18.4.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/56

—

подкрепя идеята за подобряване на положението на жертвите на престъпления и на утвърждаването на техните права. Това е важен елемент от прилагането на Програмата от Стокхолм и плана за действие за изграждане на истинско пространство на свобода, права и сигурност в Европа, което на свой ред е основен елемент на европейската интеграция и цел на ЕС;

—

приветства факта, че местните власти и регионите са включени в тези усилия. Те играят основна роля при предоставянето на много от услугите и структурите за подкрепа на жертвите на престъпления и предложените минимални стандарти на равнище ЕС неизбежно ще продължат да имат последици за местното и регионалното равнище и след приемането на пакета на Комисията за правата на жертвите;

—

подчертава, че предложеният от Комисията законодателен пакет за правата на жертвите ще има важно въздействие на местно и регионално равнище най-вече с оглед на финансовите му последици;

—

счита за важно да се намерят решения за установяване на баланс между правата на жертвите, като същевременно се гарантират презумпцията за невиновност при наказателно производство и индивидуалните права на заподозрените и осъдените престъпници;

—

предлага ЕС да поеме по-активна роля по отношение на координацията на задачите между държавите членки.

Докладчик

Per Bødker ANDERSEN (DK/ПЕС), заместник-кмет и член на Градския съвет на Kolding

Отправни документи

1.

подкрепя идеята за подобряване на положението на жертвите на престъпления и на утвърждаването на техните права. Това е важен елемент от прилагането на Програмата от Стокхолм и плана за действие за изграждане на истинско пространство на свобода, права и сигурност в Европа, което на свой ред е основен елемент на европейската интеграция и цел на ЕС съгласно член 3, параграф 2 от ДЕС. Предложенията за подобрена защита се отнасят по-специално за жертви на престъпления, които се нуждаят от особена защита, най-вече за децата;

2.

отбелязва в този контекст, че разработването на общи минимални стандарти в рамките на пространство на свобода, сигурност и правосъдие е допълнителна стъпка към изграждането на Европейски съюз без големи вътрешни различия в развитието и поради това призовава всички държави членки да участват в тези политики в полза на всички граждани;

3.

приветства факта, че местните власти и регионите са включени в тези усилия. Те играят основна роля при предоставянето на много от услугите и структурите за подкрепа на жертвите на престъпления и предложените минимални стандарти на равнище ЕС неизбежно ще продължат да имат последици за местното и регионалното равнище и след приемането на пакета на Комисията за правата на жертвите;

4.

изразява убеждение, че високото равнище на защита на жертвите е важно, за да се сведе до минимум цялостното въздействие на престъпността, като се помогне на жертвите да надмогнат физическото и психологическото въздействие на престъплението;

5.

посочва, че разпоредбите за правата на жертвите имат различни последици от социално, криминологично, но и от финансово естество, за които трябва да бъдат намерени балансирани решения. При подобряването на положението на жертвите трябва да се вземат предвид редица икономически аспекти, по-специално на местно и регионално равнище, както и аспекти, свързани с правната сигурност;

6.

регламентирането на правата на жертвите може да се отрази и върху правния статут на заподозрените или обвиняемите. Комитетът счита, че следва да се търсят решения, при които се поставя акцент върху интересите на жертвите, но не се застрашава правната защита на заподозрените или обвиняемите. Зачитането на човешкото достойнство на заподозрените и обвиняемите – дори когато става дума за много тежки престъпления – е основен елемент на върховенството на закона, което е един от основополагащите принципи на европейската интеграция и предпоставка за трайни и стабилни решения и за жертвите. Това включва презумпцията за невиновност до доказване на вината и правото на справедлив съдебен процес. Без да се зачитат правата на заподозрените или обвиняемите, не е възможно да се създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие в ЕС. Във връзка с това Комитетът на регионите напомня, че избраните представители на местно и регионално равнище също са задължени да се погрижат за постигането на подобен баланс;

7.

приветства факта, че пакетът на Комисията за правата на жертвите представлява основно набор от минимални правила, които гарантират минимално равнище на правата, но едновременно с това дават възможност на всяка държава членка да приеме по-високи стандарти. Комитетът би искал да припомни, че тези стандарти на ЕС в никакъв случай не следва да отслабят правата на жертвите в която и да е държава членка. Във всеки национален и регионален контекст трябва да се търсят балансирани решения, които да са подходящи за съответните условия, култура и традиции. Това е в съответствие с член 82, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се посочва, че трябва да се отчитат различията между правните традиции и системи на държавите членки и отразява принципите на субсидиарност и пропорционалност, изложени в член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз;

8.

отново потвърждава, че нуждата от балансирани решения включва изискването да се прави разлика между подкрепата за жертвите и процесуалните права в зависимост от тежестта и значението на проблема, който трябва да бъде разрешен. Защитата на правата на жертвите обикновено е твърде широка област, която включва различни видове престъпност и редица разнообразни мерки от правно, социално, икономическо, медицинско и психологическо естество. Комитетът на регионите призовава да се търсят диференцирани решения, при които винаги да се отчита принципът на пропорционалност, за да може да се намери разумно съотношение между проблем и решение;

9.

подчертава, че предложеният от Комисията законодателен пакет за правата на жертвите ще има важно въздействие на местно и регионално равнище най-вече с оглед на финансовите му последици. Това се отнася не само за регионите в държавите членки на ЕС с федерална структура, но и за местното равнище, тъй като в много случаи именно общинската полиция и други общински служби са тези, които първи установяват контакт с жертвите на престъпления. Освен това често пъти местните власти са тези, които трябва да се грижат за особено уязвимите жертви като деца, непълнолетни и хора с увреждания. Ето защо Комитетът на регионите посочва, че трябва да се намерят подходящи финансови решения, в зависимост от съответния национален контекст, за да се гарантира, че защитата на жертвите може да бъде подобрена в съответствие с предложенията и че местните и регионалните власти имат възможност да изпълняват своите задължения;

10.

подчертава ключовото значение на усилията за укрепване на трансграничното сътрудничество между различните власти с цел да се подобри защитата на жертвите. Подобни схеми за сътрудничество, при които местните и регионалните власти, разбира се, играят ключова роля, следва да бъдат подсилени, както във вертикален (връзки между местните и регионалните власти и националните власти), така и в хоризонтален план (връзки между различни регионални и/или местни власти). Тези структури са особено важни в случаи, при които дадено наказателно производство е свързано с трансгранични аспекти, а жертвата е установена в друга държава членка на ЕС;

В този контекст Комитетът на регионите изразява съжаление, че разпоредбите за координиране на мерките за сътрудничество в член 25 от предложението за директива не са изменяни от 2001 г. досега и са насочени единствено към държавите членки;

11.

счита, че регионалните и местните власти вече разполагат със значителен опит и експертни знания във връзка с подкрепата и грижите за жертвите на престъпления. Използването и обменът на тези експертни знания – включително в областта на законодателната дейност – могат да допринесат за постигане на поставените от Комисията цели и затова следва да бъдат подкрепени;

12.

предлага да се подходи по-непосредствено към ролята на регионите и градовете и общините във връзка с пакета за правата на жертвите. Ако законодателят на ЕС счита, че регионалните и местните власти играят важна роля, то това следва да получи по-конкретен израз, например в съображенията на предложението за директива (вж. изменение 2);

13.

призовава да се обмисли как и/или дали експертните знания на регионалните и местните власти могат да бъдат включени в усилията за по-добра подкрепа и грижи за жертвите на престъпления. Тези усилия следва във всички случаи да са придружавани от по-силно акцентиране върху обучението на полицейските служители, социалните работници и други професионални групи на местно равнище, които често пъти първи установяват контакт с жертвите на престъпления;

14.

счита за важно да се намерят решения за установяване на баланс между правата на жертвите, като същевременно се гарантират презумпцията за невиновност при наказателно производство и индивидуалните права на заподозрените и осъдените престъпници. Ето защо предлага това да се спомене изрично в съображение 7 на предложението за директива (вж. изменение 1);

15.

счита, че регионите, градовете и общините следва да бъдат включени в търсенето на евентуални начини за по-добро трансгранично сътрудничество между местните и регионалните власти от различни държави. Във връзка с това е от ключово значение да се определят звена за контакт за регионите и/или общините като референтна рамка за информацията за съответните дейности на различните органи;

16.

предлага ЕС да поеме по-активна роля по отношение на координацията на задачите между държавите членки, включително и на местно и регионално равнище. Това би било възможно, например, чрез създаването на механизъм за координация на равнището на ЕС, чиято задача да бъде насърчаване на сътрудничеството между местните власти на различните държави членки посредством общи проучвания и координиране на конкретни процедури, например чрез посредничество за установяване на контакт със съответните компетентни местни и регионални власти в други държави членки. Тази структура би могла също да създаде и управлява база данни с най-добри практики, както предложи КР в становището си относно плана за действие за Програмата от Стокхолм (1);

17.

заедно с това следва да се обмислят подходящи средства, които да дават на самите жертви възможност за достъп до практическа информация и подкрепа на равнището на ЕС. Една „телефонна линия на ЕС“ за помощ на жертвите би могла да спомогне за подобряването на положението на жертвите на извършени в чужбина престъпления – не само докато се намират в чужбина и се нуждаят от различни видове помощ и подкрепа, а и след завръщането им в собствената им страна при контактите с властите на държавата, в която е било извършено престъплението;

18.

би искал да насочи вниманието и към значителния опит и съответните експертни знания в тази област на частните и други заинтересовани страни. Ето защо КР призовава в усилията за подобряване на положението на жертвите да бъдат включени не само различни физически, но също и юридически лица, както и неправителствени сдружения за защита и подпомагане на жертвите на национално, а също и на регионално/местно равнище. Това би било възможно посредством усилия за координация на равнището на ЕС за анализиране на съществуващия опит, в които да бъдат включени различни частни и други заинтересовани страни, които могат да допринесат за подобряване на сътрудничеството;

19.

счита за особено важно да се вземе предвид най-вече нуждата от подкрепа и грижи за засегнатите от престъпления деца и непълнолетни. Според него минималните норми за оказване на помощ на деца и непълнолетни, които са станали жертви на престъпление, следва да бъдат включени колкото се може по-ясно в правните разпоредби на ЕС и да не се ограничават до общи декларации за намерения;

20.

подчертава, че що се отнася до децата и непълнолетните, станали жертва на престъпления, криминологията и виктимологията са в процес на развитие и че в изготвянето и актуализирането на законодателството на ЕС следва да се отчитат новопридобитите знания. По-специално, резултатите от научните изследвания показват, че би бил препоръчителен подход, който е по-чувствителен по отношение на различните етапи от развитието на децата и съответните им нужди в сравнение с този, избран от Европейската комисия (2);

решения, които са по-силно диференцирани в зависимост от възрастта и вида престъпление, биха могли да проправят пътя за по-строги и целенасочени минимални норми за специфични категории жертви, напр. специална подкрепа за малки деца или за деца и непълнолетни, които са станали жертва на особено тежки престъпления;

21.

посочва, че определението за жертва в член 2 от предложението за директива е много широко. В съответствие с директивата за жертва се счита всяко физическо лице, което е било жертва на каквото и да е престъпление – дори и жертвите на дребни престъпления. Това широко формулирано определение предоставя дори на жертвите на леки правонарушения достъп до процесуалните права, посочени в директивата. Това може да доведе до значителни разходи и е съмнително дали подобна приобщаваща разпоредба представлява балансирано и целесъобразно решение за положението на жертвите;

22.

припомня, в този контекст, че и в други сфери на европейското законодателство в областта на правосъдието и вътрешните работи се оказва, че практическото прилагане на инструментите за цялостно сътрудничество води до значително повече разходи от първоначално предвидените поради липсата на стабилни критерии за диференциация. Така например, в последните оценки на европейската заповед за арест Комисията предупреди тя да не се използва при случаи на леки правонарушения, тъй като този инструмент се използва прекалено много от някои държави членки;

23.

ето защо препоръчва Комисията да обмисли по-диференциран подход, съответстващ на срещаните проблеми и призовава да се предприеме съответно ограничаване на правата на жертвите, за да се установи известна пропорционалност между правата на жертвите и тежестта на престъплението. Поради това КР предлага в директивата да се включи общ принцип на пропорционалност, с което да се гарантира, че жертвите на леки правонарушения ще бъдат изключени от разпоредбите в определени части на директивата.