2.10.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 296/105

—

като взе предвид заключенията от заседанието на министрите на външните работи в рамките на Източното партньорство от 13 декември 2010 г.,

—

като взе предвид предходните си резолюции относно Европейската политика на съседство (ЕПС) от 19 януари 2006 г. (1), относно укрепване на ЕПС от 15 ноември 2007 г. (2), относно Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) от 6 юли 2006 г. (3), относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) от 5 юни 2008 г. (4) и относно преразглеждане на ЕИСП от 19 февруари 2009 г. (5), както и относно подход в регионалната политика за Черно море от 17 януари 2008 г. (6) и относно стратегията на ЕС за Черно море от 20 януари 2011 г. (7),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 20 май 2010 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС относно Южен Кавказ (8),

—

като взе предвид развитието на ЕПС от 2004 г. нататък, и по-специално изготвените от Комисията доклади за напредъка по прилагането й,

—

като взе предвид предходните си резолюции относно Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Република Молдова и Украйна, както и препоръките на комитетите за парламентарно сътрудничество с тези страни, с изключение на Беларус,

—

като взе предвид параграф 41 от резолюцията на Европейския парламент от 15 ноември 2007, в който се призовава за създаването на Парламентарна асамблея EURONEST, включваща ЕС и неговите източни съседи,

—

като взе предвид плановете за действие, приети съвместно с Армения, Азербайджан, Грузия и Молдова, както и Програмата за асоцииране на Украйна,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно ЕПС от 26 юли 2010 г.,

—

като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище, посветена на Източното партньорство, проведена в Прага на 7 май 2009 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 май 2010 г., озаглавено „Обстоен преглед на Европейската политика за съседство“ (COM(2010)0207),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно Източното партньорство от 3 декември 2008 г. (COM(2008)0823),

—

като взе предвид съобщенията на Комисията относно силна европейска политика за съседство от 5 декември 2007 г. (COM(2007)0774), относно укрепване на ЕПС от 4 декември 2006 г. (COM(2006)0726), относно Европейската политика на съседство - стратегически документ от 12 май 2004 г. (COM(2004)0373), както и относно по-широка Европа - добросъседство: нова рамка за отношенията с източните и южните ни съседи от 11 март 2003 г. (COM(2003)0104),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1638/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство (9),

—

като взе предвид Специален доклад № 13/2010 на Европейската сметна палата, озаглавен „Успешен ли е стартът на новия Европейски инструмент за съседство и партньорство и постига ли той резултати в Южен Кавказ (Армения, Азербайджан и Грузия)?“,

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Договорът от Лисабон създаде необходимите условия за подобряване на ефективността и съгласуваността на отношенията на ЕС с всички заинтересовани страни и партньори, и по-специално неговите съседи,

Б.

като има предвид, че съгласно член 8 от Договора за ЕС Съюзът трябва да развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството,

В.

като има предвид, че от стартирането си през 2004 г. ЕПС води до укрепване на отношенията със страните партньори, както и до постигането на някои реални ползи; като има предвид, че все още са налице някои предизвикателства и понастоящем следва да се обърне внимание на изпълнението, с ясно определени приоритети за действие, ясни критерии за сравнение и диференциация въз основа на изпълнението,

Г.

като има предвид, че Източното партньорство е подходяща политическа рамка за задълбочаване на отношенията със и между страните партньори въз основа на принципите за споделено участие и отговорност, както и обвързаност с условия; като има предвид, че укрепването на отношенията изисква поемане на по-голям съвместен ангажимент и постигане на осезаем напредък към добро управление и демократични стандарти,

Д.

като има предвид, че Източното партньорство е насочено към четири тематични платформи за сътрудничество, а именно: демокрация, добро управление и стабилност; икономическа интеграция и сближаване с политиките на ЕС; околна среда, изменение на климата и енергийна сигурност; и контакти между хората,

Е.

като има предвид, че сътрудничеството в рамките на Парламентарната асамблея EURONEST има за цел да доведе до положителни резултати, като служи за платформа за обмен на мнения, за намиране на общи позиции относно глобалните предизвикателства на нашето време, свързани с демокрацията, политиката, икономиката, енергийната сигурност и социалните въпроси, както и за укрепване на връзките между страните от региона и ЕС, както и между самите страни от Източното партньорство,

Ж.

като има предвид, че ЕС следва да насърчава и значително да укрепи прилагането на подход „отдолу нагоре“, като увеличи своята икономическа подкрепа за гражданското общество и като насърчава свободата на печата и свободата на събранията, с цел подкрепа на процесите на демократизация, което е предпоставка за дългосрочно стабилизиране,

З.

като има предвид, че неразрешените регионални конфликти в съседство с Европейския съюз подкопават устойчивото икономическо, социално и политическо развитие на съответните страни и представляват сериозна пречка за регионалното сътрудничество, стабилността и сигурността; като има предвид, че те са също така значителна пречка пред осъществяването на пълния потенциал и приоритетите на ЕПС, като има предвид, че тези конфликти накърняват развитието на едно истинско и ефективно многостранно измерение на ЕПС; като има предвид, че ролята, която следва да играе гражданското общество в съответните страни, продължава да бъде подценявана,

И.

като има предвид, че неотдавнашните демонстрации на хората срещу репресивни режими в Беларус, Тунис и Египет са ясен израз на легитимния им стремеж към демокрация,

Й.

като има предвид, че политиката на ЕС и държавите-членки за подкрепа и сътрудничество с недемократични режими в Тунис и Египет претърпя неуспех и следва да служи като поука за отношенията на ЕС с Беларус, както и че политиката на ЕС като цяло и ЕПС следва да бъдат основани на ценности,

К.

като има предвид, че ЕИСП допринесе за опростяването на финансирането на ЕПС; като има предвид, че процесът на изготвяне на правен инструмент, който да бъде приемник на ЕИСП, следва да отразява заключенията от стратегическия преглед на ЕПС и да включва широкообхватни консултации,

1.

Приветства постигнатия в рамките на ЕПС напредък в отношенията между ЕС и съседните страни, потвърждава ценностите, принципите и ангажиментите, върху които е изградена ЕПС, които включват демокрация, върховенство на закона, зачитане на правата на човека и основните свободи, пазарна икономика, устойчиво развитие и добро управление; счита, че ЕПС все още е рамка от стратегическо значение за задълбочаване и засилване на отношенията с нашите най-близки партньори, за да се подкрепят техните политически, социални и икономически реформи, и подчертава, че е важно да се запази принципът на съвместна отговорност при разработването и изпълнението на програмите и дейностите;

2.

Приветства текущия преглед на ЕПС и подчертава, че този процес следва да води до по-нататъшното укрепване на връзките на ЕС със съседните страни, както и че въпреки възможността стремежите и целите на тези страни да се различават, всички те имат потенциал да бъдат сред най-близките политически съюзници на ЕС;

3.

Отбелязва, че двете измерения (южно и източно) на ЕПС следва да се възприемат като неразделни части от една и съща приоритетна политика; подчертава необходимостта от гъвкавост, както и потребността нашият подход да се диференцира в по-голяма степен по отношение на отделните партньори, а средствата да се разходват по по-добър начин;

4.

Подчертава, че стратегическият преглед на ЕПС следва да отразява един засилен политически ангажимент от страна на всички партньори, като се увеличи диференциацията въз основа на постигнатите резултати, на базата на ясно определени критерии за сравнение;

5.

Счита, че е особено полезно да се извършва текуща оценка не само на резултатите, които са постигнати до този момент чрез изпълнението на програмите, но и на адекватността на ресурсите, използвани в рамките на партньорството; счита, че тази процедура ще предостави възможност да се смекчат евентуалните недостатъци и да се поправят погрешните решения в бъдеще;

6.

Подчертава необходимостта от признаване на промените, въведени с Договора от Лисабон, и по-специално засилената роля на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), назначаването на члена на Европейската комисия, отговарящ за разширяването и за европейската политика на съседство, и новите правомощия на Европейския парламент, с цел да се придаде по-голяма съгласуваност на външната политика на ЕС и да се увеличи ефективността и легитимността на нейното външно измерение и действия; очаква държавите-членки да не предприемат двустранни инициативи със страни от ЕПС, които биха могли да подкопаят ефективността на действията на ЕС;

7.

Призовава ЕСВД и делегациите на ЕС по целия свят да дадат значителен принос, за да се гарантира, че правата на човека и политически принципи са интегрирани в по-висока степен в анализа на политическата ситуация в трети страни и са включени в евентуалните политики за „преобразуване“ чрез проекти за помощи;

8.

Приветства стартирането на Източното партньорство като политическа рамка за развитие на източното измерение на ЕПС, което цели задълбочаване и укрепване на връзките между ЕС и източните му съседи, насърчаване на политическото асоцииране, икономическата интеграция и сближаването на законодателството, като същевременно подкрепя политическите и социално-икономическите реформи в страните партньори; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да изготвят ясни критерии за мониторинг на тези реформи, като отбелязва, че критериите следва да отчитат особеностите на всеки партньор, включително неговите специфични цели и възможности; призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да включат Парламента в изготвянето на тези критерии; подчертава, че икономическите реформи трябва да вървят ръка за ръка с политическите реформи и че доброто управление може да бъде постигнато само чрез отворен и прозрачен процес на вземане на решения, основан на демократични институции;

9.

Подчертава значението на по-нататъшното насърчаване на стабилността и многостранното изграждане на доверие в рамките на Източното партньорство, както е договорено в съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство в Прага;

10.

Подчертава, че една европейска перспектива, включваща член 49 от Договора за Европейския съюз, би могла да представлява движеща сила за осъществяване на реформи в тези страни, както и би засилила допълнително техния ангажимент към общи ценности и принципи, като например демокрация, правова държава, зачитане на правата на човека и добро управление;

11.

Припомня, че споделените основни ценности, в това число демокрация, върховенство на закона, зачитане на правата на човека и основните свободи, независимост на съдебната система и борба с корупцията, спазването на свободата на медиите и насърчаването на НПО, които представляват основата, върху която са създадени ЕПС и Източното партньорство, следва да си останат основен критерий за оценка на изпълнението на страните партньори на ЕС; за тази цел призовава всички партньори от ЕПС да предприемат конкретни стъпки в тази посока; следователно насърчава Комисията и ЕСВД да предприемат по-амбициозен подход към изпълнението на годишните програми за действие в тази област;

12.

Отбелязва, че от стартирането на ЕПС през 2004 г. се наблюдават смесени резултати, като в някои страни партньори са постигнати положителни резултати във връзка с правата на човека и демократизацията, а в други страни, и по-специално в Беларус, са налице някои негативни резултати;

13.

Отбелязва, че Беларус продължава да бъде единствената източна страна партньор с ограничено участие в двустранната основа на ЕПС и Източното партньорство и нейната по-нататъшна ангажираност с тези програми ще зависи от нейната готовност да се придържа към съвместно споделени ценности и основни принципи; счита, че последните събития в Беларус са оскърбление за виждането на ЕС за спазването на правата на човека, демокрацията и принципа на правовата държава; приветства заключенията на Съвета по външни работи от 31 януари 2011 г. относно Беларус; призовава ЕС да предприеме всички необходими мерки за цялостно прилагане на тези заключения, включително чрез опити за приобщаване на обикновените беларуски граждани към идеята за реформи чрез намаляване на бюрокрацията и разходите, свързани с получаването на шенгенски визи, и чрез улесняване на контактите между хората; в този контекст призовава държавите-членки да използват всички възможности за гъвкавост в рамките на визовите разпоредби на ЕС при издаването на шенгенски визи; настоятелно призовава Европейската комисия и други донори да подкрепят развитието на демократично ориентирани политически партии в Беларус и създаването на по-големи НПО и организации на гражданското общество, както и да подпомагат обществени и граждански инициативи в регионите на Беларус;

14.

Подчертава, че в редица страни нормативната уредба за изборите и тяхното провеждане не съответстваха на международните стандарти; настоява на значението на свободните и честни избори в съответствие с международните стандарти и ангажименти;

15.

Подчертава, че борбата срещу корупцията, особено в съдебната система и полицията, следва да бъдат основен приоритет за ЕС в развитието на отношенията му с източните партньори и че това следва да се отрази във всеобхватната рамка за институционално изграждане; подчертава, че е важно да се засили борбата срещу международните мрежи на организираната престъпност, и призовава за разширяване на сътрудничеството на полицията и съдебните системи с агенциите на ЕС;

16.

Подчертава, че е важно двустранните отношения между ЕС и страните от Източното партньорство да се допълнят с неговото многостранно измерение, като се увеличи броят на дейностите и инициативите, включени в тематичните платформи, и като се обърне специално внимание на укрепването на трансграничните проекти, подобряването на програмите за насърчаване на контактите между хората, разработването на инициативи за регионално сътрудничество и по-нататъшното засилване на активния диалог с гражданското общество, за да бъде насърчено необходимото създаване на открити неправителствени институции и за да бъде засилено социалното сближаване; все пак отбелязва, че двустранното измерение продължава да играе ключова роля и призовава за по-ясно и строго разграничение и обвързаност с условия, като въжделенията и ангажиментите бъдат последвани от изпълнение, а постигането на реален напредък бъде последвано от конкретни стъпки към европейската перспектива; твърдо вярва, че укрепването на отношенията с партньорите, които имат най-добри резултати, ще окаже положително въздействие върху другите страни и може да засили многостранното сътрудничество;

17.

Настоятелно призовава Европейския съвет и Европейската комисия да гарантират, че предложението за либерализация на визовия режим, направено на държавите от Източното партньорство, ще бъде поне толкова благоприятно по отношение на времевия график и съдържанието, колкото предложението, направено на държавите, с които те имат обща граница, така че да не бъдат създавани стимули за предоставяне на чуждестранни паспорти на граждани от държавите от Източното партньорство, например на Грузия, Украйна и Молдова, което би предизвикало дестабилизация в тези държави и поради тази причина може да навреди на сигурността и интересите на самия ЕС;

18.

Подчертава значението на по-нататъшното насърчаване на регионалното сътрудничество в черноморското пространство и засилване на политиките на ЕС по отношение на региона на Черно море, по-специално като се постави началото на пълноправна стратегия на ЕС за Черно море и като се осигурят необходимите финансови и човешки ресурси за ефективното й прилагане; настоява за взаимното допълване между политиките на ЕС за Черно море и Източното партньорство, а също така призовава Комисията и ЕСВД да се възползват пълноценно от различаващите се подходи на двете инициативи и да изяснят на всички равнища как трябва да бъде използвана тази значителна степен на взаимно допълване;

19.

Насърчава държавите от региона да сътрудничат по-тясно помежду си и да се ангажират в един разширен и дългосрочен диалог на всички съответни равнища по отношение на области като свободата, сигурността и правосъдието, и по-специално в управлението на границите, миграцията и убежището, борбата срещу организираната престъпност, трафика на хора, незаконната имиграция, тероризма, изпирането на пари и трафика на наркотици, както и полицейското и съдебното сътрудничество; припомня, че добросъседските отношения са едно от най-важните условия за постигане на напредък към членство в ЕС за всички страни от ЕПС;

20.

Подчертава, че продължават да съществуват тежки проблеми в много страни по отношение на зачитането на свободата на изразяване на мнение, особено в медиите, на свободата на събранията и сдруженията, и че пространството, определено за обществените участници и защитниците на правата на човека, е неоснователно ограничавано;

21.

Приветства активната роля на организациите на гражданското общество за насърчаване на ценностите, върху които се основава ЕПС, и по-специално правата на човека, свободата на медиите и демократизацията; подчертава, че тази роля, както и тяхното участие в изпълнението и мониторинга на проекти по линия на ЕИСП и планове за действие по линия на ЕПС трябва да се подкрепят допълнително, като им се предостави финансова и институционална помощ; приветства активното участие във форума на гражданското общество на организациите на гражданското общество, и по-специално на организациите от страните партньори; насърчава участието на форума на гражданското общество в официалните заседания по платформи и в тематичните работни групи на Източното партньорство;

22.

Счита, че е необходимо да се пристъпи към цялостна оценка на надеждността на всички организации на гражданското общество, които участват в този процес, за да се гарантира легитимността и ефективността на нашите действия;

23.

Подчертава значението на местните органи на управление за демократичното развитие на страните партньори на ЕС и настоятелно призовава Комисията да им оказва активна подкрепа за укрепване на демокрацията и управлението на местно равнище; насърчава разширяването на програмите за побратимяване между местните органи от ЕС и страните партньори и създаването на Местна и регионална асамблея за Източна Европа и за Южен Кавказ;

24.

Подчертава значението на профсъюзите и на социалния диалог като част от демократичното развитие на източните партньори; подчертава, че правата на профсъюзите са ограничени, и призовава източните партньори да укрепят допълнително трудовите права и правата на профсъюзите; препоръчва засилване на социалния диалог и консултациите със социалните партньори;

25.

Подчертава значението на свободата на изразяване и свободните и независими медии, включително в интернет, за развитието на демократичните общества и като средство за насърчаване на обмена и комуникацията между обществата в региона и между тях и ЕС; насърчава ЕС да продължи да предоставя финансиране на телевизия Belsat, радио Racyja и Европейското радио за Беларус, както и да подкрепи създаването и укрепването на други медии, включително и чрез финансов принос, наред с другото и като начин за стимулиране на преки канали за комуникация между обществата; подчертава, че е необходимо да се оттегли подкрепата за контролираните и притежавани от държавата медии, като например тези в Беларус;

26.

Припомня становището си, че споразуменията за асоцииране са важен инструмент за стимулиране на реформите и следва да включват конкретни условия, графици и критерии за изпълнение и да се придружават от процес на редовно наблюдение, с цел ефективно задълбочаване на двустранните отношения с ЕС като цяло и увеличаване на съгласуваността между всички елементи на тези споразумения, т.е. политическите, икономическите, социалните и културните елементи и задълженията по отношение на правата на човека; подчертава, че програмите за всеобхватно изграждане на институциите следва да бъдат започнати възможно най-бързо; подчертава, че като се има предвид амбициозният характер на споразуменията за асоцииране и тяхното голямо значение за бъдещето на Източното партньорство, ЕС следва да подкрепи тези страни чрез предоставяне на техническа и финансова помощ, за да им се даде възможност да спазят ангажиментите си във връзка с изпълнението; припомня на Комисията за нейната отговорност да информира надлежно Европейския парламент и отговорните докладчици относно мандатите за преговори за споразуменията за асоцииране и относно самите преговори;

27.

Приветства работата на консултативната група на ЕС на високо равнище в Армения и сформирането на такава група в Молдова; приканва върховния представител/ заместник-председател и Комисията да обсъдят възможността за предлагане на такава помощ и на други източни партньори;

28.

Счита, че по-тясната икономическа интеграция може да бъде мощна движеща сила за социална и политическа промяна; подчертава, че комплексните и широкообхватни зони за свободна търговия с ЕС трябва да се създадат едва след като се изпълнят необходимите условия; подчертава, че те остават един от основните стимули на Източното партньорство за страните партньори, както и мощен стимул за реформи, при условие че тяхното социално и екологично въздействие е напълно оценено своевременно; признава, че на свой ред концепцията за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия следва да бъде съответно приспособявана към променящите се условия в отделните държави от Източното партньорство;

29.

Подчертава значението на повишено двустранно и многостранно икономическо сътрудничество между партньорите от ЕПС, тъй като то ще доведе до осезаеми ползи за гражданите, ще подобри политическия климат в региона и ще допринесе за икономическото развитие на страните партньори; следователно насърчава създаването на зони за свободна търговия в страните партньори;

30.

Отбелязва увеличаващото се икономическо присъствие на Китай в държавите от Източното партньорство;

31.

Подчертава значението на подкрепата за мобилността на гражданите, поддържането на контактите между хората и управлението на миграционните потоци, по-специално чрез споразумения за улесняване издаването на визи и за реадмисия, с оглед постепенното преминаване към пълна либерализация на визовия режим, при изпълнение на съответните условия; призовава ЕС активно и незабавно да продължи преговорите за тази цел и междувременно да гарантира по-добро прилагане на споразуменията за улесняване издаването на визи; препоръчва двустранните споразумения да включват актуализация на националните закони за миграцията в страните от ЕПС; настоява, че прилагането на тези споразумения и политики, и по-специално предоставянето на убежище, трябва да се осъществява в пълно съответствие с международните задължения и ангажименти и със стандартите на ЕС, по-конкретно в областта на правата на човека;

32.

В допълнение подчертава факта, че либерализацията на визовия режим може да бъде използвана като силен стимул за насърчаване на демократизацията и реформите за права на човека в страните партньори, както и като средство за признаване на конкретни стъпки за политическо асоцииране и икономическа интеграция с ЕС в рамките на ЕПС;

33.

Предлага Комисията да публикува годишен доклад за оценка относно европейските споразумения за реадмисия;

34.

Вярва, че е необходимо засилено сътрудничество между страните от ЕПС и FRONTEX;

35.

Настоятелно призовава Комисията да обърне специално внимание на мобилността на студенти, преподаватели, научни работници и бизнесмени, като осигури достатъчно средства и подобри и разшири съществуващите програми за отпускане на стипендии; в тази връзка подчертава значението на разработването, в рамките на Източното партньорство, на нови проекти, насочени към по-структурирано сътрудничество в областта на висшето образование и научните изследвания, насърчаващи университетските обмени и публично-частните партньорства в областта на научните изследвания; приветства създаването на партньорства за мобилност с Молдова и Грузия и насърчава сключването на такива партньорства с други източни партньори като част от глобалния подход на ЕС към миграцията; в тази връзка счита, че съществуващата гъвкавост в рамките на Шенгенския визов кодекс следва да бъде използвана и прилагана по-добре с цел улесняване на мобилността на тези групи;

36.

Отново потвърждава силната си подкрепа за финансирания от ЕС проект за отпускане стипендии за Колежа на Европа за дипломирани студенти от държавите от ЕПС и ЕС; вярва, че това ще позволи да се обучат напълно и професионално запознати със същността и духа на политиките, правото и институциите на ЕС бъдещи партньори в дискусиите от европейски и съседни страни, т.е. персонал за работни места, свързани с отношенията между ЕС и ЕПС;

37.

Подчертава значението на секторното сътрудничество предвид нарастващата взаимозависимост, особено в области като енергийната сигурност, околната среда и изменението на климата, образованието, информационните технологии, научните изследвания, транспорта, социалното развитие и приобщаване, заетостта и политиките за създаване на работни места, както и сътрудничеството в областта на здравеопазването; подчертава, че засиленото секторно сътрудничество би могло да насърчи взаимодействието между вътрешните политики на ЕС и ЕПС; в тази връзка счита, че повече страни партньори следва да бъдат насърчавани да подписват с ЕС протоколи за участие в програми и агенции на Общността; в тази връзка приветства присъединяването на Република Молдова и на Украйна към Енергийната общност;

38.

Счита, че е необходимо засилване на енергийното сътрудничество, енергийната ефективност и популяризиране на възобновяемите енергийни източници, които ще представляват основни цели в уговореното сътрудничество с източните партньори от ЕПС; подчертава стратегическото значение на проекта Набуко и бързото му изпълнение; също и това на транспортирането на втечнен природен газ по проекта AGRI;

39.

Подчертава необходимостта от предоставяне на подходящо равнище на финансиране от ЕС за сътрудничеството със съседните страни и отново потвърждава значението на ЕИСП като финансов инструмент на ЕПС, който трябва да се развие така, че да отговори по-гъвкаво на различните потребности на съседните страни и региони, да гарантира наличието на пряка връзка между целите на политиката на ЕПС и програмирането на ЕИПС, както и да отрази основаното на постижения естество на бъдещата ЕПС; подчертава обаче необходимостта от гарантиране на по-голяма гъвкавост и бърза реакция при кризи, както и от осигуряване на по-целенасочена помощ, предназначена по-специално за гражданското общество и местните органи, чрез гарантиране прилагането на подхода „отдолу нагоре“и гарантиране на това, че финансовата помощ не е предмет на необоснована държавна намеса; подчертава стойността на наблюдението върху управлението и изпълнението на различните програми по ЕИСП и изтъква, че основен критерий за финансирането на проекти трябва да бъде тяхната добавената стойност за развитието на местните икономики, като се вземат предвид настоящата стойност и действителният принос на всеки проект; призовава Комисията и ЕСВД да провеждат на ранен етап консултации с Парламента и организации на гражданското общество при предстоящото изготвяне на правен инструмент, който да бъде приемник на ЕИСП;

40.

Призовава за увеличаване на финансирането по инструмента за демокрация и права на човека, както и за необходимостта от по-доброто му използване, с цел укрепване на способността на гражданското общество да насърчава правата на човека и демократичната реформа, а също и на това по инструмента за недържавни участници, който подкрепя маломащабни местни дейности за развитие, които да се изпълняват от организации на гражданското общество, по-конкретно в Беларус;

41.

Подчертава значението на това да се поддържа подходящо равнище на финансиране и е окуражен от подобряването на координацията в работата на международните финансови институции и други донори с цел повишаване на ефективността и постигане на взаимодействие; подчертава, че ЕС следва да допринася също така за по-доброто използване на съществуващите ресурси от страните партньори чрез отделяне на по-голямо внимание на практическото сътрудничество, за да се оправомощят техните институции да изпълнят по-добре реформите и ангажиментите, произтичащи от различните споразумения, сключени с ЕС; заявява, че пряката връзка между постиженията и финансовата помощ (напр. инструмент за управление в рамките на ЕИСП) трябва да бъде засилена, по-специално в областта на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона;

42.

Счита, че бюджетната подкрепа може да се обсъжда като полезна възможност, която би могла да осигури реални стимули за в бъдеще; счита обаче, че отпускането й следва да се основава на принципа на диференциация и да става при определени условия, в това число придържане на страните бенефициенти към принципите на споделени ценности, ефективното управление на техния бюджет и прилагането на процедури за контрол, постигането на ниски нива на корупция и капацитет за използване на тази подкрепа по прозрачен, ефективен и отговорен начин;

43.

Настоява, че трябва да има голямо увеличение на тавана във функция 4 в рамките на общия бюджет, по-специално за ЕИСП, като се има предвид, че през последните години въпреки известния напредък в насърчаването на засилено сътрудничество и прогресивна икономическа интеграция между Европейския съюз и страните партньори, е необходимо да се направи повече, тъй като възникват нови предизвикателства и области за сътрудничество;

44.

Призовава Комисията да увеличи финансовата подкрепа, но не за сметка на финансирането за Съюза за Средиземноморието, за източния компонент на Европейската политика на съседство с цел постигане на целите и сигурното ефективно изпълнение на Източното партньорство;

45.

Отбелязва, че въпреки че помощта може да действа като лост за държавите от ЕПС, тя не е достатъчна за гарантиране на устойчиво и трайно развитие; следователно призовава държавите от ЕПС да подсилят и мобилизират вътрешните си ресурси, да включат ефективно частния сектор, местното управление и гражданското общество в програмата на ЕПС, както и да гарантират по-голяма степен на участие в проектите на ЕПС;

46.

Отбелязва, че укрепването на младежкото измерение на Източното партньорство е важна инвестиция в бъдещето на отношенията между ЕС и Източното съседство с голям потенциал за идните години и при демократизирането на тези партньори и хармонизирането на законодателството им с европейските стандарти; отново потвърждава, че допълнително 1 000 000 евро, отпуснати за ЕИСП за 2011 г. в рамките на бюджета на ЕС за 2011 г., следва да бъдат изразходвани от Комисията за укрепване на младежкото измерение на Източното партньорство, предоставяйки:

47.

Приветства резултата от донорската конференция, проведена на 2 февруари 2011 г. за Беларус, с резултат от близо 87 милиона евро, които трябва да бъдат изразходвани за подкрепа на говорителите за правата на човека, укрепване на синдикалните организации, изследователските центрове и студентските организации;

48.

Отбелязва поемането на по-голям ангажимент от ЕС по въпроси, свързани със сигурността в източните съседи на Съюза, във връзка със създаването на Мисия за съдействие в областта на граничния контрол (EUBAM) в Молдова и Мисията за наблюдение на Европейския съюз (EUMM) в Грузия; призовава върховния представител / заместник-председател и ЕСВД да се ангажират в по-голяма степен за намирането на решение на продължителните конфликти в Приднестровието и Южен Кавказ въз основа на принципите на международното право, по-конкретно на неприлагането на сила, на самоопределението и териториалната цялост, чрез по-активни политически позиции, по-активно участие и по-първостепенна роля в постоянни и ad hoc структури за разрешаване на конфликти, включително във вече действащите формати за водене на преговори, особено на ОССЕ;

49.

Призовава върховния представител / заместник-председател и ЕСВД да разработят повече мерки и програми за укрепване на доверието, включително стартиране на нови мисии и комуникационни стратегии за обществеността и разглеждане на прагматични инициативи и новаторски подходи като неформални контакти и консултации с обществата на отцепническите територии, като същевременно се запази политиката на ЕС на непризнаване, за да се подкрепи гражданската култура и диалогът в обществото; подчертава, че е важно принципът за добросъседски отношения и разработването на регионално сътрудничество да се утвърдят чрез ЕПС, Източното партньорство и преговорите за сключване на споразумения за асоцииране; счита, че специалните представители на ЕС все още играят съществена роля, особено когато мандатът им е с регионално измерение, както например в Южен Кавказ; счита, че следва да се прилагат повече и по-добри мерки за разрешаване на продължителните конфликти в региона, които възпрепятстват многостранното измерение;

50.

Във връзка с това обръща внимание на факта, че липсата на напредък по отношение на решаването на неразрешените конфликти в Южен Кавказ възпрепятства развитието на всякакъв вид сътрудничество в региона с изключение на Регионалния център за околна среда, и следователно отслаби ЕПС; изразява становището, че е от най-съществено значение да се определят областите на сътрудничество, където да се включат трите държави, по-специално във връзка с диалога между гражданските общества, младежките организации, независимите медийни органи, както и икономическото взаимодействие, и призовава ЕСВД да положи всички усилия, за да ангажира също така Руската федерация и Турция в тази инициатива;

51.

Вярва, че за да се намали работното натоварване на делегациите на ЕС в тези страни и да се увеличи участието на ЕС в договорени на международно равнище решения за продължителните конфликти, назначаването на специални представители на ЕС може да бъде полезен инструмент в случая на Приднестровието и Южен Кавказ; подчертава, че работата на специалните представители на ЕС следва да се координира от заместник-председателя на Комисията/ върховен представител;

52.

Изразява загриженост, че правата на насилствено разселените лица (както на бежанците, така и на вътрешно разселените лица) не се спазват, включително правото им на връщане, правата на собственост и правото на лична сигурност, в резултат на въоръжени конфликти на териториите на страни партньори; призовава всички страни недвусмислено и безусловно да признаят тези права, необходимостта от бързото им реализиране и от бързо решаване на този проблем при спазване на принципите на международното право; във връзка с това призовава Комисията и държавите-членки на ЕС да продължават и да засилят предоставянето на подкрепа и финансова помощ на ЕС за страните от Източното партньорство, които са изправени пред тази ситуация, по-специално чрез оказване на помощ за ремонтиране и построяване на необходимите сгради и пътища, на инфраструктура за водоснабдяване и енергоснабдяване, на болници и училища;

53.

Подчертава голямото значение на Европейския парламент за насърчаване на политическия дебат и неговата роля за укрепване на свободата и демокрацията сред съседните страни партньори, включително чрез мисиите за наблюдение на парламентарни избори; подчертава своя ангажимент за увеличаване на съгласуваността в работата на ЕП чрез различните парламентарни органи, засилване на връзката му с гражданското общество и повишаване ефективността на работата на неговите органи, включително чрез по-добро използване на неговите делегации в рамките на междупарламентарните органи;

54.

Потвърждава още веднъж твърдата си подкрепа за Парламентарна асамблея за връзки с източните съседни страни (EURONEST), като подчертава ролята на този орган за задълбочаване на демокрацията и демократичните институции, както и за засилване на парламентарното измерение на Източното партньорство; счита, че подобна асамблея ще има полезен принос в изпълнението и укрепването на ЕПС и ще даде добавена стойност на всички страни, заинтересовани да насърчат сътрудничеството, солидарността, взаимното доверие и най-добрите практики; заявява, че парламентаристите на Беларус са добре дошли да се присъединят към Парламентарната асамблея на EURONEST, но едва когато беларуският парламент бъде демократично избран и признат като такъв от Европейския съюз;

55.

Подчертава ролята на Европейския парламент във всички фази и области на развитие на ЕПС, както при вземането на стратегически решения, така и при контрола върху прилагането на ЕПС, и потвърждава своя ангажимент да продължи да упражнява правото си на парламентарен контрол по отношение на прилагането на ЕПС, включително чрез провеждане на редовни дебати с Комисията за прилагането на ЕИСП; все пак изразява съжаление за ограничената консултация и ограничения достъп до документи при подготовката на съответните програмни документи; призовава за предоставяне на достъп на Парламента до мандатите за преговори за всички международни споразумения със страни партньори от ЕПС, в съответствие с член 218, параграф 10 от ДФЕС, който гласи, че Парламентът се информира незабавно и изцяло на всички етапи на процедурата;

56.

Приветства решението на Съвета да свика втора среща на високо равнище на Източното партньорство през втората половина на 2011 г.; в тази връзка призовава държавите-членки на ЕС да използват тази възможност, за да направят преглед на постигнатия напредък и допълнително да прегледат стратегически насоки за Източното партньорство, за да може то да продължи да води до съществени резултати за в бъдеще;

57.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), на Комитета на регионите, на правителствата и националните парламенти на държавите от ЕПС, ОССЕ и Съвета на Европа.