|
14.11.2008
|
BG
|
Официален вестник на Европейския съюз
|
L 304/1
|
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1099/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 22 октомври 2008 година
относно статистиката за енергийния сектор
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 285, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Комисията,
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (1),
като имат предвид, че:
|
(1)
|
Общността има необходимост от точни и навременни данни относно количествата енергия, нейните форми, източници, производство, преобразуване и потребление с цел да наблюдава влиянието и последствията от работата по своята енергийна политика.
|
|
(2)
|
Статистиката за енергийния сектор традиционно се съсредоточава върху енергийните доставки и енергията от изкопаеми горива. През следващите години е необходимо да се обърне по-голямо внимание на повишаване на познанията, както и на наблюдение върху крайното потребление на енергия, възобновяемата енергия и ядрената енергия.
|
|
(3)
|
Наличието на точна и актуализирана информация за енергията е от основно значение за оценяване на влиянието на енергийното потребление върху околната среда, в частност по отношение на емисията на парникови газове. Тази информация се изисква в съответствие с Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (2).
|
|
(4)
|
Директива 2001/77/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар (3) и Директива 2004/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно насърчаване на комбинираното производство на енергия, основаващо се на търсенето на полезна топлоенергия във вътрешния енергиен пазар (4) изискват от държавите-членки да предоставят количествени данни за енергийния сектор. С цел наблюдение на напредъка при постигането на поставените в тези директиви цели, са необходими подробни и актуализирани данни за енергийния сектор.
|
|
(5)
|
Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите (5), Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги (6) и Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2005 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към енергоемките продукти (7) изискват от държавите-членки да представят доклади с количествени данни относно потреблението на енергия. С цел наблюдение на напредъка при постигането на поставените в тези директиви цели, са необходими подробни и актуализирани данни за енергийния сектор, както и по-добър интерфейс между тези данни за енергийния сектор и свързаните с тях статистически проучвания като статистически данни от преброяване на населението, жилищния фонд и данни по преноса.
|
|
(6)
|
Зелените книги на Комисията от 22 юни 2005 г. за енергийната ефективност и от 8 март 2006 г. за Европейска стратегия за устойчива, конкурентна и сигурна енергетика разглеждат енергийните политики на ЕС, за които се изисква наличието на статистика на ЕС за енергийния сектор, включително с цел създаването на Европейска обсерватория на енергийния пазар.
|
|
(7)
|
Създаването на модел за енергийни прогнози, който да бъде обществено достояние, както бе поискано от Европейския парламент в неговата резолюция от 14 декември 2006 г. относно Европейска стратегия за устойчива, конкурентна и сигурна енергетика (8), се нуждае от подробни актуализирани данни за енергийния сектор.
|
|
(8)
|
През следващите години следва да се обърне по-голямо внимание на сигурността на доставките на най-важните горива, като са необходими по-актуални и по-точни данни на ниво ЕС, с цел прогнозиране и съгласуване на решения на ЕС по отношение на евентуални кризи, свързани с доставките.
|
|
(9)
|
Либерализирането на енергийния пазар и неговата нарастваща сложност прави все по-трудно получаването на достоверни и актуални данни за енергийния сектор, по-специално при отсъствието на правна основа относно предоставянето на такива данни.
|
|
(10)
|
За да може системата на статистиката за енергийния сектор да подпомага политическия процес на вземане на решения от Европейския съюз и държавите-членки и да насърчава обществения дебат, който включва гражданите, тя трябва да съдържа гаранции за съпоставимост, прозрачност, гъвкавост и способност за развитие. По този начин в близко бъдеще следва да се включи статистика за ядрената енергия и да се доразвият съответните данни относно възобновяемата енергия. Наред с това, по отношение на енергийната ефективност, наличието на подробни статистически данни относно местообитанията и транспорта биха били изключително полезни.
|
|
(11)
|
Изготвянето на статистика на Общността се подчинява на правилата, изложени в Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно статистиката на Общността (9).
|
|
(12)
|
Като се има предвид, че целта на настоящия регламент, а именно установяването на обща рамка за изготвяне, предаване, оценка и разпространение на сравнима статистика в Общността, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
|
|
(13)
|
В изготвянето и разпространението на статистика на Общността съгласно настоящия регламент, националните и общностните статистически органи следва да вземат предвид принципите, залегнали в Кодекса за дейността на европейската статистика, приет на 24 февруари 2005 г. от Статистическия програмен комитет, създаден с Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета (10), и приложен към препоръката на Комисията относно независимостта, почтеността и отчетността на националните и общностните статистически органи.
|
|
(14)
|
Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (11).
|
|
(15)
|
По-специално, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да променя списъка с източници на данни, националните статистики и приложимите пояснения и определения, както и по отношение на условията и реда за предоставяне на данни, да установява и променя годишната статистика за ядрената енергетика, когато бъде въведена, да променя статистиката за възобновяемата енергия, когато бъде въведена, както и да установява и променя статистиката за крайното потребление на енергия. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящия регламент, включително чрез допълването му с нови несъществени елементи, те трябва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.
|
|
(16)
|
Необходимо е да се предвиди, че Комисията може да освобождава или да разрешава дерогации на държавите-членки по отношение на онези аспекти на събирането на данни за енергийния сектор, които биха довели до прекалено натоварване на респондентите. Освобождавания или дерогации следва да се предоставят само при получаването на надлежна обосновка, която показва текущото положение и прекаленото натоварване по прозрачен начин.Срокът, през който те са в сила, следва да се ограничи до най-краткото необходимо време.
|
|
(17)
|
Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Статистическия програмен комитет,
|
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Предмет и приложно поле
1. Настоящият регламент установява обща рамка за изготвянето, предаването, оценяването и разпространението на сравнима статистика за енергийния сектор в Общността.
2. Настоящият регламент се прилага по отношение на статистическите данни, отнасящи се до енергийните продукти и техните агрегирани показатели в Общността.
Член 2
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
|
а)
|
„статистика на Общността“ означава статистика на Общността съгласно определението в член 2, първо тире от Регламент (ЕО) № 322/97;
|
|
б)
|
„изготвяне на статистическа информация“ означава изготвяне на статистическа информация съгласно определението в член 2, второ тире от Регламент (ЕО) № 322/97;
|
|
в)
|
„Комисия (Евростат)“ означава органът на Общността, както е определен в член 2, четвърто тире от Регламент (ЕО) № 322/97;
|
|
г)
|
„енергийни продукти“ означава горива, топлоенергия, възобновяема енергия, електроенергия, или всяка друга форма на енергия;
|
|
д)
|
„агрегирани показатели“ означава данни, агрегирани на национално равнище относно обработката или използването на енергийни продукти, а именно производството, търговията, запасите, преобразуването, потреблението и структурните характеристики на енергийната система, като инсталирани мощности за производство на електроенергия или капацитет за производство на нефтени продукти;
|
|
е)
|
„качество на данните“ означава следните аспекти на статистическо качество: относимост, точност, актуалност и навременност, достъпност и яснота, съпоставимост, съгласуваност и изчерпателност.
|
Член 3
Източници на данни
1. При прилагане на принципите за поддържане на намалено натоварване на респондентите и за административно опростяване, държавите-членки събират данни за енергийните продукти и техните агрегирани показатели в Общността от следните източници:
|
а)
|
специфични статистически проучвания, провеждани сред производителите и търговците на първична и преобразувана енергия, сред предприятията за разпределение и пренос, както и сред вносителите и износителите на енергийни продукти;
|
|
б)
|
други статистически проучвания, провеждани сред крайните ползватели на енергия в секторите на производството, транспорта, както и в други сектори, включително домакинствата;
|
|
в)
|
други процедури за статистическа оценка или други източници, включително административни източници, като например регулаторните органи за пазарите на електроенергия и газ.
|
2. Държавите-членки определят подробните правила за отчитане от страна на предприятия и други източници на националните статистически данни, посочени в член 4.
3. Списъкът с източници на данни може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.
Член 4
Агрегирани показатели, енергийни продукти и честота на предоставяне на националните статистически данни
1. Националните статистически данни, които ще се отчитат, са изброени в приложенията. Те се изпращат със следната честота:
|
а)
|
годишна — за статистиката за енергийния сектор, посочена в приложение Б;
|
|
б)
|
месечна — за статистиката за енергийния сектор, посочена в приложение В;
|
|
в)
|
краткосрочна месечна — за статистиката за енергийния сектор, посочена в приложение Г.
|
2. Поясненията или определенията на използваните технически термини, са дадени в отделните приложения, както и в приложение А (Пояснения на терминологията).
3. Данните, които се изпращат, и приложимите пояснения или определения може да бъдат променени в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.
Член 5
Предоставяне и разпространение
1. Държавите-членки предоставят на Комисията (Евростат) националните статистически данни, посочени в член 4.
2. Условията и редът за тяхното предоставяне, включително приложимите срокове, както и съответните дерогации и освобождавания от тях, са според установеното в приложенията.
3. Условията и редът за предоставяне на националните статистически данни може да бъдат променени в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.
4. При обосновано искане от страна на държава-членка, Комисията може да разреши допълнителни освобождавания или дерогации в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 11, параграф 3, по отношение на онези части от националните статистически данни, чието събиране би довело до прекалено натоварване на респондентите.
5. Комисията (Евростат) разпространява годишна енергийна статистика най-късно до 31 януари през втората година след отчетния период.
Член 6
Оценяване на качеството и доклади
1. Държавите-членки гарантират качеството на предоставените данни.
2. Прави се всичко възможно за гарантиране съгласуваността между енергийните данни, представени в съответствие с приложение Б и данните, представени в съответствие с Решение 2005/166/ЕО на Комисията от 10 февруари 2005 г. за определяне правилата за прилагане на Решение № 280/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно механизма за мониторинг на емисиите на парникови газове в Общността и прилагане на Протокола от Киото (12).
3. За целите на настоящия регламент, към данните, които трябва да бъдат предоставени, се прилагат следните критерии за оценяване на качеството:
|
а)
|
„относимост“ се отнася до степента, в която статистиката отговаря на настоящите и потенциални нужди на ползвателите;
|
|
б)
|
„точност“ се отнася до близостта на прогнозите до неизвестните действителни стойности;
|
|
в)
|
„актуалност“ се отнася до периода от време между предоставянето на информацията и събитието или явлението, което тя описва;
|
|
г)
|
„навременност“ се отнася до периода от време между датата на предаването на данните и целевата дата, на която е трябвало да бъдат представени;
|
|
д)
|
„достъпност“ и „яснота“ се отнасят до условията за получаване, използване и тълкуване на данни от ползвателите;
|
|
е)
|
„съпоставимост“ се отнася до измерването на въздействието на различията в приложените статистически понятия и оценъчни инструменти и процедури, когато се съпоставят статистически данни за различни географски райони, отраслови области или периоди от време;
|
|
ж)
|
„съгласуваност“ се отнася до пригодността на данните да бъдат надеждно съчетавани по различни начини и за различни ползватели.
|
4. На всеки пет години държавите-членки предоставят на Комисията (Евростат) доклад относно качеството на предоставените данни, както и относно всички извършени методологични промени.
5. В срок от шест месеца от получаването на искане от страна на Комисията (Евростат) и за да ѝ позволят да оцени качеството на предоставените данни, държавите-членки изпращат на Комисията (Евростат) доклад, съдържащ всички относими сведения, свързани с прилагането на настоящия регламент.
Член 7
График и честота
Държавите-членки събират всички данни, посочени в настоящия регламент, от началото на календарната година, която следва приемането на настоящия регламент и ги предоставят, считано от тази дата, с честотата, определена в член 4, параграф 1.
Член 8
Годишна статистика за ядрената енергетика
Комисията (Евростат), в сътрудничество със сектора на ядрена енергетика в ЕС, определя набор от годишни статистически данни за ядрената енергетика, които се отчитат и се разпространяват от 2009 г. нататък, като същата година е първият отчетен период, без да се засяга поверителността, когато е необходима, като при това се избягва дублиране при събирането на данни и се ограничават разходите по изготвянето, както и натоварването, свързано с отчитането.
Наборът от годишни статистически данни за ядрената енергетика се определя и може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.
Член 9
Статистика за възобновяемата енергия и за крайното потребление на енергия
1. С оглед подобряване на качеството на статистиката за енергийния сектор по отношение на възобновяемата енергия и крайното потребление на енергия, Комисията (Евростат), в сътрудничество с държавите-членки, гарантира съпоставимост, прозрачност, подробност и гъвкавост на тази статистика, като:
|
а)
|
преразглежда използваната методология за изготвяне на статистика за възобновяемата енергия, с цел ежегодно и ефективно от гледна точка на разходите предоставяне на допълнителни, уместни и подробни статистически данни относно всеки един източник на възобновяема енергия. Комисията (Евростат) представя и разпространява статистиката, изготвена от 2010 г. (референтна година) нататък;
|
|
б)
|
преразглежда и определя използваната на национално и общностно равнище методология за изготвяне на статистика за крайното потреблението на енергия (източници, променливи, качество, разходи), въз основа на текущото положение, наличните проучвания и пилотни проучвания, както и на бъдещ анализ на разходите и ползите, който предстои да бъде извършен, и оценява заключенията на пилотните проучвания и анализа на разходите и ползите с цел да се установяват показатели за разбиване на крайното потребление на енергия по сектори и основните енергийни нужди, както и постепенно да се обединяват тези елементи в статистиката от 2012 г. (референтна година) нататък.
|
2. Наборът от статистически данни за възобновяемата енергия може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.
3. Наборът от окончателни статистически данни за крайното потребление на енергия се определя и може да бъде променен в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2.
Член 10
Мерки за прилагане
1. Следните мерки, необходими за прилагането на настоящия регламент, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящия регламент, включително чрез допълването му, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2:
|
а)
|
промени в списъка с източници на данни (член 3, параграф 3);
|
|
б)
|
промени в националните статистически данни и в приложимите пояснения или определения (член 4, параграф 3);
|
|
в)
|
промени по отношение на условията и реда за предоставяне (член 5, параграф 3);
|
|
г)
|
определяне на и промени в годишната статистика за ядрената енергетика (член 8, втора алинея);
|
|
д)
|
промени в статистиката за възобновяемата енергия (член 9, параграф 2);
|
|
е)
|
определяне на и промени в статистиката за крайното потребление на енергия (член 9, параграф 3).
|
2. Допълнителни освобождавания и дерогации (член 5, параграф 4) се предоставят в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 11, параграф 3.
3. Необходимо е да се обърне внимание на принципа, съгласно който допълнителните разходи и тежестта при отчитане остават в разумни граници.
Член 11
Комитет
1. Комисията се подпомага от Статистическия програмен комитет.
2. При позоваване на настоящия параграф, се прилагат член 5а, параграфи 1—4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
3. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.
Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.
Член 12
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Съставено в Страсбург на 22 октомври 2008 година.
За Европейския парламент
Председател
H.-G. PÖTTERING
За Съвета
Председател
J.-P. JOUYET
(1) Становище на Европейския парламент от 12 март 2008 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и решение на Съвета от 15 септември 2008 г.
(2) ОВ L 49, 19.2.2004 г., стр. 1.
(3) ОВ L 283, 27.10.2001 г., стр. 33.
(4) ОВ L 52, 21.2.2004 г., стр. 50.
(5) ОВ L 1, 4.1.2003 г., стр. 65.
(6) ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 64.
(7) ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 29.
(8) ОВ С 317 Е, 23.12.2006 г., стр. 876.
(9) ОВ L 52, 22.2.1997 г., стр. 1.
(10) ОВ L 181, 28.6.1989 г., стр. 47.
(11) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.
(12) ОВ L 55, 1.3.2005 г., стр. 57.
ПРИЛОЖЕНИЕ А
ПОЯСНЕНИЯ НА ТЕРМИНОЛОГИЯТА
Настоящото приложение съдържа обяснения или определения на термините, използвани в другите приложения.
1. ГЕОГРАФСКО ПОКРИТИЕ
Само за статистически цели се прилагат следните географски определения:
|
—
|
Австралия не включва отвъдморските територии.
|
|
—
|
Дания не включва Фарьорските острови и Гренландия.
|
|
—
|
Франция включва Монако, но не включва френските отвъдморски територии Гваделупа, Мартиника, Гвиана, Реюнион, Сен Пиер и Микелон, Нова Каледония, Френска Полинезия, Уoлис и Футуна и Мейот.
|
|
—
|
Италия включва Сан Марино и Ватикана.
|
|
—
|
Япония включва Окинава.
|
|
—
|
Нидерландия не включва Суринам и Нидерландските Антили.
|
|
—
|
Португалия включва Азорските острови и Мадейра.
|
|
—
|
Испания включва Канарските острови, Балеарските острови, Сеута и Мелила.
|
|
—
|
Швейцария не включва Лихтенщайн.
|
|
—
|
Съединените щати включват 50-те щата, окръг Колумбия, американските Вирджински острови, Пуерто Рико и Гуам.
|
2. АГРЕГИРАНИ ПОКАЗАТЕЛИ
Производителите са класифицирани според предназначението на производството:
|
—
|
Производител, за когото производството е основна дейност: предприятия, както частна, така и публична собственост, чиято основна дейност е производството на електроенергия и/или топлоенергия, предназначени/а за продажба на трети лица.
|
|
—
|
Производители за собствени нужди: предприятия, както частна, така и публична собственост, които произвеждат електроенергия и/или топлоенергия, изцяло или частично предназначени/а за техните собствени нужди и за които това е дейност, която поддържа основната им дейност.
|
Забележка: Комисията може да внесе допълнителни пояснения в терминологията като добави съответните справки от NACE в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 11, параграф 2, след влизането в сила на преработена версия на класификацията NACE.
2.1. Сектори снабдяване и преобразуване
|
Производство местно производство
Количества добити или произведени горива, изчислени след всяка операция за премахване на инертните материали. Производството включва количествата, потребени от производителя по време на производствения процес (напр. за отопление или работа на съоръженията и спомагателното оборудване), както и количествата, доставени на други производители на енергия за преработка или други цели.
Местно производство означава производството на базата на суровини, добити в съответната държава.
|
|
Внос износ
За географските определения, вж. раздел „Географско покритие“.
Освен ако не е предвидено друго, „внос“ се отнася до началния произход (държавата, в която е бил произведен енергийният продукт) за потребление в държавата, а „износ“ — до държавата, която е краен потребител на произведения енергиен продукт.
За внесени или изнесени се считат количествата, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне или не.
В случай че не може да се посочи държава на произход или на местоназначение, отчитането може да бъде направено в „Други“.
Разлики в статистическите данни могат да възникнат само в случай, че се разполага с общото количество внос и износ установени на описаната по-горе основа, докато географската разбивка е направена на базата на друго изследване, източник или идея. В такъв случай, разликите се вписват в „Други“.
|
|
Международни морски бункери
Количества горива, доставени на кораби, плаващи под всякакъв флаг и заети в международното корабоплаване. Международното корабоплаване може да се осъществява по море, по вътрешни езера и водни пътища, както и в крайбрежни води. Изключва се:
|
—
|
потреблението от кораби, заети във вътрешното корабоплаване. Разделението на вътрешно и международно корабоплаване следва да се прави на базата на пристанище на тръгване и пристанище на пристигане, а не в зависимост от флага или националността на кораба,
|
|
—
|
потреблението от риболовни съдове,
|
|
—
|
потреблението от въоръжените сили.
|
|
|
Промени в запасите
Разликата, констатирана между началното ниво на запаси и крайното ниво на запаси по отношение на запасите, съхранявани на националната територия.
|
|
Брутно потребление (изчислено)
Стойност, изчислявана по следния начин:
Местно производство + доставки от други източници + внос - износ - международни морски бункери + промени в запасите
|
|
Брутно потребление (действително)
Това е количеството, действително констатираното в проучванията, проведени в секторите на крайно потребление.
|
|
Разлики в статистическите данни
Стойност, изчислявана по следния начин:
Изчислено брутно потребление - действително брутно потребление.
Включва промените в запасите при крайните потребители, когато тези промени не могат да бъдат включени в „Промени в запасите“.
В случай на големи разлики, следва да се посочат причините.
|
|
Електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
Количества гориво, използвани за производството на електроенергия.
Горивата, използвани от централи, които съдържат поне една производствена единица за комбинирано производство на електро- и топлоенергия следва да бъдат отчетени в Централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, за които комбинираното производство на електро- и топлоенергия е основна дейност.
|
|
Централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, за които комбинираното производство на електро- и топлоенергия е основна дейност
Количества гориво, използвани за производството на електро- и топлоенергия.
|
|
Топлоцентрали, за които производството на топлоенергия е основна дейност
Количества гориво, използвани за производството на топлоенергия.
|
|
Електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди
Количества гориво, използвани за производството на електроенергия.
Горивата, използвани от централи, които съдържат поне една производствена единица за комбинирано производство на електро- и топлоенергия следва да бъдат отчетени в Централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди.
|
|
Централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди
Количествата гориво, съответстващи на количеството произведена електроенергия и продадена топлоенергия.
|
|
Топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди
Количествата гориво, съответстващи на количеството продадена топлоенергия.
|
|
Брикетни фабрики
Количествата, използвани за производството на горива.
Количествата, използвани за отопление или работа на съоръженията не се отчита тук, а се отчитат като потребление в енергийния сектор.
|
|
Коксови пещи
Количества, използвани в коксовите пещи.
Количествата, използвани за отопление и работа на съоръженията не се отчитат тук, а като потребление в енергийния сектор.
|
|
Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
Количествата лигнитни или кафяви въглища, използвани за производството на брикети от кафяви въглища или количествата торф, използвани за производството на брикети от торф.
Количествата, използвани за отопление и работа на съоръженията не се отчитат тук, а като потребление в енергийния сектор.
|
|
Газови заводи
Количествата, използвани за производството на газ в газовите заводи и в заводите за газификация на въглища.
Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията не се включват тук, а се отчитат като потребление в енергийния сектор.
|
|
Доменни пещи
Количествата коксуващи се въглища и/или битуминозни въглища (най-често съответстващи на метода с инжектиране на въглищен прах), както и кокс от коксови пещи, преработени в доменни пещи.
Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на доменните пещи (например газ от доменни пещи) не се включват тук, а се отчитат като потребление в енергийния сектор.
|
|
Втечняване на въглища
Количества гориво, използвани за производството на синтетичен нефт.
|
|
Нефтопреработвателни заводи:
Количествата, използвани за производството на нефтопродукти.
Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията не се отчитат тук, а като потребление в енергийния сектор.
|
|
Невключени другаде — Преобразуване
Количествата, използвани за дейности, свързани с преобразуване, и които не са включени никъде другаде. В случай на използване на този раздел, в доклада следва да се обясни какво точно включва.
|
2.2. Енергиен сектор и крайно потребление
|
Общо за енергийния сектор
Количествата, използвани от енергийната промишленост за подпомагане на добива (въгледобив, производство на нефт и газ) или за дейности, свързани с преобразуване.
Изключва количествата горива, преобразувани в друга форма на енергия (които следва да бъдат отчетени в сектор преобразуване) или използвани за поддръжка експлоатацията на нефтопроводи, газопроводи и пулпопроводи (които следва да бъдат отчетени в сектор транспорт).
Включва производството на химически материали за ядрен разпад и синтез, както и продуктите от тези процеси.
|
|
Електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали
Количествата, потребявани като енергия в електроцентралите, централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентралите.
|
|
Каменовъглени мини
Количествата, използвани като енергиен източник за добива и обогатяването на въглища във въгледобивната промишленост.
Въглищата, изгаряни в електроцентрали, разположени в непосредствена близост до каменовъглената мина, се отчитат в сектор преобразуване.
|
|
Брикетни фабрики
Количествата, използвани като енергиен източник в брикетните фабрики.
|
|
Коксови пещи
Количествата, използвани като енергиен източник във фабриките за кокс.
|
|
Предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф:
Количествата, използвани като енергиен източник в предприятията за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф.
|
|
Газови заводи/заводи за газификация
Количествата, използвани като енергиен източник в газовите заводи и в заводите за газификация на въглища.
|
|
Доменни пещи
Количествата, използвани като енергиен източник в доменните пещи.
|
|
Втечняване на въглища
Количествата, използвани като енергиен източник в заводите за втечняване на въглища.
|
|
Нефтопреработвателни заводи
Количествата, използвани като енергиен източник в нефтопреработвателните заводи.
|
|
Добив на нефт и газ
Количествата, използвани като гориво при добива на нефт и газ и в предприятията за преработка на природен газ.
Изключва загубите по тръбопроводите (които следва да се отчетат като загуби при разпределение) и количествата енергия, използвани за експлоатацията на тръбопроводите (които следва да се отчетат в сектор транспорт).
|
|
Общо крайно потребление
Определя (изчислява) се по следния начин:
= общата сума, използвана за неенергийна употреба + крайното потребление на енергия (промишленост + транспорт + други сектори)
Изключва количествата, доставени за преобразуване, потреблението на промишлените отрасли, произвеждащи енергия, както и загубите при разпределение.
|
|
Неенергийна употреба
Енергийни продукти, използвани като суровини в различните сектори, т.е. които не се използват като гориво и не се преобразуват в друго гориво.
|
2.3. Спецификация на крайната употреба на енергията
|
Крайно потребление на енергия
Това е общото потребление на енергия в промишлеността, транспорта и другите сектори.
|
|
Сектор промишленост
Тук се обхващат количествата гориво, потребявани от промишлените предприятия за дейности, съпътстващи основната им дейност.
При топлоцентрали, произвеждащи само топлоенергия или централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, се вземат предвид само количествата горива, използвани за производството на топлинна енергия, предназначена за собствените нужди на централата. Количествата горива, използвани за производството на топлинна енергия за продажба и за производството на електроенергия, се отчитат в съответния сектор Преобразуване.
|
|
Черна металургия
|
|
Химическа (включително нефтохимическа)
Химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
Цветни метали
Цветна металургия
|
|
Нерудни минерали
Стъкларска, керамична и циментова промишленост, както и други производства на строителни материали.
|
|
Транспортно оборудване
Промишлени отрасли, свързани с оборудването, използвано за транспортни цели.
|
|
Машиностроене
Производство на метални изделия, на машини и на оборудване, различно от транспортното оборудване.
|
|
Миннодобивна промишленост
Изключва промишлените отрасли, произвеждащи енергия.
|
|
Храна, напитки и тютюн
|
|
Целулоза, хартия и печат
Включва производството на носители със запис.
|
|
Дървообработване и изделия от дърво (различни от целулоза и хартия)
|
|
Строителство
|
|
Текстил и кожа
|
|
Невключени другаде — Промишленост
Потреблението в секторите, невключени по-горе.
|
|
Сектор транспорт
Енергията, потребена за всички видове транспортни дейности, независимо от стопанския сектор, в който се провежда дейността
|
|
Сектор транспорт — железопътен транспорт
Цялото потребление в железопътния превоз, включително това в промишлената железопътна инфраструктура.
|
|
Сектор транспорт — вътрешно корабоплаване
Количествата, доставени на съдове, които не са заети в международното корабоплаване, независимо под какъв флаг плават (вж. Международни морски бункери). Разделението на вътрешно и международно корабоплаване следва да се прави на базата на пристанище на тръгване и пристанище на пристигане, а не в зависимост от флага или националността на кораба.
|
|
Сектор транспорт — автомобилен транспорт
Количествата, използвани от пътните превозни средства.
Включва горивото, използвано от селскостопански транспортни средства по шосетата и смазочните масла, използвани за пътните превозни средства.
Изключва енергията, използвана в стационарните двигатели (вж. Други сектори), от тракторите извън пътната мрежа (вж. Селско стопанство), за военна цели в пътните транспортни средства (виж Други сектори — невключени никъде другаде), както и асфалтът, използван за пътна настилка и енергията, потребявана от двигатели на строителни площадки (вж. Промишленост, подсектор Строителство).
|
|
Сектор транспорт — транспорт по тръбопроводи
Количествата, използвани като енергия за поддръжката и експлоатацията на тръбопроводи, пренасящи газове, течности, шлам и други подобни.
Включва енергията, изразходвана от помпените станции и тази за поддръжка на тръбопровода.
Изключва енергията, потребена за разпределението по тръбопровода на природен или синтетичен газ, топла вода или пара от доставчика до крайните ползватели (която следва да бъде отчетена в енергийния сектор), енергията, изразходвана за крайното подаване на вода към домакинства, промишлени, търговски или други потребители (която следва да бъде включена в сектор търговия и обществени услуги), както и загубите, възникнали при преноса от доставчика до крайните ползватели (които следва да се отчетат като загуби при разпределение).
|
|
Сектор транспорт — международни полети
Количествата авиационно гориво, доставени на летателните апарати за международни полети. Разделението на вътрешни и международни полети следва да се прави на базата на място на излитане и място на кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията.
Изключва горивата, изразходвани от авиационните компании за пътните им превозни средства (които следва да се отчитат в сектор транспорт — невключени никъде другаде) и употребата на авиационни горива за военни цели (която следва да се отчете в Други сектори — невключени никъде другаде).
|
|
Сектор транспорт — вътрешни полети
Количествата авиационно гориво, доставени на летателните апарати за вътрешни полети — търговски, частни, селскостопански и т.н.
Включва горивото, изразходвано за цели, различни от летенето, например изпитването на двигатели на стенд. Разделението на вътрешни и международни полети следва да се прави на базата на място на излитане и място на кацане, а не в зависимост от националната принадлежност на авиокомпанията.
Изключва горивата, изразходвани от авиационните компании за пътните им превозни средства (които следва да се отчетат в сектор транспорт — невключени никъде другаде) и употребата на авиационни горива за военни цели (която следва да се отчете в Други сектори — невключени никъде другаде).
|
|
Сектор транспорт — невключени никъде другаде
Количествата, използвани за транспортна дейност и които не са включени никъде другаде.
Включва горивата, използвани от авиационните компании за пътните им превозни средства, както и горивата, използвани в пристанищата от съоръженията, разтоварващи кораби и различните видове товароподемни кранове.
Следва да бъде обяснено кои точно елементи са включени в този раздел.
|
|
Други сектори
Сектори, които не са изрично споменати или не попадат в енергийния сектор, секторите промишленост и транспорт.
|
|
Други сектори — Търговия и обществени услуги
Горивата, изразходвани от предприятията и службите в публичния и частния сектор.
|
|
Други сектори — Жилищен сектор
Отчитат се горивата, изразходвани от всички домакинства, включително „домакинствата с наети на работа лица“.
|
|
Други сектори — Селско стопанство лесовъдство
Горивата, изразходвани от ползватели, класифицирани като селско стопанство, лов и лесовъдство.
|
|
Други сектори — Риболов
Горивата, доставени за вътрешен, крайбрежен и дълбоководен риболов. В риболов се включват горивата, доставени на кораби, плаващи под всякакъв флаг и които зареждат гориво в държавата (включително за международен риболов), както и енергията, използвана в рибната промишленост.
|
|
Други сектори — невключени никъде другаде
Това са дейностите, които не са включени никъде другаде. Тази категория включва използването на гориво за военни цели, както за нестационарна, така и за стационарна употреба (например кораби, летателни апарати, пътни превозни средства и енергия, използвана в жилищните райони), независимо от това дали доставеното гориво е предназначено за военните в тази държава или в друга държава. В случай на използване на този раздел, в доклада следва да се обясни какво точно се включва в него.
|
3. ДРУГИ ТЕРМИНИ
Значенията на следните съкращения са, както следва:
|
—
|
SBP: Бензини със специална точка на кипене
|
|
—
|
LPG: Втечнен нефтен газ
|
|
—
|
LNG: Втечнен природен газ
|
|
—
|
CNG: Сгъстен природен газ
|
ПРИЛОЖЕНИЕ Б
ГОДИШНА ЕНЕРГИЙНА СТАТИСТИКА
Настоящото приложение описва обхвата, частите, отчетния период, честотата, сроковете и условията за предаване на събираните годишно статистически данни за енергийния сектор.
За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.
1. ИЗКОПАЕМИ ТВЪРДИ ГОРИВА И СИНТЕТИЧНИ ГАЗОВЕ
1.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти:
|
Енергиен продукт
|
Определение
|
|
|
Висококачествени въглища, използвани за промишлени и битови нужди. Характеризират се с ниско съдържание на летливи вещества (по-малко от 10 %) и високо съдържание на въглерод (около 90 % свързан въглерод). Горната им топлина на изгаряне е по-голяма от 23 865 kJ/kg (5 700 kcal/kg), изчислена върху безпепелно влажно вещество.
|
|
|
Битуминозни въглища, чието качество позволява производството на кокс, годен за използване в доменни пещи. Горната им топлина на изгаряне е по-голяма от 23 865 kJ/kg (5 700 kcal/kg), изчислена върху безпепелно влажно вещество.
|
|
3
|
Други битуминозни въглища
(енергетични въглища за производство на топлоенергия)
|
|
Въглища, използвани за производството на пара, които включват всички битуминозни въглища, които не попадат в категорията на коксуващите се въглища или антрацита. Характеризират се с по-високо съдържание на летливи вещества, отколкото антрацита (повече от 10 %) и с по-ниско съдържание на въглерод (по-малко от 90 % свързан въглерод). Горната им топлина на изгаряне е по-голяма от 23 865 kJ/kg (5 700 kcal/kg), изчислена върху безпепелно влажно вещество. Ако битуминозните въглища се използват в коксови пещи, те се отчитат като коксуващи се въглища.
|
|
|
Суббитуминозните въглища са неспичащи се (неагломериращи се) въглища, чиято горна топлина на изгаряне е между 17 435 kJ/kg (4 165 kcal/kg) и 23 865 kJ/kg (5 700 kcal/kg) и чието съдържание на летливи вещества превишава 31 %, изчислено върху сухо вещество, без минерални съставки.
|
|
5
|
Лигнитни/кафяви въглища
|
|
Неспичащи се (неагломериращи се) въглища, чиято горна топлина на изгаряне е по-малка от 17 435 kJ/kg (4 165 kcal/kg) и чието съдържание на летливи вещества превишава 31 %, изчислено върху сухо вещество, без минерални съставки.
Битуминозните шисти и битуминозният пясък, произведени и изгорени директно, се отчитат в тази категория. Битуминозните шисти и битуминозният пясък, използвани като суровина в друг процес на преобразуване, също се отчитат в тази категория.
Включва се и частта битуминозни шисти и битуминозен пясък, потребени в процеса на преработка. Шистовото масло и другите продукти, получени вследствие втечняване, се отчитат в годишния въпросник относно нефта.
|
|
|
Горивно меко, поресто или сбито седиментно отложение от растителен произход с високо съдържание на вода (до 90 % в необработено състояние), което се реже лесно и е светло- до тъмнокафяво на цвят. Торфът, използван за неенергийни цели, не се включва.
Това определение не засяга определението за възобновяеми енергийни източници в Директива 2001/77/ЕО и насоките от 2006 на Междуправителствената група по изменението на климата относно националната инвентаризация на парниковите газове.
|
|
|
Пресовано гориво, произведено от ситнеж от каменни въглища с добавка на свързващо вещество. По тази причина количеството произведени брикети може леко да надвишава количеството въглища, действително изразходвани в процеса на преработка.
|
|
|
Твърдият продукт, получен вследствие коксуване на въглища (най-вече на коксуващи се въглища) при висока температура; характеризира се с ниско съдържание на влага и на летливи вещества. Коксът от коксови пещи се използва предимно в черната металургия като енергиен източник и реактив. Коксовите отсевки и леярският кокс се включват в тази категория.
Полукоксът (твърд продукт, получен вследствие на коксуване на въглища при ниска температура) също се включва в тази категория. Полукоксът се използва като гориво за отопление или от самата фабрика за преработка. В този раздел се включват също така коксът, коксовите отсевки и полукоксът, произведени от лигнитни/кафяви въглища.
|
|
|
Вторичен продукт на каменните въглища, използван за производството на битов газ в газовите заводи. Газовият кокс се използва за отопление.
|
|
|
Продукт от сухата дестилация на битуминозни въглища. Каменовъгленият катран е течният вторичен продукт от дестилацията на въглища за производството на кокс в коксови пещи или се произвежда от кафяви въглища („нискотемпературен катран“). Каменовъгленият катран може да се дестилира на свой ред в различни органични продукти (напр. бензен, толуол, нафтален), които по принцип се отчитат като суровини за нефтохимическата промишленост.
|
|
11
|
Брикети от кафяви въглища
|
|
Брикетите от кафяви въглища са пресовано гориво, произведено от лигнитни/кафяви въглища посредством брикетиране под високо налягане без добавяне на свързващо вещество. В тази категория се включват торфените брикети, изсушените лигнитни ситнеж и прах.
|
|
|
В тази категория се включват всички видове газове, произведени в държавни или частни предприятия, чиято основна дейност е производството, преноса и разпределението на газ. В нея се включва също така газът, произведен чрез коксуване (включително газът, произведен в коксови пещи и прехвърлен в категорията на газа от газови заводи), чрез пълна газификация, с или без обогатяване с нефтопродукти (LPG, отпадъчен мазут и др.) и чрез риформинг и просто смесване на газове и/или въздух, който се отчита в графата „От други източници“. В сектор преобразуване следва да фигурират количествата газ от газови заводи, прехвърлени в категорията на смесения природен газ, който ще бъде разпределен и консумиран посредством мрежата за подаване на природен газ.
Производството на други въглищни газове (напр. коксов газ, газ от доменни пещи и газ от кислородни конвертори) се отчита в колоните за тези газове, а не като производство на газ от газови заводи. Въглищните газове, прехвърлени в газовите заводи се отчитат (в собствената им колона) в сектор преобразуване в графата газови заводи. Общото количество газ от газови заводи, резултат от прехвърляне на други въглищни газове, следва да се даде в графата производство на газ от газови заводи.
|
|
|
Получен като страничен продукт при получаването на кокс от коксови пещи за производството на желязо и стомана.
|
|
|
Получава се при изгарянето на кокс в доменните пещи на черната металургия. Добива се и се използва като гориво отчасти в предприятието и отчасти в други процеси на производството на стомана или в електроцентрали, които разполагат с необходимото оборудване за изгарянето му. Количеството гориво се отчита на базата на горната топлина на изгаряне.
|
|
15
|
Газ от кислородни конвертори
|
|
Страничен продукт от производството на стомана в кислородни конвертори, усвояван при излизане от конвертора. Този газ е известен още под името конверторен газ.
|
|
|
„Каменни въглища“ се наричат въглищата, чиято горна топлина на изгаряне е по-голяма от 23 865 kJ/kg (5 700 kcal/kg), изчислена върху безпепелно влажно вещество и чийто среден коефициент на отражение на витринита се равнява поне на 0,6. Каменните въглища включват всички енергийни продукти, изброени в точки от 1 до 3 (антрацит, коксуващи се въглища и други битуминозни въглища).
|
1.2. Списък с агрегирани показатели
Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се отчитат следните агрегирани показатели.
За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.
1.2.1. Сектори снабдяване и преобразуване
|
|
|
1.1
|
От което: подземен добив
Отнася се само за антрацита, коксуващите се въглища, други битуминозни въглища, суббитуминозни въглища и лигнитни/кафяви въглища.
|
|
|
1.2
|
От което: открит добив
Отнася се само за антрацита, коксуващите се въглища, други битуминозни въглища, суббитуминозни въглища и лигнитни/кафяви въглища.
|
|
|
2
|
Снабдяване от други източници
Състои се от два компонента:
|
—
|
регенерирани шлам, междинни продукти и други нискосортни въглищни продукти, които не могат да бъдат класифицирани по типа въглища, от който произхождат. Тук се включват въглищата, оползотворени от насипищата и други депа за отпадъци.
|
|
—
|
снабдяването с гориво, чието производство се отчита в енергийните баланси на други горива, но чието потребление ще фигурира в енергийния баланс на въглищата.
|
|
|
|
2.1
|
От което: от нефтопродукти
Не се отнася за антрацита, коксуващите се въглища, другите битуминозни въглища, суббитуминозните въглища, лигнитните/кафявите въглища и торфа.
Например: добавянето на нефтен кокс към коксуващи се въглища за коксовите пещи
|
|
|
2.2
|
От което: от природен газ
Не се отнася за антрацита, коксуващите се въглища, другите битуминозни въглища, суббитуминозните въглища, лигнитните/кафяви въглища и торфа.
Например: добавянето на природен газ към газта от газови заводи за директно крайно потребление.
|
|
|
2.3
|
От което: от възобновяеми енергийни източници
Не се отнася за антрацита, коксуващите се въглища, другите битуминозни въглища, суббитуминозните въглища, лигнитните/кафявите въглища и торфа.
Например: промишлените отпадъци, използвани като свързващо вещество в производството на брикети.
|
|
|
|
|
|
|
5
|
Международни морски бункери
|
|
|
6
|
Промени в запасите
Увеличение на запасите се обозначава с негативна стойност, а намаление — с позитивна.
|
|
|
|
|
8
|
Разлики в статистическите данни
|
|
|
9
|
Общо за сектор преобразуване
Количествата гориво, използвани за първичното или вторичното преобразуване на енергия (например: въглища в електроенергия, коксов газ в електроенергия) или за трансформация във вторични енергийни продукти (например: коксуващи се въглища в кокс).
|
|
|
9.1
|
От който: електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
|
|
|
9.2
|
От който: централи за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, за които производството на енергия е основна дейност
|
|
|
9.3
|
От който: топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
|
|
|
9.4
|
От който: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди
|
|
|
9.5
|
От който: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди
|
|
|
9.6
|
От който: топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди
|
|
|
9.7
|
От който: брикетни фабрики
|
|
|
9.8
|
От който: коксови пещи
|
|
|
9.9
|
От който: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
|
|
|
9.10
|
От който: газови заводи
|
|
|
9.11
|
От който: доменни пещи
Количествата коксуващи се въглища и/или битуминозни въглища (съответстващи на метода с инжектиране на въглищен прах), както и кокс от коксови пещи, преработени в доменни пещи. Количествата, използвани като гориво за отопление и работа на доменните пещи (например газ от доменни пещи) не се включват в сектор преобразуване, а се отчитат като потребление в енергийния сектор.
|
|
|
9.12
|
От който: втечняване на въглища
Маслата от битуминозни шисти и другите продукти, получени при втечняването се отчитат в глава 4 на настоящото приложение.
|
|
|
9.13
|
От който: за смесения природен газ
Количествата въглищни газове, смесени с природен газ.
|
|
|
9.14
|
От който: невключени никъде другаде — преобразуване
|
|
1.2.2. Енергиен сектор
|
1
|
Общо за енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали
|
|
|
1.2
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.3
|
От който: брикетни фабрики
|
|
|
1.4
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.5
|
От който: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
|
|
|
1.6
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.7
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.8
|
От който: нефтопреработвателни заводи
|
|
|
1.9
|
От който: втечняване на въглища
|
|
|
1.10
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
|
2
|
Загуби при разпределение
Загуби, възникнали при преноса или разпределение, както и при горене на синтетични газове.
|
|
|
3
|
Общо крайно потребление
|
|
|
4
|
Обща неенергийна употреба
|
|
|
4.1
|
От която: сектори промишленост, преобразуване и енергиен сектор
Неенергийната употреба във всички промишлени, трансформационни и енергийни подсектори, например използването на въглища за производството на метанол или амоняк.
|
|
|
4.1.1
|
Точка 4.1, от която: в нефтохимичния сектор
Неенергийната употреба, например въглищата, използвани като изходна суровина за производството на торове и на други нефтохимични продукти.
|
|
|
4.2
|
От която: сектор транспорт
Неенергийната употреба във всички транспортни подсектори.
|
|
|
4.3
|
От която: други сектори
Неенергийната употреба в сектор търговия и обществени услуги, в жилищния сектор, в сектор селско стопанство и в сектор „Невключени никъде другаде“.
|
|
1.2.3. Спецификация на крайната употреба на енергията
|
1
|
Крайно потребление на енергия
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
2.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
2.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
2.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
2.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
2.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
2.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
2.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
2.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
2.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
2.11
|
От който: строителство
|
|
|
2.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
2.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: железопътен транспорт
|
|
|
3.2
|
От който: вътрешно корабоплаване
|
|
|
3.3
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде — други
|
|
1.2.4. Внос и износ
Внос по държава на произход и износ по държава на местоназначение.
Не се отнася за торфа, газовия кокс, газа от газови заводи, коксовия газ, газа от доменни пещи, нито за газа от кислородни конвертори.
1.2.5. Входящи количества за производителите на електроенергия и топлоенергия за собствени нужди
Входящите количества за производителите на електроенергия и топлоенергия за собствени нужди следва да бъдат отчетени поотделно за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и за централите, произвеждащи само топлоенергия.
Тези входящи количества за производителите за собствени нужди, се отчитат поотделно за всяка от основните дейности, изброени в таблицата по-долу:
|
1
|
Общо за енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.2
|
От който: брикетни фабрики
|
|
|
1.3
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.4
|
От който: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
|
|
|
1.5
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.6
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.7
|
От който: нефтопреработвателни заводи
|
|
|
1.8
|
От който: втечняване на въглища
|
|
|
1.9
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
2.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
2.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
2.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
2.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
2.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
2.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
2.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
2.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
2.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
2.11
|
От който: строителство
|
|
|
2.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
2.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: железопътен транспорт
|
|
|
3.2
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде
|
|
1.3. Калоричност
Следва да се посочи както горната, така и долната топлина на изгаряне на енергийните продукти, посочени в параграф 1.1 за основните агрегирани показатели, изброени по-долу.
Не се отнася за газа от газови заводи, коксовия газ, газа от доменни пещи и газа от кислородни конвертори:
|
|
|
|
|
|
|
4
|
Използване в коксови пещи
|
|
|
5
|
Използване в доменни пещи
|
|
|
6
|
Използване в електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
|
|
|
7
|
Използване в промишлеността
|
|
|
|
1.4. Производство и запаси в каменовъглените мини
Отнася се само за каменните въглища и за лигнитните/кафявите въглища.
Трябва да се отчетат следните количества:
|
|
|
|
|
3
|
Снабдяване от други източници
|
|
|
4
|
Запаси в края на периода
|
|
|
4.1
|
От които: запаси в мините
|
|
1.5. Мерни единици
|
|
103 тона
Изключение: при газовете (газ от газови заводи, коксов газ, газ от доменни пещи, газ от кислородни конвертори), се измерва директно енергосъдържанието и мерната единица е съответно TJ (на базата на горната топлина на изгаряне).
|
|
|
MJ/тон
|
1.6. Дерогации и освобождавания
Не се прилагат.
2. ПРИРОДЕН ГАЗ
2.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Това събиране на данни се прилага за природния газ, който включва газовете, най-вече метан, които се появяват в подземни находища, било то под формата на течност или на газ.
То включва както „неасоциирания газ“ от находища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма, така и „асоциирания газ“, произведен заедно със суровия нефт, а така също и метана, добиван от каменовъглените мини (газ гризу) или от въглищните пластове (каменовъглен газ).
Не включва нито газовете, получени чрез анаеробно разлагане на биомаса (напр. градски или канализационен газ), нито газ от газови заводи.
2.2. Списък с агрегирани показатели
Ако не е предвидено друго, следните агрегирани показатели се отчитат за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф.
2.2.1. Сектори снабдяване и преобразуване
Декларират се количества, изразени както в обемни, така и в енергийни единици, включително горната и долната топлина на изгаряне за следните агрегирани показатели:
|
1.
|
Местно производство
Общото количество сух газ за продажба, произведен в рамките на националните граници, включително офшорното производство. Производството се изчислява след пречистване и извличане на NGL и на сярата.
Изключват се загубите, възникнали при добива и количествата, които са инжектирани отново, изхвърлени в атмосферата или изгорени.
Включват се количествата, използвани за нуждите на газовата промишленост, за извличането на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка.
|
|
|
1.1
|
От което: асоцииран газ
Природен газ, произведен заедно със суровия нефт.
|
|
|
1.2
|
От което: неасоцииран газ
Природен газ от местонаходища, където се добиват въглеводороди само в газообразна форма.
|
|
|
1.3
|
От което: газ гризу
Метан, добиван от каменовъглени мини или от въглищните пластове, канализиран до повърхността и използван в каменовъглените мини или пренасян по тръбопроводи до потребителите.
|
|
|
2
|
Снабдяване от други източници
Горива, смесени с природен газ и консумирани като смеси.
|
|
|
2.1
|
От които: нефтопродукти
LPG, използван за подобряване качеството на горивото, например на топлосъдържанието му
|
|
|
2.2
|
От които: въглища
Синтетичен газ, предназначен за смесване с природен газ
|
|
|
2.3
|
От които: възобновяеми енергийни източници
Биогаз, предназначен за смесване с природен газ
|
|
|
|
|
|
|
5
|
Международни морски бункери
|
|
|
6
|
Промени в запасите
Увеличение на запасите се обозначава с положителна стойност, а намаление — с отрицателна стойност.
|
|
|
|
|
8
|
Разлики в статистическите данни
Изискването да се декларира калоричността не се прилага тук.
|
|
|
9
|
Извлечим газ: начални и крайни запаси
Количествата газ, които могат да бъдат доставени по време на всеки цикъл на подаване на входа-подаване от изхода. Касае се за природен газ, който може да бъде добит и който се складира в специални съоръжения за складиране (изчерпани газови и/или нефтени находища, водоносни пластове, солни каверни, смесени каверни и други), както и в съоръжения за складиране на втечнен природен газ. Буферният газ, постоянно наличен в резервоарите (газова възглавница), не се включва.
Изискването да се декларира калоричността не се прилага тук.
|
|
|
10.
|
Газ, изпуснат в атмосферата
Обемите газ, изпуснати в атмосферата на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ.
Изискването да се декларира калоричността не се прилага тук.
|
|
|
11.
|
Изгорен газ
Обемите газ, изгорени с газов факел на производствената площадка или в предприятията за преработка на газ.
Изискването да се декларира калоричността не се прилага тук.
|
|
|
12.
|
Общо за сектор преобразуване
Количествата гориво, използвани за първично или вторично преобразуване на енергия (например: природен газ в електроенергия) или за преобразуване във вторични енергийни продукти (например: природен газ в метанол).
|
|
|
12.1
|
От който: електроцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
|
|
|
12.2
|
От който: електроцентрали, които произвеждат енергия за собствени нужди
|
|
|
12.3
|
От който: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, за които производството на енергия е основна дейност
|
|
|
12.4
|
От който: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат енергия за собствени нужди
|
|
|
12.5
|
От който: топлоцентрали, за които производството на енергия е основна дейност
|
|
|
12.6
|
От който: топлоцентрали, които произвеждат енергия за собствени нужди
|
|
|
12.7
|
От който: газови заводи
|
|
|
12.8
|
От който: коксови пещи
|
|
|
12.9
|
От който: доменни пещи
|
|
|
12.10
|
От който: втечняване на газове
Количествата природен газ, използвани като изходна суровина за процеса на втечняване, например количествата гориво, които влизат в процеса на производство на метанол, за да бъдат трансформирани в метанол.
|
|
|
12.11
|
От който: невключени другаде — преобразуване
|
|
2.2.2. Енергиен сектор
|
1
|
Общо за енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.2
|
От който: добив на нефт и газ
|
|
|
1.3
|
От който: доставки за нефтопреработвателни заводи
|
|
|
1.4
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.5
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.6
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.7
|
От който: електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали
|
|
|
1.8
|
От който: втечняване (LNG) или газификация
|
|
|
1.9
|
От който: втечняване на газове
|
|
|
1.10
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
|
2
|
Загуби при разпределение и пренос.
|
|
2.2.3. Спецификация на крайната употреба на енергията
Потреблението на природен газ трябва да се отчете поотделно за енергийната употреба и, където е приложимо, за неенергийната употреба, за следните агрегирани показатели:
|
1
|
Общо крайно потребление
Крайното потребление на енергия и неергийната употреба се отчитат поотделно в този раздел.
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: автомобилен транспорт
Включва както CNG, така и биогаз.
|
|
|
2.1.1
|
От който: количеството биогаз, използвано в шосейния транспорт
|
|
|
2.2
|
От който: тръбопроводен транспорт
|
|
|
2.3
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
3.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
3.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
3.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
3.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
3.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
3.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
3.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
3.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
3.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
3.11
|
От който: строителство
|
|
|
3.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
3.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде — други
|
|
2.2.4. Внос и износ
Обявяват се както общото количество природен газ, така и частта на втечнения природен газ, в зависимост от държавата на произход при внос и в зависимост от държавата на местоназначение при износ.
2.2.5. Входящи количества за производителите на електроенергия и топлоенергия за собствени нужди
Входящите количества за производителите на електроенергия и топлоенергия за собствени нужди се отчитат поотделно за електроцентралите, които произвеждат енергия за собствени нужди, за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат енергия за собствени нужди и за топлоцентралите, които произвеждат енергия за собствени нужди.
Входящите количества се прилагат за следните инсталации или дейности:
|
1
|
Общо за енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.2
|
От който: добив на нефт и газ
|
|
|
1.3
|
От който: входящи количества за нефтопреработвателните заводи
|
|
|
1.4
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.5
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.6
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.7
|
От който: заводи за втечняване (LNG) & газификация
|
|
|
1.8
|
От който: превръщане на газове в течности
|
|
|
1.9
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
2.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
2.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
2.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
2.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
2.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
2.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
2.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
2.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
2.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
2.11
|
От който: строителство
|
|
|
2.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
2.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: тръбопроводен транспорт
|
|
|
3.2
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде
|
|
2.2.6. Капацитет за складиране на газ
|
1
|
Име
Име на местонахождението на съоръжението за складиране.
|
|
|
2
|
Вид
Вид складиране, като изчерпано газово находище, солна каверна и др.
|
|
|
3
|
Работен капацитет
Това е общият капацитет за складиране на газ минус газовата възглавница. Газовата възглавница е общия обем газ, нужен като постоянен запас за поддържане на необходимото налягане в резервоарите за подземно складиране и на дебита на извличане по време на целия цикъл на подаване от изхода.
|
|
|
4
|
Максимално подаване от изхода
Това е максималният дебит, с който може да се черпи газ от въпросното съоръжение за складиране.
|
|
2.3. Мерни единици
|
|
Освен ако не е посочено друго, количествата природен газ се обявяват по енергосъдържанието им, т.е. в TJ, на базата на горната топлина на изгаряне.
Когато се изискват физически количества, мерната единица е милиони кубически метри (106 m3) като се приема че газът е при еталонни условия (15 oC, 101,325 kPa).
|
|
|
KJ/m3, като се приема че газът е при еталонни условия (15 oC, 101,325 kPa).
|
|
3
|
Работен капацитет на съоръжението за складиране
|
|
106 m3, като се приема че газът е при еталонни условия (15 oC, 101,325 kPa).
|
|
|
106 m3/ден, като се приема че газът е при еталонни условия (15 oC, 101,325 kPa).
|
2.4. Дерогации и освобождавания
Не се прилагат.
3. ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ И ТОПЛОЕНЕРГИЯ
3.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Тази глава обхваща топлоенергията и електроенергията.
3.2. Списък с агрегирани показатели
Ако не е предвидено друго, следните агрегирани показатели се декларират за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф.
За термините, за които в настоящата глава не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А. Определенията и единиците, посочени в глави 1, 2, 4 и 5 се отнасят за енергийните продукти, спадащи към твърдите горива и синтетичните газове, природния газ, нефта и нефтопродукти, както и към възобновяемата енергия и енергията от отпадъци.
3.2.1. Сектори снабдяване и преобразуване
Следните специални определения се прилагат за обобщените данни относно електроенергията и топлоенергията в настоящата глава:
|
—
|
Брутно производство на електрическа енергия: това е сумата от електрическата енергия, произведена от всички съответни генераторни агрегати (включително помпено-акумулиращи станции), измерена на изходните клеми на главните генератори.
|
|
—
|
Брутно производство на топлинна енергия: това е общото количество топлинна енергия, произведено от инсталацията и включва топлинната енергия, изразходвана от спомагателното оборудване на инсталацията, което използва гореща течност (отопление на помещенията, отопление с течно гориво и др.), както и загубите при топлообмен в инсталацията/мрежата и топлинната енергия от химическите процеси, използвана като форма на първична енергия.
|
|
—
|
Нетно производство на електрическа енергия: равнява се на брутното производство на електрическа енергия минус електрическата енергия, изразходвана от спомагателното оборудване на генераторите и загубите в главните генератори и трансформатори.
|
|
—
|
Нетно производство на топлинна енергия: Това е количеството топлинна енергия, предоставено на разпределителната система и което се изчислява чрез измерване на влизащия и излизащия поток.
|
Агрегираните показатели, фигуриращи в следващата таблица, се отчитат отделно за предприятията, за които производството на енергия е основна дейност и отделно за предприятията, които произвеждат енергия за собствени нужди. В рамките на тези два вида предприятия, се отчитат както брутното, така и нетното производство на електро- и топлоенергия поотделно, когато е възможно, за централите, произвеждащи само електрическа енергия, за централите за комбинирано производство на електро- и топлонергия и за централите, произвеждащи само топлинна енергия за следните агрегирани показатели:
|
|
|
1.1
|
От което: ядрена енергия
|
|
|
1.2
|
От което: хидроенергия
|
|
|
1.2.1
|
От което: частта хидроенергия, произведена от помпено-акумулиращи станции
|
|
|
1.3
|
От което: геотермална енергия
|
|
|
1.4
|
От което: слънчева енергия
|
|
|
1.5
|
От което: енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия
|
|
|
1.6
|
От което: вятърна енергия
|
|
|
1.7
|
От което: горива
Горива, които могат да се възпламеняват или да горят, т.е. могат да реагират с кислород, за да предизвикат значително повишаване на температурата и които се изгарят директно за производството на електрическа и/или топлинна енергия.
|
|
|
1.8
|
От което: топлинни помпи (термопомпи)
Топлинната енергия, произведена от топлинни помпи се отчита, само когато топлинната енергия е продадена на трети лица (т.е. в случай, че производството попада в сектор преобразуване).
|
|
|
1.9
|
От което: електрически бойлери
Количествата топлинна енергия, произведена в електрически котли, чието производство се продава на трети лица.
|
|
|
1.10
|
От което: топлинна енергия от химически процеси
Топлинната енергия, произведена по време на процеси без подаване на енергия, като например химическата реакция.
Изключва се загубната топлина, произведена по време на процеси, за които е необходимо подаване на енергия и които се отчитат като топлинна енергия, произведена от съответното гориво.
|
|
|
1.11
|
От което: други източници — електроенергия (моля уточнете)
|
|
Агрегираните показатели, фигуриращи в следващата таблица трябва да се отчитат като общи суми, отделно за електрическата и отделно за топлинната енергия, където е възможно. За първите три агрегирани показатели в долната таблица, количествата следва да се изчислят на базата на стойностите, отчетени съгласно предходната таблица и да са съвместими с тях.
|
1.
|
Общо брутно производство
|
|
|
2.
|
Употреба за собствени нужди на централите
|
|
|
3.
|
Общо нетно производство
|
|
|
4.
|
Внос
Вж. обясненията към точка 5 „Износ“.
|
|
|
5.
|
Износ
За внесени или изнесени се считат количествата електроенергия, преминали през политическите граници на държавата, независимо дали е имало митническо оформяне или не. Ако електроенергията минава транзитно през дадена държава, количеството се отчита като внос и износ.
|
|
|
6.
|
Използвано за топлинните помпи
|
|
|
7.
|
Използвано за електрическите парни котли
|
|
|
8.
|
Използвано за помпено-акумулиращите станции
|
|
|
9.
|
Използвано за производството на електроенергия
|
|
|
10.
|
Доставена енергия
За електроенергията: сумата от нетното производство на електрическа енергия, доставена от всички електроцентрали в държавата, минус количеството, използвано едновременно от топлинните помпи, електрическите парни котли и изпомпването и от която се изваждат или се добавят количествата, изнесени за или внесени от чужбина.
За топлинната енергия: сумата от нетното производство на топлинна енергия за продажба от всички централи в държавата, минус топлинната енергия, използвана за производство на електроенергия, от която се изваждат или се добавят количествата, изнесени за или внесени от чужбина.
|
|
|
11.
|
Загуби при пренос и разпределение
Това са всички загуби, възникнали при пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия.
За електроенергията се включват и загубите в трансформаторите, които не се считат за част от електроцентралите.
|
|
|
12.
|
Общо потребление (изчислено)
|
|
|
13.
|
Разлика в статистическите данни
|
|
|
14.
|
Общо потребление (действително)
|
|
Произведената електроенергия, продадената топлинна енергия и използваните количества гориво, включително съответстващото им общо количество енергия (на базата на долната им топлина на изгаряне, с изключение на природния газ, за който се взима предвид горната топлина на изгаряне) от горивата, изброени в следващата таблица трябва да се отчитат поотделно за предприятията, за които производството на енергия е основна дейност и за предприятията, които произвеждат енергия за собствени нужди. В рамките на тези два вида предприятия, това производство на електро- и топлоенергия трябва да се отчете отделно за централите, произвеждащи само електрическа енергия, отделно за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и отделно за централите, произвеждащи само топлинна енергия, когато това е възможно:
|
1.
|
Твърди горива и синтетични газове:
|
|
|
|
|
|
|
1.3
|
Други битуминозни въглища
|
|
|
1.4
|
Суббитуминозни въглища
|
|
|
1.5
|
Лигнитни/кафяви въглища
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1.11
|
Брикети от кафяви въглища
|
|
|
1.12
|
Газ от газови заводи
|
|
|
|
|
|
|
1.15
|
Газ от кислородни конвертори
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.6
|
Гориво за реактивни двигатели от керосинов тип
|
|
|
|
|
2.8
|
Газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут)
|
|
|
|
|
2.10
|
Битум (включително Orimulsion)
|
|
|
|
|
2.12
|
Други нефтени продукти
|
|
|
|
|
4
|
Възобновяема енергия и енергия от отпадъци:
|
|
|
4.1
|
Промишлени отпадъци (невъзобновяеми)
|
|
|
4.2
|
Градски отпадъци (възобновяеми)
|
|
|
4.3
|
Градски отпадъци (невъзобновяеми)
|
|
|
4.4
|
Дърво, дървени отпадъци и други твърди отпадъци
|
|
|
|
|
4.6
|
Газ от канализационни утайки
|
|
|
|
|
|
3.2.2. Потребление на електро- и топлоенергия в енергийния сектор
|
1.
|
Общо за енергийния сектор
Изключва се потреблението за собствени нужди на централите, потреблението на помпено-акумулиращите станции, на топлинните помпи и на електрическите котли.
|
|
|
1.1
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.2
|
От който: добив на нефт и газ
|
|
|
1.3
|
От който: брикетни фабрики
|
|
|
1.4
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.5
|
От който: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
|
|
|
1.6
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.7
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.8
|
От който: нефтопреработвателни заводи
|
|
|
1.9
|
От който: ядрена промишленост
|
|
|
1.10
|
От който: заводи за втечняване на въглища
|
|
|
1.11
|
От който: заводи за втечняване (за LNG)/заводи за регазификация
|
|
|
1.12
|
От който: заводи за газификация (биогаз)
|
|
|
1.13
|
От който: превръщане на газове в течности
|
|
|
1.14
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
3.2.3. Спецификация на крайната употреба на енергията
|
|
|
1.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
1.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
1.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
1.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
1.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
1.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
1.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
1.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
1.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
1.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
1.11
|
От който: строителство
|
|
|
1.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
1.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: железопътен транспорт
|
|
|
2.2
|
От който: тръбопроводен транспорт
|
|
|
2.3
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4
|
Търговия и обществени услуги
|
|
|
5
|
Селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
7
|
Невключени никъде другаде — други
|
|
3.2.4. Внос и износ
Внос и износ на количества електрическа и топлинна енергия по държави.
3.2.5. Нетно производство на електроенергия и нетно производство на топлинна енергия от производителите на енергия за собствени нужди
Нетното производство на електроенергия и нетното производство на топлоенергия от производителите на топло- и електроенергия за собствени нужди трябва да се отчетат отделно за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, отделно за централите, произвеждащи само електрическа енергия и отделно за централите, произвеждащи само топлинна енергия, за следните инсталации или дейности:
|
1
|
Общо за енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.2
|
От който: добив на нефт и газ
|
|
|
1.3
|
От който: брикетни фабрики
|
|
|
1.4
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.5
|
От който: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
|
|
|
1.6
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.7
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.8
|
От който: нефтопреработвателни заводи
|
|
|
1.9
|
От който: заводи за втечняване на въглища
|
|
|
1.10
|
От който: заводи за втечняване (за LNG)/заводи за регазификация
|
|
|
1.11
|
От който: заводи за газификация (биогаз)
|
|
|
1.12
|
От който: превръщане на газове в течности
|
|
|
1.13
|
От който: предприятия за производство на дървени въглища
|
|
|
1.14
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
|
2
|
Всички други сектори: Агрегираните показатели са същите като в списъка за „3.2.3 Спецификация на крайната употреба на енергията“
|
|
3.2.6. Входящи количества за производителите на електроенергия и топлоенергия за собствени нужди
Входящите количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди се отчитат поотделно за електроцентралите, които произвеждат енергия за собствени нужди, за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат енергия за собствени нужди и за топлоцентралите, които произвеждат енергия за собствени нужди.
|
1.
|
За твърдите горива и синтетичните газове, използвани от производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди, количествата се отчитат за следните енергийни продукти: антрацит, коксуващи се въглища, други битуминозни въглища, суббитуминозни въглища, лигнитни/кафяви въглища, торф, брикети, кокс от коксови пещи, газов кокс, каменовъглен катран, брикети от кафяви въглища/брикети от торф, газ от газови заводи, газ от доменни пещи и газ от кислородни конвертори. Използваните количества трябва да се отчетат за предприятията в следните сектори на дейност:
|
1
|
Общо за енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.2
|
От който: брикетни фабрики
|
|
|
1.3
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.4
|
От който: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
|
|
|
1.5
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.6
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.7
|
От който: нефтопреработвателни заводи
|
|
|
1.8
|
От който: втечняване на въглища
|
|
|
1.9
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
2.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
2.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
2.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
2.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
2.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
2.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
2.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
2.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
2.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
2.11
|
От който: строителство
|
|
|
2.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
2.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: железопътен транспорт
|
|
|
3.2
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде
|
|
|
|
2.
|
За нефтопродуктите, използвани от производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди, количествата трябва да се отчетат за следните енергийни продукти: суров нефт, NGL, нефтозаводски газ, LPG, нафта, гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, друг вид керосин, газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут), тежък мазут, битум (включително Orimulsion), нефтен кокс и други нефтени продукти. Използваните количества трябва да се отчетат за предприятията в следните сектори на дейност:
|
1
|
Общо за енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.2
|
От който: добив на нефт и газ
|
|
|
1.3
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.4
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.5
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.6
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
2.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
2.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
2.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
2.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
2.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
2.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
2.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
2.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
2.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
2.11
|
От който: строителство
|
|
|
2.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
2.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: тръбопроводен транспорт
|
|
|
3.2
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде
|
|
|
|
3.
|
За природния газ, използван от производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди, количествата трябва да се отчетат за предприятията в следните сектори на дейност:
|
1
|
Общо за енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.2
|
От който: добив на нефт и газ
|
|
|
1.3
|
От който: доставки за нефтопреработвателни заводи
|
|
|
1.4
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.5
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.6
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.7
|
От който: заводи за втечняване (за LNG)/заводи за газификация
|
|
|
1.8
|
От който: превръщане на газове в течности
|
|
|
1.9
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
2.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
2.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
2.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
2.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
2.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
2.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
2.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
2.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
2.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
2.11
|
От който: строителство
|
|
|
2.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
2.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: тръбопроводен транспорт
|
|
|
3.2
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде
|
|
|
|
4.
|
За възобновяемата енергия и енергията от отпадъци, използвани от производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди, количествата трябва да се отчетат за следните енергийни продукти: геотермална енергия, слънчево-топлинна енергия, енергия, произведена от промишлени отпадъци (невъзобновяеми), от градски отпадъци (възобновяеми), от градски отпадъци (невъзобновяеми), от дърво/дървени отпадъци/други твърди отпадъци, сметищен газ, газ от канализационни утайки, други видове биогаз и течни биогорива. Използваните количества трябва да се отчетат за предприятията в следните сектори на дейност:
|
1
|
Общо за енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: заводи за газификация
|
|
|
1.2
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.3
|
От който: брикетни фабрики
|
|
|
1.4
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.5
|
От който: нефтопреработвателни заводи
|
|
|
1.6
|
От който: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
|
|
|
1.7
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.8
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.9
|
От който: предприятия за производство на дървени въглища
|
|
|
1.10
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
2.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
2.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
2.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
2.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
2.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
2.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
2.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
2.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
2.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
2.11
|
От който: строителство
|
|
|
2.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
2.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: железопътен транспорт
|
|
|
3.2
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде
|
|
|
3.3. Структурни данни за производството на електро- и топлоенергия
3.3.1. Нетна максимална електрическа мощност и върхов товар
Мощността следва да се отчете на 31 декември на съответната отчетна година.
Включва електрическата мощност, както на централите, произвеждащи само електрическа енергия, така и на централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия.
Нетната максимална електрическа мощност е сумата от нетните максимални мощности на всички централи, взети поотделно в продължение на определен период на работа. За целите на настоящото събиране на данни предполагаемият период на работа е непрекъснат: на практика най-малко 15 часа на ден. Нетна максимална мощност е максималната мощност, която се приема, че е чисто активна мощност, която може да се подава, непрекъснато, в режим на работа с максимална мощност на централата, в точката на изход към мрежата. Върховият товар се определя като най-високата стойност на мощността, черпена или подавана от дадена мрежа или от комбинация от мрежи в рамките на дадена държава.
Следните количества трябва да се отчетат единствено за мрежата:
|
|
|
|
|
|
|
3.1
|
От която: помпено-акумулиращи станции
|
|
|
|
|
|
|
6.
|
Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8.2
|
От които: вътрешно горене
|
|
|
8.3
|
От които: газова турбина
|
|
|
8.4
|
От които: комбиниран цикъл
|
|
|
8.5
|
От които: други
Да се уточни в случай на отчитане.
|
|
|
|
|
10.
|
Разполагаема мощност в пиков час
|
|
|
11.
|
Дата и час на върховия товар
|
|
3.3.2. Нетна максимална електрическа мощност на горивата
Нетната максимална електрическа мощност на горивата трябва да се отчете, както за предприятията, за които производството на енергия е основна дейност, така и за предприятията, които произвеждат енергия за собствени нужди и поотделно за всеки вид централи, които работят с едно или с повече от едно гориво, посочени в долната таблица. Уточнения кой тип гориво се използва като основно гориво и кои са алтернативните горива трябва да бъдат направени за всички централи, които работят с повече от едно гориво.
|
1.
|
Централи, които работят с едно гориво:
|
|
|
1.1
|
С изгаряне на въглища или въглищни продукти
Тази категория включва коксовия газ, газ от доменни пещи и газ от кислородни конвертори.
|
|
|
1.2
|
С изгаряне на течни горива
Включва нефтозаводския газ.
|
|
|
1.3
|
С горене на природен газ
Включва газ от газови заводи.
|
|
|
|
|
1.5
|
С изгаряне на възобновяеми енергийни източници и отпадъци
|
|
|
2
|
Централи, които работят с повече от едно гориво, с твърди и с течни горива
|
|
|
3
|
Централи, които работят с повече от едно гориво, твърди горива и природен газ
|
|
|
4
|
Централи, които работят с повече от едно гориво, течни горива и природен газ
|
|
|
5
|
Централи, които работят с повече от едно гориво, твърди и течни горива и природен газ
|
|
Към системите, които работят с повече от едно гориво се числят само звената, в които могат да бъдат изгаряни повече от един вид гориво в непрекъснат режим. Централите, в които отделни звена използват различни горива, следва да се разделят на съответните категории централи, които работят само с едно гориво.
3.4. Мерни единици
|
|
Електроенергия: GWh
Топлинна енергия: TJ
Твърди горива и синтетични газове: прилагат се мерните единици от глава 1 на настоящото приложение.
Природен газ: прилагат се мерните единици от глава 2 на настоящото приложение.
Нефт и нефтопродукти: прилагат се мерните единици от глава 4 на настоящото приложение.
Възобновяеми енергийни източници и отпадъци: прилагат се мерните единици от глава 5 на настоящото приложение.
|
|
|
Мощност на производството на електроенергия: MWe
Мощност на производството на топлоенергия: MWt
|
3.5. Дерогации и освобождавания
Франция разполага с дерогация за отчитане на агрегираните показатели по отношение на топлинната енергия. Тази дерогация прекратява своето действие веднага, след като Франция е в състояние да предостави този доклад и при всички обстоятелства не по-късно от 4 години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.
4. НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ
4.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти:
|
Енергиен продукт
|
Определение
|
|
|
Суровият нефт е минерално масло от естествен произход, което съдържа смес от въглеводороди и други примеси, като например сярата. Съществува в течно състояние при нормални температура на повърхността и налягане като физическите му характеристики (плътност, вискозитет и др.) са силно променливи. Тази категория включва кондензати, извлечени от асоцииран и неасоцииран газ в находищата или в периметъра на добив, когато тези кондензати са смесени с потока на промишлен суров нефт.
|
|
|
NGL са течни или втечнени въглеводороди, извлечени от природния газ в съоръжения за разделяне или в предприятия за преработка на газ. Към газокондензатите спадат етан, пропан, бутан (нормален бутан/n-бутан и изобутан), пентан, изопентан и пентан плюс (наричан понякога природен бензин или заводски кондензат.
|
|
3
|
Суровини за нефтопреработвателните заводи
|
|
Суровините за нефтопреработвателните заводи са преработени масла, предназначени за допълнителна преработка (напр. прясно дестилиран мазут или вакуумен газьол), но не и за смесване. При допълнителната преработка те се превръщат в един или повече компоненти и/или крайни продукти. Това определение покрива също така продуктите, върнати от нефтохимическата промишленост в нефтопреработвателните заводи (напр. бензин от пиролиза, фракции С4, фракции от газьол и мазут).
|
|
|
Добавките представляват невъглеводородни съединения, добавени към или смесени с даден продукт, с цел да променят горивните му свойствата (октаново число, цетаново число, свойства в студено състояние и др.):
|
—
|
окислителни съединения като алкохолите (метанол, етанол), етери (като MTБE (метил-третичен-бутил-етер), ETБE (етил-третичен-бутил-етер), TAME (третичен-амил-метил-етер);
|
|
—
|
естери (напр. рапица или диметилестер и др.)
|
|
—
|
химични съединения (като TML, TEL и детергенти).
|
Забележка: Количествата добавки/оксигенати (алкохоли, етери, естери и други химични съединения), отчетени в тази категория следва да отговарят на количествата, предназначени за смесване с горива или да бъдат използвани като горива.
|
|
|
Биобензин и биодизели. Прилагат се определенията от глава 5, Възобновяема енергия и енергия от отпадъци.
Количествата течни биогорива, отчетени в тази категория съответстват на биогоривата, а не на общото количество течности, получени от смесването с биогорива.
Изключва се търговията с биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. биогоривата, използвани в чиста форма); те следва да бъдат отчетени в глава 5. Биогоривата, търгувани като част от транспортните горива, следва да се бъдат отчетени към съответния продукт като се посочи делът на биогоривото.
|
|
|
В тази категория са включени синтетичният суров нефт от битуминозен пясък, нефтът от битуминозни шисти и др., течните горива, получени от втечняване на въглища, (вж. глава 1), течните продукти, получени при преобразуване на природен газ в бензин (вж. глава 2), водородът и емулгираните масла (напр. Orimulsion).
Изключва се производството на битуминозни шисти, които се отчитат в глава 1.
Производството на нефт от битуминозни шисти (вторичен продукт) следва са бъде отчетено в графа „От други източници“ или в категория „Други въглеводороди“.
|
|
6
|
Нефтозаводски газ (невтечнен)
|
|
Нефтозаводският газ включва разнообразни несвиваеми газове, главно водород, метан, етан и олефини, получени в нефтопреработвателните заводи по време на дестилацията на суров нефт или при преработването на нефтени продукти (напр. крекинг). Тази категория включва също така газовете, върнати от нефтохимическата промишленост.
|
|
|
Етанът е газообразен в естествено състояние въглеводород с права верига (C2H6), който се извлича от природния газ и от потока нефтозаводски газ.
|
|
|
LPG представлява леки парафинови въглеводороди, получени при процесите на рафиниране и в предприятията за стабилизиране на суров нефт и за преработка на природен газ. Състои се главно от пропан (C3H8) и бутан (C4Hl0) или от комбинация на тези два въглеводорода. Може да включва също така пропилен, бутилен, изопропилен и изобутилен. LPG се втечнява под налягане, за да бъде транспортиран и складиран.
|
|
|
Нафтата е изходна суровина, предназначена или за нефтохимическата промишленост (напр. производството на етилен или на ароматни съединения), или за производството на бензин в нефтохимическите заводи чрез риформинг или чрез изомеризация.
Нафтите включват материали, които се дестилират при температури в обхват между 30 oC и 210 oC или част от този обхват.
|
|
|
Бензинът за двигатели представлява смес от леки въглеводороди, които се дестилират при температура между 35 oC и 215 oC. Използва се като гориво в наземния транспорт за двигатели с искрово запалване. Бензинът за двигатели може да съдържа добавки, оксигенати и антидетонатори, включително оловни съединения като TEL и TML.
Тази категория включва съединенията, предназначени за смесване с бензина за двигатели (с изключение на добавки/оксигенати), като алкилати, бензин от изомеризация, риформинг или крекинг, предназначени за използване като бензин за двигатели.
|
|
|
Прилагат се определенията от глава 5, Възобновяема енергия и енергия от отпадъци.
|
|
|
Двигателен бензин, приготвен специално за авиационните бутални двигатели, с октаново число, подходящо за двигателя, с температура на замръзване - 60 oC и който обикновено се дестилира при температури между 30 oC и 180 oC.
|
|
12
|
Гориво за реактивни двигатели от бензинов тип (гориво за реактивни двигатели от нафтов тип или JP4)
|
|
Тази категория включва всички леки въглеводородни масла, използвани в авиационните турбодвигатели и които се дестилират при температура между 100 oC и 250 oC. Получават се чрез смесване на керосин с бензин или нафта по такъв начин, че съдържанието на ароматни съединения да не надвишава 25 % (обемни), а налягането на наситените пари да е между 13,7 kPa и 20,6 kPa.
|
|
13
|
Гориво за реактивни двигатели от керосинов тип
|
|
Дестилат, използван в авиационните турбодвигатели. Характеризира се със същите дестилационни характеристики — дестилация при температури между 150 oC и 300 oC (обикновено не повече от 250 oC) и със същата температура на възпламеняване като керосина. Освен това, този тип керосин има специфични технически характеристики (като например температура на замръзване), които се установяват от Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA).
Тази категория включва компонентите на смесване в керосина.
|
|
|
Рафиниран петролен дестилат, изпълван в сектори, различни от въздушния транспорт. Дестилира се при температури между 150 oC и 300 oC.
|
|
15
|
Газьол/дизелово гориво дестилиран мазут)
|
|
Газьолът/дизелово гориво са главно междинни дестилати, които се дестилират между 180 oC и 380o. Тази категория включва компонентите на смесване. Съществуват различни категории в зависимост от предназначението:
|
|
15.1
|
От което: дизелово гориво за транспортни нужди
|
|
Транспортно дизелово гориво за дизелови двигатели със самовъзпламеняване (леки коли, камиони и др.), обикновено с ниско съдържание на сяра;
|
|
15.1.1
|
От 15.1, от което: биодизели
|
|
Прилагат се определенията от глава 5, Възобновяема енергия и енергия от отпадъци.
|
|
15.2
|
От което: мазут за битови нужди и други газьоли
|
|
Лек мазут за отопление на промишлени и търговски сгради, корабни дизелови двигатели и дизелови двигатели, използвани в железопътния транспорт, други газьоли, включително тежки газьоли, които се дестилират при температура между 380 oC и 540 oC и които се използват като изходна суровина в нефтохимическата промишленост.
|
|
|
Всички остатъчни (тежки) мазути (включително мазутите, получени чрез смесване). Кинематичният им вискозитет е по-висок от 10 cSt при 80 oC. Температурата на възпламеняване е винаги по-висока от 50 oC, а плътността — по-голяма от 0,90 kg/l.
|
|
16.1
|
От който: с ниско съдържание на сяра
|
|
Тежък мазут, със съдържание на сяра, непревишаващо 1 %.
|
|
16.2
|
От който: с високо съдържание на сяра
|
|
Тежък мазут, със съдържание на сяра, равно на или превишаващо 1 %.
|
|
17
|
White Spirit (минерален терпентин) и SBP
|
|
Рафинирани междинни дестилати, чийто интервал на дестилация се намира в областта на нафтовите/керосиновите фракции. Делят се на:
|
—
|
Промишлен алкохол (SBP): леки масла, които се дестилират при температура между 30 oC и 200 oC. Различават се 7 или 8 категории промишлен алкохол, в зависимост от разделянето на фракции в температурния интервал на дестилиране на фракциите. Категориите се определят в зависимост от температурната разлика между точките за дестилиране на 5 обемни процента и 90 обемни процента (не повече от 60 oC).
|
|
—
|
White Spirit (минерален терпентин): Промишлен алкохол с температура на възпламеняване над 30 oC. Интервалът на дестилация на минералния терпентин е между 135 oC и 200 oC.
|
|
|
|
Въглеводороди, получени от вторични продукти на дестилацията; използват се главно за намаляване триенето между работни повърхности.
Тази категория включва всички категории смазочни масла, от вретенно масло до цилиндрово масло, както и маслата, използвани в греста, двигателните масла и всички категории основни съставки на смазочните масла.
|
|
|
Твърд, полутвърд или вискозен въглеводород с колоидна структура, кафяв или черен на цвят, получен като остатък при дестилация на суров нефт, чрез вакуумна дестилация на остатъчни масла след атмосферна дестилация. Битумът, често наричан асфалт, се използва главно за настилка на пътищата и като материал за покриви.
Тази категория включва втечнен битум или разреден (с разтворител) битум.
|
|
|
Наситени алифатни въглеводороди, тези восъци са остатъчни продукти от депарафинизацията на смазочни масла. Характеризират се с кристална структура, която може да бъде повече или по-малко фина в зависимост от категорията. Основните им характеристики са следните: безцветни, без мирис и прозрачни, с температура на топене над 45 oC.
|
|
|
Черен, твърд вторичен продукт, получен главно при крекинг и карбонизация на суровини с нефтен произход, на остатъци от вакуумна дестилация, както и на катран и смола при процеси като забавено или течно коксуване. Състои се главно от въглерод (90 до 95 %) и е с ниско съдържание на пепел. Използва се като суровина в коксовите пещи в черната металургия, за отопление, за производството на електроди и химикали. Двете основни категории нефтен кокс са „неготовият кокс“ и „калцинираният кокс“.
Тази категория включва „катализаторен кокс“, който се отлага върху катализатора по време на рафинирането; този кокс не може да бъде възстановен и обикновено се изгаря като гориво в нефтопреработвателните заводи.
|
|
|
Всички продукти, които не са изрично споменати по-горе като катран и сяра.
Тази категория включва ароматните съединения (напр. бензен, толуен и ксилен (BTX), произвеждани в нефтопреработвателните заводи.
|
4.2. Списък с агрегирани показатели
Ако не е предвидено друго, следните агрегирани показатели се отчитат за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф.
4.2.1. Сектори снабдяване и преобразуване
Долната таблица се прилага само за суровия нефт, NGL, суровините за нефтопреработвателни заводи, добавките, биогоривата и другите въглеводороди:
|
1.
|
Местно производство
Не се отнася за суровините за нефтопреработвателни заводи и за биогоривата.
|
|
|
2
|
Снабдяване от други източници — отнася се за добавките, биогоривата и другите въглеводороди, чието производство вече е отчетено в други баланси на горивата.
Не се прилага за суровия нефт, NGL и суровините за нефтопреработвателни заводи.
|
|
|
2.1
|
От които: въглища
Включва течностите, произведени в заводите за втечняване на въглища и производството на течности в коксовите пещи.
|
|
|
2.2
|
От които: природен газ
Производството на синтетичен бензин може да налага използването на природен газ като изходна суровина Количествата газ, използвани за производството на метанол се отчитат към глава 2, докато получените количества метанол се отчитат тук.
|
|
|
2.3
|
От които: възобновяеми енергийни източници
Включва биогоривата, предназначени за смесване с горивата за транспорт.
Производството се отчита към глава 5, докато количествата, предназначени за смесване се отчитат тук.
|
|
|
3
|
Върнати количества от нефтохимичния сектор
Крайни или полузавършени продукти, върнати от крайните потребители в нефтопреработвателните заводи за преработка, смесване или продажба. Това обикновено са вторични продукти на нефтохимическата промишленост.
Прилага се само за суровините за нефтопреработвателните заводи.
|
|
|
4
|
Прехвърлени продукти
Това са внесени нефтопродукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтопреработвателните заводи, без доставка до крайните потребители.
Прилага се само за суровините за нефтопреработвателните заводи.
|
|
|
5
|
Внос и износ
Включват се количествата суров нефт и нефтопродукти, внесени или изнесени съгласно споразумения за преработка (т.е. рафиниране по уговорка). Суровият нефт и NGL следва да се отчетат като произхождащи от страната на началния произход; суровините за нефтопреработвателните заводи и крайните продукти следва да се отчетат като произхождащи от държавата на крайното предназначение.
Включват се всички NGL (напр. LPG), извлечени при газификацията на внесен втечнен природен газ, както и нефтопродукти, внесени или изнесени директно от нефтохимическата промишленост.
Забележка: Всяка търговия с биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. в чистата им форма), следва да бъде отчетена във въпросника за възобновяемите енергийни източници.
Реекспортът на нефт, внесен за преработка в свободна безмитна зона следва да се отчете като износ на нефтопродукти от държавата, в която е извършена преработката към държавата на крайното местоназначение.
|
|
|
6
|
Директна употреба
В този раздел се включват суровият нефт, NGL, добавките и оксигенатите (включително делът на биогоривата), както и други въглеводороди, използвани директно, без да бъдат преработени в нефтопреработвателни заводи.
Включва се суровият нефт, изгарян за производството на електроенергия.
|
|
|
7
|
Промени в запасите
Увеличение на запасите се обозначава със знак „-“, а намаление — със знак „+“.
|
|
|
8
|
Количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод (изчислени)
Общото количество нефт, което, според изчисленията, е било преработено при процеса на рафиниране. Равнява се на:
Местно производство + от други източници + количества, върнати от промишлеността + прехвърлени продукти + внос - износ - директна употреба + промени в запасите
|
|
|
9
|
Разлики в статистическите данни
Определя се като разликата между изчислените и действителните количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод.
|
|
|
10
|
Количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод (действителни)
Това са количествата, измерени като входящи в нефтопреработвателните заводи.
|
|
|
11
|
Загуби при рафиниране
Това е разликата между действителните количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод и брутното производство на нефтопреработвателния завод. Загуби могат да възникнат по време на процеса на дестилация заради изпаренията. Отчетените загуби се обозначават със знак „+“. Възможно е да има увеличаване на обема, но не и увеличаване на масата.
|
|
|
12
|
Общо количество начални и крайни запаси на националната територия
Това е общото количество запаси на националната територия, включително правителствените запаси, запасите, съхранявани от големите потребители и от организациите, натоварени със съхраняването на запаси, запасите на борда на пристигащите океански съдове, запасите, складирани в свободните безмитни зони и запасите, съхранявани за другиго, било то в съответствие с двустранни правителствени споразумения или не. Понятията „начални“ и „крайни“ се отнасят съответно за първия и за последния ден на отчетния период.
|
|
|
13
|
Долна топлина на изгаряне
Производство, внос и износ и обща средна стойност.
|
|
Долната таблица се прилага само за крайните продукти (нефтозаводски газ, етан, LPG, нафта, бензин за двигатели, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип, гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, друг керосин, газьол/дизелово гориво, мазут с ниско или високо съдържание на сяра, White Spirit (минерален терпентин) и SBP, смазочни материали, битум, парафинови восъци, нефтен кокс и други продукти). Суровият нефт и NGL, използвани за директно изгаряне следва да бъдат отчетени като доставка на крайни продукти и прехвърляния между продукти:
|
1
|
Получени първични продукти
Включват се количествата местен или внесен суров нефт (включително кондензати), както и местните NGL, използвани директно, без преработка в нефтопреработвателните заводи и количествата, върнати от нефтохимичната промишленост, които макар и да не са първични горива, се използват директно.
|
|
|
2
|
Брутно производство на нефтопреработвателен завод
Това е производството на крайни продукти в нефтопреработвателни заводи или в предприятия за смесване на продукти.
Загубите при рафиниране не се включват, но се включва количеството гориво, използвано от нефтопреработвателния завод за собствени нужди.
|
|
|
3
|
Рециклирани продукти
Това са крайни продукти, които преминават за втори път през търговската мрежа, след като веднъж вече са били доставени на крайните потребители (напр. употребени смазочни масла, които биват преработвани). Следва да се прави разлика между тези количества и количествата, върнати от нефтохимичния сектор.
|
|
|
4
|
Гориво, използвано от нефтопреработвателния завод за собствени нужди
Това са нефтопродукти, използвани за поддръжка на работния процес в нефтопреработвателния завод.
Изключва се горивото, използвано от нефтени компании за други цели, различни от рафиниране, като например бункерите или нефтените танкери.
Включват се горивата, използвани в нефтопреработвателните заводи за производството на електро- и топлоенергия за продажба.
|
|
|
4.1
|
От което: гориво, използвано за производство на електроенергия.
Това са количествата, използвани за производството на електроенергия в централите на нефтопреработвателните заводи.
|
|
|
4.2
|
От което: гориво, използвано за комбинирано производство на електро- и топлоенергия
Това са количествата, използвани в централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия на нефтопреработвателните заводи.
|
|
|
|
|
6
|
Международни морски бункери
|
|
|
7
|
Прехвърляния между продукти
Това са количествата, прекласифицирани или защото характеристиките им са били променени или защото са били смесени за получаването на друг продукт.
Стойността с отрицателен знак, отчетена за даден продукт, се компенсира от стойност с положителен знак (или от няколко стойности) за един или няколко продукта и обратното; нетната обща сума следва да е равна на нула.
|
|
|
8
|
Прехвърлени продукти
Това са внесени нефтопродукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтопреработвателните заводи, без доставка до крайните потребители.
|
|
|
9
|
Промени в запасите
Увеличение на запасите се обозначава с положителна стойност, а намаление — с отрицателна стойност.
|
|
|
10
|
Брутни вътрешни доставки (изчислени)
По определение се равняват на:
Получени първични продукти + брутно производство на нефтопреработвателен завод + рециклирани продукти - гориво, използвано от нефтопреработвателния завод за собствени нужди + внос - износ - международни морски бункери + прехвърляния между продукти - прехвърлени продукти + промени в запасите
|
|
|
11
|
Разлика в статистическите данни
Определя се като разликата между изчислените и действителните брутни вътрешни доставки.
|
|
|
12
|
Брутни вътрешни доставки (действителни)
Това е действителната доставка на вътрешния пазар на крайни нефтопродукти от първични източници (като нефтопреработвателни заводи, предприятия за смесване на продукти и др.).
Това число може да се различава от изчислената стойност, например, поради разликите, които съществуват по отношение на обхвата и/или разликите в определенията в различните отчетни системи.
|
|
|
12.1
|
От които: брутни доставки в нефтохимичния сектор
Това са количествата горива, доставени на нефтохимичния сектор.
|
|
|
12.2
|
От които: електроенергийна употреба в нефтохимичния сектор
Това са количествата нефт, използвани като гориво в нефтохимични процеси като крекинг с водна пара.
|
|
|
12.3
|
От които: неенергийна употреба в нефтохимичния сектор
Това са количествата, използвани в нефтохимичния сектор за производството на етилен, пропилен, бутилен, „синтез газ“, ароматни съединения, бутадиен и други суровини на базата на въглеводорода при процеси като крекинг с водна пара, ароматизиране и риформинг с водна пара. Изключват се количествата нефт, използвани като гориво.
|
|
|
13
|
Количества, върнати от нефтохимичния сектор в нефтохимичните заводи
|
|
|
14
|
Нива на началните и крайните запаси
Това е общото количество запаси на националната територия, включително държавните запаси, запасите, съхранявани от големите потребители и от организациите, натоварени със съхраняването на запаси, запасите на борда на пристигащите океански съдове, запасите, складирани в свободните безмитни зони и запасите, съхранявани за другиго, било то в съответствие с двустранни правителствени споразумения или не. Понятията „начални“ и „крайни“ се отнасят съответно за първия и за последния ден на отчетния период.
|
|
|
15
|
Промени в запасите в предприятията за обществени услуги
Промени в запасите, съхранявани в предприятия за обществени услуги и които не са отчетени в нивото на запасите и промените в запасите, отчетени другаде. Увеличение на запасите се обозначава със знак „-“, а намаление — със знак „+“.
Включват се суровият нефт и NGL, използвани за директно изгаряне, ако е приложимо.
|
|
|
16
|
Долна топлина на изгаряне на брутните вътрешни доставки
|
|
По отношение на сектор преобразуване, следните агрегирани показатели се прилагат за всички горива, с изключение на суровините за нефтопреработвателни заводи, добавките/оксигенатите, биогоривата и другите въглеводороди, като обаче се включват горивата, използвани за неенергийни цели (нефтен кокс и други, които се отчитат отделно):
|
1
|
Общо за сектор преобразуване
Общите количества горива, използвани за първично или вторично преобразуване на енергия.
|
|
|
1.1
|
От който: електроцентрали, за които производството на електроенергия е основна дейност
|
|
|
1.2
|
От който: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди
|
|
|
1.3
|
От който: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, за които производството е основна дейност
|
|
|
1.4
|
От който: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди
|
|
|
1.5
|
От който: топлоцентрали, за които производството е основна дейност
|
|
|
1.6
|
От който: топлоцентрали, които произвеждат електроенергия за собствени нужди
|
|
|
1.7
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.8
|
От който: смесен природен газ
|
|
|
1.9
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.10
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.11
|
От който: нефтохимична промишленост
|
|
|
1.12
|
От който: брикетни фабрики
|
|
|
1.13
|
От което: невключени никъде другаде — преобразуване
|
|
4.2.2. Енергиен сектор
По отношение на енергийния сектор, следните агрегирани показатели се прилагат за всички горива, с изключение на суровините за нефтопреработвателни заводи, добавките/оксигенатите, биогоривата и другите въглеводороди, като обаче се включват горивата, използвани за неенергийни цели (нефтен кокс и други, които се отчитат отделно):
|
1
|
Общо за енергийния сектор
Общото количество, използвано като енергия в енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.2
|
От който: добив на нефт и газ
|
|
|
1.3
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.4
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.5
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.6
|
От който: електроцентрали
Електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали.
|
|
|
1.7
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
|
2
|
Загуби при разпределение
Загубите, възникнали извън нефтопреработвателния завод при преноса и разпределението.
Включват се загубите в тръбопроводите.
|
|
4.2.3. Спецификация на крайната употреба на енергията
По отношение на спецификацията на крайната употреба на електроенергията, следните агрегирани показатели се прилагат за всички горива, с изключение на суровините за нефтопреработвателни заводи, добавките/оксигенатите, биогоривата и другите въглеводороди, като обаче се включват горивата, използвани за неенергийни цели (нефтен кокс и други, които се отчитат отделно):
|
1
|
Крайно потребление на енергия
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
2.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
2.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
2.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
2.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
2.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
2.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
2.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
2.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
2.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
2.11
|
От който: строителство
|
|
|
2.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
2.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: международни полети
|
|
|
3.2
|
От който: вътрешни полети
|
|
|
3.3
|
От който: автомобилен транспорт
|
|
|
3.4
|
От който: железопътен транспорт
|
|
|
3.5
|
От който: вътрешно корабоплаване
|
|
|
3.6
|
От който: тръбопроводен транспорт
|
|
|
3.7
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде — други
|
|
|
5
|
Обща неенергийна употреба
Количества, използвани като суровини в различните сектори и които не са изразходват като гориво или преобразуват в друго гориво. Тези количества се включват в агрегираните показатели, изброени по-горе.
|
|
|
5.1
|
От която: сектор преобразуване
|
|
|
5.2
|
От която: енергиен сектор
|
|
|
5.3
|
От която: сектор транспорт
|
|
|
5.4
|
От която: сектор промишленост
|
|
|
5.4.1
|
Сектор промишленост, от който: химическа (включително нефтохимическа промишленост)
|
|
|
5.5
|
От която: други сектори
|
|
4.2.4. Внос и износ
Внос по държава на произход и износ по държава на местоназначение. Вж. също така забележките за агрегиран показател 5 в параграф 4.2.1.
4.2.5. Входящи количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди
Входящите количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди се отчитат поотделно за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и за централите, произвеждащи само топлоенергия.
Изключват се следните енергийни продукти: суровини за нефтопреработвателни заводи, добавки/оксигенати, биогорива, други въглеводороди, етан, бензин за двигатели, биобензин, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип (гориво за реактивни двигатели от нафтов тип или JP4), White Spirit (минерален терпентин) и SBP, както и смазочните масла.
Входящите количества касаят следните инсталации или дейности:
|
1
|
Общо за енергийния сектор
Общото количество, използвано като енергия в енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.2
|
От който: добив на нефт и газ
|
|
|
1.3
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.4
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.5
|
От който: газови заводи
|
|
|
1.6
|
От който: невключени никъде другаде — енергия
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
2.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
2.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
2.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
2.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
2.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
2.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
2.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
2.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
2.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
2.11
|
От който: строителство
|
|
|
2.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
2.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: тръбопроводен транспорт
|
|
|
3.2
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде — други
|
|
4.3. Мерни единици
4.4. Дерогации и освобождавания
Кипър е освободен от отчитане на агрегираните показатели, посочени в раздел 4.2.3, в точка 4 („Други сектори“) и точка 5 („Обща неенергийна употреба“); отчитат се само общите стойности.
На Кипър разполага с дерогация от 3 години, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент, за отчитане на агрегираните показатели, посочени в раздел 4.2.3, в точка 2 („Промишленост“) и точка 3 („Транспорт“); по време на периода на дерогация се отчитат само общите стойности.
5. ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ И ЕНЕРГИЯ ОТ ОТПАДЪЦИ
5.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти:
|
Енергиен продукт
|
Определение
|
|
|
Потенциална и кинетична енергия на водата, преобразувана в електроенергия във водноелектрически централи. Трябва да се включи и енергията на помпено-акумулиращите станции. Трябва да се отчете производството на централите с мощност < 1 MW, 1 до < 10 MW, ≥ 10 MW, както и на помпено-акумулиращите станции.
|
|
|
Енергия, достъпна под формата на топлина, идваща от вътрешността на земната кора, обикновено под формата на топла вода или пара. Това производство на енергия представлява разликата между енталпията на течността, извлечена от експлоатационната шахта и тази на течността, изпусната в края на процеса. Експлоатира се на подходящите за целта места:
|
—
|
за производството на електроенергия чрез използването на суха пара или на солен разтвор с висока енталпия след мигновено изпаряване.
|
|
—
|
директно като топлоенергия за централно отопление, селско стопанство и др.
|
|
|
|
Слънчева радиация, използвана за производството на топла вода и на електроенергия. Това производство на енергия представлява топлината, пренасяна в топлообменната среда, т.е. падащата слънчева енергия минус оптичните загуби и загубите в колектора. Пасивната слънчева енергия, използвана директно за отоплението, охлаждането и осветлението на жилища или други сгради, не се включва.
|
|
3.1
|
От която: слънчева фотоволтаична
|
|
Преобразуване на слънчевата светлина в електроенергия чрез използването на слънчеви клетки, обикновено изработени от полупроводникови материали, които, изложени на светлина, произвеждат електроенергия.
|
|
3.2
|
От която: слънчева топлинна
|
|
Топлинна енергия, произведена от слънчевата радиация; може да се касае за:
|
а)
|
слънчеви топлоелектроцентрали, или
|
|
б)
|
оборудване за производството на топла вода за битови нужди или за сезонното подгряване на плувни басейни (напр. плоски слънчеви колектори, главно от термосифонен тип)
|
|
|
4.
|
Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия
|
|
Механична енергия, извличана от движението на приливите и отливите, от движението на вълните или на океанските течения и която се използва за производството на електроенергия.
|
|
|
Кинетичната енергия на вятъра, използвана за производство на електроенергия във вятърни генератори.
|
|
6.
|
Промишлени отпадъци (невъзобновяеми)
|
|
Това са невъзобновяеми промишлени отпадъци (твърди или течни), изгаряни директно за производството на електро- и/или топлоенергия. Количеството използвано гориво следва да се отчете на базата на долната топлина на изгаряне. Възобновяемите промишлени отпадъци следва да се отчетат в категориите „Твърда биомаса“, „Биогаз“ и/или „Течни биогорива“.
|
|
|
Това са отпадъците от домакинствата, болниците и сектора на услугите, изгаряни в специални инсталации; количество, изчислено на базата на долната топлина на изгаряне.
|
|
7.1
|
От които: възобновяеми
|
|
Това са градските отпадъци от биологичен произход.
|
|
7.2
|
От които: невъзобновяеми
|
|
Това са градските отпадъци от небиологичен произход.
|
|
|
Включва органичните, неизкопаеми материали от биологичен произход, които могат да бъдат използвани като гориво за производството на електрическа енергия. В тази категория влизат:
|
|
8.1
|
От която: дървени въглища
|
|
Твърдият остатък, получен от деструктивната дестилация и пиролизата на дървесина и други растителни материали.
|
|
8.2
|
От която: дърво, дървени отпадъци и други твърди отпадъци
|
|
Специално отгледани енергийни култури (топола, върба и др.), голямо количество дървесни материали, произведени при промишлени процеси (най-вече в целулозната и хартиената промишленост) или предоставени директно от лесовъдството и селското стопанство (дърва за огрев, дървени стружки, дървен гранулат, дървесна кора, стърготини, талаш, стружки, черен сулфатен разтвор и др.), както и отпадъци като слама, оризови люспи, орехови черупки, сламени постели от птицевъдството, смачкани джибри от грозде и др. Изгарянето е предпочитаната технология за експлоатиране на тези твърди отпадъци. Количеството използвано гориво следва да се отчете на базата на долната топлина на изгаряне.
|
|
|
Газ, съставен предимно от метан и въглероден двуокис, образуван при анаеробно разлагане на биомаса.
|
|
9.1
|
От който: сметищен газ
|
|
Биогаз, образуван при разлагане на сметищни отпадъци.
|
|
9.2
|
От който: газ от канализационни утайки
|
|
Биогаз, образуван при анаеробна ферментация на канализационни утайки.
|
|
9.3
|
От който: други видове биогаз
|
|
Биогаз, образуван при анаеробна ферментация на животински торове и на отпадъци от кланици, пивоварни фабрики и други селскостопански и хранителни отрасли.
|
|
|
Количествата течни биогорива, отчетени в тази категория следва да съответстват на количествата биогориво, а не на общото количество течности, получени от смесването с биогорива. Що се касае до вноса и износа на течни биогорива, се взима под внимание само търговията с количества биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. биогоривата, използвани в чиста форма); търговията с течни биогорива, смесени с транспортни горива следва да бъде отчетена към данните за нефта в глава 4.
Взимат се под внимание следните течни биогорива:
|
|
|
Тази категория включва биоетанол (етанол, произведен от биомаса и/или от биоразградимата фракция на отпадъците), биометанол (метанол, произведен от биомаса и/или от биоразградимата фракция на отпадъците), био-ЕТБЕ (етил- третичен-бутил-етер, произведен на базата на биоетанол; делът на био-ЕТБЕ, изчислен като обемни проценти в биогоривото е 47 %) и био-МТБЕ (метил-третичен-бутил-етер, произведен на базата на биометанол: делът на био-МТБЕ, изчислен като обемни проценти в биогоривото, е 36 %).
|
|
|
Тази категория включва биодизеловото гориво (метилов естер, произведен от растително масло или животински мазнини, с качеството на дизелово гориво), биодиметилетер (диметилов етер, произведен от биомаса), Fischer Tropsch (дизелово гориво, синтезирано по метода на Фишер-Тропш, произведено от биомаса) биомасла, извличани в студено състояние (масла, произведени от маслодайни култури само посредством механична преработка), както и всички останали течни биогорива, които се прибавят към, смесват с или използват директно като дизелово гориво за транспортни нужди.
|
|
10.3
|
От които: други течни биогорива
|
|
Течни горива, използвани директно като гориво и които не са включени в биобензина или биодизелите.
|
5.2. Списък с агрегирани показатели
Ако не е предвидено друго, следните агрегирани показатели се отчитат за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф.
5.2.1. Брутно производство на електро- и топлоенергия
Електро- и топлоенергията, произведена от енергийните продукти, посочени в подзаглавие 5.1 (с изключение на дървените въглища, но включително общата сума само за течните биогорива), когато е възможно, трябва да бъде отчитана поотделно:
|
—
|
за централите, за които производството е основна дейност и за централите, които произвеждат за собствени нужди;
|
|
—
|
за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите, произвеждащи само топлинна енергия и за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия.
|
5.2.2. Сектори снабдяване и преобразуване
Количествата на енергийните продукти, изброени в подзаглавие 5.1 (с изключение на хидроенергията, слънчевата фотоволтаична енергия, енергията на приливите и отливите, енергията на вълните, океанската енергия и вятърната енергия) и използвани в сектори снабдяване и преобразуване, трябва да бъдат отчетени за следните агрегирани показатели:
|
|
|
|
|
|
|
4
|
Промени в запасите
Увеличение на запасите се обозначава с отрицателна стойност, а намаление — с положителна стойност.
|
|
|
|
|
6
|
Разлики в статистическите данни
|
|
|
7
|
Общо за сектор преобразуване
Количеството възобновяеми енергийни източници и отпадъците, използвано за преобразуване на първични форми на енергия във вторични (напр.: сметищен газ в електроенергия) или за преобразуване във вторични енергийни продукти (напр.: биогаз, използван за смесване с природен газ).
|
|
|
7.1
|
От който: електроцентрали, за които производството е основна дейност
|
|
|
7.2
|
От който: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, за които производството е основна дейност
|
|
|
7.3
|
От който: топлоцентрали, за които производството е основна дейност
|
|
|
7.4
|
От който: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди
|
|
|
7.5
|
От който: централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия, които произвеждат за собствени нужди
|
|
|
7.6
|
От който: топлоцентрали, които произвеждат за собствени нужди
|
|
|
7.7
|
От който: брикетни фабрики
Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъци, използвани за производството на брикети. Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъците, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията се отчитат като потребление в енергийния сектор.
|
|
|
7.8
|
От който: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъци, използвани за производството на брикети от кафяви въглища. Количествата възобновяемите енергийни източници и отпадъците, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията се отчитат като потребление в енергийния сектор.
|
|
|
7.9
|
От който: газ от газови заводи
Количествата възобновяеми енергийни източници и отпадъци, използвани за производството на газ от газови заводи. Количествата възобновяемите енергийни източници и отпадъците, използвани като гориво за отопление и работа на съоръженията се отчитат като потребление в енергийния сектор.
|
|
|
7.10
|
От който: за смесване с природен газ
Количеството биогазове, смесени с природен газ.
|
|
|
7.11
|
От който: за смесване с бензин за двигатели/дизелово гориво
Количеството течни биогорива, което не е доставено за крайно потребление, а се използва с други нефтопродукти, отчетени в глава 4 на настоящото приложение.
|
|
|
7.12
|
От който: предприятия за производство на дървени въглища
Количествата дърва, използвани за производството на дървени въглища.
|
|
|
7.13
|
От който: невключени никъде другаде — преобразуване
|
|
5.2.3. Енергиен сектор
Количествата на енергийните продукти, изброени в раздел 5.1 (с изключение на хидроенергията, слънчевата фотоволтаична енергия, енергията на приливите и отливите, енергията на вълните, океанската енергия и вятърната енергия) и използвани в енергийния сектор или за крайно потребление, трябва да бъдат отчетени за следните агрегирани показатели:
|
1
|
Общо за енергийния сектор
Възобновяемите енергийни източници и отпадъците, използвани от енергетиката за подпомагане на преобразувателната дейност. Например възобновяемите енергийни източници и отпадъците, използвани за отопление, осветление или за задвижване на помпи/компресори.
Количеството възобновяеми енергийни източници и отпадъци, преобразувани в друга форма на енергия, следва да се отчете в сектор преобразуване.
|
|
|
1.1
|
От който: заводи за газификация
|
|
|
1.2
|
От който: електроцентрали, централи за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и топлоцентрали
|
|
|
1.3
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.4
|
От който: брикетни фабрики
|
|
|
1.5
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.6
|
От който: нефтопреработвателни заводи
|
|
|
1.7
|
От който: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
|
|
|
1.8
|
От който: газ от газови заводи
|
|
|
1.9
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.10
|
От който: предприятия за производство на дървени въглища
|
|
|
1.11
|
От който: невключени никъде другаде
|
|
|
2
|
Загуби при разпределение
Всички загуби, причинени при преноса или разпределението.
|
|
5.2.4. Спецификация на крайната употреба на електроенергията
Количествата на енергийните продукти, изброени в раздел 5.1 (с изключение на хидроенергията, слънчевата фотоволтаична енергия, енергията на приливите и отливите, енергията на вълните, океанската енергия и вятърната енергия) трябва да бъдат отчетени за следните агрегирани показатели:
|
1
|
Крайно потребление на електроенергия
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
2.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
2.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
2.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
2.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
2.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
2.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
2.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
2.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
2.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
2.11
|
От който: строителство
|
|
|
2.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
2.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: железопътен транспорт
|
|
|
3.2
|
От който: автомобилен транспорт
|
|
|
3.3
|
От който: вътрешно корабоплаване
|
|
|
3.4
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде — други
|
|
5.2.5. Технически характеристики на съоръженията
В края на отчетната година трябва да бъдат отчетени следните мощности за производство на електроенергия:
|
1
|
Хидроенергия
Трябва да се отчете мощността на централите с мощност < 1 MW, 1 до < 10 MW, ≥ 10 MW, на помпено-акумулиращите станции, както и общо за всички тези централи. Подробно описание на производствените мощности на централите се прави като се изключат помпено-акумулиращите станции.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5
|
Енергия на приливите и отливите, енергия на вълните и океанска енергия
|
|
|
|
|
7
|
Промишлени отпадъци (невъзобновяеми)
|
|
|
|
|
9
|
Дърво, дървени отпадъци и други твърди отпадъци
|
|
|
|
|
11
|
Газ от канализационни утайки
|
|
|
|
|
|
Трябва да се отчете общата инсталирана площ слънчеви колектори.
Трябва да бъдат отчетени следните производствени мощности за биогорива:
|
|
|
|
|
|
|
1.3
|
От които: други течни биогорива
|
|
5.2.6. Входящи количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди
Входящите количества за производителите на електро- и топлоенергия за собствени нужди се отчитат поотделно за централите, произвеждащи само електроенергия, за централите за комбинирано производство на електро- и топлоенергия и за централите, произвеждащи само топлоенергия.
Количествата на енергийните продукти, изброени в раздел 5.1 (с изключение на хидроенергията, слънчевата фотоволтаична енергия, енергията на приливите и отливите, енергията на вълните, океанската енергия и вятърната енергия) трябва да бъдат отчетени за следните агрегирани показатели:
|
1
|
Общо за енергийния сектор
|
|
|
1.1
|
От който: заводи за газификация
|
|
|
1.2
|
От който: каменовъглени мини
|
|
|
1.3
|
От който: брикетни фабрики
|
|
|
1.4
|
От който: коксови пещи
|
|
|
1.5
|
От който: нефтопреработвателни заводи
|
|
|
1.6
|
От който: предприятия за производство на брикети от кафяви въглища/брикети от торф
|
|
|
1.7
|
От който: газ от газови заводи
|
|
|
1.8
|
От който: доменни пещи
|
|
|
1.9
|
От който: предприятия за производство на дървени въглища
|
|
|
1.10
|
От който: невключени никъде другаде
|
|
|
|
|
2.1
|
От който: черна металургия
|
|
|
2.2
|
От който: химическа и нефтохимическа промишленост
|
|
|
2.3
|
От който: цветна металургия
|
|
|
2.4
|
От който: нерудни минерали
|
|
|
2.5
|
От който: транспортно оборудване
|
|
|
2.6
|
От който: машиностроене
|
|
|
2.7
|
От който: миннодобивна промишленост
|
|
|
2.8
|
От който: храна, напитки и тютюн
|
|
|
2.9
|
От който: целулоза, хартия и печат
|
|
|
2.10
|
От който: дървообработване и изделия от дърво
|
|
|
2.11
|
От който: строителство
|
|
|
2.12
|
От който: текстил и кожа
|
|
|
2.13
|
От който: невключени никъде другаде — промишленост
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: железопътен транспорт
|
|
|
3.2
|
От който: невключени никъде другаде — транспорт
|
|
|
|
|
4.1
|
От които: търговия и обществени услуги
|
|
|
4.2
|
От които: жилищен сектор
|
|
|
4.3
|
От които: селско стопанство/лесовъдство
|
|
|
|
|
4.5
|
От които: невключени никъде другаде — други
|
|
5.3. Калоричност
Средна долна топлина на изгаряне се отчита за следните продукти:
5.4. Мерни единици
|
1
|
Производство на електроенергия
|
|
MWh
|
|
2
|
Производство на топлинна енергия
|
|
TJ
|
|
3
|
Възобновяеми енергийни продукти
|
|
Биобензин, биодизели и други течни биогорива: тонове
Дървени въглища: 1 000 тона
Всички останали: TJ (на базата на долната топлина на изгаряне).
|
|
4
|
Обща площ на слънчевите колектори
|
|
1 000 m2
|
|
5
|
Производствена мощност на централите
|
|
Биогорива: тона/година
Всички останали: MWe
|
|
|
KJ/kg (долна топлина на изгаряне).
|
5.5. Дерогации и освобождавания
Не се прилагат.
6. ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ
Прилагат се следните разпоредби за събирането на данни, описано във всички предходни глави:
|
1.
|
Отчетен период:
Една календарна година (от 1 януари до 31 декември).
|
|
3.
|
Срок за предаване на данните
Най-късно на 30 ноември в годината, следваща съответния отчетен период.
|
|
4.
|
Формат и начин на предаване
Форматът на предаване съответства на подходящия стандарт за обмен, определен от Евростат.
Данните се предават или се изпращат по електронен път до единствената входна точка за данни в Евростат.
|
ПРИЛОЖЕНИЕ В
МЕСЕЧНА ЕНЕРГИЙНА СТАТИСТИКА
Настоящото приложение описва обхвата, частите, отчетния период, честотата, сроковете и условията за предаване на събираните месечно статистически данни за енергийния сектор.
За термините, за които не се дава специално обяснение в настоящото приложение, се прилагат обясненията в приложение А.
1. ТВЪРДИ ГОРИВА
1.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти:
|
Енергиен продукт
|
Определение
|
|
|
Твърдо изкопаемо гориво от органичен произход, черно на цвят, с горна топлина на изгаряне по-голяма от 24 MJ/kg, изчислена в безпепелно състояние и при влажност, получена при температура 30 oC и при относителна влажност на въздуха 96 %.
|
|
|
Изкопаемо гориво от органичен произход, от кафяво до черно на цвят, с горна топлина на изгаряне под 24 MJ/kg, изчислена в условия без съдържание на пепел и при влажност, получена при температура 30 oC и при относителна влажност на въздуха 96 %.
|
|
2.1
|
От който: черни лигнит
|
|
Лигнитни въглища със съдържание на влага от 20 до 25 % и със съдържание на пепел от 9 до 13 %. Черният лигнит се е образувал през мезозойската ера. В рамките на Европейския съюз, Франция е единствената държава-производител на това гориво (подземни мини в Прованс).
|
|
2.2
|
От който: кафяви каменни въглища
|
|
Лигнитни въглища със съдържание на влага от 40 до 70 % и със съдържание на пепел обикновено от 2 до 6 %; като в зависимост от находището, съдържанието на пепел може да достигне 12 %. Кафявите каменни въглища са се образували през терциера. Това гориво се добива най-вече в открити мини.
|
|
|
Мек, от рохкав до сбит, горивен седимент от растителен произход с високо съдържание на влага (до 90 %), от светло- до тъмнокафяв на цвят.
Това определение не засяга определението за възобновяеми енергийни източници в Директива 2001/77/ЕО и насоките от 2006 на Междуправителствената експертна група по изменението на климата относно националната инвентаризация на парниковите газове.
|
|
|
Брикетите от каменни въглища са изкуствени продукти със специфична форма, произведени чрез фрезоване на горещо под налягане, с добавяне на свързващо вещество (зифт).
|
|
|
Изкуствени продукти с равномерна форма, произвеждани след трошене, и сушене на лигнит, пресовани под високо налягане без добавянето на свързващи вещества. Тази категория включва изсушените кафяви въглища и лигнитния ситнеж.
|
|
6
|
Кокс от каменни въглища
|
|
Твърдо гориво, получено по изкуствен път от каменните въглища посредством суха дестилация на въглищата, без или с частичен достъп на въздух.
Включва:
|
—
|
Металургичен кокс: получени при карбонизация при високи температури,
|
|
—
|
Полукокс: получени при карбонизация при ниски температури,
|
|
—
|
Кокс от газови заводи: произведен в газовите заводи.
|
|
|
|
Твърд остатък, получен посредством суха дестилация на лигнит без достъп на въздух.
|
1.2. Списък с агрегирани показатели
Ако не е предвидено друго, следните агрегирани показатели се отчитат за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф.
За термините, за които в настоящото приложение не се дава специално обяснение, се прилагат обясненията в приложение А.
1.2.1. Сектор снабдяване
Следните агрегирани показатели се прилагат за металургичния кокс, за всички лигнитни въглища и черния лигнит, както и за кафявите въглища и торфа:
|
|
|
2
|
Продукти за повторна употреба
Шлам и шисти от халди, използвани повторно в мините.
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: внос в рамките на ЕС
|
|
|
|
|
4.1
|
От който: износ в рамките на ЕС
|
|
|
5
|
Промени в запасите
Количествата, съхранявани в мините и от вносителите.
Изключват се запасите на потребителите (напр. тези, съхранявани в електроцентралите и във фабриките за кокс), с изключение на запасите, съхранявани от потребители, които внасят директно.
Увеличение на запасите се обозначава с отрицателна стойност, а намаление — с положителна стойност.
|
|
|
6
|
Вътрешни доставки (изчислени)
Общото количество продукт, което, според изчисленията, е било доставено за крайно потребление. Равнява се на:
Производство + продукти за повторна употреба + внос - износ + промени в запасите
|
|
|
7
|
Вътрешни доставки (действителни)
Това са количествата, доставени на вътрешния пазар. Равняват се на общото количество доставки до различните потребители. Възможна е разлика между изчислените и действителни доставки.
|
|
|
7.1
|
От които: собствена употреба на производителите
Включва се употребата вътре в производствените единици.
Изключва се употребата в електроцентрали, в брикетни фабрики и във фабрики за кокс, разположени в непосредствена близост до каменовъглените мини и доставките за персонала на каменовъглените мини.
|
|
|
7.2
|
От които: електроцентрали, за които производството е основна дейност
|
|
|
7.3
|
От които: електроцентрали, които произвеждат за собствени нужди в каменовъглени мини
|
|
|
7.4
|
От който: фабрики за кокс
|
|
|
7.5
|
От които: брикетни фабрики
Количествата, използвани за преобразуване в брикетните фабрики (в непосредствена близост до каменовъглените мини и самостоятелни)
|
|
|
7.6
|
От които: общо за сектор промишленост (без черната металургия)
|
|
|
7.7
|
От които: черна металургия
|
|
|
7.8
|
От които: други (услуги, домакинства и др.)
Количествата гориво, доставени на домакинствата (включително въглищата от каменовъглените мини, доставени на работниците в мините и свързаните с тях предприятия) и на сектор услуги (администрации, магазини и др.), както и на секторите, непосочени никъде другаде (централно отопление, транспорт и др.).
|
|
|
|
|
|
|
|
|
8.3
|
От които: във фабриките за кокс
Прилага се само за каменните въглища.
|
|
Следните агрегирани показатели се прилагат за кокса от каменни въглища, лигнитния кокс, брикетите и лигнитните брикети:
|
|
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: износ в рамките на ЕС
|
|
|
4
|
Промяна в запасите
Количествата, съхранявани във фабриките за кокс (кокс), в брикетните фабрики (брикети), както и от вносителите.
Изключват се запасите на потребителите, с изключение на запасите, съхранявани от потребители, които внасят директно.
Увеличение на запасите се обозначава с отрицателна стойност, а намаление — с положителна стойност.
|
|
|
5
|
Вътрешни доставки (изчислени)
Общото количество продукт, което, според изчисленията, е било доставено за крайно потребление. Равнява се на:
Производство + внос - износ + промени в запасите
|
|
|
6
|
Вътрешни доставки (действителни)
Това са количествата, доставени на вътрешния пазар. Равняват се на общото количество доставки до различните потребители. Възможна е разлика между изчислените и действителните доставки.
|
|
|
6.1
|
От които: общо за сектор промишленост (без черната металургия)
|
|
|
6.2
|
От които: черна металургия
|
|
|
6.3
|
От които: други (услуги, домакинства и др.)
Количествата гориво, доставени на домакинствата (включително коксът и брикетите, доставени на работниците в мините и свързаните с тях предприятия) и на сектор услуги (администрации, магазини и др.)
|
|
|
7
|
Крайни запаси
Запаси са количествата, съхранявани:
|
—
|
във фабриките за кокс (приложимо само за кокса от каменни въглища и за лигнитния кокс),
|
|
—
|
в брикетните фабрики (приложимо само за брикетите от каменни въглища и за лигнита),
|
|
|
1.2.2. Внос
За лигнита, лигнитния кокс, брикетите и лигнитните брикети трябва да се отчете общото количество внос в рамките и извън рамките на ЕС.
За каменните въглища, трябва да се отчете вносът от следните страни на произход:
|
1
|
Количества, внесени от държави в рамките на ЕС
|
|
|
|
|
1.2
|
От които: Обединено кралство
|
|
|
|
|
1.4
|
От които: други държави на ЕС
Трябва да се уточни кои са съответните държави.
|
|
|
2
|
Количества, внесени от държави извън ЕС
|
|
|
2.1
|
От които: Съединени американски щати
|
|
|
|
|
2.3
|
От които: Южна Африка
|
|
|
2.4
|
От които: Общност на независимите държави (ОНД)
|
|
|
2.4.1
|
От които, под точка 2.4: Русия
|
|
|
2.4.2
|
От които, под точка 2.4: Украйна
|
|
|
|
|
|
|
|
|
2.8
|
От които: други държави извън ЕС
Трябва да се уточни кои са съответните държави.
|
|
1.3. Мерни единици
Количествата за всички продукти са изразени в 103 тонове.
1.4. Дерогации и освобождавания
Не се прилагат.
2. ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ
2.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Тази глава обхваща електрическата енергия.
2.2. Списък с агрегирани показатели
Отчитат се следните агрегирани показатели.
2.2.1. Сектор производство
За следните агрегирани показатели се отчитат както брутните, така и нетните количества:
|
1.
|
Общо количество произведена електроенергия
|
|
|
|
|
1.2
|
От която: хидроенергия
|
|
|
1.2.1
|
От която, под точка 1.2, частта хидроенергия, произведена от помпено-акумулиращи станции
|
|
|
1.3
|
От която: геотермална енергия
|
|
|
1.4
|
От която: конвенционална топлинна
|
|
|
1.5
|
От която: вятърна енергия
|
|
Отчитат се също така следните количества електрическа енергия:
|
|
|
2.1
|
От който: внос в рамките на ЕС
|
|
|
|
|
3.1
|
От който: износ извън ЕС
|
|
|
4
|
Потребление на помпено-акумулиращите станции
|
|
|
5
|
Потребление на вътрешния пазар
Изчислява се по следния начин:
Общо нетно производство + внос - износ - потребление на помпено-акумулиращите станции
|
|
Що се касае до потреблението на гориво в предприятията, за които производството на енергия е основна дейност, прилагат се следните агрегирани показатели (вж. приложение Б за определенията на каменни въглища и лигнит):
|
6
|
Общо потребление на гориво в предприятията, за които производството на енергия е основна дейност
Това е общото количество гориво, изразходвано за производството на електроенергия, както и за производството на топлинна енергия за продажба главно на трети лица.
|
|
|
6.1
|
От което: каменни въглища
|
|
|
|
|
6.3
|
От което: нефтопродукти
|
|
|
6.4
|
От което: природен газ
|
|
|
6.5
|
От което: производствен газ (касае се за синтетични газове)
|
|
|
6.6
|
От което: други горива
|
|
2.2.2. Запаси на гориво в предприятията, за които производството на енергия е основна дейност
Под предприятия, за които производството на енергия е основна дейност, се разбират предприятия за обществени услуги, които използват горива за производството на електроенергия. Трябва да се отчетат крайните запаси (запасите в края на отчетния месец) за следните горива:
2.3. Мерни единици
|
|
Електроенергия: GWh
Каменни въглища, лигнит и нефтопродукти: както в 103 тона така и в TJ на базата на долната топлина на изгаряне.
Природен газ и производни газове: TJ на базата на горната топлина на изгаряне.
Други горива: TJ на базата на долната топлина на изгаряне.
Ядрена топлоенергия: TJ.
|
|
|
103 тона
|
2.4. Дерогации и освобождавания
Не се прилагат.
3. НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ
3.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти, за които се прилагат определенията, посочени в глава 4 на приложение Б: суров нефт, NGL, суровини за нефтопреработвателните заводи, други въглеводороди, нефтозаводски газ (невтечнен), етан, LPG, нафта, бензин за двигатели, авиационен бензин, гориво за реактивни двигатели от бензинов тип (гориво за реактивни двигатели от нафтов тип или JP4), гориво за реактивни двигатели от керосинов тип, друг керосин, газьол/дизелово гориво (дестилиран мазут), дизелово гориво за транспортни нужди, мазут за битови нужди и други газьоли, мазут (както с ниско, така и с високо съдържание на сяра), White Spirit (минерален терпентин) и SBP, смазочни материали, битум, парафинови восъци и нефтен кокс.
Където е приложимо, бензинът за двигатели трябва да бъде отчетен в две категории, а именно:
|
—
|
Безоловен бензин за двигатели: бензин за двигатели, към който не са били добавени оловни съединения с цел повишаване на октановото число. Може да съдържа минимални количества органично олово.
|
|
—
|
Оловен бензин за двигатели: бензин за двигатели, към който са били добавени TEL и/или TML за повишаване на октановото число.
|
В категорията „Други продукти“ се включват както количествата, съответстващи на определението, дадено в глава 4 на приложение Б, така също и количествата White Spirit (минерален терпентин) и SBP, смазочни материали, битум и парафини; тези продукти не трябва да се отчитат отделно.
3.2. Списък с агрегирани показатели
Ако не е предвидено друго, следните агрегирани показатели се отчитат за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф.
3.2.1. Сектор снабдяване
Долната таблица се прилага само за суровия нефт, NGL, суровините за нефтопреработвателни заводи, добавките/оксигенатите, биогоривата и другите въглеводороди:
|
1.
|
Местно производство
Не се прилага за суровините за нефтопреработвателни заводи.
|
|
|
2
|
Снабдяване от други източници
Отнася се за добавките, биогоривата и другите въглеводороди, чието производство вече е отчетено в други баланси на горивата.
Не се прилага за суровия нефт, NGL и суровините за нефтопреработвателни заводи.
|
|
|
3
|
Върнати количества от нефтохимичния сектор
Крайни или полузавършени продукти, върнати от крайните потребители в нефтопреработвателните заводи за преработка, смесване или продажба. Това обикновено са вторични продукти на нефтохимическата промишленост.
Прилага се само за суровините за нефтопреработвателните заводи.
|
|
|
4
|
Прехвърлени продукти
Това са внесени нефтопродукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтопреработвателните заводи, без доставка до крайните потребители.
Прилага се само за суровините за нефтопреработвателни заводи.
|
|
|
5
|
Внос и износ
Включват се количествата суров нефт и продукти, внесени или изнесени съгласно споразумения за преработка (т.е. рафиниране по уговорка). Суровият нефт и NGL следва да се отчетат като произхождащи от страната-първоизточник; суровините за нефтопреработвателните заводи и завършените продукти следва да се отчетат като произхождащи от страната на крайното предназначение.
Включват се всички NGL (напр. LPG), извлечени при газификацията на внесен втечнен природен газ, както и нефтопродуктите, внесени или изнесени директно от нефтохимическата промишленост.
Забележка: Всяка търговия с биогорива, които не са били смесени с транспортни горива (т.е. в чистата им форма), следва да бъде отчетена във въпросника за възобновяемите енергийни източници.
|
|
|
6
|
Директна употреба
В тази категория се включват суровият нефт, NGL и другите въглеводороди, използвани директно, без да бъдат преработени в нефтопреработвателни заводи.
Включва се суровият нефт, изгарян за производството на електроенергия.
|
|
|
7
|
Промени в запасите
Увеличение на запасите се обозначава със знак „+“, а намаление — със знак „-“.
|
|
|
8
|
Количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод (изчислени)
Общото количество нефт, което, според изчисленията, е било преработено при процеса на рафиниране. Равнява се на:
Местно производство + от други източници + количества, върнати от промишлеността + прехвърлени продукти + внос - износ - директна употреба - промени в запасите
|
|
|
9
|
Разлики в статистическите данни
Определят се като разликата между изчислените и действителните количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод.
|
|
|
10
|
Количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод (действителни)
Това са количествата, измерени като входящи в нефтопреработвателните заводи
|
|
|
11
|
Загуби при рафиниране
Това е разликата между действителните количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод и брутното производство на нефтопреработвателния завод. Загуби могат да възникнат по време на процеса на дестилация заради изпарение. Отчетените загуби се обозначават със знак „+“. Възможно е да има увеличение на обема, но не и на масата.
|
|
|
12
|
Производство на оксигенати
Това е онзи дял от производството или от други източници, в който влизат етерите като MTБE (метил-третичен-бутил-етер), TAME (третичен-амил-метил-етер), алкохолите като етаноли и естери и който се използва за смеси с цел получаване на бензин и газьол.
|
|
Долната таблица не се прилага нито за суровините за нефтопреработвателни заводи, нито за добавките/оксигенатите:
|
1
|
Получени първични продукти
Включват се количествата местен или внесен суров нефт (включително кондензатите), както и местните NGL, използвани директно, без да бъдат преработени в нефтопреработвателните заводи и количествата, върнати от нефтохимичната промишленост, които макар и да не са първични горива, се използват директно.
|
|
|
2
|
Брутно производство на нефтопреработвателен завод
Това е производството на крайни продукти в нефтопреработвателни заводи или в предприятия за смесване на продукти.
Загубите при рафиниране не се включват, но се включва количеството гориво, използвано от нефтопреработвателния завод за собствени нужди.
|
|
|
3
|
Рециклирани продукти
Това са крайни продукти, които преминават за втори път през търговската мрежа, след като веднъж вече са били доставени на крайните потребители (напр. употребени смазочни масла, които биват преработвани). Следва да се прави разлика между тези количества и количествата, върнати от нефтохимичния сектор.
|
|
|
4
|
Гориво, използвано от нефтопреработвателния завод за собствени нужди
Това са нефтопродукти, използвани за поддръжка експлоатацията на нефтопреработвателния завод.
Изключва се горивото, използвано от нефтени компании за други цели, различни от рафиниране, като например бункерите или нефтените танкери.
Включват се горивата, използвани в нефтопреработвателните заводи за производството на електо- и топлоенергия за продажба.
|
|
|
|
|
6
|
Международни морски бункери
|
|
|
7
|
Прехвърляния между продукти
Това са количествата, прекласифицирани или защото характеристиките им са били променени или защото са били смесени за получаването на друг продукт.
Стойността с отрицателен знак, отчетена за даден продукт следва да бъде компенсирана от стойност с положителен знак (или от няколко стойности) за един или няколко продукта и обратното; нетната обща сума следва да е равна на нула.
|
|
|
8
|
Прехвърлени продукти
Това са внесени нефтопродукти, които са прекласифицирани в суровини за допълнителна преработка в нефтопреработвателните заводи, без доставка до крайните потребители.
|
|
|
9
|
Промени в запасите
Увеличение на запасите се обозначава с отрицателна стойност, а намаление — с положителна стойност.
|
|
|
10
|
Брутни вътрешни доставки (изчислени)
Равняват се на:
Получени първични продукти + брутно производство на нефтопреработвателен завод + рециклирани продукти - гориво, използвано от нефтопреработвателния завод за собствени нужди + внос - износ - международни морски бункери + трансфери между продукти - прехвърлени продукти - промени в запасите
|
|
|
11
|
Разлика в статистическите данни
Определя се като разликата между изчислените и действителните брутни вътрешни доставки.
|
|
|
12
|
Действителни брутни вътрешни доставки
Това е действителната доставка на вътрешния пазар на крайни нефтопродукти от първични източници (като нефтопреработвателни заводи, предприятия за смесване на продукти и др.).
Тази стойност може да се различава от изчислената стойност, поради, например, разликите, които съществуват по отношение на обхвата и/или разликите в определенията в различните отчетни системи.
|
|
|
12.1
|
От които: доставки за международното гражданско въздухоплаване
|
|
|
12.2
|
От които: доставки за обществени електроцентрали
|
|
|
12.3
|
От които: доставки на автомобилен LPG
|
|
|
12.4
|
От които: брутни доставки в нефтохимичния сектор
|
|
|
13
|
Количества, върнати от нефтохимичния сектор в нефтохимичните заводи
|
|
|
14
|
Общо количество нетни вътрешни доставки
|
|
3.2.2. Запаси
Следните начални и крайни запаси трябва да бъдат отчетени за всички енергийни продукти с изключение на нефтозаводския газ:
|
1
|
Запаси на националната територия
В тази категория влизат запасите, съхранявани на следните места: резервоари на нефтопреработвателни заводи, крайни станции на магистрални тръбопроводи, резервоари за захранване на тръбопроводи, шлепове и каботажни танкери (когато и пристанището на тръгване и пристанището на местоназначение са разположени на едни и съща национална територия), танкери, намиращи се в пристанищата на държави-членки (в случай, че ще бъдат разтоварени в пристанището), както и трюмове на кораби, плаващи във вътрешни води. Изключват се нефтените запаси, съхранявани в тръбопроводи, вагони-цистерни, камиони-цистерни, трюмове на кораби за далечно плаване, бензиностанции, магазини и морски бункери в морето.
|
|
|
2
|
Запаси, съхранявани за други държави, в съответствие с двустранни правителствени споразумения
Това са запасите на национална територия, които принадлежат на друга държава и достъпът до които се гарантира от споразумение между съответните правителства.
|
|
|
3
|
Запаси, чието местоназначение в чужбина е известно
Това са запаси, които не са включени в точка 2, намират се на национална територия, но принадлежат на или са предназначени за друга държава. Тези запаси могат да се намират на територията на или извън свободни безмитни зони.
|
|
|
4
|
Други запаси, съхранявани в свободни безмитни зони
Това са запасите, които не са включени в точки 2 и 3, независимо дали е имало митническо оформяне или не.
|
|
|
5
|
Запаси, съхранявани от големи потребители
Тази категория включва запасите, подлежащи на държавен контрол, но изключва запасите на останалите потребители.
|
|
|
6
|
Запаси, съхранявани на борда на пристигащите океански съдове, на съдовете в пристанищата или на съдовете, пребиваващи на котва.
Тези запаси може да са били предмет на митническо оформяне или не. Тази категория изключва запасите на борда на съдове в открито море.
Включва нефтените и каботажни танкери, ако и пристанището на тръгване и пристанището на местоназначение са разположени на една и съща национална територия. В случай на пристигащи съдове, които ще бъдат разтоварени на повече от едно пристанища, се отчитат само количествата, разтоварени на територията на отчитащата държава.
|
|
|
7
|
Запаси, съхранявани от органите на публична власт на национална територия
Включват се невоенните запаси, съхранявани на национална територия от органите на публична власт, които са собственост на органите на публична власт или са под техен контрол и се съхраняват изключително с оглед на извънредни ситуации.
Изключват се запасите, съхранявани от държавни нефтени компании или от предприятия за електроразпределение, както и запасите, съхранявани директно от нефтени компании от името на органите на публична власт.
|
|
|
8
|
Запаси, съхранявани от организациите, натоварени със съхранението на запаси на национална територия
Това са запасите, съхранявани както от публични, така и от частни предприятия, създадени с цел да поддържат запасите изключително с оглед на извънредни ситуации.
От тази категория се изключват задължителните запасите, които се съхраняват от частни дружества.
|
|
|
9
|
Всички останали запаси, съхранявани на национална територия
Това са всички останали запаси, които отговарят на условията, описани в точка 1 по-горе.
|
|
|
10
|
Запаси, съхранявани на чужда територия съгласно двустранни правителствени споразумения.
Това са запасите, които принадлежат на една държава, но се съхраняват в друга, достъпът до които се гарантира от споразумение между съответните правителства.
|
|
|
10.1
|
От които: държавен резерв
|
|
|
10.2
|
От които: запаси на организациите, натоварени със съхранението на запаси
|
|
|
10.3
|
От които: други запаси
|
|
|
11
|
Запаси, съхранявани на чужда територия и които със сигурност са предназначени за внос на национална територия.
Това са запасите, невключени в категория 10, които принадлежат на държавата, която ги отчита, но които се съхраняват в друга държава в очакване да бъдат внесени в отчитащата държава.
|
|
|
12
|
Други запаси в свободните безмитни зони
Това са останалите запаси на национална територия, които не са включени в посочените по-горе категории.
|
|
|
13
|
Натоварване на тръбопроводите
Нефтът (суров нефт и нефтопродукти), намиращ се в тръбопроводите и който е необходим за поддържане на дебита в тръбопроводите.
|
|
В допълнение, трябва да се направи разбивка на количествата по съответна държава за:
|
—
|
крайни запаси, съхранявани за други държава, в съответствие с двустранни правителствени споразумения,
|
|
—
|
други крайни запаси, чието местоназначение в чужбина е известно,
|
|
—
|
крайни запаси, съхранявани на чужда територия в съответствие с двустранни правителствени споразумения,
|
|
—
|
други крайни запаси, съхранявани на чужда територия и които със сигурност са предназначени за внос на национална територия.
|
Под начални запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на месеца, предхождащ отчетния месец. Под крайни запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на отчетния месец.
3.2.3. Внос и износ
Внос по държава на произход и износ по държава на местоназначение.
3.3. Мерни единици
Количества енергия: 103 тона
3.4. Географско покритие
Само за нуждите на статистическата отчетност, поясненията от глава 1 на приложение А се прилагат със следните специални изключения:
|
1.
|
Дания включва Фарьорските острови и Гренландия.
|
|
2.
|
Швейцария включва Лихтенщайн.
|
3.5. Дерогации и освобождавания
Не се прилагат.
4. ПРИРОДЕН ГАЗ
4.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Природен газ, определен в глава 2 на приложение Б.
4.2. Списък с агрегирани показатели
Ако не е предвидено друго, за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф, се отчитат следните агрегирани показатели.
4.2.1. Сектор снабдяване
|
1.
|
Местно производство
Общото количество сух газ за продажба, произведен в рамките на националните граници, включително офшорното производство. Производството се изчислява след пречистване и извличане на NGL и на сярата.
Изключват се загубите, възникнали при добива и количествата, които са инжектирани отново, изпуснати в атмосферата или изгорени.
Включват се количествата, използвани за нуждите на газовата промишленост, за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка.
|
|
|
|
|
|
|
4
|
Промени в запасите
Увеличение на запасите се обозначава със знак „+“, а намаление — със знак „-“.
|
|
|
5
|
Брутни вътрешни доставки (изчислени)
Равняват се на:
Местно производство + внос - износ - промени в запасите
|
|
|
6
|
Разлика в статистическите данни
Определя се като разликата между изчислените и действителни брутни вътрешни доставки.
|
|
|
7
|
Действителни брутни вътрешни доставки
Включват се количествата газ, използвани от газовата промишленост за отопление и работа на нейните съоръжения (напр. потребление за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка).
|
|
|
8
|
Нива на началните и крайните запаси, съхранявани на национална територия
Количества, складирани в специални съоръжения за складиране (изчерпани газови и/или нефтени находища, водоносни пластове, солни каверни, смесени каверни и други), както и в съоръжения за складиране на втечнен природен газ. Под начални запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на месеца, предхождащ отчетния месец. Под крайни запаси се разбират запасите, намиращи се в наличност в последния ден на отчетния месец.
|
|
|
9
|
Потребление за собствени нужди и загуби на газовата промишленост
Това са количествата, използвани за собствените нужди на газовата промишленост с цел отопление и функциониране на нейните съоръженията (напр. потребление за добива на газ, в тръбопроводните системи и в предприятията за преработка).
Включват се загубите, възникнали при разпределение.
|
|
4.2.2. Внос и износ
Внос по държава на произход и износ по държава на местоназначение.
4.3. Мерни единици
Количествата трябва да бъдат отчетени в две мерни единици:
|
—
|
единици за физическо количество, в 106 m3/ден, като се приемат еталонни условия за газа (15 oC, 101,325 kPa),
|
|
—
|
единици за енергийно съдържание, т.e. в TJ, на базата на горна топлина на изгаряне.
|
4.4. Дерогации и освобождавания
Не се прилагат.
5. ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ
Прилагат се следните разпоредби за събирането на данни, както е описано във всички предходни глави:
|
1.
|
Отчетен период:
Един календарен месец.
|
|
3.
|
Срок за предаване на данните
До три месеца след края на отчетния месец.
|
|
4.
|
Формат и начин на предаване
Форматът на предаване съответства на подходящия стандарт за обмен, определен от Евростат.
Данните се предават или се изпращат по електронен път до единствената входна точка за данни в Евростат.
|
ПРИЛОЖЕНИЕ Г
КРАТКОСРОЧНА МЕСЕЧНА СТАТИСТИКА
Настоящото приложение описва обхвата, частите, отчетния период, честотата, сроковете и условията за предаване на събираните месечно краткосрочни статистически данни.
За термините, за които не се дава специално обяснение в настоящото приложение, се прилагат обясненията в приложение А.
1. ПРИРОДЕН ГАЗ
1.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Тази глава обхваща само природния газ. Определението за природен газ е дадено в глава 2 на приложение Б.
1.2. Списък с агрегирани показатели
Отчитат се следните агрегирани показатели.
|
|
|
|
|
|
|
4
|
Промяна в запасите
Увеличение на запасите се обозначава със знак „-“, а намаление — със знак „+“.
|
|
|
5
|
Снабдяване
Изчислява се по следния начин:
Производство + внос - износ + промени в запасите
|
|
1.3. Мерни единици
Количествата природен газ трябва да бъдат отчетени в TJ, на базата на горна топлина на изгаряне.
1.4. Други приложими разпоредби
|
1.
|
Отчетен период:
Един календарен месец.
|
|
3.
|
Срок за предаване на данните
До един месец след края на отчетния месец.
|
|
4.
|
Формат и начин на предаване
Форматът на предаване съответства на подходящия стандарт за обмен, определен от Евростат.
Данните се предават или се изпращат по електронен път до единствената входна точка за данни в Евростат.
|
1.5. Дерогации и освобождавания
Германия е освободена от това събиране на данни.
2. ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯ
2.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Тази глава обхваща само електроенергията.
2.2. Списък с агрегирани показатели
Отчитат се следните агрегирани показатели.
|
1
|
Общо количество произведена електроенергия
Общо брутно количество произведена електроенергия.
Включва потреблението за собствени нужди на електроцентралите.
|
|
|
|
|
|
|
4
|
Брутно подадена електроенергия
Изчислява се по следния начин:
Общо количество произведена електроенергия + внос - износ
|
|
2.3. Мерни единици
Количествата електроенергия трябва да бъдат изразени в GWh
2.4. Други приложими разпоредби
|
1.
|
Отчетен период:
Един календарен месец.
|
|
3.
|
Срок за предаване на данните
До един месец след края на отчетния месец.
|
|
4.
|
Формат и начин на предаване
Форматът на предаване съответства на подходящия стандарт за обмен, определен от Евростат.
Данните се предават или се изпращат по електронен път до единствената входна точка за данни в Евростат.
|
2.5. Дерогации и освобождавания
Германия е освободена от това събиране на данни.
3. НЕФТ И НЕФТОПРОДУКТИ
Това събиране на данни е познато под името „въпросник JODI“
3.1. Енергийни продукти, за които се прилага
Ако не е предвидено друго, събирането на данни се прилага за всички изброени по-долу енергийни продукти, за които се отнасят определенията, посочени в глава 4 на приложение Б: суров нефт, LPG, бензин (който включва бензина за двигатели и авиационния бензин), керосин (който включва горивото за реактивни двигатели от керосинов тип и друг керосин), газьол/дизелово гориво и мазут (както с ниско, така и с високо съдържание на сяра).
Освен това, това събиране на данни се прилага и за „всичкия нефт“, т.е. съвкупността от всички тези продукти, с изключение на суровия нефт и трябва да включва и други нефтопродукти като нефтозаводски газ, етан, нафта, нефтен кокс, White Spirit (минерален терпентин) и SBP, парафинови восъци, битум, смазочни материали и други.
3.2. Списък с агрегирани показатели
Ако не е предвидено друго, следните агрегирани показатели се отчитат за всички енергийни продукти, изброени в предходния параграф,.
3.2.1. Сектор снабдяване
Долната таблица се прилага само за суровия нефт:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5
|
Промяна в запасите
Увеличение на запасите се обозначава със знак „+“, а намаление — със знак „-“.
|
|
|
6
|
Количества, влезли за преработка в нефтопреработвателен завод
Действителна производителност на нефтопреработвателните заводи.
|
|
Долната таблица се прилага за суровия нефт, LPG, бензина, керосина, газьола/дизеловото гориво, мазута и всичкия нефт:
|
1
|
Производство на нефтопреработвателните заводи
Брутното производство, включително горивото, използвано от нефтопреработвателните заводи за собствени нужди
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5
|
Промяна в запасите
Увеличение на запасите се обозначава със знак „+“, а намаление — със знак „-“.
|
|
|
6
|
Търсене
Това са доставките или продажбите на вътрешния пазар (вътрешно потребление), плюс горивото, използвано от нефтопреработвателните заводи за собствени нужди, плюс международните морски и авиационни бункери. Търсенето на всичкия нефт включва суровия нефт.
|
|
3.3. Мерни единици
Количества енергия: 103 тона
3.4. Други приложими разпоредби
|
1.
|
Отчетен период:
Един календарен месец.
|
|
3.
|
Срок за предаване на данните
До 25 дена след края на отчетния месец.
|
|
4.
|
Формат и начин на предаване
Форматът на предаване съответства на подходящия стандарт за обмен, определен от Евростат.
Данните се предават или се изпращат по електронен път до единствената входна точка за данни в Евростат.
|
3.5. Дерогации и освобождавания
Не се прилагат.
In force: This act has been changed. Current consolidated version: 07/02/2024