I. Правна уредба

А. Правото на Съюза

1. Директивата за местообитанията

2. Директивата за птиците

Б. Словашкото право

1. Законът за опазване на природата

2. Законът за горите

II. Досъдебната процедура

III. По иска

А. По първото твърдение за нарушение, изведено от нарушение на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, разгледан във връзка с член 7 от тази директива

1. Доводи на страните

2. Съображения на Съда

а) По допустимостта

б) По същество

1) Предварителни бележки

2) По първата част от първото твърдение за нарушение, свързана с ППГ

3) По втората част от първото твърдение за нарушение, отнасяща се до спешните сечи

4) По третата част от първото твърдение за нарушение, свързана с мерките за предотвратяване на опасностите за горите и за отстраняване на последиците от щетите, причинени от вредителите

Б. По второто твърдение за нарушение, изведено от нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията във връзка с член 7 от същата директива

1. Доводи на страните

2. Съображения на Съда

а) По допустимостта

б) По същество

В. По третото твърдение за нарушение, изведено от нарушение на член 4, параграф 1 от Директивата за птиците

1. Доводи на страните

2. Съображения на Съда

а) По допустимостта

б) По същество

IV. По съдебните разноски

1

С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че:

Словашката република не е изпълнила задълженията си.

2

В член 2, параграф 2 от Директивата за местообитанията се предвижда следното:

„Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, имат за цел да запазят или възстановят благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Общността“.

3

Член 6 от тази директива гласи следното:

„1.   Държавите членки определят необходимите консервационни мерки, които при необходимост включват подходящи планове за управление, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете естествени местообитания от приложение I и видовете от приложение II, срещащи се в тези райони.

2.   Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени [зони] на влошаването на състоянието на естествените местообитания [и на местообитанията] на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени [зоните], доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

3.   Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние [върху нея], се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от [оценката] за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия[…] и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

4.   Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради [императивни съображения] от [значим] обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

Ако в съответната област има приоритетен природен тип местообитание и/или приоритетен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или други [императивни съображения] от [значим] обществен интерес съгласно становището на Комисията“.

4

Съгласно член 7 от посочената директива:

„Задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от настоящата директива заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директива 79/409 [на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, 1979 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77)], по отношение на областите, класифицирани съгласно член 4, параграф 1 или признати за такива съгласно член 4, параграф 2 от нея, от датата на влизане в сила на настоящата директива или от датата на класифициране или признаване от страна на държава членка съгласно Директива [79/409], случай че последната дата е по-късна“.

5

В член 4, параграф 1 от Директивата за птиците се предвижда следното:

„Видовете, посочени в приложение I, подлежат на специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространението им.

Във връзка с това се вземат предвид:

Тенденциите и измененията в популационните нива ще се вземат предвид при извършването на оценки.

Държавите членки класифицират като специални защитени зони именно най-подходящите по брой и площ територии за опазването на тези видове, съобразно сухоземната и морската географска зона на прилагане на настоящата директива“.

6

Сред животинските видове, за които се прилагат специални мерки по опазване на техните местообитания, за да се осигури тяхното оцеляване и размножаване в района на разпространение им, изброени в приложение I към посочената директива, фигурира по-специално глухарът (Tetraо urogallus).

7

Zákon č. 543/2002 Z. z. o ochrane prírody a krajiny (Закон № 543/2002 за опазване на природата и ландшафта) в редакцията му, приложима към 24 март 2019 г. (наричан по-нататък „Законът за опазване на природата“), предвижда в член 4, параграфи 1 и 2:

„1.   Всяко лице, което извършва дейности, които могат да застрашат, увредят или унищожат растения, животни или техните местообитания, е длъжно да действа по такъв начин, че да избегне ненужното им умъртвяване, увреждане или унищожаване.

2.   Ако една от дейностите, посочени в параграф 1, застрашава съществуването на растителни и животински видове или води до тяхната дегенерация, до нарушаване на възпроизводителните им способности или изчезване на тяхната популация, компетентната държавна служба, отговаряща за опазването на природата и ландшафта (наричана по-долу „орган за опазване на природата“) ограничава или забранява тези дейности, след като отправя предварително предупреждение“.

8

Член 26, параграфи 5 и 6 от този закон, изменен със Закон № 356/2019 Rec., в сила от 1 януари 2020 г., гласи:

„5.   В зона за защита на птиците дейностите, които могат да имат отрицателно въздействие върху видовете, за които се прилагат мерки за опазване на зоната, са забранени. Разпоредбите на член 14, параграфи 6 и 7 се прилагат mutatis mutandis по отношение на извършването на спешните сечи и на мерките за защита на гората във всяка зона за защита на птиците, ползваща се с ниво на защита, различно от петото.

6.   Правителството класифицира с постановление местообитанията на видовете птици от интерес за Общността и местообитанията на видовете прелетни птици, посочени в одобрения списък на орнитоложките територии в зони за защита на птиците, и установява границите на зоните за защита на птиците, както и списъка на дейностите, посочени в параграф 5, включително териториалните и времевите ограничения на тяхното изпълнение“.

9

Член 28, параграфи 4—9 от Закона за опазване на природата има следния текст:

„4.   Регионалният орган в рамките на областната централа издава експертно становище по проектоплана или проекта по параграф 3, относно възможността да се окаже значително въздействие върху територията на мрежата от защитени зони. Ако планът или проектът трябва да бъде осъществен на територията на няколко области, това становище се издава от регионалния орган в седалището на областта, на чиято територия трябва да се осъществи по-голямата част от плана или проекта. Експертно становище може да бъде издадено и по собствена инициатива от министерството или от регионалната служба в седалището на областта, ако инициативата за издаване на такова становище е установена в хода на процедурата по издаване на решение за освобождаване, за предоставяне на съгласие или за издаване на декларация по този закон. Ако според становището на експерта даден план или проект може, поотделно или съвместно с друг план или проект, да окаже значително влияние върху тази територия, той се подлага на оценка на въздействието в съответствие със специфичното законодателство.

5.   План или проект може да бъде одобрен или разрешен само ако въз основа на резултатите от оценка на въздействието, извършена в съответствие със специфичното законодателство, се докаже, че той няма да има неблагоприятно въздействие върху целостта на територията на мрежата от защитени зони, като се имат предвид нейните цели за опазване (наричано по-долу „неблагоприятно въздействие върху целостта на територията“).

6.   План или проект, който може да окаже неблагоприятно въздействие върху целостта на територията, може да бъде одобрен или разрешен само ако се докаже, че няма други алтернативни решения и трябва да бъде приведен в изпълнение поради императивни съображения от значим обществен интерес, включително такива от социален или икономически характер. В този случай се предприемат компенсаторни мерки, за да се осигури защитата на цялостната съгласуваност на европейската мрежа от защитени зони.

7.   Когато приоритетни местообитания или приоритетни видове се срещат в мрежата от защитени зони, план или проект, който може да има неблагоприятно въздействие върху целостта на територията, може да бъде одобрен или разрешен само поради императивни съображения от значим обществен интерес, свързани с общественото здраве и обществената сигурност или с благоприятни последици от голямо значение за околната среда и поради други императивни съображения от значим обществен интерес, основани на становището на Европейската комисия.

8.   Въпросът дали одобряването на план или разрешението на проект, който оказва неблагоприятно влияние върху целостта на територията, е от значим обществен интерес, се решава от правителството въз основа на предложение, представено от министерството по искане на централния държавен орган, отговорен за одобрения план или проект. Искането съдържа информация относно обхвата, местоположението на предложените компенсаторни мерки и размера на финансирането, необходимо за прилагането им, както и становището на министерството относно обхвата и местоположението на предложените мерки, посочени в информацията. Информацията се изготвя от възложителя, а становището се издава от министерството по искане на възложителя.

9.   Предложението за компенсаторни мерки се изготвя за сметка на възложителя от орган за опазване на природата или от компетентен специалист [член 55] в сътрудничество с орган за опазване на природата. В случай на предложение за компенсаторни мерки възложителят е длъжен да поиска одобрение от министерството, преди да одобри или разреши плана или проекта“.

10

Член 85, алинеи 3 и 4 от този закон гласят:

„3.   В случай на процедура, която има за цел да гарантира задължения по силата на специален закон, органът, отговарящ за опазване на природата, постановява решение най-късно на датата на планираната дейност, ако искането е подадено в съответствие с член 82, параграф 1 най-малко от 30 дни преди планираната дейност.

4.   Когато органът, отговарящ за опазване на природата, не вземе решение съгласно параграф 3, се счита, че той е взел решение, с което удовлетворява искането“.

11

Член 104g, параграфи 4 и 11 от Закона за опазване на природата, изменен със Закон № 356/2019 Rec., в сила от 1 януари 2020 г., гласи:

„4.   Забраните, предвидени в член 13, параграф 1, буква с) и в член 14, параграф 1, буква l), не се прилагат за дейностите, извършвани в рамките на програми за поддържане на горите, за които е изготвен протокол преди 31 декември 2019 г. в съответствие със специална правна уредба.

[…]

11.   Органът за опазване на природата [член 65] най-късно до 31 декември 2020 г. оценява въздействието на сечите, предвидени в програмите за поддържане на горите, одобрени съгласно параграф 10 в териториите на Европейската мрежа на защитените зони, и в този срок изисква от органа, отговарящ за опазването на природата, да издаде решение в съответствие с член 14, параграфи 6 и 7, дали извършването на тези сечи може да засегне отрицателно видовете, за които се отнасят мерките за опазване на зоната, или предлага на органа, отговарящ за опазване на природата, да направи искане за изменение на програмата за поддържане на горите, за да се включат мерки за изключване на такова неблагоприятно въздействие“.

12

Съгласно член 14 от zákon č. 326/2005 Z. z. o lesoch (Закон № 326/2005 за горите), в приложимата му към 24 март 2019 г. редакция (наричан по-нататък „Законът за горите“):

„1.   Горите със специално предназначение са гори, декларирани като такива, чиято цел е да задоволят специфичните нужди на обществото, юридически или физически лица, за които схемите на управление се променят значително в сравнение с нормалното управление (наричан по-долу „специален режим на управление“).

2.   Горите могат да бъдат декларирани като гори със специално предназначение:

3.   Когато гори с особена цел по смисъла на параграф 2, буква е) са обявени за гори от обществен интерес, предложението за специфичен режим на управление се изготвя в рамките на цялостно проучване на състоянието на горите (член 38, параграф 2, буква b) съвместно със заявителя или упълномощената от него организация“.

13

Член 23, параграфи 6—10 от този закон предвижда:

„6.   Ако инцидентният добив надхвърли 1/20 от общия обем дървесина, предвиден за дърводобива в рамките на програма за управление на горите за съответната горскостопанска единица или съответния обект на собственост, или не може да се извърши от управителя на горите в срок от шест месеца, той изготвя проект за график за изпълнението му и го представя на националната горска администрация за одобрение. Националната администрация за управление на горите информира националния орган за опазване на природата и ландшафта за започването на процедурата. Жалбата срещу решението за одобряване на програмата за вторичен дърводобив няма суспензивно действие.

7.   Обемът на дървесината, добита в ливади на повече от 50 години, не може да надвишава с повече от 15 % количеството, препоръчано в програмата за управление на горите. Ако обемът на добитата дървесина, включително мъртвите и запазените дървета, е достигнал обема на добива, препоръчан в програмата за управление на горите, увеличен с 15 %, управителят на гората може да продължи да извършва инцидентен или допълнителен добив.

8.   Общият обем на дървесината, предвиден за добив съгласно програмата за управление на горите за горскостопанската единица [член 39, параграф 3], не може да бъде надхвърлен при добива. Когато в дадена горскостопанска единица има повече от един управител на горите, никой от тях не може да надхвърля общия обем дървесина, предвиден за добив в единицата или обекта на собственост.

9.   Ако общото количество дървесина по параграф 8 се надхвърли поради инцидентни или извънредни добиви, управителят на гората може да осъществи:

10.   Предварително предвиденият добив не може да намали заместването на горската покривка до по-малко от 7/10 от общото заместване; тази разпоредба не се прилага, ако:

14

Член 28, параграфи 1 и 2 от посочения закон гласи:

„1.   Управителят на горите е длъжен да прилага превантивни мерки, за да предотвратява вредите, причинени на горите, и да прилага мерки за защита и отбрана срещу щетите, причинявани от вредители, по-специално:

2.   В случай на опасност за горите или на щети, причинени от вредители, управителят на гората е длъжен да приложи за своя сметка спешни мерки за предотвратяване на опасностите за горите и да поправи последиците от щетите; в защитените територии, ползващи се с пета степен на защита, той има това задължение едва след влизането в сила на решението на националния орган за опазване на природата и ландшафта, с което се разрешава дерогацията“.

15

Съгласно член 41, параграф 13 от същия закон, изменен със Закон № 355/2019, който е в сила от 1 януари 2020 г.:

„Предложението за програма за поддържане се одобрява от органа, отговарящ за управлението на горите, с решение, съдържащо в приложение програмата за поддържане, след като администраторът на Информационната система за управление на горите [член 45] издаде сертификат за точността и съответствието на връзките между цифровите и графичните данни на предложението за програма за поддържане и след обвързващо становище на съответните служби относно контрола за спазване на забележките и изискванията, формулирани в съответствие с параграф 8; ако става въпрос за територии от Европейската мрежа на защитени зони, органът, отговарящ за управление на горите, взема решение и въз основа на оценка, извършена в съответствие със специална правна уредба (бележка № 57 аа, която препраща към член 28 от изменения Закон за опазване на природата), която оценка съдържа предложение за мерки, целящи да се гарантира, че изпълнението на програмата за поддържане няма да има отрицателно въздействие върху тези зони. […]“.

16

През 2017 г. Комисията получава няколко жалби за свръхексплоатация на горите в 12‑те СЗЗ, определени за опазването на глухара (Tetraо urogallus) в Словакия, което засегнало природозащитния статус на този защитен вид.

17

На срещи, проведени през октомври 2017 г., февруари 2018 г. и в периода 31 май—1 юни 2018 г., Комисията многократно приканва Словашката република да се съобрази с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

18

На 19 юли 2018 г. на основание член 258 ДФЕС Комисията изпраща на тази държава членка официално уведомително писмо, в което посочва, че тази държава членка не е изпълнила задълженията си по Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, тъй като ППГ, спешните сечи и мерките за предотвратяване на опасностите за горите и за отстраняване на последиците от щетите, причинени от природни бедствия, като последните се отнасят до вредителите, не са били подлагани на подходяща оценка на въздействието им с оглед на целите на опазване на съответните СЗЗ.

19

Словашките власти отговарят на официалното уведомително писмо на 12 септември 2018 г., като признават, че настоящото състояние и тенденции при популацията на глухара (Tetraо urogallus) са неблагоприятни за опазването на този защитен вид и че е необходимо да се вземат мерки за подобряване на положението, включително изменението на релевантното действащо законодателство, а именно Закона за опазване на природата и Закона за горите.

20

С писмо от 24 януари 2019 г. Комисията изпраща на Словашката република мотивирано становище, в което я упреква, че не е транспонирала правилно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията във връзка с член 7 от тази директива, както и че не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията във връзка с член 7 от нея и по член 4, параграф 1 от Директивата за птиците. Комисията приканва тази държава членка да се съобрази с мотивираното становище в срок от два месеца.

21

С писма от 21 март 2019 г., 21 юни 2019 г., 20 декември 2019 г. и 2 юли 2020 г. Словашката република отговаря на мотивираното становище, като посочва, че твърденията за неизпълнение на задължения са неоснователни.

22

През септември 2019 г. Законът за опазване на природата и Законът за горите са изменени, считано от 1 януари 2020 г., така че Словашката република счита, че съответствието на националното законодателство с правото на Съюза е напълно гарантирано, считано от тази дата.

23

През ноември 2019 г., юни 2020 г. и октомври 2020 г. Комисията получава актуализирана информация от страна на жалбоподателите, потвърждаваща разрушаването на местообитания на глухара (Tetraо urogallus), намаляването на числеността на този вид между 2015 г. и 2018 г. и изсичането на дървесина през 2019 г. в СЗЗ, определени за опазване на посочения вид.

24

В периода май—юли 2020 г. Комисията получава информация относно оценката на спешните сечи, извършена в съответствие със законодателните промени, влезли в сила на 1 януари 2020 г. в словашкия правен ред.

25

Тъй като счита, че така съобщените от Словашката република мерки не са достатъчни, за да се сложи край на твърдяното неизпълнение на задължения, на 5 декември 2020 г. Комисията решава да предяви настоящия иск.

26

В подкрепа на иска си Комисията излага три твърдения за нарушения, първо, на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, второ, на член 6, параграф 2 от тази директива, както и, трето, на член 4, параграф 1 от Директивата за птиците.

27

Комисията счита, че Словашката република е нарушила член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, разгледан във връзка с член 7 от тази директива, като е освободила ППГ и техните изменения, спешните сечи, както и мерките за предотвратяване на опасностите за горите и за отстраняване на последиците от щетите, причинени от природни бедствия — когато те могат да окажат значително влияние върху зоните от „Натура 2000“ — от задължението да бъдат подложени на подходяща оценка на въздействието им върху съответната зона с оглед на целите за опазване на тази зона.

28

В това отношение, на първо място, по отношение на ППГ Комисията приема, че те трябва да се считат за планове или проекти, които не са непосредствено свързани или не са необходими за управлението на територията, доколкото не определят никаква цел или мярка за опазване.

29

Според тази институция ППГ могат да осуетят постигането на целите за опазване на териториите от „Натура 2000“, тъй като изпълнението им може по-специално да доведе до изсичане на дървесина или до изграждането на горски пътища в посочените територии или да засегне последните. Ето защо в съответствие с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията словашките власти били длъжни да ги подложат на подходяща оценка на въздействието им и да ги одобрява само при условие че няма да засегнат целостта на съответните територии.

30

Комисията обаче отбелязва, че към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище, а именно 24 март 2019 г., словашкото законодателство не е било в съответствие с тази разпоредба, тъй като, от една страна, ППГ се считали за документи, служещи за опазване на природата, и по този начин са били освободени от извършването на подходяща оценка на въздействието им върху засегнатите територии и от друга страна, считано от 1 януари 2015 г., е било отменено съществуващото преди това задължение в становището на органа, отговарящ за опазването на природата, да се включва становище относно подходящата оценка на въздействието. По-специално от предвидената в член 41, параграф 13 от Закона за горите процедура било видно, че консултацията с отговарящия за опазването на природата орган се провежда по отношение на предложения план, а не на окончателната редакция, въпреки че последната може да се различава от редакцията, във връзка с която този орган е издал своето становище, и че нямало никаква подходяща оценка на въздействието, ако органът не отговори в петнадесетдневен срок.

31

Освен това Комисията излага фактите към датата на предявяване на настоящия иск, като същевременно взема предвид законодателните изменения, влезли в сила на 1 януари 2020 г., както са споменати в точка 22 от настоящото решение. В това отношение тя констатира, от една страна, че тези изменения гарантират, че ППГ се подлагат на подходяща оценка на въздействието им, ако не е възможно да се изключи възможността те да окажат значително влияние върху териториите от „Натура 2000“, и по този начин са решили проблема с несъответствието с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, що се отнася до ППГ, изработени и одобрени след влизането в сила на тези законодателни изменения. За сметка на това съществуващите и вече одобрени ППГ били освободени от задължението за извършване на подходяща оценка на въздействието им.

32

От друга страна, Комисията счита, че преходните разпоредби, предвидени в тези законодателни изменения, не са достатъчни, за да се гарантира съответствието на националното законодателство с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията. Първо, тези разпоредби не указвали ясно на какво основание органът за опазване на природата е длъжен да започне изменението на вече одобрен ППГ. Второ, нямало изрично задължение да се преценява дали такъв ППГ може да окаже значително влияние върху съответната територия, нито изрично задължение да се извърши подходяща оценка на въздействието му. Трето, нямало гаранции, че такова искане от страна на органа за опазване на природата за изменение на вече одобрен ППГ ще бъде удовлетворено. Четвърто, трябвало да се оцени единствено въздействието на предвидените в ППГ сечи, а не въздействието на ППГ като цяло. Пето, не било уточнено, че одобрените ППГ могат да се прилагат само доколкото не засягат целостта на териториите от „Натура 2000“.

33

На второ място, що се отнася до спешните сечи, Комисията отбелязва най-напред, че те трябва да се считат за планове или проекти, които не са необходими за териториите от „Натура 2000“, тъй като с тях не се цели опазване на местообитанията или видовете, които обосновават определянето на дадена територия като „защитена територия от мрежата „Натура 2000“.

34

По-нататък Комисията отбелязва, че към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното ѝ становище, член 23, параграф 9 от Закона за горите предвижда възможността за спешна сеч извън уговорената в ППГ рамка, без да е необходимо разрешение от органа, отговарящ за опазването на природата.

35

Освен това тази институция уточнява, че в съответствие с приложимите национални разпоредби било необходимо органът, отговарящ за опазването на природата, да бъде информиран само ако обемът на нарязаната дървесина надхвърля 20 % от насажденията в обхванатата от ППГ зона или ако е отсечен на непрекъсната площ от повече от 0,5 хектара. Освен това се предполага, че този орган е дал съгласието си, ако той не изготви становище в срок от 30 дни.

36

В хода на досъдебната фаза словашките власти също признали в това отношение несъответствието на релевантното законодателство с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и съобщили за законодателните изменения, влезли в сила на 1 януари 2020 г., които въвеждат нови правила относно спешните сечи за всяко ниво на защита, но които според Комисията остават недостатъчни.

37

По-специално съгласно член 23, параграф 14 от Закона за горите управителите на горите запазвали възможността да извършват спешни сечи над установения в ППГ общ обем на дървесината. За териториите от второ до четвърто ниво, където се намират по-голямата част от териториите от „Натура 2000“, макар при определени условия органът, отговарящ за опазването на природата, да може да забранява или ограничава спешната сеч, не се предвиждало извършването на подходяща оценка на въздействието. Освен това словашките власти потвърдили, че дори за петото ниво на защита до 1 януари 2020 г. е било възможно отклонение от забраната на тези мерки със считаното за получено съгласие на органа, отговарящ за опазването на природата.

38

Накрая Комисията отбелязва, че спешните сечи представляват около 52 % от общия обем на сечите в Словакия през 2017 г. Между 2014 г. и 2017 г. делът им в общия обем на сечите в Словакия е средно над 55 % по отношение на предвидените в ППГ сечи, а през последното десетилетие спешните сечи представляват между 40 % и 65 % от добива на дървесина в тази държава членка.

39

На трето място, що се отнася до мерките за предотвратяване на опасностите за горите и за отстраняване на последиците от щетите, причинени от вредители, които поради същите причини като посочените в точка 33 от настоящото решение не били пряко свързани с управлението на територията, Комисията отбелязва, че по същия начин, както при спешните сечи, решението на органа, отговарящ за опазването на природата, се е изисквало само при пето ниво на защита и дори в този случай разрешението на органа се е считало за дадено, ако той не е взел решение в срок от 30 дни, така че не е извършена никаква подходяща оценка на въздействието им.

40

Словашката република оспорва твърдението на Комисията, че ППГ били освободени от задължението за извършване на подходяща оценка на въздействието им. В това отношение посочената държава членка приветства факта, че твърдението на Комисията за нарушение вече не се отнася до ППГ, изготвени и одобрени след 1 януари 2020 г., и признава в писмената си дуплика, че в периода между 1 януари 2015 г. и 31 декември 2019 г. ППГ, приети преди 1 януари 2020 г., не са били предмет на подходящи оценки на въздействието им поради празноти в практическото прилагане на действащата през този период правна уредба.

41

Словашките власти обаче отбелязват, от една страна, че тези ППГ все пак не са освободени от задължението за извършване на подходяща оценка по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, тъй като за тях е бил приложим член 28 от Закона за опазване на природата, който транспонира тази разпоредба в словашкия правен ред. От друга страна, съгласно член 104g, параграф 11 от Закона за опазване на природата, влязъл в сила на 1 януари 2020 г., органът за опазване на природата е бил длъжен преди 31 декември 2020 г. да извърши оценка на въздействието на предварително планираната сеч в рамките на старите ППГ върху териториите от мрежата „Натура 2000“.

42

Освен това, що се отнася до спешните сечи и другите мерки за защита на гората, Словашката република отбелязва, че от 1 януари 2020 г. е премахната посочената в точка 35 от настоящото решение презумпция за съгласие на органа, отговарящ за опазването на природата.

43

Накрая, Словашката република оспорва допустимостта на довода, изтъкнат от Комисията на етапа на писмената реплика, че предварителната оценка от органа, отговарящ за опазването на природата, на вероятността за значително въздействие върху територията, не би довела до приемането на решение, с което се установява дали спешните сечи могат да засегнат значително териториите от „Натура 2000“; той надхвърлял рамките на твърдените нарушения и следователно бил недопустим.

44

За да се определи обхватът на настоящото твърдение за нарушение, следва да се отбележи, че наличието на неизпълнение на задължение трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на определения в мотивираното становище срок и че евентуалните последващи промени не могат да се вземат предвид от Съда (решение от 27 февруари 2020 г., Комисия/Белгия (Счетоводители), C‑384/18, EU:C:2020:124, т. 18 и цитираната съдебна практика). В този контекст предметът на иска по член 258 ДФЕС за установяване на неизпълнение на задължения се определя с мотивираното становище на Комисията, поради което искът трябва да се основава на същите съображения и основания като мотивираното становище (решение от 24 юни 2021 г., Комисия/Испания (Влошаване на състоянието на природната зона Доняна), C‑559/19, EU:C:2021:512, т. 160 и цитираната съдебна практика).

45

В случай на последващо изменение на националната правна уредба, разглеждана в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения, Комисията не променя предмета на своя иск, отнасяйки твърденията за нарушения, насочени срещу предишната правна уредба, към произтичащата от приетото изменение правна уредба, когато двете редакции на националната правна уредба имат идентично съдържание (решение от 27 февруари 2020 г., Комисия/Белгия (Счетоводители), C‑384/18, EU:C:2020:124, т. 19 и цитираната съдебна практика).

46

Предметът на спора обаче не може да бъде разширен, така че да обхване задължения, произтичащи от нови разпоредби, които нямат еквивалент в първоначалната редакция на съответния акт, тъй като противното би довело до съществени процесуални нарушения в производството по установяване на неизпълнението (решение от 27 февруари 2020 г., Комисия/Белгия (Счетоводители), C‑384/18, EU:C:2020:124, т. 20 и цитираната съдебна практика).

47

В настоящия случай, доколкото в исковата си молба и в писмената си реплика Комисията е отнесла първото си твърдение за нарушение, което първоначално е било изложено в мотивираното ѝ становище, и към законодателните изменения, посочени в точка 22 от настоящото решение, следва да се определи дали това отнасяне само по себе си предполага изменение на обхвата на посоченото твърдение за нарушение.

48

На първо място, що се отнася до първата част от първото твърдение за нарушение, свързана с липсата на подходяща оценка на въздействието на ППГ, следва да се отбележи, че член 41, параграф 13 от Закона за горите, в редакцията му след измененията, влезли в сила на 1 януари 2020 г., вече съдържа изрично задължение за извършване на подходяща оценка на ППГ, което обаче е без значение за съществуващите и одобрени преди тази дата ППГ, за които не се прилага задължението за извършване на такава оценка. Следователно тази разпоредба няма еквивалент в предходното законодателство.

49

На второ място, що се отнася до втората част от първото твърдение за нарушение, изведена от липсата на подходяща оценка на спешните сечи, самата Комисия признава, че изменението на Закона за опазване на природата въвежда нови правила относно тези спешни сечи за всяко ниво на защита, които правила поради това нямат еквивалент в предходното законодателство.

50

На трето място, що се отнася до третата част от първото твърдение за нарушение, отнасяща се до липсата на подходяща оценка на мерките за предотвратяване на опасностите за горите и за отстраняване на последиците от щетите, причинени от вредителите, от текста на член 26, параграф 5 от Закона за опазване на природата в редакцията му след измененията, влезли в сила на 1 януари 2020 г., следва, че тази разпоредба въвежда ново правило, а именно прилагането по отношение на защитените зони за птици на правилата относно третото ниво на защита.

51

Така, доколкото измененията на Закона за опазване на природата и на Закона за горите, влезли в сила на 1 януари 2020 г., са преработили съществено законодателната рамка за опазване на горите на словашка територия, тяхното съдържание не може да се счита за идентично с това на предходното законодателство.

52

Следователно, доколкото първото твърдение за нарушение се отнася и до посочените законодателни изменения, те променят обхвата на това твърдение за нарушение, така че то следва да се разгледа, без да се държи сметка за разширението, извършено от Комисията в исковата молба и в писмената реплика, и поради това посоченото твърдение за нарушение следва да се разгледа в определения в мотивираното становище обхват.

53

При тези условия първото твърдение за нарушение следва да се отхвърли като недопустимо, доколкото се отнася до измененията на Закона за опазване на природата и на Закона за горите, влезли в сила на 1 януари 2020 г., и неговото разглеждане да се ограничи само до проверка на съвместимостта с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията на националното законодателство в редакцията му, приложима към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище.

54

Що се отнася, на четвърто и последно място, до недопустимостта, изтъкната от Словашката република по отношение на довода, развит от Комисията в писмената ѝ реплика във връзка с процедурата за предварителна оценка, следва да се отбележи, че фактът, че в това писмено становище посочената институция е уточнила първата част от първото си твърдение за нарушение, която вече е изтъкнала по-общо в исковата молба, за да отговори на доводите, развити от словашките власти в писмената им защита, не е променил предмета на твърдяното неизпълнение на задължения и следователно няма никакво значение за обхвата на спора (вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2020 г., Комисия/Италия (Пределни стойности — ПЧ10), C‑644/18, EU:C:2020:895, т.68 и цитираната съдебна практика).

55

Ето защо този довод е допустим.

56

Следва да се припомни, че член 6 от Директивата за местообитанията налага на държавите членки редица задължения и специфични процедури, с които съгласно член 2, параграф 2 от тази директива се цели осигуряване на опазването или съответно на възстановяването на благоприятното състояние на запазване на естествените местообитания и видовете диви животни и растения от интерес за Европейския съюз, така че да се постигне по-общата цел на същата директива, а именно да се осигури висока степен на опазване на околната среда в защитените с директивата територии (решение от 7 ноември 2018 г., Holohan и др., C‑461/17, EU:C:2018:883, т. 30 и цитираната съдебна практика).

57

Така с разпоредбите от Директивата за местообитанията се цели държавите членки да вземат подходящи мерки за защита, за да поддържат екологичните характеристики на териториите, където се намират някои типове естествени местообитания (решение от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 107 и цитираната съдебна практика).

58

За тази цел в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията се предвижда процедура за оценяване, която чрез предварителен контрол да гарантира, че планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на съответната територия или необходими за него, но които могат да окажат значително влияние върху нея, се одобряват само ако няма да окажат отрицателно влияние върху целостта на тази територия (решение от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 108 и цитираната съдебна практика).

59

По-конкретно, с оглед на принципа на предпазните мерки, когато планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или необходими за него, крият риска да осуетят постигането на целите, свързани с опазването ѝ, трябва да се приеме, че те могат да окажат значително влияние върху тази територия. Оценката на този риск трябва да бъде извършена именно с оглед на специфичните природни характеристики и условия на територията, до която се отнася подобен план или проект (решение от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 112 и цитираната съдебна практика).

60

Подходящата оценка на въздействието на план или проект върху съответната територия, която трябва да бъде извършена съгласно член 6, параграф 3, първо изречение от Директивата за местообитанията, предполага предвид най-добрите научни достижения в тази област да се установят всички аспекти на плана или проекта, които поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти могат да засегнат целите за опазване на тази територия (решение от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 113).

61

Именно с оглед на тези принципи трябва да се провери дали, както се посочва в първото твърдение на Комисията за нарушение, Словашката република е нарушила член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

62

В самото начало следва да се отбележи, че Словашката република не оспорва, че ППГ представляват планове, които не са непосредствено свързани с или необходими за управлението на 12‑те СЗЗ, определени за опазване на глухара (Tetraо urogallus) на нейна територия, които в това си качество трябва да бъдат подложени на подходяща оценка на въздействието им.

63

Следва обаче да се отбележи, че според твърденията на самата държава членка от 1 януари 2015 г. ППГ не са били подлагани на подходяща оценка на въздействието им поради липсата на достатъчно пълни и хармонизирани процедури и процеси.

64

По-специално от материалите по делото е видно, че считано от тази дата, е отпаднало съществувалото преди това задължение по член 28, параграф 4 от Закона за опазване на природата в становището на органите, отговарящи за опазването на природата, да се включи научно становище относно риска даден ППГ да окаже значително влияние върху територия от „Натура 2000“.

65

Следователно първата част от първото твърдение за нарушение трябва да бъде уважена.

66

На първо място, следва да се отбележи, че не се оспорва, че спешните сечи представляват планове, които не са непосредствено свързани с или необходими за управлението на 12‑те СЗЗ, определени за опазване на глухара (Tetraо urogallus) в Словакия по смисъла на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, които поради това трябва да бъдат подложени на подходяща оценка на въздействието им.

67

На второ място, важно е да се подчертае, от една страна, че член 23, параграф 9 от Закона за горите, разгледан във връзка с параграф 8 от посочената разпоредба, разрешава сечите над общото количество дървесина, предвидено за добив в рамките на ППГ, без да е спомената каквато и да било предварителна оценка на въздействието на такива сечи и без да е необходимо разрешение от органа за опазване на природата. От друга страна, макар петото ниво на защита, свързано с режим на ненамеса, да не попада в обхвата на посочените по-горе разпоредби, трябва да се констатира, че съгласно член 85, параграф 4 от Закона за опазване на природата съгласието на органа, отговарящ за опазване на природата, със спешната сеч в територия от това ниво на защита се счита за дадено, когато въпросният орган не е взел решение най-малко 30 дни преди планираната дейност.

68

Словашката република обаче посочва в писмената си защита, че това предполагаемо съгласие на органа за опазване на природата е било премахнато едва от 1 януари 2020 г.

69

В това отношение следва да се припомни, че възможността съгласно действащата правна уредба някои дейности да бъдат освободени общо от необходимостта от оценка на въздействието им върху съответната територия, не е в състояние да гарантира, че тези дейности не засягат целостта на защитената територия. Ето защо член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията не би могъл да оправомощи държава членка да приеме национални норми, с които по принцип за някои планове или проекти да е възможно отклоняване от задължението за изготвяне на оценка на въздействието им върху съответната територия (решение от 7 ноември 2018 г., Coöperatie Mobilisation for the Environment и др., C‑293/17 и C‑294/17, EU:C:2018:882, т. 114 и цитираната съдебна практика).

70

От гореизложеното следва, че като е освободила по принцип спешните сечи от извършването на оценка на въздействието им в СЗЗ, определени за опазване на глухара (Tetraо urogallus), Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

71

Поради това втората част от първото твърдение за нарушение следва да се уважи.

72

В самото начало следва да се отбележи, че словашките власти са развили доводите си в това отношение единствено с оглед на преобладаващото положение след законодателните изменения, влезли в сила на 1 януари 2020 г., така че по съображенията, изложени в точки 52 и 53 от настоящото решение, тези доводи не могат да бъдат взети предвид при преценката на третата част от първото твърдение за нарушение.

73

Във всеки случай следва да се констатира, че Словашката република не оспорва квалификацията на мерките, предназначени за предотвратяване на опасностите за горите и за отстраняване на последиците от щетите, причинени от вредителите, като план или проект, който не е непосредствено свързан с управлението на териториите от „Натура 2000“ или не е необходим за него.

74

Както обаче отбелязва Комисията, решението на органа, отговарящ за опазване на природата, се изисква само за петото ниво на защита, свързано с режим на ненамеса, така че за мерките за предотвратяване на опасностите за горите и за отстраняване на последиците от щетите, причинени от вредителите, в първите четири нива на защита не е било необходимо никакво разрешение и следователно не е била направена подходяща оценка на въздействието им в СЗЗ, определени за опазване на глухара (Tetraо urogallus).

75

Освен това поради причините, споменати в точки 67 и 68 от настоящото решение, следва да се приеме, че към датата на изтичане на определения в мотивираното становище срок режимът на ненамеса, свързан с петото ниво на защита, също не е позволявал да се осигури съответствието на националното законодателство с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

76

Следователно третата част от първото твърдение за нарушение трябва да бъде уважена.

77

От изложените по-горе съображения следва, че като е освободила ППГ и техните изменения, спешните сечи и мерките за предотвратяване на опасностите за горите и за отстраняване на последиците от щетите, причинени от природни бедствия — когато те могат да окажат влияние върху специалните защитени зони, определени за опазване на глухара (Tetraо urogallus) — от задължението да бъдат подложени на подходяща оценка на въздействието им върху съответната зона с оглед на целите за опазване на тази зона, Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията във връзка с член 7 от същата директива.

78

Във второто си твърдение за нарушение Комисията упреква Словашката република, че е нарушила член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, като не е взела подходящи мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на местообитанията и на обезпокояването със значителни последици в СЗЗ, определени за опазване на глухара (Tetraо urogallus).

79

В това отношение, на първо място, тази институция поддържа, че интензивната експлоатация на горите, голите сечи на големи площи с засаждане на тъмни монокултури и използването на пестициди са увредили местообитанието на глухара (Tetraо urogallus) в 12‑те съответни СЗЗ, като са намалили площта на това местообитание, както и специфичната му структура и функция, и по този начин са допринесли за значително намаляване на популацията на посочения вид в тези СЗЗ.

80

Освен това Комисията отбелязва, че най-голямото намаление на местообитанието на глухара (Tetraо urogallus) е установено в една от петте основни СЗЗ, в случая СЗЗ „Ниски Татри“, в която е било изсечено голямо количество дървесина, за да се разреши проблемът с насекомите под кората на дърветата.

81

Тази институция подчертава, че самата Словашка република признала влошаването на състоянието на местообитанията на глухара (Tetraо urogallus) в рамките на Програмата за опазване на глухара 2018/2022, одобрена от Министерството на околната среда през април 2018 г. (наричана по-нататък „Програмата за опазване“).

82

На второ място, Комисията отбелязва, че макар, както изтъква Словашката република в досъдебната фаза, между 2015 г. и 2018 г. органите, отговарящи за опазването на природата, да са постановили 7 решения по 33 заявления за ограничаване или забрана на дърводобива и са извършили 10 проверки след предупреждение от неправителствена организация (НПО), които са довели до прекъсването на сечите в пет СЗЗ, тези индивидуални решения и проверки не са достатъчни или подходящи за опазването на глухара (Tetraо urogallus), тъй като се ограничават до отделни случаи и са извършени само в отговор на искания на частни лица или НПО. Докато член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията изисква съгласуван, специфичен и пълен режим на правна защита, Словашката република не въвела структурна система, която да позволява извършването на сечи само ако те не оказват значително влияние върху териториите от „Натура 2000“.

83

На трето място, Комисията отбелязва, че това положение е продължавало и към момента на предявяване на настоящия иск. Първо, макар словашките власти да подчертават, че са дали становища за 1599 спешни сечи, давайки отрицателно становище в почти 150 случая, в 1 000-та случая, в които били определени строги и специфични условия, нямало нито проверка на вероятността върху териториите да се окаже значително влияние, нито подходяща оценка на въздействието. Освен това в около 450 случая не било наложено никакво ограничение и следователно било възможно да се извърши спешна сеч, без да се разгледа вероятността върху териториите да се окаже значително влияние и без подходяща оценка на въздействието.

84

Второ, Комисията твърди, че най-важните мерки на Програмата за опазване, като измененията на постановления за определяне на СЗЗ, за да се забранят вредните дейности, приемането на програми за поддържане на СЗЗ, разделението на зони на най-големите защитени зони и въвеждането на режим на ненамеса, свързан с петото ниво на защита, все още не са били приети от Словашката република.

85

Трето, макар Словашката република да обяснява, че управление на горите в полза на глухара (Tetraо urogallus) било възможно, ако съответните гори бъдат класифицирани като „гори със специално предназначение“ съгласно член 14, параграф 2, буква е) от Закона за горите, Комисията констатира, че предвидената в тази разпоредба процедура за определяне все още не е започнала.

86

Четвърто, тази институция отбелязва, че приемането на временни мерки съгласно новия член 104g, параграф 4) от Закона за опазване на природата до приключването на процеса на изменение на законодателството не е в съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, който установява задължения, предназначени да се прилагат постоянно към специалните защитени зони.

87

Словашката република отговаря, на първо място, че за да се предотврати влошаването на състоянието на местообитанията на глухара (Tetraо urogallus), както и обезпокояването със значителни последици в СЗЗ, определени за опазване на този вид, органите, отговарящи за опазването на природата, са приели решения на основание член 4, параграф 2 от Закона за опазване на природата, включително преди влизането в сила на новата правна уредба.

88

На второ място, тази държава членка подчертава, че непрекъснато участва в оценката и одобряването на планове и проекти, чието осъществяване би могло да има отрицателни последици за местообитанията на глухара (Tetraо urogallus), за което свидетелствало, от една страна, спирането на строителството в рамките на проекта на дружеството STIV Čertovica, s.r.o. върху територията на СЗЗ „Ниски Татри“ за разширяването на ски писти и свързаните с тях строежи, от друга страна, текущата оценка на въздействието на проекта „Оптимизиране на транспортната инфраструктура в планините и на транспорта в Štrbské Pleso“.

89

На трето място, Словашката република установява известен брой мерки, приети между 2018 г. и 2020 г., които според нея доказват постигнатия напредък в процедурата по подготовка, предварително договаряне и одобрение на програмите за поддържане на СЗЗ. В това отношение по-специално са посочени:

90

Освен това Словашката република отбелязва, че както е видно от извършения през юли 2020 г. от органа за опазване на природата анализ, на обща площ от 54346,17 хектара за местообитанията на глухара (Tetraо urogallus) в размер на 23952,19 хектара се прилага режимът на ненамеса. Такъв режим обаче, който впрочем не се изисква в член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, би могъл да се окаже явно неподходящ за този вид в зависимост от конкретните условия на разглежданото местообитание, по-специално ако гората е станала прекалено стара и еднообразна.

91

Четвърто и последно, според тази държава членка адекватността и пропорционалността на мерките, приети в СЗЗ, определени за опазване на глухара (Tetraо urogallus), вече са отчасти видими. Така през последните две години можело да се наблюдава тенденция към стабилизиране на популацията на индивидите от този вид, макар и тя да продължавала леко да намалява.

92

В самото начало следва да се отбележи, че в рамките на настоящото твърдение за нарушение Комисията се позовава както на факти, предхождащи приемането на мотивираното становище, така и на факти, настъпили след това.

93

Съгласно постоянната съдебна практика, припомнена в точка 44 от настоящото решение, наличието на неизпълнение на задължения от държава членка трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, определен в мотивираното становище.

94

От постоянната съдебна практика обаче следва също, че доколкото целта на иска е да се констатира систематично и постоянно нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, представянето във фазата на производството пред Съда на допълнителни доказателства, които подкрепят твърдението, че нарушението е общо и трайно, поначало не може да бъде изключено (вж. в този смисъл решение от 5 април 2017 г., Комисия/България, C‑488/15, EU:C:2017:267, т. 42 и цитираната съдебна практика).

95

В частност Съдът вече е имал повод да уточни, че в предмета на иск за неизпълнение на задължения от държава членка могат да попадат и факти, настъпили след приемането на мотивираното становище, стига да са от същото естество и да съставляват същото поведение като посочените в това становище (решение от 5 април 2017 г., Комисия/България, C‑488/15, EU:C:2017:267, т. 43 и цитираната съдебна практика).

96

В настоящия случай следва да се отбележи, че макар определеният в изпратеното на Словашката република мотивирано становище срок да изтича на 24 март 2019 г., всички посочени от Комисията в исковата ѝ молба факти, отнасящи се изключително до липсата или недостатъчността на подходящи мерки за защита на местообитанията на глухара (Tetraо urogallus) в СЗЗ, определени за неговото опазване, са настъпили след тази дата.

97

При все това, въпреки че не са били изтъкнати в досъдебната процедура, тези факти, които са станали известни на Комисията след издаването на мотивираното становище, са могли валидно да бъдат посочени от тази институция в подкрепа на иска ѝ като пример за общото неизпълнение на задължения, което тя твърди, че е допуснато.

98

В самото начало следва да се припомни, че дадена дейност е в съответствие с член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията само ако се гарантира, че тя не води до никакво обезпокояване, което може да засегне в значителна степен целите на посочената директива, и по-точно целите ѝ за опазване (решение от 24 ноември 2011 г., Комисия/Испания, C‑404/09, EU:C:2011:768, т. 126 и цитираната съдебна практика).

99

Съгласно тази разпоредба правният режим на защита на СЗЗ трябва също така да гарантира, че в тях ще се предотвратява влошаването на състоянието на естествените местообитания и местообитанията на видовете, както и значителното обезпокояване на видовете, за които са определени посочените зони (решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Гърция, C‑293/07, непубликувано, EU:C:2008:706, т. 24 и цитираната съдебна практика).

100

От практиката на Съда следва, от една страна, че защитата на СЗЗ не трябва да се ограничава до мерки за предотвратяване на предизвиканите от човека външни посегателства и обезпокоявания, а според случая трябва да включва и положителни мерки с цел опазване и подобряване на състоянието на територията (решение от 24 ноември 2011 г., Комисия/Испания, C‑404/09, EU:C:2011:768, т. 135).

101

От друга страна, за да установи нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, Комисията не трябва да доказва наличието на причинно-следствена връзка между дейност по управление на горите и значителното обезпокояване на глухара (Tetraо urogallus). Доколкото целта на член 6, параграфи 2 и 3 от Директивата за местообитанията е да се гарантира едно и също равнище на защита, достатъчно е Комисията да докаже, че има вероятност или опасност тази дейност да причини значително обезпокояване на посочения вид (решение от 24 ноември 2011 г., Комисия/Испания, C‑404/09, EU:C:2011:768, т. 142).

102

С оглед на изложените по-горе съображения следва да се приеме, че в случая второто твърдение за нарушение може да бъде основателно само ако Комисията надлежно докаже, че Словашката република не е взела подходящите мерки за защита, за да не допусне дейностите по управление на горите да доведат до влошаване на състоянието на местообитанията на глухара (Tetraо urogallus), както и до обезпокояване, което може да засегне в значителна степен преследваната с Директивата за местообитанията цел да се осигури опазването на посочения вид.

103

В това отношение, на първо място, от представената на Съда преписка, и по-специално от Програмата за опазване, е видно, че интензивната сеч на дървесина върху големи площи и използването на пестициди за борба с насекомите под кората на дърветата, включително през периода на размножаване на глухара (Tetraо urogallus), са допринесли за значително намаляване на популацията на този вид в 12‑те СЗЗ, определени за неговото опазване, а именно спад от 49,4 % между 2004 г. и 2019 г.

104

По-специално, що се отнася до СЗЗ „Ниски Татри“, където е установена най-голямата загуба на местообитания на глухара (Tetraо urogallus) вследствие на спешни сечи, популацията на този вид е намаляла с 42,5 % в периода 2004—2015 г.

105

Въпреки това трябва да се отбележи, че Словашката република не е доказала, че е приела подходящи мерки, за да не допусне подобни дейности по управление на горите да доведат до значително обезпокояване на глухара (Tetraо urogallus).

106

Действително чрез одобряването на Програма за опазване тази държава членка е показала, че е наясно с намаляването на местообитанията и на популацията на този вид и че възнамерява да коригира това положение, както свидетелстват решенията на органите, отговарящи за опазването на природата, приети до 20 юни 2020 г. за ограничаване или забрана на дърводобива в зоните на местообитанието на глухара (Tetraо urogallus), и проверките в някои СЗЗ.

107

Тези мерки обаче се оказват непълни, тъй като не включват систематично установени мерки за опазване в съответствие с екологичните изисквания на този вид и на всеки тип местообитание, наличен във всяка от 12‑те СЗЗ, определени за неговото опазване. Всъщност, както отбелязва Комисията, посочените мерки се ограничават до изолирани случаи и най-често са приети единствено вследствие на жалби на частноправни субекти или НПО, така че те са частични по своя характер и свидетелстват за липсата на структурна система, която да гарантира опазването на глухара (Tetraо urogallus), като се преустанови влошаването на състоянието на неговото местообитание.

108

На второ място, следва да се подчертае, че в писмената си защита Словашката република посочва съвкупност от мерки, които според нея са подходящи, за да се предотврати влошаването на състоянието на местообитанията на глухара (Tetraо urogallus), както и обезпокояването, което има значително въздействие върху този вид, а именно проекта „Оптимизиране на транспортната инфраструктура в планините и на транспорта в Štrbské Pleso“, предложението за преквалифициране на СЗЗ „Хорна Орава“ в „гора със специално предназначение“, проекта за разделението на зони на националния парк за СЗЗ „Муранска планина — Столица“, научните предложения за ППГ за шест СЗЗ, проектите за природни резервати „Пралеси Словенска“ (Първични гори в Словакия) и „Хлухания“ и интегрирания проект „Natura 2000 SVK“.

109

Както обаче подчертава Комисията, с изключение на проекта „Natura 2000 SVK“, чието изпълнение е започнало през януари 2021 г., всички мерки, посочени в предходната точка от настоящото решение, са били в състояние на проект и поради това не са били приложени нито към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, нито към датата на предявяване на настоящия иск. Поради това, доколкото съдържат задължения, валидни само за в бъдеще, тези мерки не могат да се квалифицират като „подходящи мерки“ по смисъла на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

110

От това следва, че Комисията е доказала достатъчно обосновано и обстойно трайната и почти обща липса на подходящи мерки за опазване, за да не се допусне дейностите по управление на горите да доведат до влошаването на състоянието на местообитанията на глухара (Tetraо urogallus), както и до обезпокояване на този вид, което би могло да има съществени последици с оглед на целта за опазване на споменатия вид.

111

От изложените по-горе съображения следва, че като не е взела подходящи мерки, за да предотврати влошаването на състоянието на местообитанията и обезпокояването със значителни последици в СЗЗ, определени за опазване на глухара (Tetraо urogallus), Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията във връзка с член 7 от тази директива.

112

С третото си твърдение за нарушение Комисията упреква Словашката република, че не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 1 от Директивата за птиците, като не е приела специалните мерки за опазване, приложими за местообитанието на глухара (Tetraо urogallus) в СЗЗ, определени за опазването му, за да се осигури неговото оцеляване и размножаване в района на разпространението му.

113

По-специално Комисията подчертава, че тази разпоредба установява начин на управление на СЗЗ, сходен с този по член 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията, така че за СЗЗ се прилага режим на защита, аналогичен на този на специалните защитени зони, посочени в последната разпоредба. Следователно задължението за предвиждане на специални мерки за опазване, посочено в член 4, параграф 1 от Директивата за птиците, включвало задължението да се определят цели за опазване и специфични мерки за съответната територия, които трябва да се прилагат ефективно.

114

Комисията обаче отбелязва, че към датата на изтичане на срока, определен в мотивираното становище, Словашката република не е приела специални мерки за опазване на местообитанието на глухара (Tetraо urogallus) в 11 от 12‑те СЗЗ, определени за опазването му. Освен това тази институция отбелязва, че към датата на предявяване на настоящия иск 7 СЗЗ, определени за опазване на този вид, включително най-важната територия за този вид, а именно СЗЗ „Ниски Татри“, не са разполагали с програми за поддържане на зоните на опазване.

115

По-специално Комисията отбелязва, че макар член 26, параграф 6 от Закона за опазване на природата да позволява с постановление на правителството да се въведе забрана за дейности, които имат отрицателно въздействие върху опазването на глухара (Tetraо urogallus), тази държава членка не е въвела такива забрани. Този пропуск бил признат от самите словашки власти, тъй като Програмата за опазване изисква постановленията за определяне на СЗЗ да бъдат изменени, за да се въведат забрани за дейностите с отрицателно въздействие върху този вид, което към датата на предявяване на настоящия иск все още не било направено.

116

В самото начало, що се отнася до допустимостта, Словашката република поддържа, че противно на изложеното в исковата молба на Комисията, изтъкнатото от тази институция трето твърдение за нарушение всъщност се отнася само до 7 СЗЗ, а не до 11 или 12 СЗЗ.

117

Освен това тази държава членка изтъква в писмената си дуплика, че споменаването от Комисията в писмената реплика на съдебната практика, посочена в точка 100 от настоящото решение, според която специалните мерки по опазване не трябва да се ограничават до мерки за предотвратяване на предизвиканите от човека външни посегателства и обезпокоявания, а според случая трябва да съдържат и положителни мерки, насочени към запазване и подобряване на състоянието на територията, е недопустимо, тъй като представлявало ново твърдение за нарушение.

118

Що се отнася до съществото на спора, Словашката република възразява, на първо място, че органът за опазване на природата е изготвил предложение за постоянни наблюдавани територии за мониторинга на глухара (Tetraо urogallus) в рамките на проекта на PO QE, озаглавен „Мониторинг на видовете и местообитанията от интерес за Общността по смисъла на Директивата за местообитанията и на Директивата за птиците“. Общо 54 територии от този вид били предложени за мониторинг в рамките на СЗЗ, както и извън тях, така че според тази държава членка мониторингът включвал представителна извадка на популацията. Словашката република уточнява, че този мониторинг се осъществява посредством доставчик, избран в рамките на процедура за възлагане на обществена поръчка, която все още не е приключила.

119

На второ място, Словашката република подчертава, от една страна, че изпълнението на одобрените програми за поддържане се оценява редовно, и от друга страна, към 10 март 2021 г. от 72 предложени мерки за постигане на целите за защита на глухара (Tetraо urogallus) в СЗЗ, определени за опазването му, 68 от тях са в процес на изпълнение.

120

На трето място, тази държава членка изтъква, че подготовката на научни проекти за програми за поддържане на шест СЗЗ е приключила между септември 2020 г. и януари 2021 г. За останалата специална защитена зона — СЗЗ „Муранска планина — Столица“ — на 24 януари 2020 г. бил обявен проект за създаване на национален парк, който щял да се ползва от временна защита от две години. Тази защита се прилагала и за 76‑те територии, за които се отнася проектът за природен резерват „Пралеси Словенска“ след публикуването между септември и ноември 2020 г. на свързаните с тях становища.

121

Оттук Словашката република заключава, че временната липса на програми за поддържане все пак не означава, че в очакване на тяхното одобрение мерките за опазване не били приложени в съответните територии, за да се защити глухарът (Tetraо urogallus).

122

На първо място, що се отнася до предмета на третото твърдение за нарушение, следва да се констатира, че настоящото твърдение за нарушение има за цел да се изтъкне системното и трайно неизпълнение на член 4, параграф 1 от Директивата за птиците от страна на Словашката република. С оглед на съдебната практика, припомнена в точки 94 и 95 от настоящото решение, следва да се приеме, че фактите, които са станали известни на Комисията след издаването на мотивираното ѝ становище, са могли валидно да бъдат изтъкнати от тази институция в подкрепа на иска ѝ.

123

Освен това е важно да се отбележи, както e направила Словашката република, че макар в исковата молба Комисията да е развила доводи относно липсата на специални мерки за опазване по отношение на местообитанието на глухара (Tetraо urogallus) в 11 от 12‑те СЗЗ, определени за неговото опазване, заключителната точка на исковата молба в това отношение, както и исканията ѝ се отнасят не до тези 11 СЗЗ, а само до 7 от тях, а именно СЗЗ „Ниски Татри SKCHVU018“, СЗЗ „Татри SKCHVU030“, СЗЗ „Голяма Фатра SKCHVU033“, СЗЗ „Муранска планина — Столица SKCHVU017“, СЗЗ „Воловске врхи SKCHVU036“, СЗЗ „Малка Фатра SKCHVU013“ и СЗЗ „Левочске врхи SKCHVU051“.

124

Ето защо при преценката на третото твърдение за нарушение следва да се вземат предвид само доводите, които Комисията е изтъкнала по отношение на тези 7 СЗЗ.

125

На второ място, що се отнася до повдигнатото от Словашката република възражение за недопустимост, достатъчно е да се посочи, че в писмената си реплика Комисията само възпроизвежда цитат от съдебната практика, с който единствено се конкретизира довод, вече изтъкнат от тази институция по-общо в исковата молба, а именно да се припомни, че специфичните мерки за СЗЗ, предвидени в член 4, параграф 1 от Директивата за птиците, трябва да се прилагат ефективно чрез пълни, ясни и точни мерки.

126

Ето защо следва да се приеме, че този цитат от съдебната практика не променя предмета на твърдяното неизпълнение на задължения и няма отношение към обхвата на спора (вж. в този смисъл решение от 10 ноември 2020 г., Комисия/Италия (Пределни стойности — ПЧ10), C‑644/18, EU:C:2020:895, т. 68 и цитираната съдебна практика), така че повдигнатото от Словашката република възражение за недопустимост следва да се отхвърли.

127

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 4, параграф 1 от Директивата за птиците определянето на територия като СЗЗ за опазването на даден вид предполага трайното запазване на конститутивните характеристики на местообитанието в тази зона, чиято цел, обосновала определянето ѝ като специална защитена зона, е оцеляването на въпросния вид и неговото размножаване (решение от 25 юли 2018 г., Grace и Sweetman, C‑164/17, EU:C:2018:593, т. 35).

128

В частност тази разпоредба изисква не само приемане на мерките за опазване, които са необходими за поддържане на благоприятно състояние на запазване на защитените местообитания и видове в рамките на съответната територия, но също така — и най-вече —тяхното ефективно прилагане, тъй като в противен случай тези разпоредби биха се оказали лишени от всякакво полезно действие (вж. в този смисъл решение от 17 април 2018 г., Комисия/Полша (Беловежка гора), C‑441/17, EU:C:2018:255, т. 213).

129

След така направените уточнения следва да се провери дали, както поддържа Комисията, словашките власти не са изпълнили задължението си да приемат специални мерки за опазване на местообитанието на глухара (Тetraо urogallus).

130

В това отношение, първо, следва да се отбележи, че в писмената си защита Словашката република признава, че посочените в третото твърдение за нарушение 7 СЗЗ са именно тези, за които все още не са приети програмите за поддръжка.

131

Тази държава членка обаче изтъква, че е наясно с това, че осигуряването на достатъчна защита на глухара (Tetraо urogallus) е необходимо и спешно, и поради това е използвала ефективно всички правни инструменти, предоставени ѝ със Закона за опазване на природата.

132

Това твърдение обаче не е подкрепено с каквото и да е посочване на програма за поддържане, която действително е приета и се изпълнява в рамките на 7‑те съответни СЗЗ. Макар да е вярно, както е видно от писмената защита на Словашката република и от приложените към нея документи, че тази държава членка е изготвила и подготвила определен брой проекти, които имат за цел да осигурят опазването на местообитанията на глухара (Tetraо urogallus) в определените за тази цел СЗЗ, като по-специално разделението на зони на националния парк „Муранска планина — Столица“, както и създаването на природен резерват „Pralesy Slovenska“, това не променя факта, че става въпрос само за проекти, които не са били финализирани, а още по-малко приведени в действие, нито към датата на изтичане на срока, посочен в мотивираното становище, нито към датата на предявяване на настоящия иск.

133

Второ, що се отнася до специалните мерки по опазване, приети вследствие на решения по член 4, параграф 2 от Закона за опазване на природата на органите, отговарящи за защитата на природата, от материалите по представената на Съда преписка е видно, че тези мерки имат временен характер и трябва да бъдат продължени с приемането на последващи решения, така че гарантираната от тази разпоредба защита не може да осигури трайна гаранция за поддържането на благоприятно състояние на запазване на местообитанията и на вида „глухар“ (Tetraо urogallus) в рамките на съответните СЗЗ.

134

От това следва, че Комисията е доказала надлежно, че Словашката република не се е съобразила с изискванията на член 4, параграф 1 от Директивата за птиците. Поради това третото твърдение за нарушение, изведено от нарушение на тази разпоредба, е основателно.

135

От изложените по-горе съображения следва, че като не е приела специалните мерки за опазване, приложими към местообитанието на глухара (Tetraо urogallus) в СЗЗ, определени за опазването му, за да се осигури оцеляването и размножаването му в неговия район на разпространение (СЗЗ „Ниски Татри SKCHVU018“, СЗЗ „Татри SKCHVU030“, СЗЗ „Голяма Фатра SKCHVU033“, СЗЗ „Муранска планина — Столица SKCHVU017“, СЗЗ „Воловске врхи SKCHVU036“, СЗЗ „Малка Фатра SKCHVU013“ и СЗЗ „Левочске врхи SKCHVU051“), Словашката република не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 1 от Директивата за птиците.

136

Поради това предявеният от Комисията иск трябва да бъде уважен изцяло.

137

С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме за установено, че:

Словашката република не е изпълнила задълженията си съответно по член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, разгледан във връзка с член 7 от нея, по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, разгледан във връзка с член 7 от нея, както и по член 4, параграф 1 от Директивата за птиците.

138

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Словашката република и последната е загубила делото, Словашката република следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: