16/ 001

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

---

---

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

Увод

В съответствие с член 58 от Акта за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 21.6.2005 г., стр. 203) текстове на актовете на институциите и на Европейската централна банка, приети преди присъединяването, изготвени от Съвета, от Комисията или от Европейската централна банка, на български и румънски език са автентични, считано от датата на присъединяване, при същите условия, както текстовете, съставени на другите официални езици на Общностите. В този член се предвижда също, че текстовете се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз, ако текстовете на настоящите езици са публикувани в него.

В съответствие с въпросния член настоящото специално издание на Официален вестник на Европейския съюз се публикува на български език и съдържа текстовете на обвързващите актове с общо приложение. То обхваща актове, приети от 1952 г. до 31 декември 2006 г.

Текстовете, които се публикуват, са разпределени в 20 глави според класификацията, която се прилага в Указателя на действащото законодателство на Общността, както следва:

01.	Общи, финансови и институционални въпроси
02.	Митнически съюз и свободно движение на стоки
03.	Земеделие
04.	Рибарство
05.	Свободно движение на работници и социална политика
06.	Право на установяване и свободно предоставяне на услуги
07.	Транспортна политика
08.	Политика на конкуренция
09.	Данъчна политика
10.	Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали
11.	Външни отношения
12.	Енергетика
13.	Индустриална политика и вътрешен пазар
14.	Регионална политика и координация на структурните инструменти
15.	Околна среда, потребители и здравеопазване
16.	Наука, информация и култура
17.	Право относно предприятията
18.	Обща външна политика и политика на сигурност
19.	Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
20.	Европа на гражданите

Указателят, който се публикува два пъти годишно на официалните езици на Европейския съюз, ще бъде публикуван по-късно и на български език и ще съдържа позовавания на настоящото специално издание. По този начин указателят може да бъде използван и като индекс за настоящото специално издание.

Актовете, публикувани в настоящото специално издание, се публикуват, с малки изключения, във формата, в която са били публикувани на досегашните езици в Официален вестник. Следователно при използването на настоящото специално издание трябва да се вземат предвид последващите изменения, промени или дерогации, приети от институциите или Европейската централна банка или предвидени в Акта за присъединяване.

По изключение, в определени случаи, когато обемни технически приложения на актове се заменят по-късно от други приложения, се прави позоваване само на последния заменящ акт. Такъв е случаят основно в определени актове, които съдържат списъци на митнически кодове (глава 02), актове относно превоза на опасни вещества и опаковането и етикетирането на тези вещества (глави 07 и 13) и определени протоколи и приложения към Споразумението за ЕИП.

Също така „Правилникът за длъжностните лица“ по изключение се публикува като консолидиран текст, който съдържа всички изменения до края на 2005 г. Измененията, направени след това, се публикуват в първоначалния им вид.

В специалните издания са използвани две системи на номериране:

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г. Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)	номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

До месец юни 1967 г. номерирането на страниците в Официален вестник всяка година започва отначало. От тази дата всеки брой започва със страница първа.

От 1 януари 1968 г. Официален вестник се разделя на две части:

—	законодателство (L),

—	съобщения и информации (С).

На 1 февруари 2003 г. предишното официално наименование Официален вестник на Европейските общности бе променено вследствие на Договора от Ница и сега е Официален вестник на Европейския съюз.

---

16/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

---

31983R0354

---

L 043/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕГЛАМЕНТ (ЕИО, ЕВРАТОМ) № 354/83 НА СЪВЕТА

от 1 февруари 1983 година

относно отваряне за обществеността на историческите архиви на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 203 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че в рамките на изпълнението на тяхната мисия, институциите на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия са събрали голяма колекция от архивни документи; като има предвид, че тези архиви са собственост на тези общности, всяка от които е юридическо лице;

като има предвид, че е постоянна практика, както в държавите-членки, така и в международните организации, тези архиви да станат достъпни за обществеността след изтичането на определен брой години; като има предвид, че следва да се определят общи правила относно отварянето за обществеността на историческите архиви на Европейските общности;

като има предвид, че някои от документите и записите, изхождащи от институциите на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия в техния материален вид се намират в архивите на държавите-членки; като има предвид, че държавите-членки прилагат различни правила, за да определят кога, и при какви условия техните архиви могат да станат достъпни за обществото; като има предвид, че следва да се избегне класифицирани документи и записи, изхождащи от институциите на Общностите, да станат достъпни за обществото през националните архиви при условия, по-малко строги от тези, предвидени от настоящия регламент;

като има предвид, че използването и критичният анализ на архивите на Общността не служат само за историческите изследвания изобщо, а могат също така да улеснят дейностите на органи, включени в работата на Общността и да допринасят по този начин за по-добро осъществяване на целите на Общностите;

като има предвид, че Договорите не са предвидили специфични правомощия, за да бъдат установени общи правила в тази област;

като има предвид, че следва да се определят някои съществени принципи, като на всяка институция на Общността се предостави възможността да приеме разпоредби за прилагането в рамките на Общността на тези принципи,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Институциите на Европейската икономическа общност и на Европейската общност за атомна енергия, по-долу наричани „институции“, създават исторически архиви и ги отварят за обществото, при условията, предвидени от настоящия регламент и след изтичането на един срок от тридесет години, считано от датата на създаването на документа или доказателството. По смисъла на настоящия регламент, Икономическият и социален комитет и Сметната палата са приравнени на институциите, посочени в член 4, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност и в член 3, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия.

2.   По смисъла на настоящия регламент:

а)

„Общностни архиви“ означава съвкупността от документи и записи от всякакво естество, независимо от тяхната форма и техния материален носител, които са били създадени или получени от една от институциите, от техни представители или служители при изпълнението на техни задължения и които се отнасят до дейностите на Европейската икономическа общност и/или на Европейската общност за атомна енергия (наричани по-долу „Европейски общности“);

б)	„историческите архиви“ се състоят от тази част от архивите на Общността, която е била избрана, при условията, предвидени в член 7 от настоящия регламент, за постоянно съхранение.

3.   Документите и записите, достъпът до които е бил свободен преди изтичането на срока предвиден в параграф 1, продължават да бъдат достъпни за обществото без никакво ограничение.

4.   След изтичането на тридесетгодишния срок, предвиден в параграф 1, достъп до историческите архиви се дава на всяко лице, което поиска това и което приеме да се подчини на вътрешните правила, приети за тази цел от всяка институция.

5.   Историческите архиви са достъпни под формата на копия. Институциите могат обаче да направят достъпни оригиналите на документите или записите, ако ползвателят докаже специален и надлежно обоснован интерес.

Член 2

Настоящият регламент не се прилага по отношение на досиетата на персонала на Европейските общности, нито по отношение на документите и записите, съдържащи информация, отнасяща се до частния или до професионалния живот на определени лица.

Член 3

1.   Изключен е достъпът на обществото до:

а)	документите и записите, които са били класифицирани по един от режимите на поверителност, предвидени в член 10 от Регламент № 3 на Съвета от 31 юли 1958 г. за прилагане на член 24 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (3) и които не са били предмет на декласификация;

б)	договорите, представени на Агенцията по снабдяването на Евратом или сключени от нея по силата на разпоредбите на глава VI на Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия;

в)	документите и записите по делата, отнесени до Съда на Европейските общности.

2.   Изключен е също достъпът на обществото до документите и записите, считани според правилата и практиката на всяка институция, за поверителни или спадащи към по-строга категория, доколкото тяхната декласификация не е настъпила в съответствие с член 5.

Член 4

1.   Документите и записите, които при отнасянето им до дадена институция, са представлявали професионална или търговска тайна са достъпни за обществото след изтичането на трийсетгодишния срок, само ако институцията, която е запозната с тези документи или записи, предварително е информирала заинтересуваното лице или предприятие за намерението си да ги направи достъпни за обществото и ако това лице или предприятие не е направило възражения в срок, който трябва да бъде определен в правилата за прилагане, посочени в член 9.

2.   Параграф 1 се прилага също по отношение на документите и записите, изготвени от една институция и съдържащи информация, представляваща професионална или търговска тайна.

Член 5

1.   За да се гарантира спазването на тридесетгодишния срок, предвиден в член 1, параграф 1, всяка институция пристъпва в подходящ срок, най-късно през двадесет и петата година, следваща датата на тяхното създаване, към преглед на документите и записите, считани за поверителни или спадащи към една по-строга категория, за да вземе решение за тяхната евентуална декласификация. Документите и записите, които не са били декласифицирани при първия преглед се преразглеждат периодично, но най-малко на всеки пет години.

2.   По отношение на документите и записите, получени от държава-членка или от друга институция, институциите се съобразяват с класификацията, създадена от нея. Независимо от това, с оглед осигуряването на възможно най-широк достъп до архивите на Общността, институциите и държавите-членки могат да договорят процедури по декласификация на тези документи и записи според критерии, приети по взаимно съгласие.

Член 6

1.   Държавите-членки се въздържат от предоставяне на достъп на обществеността, при условия, по-малко строги от предвидените в членове 1—5, до документите и записите, изхождащи от институциите и намиращи се в техните публични архиви, които са били подложени на класификация и които не са били подложени на декласификация.

2.   Параграф 1 се прилага също за документите и записите на държавите-членки, които възпроизвеждат изцяло или частично съдържанието на документите, посочени в този параграф.

Член 7

Петнадесет години след тяхното създаване, всяка институция предава на историческите архиви документите и записите, съдържащи се в нейните текущи архиви. Според критерии, които следва да се изработят от всяка институция по силата на член 9, тези документи и записи след това се подлагат на първичен подбор, целящ да отдели тези, които трябва да бъдат запазени от тези, които не са от административен или исторически интерес.

Член 8

1.   Всяка институция разполага своите исторически архиви на мястото, което тя смята за най-подходящо.

2.   При поискване, всяка институция предоставя на държавите-членки и на другите институции, доколкото не става въпрос за държавата-членка, където се намира институцията или за институции, намиращи се в същата държава-членка, пълен комплект от микрокопия на нейните исторически архиви, доколкото последните са достъпни за обществеността по силата на настоящия регламент.

Член 9

Всяка институция може да приеме вътрешни подробни правила за прилагане на настоящия регламент.

---

(1)  ОВ С 132, 2.6.1981 г., стр. 6.

(2)  ОВ С 327, 14.12.1981 г., стр. 45.

(3)  ОВ 17, 6.10.1958 г., стр. 406/58.

---

16/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

6

---

31992D0242

---

L 123/19

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 31 март 1992 година

в областта на сигурността на информационните системи

(92/242/ЕИО)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет (3),

като има предвид, че мисията на Общността е, чрез установяването на общ пазар и чрез постепенното сближаване на икономическите политики на държавите-членки, да се стимулира хармонично развитие на икономическите дейности в цялата Общност, непрекъснато и равномерно разширяване, увеличаване на стабилността, ускорено повишаване на стандарта на живот и по-тесни връзки между държавите-членки;

като има предвид, че информацията съхранявана, обработвана и предавана с помощта на електронни средства придобива все по-голямо значение в икономическата и социалната дейност;

като има предвид, че въвеждането на ефективни глобални съобщения и на разширяващото се използване на електронната обработка на информацията постави по-силно ударението върху необходимостта от подходяща защита;

като има предвид, че в своите дебати и резолюции Европейският парламент на няколко пъти подчерта значението на сигурността на информационните системи;

като има предвид, че Икономическият и социален комитет подчерта необходимостта да се разглеждат въпросите, свързани със сигурността на информационните системи във видовете дейности на Общността, особено с оглед на въздействието на завършването на вътрешния пазар;

като има предвид, че действията на национално, международно равнище и на равнище на Общността осигуряват една добра основа;

като има предвид, че има тясна връзка между далекосъобщенията, информационните технологии, стандартизацията, пазара на информацията и политиките на изследователската и технологичната развойна дейност (ТРД), както и с вече предприетата от Общността работа в тази област;

като има предвид, че е подходящо да се съгласуват усилията, като се използват за основа съществуващите на национално и международно ниво разработки и като се насърчава сътрудничеството между главните заинтересувани страни; като има предвид, че поради това е подходящо да се направят стъпки в рамките на един съгласуван план за действие;

като има предвид, че сложността на сигурността на информационните системи изисква създаването на стратегии, даващи възможност информацията да се разпространява свободно в рамките на единния пазар, като същевременно бъде гарантирана сигурността на използването на информационните системи в цялата Общност;

като има предвид, че отговорност на всяка държава-членка е да се съобразява с ограниченията, наложени от сигурността и обществения ред;

като има предвид, че отговорностите на държавите-членки в тази област предполагат един съгласуван подход, основан на тясно сътрудничество с висши държавни служители на държавите-членки;

като има предвид, че следва да се предвиди план за действие за първоначален период от двадесет и четири месеца и създаването на комитет на висшите държавни служители, с дългосрочен мандат, които да съветват Комисията относно действията в областта на сигурността на информационните системи;

като има предвид, че сума в размер на 12 милиона ECU се счита за необходима за осъществяването на действието за първоначален период от двадесет и четири месеца; като има предвид, че за 1992 година, в рамките на актуалните финансови прогнози, сумата, която се смята за необходима е 2 милиона ECU;

като има предвид, че сумите, които трябва да се вложат с оглед финансирането на програмата за периода след бюджетната 1992 година ще образува част от съществуващата финансова рамка на Общността,

РЕШИ:

Член 1

С настоящото решение се приема действие в областта на сигурността на информационните системи. То включва:

—	развитието на глобални стратегии за гарантиране на сигурността на информационните системи (план за действие) за първоначален период от двадесет и четири месеца, и

—	създаването на група от висши държавни служители, на които е предоставен дългосрочен мандат, по-долу наричана „комитет“, с цел да съветва Комисията относно действията, които трябва да бъдат предприемани в областта на сигурността на информационните системи.

Член 2

1.   Комисията се консултира редовно с комитета по въпросите, имащи връзка със сигурността на информационните системи за различните дейности, осъществявани от Общността, по-специално за определянето на работни стратегии и програми.

2.   Както е посочено в приложението, планът за действие включва подготвителната работа, отнасящи се до следните теми:

I.	развитие на стратегическа рамка за сигурността на информационните системи;

II.	определяне на нуждите на потребителите и на доставчиците на услуги в областта на сигурността на информационните системи;

III.	изготвяне на решения за някои краткосрочни и средносрочни нужди на потребителите, на доставчиците и на доставчиците на услуги;

IV.	разработване на спецификации, стандартизация, оценка и сертифициране относно сигурността на информационните системи;

V.	технологично и оперативно развитие в областта на сигурността на информационните системи;

VI.	реализиране на сигурността на информационните системи.

Член 3

1.   Размерът на финансирането от страна на Общността, оценено като необходимо за осъществяване на дейността е 12 милиона ECU за първоначалния период, от които 2 милиона ECU за 1992 година, в рамките на финансовата перспектива за периода 1988—1992 г.

За следващия период на прилагане на програмата сумата ще трябва да се включи в действащата финансова рамка на Общността.

2.   Бюджетният орган определя наличните финансови средства за всяка финансова година, като се съобразява с принципите на доброто управление, посочени в член 2 от Финансовия правилник, приложим по отношение на общия бюджет на Европейските общности.

Член 4

Група от независими експерти осъществява, за нуждите на Комисията, оценка на постигнатия напредък през първоначалния период. Докладът на тази група, придружен от евентуалните забележки на Комисията се представя на Европейския парламент и на Съвета.

Член 5

1.   Комисията отговаря за въвеждането на плана за действие. Тя се подпомага от Консултативен комитет, съставен от представители на държавите-членки и председателстван от представителя на Комисията.

2.   Планът за действие се привежда в изпълнение в съответствие с целите, определени в член 2 и той се актуализира, когато това е необходимо. Той излага подробно целите и видовете дейности, които трябва да се предприемат, както и свързаните с това финансови договорености. Комисията отправя покана за участие с предложения въз основа на плана за действие.

3.   Планът за действие се изпълнява в тясно сътрудничество с действащите лица в този сектор. Той отчита, развива и допълва дейностите по стандартизацията, които се извършват в момента на европейско и международно равнище в тази област.

Член 6

1.   Процедурата, предвидена в член 7 се прилага по отношение на:

—	мерките, свързани с политиката на Общността в областта на сигурността на информационните системи.

2.   Процедурата, предвидена в член 8 се прилага:

—	при изработването и актуализирането на плана за действие, посочен в член 5,

—	по отношение на съдържанието на поканите за участие с предложения, на оценяването на предложенията и по отношение на разглеждания размер на участието на Общността в мерките, когато то надхвърля 200 000 ECU,

—	по отношение на сътрудничеството на организации извън Общността, във всяка дейност, извършвана по силата на настоящото решение,

—	по отношение на реда за разпространение, защита и оценяване на резултатите от взетите мерки,

—	по отношение на мерките, които трябва да бъдат взети, за да се оцени дейността.

3.   Когато размерът на участието на Общността в осъществяването на мерките е по-нисък или равен на 200 000 ECU, Комисията се консултира комитета за мерките, които трябва да бъдат взети и съобщава за резултата от своята оценка.

Член 7

Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които трябва да бъдат взети. Комитетът излиза със становище по този проект в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на разглеждания въпрос, когато това е необходимо, като пристъпи към гласуване.

Становището се отразява в протокола; освен това, всяка държава-членка има право да иска нейното становище да бъде вписано в протокола.

Комисията се съобразява възможно най-много със становището, дадено от комитета. Тя информира комитета за начина, по който тя се е съобразила с това становище.

Член 8

Представителят на Комисията представя на комитета проект за мерките, които трябва да бъдат взети. Комитетът излиза със становище по този проект в срок, който председателят може да определи в зависимост от спешността на разглеждания въпрос. Становището се приема с мнозинството, предвидено в член 148, параграф 2 от Договора, за взимане на решенията, които Съветът е призван да взема по предложение на Комисията. При гласуванията в комитета, гласовете на представителите на държавите-членки се претеглят по начина, определен в посочения по-горе член. Председателят не гласува.

Комисията приема предвидените мерки, когато те съответстват на становището на комитета.

Когато предвидените мерки не съответстват на становището на комитета, или при липса на становище, Комисията представя незабавно на Съвета предложение относно мерките, които трябва да се вземат. Съветът взима решение с квалифицирано мнозинство.

Ако при изтичането на срок от три месеца, считано от датата на сезиране на Съвета, той не се е произнесъл, предложените мерки се приемат от Комисията, освен в случая когато Съветът се е произнесъл с обикновено мнозинство срещу цитираните мерки.

---

(1)  ОВ С 277, 5.11.1990 г., стр. 18.

(2)  ОВ С 94, 13.3.1992 г.

(3)  ОВ С 159, 17.6.1991 г., стр. 38.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ

Резюме на насоките на действие

НАСОКИ ЗА ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ В ОБЛАСТТА НА СИУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ СИСТЕМИ

ВЪВЕДЕНИЕ

Планът за действие има за цел да развие глобалните стратегии, целящи да доставят на потребителите и на създателите на информация, съхранявана, обработвана или предавана в електронен вид с подходяща защита на информационните системи срещу случайните или целенасочени заплахи.

Планът за действие взима предвид и допълва дейностите по стандартизацията, осъществявани в момента в тази област на световно равнище.

Той включва следните насоки на дейност:

—	развитието на една стратегическа рамка за сигурността на информационните системи,

—	установяване на нуждите на потребителите и на доставчиците на услуги в областта на сигурността на информационните системи,

—	изработване на решения за някои краткосрочни и средносрочни потребности на потребителите, на доставчиците и на доставчиците на услуги,

—	изработване на спецификации, стандартизация, оценяване и сертифициране относно сигурността на информационните системи,

—	технологични и оперативни разработки в областта на сигурността на информационните системи,

—	осъществяване на сигурността на информационните системи.

Планът за действие се осъществява от Комисията, в тясно сътрудничество със свързаните дейности в държавите-членки и във връзка с изследователските и развойните дейности на Общността в тази област.

1.   Насока на действие I — развитие на стратегическа рамка за сигурността на информационните системи

1. 1.   Проблемът

Сигурността на информационните системи е призната като качество, необходимо навсякъде в модерното общество. Електронните информационни услуги изискват сигурни далекосъобщителни инфраструктури, защитен хардуер и софтуер, както и сигурни условия за използване и управление. Трябва да се изработи глобална стратегия, отчитаща всички аспекти на сигурността на информационните системи, като се избягва всякакъв фрагментарен подход. Всяка стратегия за сигурността на електронно обработваната информация трябва да отразява желанието на всяко общество да действа ефективно, като същевременно се предпазва в един бързопроменящ се свят.

1. 2.   Целта

Трябва да бъде създадена стратегическа рамка, за да се съгласуват социалните, икономическите и политическите цели с техническите, оперативни и правни решения на Общността в международен контекст. Участващите в тази сфера са тези, които като работят заедно за развитието на общо виждане и на договорена стратегическа рамка, трябва да постигнат деликатно равновесие между различните грижи, цели и ограничения. Става въпрос за едно предварително действие, което да примири интересите и потребностите, както в областта на воденето на дадена политика, така и на промишленото развитие.

1. 3.   Статут и тенденции

Ситуацията се характеризира с нарастващо осъзнаване на необходимостта да се предприемат действия. Независимо от това, при липсата на инициатива за съгласуване на усилията, е много възможно усилията, разпръснати в разнообразни сектори, да доведат до фактически противоречива ситуация, като създават постепенно все повече сериозни правни, социални и икономически проблеми.

1. 4.   Изисквания, възможности и приоритети

Една такава рамка би трябвало да има за предмет и да изследва анализа и управлението на риска в областта на уязвимостта на информационните системи и свързаните с тях услуги, хармонизирането на законовите и подзаконовите разпоредби относно злоупотребата с компютри/далекосъобщения, административните инфраструктури, включително политиката на сигурността и как тя може да бъде ефективно осъществена посредством различни видове дейности) дисциплини, социалните проблеми и тези за защита на личния живот (например прилагане на системи за идентифициране, за установяване на самоличност, за недопускане на отхвърляне и, евентуално, за даване на разрешение в една демократична среда).

Трябва да бъдат дадени ясни насоки, за да бъдат създадени физически и логически конструкции за разпространение на сигурни информационни услуги, стандарти, ръководни насоки и определения за продуктите и услугите с гарантирана сигурност, пилотни проекти и прототипи, за да бъде гарантирана жизнеспособността на различните административни структури, както и конструкции и норми отнасящи се до нуждите на специфични сектори.

Трябва да бъде насърчавано осъзнаването на проблемите на сигурността, по такъв начин, че да бъдат подтикнати потребителите да демонстрират повишена загриженост за сигурността в областта на информационните технологии (ИТ).

2.   Насока на действие II — установяване на изискванията за потребителите и доставчиците на услуги в областта на сигурността на информационните системи

2. 1.   Проблемът

Сигурността на информационните системи е вътрешно присъщото условие на цялостта и на надеждността на търговските приложения, на интелектуалната собственост и на поверителността. Това поставя проблема за деликатното равновесие и понякога за избора между, от една страна, ангажимента към свободната търговия и, от друга страна, защитата на личната сфера и на интелектуалната собственост. Тези избор и компромиси трябва да бъдат направени на основата на общата преценка на изискванията и на въздействието на възприетите варианти в областта на сигурността на информационните системи, за да се отговори на тези потребности.

Изискванията за потребителите обхващат функции по сигурността на информационните системи, свързани с технологичните, оперативните и административните аспекти. Ето защо системна изследователска дейност на изискванията във връзка със сигурността на информационните системи формира съществена част от изработването на подходящи и ефикасни мерки.

2. 2.   Цел

Установяване естеството и характеристиките на изискванията на потребителите и на доставчиците на услуги и тяхното отношение към мерките в областта на сигурността на информационните системи.

2. 3.   Статут и тенденции

До момента не са били положени никакви съгласувани усилия за определяне на бързо развиващите и променящи се потребности на главните действащи лица в сферата на сигурността на информационните системи. Някои държави-членки и Общността са установили необходимостта от хармонизиране на националните действия (особено на „критериите за оценяване на сигурността на ИТ“). От най-голямо значение са еднаквите критерии и правила за взаимното признаване на сертификатите от оценяването.

2. 4.   Изисквания, възможности и приоритети

За да бъдат разглеждани оправданите потребности на действащите лица в сектора по съгласуван и прозрачен начин, се счита за необходимо да се изработи утвърдена класификация на потребностите на потребителите и на тяхната връзка с осъществяването на сигурността на информационните системи.

Важно е също така да се установят изискванията в областта на законовите, подзаконови разпоредби и кодексите за поведение в светлината на една оценка на тенденциите относно характерните особености и технологията на услугите, за да се определят други стратегии, даващи възможност да се постигнат целите посредством административни, служебни, оперативни и технически разпоредби и да се оцени ефективността и достъпността и цената на различните решения и на резервните стратегии в областта на сигурността на информационните системи за потребителите, доставчиците на услуги и операторите.

3.   Насока на действие III — изготвяне на решения за някои краткосрочни и средносрочни потребности на потребителите, на доставчиците и на доставчиците на услуги

3. 1.   Проблемът

Днес е възможно компютрите да се защитават от неразрешения достъп от външния свят посредством мерки за „изолиране“, т. е. чрез прилагане на традиционни, в организационен и физически аспект, мерки. Това се отнася и за електронните съобщения в рамките на една затворена група потребители, действащи в една затворена мрежа. Положението е съвсем различно, когато информацията се споделя от различни групи потребители или се обменя чрез обществена или общодостъпна мрежа. Технологията, терминалите и услугите от една страна, и свързаните стандарти и процедури, от друга страна, обикновено не са в състояние, в такива случаи, да гарантират сигурност на информационните системи на подобно ниво.

3. 2.   Цел

Целта трябва да бъде да се дадат, в кратки срокове, решения, които могат да отговорят на най-непосредствените потребности на потребителите, на доставчиците на услуги и на производителите. Това предполага използването на общи критерии за оценяване на сигурността на ИТ. Тези критерии трябва да бъдат създадени така че да бъдат отворени за бъдещите изисквания и решения.

3. 3.   Статут и тенденции

Някои групи потребители са създали, за тяхно собствено ползване, техники и процедури, отговарящи специално на целите на разпознаването, цялостта и неотхвърлянето. Обикновено се използват магнитни карти или карти с памет. Някои използват шифровъчни техники с различна сложност. Често това налага определянето на специални „инстанции“ за групите потребители. Трудно е обаче да се масовизарат тези техники и методи, за да се отговори на потребностите в една достъпна среда.

ISO работи върху системата на сигурност на информационните системи ОSI (ISO DIS 7498-2), както и CCITT в контекста на Х400. Възможно е също да се вмъкнат сегменти за сигурност в съобщенията. Разпознаването, цялостта и неотхвърлянето се разглеждат като част от съобщенията (EDIFACT), както и от Х400 MHS.

В настоящия момент, правната рамка на EDI (Electronic Data Interchange) е все още на ниво обмисляне. Международната търговска камара публикува единни правила за поведение за размяната на търговски сведения през далекосъобщителните мрежи.

Няколко държави (например Германия, Франция, Обединеното кралство и Съединените американски щати) са създали или изработват критерии за оценяване надеждността на информационните технологии и на далекосъобщителните продукти и системи и на съответните процедури, за да се пристъпи към оценяването. Тези критерии са били съгласувани с националните производители и те ще доведат до увеличаване броя на надеждните изделия и системи, като се започне от простите продукти. Създаването на национални организации, натоварени с провеждането на оценяване и с предоставянето на сертификати, ще бъде в подкрепа на тази тенденция.

По голямата част от потребителите смятат, че разпоредбите в областта на поверителността имат по-малко значение. Възможно е все пак ситуацията да се промени в бъдеще, поради все по-широкото разпространение на съвременни съобщителни услуги и особено на мобилните услуги.

3. 4.   Изисквания, възможности и приоритети

От основно значение е да се развиват веднага щом бъде възможно, процедурите, стандартите, продуктите и инструментите, годни да гарантират сигурността на информационните системи като такива (компютри, периферия) и на публичните съобщителни мрежи. Висок приоритет би трябвало да бъде отдаден на разпознаването, цялостта и неотхвърлянето. Би следвало да се разработят пилотни проекти за да се установи годността на предлаганите разрешения. Решенията за някои приоритетни потребности в областта на EDI се търсят в рамките на програмата TEDIS и се координират в по-широкия контекст на настоящия план за действие.

4.   Насока на действие IV — изработване на спецификации, стандартизация, оценяване и сертифициране във връзка със сигурността на информационните системи

4. 1.   Проблемът

Изискванията в областта на сигурността на информационните системи са широко разпространени и поради това съществуването на общи спецификации и стандарти е решаващо. Липсата на утвърдени стандарти и спецификации за сигурността на информационните технологии би могла да представлява голяма пречка за напредъка на процесите и услугите, основани на информацията, навсякъде в икономиката и в обществото. Трябва също да се вземат мерки за ускоряването на изготвянето и използването на технология и на стандарти в няколко области, свързани с комуникациите и с компютърните мрежи, които са от основно значение за потребителите, за промишлеността и за администрацията.

4. 2.   Цел

Необходими са усилия, за да се предоставят средства за поддържане и осъществяване на специфични функции по сигурността в общите области на OSI, на ONP, на ISBN/IBC и на управлението на мрежите. Техниките и подходите в областта на проверяването, включително и сертифицирането, които водят до взаимно признаване, са свързани, по своята вътрешна същност, със стандартизацията и със спецификацията. Винаги когато това е възможно, трябва да се подкрепят решения, приети на международно равнище. Би трябвало също да се насърчава развитието и използването на информационни системи, снабдени със защитни функции.

4. 3.   Статут и тенденции

Съединените американски щати, по-специално, са предприели основни инициативи, за да бъде разгледан въпросът за сигурността на информационните системи. В Европа, този проблем се разглежда в контекста на ИT и стандартизацията на далекосъобщенията в рамките на ETSI и на CEN/CЕNELEC, при подготовка на работата на CCITT и на ISO в тази област.

Поради нарастващата загриженост, работата в Съединените американски щати се интензифицира бързо и както продавачите, така и доставчиците на услуги увеличават усилията си в тази област. В Европа, Франция, Германия и Обединеното кралство, започнаха независимо една от друга сходни дейности, но общо усилие, отговарящо на това на Съединените американски щати, се развива бавно.

4. 4.   Изисквания, възможности и приоритети

В областта на сигурността на информационните системи нормативната уредба, оперативните, административните и техническите аспекти, са по същество много тясно свързани. Правните разпоредби трябва да бъдат отразени в стандартите и разпоредбите в областта на сигурността на информационните системи следва да бъдат съобразени със стандартите и разпоредбите по начин, подлежащ на проверка. В няколко аспекта разпоредбите трябва да съдържат спецификации, надхвърлящи традиционния обхват на стандартизацията, т.е. включващи кодекси за поведение. Изисквания по отношение на стандартите и кодексите за поведение съществуват във всички сектори на сигурността на информационните системи и трябва да се разграничат изискванията за защита, отговарящи на целите в областта на сигурността и някои от техническите изисквания, които могат да бъдат поверени на компетентните европейски органи по стандартизация (CEN/CENELEC/ETSI).

Спецификациите и стандартите трябва да обхващат материята на услугите по сигурността на информационните системи (проверка самоличността на лицата и на предприятията, протоколи за не-отхвърляне, правно валидно електронно доказателство, контрол за разпознаване), техните съобщителни услуги (защита на личния живот от гледна точка на разпространението на образ, на глас и на данни, защита на базите с изображения и с данни, сигурност на свързаните услуги), тяхното управление на комуникациите и на сигурността (система на публични/частни ключове за функционирането на откритите мрежи, за защита на управлението на мрежите, защитата на доставчиците на услуги) и тяхното сертифициране (критерии и нива на осигуряване, процедури на осигуряването на сигурността на информационните системи).

5.   Насока за действие V — технологично и оперативно развитие в областта на сигурността на информационните системи

5. 1.   Проблемът

Системна изследователска и развойна технологична дейност, даваща възможност да се намерят икономически пригодни и оперативно задоволителни отговори на една серия от настоящи и бъдещи изисквания в областта на сигурността на информационните системи е необходимо условие за развитието на пазара на услугите и за конкурентноспособността на европейската икономика в нейната цялост.

Всяко технологично развитие в областта на сигурността на информационните системи ще трябва да отразява едновременно сигурността в областта на информатиката и сигурността на съобщенията, доколкото повечето от сегашните системи са разпространени системи, достъпът до които се осъществява чрез съобщителни услуги.

5. 2.   Цел

Системна изследователска и развойна технологична дейност, даваща възможност да се намерят икономически пригодни и оперативно задоволителни отговори на една серия от настоящи и бъдещи изисквания в областта на сигурността на информационните системи.

5. 3.   Изисквания, възможности и приоритети

Разработките в областта на сигурността на информационните системи би трябвало да са насочени към стратегиите на развитието и на реализацията, към технологиите, както и към интеграцията и проверяването.

Стратегическата изследователска и насочена към технологично развитие дейност трябва да включва изучаването на концептуални модели на сигурни системи (сигурни от гледна точка на неразрешени изменения и на отказ на услуга), на модели на функционални изисквания, на модели на риска и на структури за сигурността.

Изследователската и развойна технологична дейност би трябвало да включва разпознаването на потребителя и на съобщението (например благодарение на анализа на гласа и на електронните подписи), техническите интерфейси и протоколите за шифроване, механизмите за контрол на достъпа и методите за прилагане, за постигане на доказуемо сигурни системи.

Проверката и валидирането на сигурността на техническата система и нейната приложимост биха били разгледани посредством проекти за интеграция и за проверка.

Освен консолидирането и развитието на технологията на сигурността, определен брой поддържащи мерки са необходими в областта на създаването, поддръжката и съгласуваното прилагане на стандартите, както и на валидирането и сертифицирането на изделията на ИT що се отнася до техните качества в областта на сигурността, включително валидирането и сертифицирането на методите на проектиране и прилагане на системите.

Третата рамкова програма на Общността за изследователска и технологична развойна дейност би могла да се използва за подпомагане на проекти за сътрудничество на предконкурентно и преднормативно ниво.

6.   Насока за действие VI — осъществяване на сигурността на информационните системи

6. 1.   Проблемът

В зависимост от конкретното естество на елементите за сигурността на информационните системи, ще трябва да се интегрират функциите, необходими в различни точки на информационната система, като се започне от терминалите/компютрите, услугите, управлението на мрежите и се стигне до шифровъчните устройства, до картите с памет, до публичните и частните ключове и т. н. Някои от тези функции вероятно ще бъдат включени в хардуера или софтуера, доставяни от продавачите, докато други могат или да бъдат част от разпределените системи (например управление на мрежи), или да бъдат притежание на индивидуални потребители (например карти с памет), или да бъдат доставяни от една специализирана институция (например публични и частни ключове).

По-голямата част от продуктите и услугите за сигурността вероятно може да бъдат доставяни от продавачи, доставчици на услуги или оператори. За някои специфични функции, като например доставката на публични/частни ключове, разрешението за одит е възможно да бъде необходимо да се определят и да се упълномощят подходящи организации.

Същото се отнася и за сертифицирането, оценката и проверяването на качеството на услугата, които са функции, които трябва да бъдат поверени на независими от интересите на продавачите, доставчиците на услуги или на операторите структури. Такива структури биха могли да бъдат или частни, или държавни, или упълномощени от държавата да изпълняват делегираните им функции.

6. 2.   Цел

По начин, който да улесни хармоничното реализиране на сигурността на информационните системи в Общността с оглед предпазване на обществото и на търговските интереси, ще бъде необходимо да се възприеме съгласуван подход в областта на реализиране на сигурността на информационните системи. Когато на независими организации бъде възложен мандат, техните функции и условията за функционирането им ще трябва да бъдат определени и приети и, ако е необходимо вписани в съответствие с нормативната рамка. Целта ще бъде да се достигне, като предварително условие на взаимното признаване, до ясно определено разпределяне на отговорностите, договорено между различните участници на ниво на Общността.

6. 3.   Положение и тенденции

Към момента, реализирането на сигурността на информационните системи е добре организирано само за отделни области и отговаря само на техните специфични потребности. Организацията на европейско ниво най-често е неформална и взаимното признаване на проверяването и на сертифицирането не се осъществява извън някои затворени групи. Поради нарастващото значение на сигурността на информационните системи, става спешно да се определи един съгласуван подход в тази област в Европа и на международно равнище.

6. 4.   Изисквания, възможности и приоритети

Поради броя на различните заинтересовани участници и тесните връзки с въпросите на законовата и подзаконова уредба, особено е важно да се постигне предварителна договореност относно принципите, които би трябвало да ръководят осъществяването на сигурността на информационните системи.

При определянето на едно последователно отношение в тази област, ще трябва да се разгледат аспектите на идентифицирането и на спецификацията на функциите, изискващи, поради самото тяхно естество, намесата на независими организации (или на организации, работещи съвместно). Това би могло да обхване такива функции като администрирането на система от публични/частни ключове.

Освен това, изисква се да се определят и да се уточнят на ранен етап функциите, които трябва, в обществен интерес да бъдат поверени на независими организации (или на организации, работещи съвместно). Тези функции биха могли например да включват одита, гарантирането на качеството, проверяването, сертифицирането и сходни функции.

---

16/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

13

---

41994D0271

---

L 117/29

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ

НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ

от 24 март 1994 година

относно консултацията и предоставянето на архивни документи, отнасящи се до преговорите за Римските договори, до преговорите за Европейската политическа общност и до Временния комитет за общия пазар и Евратом

(94/271/ЕО, Евратом)

Член 1

Преглеждането и предоставянето на архивни документи, отнасящи се до преговорите за Римските договори, до преговорите за Европейската политическа общност и Временния комитет за общия пазар и Евратом, които са били поверени на архивите на Общността от държавите-членки, са разрешени при условията, предвидени в Регламент (ЕИО, Евратом) № 354/83 на Съвета от 1 февруари 1983 г. (1)

Член 2

Настоящото решение влиза в сила с днешна дата.

---

(1)  ОВ L 43, 15.2.1983 г., стр. 1.

---

16/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

14

---

31994D0557

---

L 212/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 17 юни 1994 година

относно упълномощаване на Европейската общност и Европейската общност за атомна енергия да подпишат и приемат Конвенция за определяне на Устава на Eвропейските училища

(94/557/ЕО, Евратом)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 235 от него,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, и по-специално член 203 от него,

като взе предвид предложението на Комисията (1),

като взе предвид становището на Европейския парламент (2),

като има предвид, че Европейските общности са заинтересовани от предоставянето на съвместно образование на децата на техните служители в европейските училища като начин за осигуряване на правилното функциониране на институциите на Общността и за подпомагане на изпълнението на техните задачи; като има предвид, че за тази цел на 12 април 1957 г. държавите-членки учредителки подписаха Конвенцията за определяне на Устава на европейските училища;

като има предвид, че на срещата на Съвета и на министъра на образованието на 31 май 1990 г., състояла се в Съвета, бе призовано за изработването на проект на нова конвенция за европейските училища с оглед осигуряване на по-голяма ефективност в работата на училищата и по-голямо признание на ролята на Общностите в това отношение;

като има предвид, че участието на Общностите при прилагането на споменатата конвенция е необходимо, за да се гарантира постигането на целите на Европейската общност и на Европейската общност за атомна енергия;

като има предвид, че Европейската общност и Европейската общност за атомна енергия ще участват в прилагането на конвенцията чрез упражняване на правата, произтичащи от установените в конвенцията правила, и чрез такива бъдещи действия, които те могат да предприемат в съответствие с условията на конвенцията;

като има предвид, че е съответно необходимо Европейските общности да подпишат посочената конвенция;

като има предвид, че единствените правомощия за действие, валидни за приемането на това решение са тези, установени в член 235 от Договора за създаване на Европейската общност и в член 203 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

РЕШИ:

Член 1

Конвенцията за определяне на Устава на европейските училища с настоящото решение се одобрява от страна на Европейската общност и на Европейската общност за атомна енергия.

Тук се прилага текстът на конвенцията.

Член 2

С настоящото председателят на Съвета е упълномощен да назначи лице или лица, оправомощени да подпишат конвенцията, с което се обвързват Европейската общност и Европейската общност за атомна енергия, и да посочи лицето, оправомощено да депозира инструмента за одобряване в съответствие с член 33 от конвенцията.

---

(1)  ОВ C 93, 2.4.1993 г., стр. 1.

(2)  ОВ C 128, 9.5.1994 г.

---

16/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

16

---

21994A0817(01)

---

L 212/3

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАТУТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ УЧИЛИЩА

ПРЕАМБЮЛ

ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СЕ СТРАНИ, ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, И ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ, наричани по-долу „договарящите страни“,

като отчитат, че от 1957 година функционират организации, носещи името „Европейски училища“, за съвместно образование на децата на служителите в Европейските общности като начин за осигуряване на правилното функциониране на европейските институции;

като отчитат, че Европейските общности са загрижени да осигурят съвместно образование на тези деца и за тази цел вземат участие в бюджета на Европейските училища;

като отчитат, че системата Европейски училища е „sui generis“; като прецениха, че тя представлява форма на сътрудничество между държавите-членки и между тях и Европейските общности, като напълно съответстваща на отговорностите на държавите-членки по отношение на учебното съдържание и организацията на тяхната образователна система и тяхното културно и езиково богатство;

като отчитат, че:

—	Уставът на европейското училище, приет през 1957 г., следва да бъде консолидиран по такъв начин, че да вземе под внимание всички съответни текстове, приети от договарящите страни,

—	той следва да бъде адаптиран, като се вземе под внимание развитието на Европейските общности,

—	следва да бъде променена процедурата за вземане на решения от училищните органи,

—	следва да се вземе под внимание опитът от функционирането на училищата,

—	следва да се предостави адекватна правна защита за учителския състав, както и за други лица, включени в тази категория, срещу актове на Управителния съвет и Административния съвет и за тази цел трябва да бъде създаден Съвет по жалбите с точно определена юрисдикция,

—	юрисдикцията на Съвета по жалбите няма да засяга юрисдикцията на националните съдилища по отношение на гражданската и наказателната отговорност;

като отчитат, че в Мюнхен беше открито училище въз основа на Допълнителния протокол от 15 декември 1975 г. за съвместно образование на деца на служители на Европейската патентна организация,

СЕ ДОГОВОРИХА ЗА СЛЕДНОТО:

ДЯЛ I

ЕВРОПЕЙСКИТЕ УЧИЛИЩА

Член 1

Тази конвенция определя съдържанието на Устава на Европейските училища (наричани по-долу „Училища“).

Целта на училищата е да даде съвместно образование на децата на служителите на Европейските общности. Заедно с децата, обхванати в условията на членове 28 и 29 от споразумението, други деца могат да посещават училищата в рамките на определеното от Управителния съвет.

Училищата са изброени в приложение I, което може да бъде изменяно от Управителния съвет, за да се вземат под внимание решенията, залегнали в членове 2, 28 и 31.

Член 2

1.   Управителният съвет може с единодушие да реши да създаде нови училища.

2.   Той определя тяхното местоположение чрез споразумение с държавата-членка, домакин.

3.   Преди да бъде открито ново училище на територията на държава-членка, трябва да се сключи споразумение между Управителния съвет и държавата-членка, домакин относно безплатното предоставяне и поддържане на подходящи сгради за новото училище.

Член 3

1.   Обучението, получавано във всяко училище обхваща курс на обучение до завършване на средно образование.

То може да обхваща:

—	детски градини,

—	петгодишно основно училище,

—	седемгодишно училище за средно образование.

Изискванията за техническо образование, доколкото е възможно се покриват от училището, съгласувано с образователната система в страната домакин.

2.   Обучението се осъществява от учители, подкрепени или назначени от държавите-членки в съответствие с решенията, приети от Управителния съвет съгласно процедурата, установена в член 12, параграф 4.

3.	а) Всяко предложение за промяна на основната структура на едно училище се приема с единодушие от представителите на държавите-членки в Управителния съвет. б) Всяко предложение за промяна на официалния статут на учителите се приема с единодушие от Управителния съвет.

Член 4

Образованието в училището се организира съгласно следните принципи:

1.	Курсовете на обучение се извършват на езиците, определени в приложение II;

2.	Приложението може да бъде изменяно от Управителния съвет, с оглед решенията, приети съгласно членове 2 и 32;

3.

С цел насърчаване единството в училището, за събиране на ученици от различни езикови групи и за поощряване на взаимното разбирателство, някои предмети ще се изучават в съвместни класове, които са на едно и също равнище. Всеки език на Общността може да бъде използван в тези съвместни класове, доколкото Управителният съвет реши, че обстоятелствата оправдават неговото използване;

4.	Специално усилие се полага, за да се осигури на учениците задълбочено познаване на модерните езици;

5.	Европейското измерение се разгръща по-подробно в учебния план;

6.	В педагогическия и образователен процес се зачита съвестното и съзнателно отношение на отделните личности;

7.	Взимат се мерки за улесняване на приемането на деца със специални образователни нужди.

Член 5

1.   Успешно завършените в училището учебни години и дипломите и сертификатите, признати от него, се признават на територията на държавите-членки съгласно таблица за съответствие съобразно условията, определени от Управителния съвет, както е указано в член 11, и след съгласуване с компетентните национални власти.

2.   Европейската степен бакалавър, която е предмет на Споразумението от 11 април 1984 г. за изменение на приложението към Устава на Европейското училище, установяващо разпоредбите за европейска степен бакалавър, наричано по-долу „Европейско споразумение за степен бакалавър“, се присъжда при завършване на цикъл от средно-образователни дисциплини. Управителният съвет, като действа посредством единодушно гласуване на представителите на държавите-членки, може да извършва промени в това споразумение, които може да се окажат необходими.

Получилите европейската степен бакалавър в училището:

а)	се ползват в държавата-членка, на която са граждани, от всички преимущества, свързани с притежаването на диплома или сертификат, връчвани в края на средното училищно образование в тази страна;

б)	имат право да искат допускане до всеки университет на територията на която и да е държава-членка при същите условия както гражданите на тази държава-членка със същата квалификация.

По смисъла на настоящата конвенция, думата „университет“ се отнася за:

а)	университети;

б)	институти, считани за университети в държавата-членка, на чиято територия се намират.

Член 6

Всяко училище има правосубектност, необходима за постигане на неговото предназначение, определено в член 1. С оглед на тази цел, то има свободата да управлява отпуснатите суми в своя собствен дял от бюджета, съгласно условията, установени във Финансовия правилник, посочен в член 13, параграф 1. То може да бъде страна в съдебни производства. То може, по-специално, да придобива и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество.

Що се отнася до неговите права и задължения училището, съгласно специфичните разпоредби на тази конвенция, се разглежда във всяка държава-членка като образователна организация, регламентирана от публичното право.

ДЯЛ II

ОРГАНИ НА УЧИЛИЩАТА

Член 7

Органите, общи за всички училища, са:

1.	Управителният съвет

2.	Главният секретар

3.	Инспекторатите

4.	Съветът по жалбите

Всяко училище се ръководи от Административен съвет и се управлява от директор.

ГЛАВА 1

Управителният съвет

Член 8

1.   Съгласно член 28 Управителният съвет се състои от следните членове:

а)	представителя или представителите на министерско ниво на всяка от държавите-членки на Европейските общности, упълномощен да поема задължения от името на правителството на тази държава-членка, при условие че всяка държава-членка има право само на един глас;

б)	член на Комисията на Европейските общности;

в)	представител, назначен от педагогическия комитет (от учителския състав) в съответствие с член 22;

г)	представител от родителите на учениците, назначен от организациите на родители в съответствие с член 23.

2.   Представителите на министерско ниво от всяка от държавите-членки и членът на Комисията на Европейските общности могат да определят лица, които да ги представляват. Другите членове, които не са в състояние да присъстват, се представляват от техни заместници.

3.   Представител на учениците може да бъде поканен да присъства на заседанието на Управителния съвет като наблюдател по темите, засягащи учениците.

4.   Управителният съвет се свиква от неговия председател, по негова собствена инициатива или, при обосновано искане, от трима членове на Управителния съвет или от главния секретар. Той се събира най-малко веднъж в годината.

5.   Длъжността на председателя се заема за една година от представител на всяка държава-членка по реда на държавите-членки, както следва: Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Обединеното кралство.

Член 9

1.   Освен в случаите, когато тази конвенция изисква единодушие, решенията на Управителния съвет се приемат с мнозинство от две трети от членовете, които го съставляват, и са по въпроси, отнасящи се до:

а)	приемане на решение, засягащо конкретни интереси на една държава-членка, като например значително разширяване на сградите или закриване на едно училище, разположено на нейна територия, при което се изисква представителят на тази държава-членка да гласува „за“;

б)	при закриване на училище се изисква членът на Комисията да гласува „за“;

в)	представителят на организация, управлявана съгласно публичното право, който е получил място и право на глас в Управителния съвет съгласно споразумение, основано на член 28, гласува по всички въпроси, свързани с училището и обхванати от това споразумение;

г)

правото на глас на представителя на педагогическия комитет, споменат в член 8, параграф 1, буква в), и на представителя на родителите на учениците, споменат в член 8, параграф 1, буква г) е ограничено в рамките на приемане на решения от образователен характер съгласно член 11 с изключение на решения, отнасящи се до промените в Споразумението за европейската степен бакалавър и решения, които са от финансово или бюджетно значение.

2.   В случаите, когато тази конвенция изисква единодушие, вземането на решения от Управителния съвет не се предотвратява чрез гласуване „въздържал се“ от присъстващите или представляващи ги членове.

3.   При всяко гласуване всеки от членовете, които присъстват или са представлявани, има право на един глас, без да се накърняват специфичните разпоредби на член 8, параграф 1, буква а).

Член 10

Управителният съвет ръководи прилагането на тази конвенция; за тази цел той има правомощията да взема необходимите решения по образователни, бюджетни и административни въпроси и при преговори за споразумения, посочени в членове 28—30. Той може да създаде комитети, които да отговарят за изготвянето на решенията.

Управителният съвет приема общите правилници за училищата.

Управителният съвет всяка година съставя, въз основа на проект, изготвен от главния секретар, доклад за дейността на училищата и го изпраща на Европейския парламент и на Съвета.

Член 11

По въпросите на образованието Управителният съвет определя кои учебни предмети да бъдат обхванати и как да бъдат организирани. По-специално, ръководейки се от становището на съответния инспекторат, той:

1.	приема хармонизиран учебен план и програма за учебните предмети за всяка година и за всеки раздел, които е въвел и прави препоръки, например какви методи следва да бъдат използвани;

2.	осигурява ръководенето на учебния процес чрез инспектората и определя работните правила на последния;

3.

определя възрастта за приемане за различните нива. Формулира правила за преминаване на ученици в следващата учебна година или в среднообразователното училище и, с цел да даде възможност на учениците по всяко време да се върнат в техните национални училища, правила за валидността на учебните години в училището в съответствие с член 5. Той изготвя таблица за съответствие съгласно разпоредбите на член 5, параграф 1;

4.	подготвя изпитите, които трябва да бъдат издържани, за да се удостовери работата, извършена в училището; установява правила за изпитите, назначава изпитни комисии и дава дипломи. Гарантира, че документите за изпита са подготвени на такова равнище, че да бъдат изпълнени разпоредбите на член 5.

Член 12

По административните въпроси Управителният съвет:

1.	приема правилник за работата на главния секретар, директорите, учителския състав и в съответствие с член 9, параграф 1, буква а) за административния и помощния персонал;

2.	назначава главен секретар и заместник главен секретар;

3.	назначава директор и заместник-директори на всяко училище;

4

а) всяка година определя, по предложение на инспектората, изисквания за учителския състав, чрез откриване или закриване на длъжности. Той осигурява безпристрастно разпределение на длъжностите между държавите-членки. Той урежда с правителствата въпросите, свързани с разпределянето или изпращането на учителите от средните училища, от основните училища, както и на съветниците по образователните въпроси на училището. Персоналът запазва правата си за повишаване и пенсиониране, гарантирани му по силата на националните законодателства; б) всяка година определя, по предложение на главния секретар, изискванията към административния и помощния персонал;

5.	организира своята дейност и съставя свой собствен процедурен правилник.

Член 13

1.   По бюджетните въпроси Управителният съвет:

а)	приема финансов правилник, като по-специално определя процедурата за формиране и изпълнение на бюджета на училищата;

б)	приема бюджета на училищата за всяка финансова година, в съответствие с параграф 4 по-долу;

в)	одобрява отчет за годишните приходи и разходи и го изпраща на компетентните органи в Европейските общности.

2.   Управителният съвет, не по-късно от 30 април всяка година, изработва разчет на приходите и разходите на училищата за следващата финансова година и го изпраща незабавно на Комисията, която въз основа на него, прави необходимите предвиждания в предварителния проект за общ бюджет на Европейските общности.

Бюджетните органи на Европейските общности определят размера на вноската, предоставяна от Европейските общности съгласно тяхната бюджетна процедура.

3.   Управителният съвет изпраща също разчет на приходите и разходите до други организации, регламентирани от публичното право, предвидени в член 28, и до организации или институти, предвидени в член 29, чиято финансова вноска е такава, че да финансира по-голямата част от училищния бюджет, така че те могат да определят размера на своите вноски.

4.   Управителният съвет накрая приема бюджета на училищата преди започването на бюджетната година и го преработва, ако това е необходимо в зависимост от вноските на Европейските общности и на организациите или институтите, посочени в параграф 3.

Член 14

Главният секретар представлява Управителния съвет и ръководи секретариата, в съответствие с правилника за работата на главния секретар, предвиден в член 12, параграф 1. Той представлява училището в съдебните производства. Той носи отговорност пред Управителния съвет.

ГЛАВА 2

Инспекторати

Член 15

Инспекторатите се създават за целите на училището: един за детските градини и за основните училища, друг — за средните училища.

Член 16

Всяка държава-членка, която е договаряща страна, се представлява от един инспектор във всеки инспекторат. Той се назначава от Управителния съвет по предложение от заинтересованата страна.

Инспекторатите се председателстват от представител на инспектората от държавата-членка, която председателства Управителния съвет.

Член 17

Инспекторатите се задължават да осигурят качеството на образованието в училищата и за тази цел гарантират провеждането на необходимите инспекции в училищата.

Те отнасят до Управителния съвет становищата и предложенията, предвидени съответно в членове 11 и 12, и, ако е необходимо, предложения за промени в учебния план и в организацията на обучение.

Член 18

Задачата на инспекторите е:

1.	да гарантират, чрез съответен набор от инструкции, надзор над работата на учителите от техните национални администрации;

2.	да сравнят мнения за достигнатите стандарти в работата и за качеството на образователните методи;

3.	да уведомят директорите и учителския състав за резултатите от техните инспекции.

Като държи сметка за нуждите, преценени от Управителния съвет, всяка държава-членка осигурява на инспекторите условията, необходими за цялостното изпълнение на техните задачи в училищата.

ГЛАВА 3

Административният съвет

Член 19

Съгласно членове 28 и 29, всеки административен съвет, предвиден в член 7, се състои от осем членове, както следва:

1.	Главния секретар, който е председател;

2.	Директора на училището;

3.	Представителя на Комисията на Европейските общности;

4.	Двама членове от учителския състав, един представляващ служителите в средното училище и другият – служителите в основното училище и детските градини заедно;

5.	Двама членове, представляващи организацията на родителите, предвидена в член 23;

6.	Представител на административния и помощния персонал.

Представител от държавата-членка, в която е установено училището, може да присъства на събранията на административния съвет като наблюдател.

Двама представители на учениците се поканват да присъстват на събранията на административния съвет на тяхното училище като наблюдатели по въпроси, които се отнасят до тях.

Член 20

Административният съвет:

1.	изготвя разчет на приходите и разходите на училището, в съответствие с финансовия правилник;

2.	контролира изпълнението на училищния раздел за бюджета и съставя годишен отчет за приходите и разходите;

3.	гарантира поддържането на подходящи физически условия и благоприятна атмосфера за правилното функциониране на училището.

4.	изпълнява други подобни административни задължения, които могат да му бъдат възложени от Управителния съвет.

Процедурите за свикване на събранията и вземане на решения от административния съвет са предвидени в общите правилници на училищата, както е предвидено в член 10.

ГЛАВА 4

Директорът

Член 21

Директорът разпределя задълженията си, съгласно общите правилници, предвидени в член 10. Той има правомощия по отношение на служителите в училището съгласно процедурите, предвидени в член 12, параграф 4, букви а) и б).

Той има компетенциите и квалификацията, задължителни в неговата страна за управление на учебно заведение, което при завършване издава сертификат, даващ право на притежателя за прием в университет. Той носи отговорност пред Управителния съвет.

ДЯЛ III

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА СЛУЖИТЕЛИТЕ

Член 22

Създава се Комитет на служителите, включващ представители, които се избират измежду учителския състав и административния и помощния персонал на всяко училище.

Комитетът подпомага правилното функциониране на училищата, като дава възможност да се даде гласност и да бъде изразено становището на служителите.

Процедурите за избора и работата на Комитета на служителите се определят в правилника за работата на учителския състав и за административния и помощния персонал, както е предвидено в член 12, параграф 1.

Веднъж годишно Комитетът на служителите определя един член и един заместник измежду учителския състав, за да го представляват пред Управителния съвет.

ДЯЛ IV

ОРГАНИЗАЦИЯ НА РОДИТЕЛИТЕ

Член 23

С цел поддържане на връзка между родителите на учениците и училищните власти, Управителният съвет признава за всяко училище организация, която е представителна за родителите на учениците.

Така признатата организация на родителите всяка година определя двама заинтересовани представители в Административния съвет на училището.

Веднъж годишно училищните организации на родителите определят по един член и по един заместник да ги представляват в Управителния съвет.

ДЯЛ V

БЮДЖЕТЪТ

Член 24

Финансовата година на училищата съответства на календарната година.

Член 25

Бюджетът на училищата се формира от:

1.	вноски от държавите-членки под формата на периодично изплащане на възнаграждения на разпределения или изпратен учителски състав, и, когато е уместно, финансови вноски по решение на Управителния съвет, взето с единодушие;

2.	вноската от Европейските общности, която е предназначена да покрие разликата между общия размер на разходите на училищата и общата сума от другите приходи;

3.	вноски от организации, които не спадат към Общността, с които Управителният съвет е сключил споразумение;

4.	собствени приходи на училището, особено училищните такси, които Управителният съвет начислява на родителите;

5.	други приходи.

Условията за предоставяне на вноските от Европейските общности се уреждат със специално споразумение между Управителният съвет и Комисията.

ДЯЛ VI

СПОРОВЕ

Член 26

Съдът на Европейските общности има изключителна юрисдикция при спорове между договарящите страни, отнасящи се до тълкуването и прилагането на тази конвенция, които не са разрешени от Управителния съвет.

Член 27

1.   Създава се Съвет по жалбите.

2.   Съветът по жалбите има изключителна юрисдикция, като първа и втора инстанция, само ако всички административни средства са изчерпани, по всеки спор, отнасящ се до прилагането на тази конвенция, по отношение на всички лица, за които се отнася, с изключение на административния и помощния персонал, и по отношение на законността на всеки акт, основаващ се на конвенцията или на правилата, приети въз основа на нея, който акт засяга неблагоприятно тези лица като членове на Управителния съвет или на Административния съвет на училището при изпълнение на техните задължения, както са определени в тази конвенция. Когато такива спорове имат финансов характер, Съветът по жалбите има неограничена юрисдикция.

Условията и подробните правила, отнасящи се до тези производства, са установени, доколкото е целесъобразно, в правилника за работата за учителския състав, или в условията за наемане на учители на непълен работен ден, или в Общите правила на училищата.

3.   Членовете на Съвета по жалбите са лица, чиято независимост е извън всякакво съмнение и които са известни със своята компетентност в областта на правото.

Само лица, фигуриращи в списък, изготвен от Съда на Европейските общности, са подходящи за членство в Съвета по жалбите.

4.   Уставът на Съвета по жалбите се приема от Управителния съвет с единодушие.

Уставът на Съвета по жалбите определя броя на членовете на съвета, процедурата за тяхното назначаване от Управителния съвет, срока, за който заемат тази длъжност и финансовите договорености, приложими за тях. Уставът конкретизира начина, по който трябва да работи съветът.

5.   Съветът по жалбите приема процедурен правилник, който съдържа такива разпоредби, които са необходими за прилагането на устава.

Процедурният правилник се приема от Управителния съвет с единодушие.

6.   Решенията на Съвета по жалбите обвързват страните и, ако последните не ги приложат, подлежат на изпълнение от съответните органи на държавите-членки в съответствие с тяхното национално законодателство.

7.   Други спорове, в които училищата са страна, попадат под националната юрисдикция. По-специално, юрисдикцията на националните съдилища относно въпроси на гражданската и наказателна отговорност, не се засяга в този член.

ДЯЛ VII

СПЕЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

Управителният съвет, като действа с единодушие, може да сключи споразумения за участие, отнасящи се до съществуващо училище, или до такова, което ще бъде създадено в съответствие с член 2 с някои организации, регламентирани от публичното право поради съображения, свързани с тяхното местонахождение, което е в интерес на работата на училищата. Чрез сключването на такова споразумение, всяка подобна организация може да получи място и право на глас в Управителния съвет по всички проблеми на училището, свързани с въпроси относно неговите финансови постъпления, такива като размера на училищния бюджет. Тя може също да получи място и право на глас в административния съвет на въпросното училище.

Член 29

Управителният съвет, като действа с единодушие, може също да преговаря за сключването на споразумения, различни от тези за участие, с организации или институции, регламентирани от публичното или частното право, които са заинтересовани от работата на някое от училищата.

Управителният съвет може да им осигури място и право на глас в административния съвет на въпросното училище.

Член 30

Управителният съвет може да сключи с правителството на страната, в която се намира училището, и допълнително споразумение, с цел да се гарантира, че училището може да функционира при най-добрите възможни условия.

Член 31

1.   Всяка договаряща страна може да денонсира тази конвенция, чрез писмена нотификация до правителството в Люксембург; последното информира останалите договарящи се страни за получаване на нотификацията. Денонсирането се нотифицира на 1 септември всяка година, за да може да влезе в сила от 1 септември следващата година.

2.   Договарящата страна, която денонсира тази конвенция, се отказва от всички дялове от активите на училищата. Управителният съвет решава кои организационни мерки, включително и мерки за служителите, трябва да се вземат като резултат от денонсирането от някоя от договарящите страни.

3.   Управителният съвет съгласно метода за гласуване, посочен в член 9, може да реши да закрие едно училище. Съгласно същата процедура, той предприема такива стъпки по отношение на това училище, ако счита това за необходимо, и по-специално, като вземе под внимание положението на учителския, административния и помощния персонал и разпределението на активите на училището.

4.   Всяка договаряща страна може да поиска изменението на тази конвенция. За тази цел тя уведомява правителството на Люксембург за своето искане. Правителството на Люксембург взима необходимите мерки с договарящата страна, която председателства Съвета на Европейските общности, за да свика междуправителствена конференция.

Член 32

Заявленията за присъединяване към тази конвенция от всяка държава, която става член на Общността, се изпращат в писмен вид до правителството на Люксембург, което информира всяка от другите договарящи страни.

Присъединяването влиза в сила от 1 септември, който следва деня, когато документите за присъединяване са депозирани пред правителството на Люксембург.

От тази дата съставът на органите на училищата се променя съответно.

Член 33

Тази конвенция се ратифицира от държавите-членки като договарящи страни в съответствие с техните съответни конституционни изисквания. Що се отнася до Европейските общности, тя се приема в съответствие с Договорите за тяхното създаване. Инструментите за ратификация и актовете, нотифициращи подписването на тази конвенция се депозират в правителството на Люксембург, като депозитар на Устава на Европейските училища. Това правителство информира всички останали договарящи страни за депозита.

Тази конвенция влиза в сила на първия ден от месеца, следващ депозирането от държавите-членки на всички инструменти за ратификация и актовете, нотифициращи подписването ѝ от Европейските общности.

Тази конвенция, съставена в един единствен оригинал на датски, нидерландски, английски, френски, немски, гръцки, италиански, португалски и испански език, като и деветте текста са еднакво автентични, се депозира в архивите на правителството на Люксембург, което предава по едно заверено копие на всяка от останалите договарящи страни.

Член 34

Тази конвенция отменя и заменя Устава от 12 април 1957 г. и Протокола към него от 13 април 1962 г.

При условията на тази конвенция остава в сила Споразумението за европейската степен бакалавър.

Допълнителният протокол относно Мюнхенското училище, съставен в съответствие с протокола от 13 април 1962 г. и подписан в Люксембург на 15 декември 1975 г., не се засяга от настоящата конвенция.

Препоръките, съдържащи се в актовете, предхождащи тази конвенция, които се отнасят до училищата, се приемат като свързани със съответните членове на тази конвенция.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Европейски училища, в които се прилага уставът:

Европейско училище, Берген

Европейско училище, Брюксел I

Европейско училище, Брюксел II

Европейско училище, Брюксел III (1)

Европейско училище, Кулам

Европейско училище, Карлсруе

Европейско училище, Люксембург

Европейско училище, Мол

Европейско училище, Мюнхен

Европейско училище, Варезе

---

(1)  Управителният съвет взе решение за създаването на това училище на своето заседание на 27/29 октомври 1992 г.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Езици, на които се дават основните указания:

Датски

Нидерландски

Английски

Френски

Немски

Гръцки

Италиански

Португалски

Испански

---

16/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

29

---

31994D0558

---

L 212/15

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 17 юни 1994 година

за подписване на Конвенцията за определяне на Устава на европейските училища

(94/558/ЕОВС)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана, и по-специално параграф първи от член 95 от него,

със съгласието на Съвета,

след като се консултира с Консултативния комитет,

като има предвид, че Европейската общност за въглища и стомана е заинтересована от предоставянето на съвместно образование на децата на нейните служители в европейските училища като начин за осигуряване на правилното функциониране на институциите на Общността и за подпомагане на изпълнението на техните задачи; като има предвид, че за тази цел на 12 април 1957 г. държавите-членки-учредителки подписаха Конвенцията за определяне на Устава на европейските училища;

като има предвид, че срещата на Съвета и министрите на образованието на 31 май 1990 г., състояла се в Съвета, призова за изработването на нова Конвенция за европейските училища с оглед осигуряване на по-голяма ефективност в работата на училищата и по-голямо признание на ролята на Общностите в това отношение;

като има предвид, че участието на Европейската общност за въглища и стомана при прилагането на споменатата конвенция е необходимо, за да се гарантира постигането на целите на Общността;

като има предвид, че Европейската общност за въглища и стомана ще участва в прилагането на конвенцията чрез упражняване на правомощията, произтичащи от установените в конвенцията разпоредби, и чрез такива бъдещи действия, които тя може да предприеме в съответствие с условията на конвенцията;

като има предвид, че е съответно необходимо Европейската общност за въглища и стомана да подпише споменатата конвенция;

като има предвид, че единствените правомощия за действие, валидни за приемането на това решение са тези, посочени в член 95 от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана,

РЕШИ:

Член 1

Конвенцията за определяне на Устава на европейските училища с настоящото се одобрява от страна на Европейската общност за въглища и стомана. Тук се прилага текстът на Конвенцията (1).

Член 2

Председателят на Комисията депозира инструмента за одобряване в съответствие с член 33 от Конвенцията.

---

(1)  ОВ L 212, 17.8.1994 г., стр. 3.

---

16/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

30

---

31999D0035

---

L 009/23

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 9 декември 1998 година

относно процедурите за прилагане на Директива 95/57/ЕО на Съвета относно събирането на статистическа информация в областта на туризма

(нотифицирано под номер С(1998) 3950)

(текст от значение за ЕИП)

(1999/35/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 95/57/ЕО на Съвета от 23 ноември 1995 г. относно събирането на статистическа информация в областта на туризма (1), и по-специално членове 3, 7 и 10 от нея,

като има предвид, че за да улесни събирането на хармонизирана статистика е необходимо да бъдат определени дефинициите, които трябва да се прилагат към характеристиките на събраните данни,

като има предвид, че за да улесни събирането на данните, е необходимо да се определят процедурите за предаване на нужните данни,

като има предвид, че по време на преходния период е целесъобразно да се предоставят необходимите дерогации за държавите-членки, за да им се позволи да адаптират своите национални статистически системи към изискванията на Директива 95/57/ЕО;

като има предвид, че мерките, предвидени в това решение, са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет, учреден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Определенията, които трябва да се прилагат при характеристиките на събраните данни и промените в категоризирането по географски области в съответствие с член 3 от Директива 95/57/ЕО, са посочените в приложение I.

Член 2

Подробните правила за процедурите за предаване на данните във връзка с прилагането на член 7 от Директива 95/57/ЕО са посочени в приложение II.

Член 3

Дерогациите, които трябва да се предоставят на държавите-членки във връзка с прилагането на член 10 от Директива 95/57/ЕО, са посочени в приложение III.

Член 4

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 291, 6.12.1995 г., стр. 32.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Дефиниции, които трябва да се прилагат за характеристиките на събраната информация

1.   СТАТИСТИКА, СВЪРЗАНА С НАСТАНЯВАНЕТО

1.1.   ДЕФИНИЦИИ ЗА КОМПЛЕКСИ И КВАРТИРИ ЗА НАСТАНЯВАНЕ

Туристическо настаняване

Дефиниция:

Всеки комплекс, който редовно или от време на време предлага настаняване на туристи с пренощуване.

Типовете туристически комплекси са, както следва:

i)

съвкупни комплекси за туристическо настаняване   Хотели и други подобни комплекси: — хотели, — други подобни комплекси.   Други съвкупни комплекси за туристическо настаняване: — курортни квартири, — туристически къмпинги, — яхтклубове, — други съвкупни комплекси.   Специализирани комплекси: — специализирани заведения, — трудови и ваканционни лагери, — обществени транспортни средства, — центрове за провеждане на конференции.

ii)	частни туристически квартири:   Квартири под наем: — стаи под наем в частни жилища, — квартири, наети от частни лица или професионални агенции.   Други видове частно настаняване: — жилище, което не е основно, — квартира, предоставена безплатно от роднини или приятели, — други частни жилища.

В определенията за комплексите за настаняване, както са описани в това приложение, са включени препратки към NACE Rev 1 и CPA. CPA е съвместим с NACE, но е по-подробен. Съответствието между определенията в туризма и класификациите на NACE е почти напълно достигнато, с изключение на незначителните разминавания по отношение на „хотели и подобни комплекси“. Всъщност, съгласно обяснителните бележки на NACE и CPA някои подобни комплекси особено „частни пансиони, къщи във ферми, квартири и съответните услуги, предоставяни в къщи с мебелирани стаи за даване под наем и пансиони“ са обхванати в „Друг вид предоставяне на квартири“ (NACE 55.23). Въпреки това, повечето хотели и подобни заведения са обхванати в NACE 55.11 и 55.12, докато обяснителните бележки ясно показват, че тези цялостни класификации включват „хотели, мотели и страноприемници и подобни места за настаняване“.

1.1.1.   Съвкупни комплекси за туристическо настаняване

Дефиниция:

Комплекс за туристическо настаняване, който предлага настаняване за нощувка на туристи в стая или някое друго място, но броят на местата, които предоставя, трябва да превишава определения минимум за групи от хора, надвишаващи едночленно семейство, и всички места в комплекса трябва да се намират под общо стопанско управление, дори и той да не реализира стопанска дейност.

Хотели и други подобни комплекси

Дефиниция:

Хотели и други подобни комплекси се характеризират с това, че са разпределени в стаи, чийто брой превишава един определен минимум; които се намират под общо управление; които предоставят услуги, включващи обслужване по стаите, ежедневно оправяне на леглата и почистване на санитарните възли; които са категоризирани според удобствата и предоставяните услуги; и такива, които не попадат в категорията на специализираните комплекси.

Хотели

Дефиниция:

Включва хотели, хотели с апартаменти, мотели, крайпътни страноприемници, крайбрежни хотели, клубове и други подобни комплекси, които предоставят хотелски услуги, включващи повече от ежедневно оправяне на легла и почистване на стаите и санитарните възли.

(Отговаря на хотели, група 55.1 от NACE (която означава хотели, мотели, страноприемници, хотели, оборудвани за провеждане на конференции). По-нататък NACE е разделен на група 55.11 — хотели и мотели с ресторант и 55.12 — хотели и мотели без ресторант. Групи 55.11.10 и 55.12.10 от СРА са еквивалентни с тях.).

Подобни комплекси

Дефиниция:

Обхващат къщи с мебелирани стаи за даване под наем и пансиони, туристически комплекси и други подобни сгради със стаи и предлагащи определени хотелски услуги, включващи ежедневно оправяне на леглата и почистване на стаите и санитарните възли. Тази група включва и места за настаняване, като частни пансиони, заведения с легло и закуска и къщи във ферми.

(Включени в група 55.23 от NACE — друг вид предоставяне на квартири (което включва всички други видове настаняване с изключение на хотели, къмпинги и младежки общежития). 55.2 включва частни пансиони и къщи във ферми поотделно. В група 55.23.13 от СРА е включено предоставянето на хотелски услуги в обзаведени квартири с краткосрочен престой, което включва също частни обзаведени квартири под наем с краткосрочен престой).

Други съвкупни комплекси и специализирани комплекси

Дефиниция:

Всеки комплекс, предназначен за туристи, който може да не е със стопанска цел, с общо управление, предлагащ минимума общи услуги (без да включва ежедневно оправяне на легла) и не непременно състоящ се от стаи, но с обособени жилищни звена, места, подходящи за разполагане на лагери или общи спални и често предназначени за някои дейности, наред с предлагането на настаняване, като здравеопазване, социални грижи или транспорт.

Курортни квартири

Дефиниция:

Включват съвкупни комплекси с общо управление, като групи от къщи или бунгала с условия, подходящи за използване като квартири, и предлагащи ограничени хотелски услуги (без да се включва ежедневно оправяне на легла и почистване).

(Включени в група 55.23 от NACE — друг вид предоставяне на квартири, което включва всички други видове заведения с изключение на хотели, къмпинги и младежки общежития. Включва главна част от група 55.23.12 от СРА, почивен център и обслужване по домовете).

Ваканционните селища, предоставящи хотелски услуги, следва съгласно дефинициите да бъдат разглеждани като хотели, независимо че те обикновено не са с отделни стаи. Само комплекси, които не предлагат хотелски услуги, следва да се включват в тази група.

Туристически къмпинги

Дефиниция:

Състоят се от общи съоръжения в оградено пространство за палатки, каравани, ремаркета и подвижни къщи. Всички те са с общо управление и предлагат някои туристически услуги (магазини, информация, развлекателни дейности).

(Отговаря на група 55.22. от NACE, къмпинги, включващи места за каравани. Отговаря на група 55.22.10 от СРА).

Местата за къмпинги трябва да позволяват разпъването на палатки, разполагането на каравани, подвижни къщи и други подобни подслони за пренощуване на посетители, които желаят да се настанят за една нощ, няколко дни или седмица/и, както и хора, които желаят да наемат „точно определено“ място за сезон или година. Наетите точно определени места с дългосрочно вземане под наем (повече от година) могат да се считат за частни места за настаняване.

Яхтклубове

Дефиниция:

Състоят се от пристанища, където притежателите на лодки могат да наемат място до кея във водата или място на сушата за сезон или година, или от пристанища за преминаващи плавателни съдове, където мореплавателите плащат наем за места за акостиране, на които да пренощуват. Тези два вида могат да бъдат комбинирани. Предлагат се най-малко някои санитарни възли. Яхтклубовете могат да се ръководят от клубове за водни спортове, от стопанския сектор или да имат държавно управление.

(Включени в група 63.22 от NACE — други поддържащи водно-транспортни дейности или е възможно да бъдат включени в група 55.23 — друг вид предоставяне на квартири, или в 92.62 — други спортни дейности. Включени в група 63.22.11 — оперативни услуги в пристанища и водни пътища (с изключение на товарни операции) или е възможно да бъдат включени в група 55.23.15 — други краткосрочни квартирни услуги, или 55.23.14 услуги в спални вагони и услуги за преспиване в други транспортни съоръжения или в 92.62.13 — други услуги при спортни събития).

Други съвкупни комплекси

Дефиниция:

Включват младежки общежития, туристически спални, помещения за настаняване на групи, почивни домове за възрастни, почивни домове за служители и работнически хотели, студентски общежития и училищни пансиони, и други подобни съоръжения, които имат общо управление, социална значимост и често са субсидирани.

(Включват група 55.21 от NACE — младежки общежития и планински места за подслон, и част от 55.23, друг вид предоставяне на квартири, което включва всички други заведения, с изключение на хотели, къмпинги и младежки общежития. Включва група 55.21.10 от СРА, услуги в младежки общежития и планински места за подслон, и част от 55.23.15 — други услуги при краткосрочно настаняване).

Здравни заведения

Дефиниция:

Включват заведения за лечебни манипулации и здравеопазване, които предлагат настаняване, като минерални извори, балнеоложки курорти, санаториуми, планински санаториуми, оздравителни домове, здравни ферми и други подобни съоръжения.

(Включват група 55.23 от NACE — друг вид предоставяне на квартири (което включва всички други съоръжения, освен хотели, къмпинги и младежки общежития) или е възможно да бъдат включени в група 85.14 — други видове дейности, свързани със здравето на човека. Включени в група 55.23.15 от СРА — други краткосрочни квартирни услуги, или е възможно да бъдат включени в група 85.14.15 — услуги в здравни заведения с настаняване, различни от болнични грижи).

Здравните заведения, предлагащи хотелски услуги следва съгласно дефинициите да бъдат разглеждани като хотели. Само съоръжения, които не предлагат хотелски услуги следва да бъдат включени в тази група.

Трудови и ваканционни лагери

Дефиниция:

Включват лагери, предлагащи условия за ваканционни дейности, като земеделски, археологични и екологични трудови лагери, ваканционни лагери, скаутски лагери, планински заслони, хижи и други подобни съоръжения.

(Включват група 55.23 от NACE — друг вид предоставяне на квартири, което включва всички видове съоръжения, с изключение на хотели, къмпинги и младежки общежития. Включват група 55.23.11 от СРА — обслужване в детски ваканционни лагери, и част от 55.23.12, обслужване във ваканционни центрове и почивни станции).

Групата включва също детски лагери, училища, в които има условия за плаване и яздене и други спортни центрове (но не предлага хотелски услуги).

Обществени транспортни средства

Дефиниция:

Състоят се от съоръжения, които предлагат условия за преспиване, и които са свързани с колективния обществен транспорт, неразделна част от него с оглед на разноските; включва основно влакове, кораби и лодки.

(Включват група 55.23 от NACE — друг вид предоставяне на квартири, което включва всички видове съоръжения, с изключение на хотели, къмпинги и младежки общежития. Почти идентични с група 55.23.14 от СРА, обслужване в спални вагони и осигуряване на възможност за преспиване в други транспортни средства).

Обществените средства за транспорт са единствена по рода си група сред останалите комплекси за туристически услуги, тъй като тя не е директно свързана с конкретно местонахождение (хотел на кораб, който остава на едно и също място, без да отплува, се разглежда като хотел). Хората, които прекарват една или повече нощи на екскурзионни кораби, са дневни посетители в приемащата страна, но напускащи територията туристи от страната на произход.

Центрове за провеждане на конференции

Дефиниция:

Включват комплекси, предлагащи настаняване и специално оборудване за конгреси, конференции, курсове, професионални обучения, медитация и религиозни обреди или школи за млади хора. Настаняването с преспиване е позволено единствено и само за участниците в специално организираните дейности, които са поканени в или от съответния комплекс.

(Включени в група 55.23 от NACE друг вид предоставяне на квартири, което включва всички други съоръжения, освен хотели, къмпинги и младежки общежития. Включени в група 55.23.15 от СРА други краткосрочни квартирни услуги).

Центровете за провеждане на конференции, предлагащи хотелски услуги, следва съгласно определенията (и NACE) да бъдат включени в група „Хотели“. Само комплекси, които не предлагат хотелски услуги, са включени в тази група. Студенти редовно обучение не следва да бъдат включвани като гости в центрове за провеждане на конференции.

Комбинации от типовете настаняване в един комплекс

В действителност налице често има повече от един тип настаняване в един комплекс. Възможните решения на проблема са:

i)	разделяне на комплекса на два (или повече) комплекса. Това е най-доброто решение, ако комплексът позволява (и желае) да го осъществи;

ii)	игнориране на втория тип настаняване, ако неговият капацитет е по-малък от определения минимален праг в страната;

iii)	класифициране според основния тип. Главният тип може да бъде определен от капацитета (най-често) или от използването на капацитета (или друг критерий).

1.1.2.   Частни туристически квартири

Дефиниция:

Останалите типове туристически съоръжения, които не са включени в определението за „комплекс“. Частните туристически квартири предлагат, с или без заплащане, ограничен брой места. Всяко звено за настаняване (стая, къща) е независимо и е обитавано от туристи, обикновено за седмица или за събота и неделя, две седмици или месец, или от неговите собственици като второ или ваканционно жилище.

Квартири под наем

Стаи под наем във фамилни къщи

Дефиниция:

Квартирите, които са обхванати от тази група, се отличават от пансионите по това, че туристите съжителстват със семейството, което обикновено живее в къщата, и плащат наем.

(Включени в група 55.23 от NACE — друг вид предоставяне на квартири, което включва също всички други видове заведения с изключение на хотели, къмпинги и младежки общежития. В група 55.23.13 от СРА са включени заведения, при които е позволено предоставянето на услуги в обзаведени квартири за краткосрочен престой, което включва също частни пансиони, пансиони и заведения с легло и закуска).

Наетите стаи не принадлежат към тази група за постоянно (за повече от една година).

Квартири, наети от частни лица или професионални агенции

Дефиниция:

Включват апартаменти, вили, къщи, малки дървени вили в швейцарски стил и други къщи, наети или отдадени под наем като цялостни звена, разпределени между обитателите, на временен принцип, като туристически квартири.

(Включени в група 55.23 от NACE — друг вид предоставяне на квартири, което включва също всички други видове заведения с изключение на хотели, къмпинги и младежки общежития. В група 55.23.13 от СРА са включени заведения, при които е позволено предоставянето на услуги в обзаведени квартири за краткосрочен престой, което включва също частни пансиони, пансиони и заведения с легло и закуска.)

Други видове частни съоръжения

Второ жилище

Дефиниция:

Обхващат втори жилища/апартаменти, вили, къщи, малки дървени вили в швейцарски стил и др., използвани по време на туристически пътувания от посетители, които са членове на семейството на собствениците. Тази група включва също и жилища, за които е сключен договор за използване в определено време.

(Включва част от група 70.20 от NACE, предоставяне на собствено имущество. Включва част от група 70.20.11 от СРА, наемане или лизинг на услуги, включващи лична жилищна собственост).

Наетите за постоянно жилища, които не са основни, къщи, вили, селски къщи, места в къмпинги и места за акостиране в пристанища могат да се отъждествят със собствени жилища и да се класифицират в този раздел.

Места за настаняване, предоставяни без заплащане от роднини или приятели

Дефиниция:

Местата за настаняване от тази група се отнасят до туристи, на които роднини или приятели са позволили да използват целия или част от техния дом без заплащане.

(Няма съответствие в NACE или СРА).

Други частни места за настаняване

Дефиниция:

Тази група, която не се вписва напълно в основната група частни туристически комплекси, включва други типове от места за настаняване, като палатки в нерегулирани парцели и плавателни съдове в неофициални места за акостиране.

(Включва малка част от група 71.21 от NACE, услуги под наем на други сухоземни транспортни съоръжения. Включва част от група 71.21.14 от СРА, предоставяне на лизинг или под наем на мотоциклети, каравани и вагон-ремаркета и малка част други, отдадени на лизинг или под наем, моторни превозни средства или транспортни съоръжения).

Тази група включва всички частни места за настаняване, които не съответстват на никоя от предишните групи. Единственото изискване е дадено лице наистина да преспи или да се опитва да преспи през нощта на някое място. Дори понякога преспиването в кола през нощта, или навън в спален чувал, или на железопътната гара са включени в тази група.

1.2.   ДЕФИНИЦИИ НА ОТКЛОНЕНИЯТА

1.2.1.   Капацитет на съвкупните туристически комплекси за настаняване: локални звена на национална територия

Брой на комплексите

Дефиниция:

Местното звено е предприятие или част от него, с точно географско разположение. В или от това място се изпълняват икономически дейности, за което — освен при определени изключения — едно или повече лица работят (дори и само на непълен работен ден) за едно и също предприятие.

Комплексът за туристически услуги отговаря на дефиницията за локално звено като производственото звено. Това е така, независимо дали настаняването на туристи е основна или второстепенна дейност. Това означава, че всички съоръжения са класифицирани в сектора места за настаняване, ако техният капацитет превишава националния минимум, дори и ако главната част от оборота може да се получава от ресторанти или други услуги.

Брой спални

Дефиниция:

Спалня е звеното, формирано от една стая или група стаи, представляващи едно неделимо цяло, отдадено под наем, в жилищен комплекс или къща.

Стаите могат да бъдат единични, двойни или за повече хора, в зависимост от това дали са оборудвани постоянно за настаняването на едно, две или повече лица (целесъобразно е стаите да се класифицират по съответен начин). Броят на съществуващите стаи е броят на съоръженията, които обикновено са на разположение за настаняване на гости (посетители с преспиване), с изключение на стаите, използвани от служителите, които работят в комплекса. Ако стаята се използва като постоянно място за живеене (за повече от една година), тя не следва да се включва. Баните и тоалетните не се считат за стаи. Апартаментът е специален вид стая. Той се състои от една или повече стаи и има кухня и собствена баня и тоалетна. Апартаментите могат да бъдат с хотелско обслужване (в хотелите с апартаменти) или без хотелско обслужване.

Хижите, селските вили, временните постройки, малките дървени вили в швейцарски стил, бунгалата и вилите могат да се третират като спални и апартаменти, т.е. да се отдават под наем като цялостни звена.

Брой места за преспиване

Дефиниция:

Броят на местата за преспиване в един комплекс или квартира се определя от броя на лицата, които могат да прекарат нощта, настанени в комплекса (квартирата), като се изключат всички допълнителни легла, които могат да бъдат сложени по желание на клиента.

Терминът място за преспиване се отнася за единично легло, двойно легло, считано за две места за преспиване. Тази единица служи за определяне капацитета на всеки вид място за настаняване.

Място за преспиване е също място в парцел или на лодка в пристанище за настаняване на едно лице. Един парцел в къмпинг следва да се счита за четири места за преспиване, ако действителният брой на местата за преспиване е неизвестен.

1.2.2.   Пребиваване в съвкупни комплекси за настаняване: вътрешен и външен туризъм

Пристигане на пребиваващи лица и на лица, които не пребивават

Дефиниция:

За пристигащо (заминаващо) се счита лице, което пристига (напуска) един съвкупен комплекс за настаняване или частен туристически комплекс и се регистрира (отписва от регистъра).

Статистически няма голяма разлика, ако вместо броят на пристигащите, се отчита броят на заминаващите. Не се поставя възрастова граница: броят на децата се отчита така, както и този на възрастните, дори и в случаите, когато пренощуването на децата може да е безплатно. Посещенията се регистрират от страната на пребиваване на гостите за един месец. Пристигащите, които не са туристи (например бежанци) следва да се изключват, ако е възможно. Пристиганията в един и същи ден на посетители, които прекарват само няколко часа през деня (без нощувка, с пристигане и заминаване на една и съща дата) в комплекса, се изключват от статистиката за настаняването.

Нощи, прекарани от пребиваващи лица и на лица, които не пребивават

Дефиниция:

Нощувка (или преспиване) е всяка нощ, която гост действително е прекарал (преспал или престоял) или е регистриран (неговото/нейното физическо присъствие там не е необходимо) в съвкупен комплекс за настаняване или в частен туристически комплекс.

Нощувките се калкулират от страната на пребиваване на гостите и за един месец. Обикновено, датата на пристигане е различна от датата на заминаване, но лицата, пристигащи след полунощ и заминаващи в същия ден се считат за пренощували. Едно лице не следва да бъде регистрирано в две места за настаняване по едно и също време. Пристигащите, които не са туристи (например бежанци), се изключват, ако е възможно.

Страна на пребиваване

Дефиниция:

Едно лице се счита за пребиваващо в държава (място), ако това лице:

а)	е живяло по-голямата част от отминалата година или 12 месеца в тази страна (място); или

б)	е живяло в тази страна (място) за по-кратък период и има намерение да се върне в рамките на 12 месеца, за да живее в тази страна (място).

Участниците в международния туризъм следва да се класифицират според страната на пребиваване, а не според тяхното гражданство. От гледна точка на туризма, всяко лице, което се придвижва до друга страна (място) и планира да остане там за повече от една година, автоматично се включва в броя на пребиваващите на тази страна (място). Гражданите, пребиваващи в чужбина, които се връщат в собствената си страна, на която са граждани, за временно посещение, се считат за посетители, които не са пребиваващи лица. Гражданството се посочва в паспорта на лицето (или друг идентификационен документ), докато страната на пребиваване трябва да се определи посредством въпрос или заключение, например от адреса на лицето.

Нетен брой на използваните места за преспиване

Дефиниция:

Нетният брой на заетите места за преспиване за един месец се получава чрез разделяне на нетния брой нощувки от капацитета на местата за преспиване, които се предлагат, и броя на дните, когато местата за преспиване са действително на разположение за използване (времето, когато е затворено заради сезона и други временни прекъсвания за ремонт, по заповед от полицията и т.н.) за същата група съоръжения, и умножаване с коефициент от 100, за да се изрази резултатът в проценти.

Формула: NORB = (P/Gd) × 100

където Р е броят на регистрираните нощувки за месец (година) и Gd е броят на дните, в които леглата са действително на разположение за използване за месец (година). Стойностите се изчисляват като цяло с точност до един знак след десетичната запетая.

Общ брой на използваните места за преспиване

Дефиниция:

Общият брой на заетите места за преспиване за един месец се получава чрез разделяне на общия брой нощувки от капацитета на леглата за преспиване и броя на дните в съответния месец (понякога определян като легло за нощ) за същата група съоръжения, и умножаване с коефициент от 100, за да се изрази резултатът в проценти.

Формула: GORB = (P/Gp) × 100

където Gp е броят на потенциалните дни за преспиване.

2.   ТЪРСЕНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ

2.1.   ДЕФИНИЦИИ ЗА ТУРИЗЪМ

Туризъм

Дефиниция:

Дейности на лица, свързани с пътуване към и престой на места, извън тяхната обичайна среда за не повече от една последователна година за прекарване на свободното време, за реализиране на стопанска дейност и други цели.

Туризмът е вид пътуване, когато пътуването, в широкия смисъл на думата, означава придвижване от едно място до друго. Туризмът обхваща световния пазар на пътуване в общите рамки на движение на населението и предоставяне на услуги на посетители. Туризъм означава извършването на пътуване на лица извън тяхната обичайна среда за всички видове цели. Все пак, някои цели на пътуванията, които не са доброволно избрани, се изключват по силата на споразумение: недоброволни престои в болница и други медицински институции за клинична/медицинска манипулация, предписана от лекар, са изключени. Други недоброволни изключения включват престой в затвора и отбиване на военна служба (да се отбележи, че отпуските в институциите могат по правило да се включат в туризма).

Могат да бъдат разграничени три форми на туризъм по отношение на дадена страна:

Дефиниции:

i)	вътрешен туризъм включва дейностите на пребиваващите в дадена страна лица, свързани с пътуване и престой на места, единствено в рамките на тази страна, но извън тяхната обичайна среда;

ii)	входящ туризъм включва дейностите на лица, които не са пребиваващи в дадена страна, свързани с пътуване и престой на места в рамките на тази страна и извън тяхната обичайна среда;

iii)	изходящ туризъм включва дейностите на пребиваващите в дадена страна лица, свързани с пътуване и престой на места извън тази страна и извън тяхната обичайна среда.

Подобни дефиниции могат да се използват за други области, региони или групи страни чрез заместване на „страна“ със съответната област. Трите форми на туризъм могат да бъдат комбинирани по три начина, за да се получат следните категории туризъм:

i)	комбиниран туризъм, който включва „вътрешен туризъм“ и „входящ туризъм“;

ii)	национален туризъм, който включва „вътрешен туризъм“ и „изходящ туризъм“;

iii)	международен туризъм, който включва „входящ туризъм“ и „изходящ туризъм“.

Пътник

Дефиниция:

Всяко лице на път между две или повече държави или между две или повече места в рамките на неговата/нейната държава по пребиваване.

Посетител

Дефиниция:

Всяко лице, пътуващо до място, различно от неговата/нейната обичайна среда, за по-малко от 12 месеца и чиято главна цел на пътуване е различна от упражняване на дейност, която се заплаща, в рамките на посетеното място.

Посетители (местни/международни) означава:

Турист

Дефиниция:

Посетители, които остават най-малко за една нощ в съвкупен комплекс за настаняване или частен комплекс за настаняване в посетеното място/държава.

и

Посетител за (един и същи) ден.

Дефиниция:

Посетители, които не прекарват нощта в съвкупен комплекс за настаняване или частен комплекс за настаняване в посетеното място/държава.

Трите основни критерия, които се използват за отличаване на посетителите от останалите пътници, са както следва:

i)	пътуването следва да бъде до място, различно от това на обичайната среда, което изключва локалния транспорт за кратки разстояния и всекидневното пътуване до работа, т.е. повече или по-малко редовни пътувания между работното/учебното място и местоживеенето;

ii)	престоят на посетеното място следва да не продължава повече от 12 последователни месеца, след които посетителят би станал жител на това място (от статистическа гледна точка);

iii)	основната цел на посещението трябва да е различна от упражняване на дейност, която се заплаща, в рамките на посетеното място, което изключва миграционни движения с цел работа.

В международните пристигания и заминавания на посетители не следва да се включват следните категории пътници:

i)	лица, влизащи или напускащи дадена страна като преселници, включително лица с придружители или самите придружаващи лица;

ii)	лица, известни като гранични служители, живеещи близо до границата на една страна и работещи в друга;

iii)	дипломати, длъжностни лица в консулства и служители от въоръжените сили, пътуващи от страната на произход към държавата, в която са назначени или обратно, включително служители и наети обслужващи лица, които ги придружават или съпътстват;

iv)	лица, пътуващи като бежанци или номади;

v)

лица, преминаващи транзитно, които официално не влизат в страната, минавайки през паспортен контрол, като транзитни пасажери по въздух, които остават за кратък период в определена зона от въздушния терминал или пътници от кораби, на които не е разрешено дебаркиране. Тази категория включва и пътници, които директно се прехвърлят между летищата или други терминали. Други транзитни пътници през територията на една държава се класифицират като посетители.

Изброените по-долу категории пътуване не се включват в вътрешните пристигащи и заминаващи посетители:

i)	пребиваващи лица, пътуващи до друго място в държавата, с намерение да се установят там;

ii)	лица, пътуващи до друго място в държавата, за да упражняват там дейност срещу заплащане;

iii)	лица, които пътуват временно по работа в институции в държавата;

(iv)	лица, пътуващи редовно или често между съседни квартали с цел работа или учебни занимания;

v)	номади и лица без постоянно пребиваване;

vi)	въоръжени сили при маневри.

Раздел В от приложението към директивата се отнася единствено до туристически пътувания и пътувания с преспиване. Следователно, посетителите за един ден и пътуванията в рамките на един ден се изключват. Екскурзиите могат да бъдат отделени вече от началото на проучването (в зависимост от отчета за направеното проучване), както и нощните пътувания в едно или повече места.

Обичайна среда

Дефиниция:

Обичайната среда на едно лице представлява непосредствената околност около неговия/нейния дом и мястото на работа или обучение, и други места, които често посещава.

Понятието обичайна среда има две измерения — близост и честота. Местата, разположени близо да местоживеенето на лицето, са част от обичайната среда, дори ако са рядко посещавани. Местата, които са често (= средно веднъж седмично или по-често), на рутинен принцип, посещавани, са част от обичайната среда на лицето, дори ако се намират на значителна дистанция (или в друга държава) от мястото на живеене. Има само една обичайна среда за едно лице и понятието е приложимо както в местния, така и в международния туризъм. Лица, които работят в обществения транспорт (шофьори на камиони, екипи в железопътния транспорт, пилоти и стюардеси по въздушни линии и т.н.), търговски пътници или агенти се включват в туризма като пътуващи по работа, независимо че техните пътувания, особено вътрешните, представляват чести рутинни пътувания, в който случай те могат да бъдат изключени от критериите за обичайна среда.

Цел на пътуване

Дефиниция:

Има само една основна цел за пътуване, при липсата на която пътуването не се счита за осъществено.

Директивата определя две основни причини за пътуване:

i)	търговска и професионална;

ii)	отпуски, забавление или прекарване на свободното време.

Отпуските за „Посещения на приятели или роднини“ се включват в точка ii).

Място/държава на произход

Дефиниция:

Това е мястото/държавата, от която започва пътуването. Обикновено съвпада с мястото и държавата на пребиваване.

Пътуването може също да започне от мястото на работа или образование. За туризма не е от практическо значение дали местоживеенето ще продължава да се приема като място на произход. Когато хората живеят на друго място, различно от пребиваването им по време на проучването (например преселници за кратки периоди и сезонни работници), това място се приема за място на произход. За всекидневните пътувания мястото на произход може да бъде второ постоянно седалище на лицето, независимо че е полезно те да се разграничат от пътуванията, предприети от първото пребиваване.

2.2.   ДЕФИНИЦИИ НА ОТКЛОНЕНИЯТА

2.2.1.   Обем на туризма

Брой туристи (лица, заети в областта на туризма)

Дефиниция:

Посетители, които отсядат за поне една нощ в съвкупен комплекс за настаняване или частен комплекс за настаняване в посетеното място/ държава.

Брой туристически пътувания

Дефиниция:

Пътувания, извършвани от туристи, т.е. пътувания с преспиване.

Включват международни пътувания до достигане на световен географски обект, като крайната цел може да бъде разбирана по различни начини. Те могат да бъдат:

i)	мястото, което посетителят счита за най-важното, което е посетил (мотивираща цел);

ii)	мястото, където е прекарано най-много време (времева цел);

iii)	най-далечното място, което е посетено (цел разстояние).

Полезно е да се знаят всички тези крайни цели така, както и по-маловажните цели при транзитно преминаване. Основното местоназначение (място, държава) трябва да бъде отделено от останалите цели на пътуване. Основното местоназначение е свързано с основната цел на пътуване и следователно основното местоназначение се определя като i), мястото което посетителят счита за главната цел на пътуването. Ако има затруднения при определянето на главната цел (например при туристически обиколки), тя може да бъде определена впоследствие като ii), мястото, където са прекарани най-много нощи, или ако има няколко такива места, iii), най-отдалеченото място.

Брой туристически пътувания (чрез месеца на отпътуване)

Дефиниция:

Пътувания, извършвани от туристи, т.е. пътувания с преспиване, отчетени чрез месеца на отпътуване.

Денят от седмицата и сезона могат да бъдат получени от началната дата. Да се отбележи, че ако датата на завръщане е указана в допълнение на датата на заминаване, разликата не отговаря непременно на продължителността на пътуването. Трябва да се внимава да не се включват дневните пътувания; датите могат да бъдат различни, но пътуването може да не включва преспиване. Следователно, броят на преспиванията (продължителността на престоя) трябва да се отчитат отделно.

Брой туристически нощи

Дефиниция:

Една туристическа нощ (или престой с преспиване) е всяка нощ, която един гост действително прекарва (преспива или престоява) или е регистриран (неговото/нейното физическо присъствие не е необходимо) в съвкупен комплекс за настаняване туристически комплекс или частен туристически комплекс.

Препоръчително е да се отбележат всички държави, в които е извършено пренощуване по време на пътуването. Нощи, прекарани на борда на кораб или във влак, движещ се от една държава до друга, се включват в международните нощувки, но те не са прекарани в никоя определена държава. Препоръчително е да бъдат включени в категориите „екскурзия“ или „неопределена“. Ако нощите са прекарани на борда на кораб, когато той е в пристанище, пасажерите могат да имат или не официално право да влязат в държавата. Ако пасажерите са свободни да влязат в страната, нощите могат по правило да бъдат отбелязани в тази държава, като прекарани в специализиран комплекс (обществено транспортно средство), но също в този случай се препоръчва и категорията „екскурзия“.

2.2.2.   Характеристики на пътуванията

За всяко пътуване се изисква отделна пътническа характеристика. Всяко пътуване има една основна цел, но то може да включва допълнителна мотивация, няколко посещения с възможно различни цели и няколко дейности.

Продължителност на престоя

Дефиниция:

Продължителността на престоя за пътувания с пренощуване е определена като брой прекарани нощи.

Действителният брой нощувки трябва да бъде уточнен, не може да се изчисли от датите на заминаване и връщане.

Организация на престоя

Директивата конкретизира следните видове организации на престоя:

i)	пряка резервация чрез обслужващо лице по транспорта/настаняването;

ii)

използване на пътнически агент, тур оператор: — пакет на пътуване. Пакет на пътуване Дефиниция: Пакетът на пътуване е комбинация от пътнически услуги, планирани предварително, което включва най-малко транспорт и настаняване, или едно от двете, и някои основни туристически услуги. Настаняването в транспортни средства, в комбинация само с транспорт, не е организирано турне. Пакетът на пътуване може да включва или не закуска, придвижване от летището до мястото за настаняване, разглеждане на забележителности и т.н.

Основен начин за придвижване

Дефиниция:

Основният начин за придвижване е транспортното средство, което се използва за най-дългата част от пътуването.

Видовете транспортни средства включват следното:

По въздух

Това включва:

—	редовен полет (СРА 62.10.10): първа класа, бизнес класа, икономична класа, и APEX/ SUPERPEX класа,

—	чартърен полет; включително нает полет (СРА 62.20.10),

—	друг въздушен транспорт,

—	летателен апарат под наем (СРА 62.20.30, СРА 71.23.10),

—	други (частично СРА 71.40.14, СРА 92.71.12).

По море

Това включва:

—	превозване по вътрешен воден път (СРА 61.20.11),

—	превозване по море или крайбрежие (СРА 61.10.11),

—	екскурзия или друг вид превозване на пътници (водно такси, излет, разглеждане на забележителности) по вътрешен воден път и по море или крайбрежие (СРА 61.20.12),

—	друг воден транспорт: плавателни съдове под наем (СРА 61.10.31, СРА 61.20.31, (СРА 71.22.10), увеселителен кораб, включително гребна лодка и други (частично СРА 71.40.14, СРА 92.72.12).

Сухопътен транспорт

Железопътен транспорт

Това включва: високоскоростни влакове, междуградски железопътен транспорт (СРА 60.10.11, СРА 60.10.12), градски железопътен транспорт, подземна железница (СРА 60.21.10).

Градски и междуградски автобуси (редовни, туристически)

Това включва:

—	редовни моторни коли (СРА 60.21.31, СРА 60.21.32) и градски и междуградски автобуси, тролеи и трамваи (СРА 60.21.21, СРА 60.21.22),

—	случаен превоз, автобуси под наем, излети и разглеждане на забележителности (СРА 60.23.11, СРА 60.23.12 и частично СРА 71.21.15).

Частни превозни средства и превозни средства под наем

Това включва:

—	частно превозно средство: велосипед (частично СРА 71.40.14), мотопед, мотоциклет (частично СРА 71.21.14), кола (с изключение на такси и автомобил под наем) (включително коли, принадлежащи на приятели или роднини), микробус, камион (частично СРА 71.10.10, СРА 71.21.11),

—	превозни средства под наем: автомобил под наем (с изключение на автобус) (частично СРА 71.10.10), такси (СРА 60.22.11, СРА 60.22.12), други превозни средства под наем.

Други

Това включва:

—	пеша, превозни средства за превозване на животни и езда (СРА 60.23.13 и частично СРА 71.21.15), въжена линия, товароподемно транспортно устройство, ски-лифт (СРА 60.21.41), други (СРА 60.21.42, СРА 60.23.14).

Основен тип комплекси, използвани в туризма

Дефиниция:

Основният тип туристически комплекс е типът комплекс, където са прекарани най-много нощи.

За определението на видовете комплекси виж точка 1.1.

2.2.3.   Данни за характеристиките на туриста

Брой на туристите според пола

Директивата предвижда само броя на посетителите с преспиване, определени според пола, но обикновено той може да бъде свързан с всяка характеристика на пътуването, осъществено от посетителя.

Брой на туристите според възрастта

Трябва да се отбележат действителната възраст или годината на раждане. Ако е възможно, възрастта на всички участници в туристическата обиколка трябва да се отбележи.

2.2.4.   Данни за разходите на туриста

Разходи (в национална валута) за туристическо пътуване

Дефиниция:

Всички разноски, направени от посетителя или от негово име за и по време на неговото/нейното пътуване и престой в крайната цел на пътуването.

Разходите са една от основните характеристики на пътуването, но могат да бъдат акумулирани също и на персонално и държавно ниво. Чрез разпределянето на разходите според продължителността на пътуването могат да се определят средните дневни разходи. Туристическите разходи включват голямо разнообразие от пунктове, като се започне от закупуването на потребителски стоки и услуги, присъщи на пътуването и престоя, до закупуването на малки лични вещи за спомен, сувенири и подаръци за семейството и приятелите. Следните разходи или придобивки трябва да се изключат от туристическите разходи (въпреки това те могат да се включат в проучванията за други цели):

i)	покупки с търговска цел, която е препродажба, извършени от който и да е посетител, и покупки, направени от посетители по време на командировка, за сметка на техния работодател;

ii)

големи капиталовложения или сделки, договорени от посетители, като такива със земя, жилищно строителство, недвижимо имущество, произведения на изкуството и други важни придобивки (като коли, каравани, лодки, допълнителни жилища), дори и ако те могат да се използват в бъдеще за цели, свързани с туристически пътувания;

iii)	пари в брой, дадени на роднини или приятели по време на пътуването, които не представляват заплащане на туристически стоки или услуги, както и дарения, направени на институции.

Видовете разходи включват:

Пътувания, ваканции и пакет на пътуване

Това включва:

—	настаняване (с включена храна, пълен или полупансион също може да бъде разграничен),

—	транспорт,

—	застраховка,

—	други (местен превоз, обиколка с екскурзовод, джобни пари, увеселения и др.).

Настаняване

(с храна, където е включена в цената на настаняването, пълен или полупансион също може да бъде разграничен)

Храна и напитки

(в зависимост от настаняването, в ресторанти, кафенета, барове, минибарове и т.н.; включително търговия на дребно)

Това включва: напитки, храна, лека закуска.

Транспорт

Това включва:

—	такса: до местоназначението и обратно, като се използва обществен транспорт до местоназначението, такси,

—	използване на моторно превозно средство: цена на бензина или дизеловото гориво (действително използвани за пътуването или предвиждани разходи), такси за паркиране, други (например, моторни превозни средства под наем).

Възстановяващи, културни и спортни дейности

Това включва:

—	обиколки с екскурзовод,

—	спортни дейности (наемане на екипировка и оборудване),

—	културни дейности (входни такси, включително билети, купени предварително),

—	атракции и други развлечения (входни такси и др.).

Пазаруване

Това включва:

—	предварително закупуване на стоки, които ще се използват по време на пътуването,

—	закупуване на стоки за вкъщи (включително храна и напитки, подаръци, сувенири, дрехи, обувки, други),

—	закупуване на стоки, които ще се използват по време на престоя (включително храна и напитки).

Други разходи

Това включва:

—	разходи за конгреси или срещи (такса за записване; разходи за фотокопия; програма и материали; книги, списания и доброволни вноски, свързани с конгреса, редовни вноски, платими на организацията),

—	застраховка,

—	телефонни разговори,

—	други (като пощенски разходи, проявяване на филми, обменни такси и др.).

Директивата изисква информация за цялостните разходи за туристическото пътуване, както и за разходите, направени за „Пътувания, ваканции и пакет на пътуване“.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Подробни правила при процедурите за предаване на данни

1.   КАПАЦИТЕТ НА СЪВКУПНИТЕ КОМПЛЕКСИ ЗА НАСТАНЯВАНЕ: локални звена на национална територия

Разликата е очертана между изрично формулираните данни, които директивата изисква (задължителни), и другите параметри, които могат да бъдат включени по желание. Цялата база, която се включва по желание, се отбелязва с наклонен шрифт.

Кодовете се отнасят до различен номер, описан в приложението на директивата.

Номера А 1.1. и А 1.2: брой комплекси, спални, легла

Таблица 1

Променлива: брой комплекси

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Области (NUTS III) (Номенклатура на териториалните единици)	Хотели и други подобни комплекси Други съвкупни комплекси: — туристически къмпинги, — домове за отдих, — други съвкупни комплекси за настаняване.

Таблица 2

Променлива: брой спални

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Области (NUTS III) (Номенклатура на териториалните единици)	Хотели и други подобни комплекси

Таблица 3

Променлива: брой легла

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Области (NUTS III)	Хотели и други подобни комплекси Други съвкупни комплекси: — туристически къмпинги; — домове за отдих; — други съвкупни комплекси за настаняване.

2.   ПЕРИОД НА ПРЕБИВАВАНЕ В СЪВКУПНИ КОМПЛЕКСИ ЗА НАСТАНЯВАНЕ: вътрешен и входящ туризъм

Номера Б 1.1 и Б 1.2: брой посещения и нощувки на пребиваващи лица и лица, които не са пребиваващи

Таблица 4

Променлива: брой посещения на пребиваващи лица

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Области (NUTS II)	Хотели и други подобни комплекси Други съвкупни комплекси: — туристически къмпинги, — домове за отдих, — други съвкупни комплекси за настаняване.

Таблица 5

Променлива: брой нощувки на пребиваващи лица

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Области (NUTS II)	Хотели и други подобни комплекси Други съвкупни комплекси: — туристически къмпинги, — домове за отдих, — други съвкупни комплекси за настаняване.

Таблица 6

Променлива: брой посещения на лица с друго местожителство

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Области (NUTS II)	Хотели и други подобни комплекси Други съвкупни комплекси: — туристически къмпинги, — домове за отдих, — други съвкупни комплекси за настаняване.

Таблица 7

Променлива: брой нощувки на лица с друго местожителство

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Области (NUTS II)	Хотели и други подобни комплекси Други съвкупни комплекси: — туристически къмпинги, — домове за отдих, — други съвкупни комплекси за настаняване.

Номер Б.1.3: посещения и нощувки на лица с друго местожителство: от държавата на местоживеене

Таблици Т8, Т8.1 … Т8.12

Променлива: брой посещения на лица с друго местожителство

Честота: ежегодно, месечно класифициране

Редове	Колони
Географски зони (1)	Хотели и други подобни комплекси за настаняване Други съвкупни комплекси за настаняване

Таблици Т9, Т9.1 … Т9.12

Променлива: брой нощувки на лица с друго местожителство

Честота: ежегодно, месечно класифициране

Редове	Колони
Географски зони (2)	Хотели и други подобни комплекси за настаняване Други съвкупни комплекси за настаняване

Номер Б.2: Месечни посещения и нощувки на местни жители и такива с друго местожителство

Таблица 10

Променлива: брой посещения на местни жители

Честота: месечно

Редове	Колони
Общо	Хотели и други подобни комплекси за настаняване Други съвкупни комплекси за настаняване

Таблица 11

Променлива: брой нощувки на пребиваващи лица

Честота: месечно

Редове	Колони
Общо	Хотели и други подобни комплекси за настаняване Други съвкупни комплекси за настаняване

Таблица 12

Променлива: брой посещения на лица с друго местожителство

Честота: месечно

Редове	Колони
Общо	Хотели и други подобни комплекси за настаняване Други съвкупни комплекси за настаняване

Таблица 13

Променлива: брой нощувки на лица с друго местожителство

Честота: месечно

Редове	Колони
Общо	Хотели и други подобни комплекси за настаняване Други съвкупни комплекси за настаняване

Таблица 14

Променлива: Брутно използване на легловата база

Честота: месечно

Редове	Колони
Национално ниво	Хотели и други подобни комплекси за настаняване

Таблица 15

Променлива: Нетно използване на легловата база

Честота: месечно

Редове	Колони
Национално ниво	Хотели и други подобни комплекси за настаняване

3.   ТЪРСЕНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИ УСЛУГИ: ВЪТРЕШЕН И ИЗХОДЯЩ ТУРИЗЪМ (с изключение на еднодневни екскурзии)

Номер В.1.1.1: Брой туристи (свързана с В.1.3.1 и В.1.3.2)

Таблица 16

Променлива: Брой туристи

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Пол — мъжки — женски възраст (3)	Почивка за четирима с пренощуване Общо — само вътрешни пътувания — само изходящи пътувания — вътрешни и изходящи пътувания От които посещения на приятели и роднини Общо — само вътрешни пътувания — само изходящи пътувания — вътрешни и изходящи пътувания

Таблица 17

Променлива: Брой туристи

Честота: всяко тримесечие

Редове

Колони

Общо Пол — мъжки — женски

Почивка за четирима с пренощуване Общо — само вътрешни пътувания — само изходящи пътувания — вътрешни и изходящи пътувания Всички почивки Общо — само вътрешни пътувания — само изходящи пътувания — вътрешни и изходящи пътувания От които посещения на приятели и роднини Общо — само вътрешни пътувания — само международни пътувания — вътрешни и международни пътувания По работа Общо — само вътрешни пътувания — само изходящи пътувания — вътрешни и изходящи пътувания

Номер В.1.1.2: Брой туристически пътувания

Таблица 18

Променлива: Брой пътувания

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо За календарен месец Продължителност на престоя (4) Организация на пътуването (4) Основен вид на използвания транспорт (4) Основен вид на използваното настаняване (4) Пол — мъжки — женски Възраст  (4)	Почивка за четирима с пренощуване Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания От които посещения на приятели и роднини Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания

Таблица 19

Променлива: Брой пътувания

Честота: всяко тримесечие

Редове	Колони
Общо За календарен месец Продължителност на престоя — от една до три нощувки — четири или повече последователни нощувки Основен вид на използваното настаняване — хотели и други подобни комплекси — други съвкупни комплекси — специализирано настаняване — частни туристически комплекси Пол — мъжки — женски	Почивка за четирима с пренощуване Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания Всички почивки Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания От които посещения на приятели и роднини Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания По работа Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания

Номер В.1.1.4: Брой нощувки

Таблица 20

Променлива: Брой нощувки

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Продължителност на престоя (5) За календарен месец Организация на пътуването  (5) Основен вид на използвания транспорт  (5) Основен вид на използваното настаняване  (5) Пол — мъжки — женски Възраст  (5)	Почивка за четирима с пренощуване Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания От които посещения на приятели и роднини Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания

Таблица 21

Променлива: Брой нощувки

Честота: на тримесечие

Редове	Колони
Общо Продължителност на престоя — от една до три нощи — четири или повече последователни нощи За календарен месец Основен вид на използваното настаняване — хотели и други подобни комплекси — други съвкупни комплекси — специализирано настаняване — части туристически комплекси Пол — мъжки — женски	Почивка за четирима с пренощуване Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания Всички почивки Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания От които посещения на приятели и роднини Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания По работа Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания

Номера В.1.1.3 и В.1.1.4: Брой изходящи пътувания и нощувки на географски принцип

Таблица 22

Променлива: Брой пътувания

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Географска класификация (6)	Почивка за четирима с пренощуване Общо Всички почивки Общо От които посещения на приятели и роднини Общо По работа Общо

Таблица 23

Променлива: Брой нощувки

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Географска класификация (7)	Почивка за четирима с пренощуване Общо Всички почивки Общо От които посещения на приятели и роднини Общо Служебни Общо

Получени данни — номер В.1.1.2: Брой на изходящите пътувания и нощувки според географската цел, получени чрез други характеристики

Таблица 24

Променлива: Брой пътувания (за четири или повече поредни нощи)

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Географска класификация  (8)	Пол — мъжки — женски Продължителност на престоя  (8) Организация на пътуването  (8) Основен вид използван транспорт  (8) Основен вид използвано настаняване  (8) Възраст  (8)

Таблица 25

Променлива: Брой нощувки (за четири или повече поредни нощи)

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Географска класификация  (9)	Пол — мъжки — женски Продължителност на престоя  (9) Организация на пътуването  (9) Основен вид използван транспорт  (9) Основен вид използвано настаняване  (9) Възраст  (9)

Номер В.1.4.1: Разходи за туристически пътувания

Таблица 26

Променлива: туристически разходи — общо

Честота: ежегодно, на тримесечие

Редове	Колони
Общо Пол — мъжки — женски Продължителност на престоя  (10) Организация на пътуването  (10) Основен вид използван транспорт  (10) Основен вид на използваното настаняване  (10) Възраст  (10)	Почивки за четирима с пренощуване Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания Всички почивки Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания От които посещения на приятели и роднини Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания По работа Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания

Таблица 27

Променлива: туристически разходи — пакет на пътуване

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Общо Пол — мъжки — женски Продължителност на престоя  (11) Организация на пътуването  (11) Основен вид използван транспорт  (11) Основен вид на използваното настаняване  (11) Възраст  (11)	Почивки за четирима с пренощуване Общо — вътрешни пътувания — изходящи пътувания

Таблица 28

Променлива: туристически разходи — общо

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Географска класификация (12)	Почивки за четирима с пренощуване Общо Всички почивки Общо Служебни Общо

Таблица 29

Променлива: туристически разходи — организирано пътуване

Честота: ежегодно

Редове	Колони
Географска класификация (13)	Почивки за четирима с пренощуване Общо

---

(1)  Месечното класифициране е конкретизирано в приложението на директивата.

(2)  Месечното класифициране е конкретизирано в приложението на директивата.

(3)  Класифицирането е конкретизирано в приложението към директивата.

(4)  Класифицирането е конкретизирано в приложението към директивата.

(5)  Класифицирането е конкретизирано в приложението към директивата.

(6)  Класифицирането е конкретизирано в приложението към директивата.

(7)  Класифицирането е конкретизирано в приложението към директивата.

(8)  Класифицирането е конкретизирано в приложението към директивата.

(9)  Класифицирането е конкретизирано в приложението към директивата.

(10)  Класифицирането е конкретизирано в приложението към директивата.

(11)  Класифицирането е конкретизирано в приложението към директивата.

(12)  Класифицирането е конкретизирано в приложението към директивата.

(13)  Класифицирането е конкретизирано в приложението към директивата.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Дерогации, предоставяни на държавите-членки

Дерогациите, предоставяни на държавите-членки, както е показано по-долу, се отнасят до референтни периоди, предаване на данни или частични дерогации, т.е. класификация на променливите.

Посочените кодове се отнасят до различен номер, както е описано в приложението на директивата.

Белгия

—	В.1.1, В.1.2, В.1.3, В.1.4: отлагане на преноса на данни на временните данни за тримесечие за 1997 г.

Германия

—	В.1.1, В.1.2, В.1.3, В.1.4: референтен период за 1996 г. за годишни данни.

Испания

—	А.1.2, Б.1.2, Б.2.1, Б.1.3: непълно събиране на данни в „Други съвкупни туристически комплекси за настаняване“ през 1996 и 1997 г. за годишни данни и през 1997 г. за месечни данни.

Франция

—	А.1.1: брой легла в „Други съвкупни туристически комплекси за настаняване“ за 1996 до 1997 г. за годишни данни.

—	Б.1.1, Б.1.2, Б.1.3, Б.2.1: период на изследване 1996 до 1997 г. за годишни данни и 1997 г. за месечни данни в „Домове за отдих“ и „Други съвкупни комплекси за настаняване“.

Ирландия

—	А.1.1, Б.1.1, Б.1.3, Б.2.1, Б.2.2: данни за нерегистрирани комплекси „Легло и закуска“ за 1996 до 1998 г. за годишни данни и 1997 до 1998 г. за месечни данни.

—	А.1.2, Б.1.2, Б.1.3, Б.2.1: период на изследване 1997 г. за месечни данни и 1996 г. до 1997 г. за месечни данни. Непълна информация за „Други съвкупни туристически комплекси за настаняване“ за периода 1996 до 1998 г. за годишни данни и 1997 г. до 1998 г. за месечни данни.

—	Б.1.3. класификация според държавата на пребиваване през периода 1996 г. до 1998 г.,

—	Б.2.1., Б.2.2: период на изследване 1997 г. за месечни данни.

—	В.1.1, В.1.2, В.1.3, В.1.4: период на изследване 1997 г. за данни за тримесечие и 1996 г. до 1997 г. за годишни данни.

Италия

—	Б.1.1, Б.1.2, Б.1.3: забавяне с шест месеца на преноса на данни за годишни данни за 1996 г. до 1997 г.

—	Б.2.1, Б.2.2: забавяне с шест месеца на преноса на данни за месечни данни за 1997 г.

—	В.1.1., В.1.2, В.1.3, В.1.4: забавяне с 12 месеца на преноса на данни за годишни данни за 1996 г. и данни за тримесечие за 1997 г.

Люксембург

—	А.1.2: брой легла в „Други съвкупни туристически комплекси за настаняване“ за 1996 г.

—	В.1.1, В.1.2, В.1.3, В.1.4: период на изследване 1996 г. до 1997 г. за годишни данни

Австрия

—	А.1.1, А.1.2: включително „Домове за отдих“ към „Хотели и други подобни комплекси за настаняване“ за периода от 1996 г. до 1997 г. за годишни данни.

—	Б.1, Б.2: включително „Домове за отдих“ към „Хотели и други подобни комплекси за настаняване“ до октомври 1997 г. за месечни данни и за периода 1996 г. до 1997 г. за годишни данни.

—	Б.1.3: класификация според държавата на пребиваване за периода 1996 г. до 1997 г.

—	В.1.1, В.1.2, В.1.3, В.1.4: период на изследване 1996 г. до 1997 г. за годишни данни и 1997 г. до 1999 г. за данни за тримесечие.

Португалия

—	А.1.2, Б.1.2, Б.2.1, Б.1.3: период на изследване 1997 г. за месечни данни и 1996 г. до 1997 г. за годишни данни, относно „Домове за отдих“.

Швеция

—	Б.1.3: период на изследване 1996 г. до 1997 г. за годишни данни.

—	Б.2.1: период на изследване 1997 г. за месечни данни.

—	В.1.1.1: период на изследване 1997 г. за данни за тримесечие и 1996 г. за годишни данни.

—	В.1.3: период на изследване 1997 г. за данни за тримесечие и 1996 г. за годишни данни.

---

16/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

55

---

31999D1419

---

L 166/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ 1419/1999/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 25 май 1999 година

за установяване на действията на Общността за събитието „Европейска столица на културата“ за годините от 2005 до 2019

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 151 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1),

като взеха предвид становището на Комитета на регионите (2),

като действат в съответствие с процедурата по член 251 от Договора (3),

(1)	като имат предвид, че през цялата си история Европа е била средище на изключително плодотворна и разнообразна художествена дейност; че градският живот е играл основна роля за развитието и влиятелността на европейските култури;

(2)

като имат предвид, че член 151 от Договора дава на Общността правомощия в сферата на културата; че, следователно, всяка дейност на Общността, насочена към насърчаване на културните дейности трябва да бъде предприемана на тази законова основа, в съответствие с целите и средствата, приписани от Договора на Общността;

(3)

като имат предвид, че на 13 юни 1985 година, на своя среща в рамките на Съвета отговорните за културните работи министри приеха резолюция относно ежегодното събитие „Европейски град на културата“ (4), чиято основна цел е да се разкрият за европейската публика специфичните аспекти на културата на съответния град, регион или страна, събитие, за което Общността предоставя финансова подкрепа;

(4)

като имат предвид, че проведеното изследване на резултатите, постигнати от европейските градове на културата, показва, че събитието има положително влияние с оглед на отзвука в средствата за масово осведомяване, на развитието на културата и туризма, както и на това, че жителите на съответния град оценяват като важен избора на града им;

(5)

като имат предвид, че, въпреки това, положителното влияние не винаги води до резултати, които да траят и след завършването на самия проект и че — макар и да се зачита тяхното право да определят съдържанието на своя проект — вниманието на онези, които взимат обществените решения в градовете, трябва да бъде насочено към необходимостта да се интегрира културният проект в един динамичен процес със средна продължителност;

(6)	като имат предвид, че тази инициатива е важна както за засилването на местната и регионалната идентичност, така и за укрепването на европейската интеграция;

(7)

като имат предвид, че в обсъжданията, довели до неговото решение от 7 април 1995 г. (5) относно програма „Калейдоскоп“, създадена с решение № 719/96/ЕО (6), Европейският парламент поиска от Комисията да представи специфична програма относно „Европейски град на културата“ след 2000-та година, въз основа на член 151 от Договора;

(8)

като имат предвид, че важността и влиянието на събитието „Град на културата“ изисква създаването на ротационна система за посочване, която да гарантира, че всяка държава-членка ще има свой град избиран на постоянни интервали; че една предвидима, последователна и прозрачна ротационна система се постига най-добре посредством решение, с което се определя редът, по който държавите-членки ще бъдат домакини на събитието;

(9)	като имат предвид, че, във връзка с голямото символично значение, придавано в държавите-членки на посочването на столици на културата, е редно Съветът да ги посочва;

(10)	като имат предвид, че всяка инициатива на Общността за насърчаване на „Европейски град на културата“ трябва да задоволява предварително определени цели и употреба на средства, предвидени в Договора;

(11)	като имат предвид, че в миналото Общността е допринасяла за събитията „Европейски град на културата“ и „Европейски месец на културата“ в рамките на програма „Калейдоскоп“, която изтича през 1999 година;

(12)

като имат предвид, че на 22 септември 1997 година Съветът прие решение относно бъдещето на европейското културно действие (7), в което призовава Комисията, в съответствие с член 208 от Договора, да даде до май 1998 година предложения за единна програма за култура, в която да е вписано и действие „Европейска столица на културата“, включително и разпоредбите относно финансирането;

(13)

като имат предвид, че Комисията представи пред Европейския парламент и пред Съвета съобщение относно първата Рамкова програма на Европейската общност в подкрепа на културата, включително и предложение за решение относно създаването на единен инструмент за финансиране и програмиране на културното сътрудничество,

ПРИЕХА СЛЕДНОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Създава се действие на Общността, наречено „Европейска столица на културата“. Неговата цел е да подчертава богатството и разнообразието на европейските култури и техните общи черти, както и да насърчава по-доброто взаимно опознаване между европейските граждани.

Член 2

1.   Един град от държава-членка ще бъде определян за Европейска столица на културата, по реда определен в приложение I. Времевият ред, изложен в приложение I, може да бъде изменян по взаимно съгласие между съответните държави-членки. Номинацията или номинациите ще се съобщават на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията и на Комитета на регионите от съответната държава-членка, по възможност с придружаваща препоръка от нейна страна, не по-късно от четири години преди въпросното събитие да трябва да започне.

2.   Всяка година Комисията ще съставя изборна комисия, която ще изготвя доклад относно номинацията или номинациите, преценени с оглед на целите и характеристиките на това действие. Изборната комисия ще бъде съставена от седем водещи независими личности, експерти в сферата на културата, от които двама души ще се назначават от Европейския парламент, двама — от Съвета, двама — от Комисията и един — от Комитета на регионите. Изборната комисия ще представя доклада си на Комисията, на Европейския парламент и на Съвета.

3.   Европейският парламент може да даде на Комисията становище относно номинацията или номинациите не по-късно от три месеца след получаването на доклада. Съветът, действайки по препоръката, изготвена от Комисията в светлината на становището на Европейския парламент и на доклада на изборната комисия, официално определя съответния град за Европейска столица на културата за годината, за която е номиниран.

Член 3

Номинацията трябва да включва културен проект с европейско измерение, основан най-вече на културно сътрудничество, в съгласие с целите и действието, предвидени по член 151 от Договора.

Заключението трябва да уточнява как номинираният град възнамерява:

—	да открои художествените движения и стилове, споделяни от европейците, които този град е вдъхновил или към които има съществен принос,

—	да насърчи събития, които включват активни в културата хора от други градове в държавите-членки и които водят до трайно културно сътрудничество, и да поощри движението им в рамките на Европейския съюз,

—	да подкрепи и развие творческата работа, която е същностен елемент от която и да е културна политика,

—	да осигури мобилизирането и участието на големи групи от населението и, като следствие, общественото влияние на действието и неговата продължителност отвъд годината на събитията,

—	да поощри приемането на Съюза от гражданите, както и възможно най-широкото разпространение на различните събития, посредством употребата на всякакви мултимедийни форми,

—	да насърчи диалога между европейските култури и културите от други части на света и, в този дух, да подобри откритостта за и разбирането на другите, което е основна културна ценност,

—	да използва историческото наследство, градската архитектура и качеството на живот в града.

Член 4

Европейски страни, които не са членки на Общността, могат да участват в това действие. Всяка такава страна може да номинира един град за Европейска столица на културата и трябва да извести за тази номинация Европейския парламент, Съвета, Комисията и Комитета на регионите. Съветът, като решава с единодушие по препоръка от Комисията, официално определя един от тези номинирани градове като Европейска столица на културата за всяка година, като взема винаги предвид, че бе било желателно да бъде даден период за подготовка от четири години.

Член 5

Всеки град ще организира програма от културни събития, които открояват собствената му култура и културно наследство, както и неговото място в общото културно наследство, и които включват хора, занимаващи се с културна дейност, от други европейски страни, с оглед на установяването на трайно сътрудничество. В допълнение към посоченото по-горе, изложеният в приложение II списък с критерии за планиране и оценка трябва да се взема предвид в максимално възможната степен от определения град при планирането на програмата му. По принцип, тази програма трябва да трае една година, но по изключение определените градове могат да изберат и по-кратък период от време. Градовете могат по свой избор да включат в програмата си и региона около тях. Трябва да има връзка между програмите на определените градове за една и съща година.

Член 6

Всяка година Комисията ще изготвя доклад с оценка на резултатите от събитието от предишната година, включително и анализ, направен от организаторите на събитието. Този доклад ще се представя на Европейския парламент, на Съвета и на Комитета на регионите. Комисията може също така да прави предложения за преразглеждане на това решение, които тя сметне за необходими за гладкото протичане на това действие и по-специално с оглед на бъдещото разширяване на Съюза.

---

(1)  ОВ С 362, 28.11.1997 г., стр. 12.

(2)  ОВ С 180, 11.6.1998 г., стр. 70.

(3)  Становище на Европейския парламент от 30 април 1998 г. (ОВ С 152, 18.5.1998 г., стр. 55), Обща позиция на Съвета от 24 юли 1998 г. (ОВ С 285, 14.9.1998 г., стр. 5) и Решение на Европейския парламент от 11 март 1999 г. (ОВ С 175, 21.6.1999 г.). Решение на Съвета от 10 май 1999 г.

(4)  ОВ С 153, 22.6.1985 г., стр. 2.

(5)  ОВ С 109, 1.5.1995 г., стр. 281.

(6)  Решение № 719/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 март 1996 г. за създаване на програма за подкрепа на художествени и културни дейности с европейско измерение („Калейдоскоп“) (ОВ L 99, 20.4.1996 г., стр. 20).

(7)  ОВ С 305, 7.10.1997 г., стр. 1.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

РЕД НА ПРАВОТО ЗА НОМИНИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА

2005	Ирландия
2006	Нидерландия
2007	Люксембург
2008	Обединеното Кралство
2009	Австрия
2010	Германия
2011	Финландия
2012	Португалия
2013	Франция
2014	Швеция
2015	Белгия
2016	Испания
2017	Дания
2018	Гърция
2019	Италия

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

СПИСЪК С УКАЗАНИЯ ЗА КРИТЕРИИТЕ ЗА ПЛАНИРАНЕ И ОЦЕНКА

Възможни елементи в програмата на определения град:

—	стойност на общи художествени движения и стилове, в развитието на които градът е играл особена роля,

—	организиране на художествени събития (музика, танц, театър, изобразителни изкуства, кино и др.) и подобряване на насърчаването и мениджмънта на изкуствата,

—	насърчаване на европейското обществено съзнание относно личностите и събитията, белязали историята и културата на града,

—	организиране на специфични дейности, които подкрепят художествените нововъведения и създават нови форми на културно действие и диалог,

—	организиране на мерки за засилване на достъпа до и съзнанието за недвижими и движими художествени ценности и художествени производства, характерни за града,

—	организиране на специфични културни проекти за привличане на младите хора към изкуството,

—	организиране на специфични културни проекти за увеличаване на обществената сплотеност,

—	запознаване на по-широка публика с планираните дейности, особено посредством мултимедийни и аудиовизуални средства и многоезичен подход,

—	принос към развитието на икономическата дейност, особено с оглед на заетостта и туризма,

—	необходимостта да се развие висококачествен и новаторски културен туризъм, като се отдава необходимото във връзка с това внимание на важността на устойчивото управление на културното наследство и на съгласуването между желанията на посетителите и желанията на местното население,

—	организиране на проекти за насърчаване на развитието на връзките между архитектурното наследство и стратегиите за ново урбанистично развитие,

—	съвместно организиране на инициативи за насърчаване на диалога между културите на Европа и културите на други части на света.

---

16/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

60

---

32000D0113(01)

---

C 009/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 17 декември 1999 година

за определяне от Съвета на членове на журито в рамките на действието на Общността „Европейска столица на културата“

(2000/С 9/01)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Решение № 1419/1999/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. за установяване на действие на Общността в подкрепа на събитието „Европейска столица на културата“ за годините от 2005 до 2019 г. (1), и по-специално член 2, параграф 2 от него,

като има предвид, че член 2, параграф 2 от Решение № 1419/1999/ЕО предвижда, че Комисията трябва да формира всяка година избрано жури, което следва да изготвя доклад за представените кандидатура или кандидатури, съобразен с целите и характерните особености на действието и че журито трябва да се състои от седем водещи независими лица, експерти в културната сфера, от които двама се определят от Съвета,

РЕШИ:

Член 1

1.   За да бъде определен един град като Европейска столица на културата считано от 2005 г., всяка от двете държави, председателстващи Съвета през текущата година, определя през първото шестмесечие на всяка година и за първи път през 2000 г. по едно лице с водещи функции и с гарантирана независимост и опит, необходими, за да участват в журито, посочено в член 2, параграф 2 от Решение № 1419/1999/ЕО.

2.   През второто шестмесечие на всяка година и за първи път през 2000 г. Съветът определя, с обикновено мнозинство, двете водещи личности, които през следващата година трябва да участват в журито.

3.   Председателството информира Комисията за определянето.

Член 2

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейските общности.

---

(1)  ОВ L 166, 1.7.1999 г., стр. 1.

---

16/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

61

---

32000D0518

---

L 215/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 26 юли 2000 година

съгласно Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета за адекватната защита на личните данни, предоставяни в Швейцария

(нотифицирано под номер C(2000) 2304)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/518/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защитата на физическите лица при обработка на лични данни и за свободното движение на такива данни (1), и по-специално член 25, параграф 6 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Директива 95/46/ЕО държавите-членки следва да предвидят, че предаването на лични данни към трета страна може да се извършва, само ако въпросната трета страна гарантира подходящо ниво на защита и ако законите на държавата-членка, въвеждащи други разпоредби на директивата, са взети под внимание преди извършването на предаването на данни.

(2)	Комисията може да установи, че третата страна гарантира подходящо ниво на защита. В такъв случай личните данни могат да бъдат предавани от държаните-членки, без за това да са необходими допълнителни гаранции.

(3)

Съгласно Директива 95/46/ЕО нивото на защита на данните следва да се оценява в светлината на всички обстоятелства, свързани с операцията по предаването или с набора от операции по предаване на данни, като се отчитат конкретните условия. Работната група за защита на лицата при обработката на техните лични данни, създадена по силата на посочената директива, дава насоки за провеждането на такива оценки (2).

(4)

Поради различните подходи към защитата на данни в трети страни, следва да се извърши подходяща оценка, като всяко решение, основаващо се на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО, следва да се приложи по начин, който не представлява произволно или неоправдано дискриминационно отношение срещу или между трети страни с преобладаващи сходни условия, нито представлява скрита бариера пред търговията, като се отчетат настоящите международни задължения на Общността.

(5)	По отношение на Швейцарската конфедерация правните стандарти за защита на личните данни имат задължителна правна сила както на федерално, така и на кантонално ниво.

(6)

Федералната конституция, която беше изменена с референдум на 18 април 1999 г. и влезе в сила на 1 януари 2000 г., гарантира на всеки индивид правото на неприкосновеност и по-конкретно на защита срещу злоупотреба с данните, които се отнасят до него. Въз основа на предходната Конституция, която не съдържаше такива разпоредби, Федералният съд разработи прецедентно право, установявайки основните принципи, приложими към обработката на лични данни и отнасящи се по-конкретно до качеството на обработваните данни, правото на достъп на съответните лица до данните и правото да се поиска поправка или унищожаване на данните. Тези принципи са задължителни както за федерацията, така и за отделните кантони.

(7)

Швейцарският закон за защита на данните, приет на 19 юни 1992 г., влезе в сила на 1 юли 1993 г. Правилникът за прилагане на някои от разпоредбите на закона – и по-конкретно правото на достъп на съответните лица, нотификацията за операциите по обработката, която се изпраща на независимия орган по надзора, и предаването на данни в чужда страна – беше разработен със заповед на Федералния съвет. Законът се отнася до обработката на лични данни от страна на федералните органи и от целия частен сектор и до операциите по обработката, извършвани от кантоналните органи в съответствие с федералното законодателство, при условие че тази обработка не е предмет на кантоналното законодателство в областта на обработката на данни.

(8)

Повечето кантони са приели законодателство за обработка на данни в сферата на своята компетенция и по-специално по отношение на публичните болнични заведения, образованието, преките кантонални данъци и полицията. В останалите кантони обработката на тези данни се урежда с регулиращи актове или по силата на принципите на кантоналното прецедентно право. Независимо от източника и съдържанието на кантоналните разпоредби и дори в случаите, когато на кантонално ниво не съществуват такива разпоредби, кантоните трябва да се придържат към принципите, установени в Конституцията. В рамките на тяхната отговорност кантоналните власти може да трябва да предават лични данни на публичните органи в съседни страни, предимно с цел оказване на взаимно съдействие за защита на важни публични интереси или що се отнася до публичните болнични заведения, за защита на жизнените интереси на съответните лица.

(9)

На 2 октомври 1997 г. Швейцария ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (Конвенция № 108) (3), която има за цел да укрепи защитата на личните данни и да гарантира свободното движение между договарящите се страни, при условие че са спазени всички изключения, за които тези страни може да са се договорили. Без да бъде пряко приложима, Конвенцията установява международните ангажименти както на федерацията, така и на кантоните. Тези ангажименти се отнасят не само до основните принципи на защита, които всяка договаряща се страна трябва да приложи в националното си законодателство, но и механизмите за сътрудничество между договарящите се страни. По-конкретно при поискване компетентните швейцарски власти трябва да предоставят на властите на другата договаряща се страна всякаква информация относно закона и административната практика в областта на защитата на данни, както и информация за всеки конкретен случай на автоматизирана обработка на данни. Освен това те трябва да съдействат на всяко лице, пребиваващо зад граница, така че то да може да упражнява своето право да бъде информирано относно съществуването на операции по обработката на данни, отнасящи се до него, правото му на достъп до тези данни, както и за коригиране или заличаване на данните, както и на правото му на обжалване по съдебен ред.

(10)

Правните стандарти, приложими в Швейцария, обхващат всички основни принципи, които са необходими за подходящо ниво на защита на физическите лица, дори когато са предвидени изключения и ограничения, с цел да бъдат защитени важни обществени интереси. Прилагането на тези стандарти е гарантирано чрез право на обжалване по съдебен ред и чрез независим надзор, упражняван от властите, като например федералния комисар, който е оправомощен да извършва разследване и има право на намеса. Нещо повече, разпоредбите на швейцарското право по отношение на гражданската отговорност се отнасят до случаи на неправомерна обработка, която уврежда интересите на съответните лица.

(11)

В интерес на прозрачността и с цел да се гарантира способността на компетентните власти в държавите-членки да осигурят защита на лицата при обработката на личните им данни, е необходимо в настоящото решение да бъдат конкретизирани изключителните обстоятелства, при които може да бъде оправдано суспендирането на потока от специфични данни, независимо от заключението за наличие на подходяща защита.

(12)	Работната група за защита на лицата при обработката на техните лични данни, създадена по силата на член 29 от Директива 95/46/ЕО, е дала становища относно нивото на защита, предвидено от швейцарското право, които са взети под внимание при съставянето на настоящото решение (4).

(13)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден по силата на член 31 от Директива 95/46/ЕО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 25, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО се приема, че Швейцария предоставя подходящо ниво на защита на личните данни, предавани от Общността, за всички дейности, обхванати от посочената по-горе директива.

Член 2

Настоящото решение се отнася единствено до адекватността на защитата, която се предоставя от Швейцария, с цел да се отговори на изискванията на член 25, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО, но не се отнася до другите условия или ограничения, свързани с прилагането на тази директива, които се отнасят до обработката на лични данни в рамките на държавите-членки.

Член 3

1.   Без да се засягат правомощията за предприемане на действия с цел гарантиране на спазването на националните разпоредби, приети в съответствие с разпоредби, различни от тези на член 25 от Директива 95/46/ЕО, компетентните власти на държавите-членки могат да упражняват дадените им правомощия, за да суспендират потоците от данни за даден получател в Швейцария, с цел да защитят отделни лица при обработката на техните лични данни в следните случаи:

а)	когато компетентен швейцарски орган е установил, че получателят нарушава приложимите стандарти за защита; или

б)

когато има голяма вероятност от нарушаване на стандартите на защита; когато има разумни основания да се счита, че компетентният швейцарски орган не предприема или не желае да предприеме подходящи и своевременни действия за уреждане на спорния въпрос; когато продължителното предаване на данни би създало непосредствен риск от нанасяне на сериозни вреди за субектите на данните, а компетентните власти в държавата-членка са положили основателни усилия при дадените обстоятелства да изпратят на страната, която е установена в Швейцария и е отговорна за обработката, уведомление и възможност да предприеме ответни действия.

Суспендирането се прекратява веднага, след като стандартите за защита бъдат гарантирани, а компетентните органи в Общността бъдат уведомени за това.

2.   Държавите-членки информират незабавно Комисията, че са предприели мерки в съответствие с параграф 1.

3.   Държавите-членки и Комисията се информират взаимно за случаите, в които действията, предприети от органите, отговарящи за гарантиране на спазването на стандартите за защита в Швейцария, не водят до желания резултат.

4.   Ако информацията, събрана въз основа на параграфи 1, 2 и 3 съдържа доказателства, че нито един орган, който отговаря за гарантиране на спазването на нормите на защита в Швейцария, не изпълнява своята роля ефикасно, Комисията уведомява за това компетентните швейцарски власти и ако е необходимо, представя проектомерки съгласно процедурата, посочена в член 31 от Директива 95/46/ЕО, с оглед настоящото решение да бъде отменено или действието му да бъде суспендирано, или неговият обхват да бъде ограничен.

Член 4

1.   Настоящото решение може да бъде изменяно по всяко време в светлината на опита, натрупан от неговото прилагане или въз основа на промени, настъпили в швейцарското законодателство.

Като се основава на наличната информация, Комисията оценява въздействието на настоящото решение три години след нотификацията до държавите-членки и докладва за всякаква друга информация на комитета, създаден по силата на член 31 от Директива 95/46/ЕО, включително и за всякакви други доказателства, които биха могли да повлияят на заключението, съдържащо се в член 1 от настоящото решение, че защитата в Швейцария е адекватна по смисъла на член 25 от Директива 95/46/ЕО, както и за всякакви доказателства, че настоящото решение се прилага по дискриминационен начин.

2.   Ако е необходимо, Комисията представя проектомерки в съответствие с процедурата, предвидена в член 31 от Директива 95/46/ЕО.

Член 5

Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да се съобразят с настоящото решение най-късно до 90 дни от датата нотифицирането му до държавите-членки.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(2)  Становище 12/98, прието от Работната група на 24.7.1998 г.: „Предаване на лични данни към трети страни. За прилагане на членове 25 и 26 от Директивата на ЕС за защита на личните данни“ (DG MARKT D/5025/98), достъпно на уебсайта „Европа“ на Европейската комисия: http://europa.eu.int/comm/internal_market/en/media/dataprot/wpdocs/index.htm.

(3)  Достъпна на следния уебсайт: http://conventions.coe.int/treaty/EN/cadreintro.htm.

(4)  Становище 5/99, прието от Работната група на 7.6.1999 г. (DG MARKT 5054/99), достъпно на уебсайта „Европа“, цитиран по-горе в бележка под линия 2.

---

16/ 01

BG

Официален вестник на Европейския съюз

64

---

32000D0520

---

L 215/7

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

---

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 26 юли 2000 година

съгласно Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на защитата, гарантирана от принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и свързаните с това често задавани въпроси, публикувани от Департамента по търговия на САЩ

(нотифицирано под номер С(2000) 2441)

(текст от значение за ЕИП)

(2000/520/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. относно защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1), и по-специално член 25, параграф 6 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Съгласно Директива 95/46/ЕО от държавите-членки се изисква да следят предаването на лични данни на трета страна да се осъществява само ако съответната страна гарантира адекватно ниво на защита и ако законите на държавите-членки, които приемат други разпоредби от директивата, се спазват преди предаване.

(2)	Комисията може да установи, че трета страна гарантира адекватно ниво на защита. В този случай личните данни могат да бъдат предавани от държавите-членки, без да са необходими допълнителни гаранции.

(3)

Съгласно Директива 95/46/ЕО нивото на защита на данните следва да се оценява по отношение на всички обстоятелства, свързани с предаването или с набора от действия по предаването на данни, и като се вземат предвид конкретните обстоятелства. Работната група за защита на физическите лица по отношение на обработването на личните данни, създадена по силата на посочената директива (2), издаде ръководство за осъществяването на тази преценка (3).

(4)

При различните схващания за защитата на данните в трети страни адекватната оценка на тази защита и прилагането на всяко решение по силата на член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО следва да се осъществяват по начин, който не води до произволна или неоправдана дискриминация спрямо или между третите страни, където съществуват подобни условия, като това не е скрита пречка пред търговията, имайки предвид настоящите международни ангажименти на Общността.

(5)

Нивото на адекватна защита за предаването на данни от Общността към Съединените американски щати, определено съгласно настоящото решение, би трябвало да се постигне, ако организациите спазват принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, (по-долу наричани „принципи“) и „често задаваните въпроси“ (ЧЗВ), които определят насоките за прилагането на принципите, публикувани от правителството на Съединените щати на 21 юли 2000 г. Освен това организациите следва да оповестят публично своите политики на поверителност и те да бъдат от компетенцията на Федералната търговска комисия (FTC) съгласно раздел 5 от Закона за Федералната търговска комисия, който забранява некоректните или измамни действия или практики в областта на търговията, или на друга институция, предвидена от законодателството, гарантираща действително съблюдаването на принципите съгласно ЧЗВ.

(6)	Областите и/или обработването на данните, които не са от компетенцията на държавните органи на Съединените американски щати, посочени в приложение VII към настоящото решение, следва да попадат извън обхвата на настоящото решение.

(7)

За да се осигури правилно прилагане на настоящото решение, е необходимо организациите, които приемат принципите и ЧЗВ, да бъдат признати от съответните заинтересувани страни като лица, субекти на данни, лица, износители на данни, и власти, натоварени със защитата на данните. За тази цел Департаментът по търговия на САЩ или определен от него представител би следвало да поеме задължението да поддържа и прави достъпен за обществото списъка на организациите, които декларират, че се присъединяват към принципите, прилагани съгласно ЧЗВ и които са от компетенцията на поне един от държавните органи, включени в приложение VII към настоящото решение.

(8)

С цел да се гарантира прозрачността и да се запази възможността на компетентните органи в държавите-членки да осигурят защитата на физическите лица по отношение на обработването на личните данни, в настоящото решение трябва да се указва при какви изключителни обстоятелства спирането на някои конкретни потоци с данни може да бъде оправдано, дори ако е било установено достатъчно ниво на защита.

(9)

Възможно е да се наложи „личната неприкосновеност“, създадена според принципите и ЧЗВ, да бъде преразгледана в светлината на опита и на тенденциите в областта на защитата на личния живот при условията, където технологията позволява все по-лесно да се предават и обработват лични данни, както и в светлината на докладите относно изпълнението от компетентните правоприлагащи органи.

(10)

Работната група за защита на физическите лица по отношение на обработването на личните данни, създадена по силата на член 29 от Директива 95/46/ЕО, формулира становища за нивото на защита, предоставено съгласно принципите, свързани с личната неприкосновеност в Съединените щати, които са взети предвид при изготвянето на настоящото решение (4).

(11)	Предвидените мерки в настоящото решение са съгласувани със становището на Комитета, създаден по силата на член 31 от Директива 95/46/ЕО.

(12)

Съгласно Решение 1999/468/ЕО на Съвета, и по-специално на член 8 от него, на 5 юли 2000г. Европейският парламент прие Резолюция А5-0177/2000 относно проекта за решение на Комисията относно адекватността на защитата, предоставена от принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и свързаните с тях често задавани въпроси, публикувани от Департамента по търговия на САЩ (5). Комисията отново разгледа проекта за решение в светлината на тази резолюция и стигна до заключението, че въпреки че Европейския парламент изразява мнение, че е необходимо да се направят някои подобрения в принципите за защита на личната неприкосновеност и свързаните с тях ЧЗВ преди да би могло да се счита, че се предоставя „адекватна защита“, не е доказано, че комисията би превишила правомощията си като приеме това решение,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   По смисъла на член 25, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО за всички дейности, попадащи в обхвата на посочената директива, се смята че принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ (по-долу наричани „принципи“), посочени в приложение I към настоящото решение, прилагани съгласно насоките, предоставени от „често задаваните въпроси“ (наричани по-долу ЧЗВ), публикувани на 21 юли 2000 г. от Департамента по търговия на Съединените американски щати, посочени в приложение II към настоящото решение, гарантират адекватно ниво на защита на личните данни, предавани от Общността към организации, установени в Съединените щати, имайки предвид следните документи, издадени от Департамента по търговия на Съединените американски щати:

а)	обзор на прилагането на сфера на неприкосновеност, посочен в приложение III;

б)	резюме относно вреди, понесени вследствие на нарушения на личната неприкосновеност и относно изричните разрешителни, предвидени по силата на законодателството на Съединените щати, посочени в приложение IV;

в)	писмо на Федералната търговска комисия, посочено в приложение V;

г)	писмо от Департамента по транспорта на Съединените американски щати, посочено в приложение VI.

2.   Що се отнася до всяко предаване на данни, трябва да се спазват следните условия:

а)	организацията получател на данните е поела категорично и публично задължението да спазва принципите, приети въз основа на ЧЗВ; и

б)

конкретен правителствен орган на САЩ, посочен в приложение VII към настоящото решение, е законово оправомощен по отношение на тази организация да разглежда оплаквания и да взима мерки срещу некоректните или измамни практики, както и обезщетение за претърпените вреди от пострадалите лица, независимо от страната по пребиваване или националност, в случаите, когато не се спазват принципите, приети по силата на ЧЗВ.

3.   Смята се, че условията, посочени в параграф 2, са изпълнени от всяка организация, когато тя обяви придържането си към принципите, приложени по силата на ЧЗВ, считано от датата, на която са уведомили американския Департамент по търговия (или негов представител) за оповестяването на задължението, предвидено в параграф 2, буква а), и на идентичността на държавния орган, предвиден в параграф 2, буква б).

Член 2

Настоящото решение се отнася само до адекватността на защитата, осигурена в Съединените щати чрез принципите, приети по силата на ЧЗВ с цел изпълнение на изискванията на член 25, параграф 1 от Директива 95/46/ЕО, и не засяга прилагането на други разпоредби от посочената директива, които се отнасят до обработването на личните данни в държавите-членки, и по-специално на член 4 от него.

Член 3

1.   Без това да засяга техните правомощия за вземане на мерки с цел гарантиране спазването на националните разпоредби, приети съгласно разпоредби, различни от тези по член 25 от Директива 95/46/ЕО, компетентните органи на държавите-членки могат да упражняват правомощията, с които разполагат, за да спрат потока данни към дадена организация, заявила себе си като придържаща се към принципите, приети по силата на ЧЗВ, за да закриля лицата, що се отнася до обработването на техните лични данни, в случаите, когато:

а)

държавният орган на Съединените щати съгласно приложение VII към настоящото решение или някоя независима инстанция за подаване на жалби по смисъла на буква а) от принципа за прилагане, съгласно приложение I към настоящото решение, е констатирал, че съответната организация е нарушила принципите, приети по силата на ЧЗВ; или

б)

когато е много вероятно принципите да са нарушени; когато всичко сочи, че съответната инстанция за прилагане не взима или няма да вземе в необходимите срокове мерките, които се налагат с цел решаване на въпросното дело; когато продължаването на предаване на данни представлява неминуем риск от сериозни вреди за съответните лица; и когато компетентните органи на държавите-членки са направили достатъчно последователни усилия, в зависимост от обстоятелствата, за да предупредят организацията и да ѝ дадат възможност да отговори.

Спирането се преустановява от момента, когато спазването на принципите, приложени по силата на ЧЗВ, е гарантирано и когато съответните компетентни органи на Общността са нотифицирани за това.

2.   Държавите-членки информират незабавно Комисията за приемането на мерките съгласно параграф 1.

3.   Държавите-членки и Комисията се информират взаимно за случаите, когато институциите, натоварени с контрола по спазването на принципите, приети по силата на ЧЗВ в Съединените щати, не успяват да се справят със задачата си.

4.   Ако информациите, събрани съгласно параграфи 1, 2 и 3, представят доказателства, че някоя институция, натоварена със задачата да контролира спазването на принципите, приети по силата на ЧЗВ в Съединените щати, не изпълнява ефикасно задачата си, Комисията информира Департамента по търговия на САЩ и ако е необходимо, предлага проектомерки за приемане съгласно процедурата, посочена в член 31 от Директива 95/46/ЕО с цел заличаването или преустановяването на действието на настоящото решение или за да се ограничи обхватът му.

Член 4

1.   Настоящото решение може да бъде адаптирано във всеки един момент в светлината на натрупания опит по време на неговото прилагане и/или ако нивото на защита, осигурено от принципите и ЧЗВ, се окаже недостатъчно спрямо изискванията на законодателството на САЩ.

Независимо от всичко това Комисията преценява прилагането на настоящото решение въз основа на информацията, с която разполага, три години след нотификацията му до държавите-членки и съобщава на комитета, създаден по силата на член 31 от Директива 95/46/ЕО, всички документи, които биха повлияли върху оценката, според която разпоредбите на член 1 от настоящото решение гарантират достатъчно ниво на защита по смисъла на член 25 от Директива 95/46/ЕО, и всяко доказателство, свидетелстващо, че настоящото решение се прилага по дискриминационен начин.

2.   Комисията представя, ако е необходимо, проектомерки в съответствие с процедурата, предвидена в член 31 от Директива 95/46/ЕО.

Член 5

Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да се съобразят с настоящото решение, най-късно деветдесет дни след датата на нотификацията му до държавите-членки.

Член 6

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

---

(1)  ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.

(2)  Виж адрес: http//www.europa.eu.int/comm/internal_market/en/media/dataprot/wpdocs/index.htm.

(3)  РГ 12: „Предаване на лични данни към трети страни: прилагане на членове 25 и 26 от директивата на ЕС за защита на данните“, документ, приет на 24 юли 1998 г. от работната група.

(4)  РГ 15: Становище 1/99 относно нивото на защита на личните данни в Съединените щати и текущите дискусии между Европейската комисия и Съединените щати.

РГ 19: Становище 2/99 относно адекватността на международните принципи за защита на личната неприкосновеност, публикувани от Департамента по търговия на Съединените щати на 19 април 1999 г.

РГ 21: Становище 4/99 относно често задаваните въпроси, които предстои да бъдат публикувани от Департамента по търговия на Съединените щати в рамките на предложените принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ относно адекватността на международните принципи „сфера на неприкосновеност на личния живот“.

РГ 23: Работен документ относно текущото състояние на дискусиите между Европейската комисия и правителството на САЩ относно международните принципи „сфера на неприкосновеност на личния живот“.

РГ 27: Становище 7/99 относно нивото на защита на данните, гарантирано от принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, публикувани заедно с често задаваните въпроси (ЧЗВ) и други сходни документи на 15 и 16 ноември 1999 г. от Департамента по търговия на Съединените щати.

РГ 31: Становище 3/2000 относно диалога ЕС/САЩ относно споразумението относно „сферата на неприкосновеност“.

РГ 32: Становище 4/2000 относно нивото на защита, предоставено съгласно принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“.

(5)  Резолюцията все още не е публикувана в Официален вестник.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ПРИНЦИПИ ЗА „СФЕРАТА НА НЕПРИКОСНОВЕНОСТ НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ“

публикувани от Департамента по търговия на САЩ на 21 юли 2000 г.

Директивата за защита на данните (Директивата), която предоставя подробна правна основа в областта на защитата на личния живот в Европейския съюз, влиза в сила на 25 октомври 1998 г. Тя изисква лични данни да могат да бъдат предавани само на страни, които не са държави-членки и гарантират „адекватно“ ниво на защита. Независимо че Съединените щати и Европейският съюз имат за обща цел да закрилят по-строго личния живот на своите граждани, Съединените щати имат по-различен подход в тази област от този на Европейския съюз. Съединените щати използват секторен подход, който представлява съвкупност от законови и подзаконови разпоредби, както и кодекси за саморегулиране. Имайки предвид тези разлики, голям брой американски организации изразиха своята несигурност по отношение на ефекта на изискуемия от ЕС „стандарт на адекватна защита“ върху предаването на лични данни от Европейския съюз към Съединените щати.

За да се ограничи тази несигурност и за да се предостави по-предсказуема рамка с цел подобни предавания на данни, американският Департамент по търговия публикува настоящия документ („принципите“), както и „често задаваните въпроси“ (ЧЗВ) по силата на своята законна власт, за да насърчи, окуражи и развие международната търговия. Принципите са изготвени след съгласуване с предприятията и широката общественост с цел насърчаване на търговията между Съединените щати и Европейския съюз. Те са предназначени единствено за американските организации, които получават лични данни, произхождащи от Европейския съюз, с цел тези организации да изпълнят условията за сфера на неприкосновеност по силата на презумпцията за „ниво на адекватна защита“, произтичаща от нея. Тъй като принципите са формулирани единствено за да обслужват конкретната цел, тяхното прилагане за други цели може да се окаже неподходящо. Принципите не могат да заместят националните разпоредби за прилагане на директивата, които се прилагат за обработването на личните данни в държавите-членки.

Всяка организация е напълно свободна да реши дали да изпълнява или не условията за сфера на неприкосновеност и може да изпълни тези условия по различни начини. Организациите, които решат да се присъединят към принципите, трябва да се съобразяват с тези принципи, за да получат и запазят предимствата на сферата на неприкосновеност и трябва публично да декларират решението си. Ако например дадена организация участва в саморегулаторна програма за защита на личните данни, която се основава на тези принципи, то тя отговаря на условията за сфера на неприкосновеност. Дадена организация може да отговори на условията за сфера на неприкосновеност, като разработи свои саморегулаторни политики по отношение на защитата на личния живот, при условие че тези правила съответстват на принципите. Всяка една организация, която е избрала едно от двете решения и която наруши принципите, трябва да бъде санкционирана съгласно раздел 5 от Закона за Федералната търговска комисия, който забранява некоректните и измамни практики, или съгласно всеки друг законов или подзаконов акт, въвеждащ забрана на такива закони (виж приложението за списъка от законово утвърдени органи на САЩ, признати от ЕС). Освен това, когато дадени организации са предмет на регулиране от законови, подзаконови, административни или други правни разпоредби (или съвкупност от правила), които дават ефективна защита на личните данни, те могат също да се ползват от предимствата на сферата на неприкосновеност. Във всички случаи организацията ползва посочените предимства считано от датата, на която самосертифицира пред Департамента по търговия (или на лицето, определено от него), че спазва принципите, приети съгласно препоръките, формулирани в ЧЗВ относно самосертифицирането.

Придържането към принципите може да бъде ограничено: а) до необходимата степен, с оглед спазване изискванията за националната сигурност, обществения интерес или изискванията на правоприлагането; б) със закон, правителствено регулиране или съдебна практика, които пораждат взаимнопротиворечиви задължения или предвиждат изрични разрешителни, при положение че дадена организация, която е поискала подобно разрешително, може да докаже, че неспазването на принципите е ограничено до необходимата степен за гарантиране на първостепенните законово предвидени интереси, за които е поискано разрешителното; или в) изключенията или дерогациите, допуснати в директивата според законодателството на държавата-членка, при условие че тези изключения или дерогации се прилагат в сравними контексти. Съгласно целта за по-голяма защита на личния живот, организациите трябва да се стремят да прилагат тези принципи изцяло и прозрачно, като посочват включително в техните политики за защита на личния живот — в кои области изключенията по отношение на принципите, предвидени в буква б) по-горе, ще се прилагат редовно. По същата причина, когато принципите и/или законодателството на САЩ позволяват на организациите да направят избор, от тези организации се изисква да изберат, в рамките на възможното, ниво с по-висока защита.

По практически или други причини някои организации може да искат да прилагат принципите за всички техни дейности по обработване на данни, но те са задължени да ги прилагат само за данните, предавани след тяхното встъпване в сферата на неприкосновеност. За да се присъединят към нея, не е необходимо да се прилагат принципите към личните данни, обработвани на ръка. Организациите, които желаят да ползват предимствата на сферата на неприкосновеност, за да получат от ЕС данни, обработвани на ръка, трябва да прилагат принципите за всяка такава предадена информация след придържането към посочените принципи. Организация, която иска да се ползва от предимствата на сфера на неприкосновеност до личните данни за човешки ресурси, които са предавани от ЕС, за да бъдат използвани в рамките на трудови правоотношения, трябва да посочи това, когато сертифицира своя ангажимент пред американския Департамент по търговия (или пред лицето, определено от него), и трябва да спазят изискванията, изложени в ЧЗВ за самосертифицирането. Организациите ще могат също така да предоставят гаранциите от член 26 от директивата, ако те включват принципите — в рамките на писмени споразумения със страните, осъществяващи предаване на данни от ЕС относно съществените разпоредби за защита на личния живот, след като другите разпоредби, отнасящи се до тези типови договори, бъдат одобрени от Комисията и от държавите-членки.

Правото на САЩ се прилага по въпросите на тълкуване и съобразяване с принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, (включително често задаваните въпроси) и на съответните политики за защита на личния живот, прилагани от организациите за защита на личната неприкосновеност, с изключение на случаите, когато организациите са поели ангажимент да си сътрудничат с европейските органи по защита на данните. Освен ако не е посочено нещо друго, всички разпоредби в областта на личната неприкосновеност и често задаваните въпроси се прилагат, когато са релевантни.

Под „лични данни“ и „лична информация“ се разбират данни относно определено или подлежащо на определяне физическо лице, което попада в обхвата на директивата, които са предадени от Европейския съюз на американска организация и които са регистрирани под каквато и да е форма.

НОТИФИКАЦИЯ

Всяка организация трябва да информира физическите лица за причините за събирането и използването на лична информация, за начините да се свържат с нея за запитвания или оплаквания, за видовете трети лица, на които тази информация ще бъде разкрита, за възможностите за избор и средствата, които предлага организацията на физическите лица с оглед ограничаване използването и разкриването на тези данни. Известието трябва да бъде предоставено на ясен и разбираем език, когато заинтересованите лица бъдат поканени за първи път да предоставят личната информация на организацията или веднага след като стане възможно, но във всеки случай, преди тези данни да бъдат използвани от организацията за цел, различна от тази, за която са били първоначално събрани или обработени от организацията, която извършва предаването или разкриването им за първи път на трето лице (1).

ИЗБОР

Всяка организация трябва да предлага на физическите лица възможността да изберат („opt out“) дали личната информация за тях а) може да бъде разкрита на трето лице (1), или б) може да бъде използвана за несъвместими цели с предназначението или предназначенията, за които тези данни са били първоначално събрани или за които по-късно са получили разрешение от физическото лице. Физическите лица трябва да разполагат с ясни и разбираеми механизми, леснодостъпни и с разумна цена, за да направят своя избор.

Що се отнася до чувствителната информация (например лична информация, свързана медицинското или здравословното състояние на лицето, с неговия произход — раса или етнически произход, политическите му виждания, вероизповедание или философски схващания, членството му в даден синдикат или сексуални предпочитания), всяко лице трябва да има възможността да направи своя утвърждаващ или изричен избор („opt in“), при условие че информацията трябва да бъде разкрита на трето лице или използвана за цел, различна от първоначалната, когато е била първоначално събрана или за която по-късно е получено разрешение от физическото лице посредством упражняването от него на правото му на избор. Във всички случаи организацията следва да разглежда като чувствителна всяка информация, получена от трето лице, ако третото лице указва и третира тази информация като чувствителна.

ПОСЛЕДВАЩО ПРЕДАВАНЕ

За да разкрият информация на трето лице, организациите трябва да прилагат принципите на известието и на избора. По желание организациите могат да предават информации на трето лице, което действа като поръчител съгласно описанието, дадено в бележката в края, ако те удостоверят предварително, че третото лице е възприело принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ или е предмет на разпоредбите на директивата или всеки друг механизъм, удостоверяващ адекватното ниво на защита, или ако организацията сключи писмено споразумение с третото лице, в което последното поеме задължението да гарантира поне същото ниво на защита, каквото се изисква от същите принципи. Ако организацията съблюдава горните изисквания, тя няма да бъде считана за отговорна (освен ако организацията се съгласи за противното), в случай че трето лице, на което тя е предала тази информация, я обработва по начин, противоречащ на съществуващи ограничения или декларации, освен ако организацията го е знаела или е следвало да знае, че третото лице ще я обработва по горния начин и ако организацията не е взела необходимите мерки, за да предотврати това обработване или за да го преустанови.

СИГУРНОСТ

Организациите, които създават, поддържат, използват или разпространяват лична информация, трябва да вземат необходимите предпазни мерки, за да предотвратят загубата, злоупотребата, непозволения достъп, разкриването, изменението и унищожаването на тези данни.

ПЪЛНОТА НА ДАННИТЕ

От гледна точка на тези принципи личната информация трябва да съответства на употребите, за които са предназначени. Никоя организация не може да обработва лична информация по несъвместим начин с целите, за които тя е била събрана или за която по-късно е получено разрешение от физическото лице. Всяка организация, съответно, следва да вземе подходящите мерки, за да гарантира надеждност на данните по отношение на предвиденото им използване, както и тяхната коректност, пълнота и актуалност.

ДОСТЪП

Когато дадена организация разполага с лична информация за дадено лице, последното трябва да има достъп до тези данни и трябва да има възможността да ги коригира, променя или заличава, когато са неточни, освен когато затрудненията или разходите по предоставяне на достъп биха били несъразмерни на рисковете спрямо личния живот на физическото лице във въпросния случай или когато биха били нарушени правата на лица, различни от заинтересованото.

ПРИЛАГАНЕ

Ефективната защита на личния живот трябва да включва механизми, които да гарантират спазването на принципите на личната неприкосновеност, да се предвиди право за подаване на жалби за заинтересованите физически лица, засегнати от неспазването на принципите, както и да се санкционират организациите, които не са приложили принципите. Тези механизми трябва да включват: а) независими системи за подаване на жалби, леснодостъпни и на разумна цена, които да позволят да се разгледа и реши всяка жалба или спорове на физически лица, при позоваване на принципите и предоставяне на обезщетения, когато приложимото законодателство или инициативите в частния сектор предвиждат това; б) процедури за последващ контрол, за да се провери дали удостоверенията и твърденията, предоставени от стопанските единици за техните практики в областта на защитата на личния живот, са верни и дали тези практики се прилагат действително, както твърдят дружествата; в) задължения за решаване на проблемите, произтичащи от неспазването на тези принципи от организациите, заявяващи своето придържане към принципите, и последиците за тези организации. Тези санкции трябва да са достатъчно разубеждаващи, за да гарантират спазването на принципите от организациите.

---

(1)  Не е необходимо да се предоставя известие или избор, когато данните се разкриват на трето лице, което като представител е натоварено да изпълнява задачи за сметка и по инструкции на организацията. От друга страна, принципът на последващото предаване се прилага в случаи на сходно разкриване на данни.

Приложение

Списък на законово установените органи на САЩ, признати от Европейския съюз

Европейският съюз признава следните държавни органи на САЩ като овластени да разглеждат жалбите и да получават помощ за борбата с некоректните или измамни практики, както и обезщетение при неспазване на действащите принципи съгласно ЧЗВ:

—	Федерална търговска комисия, въз основа на правомощията, които са ѝ предоставени съгласно раздел 5 от Закона за Федералната търговска комисия,

—	Департамент по транспорт въз основа на правомощията, които са му предоставени по силата на глава 49 от Кодекса на САЩ, раздел 41712.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ II

ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ (ЧЗВ)

ЧЗВ 1 — Чувствителни данни

Въпрос (В):

Трябва ли организацията да предоставя винаги изричен избор (opt in), що се отнася до чувствителните данни?

Отговор (О)

Не, този избор не се изисква, когато обработването:1) е от жизнен интерес за заинтересованото лице или за друго лице; 2) е необходимо, за да се установи право на иск или право на защита ; 3) е необходимо, за да се окажат медицински грижи с цел определяне на диагноза; 4) се извършва по време на законни дейности от фондация, организация или друг орган с нестопанска цел и с политическа, философска, религиозна или синдикална цел и при условие че използването се отнася единствено до членовете на органа или до лицата, които поддържат с него постоянни редовни контакти, свързани с предназначението му, и че тези данни не се разкриват на трето лице без съгласието на заинтересованите субекти; 5) е необходимо, за да гарантира спазването на задълженията на организацията по отношение на трудовото право; 6) е свързано с данните, които ясно са били оповестени публично от физическото лице.

ЧЗВ 2 — Журналистически изключения

В:

Имайки предвид гаранциите, предоставени от Конституцията на САЩ в областта на свободата на пресата, и предвиденото изключение в директивата относно материалите, използвани от журналистите, прилагат ли се принципите на личната неприкосновеност за личната информация, събрана, поддържана или разпространявана за журналистически нуждите?

О:

Когато правата на свободната преса, заложени в първата поправка на Конституцията на САЩ, са несъвместими със защитата на личния живот, първата поправка има предимство за дейностите, които имат за предмет американски лица или организации. Личната информация, събрана с цел публикуване, разпространение или други форми на обществена комуникация, независимо дали ще се използват или не, както и информациите, които са били публикувани преди това, после са били архивирани, не са предмет на изискванията съгласно принципите „сфера на неприкосновеност“.

ЧЗВ 3 — Вторична отговорност

В:	Доставчиците на Интернет, телекомуникационните дружества и другите организации трябва ли да спазват принципите на лична неприкосновеност, когато само предават, изпращат, заместват или заличават, за сметка на друг орган, информации, които биха могли да нарушат тези принципи?

О:	Не. Нито самата директива, нито личната неприкосновеност могат да породят вторична отговорност. Не може да се търси отговорност на даден орган, когато той служи само за носител на данни, предавани от трети страни, и не определя нито целите, нито средствата за обработване на тези лични данни.

ЧЗВ 4 — Инвестиционни банки и одити

В:	В дейностите на одиторите и на инвестиционните банки може да се наложи обработване на лични данни без съгласието или без знанието на заинтересованото лице. При какви обстоятелства принципът на известието, на избора и на достъпа го допускат?

О:

Инвестиционните банкери или одиторите могат да обработват информации без знанието на физическото лице само в рамките и за необходимия срок за съобразяване със законовите изисквания или с изискванията от публичен интерес, както и в други обстоятелства, където прилагането на тези принципи би засегнало легетимните интереси на органа. Сред тези легитимни интереси фигурират контролът на спазването от страна на дружествата на техните законови задължения и законни счетоводни дейности, както и необходимостта от поверителност, свързана с евентуалните поглъщания, сливания, съвместни предприятия или други сделки със сходен характер, извършени от инвестиционните банкери или одиторите.

ЧЗВ 5 (1) — Роля на властите, натоварени със защитата на данните

В:	Как дружествата, които се задължават да сътрудничат с властите на Европейската общност, натоварени със защитата на данните ВЗД (Власти за защита на данните), поемат тези ангажименти и как тези ангажименти ще се изпълняват?

О:

Според „сферата на неприкосновеност“ американските организации, които получават лични данни от ЕС, трябва да поемат ангажимента да използват ефикасни механизми, за да гарантират спазването на принципите „сфера на лична неприкосновеност“. По-специално, както се предвижда от принципа за прилагане, тези механизми трябва да предвиждат: а) средства за правна помощ за физическите лица, за които се отнасят данните; б) процедури на проверка, че удостоверенията и декларациите, направени от организациите по отношение на защитата на личния живот, са истинни, и в) задължения за решаване на проблемите, произтичащи от неспазването на тези принципи, и последиците за тези организации. Всяка организация, която е поела задължението да сътрудничи с ВЗД, предвидено в настоящия ЧЗВ, може да изпълнява букви а) и в) от принципа за прилагане.

Всяка организация може да поеме ангажимент да сътрудничи с ВЗД, като декларира в своето съобщение за придържане към принципа на личната неприкосновеност, изпратено до Департамента по търговия (виж ЧЗВ 6 относно самосертифицирането), че организацията:

1.	избира да спазва изискванията по букви а) и в) от принципа „сфера на лична неприкосновеност“, като поема ангажимента да сътрудничи с ВЗД;

2.	ще сътрудничи с ВЗД във връзка с разглеждането и решаването на депозираните жалби във връзка със сферата на неприкосновеност;

3.

ще се съобрази с всяко едно становище, дадено от ВЗД, според което организацията ще трябва да вземе специални мерки, за да се съобрази с принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, включително всякакви мерки, свързани с правни средства или обезщетение в полза на физически лица, които са засегнати от неспазването на посочените принципи, и ще информира писмено ВЗД за взетите мерки по този повод.

Сътрудничеството на ВЗД ще се изрази чрез информации и становища, изразени по следните начини:

—	ВЗД ще бъдат консултирани чрез неформален панел на ВЗД, изготвен на европейско равнище и който, inter alia, ще помогне за осигуряването на един хармонизиран и съгласуван подход.

—

Панелът ще препоръчва съответните американски организации по повод на жалби от физически лица, по които няма приети решения и които се отнасят до обработването на личната информация, която е била препратена от ЕС съгласно сферата на неприкосновеност на личния живот. Съветите, които ще бъдат предоставени, ще визират гарантиране на правилното прилагане на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и ще включват правните средства за съответното/ите физическо/и лице/а, които ВЗД считат за подходящи.

—

Панелът ще дава становище в отговор на заведените жалби от заинтересованите организации и/или на жалбите, заведени директно от физическите лица срещу организациите, които са поели ангажимента да сътрудничат с ВЗД с оглед спазване на принципите на личната неприкосновеност, като насърчават или, при необходимост, подпомагат тези физически лица да използват първо вътрешните механизми за разглеждане на жалбите, с които организацията разполага.

—

Ще се дават препоръки едва след като двете страни в диспута са имали възможността да представят своите забележки или, евентуално, да представят своите доказателства. Панелът ще се стреми да предостави препоръките си в най-кратки срокове, като спазва принципите на справедливия процес. По принцип панелът ще се произнася най-късно в срок от 60 дни считано от получаването на жалбата или позоваването.

—	Ако сметне, че е необходимо, панелът ще направи публично достояние резултатите от разглеждането на жалбите, по които е бил сезиран.

—	Препоръката, предоставена от панела, няма да ангажира нито панела, нито ВЗД, които го съставляват.

Организациите, които изберат този начин за решаване на споровете, трябва да поемат задължението да спазват и прилагат препоръките, издадени от ВЗД. Ако някоя организация не изпълни препоръката в срок от двадесет и пет дни от получаването ѝ, без да посочи убедително обяснение за това, панелът ще оповести намерението си да придвижи въпроса или пред Федералната търговска комисия, или пред всеки друг федерален или държавен орган на САЩ, който има законови правомощия да предприема действия по правоприлагане в случаи на измама или погрешно представяне, или да заключи, че е допуснато сериозно нарушение по отношение на споразумението за сътрудничество, което в такъв случай ще се счита за недействително. В последния случай панелът ще информира Департамента по търговия (или неговия представител), за да може списъкът на членовете във връзка с личната неприкосновеност да бъде надлежно изменен. Всяко неспазване на задължението за сътрудничество с ВЗД, както и всяко неспазване на принципите на личната неприкосновеност ще бъдат разглеждани като състави на измама по силата на раздел 5 от закона, учредяващ Федерална търговска комисия, или на други сравними закони.

Организациите, които са избрали този вариант, ще плащат годишна такса за покриване на разходите за управление на панела и могат допълнително да бъдат призвани да участват в разходите за превод, произтичащи от разглеждането от страна на панела на жалбите, заведени срещу тях. Годишната такса не може да превишава 500 щатски долара и ще бъде намалена за малките дружества.

Възможността за сътрудничество с ВЗД ще бъде налична за организациите, присъединили се към принципа на сферата на неприкосновеност на личния живот за период от три години. ВЗД ще преразгледат споразумението преди изтичането на този период, ако броят на американските организации, избрали това, се окаже прекалено голям.

ЧЗВ 6 — Самосертифициране

В:	Как организацията сертифицира, че признава за задължителни за нея принципите на личната неприкосновеност?

О:	Предимствата, свързани с личната неприкосновеност, могат да се ползват от датата, на която организацията съобщава на Департамента по търговия (или на лицето, посочено от него), че признава за задължителни за нея принципите съгласно изложените по-долу насоки.

За да заявят придържането си към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, организациите могат да предоставят на Департамента по търговия (или на лицето, посочено от него) писмо, подписано от корпоративен служител от името на организацията, която се присъединява в областта на личната неприкосновеност, което съдържа поне следната информация:

1.	името на организацията, пощенския адрес, електронния адрес, телефонните номера и факс номера;

2.	описание на дейностите на организацията по отношение на личната информация, получавана от ЕС; и

3.

описание на политиката за защита на личния живот, включително: а) когато да бъде консултиран от обществеността; б) датата, от която тези разпоредби ще се прилагат ефективно; в) службата, която разглежда жалби, молби за достъп и други въпроси, произтичащи съгласно принципа „сфера на неприкосновеност на личния живот“; г) специфичния законово предвиден орган, който има юрисдикция да разглежда жалби срещу организацията за некоректни или измамни практики и за нарушения на законовите или подзаконовите разпоредби, регламентиращи защитата на личния живот (и което е посочено в приложението за принципите); д) наименованието на всяка програма относно защитата на личния живот, в която членува организацията; е) метода на проверка (например вътрешна или извършена от трето лице) (2), и ж) независимият механизъм за подаване на жалби, който е наличен, за разглеждане на нерешените жалби.

Когато организация иска предимствата на сферата на неприкосновеност да обхванат информацията за човешки ресурси, които са предавани от ЕС, за да бъдат използвани в рамките на трудови правоотношения, тя може да направи това, когато съществува законово предвиден орган, компетентен да разглежда жалби срещу организацията, произтичащи от информацията за човешки ресурси, съдържаща се в приложението към принципите. От друга страна, организацията трябва да посочи в писмото си за самосертифициране, че желае да обхваща и този род информации, че заявява ангажимента си да сътрудничи със съответния орган или органи на ЕС съгласно текстовете на ЧЗВ 9 и ЧЗВ 5 и че ще се съобразява с препоръките, давани от тези органи.

Департаментът (или лицето, посочено от него) ще поддържа списък с всички организации, които подават такива писма, гарантирайки по този начин предимствата на сферата на неприкосновеност, и ще актуализира този списък въз основа на писмата и нотификациите, получавани всяка година съгласно ЧЗВ 11. Тези писма за самосертифициране следва да се изпращат поне един път годишно. В противен случай организацията ще бъде заличена от списъка и предимствата на сферата на неприкосновеност не ще ѝ бъдат предоставени. Списъкът и писмата за самосертифициране, представени от организациите, ще бъдат обнародвани. Всяка организация, която самосертифицира придържането си към принципите на личната неприкосновеност, трябва също така да заяви в публичните си декларации относно политиката си на защита на личния живот, че се присъединява към принципите на личната неприкосновеност.

Задължението за придържане към принципите на личната неприкосновеност не е ограничено във времето, що се отнася до данните, получени през периода, когато организацията ползва предимствата на сферата на неприкосновеност. Това задължение означава, че тя ще продължи да прилага принципите за тези данни, докато организацията ги съхранява, използва или разпространява, дори ако впоследствие се оттегли от принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ по каквито и да било причини.

Организация, която престане да съществува като самостоятелно юридическо образование поради сливане или вливане от друга организация, трябва да нотифицира за това предварително Департамента по търговия (или лицето, посочено от него). Нотификацията следва също така да посочва дали организацията, която е погълнала другата, или новата организация, получена в резултат на сливането, ще: 1) продължи да бъде обвързана от принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ при действието на правото, уреждащо сливането или вливането, или 2) ще избере да самосертифицира своето придържане към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ или да установи други гаранции, като писмено споразумение, гарантиращо придържането към тези принципи. Ако нито 1), нито 2) не се приложи, всяка информация, придобита в рамките на сферата на неприкосновеност, трябва да бъде веднага заличена.

Организацията не е задължена да съобразява цялата лична информация с принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, но трябва да подчини на тези принципи всички лични данни, получени от ЕС след придържането си към сферата на неприкосновеност.

Всяко погрешно представяне пред широката общественост относно придържането на организацията към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ може да доведе до съдебно преследване пред Федералната търговска комисия или пред друг съответен държавен орган. Фалшивото деклариране пред Департамента по търговия (или пред лицето, посочено от него) може да доведе до преследване по силата на Закона за фалшивите декларации (False Statements Act) (18 U.S.C., § 1001).

ЧЗВ 7 — Проверка

В:

Какви са процедурите за проверка, използвани от организациите, за да проверят дали удостоверенията и декларациите на дружествата за техните практики по отношение на сферата на неприкосновеност на личния живот са истинни и дали тези практики се прилагат както са представени и съгласно принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“?

О:	За да се отговори на изискванията за проверка на принципа за прилагане, организацията може да провери тези удостоверения и декларации чрез самостоятелен или външен контрол за съответствие.

Съгласно подхода за самооценка проверката би трябвало да установи, че политиката на организацията по отношение на личната информация, получавана от ЕС, е подходяща, пълна, поставена на видно място, изцяло прилагана и достъпна. Тя също трябва да покаже, че тази политика съответства на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“; че физическите лица са информирани за съществуването на вътрешни процедури за разглеждане на жалбите и независими механизми, чрез които те могат да изпратят жалбите си; че организацията разполага с процедури за подготовка на персонала си с оглед изпълнение на горното и че налага санкции при неспазване; и че съществуват вътрешни процедури с цел периодичното провеждане на обективен контрол на неспазване на горното. Поне веднъж годишно корпоративен служител или друг упълномощен представител следва да подпише декларация за проверка на самостоятелния контрол и тя трябва да бъде предадена, при поискване, на физическите лица или в рамките на дадено разследване или жалба за неспазване.

Организациите следва да съхраняват документацията си за прилагане на техните практики относно сферата на неприкосновеност и да представят тази документация при поискване, в рамките на разследване или жалба за неспазване, на независимия орган, отговорен за разглеждане на жалбите, или на агенцията, компетентна в областта на некоректните и измамни практики.

Ако организацията е избрала външен контрол за установяването на съответствието, то последният трябва да докаже, че политиката на организацията в областта на защитата на личната информация, получавана от ЕС, съответства на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, че тази политика се спазва и че физическите лица са информирани за механизмите, които им позволяват да подават жалби. Методите за контрол могат да включват без ограничение одит, случайни проверки, използването на разобличаващи средства или на подходящи технологични инструменти. Декларацията, потвърждаваща, че е извършен положителен външен контрол за съответствие, следва да бъде подписана поне веднъж годишно от контролиращото лице, от корпоративния служител или от друг упълномощен представител на организацията и да бъде предадена при поискване от физическите лица или в рамките на разследване, или при жалба за неспазване.

ЧЗВ 8 — Достъп

Принцип на достъпа:

Всяко физическо лице трябва да има достъп до личната информация, която го касае, с която разполага дадена организация, и да има право да коригира, да изменя или да заличава информациите, когато те са неточни, освен когато този достъп е свързан със затруднения или разходи, които са несъразмерни спрямо рисковете за защитата на личния живот на физическото лице или би имало нарушение на законовите права на лица, различни от физическото лице.

В 1:	Абсолютно ли е правото на достъп?

О 1:

Не. Съгласно принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ правото на достъп е основен елемент от защитата на личния живот. По-конкретно, то позволява на физическите лица да проверяват точността на наличната информация, която ги касае. Въпреки това задължението, което поема организацията за осигуряване на достъп до личната информация за физическото лице, с която тя разполага, зависи от принципа на пропорционалността или от основателността на молбата за достъп и в някои случаи тя трябва да бъде модулирана. Така например докладът с мотивите към основните насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за защитата на личния живот (1980 г.) посочва ясно, че задължението за организацията да предостави достъп не е абсолютно. Правото на достъп не изисква толкова задълбочено проучване, като например по въпроса за призоваването, нито достъп до всички различни форми на съхранение на информацията от страна на организацията.

Опитът показва по-скоро, че когато отговаря на молби за достъп от страна на физическите лица, организацията следва да се ръководи преди всичко от мотивацията/мотивациите на молителя. Например ако молбата за достъп е неясна или много обща по съдържание, организацията може да обсъди това с физическото лице, за да разбере по-точно мотивите му във връзка с молбата и да потърси подходящата информация. Организацията може да поиска да разбере с коя/и служба/и физическото лице е имало контакти и/или какво е естеството (или употребата) на информацията, която е предмет на молбата за достъп. Независимо от това от физическите лица не се изисква да обосновават своите молби за достъп до собствените им лични данни.

Разходите и необходимите усилия са също важни фактори и следва да бъдат взети предвид, но те не са решаващи при определяне основателността на достъпа. Така например, съгласно другите разпоредби на настоящите ЧЗВ, ако информациите се използват, за да се вземат решения, които ще имат сериозни последици за физическото лице (например отказ или предоставяне на важни предимства, като застраховка, ипотека или работа), организацията е длъжна да ги разкрие, дори ако това се окаже относително трудно или скъпо.

Когато исканата информация не е чувствителна или не се използва, за да се вземат решения, които ще имат съществени последици за физическото лице (например маркетингови данни, които не са с характер на чувствителни и от които се определя дали на физическото лице да се изпрати или не каталог), но е лесно достъпна и нейното предоставяне не струва скъпо, организацията следва да предоставя достъп до реалната информация, която организацията съхранява за физическото лице. Съответната информация може да съдържа факти, получени от физическото лице, събрани в хода на сключване на сделка или получени от други лица, които са имали контакти с физическото лице.

В съответствие с фундаменталния характер на правото на достъп организациите следва винаги да правят усилия, за да предоставят достъпа. Например ако трябва да се защитят някои информации и те могат лесно да бъдат отделени от останалата информация, която е предмет на молбата за достъп, организацията следва да отдели защитената информация, като направи достъпна останалата информация. Ако организацията реши да откаже достъпа в конкретен случай, тя следва да предостави на физическото лице, изискващо достъп, обяснение за това свое решение и да посочи лице за контакт за повече информация.

В 2:	Какво означава поверителна търговска информация и разрешено ли е на организациите да откажат достъпа до нея с оглед това тя да бъде защитена?

О 2:

Поверителната търговска информация (така както е определена във Федералните правила за граждански процес по разкриване) е информация, която организацията полага усилия да пази от разкриване, защото нейното разкриване би улеснило нейните конкуренти на пазара. Поверителна търговска информация може да бъде специална компютърна програма, която организацията използва, например симулационна програма или детайли от тази програма. Ако поверителната търговска информация може лесно да се отдели от информацията, която е предмет на молбата задостъп, организацията следва да отдели поверителната търговска информация и да предостави нетърговската информация. Организациите могат да откажат или да ограничат достъпа, доколкото предоставянето ѝ би разкрило тяхна собствена поверителна търговска информация, така както тя е определена по-горе, и по-специално на маркетингови концепции или класификации, изготвени от тази организация, или поверителна търговска информация, принадлежаща на други организации, когато тази информация е свързана с договорни задължения за поверителност в случаите, когато е поето или е наложено такова задължение за поверителност.

В 3:	Когато се дава достъп, организацията може ли да разкрива на физическите лица лична информация за тях, извлечена от базата ѝ данни, или се изисква достъп до самата база данна?

О 3:	Достъпът може да се предостави като разкриване на информация от организацията на физическото лице и не изисква достъп от физическото лице до базата данни на организацията.

В 4:	Трябва ли организацията да преструктурира базите си данни, за да позволи достъпа?

О 4:	Достъпът се осигурява само в рамките на информацията, която организацията съхранява. Принципът за достъп сам по себе си не поражда никакво задължение за съхраняване, поддържане, реорганизация или реструктуриране на файловете с лична информация.

В 5:	Тези отговори ясно показват, че достъпът може понякога да бъде отказан. При какви други обстоятелства организацията може да откаже на физически лица достъп до личната информация за тях?

О 5:

Тези обстоятелства са ограничени и мотивите за отказ на достъпа трябва да бъдат конкретни. Организацията може да откаже достъпа до информация, ако нейното разкриване има вероятност да засегне опазването на важни обществени интереси, като националната сигурност, отбраната или обществения ред и сигурност. Достъпът може също така да бъде отказан, когато личната информация се обработва само за статистически и научноизследователски цели. Други мотиви за отказ или ограничаване на достъпа са:

а)	накърняване на прилагането или привеждането в изпълнение на законодателството, включително превенцията, разследването или разкриването на престъпления или упражняване правото на справедлив съдебен процес;

б)	нарушаване на гражданскоправния процес, включително превенцията, разследването или разкриването в резултат от правни искове или на правото на справедлив съдебен процес;

в)	разкриването на лична информация, отнасяща се до друго/и физическо/и лице/а, ако това позоваване не може да се използва;

г)	нарушаване на правно или друго професионално задължение или привилегия;

д)	нарушаване на необходимите изисквания за поверителност при предстоящи или текущи преговори, като например тези, свързани с придобиването на публични дружества;

е)	създаване на пречки за разследванията на сигурността на работниците и служителите или за производствата по обжалване;

ж)	нарушаване на поверителността, която може да се окаже необходима за ограничени периоди във връзка с планиране на новоназначения или при реорганизация на организации; или

з)	нарушаване на поверителността, която може да се окаже необходима за контрола, инспекцията или други правни действия, свързани с доброто икономическо или финансово управление; или

и)	други обстоятелства, при които достъпът изисква несъответстващи усилия или разходи или би причинил нарушаване на законните права или интереси на други лица.

Задължение на организацията е, когато се позовава на изключението, да докаже основателността на действията си (което обикновено е факт). Както беше отбелязано, причините за отказа или ограничаването на достъпа следва да се предоставят на физическите лица и също така е нужно да им се съобщят координатите на определено лице, с което те могат да се свържат за допълнителна информация.

В 6:	Може ли организацията да предостави платен достъп, за да покрие разходите си?

О 6:

Да. Основните насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) приемат, че организациите могат да поискат плащането на такса, при условие че не е прекалено висока. По този начин организациите могат да начислят разумна такса за достъп. Начисляването на такса може да бъде полезно при предотвратяването на повтарящите се и засягащи молби.

Организациите, които участват в дейността за продажба на достъпна за обществеността информация, могат следователно да отговорят на молбите за достъп срещу заплащане на такса, отговаряща на обичайната такса, която се изисква от организацията. Физическите лица могат, от друга страна, да търсят достъп до информацията, която ги засяга, като се обръщат направо към организацията, която е събрала данните.

Достъпът не може да бъде отказан по финансови причини, ако заинтересованото лице предложи да поеме разходите, които са необходими.

В 7:	Длъжна ли е организацията да предостави достъп до личната информация, получена от публичните регистри?

О 7:

Първо, трябва да се уточни, че публичните регистри са регистри, водени от държавните агенции или подразделения, независимо на какво равнище, които могат да бъдат консултирани от обществото като цяло. Не е необходимо принципите за достъп да се прилагат за тези информации, ако те не са свързани с друга лична информация, освен ако някои информации от непубличните регистри се използват за индексиране или организиране на информацията от публичните регистри. Все пак условията за консултиране, определени от компетентните инстанции, трябва да се спазват. Когато информацията от публичните регистри е свързана с друга информация от непубличните регистри (с изключение на случая, изрично посочен по-горе), организацията е длъжна да предостави достъп до цялата такава информация, при положение че тази информация не е предмет на други позволени изключения.

В 8:	Принципът на достъп трябва ли да се прилага за лични информации, достъпни на широката общественост?

О 8:	Както при случая с информацията от публичните регистри (виж В 7), не е необходимо да се предоставя достъп до информация, която вече е широко известна на обществеността, освен ако тази информация не е комбинирана с непублично известна информация.

В 9:	Как дадена организация може да се защити срещу повтарящите се и засягащи молби за достъп?

О 9:

Дадена организация не е длъжна да отговаря на такива молби за достъп. По тази причина те могат да наложат заплащане на разумна такса и могат да определят допустимо ограничение на броя на молбите за достъп, подавани от конкретно физическо лице за определен период. Когато определи тези ограничения, организацията следва да държи сметка за фактори, като честота на актуализиране на информацията, целта на използваната информация и естеството на информацията.

В 10:

Как може организацията да се предпази от молби за достъп с фалшиво съдържание?

О 10:

Организацията не е длъжна да предоставя достъп, ако не получи необходимата информация за потвърждаване самоличността на лицето, отправило молбата.

В 11:

Отговорите на молбите за достъп трябва ли да бъдат дадени в определен срок?

О 11:

Да. Организациите следва да отговорят в разумен срок и без излишно отлагане. Това изискване може да се изпълни по различни начини, както го уточнява докладът с мотивите за основните насоки на ОИСР за защита на личния живот (1980 г.). Така например дадено лице, отговорно за данните, което предоставя информации на заинтересованите лица на редовни интервали от време, може да бъде освободено от задълженията да отговаря веднага на индивидуалните молби.

ЧЗВ 9 — Човешки ресурси

В 1:	Предаването от страна на ЕС към Съединените щати на лична информация, събрана в рамките на трудовоправните отношения, включва ли се в принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“?

О 1:

Да, ако дружество в ЕС предава лична информация относно своите заети лица (настоящи или бивши), събирана в рамките на трудовоправните отношения с предприятието майка, дъщерното предприятие или доставчика на услуги, който не е свързано дружество, в Съединените щати и ако то се придържа към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ , това предаване се ползва от предимствата на сферата на неприкосновеност наличния живот. В този случай събирането на информацията, както и обработката ѝ преди предаването ще се уреждат от националното законодателство на страната от ЕС, където е било извършено събирането, и ще трябва да се спазват всички условия или ограничения по предаването ѝ в съответствие с това законодателство.

Принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ са релевантни само в случай на предаване или на достъп до конкретна информация за отделни лица. Статистическата информация, основаваща се на общи данни за заетостта, и/или използването на данни, установени като анонимни или по псевдоними, не представляват риск за личния живот.

В 2:	Как се прилагат принципите на нотификация и на избор към тази информация?

О 2:

Американска организация, която е получила от ЕС информация за заетите лица по принципите „сферата на неприкосновеност на личния живот“, може да я разкрие на трети лица и/или да я използва за други цели само ако принципите, които регламентират нотификацията и избора, са спазени. Например ако някоя американска организация иска да използва личната информация, събрана в рамките на трудовоправни отношения, за цели, които не са свързани с трудовоправни отношения — например маркетингови съобщения — тя трябва предварително да даде възможност за избор на засегнатите физически лица, освен ако последните не са дали вече своето разрешение информацията да бъде използвана за тази цел. От друга страна, работодателят не трябва да използва такъв избор, за да ограничи възможностите, произтичащи от трудовоправните отношения, или да предприема наказателни действия срещу свои заети лица

Следва да се посочи, че някои общоприложими условия за предаването на данни от страна на някои държави-членки могат да изключат други употреби на такава информация, дори след предаването ѝ извън територията на ЕС, и че тези условия ще трябва да се спазват.

От друга страна, работодателите следва да се стремят да вземат предвид предпочитанията назаетите лица, що се отнася до защитата на личния им живот. Това може да включва например ограничение на достъпа до данните, установяването им като анонимни или слагането на кодове или псевдоними, когато за целите на управлението не се изисква използване на истинските имена.

При необходимост и за срока, необходим, за да се избегне накърняването на законните интереси на организацията в рамките на промоции, назначения или други подобни решения относно заетостта, не е необходимо организацията да спазва принципите на нотификацията и на избора.

В 3:	Как се прилага принципът на достъпа?

О 3:

ЧЗВ относно достъпа предоставят насоки относно причините, които могат да оправдаят отказа или ограничаването на поискания достъп в контекста на човешките ресурси. В Европейския съюз, разбира се, работодателите трябва да спазват правните разпоредби, приложими в тяхната страна, и да следят длъжностните лица или служителите на Европейския съюз да имат достъп до тази информация съгласно законодателствата на техните страни, независимо от местонахождението на обработката и на съхраняването на данните. В контекста на личната неприкосновеност организация, която обработва такива данни в Съединените щати, ще трябва да сътрудничи при предоставяне на такъв достъп или пряко, или чрез работодателя от ЕС.

В 4:	Как се осигурява прилагането на личната неприкосновеност по отношение на данните за заетите лица?

О 4:

Доколкото информацията се използва само в рамките на трудовоправните отношения, основната отговорност за данните vis-à-vis заетото лице се пада на дружеството в Европейската общност. От това следва, че ако европейски заети лица възразят срещу нарушаване на правата им за защита на данните и не са удовлетворени от резултатите от вътрешния контрол, от жалбите или процедурите по обжалване (или от всяка друга апелативна процедура, приложима по силата на сключен договор със синдикат), техните жалби следва да бъдат насочени към държавата или към орган, отговарящ за защитата на данните в национален мащаб, там където е заето лицето. Това включва и случаите, когато твърдяното неправомерно използване на личната информация е станало в Съединените щати, за това носи отговорност американската организация, която е получила информацията от работодателя и следователно е довело до твърдяното нарушаване на принципите на личната неприкосновеност повече, отколкото националните законодателства, въвеждащи директивата. Това ще бъде най-ефикасният начин за разрешаване на проблемите, които се проявяват често между застъпващите се права и задължения, определени от националните законодателства в областта на трудовото право и от колективните трудови договори, както и от Закона за защита на данните.

Американска организация, която се присъединява към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и която използва данните на ЕС относно човешките ресурси, предадени от Европейския съюз в рамките на трудовоправните отношения, и която желае това предаване да бъде обхванато от принципа „сфера на неприкосновеност на личния живот“, трябва да поеме ангажимента за тази цел да сътрудничи при разследване от страна на компетентните органи на ЕС и да спазва препоръките им. ВЗД, които са дали съгласието си да сътрудничат по този начин, ще нотифицират Европейската комисия и Департамента по търговия. Ако американска организация, която се е присъединила към принципите на личната неприкосновеност, иска да прехвърли данни относно човешките ресурси от държава-членка, където ВЗД не предвижда подобен договор, тогава се прилагат разпоредбите, предвидени в ЧЗВ 5.

ЧЗВ 10 — Договори по силата на член 17

В:	Предаването от ЕС към Съединените щати на данни само за целите на обработването изисква ли подписване на договор независимо дали обработващото лице е страна по споразумението за личната неприкосновеност?

О:

Да. Винаги от контролиращите лица в Европейския съюз се изисква да подпишат договор, когато се прави предаване за целите на самото обработване на данните, независимо дали тази операция се извършва във или извън ЕС. Целта на договора е да защити интересите на контролиращото лице по отношение на данните, т.е. на лицето или на органа, който определя целите и средствата на обработката и носи цялата отговорност за данните vis-à-vis съответните физически лица. Договорът уточнява следователно какво обработване трябва да се извършва и всички необходими мерки за гарантиране сигурността на данните.

Следователно организацията от САЩ, която съблюдава споразумението за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и получава лична информация от ЕС само за целите на обработването, не трябва да прилага принципите към тази информация, защото контролиращото лице в ЕС остава отговорно vis-a-vis лицата съгласно разпоредбите на EС в тази област (които могат да бъдат по-строги от съответстващите им принципи „сфера на неприкосновеност на личния живот“.

Имайки предвид, че организациите, придържащи се към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, гарантират адекватна защита, договорите само за целите на обработването, сключени с тези участници, не изискват предварително разрешение (или такова разрешение се издава автоматично от държавите-членки) за разлика от договорите, чиито бенефициенти не са обвързани от принципите „сфера на неприкосновеност на личната неприкосновеност или които не гарантират адекватна защита.“

ЧЗВ 11 — Решаване на спорове и изпълнение на решенията

В:	Как следва да се изпълняват изискванията по отношение на решаване на споровете, съдържащи се в принципа за прилагане, и как трябва да се третира трайното неспазване на принципите от страна на дадена организация?

О:

Принципът за прилагане определя изискванията относно личната неприкосновеност. ЧЗВ за проверката (ЧЗВ 7) изяснява начина да се удовлетворят изискванията, формулирани в буква б) от принципа. Настоящият ЧЗВ 11 разглежда букви а) и в), които изискват независими механизми за подаване на жалби. Тези механизми могат да имат различна форма, но те трябва да отговарят на изискванията на принципа за прилагане. Организациите могат да отговарят на изискванията чрез следното: 1) като се съобразяват с програми на частния сектор в областта на защитата на личния живот, включващи в техните правила принципите на личната неприкосновеност и предвиждащи ефикасни механизми за прилагане от същото естество като тези, които са описани в принципа за прилагане;2) като се съобразяват с инструкциите на законовите или уставните органи за надзор, които осигуряват разглеждането на жалбите на физическите лица и решаването на споровете; 3) като се задължават да сътрудничат с органите, натоварени със защитата на данните в рамките на Европейския съюз или с техните упълномощени представители. Настоящият списък е илюстративен и не е ограничаващ. Частният сектор може да предвиди други механизми за прилагане, при условие че отговарят на изискванията на принципа на прилагане и на ЧЗВ. Трябва да се отбележи, че изискванията на принципа на прилагане са допълнителни към формулираното изискване в параграф 3 от въведението към принципите, според който усилията за вътрешно регламентиране трябва да се осъществяват съгласно член 5 от Закона за Федерална търговска комисия или сходен акт.

Механизъм за обжалване

Потребителите следва да бъдат насърчавани да подават жалби, които евентуално биха повдигнали, до съответната организация преди да се обърнат към независими инстанции за обжалване. Независимостта на инстанцията за обжалване се преценява въз основа на обективни критерии, като прозрачност по отношение на неговия състав и на неговото финансиране или доказано положително досие на същата. Както се предвижда от принципа на прилагане, подаването на жалби, което е право на физическите лица, трябва да е лесно осъществимо и финансово достъпно. Органите за решаване на споровете следва да разглеждат всички подадени жалби от физическите лица, освен в случаите, когато са явно необосновани или с несъществено съдържание. Това условие не възпрепятства установяването, чрез инстанцията, пред която се извършва обжалването, на критерии за изборност и допустимост, но те трябва да бъдат прозрачни и оправдани (те биха могли, примерно, да изключват жалби, които не се включват в обхвата на програмата или които са от компетенциите на други инстанции) и не би следвало да засягат ангажимента да се разглеждат законните жалби. Въззивните инстанции би трябвало, от друга страна, да дават на физическите лица пълна и лесно достъпна информация за функционирането на процедурата, когато регистрират жалбата. Тази информация би следвало да включва и отбелязване на прилаганите практики при защитата на личния живот съгласно принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ (3). От друга страна, инстанциите би следвало да си сътрудничат с цел определяне на инструментите като стандартни формуляри за жалби, които улесняват функционирането на процедурата по решаване на споровете.

Правни средства и санкции

Правните средства, използвани пред органа, който решава споровете би следвало да доведат до анулиране или поправка, в рамките на възможното, на последиците от неспазването на принципите от страна на организацията, да доведе до спазване на принципите по време на последващите обработване на личните данни от същата организация или, при невъзможност, до преустановяване на обработването на личните данни на физическото лице, подало жалбата. Санкциите трябва да са достатъчно строги, за да гарантират спазването на принципите от страна на организацията. Редица санкции с различна степен на строгост ще позволи на органите, които решават споровете, да отговорят подходящо на различните степени на неспазване. Санкциите следва да включват както публичност в случаите на установяване на неспазване, така и изискване да се заличат данните в някои обстоятелства (4). Други санкции биха могли да включват прекъсването или отнемането на разрешителното, обезщетението за загуби, претърпени от физически лица в резултат на неспазването на принципите и разпорежданията. Органите за решаване на споровете и за саморегулирането на частния сектор трябва да нотифицират съдилищата или държавните органи със съответна юрисдикция, според случая, за организациите, присъединили се към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, които не спазват техните решения и да информират Департамента по търговия (или лицето, посочено от него).

Действие на Федералната търговска комисия

Федералната търговска комисия пое задължението да разглежда приоритетно предявени случаи от саморегулиращите се организации по защита на личния живот като BBBOnline и TRUSTe, както и от държавите-членки на Европейската общност при които се твърди неспазването на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, за да преценят дали е имало нарушение на раздел 5 от Закона за Федералната търговска комисия, който забранява некоректните и измамни дейности и практики в търговията. Ако Федералната търговска комисия заключи, че може да счете, че раздел 5 е била нарушен, тя може да реши въпроса, като изиска административна заповед за преустановяване, забраняваща оспорваните практики или като внесе жалба пред федерален областен съд, който, ако признае жалбата, може да произнесе присъда в същия смисъл. Федералната търговска комисия може да поиска граждански санкции в случай на нарушение на административна заповед за преустановяване и да преследва нарушителя за неуважение на съда - граждански или наказателен - ако не изпълни присъдата на федералния съд. Федералната търговска комисия нотифицира Департамента по търговия за всички такива действия, които предприема. Департаментът по търговия насърчава другите държавни органи да го нотифицират за изхода на всички подобни дела или други решения, определящи придържането към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“.

Трайно неспазване

Ако дадена организация трайно не се съобразява с принципите, тя няма право да се ползва от предимствата на „сферата на неприкосновеност на личния живот“. Трайно неспазване е налице, когато организацията, която е самосертифицирала придържането си към принципите пред Департамента по търговия (или пред лицето, посочено от него) отказва да изпълнява окончателното решение на органа по саморегламентиране или на държавния орган или когато даден орган констатира, че организация нарушава често принципите, дотолкова, че нейното твърдение за спазване вече не е достоверно. Тогава организацията трябва незабавно да нотифицира за това Департамента по търговия (или лицето, посочено от него). В противен случай, тя може да бъде санкционирана по силата на False Statements Act (18 U.S.C. § 1001).

Департаментът по търговия (или лицето, посочено от него) ще посочва в публичния списък, който поддържа по отношение на организациите, които са декларирали своето придържане към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, всяка нотификация за трайно неспазване, която получава, независимо дали тя е получена от самата организация или от орган за саморегламентиране или от държавен орган, но едва след като е изпратил на организацията тридесет дневно (30) предизвестие и е дал възможност за отговор. Публичният списък, поддържан от Департамента по търговия (или лицето, посочено от него) ще посочва кои организации се ползват от предимствата на личната неприкосновеност и кои организации вече не могат да се ползват от тях.

Всяка организация, която заяви, че иска да се присъедини към органа за вътрешно регламентиране, за да може отново да се възползва от предимствата на личната неприкосновеност, трябва да предостави на този орган пълна информация за предишното си присъединяване към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“.

ЧЗВ 12 — Избор (opt out) - Кога може да се подаде жалба?

В:	Принципът на избор позволява ли на физическото лице да упражни правото си на избор само в началото на съответния контакт или във всеки един момент?

О:

Като цяло принципът на избор има за цел да гарантира, че личната информация се използва и разкрива съгласно очакванията и избора на физическото лице. Следователно, когато лични данни се използват в рамките на директния маркетинг, всяко физическо лице трябва да има възможност да упражни правото си „opt out“ (или на избор дали неговите лични данни да бъдат използвани за горните цели) във всеки един момент, в определени граници, установени от организацията, като например, срок, за да може организацията да направи „opt out“ ефективно. Организацията може също така да изиска достатъчно информация, за да потвърди самоличността на физическото лице, което иска упражняването на „opt out“. В Съединените щати, това право може да се упражнява от физическите лица чрез централна „opt out“ програма като „Mail preference service“ на Direct Marketing Association. Организациите, които участват в „Mail preference service“ на Direct Marketing Association следва да насърчават функционирането на тази институция в полза на потребителите, които не искат да получават търговски информации. Във всеки случай, физическото лице следва да има на разположение лесно достъпен и на приемлив механизъм за упражняване на тази възможност.

Така също, организацията може да използва информацията за някои цели на директния маркетинг, когато условията не позволяват да се осигури избор преди използването на данните, при условие че след това в кратки срокове ще осигури възможност (и във всеки един момент при поискване) на заинтересованите лица да откажат, без никакви разходи, всяко друго съобщение на директния маркетинг и организацията ще уважи желанието на физическите лица.

ЧЗВ 13 — Информация за пътуванията

В:

Кога може да се предадат, на организациите, намиращи се извън ЕС, информацията относно пътниците по въздушния транспорт (предоставяна обикновено по време на резервациите) и друга информация, свързана с пътуването, примерно - информации за редовните клиенти или за резервации за хотел, както и специфичните нужди, като например предпочитания за храната в зависимост от изискванията на религията или необходимостта от физическа помощ при пътуването?

О:

Тази информация може да бъде предавана при различни обстоятелства. Съгласно член 26 от директивата, личните данни могат да се предават на трета страна, която не осигурява достатъчно ниво на защита по смисъла на член 25, параграф 2, при условие: че предаването е необходимо за изпълнение на исканите от клиента услуги или за изпълнение на условията на даден договор, като споразумението за „честа употреба услугите на дружеството“, или че пътникът е дал категоричното си съгласие. Американските организации, които са се присъединили към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, гарантират достатъчна защита на личните данни и следователно могат да получат тези данни от EС, без да отговарят на тези условия или на другите условия, изложени в член 26 от директивата. След като принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ съдържат специфични правила относно чувствителната информация, такава информация (която може да има нужда от събиране, например, във връзка с необходимостта клиентите да се нуждаят от физическа помощ) може да фигурира сред данните, предавани на организациите, които са се присъединили към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“. Организацията, която предава информацията, трябва да спазва законодателството на държавата-членка от ЕС, в която организацията функционира, като това законодателство може inter alia да наложи специални условия за обработването на чувствителните данни.

ЧЗВ 14 — Фармацевтични и медицински продукти

В 1:	Ако личните данни са събрани в рамките на ЕС и предадени в Съединените щати за фармацевтичните изследвания и/или за други цели, прилага ли се законодателството на държавите-членки или принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“?

О 1:

Законодателството на държавите-членки се прилага за събирането на личните данни и всяка обработка преди предаването в Съединените щати. Принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ се прилагат за данните, след като те са били изпратени в Съединените щати. За да се използват за фармацевтичните изследвания и за други цели данните следва да бъдат трансформирани в анонимни информации, когато е подходящо.

В 2:

Личните данни, събрани по време на медицински или фармацевтични изследвания, играят често важна роля в бъдещите научни изследвания. Когато личните данни, събрани за еднократно изследване, са предадени на организация в Съединените щати в рамките на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, може ли тази организация да използва данните за нова научно-изследователска дейност?

О 2:

Да, ако още в началото е предвидена нотификация и подходящ избор. Тази нотификация трябва да предостави информации за всяка бъдеща специфична употреба на данните, като например периодичния контрол, съответните изследвания или използването им за търговски цели. Ясно е, че всички бъдещи употреби на данните не могат да бъдат уточнени, защото един нов преглед на оригиналните данни, на медицинските открития и прогрес, както и развитието в областта на общественото здравеопазване и на нормативната уредба могат да предизвикат нови приложения в научните изследвания. Нотификацията следователно трябва да включва, потвърждение, че личните данни могат да се използват за бъдещи медицински или фармацевтични изследвания, невъзможни за предварително планиране. Ако тази употреба не е съвместима с общите изследователски цели, за които данните са били събрани първоначално или за които физическото лице е дало одобрението си впоследствие, трябва да се получи ново съгласие.

В 3:	Какво става с личните данни, ако участникът реши доброволно или при поискване от възложителя да се оттегли от клиничното изпитание?

О 3:

Участниците могат да решат да се оттеглят във всеки един момент от клиничното изпитание или да бъдат помолени да го направят. Всички данни събрани преди оттеглянето могат да бъдат обработвани заедно с другите данни, събрани в рамките на клиничното изпитание, при условие че това е било посочено на участника в нотификацията, в момента, когато той е дал съгласието си за участие.

В 4:

На дружествата за фармацевтични и медицински апарати се позволява да предоставят личните данни, извлечени от клиничните опити, осъществени в ЕС на властите от Съединените щати за цели като уреждане на нормативната система и контрола. Допуска ли се този вид трансфер в полза на други страни, като организации или изследователи?

О 4:	Да, съгласно принципите на нотификацията и избора.

В 5:

За да се гарантира обективността на множеството клинични опити, достъпът до информацията, отнасяща се до изпитанията, извършени върху участниците, е забранен за самите тях, а и често пъти, за самите изследователи. Това би поставило под въпрос верността (валидността) на изследването и на резултатите от изследването. Участниците в тези клинични опити (окачествени като „маскирани“ изследвания) ще имат ли достъп до данните относно техните изпитания по време на опита?

О 5:

Не, достъпът не трябва да се позволява на участника, ако това ограничение му е било обяснено, която е започнал опитът и ако разкриването на тази информация може да навреди на целостта на извършваното изследване. Съгласието да се участва в опитите при тези условия предполага и отказ от правото на достъп. След приключването на опита и анализа на резултатите, участниците би трябвало да имат достъп до техните данни, ако поискат това. Те следва да се обърнат първо към лекаря или другите медицински обслужващи кадри, които са се занимавали с тях по време на клиничния опит или, на второ място, към дружеството, което е възложило поръчката.

В 6:

Трябва ли дружествата за фармацевтични или медицински апарати да прилагат за техните дейности по контрола на безопасността и на ефикасността на веществата или резултатите, принципите на личната неприкосновеност що се отнася до нотификацията, избора, предаването и достъпа до последните, включително докладите за неблагоприятни събития и лечението на пациентите) на субектите по отношение на използването на някои лекарствени средства или медицински апарати (например, сърдечен стимулатор)?

О 6:

Не, при положение, че спазването на тези принципи влиза в конфликт с нормативните изисквания. Такъв е случаят, както по отношение на докладите, изготвени както лицата, предоставящи здравни услуги за дружествата за фармацевтични и медицински апарати, така и от страна на дружествата за фармацевтични и медицински апарати за държавните агенции като Food and Drug Administration.

В 7:

Данните от изследването са обикновено кодирани още на изхода и то единствено от основния изследовател, за да се предпази самоличността на заинтересованите лица. Фармацевтичните дружества, които възлагат подобни изследвания, не получават ключа на кода. Единствено изследователят съхранява един екземпляр от ключа за кода, за да може да идентифицира субекта на изследването при извънредни обстоятелства (например, ако се налага медицинска помощ). Предаването от ЕС за Съединените щати на лични данни, които са били кодирани по този начин, представлява ли предаване на данни, подчинено на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“?

О 7:	Не. Това не представлява предаване на лични данни, които са предмет на принципите.

ЧЗВ 15 — Информация от публичните регистри и информация, достъпна за широката общественост

В:	Трябва ли да се прилагат принципите на нотификацията, на избора и на последващото предаване за информацията в публичните регистри или за информацията, достъпна за широката публика?

О:	Принципите на нотификацията, на избора и на последващото предаване не трябва да се прилагат за информацията в публичните регистри, ако те не са комбинирани с непублична информация от регистъра и ако условията за консултиране, установени от компетентните органи са спазени.

За информацията, достъпна до широката публика, също не се изисква прилагане на принципите на нотификацията, на избора и на последващото предаване, освен ако европейското предаващо лице не е уточнило, че тази информация е предмет на известни ограничения, които изискват прилагането на тези принципи, когато се използват от организацията. Организациите няма да отговарят обаче за използването на тези информации от лица, които са ги почерпили от публикувани материали.

Ако се окаже, че дадена организация умишлено е публикувала лична информация, нарушавайки принципите по такъв начин, че тя или трети лица могат да се ползват от тези изключения, тогава тя ще бъде изключена от предимствата на сферата на неприкосновеност.

---

(1)  Включването на този ЧЗВ в пакета зависи от одобрението на FPO. Последните разгледаха настоящия текст в рамките на работната група по член 29 и повечето от тях решиха, че е приемливо, но те са склонни да се произнесат окончателно в контекста на едно цялостно становище, което работната група ще изготви във връзка с окончателния пакет.

(2)  Виж ЧЗВ 7 за проверката.

(3)  Органите, в чиято компетентност е решаването на споровете, не са длъжни да се съобразяват с принципа на прилагането. Те могат също така да дерогират от принципите, когато се натъкнат противоречиви задължения или ако получат изрично разрешение по време на изпълнение на техните конкретни задачи.

(4)  Обстоятелствата, при които трябва да се прилагат санкциите, са в правомощията на органите, които разрешават споровете. Когато решението е да се заличат данните, трябва да се вземе предвид по-специално чувствителния характер на съответните информации и да се определи дали са събрани, използвани или разкрити при явното неспазване на принципите.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Проучване относно прилагането на принципите на личната неприкосновеност

Правомощия на федералните и държавни органи по отношение на некоректните и измамните практики и защитата на личния живот

По-долу се съдържа преглед на правомощията, предоставени на Федералната търговска комисия съгласно раздел 5 от Закона за Федералната търговска комисия (15 U.S.C., §§ 41-58, с измененията) за мерките, които трябва да предприема срещу лицата, чиито практики относно защитата на личната информация не отговарят на техните декларации и/или ангажименти. Справката се спира и на дерогациите по отношение на правата и възможностите за намеса, с които разполагат други федерални и държавни агенции, когато Федералната търговска комисия не е компетентна (1).

Правомощия на Федералната търговска комисия по отношение на некоректните и измамни практики

Раздел 5 от Закона за Федералната търговска комисия определя като незаконни „некоректните или измамни практики в областта на или по търговия“ (15 U.S.C., § 45, а), 1). Раздел 5 предоставя на Федералната търговска комисия пълни правомощия, за да попречи на подобни действия (15 U.S.C., § 45, а), 2). Следователно, Федералната търговска комисия може, след официално изслушване, да издаде „предписание за преустановяване“, за да спре практиката на нарушение (15 U.S.C., § 45, б)). Ако публичният интерес го изисква, Федералната търговска комисия може също да поиска от районния съд на Съединените щати (U.S. district court) издаването на постановление за временно преустановяване или временно или постоянно предписание (15 U.S.C., § 53, б)). Когато некоректните и измамните практики и маневри придобиват систематичен характер или когато Федералната търговска комисия е издала вече предписанието за преустановяване на дейността, което е предвидено за това, преустановяването може да породи административни правила, предписващи съответните актове или практики (15 U.S.C., § 57, а)).

Който не спази разпореждане на Федералната търговска комисия се наказва с глоба в размер до 11 000 долара в Съединените щати, като всеки допълнителен ден продължаващо нарушение представлява отделно нарушение (2) (15 U.S.C., § 45, 1). Така също, който съзнателно наруши правило на Федералната търговска комисия, може да бъде глобен с 11 000 долара за всяко нарушение (15 U.S.C., § 45, м)). Мерките по прилагане могат да бъдат взети или от Департамента по правосъдие или, ако той откаже това, от Федералната търговска комисия (15 U.S.C., § 56).

Правомощия на Федералната търговска комисия и защитата на личния живот

При упражнение на правомощията си по силата на раздел 5, Федералната търговска комисия оценява всяка декларация с невярно съдържание по отношение на мотивите за събиране на информация от потребителите и за начина, по който тя се използва като измамна практика (3). През 1998 г. Федералната търговска комисия например, депозира жалба срещу фирма GeoCities; за разкриване на информацията, събрана от нейната Интернет страница, която за разлика от декларациите си и без предварително разрешение е била разкрита на трети лица, с рекламна цел (4). Службите на Федералната търговска комисия посочиха също, че събирането на лична информация от деца, както и продажбата и разпространението на тази информация без съгласието на родителите, също могат да представляват измамна практика (5).

В писмо, изпратено до Джон Мог, Генерален директор в Европейската Комисия, М. Питофски, Председател на Федералната търговска комисия отбелязва, че правомощията на Федералната търговска комисия по отношение на защитата на личния живот са били ограничени, ако не е имало невярна декларация (или каквато и да е декларация) за последващото използване на информациите (виж писмо на г-н Питофски, Председател на Федералната търговска комисия, до Джон Мог (23 септември 1998 г.)). Все пак, дружествата, които искат да се ползват от личната неприкосновеност, трябва да удостоверят, че ще положат необходимите грижи, за да запазят събраните информации съгласно предписаните ръководни насоки. Ето защо, когато дадено дружество удостовери, че ще гарантира поверителността на информациите и не успее да спази това задължение, това може да се счита за невярна декларация и упражняване на „измамна практика“ по смисъла на раздел 5.

Компетенциите на Федералната търговска комисия обхващат некоректните или измамни действия и практики „в търговската област или засягащи същата“ и не се отнасят до събирането и използването на личните данни за нетърговски цели (например, набиране на фондове в полза на благотворителност) (писмо на г-н Питофски, стр. 3). За сметка на това, използването на лична информация във всеки вид търговски операции се вписва в компетенцията на Федералната търговска комисия. Когато един работодател, например, продава информации от личен характер за неговите работници и служители на лице, което се занимава с директен маркетинг, тогава тази сделка попада в приложното поле на раздел 5.

Раздел 5 Изключения

Раздел 5 предвижда изключения по отношение на компетенцията на Федералната търговска комисия в областта на некоректните или измамни действия и практики за следните сектори на дейност:

—	Финансовите институции, включително банките, спестяванията и заемите, кредитните съюзи,

—	Телекомуникационните дружества и транспортните дружества между щатите,

—	Въздухоплавателните превозвачи, и

—	Лицата, които се занимават със съхраняване и експлоатация на животински складови паркове.

Виж 15 U.S.C, § 45, а), 2. Отделните изключения, както и органите, които упражняват съответните правомощия, са описани по-долу.

Финансови институции (6)

Първото изключение се прилага за „банките, спестяванията и кредитните институции, описани в раздел 18, е), 3 (15 U.S.C, § 57, а), е), 3)“ както и „федералните кредитни съюзи по смисъла на раздел 18, е), 4 (15 U.S.C, § 57, а), е), 4)“ (7). Вместо да са в компетенциите на Федералната търговска комисия, тези финансови институции са длъжни да спазват приетите разпоредби, съответно от Federal Reserve Board, Office of Thrift Supervision  (8) и от National Credit Union Administration Board (15 U.S.C, § 58, а), е)). Тези регулиращи агенции са задължени да приемат необходимите разпоредби, за да възпрепятстват упражняването на некоректни или измамни практики от горепосочените финансови заведения (9) и трябва да създадат отделни служби, натоварени с разглеждането на жалбите на потребителите (15 U.S.C, § 57, а), е) 1). И накрая, правомощията по правоприлагане произтичат от раздел 8 на Federal Deposit Insurance Act (12 U.S.C, § 1818) за банките и за спестяванията и заемите и раздели 120 и 206 на Federal Credit Union Act за федералните кредитни съюзи (15 U.S.C, §§ 57, а) е), 2-4).

Дори ако застрахователните дружества не са изрично включени в списъка на изключенията, включен в раздел 5, Законът McCarran-Ferguson (15 U.S.C, § 1011 и следващи) гласи по принцип, че регламентацията на застрахователната дейност е задължение на самите отделни щати (10). От друга страна, по силата на раздел 2, буква б) от този закон, никой федерален закон не може да попречи, да накърни или замени действието на нормативната уредба на съответния щат, нито да я замести „освен ако този закон не се отнася изрично за застрахователната дейност“ (15 U.S.C, § 1012, б)). Все пак, тези разпоредби от закона за Федералната търговска комисия се прилагат за застрахователния сектор „доколкото тази дейност не е уредена от законодателството на съответния щат“ (пак там). От друга страна, следва да отбележим, че законът McCarran-Ferguson предоставя компетенцията на щатите само за „застрахователните дейности“. По този начин, ФТК има и допълнителна компетенция за некоректните и измамни практики, които допускат застрахователните дружества в рамките на дейността, която не се вписва в застрахователния сектор. Такъв случай би бил, когато застрахователите продават лична информация за техните клиенти на фирми, които продават без посредници чуждестранни стоки на застрахователния сектор (11).

Обществени превозвачи

Второто изключение, предвидено в раздел 5, се отнася за обществените превозвачи, „подчинени на законите, които регламентират търговията“ (15 U.S.C, § 45, а), 2). В настоящия случай „законите, които регламентират търговията“ отговарят на поддял IV от глава 49 на United States Code и на Communications Act от 1934 г. (47 U.S.C, § 151 и следващи) (the Communications Act) (15 U.S.C, § 44).

Поддял IV от раздел 49 на U.S.C (Транспорт между щатите) се отнася до превозвачите по железниците, по пътната мрежа и по плавателните пътища, за брокерите, за транспортните посредници и за транспортьорите по петролопроводи и др. подобни (49 U.S.C, § 10101 и следващи). Тези различни обществени превозвачи следват нормативната уредба, приета от Surface Transportation Board, независим орган в рамките на Департамента по транспорт (49 U.S.C, §§ 10501, 13501 и 15301). Във всички случаи е забранено на превозвача да разкрива информация за естеството, местоназначението и другите аспекти на превозвания товар, които биха могли да се използват във вреда на експедитора (49 U.S.C, §§ 11904, 14908 и 16103). Трябва да се отбележи, че тези разпоредби се отнасят до информацията за товара на експедитора и че те явно не се разпростират върху личната информация за експедитора, която не е свързана с въпросната експедиция.

Communications Act предвижда, че „търговията между щатите и чуждестранната търговия в областта на комуникациите по кабел и по безжичен път“ следва да бъде регулирана от Federal Communications Commission (Федералната комисия по комуникациите) (виж 47 U.S.C., §§ 151 и 152). Освен за телекомуникационните компании Communications Act се прилага и за други компании, като телевизионните и радио разпространители и доставчиците на кабелни услуги, които не са обществени преносители. В това им качество те не изпълняват необходимите условия, за да се ползва изключението съгласно раздел 5 от закона за Федералната търговска комисия. Следователно Федерална търговска комисия е компетентна да разследва дали тези дружества извършват некоректни и измамни практики, докато Федералната комисия по комуникациите има конкурентна компетентност за упражняване на нейните независими функции в тази област, както е описано по-долу.

По силата на Communications Act„всяка телекомуникационна компания“, включително местните оператори, са длъжни да защитават поверителността на личната информация за клиентите си (12) (47 U.S.C, § 222, a)). Освен тази обща уредба по отношение на защитата на личния живот, Communications Act бе изменен от Cable Communications Policy Act от 1984 г. (наречен „Cable Act“) (47 U.S.C., § 521 и следващи), който възлага на кабелните оператори да запазват поверителността на „информацията, която може да бъде идентифицирана за всяко лице“ по отношение на абонатите на кабела (47 U.S.C., § 551) (13). Cable Act ограничава събирането на лична информация от кабелните оператори и изисква от последните да нотифицират абонатите за естеството и използването на събраната информация. Той предоставя на абонатите право на достъп до информациите, които се отнасят за тях и изисква от кабелните оператори да унищожат тези информации, веднага щом престанат да бъдат необходими.

Communications Act предоставя компетенции на Федералната комисия по комуникациите за прилагане - по собствена инициатива или в отговор на външна жалба - на двете разпоредби за поверителност (14) (47 U.S.C., §§ 205, 403; също § 208). Ако Федералната комисия по комуникациите установи, че телекомуникационна компания (включително кабелен оператор) е нарушила разпоредбите за поверителност, предвидени в раздели 222 или 551, тя може основателно да вземе три вида мерки. След като извърши изслушването и констатира нарушението, Комисията може, първо, да разпореди на оператора да плати парично обезщетение  (15) (47 U.S.C., § 209). След това, тя може да разпореди на оператор той да преустанови практиката или пропуските, които съставляват нарушение. (47 U.S.C., § 205, a)). И накрая, Комисията може също да разпореди на оператора-нарушител да „спазва нормативната уредба или практиката“, които може да бъдат предписани от Федералната комисия по комуникациите (пак там).

Физическите лица, които смятат, че телекомуникационна компания или кабелен оператор е нарушил съответните разпоредби на Communications Act или на Cable Act, могат да подадат жалба пред Федералната комисия по комуникациите или да сезират някое от федералните районни съдилища (47 U.S.C., § 207). Жалбоподател, който спечели пред федерален съд заведеното дело срещу телекомуникационна компания за неспазване на задължението да се защитава личната информация за клиентите в по-общата рамка на раздел 222 от Communications Act, може да получи обезщетение за действително претърпените вреди и за адвокатските хонорари (47 U.S.C., § 206). Жалбоподател, който завежда дело с твърдение за нарушение на поверителността съгласно раздел 551 от Cable Act, може да получи освен обезщетенията за действително претърпените вреди и за адвокатските хонорари, също и обезщетение за вреди и разумно обезщетение за разходите, свързани с процеса (47 U.S.C., § 551, е)).

Федералната комисия по комуникациите е приела подробни правила за прилагане на раздел 222 (47 CFR, 64.2001-2009). Тези подробни правила изброяват специални мерки за защита срещу непозволения достъп до мрежова лична информация за клиентите. Разпоредбите изискват от телекомуникационните компании:

—	да развиват и да прилагат софтуерни системи, посочвайки положението спрямо клиента (информация/съгласие), когато досието на клиента, свързано с услугите, се появява за първи път на екрана (монитора),

—	да поддържат електронна „контролна писта“, която отразява достъпа до сметката на клиента, включително когато досието на клиента е отворено и да определи кога, от кого и с каква цел досието на клиента е било отворено,

—	да подготвят персонала си за разрешено използване на мрежовата лична информация за клиентите и да въведат в действие подходящи дисциплинарни процедури,

—	да установят процедура на контрол и надзор, за да гарантират спазването на правилата по време на упражняването на дейностите в областта на маркетинга в чужбина, и

—	да информират всяка година Федералната комисия по комуникациите как те съблюдават тези разпоредби.

Въздушни превозвачи

Въздушните превозвачи - американски и други - предмет на Federal Aviation Act от 1958 г. също са изключени от обхвата на раздел 5 от Закона за Федералната търговска комисия (15 U.S.C., § 45, a), 2). Тук се включва всяко лице, което предоставя транспорт на стоки или пътници между щатите или в чужбина, или което превозва поща със самолет (49 U.S.C., § 40102). Въздушните превозвачи попадат под компетенцията на Департамента по транспорта. Ето защо, министърът на транспорта е упълномощен да вземе мерки, „които предотвратяват некоректните, измамните, антиконкурентните практики, както и злоупотребите в областта на въздушния транспорт“ (49 U.S.C., § 40101, a), 9). При положение, че общественият интерес изисква това, той може да разпореди наблюдение над всеки американски или чуждестранен въздушен превозвач или над всеки агент, който издава самолетни билети, за да разбере дали е извършил некоректни или измамни действия (49 U.S.C., § 41712). След изслушване, министърът на транспорта може да издаде заповед за преустановяване на незаконната практика (пак там). Доколкото ни е известно, министърът на транспорта още не е използвал своята компетентност по отношение на запазване на поверителността на личната информация за клиентите на въздухоплавателните компании (16).

Две разпоредби, които защитават поверителността на личните данни се прилагат за въздушните превозвачи при строго специфични условия. От една страна, Federal Aviation Act закриля личния живот на кандидатите за поста „пилот“ (49 U.S.C., § 44936, е)). Въпреки че разрешава на въздушните превозвачи да търсят сведения за професионалния опит на кандидата, този закон дава право на кандидата да бъде предупреден за искането на тази информация, да даде съгласието си за това искане, да поправи неточностите и да допусне предаването на тази информация само на лицата, които участват във вземането на решението по назначението. От друга страна, нормативната уредба на Департамента на транспорта изисква информацията от списъка на пътниците, събрани с административна цел, при евентуална самолетна катастрофа, да бъде „съхранявана като поверителна и да бъде съобщавана само на американския Държавен департамент, на National Transportation Board (по искане на NTSB) и на американския Департамент на транспорта“ (14 CFR, част 243 § 243.9, в) (добавено от 63 FR 8258).

Лицата, които се занимават със съхраняване и експлоатация на животински складови паркове

Packers and Stockyards Act от 1921 г. (7 U.S.C., § 181 и следващи) забранява на всеки, който „складира добитък, месо, хранителни месни стоки или необработени животински продукти и на всеки търговец на живи птици да извършва или прибягва, в рамките на своята дейност, към некоректни, несправедливо дискриминационни или измамни практики или средства във връзка с добитъка“ (7 U.S.C., § 192, а); виж също и 7 U.S.C., § 213, а)) (забраняващ „всякакви некоректни, несправедливо дискриминационни или измамни практики или средства във връзка с добитъка“). Основната отговорност за прилагането на разпоредбите се пада министъра на земеделието, като Федералната търговска комисия запазва своята компетентност по отношение на търговията на дребно и дейностите, свързани с птицевъдството (7 U.S.C., § 227, б), 2).

Не е ясно дали Министърът на земеделието ще изтълкува факта, че лицата, които се занимават със съхраняване и експлоатация на животински складови паркове и които не защитават личния живот на лицата съгласно декларираната политика в тази област са извършили „измамна“ практика по смисъла на Packers and Stockyards Act. Въпреки това, изключението съгласно раздел 5 се прилага за лицата, персоналните дружества или корпорациите само „доколкото те са подчинени на Packers and Stockyards Act“. Следователно, ако защитата на личния живот не влиза в обхвата на Packers and Stockyards Act, изключението съгласно раздел 5 може да не се прилага и лицата които се занимават със съхраняването, както и тези които се занимават с експлоатацията на животински складови паркове, биха попаднали в компетентността на Федералната търговска комисия във връзка с това.

Компетентност на щатите в областта на „некоректните и измамни практики“

Съгласно изготвения анализ от служителите на Федералната търговска комисия „петдесетте Американски щати, както и окръг Колумбия, Гуам, Порто Рико и Вирджинските острови са приели закони, повече или по-малко сходни с Federal Trade Commission Act („FTCA“),“ за да се борят срещу некоректните и измамни практики. („fact sheet на Федералната търговска комисия, преиздаден в Comment, Consumer protection: The Practical Effectiveness of State Deceptive Trade Practices Legislation“, 59 Tul. L.Rev. 427 (1984)). Във всички случаи, агенция, натоварена с прилагането на законодателството, е упълномощена да провежда разследване чрез изпращането на призовки, да иска подаването на информация или издаване на документи, да иска от заинтересованите организации гаранция за доброволно съблюдаване на законодателството, да издава разпореждания за преустановяване или да изисква съответните съдебни действия за предотвратяване използването на търговски некоректни, неделикатни или измамни практики (пак там). В 46 от териториите, законът позволява на физически лица да заведат дела, за да получат просто, двойно или тройно обезщетение или обезщетения за вреди, както и в някои случаи, изплащането на съдебните разходи и адвокатските хонорари (пак там).

Deceptive and Unfair Trade Practices Act на щата Флорида разрешава, например, на министъра на правосъдието (attorney general) на този щат да провежда разследвания и да завежда граждански дела за „нелоялна конкуренция или търговски некоректни, недобросъвестни или измамни практики“, включително измамни или заблуждаващи реклами, подвеждащ франчайзинг или стопански възможности, измамен телемаркетинг и системи за пирамидална продажба. Виж също N.Y. General Business Law § 349 (който въвежда забрана на некоректните действия и измамните практики, осъществявани в хода на търговската дейност).

Допитване, извършено през настоящата година от National Association of Attorneys General (NAAG) потвърждава тези разпоредби. Всеки от 43 щати, които са участвали в допитването, имат закони от типа „мини - Федерална търговска комисия“ или други закони, които гарантират подобна защита. В рамките на NAAG, 39 щати указват, че са компетентни за разглеждане на жалби, подадени от лица, които не са пребиваващи. Що се отнася до защитата на личния живот на потребителите, в частност, 37 от 41 щати от отговорилите, посочват, че ще разглеждат жалбите, в които се твърди, че дружество, установено на тяхната територия, не спазва своята обявена политика в областта на защитата на личния живот.

---

(1)  Настоящото изследване не разглежда всички различни федерални закони относно защитата на личния живот при особените случаи, нито законите в страната и общото право, които могат да се прилагат. Сред законите, които на федерално ниво, регламентират набирането и използването за търговски цели на лични данни, фигурират и следните текстове: Cable Communications Policy Act (47 U.S.C, § 551), Driver's Privacy Protection Act (18 U.S.C, § 2721), Electronic Communications Privacy Act (18 U.S.C, § 2701 и следващи), Electronic Funds Transfer Act (15 U.S.C, §§ 1693, 1693м), Fair Credit Reporting Act (15 U.S.C, § 1681 и следващи), Right to Financial Privacy Act (12 U.S.C, § 3401 и следващи), Telephone Consumer Protection Act (47 U.S.C, § 227) Video Privacy Protection Act (18 U.S.C, § 2701). Много федеративни щати имат сходно законодателство в тази област. Виж например Mass Gen. Laws; глава 167 B, § 16 (забрана на финансовите институции да разпространяват финансови информации за техните клиенти на трети лица без съгласието на клиентите или без съответното съдебно решение); NY Pub. Health Law, § 17 (ограничаване използването и разпространението на данните за здравословното физическо или психическо състояние и предоставяне на пациентите право на достъп до тези данни).

(2)  В рамките на подобно съдебно производство, районните съдилища в Съединените щати (United States district court) могат също да предписват и възпиращи мерки и безпристрастен подход, подходящи за изпълнение на разпореждането на Федерална търговска комисия [15 U.S.C., § 45, 1].

(3)  „Измамна практика“ може да бъде декларация, пропуск или практика, които е вероятно да заблудят сериозно информирания потребител.

(4)  Виж www.ftc.gov/opa/1998/9808/geocitie.htm

(5)  Виж писмото на Федерална търговска комисия до Center for Media Education (www. gov/os/1997/9707/cenmed.htm). От друга страна, Children's online Privacy Protection Act от 1998 г. предоставя на Федералната търговска комисия специфични юридически правомощия за регламентиране на събирането на лична информация от деца от страна на операторите на уеб страници и онлайн услуги (15 U.S.C, §§ 6501-6506). Законът изисква онлайн операторите да уведомят и да получат подлежащо на проверка съгласие от страна на родителите преди да се събира, използва или разкрива лична информация, предоставяна от деца [(15 U.S.C, § 6502, б)]. Законът дава също така на родителите правото за достъп до събраните информации и да откаже необходимото разрешение за продължаване на тяхното използване. (пак там).

(6)  На 12 ноември 1999 г., президентът Клинтън подписа закона Gramm-Leach-Bliley (Pub. L 106-102, кодифициран под номер 15 U.S.C, § 6801 и следващи), с което същият влезе в сила. Този закон ограничава разпространението, от страна на финансовите институции, на личните данни за техните клиенти. Законът изисква, inter alia, финансовите институции да нотифицират всички клиенти за техните принципи и практики, предприети за защитата на личния живот в рамките на предаването на личната информация на филиали или на дружества, които не са филиали. Законът разрешава Федералната търговска комисия, федералните банкови власти и другите власти да приемат разпоредби с цел прилагане на предписаните мерки за защита на личния живот. Заинтересованите агенции са издали разпоредби за тази цел.

(7)  От формулировката става ясно, че това изключение не се отнася за движимите ценности. Брокерите, борсовите посредници и другите агенти в сферата на ценните книги са субекти на конкуриращата компетентност на Securities and Exchange Commission и на Федералната търговска комисия що се отнася до некоректните и измамни действия и практики.

(8)  Предвиденото изключение в раздел 5 споменава първоначално Federal Home Loan Bank Board, който беше премахнат от Financial Institutions Reform, Recovery and Enforcement Act през м. август 1989 г. Функциите на този орган бяха прехвърлени на Office of Thrift Supervision както и на Resolution Trust Corporation, на Federal Deposit Insurance Corporation и на Housing Finance Board.

(9)  Въпреки че раздел 5 гласи, че финансовите институции не са от компетентността на Федералната търговска комисия, в него се предвижда също, че всеки път когато Федералната търговска комисия приеме правило относно некоректните и измамни действия и практики, органите по финансово регулиране следва да адаптират сходни разпоредби в срок от 60 дни [15 U.S.C, § 57, а), е), 1].

(10)  „Застрахователната дейност, както и всяко лице, което е заето в такъв род дейност, се подчиняват на законодателствата на няколко щати по отношение на нормативната уредба или данъчното облагане на тези дейности“ [15 U.S.C, § 2012, а)].

(11)  Федералната търговска комисия е упражнявала своята компетентност по отношение на застрахователни дружества в редица случаи. В един от тях, той взе мерки срещу дружество за заблуждаваща реклама в щат, където то не е получило разрешение за осъществяване на дейност. Компетентността на Федералната търговска комисия бе призната на основание това, че не съществува никаква ефикасна нормативна уредба на ниво щат, защото предприятието беше, в действителност, извън обсега на съответния щат. Виж Федералната търговска комисия Travelers Health Association, 362 US 293 (1960).

Що се отнася до щатите, 17 то тях приеха типовия закон за защита на информацията в областта на застраховането и на личния живот (Insurance Information and Privacy Protection Act), изготвен от National Association of Insurance Commissioners. (NAIC.). Този закон съдържа разпоредби относно нотифицирането, използването и разкриването на събраната информация и достъпа до нея. От друга страна, почти всички Федерирани щати са приели закона за некоректните застрахователни практики (Unfair Insurance Practices Act), изготвени от NAIC, който закон визира изрично некоректните търговски практики в сектора на застраховките.

(12)  Терминът „мрежова лична информация за клиентите“ (customer proprietary network information) означава информация, която се отнася за „броя, техническата конфигурация, вида, предназначението и честотата на използване на телекомуникационните услуги“, предоставени на клиент, както и информацията, която се съдържа в телефонните фактури [47 U.S.C., § 222, е), 1]. Но терминът не включва все пак информацията, свързана със списъка на абонатите (пак там).

(13)  Законодателството не дефинира изрично понятието „информация, която може да бъде идентифицирана за всяко лице“ (personally identifiable information).

(14)  Тази компетенция обхваща по-специално, правото да се търси обезщетение за нарушения на поверителността съгласно раздел 222 от Communications Act или по отношение на абонатите на кабела, на раздел 551 от Cable Act, изменящ горния закон [виж също 47 U.S.C., § 551, е), 3] (граждански иск пред федералния районен съд е неизключително средство за защита, на разположение „като допълнение към всяко друго законосъобразно средство за защита, налично за кабелния абонат“).

(15)  Все пак, липсата на преки вреди за жалбоподател не е основание за отхвърляне на жалбата. [47 U.S.C., § 208, а)].

(16)  Изглежда, че понастоящем се правят усилия в сектора на промишлеността, за да се разгледа проблемът за защита на личния живот. Представителите на този сектор са разгледали предложените принципи на лична неприкосновеност и евентуалното им прилагане за въздушните превозвачи. Този преглед включва също предложение за приемане на политика за защита на личния живот, валидна за целия сектор и в рамките на която участващите дружества ще се подчиняват изрично на Департамента по транспорта.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Обезщетения за вреди при нарушения на правото на личен живот, законни разрешителни и сливания и вливания съгласно законодателството на Съединените щати

Настоящият документ отговаря на запитването на Европейската комисия за изясняване на законодателството на Съединените щати що се отнася до: а) исканията за обезщетения за нарушения на правото на личен живот, б) „изричните разрешения“ предвидени от законодателството на Съединените щати за използване на личната информация по начин, който е несъвместим с принципите на личната неприкосновеност и в) последиците от сливания и вливания върху задълженията, поети съгласно принципите на личната неприкосновеност.

А.   Обезщетения за нарушения в областта на личната сфера

Неспазването на принципите на личната неприкосновеност може да стане причина за редица частни жалби в зависимост от съответните обстоятелства. Така например, организациите, поели ангажимент в областта на личната неприкосновеност, могат да бъдат държани отговорни за погрешно представяне поради неспазване на техните обявени политики в областта на личните данни. Физическите лица могат също да заведат искове с цел получаване на обезщетения за нарушения на поверителността. Множество закони в областта на личните данни на федерално и национално ниво предвиждат физическите лица да получават обезщетения за вреди в случаите на нарушения.

Правото на обезщетение за вреди при навлизане в личната сфера е прокламирано в общото право на Съединените щати

По силата на различни правни теории използването на лична информация по начин, който е несъвместим с принципите на личната неприкосновеност, може да породи законово предвидената отговорност. Например, както лицето, което контролира прехвърлянето на данните, така и засегнатите физически лица могат да предявят иск срещу организацията, която не изпълнява задълженията си във връзка с личната неприкосновеност в случай на погрешно представяне. Според Restatement of the Law, Second Torts  (1):

Всеки, който декларира с цел заблуждаване неверни данни за факт, мнение, намерение или закон с цел да убеди друго лице да действа или да се въздържи от действие, по силата на тази декларация, отговаря за финансовите загуби, претърпени от това друго лице поради доверието, оказано на съответните неверни данни.

(Restatement, § 525). Фалшивото деклариране е „измамно“, когато е направено със съзнанието или убеждението, че е погрешно (пак там, § 526). По принцип, всеки, който направи измамно деклариране е потенциално отговорен пред лицата, които той възнамерява или очаква да разчитат на тази фалшива информация, за всяка парична загуба, която са претърпели в резултат от това (пак там, 531). От друга страна, който направи измамно деклариране пред друго лице, може да се смята за отговорен по отношение на трето лице, ако деклариращият възнамерява или очаква, че неговото погрешно представяне би било повторено пред трето лице, което може да му повярва (пак там, § 533).

В контекста на личната неприкосновеност, съответното представяне е публична декларация, с която организацията удостоверява, че тя ще съблюдава принципите на лична неприкосновеност. След като е поет такъв ангажимент, съзнателното неподчинение на тези принципи може да се окаже повод за подаване на иск за погрешно представяне от страна на тези, които са разчитали на погрешното представяне. Тъй като ангажиментът да се спазват тези принципи е поет пред цялата общественост, физическите лица, които от са предмет на тази информация, както и лицето, контролиращо, че в Европа предаването на лична информация до организация от Съединените щати, могат да имат основание за подаване на иск срещу американската организация за погрешно представяне (2). Нещо повече, американската организация продължава да бъде отговорна по отношение на тези лица за „продължаващо погрешно представяне“, докато тези лица, в техен ущърб, продължават да разчитат на това погрешно представяне (Restatement, § 535).

Който окаже доверие на измамно погрешно представяне има право да получи обезщетение за вреди. Съгласно Restatement.

Адресатът на измамно погрешно представяне е оправомощен да получи обезщетение за вреди, в резултат от жалба за измама срещу лицето, което е подало фалшивите данни, за финансовата загуба, която му е била причинена вследствие на това.

(Restatement, § 549). Тези обезщетения включват освен паричните загуби също така пропуснатите ползи от търговската операция (пак там; виж например: Boling v. Tennessee State Bank, 890 S.W.2d 32 (1994)) (банката трябва да изплати обезщетения на кредитополучателите до 14 825 долара за това, че са разпространили лична информация за кредитополучателите, както и техни бизнес планове на директора на банката, който е имал конкурентен интерес):

Тъй като измамното погрешно представяне предполага действителна информираност или поне убеждението, че представянето е погрешно, отговорността може да е свързана също с погрешно представяне по небрежност. Според Restatement, всеки който направи погрешно измамно представяне при упражняване на своята стопанска дейност, професия или работата или по повод на финансова операция, може да бъде подведен под отговорност „ако той не успее да прояви разумна грижа или компетентност при получаване или съобщаване на информацията“ (Restatement, § 552, 1). За разлика от измамното погрешно представяне, обезщетенията в случай на погрешно представяне по небрежност се ограничават до паричните загуби (Restatement, § 552 Б, 1)).

В едно дело, минало неотдавна, например, Върховен съд на Connecticut определи, че фактът, че електроразпределително дружество е пропуснало да декларира, че е предало информации, свързани с плащания по фактури на клиенти в полза на национални кредитни организации, е повод за съдебно производство за погрешно представяне (виж Brouillard v. United Illuminating Co., 1999 Conn. Super. LEXIS 1754). В това дело на ищцата е бил отказан кредит, защото ответникът ѝ е твърдял за закъснения при плащането след тридесетдневния срок. Ищцата декларира, че не е била информирана за тази директива, когато е сключила с ответника договор-абонамент за доставка на електричество до дома. Съдът прецени по-конкретно, че „иск за небрежно погрешно представяне може да се позове на липсата на декларация от страна на ответника, когато последният е задължен за това“. Това дело доказва също така че фактът, че се действа със съзнание за извършеното или с умисъл, не представлява необходимо условие за подаването на иск за небрежно погрешно представяне на фактите. Така например, американска организация, която поради небрежност пропусне да разкрие изцяло начина, по който ще използва личната информация, получена съгласно принципите на личната неприкосновеност, може да бъде подведена под отговорност за погрешно представяне.

При положение, че нарушението на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ е довело до злоупотреба с личните данни, потърпевшото лице може да има основание да подаде жалбата си и за престъпление „посегателство над личния живот“, признато в common law. Американското правосъдие признава отдавна мотиви за искове свързани с нарушение на правото на личен живот. В дело от 1905 г. (3) Върховният съд на Джорджия установява че правото на личен живот произлиза от принципите на natural law и на common law, като постанови по случай, в който снимката на гражданин беше използвана за рекламни търговски цели от дружество за застраховки живот без лицето да е информирано и без да е поискано неговото съгласие. Формулирайки темите, които днес са обичайни за юриспруденцията на САЩ в областта на личния живот, съдът отсъди, че използването на фотографията е било „злонамерено и престъпно“ и е целяло „да направи смешен и жалък ищеца пред очите на целия свят“ (4). Основанията на присъдата Pavesich надделяха и с нищожни изменения, станаха здрава основа за американското правосъдие в тази област. Държавните съдилища постоянно са подкрепяли искове, заведени в областта на посегателствата над личния живот и днес поне 48 щати признават съдебната основателност на този род дела (5). От друга страна, поне дванадесет щати разполагат с конституционни разпоредби гарантиращи правата на техните граждани срещу действия на посегателство в техния личен живот (6), които биха могли да обхванат и защитата срещу нарушения, допуснати от неправителствени организации (виж например Hill v. NCAA, 865 P.2d 633 (Ca.1994 g.); виж също S.Ginder, Lost and Found in Cyberspace: Informational Privacy in the Age of the Internet, 34 S.D. L.Rev. 1153 (1997)). („Конституциите на някои щати предвиждат по-сериозна защита на личния живот отколкото сходните разпоредби във Федералната конституция. Аляска, Аризона, Калифорния, Хаваи, Илиноис, Луизиана, Монтана, Южна Каролина и Щата Вашингтон разполагат с по-голяма палитра от защитни средства на личния живот“).

Second Restatement of Torts представя пълната картина по отношение на правосъдието в тази област. Отразявайки общото правно производство, Restatement обяснява че „правото на защита на личния живот“ обхваща под това родово наименование, четири различни основания за подаване на искове (виж Restatement, § 652А). На първо място, искът срещу „накърняване на личната сфера“ е допустима срещу ответник, който умишлено посяга по физически или друг начин на личната сфера на друго лице или на неговите дела или частни интереси (7). На второ място, иск за„злоупотреба“ може да бъде заведен, когато лице си присвои името или приликата с друго лице в свой интерес (8). На трето място, „публикуването на факти от частния живот“ подлежи на наказателно преследване, когато разгласеното обстоятелство може да причини сериозна вреда на разумно лице и не се отнася за елемент от законов обществен интерес (9). Накрая, иск за „погрешно представяне пред обществеността“ е законосъобразен, когато ответникът съзнателно или поради груба небрежност поставя друго лице в погрешна светлина, която може да причини сериозна вреда на разумно лице (10).

В рамките на личната неприкосновеност, „накърняване на личната сфера“ може да включи неразрешено събиране на лични данни, докато непозволеното използване на личната информация за търговски цели може да бъде повод за иск за злоупотреба. По същия начин, разкриването на лична информация, която е неточна, може да бъде състав на „погрешно представяне пред обществеността“, ако информацията се окаже до голяма степен вредна за разумното лице. Накрая, накърняването на личната сфера в резултат на публикация или на разкриване на чувствителна лична информация, може да бъде повод за иск за „публикуването на факти от частния живот“ (виж по-долу представените примери).

Що се отнася до обезщетенията за неизпълнени задължения, посегателствата върху личния живот дават право за обезщетения на пострадалото лице, що се отнася до:

а)	увреждането на неговите интереси в областта на личния живот, в резултата на това накърняване;

б)	установените претърпени психологически вреди, ако последните по естествен начин могат да произтичат от това накърняване; и

в)	особен вид вреди, които имат като правна последица накърняването.

(Restatement, § 652 Н). Имайки предвид прилагането по начало на законодателството в областта на правонарушенията и множеството искове, обхващащи различните аспекти от интереси, свързани с личния живот, паричните обезщетения могат да се присъдят на всяко лице, чиито интереси, свързани с личния живот са нарушени поради неспазването на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“.

Всъщност, държавните съдилища не могат да се справят с множеството сходни случаи на накърняване на личната сфера. Ex parte AmSouth Bancorporation et al., 717 So. 2d 357, например, е свързан с подаването на другарски иск, според който ответникът „който беше използвал парите на вложителите в доверителни фондове в банката, като е разгласил поверителна информация за споменатите вложители и техните сметки“, за да позволи на друг член на банката да продаде инвестиционни фондове и други инвестиции. В подобни случаи се дължат суми за обезщетения за неизпълнените задължения. В делото Vassiliades v. Garfinckel's Brooks Bros., 492 A.2d 580 (DC App. 1985), апелативният съд отмени решението на по-нискоинстанционния съд, като заключи, че използването на фотографии на ищеца „преди“ и „след“ пластична операция по време на представяне в универсален магазин, е посегателство над частния живот поради публикуването на лични факти. В делото Candebat v. Flanagan, 487 So.2d 207 (Miss 1986), застрахователното дружество ответник използва катастрофа, по време на която съпругата на ищеца катастрофира сериозно и е ранена, за рекламна кампания. Ищецът завежда дело за накърняване на личната сфера. Съдът решава, че ищецът може да получи обезщетение за емоционална травма и злоупотреба със самоличността. Исковете за злоупотреба могат да се завеждат, дори ако самият ищец не е известна личност (виж Например Staruski v. Continental Telephone C., 154 Vt. 568 (1990 г.)) (ответникът е извлякъл търговска полза с използването на името и фотографията на служител в обява, публикувана във вестник). В делото Pulla v. Amoco Oil Co., 882 F. Supp. 836 (SD Iowa 1995), работодателят е накърнил личната сфера на служителя - ищец, като е накарал друг служител да направи проверка на извлеченията на кредитните карти на ищеца, за да провери отсъствията му по болест. Съдът присъди 2 долара обезщетения за причинени вреди, плюс 500 000 долара наказателна глоба. Друг работодател е отговорен за това, че е публикувал във вестника на дружеството историята на служител, който е бил уволнен поради твърдяно фалшифициране на документацията от конкурс за назначаване на работодателя (виж Zinda v. Louisiana-Pacific Corp., 140 Wis.2d 277 (Wis.App. 1987 г.)). Изложените факти са причинили вреда на ищеца, защото става дума за публикуване на личен въпрос, а вестникът се е разпространявал сред колегите на работното място. И накрая, колеж, който направил на своите студенти тест за СПИН, като официално твърдял, че става въпрос за кръвна проба за рубеола, беше осъден за накърняване на личната сфера (виж Doe v. High-Tech Institute, Inc., 972 P.2d 1060 (Colo.App. 1998 г.)). (За другите случаи, виж Restatement, § 652 Н, приложение).

Съединените щати често пъти са критикувани, че присъждат много права на ищците, но това съответства на факта, че лицата има достъп до правосъдната система и не се лишават от тази възможност, когато смятат че са били жертва на вреди или щети. Много аспекти от съдебната система на САЩ облекчават задачата на ищеца да заведе иск, индивидуално или в група. Адвокатите са сравнително по-многобройни отколкото в други страни и човек лесно може да намери адвокат. Адвокатът на ищците при подаване частна тъжба, определя хонорара си според случая, така че и най-неплатежоспособните клиенти получават обезщетение. Това е важен аспект - в Съединените щати, всяка страна плаща по принцип собствените си адвокатски и други разходи. Тази система е напълно противоположна на европейската, където губещата страна изплаща на другата направените разходи. Без да се обсъждат заслугите на двете системи, трябва да признаем, че американските правила в по-малка степен са склонни да ограничават подаване на искове от физически лица, които не биха могли да посрещнат разходите на двете страни, в случай че загубят процеса.

Отделните лица могат да заведат дело, дори ако исковете им са с относително ограничен предмет. Повечето от американските съдебни инстанции, ако не всичките, имат съдилища, които разглеждат искове с ограничен предмет, провеждат опростени и евтини съдебни процедури в случай на спорни дела под граници, фиксирани от закона (11). Възможността да се определят наказателни обезщетения за вреди също представлява възможност за финансови обезщетения за лица, които може да са претърпели малки преки вреди и които подават иск срещу осъдително поведение. И накрая, лицата, които смятат, че са претърпели колективни вреди, могат да се обединят финансово и правно, като заведат дело с общ предмет.

Добър пример за възможностите на няколко физически лица да заведат дело за обезщетение, представлява висящият съдебен процес срещу Amazon.com за накърняване на личната сфера. Amazon.com, голямата търговска фирма за продажба чрез мрежата, стана обект на колективен иск, където ищците твърдят, че не са били информирани за събирането на лични данни за тях и не са дали съгласието си за събирането на информацията, когато са използвали софтуерна програма собственост на Amazon, наречена „Alexa“. В това дело ищците се позоваха на нарушения на Computer Fraud and Abuse Act под формата на незаконен достъп до техните записани обаждания, както и на Electronic Communications Privacy Act за незаконен достъп до техните записани телефонни и електронни обаждания. Те се позоваха също така на накърняване на личната им сфера по силата на common law. Производството по това дело започна след иск, подаден от експерт по Интернет сигурността през м. декември. Искът за обезщетение е 1 000 долара на лице от групата, плюс хонорарите на адвоката и печалбите, получени вследствие на нарушаването на законодателството. Тъй като това дело засяга много лица от групата – дори милиони, сумите за обезщетения за неизпълнени задължения могат да нараснат до милиарди долара. Федералната търговска комисия също разглежда обвиненията.

Федералното и националното законодателство в областта на личния живот предлага често лични мотиви за искове за финансови щети

Освен, че поражда гражданскоправна отговорност според гражданското законодателство, неспазването на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ на личната неприкосновеност може също да доведе до нарушаване на някой от стотиците федерални и национални закони за защита на личния живот. Много от тези закони, които се отнасят до използването на личната информация, както от страна на държавните организации, така и от страна на частния сектор, разрешават преследването за изплащане на суми за обезщетения за неизпълнени задължения, когато лицата са станали жертва на нарушения. Пример за това са:

Electronic Communications Privacy Act от 1986 г. ECPA забранява непозволеното засичане на телефонните разговори от мобилните телефони и на обажданията за прехвърлянията от компютър на компютър. Нарушенията могат да доведат до подвеждане под гражданска отговорност от поне 100 долара за всеки ден нарушение. Защитата на ECPA се отнася и за непозволения достъп или до разгласяването на записаните електронни повиквания. Нарушителите носят отговорност за причинените вреди или за претърпяна загуба от печалба, предизвикана от нарушението.

Telecommunications Act от 1996 г. Съгласно раздел 702 информациите по хомогенната мрежа на клиента (CPNI) не могат да бъдат използвани за други цели освен за предоставяне на телекомуникационни услуги. Абонатите на службата могат или да подадат иск пред Federal Communications Commission, или да заведат дело пред Районния федерален съд с цел получаване на обезщетение за неизпълнени задължения и възстановяване на адвокатските хонорари.

Consumer Credit Reporting Reform Act от 1996 г. Законът от 1996 г. измени Fair Credit Reporting Act от 1970 г.. (FCRA), за да изиска подобрение на информацията и на правото на достъп до кредити от страна за данъчно задължените лица. Reform Act налагаше също нови ограничения за препродавачите на информация за кредитите за потребление. При нарушение, потребителите могат да получат обезщетения за неизпълнени задължения и възстановяването на адвокатските хонорари.

Законите на щатите закрилят и личния живот при голям брой различни ситуации. Сред областите, за които щатите са поели инициативата, можем да цитираме банковите извлечения, абонаментите за кабелните оператори, информациите по отношение на кредитите, трудовите характеристики и атестациите на работното място, административните архиви, генетичната информация и медицинските досиета, информациите за застраховките, училищните бележници и дневници, електронните комуникации и информациите за наеманите касети (12).

Б.   Изрични законови разрешения

Принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ съдържат едно изключение, когато въз основа на законите, правните разпоредби или съдебната практика пораждат „конфликтни задължения или изрични разрешения, при условие че при използването на тези разрешения, дадена организация докаже, че неспазването на принципите се ограничава в рамките на необходимото, само на удовлетворяването на основните законни интереси посредством това разрешение“. Ясно е, че когато американското законодателство предвижда конфликтно задължение, американските организации, били те спазващи принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ или не, са длъжни да спазват това законодателство. Що се отнася до изричните разрешения, ако принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ трябва да запълнят пропастта между американския и европейския режими за защита на личния живот, ние трябва да спазваме законодателните прерогативи на избраните от нас законодатели. Изключението, ограничено от стриктното спазване на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ се опитва да намери баланса, за да вземе предвид законните интереси на всяка страна.

Изключението е ограничено до случаите, когато съществува изрично разрешение. Следователно, като краен вариант, съответният закон, правна разпоредба или конкретното съдебно решение трябва да дадат положително становище относно конкретното поведение на организациите, присъединили се към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ (13). Или казано другояче, изключението не се прилага, когато законът мълчи. Нещо повече, изключението би се прилагало, само ако изричното разрешение влиза в противоречие със спазването на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“. Дори и при тези условия, изключението „се ограничава в рамките на необходимото, само на удовлетворяването на основните законни интереси по силата на това разрешение“. Например, когато законът разрешава само на дадена организация да предава лични информации на държавни организации, изключението няма да се прилага. Обратно, когато законът разрешава изрично на дружеството да дава лична информация на държавни органи без съгласието на лицето, това е „изричното разрешение“ да се действа по начин, който противоречи на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“. От друга страна, специфичните изключения за изискванията за нотификация и за получаване на съгласието биха попаднали в рамката на изключението (това би означавало специфично разрешение да се разкрият информации без уведомяване и съгласие). Например, закон, който разрешава на лекарите да дават медицинските досиета на своите пациенти на здравните служители без предварителното съгласие на тези пациенти, може да позволи нарушение на принципите на уведомяването и избора. Това разрешение обаче не позволява на лекаря да даде същите тези медицински досиета на здравните каси или на лабораториите за фармацевтични изследвания, защото това би надхвърлило рамките на разрешеното предназначение от закона и следователно, излиза извън обхвата на изключението (14). Въпросното правно разрешение може да бъде „автономно“ разрешение за извършването на определени неща с личната информация, но както го показват примерите по-долу, в повечето случаи, вероятно става въпрос за изключение по отношение на по-общ закон, който забранява събирането, използването или разгласяването на личната информация.

Telecommunications Act от 1996 г.

В повечето случаи, разрешеното използване отговаря на изискванията на директивата и на принципите, или би било позволено от някое от възприетите изключения. Така например, параграф 702 от Telecommunications Act (кодифициран в 47 U.S.C., § 222) задължава телекомуникационните дружества да запазват поверителността на личните данни, събрани по време на оказване на услугите на своите клиенти. Тази разпоредба позволява на телекомуникационните доставчици да:

(1)	използват информациите за потребителите, за да предоставят телекомуникационна услуга и по-специално, за публикуването на годишните телефонни указатели на абонатите;

(2)	да дават информации за потребителите на трети лица по писмена молба от страна на потребителя;

(3)	да дават информация за потребителя в обобщена форма.

(47 U.S.C., § 222, в) 1-3) Законът разрешава също изключение при използването на информации за клиентите от страна на телекомуникационните доставчици:

(1)	за пускането, работата, фактурирането и събирането на таксите от техните служби;

(2)	за защитата срещу измамни, незаконни употреби или в случаите на неправомерно поведение; и

(3)	за да осигуряват услуги като телемаркетинг, препращане или услуги от административен характер по време на обаждане от страна на клиент (15).

(47 U.S.C., § 222, г) 1-3) Накрая, телекомуникационните доставчици са длъжни да дават на издателите на годишните телефонни указатели информации за списъка на техните абонати, които могат да съдържат само имената, адресите, телефонните номера и професиите, когато става въпрос за търговски клиенти (47 U.S.C., § 222, д)).

Изключението за „изричните разрешения“ може да се допусне, когато телекомуникационните доставчици използват CPNI, за да предотвратят измама или друго неправомерно поведение. Дори и в този случай, този род действия могат да се разглеждат като действия „от обществен интерес“ и да бъдат разрешени, следователно, от принципите.

Правила, предложени от Департамента на здравеопазването

Department of Health and Human Services (HHS) предложи правила относно стандартите за поверителност на здравните информации, които могат да бъдат идентифицирани (виж 64 Fed. Reg. 59 918 (Nov. 3, 1999) (да се кодифицира в 45 CFR, точки 160-164). Тези правила биха приложили изискванията относно поверителността на Health Insurance Portability and Accountability Act - 1996, Pub. L. 104-191. Предложените правила по принцип ще забраняват на обхванатите субекти (санитарно-здравни планове, центрове за здравна документация и служби за оказване на здравни грижи, които предават здравна информация по електронен път) да използват или разгласяват здравна информация без индивидуално разрешение (виж предложение 45 CFR, § 164 506). Предложените правила биха изискали разгласяването на защитената здравна информация само по два повода: да се разреши на физическите лица да разгледат или да препишат здравните информации, които се отнасят за тях (пак там, § 164 514) и да се прилагат правилата (пак там, § 164 522).

Предложените правила ще позволят използването и разгласяването на защитена здравна информация, без специално разрешение, в определен ограничен брой случаи. Такива са например случаите за контрол на здравната система, за прилагане на закона и спешната помощ (пак там, § 164 506). Предложените правила излагат подробно ограниченията на тези употреби и разгласявания. Нещо повече, разрешеното използване и разкриване на защитена здравна информации ще бъдат ограничени до минимално количество необходима информация (пак там, § 164 506).

Изрично разрешената употреба по силата на предложените разпоредби обикновено отговарят на принципите на личната неприкосновеност или вече са разрешени от друго изключение. Например, прилагането на закона и на съдебната администрация са разрешени, както и медицинските изследвания. Други употреби, като надзорът над здравните системи, функцията на общественото здравеопазване и националните системи за здравна информация са от обществен интерес. Разкриването с цел използването на здравните вноски и привилегии са необходими, за да гарантират здравното подпомагане. Използването при спешност, за консултиране на близък роднина по отношение на лечение, когато съгласието на пациента „не може на практика или разумно да бъде получено“ или за да се установи самоличността или причината за смъртта на починалото лице, защитават жизнените интереси на заинтересованото лице и на другите. Използването с цел управление на военните на активна служба и други по-специални категории физически лица, улесняват правилното изпълнение на военната мисия или на сходни критични ситуации; във всички случаи, този род употреби ще имат ограничено въздействие, дори нулево, по отношение на клиентите по принцип.

Разрешена остава само употребата на лична информация от здравните структури, за да изготвят годишниците с клиенти. Ако тази употреба трудно може да се окачестви като имаща „жизнен интерес“, трябва все пак да се признае, че тези годишници са в полза на пациентите, както и на техните приятели и близки. От друга страна, обхватът на разрешено използване е стриктно ограничен. Следователно, прибягването към изключението от принципите за „изрично разрешени“ употреби от закона за тази цел, представлява минимален риск за личния живот на пациентите.

Fair Credit Reporting Act

Европейската Комисия изрази загрижеността, според която изключението на „изричните разрешения“ би „създало определяне на подходящия характер“ на Fair Credit Reporting Act (FCRA). Не такъв обаче е случаят. При отсъствието на специфично определение на подходящия характер на FCRA, американските организации, които се доверяват на подобно определени, трябва да поемат задължението да се присъединят във всяко едно отношение към принципите на личната неприкосновеност. Това означава, че когато изискванията на FCRA надхвърлят нивото на защита, представено в принципите, американските организации имат само задължението да спазват FCRA. Обратно, когато FCRA се окаже недостатъчен, тези организации трябва да съгласуват практиките си за информациите с принципите. Изключението не трябва да изменя тази основна преценка. Според нея, изключението се прилага, само когато съответното законодателство изрично разрешава поведение, което не е съгласувано с принципите на личната неприкосновеност. Изключението не се прилага, когато изискванията на FCRA не отговарят на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ (16).

С други думи, под „изключение“ ние нямаме предвид, че това, което не е задължително е „изрично разрешено“. От друга страна, изключението се прилага, само когато е изрично разрешено от американския закон, ако влиза в противоречие с разпоредбите на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“. Съответният закон трябва да отговори на тези два елемента, преди да се даде разрешение за неспазването на тези принципи.

Алинея 604 от FCRA, например, разрешава изрично на consumer reporting agencies да публикуват докладите за потреблението при различни изброени ситуации (FCRA, § 604). По този начин, § 604 разрешава на credit reporting agencies да действат в противоречие с принципите на личната неприкосновеност, което води до това, че credit reporting agencies трябва да прибягнат до изключението (освен ако не се прилага друго изключение). Така че credit reporting agencies трябва да се съобразяват със съдебните разпореждания и с призовките на „голямото жури“ (grand jury), а използването на досиетата за кредит от упълномощените органи, социалните органи и тези за защита на детството се допуска само за обществени цели (пак там, § 604, а), 1, 3, Г) и 4). Следователно, credit reporting agency няма да има нужда да прибягва до изключението на „изричното разрешение“. Когато действа съгласно писмените инструкции на потребителя, consumer reporting agency спазва изцяло принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ (пак там, § 604, а), 2). По същия начин, досиетата на потреблението могат да бъдат получени за ползване, само с писмено разрешение от потребителя (пак там, § 604 а), 3, Б) и б), 2, A), (ii)), а за операциите за кредит или застраховки, които не са предприети от потребителите, само ако последните не са изразили несъгласието си с това (пак там, § 604, в), 1, Б)). От друга страна, FCRA забранява на credit reporting agency да дава медицински информации за използване без разрешението на потребителя (пак там, § 604, г)). Тези употреби отговарят на принципите на уведомяването и на избора. Другите цели, разрешени съгласно раздел 604, се отнасят до операции, засягащи потребителя и, следователно, биха били допустими от принципите по тази причина (пак там, § 604, а), 3, А) и Е)).

Последното „разрешено“ използване от § 604 се отнася до вторичните кредитни пазари (пак там, § 604, а), 3, Е)). Няма конфликт между използването на досиетата за потребление за тази цел и принципите на личната неприкосновеност като такива. Истина е, че FCRA не иска от credit reporting agencies, например, да уведомяват потребителите и да искат от тях съгласието им, когато публикуват доклади за тази цел. Въпреки всичко, напомняме, че липсата на изискване не означава „изрично разрешение“ да се действа по различен начин от предписания. По същия начин, § 608 разрешава на credit reporting agencies да дават някои лични данни на държавните органи. Това „разрешение“ не означава, че една credit reporting agency може да пренебрегне ангажиментите си за придържането към принципите на личната неприкосновеност. Това е различно от другите примери, които посочихме, където изключенията от принципите за положително уведомяване и избор се посочват, за да се разреши изрично използването на личните данни без уведомяване и избор.

Заключение

Няколко основни извода могат да се извлекат от този дори ограничен преглед на законодателни актове:

—	„изричното съгласие“ като цяло позволява да се използва или разкрива лична информация без предварителното разрешение на физическото лице; така, изключението би било ограничено до уведомяването и избора;

—	в повечето случаи, разрешените изключения от закона са формулирани по рестриктивен начин, така че да се прилагат при специфични случаи и за точно определени цели. От друга страна, законът забранява неразрешеното използване или разкриване на лична информация, която не попада в тези граници,

—	в повечето случаи, използването и разрешеното разгласяване на данните са в обществен интерес, което изразява техния законов характер,

—	в почти всички случаи, разрешената употреба или съответства напълно на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, или попада н едно от другите разрешени изключения.

В заключение, изключението за „изрични разрешения“, съдържащо се в закона, ще бъде по всяка вероятност, поради естеството си, относително ограничено при неговото прилагане.

В.   Сливания и поглъщания

Работната група по член 29 изрази загрижеността си от ситуациите, при които организация, която се присъединява към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, е предмет на вливане или на сливане с дружество, което не е поело ангажимент да спазва принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“. Въпреки това, работната група предположи, че дружеството, останало след трансформацията, няма да е задължено да спазва принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, когато става дума за лична информация, притежавана от дружеството, което е предмет на вливането, но не така се поставя винаги въпросът в американското законодателство. Основното правило в Съединените щати, що се отнася до сливанията и вливанията, гласи, че едно дружество, което придобива останалия капитал на друго дружество, поема като цяло задълженията и отговорностите на придобитото дружество (виж 15 Flechter Cyclopedia of the Law of Private Corporation § 7117 (1990 г.); виж също Model Bus. Corp. Act § 11.06 3) (1979 г.)) („дружеството, останало след трансформацията, поема всички отговорности на всяко дружество, които участват в сливанията“). Другояче казано, дружеството, останало след сливането или вливането на дадена организация, която се придържа към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, по този начин ще бъде обвързано с ангажиментите на последната в областта на личната неприкосновеност.

Нещо повече, дори ако сливането или поглъщането е направено чрез придобиването на активи, отговорностите на придобитото предприятие могат да обвържат придобиващото дружество при някои обстоятелства (15 Flechter, § 7122). Дори когато отговорностите не продължават след сливането, трябва да се отбележи, че те не биха продължили при сливане, където предаването на данните от Европа е станало с договор - единствена алтернатива извън личната неприкосновеност за прехвърляне на данни за Съединените щати. От друга страна, документите в областта на личната неприкосновеност, след преразглеждането, изискват всяка организация, спазваща принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ да информира Департамента по търговия за всяко вливане, така че да се допусне продължаване на предаването на данни към организацията правоприемник, само ако тя се придържа към принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ (виж ЧЗВ 6). На практика, Съединените щати понастоящем преразгледаха рамката на личната неприкосновеност, така че да изискват от американските организации, които попадат в това положение, да заличават информацията, която са получили в рамките на „сферата на неприкосновеност на личния живот“, ако ангажиментите им в областта на личната неприкосновеност не се потвърдят или ако няма установени подходящи защитни мерки.

---

(1)  Second Restatement of the Law - Torts; American Law Institue (1997).

(2)  Такъв може да бъде случаят, например, когато физическите лица са разчитали на ангажиментите на американската организация по отношение на личния живот т, за да дадат съгласието си на лицето, контролиращо предаването на тяхната лична информация в Съединените щати.

(3)  Pavesich v. New England Life ins. Co., 50 S.E. 68 (Ga.1905)

(4)  Пак там, 69.

(5)  Консултация по електронен път на банката данни Westlaw показа, че са били подадени 2 703 жалби пред държавните съдилища, които се отнасяха за „личния живот“ след 1995 г. Ние предадохме вече на Комисията резултатите от това издирване.

(6)  Виж например Alaska Constitution, Art. 1, Sec. 22; Arizona, Art. 2, Sec. 5; California, Art. 1, Sec. 1; Florida, Art 1, Sec. 23; Hawaii, Art. 1, Sec. 5; Illinois, Art. 1, Sec. 6; Louisiana, Art. 1, Sec. 5; Montana, Art.2, Sec 10; New York, Art 1, Sec. 12; Pensylvania, Art. 1, Sec. 1; South Carolina, Art. 1, Sec. 10; and Washington, Art. 1, Sec. 7.

(7)  Пак там, глава 28, раздел 652 Б.

(8)  Пак там, глава 28, раздел 652 В.

(9)  Пак там, глава 28, раздел 652 Г.

(10)  Пак там, глава 28, раздел 652 Д.

(11)  Ние предоставихме на Комисията информация за процесите, които се провеждат в ниските инстанции.

(12)  Наскоро беше направено електронно издирване в базата данни Westlaw, където се откриха 994 дела за обезщетения за неизпълнени задължения и посегателства над личния живот.

(13)  Като елемент за изясняване на положението, оправомощеният правен орган не трябва да се позовава конкретно на принципите на лична неприкосновеност

(14)  По същия начин, лекарят в този пример не може да се позове на законно разрешение, за да се освободи от опцията, предлагана от ЧЗВ 12 за лицата да се оттеглят от директния маркетинг. Обхватът на всяко изключение за „изрични разрешения“ е по необходимост ограничен до обхвата на разрешението по силата на действащото конкретно законодателство.

(15)  Обхватът на това изключение е много ограничен. Според вътрешните им правилници, телекомуникационните доставчици могат да използват CPNI, само докато клиент се обажда по телефона. От друга страна, бяхме информирани от Федералната комисия по комуникациите, че телекомуникационните доставчици не могат да използват CPNI за пускане в търговски оборот на услуги, които са извън обхвата на искането на клиента. И накрая, тъй като клиентът трябва да одобри използването на CPNI за тази цел, тази разпоредба съвсем не представлява истинско „изключение“.

(16)  Този спор не означава, че трябва да се смята, че FCRA не гарантира „достатъчна“ защита. Всяка преценка на FCRA трябва да разглежда защитата, предоставена от закона в нейната цялост и да не се фокусира само върху изключенията, както го правим тук.

---

ПРИЛОЖЕНИЕ V

14 юли 2000 г.

John Mogg

Директор, Генерална Дирекция XVЕвропейска комисия

Office С 107-6/72 Rue de la Loi 200

B-1049 Bruxelles

Уважаеми г-н Мог,

Разбирам, че писмото, което Ви изпратих на 29 март 2000 г. е породило редица въпроси. За да уточним правомощията на Федералната търговска комисия в тези области, изпращам настоящото и, за да улесним нашата бъдеща кореспонденция, допълвам и припомням отчасти съдържанието на предишните ни писма.

По време на Вашите посещения в нашата администрация и във Вашата кореспонденция, Вие повдигате редица въпроси за правомощията на Федералната търговска комисия на Съединените щати в областта на личната сфера по Интернет. Сметнах, че няма да е излишно да резюмирам предишните си отговори, както и да Ви представя по-широка информация за дейностите на Федералната търговска комисия относно проблемите на защитата на личната сфера на потребителя, за които стана въпрос в последното Ви писмо. По-конкретно, Вие питате: дали Федералната търговска комисия е компетентна за предаването на данни относно работната заетост в нарушение на американските принципи „сфера на неприкосновеност на личния живот“, дали Федералната търговска комисия е компетентна за системите за одобрение с нестопанска цел дали FCT Act се прилага, както за данните по мрежата „on line“, така и за данните извън мрежата и какво става, когато правомощията на Федералната търговска комисия се застъпват с тези на други правоприлагащи органи.

Прилагане на FCT Act при защитата на личния живот

Както Ви е известно през последните пет години Федералната търговска комисия пое лидерската роля при улесняване на промишлеността и потребителските групи на САЩ при даване на задълбочен отговор по въпроси, свързани с личната сфера на потребителите, включително събирането и използването на лична информация в Интернет. Чрез обществени работни семинари и продължителни консултации с представители на промишлеността, представители на потребителите и наши колеги от Департамента по търговия и цялото американско правителство, ние помогнахме за определянето на ключовите въпроси в тази политика и за постигането на качествени решения.

В тази област, компетенциите на Федералната комисия за търговия са описани в раздел 5 от („FCT Act“), който забранява некоректните или измамни практики или маневри в търговията (1). Под „измамна практика“ разбираме представяне, пропускане или практика, в състояние действително да заблудят разумните потребители. Практиката се разглежда като некоректна, ако тя предизвиква или е в състояние да нанесе на потребителите сериозни вреди, които при нормални обстоятелства не могат да бъдат избегнати и които не са компенсирани с предимства за потребителите или конкуренцията (2).

Някои методи за събиране на данни могат да нарушат FCT Act. Така например, ако страница в Интернет твърди неправомерно, че съблюдава политика на защита на личния живот или на серия принципи за вътрешно регламентиране, раздел 5 от FCT Act гарантира правна основа, за да се преследва това погрешно представяне на фактите, с мотива, че е измамно. Наистина, успешното прилагане на закона ни позволи да установим този принцип (3). Федерална търговска комисия е приела, от друга страна, гледната точка, според която тя може да оспорва практиките на сериозно посегателство над личния живот, когато те се отнасят до деца или на използването на високо чувствителни информации като финансовите регистри (4) или медицинските досиета. Федералната комисия за търговия ще продължи да следи за прилагането на закона, като се опира на контролните и изследователски действия, както и на случаите, представени от организациите за вътрешно регламентиране и други, включително държавите-членки на Европейската комисия.

Подкрепа от FCT Act за вътрешно регламентиране

Федералната търговска комисия дълго време подкрепя усилията на промишлеността за развиване на ефективни вътрешни програми с оглед гарантиране на защитата на личната сфера на потребители в Интернет. Ако тези усилия трябва да продължат, обаче, следва да има широко участие от страна на представителите на промишлеността. По същото време, вътрешното регулиране трябва да бъде подкрепено от правоприлагането. По такива причини, Федералната търговска комисия ще отдаде приоритет на позоваванията на неспазването на насоките от вътрешните регулиращи актове, направени от институции като BBBOnline ou TRUSTe. Този подход е в пряка връзка с отношенията, които поддържаме от отдавна с National Advertising Review Board (NARB) на Better Business Bureau, който представя жалби в областта на рекламата пред Федералната търговска комисия. National Advertising Division (NAD) на NARB разглежда жалбите в областта на рекламата на национално ниво по линия на арбитража. Когато една страна откаже да спази решение на NAD, делото се връща пред Федералната търговска комисия. Персоналът на Федералната търговска комисия разглежда, приоритетно, оспорваната реклама, за да се разбере дали нарушава Закона за Федералната търговска комисия. Често пъти тя успява да сложи край на порочната практика или да убеди заинтересованата страна да спазва процеса на NARB.

Също така, Федералната търговска комисия ще разглежда с предимство случаите на неспазване на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, представени от държавите-членки на Европейската общност. Вследствие на молбите от страна на американските организации за саморегулиране, нашите сътрудници ще вземат предвид всички информации, които позволяват да се прецени, дали оспорваната практика нарушава раздел 5 от Закона за Федералната търговска комисия. Това задължение е изразено също в принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ (често задаван въпрос, ЧЗВ 11, относно прилагането на решенията).

GeoCities: първият он-лайн случай на неспазване на защитата на личния живот по , разглеждан от Федералната търговска комисия

GeoCities: първият случай на неспазване на защитата на личния живот по Интернет беше разгледан от Федералната комисия за търговия съгласно раздел 5 (5). В това дело, Федералната търговска комисия показа, че GeoCities представят по заблуждаващ начин, както на децата, така и на възрастните, начина по който смятат да използват личните данни за тях. Според заведеното дело, GeoCities били посочили, че някои лични данни, събрани чрез техния Интернет сайт, били предназначени само за вътрешно използване или за да изпращат на потребителите предложения и промоции, стоки или услуги, които отговарят на техните искания и че допълнителните „факултативни“ данни нямало да бъдат разгласявани без съгласието на потребителя. Оказва се, обаче, че данните са били предадени на трети лица, за да се изпращат на потребителите предложения, отвъд границите, на това което са посочили. GeoCities са обвинени също, че прибягват към измамни практики за събиране на информации от децата. GeoCities имали претенцията, че контролират страниците, предназначени за децата в своя Интернет страница и че съхраняват събраната информация само в тези рамки. Оказва се, че тези страници са отстъпени за ръководене на трети лица, които са събрали и запазили информацията.

Решението по спора забранява на GeoCities да представят погрешно целите, за които събират или използват личните данни за потребителите, включително и за децата. По силата на присъдата, дружеството е задължено да включи в своята Интернет страница ясна и добре видима бележка за защитата на личния живот, която посочва на потребителите какви данни се събират и за каква цел, на кого ще бъдат съобщени и как могат да имат достъп до тях и да ги заличат. С цел гарантиране на родителския контрол, GeoCities трябва да получат родителското съгласие преди да събират лична информация от децата до 13-годишна възраст. GeoCities са задължени да информират своите членове и да им предоставят възможност да заличат информацията, която се отнася за тях в банките данни на GeoCities и на трети лица. Споразумението предвижда изрично, че GeoCities трябва да информират родителите на децата до 13 годишна възраст и да заличат съответните информации, освен ако родителите не дадат съгласието си да бъдат съхранени и използвани. Накрая, GeoCities трябва да поиска от третите лица, на които са предали преди това информацията, същата да бъде заличена (6).

ReverseAuction.com

Скоро тази агенция заведе дело във връзка с твърдени нарушения на личната сфера от страна на друго „on-line“ дружество. През м. януари 2000 г., Федералната търговска комисия одобри като допустима жалбата заведена срещу ReverseAuction.com и сключи споразумение с това дружество. Това е страница за продажби с наддаване пряко по мрежата, която е била обвинена, че е получила лични данни за потребителите на конкурентна страница (eBay.com), после е изпратила лъжливи електронни съобщения на тези потребители, които са търсили така работа (7). Ние доказахме, че ReverseAuction е нарушил раздел 5 от FTC Act, като е получил лично информация, идентифицирана според лицата, включваща електронните адреси и ЕГН от eBay, и като е изпратил лъжливите електронни съобщения.

Както е видно от жалбата, преди да получи тази информация, ReverseAuction се е абонирал за eBay и се е задължил пред eBay да спазва договор за защита на личния живот на лицата, потребители на това дружество. Този договор закриля личния живот на потребителите, като забранява на използващите на eBay да събират и да използват личните данни за непозволени цели, като изпращане на незаявени търговски електронни послания. Следователно, в нашата жалба на първо място се твърди, че ReverseAuction е излъгал, като е декларирал, че ще спазва договора за защита на личния живот на лицата, потребители на това дружество, което представлява измамна практика по силата на раздел 5. Ако този аргумент не се приеме ние твърдим, че използването от страна на ReverseAuction на тази информация, за да се изпращат незаявени търговски електронни послания, в нарушение на договора за защита на личния живот на лицата, потребители на това дружество представлява търговска некоректна практика по силата на раздел 5.

На второ място в жалбата се посочва, че електронните послания, изпратени на потребителите са включвали ред „предмет“, което е могло да ги заблуди, защото по този начин са информирали всеки един от тях, че срокът на техния идентификационен код eBay„ще изтече скоро“. Накрая, ние посочихме, че електронните послания, са внушавали погрешно, че eBay предавал на ReverseAuction, пряко или непряко, лични данни за своите потребители или е участвал в разпространението на незаявените търговски електронни послания.

Уреждането на спора от Федералната търговска комисия, забранява на ReverseAuction да допуска подобни нарушения в бъдеще. Също така то задължава ReverseAuction да изпрати информационна бележка на потребителите, които са се записали или които искат да се запишат в ReverseAuction, след като са получили имейл от тази страница. Бележката информира тези потребители, че техният „user ID“ пред eBay не е на път да изтече и че eBay не е бил информиран за разпространението на не-заявени електронни послания от ReverseAuction и не е давал разрешението за тази операция. Бележката дава възможност също така на тези потребители да анулират регистрацията си в ReverseAuction и да поръчат заличаването на личните данни в тази страница. От друга страна, произнесеното решение задължи ReverseAuction да заличи личните данни, които се отнасят за абонатите на eBay, които са получили писмото на ReverseAuction, без да са записани в тази страница и му забрани използването и разпространението на тези данни. Накрая, съгласно предишни решения, произнесени от Федералната търговска комисия по отношение на защитата на личния живот, споразумението изисква от ReverseAuction да разкрие принципите си за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ на своята страница в Интернет и съдържа подробна информация по отношение на регистрацията на данните, така че да позволи на Федералната търговска комисия да упражнява надзор и да следи за прилагането на тези принципи.

Делото ReverseAuction показва, че Федералната търговска комисия е решена да вземе изпълнителни мерки, за да подсили кодексите за саморегулиране, които се прилагат он-лайн от дружествата за защита на личния живот на потребителите. Решаването на това дело позволи всъщност да се сложи край на тези практики, които влизат в противоречие с договора за защита на личния живот и които накърняват доверието на потребителите в мерките за защита, които са предприели фирмите за продажби по Интернет. Тъй като това дело се отнасяше за личните данни, които неправомерно са използвани от една фирма, след като са били защитени от принципите, приети от друга фирма, то може да представлява известен интерес в контекста на защитата на личния живот, които възникват при предаването на данните между дружества от различни страни.

Въпреки че Федералната търговска комисия образува производства в случаите с GeoCities, Liberty Financial Cos. и ReverseAuction, нейните правомощия са по-ограничени в някои области на защитата на личния живот по Интернет. Както беше казано по-горе, личните данни, събрани и използвани без съгласието на заинтересованите лица, не попадат в обхвата на FTC Act, освен ако не се вписват в рамките на некоректните или измамни практики. Следователно, FTC Act не се прилага вероятно за практиките на Интернет страница, който събира лични информации от потребителите, без обаче да се крие целта на събиране на тази операция или да се използват или разпространяват тези данни за цели, които могат да нанесат сериозни вреди на потребителите. От друга страна, Федералната търговска комисия понастоящем не е в състояние да изисква систематично от фирмите, които събират информации по Интернет да се присъединят към някой механизъм за защита на личния живот или да се присъединят към някой от конкретните механизми (8). Но както вече бе посочено по-горе, дружество, което не спазва задълженията си за защита на личния живот, може да допусне по този начин измамна практика.

Освен това, юрисдикцията на Федералната търговска комисия не обхваща некоректните или измамните маневри и практики, освен ако те са от „търговски“ характер. Предполага се, че събраните информации от търговските образувания, които правят промоция на стоки или услуги, включително информациите, събрани и използвани за търговски цели, отговарят на изискването за „търговия“. От друга страна, много физичеки лица или образувания могат да събират информация он-лайн без каквато и да било търговска цел и следователно могат да останат извън юрисдикцията на Федералната търговска комисия. Обратно, голям брой физически лица и фирми събират информация по Интернет без да преследват търговска цел, така че не попадат в компетенциите на Федералната търговска комисия. Пример за такова ограничение включва „дискусионните форуми“, ако се управляват от нетърговски субекти, по-специално от благотворителни организации.

Трябва да се отбележи също така че основната област на компетенции на Федералната търговска комисия в областта на търговските практики е подложена на редица законови пълни или частични изключения, което ограничава възможностите на Федералната търговска комисия да дава пълен отговор на проблемите за защита на личния живот по Интернет. Тези изключения се отнасят за голям брой дружества, които ползват много информации за потребителите, като банки, застрахователни дружества и авиокомпании. Както знаете, тези дружества попадат под компетенцията на други агенции на федерално или щатско ниво, по-специално на федералните агенции, натоварени с банковите въпроси и Департамента по транспорт.

По делата, които са от нейна компетенция, Федералната търговска комисия регистрира жалбите подадени от потребителите (по електронна поща, по телефон и отскоро, чрез Интернет страницата ѝ (9) в центъра за отговор на потребителите (CRC). CRC регистрира всички жалби, подадени от потребителите, включително от тези, които живеят в държавите-членки на Европейския съюз. FCT Act позволява на Федералната комисия за търговия да постанови изправителни мерки чрез решение срещу всяко едно нарушение на споменатия закон, както и обезщетение за вредите, претърпени от потребителите. В случай на жалба се опитваме да проверим, че обвиненото дружество многократно е злоупотребявало с измамните практики, защото ние не решаваме индивидуални спорове в областта на потреблението. В миналото, Федералната комисия за търговия получи обезщетение (обезщетение) за гражданите на Съединените щати и на други страни (10). Федералната търговска комисия ще продължи, когато е необходимо, да упражнява компетенциите си, за да издейства обезщетения за гражданите на други страни, които са претърпели вреди от измамни практики, попадащи в юрисдикцията на Федералната търговска комисия.

Данни за работната заетост

В последното Ви писмо, вие искахте допълнителна информация за правомощията на Федералната търговска комисия в областта на данните за работната заетост. Първо, искахте да разберете дали Федералната търговска комисия може да вземе мерки по силата на раздел 5 срещу дружество, което твърди, че прилага принципите на личната неприкосновеност, но което предава или използва данни за работната заетост в противоречие с тези принципи. Бихме искали да Ви уверим, че внимателно прегледахме законодателните разпоредби, които определят мандата на Федералната търговска комисия, както и допълнителните документи и съдебната практика и заключихме, че Федералната търговска комисия има същите компетенции за данните свързани с работната заетост, както за всяка друга информация по раздел 5 на Закона за Федералната търговска комисия (11). Другояче казано, можем да вземем мерки по отношение на данни, свързани с работната заетост, ако даден случай за защита на личния живот отговаря на критериите, които налагат вземането на изпълнителни мерки (некоректни или измамни практики).

Бихме искали също да разсеем съмненията, които може би съществуват по отношение на правомощията на Федералната търговска комисия да не взема изпълнителни мерки, когато дружество извършва измама на индивидуалните потребители. В действителност, както се вижда ясно от иска на Федералната търговска комисия в делото ReverseAuction  (12), Федералната търговска комисия завежда дело при случаите, които се отнасят за личния живот, когато в рамките на предаването на данни между дружества, едно от заинтересованите дружества извършва нарушение по отношение на другото дружество, нанасяйки евентуално вреда на потребителите и на самите дружества. Ние смятаме, че става дума за конфигурация, където въпросът за данните за работната заетост може да се постави с голяма вероятност, защото данните от този род, които се отнасят за европейските граждани се предават от европейски дружества на американски дружества, които са поели задължението да спазват принципите на личната неприкосновеност.

Държим да посочим, че при някои обстоятелства, полето на действие е доста ограничено, особено, когато делото е разглеждано в рамките на традиционния трудовоправен спор (най-често става дума за рекламация или арбитраж или за жалба, подадена пред National Labor Relations Board за измамна практика в областта на трудовото право). Такъв би бил случаят, примерно, ако работодателят е поел задължението по отношение на използването на личните данни в рамките на колективен трудов договор, а служител или профсъюз обяви, че този работодател не спазва споменатия договор. Федералната търговска комисия, вероятно, няма да се включи в подобен казус (13).

Компетенции по отношение на системите за „одобрение“ (seal programs)

Вие питате също така, дали Федералната търговска комисия е компетентна що се отнася до системите за „одобрение“, които позволяват да се управляват механизмите за разрешаване на спорове в Съединените щати, когато тези системи злоупотребяват с функцията си за прилагане на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“ и когато разглеждат индивидуални жалби, след като - технически - тези органи са с нестопанска цел. За да се определи дали дадено дружество, което твърди че е с нестопанска цел, попада в юрисдикцията на Федералната търговска комисия, ние проверяваме внимателно дали това дружество, при положение, че то не търси само начин да извлече полза за себе си, спомага за извличането на ползи за членовете си. Комисията успешно доказа, че е компетентна в тази област и Върховният съд на Съединените щати потвърди единодушно на 24 май 1999 г., че Федералната търговска комисия има юрисдикция по отношение на частна асоциация с нестопанска цел, която обхваща местни групи на зъболекари в едно дело в антитръстовата политика (CaliforniaDental Association v. Federal Trade Commission). Съдът прецени, че:

„FTC Act трябва да се отнася не само за дружествата, които се опитват да получат печалба за собствена сметка (15 U.S.C., § 44), но и за дружествата, които се стремят да получат печалби за сметка на своите членове. (…) Оказва се трудно за вярване, че Конгресът е пожелал приемането на толкова тясно понятие за организациите за помощ, тъй като подобно ограничение ще доведе до избягване на юрисдикцията, когато предназначението на FTC Act би наложило прилагането ѝ“.

Така, че за да прецени дали тя може да съди частно дружество „с нестопанска цел“, което управлява система за одобрение, Федералната комисия за търговия трябва да разгледа конкретно до каква степен едно подобно дружество позволява на членовете си да извличат печалби. Ако споменатото дружество управлява своята система за одобрение по такъв начин, че да получава печалба за членовете си, много вероятно е Федералната търговска комисия да постанови, че е компетентна. От друга страна, Федералната търговска комисия вероятно ще може да упражни своята юрисдикция върху системите, които злоупотребяват като твърдят, че действат като субект с нестопанска цел.

Защита на личните данни „извън мрежата“

На трето място, Вие си спомняте, че в предишната ни кореспонденция, въпросите бяха предимно фокусирани върху защитата на личния живот в дейността по мрежата „on line“. Ако тази област действително е една от основните грижи и задачи на Федералната търговска комисия, тъй като тя е един от основните елементи за развитието на електронната компютърна търговия, да не забравяме, че FTC Act е от 1914 г. и се прилага също за дейности извън Интернет мрежата. Следователно, ние сме упълномощени да преследваме дружествата, които упражняват търговски некоректни или измамни практики по отношение на защитата на личния живот на потребителите (14). Всъщност, в едно дело от миналата година, от компетенцията на Федералната търговска комисия, (Федерална търговска комисия v. TouchTone Information Inc. (15)„търговец на информации и данни“ е натоварен да продаде незаконно поверителни данни за финансовото състояние на някои потребители. Федералната търговска комисия посочи, че TouchTone беше получил тези данни под фалшив претекст, като се е прибягвало до проучвателни техники, използвани първоначално от частни анкетьори, за да се получат лични данни, най-вече по телефона. За това дело, заведено на 21 април 1999 г. пред един Федерален съд на Колорадо, прокурорът постанови със заповед възстановяването на всички печалби, придобити в нарушение на закона.

Припокриване на юрисдикции

Накрая, Вие задавате въпроса за застъпването на компетенциите между Федералната търговска комисия и другите заинтересовани агенции. Ние установихме тесни работни отношения с много други агенции, включително и с федералните агенции, които упражняват надзор над банковите дейности и Главните прокурори на Щатите. Ние често пъти координираме следствията, за да използваме по-добре ресурсите, с които разполагаме в случай на застъпване на компетенциите. От друга страна, често пъти възлагаме следствените действия на федералните агенции или на държавните агенции.

Надявам се, че този преглед ще Ви бъде полезен. Оставам на Ваше разположение за допълнителни сведения.

С уважение,

Robert Pitofsky

---

(1)  15 U.S.C, § 45. Fair Credit Reporting Act се прилага също и за събирането и продажбата на данни Интернет съответстващи на законовите определения „по отношение на потребителя“ и на „агенции за изследване на потреблението“.

(2)  15 U.S.C, § 45 n).

(3)  Виж GeoCities, досие № C-3849 (окончателно решение на 12 февруари 1999 г. (www.ftc.gov/os/1999/9902/9823015d%26o.htm); Liberty Financial Cos., досие № C-3891 (окончателно решение на 12 август 1999 г.) (www.ftc.gov/opa/1999/9905/younginvestor.htm). Виж също Children's Online Privacy Protection Act Rule (COPPA), 16 CFR, част 312 www.ftc.gov/opa/1999/9910/childfinal.htm). Регламентът COPPA, който влезе в сила миналия месец, предвижда, че операторите на Интернет страниците, които са предназначени за деца до 13-годишна възраст или които умишлено събират лични данни от деца до 13-годишна възраст, трябва да прилагат принципите на деонтологическия кодекс за информацията, формулирани в регламента.

(4)  Виж Федералната търговска комисия v. Touch Tone, Inc., „Civil Action № 99-WM-783“ (D. Co.) (регистрирана на 21 април 1999 г.) („www.ftc.gov/opa/1999/9904/touchtone.htm“. Становище на персонала от 17 юли 1978 г., в отговор на петиция, подадена от Center for Media Education („www.ftc.gov/os/1997/9707/cenmed.htm“.

(5)  GeoCities, Docket No C-3849 (Final Order Feb. 12, 1999) (налична на www.ftc.gov/os/1999/9902/982315d%26o.htm)

(6)  Впоследстиве, Федералната търговска комисия реши и друг казус свързан със събирането на лични данни по Интернет от деца. Liberty Financial Companies Inc., поддържаше и ръководеше страницата на Internet Young Investor предназначен за деца и младежи, ориентиран към парични въпроси и инвестиция. Федералната търговска комисия доказа, че тази страница посочва неправомерно, че личните данни, събрани от децата с помощта на тестове, ще бъдат съхранени анонимно и че участниците ще получат електронен информационен бюлетин, както и печалби. Всъщност, личните данни за децата и семейното положение за децата и финансовото състояние на семействата за били съхранени поименно и никакъв бщлетин или печалби не са били изпратени. Произесеното решение забрани този род заблуждаващи представяния за в бъдеще и задължава Liberty Financial да помести информационна бележка за защитата на личния живот на децата в своите страници, както и да иска, по контриран начин, съгласието на родителите, преди да събира лични данни от децата. Liberty Financial Cos., досие № C-3891 (окончателно решение от 12 август 1999 г.) (www.ftc.gov/opa/1999/9905/younginvestor.htm).

(7)  Виж ReverseAuction.com, Inc., „Civil Action № 000032“ (DDC) (регистриран на 6 януари 2000 г.) (прес-комюникето и съдебното производство могат да бъдат консултирани на следния адрес: www.ftc.gov/opa/2000/01/reverse4.htm).

(8)  Ето защо Федералната комисия за търговия декларира, в рамките на изслушване пред Конгреса, че вероятно ще са необходими допълнителни законодателни текстове, за да задължат всички американски страници по Интернет, които се занимават с търговия, да приемат конкретни практики, що се отнася до обективното информиране на потребителите (виж „Consumer Privacy на Интернет“), свидетелско показание, представено на 21 юли 1998 г. пред подкомитета за телекомуникации, търговия и защита на потребителите на Комитета за търговия на камарата на представителите на Съединените щати; този документ може да бъде консултиран на следния адрес: (www.ftc.gov/os/9807/privac98.htm). Федералната търговска комисия не е отклонила инициативата за изготвянето на подобно законодателство, за да могат дружествата, които са избрали кодекси за вътрешно регламентиране да докажат, че добрите практики по отношение на информацията в Интернет страниците са широко разпространени. В отчета за защита на личния живот по интернет, представен на конгреса през юни 1998 г. („Privacy Online: A Report to Congress“) (този документ може да се прочете на следния адрес: (www.ftc.gov/reports/privacy3/toc.htm)) Федералната търговска комисия препоръча приемането на законодателни текстове, които да задължат търговските Интернет страници да получат родителското съгласие, преди да събират информация от децата до 13 -годишна възраст (виж бележка 3 по-горе). Миналата година, Федералната търговска комисия констатира в доклада си озаглавен „Self-Regulation and Privacy Online: Доклад до Конгреса за Федералната търговска комисия Report to Congress“ (юли 1999 г., този документ може да бъде консултиран на следния адрес: www.ftc.gov/os/1999/9907/index.htm#13)), че в областта на вътрешното регламентиране са получени задоволителни резултати и следователно реши в този момент да не препоръчва изготвянето на законови текстове.

През май 2000 г., Комисията предложи на Конгрес трети Доклад: „Privacy Online: Fair Information Practices in the Electronic Marketplace“ (www.ftc.gov/os/2000/05/index.htm#22). Този документ анализира проучването, което скоро е правено от Федералната търговска комисия относно Интернет търговските страници и спазването от тяхна страна на справедливи практики в областта на информацията. От друга страна съдържа препоръка (гласувана от мнозинството на Федералната търговска комисия), която призовава Конгреса да приеме законодателство, което да определи едно правово ниво за защита на лични живот за търговските Интернет страници, които се обръщат към потребителите.

(9)  Виж https:)/www.ftc.gov/ftc/complaint.htm за консултация на формуляра за подаване на жалбата чрез страницата на Федералната търговска комисия.

(10)  При едно дело в последно време на финансова пирамида по Интернет, Федералната търговска комисия получи възстановяването на цялата сума от около 5,5 милиона долара за 15 622 потребители. Те живееха в Съединените щати и седемдесет други страни (виж www.ftc.gov/opa/9807/fortunar.htm; www.ftc.gov/opa/9807/ftcrefund01.htm).

(11)  Трябва все пак да се отбележи едно изключение (което изрично е посочено в законодателните разпоредби, които определят мандата на Федералната търговска комисия): компетенциите предоставени от закона за Федералната търговска комисия на тази комисия в областта на „търговските“ практики съжителстват с конституционните правомощия на Конгреса по силата на клаузата за търговията [United States v. American Building Maintenance Industries, 422 US 271, 277 n. 6 (1975)]. Областта на компетенцията на Федералната търговска комисия обхваща следователно практиките, които се прилагат за работната заетост от фирмите областите на международната търговия.

(12)  „Online Auction Site Settles Федералната търговска комисия Privacy Charges“, прескомюнике на Федералната търговска комисия (6 януари 2000 г.), което може да бъде консултирано на следния адрес: http:)/www.ftc.gov/opa/2000/01/reverse4.htm.

(13)  Въпросът да се разбере, дали дадена практика влиза в противоречие с трудовото право или с колективния договор е технически проблем, който обикновено е от компетенциите на специализираните съдилища, по-специално на арбитражните инстанции и National Labor Relations Board (NLRB).

(14)  Както знаете, Fair Credit Reporting Act дава също правомощия на Федералната търговска комисия за защитата на поверителността на личните данни от финансов характер в областта на приложение на закона и Федералната търговска комисия наскоро взе решение свързано с този проблем („In the Matter of Trans Union“, досие № 9255, 1 март 2000 г., прес-комюнике и становище, които могат да бъдат намерени на следния адрес: www.ftc.gov/os/2000/03/index.htm#1).

(15)  „Civil Action 99-WM-783 (D Colo.)“, на разположение на следния адрес: http:)/www.ftc.gov/opa/1999/9904/touchtone.htm (в очакване на временно решение за споразумение).

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

John Mogg

Директор, Генерална Дирекция XVЕвропейска комисия

Office С 107-6/72 Rue de la Loi 200

B-1049 Bruxelles

Господин Генерален директор,

По молба на американския министър по търговия, Ви предоставям това писмо, за да Ви обясня ролята на министъра на транспорта при защитата на личния живот на потребителите по отношение на информациите, които последните дават на авиационните компании.

Именно той одобрява прилагането на принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, която позволява на авиационните компании да спазват разпоредбите на европейската директива. Департаментът признава, че тези мерки могат да бъдат ефикасни, само ако авиационните компании изпълняват действително своето задължение да спазват принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, предвидени от сферата на неприкосновеност. В това отношение, саморегулирането би трябвало да се подсили от наказателни мерки. Следователно, Департаментът ще се позове на своя авторитет, за да упражнява надзор на защитата на потребителите и да гарантира, че авиационните компании ще спазват задълженията си в областта на защитата на личния живот по отношение на обществеността. Той ще разглежда жалбите за предполагаемо неспазване на поетите задължения, които ние получаваме от организациите за саморегулиране и другите, включително от държавите-членки на Европейския съюз.

Департаментът е упълномощен да вземе мерки за прилагане в тази област, по силата на глава 49, раздел 41712 на U.S.C., който забранява на превозвач „всяка некоректна или измамна практика или всеки акт на нелоялна конкуренция“ за продажба на въздушни транспортни услуги, която би могла да нанесе вреда или риск за потребителя. Раздел 41712 е изработен по модела на раздел 5 от FTC Act (15 U.S.C. 45). Все пак, въздушните превозвачи са освободени от силата на разпоредбите на раздел 5 на закона от FTC Act по силата на глава 15, раздел 45, а), 2 от U.S.C.

Поверените ми служби разглеждат делата и придвижват производствата в някои случаи по силата на глава 49, раздел 41712 на U.S.C. (виж примерно следните постановления: 99-11-5 на Департамента на транспорта на САЩ от 9 ноември 1999 г.; 99-8-23 от 26 август 1999 г.; 99-6-1 от 1 юни 1999 г.; 98-6-24 от 22 юни 1998 г.; 98-6-21 от 19 юни 1998 г.; 98-5-31 от 22 май 1998 г. и 97-12-23 от 18 декември 1997 г.). Ние разглеждаме този род дела на основата на нашите лични разследвания и на официалните или неофициални искове, подадени от физически лица, пътнически агенции, авиационни компании и американски и чуждестранни административни органи.

Бих искал да обърна Вашето внимание върху факта, че неспазването от страна на превозвача на личния характер на съобщените информации от пътник на пръв поглед не представлява нарушение на раздел 41712. И все пак, от момента в който даден превозвач публично е поел задължението да съблюдава принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, които гарантират защитата на личните данни, съобщени от потребителя, Департаментът може да приложи правомощията си по силата на раздел 41712, за да осигури спазването на тези принципи. Следователно, когато даден пътник съобщи информация на превозвач, който е поел задължението да спазва принципите „сфера на неприкосновеност на личния живот“, всяко едно нарушаване на това задължение може да навреди на потребителя и ще бъде нарушение на раздел 41712. Поверените ми служби ще разглеждат с предимство този род казуси и ще придвижват веднага съдебните производства в случаите на явно нарушение. Ние информираме Департамента по търговия за резултатите от тези дела.

Неспазването на разпоредбите на раздел 41712 може да доведе до издаването на забранителни заповеди и на гражданско-правни санкции за нарушение на тези заповеди. Въпреки, че нямаме компетенциите за отпускане на обезщетения или на парични репарации на жалбоподателя, ние сме упълномощени да санкционираме и да осигуряваме изпълнението на решенията, взети след следствието и разгледания казус в Департамента, които предвиждат отпускането на обезщетения в натура на потребителите като обезщетение под формата на парична санкция, платима по друг начин. Така процедирахме в миналото и продължаваме и ще продължаваме да го правим в рамките на сферата на неприкосновеност на личния живот, когато обстоятелствата го налагат. Повтарянето на нарушенията по раздел 41712 от страна на американска авиационна компания поставя под съмнение добрата воля на компанията по отношение на спазването на поетото задължение. В крайни случаи, може да се реши, че тя не е в състояние да изпълнява работата си и, следователно, рискува да загуби лиценза си за експлоатация. (Виж разпореждания на Департамента на транспорта на САЩ 93-6-34 от 23 юни 1993 г. и 93-6-11 от 9 юни 1993 г. Въпреки, че това дело не се вписва в раздел 41712, то доведе до изземването на лиценза за експлоатация на превозвач за пълно нарушение на разпоредбите на федералния закон за въздушен транспорт (Federal Aviation Act), на едно двустранно споразумение и на вътрешния правилник на Департамента.)

Надявам се, че тази информация ще Ви бъде полезна и оставам на Ваше разположение за допълнителни сведения.

С уважение,

Samuel Podberesky

Заместник-генерален съветник „Aviation Enforcement and Proceeding“

---

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Имайки предвид член 1, параграф 2, точка б), американските държавни органи, упълномощени да разглеждат жалбите и исковете или да изискват изправителни мерки срещу некоректните или измамните практики, както и да изискват обезщетение за вредите, понесени от съответните лица, независимо от страната на тяхното пребиваване или тяхната националност, в случай на неспазване на принципите приети съгласно ЧЗВ, са:

1.	Федералната търговска комисия

2.	Департамента по транспорта.

Компетенциите на Федералната търговска комисия са по силата на раздел 5 от Закона за Федералната търговска комисия. Не са от компетенцията на Федерална търговска комисия по силата на раздел 5: банките, спестовните и заемните дружества, кредитните съюзи, телекомуникационните дружества и между-щатските транспортни обществени превозвачи, въздушните превозвачи, експедиторите и складовите оператори. Дори и да не са изрично цитирани в списъка за изключенията по раздел 5, застрахователните дружества попадат в обхвата на закона McCarran Fergusson  (1) на регламентацията за застраховките на различните щати. Независимо от това, разпоредбите на FTC Act се прилагат за сектора на застраховките при положение, че тази дейност не е регламентирана от закон на някой щат. Федералната търговска комисия има и правомощието във връзка с некоректните или измамните практики, допускани от застрахователните дружества в рамките на дейности, които не са присъщи на сектора за застраховките.

Департаментът по транспорта на САЩ функционира въз основа на компетенцията по силата на глава 49 от Кодекса на САЩ (United States Code), раздел 41712. Департаментът по транспорта разглежда случаите въз основа на собствените си разследвания, както и официалните и неофициални жалби от физически лица, пътнически агенти, авиационни линии, американски и чуждестранни държавни агенции.

---

(1)  15 U.S.C. § 1011 и следващи.

---