1.

Комисията и Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси се уведомяват взаимно за всяко свое намерение да извършват спешни ваксинации. В изключително спешни случаи нотифицирането включва взетото решение и правилата и процедурите за неговото прилагане. Във всички случаи при първа възможност се провеждат консултации в рамките на Съвместния ветеринарен комитет.

2.

Съгласно член 97 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария разполага с план за действие в спешни случаи, публикуван на уебсайта на Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси.

3.

Съвместната референтна лаборатория за идентифициране на вируса на шап е: The Pirbright Institute, Pirbright Laboratory, Ash Road, Pirbright, Surrey, GU24 0NF, Обединеното кралство. Швейцария покрива дължимите от нея разходите за дейностите, извършвани от лабораторията в това ѝ качество. Функциите и задачите на лабораторията са тези, посочени в приложение XVI към Директива 2003/85/ЕО.

1.

Комисията и Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси се уведомяват взаимно за всяко свое намерение да извършват спешни ваксинации. При първа възможност се провеждат консултации в рамките на Съвместния ветеринарен комитет.

2.

При необходимост, съгласно член 117, параграф 5 от Наредбата относно епизоотиите, Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси определя технически разпоредби за прилагане относно маркирането и обработката на месо, идващо от защитни и надзорни зони.

3.

Съгласно член 121 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария разполага с план за изкореняване на класическата чума по свинете при дивите прасета в съответствие с членове 15 и 16 от Директива 2001/89/ЕО.

4.

Съгласно член 97 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария разполага с план за действие в спешни случаи, публикуван на уебсайта на Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси.

5.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 21 от Директива 2001/89/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

6.

При необходимост, съгласно член 89, параграф 2 от Наредбата относно епизоотиите Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси определя технически разпоредби за прилагане относно серологичните проверки на свинете в защитните и надзорните зони в съответствие с глава IV от приложението към Решение 2002/106/ЕО на Комисията (3).

7.

Съвместната референтна лаборатория за класическа чума по свинете е: Institut für Virologie der Tierärztlichen Hochschule Hannover, 15 Bünteweg 17, 30559 Хановер, Германия. Швейцария покрива дължимите от нея разходите за дейностите, извършвани от лабораторията в това ѝ качество. Функциите и задачите на лабораторията са тези, посочени в приложение IV към Директива 2001/89/ЕО.

1.

Референтната лаборатория на Европейския съюз за африканска чума по свинете е: Centro de Investigación en Sanidad Animal, 28130 Valdeolmos, Мадрид, Испания. Швейцария покрива дължимите от нея разходите за дейностите, извършвани от лабораторията в това ѝ качество. Функциите и задачите на лабораторията са тези, посочени в приложение V към Директива 2002/60/ЕО.

2.

Съгласно член 97 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария разполага с план за действие в спешни случаи, публикуван на уебсайта на Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси.

3.

При необходимост, съгласно член 89, параграф 2 от Наредбата относно епизоотиите Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси определя технически разпоредби за прилагане относно правилата за диагностициране на африканската чума по свинете в съответствие с разпоредбите на Решение 2003/422/ЕО на Комисията (5).

4.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 20 от Директива 2002/60/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

1.

Ако особено тежка епизоотична болест се развие в Швейцария, Съвместният ветеринарен комитет заседава с цел обсъждане на ситуацията. Компетентните швейцарски органи поемат ангажимента да вземат мерките, сметнати за необходими в светлината на това обсъждане.

2.

Съвместната референтна лаборатория за африканска чума по конете е: Laboratorio de Sanidad у Producción Animal, Ministerio de Agricultura, Pesca у Alimentación, 28110 Algete, Мадрид, Испания. Швейцария покрива дължимите от нея разходите за дейностите, извършвани от лабораторията в това ѝ качество. Функциите и задачите на лабораторията са тези, посочени в приложение III към Директива 92/35/ЕИО.

3.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 16 от Директива 92/35/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

4.

Съгласно член 97 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария разполага с план за действие в спешни случаи, публикуван на уебсайта на Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси.

1.

Референтната лаборатория на Европейския съюз за инфлуенца по птиците е: Animal Health and Veterinary Laboratory Agency AHVLA Corporate Headquarters (Weybridge), Woodham Lane, New Haw, Addlestone, Surrey, KT15 3NB, Обединеното кралство. Швейцария покрива дължимите от нея разходите за дейностите, извършвани от лабораторията в това ѝ качество. Функциите и задачите на лабораторията са тези, посочени в точка 2 от приложение VII, към Директива 2005/94/ЕО.

2.

Съгласно член 97 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария разполага с план за действие в спешни случаи, публикуван на уебсайта на Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси.

3.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 60 от Директива 2005/94/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

1.

Референтната лаборатория на Европейския съюз за нюкасълска болест е: Animal Health and Veterinary Laboratory Agency AHVLA Corporate Headquarters (Weybridge), Woodham Lane, New Haw, Addlestone, Surrey, KT15 3NB, Обединеното кралство. Швейцария покрива дължимите от нея разходите за дейностите, извършвани от лабораторията в това ѝ качество. Функциите и задачите на лабораторията са тези, посочени в приложение V към Директива 92/66/ЕИО.

2.

Съгласно член 97 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария разполага с план за действие в спешни случаи, публикуван на уебсайта на Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси.

3.

Информацията, предвидена в членове 17 и 19 от Директива 92/66/ЕИО, е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет.

4.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 22 от Директива 92/66/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

1.

Понастоящем в Швейцария изкуствено отглеждане на стриди не се практикува. Ако се появят случаи на бонамиоза и мартеилиоза, Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси се задължава да предприеме необходимите спешни мерки в съответствие с нормативната уредба на ЕС на основание на член 57 от Закона за епизоотиите.

2.

С оглед борбата с болестите по рибите и мекотелите Швейцария прилага Наредбата относно епизоотиите, и по-специално член 61 (задължения на титулярите на права на риболов и на органите за наблюдение на риболова), членове 62—76 (общи мерки за борба срещу болестите), членове 277—290 (специфични мерки, отнасящи се до болестите по рибите, диагностична лаборатория), както и член 291 (епизоотии, подлежащи на контрол) от нея.

3.

Референтната лаборатория на Европейския съюз за болестите по ракообразните е: Centre for Environment, Fisheries & Aquaculture Science (CEFAS), Weymouth Laboratory, Обединеното кралство. Референтната лаборатория на Европейския съюз за болестите по рибите е: National Veterinary Institute, Technical University of Denmark, Hangövej 2, 8200 Århus, Дания. Референтната лаборатория на Европейския съюз за болестите по мекотелите е: Laboratoire IFREMER, ВР 133, 17390 La Tremblade, Франция. Швейцария покрива дължимите от нея разходи за дейностите, извършвани от тези лаборатории в това им качество. Функциите и задачите на лабораториите са тези, посочени в част I от приложение VI към Директива 2006/88/ЕО.

4.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 58 от Директива 2006/88/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

1.

Референтната лаборатория на ЕС за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) е: Animal Health and Veterinary Laboratory Agency AHVLA Corporate Headquarters (Weybridge), Woodham Lane, New Haw, Addlestone, Surrey, KT15 3NB, Обединеното кралство. Швейцария покрива дължимите от нея разходите за дейностите, извършвани от лабораторията в това ѝ качество. Функциите и задачите на лабораторията са тези, посочени в глава Б от приложение Х към Регламент (ЕО) № 999/2001.

2.

Съгласно член 57 от Закона относно епизоотиите Швейцария разполага с план за действие в спешни случаи за прилагане на мерките за борба с ТСЕ.

3.

Съгласно член 12 от Регламент (ЕО) № 999/2001 в държавите — членки на Европейския съюз, всяко животно, за което има съмнения, че е заразено с ТСЕ, се поставя под официална забрана за придвижване, докато не станат известни резултатите от клиничното и епидемиологично изследване, извършвано от компетентния орган, или се умъртвява за лабораторно изследване под официален контрол.

В съответствие с членове 179б и 180a от Наредбата относно епизоотиите, Швейцария забранява клането на животни, за които има съмнения, че са заразени с ТСЕ. Такива животни трябва да бъдат умъртвявани без проливане на кръв и изгаряни, като мозъкът им трябва да се подложи на изпитване в швейцарската референтна лаборатория за ТСЕ.

Съгласно член 10 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария е въвела система за единна, цялостна и постоянна идентификация за животните от рода на едрия рогат добитък, която позволява да се открие майката на животните и стадото им на произход и да се установи, че те не произхождат пряко от женски животни, за които има съмнение или е известно, че са засегнати от спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ).

Съгласно член 179в от Наредбата относно епизоотиите Швейцария умъртвява животните, засегнати от СЕГ, най-късно в края на производствената фаза, всички животни от рода на едрия рогат добитък, родени в периода една година преди и една година след раждането на заразеното животно, и които през този период са били част от стадото, както и цялото пряко потомство на заразените крави, родено в двете години, предшестващи диагностицирането.

4.

Съгласно член 180б от Наредбата относно епизоотиите Швейцария умъртвява животните, засегнати от скрейпи, техните майки, прякото потомство на заразени майки, както и всички други овце и кози от стадото, с изключение на:

По изключение, при породи, които наброяват малък брой животни, може да не се пристъпва към умъртвяване на стадото. В този случай стадото се подлага на официално ветеринарно наблюдение в продължение на две години, по време на което два пъти годишно се извършва клиничен преглед на животните в стадото. Ако през този период животни се подлагат на умъртвяване, техните глави, включително сливиците им, се анализират в швейцарската референтна лаборатория за ТСЕ.

Тези мерки подлежат на преразглеждане в зависимост от резултатите от наблюдението на здравословното състояние на животните. По-специално, ако бъде открит нов случай на болестта в стадото, периодът на наблюдение се удължава.

В случай на потвърждаване на случай на СЕГ по овцете или козите Швейцария се задължава да прилага мерките, предвидени в приложение VII от Регламент (ЕО) № 999/2001.

5.

Съгласно член 7 от Регламент (ЕО) № 999/2001 държавите — членки на Европейския съюз, забраняват използването на преработени животински протеини за храненето на селскостопански животни, отглеждани, угоявани или развъждани за производство на хранителни продукти. В държавите — членки на Европейския съюз, се прилага пълна забрана за използването на животински протеини за храненето на преживни животни.

Съгласно член 27 от Наредбата за унищожаване на страничните животински продукти (OESPA) Швейцария въведе пълна забрана за използването на животински протеини за храненето на селскостопански животни.

6.

Съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 999/2001 и в съответствие с глава А от приложение III към посочения регламент държавите — членки на Европейския съюз, въвеждат годишна програма за мониторинг на СЕГ. Тази програма включва бързи тестове за СЕГ, извършвани върху животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 24 месеца, заклани в резултат на спешни мерки, умрели в стопанството или признати за болни по време на инспекцията ante mortem, както и върху всички животни на възраст над 30 месеца, заклани за консумация от човека.

Бързите тестове за СЕГ, използвани от Швейцария, са изброени в глава В от приложение Х към Регламент (ЕО) № 999/2001.

Съгласно член 176 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария извършва задължителни бързи тестове за СЕГ върху всички животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 48 месеца, които са умрели или убити поради причини различни от клане, закарани са в кланицата болни или след пътнотранспортни произшествия.

7.

Съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 999/2001 и в съответствие с глава А от приложение III към посочения регламент държавите — членки на Европейския съюз, въвеждат годишна програма за мониторинг на скрейпи.

По силата на разпоредбите на член 177 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария въведе програма за мониторинг на ТСЕ по овцете и козите на възраст над 12 месеца. В периода от юни 2004 г. до юли 2005 г. бяха изследвани животните, заклани в резултат на спешни мерки, умрели в стопанството или признати за болни по време на инспекцията ante mortem, както и животните, заклани за консумация от човека. Тъй като всички проби са дали отрицателни резултати за СЕГ, мониторингът е бил продължен чрез вземане на проби от животните, за които има клинични подозрения, от животните, заклани в резултат на спешни мерки, и от животните, умрели в стопанството.

Признаването на сходството на законодателствата по отношение на наблюдението на ТСЕ по овцете и козите ще бъде преразгледано в рамките на Съвместния ветеринарен комитет.

8.

Информацията, предвидена в член 6, в глава Б от приложение III и в приложение IV (3.III) към Регламент (ЕО) № 999/2001, е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет.

9.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет въз основа по-специално на член 21 от Регламент (ЕО) № 999/2001 и член 57 от Закона относно епизоотиите.

1.

След 1 януари 2003 г. и в съответствие с Наредбата от 10 ноември 2004 г. относно отпускането на помощи за заплащане на разходите за унищожаване на страничните животински продукти (RS 916.407), Швейцария въведе финансови стимули в полза на стопанствата, в които са родени животните от рода на едрия рогат добитък, и на кланиците, в които са заклани тези животни, при условие че са спазили процедурите за деклариране на движенията на животни, предвидени в действащото законодателство.

2.

Съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 999/2001 и в съответствие с точка 1 от приложение XI към посочения регламент, държавите — членки на Европейския съюз, отстраняват и унищожават специфичния рисков материал.

Списъкът със специфичния рисков материал, премахван при животните от рода на едрия рогат добитък, включва черепа, с изключение на долната челюст, включително мозъка и очите, както и гръбначния мозък на животните от рода на едрия рогат добитък на възраст над 12 месеца; гръбначния стълб без опашните прешлени, спинозните и напречните израстъци на шийните, гръдните и лумбалните прешлени и сакрума и хълбочните кости, но включително гръбначните нервни ганглии и гръбначния мозък на животни от рода на едрия рогат добитък на възраст над 24 месеца; сливиците, червата от дванадесетопръстника до правото черво и мезентериума на животни от рода на едрия рогат добитък от всички възрасти.

Списъкът със специфичния рисков материал, премахван при овцете и козите, включва черепа, включително мозъка и очите, както и сливиците и гръбначния мозък на овцете и козите на възраст над 12 месеца или такива с постоянен резец, пробил венеца, както и далака и илеума на овцете и козите от всички възрасти.

Съгласно член 179г от Наредбата относно епизоотиите и член 4 от Наредбата относно хранителните продукти от животински произход, Швейцария въведе политика на изтегляне на специфичния рисков материал от хранителните вериги за животните и човека. Списъкът със специфичния рисков материал, премахван при животните от рода на едрия рогат добитък, включва по-специално гръбначния стълб на животните на възраст над 30 месеца, сливиците, червата от дванадесетопръстника до правото черво и мезентериума на животните от всички възрасти.

Съгласно член 180в от Наредбата относно епизоотиите и член 4 от Наредбата относно хранителните продукти от животински произход, Швейцария въведе политика на изтегляне на специфичния рисков материал от хранителните вериги за животните и човека. Списъкът със специфичния рисков материал, премахван при овцете и козите, включва по-специално мозъка, неизваден от черепната кутия, гръбначния мозък с твърдата мозъчна обвивка (Dura mater) и сливиците на животните на възраст над 12 месеца или такива с постоянен резец, пробил венеца, както и далака и илеума на животните от всички възрасти.

3.

В Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета (11) и Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията (12) се установяват здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека в държавите — членки на Европейския съюз.

Съгласно член 22 от Наредбата за унищожаване на страничните животински продукти Швейцария изгаря страничните животински продукти от категория 1, включително специфичния рисков материал и животните, умрели в стопанството.

1.

Референтната лаборатория на ЕС за болестта син език е: The Pirbright Institute, Pirbright Laboratory, Ash Road, Pirbright, Surrey, GU24 0NF, Обединеното кралство. Швейцария покрива дължимите от нея разходите за дейностите, извършвани от лабораторията в това ѝ качество. Функциите и задачите на лабораторията са тези, посочени в в глава Б от приложение II към Директива 2000/75/ЕО.

2.

Съгласно член 97 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария разполага с план за действие в спешни случаи, публикуван на уебсайта на Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси.

3.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 17 от Директива 2000/75/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

1.

Референтните лаборатории на ЕС са, както следва:

2.

Швейцария покрива дължимите от нея разходи за дейностите, извършвани от тези лаборатории в това им качество. Функциите и задачите на лабораториите са тези, посочени в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (15).

3.

Всяка година до края на месец май Швейцария предава на Комисията доклад за тенденциите и източниците на зоонози, заразни агенти, причиняващи зоонози, и антимикробната резистентност, обхващащ данните, събрани през предходната година в съответствие с членове 4, 7 и 8 от Директива 2003/99/ЕО. Този доклад обхваща също така информацията, посочена в член 3, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 2160/2003. Комисията изпраща този доклад на Европейския орган за безопасност на храните с оглед на публикуването на обобщен доклад за тенденциите и източниците на зоонози, заразни агенти, причиняващи зоонози, и антимикробната резистентност в Европейския съюз.

1.

В случаите, упоменати в член 6 от Директива 92/119/ЕИО, информацията се представя на Съвместния ветеринарен комитет.

2.

Съвместната референтна лаборатория за везикулозна болест по свинете е: The Pirbright Institute, Pirbright Laboratory, Ash Road, Pirbright, Surrey, GU24 0NF, Обединеното кралство. Швейцария покрива дължимите от нея разходите за дейностите, извършвани от лабораторията в това ѝ качество. Функциите и задачите на лабораторията са тези, посочени в приложение III към Директива 92/119/ЕИО.

3.

Съгласно член 97 от Наредбата относно епизоотиите Швейцария е въвела в действие план за действие в спешни случаи. Процедурите за този план са определени в Техническо правило за прилагане № 95/65, издадено от Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси.

4.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 22 от Директива 92/119/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

1.

Съгласно член 301, параграф 1, буква и) от Наредбата относно епизоотиите кантоналният ветеринарен лекар одобрява стопанствата, пазарите и други предприятия или събития, определени в член 2 от Директива 64/432/ЕИО. За целите на прилагането на настоящото приложение, в съответствие с членове 11, 12 и 13 от Директива 64/432/ЕИО Швейцария изготвя списък на своите одобрени събирателни центрове, превозвачи и търговци.

2.

Информацията по член 11, параграф 3 от Директива 64/432/ЕИО се предоставя на Съвместния ветеринарен комитет.

3.

За целите на настоящото приложение Швейцария е призната като съответстваща на условията, установени в част II, точка 7 от приложение А към Директива 64/432/ЕИО по отношение на бруцелозата по говедата. С цел запазване на статута на своите стада животни от рода на едрия рогат добитък като официално свободни от бруцелоза, Швейцария се задължава да изпълнява следните условия:

Подробна информация относно резултатите от тестването на стадата, дàли положителен резултат, и епидемиологичен доклад се представят на Съвместния ветеринарен комитет. Ако Швейцария престане да изпълнява някое от условията, установени в част II, точка 7 от приложение А към Директива 64/432/ЕИО, Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси незабавно нотифицира Комисията. Положението се разглежда в рамките на Съвместния ветеринарен комитет с цел преразглеждане на настоящия параграф.

4.

За целите на настоящото приложение Швейцария е призната като съответстваща на условията, установени в част I, точка 4 от приложение А към Директива 64/432/ЕИО по отношение на туберкулозата по говедата. С цел запазване на статута на своите стада животни от рода на едрия рогат добитък като официално свободни от туберкулоза, Швейцария се задължава да изпълнява следните условия:

Подробна информация относно резултатите от тестването на заразените стада и епидемиологичен доклад се представят на Съвместния ветеринарен комитет. Ако Швейцария престане да изпълнява някое от условията, установени в част II, точка 4, първа алинея от приложение А към Директива 64/432/ЕИО, не бъде изпълнено от Швейцария, Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси незабавно нотифицира Комисията. Положението се разглежда в рамките на Съвместния ветеринарен комитет с цел преразглеждане на настоящия параграф.

5.

За целите на настоящото приложение Швейцария е призната като съответстваща на условията, установени в глава I, раздел Е от приложение Г към Директива 64/432/ЕИО по отношение ензоотичната левкоза по говедата. С цел запазване на статута на своите стада животни от рода на едрия рогат добитък като официално свободни от ензоотична левкоза по говедата, Швейцария се задължава да изпълнява следните условия:

Ако за 0,2 % от стадата се установи ензоотична левкоза по говедата, Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси незабавно нотифицира Комисията. Положението се разглежда в рамките на Съвместния ветеринарен комитет с цел преразглеждане на настоящия параграф.

6.

За целите на прилагането на настоящото приложение Швейцария е призната за официално свободна от инфекциозен ринотрахеит по говедата. С цел запазване на този статут Швейцария се задължава да изпълнява следните условия:

Предвид признатия статут на Швейцария Решение 2004/558/ЕО на Комисията (2) се прилага mutatis mutandis.

Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси незабавно нотифицира Комисията за всяка промяна в условията, на които се основава признаването на този статут. Положението се разглежда в рамките на Съвместния ветеринарен комитет с цел преразглеждане на настоящия параграф.

7.

За целите на прилагането на настоящото приложение Швейцария е призната за официално свободна от болестта на Ауески. С цел запазване на този статут Швейцария се задължава да изпълнява следните условия:

Предвид признатия статут на Швейцария разпоредбите на Решение 2008/185/ЕО на Комисията (3) се прилагат mutatis mutandis.

Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси незабавно нотифицира Комисията за всяка промяна в условията, на които се основава признаването на този статут. Положението се разглежда в рамките на Съвместния ветеринарен комитет с цел преразглеждане на настоящия параграф.

8.

Въпросът за евентуалните допълнителни гаранции относно преносимия гастроентерит при свинете (TGE) и възпроизводствения и респираторен синдром при свинете (PRRS) ще бъде разгледан от Съвместния ветеринарен комитет възможно най-скоро. Комисията информира Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси за развитието по този въпрос.

9.

В Швейцария за провеждането на официалното тестване на туберкулини по смисъла на точка 4 от приложение Б към Директива 64/432/ЕИО отговаря Institut de Bactériologie Vétérinaire на Университета в Цюрих.

10.

В Швейцария за провеждането на официалния контрол на антигените (бруцелоза) в съответствие с точка 4 от приложение В към Директива 64/432/ЕИО отговаря Център за зоонози, бактериални заболявания при животните и резистентност към антибиотици (ZOBA).

11.

Животните от рода на едрия рогат добитък и свинете, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от здравни сертификати в съответствие с образците, установени в приложение Е към Директива 64/432/ЕИО. Прилагат се следните уточнения:

12.

За целите на прилагането на настоящото приложение, животните от рода на едрия рогат добитък, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от допълнителни здравни сертификати, включващи следните ветеринарни декларации:

1.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 11 от Директива 91/68/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

В случай че бруцелозата по овцете и козите се появи или появи отново, Швейцария уведомява Съвместния ветеринарен комитет, така че да могат да бъдат взети необходимите мерки съобразно развитието на ситуацията.

2.

За целите на прилагането на настоящото приложение Швейцария е призната за официално свободна от бруцелоза по овцете и козите. С цел запазване на този статут Швейцария се задължава да прилага мерките, предвидени в глава I, раздел II, точка 2 от приложение А към Директива 91/68/ЕИО.

3.

Овцете и козите, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от здравни сертификати в съответствие с образците, установени в приложение Д към Директива 91/68/ЕИО.

1.

За целите на член 3 от Директива 2009/156/ЕИО информацията се представя на Съвместния ветеринарен комитет.

2.

За целите на член 6 от Директива 2009/156/ЕИО информацията се представя на Съвместния ветеринарен комитет.

3.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 10 от Директива 2009/156/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

4.

Разпоредбите на приложения II и III към Директива 2009/156/ЕО се прилагат mutatis mutandis по отношение на Швейцария.

1.

Съгласно член 3 от Директива 2009/158/ЕИО се признава, че Швейцария разполага с план, съдържащ мерките, които тя възнамерява да предприеме за одобряване на нейните предприятия.

2.

За целите на член 4 от Директива 2009/158/ЕИО национална референтна лаборатория на Швейцария е Institut de bactériologie vétérinaire на Университета в Берн.

3.

Изискването относно продължителността на престой, посочено в член 8, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2009/158/ЕИО, се прилага mutatis mutandis по отношение на Швейцария.

4.

В случай на пратки яйца за люпене, изпращани за Европейския съюз, швейцарските органи се задължават да спазват правилата за маркиране, предвидени в Регламент (ЕО) № 617/2008 на Комисията (7).

5.

Изискването относно продължителността на престой, посочено в член 10, буква а) от Директива 2009/158/ЕИО, се прилага mutatis mutandis по отношение на Швейцария.

6.

Изискването относно продължителността на престой, посочено в член 11, буква а) от Директива 2009/158/ЕИО, се прилага mutatis mutandis по отношение на Швейцария.

7.

Изискването относно продължителността на престой, посочено в член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2009/158/ЕИО, се прилага mutatis mutandis по отношение на Швейцария.

8.

За целите на настоящото приложение Швейцария е призната като съответстваща на условията по член 15, параграф 2 от Директива 2009/158/ЕО по отношение на нюкасълската болест и следователно има статут 'на освободена от задължанието да' извършва ваксинации против нюкасълска болест. Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси незабавно нотифицира Комисията за всяка промяна в условията, на които се основава признаването на този статут. Положението се разглежда в рамките на Съвместния ветеринарен комитет с цел преразглеждане на настоящия параграф.

9.

Посочването на наименованието на държавата — членка на Европейския съюз в член 18 от Директива 2009/158/ЕИО се прилага mutatis mutandis по отношение на Швейцария.

10.

Домашните птици и яйцата за люпене, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от здравни сертификати в съответствие с образците, установени в приложение IV към Директива 2009/158/ЕИО.

11.

В случай на пратки от Швейцария за Финландия или Швеция, швейцарските органи се задължават да предоставят гаранции относно салмонелата, изисквани съгласно законодателството на Европейския съюз.

1.

За целите на настоящото приложение Швейцария е призната за официално свободна от инфекциозна анемия по сьомгата и от инфекция с Marteilia refringens и с Bonamia ostreae.

2.

Евентуалното прилагане на членове 29, 40, 41, 43, 44 и 50 от Директива 2006/88/ЕО е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет.

3.

Ветеринарно-санитарните изисквания по отношение на пускането на пазара на декоративни водни животни, на животни от аквакултури, предназначени за отглеждане в стопанства, включително в райони за повторно полагане, любителски риболовни райони, отворени декоративни съоръжения и за възстановяване на рибни запаси, и на животни от аквакултури и продукти от тях, предназначени за консумация от човека, са определени в членове 4—9 от Регламент (ЕО) № 1251/2008 на Комисията (9).

4.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 58 от Директива 2006/88/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

1.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 15 от Директива 89/556/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

2.

Ембрионите на животни от рода на едрия рогат добитък, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от здравни сертификати в съответствие с образеца, установен в приложение В към Директива 89/556/ЕИО.

1.

За целите на прилагането на член 4, параграф 2 от Директива 88/407/ЕИО се отбелязва, че в Швейцария във всички центрове има само животни, даващи отрицателен резултат на серум неутрализационен тест или ELISA.

2.

Информацията съгласно член 5, параграф 2 от Директива 88/407/ЕИО се предоставя на Съвместния ветеринарен комитет.

3.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 16 от Директива 88/407/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

4.

Спермата от животни от рода на едрия рогат добитък, търгувана между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружава от здравни сертификати в съответствие с образеца, установен в приложение Г към Директива 88/407/ЕИО.

1.

Информацията съгласно член 5, параграф 2 от Директива 90/429/ЕИО се предоставя на Съвместния ветеринарен комитет.

2.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 16 от Директива 90/429/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

3.

Спермата от свине, търгувана между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружава от здравни сертификати в съответствие с образеца, установен в приложение Г към Директива 90/429/ЕИО.

1.

За целите на настоящото приложение настоящата точка обхваща търговията с живи животни, които не попадат в обхвата на части I—V от настоящото допълнение, и със сперма, яйцеклетки и ембриони, които не попадат в обхвата на части VI—VIII от настоящото допълнение.

2.

Европейският съюз и Швейцария се задължават да не забраняват или ограничават търговията с живи животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, посочени в точка 1, поради ветеринарно-санитарни съображения, различни от тези, които произтичат от прилагането на настоящото приложение, и по-специално евентуални защитни мерки, предприети по силата на член 20 от него.

3.

Копитните животни от видовете, различни от посочените в части I, II и III от настоящото допълнение и търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от здравни сертификати, които са в съответствие с образеца, установен в част 1, част I от приложение Д към Директива 92/65/ЕИО, и са допълнени с декларацията, посочена в член 6, параграф А, точка 1, буква д) от Директива 92/65/ЕИО.

4.

Зайцевидните животни, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от здравни сертификати, които са в съответствие с образеца, установен в част 1 на приложение Д към Директива 92/65/ЕИО, и при необходимост да съдържат декларацията, посочена в член 9, параграф 2, втора алинея от Директива 92/65/ЕИО.

Декларацията може да бъде адаптирана от швейцарските органи, за да включва in extenso изискванията на член 9 от Директива 92/65/ЕИО.

5.

Информацията, предвидена в член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 92/65/ЕИО се представя на Съвместния ветеринарен комитет.

6.

В случай на изпращане на котки и кучета от Европейския съюз за Швейцария се спазват изискванията по член 10, параграф 2 от Директива 92/65/ЕИО.

Идентификационната система е системата, предвидена в Регламент (ЕС) № 576/2013. Паспортът, който следва да се използва, е предвиденият в част 3 от приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) № 577/2013 (14).

Валидността на ваксинацията срещу бяс и ако е приложимо, на повторната ваксинация, е определена в приложение III към Регламент (ЕС) № 576/2013.

7.

Спермата, яйцеклетките и ембрионите от овце и кози, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от здравните сертификати, установени в Решение 2010/470/ЕС (15).

8.

Спермата от коне, търгувана между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружава от здравния сертификат, установен в Решение 2010/470/ЕС.

9.

Яйцеклетките и ембрионите от коне, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от здравните сертификати, установени в Решение 2010/470/ЕС.

10.

Яйцеклетките и ембрионите от свине, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от здравни сертификати в съответствие с Решение 2010/470/ЕС.

11.

Пчелните семейства (кошери или пчели майки и техни придружителки), търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от здравни сертификати в съответствие с образеца, установен в част 2 на приложение Д към Директива 92/65/ЕИО.

12.

Животните, спермата, ембрионите и яйцеклетките, идващи от организации, институти или центрове, одобрени в съответствие с приложение В към Директива 92/65/ЕИО, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придружават от здравни сертификати в съответствие с образеца, установен в част 3 от приложение Д към Директива 92/65/ЕИО.

13.

За целите на прилагането на член 24 от Директива 92/65/ЕИО, информацията, предвидена в параграф 2 от посочения член, се представя на Съвместния ветеринарен комитет.

1.

Системата за маркиране е системата, предвидена в Регламент (ЕС) № 576/2013.

2.

Валидността на ваксинацията срещу бяс и ако е приложимо, на повторната ваксинация, се определя съгласно приложение III към Регламент (ЕС) № 576/2013.

3.

Образецът на паспорта, който следва да се използва, е предвиденият в част 3 от приложение III към Регламент за изпълнение (ЕС) № 577/2013. Допълнителните изисквания по отношение на паспорта са определени в част 4 от приложение III към Регламент (ЕС) № 577/2013.

4.

За целите на настоящото допълнение при движения с нетърговска цел на домашни любимци между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария се прилагат mutatis mutandis разпоредбите на глава II от Регламент (ЕС) № 576/2013. Проверките на документите и на идентичността, които се извършват при движение с нетърговска цел на домашни любимци от Швейцария към държава — членка на Европейския съюз, се извършват съгласно член 33 от Регламент (ЕС) № 576/2013.".

1.

Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел I към Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 268, 14.9.1992 г., стр. 54).

2.

Регламент (ЕС) № 576/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно движението с нетърговска цел на домашни любимци и за отмяна на Регламент (ЕО) № 998/2003 (ОВ L 178, 28.6.2013 г., стр. 1)

1.

Директива 96/22/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно забрана на употребата на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бета-агонисти в животновъдството и за отмяна на директиви 81/602/ЕИО, 88/146/ЕИО и 88/299/ЕИО (ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 3).

2.

Директива 96/23/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно мерките за наблюдение на определени вещества и остатъци от тях в живи животни и животински продукти и за отмяна на директиви 85/358/ЕИО и 86/469/ЕИО и на решения 89/187/ЕИО и 91/664/ЕИО (ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 10).

1.

Закон от 1 юли 1966 г. относно епизоотиите (LFE; RS 916.40)

2.

Наредба от 27 юни 1995 г. относно епизоотиите (OFE; RS 916.401);

3.

Наредба от 18 април 2007 г. относно вноса, транзита и износа на животни и животински продукти (OITE; RS 916.443.10).

4.

Наредба от 18 април 2007 г. относно вноса и транзита по въздух на животни с произход от трети държави (OITA); RS 916.443.12).

5.

Наредба от 27 август 2008 г. относно вноса и транзита с произход на животински продукти по въздух от трети страни (OITPA; RS 916.443.13).

6.

Наредба от 16 май 2007 г. Федералния департамент по вътрешни работи относно проверките на вноса и транзита на животни и животински продукти (Наредба относно проверките OITE; RS 916.443.106);

7.

Наредба от 28 ноември 2014 г. относно вноса, транзита и износа на домашни любимци (OITE-AC; RS 916.443.14).

8.

Наредба от 18 август 2004 г. относно ветеринарномедицинските продукти (OMédV; RS 812.212.27).

9.

Наредба от 30 октомври 1985 г. относно таксите, събирани от Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси (Наредба относно таксите на Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси; RS 916.472).

—

позоваването на периода от 1 май до 15 октомври се заменя с „през календарната година“;

—

за Швейцария частите, посочени в член 1 от Решение 2001/672/ЕО и посочени в съответното приложение, са, както следва:

а)

информира компетентния орган по местоназначение (местна ветеринарна служба) за изпращането на животните в деня на издаване на сертификата и най-късно в рамките на двадесет и четири часа преди прогнозната дата на пристигане на животните посредством компютризираната система за връзка между ветеринарните органи, предвидена в член 20 от Директива 90/425/ЕИО;

б)

осъществява преглед на животните в рамките на 48 часа преди заминаването им; тези животни трябва да бъдат надлежно идентифицирани;

в)

издава сертификат съгласно образеца, посочен в точка 9.

а)

да приеме, чрез писмена декларация, да спазва всички мерки, взети в изпълнение на предвидените в настоящото приложение разпоредби, и всякакви други мерки, въведени на местно равнище, по същия начин, като всеки друг държател с произход от държава — членка на Европейския съюз, или от Швейцария;

б)

да покрива разходите по проверките, провеждани в изпълнение на настоящото приложение;

в)

да оказва пълно сътрудничество при осъществяването на митническите или ветеринарните проверки, изисквани от официалните органи на държавата на изпращане или на държавата по местоназначение.

а)

информира компетентния орган по местоназначение (местна ветеринарна служба) за изпращането на животните в деня на издаване на сертификата и най-късно в рамките на двадесет и четири часа преди прогнозната дата на пристигане на животните посредством компютризираната система за връзка между ветеринарните органи, предвидена в член 20 от Директива 90/425/ЕИО;

б)

осъществява преглед на животните в рамките на 48 часа преди заминаването им; тези животни трябва да бъдат надлежно идентифицирани;

в)

издава сертификат съгласно образеца, посочен в точка 9.

а)

животните не влизат в контакт с животни от друго стопанство;

б)

държателят на животните се ангажира да информира компетентния ветеринарен орган за всеки контакт на животните с животни от друго стопанство;

в)

посоченият в точка 9 здравен сертификат трябва да бъде представян на компетентните ветеринарни органи всяка календарна година при първото въвеждане на животните в държава — членка на Европейския съюз или в Швейцария. Този здравен сертификат трябва да може да бъде представен на компетентните ветеринарни органи при поискване от тяхна страна;

г)

разпоредбите от точки 2 и 3 се прилагат единствено при първото за дадената календарна година изпращане на животни за държава — членка на Европейския съюз или за Швейцария;

д)

разпоредбите на точка 6 не се прилагат;

е)

държателят на животните се ангажира да информира компетентния ветеринарен орган за края на периода на паша.

1.

За целите на прилагането на член 6 от Директива 91/496/ЕИО, граничните инспекционни пунктове на държавите — членки на Европейския съюз, одобрени за осъществяване на ветеринарните проверки на живи животни, са посочени в приложение I към Решение 2009/821/ЕО (6).

2.

За целите на прилагането на член 6 от Директива 91/496/ЕО граничните инспекционни пунктове за Швейцария са, както следва:

По-нататъшните изменения на списъка с граничните инспекционни пунктове, на техните инспекционни центрове и на вида на тяхното одобрение са от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 19 от Директива 91/496/ЕИО и член 57 от Закона относно епизоотиите.

3.

Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси прилага, едновременно с държавите — членки на Европейския съюз, условията за внос, посочени в допълнение 3 на настоящото приложение, както и мерките за прилагане.

Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси може да предприема по-ограничителни мерки и да изисква допълнителни гаранции. В рамките на Съвместния ветеринарен комитет се провеждат консултации с цел намиране на подходящо решение.

Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси и държавите — членки на Европейския съюз, се уведомяват взаимно за специфичните условия за внос, установени на двустранно равнище, които не са обект на хармонизиране на равнището на Съюза.

4.

Граничните инспекционни пунктове на държавите — членки на Европейския съюз, посочени в точка 1 от настоящия раздел, осъществяват проверките по отношение на вноса от трети страни, предназначен за Швейцария, в съответствие с раздел А от настоящата глава.

5.

Граничните инспекционни пунктове на Швейцария, посочени в точка 2, осъществяват проверките по отношение на вноса от трети страни, предназначен за държавите — членки на Европейския съюз, в съответствие с раздел А от настоящата глава.

a.

Прилагането на член 4, параграф 2 от Директива 2008/71/ЕО е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет.

б.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет въз основа по-специално на член 22 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 и член 57 от Закона за епизоотиите, както и на член 1 от Наредбата от 23 октомври 2013 г. относно координацията на инспекциите в селскостопанските обекти (OCCEA, RS 910.15).

а)

Швейцарските органи се ангажират да спазват разпоредбите, произтичащи от Регламент (ЕО) № 1/2005, при търговията между Швейцария и Европейския съюз и при внос от трети страни.

б)

В случаите, предвидени в параграф 26 от Регламент (ЕО) № 1/2005, компетентните органи по местоназначение незабавно влизат във връзка с компетентните органи на мястото на потегляне.

в)

Прилагането на разпоредбите, предвидени в членове 10, 11 и 16 от Директива 89/608/ЕИО, е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет.

г)

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет в съответствие по-специално с член 28 от Регламент (ЕО) № 1/2005 и на член 208 от Наредбата от 23 април 2008 г. относно защитата на животните (OPAn); RS 455.1).

д)

По силата на разпоредбите на член 15a, параграф 3 от Федералния закон от 16 декември 2005 г. относно защитата на животните (LPA; RS 455), транзитното преминаване през Швейцария на едър рогат добитък, овце, кози и свине, на коне за клане и на домашни птици за клане може да се осъществява единствено посредством железопътен или въздушен транспорт. Този въпрос ще бъде разгледан от Съвместния ветеринарен комитет.

1.

За ветеринарните проверки при търговията между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария не се събират никакви такси.

2.

За ветеринарните проверки на вноса от трети страни швейцарските органи се ангажират да събират таксите, свързани с официалния контрол, предвидени с Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета.“.

(1)

Животинските продукти, предназначени за консумация от човека, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, се придвижват само при същите условия, както животинските продукти, предназначени за консумация от човека, търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, като това се отнася и до защитата на животните по време на умъртвяване. Ако е необходимо, тези продукти се придружават от здравните сертификати, предвидени за търговията между държавите — членки на Съюза, или определени с настоящото приложение и налични в системата TRACES.

(2)

Швейцария изготвя списък на своите одобрени предприятия в съответствие с разпоредбите на член 31 (регистрация/одобряване на предприятия) от Регламент (ЕО) № 882/2004.

(3)

По отношение на своя внос Швейцария прилага същите разпоредби като тези, приложими на равнището на Съюза.

(4)

Компетентните органи на Швейцария не са прибягвали до дерогацията по отношение на изследването за откриване наличието на Trichinella, предвидена в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) №° 2075/2005. В случай че ще бъде прилагана тази дерогация, компетентните органи на Швейцария се ангажират да нотифицират Комисията с писмена процедура за списъка от региони, в които рискът от Trichinella по домашните свине е официално признат за незначителен. Държавите — членки на Европейския съюз, разполагат със срок от три месеца, считано от тази нотификация, за да изпратят писмените си коментари до Комисията. Ако Комисията или държава — членка на Европейския съюз не повдигне възражения, регионът се признава за регион, в който рискът от Trichinella е незначителен, и домашните свине, идващи от този регион, се освобождават от изследването за откриване наличието на Trichinella, провеждано по време на клане. Разпоредбите на член 3, параграф 3 от Регламент (ЕО) №° 2075/2005 се прилагат mutatis mutandis.

(5)

Във връзка с изследването за откриване наличието на Trichinella, в Швейцария се използват методите за откриване, изброени в глави I и II от приложение I към Регламент (ЕО) № 2075/2005. Няма да се прибягва обаче до трихинелоскопското изследване, описано в глава III от приложение I към Регламент (ЕО) № 2075/2005.

(6)

Компетентните органи на Швейцария могат да ползват дерогация по отношение на изследването за откриване наличието на Trichinella в кланични трупове и месо от домашни свине, предназначени за угояване и клане в кланици с малък капацитет.

Тази разпоредба се прилага до 31 декември 2016 г.

По силата на разпоредбите на член 8, параграф 3 от Наредбата от 23 ноември 2005 г. на Федералния департамент по вътрешните работи относно хигиенните изисквания при клането на животни (OHyAb; RS 817.190.1) и на член 9, параграф 8 от Наредбата от 23 ноември 2005 г. на Федералния департамент по вътрешните работи относно храните от животински произход (RS 817.022.108), тези кланични трупове и месо от домашни свине, предназначени за угояване и клане, както и приготвените от тях месни заготовки, продукти на месна основа и преработени продукти на продукти на основата на месо, се маркират със специален здравен печат в съответствие с образеца, установен в последната алинея от приложение 9 към Наредбата от 23 ноември 2005 г. на Федералния департамент по вътрешни работи относно хигиенните изисквания при клането на животни. Тези продукти не могат да бъдат обект на търговия с държавите — членки на Европейския съюз, в съответствие с разпоредбите на член 9а от Наредбата от 23 ноември 2005 г. на Федералния департамент по вътрешни работи относно храните от животински произход.

(7)

Кланичните трупове и месото от домашни свине, предназначени за угояване и клане, които са търгувани между държавите — членки на Европейския съюз, и Швейцария, с произход от:

при които не е извършено изследването за откриване наличието на Trichinella по силата на разпоредбите на член 3 от Регламент (ЕО) № 2075/2005, се придвижват само при същите условия, както търгуваните между държавите — членки на Европейския съюз.

(8)

По силата на разпоредбите на член 2 от Наредбата относно хигиената (OHyg; RS 817.024.1), компетентните органи на Швейцария могат да предвидят в определени случаи изключения от членове 8, 10 и 14 от Наредбата относно хигиената:

(9)

Комисията информира Швейцария за дерогациите и адаптациите, приложими в държавите — членки на Европейския съюз, съгласно член 13 от Регламент (ЕО) № 852/2004, член 10 от Регламент (ЕО) № 853/2004, член 13 от Регламент (ЕО) № 854/2003 и член 7 от Регламент (ЕО) № 2074/2005.

(10)

Съгласно член 179г от Наредбата относно епизоотиите и член 4 от Наредбата относно хранителните продукти от животински произход, Швейцария въведе политика на изтегляне на специфичния рисков материал от хранителните вериги за животните и човека. Списъкът със специфичния рисков материал, премахван при животните от рода на едрия рогат добитък, включва по-специално гръбначния стълб на животните на възраст над 30 месеца, сливиците, червата от дванадесетопръстника до правото черво и мезентериума на животните от всички възрасти.

(11)

Референтните лаборатории на ЕС за остатъчни вещества от ветеринарномедицински препарати и замърсители в храните от животински произход са следните:

Швейцария покрива дължимите от нея разходи за дейностите, извършвани от тези лаборатории в това им качество. Правомощията и задачите на лабораториите са тези, посочени в дял III и приложение VII от Регламент (ЕО) № 882/2004.

(12)

До признаването на съпоставимостта на законодателството на Съюза и на швейцарското законодателство, при износ за Европейския съюз Швейцария гарантира спазването на посочените по-долу актове и на текстовете за тяхното прилагане:

—

при износ за Европейския съюз, кантоните отговарят за наблюдението на съответствието с производствените условия и изисквания, и по-специално за определените със закон проверки и издаването на здравни сертификати, удостоверяващи спазването на определените стандарти и изисквания;

—

Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси отговаря за общата координация, за одитите на системите за инспекция и за упражняване на необходимата законодателна инициатива с оглед на единното прилагане на стандартите и изискванията в рамките на швейцарския пазар. Тя отговаря също така за вноса на храните от животински произход и на другите животински продукти с произход от трети страни. Също така службата отговаря за разрешенията за износа на страничните животински продукти от категория 1 и 2 за Европейския съюз.

—

при износ за Швейцария, държавите — членки на Европейския съюз отговарят за наблюдението на съответствието с производствените условия и изисквания, и по-специално за определените със закон проверки и издаването на здравни сертификати, удостоверяващи спазването на определените стандарти и изисквания;

—

Европейската комисия отговаря за общата координация, за одитите на системите за инспекция и за упражняване на необходимата законодателна инициатива с оглед на единното прилагане на стандартите и изискванията в рамките на Единния европейски пазар.“.

1.

Комисията, в сътрудничество с Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси, интегрира Швейцария в компютърната система TRACES, в съответствие с Решение 2004/292/ЕО на Комисията.

2.

Комисията, в сътрудничество с Федералната служба за безопасност на храните и ветеринарни въпроси, интегрира Швейцария в системата за бързо предупреждение, предвидена в член 50 от Регламент (ЕО) № 178/2002, по отношение на разпоредбите, свързани с отказ на достъп на границата за животински продукти.

При отхвърляне на партида, контейнер или товар от страна на компетентен орган на граничен пункт ЕС/Швейцария, Комисията незабавно уведомява Швейцария.

Швейцария уведомява незабавно Комисията за всяко свързано с пряк или косвен риск за здравето на човека отхвърляне на партида, контейнер или товар от храни или фуражи от страна на компетентен орган на швейцарски граничен пункт и спазва правилата за поверителност, предвидени в член 52 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

Специфичните мерки, свързани с това участие, се определят в рамките на Съвместния ветеринарен комитет.

1.

За целите на прилагането на член 6 от Директива 97/78/ЕО граничните инспекционни пунктове на държавите — членки на Европейския съюз са, както следва: граничните инспекционни пунктове, които са одобрени за извършване на ветеринарните проверки на животински продукти и са посочени в приложение I към измененото Решение 2009/821/ЕО.

2.

За целите на прилагането на член 6 от Директива 97/78/ЕО граничните инспекционни пунктове за Швейцария са, както следва:

По-нататъшните изменения на списъка с граничните инспекционни пунктове, на техните инспекционни центрове и на вида на тяхното одобрение са от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет.

Осъществяването на проверки на място е от компетентността на Съвместния ветеринарен комитет въз основа по-специално на член 45 от Регламент (ЕО) № 882/2004 и член 57 от Закона относно епизоотиите.

1.

Директива 2009/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно екстракционните разтворители, използвани в производството на храни и съставките на храни (ОВ L 141, 6.6.2009 г., стр. 3).

2.

Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (ОВ L 354, 31.12.2008 г., стр. 34).

3.

Регламент (ЕО) № 470/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. относно установяване на процедури на Общността за определяне на допустимите стойности на остатъчни количества от фармакологичноактивни субстанции в храни от животински произход, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета и за изменение на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 152, 16.6.2009 г., стр. 11).

4.

Регламент (ЕИО) № 315/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. за установяване на общностни процедури относно замърсителите в храните (ОВ L 37, 13.2.1993 г., стр. 1).

5.

Директива 95/45/ЕО на Комисията от 26 юли 1995 г. за определяне на специфични критерии за чистота на оцветителите, които са предназначени за влагане в храни (ОВ L 226, 22.9.1995 г., стр. 1).

6.

Директива 96/22/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно забрана на употребата на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бета-агонисти в животновъдството и за отмяна на директиви 81/602/ЕИО, 88/146/ЕИО и 88/299/ЕИО (ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 3).

7.

Директива 96/23/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно мерките за наблюдение на определени вещества и остатъци от тях в живи животни и животински продукти и за отмяна на директиви 85/358/ЕИО и 86/469/ЕИО и на решения 89/187/ЕИО и 91/664/ЕИО (ОВ L 125, 23.5.1996 г., стр. 10).

8.

Регламент за изпълнение (ЕС) № 872/2012 на Комисията от 1 октомври 2012 г. за приемане на предвидения в Регламент (ЕО) № 2232/96 на Европейския парламент и на Съвета списък на ароматичните вещества, за въвеждането му в приложение I към Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1565/2000 на Комисията и на Решение 1999/217/ЕО на Комисията (ОВ L 267, 2.10.2012 г., стр. 1).

9.

Директива 1999/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно храните и хранителните съставки, които са обработени с йонизиращо лъчение (ОВ L 66, 13.3.1999 г., стр. 16).

10.

Директива 1999/3/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 февруари 1999 г. относно съставянето на списък на Общността за храни и хранителни съставки, които са обработени с йонизиращо лъчение (ОВ L 66, 13.3.1999 г., стр. 24).

11.

Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1).

12.

Решение 2002/840/ЕО на Комисията от 23 октомври 2002 г. относно приемане на списък на одобрени съоръжения в трети страни за облъчване на храните (ОВ L 287, 25.10.2002 г., стр. 40).“

13.

Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига (ОВ L 325, 12.12.2003 г., стр. 1).

14.

Регламент (ЕО) № 2065/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 10 ноември 2003 г. относно пушилни ароматизанти, използвани или предназначени за влагане в или върху храни (ОВ L 309, 26.11.2003 г., стр. 1).

15.

Директива 2004/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за отмяна на някои директиви, отнасящи се до хигиената на храните и здравните условия при производството и пускането на пазара на някои продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, и за изменение на Директиви 89/662/ЕИО и 92/118/ЕИО на Съвета и на Решение 95/408/ЕО на Съвета (ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 33).

16.

Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55).

17.

Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 206).

18.

Решение 2005/34/ЕО на Комисията от 11 януари 2005 г. за определяне на хармонизирани стандарти за изпитването на определени остатъчни вещества в продукти от животински произход, които се внасят от трети страни (ОВ L 16, 20.1.2005 г., стр. 61).

19.

Регламент (ЕО) № 401/2006 на Комисията от 23 февруари 2006 г. за установяване на методи за вземане на проби и за анализ за целите на официалния контрол на нивата за микотоксини в храни (ОВ L 70, 9.3.2006 г., стр. 12).

20.

Регламент (ЕО) № 1881/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. за определяне на максимално допустимите количества на някои замърсители в храните (ОВ L 364, 20.12.2006 г., стр. 5).

21.

Регламент (ЕС) № 252/2012 на Комисията от 21 март 2012 г. за определяне на методи за вземане на проби и анализ за целите на официалния контрол на съдържанието на диоксини, диоксиноподобни полихлорирани бифенили (PCB) и недиоксиноподобни PCB в определени храни, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1883/2006 (ОВ L 84, 23.3.2012 г., стр. 1).

22.

Регламент (ЕО) № 333/2007 на Комисията от 28 март 2007 г. за определяне на методите за вземане на проби и анализ за официалния контрол върху съдържанието на олово, кадмий, живак, неорганичен калай, 3-MCPD и полициклични ароматни хидрокарбони в храни (ОВ L 88, 29.3.2007 г., стр. 29).

1.

Директива 92/118/ЕИО на Съвета от 17 декември 1992 г. за определяне на ветеринарно-санитарните и здравните изисквания относно търговията и вноса в Общността на продукти, които не са подчинени по отношение на посочените изисквания на специалните правила на Общността, посочени в точка 1 от приложение А към Директива 89/662/ЕИО и по отношение на патогените на Директива 90/425/ЕИО (ОВ L 62, 15.3.1993 г., стр. 49).

2.

Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ОВ L 147, 31.5.2001 г., стр. 1).

3.

Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 1).

4.

Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (ОВ L 54, 26.2.2011 г., стр. 1).