05/ 006

BG

Официален вестник на Европейския съюз

1

/

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

01.

Общи, финансови и институционални въпроси

02.

Митнически съюз и свободно движение на стоки

03.

Земеделие

04.

Рибарство

05.

Свободно движение на работници и социална политика

06.

Право на установяване и свободно предоставяне на услуги

07.

Транспортна политика

08.

Политика на конкуренция

09.

Данъчна политика

10.

Икономическа и парична политика и свободно движение на капитали

11.

Външни отношения

12.

Енергетика

13.

Индустриална политика и вътрешен пазар

14.

Регионална политика и координация на структурните инструменти

15.

Околна среда, потребители и здравеопазване

16.

Наука, информация и култура

17.

Право относно предприятията

18.

Обща външна политика и политика на сигурност

19.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

20.

Европа на гражданите

i)

първоначалните номера на страниците заедно с датата на публикуване на Официален вестник в изданието му на италиански, немски, нидерландски и френски език, както в изданията му на английски и датски език след 1 януари 1973 г., както в изданието на гръцки език след 1 януари 1981 г., както в изданията на испански и португалски език след 1 януари 1986 г., както в изданията на фински и шведски език след 1 януари 1995 г. и в изданията на естонски, латвийски, литовски, малтийски, полски, словашки, словенски, унгарски и чешки език след 1 май 2004 г.

Непоследователността при номерирането на страниците се дължи на факта, че не всички актове, публикувани тогава, са включени в настоящото специално издание. Първоначалните номера на страниците се използват при посочването на актовете, когато се прави позоваване на Официален вестник;

ii)

номерата на страниците в специалните издания, които са последователни и не следва да се използват при цитиране на актове.

—

законодателство (L),

—

съобщения и информации (С).

05/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

3

L 302/57

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Съгласно член 139, параграф 2 от Договора социалните партньори могат съвместно да поискат споразуменията, сключени на общностно равнище, да бъдат въведени чрез решение на Съвета по предложение на Комисията.

(2)

Съветът прие Директива 93/104/ЕО (1) относно някои аспекти на организацията на работното време. Гражданската авиация беше една от сферите на дейност, изключени от приложното поле на въпросната директива. Европейският парламент и Съветът приеха Директива 2000/34/ЕО за изменение на Директива 93/104/ЕО, за да бъдат обхванати изключените преди това сфери и дейности.

(3)

Комисията, в съответствие с член 138, параграф 2 от Договора, се консултира със социалните партньори относно възможната насока на действие на Общността по отношение на сферите и дейностите, изключени от Директива 93/104/ЕО.

(4)

Комисията, считайки след тази консултация, че едно такова действие на Общността е желателно, отново се консултира със социалните партньори в рамките на Общността по съдържанието на предвиденото предложение в съответствие с член 138, параграф 3 от Договора.

(5)

Асоциацията на европейските авиокомпании (АЕА), Европейската федерация на транспортните работници (ETF), Европейската асоциация на пилотите (ECA), Асоциацията на европейските регионални авиокомпании (ERA) и Международната асоциация на въздушните превозвачи (IАCA) информираха Комисията за тяхната воля да започнат преговори съгласно член 138, параграф 4 от Договора.

(6)

Посочените организации сключиха на 22 март 2000 г. Европейско споразумение за организацията на работното време на мобилния персонал в гражданската авиация.

(7)

Споразумението съдържа съвместно искане до Комисията да въведе Споразумението чрез решение на Съвета по предложение на Комисията съгласно член 139, параграф 2 от Договора.

(8)

Настоящата директива и Споразумението предвиждат по-специфични изисквания по смисъла на член 14 от Директива 93/104/ЕО, отнасящи се до организацията на работното време на мобилния персонал в гражданската авиация.

(9)

Според определението, дадено в член 2, параграф 7 на Директива 93/104/ЕО, мобилен работник е всеки работник, нает като член на пътуващ или летателен персонал на предприятие, което извършва услуги за превоз на пътници или стоки чрез автомобилен, въздушен или вътрешноводен транспорт.

(10)

Подходящият инструмент за въвеждане на Споразумението е директива по смисъла на член 249 от Договора.

(11)

Предвид високата степен на интеграция в сферата на гражданската авиация и действащите в нея условия на конкуренция, целите на настоящата директива да бъдат защитени здравето и безопасността на работниците не могат да бъдат осъществени в достатъчна степен от държавите-членки, така че се налага действие на Общността в съответствие с принципа на субсидиарност, утвърден в член 5 от Договора. Настоящата директива надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(12)

По отношение на термините в Споразумението, които не са изрично определени в него, настоящата директива предоставя на държавите-членки възможността сами да ги определят в съответствие с националните си законодателства и практики, какъвто е случаят с други директиви в областта на социалната политика, използващи подобни термини, при условие че определенията са съвместими със Споразумението.

(13)

Комисията изготви своето предложение за директива в съответствие със Съобщението си от 20 май 1998 г.„Адаптиране и насърчаване на социалния диалог на общностно равнище“, отчитайки представителния статут на договарящите се страни и законосъобразността на всяка клауза от Споразумението. Подписалите страни заедно имат достатъчно представителен статус по отношение на летателния персонал, нает от предприятия, извършващи услуги за превоз на пътници или товари в гражданската авиация.

(14)

Комисията изготви своето предложение за директива в съответствие с член 137, параграф 2 от Договора, който предвижда директивите в социалната сфера да избягват „налагане на административни, финансови и юридически задължителни мерки, които биха затруднили създаването и развитието на малки и средни предприятия“.

(15)

Настоящата директива и Споразумението определят минимални стандарти. Държавите-членки и/или социалните партньори могат да запазят или да въведат по-благоприятни разпоредби.

(16)

Прилагането на настоящата директива не следва да се използва като основание за създаване на по-неблагоприятно положение спрямо съществуващото понастоящем във всяка държава-членка.

(17)

Комисията информира Европейския парламент, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, на които изпрати текста на своето предложение за директива, съдържащ Споразумението.

(18)

Европейският парламент прие на 3 октомври 2000 г. резолюция относно рамковото споразумение на социалните партньори.

(19)

Прилагането на Споразумението допринася за осъществяването на целите, посочени в член 136 от Договора,

05/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

7

L 303/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

В съответствие с член 6 от Договора за Европейския съюз, Европейският съюз се основава на принципите на свобода, демокрация, спазване на човешките права и основните свободи, върховенство на закона, принципи, които са общи за всички държави-членки, и спазва основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като те са резултат от конституционни традиции, общи за държавите-членки като основни принципи на правото на Общността.

(2)

Принципът за равно третиране на жените и мъжете е добре установен чрез един важен инструмент на правото на Общността, в частност Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 г. относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд (5).

(3)

При прилагане принципа за равно третиране, Общността следва, в съответствие с член 3 параграф 2 от Договора за ЕО, да цели премахването на неравенствата и да насърчава равенството между жените и мъжете, особено след като жените често са жертви на различни форми на дискриминация.

(4)

Правото на всички лица на равенство пред закона и защита срещу дискриминация представлява всеобщо право, признато от Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията на ООН за премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Договорите на ООН за гражданските и политически права и за икономическите, социалните и културни права, Европейската конвенция за защита на човешките права и фундаментални свободи, по които държавите-членки са страни. Конвенция № 111 на Международната организация по труда (МОТ) забранява дискриминацията в сферата на заетостта и работното място.

(5)

Важно е да се спазват всички основни права и свободи. Настоящата директива не засяга свободата на сдружаване, включително правото на създаване на съюзи с други, и членуването в съюзи за защита на нечии интереси.

(6)

Хартата на Общността за основните социални права на работниците признава важността на борбата срещу всяка форма на дискриминация, включително необходимостта да се предприемат подходящи мерки за социална и икономическа интеграция на възрастните хора и хората с увреждания.

(7)

Договорът за ЕО включва сред целите си насърчаването на координацията на политиките по заетостта на държавите-членки. До този момент нова глава по заетостта е включена в Договора за ЕО като средство за развитие на координирана европейска стратегия по заетостта за насърчаване способна, обучена и адаптивна работна сила.

(8)

Насоките по заетостта 2000, одобрени от Европейския съвет в Хелзинки на 10 и 11 декември 1999 г. подчертават необходимостта от създаване на трудов пазар, благоприятстващ социалната интеграция чрез формулиране на съгласуван пакет от политики, целящи борбата с дискриминация спрямо такива групи като лицата с увреждания. Те също подчертават необходимостта да се обърне специално внимание на подкрепата на по-възрастните работници, за да се увеличи тяхното участие на пазара на труда.

(9)

Заетостта и упражняването на занятие са ключови елементи за гарантиране на равните възможности за всички и силно подпомагат пълното участие на гражданите в икономическия, културния и социален живот и реализирането на техния потенциал.

(10)

На 29 юни 2000 г. Съветът прие Директива 2000/43/ЕО (6), относно прилагането принципа за равно третиране независимо от расов или етнически произход. Настоящата директива вече регламентира защита срещу такава дискриминация в сферата на заетостта и упражняването на занятие.

(11)

Дискриминацията, която се основава на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация може да възпрепятства постигането целите на Договора за ЕО, по-специално, достигането на високо ниво на заетост и социална закрила, повишаване на жизнения стандарт и качеството на живота, икономическата и социална сплотеност и солидарност, свободното движение на хора.

(12)

С тази цел, всяка пряка или непряка дискриминация, основаваща се на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, що се отнася до сферите, обхванати от настоящата директива, следва да бъдат забранени в цялата Общност. Тази забрана на дискриминация следва да се прилага и спрямо граждани на трети страни, но не покрива различия в третирането, основаващи се на националност и не засяга разпоредбите, уреждащи влизането и пребиваването на лица от трети страни и техния достъп до заетост и упражняване на занятие.

(13)

Настоящата директива не се прилага към схемите за социално осигуряване и социална закрила, чиито ползи не се третират като доходи по значението на термина, дадено за целите на член 141 от Договора за ЕО, нито пък за всеки вид плащане от страна на държавата, което има за цел предоставяне на достъп до заетост или поддържане на заетостта.

(14)

Настоящата директива не засяга националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия.

(15)

Оценяването на фактите, от които може да се заключи, че е налице пряка или непряка дискриминация е от компетенциите на националните съдебни или други компетентни органи, в съответствие с разпоредбите на националното законодателство или практика. Такива разпоредби могат да регламентират, по-специално, за установяване на непряка дискриминация чрез всички средства, включително въз основа доказателство на статистиката.

(16)

Предоставянето на мерки за приспособяване на работното място към нуждите на лицата с увреждания играе важна роля в борбата с дискриминацията, основаваща се на увреждане.

(17)

Настоящата директива не изисква избирането, повишението, оставането на работа или обучението на лице, което не е във възможност, състояние или наличие да изпълнява основните задължения на дадена длъжност или да премине съответното обучение, без обаче да се накърнява задължението за осигуряване на подходяща работна среда за лицата с увреждания.

(18)

Настоящата директива не изисква, по-специално, от въоръжените сили и полицията, затворите и службите по спешност да наемат или оставят на работа лица, които нямат изискваните способности да изпълняват кръга от задължения, свързани със законната цел за подържане оперативния капацитет на тези служби.

(19)

Още повече, за да могат държавите-членки да продължат да съблюдават бойната готовност на техните въоръжени сили, те могат да изберат да не прилагат разпоредбите на настоящата директива относно лицата с увреждания и възрастните хора към всички или част от техните въоръжени сили. Държавите-членки, които направят своя избор трябва да определят обхвата на тази дерогация.

(20)

Следва да се осигурят подходящи мерки, т.е ефективни и практически мерки, за адаптиране на работното място за лицата с увреждания, например адаптиране на сградите, оборудването, работното време, разпределянето на задачите, осигуряване на обучение и средства за интеграция.

(21)

При определяне дали въпросните мерки са непропорционална тежест, трябва да се вземе предвид, по-специално финансовите и други разходи, възможностите и финансовите ресурси на организацията или предприятието, както и възможността за получаване на обществено финансиране или друг вид помощ.

(22)

Настоящата директива не засяга националното законодателство относно семейното положение и зависещите от това обезщетения.

(23)

При много ограничени обстоятелства, разлика в третирането може да бъде оправдана, когато характеристика, свързана с религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, съставлява основно и професионално-определящо изискване, когато целта е законна и изискването пропорционално. Такива условия трябва да бъдат включени в информацията, предоставена от държавите-членки на Комисията.

(24)

Европейският съюз в своята Декларация № 11 за статута на църквите и нерелигиозните организации, приложена към Заключителния акт на Договора от Амстердам, напълно признава, че зачита и не засяга статута на църквите и религиозните организации и общности в държавите-членки, даден им от националното законодателство и еднакво признава статута на философските и нерелигиозните организации. С оглед на това, държавите-членки могат да поддържат или регламентират специфични разпоредби относно действителни, законни и справедливи професионални изисквания, които могат да бъдат необходими при изпълнение на служебно задължение.

(25)

Забраната за дискриминация въз основа на възраст е важна част от изпълнението на целите, заложени в Насоките по Заетостта, и насърчава многообразието на работната сила. Все пак, разликите в третирането въз основа на възраст, могат да бъдат оправдани при определени условия и следователно се изискват специфични разпоредби, които могат да се различават в съответствие със ситуацията в държавите-членки. Следователно е важно да се разграничат разликите в третирането, които са оправдани, в частност от законова политика по заетостта, трудовия пазар и целите на професионалното обучение и дискриминацията, която трябва да бъде забранена.

(26)

Забраната за дискриминация не трябва да засяга прилагането или приемането на мерки, които целят да предотвратят или компенсират претърпени вреди от група лица от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, и такива мерки могат да допускат организации на лица от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, когато тяхната главна цел е подпомагането на специалните нужди на тези лица.

(27)

В своята Препоръка 86/379/ЕИО от 24 юли 1986 г. относно заетостта на хора с увреждания в Общността (7), Съветът създаде насочваща рамка, като дава примери за позитивно действие по насърчаване на заетостта и обучението на лицата с увреждания и в своята резолюция от 17 юни 1999 г. относно равните възможности за заетост на хората с увреждания (8), потвърди важността на отдаването на специално внимание на хората с увреждания чрез подбор, задържане, обучение и непрекъснато обогатяване на знанията.

(28)

Настоящата директива регламентира минимум изисквания като дава на държавите-членки възможността от въвеждане и прилагане на по-благоприятни разпоредби. Прилагането на настоящата директива по никакъв начин не трябва да служи за оправдаване на каквато и да е регресия на ситуацията, която вече съществува във всяка държава-членка.

(29)

Лица, които са били обект на дискриминация, основаваща се на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, следва да разполагат с адекватни средства за правна защита. За предоставяне на по-ефективно ниво на защита, сдруженията или юридическите лица също трябва да са оправомощени да участват в производствата, като държавите-членки определят, дали от името или в защита на жертва без да се засягат националните процесуални закони относно представителството и защитата в съда.

(30)

Ефективното прилагане на принципа за равенство изисква адекватна юридическа защита срещу преследване.

(31)

Правилата за тежестта на доказване следва да бъдат адаптирани, когато е налице prima facie дискриминация и за да бъде ефективно приложението на принципа за равно третиране, тежестта на доказване следва да се премести върху ответника, когато се представят доказателства за такава дискриминация. Не е необходимо ответникът да доказва, че ищецът изповядва определена религия или убеждение, има определено увреждане, е на определена възраст или има определена сексуална ориентация.

(32)

Не е необходимо държавите-членки да прилагат правилата за тежест на доказване за дела, по които съдът или друг компетентен орган е длъжен да разследва фактите по случая. Така изложените производства са онези, по които ищецът не е длъжен да доказва фактите, а съдът или компетентният орган имат задължението да разследване.

(33)

Държавите-членки следва да насърчават диалога между социалните партньори и, в рамката на националната практика, заедно с неправителствените организации да посочват всички форми на дискриминация на работното място и да се борят срещу тях.

(34)

Необходимостта от насърчаване на мира и помирението между основните общности в Северна Ирландия налага включването на конкретни разпоредби в настоящата директива.

(35)

Държавите-членки следва да осигурят ефективни, пропорционални и убедителни санкции в случай на нарушения на задълженията по настоящата директива.

(36)

Държавите-членки могат да възложат на социалните партньори, по тяхна обща молба, прилагането на настоящата директива, що се отнася до разпоредбите, засягащи колективните трудови договори, те да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че са способни по всяко време да осигурят резултатите, изисквани от настоящата директива.

(37)

В съответствие с принципа за субсидиарност, изложен в член 5 от Договора за ЕО, целта на настоящата директива, а именно създаването в Общността на поле за действие по отношение на равенството в заетостта, не може да се постигне в достатъчна степен от държавите-членки, но може съответно, по причина на обхват и въздействие на мерките, да се постигне по-добре на ниво Общност. В съответствие с принципа на пропорционалност, както е изложено в този член, настоящата директива не отива по-далеч от необходимото за постигане на тази цел,

а)

проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1;

б)

проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, овен ако:

а)

условията за достъп до заетост, самостоятелна заетост или упражняване на занятие, включително критериите за подбор и условия за наемане на работа, в който и да е клон на дейност на всички нива на професионалната йерархия, включително повишение;

б)

достъп до всички видове и до всички нива на професионална ориентация, професионална квалификация, висше професионално обучение и преквалификацията, включително придобиване на практически опит;

в)

условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане;

г)

членство и участие в организация на работниците или работодателите или друга организация, чиито членове упражняват дадена професия, включително ползите, осигурени от такива организации.

а)

създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита;

б)

определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта;

в)

определянето на максимална възраст за наемане, основана на изискване за обучение за дадената длъжност или необходимост от разумен период на заетост преди пенсиониране.

а)

всички закони, подзаконови актове и административни разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, са отменени;

б)

всички разпоредби, противоречащи на принципа за равно третиране, които са включени в колективни трудови договори, вътрешни правила на предприятията или правила, регулиращи свободните работи и професии и организациите на работници и работодатели са или могат да бъдат обявени за нищожни, или да бъдат изменени.

05/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

14

L 014/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Някои държави-членки или техните компетентни органи са поискали изменения в приложенията към Регламент (ЕИО) № 574/72.

(2)

Тези изменения произтичат от решенията на държавите-членки или засегнатите държави-членки, или техните компетентни органи, които отговарят за прилагането на законодателството в областта на социалното осигуряване съгласно общностното право.

(3)

Единодушното становище на Административната комисия за социално осигуряване на работниците мигранти е получено,

1.

Приложение 1 се изменя, както следва:

2.

Приложение 2 се изменя, както следва:

3.

Приложение 3 се изменя, както следва:

4.

Приложение 4 се изменя, както следва:

5.

Приложение 5 се изменя, както следва:

6.

Приложение 10 се изменя, както следва:

05/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

20

L 082/16

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

В Директива 77/187/ЕИО на Съвета от 14 февруари 1977 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (3) беше съществено изменена (4). Поради това в интерес на яснотата и рационалността тя се нуждае от кодифициране/консолидиране.

(2)

Икономическите тенденции водят до промени на национално и общностно равнище в структурата на предприятията чрез прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности на други работодатели в резултат на юридическо прехвърляне или сливания.

(3)

Необходимо е да се осигури закрила на работниците и служителите при смяна на работодателя, в частност за да се гарантират техните права.

(4)

Все още продължават да съществуват различия в отделните държави-членки по отношение на степента на закрила на работниците и служителите в тази връзка и тези различия трябва да се намалят.

(5)

Хартата на Общността за основните социални права на работниците, приета на 9 декември 1989 г. („Социалната харта“) посочва, по-специално в точки 7, 17 и 18: „Завършването на вътрешния пазар трябва да доведе до подобряване на условията за живот и труд на работниците в Европейската общност. Подобряването трябва да включва при необходимост развитие на определени аспекти от трудовоправната уредба, като например процедурите за колективни уволнения или тези, отнасящи се до несъстоятелността. Трябва да се осигури подходящо развитие на информирането, консултирането и участието на работниците, като се вземе предвид съществуващата практика в отделните държави-членки. Подобно информиране, консултиране и участие трябва да бъде въведено своевременно, особено във връзка с действия за преструктуриране на предприятията или сливания, които оказват влияние върху заетостта на работниците“.

(6)

През 1977 г. Съветът прие Директива 77/187/ЕИО, за да насърчи хармонизирането на съответните национални закони, които гарантират правата на работниците и служителите и задължават прехвърлителя и приобретателя своевременното да информират и консултират представителите на работниците и служителите.

(7)

Посочената директива впоследствие беше изменена и допълнена в светлината на въздействието на вътрешния пазар, законодателните тенденции в държавите-членки по отношение на спасяването на предприятия в затруднено икономическо положение, практиката на Съда на Европейските общности, Директивата 75/129/ЕИО на Съвета от 17 февруари 1975 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с колективните уволнения (5) и вече съществуващото законодателство в повечето държави-членки.

(8)

Съображенията във връзка с правната сигурност и прозрачността наложиха изясняване на правната концепция за прехвърляне в светлината на практиката на Съда на Европейските общности. Това изясняване не променя приложното поле на Директива 77/187/ЕИО, както тя беше разтълкувана от Съда.

(9)

Социалната харта признава значението на борбата срещу всички форми на дискриминация, особено на основата на пол, цвят на кожата, раса, мненията и религиозните убеждения.

(10)

Настоящата директива не засяга сроковете, посочени в приложение I, част Б, в рамките на които държавите-членки са длъжни да се съобразят с Директива 77/187/ЕИО и акта за нейното изменение,

1.

а)

„прехвърлител“ означава физическо или юридическо лице, което поради прехвърляне по смисъла на член 1, параграф 1 престава да бъде работодател по отношение на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност;

б)

„приобретател“ означава физическо или юридическо лице, които поради прехвърляне по смисъла на член 1, параграф 1 става работодател по отношение на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност;

в)

„представители на работниците и служителите“ и сродните с това понятие изрази означават представители на работниците и служителите съгласно законодателството или практиката на държавите-членки;

г)

„работник или служител“ означава лице, което в съответната държава-членка е защитено съгласно националното трудово законодателство.

а)

работно време, което е отработено или трябва да се отработи;

б)

наличие на трудови правоотношения по срочен трудов договор по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25.6.1991 г. за допълване на мерките за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работното място на работници на срочно трудово правоотношение или на временно трудово правоотношение (6); или

в)

наличие на временно трудово правоотношение по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 91/383/ЕИО и предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност представлява предприятие за временната работа или е част от него, което предприятие за временна работа се явява работодател.

4.

а)

независимо от разпоредбите на член 3, параграф 1, дълговете на прехвърлителя, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения и изискуеми преди датата на прехвърлянето или преди датата на откриването на производството за неплатежоспособност, не се прехвърлят на приобретателя, при условие че такова производство поражда съгласно законите на съответната държава-членка защита на правата, която е най-малкото равностойна на предвидената в Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка със закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (7); или

б)

приобретателят, прехвърлителят или лицето/лицата, изпълняващи функциите на прехвърлителя, от една страна, и представителите на работниците и служителите от друга страна, могат да се споразумеят за промени на условията за гарантиране на правата на работниците чрез осигуряване на оцеляването на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност в рамките на допустимото от съществуващото законодателство или практика.

—

датата или предложената дата на прехвърлянето,

—

причините за прехвърлянето,

—

правните, икономическите и социалните последици от прехвърлянето по отношение на работниците,

—

всички мерки, предвидени във връзка с работниците.

—

датата или предложената дата на прехвърлянето;

—

причините за прехвърлянето;

—

правните, икономическите и социалните последици от прехвърлянето по отношение на работниците и служителите;

—

всички мерки, предвидени във връзка с работниците и служителите.

05/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

26

L 136/17

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Директива 94/58/ЕО на Съвета от 22 ноември 1994 г. относно минималната степен на обучение на морските лица (3) беше изменена съществено (4). Затова е добре, от съображения за рационалност и яснота, да се пристъпи към консолидиране на тази директива.

(2)

Мерките, взети на общностно ниво в областта на безопасността на море и на предотвратяване на замърсяването на морето следва да бъдат в съответствие с правилата и стандартите, приети на международно ниво.

(3)

Съветът, в заключенията си от 25 януари 1993 г. относно безопасността на море и предотвратяване на замърсяването в Общността, отбеляза значението на човешкия фактор за безопасността на корабоплаването.

(4)

Съветът, в резолюцията си от 8 юни 1993 г. за обща политика по безопасността на море (5), определи като цел отстраняването на недостатъчно квалифицираните екипажи и даде предимство на действията на Общността, насочени към подобряване обучението и образованието, като изготви общи стандарти за минимална степен на обучение на персонала, упражняващ важни функции, включително и въпроса за използване на общ език на борда на плавателните съдове на Общността.

(5)

В резолюцията си от 24 март 1997 г. (6) за нова стратегия за увеличаване на конкурентоспособността на морските превози на Общността, Съветът се стреми да насърчи заетостта на морските лица на Общността и на персонала на сушата. За тази цел Съветът прие, че следва да се вземат мерки, за да бъде подпомогнат морския транспорт на Общността да продължи усилията си, за да достигне високо ниво на качество и да подобри своята конкурентоспособност като осигури постоянно висококачествено обучение на морските лица на Общността от всички рангове, както и на персонала на сушата.

(6)

Нормите за обучение за получаване на свидетелства за професионална компетентност на морските лица са различни в държавите-членки. Такова разнообразие на националните законодателства относно обучението в областта, регулирана от настоящата директива, не дава възможност да се гарантира съответствие на равнищата на обучението, което се налага в интерес безопасността на море.

(7)

Директиви 89/48/ЕИО (7) и 92/51/ЕИО (8) на Съвета, относно обща система за признаване на професионално образование и обучение се прилагат по отношение на морските длъжности, регламентирани от настоящата директива. Те ще допринесат за улесняване спазването на задълженията от Договора за премахване на пречките пред свободното движение на хора и услуги между държавите-членки.

(8)

Взаимното признаване на дипломите и свидетелствата, предвидено с директивите, отнасящи се до обща система не гарантира винаги уеднаквено ниво на обучение за всички морски лица, служещи на борда на кораби, плаващи под флага на държава-членка. Това, обаче, е много съществено от гледна точка безопасността на морския транспорт.

(9)

Следователно е много важно да се определи минимална степен на обучение на морските лица в Общността. Целесъобразно е мерките, които следва да се предприемат в тази област, да бъдат основани на вече установени норми за обучение на международно равнище, например, Конвенция на Международната морска организация (ММО) за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците от 1978 г., така както е ревизирана през 1995 г. (Конвенция STCW); всички държави-членки са страни по тази конвенция.

(10)

Държавите-членки могат да определят стандарти, по-високи от минималните стандарти, определени с Конвенцията STCW и настоящата директива.

(11)

Правилата на Конвенцията STCW, които са включени в приложение I на настоящата директива следва да се допълнят със задължителните разпоредби, които се съдържат в част А на Кодекса STCW. Част Б на Кодекса съдържа препоръчителни насоки, предназначени да подпомогнат страните по Конвенцията STCW и лицата, които участват в изпълнението, прилагането или принудителното изпълнение на тези мерки, да приложат изцяло Конвенцията по уеднаквен начин.

(12)

За да се подобри безопасността на море и предотвратяването на замърсяването, с настоящата директива, в съответствие с Конвенцията STCW, следва да се създадат разпоредби, отнасящи се до минималните периоди на почивка на вахтените лица. Тези разпоредби следва да се прилагат без да се нарушават разпоредбите на Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. относно споразумението за организация на работното време на морските лица, сключено между Сдружението на корабособствениците от Европейската общност (ESCA) и Федерацията на синдикатите на транспортните работници в Европейския съюз (FST) (9).

(13)

За да се подобри безопасността на морския транспорт и, за да се избегне загуба на човешки живот и замърсяване на морето, следва да се подобри комуникацията между екипажите на корабите, плаващи във водите на Общността.

(14)

Обслужващите лица от персонала на пътнически кораби, които са определени да помагат на пътниците в извънредни ситуации, следва да могат да осъществяват комуникация с тях.

(15)

Екипажи, служещи на борда на танкери, които превозват вредни или замърсяващи околната среда товари следва да са способни да действат ефикасно, за предотвратяване на произшествия и извънредни ситуации. От първостепенно значение е между капитана, офицерите и другите лица, служещи на кораба, да се установи подходяща система за общуване, която да отговаря на изискванията на член 17.

(16)

Следва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че морските лица, притежатели на свидетелства, издадени от трети страни имат ниво на квалификация, сравнимо с това, което се изисква по Конвенцията STCW.

(17)

За да се постигне тази цел, следва да се определят общи критерии за признаване в Общността на чуждестранни свидетелства. Установяването на общи критерии за признаване от държавите-членки на свидетелства, издадени от трети страни следва да се основава на изискванията за обучение и издаване на свидетелства, установени в рамките на Конвенцията STCW.

(18)

В интерес на безопасността на море държавите-членки следва да признават квалификации, доказващи изискваното ниво на обучение само когато те са издадени от страни или от името на страни по Конвенцията STCW, за които Комитетът по морска безопасност на ММО е установил, че те са прилагали и продължават да прилагат изцяло стандартите, определени от Конвенцията. Докато посоченият комитет успее да осъществи тази проверка е необходима процедура за предварително признаване на свидетелствата.

(19)

Следва да се организира, когато това е подходящо, проверка на морските учебни заведения, на програмите и курсовете на обучение. Следва да се определят и критерии за такава проверка.

(20)

Следва да се създаде комитет, натоварен да подпомага Комисията при изпълнение на дейностите, свързани с признаването на свидетелствата, издадени от учебни заведения или административните органи на трети страни.

(21)

От държавите-членки, в качеството им на пристанищни власти, се изисква да повишават безопасността на море и предотвратяване на замърсяването във водите на Общността, като инспектират приоритетно корабите, които плават под флагове на трети страни, които не са ратифицирали Конвенцията STWC, като по този начин осигуряват корабите, които плават под флагове на трета страна, да не се ползват от по-благоприятно третиране.

(22)

Уместно е в настоящата директива да се включат разпоредби, отнасящи се до държавния пристанищен контрол, докато бъде изменена Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно прилагането, по отношение на кораби, които използват пристанища на Общността и плават във води под юрисдикцията на държавите-членки, на международните стандарти за безопасност на корабоплаването, предотвратяване на замърсяването и условията на живот и работа на борда на корабите (държавен пристанищен контрол) (10), за да бъдат прехвърлени в нея разпоредбите, отнасящи се до държавния пристанищен контрол, които са включени в член 17, буква е) и в членове 19, 20 и 21 от настоящата директива.

(23)

Следва да се предвидят процедури, даващи възможност да се приспособи настоящата директива към измененията на международните конвенции и кодекси.

(24)

Мерките, необходими за прилагане на настоящата директива се определят в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на процедурите за упражняване на изпълнителските правомощия, предоставени на Комисията. (11).

(25)

Приложение II следва да бъде преразгледано от Съвета, който ще се произнесе по предложение, което Комисията ще представи не по-късно от 25 май 2003 г., в светлината на придобития опит при прилагането на настоящата директива.

(26)

Следва да се разреши на държавите-членки, до 1 февруари 2002 г. да приемат на техни кораби морски лица, притежаващи свидетелства, издадени в съответствие с разпоредбите, приложими преди 1 февруари 1997 г., датата на влизане в сила на ревизираната Конвенция STCW, при условие че те са започнали тяхната служба или обучение преди 1 август 1998 г.

(27)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за въвеждане в тяхното законодателство на директивите, посочени в приложение III, част Б,

1.

„капитан“ означава лицето, което осъществява командването на кораб;

2.

„офицер“ означава член на екипажа, с изключение на капитана, назначен на тази длъжност в съответствие с националните закони или подзаконови разпоредби, или, при липса на такова назначение, въз основа на колективен договор или според обичая;

3.

„палубен офицер“, означава офицер, квалифициран в съответствие с разпоредбите на глава II от приложение I;

4.

„помощник-капитан“ означава офицерът, чийто ранг следва непосредствено след този на капитана и, върху когото пада отговорността за командването на кораба в случай на неспособност на капитана;

5.

„офицер-механик“ означава офицер, квалифициран в съответствие с разпоредбите на глава III от приложение I;

6.

„главен офицер-механик“ означава главният офицер-механик, който отговаря за механиката на двигателите, както и за функционирането и поддръжката на механичните и електрически инсталации на кораба;

7.

„втори офицер-механик“ означава офицерът-механик, чийто ранг следва непосредствено след този на главния офицер-механик, върху когото пада отговорността за механичната пропулсия на двигателите, както и за функционирането и поддръжката на механичните и електрически инсталации на кораба, в случай на неспособност на главния офицер-механик;

8.

„стажант офицер-механик“ означава лице, което се обучава, за да стане офицер-механик и което е назначено на тази длъжност в съответствие с националните закони и подзаконови разпоредби;

9.

„корабен радиооператор“ означава лице, притежател на съответно свидетелство, издадено или признато от компетентните органи в съответствие с разпоредбите на Радиоправилата, така както са определени в точка 18;

10.

„рулеви моряк“ означава член на екипажа на кораба, различен от капитана или който не е офицер;

11.

„морски кораб“ означава кораб, различен от тези, които плават изключително във вътрешни води или във води, разположени във вътрешността, или в близко съседство със спокойни води или със зони, където се прилагат пристанищните правилници;

12.

„кораб, плаващ под флага на държава-членка“ означава кораб, регистриран в държава-членка и плаващ под флага на тази държава-членка в съответствие с нейното законодателство. Корабите, които не отговарят на това определение се разглеждат като кораби, плаващи под флага на трета страна;

13.

„плаване в крайбрежни води“ са плаванията, осъществявани в съседство с държава-членка, така както са определени от тази държава-членка;

14.

„пропулсивна мощност“ означава общата максимална продължителна мощност на цялата главна пропулсивна уредба на кораба, изразена в киловати и указана в сертификата за регистрация на кораба или в други корабни документи;

15.

„нефтен танкер“ означава кораб, построен и използван за превоз на нефт и течни товари от петролни продукти;

16.

„химикаловоз“ означава кораб, построен или приспособен и използван за превоз на товари в наливно състояние, изброени в глава 17 на Международния кодекс за превоз на химически продукти, който е в сила на 25 май 1998 г.;

17.

„газовоз“ означава кораб, построен или приспособен и използван за превоз на товари в наливно състояние втечнени газове или други продукти, изброени в глава 19 на Международния кодекс за превоз на газ, който е в сила на 25 май 1998 г.;

18.

„Радиоправила“ означава ревизираната уредба, приета от Световната административна конференция по радиосъобщенията за мобилни услуги, които са в сила на 25 май 1998 г.;

19.

„пътнически кораб“ означава морски кораб, превозващ повече от дванадесет пътника;

20.

„риболовен кораб“ означава кораб, използван за улов на риба или на други живи морски ресурси;

21.

„Конвенция STCW“ означава Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, във вида в който се прилага по отношение на разглежданите въпроси като се държи сметка за преходните разпоредби на член VII и на Правило 1/15 от Конвенцията и която включва, според случая, приложимите разпоредби на Кодекса STCW, във варианта, за всички тези разпоредби, в сила на 25 май 1998 г.;

22.

„задачи, свързани с радиосвръзките“ са задачите, включващи по-специално, носенето на вахта, поддръжката или техническите ремонти, в съответствие с Радиоправилата, с Международната конвенция от 1974 г. за опазване човешкия живот на море (Конвенция SOLAS), във варианта, който е в сила на 25 май 1998 г. и, по решение на всяка държава-членка, със съответните препоръки на Международната морска организация (ММО);

23.

„ро-ро пътнически кораб“ означава пътнически кораб, снабден с места за товари или със специална категория помещения, упоменати в Конвенцията SOLAS, която е в сила на 25 май 1998 г.;

24.

„Кодекс STCW“ означава Кодексът за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (Кодекс STCW), приет с Резолюция 2 на Конференцията STCW на страните от 1995 г., който е в сила на 25 май 1998 г.;

25.

„функция“ означава съвкупност от задачи и отговорности така, както са упоменати в Кодекса STCW, необходими за опериране на кораба, за опазване човешкия живот на море или за опазването на морската среда;

26.

„компания“ означава корабособственикът или всяка друга организация или лице като мениджър, беърбоут чартьор, на което собственикът на кораба е поверил отговорността за експлоатация на кораба и, което, като поема тази отговорност, се е съгласило да изпълни всички задачи и задължения, наложени на компанията от тези правила;

27.

„съответно свидетелство“ означава свидетелство, издадено и потвърдено в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, което дава право на своя законен притежател да служи в качеството на, и да изпълнява предвидените функции до степента на отговорност, посочена в свидетелството, на борда на кораб, който е от посочения вид, тонаж, мощност и с вид на двигателите, по време на конкретното визирано пътуване;

28.

„морска служба“ означава служба на борда на кораб във връзка с издаването на свидетелство или друга квалификация;

29.

„одобрен“ означава одобрен от държава-членка в съответствие с настоящата директива;

30.

„трета страна“ означава страна, която не е държава-членка;

31.

„месец“ означава календарен месец или тридесет дни, съставени от периоди най-малко от един месец.

—

бойни кораби, помощни кораби на военноморския флот или други кораби, принадлежащи или използвани от държава-членка и чиято дейност е изключително за нужди на правителството и нетърговски цели,

—

риболовни кораби,

—

яхтите за развлечение, които не осъществяват никаква търговска дейност,

—

кораби от дърво с примитивна конструкция.

a)

да включат в изпита за издаване на свидетелство, отговарящо на изискванията на Радиоправилата, допълнителни познания, предписани в съответните правила, или

б)

да издадат отделно свидетелство, установяващо, че притежателят му има допълнителните познания, предписани в съответните правила.

а)

могат да бъдат издавани като отделни документи;

б)

всички имат уникален номер, обаче, потвържденията, удостоверяващи издаването на свидетелство, могат да имат същия номер като въпросното свидетелство, при условие че този номер е уникален, и

в)

престават да са валидни щом срокът на действие визираното свидетелство изтече или свидетелството бъде отнето, суспендирано или анулирано от държавата-членка или третата страна, която го е издала и, при всички случаи, с изтичане на петгодишен срок от датата на издаването му.

а)

компания или капитан е наел лице, което не притежава свидетелството, предписано от настоящата директива;

б)

капитан е позволил лице, което не притежава необходимото свидетелство или валидно освобождаване от притежаването на такова свидетелство, или което не притежава необходимия документ по член 18, параграф 4, да изпълнява функция или служи в качество, за което според настоящата директива трябва да се заема от лице, притежаващо съответното свидетелство, или

в)

едно лице е получило чрез измама или с фалшиви документи назначение, за да изпълнява функция или да служи в качество, за което според настоящата директива трябва да се заема от лице, притежаващо свидетелство или освободено от задължение за притежаване на това свидетелство.

а)

всички дейности по обучението, оценяването на квалификацията, издаването на свидетелствата, потвържденията и презаверяването им, осъществявани от неправителствени агенции или организации, под техен контрол, са обект на непрекъснат контрол, в рамките на система от стандарти за качество, за да може да се гарантира осъществяването на набелязаните цели, включително и тези, отнасящи се до квалификацията и опита на инструкторите и на оценителите;

б)

когато държавни структури или институции изпълняват такива дейности, съществува система от стандарти за качество;

в)

целите в областта на образованието и обучението и свързаните с тях стандарти за компетентност, които следва да бъдат постигнати, са ясно определени и че нивото на познанията, на разбирането и на способностите, отговарящи на изпитите и оценяванията, предписани според Конвенцията STCW са определени. Целите и свързаните с тях стандарти за качество могат да се специфицират отделно за различни курсове и програми за обучение и обхващат управлението на системата за издаване на свидетелства;

г)

приложното поле на стандартите за качество включва управлението на системата за издаване на свидетелствата, всички курсове и програми за обучение, изпитите и оценяването, извършвани от държавата-членка или под нейно ръководство, както и квалификацията и опита, които следва да притежават инструкторите и оценителите като се имат предвид принципите, системите, контрола и вътрешните проверки за осигуряване на качеството, които са били приети, за да се гарантира постигането на набелязаните цели.

а)

всички мерки за контрол и наблюдение на вътрешно ниво и допълнителните мерки са съобразени с предвидените методи и документираните процедури и дали те дават възможност определените цели да бъдат постигнати ефективно;

б)

резултатите от всяко независимо оценяване са придружени от документи, които ги удостоверяват и доведени до знанието на отговорните лица в оценяваната област;

в)

се вземат бързо мерки с оглед отстраняване на пропуските.

а)

своята самоличност;

б)

че са достигнали минималната възраст, не по-ниска от правилото, включено в приложение I за получаване на исканото свидетелство;

в)

че отговарят на нормите за здравословна годност, предвидени от държавата-членка, по-специално що се отнася до остротата на зрението и на слуха и че притежават валиден документ, удостоверяващ тяхната здравословна годност, издаден от лекар, притежаващ необходимата квалификация, одобрен от компетентния орган на държавата-членка;

г)

че са преминали предписаната от правилата, включени в приложение I морска служба и всяко друго задължително обучение, свързано с тях за получаването на исканото свидетелство;

д)

че отговарят на стандартите за компетентност, предписани от правилата, включени в приложение I за способностите, функциите и нивата, които следва да бъдат посочени в потвърждението на свидетелството.

а)

да поддържат един или повече регистри за всички свидетелства и потвърждения за капитани и офицери, и, в зависимост от случая, за моряци, които са издадени, чийто срок е изтекъл или са били презаверени, суспендирани, анулирани или обявени за изгубени, или унищожени, както и за допуснатите освобождавания от задължението за притежаване на свидетелство и

б)

да предоставят сведения за състоянието на тези свидетелства, потвърждения и освобождавания от задължението за притежаване на свидетелство на другите държави-членки или на другите страни по Конвенцията STCW и на компаниите, които искат да проверят истинността и валидността на свидетелствата, представени от морските лица с оглед тяхното признаване и с цел получаване на работа на борда на кораб.

а)

да покрие нормите за здравословна годност, предписани в член 10, и

б)

да докаже запазена професионална компетентност в съответствие с Раздела А-I/11 от Кодекса STCW.

а)

всяко задължително обучение на тренажор;

б)

всяко оценяване на предписаната компетентност от част А на Кодекса STCW, което се прави на тренажор, и

в)

всяка демонстрация направена на тренажор, за да се докаже поддържането на компетентността, предписана от част A на Кодекса STCW.

а)

всички морски лица, назначени на неин кораб, са притежатели на съответното свидетелство, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива и на разпоредбите, издадени от държавата-членка;

б)

корабите ѝ са снабдени с оборудване, което отговаря на приложимите предписания на държавата-членка относно оборудването, гарантиращо сигурността;

в)

документите и сведенията, отнасящи до всички морски лица, заети на борда на нейните кораби, са актуализирани и леснодостъпни и, че те съдържат, без обаче да се ограничават до тях, документите и сведенията за опита на тези морски лица, тяхното обучение, здравословна годност и компетентност за изпълняване на задачите, които са им били възложени;

г)

морските лица, които тя назначава, на който и да е от своите кораби, са добре запознати със своите специфични задачи и със съоръженията, инсталациите, оборудването, процедурите и особеностите на кораба, отнасящи се до задачите, които са им поставени при нормални условия или в аварийни ситуации;

д)

личният състав на кораба може ефективно да координира дейностите си в аварийни ситуации и при изпълняването на основните си задължения, свързани със сигурността или за предотвратяване или намаляване на замърсяването на морето.

а)

предоставянето на всички новоназначени морски лица на разумен срок, даващ им възможност да се запознаят и свикнат с:

б)

определянето на опитен член на екипажа, който ще бъде натоварен да следи всички новоназначени морски лица да имат възможност да получат основните сведения на език, който разбират.

—

осигуряват обучението, посочено в член 3,

—

организират и/или контролират изпитите, които евентуално се изискват,

—

издават свидетелствата, посочени в член 10,

—

предоставят освобождаванията, предвидени в член 15.

а)

Обучението и оценяването на морските лица да са:

б)

Лицата, които осъществяват обучение или извършват оценяване като едновременно с това са наети да работят на борда на кораба, могат да вършат това, само когато обучението или оценяването нямат вредни последици за нормалната работа на кораба и, когато те могат да посветят времето и вниманието си на това обучение или оценяване.

в)

Инструкторите, наблюдаващите и оценителите следва да имат квалификация във връзка със специфичния вид и ниво на обучение или оценяване на компетентността на морските лица на борда на кораба или на сушата.

г)

Всяко лице, което извършва по време на работа на борда на кораба или на сушата обучение на морски лица, предназначено да им даде възможност да придобият изискващата се квалификация за получаване на свидетелство по силата на настоящата директива:

д)

Всяко лице, което отговаря за наблюдение на обучението по време на работа на морските лица, предназначено да им даде възможност да придобият квалификацията, която е необходима за получаване на свидетелство, разбира напълно програмата на обучение и специфичните цели на всеки вид предоставяно обучение.

е)

Всяко лице, което извършва, на борда на кораба или на сушата, оценяване на компетентността на морските лица по време на работа, за да прецени дали притежават необходимата квалификация за получаването на дадено свидетелство:

ж)

в случай, че държава-членка признава обучение, дадено учебно заведение или квалификация, осигурена от него, в рамките на нейните предписания, свързани с издаването на свидетелство, приложното поле на стандартите за качество, изложени в член 9, включва квалификацията и опита на инструкторите и оценителите. Квалификацията, опитът и прилагането на стандартите за качество, изложени в член 9 включват квалификацията и опита на инструкторите и оценителите. Квалификацията, опитът и прилагането на нормите за качество следва да включват подходящо педагогическо обучение, както и изучаване методите и практиките на обучение и оценяване и следва да отговарят на всички приложими предписания по букви г), д) и е).

а)

без да се засягат разпоредбите на букви б) и г), на борда на всеки кораб, плаващ под флага на държава-членка съществуват средства, които предоставят възможност, във всеки момент, за устно общуване между всички членове на екипажа на кораба по отношение на сигурността и, която по-специално гарантира съобщенията и инструкциите да се получават навреме и да бъдат добре разбрани;

б)

на борда на всеки пътнически кораб, плаващ под флага на държава-членка и на борда на всеки пътнически кораб, идващ от и/или пътуващ за пристанище на държава-членка, да бъде установен и записан в бордовия дневник на кораба, общ работен език, за да бъде гарантирана ефикасността на действията на екипажа по отношение въпросите на сигурността.

Компанията, или капитанът, в зависимост от случая, определя подходящия работен език. От всяко морско лице се изисква да разбира този език и, когато това е необходимо, да дава заповеди и нареждания, и да докладва на този език.

Ако работният език не е официален език на държавата-членка, всички планове и списъци, които трябва да бъдат разлепени, включват превод на работния език.

в)

на борда на пътническите кораби, персоналът, определен в списъка на екипажа да помага на пътниците в случай на извънредна ситуация да бъде лесен за идентифициране и да притежава, по отношение на общуването, достатъчно способности, за да изпълни тази мисия като за целта следва да се възприеме подходяща съвкупност от критерии измежду следните критерии:

г)

на борда на нефтените танкери, химикаловозите и газовозите, плаващи под флага на държава-членка, капитанът, офицерите и моряците, да са способни да общуват помежду си на един или повече общи работни езици;

д)

съществуват подходящи средства за връзка между кораба и властите на брега, или на общ език или на езика на тези власти;

е)

когато пристъпват към контрол от държавата, на чиято територия се намира пристанището в съответствие с Директива 95/21/ЕО, държавите-членки следят корабите, плаващи под флага на трета държава също да действат в съответствие с настоящия член.

а)

като признава, посредством потвърждение, получено свидетелство, издадено от трета страна, държавата-членка действа съобразно с критериите и процедурите, изложени в приложение II;

б)

държавите-членки съобщават на Комисията, която уведомява за това другите държави-членки, получените свидетелства, които са признали или смятат да признаят според критериите, посочени в буква а);

в)

ако в период от три месеца след като държавите-членки са били уведомени от Комисията, в съответствие с буква б), бъде направено възражение от някоя държава-членка, или от Комисията, въз основа на критериите, посочени в буква а), въпросът се подлага от Комисията на процедурата, посочена в член 23, параграф 2. Заинтересованата държава-членка взима подходящи мерки, за да изпълни решенията, взети съобразно с процедурата, предвидена в член 23, параграф 2;

г)

когато съответно свидетелство, издадено от трета страна, е било признато в рамките на спомената по-горе процедура и Комитетът за морска безопасност, след като е приключило оценяването, не е могло да определи третата страна като доказала, че е приложила напълно и цялостно разпоредбите на Конвенция STCW, Комисията подлага случая на процедурата, посочена в член 23, параграф 2, за да оцени отново признаването на свидетелствата, издавани от тази страна. Заинтересованата държава-членка взима подходящи мерки за привеждане в действие на решенията взети в съответствие с процедурата, посочена в член 23, параграф 2;

д)

комисията изготвя списък на предоставените свидетелства, които са били признати по процедурата, посочена по-горе и го актуализира. Този списък се публикува в Официален вестник на Европейските общности, серия C.

—

проверка дали всички морски лица, служещи на борда, които трябва да притежават свидетелство в съответствие с Конвенцията STCW, притежават съответното свидетелство или валидно освобождаване, или представят документ, доказващ, че е била подадена молба за потвърждение, удостоверяващо признаването на свидетелството, до органите на държавата, под чийто флаг корабът плава.

—

проверка дали личния състав и свидетелствата на морските лица, служещи на борда на кораба, са съобразени с предписанията относно съоръженията за безопасност на органите на държавата под чийто флаг корабът плава.

—

корабът е претърпял сблъскване или е заседнал,

—

по време на пътуване, на спускане на вода или на кея корабът е осъществил изхвърляне на вещества, което е незаконно, по смисъла на коя да е международна конвенция, или

—

корабът, маневрирайки по неправилен начин или по начин, който не е достатъчно сигурен, не е спазил мерките за организация на движението, възприети от Международната морска организация, или сигурни практики и процедури за навигация, или

—

корабът, в други отношения, оперира по начин, който представлява опасност за хората, имуществото или околната среда, или

—

дадено свидетелство е било получено чрез измама или лицето, което притежава свидетелство, не е същото, на което свидетелството първоначално е било издадено, или

—

корабът плава под флага на страна, която не е ратифицирала Конвенцията STCW или капитанът, офицер или моряк притежава свидетелство, издадено от трета страна, която не е ратифицирала Конвенцията STCW.

а)

морските лица не притежават свидетелства, не притежават подходящи свидетелства или валидно освобождаване, или не представят документ, доказващ, че е била подадена молба за потвърждение, удостоверяваща признаването на свидетелството, до органите на държавата под чийто флаг плава корабът;

б)

приложимите предписания на държавата, под чийто флаг плава корабът относно съоръженията за сигурност, не са спазени;

в)

разпоредбите в областта на вахтената служба на мостика или в машинното отделение не отговарят на изискванията, предвидени за кораба от държавата, под чийто флаг той плава;

г)

в екипа на вахтените лица няма лице, квалифицирано, за да може да ползва оборудването, необходимо за сигурността на корабоплаването, радиосвръзките за сигурност или за предотвратяване замърсяването на морето;

д)

професионалните умения за упражняване на задачите, поверени на морските лица, за да се гарантира сигурността на кораба и предотвратяване замърсяването на морето, не са доказани и

е)

не е възможно да бъдат намерени достатъчно отпочинали лица, които са годни за служба във всяко друго отношение, за да осигурят първата вахта в началото на плаването и следващите вахти.

1)

думите „с големина 200 БРТ“ могат да бъдат заменени с думите „с големина 500 БРТ или по-голям“ и

2)

думите „с големина 1 600 БРТ“ могат да бъдат заменени с думите „с големина 3 000 БРТ“.

1.

корабоводене;

2.

обработка и подреждане на товара;

3.

управление експлоатацията на кораба и грижа за лицата на борда;

4.

морско инженерство;

5.

електрообзавеждане, електронна апаратура и системи за управление;

6.

техническо поддържане и ремонт;

7.

радиосвръзки.

1.

управленско ниво;

2.

оперативно ниво;

3.

поддържащо ниво.

1.

Всеки вахтен офицер, който служи на борда на морски кораб с брутен тонаж равен или по-голям от 500 БРТ, следва да притежава съответното свидетелство.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

1.

Всеки капитан или помощник-капитан на морски кораб с брутен тонаж равен или по-голям от 3 000 БРТ следва да притежава съответното свидетелство.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

3.

Всеки капитан или помощник-капитан на морски кораб с брутен тонаж между 500 и 3 000 БРТ следва да притежава съответното свидетелство.

4.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

1.

Всеки вахтен офицер, който служи на морски кораб с брутен тонаж по-малък от 500 БРТ, който не осъществява крайбрежни плавания, следва да притежава съответното свидетелство за корабите с брутен тонаж от 500 и повече БРТ.

2.

Капитан, който служи на морски кораб с брутен тонаж по-малък от 500 БРТ, който не осъществява крайбрежни плавания, следва да притежава съответно свидетелство за корабите с брутен тонаж между 500 и 3 000 БРТ.

3.

Всеки вахтен офицер, който служи на морски кораб с брутен тонаж по-малък от 500 БРТ, осъществяващ крайбрежни плавания, следва да притежава съответното свидетелство.

4.

Всеки кандидат за свидетелство за вахтен офицер, който служи на морски кораб с брутен тонаж по-малък от 500 БРТ, осъществяващ крайбрежни плавания, следва:

6.1.

да е навършил поне двадесет години;

6.2.

да има плавателен стаж с продължителност не по-малко от дванадесет месеца, в качеството на вахтен офицер и

6.3.

да е завършил одобрено образование и обучение и да отговаря на стандартите за компетентност, уточнени в Раздел А-II/3 на Кодекса STCW за капитани на морски кораби с брутен тонаж по-малък от 500 БРТ, осъществяващи крайбрежни плавания.

1.

Всеки рулеви моряк от вахтената служба на кораб с брутен тонаж от 500 или повече БРТ, който не е стажант-рулеви моряк или общ моряк без правоспособност, следва да притежава съответното свидетелство, за да изпълнява тези функции.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

3.

Плавателният стаж, обучението и професионалният опит, които се изискват по алинеи 2.2.1. и 2.2.2. следва да се отнасят до функциите, свързани с вахтената служба и да включват изпълнението на задачи под прякото наблюдение на капитана, вахтения офицер или на квалифициран рулеви моряк.

4.

Държава-членка може да приеме, че морските лица отговарят на изискванията на настоящото правило, ако те са служили на съответна длъжност в палубната команда не по-малко от една година, в рамките на петте години, предхождащи влизането в сила на Конвенцията STCW за съответната държава-членка.

1.

Всеки вахтен офицер-механик в наблюдавано машинно отделение или дежурен офицер-механик в машинно отделение без постоянно присъствие на персонал, на борда на морски кораб с кораби с пропулсивна мощност 750 или повече кВт следва да притежава съответното свидетелство.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

1.

Всеки главен механик и всеки втори механик на морски кораб с пропулсивна мощност от 3 000 и повече кВт, следва да притежават съответното свидетелство.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

1.

Всеки главен механик или всеки втори механик на морски кораб с пропулсивна мощност между 750 и 3 000 кВт следва да притежават съответните свидетелства.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

3.

Всеки офицер-механик, квалифициран да служи като втори механик на кораби с пропулсивна мощност от 3 000 или повече кВт, може да служи като главен механик на кораби с пропулсивна мощност по-малка от 3 000 кВт, при условие че може да докаже поне дванадесет месеца одобрен плавателен стаж като отговорен офицер-механик и, че неговото свидетелство впоследствие е било потвърдено.

1.

Всеки моряк от вахтената служба в наблюдавано машинно отделение или корабен механик в машинно отделение, работещо без постоянно присъствие на персонал, на борда на морски кораб с пропулсивна мощност от 750 или повече кВт, който не е стажант-рулеви моряк или общ моряк без правоспособност, следва да притежава необходимото свидетелство, за да изпълнява такива функции.

2.

Всеки кандидат за свидетелство следва:

3.

Плавателният стаж, обучението и опита, които се изискват по алинеи 2.2.1. и 2.2.2., следва да са свързани с функциите от вахтената служба в машинно отделение и да включват изпълнение на задачи под прекия контрол на квалифициран офицер-механик или на квалифициран моряк.

4.

Държава-членка може да приеме, че морските лица отговарят на изискванията на настоящото правило, ако са служили на съответната длъжност в машинно отделение в продължение на не по-малко от една година, през петте години, предхождащи влизането в сила на Конвенцията STCW по отношение на тази държава-членка.

1.

С изключение на параграф 3, разпоредбите на настоящата глава се прилагат по отношение на морските лица по радиосвръзките на кораб, опериращ в рамките на Световната морска система за бедствие и безопасност (СМСББ) по начина, предписан от Конвенцията SOLAS, така както е изменена.

2.

До 1 февруари 1999 г. морските лица по радиосвръзките, отговарящи на разпоредбите на Конвенцията SOLAS, в сила непосредствено преди 1 февруари 1992 г., отговарят на разпоредбите на Конвенцията STCW в сила преди 1 декември 1992 г.

3.

Морските лица по радиосвръзките, които не са задължени да отговарят на разпоредбите на глава IV на Конвенцията SOLAS относно СМСББ, не са задължени да отговарят на разпоредбите на настоящата глава. Морските лица по радиосвръзките следва обаче да отговарят на Радиоправилата. Администрацията следва да се увери, че съответните свидетелства, които се изискват според Радиоправилата, са издадени или признати на тези морски лица.

1.

Всяко лице по радиосвръзките на борда на кораб, задължено да участва в СМСББ, следва да притежава съответно свидетелство за СМСББ, издадено или признато от администрацията в съответствие с разпоредбите на Радиоправилата.

2.

В допълнение всеки кандидат за свидетелство по настоящото правило, за да служи на борда на кораб, който е задължен, по Конвенцията SOLAS, така както е изменена, да бъде снабден с радио електронна система следва:

1.

Офицерите и рулевите моряци, натоварени със специфични задачи и отговорности относно товара или оборудването на танкерите следва, освен обучението, предписано в Правилото VI/1, да са преминали на сушата одобрен курс по противопожарна безопасност и

2.

Капитаните, главните механици, помощник-капитаните и вторите механици, както и всички лица, които отговарят пряко за товаренето, разтоварването и предпазните мерки, които следва да бъдат взети по време на транспорта или опазването на товарите следва, освен предписанията по алинеи 1.1. или 1.2.:

3.

През двете години, които следват влизането в сила на Конвенцията STCW по отношение на една държава-членка, може да се приеме, че морските лица отговарят на изискванията на алинея 2.2. ако са изпълнявали подходящи функции на борда на въпросния танкер през период, не по-кратък от една година през петте предходни години.

4.

Администрацията гарантира, че подходящо свидетелство се издава на капитаните и офицерите, които притежават необходимата квалификация по параграфи 1 или 2, в зависимост от случая, или да бъде потвърдено по необходимия ред едно съществуващо свидетелство. Всеки рулеви моряк, който притежава необходимата квалификация, следва да притежава съответното свидетелство.

1.

Настоящото правило се прилага по отношение на капитаните, офицерите, рулевите моряци и другите членове, които служат на борда на ро-ро пътническите кораби, които извършват международни плавания. Администрацията решава дали тези изисквания следва да се прилагат по отношение на персонала, служещ на борда на ро-ро пътническите кораби, които осъществяват вътрешни плавания.

2.

Преди да им бъдат възложени задачи на ро-ро пътнически кораб, морските лица следва да са завършили обучението предписано в точки 4 до 8, което отговаря на техните длъжности, задачи и отговорности.

3.

Морските лица, които следва да са завършили обучението, предписано в точки 4, 7 и 8 следва, през интервали, ненадвишаващи пет години, да получават подходящо обучение за опресняване и актуализиране на техните знания.

4.

Капитанът, офицерите и другите членове на екипажа, определени в списъка на екипажа да помагат на пътниците при извънредни ситуации с корабите, превозващи пътници следва да са завършили обучение, свързано с подпомагането на пътниците, посочено в параграф 1 на Раздел А-V/2 на Кодекса STCW.

5.

Капитаните, офицерите и другите членове на екипажа, на които са поверени специфични задачи и отговорности на ро-ро пътническите кораби, следва да са преминали обучението за запознаване, посочено в параграф 2 на раздел А-V/2 на Кодекса STCW.

6.

Лицата от персонала, осъществяващ пряко услуга на пътниците в помещенията, предназначени за пътници на борда на ро-ро пътническите кораби, следва да са преминали обучението в областта на безопасността, посочено в параграф 3 на Раздел А-V/2 на Кодекса STCW.

7.

Капитаните, помощник-капитаните, главните механици и всяко лице, определено като пряко отговорно за качването и слизането на пътниците, за товаренето, разтоварването или за укрепването на товара, или затваряне на отворите на корпуса, на ро-ро пътническите кораби, следва да се преминали одобрено обучение във връзка с безопасността на пътниците и товарите и опазването на корпуса, така както е посочено в параграф 4 на Раздел А-V/2 на Кодекса STCW.

8.

Капитаните, помощник-капитаните, главните механици, вторите механици и всяко лице, отговарящо за сигурността на пътниците при извънредни положения на ро-ро пътническите кораби, следва да са преминали одобрено обучение в областта на управление на кризисни ситуации и човешко поведение, така както е уточнено в параграф 5 на Раздел А-V/2 на Кодекса STCW.

9.

Администрацията гарантира, че се издава документ, удостоверяващ преминатото обучение на всяко лице, което притежава квалификацията, която се изисква по силата на настоящото правило.

1.

Всеки кандидат за свидетелството за използване на спасителни средства, различни от бързоходните дежурни лодки, следва:

2.

Всеки кандидат за удостоверение за използване на бързоходни дежурни лодки следва:

1.

Морските лица, определени да ръководят противопожарните операции следва да са преминали успешно обучение по противопожарна подготовка – разширена програма, което набляга по-специално на организацията, стратегията и ръководството, в съответствие с разпоредбите на Раздел А-VI/3 на Кодекса STCW и следва да отговарят на стандартите за компетентност, уточнени там.

2.

Ако обучението по противопожарна подготовка – разширена програма не е включено в квалификацията, която се изисква за получаване на съответното свидетелство, следва да бъде издадено, според случая, специално удостоверение или специално уверение, установяващо, че притежателят му е преминал курс на обучение по противопожарна подготовка – разширена програма.

1.

Морските лица, определени да оказват първа медицинска помощ на борда на кораб, следва да отговарят на стандартите за компетентност, уточнени за медицинската помощ в параграфи 1, 2 и 3 на раздел А-VI/4 на Кодекса STCW.

2.

Морските лица, определени да отговарят за медицинските грижи на борда, следва да отговарят на стандартите за компетентност, уточнени за медицинските грижи в параграфи 4, 5 и 6 на раздел А-VI/4 на Кодекса STCW.

3.

Ако обучението в областта на първа медицинска помощ и медицинските грижи не е включено в квалификация, която се изисква за получаване на съответното свидетелство, в зависимост от случая, следва да бъде издадено специално свидетелство или специално уверение, доказващо че притежателят е преминал курс на обучение по първа медицинска помощ и медицински грижи.

1.

Независимо от разпоредбите относно издаването на свидетелствата, изложени в глави II и III, държавите-членки могат да решат да издават или да разрешат да бъдат издавани свидетелства, различни от тези, посочени в правилата на тези глави, стига да бъдат налице следните условия:

2.

Не следва да бъдат издавани свидетелства въз основа на настоящата глава ако държавата-членка не е съобщила на Комисията сведенията, предписани в Конвенцията STCW.

1.

Всяка държава-членка, която реши да издава или да разреши издаването на други свидетелства, следва да следи за спазването на следните принципи:

2.

Принципът на взаимозаменяемостта, визиран в точка 1, следва да гарантира, че:

3.

Всяко свидетелство, издадено по силата на разпоредбите на настоящата глава, следва да се съобразява със следните принципи:

4.

Принципите, изложени в параграфи 1 и 2 на настоящото правило, следва да гарантират поддържането на компетентността на палубните вахтени офицери и вахтените офицери от машинното отделение.

1.

Съответните свидетелства, които се представят за признаване, трябва да бъдат издадени от страна по Конвенцията STCW.

2.