Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет: Усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар“

COM(2009) 467 окончателен

2011/C 18/19

Докладчик: г-н RETUREAU

На 11 септември 2009 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет: Усъвършенстване на упражняването на правата на интелектуална собственост в рамките на вътрешния пазар“

COM (2009) 467 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 2 март 2010 г.

На 462-рата си пленарна сесия, проведена на 28 и 29 април (заседание от 29 април), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 132 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1.   Препоръки и заключения

1.1   Комитетът изразява съжаление, че някои неотдавнашни събития като ратифицирането от страна на ЕС и държавите-членки на „интернет договорите“ на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), а именно Договорът за авторско право (WCT) и Договорът за изпълненията и звукозаписите (WPPT) – не са взети под внимание в предложенията на Комисията.

1.2   Той настоява също така да бъде уведомен относно провеждащите се преговори във връзка с Търговското споразумение за борба с фалшификациите (ACTA) и различията спрямо наскоро ратифицираните договори на СОИС, а именно частта „Интернет“ от споразумението ACTA, и спрямо Директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, наречена „директивата за подправянето“ (1)

1.3   Комитетът обаче отбелязва намерението на Комисията да организира в скоро време съвещание на заинтересованите страни, с надеждата това да стане колкото се може по-бързо и преди вземането на окончателно решение. Европейският парламент също трябва да бъде включен в обсъждането на темата възможно най-скоро.

1.4   Комитетът отхвърля приемането на особен режим, който би представлявал намеса в личния живот (както беше въведен в законодателството на редица държави-членки), що се отнася до упражняването на авторското право в интернет. Напротив: той препоръчва да се приемат активни мерки за образование и обучение на потребителите, и в частност, на младите хора.

1.5   Комитетът подкрепя основното предложение на Комисията за създаване на Европейска обсерватория на подправените и незаконните копия, която да събира и разпространява полезни сведения относно практиката на фалшификаторите и да оказва конкретна помощ на малките и средните предприятия и на малките и средните инвеститори (МСП-МСИ), често ощетявани от продажбата на подправени копия, за да бъдат по-добре осведомени за своите права.

1.6   Според Комитета създаването на мрежа за бързи сведения, прикрепена към Информационната система за вътрешния пазар (IMI), което беше поискано от Съвета по конкурентоспособност, би било много полезно, още повече ако държавите-членки успеят да преодолеят проблемите в областта на административното сътрудничество; това ще зависи и от ефективността на националните служби за връзка. Освен това Комисията би трябвало редовно да публикува доклад за събраните от обсерваторията данни и за нейната дейност.

1.7   Наложителната борба с организираната престъпност в областта на фалшифицираните копия би трябвало да се изразява в засилено сътрудничество между митническите служби и правоприлагащи органи, с участието на Европол на равнище ЕС. Комитетът смята, че приемането на хармонизирано европейско наказателно законодателство е наложително, при условие че бъде спазен принципът на пропорционалността между правонарушенията и присъдите, включително за незаконните копия в интернет, които не би трябвало да бъдат основание за вземане на прекалено строги или непропорционални законови мерки в рамките на законодателството срещу незаконното копиране или фалшифицирането на търговски стоки.

1.8   Ето защо Комитетът може да подкрепи предложенията на Комисията, макар че критикува липсата на прозрачност по отношение на споразумението ACTA и въпреки съмненията, породени от едностранните декларации на редица държави-членки по време на ратифицирането на договорите на СОИС през декември 2009 г. Той е за обща позиция на ЕС, която да не надхвърля досегашните достижения на общностното право.

1.9   Комитетът препоръчва, най-вече за осиротелите произведения, една хармонизирана система за регистриране на авторското право и сродните му права, която периодично да се актуализира, за да могат да се откриват лесно различните правоприемници. В нея би могло да се уточнява естеството, заглавието на творбата и различните носители на правата. Той отправя искане към Комисията да проучи осъществимостта на такава хипотеза.

1.10   И накрая, Комитетът настоява за създаване и практическо прилагане, във всички държави-членки, на патента на ЕС, който ще бъде много по-ефикасно и не толкова скъпо средство за закрила на нематериалните права на МСП-МСИ, свързани с иновациите.

2.   Предложения на Комисията

2.1   Комисията подчертава необходимостта от укрепване на правата върху интелектуалната собственост (ПИС) в обществото на знанието; закрилата на ПИС в страните от ЕС и в световен мащаб (споразумението TRIPS (2), браншови споразумения) трябва да се засили поради нарастващата стойност, която се придава на тези права от страна на предприятията, независимо дали са големи или МСП-МСИ; предприятията в начална фаза („start-up“) могат по този начин да защитават нематериалната си собственост и на тази основа да получават капитали или да вземат заеми, за да започнат своята дейност.

2.2   ЕС трябва да ги подкрепя чрез насърчаване на култура на интелектуалната собственост (ИС), която да защитава европейските таланти и да създава възможности за предприятията, както и за университетските изследвания и малките предприятия (spin-offs) около студентските градчета (3).

2.3   Поради стойността си, ПИС са мишена за фалшификаторите и пиратите, които прибягват до най-разнообразни средства. Едно от тях е интернет, който в цял свят се използва като инструмент на пазара на незаконните стоки. Това пречи на иновациите, застрашава работните места и има тежки икономически последици за предприятията, особено в периода на икономическа рецесия.

2.4   Пазарът на незаконни стоки надхвърли рамките на пазара на „традиционно“ копираните или подправяни стоки (кино, мода, музика, софтуерни програми, луксозни артикули) и се разшири по посока към новите стоки за масова консумация: хранителни и хигиенни продукти, резервни части за автомобили, играчки, електрически и електронни уреди и др.

2.5   Здравеопазването също е засегнато от фалшивите лекарства, които могат да изложат хората на опасност.

2.6   Последствията от подправянето и от търговията с незаконни копия стават все по-тревожни, още повече, че организираната престъпност е навлязла активно в областта на подправянето.

2.7   Беше приета регулаторна рамка на Общността, пример за което е Директива 2004/48/ЕО (4) относно упражняването на права върху интелектуалната собственост; беше осъществено хармонизирането на гражданското право; в Съвета беше внесено предложение за наказателните мерки; митническият регламент на ЕС позволява изземването и санкционирането на търговията с незаконни копия: впрочем Комисията провежда консултации с държавите-членки с цел подобряването му.

2.8   В рамките на глобален европейски план за борба с фалшификациите, Комисията желае да предприеме допълнителни, незаконодателни мерки, съгласно резолюцията на Съвета по конкурентоспособност от 25.09.2008 г.

2.9   Съгласно заключенията на консултативната група на експертите, в които е отредено особено място на положението на МСП, Комисията желае да засили подкрепата си на дейностите по преследването на фалшификаторите и предвижда поредица от проекти, за да помогне на МСП да включат ПИС в своите стратегии за иновации и управление на знанията.

2.10   В световен мащаб Комисията разработва стратегия за закрила от трети страни (например споразуменията между ЕС и Китай за борба с подправените копия, инициативи в областта на митническия контрол). Службата за оказване на помощ (helpdesk) „ПИС – МСП – Китай“ вече работи.

2.11   Публично-частните партньорства (ПЧП) би трябвало да бъдат укрепени с оглед на една европейска стратегия, предполагаща повече участие. След проведената през май 2008 г. конференция на високо равнище Комисията публикува своята европейска стратегия в областта на правата върху интелектуалната собственост, а Съветът по конкурентоспособност прие гореспоменатата резолюция относно „глобален европейски план за борба с фалшифицирането и пиратството“ и прикани Комисията да засили дейността по границите в сътрудничество с държавите-членки.

2.12   Особено трудно обаче е да се събират сведения за естеството и разпространението на подправените стоки и търговията с незаконни копия и да се оценява реалното им въздействие върху нашата икономика. Информацията, с която разполагат различни национални органи, трудно може да бъде събирана и синтезирана, с изключение на събираните от Комисията сведения за митническите вземания, но те дават една твърде непълна представа за действителността. Трябва да се разшири базата от източници на данни, за да се оценят по-задълбочено последствията от незаконните дейности, свързани с фалшификациите, както в световен план, така и на местно равнище, и за да се разбере защо някои продукти, отрасли и региони са особено уязвими. Това би позволило да се изработят по-целенасочени програми за действие.

2.13   Съветът по конкурентоспособност препоръча създаването на „Европейска обсерватория на фалшификациите и пиратството“ с цел по-добро запознаване с тези явления. Понастоящем Комисията изгражда такава обсерватория, за да събира всички възможни сведения за нарушаване на ПИС, но смята, че тази обсерватория следва да играе по-голяма роля, като се превърне в платформа, в която представителите на компетентните национални власти и заинтересованите страни ще обменят сведения, експертни умения и добри практики за изграждане на общи стратегии за борба с подправените стоки и пиратството и за даване на препоръки на политиците, вземащи решения.

2.14   За да се превърне в основен ресурс, обсерваторията би трябвало да стане място за тясно сътрудничество между Комисията, държавите-членки и частния сектор и да поддържа партньорство с организациите на потребители с цел изготвяне на практически препоръки и привличане на вниманието на потребителите. Един годишен публичен доклад би позволил на обществеността да разбере проблемите и начините за тяхното решаване.

2.15   След това Комисията представя подробно ролята на обсерваторията за постигане на гореописаните цели.

2.16   Обсерваторията ще стане платформа, полезна за всички заинтересовани страни. Тя ще включва по един представител от всяка държава и широк спектър от европейски и национални органи. В нея ще бъдат поканени представители на отраслите с най-голям интерес и опит, както и на потребителите и на МСП.

2.17   Последователната закрила на ПИС изисква реално, солидно и все по-нарастващо административно сътрудничество в областта на подправените стоки и пиратството, истинско партньорство за изграждане на вътрешен пазар без граници. За тази цел е необходимо да се създаде ефективна мрежа от служби за връзка в целия ЕС.

2.18   На вътрешно равнище също е необходима по-добра координация срещу подправените стоки. За целта следва да се назначат национални координатори с точно определени правомощия.

2.19   Целесъобразно е също да се насърчава прозрачността на националните структури на трансгранично равнище, за да се поощрява дейността на ощетените предприятия. Националните служби за индустриална собственост и авторско право също трябва да играят осведомителна роля. Те трябва да поемат и нови функции, като привличане на вниманието и оказване на специфична помощ на МСП съвместно с Европейската патентна служба (ЕПС), националните служби и Службата за хармонизиране на вътрешния пазар (СХВП) по отношение на търговските марки.

2.20   Съветът по конкурентоспособност прикани също така Комисията да изгради трансгранична мрежа за бърз обмен на важни сведения, разчитайки на националните служби за връзка и на съвременните средства за обмен на информация. Всички компетентни агенции, всички национални служби за индустриална собственост следва да имат достъп до ефективна и бърза електронна мрежа за обмен на сведения относно нарушаването на ПИС.

2.21   Понастоящем Комисията проучва създаването на подходящо звено за връзка и употребата на съществуващата мрежа на Информационната система за вътрешния пазар (IMI) с оглед на по-лесното предаване на важните сведения.

2.22   Споменавайки всички тежки последици от посегателствата върху ПИС, Комисията иска да насърчи носителите на такива права и всички заинтересовани страни по търговската верига да обединят усилията си за борба с подправените стоки и пиратството в името на общия си интерес. Един от начините, които следва да се обмислят, е сключването на доброволни споразумения за действия срещу подправянето и пиратството на място и за намиране на технологични решения за откриване на подправените стоки. Тези споразумения биха могли да надхвърлят границите на ЕС. Използваните средства трябва, разбира се, да останат в строго ограничената рамка на законността.

2.23   Търговията с подправени стоки по интернет повдига специфични въпроси и Комисията постави начало на структуриран диалог със заинтересованите страни, тъй като интернет предлага особена гъвкавост на фалшификаторите и пиратите, която им дава възможност да действат в световен мащаб и да се изплъзват от местното право. Настоящите заседания, които ще продължават и занапред, се провеждат с цел приемане на конкретни процедури за принудително оттегляне на подправените стоки от сайтовете за продажба в рамките на доброволни споразумения; при липса на споразумение между собствениците на търговските марки и фирмите за търговия чрез интернет, Комисията ще трябва да предвиди законодателни решения, а именно - в рамките на директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост.

3.   Бележки на Комитета

3.1   Предложението на Комисията е съсредоточено върху закрилата на ПИС на европейските МСП. Комитетът счита, че те действително се нуждаят от особена подкрепа, за да отстояват своите права според правилата на приложимото право и на Директива 2004/48/ЕО. Все така обаче липсва наказателният аспект и би било целесъобразно държавите-членки да обмислят едно балансирано и пропорционално решение. Комитетът се надява, че ще бъде взето ново решение, основано върху Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в подкрепа на носителите на нематериални права.

3.2   Обсерваторията би трябвало да допринася за борбата с всички форми на нарушаване на ПИС, независимо от големината на предприятието, но и да акцентира върху специфичните нужди на МСП-МСИ.

3.3   Някои предложения, като доброволните споразумения, вече са в процес на осъществяване, други са все още в проектен вид, а в съобщението не са изтъкнати пречките в някои области като административното сътрудничество, което явно не функционира достатъчно добре в редица случаи.

3.4   Неотдавна се появи нов елемент във връзка с незаконното копиране и подправените стоки в интернет. През декември 2009 г. Европейският съюз и държавите-членки ратифицираха „интернет договорите“ на СОИС и по този начин унифицираха приложимото европейско право, но редица национални декларации във връзка с ратифицирането рискуват да поставят отново под съмнение унифицирания подход на европейско равнище. Подобно на Директива 2004/48/ЕО за авторското право и сродните му права в информационното общество, тези договори задължават да се преследва незаконното копиране и фалшифицирането с търговска цел.

3.5   Но междувременно се провеждат „тайни преговори“ между САЩ, ЕС и някои „отбрани“ страни с цел подписване на международен договор срещу подправените стоки – ACTA, който за американската страна би следвало много да наподобява Digital Millenium Copyright Act (Закон за авторските права в цифровото хилядолетие – DMCA). По думите на американския преговарящ, целта на тази секретност е да се предотвратят евентуалните протести сред гражданското общество в САЩ и Европа. Европейските потребители, чиито организации не са допуснати до преговорите, и европейските предприятия изобличават тези непрозрачни (5) и недемократични процедури, които, под претекст за борба с подправените стоки в интернет (една от главите на проектодоговора), биха могли да наложат същински полицейски контрол – включително чрез частни полиции – върху всички начини на обмен и общуване чрез интернет. Освен това според някои източници вече няма да се прави разлика между търговия с подправени стоки и частно копие. Спешно трябва да се въведе прозрачност в тези преговори, за да може гражданското общество да изложи вижданията си по темата, тъй като за разлика от него продуцентските лобита в Северна Америка имат непрекъснат достъп до преговорите.

3.6   ЕИСК също желае да бъде уведомяван за текущите обсъждания и предложения и да се произнася по тях. Би било жалко, ако оспорваните разпоредби от американския DMCA бъдат въведени в международен договор, който ще се конкурира с договорите на СОИС и ще внесе допълнително объркване в областта на авторското право и сродните му права в европейски и световен мащаб. Европейската позиция, при всички положения, не би трябвало да надхвърля досегашните достижения на правото на ЕС.

3.7   Всъщност според Комитета режимът на авторското право в интернет не би трябвало да дава на носителите на права възможност да контролират употребата на технологиите, каквато е съвременната тенденция в гореспоменатите национални законодателства, нито да им позволява да се намесват в личните кореспонденции. Прекалено дългото времетраене на закрилата (от 50 до 75 години след смъртта на автора или 75 години за юридическите лица), твърде големите права, предоставени на мултинационалните развлекателни компании, за да контролират медиите, биха били очевидна пречка за иновациите и напредъка на технологиите и не биха създали среда, благоприятна за конкуренцията; целта на закрилата е да гарантира справедливо заплащане на авторите и изпълнителите, а не някакво господстващо положение и право на намеса за разпространителите („majors“).

3.8   Комитетът препоръчва унифицирането на авторското право върху традиционната му основа, без прекалено строги правила за интернет.

3.9   Комитетът предлага да се създаде, например в съответствие с европейското авторско право, задължение за вписване в хармонизиран регистър на авторското право и сродните му права, срещу скромна такса, която ще покрива само разходите за вписване и ще се подновява например на всеки 10-20 години, за да се знаят имената и адресите на носителите на правата; един такъв свободно достъпен и непрекъснато актуализиран инструмент би облагодетелствал повторната употреба на осиротелите произведения, прехвърлянето им на други носители или превода им на други езици за всяко заинтересовано предприятие, което би желало да използва дадена творба с търговска цел, да получава по-лесно необходимите лицензи и разрешения.

3.10   Това би насърчило и запазването на творби (филми, магнитни ленти и др), най-вече ако носителите са неустойчиви. Творбите често се губят, случва се никога да не се преиздават или употребяват повторно, а върху някои носители – например старите ленти – има опасност просто да изчезнат завинаги.

3.11   Авторското право и бездруго се различава по това, че не се нуждае от регистриране или такса, за разлика от патентите или други права върху индустриалната собственост; то се отличава от тях и с времетраенето си, което в много отношения е прекалено дълго в сравнение с нуждите от новаторство и обмен на знания в информационното общество и в икономиката на знанието. Комитетът препоръчва авторското право и сродните му права да се регистрират, при условие че е уточнено естеството и заглавието на творбата, авторското право и други права върху творбата, името и адресът на носителите на правата, и ако е възможно, да се подновява на всеки 10-20 години срещу минимална такса, сведена до действителната стойност на регистрацията. Така желаещите да използват дадена творба с търговска цел ще могат по-лесно и свободно да получават необходимите лицензи и разрешения. Например то често се смесва с правото на собственост, но трябва да се анализира като временен монопол за употреба и изключително право за издаване на лицензи за употреба на защитените произведения, докато трае закрилата.

(1)  Директива на Европейския парламент и Съвета от 29 април 2004 г., ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45–86.

(2)  Международни споразумения за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, които се отнасят до търговията, включително търговията с подправени стоки (ADPIC или „TRIP'S“).

(3)  Вж. INT/325 в ОВ C 256, 27.10.2007, стр. 17; INT/448 в ОВ C 218, 11.09.2009, стр. 8; INT/461 в ОВ C 306/2009, стр.13 и INT/486 (предстои публикуване).

(4)  ОВ L 157, 30.04.2004 г., стр. 45-86 (становище на ЕИСК в ОВ C 32 от 5.2.2004 г., стр. 15).

(5)  Декларация относно ACTA, Европейски потребители, Трансатлантически диалог (вж. сайта на Европейското бюро на съюзите на потребители – BEUC).