изисквания на законодателството на Общността. Следва да се осигурят разпоредби на ниво Общност за приемането на такива стандарти.

(43)

Замърсяването от заустване, емитиране или изпускане на приоритетни опасни вещества следва да бъде напълно или поетапно прекратено. По предложение на Комисията Европейският парламент и Съветът следва да определят веществата, разглеждани като приоритетни, както и специфичните мерки, които следва да бъдат предприети за отстраняване замърсяванията с такива вещества, като вземат предвид всички значими източници и определят ефективните ценови пропорционални нива, както и комбинацията от използвани подходи.

(44)	При определянето на опасните вещества следва да се има предвид принципът на превантивни мерки, като се разчита конкретно на определянето на всички потенциални отрицателни въздействия на продукта и на научната оценка на риска.

(45)	Държавите-членки следва да предприемат мерки за отстраняване замърсяването на повърхностните води с приоритетни вещества и прогресивно да намаляват замърсяванията с всички други вещества, които биха им попречили да постигнат целите за повърхностните водни обекти.

(46)

За да се осигури участието на обществеността, включително потребителите на вода, в създаването и актуализирането на плановете за управление на речните басейни, необходимо е да бъде предоставена съответната информация за планираните мерки, както и да се докладва за напредъка в прилагането им, с оглед включването на обществеността преди вземането на окончателните решения относно мерките.

(47)

Настоящата директива следва да предостави механизмите, предотвратяващи пречките в напредъка в подобряване състоянието на водите, когато това попада извън обсега на законодателството на Общността в областта на водите, с оглед създаването на подходящи стратегии на Общността за избягването на тези пречки.

(48)	Комисията следва ежегодно да представя осъвременен план за всички инициативи, които тя смята да предложи в областта на водите.

(49)

За осигуряването на последователен подход на Общността като част от настоящата директива следва да бъдат установени техническите спецификации. Важна стъпка напред са критериите за оценка състоянието на водите. Някои технически елементи следва да бъдат адаптирани към техническото развитие на стандартизацията на методите за мониторинг, пробовземане и анализ посредством съответната процедура на комитета. За нуждите на пълното разбиране и прилагане на критериите за характеризиране на районите на речните басейни и оценка състоянието на водите Комисията може да приеме насоки за прилагане на тези критерии.

(50)	Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г., за установяване на процедура за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (17).

(51)	Прилагането на настоящата директива следва да постигне ниво на опазване на водите, поне еквивалентно на установеното с предишни актове, поради което те ще бъдат отменени в момента на пълно прилагане на съответните разпоредби на настоящата директива.

(52)	Разпоредбите на настоящата директива възпроизвеждат от Директива 76/464/EИО (18) рамката за контрол на замърсяването с някои опасни вещества. По тази причина тя ще бъде отменена, когато съответните разпоредби на настоящата директива са напълно приложени.

(53)

Следва да се осигури пълно прилагане и налагане на съществуващото законодателство за опазване на водите. Необходимо е също да се осигури правилното въвеждане на разпоредбите за прилагане на настоящата директива в цялата Общност посредством съответни санкции, установени в законодателството на държавите-членки. Тези санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Цел

Целта на настоящата директива е да установи рамка за опазването на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води, която:

a)	предпазва от по-нататъшно влошаване и опазва и подобрява състоянието на водните екосистеми и, съобразно нуждите им, земните екосистеми и влажните зони, зависими директно от водните екосистеми;

б)	подпомага устойчивото използване на водите на база дългосрочно опазване на наличните водни ресурси;

в)

цели разгръщане на мерките по опазване и подобряване състоянието на водната среда, inter alia, посредством специфични мерки за прогресивно намаляване на заустванията, eмисиите и загубите от приоритетни вещества, както и пълното или поетапното прекратяване на заустванията, емисиите и загубите от приоритетни опасни вещества;

г)	осигурява прогресивното намаляване замърсяването на подземните води и предотвратява по-нататъшното замърсяване, и

д)	допринася за намаляване на въздействието от наводнения и засушавания

и поради това допринася за:

—	осигуряването на достатъчно количество повърхностни и подземни води с добро качество, необходими за устойчивото, балансирано и равномерно използване на водите,

—	значителното намаляване на замърсяването на подземните води,

—	опазването на териториалните и морските води, и

—

достигане целите на съответните международни споразумения, включително на тези, целящи предотвратяване и елиминиране на замърсяването на морската среда, посредством действия на Общността съобразно член 16, параграф 3 за пълно или поетапно прекратяване на заустванията, емисиите и загубите от приоритетни опасни вещества с единствената цел за достигане концентрации в морската среда, близки до фоновите нива за естествено намиращите се вещества и близки до нулата за произведени от човека синтетични вещества.

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива:

„Повърхностни води“ означават вътрешнотериториални води, с изключение на подземните; преходни води и крайбрежни води, освен по отношение на химическото състояние, за което ще се включват и териториални води.

„Подземни води“ означава всички води под повърхността на земята в зоната на насищане и в пряк контакт със земята или подпочвения слой.

„Вътрешнотериториални води“ означава всички стоящи или течащи води на повърхността на земята, както и всички подземни води откъм вътрешността на страната, считано от линията, от която се измерва обхватът на териториалните води.

„Река“ означава вътрешнотериториален воден обект, протичащ в по-голямата си част по повърхността на земята, но който може да протича и под земята за част от течението си.

„Езеро“ означава вътрешнотериториален повърхностен воден обект със стоящи води.

„Преходни води“ са повърхностни водни обекти в околностите на устията на реки, които са частично солени в резултат на близостта им до крайбрежни води, но и значително повлияни от потока на пресните води.

„Крайбрежни води“ означава повърхностни води откъм вътрешността на страната, считано от линията, от която всяка точка отстои на една морска миля в посока вътрешността на морето от най-близката точка на линията, от която се измерва обхватът на териториалните води, като, където е възможно, продължава до външната граница на преходните води.

„Изкуствен воден обект“ означава повърхностен воден обект, създаден от човешка дейност.

„Силно модифициран воден обект“ означава повърхностен воден обект, който вследствие на физически промени от човешка дейност е променен по естеството си в значителна степен, съгласно определението на държавите-членки в съответствие с разпоредбите на приложение II.

10.

„Повърхностен воден обект“ означава отделен и значителен елемент от повърхностни води, като езеро, язовир, поток, река или канал, част от поток, река или канал, преходни води или разширение на крайбрежни води.

11.

„Водоносен хоризонт“ означава подповърхностен слой или слоеве от скали или други геоложки пластове с достатъчна порьозност и пропускливост, така че да позволява достатъчен поток на подземните води или водочерпене на достатъчни количества подземни води.

12.

„Подземен воден обект“ означава отделно ниво на подземните води във водоносния хоризонт или хоризонти.

13.

„Речен басейн“ означава териториална област, чийто повърхностен отток се влива изцяло през поредица от потоци, реки и, евентуално, езера в морето посредством единствено речно устие, естуар или делта.

14.

„Подбасейн“ означава териториална област, чийто повърхностен отток се влива изцяло през поредица от потоци, реки и, евентуално, езера в определена точка на водно течение (обикновено езеро или протичащи заедно реки).

15.

„Район на речния басейн“ означава област от земята или морето, съставена от един или повече граничещи си речни басейни заедно с прилежащите им подземни и крайбрежни води, определен съгласно член 3, параграф 1 като основна единица за управление на речен басейн.

16.

„Компетентен орган“ означава орган или органи, определени съгласно член 3, параграф 2 или член 3, параграф 3.

17.

„Състояние на повърхностните води“ е общ израз на състоянието на повърхностен воден обект, определено от най-лошото му екологично състояние и химичното му състояние.

18.

„Добро състояние на повърхностните води“ означава състоянието, постигнато от повърхностния воден обект, когато и екологичното, и химичното му състояние са поне добри.

19.

„Състояние на подземните води“ е общ израз за състоянието на подземните водни обекти, определено от най-лошото му количествено състояние и химичното му състояние.

20.

„Добро състояние на подземните води“ означава състоянието, достигнато от подземния воден обект, когато и количественото, и химичното му състояние са поне добри.

21.

„Екологично състояние“ е израз на качеството на структурата и функционирането на водните екосистеми, свързани с повърхностните води, класифицирани в съответствие с приложение V.

22.

„Добро екологично състояние“ е състоянието на повърхностния воден обект, класифициран така в съответствие с приложение V.

23.

„Добър екологичен потенциал“ е състоянието на силно модифициран или изкуствен воден обект, класифициран така в съответствие със съответните разпоредби на приложение V.

24.

„Добро химично състояние на повърхностните води“ означава химичното състояние, което се изисква за постигане на екологичните стандарти за повърхностните води, установени в член 4, параграф 1, буква a), което е химичното състояние, постигнато от повърхностен воден обект, в който концентрациите на замърсителите не надвишават екологичните качествени стандарти, установени в приложение IX и съгласно член 16, параграф 7, както и съгласно други съответни законодателни актове на Общността, установяващи екологични качествени стандарти на общностно ниво.

25.

„Добро химично състояние на подземните води“ е химичното състояние на подземен воден обект, което отговаря на условията, установени в таблица 2.3.2 от приложение V.

26.

„Количествено състояние“ е израз на степента, в която подземен воден обект е засегнат от директно или индиректно черпене.

27.

„Налични ресурси на подземните води“ означава дългосрочната средна годишна степен на цялостното възстановяване на подземния воден обект, от която се вади дългосрочната годишна степен на изискуемия поток за постигане на екологичните качествени стандарти за свързаните повърхностни води, определени в член 4, за да се избегне всяко значително влошаване на екологичното състояние на тези води, както и за да се избегне всяка значителна вреда на свързаните с тях земни екосистеми.

28.

„Добро количествено състояние“ е състоянието, определено в таблица 2.1.2 от приложение V.

29.

„Опасни вещества“ означава групи от вещества, които са токсични, устойчиви и в състояние да се акумулират биологично, както и други вещества или групи от вещества, за които се счита, че могат да бъдат приравнени към горните.

30.

„Приоритетни вещества“ означава веществата, определени в съответствие с член 16, параграф 2 и изброени в приложение X. Сред тези вещества има „приоритетни опасни вещества“, което означава веществата, определени в съответствие с член 16, параграфи 3 и 6, за които следва да се предприемат мерки в съответствие с член 16, параграфи 1 и 8.

31.

„Замърсител“ означава всяко вещество, което може да предизвика замърсяване, и особено изброените в приложение VIII.

32.

„Директно заустване в подземни води“ означава заустване на замърсители в подземни води без просмукване през почвата или подпочвените слоеве.

33.

„Замърсяване“ означава директно или индиректно вкарване на вещества във въздуха, водата или почвите в резултат на човешка дейност, което може да бъде опасно за човешкото здраве или качеството на водните екосистеми или на земните екосистеми, пряко зависещи от водните, и което се изразява в увреждане или нарушаване на материална собственост, устройства и други позволени начини за използване на околната среда.

34.

„Екологични цели“ означава целите, установени в член 4.

35.

„Екологични качествени стандарти“ означава концентрацията на определени замърсители или група замърсители във водите, седимента или живата част на екосистемата, която не трябва да бъде превишавана, за да не се застрашат човешкото здраве и околната среда.

36.

„Комбиниран подход“ означава контрол на заустванията и емисиите в повърхностните води в съответствие с подхода, установен в член 10.

37.

„Вода, използвана за употреба от човека“ има същото значение както в Директива 80/778/EИО, изменена с Директива 98/83/EО.

38.

„Водни услуги“ означава всички услуги, предлагани за домакинствата, обществените институции или промишлеността:

39.

„Водоползване“ означава водните услуги заедно с всяка друга дейност, определена съгласно член 5 и приложение II, имащи значителен ефект върху състоянието на водите.

Тази концепция се прилага за целите на член 1 и икономическия анализ, изготвен съгласно член 5 и приложение III, буква б).

40.

„Норми за допустими емисии“ означава масата на веществата, определена в съответни специфични параметри, концентрация и/или ниво на емисиите, която не бива да бъде превишавана в продължение на определен период или периоди от време. Емисионните ограничения могат също да бъдат определени за някои групи, семейства или категории вещества, особено за определените съгласно член 16.

Емисионните ограничения за веществата се прилагат нормално в точката, където емисиите напускат инсталацията, без при определянето им да се взема под внимание разреждането. С оглед индиректни изливания във водите може да бъде взет предвид ефектът от пречиствателни станции за отпадни води когато се определят граничните стойноcти на емисия за съответните инсталации, като се осигури еквивалентно ниво на опазване на околната среда и се гарантира, че това не води до повишаване нивата на замърсяването ѝ.

41.

„Контрол на емисиите“ е контрол, изискващ специфични норми за допустими емисии, например на стойностите или други определящи граници или условия за въздействието, произхода или други характеристики на емисиите или оперативните условия, влияещи върху тях. Употребата на термина „контрол на емисиите“ в настоящата директива в съответствие с разпоредбите на всяка друга директива не трябва да се разбира като интерпретиране на тези разпоредби.

Член 3

Координиране на административните разпоредби в рамките на районите на речните басейни

1. Държавите-членки определят индивидуални речни басейни в рамките на националните им територии, като за целите на настоящата директива ще ги определят като индивидуални райони на речни басейни. Малки речни басейни могат да се комбинират с по-големи такива или да се присъединяват към съседни малки басейни, за да формират индивидуален район на речен басейн, когато това е необходимо. На места, в които подземните води не следват точно определен речен басейн, те трябва да бъдат причислени към най-близкия или най-подходящия район на речен басейн. Крайбрежните води се определят към най-близкия или най-подходящия район или райони на речен басейн.

2. Държавите-членки осигуряват съответните административни разпоредби и действия, включително определяне на съответен компетентен орган, за прилагането правилата на настоящата директива в рамките на всеки район на речен басейн на тяхната територия.

3. Държавите-членки осигуравят причисляването към международен район на речен басейн на всеки речен басейн, покриващ територията на повече от една държава-членка. По молба на засегнатите държави-членки Комисията ще подпомогне определянето на такъв международен район на речен басейн.

За целите на прилагането на правилата на настоящата директива по отношение на всеки международен район на речен басейн на тяхна територия държавите-членки ще осигурят съответните административни разпоредби и действия, включително определяне на компетентен орган.

4. Държавите-членки осигуряват координирането за целия район на речен басейн на изискванията на настоящата директива за постигане екологичните цели, установени съобразно член 4, и особено на програмите от мерки. Що се отнася до международните райони на речни басейни, държавите-членки осигуряват координирането съвместно, като за тази цел могат да използват съществуващи структури. По молба на засегнатите държави-членки Комисията подпомага установяването на програмите от мерки.

5. Когато район на речен басейн се простира извън територията на Общността, съответната държава-членка или държави-членки трябва да инициират установяването на подходяща координация със съответната държава, която не е член на Съюза, с цел постигане целите на настоящата директива за целия район на речен басейн. Държавите-членки осигуряват прилагане правилата на настоящата директива на тяхна територия.

6. Държавите-членки могат да определят като компетентен орган за целите на настоящата директива съществуващи национални или международни структури.

7. Държавите-членки определят компетентния орган в срока, посочен в член 24.

8. Държавите-членки предоставят на Комисията списък на компетентните си органи, както и на компетентните органи на всички международни структури, в които те участват, най-късно 6 месеца след датата по член 24. За всеки компетентен орган трябва да се предостави информацията по приложение I.

9. Държавите-членки уведомяват Комисията при всякакви промени в информацията съгласно параграф 8 в тримесечен срок от настъпването им.

Член 4

Екологични цели

1. За постигане пълна ефективност на програмите от мерки, установени в плановете за управление на речните басейни:

за повърхностни води

i)	при спазване на параграфи 6 и 7 и без да се засяга параграф 8, държавите-членки изпълняват необходимите мерки за предпазване състоянието на всички повърхностни водни обекти от влошаване;

ii)

всички водни обекти за повърхностни води бъдат опазвани, разширявани и възстановявани от държавите-членки, при спазване на прилагането на подточка iii), за изкуствени и силно модифицирани водни обекти, с цел постигане доброто им състояние най-много до 15 години от датата на влизане в сила на настоящата директива, в съответствие с разпоредбите на приложение V, при спазване на yдължaванията, определени в съответствие c парагрaф 4, и при прилагане на параграфи 5, 6 и 7, и без да се засяга параграф 8;

iii)

държавите-членки опазват и разширяват всички изкуствени и силно модифицирани водни обекти с цел постигане на добър екологичен потенциал и добро химично състояние на повърхностните води най-късно до 15 години от датата на влизане в сила на настоящата директива в съответствие с разпоредбите на приложение V, при спазване на yдължaванията, определени в съответствие c парагрaф 4, и при прилагане на параграфи и 5, 6 и 7, и без да се засяга параграф 8;

iv)	държавите-членки ще прилагат необходимите мерки в съответствие с член 16, параграфи 1 и 8 с цел постепенното намаляване на замърсяването с приоритетни вещества и пълното или поетапното елиминиране на емисиите, заустванията и уврежданията от приоритетни опасни вещества,

без това да влияе на съответните международни споразумения по член 1 за съответните страни;

б)

за подземни води

държавите-членки изпълняват необходимите мерки за опазване или ограничаване на замърсителите в подземните води, както и по отношение опазване състоянието на всички подземни водни обекти по параграфи 6 и 7 от влошаване, без да се засяга параграф 8 от настоящия член и съобразно прилагането на член 11, параграф 3, буква й);

ii)

държавите-членки опазват, разширяват и възстановяват всички подземни водни обекти, като осигурят баланс между водочерпене и водосбор на подземни води, с цел постигане доброто им състояние най-късно до 15 години от датата на влизане в сила на настоящата директива, в съответствие с разпоредбите на приложение V, при спазване на yдължaванията, определени в съответствие c парагрaф 4, и при прилагане на параграфи и 5, 6 и 7, без да се засяга параграф 8 от настоящия член, и съобразно прилагането на член 11, параграф 3, буква й);

iii)

държавите-членки изпълняват всички необходими мерки за отстраняване на всякакви значителни и устойчиви възходящи тенденции в концентрацията на замърсители, произтичащи от човешка дейност, с цел прогресивно намаляване замърсяването на подземните води;

мерките за постигане на горната цел трябва да се прилагат в съответствие с член 17, параграфи 2, 4 и 5, като се вземат предвид приложимите стандарти, установени в съответното законодателство на Общността, и в съответствие с приложението на параграфи 6 и 7, без да се засяга параграф 8;

в)

за защитените територии

държавите-членки ще постигнат съотвествие с всички стандарти и цели най-късно до 15 години от датата на влизане в сила на настояшата директива, освен ако друго не е установено в законодателство на Общността, установяващо защитените територии.

2. В случай че за един и същ воден обект е приложима повече от една цел по параграф 1, трябва да бъде приложена по-строгата.

3. Държавите-членки могат да определят даден воден обект като изкуствен или силно модифициран, когато:

промените в хидроморфологичните характеристики на обекта, за който трябва да се достигне добро състояние, ще имат значителен отрицателен ефект върху:

i)	околната среда като цяло;

ii)	навигацията, пристанищните съоръжения или рекреацията;

iii)	дейности, за които водата се съхранява, като доставка на питейна вода, производство на енергия или напояване;

iv)	регулиране на водите, предпазване от наводнения, почвени дренажи; или

v)	други, също толкова значими човешки дейности по развитието;

б)

благоприятните цели за изкуствени или силно модифицирани характеристики на водния обект не могат по технически причини или непропорционалност на разходите да бъдат достигнати по разумен начин с други средства, които са значително по-добри като екологична възможност.

Всички подобни случаи и причините за тях се описват подробно в плановете за управление на речните басейни по член 13, като се преразглеждат на всеки 6 години.

4. Сроковете, установени по параграф 1, могат да бъдат удължавани за целите на поетапното постигане на целите за водни обекти, за които е доказано, че липсва по-нататъшно влошаване на състоянието, при условие че са спазени всички изброени по-долу условия:

държавите-членки установят, че всички необходими подобрения в състоянието на водните обекти не биха могли да бъдат разумно постигнати в сроковете по този параграф поради поне една от следните причини:

i)	мащабът на необходимите подобрения може да бъде достигнат единствено в срокове, превишаващи посочените, по технически причини;

ii)	завършването на подобренията в срок би било непропорционално скъпо;

iii)	естествените условия не позволяват подобренията в състоянието на водния обект да бъдат направени в срок.

б)	удължаването на сроковете, както и причините за това са изрично посочени и обяснени в плана за управление на речния басейн по член 13;

в)	продължаването на сроковете трябва да се ограничи максимум до 2 актуализации на плана за управление на речния басейн, освен в случаите, когато естествените условия са такива, че целите не могат да бъдат постигнати в този период;

г)

в плана за управление на речния басейн са посочени: обобщение на мерките по член 11, за които се счита, че е необходимо да се приложат с цел прогресивното достигане на добро състояние в продължения срок, причините за всяко значимо забавяне в действието на тези мерки, както и очакваните срокове за прилагането им. Преглед на прилагането на мерките и резюме на всички допълнителни мерки трябва да бъдат включени в актуализациите на плана.

5. Държавите-членки могат да се стремят към по-малко строги екологични цели от изискуемите по параграф 1 за определени водни обекти, когато те са до такава степен засегнати от човешката дейност по член 5, параграф 1, или естествените им условия са такива, че постигането на тези цели е технически невъзможно или непропорционално скъпо и са постигнати всички условия, изброени по-долу:

a)	екологичните и социо-икономически нужди, обслужвани от човешките дейности, не могат да бъдат постигнати с други средства, които са значително по-добрата екологична възможност и не са необходими непропорционални разходи;

б)

държавите-членки осигуряват:

—	достигането на възможно най-добро екологично и химично състояние на повърхностните води, съобразно естествените условия, човешката дейност или замърсяване;

—	най-малките възможни промени в доброто състояние на подземните води, съобразно естествените условия, човешката дейност или замърсяване;

в)	в състоянието на засегнатия воден обект не се наблюдава по-нататъшно влошаване;

г)	установяването на най-либерални екологични цели, както и причините за това, са изрично посочени в плана за управление на речния басейн, изискуем по член 13 и тези цели се преразглеждат на всеки 6 години.

6. Временното влошаване на състоянието на водните обекти няма да бъде нарушение на изискванията на настоящата директива, ако е в резултат на естествени причини или обстоятелства, свързани с непреодолима сила, които са изключителни или не са могли да бъдат предсказани, и особено силни наводнения и продължителни засушавания, или пък са в резултат на обстоятелства, предизвикани от непредсказуеми инциденти и при положение, че са изпълнени всички следващи условия:

a)	предприети са всички практически действия за предпазване от по-нататъшно влошаване състоянието на водния обект, така че да бъдат достигнати целите на настоящата директива за другите водни обекти, незасегнати от тези обстоятелства;

б)	условията, съгласно които тези обстоятелства са изключителни или не са могли да бъдат предвидени, да са декларирани, включително приемането на съответни индикатори, и записани в плана за управление на речния басейн;

в)	мерките, които следва да се предприемат при такива извънредни обстоятелства да са включени в програмите от мерки и да не противоречат на възстановяване качеството на водния обект след отминаване на тези обстоятелства;

г)	ефекта от такива извънредни или непредвидими обстоятелства да се разглежда веднъж годишно и, съобразно причините по параграф 4, буква a), да се предприемат всички практически мерки за възстановяване на водния обект до състоянието му преди тези обстоятелства възможно най-скоро; и

д)	обобщение на последствията от обстоятелствата и предприетите съобразно букви a) и г) мерки да се включат в следващото актуализиране на плана за управление на речния басейн.

7. Държавите-членки не са в нарушение разпоредбите на настоящата директива, когато:

—

невъзможността за достигане на добро състояние на подземния воден обект, доброто екологично състояние или, където е необходимо, добър екологичен потенциал, или за опазване повърхностния или подземен воден обект от влошаване на състоянието му, е в резултат на нови модификации на физическите характеристики на повърхностния или промени в нивото на подземния воден обект, или

—	невъзможността за предпазване на отличното състояние на повърхностен воден обект от влошаване е в резултат от нови устойчиви човешки дейности по развитието

и всички следващи условия са спазени:

a)	предприети са всички практически действия за намаляване отрицателния ефект върху състоянието на водния обект;

б)	причините за тези модификации или промени в нивото са изрично посочени и обяснени в плана за управление на речния басейн по член 13, като целите се преразглеждат всеки 6 години.

в)

причините за тези промени или модификации са от преимуществен обществен интерес и/или ползите за околната среда и обществото от постигане на целите по параграф 1 са по-незначими от ползите от новите модификации или промени в нивото за човешкото здраве, за поддържане на човешката безопасност или за устойчивото развитие; и

г)	полезните цели, обслужвани от тези модификации или промени в нивото на водния обект, не могат по технически причини или непропорционалност на разходите да бъдат постигнати с други средства, които са по-добрата екологична възможност.

8. При прилагането на параграфи 3, 4, 5, 6 и 7, държавите-членки осигуряват, че то не изключва постоянно или не е в противоречие с постигането на целите на настоящата директива за други водни обекти в рамките на същия район на речен басейн, както и съответствието с останалото екологично законодателство на Общността.

9. Трябва да се предприемат стъпки, гарантиращи при прилагането на новите разпоредби, включително параграфи 3, 4, 5, 6 и 7, поне такова ниво на опазване, каквото е осигурено от съществуващото законодателство на Общността.

Член 5

Характеристики на района на речния басейн, преглед на въздействието на човешките дейности върху околната среда и икономически анализ на водоползването

1. За всеки район на речен басейн или част от международен такъв, попадащ на нейна територия, всяка държава-членка трябва да осигури:

—	анализ на характеристиките му,

—	преглед на въздействието на човешките дейности върху състоянието на повърхностните и подземни води, и

—	икономически анализ на водоползването

които да се извършат в съответствие с техническите спецификации, установени с приложения II и III и най-късно до 4 години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

2. Посочените по-горе анализи и прегледи трябва да бъдат преразгледани и при необходимост актуализирани най-късно 13 години след влизането в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това.

Член 6

Регистър на защитените територии

1. Държавите-членки създават регистър или регистри на всички области в рамките на всеки район на речен басейн, определени като изискващи специално опазване съгласно специфичното законодателство на Общността за опазване на повърхностните и подземните им води или за консервиране на местообитанията и видовете им, зависещи директно от водите. Този регистър трябва да бъде завършен до 4 години от датата на влизане в сила на настоящата директива.

2. Регистърът или регистрите на защитените територии трябва да включва всички водни обекти, определени по член 7, параграф 1 и всички защитени територии, покрити от приложение IV.

3. За всеки район на речен басейн регистъра или регистрите трябва да бъде редовно преразглеждан и актуализиран.

Член 7

Води, използвани за водочерпене на питейна вода

1. За всеки район на речен басейн, държавите-членки трябва да определят:

—	всички водни обекти, използвани за черпене на вода, предназначена за консумация от човека, с дебит по-голям от средно 10м3 на ден или обслужващи повече от 50 души, и

—	водните обекти, предвидени за такава употреба в бъдеще.

В съответствие с приложение V, държавите-членки трябва да извършват мониторинг на обекти с дебит по-голям от средно 100м3 на ден.

2. За всеки воден обект, определен по параграф 1 и за постигане целите на член 4 и съответствие с изискванията на настоящата директива за повърхностни водни обекти, включващи качествените стандарти, установени на общностно ниво по член 16, държавите-членки осигуряват прилагането на съответен режим на пречистване на водите в съответствие със законодателството на Общността, така че ползваната вода да отговаря на изискванията на Директива 80/778/ЕИО, изменена с Директива 98/83/ЕО.

3. Държавите-членки осигуряват и съответното опазване за водни обекти, определени с цел избягване влошаването на тяхното качество, в случай на намаляване нивото на пречистване, изискуемо за производството на питейна вода. Държавите-членки могат да определят предпазни зони около такива водни обекти.

Член 8

Мониторинг на състоянието на повърхностните, подземните води и защитените територии

1. Държавите-членки трябва да осигурят програми за мониторинг на състоянието на водите, с цел събирането на подробна информация за него на територията на всеки район на речен басейн:

—

за повърхностните води тези програми трябва да покриват:

i)	обема и нивото на потока, в степен, релевантна за екологичното и химическо състояние и екологичния потенциал; и

ii)	екологичното и химическо състояние и екологичния потенциал;

—	за подземните води тези програми трябва да покриват мониторинга на химическото и количествено състояние;

—	за защитените територии тези програми трябва да бъдат подпомагани от спецификациите, съдържащи се в законодателството на Общността, съгласно което е определена съответната защитена територия.

2. Тези програми трябва да действат най-късно 6 години след датата на влизане в сила на настоящата директива, освен ако в съответното законодателство не е предвидено друго. Подобен мониторинг трябва да бъде в съответствие с изискванията на приложение V.

3. В съответствие с процедурата, предписана от член 21, трябва да се установят технически спецификации и стандартизирани методи за анализ и мониторинг на състоянието на водите.

Член 9

Възвръщаемост на разходите за водни услуги

1. Държавите-членки се съобразяват с принципа за възвръщаемост на разходите за водни услуги, включително екологичните и суровинни разходи, като се вземе предвид икономическият анализ, проведен съгласно приложение III, и особено в съответствие с принципа „замърсителят плаща“.

До 2010 г. държавите-членки осигуряват

—	водните ценови стратегии да осигуряват адекватни мотивации за ефективното използване на водните ресурси от ползвателите, което да допринесе за екологичните цели на настоящата директива;

—	адекватен принос във възстановяването на разходите за водни услуги на различните ползватели на вода, разпределени най-малко на промишлени, домашни и селскостопански, основаващ се на икономическия анализ по приложение III и предвиждащ прилагането на принципа „замърсителят плаща“.

При гореспоменатите дейности, държавите-членки могат да вземат предвид социалните, екологични и икономически последствия от възвръщаемостта, както и географските и климатични условия на засегнатите области или област.

2. В плановете за управление на речните басейни, държавите-членки трябва да докладват за планираните стъпки за прилагане на параграф 1, които ще допринесат за постигане екологичните цели на настоящата директива, както и за приносът на различните водоползватели във възвращаемостта на разходите за водни услуги.

3. Нито една разпоредба на този член не трябва да пречи на финансирането на определени превантивни или отстраняващи мерки за постигане целите на настоящата директива.

4. Държавите-членки не са в нарушение на разпоредбите на настоящата директива, ако решат да не прилагат разпоредбите на второто изречение на параграф 1 в съответствие с вече установената практика, както и, съответно, разпоредбите на параграф 2 за определена водоползвателна дейност, ако това не е в противоречие с основната идея и постигането на целите на настоящата директива. Причините за непълното прилагане на второто изречение от параграф 1, трябва да бъдат докладвани от държавите-членки в плана за управление на речния басейн.

Член 10

Комбиниран подход за точкови и дифузни източници

1. Държавите-членки контролират всички зауствания в повърхностни води по параграф 2, в съответствие с комбинирания подход, установен в този член.

2. Държавите-членки установяват и/или прилагат:

a)	контрол на емисиите, основаващ се на най-добрите налични технологии; или

б)	съответни норми за допустими емисии; или

в)	в случаите на дифузни влияния, контролът да включва най-добрите екологични практики;

установени във:

—	Директива 96/61/ЕО на Съвета от 24 септември 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (19),

—	Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. за пречиствателните станции за градски отпадъчни води (20),

—	Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници (21),

—	директивите, приети по член 16 на настоящата директива,

—	директивите, изброени в приложение IX,

—	всяко друго съответно законодателство на Общността

най-късно 12 години след датата на влизане в сила на настоящата директива, освен ако е предписано друго в споменатото законодателство.

3. Ако цел за качество или качествен стандарт, установени по настоящата директива, директивите, изброени в приложение IX, или някакво друго законодателство на Общността изискват по-строги условия от произтичащите от прилагането на параграф 2, трябва да бъде установен съответно по-строгият контрол на емисиите.

Член 11

Програми от мерки

1. За всеки район на речен басейн или част от международен такъв на нейна територия, всяка държава-членка разработва и установява програма от мерки, като взема предвид резултатите от анализите, изискуеми по член 5, с цел постигане на целите, установени в член 4. Тези програми от мерки могат да препращат към мерките следващи от законодателството, прието на национално ниво и покриващи цялата територия на държавата-членка. Когато това е подходящо, държавата-членка може да приеме мерки, приложими за всички райони на речни басейни и/или части от международни райони на речни басейни, попадащи на нейна територия.

2. Всяка програма от мерки включва „основни“ мерки, определени в параграф 3 и, където е необходимо, „допълнителни“ мерки.

3. „Основните мерки“ са минималните изисквания за съответствие и се състоят от:

a)	мерките изискуеми за прилагане на законодателството на Общността в областта на опазване на водите, включително мерките, изискуеми по законодателството съгласно член 10 и част A на приложение VI;

б)	мерките, считани за необходими за целите на член 9;

в)	мерките осигуряващи ефективно и устойчиво използване на водите, с цел избягване противоречието с постигането на целите, определени в член 4;

г)	мерките, необходими за съответствие с изискванията на член 7, включително тези за охранителни зони за намаляване нивото на пречистване, изискуемо за производство на питейна вода;

д)

контролът върху водочерпенето на пресни повърхностни и подземни води и събирането в резервоари на пресни повърхностни води, включващ и регистър или регистри на водочерпенето, както и изискването за предварително разрешение за водочерпене или събиране. Този контролен режим трябва периодично да се преразглежда и, ако е необходимо, обновява. От него държавите-членки могат да изключат водочерпене и събиране с незначително въздействие върху състоянието на водите;

е)

контрол, включващ изискване за предварително разрешение за изкуствено презареждане или подсилване на подземни водни обекти. Използваната вода може да произтича от всякакви повърхностни или подземни води, при условие че употребата на източника не е в противоречие с постигането на екологичните цели, установени за източника на презареждания или подсилван подземен воден обект. Този тип контрол също трябва да бъде преразглеждан периодично и при необходимост обновяван;

ж)

за точкови зауствания, предизвикващи замърсяване се изисква предварително регулиране на процеса, като забрана за вкарване на замърсители във водите или предварително разрешаване, или регистрация, основаваща се на общи забрани и установяващи контрол върху емисиите на разглежданите замърсители, включително и контрола по членове 10 и 16. Тези процедури също следва периодично да бъдат преразглеждани и обновявани, когато е необходимо;

з)

за дифузни източници, предизвикващи замърсяване се предприемат мерки за предпазване или контролиране навлизането на замърсителите. Те могат да бъдат под формата на изискване за предварително регулиране, като забрана за вкарване на замърсители във водите, предварително разрешение или регистрация, основаваща се на общи забрани, когато няма такова изискване по други законодателни актове на Общността. Контролът следва да се преразглежда периодично и при необходимост - обновява;

и)

за всички останали значими отрицателни въздействия върху състоянието на водите по член 5 и приложение II, са особено важни мерките, осигуряващи съответствие на хидроморфологичните условия с постигането на изискуемото екологично състояние или добър екологичен потенциал за водни обекти, определени като изкуствени или силно модифицирани. Този тип контрол може да бъде под формата на предварително разрешително, основано на общи забрани, когато няма такова изискване по други актове на Общността. Той също следва да се преразглежда и обновява при необходимост;

й)

забрана за директно заустване на замърсители в подземните води, при спазване на следващите разпоредби.

Държавите-членки могат да разрешат реинжектиране в същия водоносен хоризонт на вода, използвана за геотермални цели.

Това разрешение може да специфицира условия за:

—

инжектиране на води, съдържащи вещества, произтичащи от дейности за експлоатация или добив на хидровъглероди или минни дейности, както и инжектиране по технически причини в геоложки формации, от които хидровъглеродите или други вещества са добити или в геоложки формации, които по естествени причини са постоянно неподходящи за други цели. Такова инжектиране не трябва да съдържа вещества, различни от произтичащите от гореспоменатите дейности;

—	реинжектиране на изпомпани подземни води от мини и кариери или свързани със строителството и поддръжката на строителни работи;

—	инжектиране на природен газ или втечнен петролен газ (LPG) за нуждите на съхраняването, в геоложки формации, които по естествени причини са постоянно неподходящи за други цели;

—

инжектиране на природен газ или втечнен петролен газ (LPG) за нуждите на съхраняването в геоложки формации, където има належаща нужда от засилване сигурността на доставките на газ и където инжектирането ще предотврати всякакви съществуващи или бъдещи опасности от влошаване качеството на подземния приемащ воден обект;

—

строителни работи и подобни дейности върху или под земята, които са в контакт с подземни води. За тези цели държавите-членки могат да определят такива дейности като предварително одобрени, ако те доказано се извършват в съответствие с общите забрани на държавите-членки по отношение подобни дейности;

—	зауствания на малки количества вещества с научна цел за характеризиране, опазване или възстановяване на водните обекти, които да са ограничени точно до количествата необходими за споменатите цели;

като се изисква доказателство, че такива зауствания не са в противоречие с постигането на екологичните цели, установени за подземния воден обект.

к)

в съответствие с действията, предприети съгласно член 16, мерките за елиминиране замърсяването на повърхностни води с веществата от списъка на приоритетните вещества съгласно член 16, параграф 2) и за прогресивно намаляване замърсяването с други вещества, които биха попречили на държавите-членки да достигнат целите за повърхностни водни обекти, определени в член 4;

л)

всички изискуеми мерки за предпазване от значителни увреждания, причинени от замърсители от технически инсталации, както и предпазване и/или намаляване въздействието от инцидентни замърсявания, например, в резултат на наводнения, включително посредством системи за откриване или предупреждение за такива събития, включително за инциденти, които не са могли да бъдат предвидени, всички мерки намаляващи риска за водните екосистеми.

4. „Спомагателните“ мерки са предназначените и приложени в допълнение към основните, с цел постигане целите, установени от член 4. Част Б на приложение VI съдържа пълен списък на такива мерки.

Държавите-членки могат да приемат и други допълнителни мерки за да осигурят допълнителна защита или подобрение състоянието на водите от приложното поле на настоящата директива, включително и по прилагането на съответните международни споразумения, посочени в член 1.

5. В случай, че данни от мониторинг или друга информация сочат, че целите, установени по член 4 за даден воден обект не биха могли да бъдат постигнати, държавите-членки трябва да гарантирaт, чe:

—	Се изследват причините за възможен неуспех;

—	Съответните разрешителни, включително предварителните се проверяват и подновяват когато е необходимо;

—	Програмите за мониторинг се обновяват и уточняват, когато и както е необходимо; и

—	Предприемат се допълнителни мерки, когато е необходимо за достигане на целите, включително установяване на по-строги екологични качествени стандарти съгласно процедурите в приложение V.

Когато тези причини са резултат на естествени или форс мажорни обстоятелства, които са извънредни и не биха могли да бъдат предвидени, като силни наводнения и продължителни засушавания, държавите-членки могат да не прилагат на практика допълнителните мерки при спазване на член 4, параграф 6.

6. При прилагането на мерки по параграф 3, държавите-членки предприемат всички необходими стъпки за да не увеличават замърсяването на морските води. Без това да противоречи на съществуващото законодателство, прилагането на мерките по параграф 3 не може по никакъв начин, директно или индиректно, да води до увеличаване замърсяването на повърхностните води. Това изискване не се прилага в случай, че би довело до увеличаване замърсяването на околната среда като цяло.

7. Програмите от мерки се установят най-късно 9 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и всички мерки трябва да са в действие най-късно 12 години след тази дата.

8. Програмите от мерки се преразглеждат и, при необходимост, подновяват най-късно 15 години след влизането в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това. Всички нови или ревизирани мерки, установени при преразглеждането трябва да са в действие до 3 години от установяването им.

Член 12

Въпроси, които не могат да бъдат решени на ниво държави-членки

1. Когато пред държава-членка стои за разрешаване въпрос, който има влияние върху управлението на нейните води, но не може да бъде разрешен от тази държава-членка, тя може да докладва пред Комисията и всяка друга засегната държава-членка и може да направи препоръки за разрешаването му.

2. Комисията отговоря на всички доклади и препоръки от държавите-членки в 6 месечен срок.

Член 13

Планове за управление на речни басейни

1. Държавите-членки осигуряват разработването на планове за управление на речните басейни за всеки район на речен басейн в рамките на нейната територия.

2. Когато определен район на речен басейн е международен и попада изцяло в рамките на Общността, държавите-членки координират изработването на един единствен план за управление на този басейн. Ако такъв не бъде изработен, държавите-членки разработват планове за управление на речен басейн, покриващи поне тези части от международния район на речен басейн, които попадат в тяхната територия, с цел постигането на целите на настоящата директива.

3. В случаите, когато международен район на речен басейн попада извън границите на Общността, държавите-членки полагат всички усилия за изработване на един единствен план за управлението му, а когато това не е възможно, планът трябва да покрива поне частта от международния район на речен басейн, която е на територията на съответната държава-членка.

4. Плановете за управление на речни басейни съдържат информацията описана в приложение VII.

5. Плановете за управление на речни басейни могат да бъдат допълвани от по-детайлизирани програми и планове за управление на подбасейни, сектори, определен проблем или тип води, третиращи определени аспекти на управлението на водите. Прилагането на тези мерки не освобождава държавите-членки от техните задължения, произтичащи от останалите разпоредби на настоящата директива.

6. Плановете за управление на речни басейни трябва да бъдат публикувани най-късно 9 години след влизане в сила на настоящата директива.

7. Плановете за управление на речни басейни се преразглеждат и обновяват най-късно 15 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и на всеки 6 години след това.

Член 14

Информация за обществеността и консултации

1. Държавите-членки окуражават активното участие на всички заинтересовани страни в прилагането на настоящата директива, и особено в изработването, преразглеждането и актуализирането на плановете за управление на речни басейни. Държавите-членки публикуват и предоставят за обсъждане и коментар от обществеността, включително потребителите:

a)	разписание и работна програма за изработването на плана, включително консултациите, които да се проведат, най-късно 3 години преди началото на периода, за който се разработва планът;

б)	преглед на значими проблеми в областта на управление на водите, установени в съответния речен басейн, най-късно 2 години преди началото на периода, за който планът се разработва;

в)	проектни копия на плана за управление на речния басейн, най-късно 1 година преди периода, за който се изработва планът.

При поискване се осигурява достъп до работните документи и информация, използвани за разработването на плана за управление на речния басейн.

2. За целите на активното включване на обществеността и консултациите, държавите-членки предоставят най-малко 6 месеца за писмени коментари по тези документи.

3. Параграфи 1 и 2 се отнасят еквивалентно и за актуализираните планове за управление на речни басейни.

Член 15

Докладване

1. Държавите-членки изпращат копия от плановете за управление на речни басейни и съответните им актуализации на Комисията и всяка друга заинтересована държава-членка в тримесечен срок от публикуването им:

a)	за райони на речни басейни, попадащи изцяло на тяхна територия, всички планове за управление на речни басейни, покриващи националната им територия и публикувани съгласно член 13;

б)	за международни райони на речни басейни, най-малко частта от плана за управление на речния басейн, покриваща територията на държавата-членка.

2. Държавите-членки предоставят обобщени доклади за:

—	анализите, изискуеми по член 5; и

—	програмите за мониторинг по член 8

разработени за целите на първия план за управление на речни басейни, в тримесечен срок от завършването им.

3. В тригодишен срок от публикуването на всеки план за управление на речен басейн или актуализацията по член 13, държавите-членки предоставят междинен доклад за напредъка в прилагането на планираните програми от мерки.

Член 16

Стратегии срещу замърсяването на водите

1. Европейският парламент и Съветът приемат специфични мерки срещу замърсяването на водите с отделни замърсители или групи замърсители, представляващи съществен риск за или посредством водната среда, включително подобни рискове за водите, използвани за черпене на питейна вода. Мерките, предприети спрямо тези замърсители, целят прогресивното им намаляване и, за приоритетните опасни вещества, съгласно член 2, параграф 30, отстраняването – пълно или поетапно на заустванията, емисиите и увредите. Такива мерки биват приемани след предложения, предоставени от Комисията, в съответствие с процедурите, залегнали в Договора.

2. Комисията представя предложение, установяващо списък на приоритетните вещества, избрани измежду представляващите съществен риск за или посредством водната среда. Веществата се приоритизират на основата на риска за или посредством водната среда, определен чрез:

a)	оценка на риска, направена съгласно Регламент (EИО) № 793/93 на Съвета (22), Директива 91/414/EИО на Съвета (23), и Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24); или

б)	планирана оценка, базирана на риска (следвайки методологията на Регламент (EИО) № 793/93) фокусираща изключително върху водната екотоксичност и човешката токсичност посредством водната среда.

Когато това е необходимо за целите на разписанието по параграф 4, веществата ще бъдат приоритизирани на база риска за или посредством водната среда, определен чрез опростената процедура за оценка на риска, основаваща се на научни принципи, като се вземат предвид:

—	доказателствата за природната опасност на съответните вещества и особено водната им екотоксичност и човешката токсичност чрез контактните водни течения; и

—	доказателства от мониторинга за широко разпространено замърсяване на околната среда; и

—	други доказани фактори, които могат да показват възможността за широко разпространено екологично замърсяване, като производството или използваемия обем на съответните вещества, както и моделите за употребата им.

3. Предложението на Комисията ще определя също и приоритетните опасни вещества. В този процес, Комисията ще вземе предвид изборът на съответните вещества, направен в съществуващото законодателство на Общността по въпроса за опасните вещества или съответните международни споразумения.

4. Комисията ще преразгледа приетия списък на приоритетните вещества най-късно 4 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и поне на всеки 4 години след това, като излиза с предложения когато е необходимо.

5. При изготвянето на предложението си, Комисията ще вземе предвид препоръките на Научния комитет по токсичността, екотоксичността и околната среда, държавите-членки, Европейския парламент, Европейската агенция по околна среда, изследователските програми на Общността, международните организации в които Общността е страна, европейските бизнес организации, включително представляващите малки и средни предприятия, европейските екологични организации, както и всяка друга информация по въпроса, която ѝ е предоставена.

6. По отношение приоритетните вещества, Комисията ще предостави предложения за контрол на:

—	Прогресивното намаляване на заустванията, емисиите и увредите от съответните вещества и, особено

—

Пълното или поетапно преустановяване на заустванията, емисиите и увредите от веществата, съгласно параграф 3, както и разписание за това. Разписанието не трябва да е за период, по-дълъг от 20 години след приемането на тези предложения от Европейския парламент и Съвета, в съответствие с разпоредбите на настоящия член.

В този процес, трябва да се определи подходящото ценово-ефективно и пропорционално ниво и контрол над комбинациите от производство и преработка за точкови и дифузни източници, както и да се вземе пред вид нивото на унифицирани норми за допустими емисии за преработка в цялата Общност. Където е необходимо може да се предприемат действия на Общностно ниво за контролиране на преработката, установени на база отделни сектори. Когато контролът над продуктите включва преглед на съответните разрешителни, издавани по Директива 91/414/EИО и Директива 98/8/EО, той се провежда в съответствие с разпоредбите на тези директиви. Всяко предложение за контрол определя условията за преразглеждане, актуализиране и оценка на ефективността им.

7. Комисията ще предостави предложения за качествени стандарти, приложими към концентрациите на приоритетни вещества в повърхностните води, седимента или живата част на екосистемата.

8. Комисията ще предостави предложения в съответствие с параграфи 6 и 7, и най-малко за контрола на емисиите за точкови източници и екологичните качествени стандарти в срок от 2 години от включването на съответните вещества в списъка на приоритетните вещества За вещества, включени в списъка на приоритетните вещества и при отсъствие на споразумение на общностно ниво, най-късно 6 години след влизането на настоящата директива в сила, държавите-членки ще установят екологични качествени стандарти за тези вещества по отношение всички повърхностни води, засегнати от заустванията на такива вещества, както и контрол над принципните източници на такива зауствания, основаващи се, между другото, на разглеждането на техническите възможности за намаляване. За веществата, включени в последствие в списъка на приоритетни вещества, при отсъствие на общностно споразумение, държавите-членки ще предприемат такива действия 5 години след датата на включване в списъка.

9. Комисията може да изготви стратегии срещу замърсяването на водите с всякакви други замърсители или групи замърсители, включително всяко замърсяване, възникнало вследствие инциденти.

10. При изготвяне на предложенията си по параграфи 6 и 7, Комисията ще преразгледа и всички директиви, описани в приложение IX. Тя ще предложи, в срока по параграф 8, преразглеждане на контрола от приложение IX за всички вещества, включени в списъка на приоритетни вещества, както и съответните мерки, включително възможна отмяна на контрола по приложение IX за всички останали вещества.

Контролът по приложение IX, за който е предложено преразглеждане, ще бъде отменен от датата на влизане в сила на преразглеждането.

11. Списъкът на приоритетни вещества, споменат в параграфи 2 и 3 и предложен от Комисията, при приемането му от Европейския парламент и Съвета ще стане приложение X на настоящата директива. Преразглеждането му по параграф 4 ще следва същата процедура.

Член 17

Стратегии за предпазване и контрол на замърсяването на подземните води

1. Европейският парламент и Съветът приемат специфични мерки за опазване и контрол над замърсяването на подземните води. Тези мерки целят достигането на целите за добро химично състояние на подземните води, в съответствие с член 4, параграф 1, буква б)и биват приемани в следствие предложения, представени в двугодишен срок от влизането в сила на настоящата директива от Комисията, в съответствие с процедурата, установена в Договора.

2. При предлагането на мерките, Комисията взима предвид анализа, проведен по член 5 и приложение II. Мерките могат да бъдат предложени и в по-ранен срок, ако има налични данни и трябва да включват:

a)	Критерии за оценка на доброто химично състояние на подземните води, в съответствие с приложение II.2.2 и приложение V 2.3.2 и 2.4.5;

б)	Критерии за определяне на значителните и устойчиви възходящи тенденции, както и за избор на началните точки за тяхното обръщане, които да се използват в съответствие с приложение V 2.4.4.

3. Мерките, произтичащи от прилагането на параграф 1 се включат в програмите от мерки, изискуеми по член 11.

4. При отсъствие на критерии по параграф 2 на общностно ниво, държавите-членки ще установят такива най-късно 5 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

5. При отсъствие на критерии по параграф 4 на национално ниво, обръщането на тенденциите трябва да стане от начална точка максимум 75 % от нивото на качествените стандарти, установени в съществуващото законодателство на Общността, приложимо за подземните води.

Член 18

Доклад на Комисията

1. Комисията публикува доклад за прилагането на настоящата директива най-късно 12 години след датата на влизане в сила на директивата и на всеки шест години след това, като го предоставя на Европейския парламент и Съвета.

2. Докладът включва:

a)	преглед на напредъка в прилагането на директивата;

б)	преглед на състоянието на повърхностните и подземни води на Общността, извършен при координация с Европейската агенция по околна среда;

в)	проучване на плановете за управление на речни басейни, предоставени в съответствие с член 15, включващо предложения за тяхното подобрение;

г)	обобщение на отговорите на всички доклади или препоръки към Комисията, направени от държавите-членки съгласно член 12;

д)	обобщение на всички предложения, мерки за контрол и стратегии, разработени съобразно член 16;

е)	обобщение на отговорите на коментарите, направени от Европейския парламент и Съвета по предишни доклади за прилагането.

3. Комисията публикува също и доклад за напредъка в прилагането, основан на обобщените доклади на държавите-членки, предоставени съгласно член 15, параграф 2, и го предоставя на Европейския парламент и държавите-членки, най-късно 2 години след сроковете по членове 5 и 8.

4. В тригодишен срок от публикуването на всеки доклад по параграф 1, Комисията публикува междинен доклад относно прогреса пpи прилагането на базата на междинните доклади на държавите-членки, както е посочено в член 15, параграф 3. Тази публикация се предоставя на Европейския парламент и на Съвета.

5. При необходимост и в съотвествие с цикъла на докладване, Комисията свиква конференция на заинтересованите страни по политиката на Общността в областта на водите, с цел коментари по докладите за прилагане на Комисията и обмяна на опит.

Участниците включват представители на компетентните органи, Европейския парламент, НПО, социални и икономически партньори, органи на потребителите, академични и други експерти.

Член 19

Планове за бъдещи мерки на Общността

1. Веднъж годишно, Комисията предоставя на комитета по член 21 с цел информация, план за мерките, влияещи върху законодателството в областта на водите, който смята да предложи в най-близко бъдеще, включващ всички произтекли от предложенията мерки за контрол и стратегии, разработени по член 16. Комисията ще направи първото представяне на такъв план най-късно 2 години след датата на влизане в сила на настоящата директива.

2. Комисията ще преразгледа настоящата директива най-късно 19 години след датата на влизането ѝ в сила и ще предложи необходимите изменения в нея.

Член 20

Технически адаптации на директивата

1. Приложения I, III и раздел 1.3.6 на приложение V могат да бъдат адаптирани към научния и технически прогрес в съответствие с процедурите по член 21, като се вземе предвид периодът за преразглеждане и актуализиране на плановете за управление на речни басейни съгласно член 13. Когато е необходимо, Комисията може да приеме ръководство за прилагането на приложения II и V в съответствие с процедурите по член 21.

2. За целите на предаването и обработката на данните, включително статистическите и картографски данни, техническите формати за целите на параграф 1 могат да бъдат одобрени в съответствие с процедурите на член 21.

Член 21

Регулаторен комитет

1. Комисията бива подпомагана от комитет (нaричан по-долу „Комитетът“).

2. Когато се прави позоваване към настоящия член, членове 5 и 7 на Решение 1999/468/ЕО се прилагат в съответствие с разпоредбите на член 8 от него.

Периодът по член 5, параграф 6 на Решение 1999/468/ЕО се установява на 3 месеца.

3. Комитетът приема свой прощедурен правилник.

Член 22

Отмяна и преходни разпоредби

1. В седемгодишен срок от датата на влизане в сила на настоящата директива, ще бъдат отменени:

—	Директива 75/440/ЕИО от 16 юни 1975 г. относно качеството на повърхностните води, предназначени за водочерпене на питейна вода от държавите-членки (25),

—	Решение 77/795/ЕИО на Съвета от 12 декември 1977 г. за установяване на обща процедура за обмен на информация за качеството на повърхностните пресни води в Общността (26),

—	Директива 79/869/ЕИО на Съвета от 9 октомври 1979 г. относно методите за измерване и честотите на пробовземане и анализ на повърхностните води, предназначени за водочерпене на питейна вода от държавите-членки (27).

2. В тринадесетгтодишен период от датата на влизане в сила на настоящата директива, ще бъдат отменени:

—	Директива 78/659/ЕИО на Съвета от 18 юли 1978 г. относно качеството на пресните води, нуждаещи се от опазване или подобряване с цел поддръжка живота на рибите (28),

—	Директива 79/923/ЕИО на Съвета от 30 октомври 1979 за качеството на водите за развъждане на черупчести мекотели (29),

—	Директива 80/68/ЕИО на Съвета от 17 декември 1979 за опазването на подземните води от замърсяване с някои опасни вещества,

—	Директива 76/464/ЕИО, с изключение на член 6, който ще бъде отменен ефективно от влизането на настоящата директива в сила.

3. Следните преходни разпоредби се прилагат за Директива 76/464/ЕИО:

a)	списъкът на опасните вещества, приет съгласно член 16 на настоящата директива ще замени списъка на приоритетните вещества от съобщението на Комисията към Съвета от 22 юни 1982;

б)	за целите на член 7 от Директива 76/464/ЕИО, държавите-членки могат да прилагат принципите за определяне проблемите по замърсяването и веществата, които ги предизвикват, установявайки качествени стандарти и приемайки мерките, установени в настоящата директива.

4. Екологичните цели по член 4 и екологичните качествени стандарти, установени в приложение IX и в съответствие с член 16, параграф 7, както и от държавите-членки съгласно приложение V за веществата, невключени в списъка на приоритетните вещества, за които не са установени общностни стандарти, се разглеждат като екологични качествени стандарти за целите на точка 7 от член 2 и член 10 на Директива 96/61/ЕО.

5. Когато вещество от списъка на приоритетните вещества, приет по член 16 не е включено в приложение VIII към настоящата директива или приложение III към Директива 96/61/ЕО, то се добавя там.

6. Екологичните цели, установени за повърхностни водни обекти в първия план за управление на речни басейни като минимум, стават ефективни качествени стандарти, поне толкова строги, колкото изискуемите за прилагането на Директива 76/464/ЕИО.

Член 23

Санкции

Държавите-членки определят санкции, приложими към нарушенията на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива. Така определените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Член 24

Изпълнение

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими за да се съобразят с настоящата директива преди 22 декември 2003 г. Те своевременно информират Комисията за това.

Когато държавите-членки приемат тези мерки, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на пoзоваване се определят от държавите-членки.

Член 25

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 26

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 23 октомври 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

J. GLAVANY

ОВ С 16, 20.1.1998 г., стр. 14, и

ОВ С 108,7.4.1998 г., стр. 94.

(2) ОВ C 355, 21.11.1997, стр. 83.

(3) ОВ C 180, 11.6.1998, стр. 38.

(4) Становище на Европейския парламент от 11 февруари 1999 г. (ОВ C 150, 28.5.1999 г., стр. 419), потвърдено на 16 септември 1999 г., и Обща позиция на Съвета от 22 октомври 1999 г.(ОВ C 343, 30.11.1999 г., стр. 1). Решение на Европейския парламент от 7 септември 2000 г. и Рещение на Съвета от 14 септември 2000 г.

(5) ОВ С 209, 9.8.1988 г., стр. 3.

(6) ОВ C 59, 6.3.1992 г., стр. 2.

(7) ОВ C 49, 28.2.1995 г., стр. 1.

(8) ОВ L 20, 26.1.1980 г., стр. 43. Директива, изменена с Директива 91/692/EИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

(9) ОВ C 355, 25.11.1996 г., стр. 1.

(10) ОВ C 281, 26.9.1996 г., стр. 3.

(11) ОВ L 73, 16.3.1994 г., стр. 19.

(12) ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 1.

(13) ОВ L 240, 19.9.1977 г., стр 1.

(14) ОВ L 67, 12.3.1983 г., стр 1.

(15) ОВ L 186, 5.8.1995 г., стр. 42.

(16) ОВ L 229, 30.8.1980 г., стр. 11. Директива, последно изменена с Директива 98/83/EО (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

(17) ОВ C 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

(18) ОВ L 129, 18.5.1976 г., стр. 23. Директива, последно изменена с Директива 91/692/EИО (ОВ L 377,31.12.1991 г., стр. 48).

(19) ОВ L 257, 10.10.1996, стр. 26.

(20) ОВ L 135, 30.5.1991, стр. 40, Директива, изменена с Директива 98/15/ЕО на Комисията (ОВ L 67, 7.3.1998, стр. 29).

(21) ОВ L 375, 31.12.1991, стр. 1.

(22) ОВ L 84, 5.4.1993 г., стр. 1.

(23) ОВ L 230, 19.8.1991 г., стр. 1 Директива, последно изменена с Директива 98/47/ЕО (ОВ L 191, 7.7.1998, стр. 50).

(24) ОВ L 123, 24.4.1998, стр. 1.

(25) ОВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Директива 91/692/ЕИО.

(26) ОВ L 334, 24.12.1977 г., стр. 29. Решение, последно изменено с Акта за присъединяване от 1994 г.

(27) ОВ L 271, 29.10.1979 г., стр. 44. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(28) ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(29) ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47. Директива, изменена с Директива 91/692/ЕИО.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ИНФОРМАЦИЯ, ИЗИСКВАНА ЗА СПИСЪКА НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ

Както се изисква от член 3, параграф 8, държавите-членки предоставят следната информация за всички компетентни органи в рамките на всеки район на речен басейн, както и за частите от всички международни райони на речни басейни, попадащи на тяхна територия.

i)	Име и адрес на компетентния орган — официалното име и адрес на органа, определен съгласно член 3. параграф 2.

ii)

Географско покритие на района на речния басейн — имената на основните реки в района на речния басейн заедно с подробно описание на границите на района на речния басейн. Тази информация трябва да е на разположение, доколкото е възможно, за включване в Географската информационна система (GIS) и/или Географската информационна система на Комисията (GISCO).

iii)	Правен статут на компетентния орган – описание на правния статут на компетентния орган и, при необходимост, описание или копие от устава му, учредителния договор или съответния еквивалентен правен акт.

iv)	Отговорности — описание на правните и административни отговорности на всеки компетентен орган и ролята му в рамките на всеки район на речен басейн.

v)	Членство — когато компетентният орган е координиращо тяло за други компетентни органи, се изисква списък на тези органи заедно с обобщение на институционалните взаимоотношения установени по координацията между тях.

vi)	Международни отношения — когато район на речен басейн покрива територия на повече от една държава-членка, се изисква обобщение на международните отношения, установени за осигуряване на координация.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

1. ПОВЪРХНОСТНИ ВОДИ

1.1. Характеризиране на повърхностен тип водни обекти

Държавите-членки ще определят местонахождението и границите на повърхностните водни обекти и ще проведат първоначалната характеризиране на всички такива обекти в съответствие със следната методология. За целите на първоначалното характеризиране, държавите-членки могат да групират повърхностните водни обекти в общи групи.

i)	повърхностните водни обекти в района на речния басейн се определят като попадащи в някоя от следните категории води — реки, езера, преходни води или крайбрежни води, или като изкуствени повърхностни водни обекти или силно модифицирани такива;

ii)	за всяка категория повърхностни води се определят съответните повърхностни водни обекти, в зависимост от типа им, за целия район на речния басейн. Типовете се определят посредством използването на „система A“ или „система B“, описани в раздел 1.2;

iii)

ако е избрана за ползване система A, повърхностните водни обекти в рамките на района на речен басейн се определят по съответни екорегиони, в съответствие с географските области, определени в раздел 1.2 и показани на съответната карта от приложение XI. Водните обекти в рамките на всеки екорегион трябва след това да бъдат разделени по типове повърхностни водни обекти, в зависимост от описанието в таблиците за система A;

iv)

ако е избрана за ползване система B, държавите-членки трябва да постигнат поне същата степен на разделение, както при система А. Следователно, повърхностните водни обекти в рамките на района на речния басейн се раздеят по типове, използвайки обема на задължителните описания и такива избираеми описания или комбинации от тях, каквито се изискват за определянето на специфични биологични условия за надеждното разделяне на съответния вид;

v)	за изкуствени или силно модифицирани повърхностни водни обекти разделянето се предприема в съответствие с описанията за тази категория повърхностни води, която отговаря най-пълно на разглеждания силно модифициран или изкуствен воден обект;

vi)	държавите-членки ще предоставят на Комисията карта или карти (в GIS формат) на географското положение и типовете, съобразно степента на разделение, изискуема по система A.

1.2. Екорегиони и типове повърхностни водни обекти

1.2.1. Реки

Система A

Фиксирана типология

Описания

Екорегион

Екорегиони, показани в карта A на приложение XI

Тип

Височинна типология

високи > 800 м

средно високи 200 до 800 м

равнинни < 200 м

Типология на размера, основана на района на водосбора

малък 10 - 100 км2

среден > 100 до 1 000 км2

голям > 1 000 до 10 000 км2

много голям > 10 000 км2

Геология

варовикови

силикатни

органични

Система Б

Алтернативна характеристика

Физични и химични фактори, определящи характеристиките на реката или част от нея и, съответно, структурата и състава на биологичните популации

Задължителни фактори

височина

ширина

дължина

геология

размер

Избираеми фактори

разстояние от източника

енергия на потока (функция от потока и наклона)

средна ширина на водата

средна дълбочина на водата

среден наклон на водата

форма на основното речно корито

категория на речното заустване (поток)

форма на равнината

транспорт на твърди материали

киселинно неутрализиращ капацитет

среден състав на субстратите

хлор

граници на температурата на въздуха

средна температура на въздуха

валежи

1.2.2. Езера

Система A

Фиксирана типология

Описания

Екорегион

Екорегиони, показани на карта A от приложение XI

Тип

Височинна типология

високи: > 800 м

средно високи: 200 до 800 м

равнинни: < 200 м

Дълбочинна типология, базирана на средна дълбочина

< 3 м,

3 м до 15 м,

> 15 м

Типология на размера, базирана на повърхността

0,5 до 1 км2

1 до 10 км2

10 до 100 км2

> 100 км2

Геология

варовикови

силикатни

органични

Система Б

Алтернативна характеристика

Физични и химични фактори, определящи характеристиките на езерото и, съответно, структурата и състава на биологичната популация

Задължителни фактори

ширина

височина

дължина

дълбочина

геология

размер

Избираеми фактори

Средна дълбочина на водата

Форма на езерото

Време на обитаване

Средна температура на въздуха

Граници на температурата на въздуха

Смесителни характеристики (слабо-, средно- и силно-смесителни)

Киселинно неутрализиращ капацитет

Фоново хранително състояние

Среден състав на субстратите

Колебания в нивото на водата

1.2.3. Преходни води

Система A

Фиксирана типология

Описания

Екорегион

На карта Б от приложение XI са определени следните:

Балтийско море

Баренцово море

Норвежко море

Северно море

Северен атлантически океан

Средиземно море

Тип

Базиран на средно-годишна соленост

< 0,5 %: пресни води

0,5 до < 5 %: олигосолени

5 до < 18 %: мезосолени

18 до < 30 %: полисолени

30 до < 40 %: еусолени

Базиран на средните граници на заливаемата част от прилива

< 2 м: микрозаливаеми

2 до 4 м: мезозаливаеми

> 4 м: макрозаливаеми

Система Б

Алтернативна характеристика

Физични и химични фактори, определящи характеристиките на преходните води и, съответно, структурата и състава на биологичната популация

Задължителни фактори

ширина

дължина

граници на прилива и отлива

соленост

Избираеми фактори

дълбочина

скорост

вълни

време на обитаване

средна температура на водата

смесителни характеристики

мътност

среден състав на субстратите

форма

граници на температурата на водата

1.2.4. Крайбрежни води

Система A

Фиксирана типология

Описания

Екорегиони

На карта Б от приложение XI са определени следните:

Балтийско море

Баренцово море

Норвежко море

Северно море

Северен атлантически океан

Средиземно море

Тип

Базиран на средно-годишната соленост

< 0,5 %: пресни води

0,5 до < 5 %: олигосолени

5 до < 18 %: мезосолени

18 до < 30 %: полисолени

30 до < 40 %: еусолени

Базиран на средната дълбочина

плитки води: < 30 м,

средни: (30 до 200 м),

дълбоки: > 200 м

Система Б

Алтернативна характеристика

Физични и химични фактори, определящи характеристиките на крайбрежните води и, съответно, структурата и състава на биологичната популация

Задължителни фактори

ширина

дължина

граници на прилива и отлива

соленост

Избираеми фактори

скорост

вълни

средна температура на водата

смесителни характеристики

мътност

време на задържане (за затворени заливи)

среден състав на субстратите

граници на температурата на водата

1.3. Установяване на специфични условия за типовете повърхностни водни обекти

За всеки тип повърхностен воден обект, характеризиран в съответствие с раздел 1.1 се установяват специфични (за съответния тип) хидроморфологични и физикохимични условия, които да представят нивото на хидроморфологичните и физикохимични качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V. Специфичните за съответния тип биологични условия се установяват, представяйки нивото на биологичните качествени елементи, определени в раздел 1.1 от приложение V за съответния тип повърхностен воден обект при добро екологично състояние, както това е определено в съответната таблица на раздел 1.2 от приложение V.

ii)

При прилагането на процедурите, определени в този раздел за силно модифицирани или изкуствени повърхностни водни обекти, препоръките за добро екологично състояние се разбират като препоръки за максимален екологичен потенциал, както е определено в таблица 1.2.5 от приложение V. Нивата за максимален екологичен потенциал на водните обекти се преразглеждат на всеки 6 години.

iii)

Специфичните за съответния тип условия за целите на i) и ii), както и специфичните препоръчителни биологични условия могат да бъдат или пространствено, или моделно базирани, а могат и да се различават като използват комбинация от тези методи. Когато не е възможно да се използват тези методи, държавите-членки могат да използват експертна оценка за установяването на такива условия. При определянето на доброто екологично състояние в съответствие с концентрациите на специфични синтетични замърсители, ограниченията на нормите са тези, които могат да бъдат достигнати в съответствие с наличните технологии по времето, когато трябва да бъдат установени специфичните за типа условия.

iv)

За пространствено базираните специфични за типа препоръчителни биологични условия, държавите-членки ще разработят мрежа за всеки тип повърхностен воден обект. Мрежата ще съдържа достатъчен брой обекти с добро състояние за осигуряване достатъчно ниво на надеждността на обема на препоръчителните условия, при дадена променливост в обема на качествените елементи, отговарящи на доброто екологично състояние за този тип повърхностен воден обект и техниките на моделиране, които следва да бъдат приложени съгласно v).

Специфичните за типа препоръчителни биологични условия, базирани на моделирането, могат да се различават от останалите, използвайки или метода на модели за предсказване, или метода на отхвърлянето. Методите трябва да използват исторически, палеологични и други налични данни и да осигуряват достатъчно ниво на надеждност на обема на препоръчителните условия, доказващо че така определените условия са достатъчни и валидни за всеки тип повърхностен воден обект.

vi)

Когато поради високата степен на естествена променливост на елементите в следствие не само на сезонните промени, не е възможно да се установят надеждни специфични за типа препоръчителни условия за качествените елементи на типовете повърхностни водни обекти, елемента може да бъде изключен от оценката на екологичното състояние за този тип повърхностен воден обект. При това условие, държавите-членки заявяват причините за изключването в плана за управление на речния басейн.

1.4. Определяне на товарите

Държавите-членки ще събират и поддържат информация за типа и големината на значимите антропогенни товари, на които повърхностните водни обекти във всеки район на речен басейн са подложени и особено:

Определяне и изчисление на значими замърсявания от точкови източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопански и други инсталации и дейности, базирано, между другото, на информацията, събирана съгласно:

i)	членове 15 и 17 от Директива 91/271/ЕИО,

ii)	членове 9 и 15 от Директива 96/61/ЕО, (1)

както и за целите на първоначалния план за управление на речни басейни:

iii)	член 11 от Директива 76/464/ЕИО, и

iv)	Директиви 75/440/ЕО, 76/160/ЕИО (2), 78/659/ЕИО и 79/923/ЕИО (3),

определяне и изчисление на значими замърсявания от дифузни източници, особено с веществата, описани в приложение VIII, от градски, промишлени, селскостопаски и други инсталации и дейности; основаващо се, между другото, на информацията, събирана съгласно

i)	членове 3, 5 и 6 от Директива 91/676/ЕИО (4),

ii)	членове 7 и 17 от Директива 91/414/ЕИО,

iii)	Директива 98/8/ЕО,

както и за целите на първия план за управление на речни басейни:

iv)	Директиви 75/440/ЕИО, 76/160/ЕИО, 76/464/ЕИО, 78/659/ЕИО и 79/923/ЕИО,

изчисление и определяне на значимите водочерпения за градски, промишлени, селскостопански и други нужди, включително сезонни промени и общо годишно търсене, както и загуби по разпределителната система,

изчисление и определяне на въздействието от значимо регулиране на водния поток, включително прехвърляне и прекъсване на води, както и на характеристиките на целия поток и водните баланси,

определяне на значими морфологични промени във водните обекти,

изчисление и определяне на други значими антропогенни въздействия върху състоянието на повърхностните води, и

изчисление на моделите на използване на земята, включително определяне на главните градски, промишлени и селскостопански райони и, където е необходимо, рибарници и гори.

1.5. Оценка на въздействието

Държавите-членки ще проведат оценка на податливостта на състоянието на повърхностните водни обекти към определените по-горе товари.

Държавите-членки ще използват информацията, събрана по начините, описани по-горе, както и всяка друга подходяща информация, включително съществуващи данни от мониторинг на околната среда, за провеждането на оценка на възможността повърхностните водни обекти в рамките на определен район на речен басейн да не постигнат екологичните качествени цели, установени с член 4. За улеснение на тази дейност, държавите-членки могат да използват техники на моделиране при провеждане на оценката.

За обектите, определени като рискови при постигане на екологичните качествени цели трябва да се проведе по-нататъшно характеризиране за оптимизиране както на програмите за мониторинг, изискуеми по член 8, така и програмите от мерки, изискуеми по член 11.

2. ПОДЗЕМНИ ВОДИ

2.1. Първоначално характеризиране

Държавите-членки ще проведат първоначално характеризиране на всички подземни водни обекти за да оценят ползването им, както и до каква степен съществува риск да не постигнат целите за всеки подземен воден обект по член 4. За целите на тази първоначално характеризиране, държавите-членки могат да групират подземните водни обекти заедно. Този анализ може да включва съществуващи хидроложки, геоложки и педоложки данни, както и данни за използването на земята, заустванията, водочерпенето и всякакви други, които са в състояние да дадат информация за:

—	местонахождението и границите на подземния воден обект или обекти,

—

товарите, на които е подложен подземният воден обект или обекти, включително:

—	дифузни източници на замърсяване

—	точкови източници на замърсяване

—	водочерпене

—	изкуствено презареждане,

—	общия характер на пласта над водосбора, от който подземният воден обект се презарежда,

—	подземните водни обекти, от които съществуват пряко зависими повърхностни водни екосистеми или земни екосистеми.

2.2. По-нататъшно характеризиране

След първоначалната характеризация, държавите-членки трябва да проведат последваща такава за тези подземни водни обекти или групи от обекти, за които се счита че са рискови по отношение достигането на целите, с цел установяване на по-прецизна оценка на значимостта на този риск, както и за определяне на мерките, изискуеми по член 11. За да постигне горните цели, това характеризиране трябва да включва съответната информация за влиянието на човешката дейност и, където е възможно за:

—	геоложките характеристики на подземния воден обект, включително обхвата и типа на геоложките единици,

—	хидрогеоложките характеристики на подземния воден обект, включително хидравличната проводимост, порьозността и ограничеността,

—	характеристиките на повърхностните отлагания и почви във водосбора, от които подземният воден обект се зарежда, включително дебелина, порьозност, хидравлична проводимост, както и абсорбиращите качества на отлаганията и почвите,

—	характеристики на стратификацията на водата в подземния воден обект,

—	инвентаризация на свързаните повърхностни системи, включително земни екосистеми и повърхностни водни обекти, с които подземния воден обект е динамично свързан,

—	изчисления на посоките и степента на обмен на води между подземния воден обект и свързаните повърхностни системи, и

—	достатъчно данни за изчисляване на дългосрочната годишна средна степен на пълно презареждане.

—	характеризиране на химичния състав на подземните води, включително спесификация на приносите от човешка дейност. За характеризирането на подземните води, държавите-членки могат да използват типологии при установяването на естествени фонови нива за тези подземни водни обекти.

2.3. Преглед на влиянието от човешка дейност върху подземните води

За подземните водни обекти, пресичащи границите между две или повече държави-членки, или определени при първоначалното характеризиране, предприето в съответствие с раздел 2.1 като рискови по отношение достигането на целите по член 4, когато е възможно следва да бъде събрана и поддържана следната информация за всеки обект:

местонахождението на точките, използвани за водочерпене от подземния воден обект, с изключение на:

—	точките за водочерпене, осигуряващи по-малко от средно 10 м3 дневно, или,

—	точките за водочерпене за човешка консумация, осигуряващи по-малко от средно 10 м3 дневно или обслужващи по-малко от 50 души,

б)	средно годишните нива на водочерпене от тези точки,

в)	химически състав на черпената вода от подземния воден обект,

г)	местонахождение на точките от подземния воден обект, в които пряко се зауства вода,

д)	нивата на заустванията в тези точки,

е)	химически състав на заустванията в подземния воден обект, и

ж)

използването на земята във водосбора или водосборите, от които подземният воден обект се презарежда, включително въвода на замърсители и антропогенни промени в характеристиките на презареждане, като дъждовни води или изливи поради уплътняване на земята, изкуствено презареждане, завиряване или дрениране.

2.4. Преглед на влиянието на промените в нивата на подземните води

Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, включително като резултат от разглеждането на ефекта от състоянието на водите върху:

i)	повърхностните води и свързаните земни екосистеми;

ii)	регулирането на водите, предпазването от наводнения и земния дренаж;

iii)	човешкото развитие.

2.5. Преглед на влиянието на замърсяването върху качеството на подземните води

Държавите-членки определят и подземните водни обекти, за които следва да се установят по-ниски цели по член 4, параграф 5, където в резултат на въздействието на човешката дейност, както е определено в съответствие с член 5, параграф 1, подземният воден обект е толкова замърсен, че постигането на добро химическо състояние на подземните води не е възможно или е непропорционално скъпо.

(1) ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40. Директива, последно изменена с Директива 98/15/ЕО (ОВ L 67, 7.3.1998 г., стр. 29).

(2) ОВ L 31, 5.2.1976 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 1994 г.

(3) ОВ L 281, 10.11.1979 г., стр. 47. Директива, изменена с Директива 91/692/EИО (ОВ L 377, 31.12.1991 г., стр. 48).

(4) ОВ L 375, 31.12.1991 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ

Икономическият анализ съдържа достатъчно информация в необходимите детайли (вземайки предвид разходите, свързани със събирането на съответната информация), за да:

бъдат направени съответните пресмятания, необходими за възприемането на принципа за възстановяване разходите за водни услуги по член 9, както и за дългосрочните прогнози за търсене и предлагане на вода в района на речния басейн и, когато е необходимо:

—	пресмятане на обема, цените и разходите, свързани с водните услуги, и

—	пресмятане на съответните инвестиции, включително прогнози за такива инвестиции;

б)	бъдат направени преценки за най-ефективната комбинация от мерки за водоползване, които да се включат в програмите от мерки по член 11, основаващи се на изчислението на потенциалните разходи за такива мерки.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

1. Регистърът на защитените територии, изискуем по член 6 включва следните типове защитени територии:

i)	териториите, определени за водочерпене за човешка консумация по член 7;

ii)	териториите, определени за такива с цел опазване на икономически значими водни видове;

iii)	водни обекти, определени като води за рекреация, включително определените като зони за къпане съгласно Директива 76/160/ЕИО;

iv)	хранително-чувствителни зони, включително зоните, определени като чувствителни съгласно Директива 91/676/ЕИО и зоните, определени като чувствителни съгласно Директива 91/271/ЕИО; и

v)	зони, определени като чувствителни с цел опазване на местообитания от видове, при които поддръжката или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за опазването им, включително съответните обекти по „Натура 2000“, определени съгласно Директива 92/43/ЕИО (1) и Директива 79/409/ЕИО (2).

2. Обобщението на регистъра, изискуемо като неразделна част от плана за управление на речен басейн включва карти, показващи местонахождението на всяка защитена територия и описание на общностното, национално и местно законодателство, по което те са определени като такива.

(1) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7. Директива, последно изменена с Директива 97/62/EО (ОВ L 305, 8.11.1997 г., стр. 42).

(2) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 97/49/ЕО (ОВ L 223, 13.8.1997 г., стр. 9).

ПРИЛОЖЕНИЕ V

1.	СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

1.1.	Качествени елементи за класификация на екологичното състояние

1.1.1.

Реки

1.1.2.

Езера

1.1.3.

Преходни води

1.1.4.

Крайбрежни води

1.1.5.

Изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни обекти

1.2.	Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние

1.2.1.

Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на реките

1.2.2.

Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на езерата

1.2.3.

Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на преходните води

1.2.4.

Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на крайбрежните води

1.2.5.

Определения за максимален, добър и среден екологичен потенциал за силно модифицираните или изкуствени водни обекти

1.2.6.

Процедура за установяване на химични качествени стандарти от държавите-членки

1.3.	Мониторинг на екологичното състояние и химичното състояние на повърхностните води

1.3.1.

Описание на наблюдаващия мониторинг

1.3.2.

Описание на оперативния мониторинг

1.3.3.

Описание на проучвателния мониторинг

1.3.4.

Честоти на мониторинга

1.3.5.

Допълнителни изисквания за мониторинг на защитени територии

1.3.6.

Стандарти за мониторинг на качествените елементи

1.4.	Класификация и представяне на екологичното състояние

1.4.1.

Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг

1.4.2.

Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на екологичното състояние и екологичния потенциал

1.4.3.

Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на химичното състояние

2.	ПОДЗЕМНИ ВОДИ

2.1.	Количествено състояние на подземните води

2.1.1.

Параметри за класификация на количественото състояние

2.1.2.

Определение за количествено състояние

2.2.	Мониторинг на количественото състояние на подземните води

2.2.1.

Мрежа за мониторинг на нивото на подземните води

2.2.2.

Гъстота на пунктовете за мониторинг

2.2.3.

Честота на мониторинга

2.2.4.

Интерпретиране и представяне на количественото състояние на подземните води

2.3.	Химично състояние на подземните води

2.3.1.

Параметри за определяне химичното състояние на подземните води

2.3.2.

Определение за добро химично състояние на подземните води

2.4.	Мониторинг на химичното състояние на подземните води

2.4.1.

Мрежа за мониторинг на подземните води

2.4.2.

Наблюдаващ мониторинг

2.4.3.

Оперативен мониторинг

2.4.4.

Определяне на тенденциите при замърсителите

2.4.5.

Интерпретиране и представяне на химичното състояние на подземните води

2.5.	Представяне състоянието на подземните води

1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОВЪРХНОСТНИТЕ ВОДИ

1.1. Качествени елементи за класификация на екологичното състояние

1.1.1. Реки

Биологични елементи

Състав и изобилие на водната флора

Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна

Състав, изобилие и възрастова структура на рибна фауна

Хидроморфологични елементи, поддържащи биологичните

Хидроложки режим

Количество и динамика на водния поток

Връзка с подземни водни обекти

Продължителност на реката

Морфологични условия

Дълбочина и разлики в ширината на реката

Структура и субстрати на речното легло

Структура на крайречната зона

Химични и физикохимични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Общи

Температурни условия

Условия на окисляемост

Соленост

Киселинно състояние

Хранителни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с всички приоритетни вещества, определени като зауствани във водния обект

Замърсяване с други вещества, определени като зауствани в значителни количества във водния обект

1.1.2. Езера

Биологични елементи

Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона

Състав и изобилие на друга водна флора

Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна

Състав, изобилие и възрастова структура на рибната фауна

Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Хидроложки режим

Количество и динамика на водния поток

Режим на обитаване

Връзка с подземни водни обекти

Морфологични условия

Вариации в дълбочините на езерото

Количество, структура и субстрати на езерното легло

Структура на езерния бряг

Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Общи

Прозрачност

Термални условия

Условия на окисляемост

Соленост

Киселинно състояние

Хранителни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с всякакви приоритетни вещества, определени като зауствани във водния обект

Замърсяване с други вещества, определени като зауствани в значителни количества във водния обект

1.1.3. Преходни води

Биологични елементи

Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона

Състав и изобилие на друга водна флора

Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна

Състав и изобилие на рибната фауна

Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Морфологични условия

Разлики в дълбочината,

Количество, структура и субстрати на леглото

Структура на заливаемата зона

Приливен режим на заливаемост

Поток на пресните води

Вълна

Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Общи

Прозрачност

Термални условия

Условия на окисляемост

Соленост

Хранителни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с всички приоритетни вещества, определени като зауствани във водния обект

Замърсяване с други вещества, определени като зауствани в значителни количества във водния обект

1.1.4. Крайбрежни води

Биологични елементи

Състав, изобилие и биомаса на фитопланктона

Състав и изобилие на друга водна флора

Състав и изобилие на бентосна безгръбначна фауна

Хидроморфологични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Морфологични условия

Разлики в дълбочината

Структура и субстрати на крайбрежното легло

Структура на заливаемата зона

Приливен режим на заливаемост

Посока на доминантните потоци

Вълна

Химични и физико-химични елементи, подпомагащи биологичните елементи

Общи

Прозрачност

Термални условия

Условия на окисляемост

Соленост

Хранителни условия

Специфични замърсители

Замърсяване с всички приоритетни вещества, определени като зауствани във водния обект

Замърсяване с други вещества, определени като зауствани в значителни количества във водния обект

1.1.5. Изкуствени и силно модифицирани повърхностни водни обекти

Качествените елементи, прилагани към изкуствените и силно модифицирани повърхностни водни обекти трябва да са същите като прилаганите към която и да е от четирите естествени категории повърхностни води, като се изберат най-подходящите за съответния силно модифициран или изкуствен воден обект.

1.2. Нормативни определения за класификациите на екологичното състояние

Таблица 1.2. Общи определения за реки, езера, преходни води и крайбрежни води

Следващите текстове дават общите определения за екологично качество. За целите на класификацията, стойностите на качествените елементи на екологичното състояние за всяка категория повърхностни води са дадените в таблици 1.2.1 - 1.2.4 по-долу.

Елемент

Отлично състояние

Добро състояние

Средно състояние

Общи

Не съществуват никакви или съществуват само незначителни антропогенни изменения в стойностите на физико-химичите и хидроморфологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект, различни от нормално свързваните с този тип при непроменени условия.

Стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностния воден обект отразяват нормално свързваните с този тип при непроменени условия и показват никакви или много малки доказателства за изкривяване.

Това са типовете специфични условия и общности.

Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект показват нива на изкривяване в следствие на човешка дейност, но различаващи се само малко от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия.

Стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект се различават умерено от нормално свързваните с този тип при непроменени условия. Стойностите показват знаци за изкривяване в следствие човешка дейност и са значително по-изкривени от тези в условия на добро състояние.

Водите със състояние под средното се класифицират като недобри или лоши.

Водите показващи доказателства за големи отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за повърхностни водни обекти и в които съответните биологични общности се различават съществено от нормално свързваните с този тип повърхностен воден обект при непроменени условия се класифицират като недобри.

Водите показващи доказателства за сериозни отклонения в стойностите на биологичните качествени елементи за типа повърхностен воден обект и в които големи части от съответните биологични общности, свързвани нормално с типа повърхностен воден обект при непроменени условия липсват, се класифицират като лоши.

1.2.1. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на реките

Биологични качествени елементи

Елемент

Отлично състояние

Добро състояние

Средно състояние

Фитопланктон

Таксономичната структура на фитопланктона отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия.

Средното изобилие на фитопланктон е в пълно съответствие със специфичните за типа физикохимични условия и не се различава значително от специфичните за типа условия за прозрачност.

Цъфтеж на планктона се наблюдава в честоти и с интензитет, съответстващи на специфичните за типа физикохимични условия.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на планктонни видове в сравнение със специфичните за вида общности. Тези промени не определят засилен растеж на водораслите, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физико-химичните качества на водите или седимента.

Може да се наблюдава слабо увеличение в честотата и интензитета на специфичния за типа планктонен цъфтеж.

Структурата на планктонните видове се различава умерено от специфичните за типа общности.

Изобилието е умерено нарушено и може да е до такава степен, че да предизвика значими нежелани нарушения в стойностите на другите биологични и физико-химични качествени елементи.

Може да възникне умерено увеличение в честотата и интензитета на планктонен цъфтеж. През летните месеци може да възникнат упорити цъфтежи.

Макрофити и фитобентос

Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия.

Няма откриваеми промени в средното изобилие на макрофити и фитобентоси.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макрофитните и фитобентосни видове, в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не определят засилен растеж на фитобентосни или по-висши форми растения, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физико-химичните качества на водите или седимента.

Фитобентосната общност не е непоправимо засегната от налични бактериални снопове и слоеве вследствие антропогенна дейност.

Структурата на макрофитните и фитобентосни видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-нарушена отколкото при добро състояние.

Съществуват умерени промени в средното изобилие на макрофитни и фитобентосни видове.

Фитобентосната общност може да бъде нарушена и, в някои области, изместена от бактериални снопчета и пластове вследствие на антропогенни дейности.

Бентосна безгръбначна фауна

Таксономичната структура и изобилие отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия.

Съотношението на чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните не показва знаци на различие от непроменените нива

Нивото на разнообразието на безгръбначни видове не показва знаци на различие от непроменените условия.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на безгръбначните видове в сравнение със специфичните за типа общности

Съотношението между чувствителните към нарушения видове в сравнение с нечувствителните показва слаби отклонения от нивата, специфични за типа.

Нивото на нарушенията в безгръбначните видове показва слаби следи от отклонения от специфичните за типа нива.

Структурата и изобилието на безгръбначните видове се различават умерено от специфичните за типа общности.

Отсъстват големи таксономични групи от специфични за типа общности.

Съотношението между чувствителните към нарушения видове и нечувствителните, както и нивото на разнообразието са чувствително по-ниски от специфичните за типа нива и значително по-ниски от тези за добро състояние.

Рибна фауна

Структурата и изобилието на видовете отговаря изцяло или почти изцяло на непроменените условия.

Представени са всички чувствителни към нарушения специфичнични за типа видове.

Възрастовите структури на рибните общности показват малко знаци за антропогенни изменения и не са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на някои определени видове.

Има слаби промени в структурата и изобилието на видовете в сравнение със специфичните за вида общности, главно вследствие антропогенно влияние върху физикохимичните и хидроморфологични елементи.

Възрастовите структури на рибните общности показват знаци на нарушения в следствие антропогенно влияние върху физикохимичните и хидроморфологични качествени елементи, а в някои случаи са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове до степен на отсъствие на някои възрастови класове.

Структурата и изобилието на рибните видове се различава умерено от специфичните за типа общности вследствие антропогенно влияние върху физикохимичните или хидроморфологични качествени елементи.

Възрастовата структура на рибните общности показва доста знаци за антропогенни нарушения до степен на отсъствие в умерени пропорции на специфични за типа видове или твърде ниското им изобилие.

Хидроморфологични качествени елементи

Елемент	Отлично състояние	Добро състояние	Средно състояние
Хидроложки режим	Количеството и динамиката на потока и резултантните връзки с подземни води отразяват напълно или почти напълно непроменените условия.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Продължителност на реката	Продължителността на реката не е нарушена от антропогенни дейности и позволява непроменена миграция на водни организми и пренос на седимент.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Морфологични условия	Каналните модели, разликите в ширината и дълбочината, скоростта на потока, субстратните условия и структурата и условията на крайречната зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

Физико-химични качествени елементи (1)

Елемент	Отлично състояние	Добро състояние	Средно състояние
Общи условия	Стойностите на физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките, свързвани нормално с непроменените условия. Нивата на соленост, pH, кислороден баланс, киселинно неутрализиращ капацитет и температурата не показват знаци за антропогенно нарушение и остават в рамките, свързвани нормално с непроменените условия.	Температурата, кислородния баланс, pH, киселинно неутрализиращия капацитет и солеността не достигат нива извън установените граници и осигуряват функционирането на специфичната за типа екосистема и достигането на стойностите за биологичните качествени елементи, определени по-горе. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите за биологичните качествени елементи, установени по-горе.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични синтетични замърсители	Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриване на най-напредналите аналитични техники в употреба	Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурите, описани в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични несинтетични замърсители	Концентрациите остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия (фонови нива = фн).	Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурите, описани в раздел 1.2.6 (2) без да се засягат Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

1.2.2. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на езерата

Биологични качествени елементи

Елемент

Отлично състояние

Добро състояние

Средно състояние

Фитопланктон

Таксономичната структура и изобилие на фитопланктона отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия.

Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физикохимични условия и не се различава значително от специфичните за типа условия за прозрачност.

Цъфтеж на планктон възниква с честота и интензитет, които са в зависимост от специфичните за типа физикохимични условия.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на планктонните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са показателни за увеличен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани промени в баланса на представените във водния обект организми или във физико-химичното качество на водите или седимента.

Може да възникне слабо увеличение на честотата и интензитета на специфичния за типа планктонен цъфтеж.

Структурата и изобилието на планктонни видове се различават умерено от специфичните за типа общности.

Биомасата е умерено променена и може да доведе до значими нежелани промени в условията на други биологични качествени елементи и физико-химичното качество на водите или седимента.

Може да възникне умерено увеличение в честотата и интензитета на планктонния цъфтеж. През летните месеци могат да възникнат упорити цъфтежи.

Макрофити и фитобентос

Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия.

Няма откриваеми промени в средното изобилие на макрофити и фитобентоси.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макрофитни и фитобеносни видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са показателни за увеличен растеж на фитобентос или по-висши форми на растителност, които да доведат до нежелани промени в баланса на представените във водния обект организми или във физико-химичното качество на водите.

Фитобентосната общност не е непоправимо засегната от съществуващи бактериални снопчета или слоеве вследствие антропогенна дейност.

Структурата на макрофитните и фитобентосни видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-изменена от наблюдаваната при добро качество.

Наблюдават се умерени промени в средното изобилие на макрофити и фитобентос.

Фитобентосната общност може да бъде нарушена и в някои области изместена от съществуващи бактериални снопчета и слоеве в резултат антропогенни дейности.

Бентосна безгръбначна фауна

Таксономичната структура и изобилие отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия.

Отношението на чувствителните към нарушения видове към нечувствителните не показва знаци за изкривявания на непроменените нива

Нивото на разнообразие за безгръбначните видове не показва знаци за изкривявания на непроменените нива

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на безгръбначните видове в сравнение със специфичните за типа общности.

Съотношението на чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните показва слаби знаци за отклонения от специфичните за типа нива.

Нивото на разнообразие на безгръбначните видове показва слаби знаци за отклонение от специфичните за типа нива.

Структурата и изобилието на безгръбначни видове се различават умерено от специфичните за типа условия

Отсъстват големи таксономични групи от специфични за типа общности.

Отношението между чувствителните към нарушения видове спрямо нечувствителните и нивото на разнообразие са значително по-ниски от специфичните за типа нива и тези при добро състояние

Рибна фауна

Структурата и изобилието на видовете отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия.

Представени са всички специфични за типа видове.

Възрастовите структури на рибните общности показват слаби знаци за антропогенни отклонения и не са показателни за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на видовете в сравнение със специфичните за типа общности, вследствие антропогенно въздействие върху физико-химичните или хидроморфологични качествени елементи.

Възрастовите структури на рибните общности показват знаци за нарушения вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи и в някои случаи са определящи за проблеми в репродукцията или развитието на определени видове до степен на отсъствие на някои възрастови класове.

Структурата и изобилието на рибните видове се различава умерено от специфичните за типа общности вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи.

Възрастовата структура на рибните общности показва доста знаци за нарушения вследствие антропогенни въздействия върху физико-химичните или хидроморфологичните качествени елементи до степен на отсъствие на специфични за типа видове или много ниското им изобилие.

Хидроморфологични качествени елементи

Елемент	Отлично състояние	Добро състояние	Средно състояние
Хидроложки режим	Количеството и динамиката на потока, нивото, времето на обитаване и резултантните връзки с подземни води отразяват напълно или почти напълно непроменените условия.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Морфологични условия	Разликите в дълбочините на езерото, количеството и структурата на субстрата, както и структурата и условията на езерната брегова зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

Физико-химични качествени елементи (3)

Елемент	Отлично състояние	Добро състояние	Средно състояние
Общи условия	Стойностите на физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Нивата на соленост, pH, кислороден баланс киселинно неутрализиращ капацитет, прозрачност и температура не показват знаци за антропогенни нарушения и остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия.	Температурата, кислородния баланс, pH, киселинно неутрализиращия капацитет, прозрачността и солеността не достигат нива извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични синтетични замърсители	Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост с най-модерните аналитични техники в употреба.	Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични несинтетични замърсители	Концентрациите остават в границите на нормално свързваните с непроменените условия (фонови нива = фн).	Концентрациите не надвишават стандартите, определени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (4) без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

1.2.3. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на преходните води

Биологични качествени елементи

Елемент	Отлично състояние	Добро състояние	Средно състояние
Фитопланктон	Структурата и изобилието на фитопланктонните видове са в зависимост от непроменените условия. Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физико-химични условия и не влияе значително на специфичните за типа условия на прозрачност. Възникват планктонни цъфтежи с честота и интензитет, зависими от специфичните за типа физикохимични условия.	Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на фитопланктонните видове. Съществуват слаби промени в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези промени не са определящи за повишен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите. Възниква слабо увеличение в честотите и интензитета на специфичните за типа планктонни цъфтежи.	Структурата и изобилието на фитопланктонни видове се различават умерено от специфичните за типа условия. Биомасата е умерено нарушена и може да доведе до значими нежелани промени в баланса на условията за други биологични качествени елементи. Може да възникне умерено повишение на честотата и интензитета на цъфтежите на планктон. През летните месеци е възможна появата на упорити цъфтежи.
Макроалгии	Структурата на макроалгалните видове е в зависимост от непроменените условия. Няма откриваеми промени в макроалгалния слой поради антропогенни дейности.	Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на макроалгалните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Тези промени не са определящи за повишен растеж на фитобентос или по-висши форми растителност, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите.	Структурата на макроалгалните видове умерено се различава от специфичните за типа условия и е значително по-изменена от тази при добро качество. Съществуват умерени промени в средното изобилие на макроалгални видове, които могат да доведат до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект.
Покритосеменни	Таксономичната структура отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия Няма откриваеми промени в изобилието на покритосеменните поради антропогенни дейности.	Съществуват слаби промени в структурата на покритосеменните видове в сравнение със специфичните за типа общности. Изобилието на покритосеменни показва слаби признаци на нарушения.	Структурата на покритосеменните видове се различава умерено от специфичните за типа общности и е значително по-изменена от тази при добро качество. Съществуват умерени нарушения в изобилието на покритосеменни видове.
Бентосна безгръбначна фауна	Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Представени са всички чувствителни към нарушения видове, свързвани с непроменените условия.	Нивото на разнообразието на безгръбначните видове е леко извън границите, свързвани със специфичните за типа условия Представени са повечето от чувствителните видове специфични за типа общности.	Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначни видове са умерено извън границите, свързвани със специфичните за типа условия. Откриват се видове, показателни за замърсяване Отсъстват много от чувствителните видове от специфичните за типа общности
Рибна фауна	Структурата и изобилието на видовете е в зависимост от непроменените условия.	Изобилието на чувствителни към нарушения видове показва слаби признаци на изменения на специфичните за типа условия в следствие антропогенни влияния върху физико-химичните или хидроморфологични качествени елементи	Отсъстват умерено пропорционално количество от специфичните за типа чувствителни към нарушения видове в резултат на антропогенни влияния върху физикохимичните или хидроморфологичните качествени елементи

Хидроморфологични качествени елементи

Елемент	Отлично състояние	Добро състояние	Средно състояние
Режим на заливаемост	Режима на потока пресни води отговаря напълно или почти напълно на непроменените условия.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Морфологични условия	Разликите в дълбочината, условията на субстрата и структурата и условията на вътрезаливаемата зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

Физико-химични качествени елементи (5)

Елемент	Отлично състояние	Добро състояние	Средно състояние
Общи условия	Физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките, свързвани нормално с непроменените условия. Температурата, кислородния баланс и прозрачността не показват признаци на антропогенно нарушение и остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия.	Температурата, условията на окисляемост и прозрачността не достигат нива, извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични синтетични замърсители	Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост с най-напредналите аналитични техники в употреба.	Концентрациите не надвишават стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични несинтетични замърсители	Концентрациите остават в рамките, нормално свързвани с непроменените условия (фонови нива = фн).	Концентрациите не надвишават стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (6) без да се нарущават Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

1.2.4. Определения за отлично, добро и средно екологично състояние на крайбрежните води

Биологични качествени елементи

Елемент

Отлично състояние

Добро състояние

Средно състояние

Фитопланктон

Структурата и изобилието на фитопланктонните видове са в зависимост от непроменените условия.

Средната биомаса на фитопланктона е в зависимост от специфичните за типа физико-химични условия и не влияе значително на специфичните за типа условия на прозрачност.

Възникват планктонни цъфтежи с честота и интензитет, зависими от специфичните за типа физикохимични условия.

Съществуват слаби промени в структурата и изобилието на фитопланктонните видове.

Съществуват слаби промени в биомасата в сравнение със специфичните за типа условия. Тези промени не са определящи за повишен растеж на водорасли, който да доведе до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект или във физикохимичните качества на водите.

Възниква слабо увеличение в честотите и интензитета на специфичните за типа планктонни цъфтежи.

Структурата и изобилието на планктонни видове показва признаци за умерено изменение.

Алгалната биомаса е значително извън границите, свързвани със специфичните за типа условия и влияе върху другите биологични качествени елементи.

Може да възникне умерено увеличение на честотата и интензитета на планктонния цъфтеж. През летните месеци може да възникнат упорити цъфтежи.

Макроалгии и покритосеменни

Представени са всички чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия.

Нивата на слоя макроалгии и изобилието на покритосеменните са в съответствие с непроменените условия.

Представени са повечето чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия.

Нивото на макроалгалния слой и изобилието на покритосеменните показват слаби признаци на нарушение.

Отсъстват умерен брой чувствителни към нарушения макроалгални и покритосеменни видове, свързвани с непроменените условия.

Макроалгалния слой и изобилието на покритосеменни са умерено нарушени и могат да доведат до нежелани нарушения в баланса на организмите, представени във водния обект.

Бентосна безгръбначна фауна

Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е в рамките, свързвани нормално с непроменените условия.

Представени са всички чувствителни към нарушения видове свързвани с непроменените условия.

Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове е леко извън границите, свързвани нормално с непроменените условия.

Представени са повечето от чувствителните към нарушения видове свързвани с непроменените условия.

Нивото на разнообразие и изобилието на безгръбначните видове са умерено извън границите, свързани със специфичните за типа условия.

Присъстват видове, показателни за замърсяване

Отсъстват много от чувствителните видове от специфичните за типа общности

Хидроморфологични качествени елементи

Елемент	Отлично състояние	Добро състояние	Средно състояние
Режим на заливаемост	Режимът на потока пресни води и посоката и скоростта на преобладаващите потоци отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Морфологични условия	Разликите в дълбочината, структурата и субстрата на крайбрежното легло и структурата и условията на вътрешно-заливаемата зона отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

Физико-химични качествени елементи (7)

Елемент	Отлично състояние	Добро състояние	Средно състояние
Общи условия	Физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия. Хранителните концентрации остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия Температурата, кислородния баланс и прозрачността не показват признаци на антропогенно нарушение и остават в рамките, нормално свързвани с непроменените условия.	Температурата, условията на окисляемост и прозрачността не достигат нива извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на нивата, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични синтетични замърсители	Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост на най-напредналите аналитични техники в употреба.	Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични несинтетични замърсители	Концентрациите остават в рамките, нормално свързвани с непроменените условия (фонови нива = фн)	Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (8) без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

1.2.5. Определения за максимален, добър и среден екологичен потенциал за силно модифицирани или изкуствени водни обекти

Елемент	Максимален екологичен потенциал	Добър екологичен потенциал	Среден екологичен потенциал
Биологични качествени елементи	Стойностите на съответните биологични качествени елементи отразяват, доколкото е възможно, свързаните с най-близко сравнимия тип повърхностен воден обект, при условие че физическите условия са резултантни от изкуствените или силно-модифицирани характеристики на водния обект.	Съществуват слаби промени в стойностите на съответните биологични качествени елементи, в сравнение с тези при максимален екологичен потенциал.	Съществуват умерени промени в нивата на съответните биологични качествени елементи, в сравнение със стойностите при максимален екологичен потенциал. Тези стойности са значително по-променени от тези при добро качество.
Хидроморфологични елементи	Хидроморфологичните условия са в съответствие с единствените влияния върху повърхностните водни обекти, а именно тези в резултат на изкуствените или силно модифицирани характеристики на водния обект след всички предприети мерки за подобрение, осигуряващи приближаването да екологичния континуум, и особено подобряващите фауната и съответните хайверни и живораждащи видове.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Физикохимични елементи
Общи условия	Физико-химичните елементи отговарят напълно или почти напълно на непроменените условия свързвани с типовете повърхностни водни обекти най-близко сравними със съответните изкуствените или силно модифицирани обекти. Хранителните концентрации остават в рамките на нормално свързваните с непроменените условия. Нивата на температурата, кислородния баланс и pH са в съответствие с тези на най-близко сравнимия тип повърхностен воден обект при непроменени условия.	Стойностите на физико-химичните елементи са в рамките, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Температурата и pH не достигат нива извън границите, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи. Хранителните концентрации не надвишават нивата, установени за осигуряване функционирането на екосистемата и достигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични синтетични замърсители	Концентрации близки до нулата или поне под границите на откриваемост на най-напредналите аналитични техники в употреба.	Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.
Специфични несинтетични замърсители	Концентрациите остават в границите на нормално свързваните с непроменените условия на типа повърхностен воден обект, най-близко сравним с изкуствения или силно модифициран обект. (фонови нива = фн)	Концентрации, ненадвишаващи стандартите, установени в съответствие с процедурата, описана в раздел 1.2.6 (9) без да се засяга Директива 91/414/ЕО и Директива 98/8/ЕО. (<екс)	Условията са в зависимост от постигането на стойностите, определени по-горе за биологичните качествени елементи.

1.2.6. Процедура за установяване на химични качествени стандарти от държавите-членки

При определянето на различни екологични качествени стандарти за замърсителите, описани в точки 1 — 9 на приложение VIII с цел опазване живата част на водните екосистеми, държавите-членки действат в съответствие със следващите разпоредби. Стандартите могат да бъдат определяни за води, седимент или живата част на екосистемата.

Когато е възможно се събират както обикновените, така и интензивни данни за видовете, описани по-долу, които присъстват в разглеждания воден обект, както и за всички други водни видове, за които има налични данни. Основният „комплект“ видове е:

—	Алгии и/или макрофити

—	Дафниа или представителни организми за солени води

—

Риби

Определяне на екологични качествени стандарти

За определяне на максималната средна годишна концентрация се прилага следната процедура:

Държавите-членки определят подходящи фактори на безопасност във всеки случай, който е в съответствие с естеството и качеството на наличните данни и ръководството дадено в раздел 3.3.1 на глава II oт „Техническо ръководство в допълнение към Директива 93/67/ЕИО на Комисията за оценка на риска за нови нотифицирани вещества и Регламент (EО) № 1488/94 на Комисията за оценка на риска за съществуващи вещества“, както и с факторите на безопасност, дадени в таблицата по-долу:

	Фактор на безопасност
Поне едни интензивни данни L(E)C50 за всяко от трите нива на основния комплект	1 000
Едни обикновени NOЕО (или за риби или за Дафниа или представителни организми за солени води)	100
Две обикновени NOЕО за видовете представени в две нива (риби и/или Дафниа или представителни организми за солени води и/или алгии)	50
Обикновени NOЕО за поне три вида (обикновено риби, Дафниа или представителни организми за солени води и алгии) представящи трите нива	10
Други, включително данни от мястото или моделни екосистеми, позволяващи да се определят и приложат по-прецизни фактори на безопасност	Преценка за всеки отделен случай

ii)	Когато има налични данни за устойчивостта и биоакумулацията, те трябва да бъдат взети предвид при определянето на крайните стойности на екологичните качествени стандарти.

iii)	Така определените стандарти трябва да бъдат сравнени с всички данни от проучванията на място. При наличие на аномалии трябва да бъдат преразгледани, с цел определяне на по-прецизни фактори на безопасност.

iv)	Определените стандарти се преразглеждат периодично и се подлагат на консултации с обществеността за определянето на по-прецизни фактори на безопасност.

1.3. Moниторинг на екологичното състояние и химическото състояние на повърхностните води

В съответствие с изискванията на член 8 се създава мрежа за мониторинг на повърхностните води. Мониторинговата мрежа трябва да бъде така устроена, че да осигурява подробни и детайлни обобщения на екологичното и химическо състояние в рамките на всеки речен басейн и да осигурява класификацията на водните обекти в пет класа в съответствие с нормативните определения в раздел 1.2. Държавите-членки ще предоставят карти на мрежите за мониторинг на повърхностни води в плана за управление на речни басейни.

На база характеризирането и оценка на влиянието, провеждани съобразно член 5 и приложение II, за всеки период, покрит от плана за управление на речни басейни държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг и за оперативен мониторинг. В някои случаи може да се наложи установяването от държавите-членки на програми за проучвателен мониторинг.

Държавите-членки ще наблюдават параметрите, показателни за състоянието на всеки съответен качествен елемент. При избора на параметри за биологичните качествени елементи, държавите-членки ще определят подходящи таксономични нива, изискуеми за постигане съответна надеждност и прецизност в класификацията на качествените елементи. Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност от резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да присъстват в плана.

1.3.1. Наблюдаващ мониторинг

Цел

Държавите-членки установят програми за наблюдаващ мониторинг, с цел осигуряване на информация за:

—	подпомагане и валидиране процедурата за оценка на влиянията, дадена в приложение II;

—	осигуряване производителността и ефективността на бъдещите програми за мониторинг;

—	оценката на дългосрочните промени в естествените условия; и

—	оценката на дългосрочните промени, произтичащи от широко разпространена антропогенна дейност.

Резултатите от мониторинга се преразглеждат и използват в комбинация с процедурата за оценка на въздействията, описана в приложение II за определяне изискванията на програмите за мониторинг в текущия и следващите планове за управление на речни басейни.

Избор на пунктове за мониторинг

Наблюдаващ мониторинг се провежда на достатъчен брой повърхностни водни обекти, така че да се осигури оценка на цялостното състояние на повърхностните води във всеки водосбор или под-водосбори в района на речния басейн. При избора на тези обекти държавите-членки осигуряват провеждането на мониторинг в пунктове, където:

—	нивото на водния поток е значително като цяло в района на речния басейн; включително пунктове на големи реки, където областта на водосбор е по-голяма от 2 500 kм2,

—	обемът на водата е значителен в рамките на района на речния басейн, включително големи езера и язовири,

—	значителни водни обекти пресичат границата на държавата-членка,

—	обектите са определени съобразно Решение за обмен на информация 77/795/ЕИО; и

във всички други обекти, позволяващи да се изчисли товара от замърсителите, пренесен през границите на държавите-членки и прехвърлен в морската среда.

Избор на качествени елементи

За период от една година във времето, покрито от действието на плана за управление на речен басейн се провежда наблюдаващ мониторинг за всеки мониторингов пункт на:

—	параметрите, определящи за всички качествени елементи,

—	параметрите, определящи за всички хидроморфологични качествени елементи,

—	параметрите, определящи за всички общи физико-химични качествени елементи,

—	заустваните в речния басейн или под-басейн замърсители от списъка на приоритетните вещества, и

—	други замърсители, зауствани в значителни количества в речния басейн или под-басейн

освен ако предишният наблюдаващ мониторинг не е показал, че съответния воден обект е достигнал добро състояние и няма доказателства за промени при прегледа на влиянията от човешка дейност по приложение II. В тези случаи наблюдаващия мониторинг се провежда веднъж на всеки три плана за управление на речния басейн.

1.3.2. Оперативен мониторинг

Оперативният мониторинг се провежда с цел:

—	установяване състоянието на водните обекти, определени като рискови по отношение постигането на екологичните цели, и

—	оценка на всякакви промени в състоянието на такива обекти в следствие програмите от мерки.

Програмата може да бъде допълвана и изменяна през периода, покрит от действието на плана за управление на речния басейн съобразно информацията, получена като част от изискванията на приложение II или настоящоtо приложение, което може да доведе до намаляване на честотите в случаите, за които се счита, че влиянията са незначителни или съответният товар е премахнат.

Избор на пунктове за мониторинг

Оперативен мониторинг се провежда за водни обекти, които на основата на оценка на въздействията, проведена в съответствие с приложение II или на наблюдаващ мониторинг са определени като рискови по отношение достигането на екологичните цели по член 4, както и за водни обекти, в които се заустват замърсители от списъка на приоритетните вещества. За приоритетните вещества пунктовете за мониторинг се избират съобразно разпоредбите на законодателството, установяващо съответните екологични качествени стандарти. Във всички останали случаи, включително за приоритетните вещества, за които няма специфично ръководство в подобно законодателство, пунктовете за мониторинг се избират както следва:

—

за водни обекти, подложени на риск от замърсявания от значителни точкови източници, пунктовете в рамките на един обект трябва да са достатъчни за оценка на големината и влиянието на точковия източник. Когато един воден обект е подложен на товарите на няколко точкови източника, пунктовете за мониторинг могат да бъдат избрани по начин, даващ възможност за оценка на големината и влиянието на тези товари като цяло;

—

за водни обекти застрашени от значителни дифузни източници трябва да има достатъчно пунктове в рамките на избрани обекти, с цел оценка големината и влиянието на дифузните товари. Изборът на водните обекти трябва да се направи така че те да бъдат представителни за относителните рискове при възникването на товарите от дифузни източници, както и за относителните рискове по отношение невъзможността за достигане добро състояние на повърхностните води;

—

за водни обекти подложени на значителни хидроморфологични товари, трябва да се определят достатъчно пунктове за мониторинг в рамките на избрани водни обекти, така че това да дава възможност за преценка на големината и влиянието на хидроморфологичните товари. Изборът на водни обекти трябва да е определящ за цялостното влияние на хидроморфологичните товари, на които са подложени всички водни обекти.

Избор на качествени елементи

За да се прецени големината на товарите, на които са подложени повърхностните водни обекти, държавите-членки извършват мониторинг на тези качествени елементи, които са показателни за въпросните товари. За да се прецени влиянието на тези товари, държавите-членки извършват мониторинг на:

—	параметрите, показателни за биологичните качествени елементи или елемент, които са най-чувствителни към товарите, на които са подложени водните обекти,

—	всички зауствани приоритетни вещества, както и други замърсители, зауствани в значителни количества,

—	параметрите, показателни за хидроморфологичния качествен елемент, който е най-чувствителен към съществуващите товари.

1.3.3. Проучвателен мониторинг

Цел

Проучвателен мониторинг се провежда:

—	когато не е известна причината за надвишени норми;

—	когато наблюдаващия мониторинг показва, че целите, установени по член 4 за водния обект няма да бъдат постигнати и все още не е установен оперативен мониторинг, с цел установяване причините за недостигането на екологичните цели от водния обект или водните обекти; или

—	за определяне големината и влиянията на инцидентни замърсявания;

и ще служи за получаване на информация за установяването на програма от мерки за достигане на екологичните цели и специфични мерки, необходими за отстраняване на ефекта от инцидентните замърсявания.

1.3.4. Честота на мониторинга

За периода на наблюдаващия мониторинг се прилагат честотите за мониторинг на параметрите, показателни за физико-химичните качествени елементи дадени по-долу, освен ако не са установени по-големи интервали на базата на техническите познания и експертната преценка. За биологичните или хидроморфологичните качествени елементи, мониторинг се провежда поне веднъж за периода на наблюдаващия мониторинг.

Що се отнася до оперативния мониторинг, честотите, изискуеми за всеки параметър се определят от държавите-членки така че да осигурят достатъчно данни за надеждна оценка на състоянието на съответния качествен елемент. Като ръководна линия, мониторинг се провежда на интервали, ненадвишаващи дадените в таблицата по-долу, освен ако не са установени по-дълги на базата на техническите познания и експертната преценка.

Честотите се избират така че да достигнат приемливо ниво на надеждност и прецизност. Изчисленията на надеждността и прецизността, получени чрез използваната мониторингова система се посочват в плана за управление на речния басейн.

Честотите за мониторинг се избират като се държи сметка за променливостта на параметрите вследствие както на естествени, така и на антропогенни условия. Времето, в което се провежда мониторинг се избира така че да минимизира влиянието на сезонните промени в резултата, като по този начин се осигури отразяването от резултатите на промените във водния обект в резултат на промени поради антропогенни натоварвания. Трябва да се провежда допълнителен мониторинг през различните сезони на годината за достигането на тази цел.

Качествен елемент	Реки	Езера	Преходни	Крайбрежни
Биологични
Фитопланктон	6 месеца	6 месеца	6 месеца	6 месеца
Друга водна флора	3 години	3 години	3 години	3 години
Макро безгръбначни	3 години	3 години	3 години	3 години
Риби	3 години	3 години	3 години
Хидроморфологични
Общности	6 години
Хидрология	непрекъснат	1 месец
Морфология	6 години	6 години	6 години	6 години
Физико-химични
Заливаемост	3 месеца	3 месеца	3 месеца	3 месеца
Окисляемост	3 месеца	3 месеца	3 месеца	3 месеца
Соленост	3 месеца	3 месеца	3 месеца
Хранително състояние	3 месеца	3 месеца	3 месеца	3 месеца
Киселинно състояние	3 месеца	3 месеца
Други замърсители	3 месеца	3 месеца	3 месеца	3 месеца
Приоритетни вещества	1 месец	1 месец	1 месец	1 месец

1.3.5. Допълнителни изисквания за мониторинг на защитени територии

Програмите за мониторинг, изисквани по-горе, трябва да бъдат допълнени с цел изпълнение на следните изисквания:

Точки за водочерпене на питейна вода

Повърхностни водни обекти, определени по член 7 и осигуряващи повече от средно 100 м3 на ден, се определят като пунктове за мониторинг и да се подложат на допълнителен мониторинг за да отговарят на изискванията на посочения член. Такива обекти се подлагат на мониторинг за всички приоритетни вещества, както и за други вещества, зауствани в значителни количества, които могат да повлияят на състоянието на водния обект и които се контролират от разпоредбите на Директивата за питейните води. Мониторингът се провежда в съответствие с честотите, дадени по-долу:

Обслужвана община	Честота
< 10 000	4 пъти годишно
10 000 до 30 000	8 пъти годишно
> 30 000	12 пъти годишно

Области на защита на местообитания и видове

Водните обекти, формиращи тези области се включват в програмата за оперативен мониторинг, спомената по-горе, когато на основата на оценка на влиянията от наблюдаващия мониторинг те са били определени като рискови по отношение постигането на екологичните цели по член 4. Мониторингът се провежда с цел оценка големината и влиянието на всички съответни значителни товари върху тези обекти и, когато е необходимо, оценка на промените в състоянието на тези обекти в следствие програмите от мерки. Мониторингът трябва да продължи до момента, в който областите удовлетворят изискванията на законодателството по отношение на водите, съгласно които те са били определени и достигнат целите по член 4.

1.3.6. Стандарти за мониторинг на качествени елементи

Методите, използвани за мониторинг на типовите параметри, трябва да са в съответствие с международните стандарти, описани по-долу или с такива национални или международни стандарти, които осигуряват данни с еквивалентно научно качество и сравнимост.

Пробовземане на макробезгръбначни

ISO 5667-3: 1995	Качество на водите — Пробовземане — ЧАСТ 3: Ръководство за опазване и съхранение на пробите
EN 27828: 1994	Качество на водите — Методи за биологично пробовземане — Ръководство за пробовземане на бентосни макробезгръбначни
EN 28265: 1994	Качество на водите — Методи за биологично пробовземане — Ръководство за съставяне и употреба на тестове за количество за бентосни макробезгръбначни и каменни субстрати в дълбоки води
EN ISO 9391: 1995	Качество на водите — Пробовземане в дълбоки води за макробезгръбначни — Ръководство за употреба на колонизационни, качествени и количествени тестове.
EN ISO 8689 - 1:1999	Биологична класификация на реките ЧАСТ I: Ръководство за тълкуване на данни за биологичното качество от проучвания на бентосни макробезгръбначни в течащи води
EN ISO 8689 - 2:1999	Биологична класификация на водите ЧАСТ II: Ръководство за представяне на данни за биологичното качество от проучвания на бентосни макробезгръбначни в течащи води

Пробовземане на макрофити

Съответните CEN/ISO стандарти, когато се разработят

Пробовземане на риби

Съответните CEN/ISO стандарти, когато се разработят

Пробовземане на диатомея

Съответните CEN/ISO стандарти, когато се разработят

Стандарти за физикохимичните параметри

Всякакви CEN/ISO стандарти

Стандарти за хидроморфологичните параметри

Всякакви CEN/ISO стандарти

1.4. Класификация и представяне на екологичното състояние

1.4.1. Сравнимост на резултатите от биологичния мониторинг

Държавите-членки ще установят мониторингови системи за целите на установяването на стойностите на биологичните качествени елементи, определени за всяка категория повърхностни води или силно модифицирани или изкуствени повърхностни водни обекти. При прилагане на установената по-долу процедура към силно модифицираните или изкуствени водни обекти препоръките към екологичното състояние се разглеждат като препоръки към екологичния потенциал. Такива системи могат да използват определени видове или групи от видове, представителни за качествения елемент като цяло.

ii)

За да се осигури сравнимост на такива мониторингови системи, резултатите от системите на държавите-членки се изразяват като отношения на екологично качество за целите на класификацията на екологичното състояние. Тези отношения представят съотношението между стойностите на наблюдаваните биологични параметри за даден повърхностен воден обект и стойностите на параметрите в препоръчителните условия, приложими към този обект. Отношението се изразява като цифрова стойност между нула и единица, като отличното екологично състояние е представено от стойности близки до единицата, а лошото екологично състояние – от стойности, близки до нула.

iii)

Всяка държава-членка разделя скалата на отношенията на екологичното качество за собствената си мониторингова система за всяка категория повърхностни води на пет класа – от отлично до лошо екологично състояние, както е определено в раздел 1.2, като даде цифрови стойности на всяка граница между класовете. Стойностите на границата между класовете на отлично и добро състояние и на границата между добро и средно състояние се установява посредством вътрешнокалибрационната процедура, описана по-долу.

iv)	Тази вътрешнокалибрационна процедура ще бъде подпомогната от Комисията за да се осигури установяването на границите за тези класове съобразно нормативните определения на раздел 1.2 и сравнимостта им между държавите-членки.

Като част от тази процедура, Комисията ще подпомогне обмена на информация между държавите-членки, което да доведе до определянето на всички обекти за определен екорегион на Общността; тези именно обекти ще формират вътрешнокалибрационната мрежа. Мрежата ще се състои от обекти, избрани от цяла гама типове повърхностни водни обекти, представени във всеки екорегион. За всеки тип избран повърхностен воден обект, мрежата ще се състои от поне два обекта, отговарящи на границата между нормативните определения за отлично и добро състояние и поне два обекта, отговарящи на границата между нормативните определения за добро и средно състояние. Обектите ще бъдат избрани посредством експертна преценка, базирана на съвместни инспекции и всякаква друга достъпна информация.

vi)

Мониторинговата система на всяка държава-членка се прилага към тези обекти във вътрешнокалибрационната мрежа, които са както в екорегионите, така и част от типовете повърхностни водни обекти, към които ще се приложи системата поради изискванията на настоящата директива. Резултатите от това прилагане ще се използват за установяване цифровите стойности за съответните граници на класовете за мониторинговата система на всяка държава-членка.

vii)

В срок от 3 години след датата на влизане в сила на настоящата директива Комисията ще изготви проекторегистър на обектите, формиращи вътрешнокалибрационната мрежа, който може да бъде адаптиран в съответствие с процедурите, установени в член 21. Окончателният регистър на обектите се изработва до 4 години след датата на влизане в сила на настоящата директива и следва да бъде публикуван от Комисията.

viii)

Комисията и държавите-членки ще завършат вътрешнокалибрационната процедура до 18 месеца от датата на публикуване на окончателния регистър.

ix)	Резултатите от вътрешнокалибрационната процедура и стойностите, установени за класификация на мониторинговите системи на държавите-членки ще се публикуват от Комисията до 6 месеца след завършването на вътрешнокалибрационната процедура.

1.4.2. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на екологичното сътояние и екологичния потенциал

Класификацията на екологичното състояние за категориите повърхностни води ще се представи от най-ниската от стойноститите за биологичните и физико-химични резултати от мониторинга на съответните качествени елементи, класифицирани в съответствие с първата колона на таблицата по-долу. Държавите-членки ще предоставят карта на всеки район на речен басейн, попадащ в класификацията на екологичното състояние за всеки воден обект, снабдена със съответни цветни кодове съобразно втората колона от долната таблица, отразяващи класификацията на екологичното състояние на водния обект:

Класификация на екологичното състояние	Цветен код
Отлично	Син
Добро	Зелен
Средно	Жълт
Недобро	Оранжев
Лошо	Червен

ii)

Класификацията на екологичния потенциал на водния обект за силно модифицирани или изкуствени водни обекти се представя от най-ниската от стойностите на биологичните и физико-химични резултати от мониторинга на съответните качествени елементи, класифицирани в съответствие с първата колона на таблицата по-долу. Държавите-членки ще предоставят карта на всеки район на речен басейн, илюстрираща класификацията на екологичния потенциал на всеки воден обект, снабдена със съответни цветни кодове съобразно втората колона на долната таблица, а по отношение на силно модифицираните водни обекти – третата ѝ колона:

Класификация на екологичния потенциал	Цветен код
Класификация на екологичния потенциал	изкуствени водни обекти	силно модифицирани
Добър и по-висок	Зелено със светлозелени линии	Зелено с тъмнозелени линии
Среден	Жълто със светложълти линии	Жълто с тъмножълти линии
Недобър	Оранжево със светлооранжеви линии	Оранжево с тъмнооранжеви линии
Лош	Червено със светлочервени линии	Червено с тъмночервени линии

iii)

С черни точки на картата държавите-членки ще определят също и тези водни обекти, за които недостигането на добро екологично състояние или добър екологичен потенциал е вследствие несъответствие с един или повече екологични качествени стандарти, установени за този воден обект в съответствие със специфичните синтетични или несинтетични замърсители (съобразно режима на съответствие, установен от държавата-членка).

1.4.3. Представяне на резултатите от мониторинга и класификация на химичното състояние

Когато воден обект постигне съответствие с всички екологични качествени стандарти, установени в приложение IX, член 16 и друго съответно законодателство на Общността, установяващо такива стандарти, той ще бъде регистриран като постигнал добро химично състояние. В противен случай, водният обект ще се регистрира като непостигнал добро химично състояние.

Държавите-членки ще предоставят карта за всеки район на речен басейн, илюстрираща химичното състояние на всеки воден обект, снабдена с цветни кодове в съответствие с втората колона на долната таблица, отразяващи класификацията на химичното състояние на водния обект:

Класификация на химичното състояние	Цветен код
Добро	Син
Непостигнато добро	Червен

2. ПОДЗЕМНИ ВОДИ

2.1. Количествено състояние на подземните води

2.1.1. Параметри за класификация на количественото състояние

Режим на нивото на подземните води

2.1.2. Определение за количествено състояние

Елементи

Добро състояние

Ниво на подземните води

Нивото на подземните води в подземния воден обект е такова, че наличните ресурси на подземните води не се надвишават от дългосрочната средна годишна стойност на водочерпенето.

Съответно, нивото на подземните води не е обект на антропогенни изменения, които биха довели до:

—	невъзможност да се достигнет екологичните цели по член 4 за свързаните повърхностни води

—	всякакво значимо влошаване в състоянието на тези води

—	всякакви значими увреди за земните екосистеми, зависими директно от подземния воден обект.

и изменения в посоката на потока, произтичащи от промени в нивото, които могат да възникнат временно или постоянно в пространствено ограничена област, но не предизвикват солени води или други интрузии и не са показателни за устойчива и ясно определена антропогенно предизвикана тенденция за посоката на потока, която да доведе до такива интрузии.

2.2. Moниторинг на количественото състояние на подземните води

2.2.1. Мрежа за мониторинг на нивото на подземните води

Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг трябва да е така устроена, че да осигурява надеждна оценка на количественото състояние на подземните водни обекти или групи от обекти, включително оценка на наличните ресурси на подземни води. Държавите-членки ще приложат карта или карти, показващи мрежата за мониторинг на подземни води към плана за управление на речния басейн.

2.2.2. Гъстота на пунктовете за мониторинг

Мрежата ще включва достатъчно представителни пунктове за мониторинг за целите на изчисленията на нивата на подземни води във всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането и особено:

—	за подземни водни обекти, определени като рискови по отношение невъзможността за достигане на екологичните цели по член 4 трябва да се осигури достатъчна гъстота на пунктовете за мониторинг с цел оценка на въздействието на водочерпенията и заустванията на ниво подземни води;

—	за подземни водни обекти в които подземните води протичат извън границите на държавата-членка, да се осигурят достатъчно пунктове за мониторинг с цел изчисляване посоката и степента на подземния поток, протичащ през границата на държавата-членка.

2.2.3. Честоти на мониторинг

Честотата на наблюденията трябва да бъде достатъчна за да позволи оценката на количественото състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, като се вземат пред вид краткосрочните и дългосрочни промени в презареждането. А именно:

—	за подземни водни обекти, определени като рискови по отношение невъзможността за достигане екологичните цели по член 4 да се осигурят достатъчни честоти на измерванията с цел оценка на въздействието на водочерпенията и заустванията на ниво подземни води,

—	за подземни водни обекти, в които подземните води текат през границата на държавата-членка да се осигурят достатъчни честоти на измерванията с цел пресмятане посоката и степента на потока, протичащ през границата на държавата-членка.

2.2.4. Тълкуване и представяне на количественото състояние на подземните води

Резултатите, получени от мрежата за мониторинг на подземните водни обекти или групи обекти се използват за оценка на количественото състояние на този обект или обекти. Съгласно раздел 2.5 държавите-членки ще предоставят карта на резултантната оценка на количественото състояние на подземните води, кодирана цветно в съответствие със следния режим:

Добро	—	зелено
Лошо	—	червено.

2.3. Химично състояние на подземните води

2.3.1. Параметри за определяне химичното състояние на подземните води

Проводимост

Концентрации на замърсители

2.3.2. Определение за добро състояние на подземните води

Елементи

Добро състояние

Общи

Химическият състав на подземния воден обект е такъв, че концентрациите на замърсители:

—	както е определено по-долу, не показват ефект на солени води или други интрузии

—	не надвишават качествените стандарти, приложими съобразно съответното законодателство на Общността в съответствие с член 17

—

не са такива, че да доведат до невъзможност за достигане на екологичните цели, определени в член 4 за свързаните повърхностни води, нито пък до значително намаляване на екологичното или химично качество на такива обекти, нито до значими увреди на земните екосистеми, директно зависещи от подземния воден обект

Проводимост

Промените в проводимостта не са показателни за соленост или други интрузии в подземния воден обект

2.4. Moниторинг на химичното състояние на подземните води

2.4.1. Мрежа за мониторинг на подземни води

Мрежата за мониторинг на подземни води се установява в съответствие с изискванията на членове 7 и 8. Мрежата за мониторинг е устроена така, че да осигурява подробни и детайлни данни за химичното състояние на подземните води в рамките на всеки речен басейн и да открива присъствието на дългосрочни антропогенно предизвикани възходящи тенденции в замърсителите.

На база характеризирането и оценка на въздействието, проведени в съответствие с член 5 и приложение II, държавите-членки ще установят програма за наблюдаващ мониторинг за всеки период на приложение на плана за управление на речния басейн. Резултатите от тази програма ще се използват за установяването на програма за оперативен мониторинг, която да се прилага за оставащия период на плана.

Изчисленията на нивата на надеждност и прецизност на резултатите, получени от програмите за мониторинг, трябва да бъдат дадени в плана.

2.4.2. Наблюдаващ мониторинг

Цел

Наблюдаващият мониторинг се провежда с цел:

—	допълване и валидиране на процедурата за оценка на въздействието,

—	осигуряване на информация за използване при оценката на дългосрочните тенденции, получени като резултат от промени в естествените условия и посредством антропогенни дейности.

Избор на пунктове за мониторинг

Достатъчно пунктове за мониторинг се избират за всеки от следните:

—	обекти, определени като рискови вследствие характеризирането, проведено в съответствие с приложение II,

—	обекти, пресичащи границата на държавата-членка.

Избор на параметри

Следната комбинация от основни параметри трябва да бъде наблюдавана за всички избрани подземни водни обекти:

—	съдържание на кислород

—	ниво на pH

—	проводимост

—

нитрати

—

амоняк

Обектите, определени в съответствие с приложение II като силно рискови по отношение невъзможността да достигнат добро състояние се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които са определящи за влиянието на тези товари.

Трансгранични водни обекти се подлагат на мониторинг и за тези параметри, които се отнасят до опазването на всички видове употреба, предоставени от водния обект.

2.4.3. Oперативен мониторинг

Цел

Оперативен мониторинг се предприема в периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с цел:

—	установяване на химичното състояние на всички водни обекти или групи обекти, определени като рискови,

—	установяване на наличието на някаква дългосрочна антропогенно предизвикана възходяща тенденция в концентрациите на някой замърсител.

Избор на пунктове за мониторинг

Оперативен мониторинг се провежда за всички онези подземни водни обекти, които на база оценка на въздействието, проведена в съответствие с приложение II и наблюдаващия мониторинг са определени като рискови по отношение невъзможността за достигане целите по член 4. Изборът на пунктове за мониторинг отразява оценката за това, доколко представителни са данните от мониторинга в този пункт по отношение качеството на съответния подземен воден обект или обекти.

Честоти на мониторинг

Оперативният мониторинг се провежда за периодите между програмите за наблюдаващ мониторинг с честоти, достатъчни за откриването на въздействията на съответните товари, но най-малко веднъж годишно.

2.4.4. Определяне на тенденциите при замърсителите

Държавите-членки ще използват данните от наблюдаващия и оперативния мониторинг при определянето на дългосрочните антропогенно предизвикани възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, както и обръщането на тези тенденции. Определя се базова година или период, от който да започне пресмятането на определянето. Изчисленията на тенденциите се правят за воден обект или, ако е подходящо, за група подземни водни обекти. Обръщането на тенденциите се изразява статистически и да се посочва нивото на надеждност, свързано с определянето.

2.4.5. Тълкуване и представяне на химичното състояние на подземните води

При оценката на състоянието, резултатите от отделните пунктове за мониторинг на целия подземен воден обект се разглеждат цялостно за целия обект. Без това да влияе на съответните директиви, за достигането на добро състояние от подземния воден обект по отношение тези химични параметри, за които в законодателството на Общността са установени екологични качествени стандарти,

—	трябва да бъде пресметната средната стойност на резултатите от мониторинга във всеки пункт от подземния воден обект или група обекти; и

—	съобразно с член 17 тези средни стойности ще се използват за демонстриране съответствието с доброто химично състояние на подземните води.

Съгласно раздел 2.5 държавите-членки ще предоставят карта за химичното състояние на подземните води, кодирана цветно, както е показано по-долу:

Добро	—	зелено
Лошо	—	червено

Държавите-членки ще покажат посредством черни точки на картата онези подземни водни обекти, които са обект на значителни и устойчиви възходящи тенденции в концентрациите на замърсителите, получени в следствие влиянието на човешката дейност. Обръщането на тенденциите ще се покаже на картата посредством сини точки.

Тези карти се включат в плана за управление на речни басейни.

2.5. Представяне на състоянието на подземните води

Във всеки план за управление на речен басейн държавите-членки ще предоставят карта на количественото състояние и химичното състояние на всеки подземен воден обект или група обекти, кодирана цветно в съответствие с изискванията на раздели 2.2.4 и 2.4.5. Държавите-членки могат да изберат вместо предоставянето на отделни карти съгласно раздели 2.2.4 и 2.4.5, представяне на определянето в съответствие с изискванията на раздел 2.4.5 на картата, изискуема по този раздел за всички обекти, които са обект на значими и устойчиви възходящи тенденции в концентрацията на замърсителите или някакво обръщане на тези тенденции.

(1) Използвани са следните съкращения: фн = фонови нива, екс = екологичен качествен стандарт.

(2) Приложението на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).

(3) Използвани съкращения: фн = фоново ниво, екс = екологичен качествен стандарт.

(4) Приложението на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).

(5) Използвани съкращения: фн = фоново ниво, екс = екологичен качествен стандарт.

(6) Прилагането на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).

(7) Използвани съкращения: фн = фоново ниво, екс = екологичен качествен стандарт.

(8) Прилагането на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива:

(9) Прилагането на стандартите по този протокол няма да изисква намаляване на концентрациите на замърсителя под фоновите нива: (екс>фн).

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

СПИСЪК НА МЕРКИТЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В ПРОГРАМИТЕ ОТ МЕРКИ

ЧАСТ A

Мерки, изискуеми по следните директиви:

i)	Директива за водите за къпане 76/160/ЕИО

ii)	Директива за птиците 79/409/ЕИО (1)

iii)	Директива за питейните води 80/778/ЕИО изменена с Директива 98/83/ЕО

iv)	Директива за големите катастрофи (Севезо) 96/82/ЕО (2)

v)	Директива за ОВОС 85/337/ЕИО (3)

vi)	Директива за канализационните утайки 86/278/ЕИО (4)

vii)	Директива за градските пречиствателни станции за отпадъчните води 91/271/ЕИО

viii)

Директива за опазване на растителните продукти 91/414/ЕИО

ix)	Директива за нитратите 91/676/ЕИО

x)	Директива за местообитанията 92/43/ЕИО (5)

xi)	Директива за цялостен контрол и предпазване от замърсяване 96/61/ЕО

ЧАСТ Б

Следният подробен списък от допълнителни мерки, които държавите-членки могат да приемат в рамките на всеки район на речен басейн като част от програмата от мерки, изискуема по член 11, параграф 4:

i)	законови инструменти

ii)	административни инструменти

iii)	икономически или фискални инструменти

iv)	договорени екологични споразумения

v)	контрол на емисиите

vi)	кодекси на добрите практики

vii)	рекреация и възстановяване на влажните зони

viii)

контрол на водочерпенето

ix)	мерки за управление на търсенето, между другото, промоции на адаптирана селскостопанска продукция като изискващо малко вода зърно за районите, засегнати от суши

x)	мерки за производителност и повторна употреба, между другото, промоции на ефективни технологии за промишлеността и пестящи вода напоителни техники

xi)	строителни проекти

xii)	обезсолители

xiii)

възстановителни проекти

xiv)	изкуствено презареждане на водоносния хоризонт

xv)	образователни проекти

xvi)	проекти за проучване, развитие и демонстрации

xvii)

други подходящи мерки

(1) ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1.

(2) ОВ L 10, 14.1.1997 г., стр. 13.

(3) ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40. Директива, изменена с Директива 97/11/ЕО (ОВ L 73, 14.3.1997 г., стр. 5).

(4) ОВ L 181, 8.7.1986 г., стр. 6.

(5) ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

ПЛАНОВЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РЕЧНИ БАСЕЙНИ

Плановете за управление на речни басейни включват следните елементи:

Общо описание на характеристиките на района на речен басейн, изискуемо по член 5 и приложение II, което да включва:

1.1. за повърхностните води:

—	картографиране на местонахождението и границите на водните обекти,

—	картографиране на екорегионите и типовете повърхностни водни обекти в рамките на речния басейн,

—	определяне на препоръчителните условия за типовете повърхностни водни обекти;

1.2. за подземните води:

—	картографиране на местонахождението и границите на подземните водни обекти.

2. Обобщение на значителните товари и влиянието на човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземни води, включително:

—	изчисление на замърсяването от точкови източници,

—	изчисление на замърсяването от дифузни източници, включително използването на земята,

—	изчисление на товарите върху количественото състояние на водите, включително водочерпенето,

—	анализ на другите влияния на човешката дейност върху състоянието на водите.

3. Определяне и картографиране на защитените територии, както се изисква по член 6 и приложение IV.

Карта на мрежите за мониторинг, установени за целите на член 8 и приложение V, както и представяне в карта на резултатите от проведените съгласно тези разпоредби програми за мониторинг на състоянието на:

4.1. повърхностните води (екологично и химично);

4.2. подземните води (химично и количествено);

4.3. защитени територии.

5. Списък на екологичните цели, установени съгласно член 4 за повърхностни води, подземни води и защитени територии, включително определянето на случаите, когато са използвани член 4, параграфи 4, 5, 6 и 7, както и свързаната информация, изискуема по този член.

6. Обобщение на икономическия анализ на водоползването, изискуем по член 5 и приложение III.

Обобщение на програмата или програмите от мерки, приети съобразно член 11, включително начините, по които установените по член 4 екологични цели ще бъдат постигнати:

7.1. обобщение на мерките, изискуеми за прилагане законодателството на Общността за опазване на водите;

7.2. доклад за практическите стъпки и мерки, предприети за прилагане принципа на възстановяване на разходите за водоползване в съответствие с член 9;

7.3. обобщение на мерките, предприети за отговаряне на изискванията на член 7;

7.4. обобщение на начините за контрол над водочерпенето и съхранението на вода, включително препратка към регистрите и определянията на случаите, в които са правени изключения по член 11, параграф 3, буква д);

7.5. обобщение на начините за контрол, приети за зауствания от точкови източници и други дейности с въздействие върху състоянието на водите в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 3, буква ж) и член 11, параграф 3, буква и);

7.6. определяне на случаите, в които са разрешени директни зауствания в подземните води, в съответствие с разпоредбите на член 11, параграф 3, буква й);

7.7. обобщение на мерките предприети в съответствие с член 16 за приоритетните вещества по отношение на подземните води;

7.8. обобщение на мерките, предприети за опазване от или намаляване на въздействието на инцидентни замърсявания;

7.9. обобщение на мерките, предприети по член 11, параграф 5 за водните обекти, които не могат да достигнат целите, установени по член 4

7.10. детайли за допълнителните мерки, определени като необходими за да се достигнат установените екологични цели;

7.11. детайли за предприетите мерки с цел избягване увеличаването на замърсяването на морските води в съответствие с член 11, параграф 6;

8. Регистър на всякакви по-подробни програми и планове за управление за районите на речните басейни по отношение под-басейните, секторите и въпроси касаещи типовете води, заедно с обобщение на съдържанието им;

9. Обобщение на мерките за информиране и консултации с обществеността, резултатите от тях и промените в плана, направени като последици от това;

10. Списък на компетентните органи в съответствие с приложение I;

11. Контактни точки и процедури за получаване на документация и информация по член 14, параграф 1и особено детайли за мерките за контрол, приети в съответствие с член 11, параграф 3, буква ж) и буква и), както и актуалните данни от мониторинга, събрани в съответствие с член 8 и приложение V.

Първото актуализиране на плана за управление на речния басейн, както и всички следващи включват също и:

1. Обобщение на всички промени или актуализации от публикуването на предишния план за управление на речния басейн, включително обобщение на прегледите по член 4, параграфи 4, 5, 6 и 7;

2. Оценка на постигнатия напредък по отношение достигането на екологичните цели, включително представяне на резултатите от мониторинга за периода на предишния план в карта и обяснение за всяко непостигане на екологичните цели;

3. Обобщение на и обяснение за всички мерки, предвидени в по-ранна версия на плана за управление на речния басейн, които не са били предприети;

4. Обобщение на всички допълнителни междинни мерки, приети по член 11, параграф 5 след публикуването на предишната версия на плана за управление на речния басейн.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

ПРЕПОРЪЧИТЕЛЕН СПИСЪК НА ГЛАВНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ

1.	Органохалогенни съставки и вещества, които могат да формират такива съставки във водна среда.

2.	Органофосфорни съставки.

3.	Органотини.

4.	Вещества и препарати или съставящи ги вещества, които притежават доказано карциногенни или мутагенни качества или качества, които могат да засегнат стероидите, тироидите, репродукцията или други ендокринни функции във или посредством водната среда.

5.	Устойчиви хидровъглероди и устойчиви и биоакумулативни органични токсични вещества.

Цианиди.

7.	Метали и техни съставки.

8.	Арсеник и съставки.

9.	Биоциди и продукти за опазване на растенията.

10.	Материали в процес на разтваряне.

11.	Вещества, допринасящи за еутрофикацията (особено нитрати и фосфати).

12.	Вещества, които имат неблагоприятно въздействие върху кислородния баланс (и могат да бъдат измервани посредством параметри като БПК, ХПК, и др.).

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

НОРМИ ЗА ДОПУСТИМИ ЕМИСИИ И ЕКОЛОГИЧНИ КАЧЕСТВЕНИ СТАНДАРТИ

„Емисионните ограничения“ и „качествените цели“, установени съгласно дъщерните директиви на директива 76/464/ЕИО се разглеждат като норми за допустими емисии и екологични качествени стандарти и за целите на настоящата директива. Те са установени в следните директиви:

i)	Директивата за заустването на живак (82/176/ЕИО) (1);

ii)	Директивата за заустването на кадмий (83/513/ЕИО) (2);

iii)	Директивата за живака (84/156/ЕИО) (3);

iv)	Директивата за заустванията на хексахлорциклохексан (84/491/ЕИО) (4), и

v)	Директивата за заустванията на опасни вещества (86/280/ЕИО) (5).

(1) OB L 81, 27.3.1982 г., стр. 29.

(2) OB L 291, 24.10.1983 г., стр. 1.

(3) OB L 74, 17.3.1984 г., стр. 49.

(4) OB L 274, 17.10.1984 г., стр. 11.

(5) OB L 181, 4.7.1986 г., стр. 16.

ПРИЛОЖЕНИЕ X

ПРИОРИТЕТНИ ВЕЩЕСТВА

ПРИЛОЖЕНИЕ XI

КАРТА A

Система A: Екорегиони на реки и езера

1.	Иберийско-Макаронезиански регион

Пиренеи

3.	Италия, Корсика и Малта

Алпи

5.	Югославски западни Балкани

6.	Гръцки западни Балкани

7.	Източни Балкани

8.	Западни планини

9.	Централни планини

10.

Карпати

11.	Унгарски низини

12.	Понтийски регион

13.	Западни равнини

14.	Централни равнини

15.	Балтийски регион

16.	Източни равнини

17.	Ирландия и Северна Ирландия

18.	Великобритания

19.

Исландия

20.	Бореалски височини

21.

Тундра

22.	Фино-скандинавски щит

23.

Тайга

24.

Кавказ

25.	Каспийска низина

КАРТА Б

Система A: Екорегиони на преходни води и крайбрежни води

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

В своя доклад съгласно член 17, параграф 3 с помощта на държавите-членки Комисията ще включи анализ, основан на съотношението цена—качество.

15/ 06

Официален вестник на Европейския съюз

265

32000D2850

L 332/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

РЕШЕНИЕ № 2850/2000/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 20 декември 2000 година

за определяне на рамка на Общността за сътрудничество в областта на случайно или умишлено замърсяване на водите

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 175, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултацки с Комитета на регионите,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), и съгласно съвместния текст, одобрен от Помирителния комитет на 11 октомври 2000 г.,

като имат предвид, че:

(1)

Действията, предприети от Комисията в областта на случайното замърсяване на моретата след 1978 г., направиха възможно непрекъснатото развитие на сътрудничеството между държавите-членки в рамките на Програмата за действие на Общността, като това сътрудничество се основава на резолюцията и решенията, приети след 1978 г. (4)

(2)	Няколко регионални споразумения за случайно замърсяване на морето, като Споразумението за сътрудничество от Бон, вече улесняват взаимопомощта и сътрудничеството между държавите-членки в тази област.

(3)	Трябва да се зачитат международните конвенции и споразумения, приложими за европейските морета и крайбрежни зони, като Конвенцията OSPAR, Конвенцията от Барселона и Конвенцията от Хелзинки.

(4)

Информационната система на Общността има за цел да предостави на държавите-членки необходимите данни за контрол и намаляване на замърсяването, предизвикано от разливането в морето на големи количества въглеводороди и други опасни вещества. Информационната система ще се опрости с въвеждането на съвременна автоматизирана система за обработка на данни.

(5)	Необходимо е да се въведе система за бърз и ефикасен обмен на информация.

(6)	Специалните екипи на Общността и други действия в рамките на програмата за действия на Общността оказват практическа помощ на оперативните органи на властта при извънредни ситуации на замърсяване и насърчават сътрудничеството и готовността за ефикасно справяне с инцидентите.

(7)

Представената от комисията програма за политика и действия на Общността във връзка с околната среда и устойчивото развитие (5) предвижда увеличаване на дейностите на Комисията по-специално в областта на извънредните ситуации, свързани с околната среда, които включват случайно и умишлено замърсяване на морето.

(8)	Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товарите (6) е от основно значение в контекста на настоящото решение.

(9)	Вредни вещества са всички опасни или нездравословни вещества, които могат да създадат неприятности при разливането им в морска среда.

(10)

Сътрудничеството на Общността в областта на случайното замърсяване на морето помага, като се предприемат действия срещу рисковете, да се постигнат целите на Договора, стимулирайки солидарността между държавите-членки и съдействайки съгласно член 174 от Договора за запазване и защита на околната среда и за опазване на здравето на човека.

(11)

Установяването на рамка за сътрудничество в Общността, която да предлага мерки за подкрепа, ще съдейства още по-ефикасно за развитие на сътрудничеството в областта на случайното замърсяване на моретата. Тази рамка за сътрудничество следва да се основава в голяма степен на опита, придобит в тази област след 1978 г.

(12)	Освен това рамката за сътрудничество на Общността ще увеличи прозрачността и ще укрепи и ще засили ефекта от различните действия.

(13)	Случайното или умишленото замърсяване на морето включва замърсяването от офшорни инсталации и непозволените оперативни разливи от съдовете.

(14)	Дейността, свързана с предоставянето на информация и подготовка на онези, които са отговорни и са ангажирани с овладяването на случайни замърсявания на морето в държавите-членки, е много важна, тя повишава степента на готовност за справяне с инцидентите и съдейства за предотвратяване на рисковете.

(15)	Освен това е важно Общността да предприеме действия за подобряване на техниките и методите за реакция и възстановяване при настъпване на извънредни ситуации.

(16)	Осигуряването на оперативна подкрепа на държавите-членки при извънредни ситуации и улесняването на разпространението на опита от такива ситуации сред държавите-членки са особено ценни.

(17)	Освен това предприетите в тази рамка действия следва да насърчават принципа „замърсителят плаща“, който следва да се прилага съгласно действащото национално и международно екологично и морско право.

(18)	Необходимите мерки за прилагане на това решение следва да се вземат съгласно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(19)

Настоящото решение определя за целия срок на рамката за сътрудничество финансова рамка, която представлява основна препоръка по смисъла на точка 33 от Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетна дисциплина и усъвършенстване на бюджетните процедури (8), за бюджетния орган по време на годишната бюджетна процедура.

(20)

Разпоредбите на настоящото решение се отнасят по-специално до програмата за действие, приета с Резолюция на Съвета от 26 юни 1978 г., и информационната система на Общността, създадена с Решение 86/85/ЕИО на Съвета от 6 март 1986 г. за създаване на информационна система на Общността за контрол и намаляване на замърсяванията, предизвикани от разливането на въглеводороди и други вредни вещества в морето или в главните вътрешни водни басейни (9). Посоченото решение следва да се отмени от датата на влизане в сила на настоящото решение,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1. Създава се рамка на Общността за сътрудничество в областта на случайното или умишленото замърсяване на морето (наричана по-долу „рамка за сътрудничество“) за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2006 г.

2. Рамката за сътрудничество има за цел:

а)

да подкрепя и допълва усилията на държавите-членки на национално, регионално и местно ниво за защита на морската среда, бреговата линия и опазване здравето на човека от рисковете на случайното или умишленото замърсяване на морето, изключвайки потоците от замърсявания, изхождащи от наземни източници;

рисковете от случайно замърсяване на морето включват изхвърлянето на опасни вещества в морската среда, независимо от произхода им, както от кораби, така и от брега и от естуари, включително тези, свързани с наличието на изхвърлени материали, като муниции, но изключвайки разрешеното изхвърляне и потоците от замърсявания, изхождащи от наземни източници;

б)

да съдейства за подобряване на възможностите на държавите-членки за реакция в случай на инциденти, включващи разливи и непосредствена заплаха от разливи на петрол и други вредни вещества в морето, и да съдейства за предотвратяването на рисковете. Съгласно вътрешното разпределение на компетенциите в държавите-членки те трябва да обменят информация за изхвърлени муниции с цел улесняване идентификацията на рисковете и мерките за готовност;

в)	да стабилизира условията и да улесни ефикасната взаимопомощ и сътрудничество между държавите-членки в тази област; и

г)	да насърчава сътрудничеството между държавите-членки за осигуряване на обезщетения за вреди в съответствие с принципа „замърсителят плаща“.

Член 2

Без да се засяга разпределението на отговорностите между държавите-членки и Комисията, Комисията осъществява действията в рамката за сътрудничество съгласно изложеното в приложения I и II.

а)

В рамката за сътрудничество се създава информационна система на Общността с цел обмен на данни за готовността и реакцията при случайно или умишлено замърсяване на морето. Системата включва минимума от компоненти, описани в приложение I.

Видовете действия в рамката за сътрудничество и финансовите договорености за Общността са описани в приложение II.

б)

Съгласно процедурата, описана в член 4, параграф 2 и въз основа, inter alia, на информацията, представена от държавите-членки на Комисията, се приема тригодишен последователен план за прилагане на рамката за сътрудничество, който трябва да се преразглежда ежегодно.

Комисията може, когато е необходимо, да предвиди допълнителни действия, освен описаните в приложение II. Тези допълнителни действия се оценяват в светлината на зададените приоритети и на наличните финансови източници и се приемат съгласно процедурата, описана в член 4, параграф 2.

в)

Финансовата рамка, предвидена за изпълнение на настоящото решение през периода 2000—2006 г., е определена на 7 милиона евро.

Бюджетните ресурси, определени за действията, предвидени в настоящото решение, се включват в отпуснатите годишни суми на общия бюджет на Европейския съюз. Наличните отпуснати годишни суми се разрешават от бюджетния орган в рамките на финансовите перспективи.

Член 3

1. В последователния план за прилагане на рамката за сътрудничество се съдържат индивидуалните действия, които трябва да се предприемат.

2. Индивидуалните действия се определят предимно въз основа на следните критерии:

а)

принос за осигуряване на информация и подготовка на онези, които са отговорни и са ангажирани с овладяването на случайни замърсявания на морето, включително, където е уместно — пристанищните власти в държавите-членки. с цел повишаване на степента на готовност и принос за предотвратяване на рисковете;

б)	принос за подобряване на техниките и методите за реакция и възстановяване след извънредни ситуации и за подобряване на методите за оценка на вредите, нанесени на морската и крайбрежната среда;

в)	съдействие за осигуряване на по-добра обществена информация, която да помогне за разясняване на рисковете и подновяване на информацията за инциденти;

г)	принос за укрепване на сътрудничеството на съответните местни органи и органи за опазване на природата по отношение на предотвратяването и реакцията при рискове;

д)	принос за осигуряване на оперативна подкрепа в извънредни ситуации на държавите-членки чрез мобилизация на експерти предимно от екипите на Общността и за популяризиране на опита от тези ситуации сред държавите-членки.

3. Всяко индивидуално действие се осъществява в тясно сътрудничество с компетентните власти на национално, регионално и локално ниво в държавите-членки.

Член 4

1. Комисията се подпомага от комитет.

2. Навсякъде, където се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 4 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се има предвид член 8 от същото.

Срокът, предвиден в член 4, параграф 3 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца.

3. Комитетът приема свой процедурен правилник.

Член 5

Комисията прави оценка на реализацията на рамката за сътрудничество по средата и преди края на срока и докладва на Европейския парламент и на Съвета в срок 36 месеца след влизане в сила на решението, а впоследствие — шест години след влизане в сила на решението. Ако е необходимо, в окончателния си доклад Комисията прави предложения за нови мерки за продължаване действието на тази рамка.

Член 6

Решение 86/85/ЕИО се отменя.

Член 7

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности.

Член 8

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 декември 2000 година.

За Европейския парламент

Председател

N. FONTAINE

За Съвета

Председател

J.-C. GAYSSOT

(1) ОВ С 25, 30.1.1999 г., стр. 20.

(2) ОВ С 169, 16.6.1999 г., стр. 16.

(3) Становище на Европейския парламент от 16 септември 1999 г. (ОВ С 54, 25.2.2000 г., стр. 82), Обща позиция на Съвета от 17 декември 2000 г. (ОВ С 87, 24.3.2000 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 13 юни 2000 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 30 ноември 2000 г. и Решение на Съвета от 5 декември 2000 г.

(4) ОВ С 162, 8.7.1978 г., стр. 1,

ОВ L 355, 10.12.1981 г., стр. 52,

ОВ L 77, 22.3.1986 г., стр. 33 и

ОВ L 158, 25.6.1988 г., стр. 32.

(5) ОВ С 138, 17.5.1993 г., стр. 5.

(6) ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 81.