1.

Първо основание: Директива 2018/2001 нарушава член 191 ДФЕС, тъй като не осигурява опазване, защита или подобряване на качеството на околната среда, не опазва здравето на човека и не се стреми към внимателното и рационалното използване на природните ресурси. С нея не се цели постигане на високо равнище за опазване на околната среда, не се осигурява поправяне на вредите при източника и прилагане на принципа на предпазните мерки или на принципа „замърсителят плаща“. Също така при нея не се вземат предвид наличните научни данни относно влиянието на изгарянето на горскостопанска биомаса върху промяната на климата.

2.

Второ основание: с Директива 2018/2001 се нарушават редица права на жалбоподателите (признати с членове 7, 10, 14, 17, 22, 24, 35 и 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз), които са универсални и трябва да бъдат спазвани както спрямо жалбоподателите от ЕС, така и спрямо жалбоподателите извън ЕС. Тези нарушения не могат да бъдат обосновани, тъй като спорните разпоредби от обжалваната директива не са задължително или логично свързани с целите на Съюза за защита на околната среда, с които те влизат в противоречие.