5.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 170/32

1.1.

Европейският инженерен сектор (1) (ИС) има жизненоважна роля за икономическото възстановяване на Европа и за постигане на амбициозната цел за увеличаване на промишленото производство до над 20 % от БВП до 2020 г. За да се генерира такъв растеж, да се обърне настоящата тенденция и да се намери работа на хората, обаче са необходими повече инвестиции от страна на предприятията.

1.2.

За постигането на тази цел Европа трябва да разработи ясна визия и цел за промишлеността. Това трябва да доведе до координирана политика с ясен акцент върху конкурентоспособността на европейската промишленост, която да обхваща другите политически области и да прави Европа по-привлекателно място за създаване на бизнес.

1.3.

Европа трябва да разработи по-положителен подход към промените в сектора, особено по отношение на успешния преход на страните от Централна и Източна Европа.

1.4.

Европа следва да осъзнае по-добре с какви активи разполага, да ги разработва и укрепва: квалифицирани и мотивирани работници; разнообразие от образователни възможности; огромни научни знания; множество регионални клъстери с водещи позиции в света; добре интегрирани вериги на доставчици и услуги; добре развита транспортна инфраструктура и огромен вътрешен пазар с над 500 милиона потребители и стабилно сътрудничество на социалните партньори.

1.5.

За да генерира нови инвестиции, Европа трябва да осъществява стратегия, която да позволява на нейната промишленост да остане в челните редици на технологичните иновации и същевременно — с цел постигане на необходимия обем на производството и заетостта като основен инструмент за засилване на конкурентоспособността — да позволява на Европа да бъде по-привлекателна за предприятия, произвеждащи стоки за широка употреба, както в областта на високите, така и на ниските и средните технологии. ЕИСК призовава Европейската комисия да представи стратегия за това как Европа може да привлече повече инвестиции във високотехнологични предприятия — включително в съвременни фабрики, създадени в резултат на четвъртата индустриална революция — и висококвалифицирани специалисти, насърчавайки иновациите по цялата верига за създаване на стойност.

1.6.

Резултатите от европейските научни изследвания трябва да бъдат обвързани в по-голяма степен с нуждите на промишлеността, като предприятията биват включвани в процеса на иновации на ранен етап и бъде осигурена подкрепа за творческото инженерство в МСП, така че да се улесни и ускори превръщането на новите идеи в нови продукти. Клъстерите, обединяващи производствени предприятия и научноизследователски структури, следва да бъдат насърчавани и подкрепяни.

1.7.

ЕК следва да полага повече усилия за улесняване на живота на европейските предприятия, особено на МСП. Приемане на нови технически и административни разпоредби следва да се обмисля, единствено когато целите не могат да бъдат постигнати по друг начин. ЕК следва да постави по-силен акцент върху съгласуваното прилагане на съществуващите правила от всички държави членки, като хармонизира и засили наблюдението на пазара. ЕК следва също да насърчава балансираното прилагане на един такъв подход в световен мащаб по отношение на други региони в света.

1.8.

Недостатъците, като затруднения достъп до финансиране, високите разходи за енергия или разходите, произтичащи от административни тежести и законодателство, следва да бъдат намалени чрез приемане на по-съгласувано и предсказуемо законодателство.

1.9.

Високо равнище на заетост в Европа може да се поддържа, единствено ако работниците са по-добре образовани и обучени, отколкото тези в конкурентните икономики. Необходимо е да се предприемат мерки за привличане на младите хора — мъже и жени — към технологичните професии, в които се използват все по-сложни машини и услуги. Необходимо е да се насърчават сътрудничеството на предприятията с университетите и училищата, обучението и ученето през целия живот.

2.1.

ИС в Европа е широкообхватен и разнообразен сектор, който включва кодове 25, 26, 27, 28, 29.3, 32.11 и 33 по NACE (Статистическата класификация на икономическите дейности в Европейските общности), с изключение на тези от 33.15 до 33.17. Традиционни представители на ИС са: машиностроенето, електротехниката и уредостроенето; електрониката; изделията от метал и металообработването.

2.2.

Като цяло, ИС в Европа се състои от около 130 000 предприятия, в които работят над 10,3 милиона души с високо равнище на квалификация и умения, генериращи годишно производство в размер на приблизително 1 840 милиарда евро и около 1/3 от целия износ на ЕС.

2.3.

Като производител на редица готови продукти и доставчик за други сектори на компоненти, части, инструменти, машини, съоръжения, системи, технологии и др., този сектор играе ключова роля за технологичното равнище в редица други сектори и определя развитието на обществото в областта на енергийната ефективност, здравеопазването, мобилността, комуникациите и безопасността.

2.4.

Поради огромния обем, високата заетост и силната ориентация към износ ИС изпълнява жизненоважна роля за икономическото възстановяване на Европа и постигането на амбициозната цел, поставена в съобщението на ЕК „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ — да се обърне настоящата тенденция и промишленото производство да нарасне до над 20 % от БВП до 2020 г.

2.5.

Европейските инженерни сектори трябва да се разглеждат и анализират в контекста на икономическото развитие на ЕС, тъй като тези сектори са интегрални и съществени връзки в съответните вериги за създаване на стойност. Когато се разглеждат от тази гледна точка, се забелязва, че те страдат от същите по същество проблеми като съответните други вериги (стоманодобивната промишленост, енергетиката и т.н.).

3.1.1.

Предприятията в европейския ИС изнасят значителна част от продукцията си. През последните години инвестициите изоставаха в сравнение с другите региони по света. Това води до опасно преместване на вериги на стойност извън Европа и изправя предприятията в европейския ИС пред засилена конкуренция в световен мащаб.

3.1.2.

Северна Америка прие стратегия за реиндустриализация, основаваща се най-вече на ниските разходи за енергия и по-ниските разходи за труд в рамките на НАФТА. Китай и няколко страни от Югоизточна Азия привлякоха значителни инвестиции, особено в електротехниката и електрониката, а неотдавна и в машиностроенето. Осигурени с подкрепяни от държавата планове за развитие, тези отрасли се конкурират не само с по-ниските заплати, но и скоро ще започнат да произвеждат стоки с по-висока добавена стойност. Неотдавнашната девалвация на йената с около 30 % повишава конкурентоспособността на Япония. И накрая, през последните години Африка и Близкият Изток успяха да привлекат инвестиции в производство.

3.1.3.

Постигането на целта за 20 % дял на промишлеността в БВП изисква създаване на най-малко 400 000 нови работни места годишно. Само ако Европа успява да привлича повече инвестиции ще могат да бъдат създадени достатъчно работни места и богатство за запазването на високите социални стандарти в Европа и постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. А инвестиции в Европа ще бъдат правени само ако тя е конкурентоспособна.

3.1.4.

Очевидно е, че един толкова голям брой (над 10 милиона) предимно добре платени работни места не може да бъде запазен, ако Европа се концентрира единствено върху високия пазарен сегмент на инженерния сектор. Въпреки че високотехнологичните предприятия имат решаваща роля за водещата роля при технологиите и насърчаването на иновациите по цялата верига на стойността, жизненоважно е Европа да се запази като място за производство на всички видове инженерни продукти и стоки, включително в сектора на ниските и средните технологии. Освен че така се създават работни места, това е решаващо за интегрираната мрежа от доставчици, която е един от най-ценните активи за производителите в Европа и позволява бърз обмен на знания, бързо внедряване и извличане на ползи от регионалните клъстери.

3.2.1.

Инженерният сектор е начело на прехода към екологосъобразна икономика с ниски въглеродни емисии чрез продуктите, системите и технологиите, които произвеждат предприятията в него. Промишлеността се движи с бързи темпове към четвърта индустриална революция (2), която ще даде тласък на масовото персонализиране, предоставяйки на промишлеността възможност да отговори на обществените предизвикателства с персонализирани решения.

3.2.2.

Европа разполага с необходимите научни знания и научноизследователски капацитет, за да премине към по-екологична икономика, но пътят към новаторски продукти изисква нещо повече. Европа има ясно научно предимство по отношение на много технологии, но отраслите, които се възползват от тези изследвания, се намират в чужбина, т.е. Европа не е достатъчно привлекателна като място за производство, за да могат подобни иновации да стигнат до пазара, а отливът на знания към конкурентни икономики се превръща в реална заплаха.

4.1.1.

При оценка на шансовете на ЕС да изпълнява истински необходимата индустриална политика се забелязват сериозните вътрешни проблеми, които биха повлияли на необходимия преход. Първо, за съжаление, на ЕС липсва визия и лидерство, което води до твърде много несъвместими помежду си инициативи и сериозна несъгласуваност на правната рамка. Второ, концепцията за устойчивост, която би могла да служи като стратегия за интеграция, би трябвало да отдава еднакво значение и на 3-те стълба (екологичен, социален и икономически).

4.1.2.

Настоящата загуба на доверие у инвеститорите (3) в икономиката на ЕС е притеснителна; от съществено значение е доверието да бъде възстановено. Реалното осъществяване на стратегията „Европа 2020“ и стимулирането и мотивирането на бизнес средата биха могли да бъдат начин за справяне с настоящия спад.

4.1.3.

За обръщането на продължаващия упадък на промишлеността в Европа са необходими много повече инвестиции и растеж. Постигането на 20 %-ната цел и създаването на нови работни места няма да се материализират, ако Европа не разработи ясна визия и програма за промишлеността. Това следва да доведе до координирана политика с ясен акцент върху конкурентоспособността на европейската промишленост, която да обхваща другите политически области и да прави Европа привлекателно място за създаване на бизнес.

4.1.4.

Инженерните предприятия страдат от твърде голямо, понякога неподходящо, регулиране, а много национални закони се припокриват със законодателството на ЕС. МСП в частност не могат да се справят с това. Основната задача на инженерните предприятия следва да бъде да намират технически решения, а не да изразходват значителна част от ресурсите си за спазване на последните нормативни разпоредби. Намаляването на количеството на новото законодателство е прекият път към облекчаването на този проблем.

4.1.5.

Пример за ненужно ново законодателство е вече масовата практика повечето от предложените прераработени текстове на съществуващи регламенти и директиви да бъдат следвани от изменения. В много случаи един проблем може да бъде решен с по-добро прилагане на съществуващите правила вместо със създаване на нови разпоредби. Следователно нови правила следва да се приемат само в краен случай (ultima ratio).

4.1.6.

Европейският законодател често се опитва да регулира твърде подробно определена област. Въпреки че по отношение на някои технически разпоредби това може да бъде целесъобразно, в други области то може да е неподходящо; така например, за МСП е твърде трудно да спазват правилата относно електромагнитните полета. Стратегията на ЕК за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2013 — 2020 г. трябва да осигурява адекватна степен на защита на работното място и същевременно да бъде съгласувана, кратка и лесна за прилагане.

4.1.7.

Европейското законодателство трябва да стане по-предсказуемо. По отношение на инвестиционните цикли на предприятията това означава, че методологиите не бива да се променят след създаването им, а целите трябва да се поставят предсказуемо и в дългосрочна перспектива. Директивата за екодизайна е един пример как се размива първоначално холистичният подход на Комисията. Първоначалният акцент беше върху енергопотреблението и следва да продължи да се прилага стабилната методология (MEErP). Честото преработване на текстовете представлява особен проблем. По отношение на някои продукти промени в законодателството се правят приблизително на 5 годишни интервали, което има особено опустошаващо въздействие върху инженерния сектор, в който инвестиционният хоризонт варира между 10 и 30 години.

4.1.8.

За съжаление извършваните от ЕК оценки на въздействието не включват в достатъчна степен разходите за предприятията — и особено за МСП — произтичащи от новото законодателство. Най-големите разходи, които са свързани с новото законодателство и които не са вземани предвид понастоящем, са в областта на инвестициите и новите предприятия, които не се създават в Европа, а извън ЕС.

4.1.9.

Аналогично, правилата за публичните търгове трябва да бъдат лесни за разбиране. В противен случай МСП вече няма да могат да представят оферти, конкуренцията ще намалее, решенията в процеса на възлагане на поръчките ще се проверяват по-трудно и обществените поръчки ще бъдат по-уязвими за измами. Следователно акцентът следва да се поставя върху опростяването и прозрачността.

4.1.10.

Разходите за енергия в Европа са много по-високи отколкото в конкурентните икономики. Създаването на истински европейски енергиен пазар е най-спешната мярка за постигане на по-достъпни цени на енергията. Освен това е важно да се въздържаме от въвеждане на законодателство, водещо до допълнително увеличаване на цените. Декарбонизацията трябва да бъде достъпна, неутрална по отношение на технологиите и да се основава на пазарните закони.

4.2.1.

Защитата срещу неотговарящи на изискванията опасни продукти и фалшификати е предпоставка за лоялна конкуренция. Понастоящем под 1 % от цялата готова продукция, внасяна през големите европейски пристанища, се проверява при пристигане за съответствие с изискванията на ЕС и на вътрешния пазар влизат множество опасни или фалшиви продукти, особено електрически уреди.

4.2.2.

Органите по контрол и надзор се различават значително в различните държави членки. В някои държави членки системата осигурява механизъм за необходимата защита на предприятията, докато в други страни тези органи са рядкост, не са изградени напълно или не са достатъчни, или законодателството се прилага по различен начин. ЕС следва да подобри и засили сътрудничеството между тези органи, с цел да се създаде подходяща и единна европейска система.

4.3.1.

В Европа стандартизацията се превърна в решаващ фактор за успеха на единния пазар. Стандартизацията помага за постигането на взаимозаменяемост на продуктите, като по този начин ги прави търгуеми в цял свят и в рамките на дълги вериги на стойност. Въпреки това, през последните години МСП се оплакват от обема на стандартизацията, която им се налага от ЕК, и от факта, че стандартизацията надхвърля границите на техническите изисквания. МСП следва да бъдат насърчавани и подкрепяни да участват в процеса на стандартизация.

4.3.2.

Поради факта, че МСП имат все по-голямо участие във веригите на стойност, следва да им бъде дадена възможността да допринасят по подходящ начин за създаването на стандарти. Необходимо е да се предприемат практически мерки за постигане на равенство между заинтересованите страни, т.е. по-добра подкрепа на национално равнище за участието на МСП с по-малки финансови ресурси.

4.4.1.

Предприятията в инженерния сектор са основни двигатели в челните редици на иновациите, когато става въпрос за произвеждането на оборудването, необходимо за претворяването на зелената революция в реалност. Енергийната ефективност, намаляването на емисиите на СО2 и благоприятното влияние върху климата имат положително въздействие върху устойчивото развитие на сектора. Освен до създаване на нови продукти, иновациите на инженерните предприятия често водят до нови начини на производство, още по-благоприятни за околната среда стоки и системи, които същевременно се характеризират с по-висока производителност и по-голяма достъпност за потребителите.

4.4.2.

Европа достигна високо равнище на научните изследвания и резултатите от тях. През 2012 г. в Европа бяха подадени над 250 000 заявки за патент. При все това, обаче, пътят от научни изследвания към новаторски продукти изисква нещо повече от знания и опит в научните изследвания. Европа от доста време има ясно научно предимство в много технологии, но в крайна сметка отраслите, които се ползват от научните изследвания, често се преместват извън Европа. Подобна слаба промишлена употреба на съществуващите знания в Европа може да бъде преодоляна единствено чрез участие на предприятията в научноизследователските програми на ранен етап и чрез подходяща рамка, която да им позволява своевременно да привеждат в експлоатация придобитите знания. Необходимо е новите структури, обединяващи предприятията и научноизследователските организации — клъстери, технологични паркове, центрове за обмен на технологии — да се насърчават с публични средства.

4.4.3.

За подобряване на внедряването в промишлеността на новите резултати от научните изследвания, финансирането за научни изследвания и иновации следва да бъде насочено по-добре към нуждите на промишлеността и да се осъществява под формата на публично-частно партньорство, като програмата „Фабрики на бъдещето“. За да се увеличи участието на предприятията, и особено на МСП, насоките и разпоредбите относно участието и одобряването на проекти следва да бъдат опростени. Необходимо е да се предприемат мерки за насърчаване на създаването на съвременни фабрики в резултат от четвъртата индустриална революция.

4.5.1.

Самият брой на работните места в този отрасъл показва, че той играе ключова роля за преодоляването на сегашната висока безработица в ЕС и притежава голям потенциал за създаване на нови работни места, ако Европа успее да генерира инвестиции за следващия период на икономически възход. Със създаването на тези работни места може да бъде преодоляна неприемливо високата младежка безработица. Настоящите усилия на ЕС в посока на създаване на „гаранция за младежта“ са добра мярка в условията на настоящата криза. В дългосрочен план, обаче, устойчива заетост може да бъде създадена единствено от стабилни предприятия, които инвестират тук.

4.5.2.

Много производствени сектори са изправени пред недостиг на млади професионалисти. Системите за образование и обучение трябва да се ориентират повече към потребностите и бъдещите нужди на предприятията. Администрациите и самите предприятия следва да предприемат мерки за привличане на млади хора в този сектор и същевременно за подобряване на неговия имидж. По-специално трябва да бъде преодоляна липсата в някои региони на Европа на специалисти в науката, технологиите, инженерните науки и математиката, например чрез подкрепа за мобилността на тези специалисти на територията на цяла Европа.

4.5.3.

Броят на младите жени, които избират кариера в инженерния сектор, все още е твърде малък. В много европейски страни в ИС вече се осъществяват кампании, насочени към привличането на младите жени за стажове, а Европейският социален фонд подкрепя проекти за сваляне на емоционалната бариера пред избора от младите жени на кариера в инженерния сектор. Необходимо е да се направи много повече. Инженерните и техническите предмети следва да се преподават по по-вдъхновяващ начин в училищата.

4.5.4.

Отличното качество на работната сила беше едно от предимствата, които се оказаха решаващи за безболезненото преодоляване на настоящата криза от много европейски предприятия. Поради наличието на система за чиракуване техните работници притежават всеобхватни познания за теорията и за реалните производствени процеси. Те са способни бързо да интегрират иновациите на различните етапи от веригата на стойността. Европейската политика на заетост следва да насърчава страните да приемат подобни системи за чиракуване на равнище предприятия. Необходимо е да се насърчава сътрудничеството между предприятията и училищата и университетите, борсите за намиране на работа и стажовете.

4.5.5.

Браншовите организации и синдикатите могат да предприемат инициативи, подкрепяни от техните правителства, за оценка на образованието в сектора и подобряване на пътищата към запълването на пропастта в квалификацията на работната сила в един отрасъл, който осигурява все по-сложни машини и технически услуги, изискващи нови умения.

4.5.6.

Ученето през целия живот следва да бъде общо задължение на работодателите и работниците. Загубилите работата си работници трябва да имат достатъчен достъп до възможности за бързо осъвременяване на уменията си. Активните политики на пазара на труда следва да бъдат засилени, а обменът на добри практики, като съфинансирания от ЕСФ и ЕФРР, следва да бъде ускорен.

4.5.7.

Промишлените сектори са обект на постоянни промени. Непрекъснато се създават работни места и продукти, а други стават излишни. Необходимото преструктуриране трябва да бъде организирано чрез процес на предвиждане. Всички социални партньори — синдикати и работодатели — както и правителствата и институциите на ЕС трябва да участват в диалог за разработване на по-гъвкав и положителен подход към промените в промишлеността. Приоритетно трябва да се избягва съкращаването на работници, за да се запази квалифицираната и обучена работна сила в предприятията. Неизбежното съкращаване на работни места следва да се организира и смекчава по социално приемлив начин. В някои страни от Централна и Източна Европа можем да намерим примери как може да бъде модернизирана една икономика, така че да бъде по-продуктивна, по-чиста и да създава нови, добре платени работни места.

4.5.8.

Правителствата, браншовите организации и синдикатите трябва да намерят решения за справяне с цикличните колебания в икономическата дейност. Бързото и ефикасно разгръщане на квалифицирана работна сила е жизненоважно, за да могат европейските производствени предприятия да отговорят на засилващия се натиск на световната конкуренция. Законодателството в областта на заетостта трябва да позволява вътрешни и външни условия на труд, които да отчитат необходимостта от ефективност на производствения процес, въпросите на здравето и безопасността и съвместяването на личния и професионалния живот. Инструментите за постигането на необходимата гъвкавост не бива да се използват за намаляване на съществуващите социални стандарти в Европа.

4.5.9.

Националните социални партньори носят голяма отговорност за колективните договори. Успешното конкуриране при настоящите равнища на разходите за труд представлява предизвикателство, а покупателната способност на работниците трябва да бъде запазена. Повишаването на конкурентоспособността на европейските предприятия не трябва да се постига чрез намаляване на заплатите. Усилията за запазване и подобряване на заетостта трябва да бъдат насочени към неценовата конкурентоспособност и към управлението на разходите за производство. Печалбите от производителността би трябвало да се разпределят между увеличаването на заплатите, инвестициите и възнаграждението на акционерите.

4.6.1.

През последните години ЕК призна, че подпомагането на износа на МСП е ключът към по-силна икономика. За много МСП износът за друга държава от ЕС е първата стъпка. Затова конкуренцията на вътрешния пазар е толкова важна, тъй като натрупаният на него опит би могъл да мотивира предприятията да започнат износ извън ЕС. Тъй като това е трудно за МСП, важно е те да не бъдат оставени сами на тези пазари. Освен това е необходимо да се подобри достъпът на МСП до инструменти за финансиране на износа.

4.7.1.

Въпреки че публичните бюджети остават ограничени, необходимите инвестиции в енергийна инфраструктура не бива да се бавят, тъй като това би имало отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на Европа.

4.7.2.

Днес по-голямата част от инвестициите в енергийна ефективност и ефективно използване на ресурсите се правят само при условие че могат да бъдат изплатени за по-малко от 3 години, което води до пропускане на големи потенциални ползи. Много частни инвестиции не се реализират, въпреки несъмнената полза от тях, защото обикновено се изплащат за период от 3 до 5 години. Тази дилема би могла да бъде преодоляна, ако бъдещите ползи от подобни инвестиции създават паричен поток още в момента, в който се прави инвестицията. Следователно към ЕИБ или националните финансиращи банки биха могли да бъдат създадени фондове, които да предоставят на предприятията и домакинствата кредити за такива инвестиции срещу печалбите, генерирани от съответните икономии до изплащането на кредита. Чрез този модел осъществяването на тези инвестиции става възможно без публични субсидии.

4.8.1.

Европейските производители се възползваха от предходните усилия за по-добро рециклиране на отпадъците през настоящия период на високи цени на суровините. Днес повечето метали, които се основата за повечето стоки, се рециклират. Въпреки това достъпът до вносни суровини остава жизненоважен за конкурентоспособността на инженерния сектор. Следователно ЕС трябва да настоява да не се поставят несъвместими с правилата на СТО ограничения пред търговията със суровини, и особено с редкоземни елементи. При това не бива да се забравя, че трябва да се спазват етичните, социалните и екологичните стандарти.

4.9.1.

Европейските предприятия следва да проучат и да използват по-пълноценно потенциала на новите държави — членки на ЕС. Този подход би могъл да превърне в икономическо предимство проблемите, свързани с прекомерните икономически различия между европейските региони.

4.9.2.

ЕИСК насърчава ЕК да наблюдава състоянието на международната търговия с важни суровини. ЕИСК препоръчва да се предвидят няколко вероятни сценария, включително и за най-лошия случай, за да се опишат заплахите и потенциалните решения. Следва да бъде засилено сътрудничеството с други страни в подобно положение (САЩ, Япония, Южна Корея).