Дело C-255/05

Комисия на Европейските общности

срещу

Италианска република

„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Oценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Оползотворяване на отпадъците — Изграждане на „третата линия“ на инсинератора за отпадъци на Brescia — Оповестяване на искането за издаване на разрешение — Директиви 75/442/EИО, 85/337/EИО и 2000/76/EО“

Резюме на решението

1.        Околна среда — Оценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Директива 85/337

(член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 97/11; приложение I към Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 97/11)

2.        Околна среда — Отпадъци — Изгаряне — Директива 2000/76

(член 12, параграф 1 от Директива 2000/76 на Европейския парламент и на Съвета)

1.        Държава-членка, която на основание на национална правна уредба, която допуска процедурата за оценка на въздействието върху околната среда по член 2, параграф 1 и по член 4, параграф 1 от Директива 85/337 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11, да не се прилага за попадащи в обхвата на приложение І към същата директива проекти за инсталации с капацитет над 100 тона на денонощие, предназначени за оползотворяване на опасни отпадъци и на неопасни отпадъци, ако тези проекти са предмет на опростена процедура по смисъла на член 11 от Директива 75/442 относно отпадъците, не подлага проект за инсталация за изгаряне на отпадъци, попадаща в предвидената в точка 10 от приложение І към Директива 85/337 категория на инсталациите с капацитет над 100 тона на денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химическо третиране, на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда по членове 5—10 от посочената Директива 85/337 преди предоставянето на разрешение за строеж, не изпълнява задълженията си по член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 85/337.

(вж. точки 50—53; точка 1 от диспозитива)

2.        Държава-членка, която не предоставя декларацията за начало на дейността по проект за инсталация за изгаряне на отпадъци — декларация, която трябва да се счита за ново разрешение по смисъла на Директива 2000/76 относно изгарянето на отпадъците — на едно или повече обществено достъпни места за достатъчен период, за да могат гражданите да направят възражения, преди компетентният орган да вземе решение, и която не предоставя на обществено разположение решенията по тази декларация, придружени от екземпляр от разрешението, не изпълнява задълженията си по член 12, параграф 1 от Директива 2000/76.

(вж. точка 64; точка 2 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

5 юли 2007 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Оценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Оползотворяване на отпадъците — Изграждане на „третата линия“ на инсинератора за отпадъци на Brescia — Оповестяване на искането за издаване на разрешение — Директиви 75/442/ЕИО, 85/337/ЕИО и 2000/76/ЕО“

По дело C‑255/05

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 226 ЕО на 16 юни 2005 г.,

Комисия на Европейските общности, за която се явява г‑н M. Konstantinidis, в качеството на представител, подпомаган от адв. F. Louis и адв. A. Capobianco, avocats, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Италианска република, за която се явява г‑н I. M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г‑н Fiorilli, avvocato dello Stato, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник,

подкрепяна от

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явява г‑н T. Harris, в качеството на представител, подпомаган от г‑н J. Maurici, barrister,

встъпила страна,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н C. W. A. Timmermans, председател на състав, г‑н P. Kūris, г‑н J. Makarczyk (докладчик), г‑н L. Bay Larsen и г‑н J.‑C. Bonichot, съдии,

генерален адвокат: г‑н M. Poiares Maduro,

секретар: г‑н R. Grass,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че:

–        като преди предоставянето на разрешение за строеж не е подложила проекта за изграждане на „трета линия“ на инсинератора, собственост на дружеството ASM Brescia SpA (наричан по-долу „третата линия на инсинератора“) — инсталация, която попада в обхвата на приложение I към Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 година (ОВ L 73, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 254, наричана по-нататък „Директива 85/337“) — на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда по членове 5—10 от посочената директива и

–        като не е предоставила искането за издаване на разрешение за експлоатиране на третата линия на инсинератора на едно или повече обществено достъпни места и за достатъчен период, за да могат гражданите да направят възражения, преди компетентният орган да вземе решение, и като не е предоставила на обществено разположение решението по това искане, придружено с екземпляр от разрешението,

Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 и по член 4, параграф 1 от Директива 85/337/ЕИО, както и по член 12, параграф 1 от Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 година относно изгарянето на отпадъците (ОВ L 332, стр. 91; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 271).

 Правна уредба

 Общностна правна уредба

 Директива 75/442/ЕИО

2        Член 1 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 47), изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията от 24 май 1996 година (ОВ L 135, стр. 32, наричана по-нататък „Директива 75/442“), гласи:

„По смисъла на настоящата директива:

а)      „отпадък“ означава всяко вещество или предмет от категориите, установени в приложение I, които притежателят изхвърля, възнамерява или се изисква да изхвърли.

[…]

г)      „управление“ означава събирането, транспортирането, оползотворяването и обезвреждането на отпадъци, включително надзора на такива операции, както и надзора на площадките за обезвреждане след закриването им;

д)      „обезвреждане“ означава всяка от операциите, предвидени в приложение II А;

е)      „оползотворяване“ означава всяка от операциите, предвидени в приложение II Б;

[…]“. [неофициален превод]

3        Съгласно член 4 от директивата:

„Държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират отпадъците да бъдат оползотворени или обезвредени, без да застрашават здравето на човека и без да се използват процеси или методи, които биха могли да навредят на околната среда, и по-специално:

–        без риск за водата, въздуха или почвата или за растенията или животните,

–        без да причиняват вреда чрез шум или миризми,

–        без да засягат неблагоприятно околността или местата от особен интерес.

[…]“. [неофициален превод]

4        Съгласно член 9, параграф 1 от директивата:

„За целите на прилагането на членове 4, 5 и 7 всеки орган или предприятие, което осъществява операциите, посочени в приложение II А, следва да получи разрешение от компетентния орган, предвиден в член 6.

[…]“. [неофициален превод]

5        В съответствие с член 10 от директивата:

„За целите на прилагането на член 4 всеки орган или предприятие, което осъществява операциите, посочени в приложение II А, следва да получи разрешение.“ [неофициален превод]

6        Член 11, параграф 1 от Директива 75/442 предвижда:

„Без да се засяга Директива 78/319/ЕИО […], следните могат да бъдат освободени от изискването за разрешение, предвидено в членове 9 и 10:

[…]

б)      органи или предприятия, които осъществяват оползотворяване на отпадъци.

Това изключение може да се прилага само:

–        ако компетентните органи са приели общи правила за всеки вид дейност, като се определят видовете и количествата отпадъци и условията, при които въпросната дейност може да бъде освободена от изискването за разрешение,

и

–        ако видовете или количествата отпадъци и методите на обезвреждане или оползотворяване са такива, че условията, предвидени в член 4, са спазени.“ [неофициален превод]

7        Приложение II A към Директива 75/442, озаглавено „Операции по обезвреждане“, е предназначено да изброи операциите по обезвреждане, така както те съществуват на практика. В него се посочва, че в съответствие с член 4 от директивата отпадъците трябва да бъдат обезвредени, без да се застрашава здравето на човека и без употребата на процеси или методи, които има вероятност да навредят на околната среда.

8        Приложение II Б към посочената директива, озаглавено „Операции по оползотворяване“, е предназначено да изброи операциите по оползотворяване, така както те съществуват на практика. И в него се посочва, че в съответствие с член 4 от същата директива отпадъците трябва да се оползотворяват, без да се застрашава здравето на човека и без употребата на процеси или методи, които има вероятност да увредят околната среда.

 Директива 85/337

9        Член 1, параграфи 2 и 3 от Директива 85/337 гласи:

„2.      За целите на настоящата директива:

„проект“ означава:

–        извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми,

–        друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на природни ресурси;

„възложител“ означава:

подател на молбата за издаване на разрешение за осъществяване на частен проект или обществен орган, който инициира проекта;

„разрешение за осъществяване“ означава:

решението на компетентния орган или власти, което дава право на възложителя да развива проекта.

3.      Компетентен орган е този орган, който е определен от държава-членка като отговорен за изпълнението на задълженията по настоящата директива.“

10      Съгласно член 2, параграфи 1 и 2 и параграф 3, първа алинея от тази директива:

„1.      Държавите-членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, inter alia поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на съгласие за предприемачески дейности [другаде в текста: „предмет на процедура за издаване на разрешение“] и на оценка относно тяхното въздействие. Тези проекти са дефинирани в приложение 4 [да се чете: „в член 4“].

2.      Оценката на въздействието върху околната среда може да се обедини с други съществуващи процедури за издаване на разрешителни [другаде в текста: „разрешение“] за проекти в държавите-членки или, ако няма такива, може да се обедини с други създадени процедури или с процедури, които следва да бъдат създадени в съответствие с целите на настоящата директива.

[…]

3.      Без да се засяга член 7, държавите-членки могат в изключителни случаи да отменят изцяло или частично разпоредбите, предвидени в настоящата директива, по отношение на конкретен проект [да се чете: „държавите-членки могат в изключителни случаи да не прилагат разпоредбите, предвидени в настоящата директива, по отношение на конкретен проект или на част от него“].“

11      Член 3 от посочената директива предвижда:

„Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, в светлината на всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—11, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху следните фактори:

–        хората, фауната и флората,

–        почвата, водата, въздуха, климата и природната среда,

–        материалните придобивки и културното наследство,

–        взаимодействието между факторите, споменати в първо, второ и трето тире.“

12      Член 4, параграф 1 от същата директива предвижда:

„При спазването на член 2, параграф 3 проектите, изброени в приложение I, се изпълняват, при условие че е направена оценка в съответствие с членове 5—10.“

13      В точка 10 от приложение I към Директива 85/337 са посочени инсталациите с капацитет над 100 тона на денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химично третиране съгласно определението, дадено в точка D9 от приложение II А към Директива 75/442.

 Директива 2000/76

14      Съгласно член 3, точка 12 от Директива 2000/76 за целите на същата:

„разрешително“: едно или повече писмени решения, издадени от компетентния орган, издаващ разрешителни за експлоатиране на дадена инсталация, под уговорка за спазване на някои условия, които гарантират, че инсталацията удовлетворява всички предписания на настоящата директива. Едно разрешително може да бъде издадено за една или повече инсталации или части от инсталации на същото място, експлоатирани от същия ползвател“.

15      Член 4, параграф 1 от тази директива има следното съдържание:

„Без да се засяга разпоредбата на член 11 от Директива 75/442/ЕИО или на член 3 от Директива 91/689/ЕИО, инсталация за изгаряне или съвместно изгаряне не може да бъде експлоатирана, без да е издадено разрешително за осъществяване на тези дейности.“

16      Член 12, параграф 1 от Директива 2000/76/ЕО относно достъпа до информация и участието на обществото има следното съдържание:

„Без да се засягат разпоредбите на Директива на Съвета 90/313/ЕИО и Директива на Съвета 96/61/ЕО, заявления за нови разрешителни за инсталации за изгаряне и за съвместно изгаряне се предоставят на едно или повече обществено достъпни места, като например местните служби, за достатъчен период, за да може обществото [другаде в текста: „гражданите“] да направи възражения, преди компетентният орган да вземе решение. Това решение, придружено от най-малко един екземпляр от разрешителното, и всяко последващо усъвършенстване [да се чете: „и всяка последваща актуализация“], биват също предоставени на обществено разположение.“

 Национална правна уредба

17      С член 6 от Закон № 349 от 8 юли 1986 г. за създаване на министерство на околната среда (GURI № 59 от 15 юли 1986 г.) Директива 85/337 се транспонира в италианското право. Впоследствие член 40 от Закон № 146 от 22 февруари 1994 г., който съдържа разпоредби в областта на оценката на въздействието върху околната среда (редовно приложение към GURI № 52 от 4 март 1994 г.), възлага на италианското правителство да определи с изрична мярка за ориентиране и координиране условията, критериите и техническите стандарти за прилагане на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда на проекти, попадащи в обхвата на приложение II към посочената директива.

18      Член 1, параграф 3 от Декрет на президента на републиката от 12 април 1996 г., озаглавен „Мярка за ориентиране и координиране с оглед на прилагането на член 40, параграф 1 от Закон № 146 от 22 февруари 1994 г. относно разпоредбите за оценка на въздействието върху околната среда“ (GURI № 210, стр. 28, наричан по-нататък „DPR“), уточнява:

„Проектите, посочени в приложение А, са предмет на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда.“

19      Член 3, параграф 1 от Декрет на министър-председателя от 3 септември 1999 г., озаглавен „Мярка за ориентиране и координиране, с която се изменя и допълва предходната мярка за ориентиране и координиране относно прилагането на член 40, параграф 1 от Закон № 146 от 22 февруари 1994 г. относно разпоредбите за оценка на въздействието върху околната среда“ (GURI № 302 от 27 декември 1999 г., стр. 17, наричан по-нататък „DPCM“), с който се изменя първоначалната редакция на приложение А към DPR, има следното съдържание:

„Букви и), л) […] от приложение А към DPR от 12 април 1996 г. се заменят със следните букви:

и)      Инсталации за обезвреждане и оползотворяване на опасни отпадъци чрез операциите, посочени в приложение Б и в приложение В, точки R 1—R 9, към Законодателен декрет № 22 от 5 февруари 1997 г. [(GURI № 38 от 15 февруари 1997 г., наричан по-нататък „законодателния декрет“)], с изключение на инсталациите за оползотворяване, предмет на опростените процедури по членове 31 и 33 от същия законодателен декрет […]

л)      Инсталации с капацитет над 100 тона на денонощие за обезвреждане и оползотворяване на неопасни отпадъци чрез операциите по изгаряне или третиране, посочени в приложение Б, точки D 2 и D 8—D 11, както и в приложение В, букви R 1—R 9 към [законодателния декрет] с изключение на инсталациите за оползотворяване, предмет на опростените процедури по членове 31 и 33 от същия законодателен декрет […]“

20      Разпоредбите на законодателния декрет, които описват характеристики на отпадъците и дейностите, позволяващи прилагането на опростената процедура, са приети с цел транспонирането на член 11 от Директива 75/442.

21      От член 33, параграф 1 от законодателния декрет следва по-конкретно, че при спазването на някои технически стандарти дейностите по оползотворяване на отпадъците могат да бъдат предприети в срок от 90 дни от уведомяването на териториално компетентната провинция за началото на тези дейности.

22      Член 33, параграф 2 от посочения законодателен декрет съдържа подробно изложение на съдържанието на техническите стандарти както за неопасните, така и за опасните отпадъци.

23      Съгласно член 33, параграф 3 от законодателния декрет провинцията вписва в специален регистър предприятията, които я уведомяват за началото на дейността, и в предвидения в параграф 1 срок проверява служебно дали са изпълнени необходимите условия.

24      Накрая, от член 33, параграф 4 от законодателния декрет следва, че когато съответната провинция счете, че техническите стандарти и посочените в параграф 1 условия не са спазени, тя приема мотивирано постановление за забрана на започването или продължаването на дейността, освен ако заинтересованото лице не се съобрази с действащото законодателство в предварително определения от администрацията срок.

 Досъдебна процедура

25      С писмо от 28 април 2003 г. Комисията изисква от Италианската република информация в частност във връзка с прилагането на процедурите по Директиви 85/337 и 2000/76 по отношение на третата линия на инсинератора.

26      Тази държава-членка посочва, от една страна, че е изключила проекта за трета линия на инсинератора от процедурата за оценка на въздействието върху околната среда, доколкото той попада сред изключенията, посочени в приложение А, точка 1 от DPR, изменен с DPCM, и от друга страна, че е взела множество мерки за оповестяване и за консултиране съгласно член 12 от Директива 2000/76.

27      Предвид предоставените в тази връзка отговори от Италианската република, които счита за незадоволителни, Комисията образува досъдебната процедура, като изпраща официално уведомително писмо с дата 19 декември 2003 г.

28      С писмо от 8 юни 2004 г. компетентните италиански органи съобщават за волята на ползвателя на третата линия на инсинератора, чието пускане в експлоатация е разрешено през декември 2003 г., линията да бъде предмет на оценка на въздействието.

29      Впоследствие с мотивирано становище от 9 юли 2004 г. Комисията приканва Италианската република да вземе необходимите мерки, за да се съобрази по-специално със задълженията, произтичащи от Директива 85/337, в срок от два месеца от получаването на посоченото становище.

30      С писмо от 31 януари 2005 г. Италианската република потвърждава, че ползвателят на третата линия на инсинератора е подал официално искане за оценка на въздействието върху околната среда, публикувано на 11 декември 2004 г. По-късно с писмо от 3 май 2005 г. тя представя документи относно хода на текущата процедура за оценка и уточнява, че последната е в процес на приключване.

31      Като счита за незадоволителна позицията на италианското правителство, съдържаща се в посочените по-горе писма отговори, Комисията предявява настоящия иск съгласно член 226, втора алинея ЕО.

 По иска

 По допустимостта

 Доводи на страните

32      Италианската република изтъква, че искът на Комисията е недопустим поради липса на правен интерес. Всъщност Комисията нямала интерес да изисква изпълнението на вече изпълнено задължение. По-конкретно, като се има предвид положителното решение относно екологичната съвместимост на третата линия на инсинератора, основаващо се на междуведомствения декрет от 3 юни 2005 г. и взето в края на процедурата за оценка, започнала съгласно посочените в точка 30 от настоящото решение условия, закъснението за осъществяване на проучване на екологичното въздействие не причинило вреди на околната среда. Липсата на проучване на екологичното въздействие представлявала процесуален недостатък, който обаче бил отстранен.

33      Италианската република добавя, че Комисията изисква да се изпълняват нелогични задължения и следователно е превишила правомощията си, като е действала в противоречие с принципите на доброто управление и на пропорционалността.

34      Комисията отбелязва, че тя има пряк, особен и конкретен интерес по настоящия спор. В това отношение предвид интереса от предявяване на иск за нарушение на Директива 85/337 тя изтъква, че извършената от компетентните органи оценка на въздействието върху околната среда на третата линия на инсинератора е без значение, тъй като оценката не отговаря на изискванията на посочената директива, доколкото преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда inter alia поради своя характер, мащаби или местоположение, трябва да са предмет на процедура за издаване на разрешение и на оценка относно тяхното въздействие.

35      Според Комисията сама по себе си волята на ползвателя на третата линия на инсинератора тази инсталация да бъде предмет на оценка на въздействието върху околната среда, въпреки че вече е изградена и работи, е без значение, тъй като искането за оценка е подадено едва на 7 декември 2004 г. и оценката е извършена едва след изтичането на срока, определен в мотивираното становище.

36      Освен това Комисията изтъква, че според съдебната практика при упражняването на правомощията си по член 226 ЕО тя не трябва да доказва наличието на конкретен правен интерес.

 Съображения на Съда

37      Според постоянната съдебна практика в рамките на правомощията си по член 226 ЕО Комисията не трябва да доказва наличието на правен интерес. Всъщност Комисията има за задача да следи, служебно и в общ интерес, за прилагането на общностното право от държавите-членки и да установява наличието на евентуално неизпълнение на произтичащи от него задължения с оглед на преустановяването му (вж. Решение от 1 февруари 2001 г. по дело Комисия/Франция, С‑333/99, Recueil, стр. I‑1025, точка 23, Решение от 2 юни 2005 г. по дело Комисия/Гърция, С‑394/02, Recueil, стр. I‑4713, точки 14 и 15, както и цитираната съдебна практика, и Решение от 8 декември 2005 г. по дело Комисия/Люксембург, С‑33/04, Recueil, стр. I‑10629, точка 65).

38      Освен това задължение на Комисията е да прецени целесъобразността от предявяване на иск срещу държава-членка, да определи разпоредбите, които тази държава-членка евентуално е нарушила, и да избере момента, в който да започне срещу нея производство за установяване на неизпълнение, като съображенията, определящи този избор, не могат да засегнат допустимостта на иска (вж. Решение от 18 юни 1998 г. по дело Комисия/Италия, С‑35/96, Recueil, стр. I‑3851, точка 27 и Решение по дело Комисия/Люксембург, посочено по-горе, точка 66).

39      В това отношение Съдът следва да провери дали твърдяното неизпълнение на задължения е налице, без да трябва да се произнася по упражняването от Комисията на нейното право на преценка (вж. по-специално Решение от 13 юни 2002 г. по дело Комисия/Испания, С‑474/99, Recueil, стр. I‑5293, точка 25 и Решение по дело Комисия/Люксембург, посочено по-горе, точка 67).

40      При всички положения, дори да се допусне, че извършването на последваща оценка на въздействието върху околната среда на третата линия на инсинератора може да преустанови оспорваното неизпълнение на задължения, необходимо е да се приеме за установено, че такава оценка не е започнала до изтичането на определения в мотивираното становище срок — момент, към който трябва да се преценява наличието на неизпълнение на задължения от държавата-членка (вж. по-специално Решение от 14 юли 2005 г. по дело Комисия/Германия, С‑433/03, Recueil, стр. I‑6985, точка 32).

41      От изложените дотук съображения следва, че възражението за недопустимост, основано на липсата на правен интерес на Комисията, трябва да бъде отхвърлено.

 По съществото на спора

42      В подкрепа на своя иск Комисията изтъква две твърдения за нарушение.

 По първото твърдение за нарушение на член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 85/337

–       Доводи на страните

43      Според Комисията третата линия на инсинератора, определена като инсталация с капацитет над 100 тона на денонощие за осъществяване на операции по оползотворяване по смисъла на приложение II Б към Директива 75/442, попада в обхвата на точка 10 от приложение I към Директива 85/337 и следователно преди да бъде разрешена, а впоследствие изградена, е трябвало да бъде предмет на процедура за оценка на въздействието върху околната среда. Комисията изтъква, че ако проектът не е преминал оценка на въздействието върху околната среда, то това се дължи на самата италианска правна уредба, която не предвижда инсталациите, предназначени за оползотворяване на отпадъци и предмет на опростени процедури, да бъдат предмет на такава оценка.

44      Комисията добавя, че DPCM нарушава задълженията, произтичащи от Директива 85/337, доколкото изключва от процедурата за оценка на въздействието върху околната среда всички инсталации, които осъществяват операции по оползотворяване на отпадъци и са получили разрешение съгласно опростената процедура.

45      Италианската република не признава наличието на твърдяното неизпълнение на задължения и в своя защита отново изтъква доводите, които е представила по дело Комисия/Италия, по което е постановено Решение от 23 ноември 2006 г. (С‑486/04, Recueil, стр. I‑11025).

46      Като основен довод тя изтъква, че доколкото третата линия на инсинератора извършва оползотворяване на отпадъци и е предмет на опростените процедури, въведени по силата на членове 31 и 33 от законодателния декрет и приети с оглед транспонирането на член 11 от Директива 75/442, тази линия не подлежи на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда. Като установява, от една страна, връзка между Директива 85/337 и Директива 75/442 по отношение на техническите термини, използвани в областта на отпадъците, и като се позовава, от друга страна, на самия текст на точка 10 от приложение I и на този на точка 11, буква б) от приложение II към Директива 85/337, в които се споменава само понятието за обезвреждане на отпадъци, Италианската република счита, че последната директива изключва от приложното си поле инсталациите, които извършват оползотворяване на отпадъци.

47      Италианската република също така поддържа, че въведените с Директива 91/156 изменения на Директива 75/442 имат за цел установяването на обща терминология и уеднаквена дефиниция на отпадъците, позволяващи сближаване на различните разпоредби относно отпадъците както на национално, така и на общностно равнище. Следователно когато Директива 97/11 назовава понятието „отпадъци“, използваните в нея изрази и дефиниции са заимствани по необходимост от съответната правна уредба в тази област, а именно от Директива 91/156.

48      Държавата-членка добавя, че когато в областта на оползотворяването на отпадъци емисиите не превишават допустимите предели съгласно общностната правна уредба, не е необходимо да се прилага процедурата за оценка, тъй като самото оползотворяване на отпадъци има за цел опазване на околната среда.

49      В писменото си становище при встъпване от 7 април 2006 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия поддържа исканията на Италианската република по първото твърдение за нарушение.

–       Съображения на Съда

50      Необходимо е в началото да се отбележи, че в Решение от 23 ноември 2006 г. по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, Съдът е обявил, че Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 и член 4, параграфи 1, 2 и 3 от Директива 85/337, като е приела член 3, параграф 1 от DPCM, който допуска процедурата за оценка на въздействието върху околната среда по член 2, параграф 1 и по член 4, параграф 1 да не се прилага за проекти за инсталации с капацитет над 100 тона на денонощие, предназначени за оползотворяване на опасни отпадъци и на неопасни отпадъци — проекти, които попадат в обхвата на приложение I към същата директива и подлежат на опростена процедура по смисъла на член 11 от Директива 75/442.

51      Твърдяното от Комисията неизпълнение на задължения е само последица от прилагането към конкретния случай на националната правна уредба, която вече е приета за противоречаща на общностното право, както е посочено в предходната точка.

52      Всъщност прилагането на тази правна уредба, която не предвижда инсталациите, предназначени за оползотворяване на отпадъци и предмет на опростените процедури по членове 31 и 33 от законодателния декрет, да бъдат предмет на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда, е довело до освобождаването на третата линия на инсинератора от изискването за проучване на екологичното въздействие, въпреки че тази линия попада в предвидената в точка 10 от приложение І към Директива 85/337 категория на инсталациите с капацитет над 100 тона на денонощие за обезвреждане на неопасни отпадъци чрез изгаряне или химическо третиране. Като такава инсталация третата линия на инсинератора е трябвало да бъде предмет на процедура за оценка на въздействието върху околната среда, преди да бъде разрешена, тъй като проектите, които попадат в обхвата на посоченото приложение I, трябва да бъдат предмет на систематична оценка съгласно член 2, параграф 1 и член 4, параграф 1 и параграфи 5—10 от тази директива (вж. Решение от 23 ноември 2006 г. по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 45).

53      С оглед на изложеното дотук трябва да се приеме, че като не е подложила проекта за изграждане на „трета линия“ на инсинератора на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда по членове 5—10 от Директива 85/337 преди предоставянето на разрешение за строеж, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 и по член 4, параграф 1 от посочената директива.

 По второто твърдение за нарушение на член 12, параграф 1 от Директива 2000/76

–       Доводи на страните

54      Комисията твърди, че Италианската република не е публикувала нито искането за издаване на разрешение за експлоатиране на третата линия на инсинератора, нито съответната мярка за издаване на разрешение, с което е нарушила разпоредбите на член 12 от Директива 2000/76.

55      В хода на досъдебната процедура тази държава-членка изтъква, че в случая член 12 не се прилага, доколкото за посочената трета линия не е било подадено искане за издаване на разрешение за експлоатиране. Същата била предмет единствено на декларация за пускане в експлоатация от 24 юли 2003 г. съгласно установената със законодателния декрет процедура.

–       Съображения на Съда

56      От член 33, параграф 1 от законодателния декрет следва, че дейностите по оползотворяване на отпадъци могат да бъдат предприети в срок от 90 дни, считано от подаването на декларация за начало на дейността пред териториално компетентната провинция. В този срок съгласно параграф 3 от същия член съответните органи на провинцията проверяват служебно дали са изпълнени необходимите условия за осъществяване на оползотворяването.

57      В конкретния случай в рамките на въведената със законодателния декрет опростена процедура третата линия на инсинератора е предмет на декларация за начало на дейността от 24 юли 2003 г. Тя е последвана от две решения на органите на компетентните органи на провинцията — забрана за пускане в експлоатация от 21 октомври 2003 г. и разрешение от 19 декември 2003 г.

58      От друга страна, от член 12, параграф 1 от Директива 2000/76 следва, че заявленията за нови разрешителни трябва да се предоставят на обществено достъпни места за достатъчен период, за да се даде възможност на гражданите да направят възражения, преди компетентният орган да вземе решение. Това решение, придружено от най-малко един екземпляр от разрешителното, както и последващите актуализации трябва също да бъдат предоставени на обществено разположение.

59      Целта на тази разпоредба, както следва по-специално от съображение 31 от Директива 2000/76, е да се гарантира прозрачността на процедурата, така че гражданите да могат да участват при вземането на решения по исканията за предоставяне на разрешение.

60      Ето защо следва да се приеме, че понятието за заявление за ново разрешително трябва да разглежда в смисъл, който напълно да отговаря на целта, следвана от член 12, параграф 1 от Директива 2000/76. Следователно това понятие трябва да се разбира lato sensu като обхващащо всяка процедура, сравнима с процедура за предоставяне на разрешително или разрешение.

61      Предвид характеристиките си и по-специално предвид функцията, възложена на органите на провинцията, упоменатата в точка 56 от настоящото решение декларация за начало на дейността на третата линия на инсинератора трябва да се счита за заявление за ново разрешително по смисъла на Директива 2000/76.

62      Поради това посочената декларация е трябвало да се предостави на едно или повече обществено достъпни места за достатъчен период, за да могат гражданите да направят възражения пред компетентните органи на провинцията преди изтичането на срока от 90 дни, в който тези органи трябва да проверят дали са изпълнени необходимите законови условия за осъществяване на оползотворяването. Не се оспорва обаче, че разглежданата декларация не е била предмет на каквато и да е мярка за оповестяване в противоречие с разпоредбите на член 12, параграф 1 от Директива 2000/76.

63      Освен това различните решения на органите на съответната провинция по отношение на третата линия на инсинератора, а именно забраната за пускане в експлоатация, както и разрешението, посочени в точка 57 от настоящото решение, не са били и предоставени на обществено разположение в противоречие с разпоредбите на същия член.

64      Предвид изложеното дотук е необходимо да се приеме за установено, че като не е предоставила декларацията за начало на дейността на третата линия на инсинератора на едно или повече обществено достъпни места за достатъчен период, за да могат гражданите да направят възражения, преди компетентният орган да вземе решение, и като не е предоставила на обществено разположение решенията по тази декларация, придружени от екземпляр от разрешението, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 12, параграф 1 от Директива 2000/76.

 По съдебните разноски

65      Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Италианската република и последната е загубило делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати разноските.

66      В съответствие с член 69, параграф 4 от Правилника Обединеното кралство понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Като преди предоставянето на разрешение за строеж не е подложила проекта за изграждане на „трета линия“ на инсинератора, собственост на дружеството ASM Brescia SpA, на процедурата за оценка на въздействието върху околната среда по членове 5—10 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 година, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 2, параграф 1 и по член 4, параграф 1 от посочената директива.

2)      Като не е предоставила декларацията за начало на дейността на „третата линия“ на посочения инсинератор на едно или повече обществено достъпни места за достатъчен период, за да могат гражданите да направят възражения, преди компетентният орган да вземе решение, и като не е предоставила на обществено разположение решенията по тази декларация, придружени от екземпляр от разрешението, Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 12, параграф 1 от Директива 2000/76/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 декември 2000 година относно изгарянето на отпадъците.

3)      Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

4)      Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.

Подписи

---

* Език на производството: италиански.