2.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 296/126

—

като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2008 г. относно положението в Демократична република Конго и изнасилването като военно престъпление (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно положението в Египет (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2011 г. относно южните съседи на ЕС и по-специално Либия (5),

—

като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, г-жа Катрин Аштън, от името на Европейския съюз по повод на Международния ден за премахване на насилието срещу жените, 25 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид декларацията на върховния представител г-жа Катрин Аштън от името на Европейския съюз по повод на Международния ден на жените, 8 март 2011 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—

като взе предвид Резолюции 1325 (2000 г.) и 1820 (2008 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и Резолюция 1888 (2009 г.) на Съвета за сигурност на ООН относно сексуалното насилие срещу жени и деца по време на въоръжени конфликти,

—

като взе предвид назначаването през март 2010 г. на специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти, както и новата структура на ООН за равенство между половете (ООН Жени),

—

като взе предвид насоките на ЕС относно насилието и дискриминацията срещу жени и момичета и насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 10 декември 1984 г. и Декларация 3318 на Общото събрание на ООН относно защитата на жените и децата при критични обстоятелства и въоръжени конфликти от 14 декември 1974 г., по-специално параграф 4 от нея, в който се призовава за ефективни мерки срещу преследването, изтезаването, насилието и унизителното отношение, чиито жертви са жени,

—

като взе предвид разпоредбите на правните инструменти на ООН в областта на правата на човека, по-специално инструментите, свързани с правата на жените, като Устава на ООН, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и факултативния протокол към нея, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.,

—

като взе предвид други инструменти на ООН за борба срещу насилието срещу жени, например Виенската декларация и програма за действие, приети на 25 юни 1993 г. по време на Световната конференция по правата на човека (A/CONF. 157/23), и Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жени, приета на 20 декември 1993 г. (A/RES/48/104),

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 12 декември 1997 г., озаглавена „Мерки в областта на предотвратяването на престъпления и наказателното право за премахване на насилието срещу жени“ (A/RES/52/86), резолюцията от 18 декември 2002 г., озаглавена „Действия за изкореняване на престъпленията срещу жени, извършени в името на честта“ (A/RES/57/179), и резолюцията от 22 декември 2003 г., озаглавена „Премахване на домашното насилие срещу жените“ (A/RES/58/147),

—

като взе предвид декларацията и платформата за действие от Пекин, приети от Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., и резолюцията си от 18 май 2000 г. относно последващите действия във връзка с платформата за действие от Пекин (6), резолюцията си от 10 март 2005 г. относно последващите действия във връзка с Четвъртата световна конференция за жените – платформа за действие (Пекин+10) (7) и резолюцията си от 25 февруари 2010 г. относно Пекин+15 – Програма за действие на ООН за равенство между половете (8),

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 19 декември 2006 г., озаглавена „Активизиране на усилията за премахване на всички форми на насилие срещу жените“ (A/RES/61/143), и резолюции № 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, приет през 1998 г., и по-специално членове 7 и 8 от него, в които изнасилването, сексуалното робство, насилствената проституция, насилственото забременяване и насилствената стерилизация или всяка друга форма на сексуално насилие се определят като престъпления против човечеството и военни престъпления и се отъждествяват с форма на изтезание и тежко военно престъпление, независимо дали тези действия се извършват систематично или не, по време на международни или вътрешни конфликти,

—

като взе предвид член 110, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че жените участваха активно в движенията за повече демокрация, права и свободи в Северна Африка и Близкия изток,

Б.

като има предвид, че като част от конфликта, свързан с тези революции, заварените режими в Либия и Египет прибягнаха до сексуални нападения, чиито жертви бяха жени и които по-специално имаха за цел да направят жените уязвими,

В.

като има предвид, че сексуалното насилие изглежда се използва като средство за сплашване и унижаване на жените, включително в бежански лагери, и като има предвид, че появилият се вакуум във властта може да доведе до влошаване на положението с правата на жените и момичетата,

Г.

като има предвид, че либийката Иман ал-Обейди, която разказа пред репортери в хотел в Триполи, че е била жертва на групово изнасилване и малтретирана от войници, беше задържана и отведена на неизвестно място на 26 март 2011 г. и че сега срещу нея е заведено дело за клевета от мъжете, които обвинява, че са я изнасилили,

Д.

като има предвид, че в Египет жени, участвали в протести, твърдят, че са били подложени на „проверка за девственост“ от представители на армията, след като са били принудително отведени от площад „Тахрир“ на 9 март 2011 г. и впоследствие са били подложени на изтезания и изнасилване, като „проверките за девственост“ са били извършени и фотографирани в присъствието на мъже войници; като има предвид, че някои египтянки ще бъдат изправени пред военни съдилища за това, че не са преминали успешно проверката за девственост,

Е.

като има предвид, че когато са част от широко разпространена и системна практика, изнасилването и сексуалното робство се признават съгласно Женевската конвенция за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, които следва да бъдат разглеждани от Международния наказателен съд; като има предвид, че понастоящем изнасилването също се признава за елемент на престъплението геноцид, когато се извършва с цел да се унищожи, изцяло или частично, определена група; като има предвид, че ЕС следва да подкрепя усилията, насочени към преустановяване на безнаказаността на лицата, упражняващи сексуално насилие над жени и деца,

Ж.

като има предвид, че е доказано, че въоръжените конфликти имат непропорционално и уникално въздействие върху жените; като има предвид, че на жените следва да бъде предоставена по-активна роля за изграждане на мира и предотвратяване на конфликти и че в регионите, белязани от войни и конфликти, жените и децата следва да получават по-добра защита, чрез участие, предотвратяване и закрила,

З.

като има предвид, че изпълнението на задълженията по резолюции 1820, 1888, 1889 и 1325 на Съвета за сигурност на ООН е обща грижа и отговорност на всички държави-членки на ООН, независимо дали са засегнати от конфликти, дали са донори или други; като има предвид, че във връзка с това следва да се привлече вниманието към приемането през декември 2008 г. на насоки на ЕС относно насилието срещу жени и момичета, както и на насоки на ЕС относно децата и въоръжените конфликти и борбата с всички форми на дискриминация спрямо тях, които изпращат ясния политически сигнал, че тези въпроси са от приоритетно значение за Съюза,

1.

Призовава Комисията и правителствата на държавите-членки да се противопоставят категорично на използването на сексуални нападения, заплахи и целенасочени действия срещу жени в Либия и Египет;

2.

Решително осъжда принудителната „проверка за девственост“, наложена от представители на египетската армия по отношение на протестиращи жени, задържани на площад „Тахрир“, и счита тази практика за недопустима, тъй като е равносилна на форма на изтезание; призовава Върховния военен съвет на Египет да предприеме незабавни мерки за прекратяване на това унизително отношение и да гарантира, че всички служители на силите за сигурност и армията получават ясни инструкции, че изтезанията и други форми на малтретиране, включително принудителната „проверка за девственост“, няма да бъдат повече толерирани и ще бъдат щателно разследвани;

3.

Призовава египетските държавни органи да предприемат спешни мерки за прекратяване на изтезанията, да разследват всички случаи на тормоз по отношение на мирни демонстранти и да прекратят съдебното преследване на цивилни лица от военни трибунали; изразява особена загриженост във връзка с докладите на организации за защита на правата на човека, съгласно които непълнолетни лица са били задържани и осъдени от военни трибунали;

4.

Препоръчва да бъде проведено независимо разследване с цел извършителите да бъдат подведени под отговорност, по-специално във връзка с престъпленията по смисъла на Римския статут на Международния наказателен съд, извършени от Муамар Кадафи; счита, че лицата с доказана отговорност за подобни деяния трябва да бъдат изправени пред съд и че жените, които са дали сведения за подобни нарушения, трябва да бъдат защитени от репресии;

5.

Подчертава, че всеки следва да има право да изрази мнението си за демократичното бъдеще на своята страна, без да бъде задържан, изтезаван или подлаган на унизително и дискриминационно отношение;

6.

Изразява твърдо убеждение, че протичащите промени в Северна Африка и Близкия изток трябва да допринесат за слагане на край на дискриминацията на жените и за пълното участие на жените в обществото на равни начала с мъжете и в съответствие с Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

7.

Подчертава необходимостта от гарантиране на правата на жените като цяло в рамките на новите демократични и правни структури на тези общества;

8.

Подчертава, че следва да се отчете ролята на жените в революциите и в процесите на демократизация, като същевременно изтъква специфичните заплахи, пред които те са изправени, и необходимостта от подкрепа и защита на техните права;

9.

Призовава държавите-членки на ЕС активно да насърчават в дългосрочен план, както в политическо, така и във финансово отношение, пълното прилагане на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН и създаването на европейско равнище на предвидените в нея институции и механизми за контрол и призовава ООН да гарантира прилагането на резолюцията на всички равнища в международен мащаб;

10.

Подчертава, че е необходимо да се отдаде приоритетно значение на правата на човека в рамките на мерките по линия на европейската политика за съседство като неразделна част от процеса на демократизация, и изтъква необходимостта от споделяне на опита на ЕС в областта на политиката за равенство между половете и на борбата с насилието, основано на пола;

11.

Подчертава необходимостта от прилагане на принципа на равенство на мъжете и жените и от оказване на подкрепа за конкретни действия, с цел в страните, които попадат в обхвата на европейската политика за съседство, да се прилага ефективен и систематичен подход по въпросите, свързани с равенството; настоятелно призовава правителствата и гражданското общество да активизират социалното приобщаване на жените, включително чрез борба срещу неграмотността и насърчаване на трудовата заетост и да увеличат финансовата им независимост, с цел да се гарантира значително присъствие на жени на всички равнища; подчертава, че равенството трябва да стане неразделна част от процеса на демократизация и че освен това образованието за жени и момичета следва да бъде приоритет и следва да включва повишаване на осведомеността относно техните права;

12.

Призовава заместник-председателя/върховен представител, Европейската служба за външна дейност и Комисията да поставят на челно място в дневния ред на разговорите със страните от южното измерение на европейската политика за съседство политическите приоритети на ЕС, а именно премахване на смъртното наказание, зачитане на правата на човека, в т.ч. човешките права на жените, и основните свободи, а също така ратифицирането на редица международни правни инструменти, включително Римския статут на Международния наказателен съд и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;

13.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.